История на Прехода в „Мое дясно“

Странно е да си дете на Прехода. Имаш откъслечни спомени за Соца (в моя случай - една Нова година с Дядо Мраз, вероятно през 88-ма), които изобщо не си сигурен дали са от тогава или от малко след това - то каква ли е била и разликата, оказва се в крайна сметка. Спомняш си бегло Виденовата зима и малко по-ясно последвалите политически "победи" на демокрацията - евроинтеграция и т.н.

И тогава идват книги като „Мое дясно“ на Георги Лозанов, които, през призмата на медийния анализ, предлагат почти документален прочит на случилото се от последните 25 години и започваш да пренареждаш пъзела в главата си отново и отново.

Дали и как точно се движат събитията в първите месеци след 10-ти, как медиите общуват с властта и властта флиртува с медиите преди избори и след това, къде се скри църквата и защо религията като един от основните устои на дясното сякаш липсва от живота ни, що е ДС и колко надълбоко се е вкоренила тя в почвата у нас, как изобщо медиите създават митове и герои и ги развенчават след няколко години точно по обратния път... Всички тия неща изскачат от страниците - някои по-силно (като темите за досиетата и църквата), други - по-нарядко, но пречупеността им през погледа и личната/емоционалната ангажираност на безспорно най-уважавания медиен експерт у нас прави акцентите някак симптоматични.

Ще си позволя да нарека този сборник с публикации - анализи, коментари и интервюта с доц. Лозанов - „учебник по дясната идея“. Ще се учудите колко болка по загубената кауза може да прочетете между редовете на само шепа ситуационни анализи, и то писани в продължение на над 20 години.

Имам си причина да чета тази книга точно сега. Както и имах причина да запиша профил „Печат“ за висшето си образование, за да имам сигурни лекционни срещи с Лозанов и още няколко преподаватели в журналистическия факултет.

Вие също имате сериозна причина да прочетете „Мое дясно“ - идват избори, а някои неща вече са се случвали и не бива да се забравят.

Прочети цялата новина

Свързани новини: