- Г-н Сугарев, нерегламентираното подслушване в МВР е вече факт след прокурорската проверка. Какъв е вашият коментар? - Не мисля, че е факт. Прокуратурата не е казала директно, че има незаконно подслушване. Това, което стана ясно до момента е, че съответните служби СДОТО си вършат мърляво работата. Няма регламент, има предпоставки за нарушения, за да [...]

Шефът на съда, оправдал Цветанов за клевета, може да бъде повишен

Хората на снимката под този текст са извършителите на атентата в църквата “Св. Неделя” от 16 април, 1925 г. – Петър Задгорски, Георги Коев и Марко Фридман. "Партията на Станишев е убила много хора. Кога са били те демократи, когато имат 45-и конгрес? И ако беше истинска демокрацията в България, отдавна да ги бяха забранили, [...]

Най-горещата новина в късните часове на тази сряда е съдбата на един от най-популярните сайтове в България. Става въпрос за торент сайта Zamunda.net. Според непотвърдена информация, сайтът е откраднат и присвоен от един от собствениците по некоректен начин. Цитирайки и позовавайки се на информация на ITBulgaria, на 14-ти април, 2013 г., един от собствениците е изтрил акаунтите на своите колеги и е предал целия си екип. 

Бекъпите на сайта също са били погубени, но според запознати със случая информацията се пази и на други места. По този начин атаката става не до там успешна. Ето и какво споделиха потребителите във форума DTV-BG:

На 14 април сайта zamunda.net беше хакнат и откраднат. В момента се контролира от друг човек(въпросния ……., който го е хакнал) поради невъзможността да се възстанови домейна, екипа на сайта на чело със стария(вече) собственик решиха да пуснат сайта на нов домейн. http://zamunda.se/ тук можете да се логнете със вашите си име и парола и да си продължите използването на сайта както трябва.Няма загуба на данни, всичко е там. И най-важното – целия екип и 90% от ъплоудърския състав е в новия сайт, така че всичко за което някога сте харесвали и обичали замунда е на адрес http://zamunda.se/ .       

И още малко информация по случая:

Ето също така и официалните становища на Zamunda.SE благодарение на ITBulgaria:

Ъпдейт 17.04.2013г:

Официалното изявление на Zamunda.SE:

Не са слухове и не е майтап – Zamunda беше открадната. Съзирамe иронията в това и след време ще се усмихвамe на сполучливите вицове по темата, но сега не ни е смешно.
Дълго време изграждахме защита срещу външни атаки, но пропуснахме да се вгледаме в себе си – грешка която без малко не ни уби и от която дълго ще се възстановяваме.
На 11.04 администратор break имайки достъп до email – а с който се управлява домейна Zamunda.net го прехвърля на друг собственик. Администраторът разполага също с достъп от най-високо ниво до сървърите на Zamunda и копира цялата ни база данни на свои машини. Копирането е поетапно и завършва на 13.04 срещу 14.04 с пълното изтриване на старите сървъри и унищожаване на бекъпите. С това превземането на сайта почти привършва. Остава да прекрати достъпа на модераторите до ресурсите и да изтрие Топ – администраторите. Край!
В сайта видимо нищо не се променя, сътресенията се отдават на поредната нестабилност и единственото, което в началото прави впечатление са безброй постове във важните теми, които греят с “Автор – непознат”, тъй като са правени от изтритите администратори.
До този момент никой официално не знае за подмяната. Екипът на Zamunda осъзнава това в ранните часове на 14.04, но вече е късно да се направи каквото и да е.
Въпреки, че на пръв поглед в присвоения сайт всичко е нормално, въпроси все пак възникват, особено след включването на разни “екстри” за които е известно, че Екипът е категорично против. Тези нелогични промени предизвикват въпроси и най-накрая узурпаторът пуска тема и свое становище във форума на Ъплоудерите в откраднатия сайт:

break
“Здравейте приятели, Искам да ви попитам, как може да откраднеш или хакнеш нещо, което си създал? Вярвам много от васне са доволни от управлението на сайта в последно време. Да не говорим за началническото поведение, без да сте длъжни на никого. Не ми харесва как група хора се възползват от вас. Не ми харесва как се пропиляват възможностите на сайта. Колкото и да ви убеждават, че няма начин тази машина да заработи в пълните и възможности, азз мога да ви кажа, че това е лъжа. Има начини и то стотици начини да заработим безпрепятствено. Най-малко трябва да се съмнявате, че това което се случва е с цел да се срине сайта. Напротив, съвсем друга е идеята, и е напълно изпълнима. Възможни са прекъсвания и проблеми със зареждането, това го е имало преди, но скоро ще е история. Постоянно качване/триене, предполагам е повече от досадно, е по-горе обясних колко всъщност начини има да се реши и този проблем! Оставям нещата във ваши и наши ръце, пък вие изберете.”

Така признавайки стореното, опитва да търси подкрепа, което изиграва лоша шега. Подкрепа няма! Ъплоудери, ВИП и потребители започват да разменят съобщения и масово да се оттеглят от присвоения сайт. Преводаческите сайтове, категорично отказват техните субтитри да стоят в откраднатата Zamunda. Тези неща са началото на края и стават причина да се наложат буквално шизофренични ограничения, сред които забрана за изпращане на съобщения. Започва безпрецедентен “спам” чрез персонални системни съобщения до всички потребители, виждайки пълното си безсилие да скрие истината. А истината е, че Zamunda се възстанови от пепелта на домейн ZAMUNDA.SE и веселяшкото Zelka.org.
За щастие, бившия колега break не знае, че базата се записва на още едно място. Това ни позволи, макар и трудно да възстановим още вчера, голяма част от унищожения сайт.
Благодаря, че ни последвахте.
Екип

Ъпдейт 2:

Вече откраднатия сайт Zamunda.NET излезе с трето на брой становище гласящо:

Скъпи приятели,
През изминалите дни се случиха много неща. Мнозина от Вас си задават различни въпроси и търсят отговорите им в мрежата. Тук ще разберете истината!
Този сайт беше жертва на ръководството си. Алчността и политическите амбиции на някои хора бяха на път да се възползват от широката аудитория на Zamunda.NET и да превърнат Вас потребителите в заложници на амбициозен политически проект.

След вътрешен преврат, тези нечестиви хора бяха отстранени от ръководството на сайта и правомощията им върху цялата система вече не им принадлежат.
Ние не можем да допуснем свободата на п2п обществото да бъде застрашенa и употребена за популистки политически цели.
Новото ръководство се ангажира да се бори с всички налични ресурси за запазване на независимостта на този сайт, неговото статукво и потребители.

Длъжни сме да ви предупредим, че бившата администрация на Zamunda ще се опита по всякакъв начин да попречи на работата ни и да си възстанови „загубеното“.
Тези хора разполагат с достатъчно пари и контакти за да не се откажат в опитите си да придобият отново контрол върху независимия ресурс на сайта и да продължат да го ползват за личните си цели. Te за нас са “група хакери”, които ни заливат с ддос атаки, спам и пробват всевъзможни техники в опитите си да пробият обратно.
Нашата мисия е да не го позволим. Ваше пък е решението кого ще подкрепите.

С уважение: Team Zamunda.NET

Скороста на вятъра в низките ширини на южното полукълбо на Венера , по неизвестни причини постоянно се увеличава в продължение на последните години - от 2006 до 2013г средната скорост е нараснала с 25 метра в секунда. Това са изяснили руски учени , след анализ на данни от европейската сонда 'Венера-Експрес'

Астероидът 1999 RQ36 , който през 2182 ще прелети близо до Земята , след 'отмяната' на заплахата от Апофиз и някои други астероид, стана главният потенциално опасен обект от известните до момента - това е заявил ръководителя на програмата за околоземни обекти към НАСА Линдли Джонсон

Кредитните милионери Младен Мутафчийски, Красимир Стойчев, Георги Агафонов и Ангел Кючуков са били агенти на ДС, съобщиха от Комисията по досиетата.

Да живееш в България понякога може да се окаже чисто приключение и всеки от нас е установявал това поне веднъж в живота си. И тъкмо когато си помислим, че вече сме видели достатъчно странни неща, се оказва, че винаги може повече и изобретателността в тази посока е почти безкрайна. Този път с недомислие, което спокойно може да се нарече „новаторско” се сблъскаха варненски майки. Според „оригиналното” хрумване на строители в морската столица родителите трябва да стоят с гръб към децата си, докато те си играят на изградената от тях детска площадка. Въпросните строители от своя страна са взели някакви пари, за да сюрпризират родителите и децата с меко казано странното си изобретение. Което според собствените им представи съвсем отговаряло на стандартите и било построено по европейски тип, въпреки че едва ли някъде не само в Европа, но и по света може да се види подобно съоръжение. И за което според изнервени от въпросите работници родителите би трябвало да са благодарни, че изобщо...

При цялата неяснота кой точно и в каква комбинация ще управлява в близко бъдеще нашата нация, едно се набива на очи: утвърждава се статуквото на противопоставянето между двете „големи партии” ГЕРБ и БСП, които практически нямат конкуренция за определящите водачеството първи две места в българската политическа класация.

Такъв е и последният към днешна дата резултат от най-новото социологическо проучване, според което Станишев дишал във врата на Борисов. Ако резултатът от това дишане се възпроизведе действително на изборите през май, ще има голямо задушаване на алтернативата извън (до)сегашния „двуполюсен модел”.

Нали уж Сакскобургготски беше разбил двуполюсния модел? Това прокламира преди десет години с голяма радост социологът Андрей Райчев, когато разбитите се оказаха сините от СДС и на тяхно място се настани НДСВ, а след това стана, за да седне популистката ГЕРБ.

Шашмата всъщност се състои в това, че полюсът си е един: Източен. Липсва Западният.

Източният полюс не бива да се схваща твърде буквално: той е широк като руската душа. В него се вмества всичко, което прозираше в хитруването на Кобурга, появил се от Запад. Той прелъсти избирателите през 2001-ва година, гъделичкайки по шкембето задрямалия български патриотизъм с ласкателството за „прословутото българско трудолюбие”.

Обратното на трудолюбието е мързелът, но когато се обобщава за цял един народ той не трябва да се разбира буквално като отказ от работа, а по-скоро като липса на воля за съпротива.

Става дума за друга съпротива- срещу модерността, срещу самоусъвършенстването, изискващи голямо усилие. Без такова усилие в съвременния свят никой инженер, лекар, адвокат, земеделец или (дори) журналист не може да оцелее под друга форма, освен като живурка в условията на остра конкуренция и бясно галопиране на технологиите. Критично голяма част от нашия народ си мисли обаче, че може да мине „между капките” като се посниши в духа на заветите на Тодор Живков, за да попремине бурята.

Подобна пасивна съпротива обикновено оказват народите, изпаднали в глуха самозащита от чужди поробители. Атакистите и подобните им елементарни частици в политическото пространство се групират заедно на Източния полюс срещу „външния враг”, сочейки Запада досущ като ислямски фундаменталисти, за които обяснението за собствената изостаналост е лесното обвинение срещу модерността, т.е. срещу същия този Запад.

Липсващият Западен полюс като алтернатива на статуквото в България в момента е пагубна загуба на ориентир. Такъв бяха целите НАТО и ЕС, но тъкмо след като допълзяхме до тях, седнахме да си починем и още си лежим на тази кълка. Подмяната на промяната с премяната в евроатлантически дрешки ни допързаля до Източния полюс.

На Източния полюс вилнее свиреп руски монопол в снабдяването на енергетиката ни с основните за нея суровини. Това формира десетократно неравенство в двустранната ни търговия с голямата източна мащеха, която няма никакво желание да променя нещо в това източване на български национален ресурс.

Усилва се източният апетит за поглъщане на всичко, което е вкусно за руските петродолари: Булгартабак, телекомуникациите на България, подстъпите към мултиплексите и цифровизацията, имотния пазар ( от който търтиха да бягат западноевропейците) и медиите, оплетени в явни и в невидими източни финансови паяжини.

Пазаруват вече и влияние чрез навлизане в собствеността на спортни отбори. Да сте чули западен инвеститор да се интересува от „Левски” или ЦСКА, както руските монополисти на българския енергиен пазар, инвестирайки част от печалбата си тук в руско влияние под формата на спасяване на закъсалия за свежи пари български клубен футбол?

В тила на тази инвазия над българската глава точат секирата на иск от 1 милиард евро като наказание за „неродения Иванчо” в Белене. За всеки случай- ако случайно бутафорното непокорство на ГЕРБ прерасне в истински патриотичен порив.

А какво става на Западния полюс в България? Там всичко е спокойно като на гробища. Никой не предприема контранастъпление. Западните компании или отстъпват територии, или просто не идват да се състезават на терена на руските корупционни практики. Нещо повече, западните политици демонстрират отчайваща за българските демократи привързаност към Б отбора от Източния полюс ГЕРБ, изразяващо се в потупване по рамото на Бойко Борисов от страна на емисари на Европейската народна партия.

Време е да повикаме неволята за изваждане на каруцата, която най-вероятно ще затъне още повече в източното блато защото нито ГЕРБ, а още по-малко пък БСП, могат да се впрегнат да я изтеглят от там. За голямо съжаление обаче най-напред това газене в калта на място трябва да се види ясно от всички, за да се стреснем, събудим и впрегнем да спрем пропадането. Тази черна работа съдбата изглежда е възложила на предстоящите ялови избори без развръзка.

Ако за Мечо Пух експедицията в търсеното на Западния полюс е симпатична детска шега, за освобождението на България от прегръдката на Мечо Путин не е шега работа. Но явно най-напред това трябва да бъде осъзнато, за да бъде признато.

Share on Facebook

Някой беше казал, че когато хубавите инициативи се превърнат в традиция, значи нещата вървят надобре. Този април за трета поредна година ще се случи именно една такава симпатична, любима и много свежа инициатива, която успява всяка пролет да се пребори с дъждовното настроение на времето и да ни изкара навън с желанието да разменяме книги и да споделяме книжни емоции.

„Разменям мое за твое“ ще има и тази година - на 28 април (неделя), между 13.00 и 19.00 ч, на ул. Герлово № 13 (линк към карта).

Отново ще разменяме стари и любими книги, нови или не толкова любими издания, книги, които искаме повече хора да прочетат или такива, от които вече нямаме нужда, макар и на ново място, защото какво по-хубаво от комбинацията хубава книга и опознаването на София.

Улицата е пресечка на бул. Евлоги и Христо Георгиеви (по точно - пресечката преди ул. Оборище, ако идвате от Орлов мост).

Организаторите на събитието тази година АС-Лаборатория за културни иницативи, които са същите симпатични и много усмихнати хора от предишните две години, само че имат по-серизоно лице като неправителствена организация. 

„Аз чета“ отново е медиен партньор на събитието, затова и очаквайте още подробности както от самото събитие, така и от неговите организатори.

Можете да следите новините около събитието и на тяхната фейсбук страница „Разменям мое за твое“

Прочетете повече за предишните издания тук и тук.

Не пропускайте да прочетете и как чете главният организатор на събитието Адриана Панева в "Как четеш?"

ЕСПЧ: Осъдителна присъда срещу България във връзка с полицейско насилие

Натокана мадама пристигнала в автосервиз с потрошената си кола и започнала да се обяснява на автомонтьорите как прецакала всичко, докато паркирала по една осеяна с кратери малка уличка в центъра. И докато разказвала, за да онагледи случилото се само преди няколко часа, започнала да вади един по един чаркове от багажника си: - Вчера катастрофирах, събрах каквото беше изпаднало от колата на пътя и идвам да ми я оправите - гордо казала блондинката. Монтьорът почнал да преглежда частите: - Това е запазено, ще го монтираме. Това е счупено, ще ви го сменим. А тоя капак от шахта ще идете да си го върнете където е бил… Усмихни се, България! Шофьор, който паркирал неправилно във Варна, си получил заслуженото от конкурент. "Волво" в морската столица осъмна със забито в задното стъкло колче за паркиране, барабар с бетона. Автомонтьор към собственика на повредения автомобил: - Резервните части, които ми дадохте, не стават за вашия автомобил. - Напълно е възможно. На уличката се...

Ако държавната кола за подслушване беше само една и можехме да си позволим по-малко политизиран живот, със същата истеричност щяхме да се караме по телевизията – къде точно да командироваме техниката. Дали във Враца, близо до блока с терасата, на която премръзна 5-годишният Цецко и пръстите му трябваше да бъдат ампутирани. Дали в онова село Брестница, където беше убита 10-годишната Радка. Живеещите около двете местопрестъпления заслужават да бъдат детайлно изучени, защото не им е чиста работата, макар и със сигурност да им е чиста съвестта. А ако СРС-та не могат да послужат пред съда, по тях поне ще може да бъде написана книгата „Защото сме такива и затова живеем така”. Защото сме широко скроени, затова живеем с широко затворени очи в един блок със семейство, което произвежда деца, а после отглежда кучета. От това става прекрасен сюжет за вечно актуална махленска клюка и тя се носи от уста на уста, докато полудетето-полукучето не започне да посинява. Тогава една съседка се...

Като допълнение на парите, които получавате от работното си място, и парите, които спестявате като резултат от това, Вие трябва сериозно да се замислите над възможността да инвестирате и да направите така, че да можете да ускорите многократно шансовете си да се пенсионирате и да победите инфлацията, която всекидневно яде парите в банковата Ви сметка. Като правило, ако сте по-близко до пенсиониране, то Вие ще се насочите към инвестиции, които са по-сигурни и гарантирани, за да намалите риска от загуба. Ако пък имате, да кажем, 20 години до пенсия, тогава можете да насочите погледа си към инвестиции, които имат по-голям потенциал на възвращаемост, с цената на малко по-голям риск в предвид времето, с което разполагате пред Вас.

Три чудесни идеи, изпратени ни от децата и учителите от ОДЗ № 6 “Незабравка” гр. Плевен. 1. лесна...

Вся система верований и жертвоприношений чувашей-язычников свидетельствует о признании лишь единого Бога. Кроме того, они верят в добрых и злых духов (остатки древнего шаманизма), однако их никогда не называют словом Турă, а каждого отдельно именуют своим именем, и ни один не стоит у них в таком почете, как тот единственный Бог. Они сами Бога называют пĕр Турă "единственный Бог". Но, кроме этого, у него имеется множество эпитетов, из которых я здесь привожу самые основные.

 Днес продължаваме с обиколката на Цветан из град Шираз в Иран. В началото минаме през мавзолея на поета Хафез, а днес ще минем през райската градина и двореца на шаха. Приятно четене:    

Шираз – столицата на поетите Хафез и Саади

част втора

Дворците на шаха и мавзолея на Саади

Добили кураж от фейсконтрола на студентите, които одобриха ширазкия тоалет на жена ми, състоящ се от персийско манто с дълги ръкави, дълъг панталон с чорапи и копринена кърпа за главата се престрашихме да влезем (безплатно) в

Огледалната джамия (Аli bin Нamzeh's)

Мръква се и се надяваме да се впишем в тълпата от поклонници. Спокойно, няма да има проблем, че сме християни стига да се държим като другите, с уважение – успокоявам жена си с думите на студентите.

 

С наведени погледи влизаме в широкия двор. Мъжете и жените са насядали поотделно и тихо разговарят. Оставям жена си на двора, събувам се и влизам през входа за мъже в храма.

 

Ах, едва стъпил на килима съм изненадан и заслепен от блясъка на светлината отразена от хилядите огледала. В дъното е

изумрудената гробница на Али,

светец и мъченик за персийците шиити, жертва на коварните сунити.

Всички стени отвътре на храма са покрити с малки огледалца, създаващи неповторима игра на светлината. Много хора се прехласват и считат това място за най красивият молитвен дом в Иран, но аз изпитах странното чувството, че се намирам в кристалното кълбо на новогодишна дискотека.

 

Изчаках жена си също да зърне отвътре храма и под лунната светлина тръгнахме надолу към центъра. Късно беше, нямаше коли по улиците. То пътя се ни се видя дълъг като от Боянските ливади до Невски! Като достигнахме едно кръстовище се спряхме да попитаме една полицейска кола дали не сме сбъркали посоката. Въоръжените с автомати момчета се спогледаха и ни поканиха вътре в колата. Така с въоръжен ескорт пристигнахме в хотела. Е какво можехме да кажем освен благодаря и лека нощ на войните на Аятолаха!!! 12:00 pm. .... [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] 09:00 ам. Ден последен в Иран. Връщаме се с нощния автобус от Исфахан(2 лв) пак в Шираз, откъдето ще излетим вечерта обратно до Истанбул с ТА(200 лв). Един душ и оставяме раниците си. В хотела беше пристигнала шумна група от 20 американски туристи, която беше наела цял 40 местен автобус да обикалят из Шираз. Попитах ги дали можем да се включим в тяхната група. Но – рязко ми отговори шефа им. Тогава на помощ се притече Лейла от рецепцията, която ни насочи към близката начална спирка на градския автобус(20 ст. ) до историческата персийска градина Ерам 

Eram Garden (Bagh – e – eram) (Райска градина)

 Слязохме на третата спирка и вървяхме още 200 м покрай оградата доката стигнем до входа и касата. Билетът е 40 000 риала, но ЦРУ работи непрестанно за да осигури изгоден обменен курс за туристите. Някога (1879), градината е служила като резиденция на Мирза Ибрахим хан, богат търговец близък на шаха. Днес тя е Ботаническа градина към Ширазкия университет. Явно, Аятолаха е взел от нашият опит с двореца в Балчик.

 

Туристите могат да следват безбройните малки изкуствени канали.

 

  Да шляпаш из водата е позволено само на малките принцове и принцеси.

 

  Гостите могат да се наслаждават на цветните лехи,

 

и омайните аромати или да опитат,

 

 

(Loquat) Eriobotrya japonica

или нещо с вкус на дива круша/мушмула.

 

Горе вляво на фронтона е иранския герб –лъв със сабя пред изгряващо слънце.

 

  Горките ирански ученички (сенките вдясно - бел.Ст.) –  те са в черни униформи и трябва да се крият от палещите лъчи на майското слънце.

 

Двореца Кхавам – Qavam House

има 32 стаи.

 

Водното огледало пред двореца, реставриран от бившия шах Пахлави.

 

Не можахме да влезем вътре, защото там снимаха филм.

 

На плочките по стените са изписани стиховете на Хафез.

 

Някога така слугите са посрещали гостите в чайната.

 

Една красива персийка сякаш излязла от приказките за хиляда и една нощ.

 

Разбира се познахте, това е розово фалоде. КЕФ!!!

 

Персийски натюрморт ;)    

 

Можеш да споделиш тези прекрасни мигове и  

 

Да ги запечатиш в семейната памет на фотоапарата.    

 

Палми с вкусни фурми и портокалови дръвчета има в този рай.

 

Сред уханието на розите бавно можеш да се наслаждаваш на фалодето.   Посетителят не може да устои на омайния аромат на

прочутите ширазки розови градини

Тези райски кътчета са дълги 8 километра, а някои от тях са на повече от 700 години. Няма как да си равнодушен пред традционните портокалови дръвчета, символизиращи изобилието на Иран. Със своята неповторимост смарагдовозелените градини се отблагодаряват на всеки, посветил време на Шираздини.

 

Също като

поета суфи Саади в неговата розова градина (Голестан)

Той е роден под името Абу през 1181 в Шираз но останал сирак взел името на своя ментор шейх Саади. Но след нападението на монголците, той започва да се скита (също като другия велик поет Руми) из Близкия изток. 14 пъти е бил в Мека, за кратко става огнепоклонник в Индия, работи като мулла в джамийте на Дамаск и Баалбек, бил е отшелник в пустинята край Йерусалим. Там е пленен от кръстоносците и окован заставен да рие окопи пред стените на Триполи. Един негов почитател от Алепо го откупил и оженил за своята дъщеря, грозна и мърморещаНо той дълго не издържал и избягал в Северна Африка, после дервиш в Мала Азия. Накрая в 1256 се върнал в Шираз под покровителството на Абу –Бекр, сина на покойния Саади и заживял в крайградски манастир да края на живота си в 1291. Попитахме една двойка като излизахме, как можем да стигнем

до мавзолея на Саади

Те ни поканиха в тяхната кола и ни отведоха там чак до източния край на града на булевард Бостан. Поискахме да платим, но те отказаха. Благодарихме и за спомен им подарихме една монета с образа на Св. Иван Рилски. Няма по-подходящи думи за поета от тези, изписани на вратата, водеща към градината, където е гробницата му: "Земята, в която е погребан Саади, излъчва аромат на любов".

Там се засякохме с братята американци

Техния гид спомена, че на входа на щаб квартирата на ООН в Ню Йорк има следния надпис на Саади:”Човечеството, това е един организъм и ако заболее един орган – един народ, то болни ще бъдат всички”. Не ми се стори иранския народ да е болен повреме на нашето пътуване. Думи без доказателства –това е прах, казва още Саади. Затова е моят пътепис със снимки за вас.

 

Няма дума, че мавзолят на Саади изглежда по-величествено (по сталински) въпреки че издигнат от същия френски архитект през 1952.  

 

Но ако излезещ извън мраморната зала където е гроба на поета,

 

навън в градината с обилието на цъфтящи дървета и храсти и семействата с с малки деца които се пръскат с вода, то ти става просто весело. И ти става ясно, че тук почива поет а не държавен глава. Всяка година на 21 април(когато е рождния ден за някой европейци на Ленин и Хитлер) Иран отбелязва деня на Саади с научна конференция.

 

Скрити под дебелата сянка на кипарисите, наблюдавахме как хората се редяха на опашка за да измият очите от лековития извор на Саади и да хвърлят монетка в езерцето.

 

Продължихме пеша към хотела и жадни се спряхме за да си налеем ледена вода от автомата.

 

Подарихме на сладкия малък принц пликче с бонбонки и си взехме довиждане. Съгласен съм Саади, който казва, че гостът забравя за родината си, когато е в Шираз през май. Е, и на нас не ни се тръгваше за Булгаристан*. Но все пак пристигнахме 3 часа преди полета. В кафето забелязахме една заключена витрина с изложени малки и големи шишенца с шафран. Беше ни останала една пачка риали и помолихме да си купим едно шишенце за спомен. Но не ни разбраха, докато не се приближи една жена и помоли учтиво на фарси да отключат витрината. Тази американка от персийски произход даже ни услужи с малко риали за да можем да купим по голямо шишенце. Неочаквано я извикаха по радиоуредбата за проверка. Няма страшно – проверяват багажа за хашиш, тя ни информира като се върна. Дойде и нашият ред. Митничарят внимателно измъкна един прозрачен плик с бяло вещество от раницата ми и го показа въпросително на колегата си.? ? ? Сърцето ми трепна но бързо отговорих, че това е подарък от Лейла. Познахте – бяло оризово фиде за фалоде... и аз благодарих на Господ, че имахме късмет да срещнем такива приятели в Шираз през май 2011. Край Цветан Димитров, 11 – 02 – 2011/2013 *Bulgaristan - турското наименавание на България. В български текстове има обидно-пренебрежителнозначение, подобно на думата гяур, която в оригиналния турски смисъл е неутрална и обозначава иноверец – бел.Ст.   Автор: Цветан Димитров Снимки: авторът   Други разкази свързани с Иран – на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="1637" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="1637"]

Изт: questpointsolarsolutions.com

Да не забравяме, че само преди 500 години земята беше плоска и океаните изтичаха от нейните краища…Може да се окаже, че всичко, на което са ви учили някога, е опашата лъжа! Говоря за вашите ментори: първо донорът на майчиното мляко, т.е собствената ви майка, после твърдата десница на бащата, след това възпитателките в детската градина, учителите, приятелите, сред които толкова лесно се разпространява лъжата, след това лидерите, харизматичните личности в работата и в обществото, шефовете, господарите, началниците, политиците, демагозите, експертите и така наречените “авторитети”, плюс пазителите на традицията: вездесъщата рода, която винаги знае решението на вашите проблеми, но никога не преодолява своите; бившите ви и настоящи гаджета; новинарите по телевизията, кино звездите, формиращите мнение блогъри; всички тези хора, сред които се нареждам и аз, които без съмнение са ви лъгали, лъжат и ще продължават да ви лъжат. Не защото са лоши хора, а просто защото и тях са ги лъгали. Систематично. Цял живот. Лъгали са ги същите тези не-лоши хора от същите тези категории, изброени по-горе. Не от зла умисъл, по-скоро от липса на всякаква мисъл. По навик. Като автомат. От незнание.

Ами ако всичко, на което са ви учили някога, се окаже лъжа?

Примерите са практически неизчерпаеми, затова ще “хвана” само три от тях и ще ви ги хвърля на масата като мокри, голи, дишащи шарани:

Родолюбието като „добродетел”

Тази свята майчица родината! Кой не е лял кръв за нея? Кой не е готов да положи костите си в нозете й? На “майката”, с която единствената форма за комуникация са: сметките, данъците, таксите, ревизиите, проверките, глобите, принудата, заявленията, исканията, декларациите, предупрежденията, жалбите, молбите и договорите….тоест, всичко друго, но не и майчиното мляко…

Някои ще ме коригират, че има разлика между “родина” и “държава”, но щях да се съглася с тях само, ако можех да избирам родината и, ако този избор не водеше винаги до едни и същ краен резултат – държавата. Защото можеш да си без родина, но не можеш да си без държава.

А тя върви с куп досадни ограничения: не можеш да пиеш бира в парка или на плажа през лятото, не можеш да гледаш похотливо колежките в офиса, нямаш право да се съмняваш в решенията на Председателя и т.н.. Неспазването на тези ограничения варира от глоба до кучешка смърт в концентрационен лагер.

Независимо дали става дума за САЩ, Северна Корея или Афганистан, между държавите има нещо общо, което винаги дразни и това, в сто от сто примера, е принудата – на една имагинерна общност (юридическо лице) върху реалния живот на живи и дишащи хора, от плът и кръв.

Принудата е точно обратното на майчиното мляко…Може да си човек без родина, но не можеш да си човек без държава. И винаги ще се намери някой със съмнителен морал, който да се възползва от любовта ти към един идеал, какъвто е родината, за съвсем реалните си, жестоки, дори нечовешки, егоистични намерения. Разбира се, има цивилизовани и нецивилизовани държави.

Каква, обаче, е разликата дали ще се кланяш на комунистическия Председател или на корпоративния си бос, след като и двамата те държат за топките, било с доживотна каторга, било с доживотна ипотека, заради собственото ти съгласие да приемеш техните непроверени (винаги са непроверени) ценности като свои?

На мен, примерно, ще ми е трудно да ви убедя, че младият ви, хубав син, който току що е навършил 18 години и е все още е девствен, трябва да умре от насилствена и жестока смърт, но, ако ме облекат в зелена дреха с цветни пагони, ако ви го обясня не лично, а по телевизора и, ако за “аргументи” използвам две ключови емоции, каквито са любовта и страха, а.к.а: страхът от чуждото и любовта към своето, плюс вярата ви в един идеал, какъвто е Родината, то тогава вие най-вероятно ще ми поверите своя 18 годишен син, за да правя с него каквото си пожелая и аз най-вероятно ще го изпратя на жестока и насилствена смърт върху бойното поле, за да докажа нещо на идеологическия си противник. Не мислите ли?

Тъй като този блог се чете предимно от осъзнати хора съм почти сигурен, че не мислите… Но това не пречи горният сценарий да се повтаря отново и отново в продължение на хилядолетия. От любов към своето и от страх към чуждото. От вярата в идеала. Един от най-опасните идеали е Родината. Забележете, само преди няколко години тя беше „татковина”, т.е усещаше се твърдата десница на бащицата. И бащицата беше готов да осъди децата ви на смърт в името на един идеал, в който вече не вярва никой. Щеше да изпрати децата ви на смърт срещу турците, чиито серияли поглъщаме сега. Или срещу “империалистите”, чиито модни стоки обличаме и, пред чиито поп икони се покланяме. Щеше да докаже нещо, с горещата кръв на децата ви, на идеологическия си противник. Щеше да го убеждава по този начин, че е прав. Че своето е по-хубаво от чуждото. Че нашето е по-ценно, защото си е наше! Толкова ценно, че си заслужава дори да те овъглят жив, за да го опазиш. Още преди да си се отървал от девствеността. И залогът за всичко това е злоупотребата с една опасна любов, каквато е любовта към родината. Идеалите се менят, но реалността си остава. Днес нещата не са се променили много. Само формите се изменят. Действителността си остава. И проблемът въобще не е национален.

Вземете десет младежи от десет произволно избрани страни, включително Бангладеш, Сомалия и Северна Корея. Попитайте ги с какво се отличава Родината от останалите държави. Ще получите един и същ отговор: Тя е най-яката, няма по-яко място от Родината! А сега ги накарайте да се аргументират. Попитайте ги “Защо?”. Отново ще получите един и същ отговор: Защото е моята / нашата / на моите / нашите предци. Демек: “Моето си е най-хубаво, защото си е мое”. Чудесен аргумент, а? Не мислите ли? Тъй като този блог се чете предимно от осъзнати хора съм почти сигурен, че не мислите. Така.

Всеки ден минавам с колелото си покрай една костница-мемориал. И вътре е пълно с черепи – на 18 годишни деца – промушени, прегазени, разстреляни, взривени, изгорени живи – за “правото” да се наричам българин, а не китаец, турчин, сърбин или кореец. Примерно. Все едно, че го избирам това “право”. Все едно, че където и да избера да отида (или където и да се родя) няма да минавам покрай такива могили…

Не ме разбирайте погрешно, родолюбието е естествена човешка потребност, като необходимостта от общуване и от принадлежност към едно по-голямо цяло. Проблемът е, че съществуват личности със съмнителен морал, за които между родолюбието, като чист идеал и държавата, като форма на принуда за постигането на съвсем егоистични цели, винаги стои знак за равенство. И в десет от десет случая те ще се възползват от него.

Човек, меко казано, трябва да бъде разумен и да знае къде точно са границите на здравословната любов към един чист идеал и откъде започва съвсем реалната злоупотреба, като принуда, с нечиста, користна цел. Идеалите са за това – да не се бъркат с действителността. Проблемът е, че цял живот ни възпитават в идеали, а после ни се налага да живеем в реалния живот. А там между любовта към родината и държавната принуда стои знак за равенството. И винаги има кой да се възползва от това. Ами ако всичко, на което са ви учили някога, се окаже лъжа?

Слава на труда!

Комуизмът отмина, но възхвалата на труда си остана. Сигурен съм, че ви е по-симпатичен бачкерът, който едва свързва двата края от рентиерът, който печели два пъти повече, но без да си мърда пръста. Или от късметлията в казиното. Или от собственика на казиното. Няма значение. Важното е, че трудът се “цени”.

Разбирате ли, аз нямам нищо против да е така. Мен също от малък са ме лъгали, че трудът е добродетел – похвално занимание, което сякаш се насърчава от обществото. Лъгали са ме, че е хубаво парите да се изкарват с труд и пот на челото. И стига това да не се наказваше от обществото, аз нямаше да имам нищо против красивата, опашата лъжа. Отново привеждам примери:

Ако сте късметлии доходът ви да се формира едновременно от наем и от работна заплата, то неизбежно ще забележите, че 50-60% от трудовото ви възнаграждение се отнема от обществото под формата на данъци, такси и осигуровки, а от наема – доход, за който дори не сте си мръднали пръста – ви се отнемат само 10%, при това след приспадане на определени разходи, които ви се полагат. Интересно защо на работниците не им се полагат необлагаеми разходи? Същият принцип важи за доходите от хазарт, лихви, ренти, дивиденти, патенти, авторски права, лицензи и още много други, като общото между тях е, че изработеното с труд винаги се наказва, а полученото наготово винаги се поощрява.

Нямам нищо против и това да е така. Възразявам само да празнуваме “деня на лъжата” и на 1 май, защото, макар всички да вярват в опашатата лъжа, съвременното общество наказва труда по-строго дори от престъпността.

Затова умните родители учат децата си не как да работят, а как да станат успешни търговци, рентиери, лихвари и банкери. “Богат татко / беден татко” и „Конспирацията на богатите” от Кийосаки са две книги, които имат да ви разкажат още много по въпроса…

Справедливост за всички

Друга опашата лъжа, в която сме свикнали (защото така са ни възпитавали) да вярваме е, че трябва да има, че изобщо някога е имало и, че е възможно да има….справедливост. За всички, при това! “Неприятната” новина е, че откакто свят светува животът си е маса несправедлив: жестоки хищници с кървясали муцуни разкъсват красиви и безопасни добичета; грижовни съпруги и майки са пренебрегвани заради арогантни зли кучки, които са обект на всеобщо обожание; кротки и услужливи момчета си лягат сами заради грубияни, които са по-предпочитани от тях дори, когато са в затвора; двойкарите от училище стават работодатели на децата на своите учители, а истинските Учители ги разпъват на кръста.

Такива са нещата. Такива са били. И такива продължават да бъдат. Поне засега. Щеше да бъде много по-лесно да ги приемем, ако не ни бяха възпитавали (поради незнание), че справедливостта, изобщо, съществува. Че трябва да има справедливост. Че е възможна. За всички. Че хората са равни пред закона. Че имат еднакви права. Еднакви възможности. Това никога не е било и всеки ден се убеждаваме, че не е така.

Справедливостта е още един чудесен идеал, с вярата и любовта в който се злоупотребява – за съвсем реални, егоистични цели. Общото между идеалите е, че те са за това – да не се бъркат с действителността. Идеалите не съществуват на практика, те са идеи с непостижим характер – обещания за утре, с които се злоупотребява днес. Проблемът е, че цял живот ни възпитават в идеали, а после ни се налага да живеем в реалния живот. Ами ако всичко, на което са ви учили някога, се окаже лъжа?

Искаме, примерно, от журналистите да са безпристрастни. Но те са служители на частни компании, които по закон съществуват само и единствено с цел печалба, а хлябът на въпросните журналисти зависи единствено и само от печалбата на техния работодател. Следователно, липсва всякаква логика да очакваме безпристрастност от хора, чийто доход, в т.ч. и храната на децата им, зависи от фирми, които по общоприетите закони, правила, норми, традиции и търговски обичаи са принудени да функционират в среда, където оцелява този, който получава най-много. Защо тогава се учудваме, че неговите служители защитават интересите на партията, организацията или личността, която плаща най-много?

Или искаме, примерно, от политицте да са честни. Честен политик и безпристрастен журналист са оксиморони. Те не трябва да стоят в едно изречение. Нито граматиката, нито действителността го позволяват.

Аз нямам нищо против и това да е така. То си е част от живота. Имам против само да ме убеждават, че справедливостта, изобщо, е възможна. Че съществува и, че трябва да съществува. Че “всички са равни пред закона”. Че идеалите стоят по-високо от ресурсите в едно общество, което би продало и майка си за ресурси, най-малкото защото бъдещето на децата му зависи от тях.

Накратко, нямам нищо против фикцията за “справедливост”, в която всички сме повярвали. Аз обичам фантастиката. Имам против само да ме убеждават, че Люк Скайуокър не е герой на талантлив режисьор, а личност, която реално живее сред нас. Вярването в идеали, на които са ни възпитавали от чисто незнание, прави живота по-труден за живеене и по-мъчен за приемане.

Тихомир Димитров

България беше осъдена в Страсбург за порочна практика на ВАС

Ситуацията на Балканите се накланя все повече в наша полза. Германия заяви, че нито една една страна не може да започне преговори с Европейския съюз без да е решила проблемите си със съседите. Изказването му се отнася за Сърбия, но и за ФИРО Македония където нито е решен спорът за името, нито е променена фашистката [...]

Въпреки сриващото се доверие в политическата класа и икономическата криза, издръжката на шестте парламентарни партии плюс НДСВ и ЛИДЕР, които успяха да прескочат 1% на последния вот за Народно събрание, излиза прескъпо на българския данъкоплатец. За 4 години - от последните избори през 2009 г. до сега, тези политически сили са получили 204 млн. лв. субсидия от бюджета. Според резултатите от изборите ГЕРБ трябва да взема 21 млн. лв. годишно, БСП - 8.9 млн. лв., ДПС - 7.1 млн. лв., "Синята коалиция" - 3.5 млн. лв., "Атака" - 4.7 млн. лв., РЗС - 2.1 млн. лв., "Лидер" - 1.6 млн. лв., НДСВ - 1.5 млн. лв.

Видео от Европарламента: Семейните права са все още ограничени в ЕС

Пациенти се оплакват от тромава процедура за отпускане на лекарства

Пан Ки-мун: Религията, културата и традициите не могат да оправдават дискриминацията срещу гейовете и лесбийките

Заплашиха журналист, разследващ престъпленията на комунизма и Държавна сигурност

Председателят на моряшки синдикат "България" Пламен Симов е изпратил до българския главен прокурор Сотир Цацаров писмо, отнасящо се до незаконно използване на СРС-та през 2002 г., с цел защита на частни и корпоративни интереси, които според Симов са били използвани от Бойко Борисов, като главен секретар на МВР, и от неговия помощник Цветан Цветанов.

Пламен Асенов

17. 04. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук: http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=29

Менделсон, Сън в лятна нощ, Сватбеният марш

Какво е общото между световно известния английски драматург и поет Уилям Шекспир и световно известния „Сватбен марш” на покръстения немски евреин, композитора Якоб Лудвиг Феликс Менделсон Бартолди?

Почти нищо, освен, че маршът е част от концертната увертюра „Сън в лятна нощ”, вдъхновена от едноименната пиеса на Шекспир. Хенрик Ибсен, Тери Пратчет, Хенри Пърсел, Бенджамин Бритън, Джон Нюмайер, Елвис Костело, Макс Райнхард, Питър Хол, Уди Алън, британската телевизия ВВС, американското студио Дисни, великата група „Бийтълс”…..Това са само част от другите най-известни имена на хора и екипи, творчески стимулирани от пиесата на Шекспир. Но нито може, нито има смисъл да се изброяват всички, които черпят идеи от странните и чудни събития, някога някъде съпроводили сватбата между Тезей, Херцог на Атина и Иполита, царица на амазонките. Разбира се, това някога-някъде, освен че черпи идеи от мита за Пирам и Тизба, разказан от римския поет Овидий в неговите прочути „Метаморфози”, се намира най-вече във въображението на великия английски бард.

Но, така или иначе, в случая си позволих специално да отбележа връзката с Менделсон, защото тя, поне за мен, дава друг, перспективен поглед към старата тема за съдбата на твореца изобщо. И ще го кажа така – всеки път, когато слушам сватбения марш, нямам чувството, че аз или някой близък мой приятел се жени отново и отново, както често се оказва, щом отворя очи в реалността. По-скоро имам чувството, че светът отново и отново се жени за своя невероятен гений Шекспир.

Нино Рота, Ромео и Жулиета, 1968

Помните ли тази музика – композицията на Нино Рота от филма „Ромео и Жулиета” на Франко Дзефирели? През онази трагична и вдъхновяваща, буйна и бурна, мътна и кървава за Европа и света 1968 година, Дзефирели направи лентата си за любовта между двамата тийнейджъри, които Шекспир ни остави завинаги мъртви. И завинаги млади. Оттогава до сега има поне 30 филмови адаптации на тази велика трагедия. Както твърдят  специалистите, повечето от тях всъщност се опитват да направят нещо не особено умно от творческа гледна точка – опитват чрез вечните теми за любовта и смъртта да погледнат към текущи въпроси на своето съвремие. Вместо да правят обратното. Истината е, че ако двамата млади влюбени живееха в нашето днешно време и място, Ромео щеше да бъде арестуван и съден за секс с малолетна. Жулиета пък, под маската на съчувствието, щеше да бъде обявена за горкото незряло момиче, ако не и за онова, което не е съвсем наред с главата. А в тъмните сенки зад маската на съчувствието щеше да е заклеймена просто като малката квартална курва. И какво му е вечното и безсмъртното на това?

 Нино Рота, Ромео и Жулиета, 1968

Сигурен съм обаче, че любовта между този свят и неговия главен поет, Уилям Шекспир, е и ще си остане наистина вечна и безсмъртна. Засега това се потвърждава по всякакви начини, включително ако видим статистиката за туристическите посещения в родното място на прочутия англичанин – Stratford-upon-Avon, в което годишно идват, буквално на поклонение, над милион и половина души от цял свят. Стратфорд на Ейвън, има се предвид реката Ейвън, е селце или, да кажем, по нашите стандарти – малко градче, на северозапад от Лондон. През 1564 година, когато там мама Мери ражда третото си дете, син на Джон Шекспир, производител и търговец на ръкавици и кожени изделия, никой не се впечатлява. Поредното момче на име Бил, животът му ще е мъка и радост, а с малко късмет – ще го погребат като поредното старо пиянде на име Уйлям под върбите край реката Ейвън. Всъщност, така и става, де. Сега като се замисля – така и става. Това наистина доказва, че всеки живот, дори най-невероятният, може да бъде разказан в едно изречение. Но доказва също, че ако се отнасяме по този начин към живота, ще загубим напълно усещането си за неговите вкусове и аромати.

Greensleeves

Greensleeves, „Зелените ръкави”. Чували сте тази невероятна песен и със сигурност – в какви ли не варианти. Например в изпълнение на оркестър от келтски арфи.

Келтски арфи

А защо да не чуем и как излиза Greensleeves не през 16 век, а през 20-ти – 1976 година, китарата на Ричи Блекмор.

Ричи

Ако продължим още малко, ще чуем как Ричи смесва романтиката на фолклора с контрапунктите на Бах. Но важното в случая е друго – важното е самият начин, по който многоликата песен Greensleeves като един от символите на елизабетинската епоха, се вписва навсякъде, взима и дава с пълни шепи от и на света около себе си, звучи като нещо домашно уютно, създадено обаче в една далечна галактика. Точно по същия начин живеят и словата на Шекспир – другият символ на английския ренесанс в епохата на кралица Елизабет І. Тези слова, самите те многопластови и вкоренени дълбоко в красотата и иронията на живота, подлежат на постоянни интерпретации, които пък постоянно разкриват в тях и от тях нещо ново, нещо неочаквано. Тази способност на Шекспир да казва едновременно много повече, отколкото някой друг може да си представи едновременно, е изумителна. Не знам как да го обясня по-ясно, затова просто ще го илюстрирам с вариации върху може би най-известната реплика на света – Хамлет, „Да бъдеш или не”. Първо – Кенет Брана:

Кенет Брана, Да бъдеш или не

Но ето какво ни казва със същите думи сър Лорънс Оливие във филма „Хамлет” от 1948 година.

Лорънс Оливие, Да бъдеш или не

А Ричард Бъртън, искате ли да чуем и задъханото, напрегнато като светкавица изпълнение на Ричард Бъртън от 64-та?

Ричард Бъртън

А какво ще кажете за интерпретацията на нетърпеливия австралиец Мел Гибсън, който изигра датчанина принц Хамлет през 90-та година, в поредния филм на италианеца Франко Дзефирели по трагедия на британеца Шекспир.

Мел Гибсън

Голямата изненада в тази поредица, разбира се, е австриецът Арнолд Шварценегер, губернатор на американския щат Калифорния, който в „Последния екшън герой” се превъплъти по свой си начин в Хамлет.

Арнолд Шварценегер

Но не, това не е всичко, има и още по-голяма изненада – хамлетовият монолог „Да бъдеш или не”, произнесен на клингонски, измисленият език от филма „Стар Трек”.

Клингонски

Как мислите, актьорите ли са истинските хамелеони в случая или самата реплика си сменя постоянно цвета на кожата? А може би виновен е невероятният мозък, родил тези пластове и пластове мисъл и чувство, заложени във вечния въпрос, формулиран този път не от най-големия философ или друг крилат мислител на човечеството, а от полуграмотен селянин, роден в дълбоката английска провинция. Един помощник на баща си в миризливата кожарска работилница, който в неустановен момент, но със сигурност преди двадесет и петата си година, зарязва жена с три деца на ръце, зарязва красивия роден Стратфорд, прескача реката Ейвън и хуква към големия Лондон, за да се прероди почти веднага в най-великия драматург и поет на човечеството. Ето основата на мисленето, породило големият въпрос – истински ли е Шекспир. Дали онзи Уилям Шекспир, погребан край реката Ейвън, в двора на църквата „Света Троица” в Стратфорд, е същият Шекспир, възвисил духа ни с вечните въпроси в трагедиите „Хамлет”, „Макбет”, „Крал Лир”, „Отело”, „Ромео и Жулиета” и останалите. Дали пък той не е някой си друг Шекспир, например някакъв неземен клингонец, щом може да превключва така лесно скоростите от трагедия на комедия и да лее несекваща веселба в „Комедия от грешки”, в „Както ви харесва”, „Укротяване на опърничавата”, „Много шум за нищо”, „Веселите уиндзорки” или „Сън в лятна нощ”. Ще говорим за това другата седмица, но днес – не знам и не ме интересува кой точно е бил Шекспир и колко Шекспировци има на този свят! Важното е, че написаното от негово име ме кара да се задъхвам, докато чета и да се радвам, че съм роден на една и съща планета с думите на някой си Шекспир.

„Последното от Стара Англия”

Защо в Бостън и защо точно на 15 април? Атентатът по време на бостънския маратон предизвика множество спекулации. Съвсем сигурно е обаче, че мястото на атентата, както и денят, в който той бе извършен, не са случайни.

Влади Калинов е роден в София през 1965 г. Той е завършил архитектура в някогашния ВИАС. От 2006 г. е директор на общинската дирекция „Контрол по строителството”, като 4 години преди това е бил и началник на отдел в тази дирекция. Бил е също така главен архитект в Банкя, работил е и като проектант на свободна практика. Семеен е, има син. - Арх. Калинов, преди дни от служебния кабинет обявиха, че държавата може да обезпечи социално слабите граждани за санирането на техните жилища, това как ще стане според вас? - Това намерение да се помага на гражданите е много добро. Въпросът е обаче как ще бъде формулиран критерият за това кои точно са социално слабите граждани. И въобще какво означава категорията "социално слаб" в България? Защото това понятие в останалите държави по света е много по-различно от нашенските представи за него. Практиката ми показва, че в столицата живеят хора, които твърдят, че са на ръба на бедността и разполагат с оскъдни средства, но същевременно...

Често изпадаме в ситуации, които ни карат да се замислим дали нашето поведение към другите се приема директно. С други думи – дали ако сме добронамерени, отворени и кооперативни, това ще породи подобна реакция. Най-изненадващи са случаите, при които се държим добре, а срещаме лошо отношение. Или когато се опитаме да направим добро и да бъдем полезни, а реакцията е на гняв. От друга страна, ни се е случвало да общуваме с хора, които са добронамерени и безрезервно мили до степен, че ни се иска и ние да им отговорим със същото. Има и случаи, когато проявяваме неадекватно на намеренията си поведение: да получим комплимент или жест, който не мислим, че заслужаваме, или такъв, който крие подмолна цел. Едно от основните неща, които хората търсят, е да усетят, че ги приемат безусловно, не ги осъждат, а качествата им са оценени такива, каквито са. И не на последно място - че не е необходимо да се доказват или покриват определени стандарти, за да заслужат добро отношение. Въпреки че това...

Колко често се поглеждате в огледалото? Аз обикновено го правя сутрин, когато съм недоспала или преспала, когато имам тъмни кръгове под очите (независимо колко съм отпочинала, винаги са там), когато клепачите ми са полуотпуснати и когато косата ми е заела невъобразима йогийска следсънна поза. Ако затворя очи, това е и образът, който съм запомнила за себе си – не е яката профилна снимка от фейсбук или нагримираният вариант от последното парти. Явно точно тази женска тенденция са напипали от Dove с последната си кампания – Real Beauty Sketches.

Идеята е доста проста, но много на място психологически. Жените трябва да опишат себе си и още една от участничките в експеримента. Техните думи са претворени в скици от Gil Zamora – специалист, който изготвя портрети на неидентифицирани лица. Той е трениран от ФБР и зад гърба си има над 3000 скици. Казва, че се е включил в проекта заради дъщеря си. Гил създава скици по описанията и тези скици после са показани на участничките. Съпоставя се собственият образ, който жените имат за себе си, с този на напълно непознат човек. Резултатите наистина са впечатляващи – повечето дами си се представят с поне 6-7 кила отгоре и няколко години по-стари. Срещата с мнението на другите действа окриляващо и записаните на “лента” реакции са просто златни. На сайта на кампанията можете да видите скиците на всяка от дамите, както и кратки индивидуални видеа с всяка.

Оценка от маркетолога: кампанията определено ми допада. Продължава Real Beauty идеята на марката изключително умело и успява да даде на жените конкретно доказателство за това, че трябва да се харесват повече. Самата идея е оригинална, а изпълнението носи точната доза емоция и интимност, които му трябват, за да е истински въздействащо. Ogilvy Toronto са видяли типична женска черта и са я използвали в комплимент на посланието на Dove. Нещата звучат естествено и не изглеждат пресилено.

Бележка от жената: момичета, носете си новите дрехи, радвайте се на себе си и си намерете някой (приятел, съпруг, брат), благодарение на когото да започнете да си харесвате все повече онази странна бенка на врата или белега на коляното. Помага и се съмнявам, че повечето от нас могат да постигнат това ниво на съзнаване за собствената си ценност по друг начин.

Постът Поглед отвъд огледалото е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

изумително. поучително. не невъзможно и тук.

Рубриката „Социална сряда“ е гордо спонсорирана от фирма Social Me, предлагаща практични и работещи решения за фирмите, които искат да популяризират дейността си онлайн, да привлекат бързо голям брой потребители към страниците си и да спечелят вниманието на по-голяма част от аудиторията чрез една от най-големите социални мрежи в света – Facebook.

Само четири дена след като пуснаха Facebook Home за Android ето че и феновете на Apple с iOS мобилни устройства могат да ползват Facebook Chatheads, малките балончета на екрана с лицето на потребителя, който ви праща съобщения. Facebook chatheads се показват само вътре в мобилното приложение на Facebook и не са достъпни от други приложения на мобилните устройства.

 

Тази нова функционалност е възможна благодарение на новият ъпдейт на Facebook за iPhone и iPad. От Facebook обновиха своето приложение до Версия 6.0 като са направили някои промени в дизайна и функционалностите е на интерфейса. Освен Facebook chatheads има промени и в Newsfeed-a.

Иконките са променени и е добавена възможност сортиране на снимки, музика и игри.

 

Специално за iPad е променено и как се показват снимките, в Newsfeed те са вече с  по-голям размер.

За да се възползвате от Catheads и другите нови възможности трябва да ъпдейтнете своето Facebook приложение за iPhone и iPad или да го изтеглите от Apple Store

Противно на това, в което се опитват да ни убеждават медии и пропаднали политици, българинът не обеднява, а богатее. Защо тогава някои журналя така нагло лъжат за разруха и все по-голяма бедност когато статистиката доказва точно обратното? Опитайте се да си отговорите сами. Фактът е, че в България от година на година хората живеят все [...]

Продукти за 4 порции:
1 средна крехка краставица
1 стрък пресен чесън
3- 4 кисели млека от 3.6%
щипка сол
няколко стръка пресен копър
1ч.ч. смлени орехи
200г луканка

Приготвяне:
Млякото се изсипва в  квадратно, тензухено парче плат. Краищата на тензуха се връзват на кръст. Вързопчето се закача, за да може да изцеди киселото мляко. Краставицата и чесънът се почистват и измиват. Режат се на ситно в купа. Добавя се изденото кисело мляко. Поръсва се сол и ситно нарязан копър. Сухият таратор се обърква. Луканката се бели и реже на тънко, леко по диагонал. Вземат се 4 разлати чинии. В средата се оформят по две или три топки от сухия таратор. По края се редят шайби луканка. Тараторът се поръсва със смлени орехи.

Омбудсманът: Съдът да не подписва за СРС-та като селски кмет

Съдбата на Бояджиев не е по-различна от тази на други наши дипломати след политическия вододел през 50-те години от ХХ в. Връщайки се в България, почти сигурно те са щели да бъдат осъдени на различни срокове затвор, или нещо още по-лошо. Това води до разбираем негативизъм в оценките им за новата власт. Защото всяка власт идва със своите апологети и своите отрицатели. В „Подлистници” – „Бодили”, списвани от Христо Бояджиев, заглавия като „За българските камбани и сребърният дискус”, „Два портрета”, „Розовият пакет с българска слава”, „Дядо Петко се би някога за Матушка Русия”, „Тютюн” - Мишеморка”, „Свободата иска и Екзарха, и Караджата”, „Източният въпрос някога и сега“, са загубили отдавна разбира се политическата си актуалност. Разказите пък са повече „снимки” на конкретни наблюдения, спомени за мили български празници или напразни опити да се впишат в реалната бразилска действителност, за да оцелеят: „Изненадата”, „Модернизирано земеделие”, „На теферич”, „Новата карта”, „В църковната градина”, „Пътуване”, „Занаят”. Но действителна художествена дарба откриваме в лириката на Бояджиев, дори само заради която той не трябва да бъде забравен.

Ако имате устройство с Android 4.0 или по-нов, вече можете да си инсталирате Facebook Home. След кратък тестов период, в който бяха изчистени доста бъгове, Facebook пуснаха Facebook Home преди броени часове.

Сред устройствата, на които можете да инсталирате новия “Home”, са HTC One X, One X+, Samsung Galaxy S3 и S4, Samsung Galaxy Note 2 и, разбира се, първият смартфон, разработен съвместно с Facebook – HTC First.

Ако все още не знаете, Facebook Home е иновативно мобилно изживяване, което поставя приятелите в сърцето на всеки телефон. От момента, в който го включите, ще виждате постоянен поток от мнения и снимки на приятели и много други. За повече информация и детайли, вижте следното видео:

http://www.youtube.com/watch?v=HiqbNxRurFA

Снимки: Facebook

Fujitsu разработва нова технология, с която може да копираме информация и снимки единствено с помощта на пръста си. Може да превърне страница от книга например в сензорен екран. Копираните данни се съхраняват в паметта. Технологията работи с равни, неравни и с извити повърхности, така че лесно могат да бъдат манипулирани данни от книга.

Интересното е, че системата не използва специален хардуер, както споделят mashable. Устройството се състои от обикновена уебкамера и проектор. Ключов момент е технологията за обработка на изображения, твърди Taichi Murase, изследовател в Fujitsu’s Media Service System Lab.

http://www.youtube.com/watch?v=I2l0qklSzks

Системата е все още на ниво демонстрация, но като идея е много добра. Би могла да бъде от голяма полза, както и да улесни копирането като цяло. Вие как мислите?

Снимка: YouTube/Diginfo.tv

С 20 по 28 апреля Чикагский оперный театр (далее – ЧОТ) впервые в Чикаго показывает “танго опериту” Астора Пьяццоллы “Мария из Буэнос-Айреса” – единственное произведение, написанное выдающимся аргентинским композитором в жанре nuevo tango. Премьера “опериты” без особого успеха состоялась в Буэнос-Айресе в мае 1968 года, премьера в США – в Хьюстонской опере в 1991 году, премьера на восточном побережье (в другой постановке) – в Опере Лонг-Бич в 2004 году. В прошлом году Опера Лонг-Бич повторила свою постановку. Теперь ее увидит чикагский зритель. В качестве режиссера-постановщика, дизайнера и дирижера спектакля выступает генеральный директор ...

Има много различни таблети. Повечето от тях използват операционната система Android.  От Animoca твърдят, че в света има 75 милиона таблети с Android. Но кои са най-полулярни?

Не е нито Nexus 7, нито Kindle Fire, а Samsung! Фактът не е изненадващ, като се има предвид, че Samsung владства в света на Android, пишат ReadWrite. Според проучването на Animoca най-купуваният Android таблет е Samsung Galaxy Tab 2, който държи 11.8% от пазара. Второто място пак е за устройство на Samsung – Galaxy Tab 2 10.1 с дял от 8.3% на пазара. Третото и четвъртото място принадлежат на Amazon – Kindle Fire (7.5%) и Kindle Fire HD (4.9%).

Според ReadWrite проучването на Animoca не е съвсем точно. Причината за това е, че компанията подрежда таблетите, като черпи данните си от това какви потребители са използвали Google Play Android app store и са играли игра на Animoca между 18 февруари и 20 март 2013. Броят на участниците в това изследване е 978 000 – внушителна извадка. От Animoca споделят, че статистическата грешка е 0.1%.

ReadWrite искат второ мнение по въпроса с класацията на най-продаваните таблети с Android. Затова Localytics се заема да намери най-популярния таблет, като използва данни от всички приложения на Android, които използват собствениците на таблети. Това означава, че проучватено на Localytics е базирано на доста по-голям брой устройства – 750 милиона. За да създаде своя доклад, компанията обхваща периода 1 – 31 март 2013 с незначителна възможност за грешка.

 

И двете проучвания сочат, че Samsung Galaxy Tab 2 е най-популярният Android таблет. След първото място обаче двете изследвания започват да се различават в резултатите си.

Снимки: Samsung и ReadWrite

ЕA официално обявиха, че планират да спрат три от своите Facebook игри, като те вече няма да са достъпни в социалната мрежа след 14-и юни. Според официалните данни в момента над 250 млн. души всеки месец изпозлват своите акаунти за гейминг, а около 20% от тях го правят ежедневно. Решението на ЕА е интересно и от друга гледна точка, тъй като компанията планира да спре The Sims Social, която преди бе определена от самата компания като „най-успешното й Facebook заглавие“. Успоредно с нея след горепосочената дата потребителите няма да могат да използват също SimCity Social и Pet Society.

Основната причина за този ход на ЕА е, че в последните месеци се забелязва сериозен спад в интереса на потребителите към тези заглавия, информира businessinsider. Броят на потребителите, които участват в игрите, и времето, което прекарват в тях, са намалели драстично и това провокира компанията да ги премахне напълно от Facebook портфолиото си. Ако все още разполагате с кредит от виртуална валута в тези заглавия, най-добре е да го изразходвате до 14 юни, тъй като след това ще го загубите.

Снимка: businessinsider

междусезоние се нарича стихосбирката на Поли Гатева, излязла преди броени дни. познавам Поли от няколко години и основно през прекрасните й стихове. те често са ме разплаквали. размечтавали. разнежвали. думите в поезията на Поли топуркат еротично, милват нежно, сграбчват, яхват, обвиват, отмиват, разтопяват, отвяват, омагьосват, изплуват, изтупват от прахта спомени и ...