Репортаж и саботаж за “Премиер на РъБъ”

“Премиер на РъБъ” на Иво Инджев събра стотици

 

 

 

 

Новата книга на Иво Инджев “Премиер на РъБъ” събра днес стотици читатели на премиерата на открито пред Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” в София, предаде репортер на БГНЕС.
Близо два часа те се редиха пред автора за автограф. Тази книга не е биографична и не търси корените на “явлението Бойко Борисов”, но обяснява как се стигна до неговия залез, пише на корицата, чийто художник е Божидар Икономов, с издадел Ciela. Книгата предлага и свързаните с Борисов новини, оборвайки някои митове като един от тях е, че Росен Плевнелиев е станал президент, “за да топли мястото на Борисов”. Истината е обратната: на Борисов му изстина мястото, губейки в крайна сметка и двата поста, според обобщения анализ на Инджев.
Авторът благодари на своята публика днес и се обърна към тях с думите: “Вашето присъствие днес е най-голямата награда за един автор. Тук сме охранявани от двамата наши духовни бащи/ Кирил и Методий-бел.р./ и не искам да си говорим за един охранител, който се издигна по гърбовете на посредствеността, за да се покатери и на върха на държавата, заяви Иво Инджев пред събралите се свои почитатели.
Художникът на книгата Божидар Икономов заяви: “Версията ми е пределно ясна за корицата: националната идея символизирана чрез трикольора е, че тя виси на косъм и всеки момент може да се скъса.”
Сред чакащите за автограф беше и историкът Евгений Еков, който каза пред БГНЕС, че бившият премиер Борисов е вече отвъд РъБъ, но гласоподавателите и тези, които ще броят гласовете, ще решат къде е мястото му в нашето съвремие. Иначе авторът Иво Инджев е един от най-смелите журналисти, от най-острите пера, малко са такива като него, които в ситуация на тотален страх и манипулация си позволяват да кажат истината от първо лице единствено число, добави той. /БГНЕС

——————————————————————————————-

Като „автор” на събитието избирам да добавя два акцента: един от лично и друг от принципно естество.
Повече от час за автограф чакаха на опашка ( съжалявам да регистрирам този факт) инвалиди с патерици. Времето за разписване на книги ми отне близо два часа без да стана, изписвайки само малкото име на желаещите подпис, за да се пестят секунди. Според един от шефовете на издателството ( най-голямото в България) времетраенето на „конвейра” е рекорд в досегашната практика.
За броените мигове за споделяне получих стотици награди: ръкостискания, придружени с оценки, които са ми много по-ценни от всякакви грамоти и статуетки. Не знам как да избегна патетиката, но е факт, че имаше и просълзени.
Освен, че имаше читатели, дошли за автограф от други населени места, едно момиче искрено ме развесели: появи се в края на подписването и каза, че се е отказала да чака, но след като се прибрала в квартал „Хаджи Димитър” и прочела няколко страници, решила да се върне в центъра на София за автограф…С този „номер” Деси оглави моята класация за особняци, каквито иначе не липсват на тези опашки ( още ми дължи „топло” репликата на друга млада жена от предишна опашка, която,тръгвайки си, ми каза през рамо, че книгата ми е единственото нещо, което заедно със своя приятел си взимат, напускайки окончателно България).
За първи път срещнах лице в лице и Ангел, мой дългогодишен епистоларен приятел, който е претърпял поредна тежка операция само преди две седмици. Прегърнах го ( от името на читателите), които му пожелаха да превъзмогне изпитанието след като споделих в блога за него. Въпреки очевидната си немощ, превързаният ангел успя да ме разсмее с бърз цитат от народното творчество, разказвайки ми скорострелно в рими на руски език стихче от времето на СССР по отношение на опашките, на които хората се редят, защото „дават нещо”. Ура, главата му, макар и бинтована ( „след поредното стъргане на кофата”, както се изрази той), е съвсем наред!
Забравяйки включен мобилния си телефон получих обаждане от световната емисия на Би Би Си с предложение да замина за Ихтиман и да коментирам от там следствения експеримент с взривяването на два автобуса като възстановка на атентата край Бургас от миналата година. Не се получи разговор, естествено, приоритетът ми беше друг.
Малко са „знаменитостите”, които идват на тези събития, но е знаменито общуването с анонимните читатели!
Анонимно си остана за широката публика и това събитие, събрало заради книга стотици хора пред Народната библиотека в София. По традиция, пета поредна година, българските медии упорито „не забелязват”повтарящото се изключение от правилото на централни места в столицата да се събират необичайно много хора за автограф. Каква може да бъде причината за тази „слепота”, ако не личността на автора?
Тази година „удобна” причина за избирателната слепота на медиите е и предизборната обстановка – нали „Премиер на РъБъ” е книга, която коментира политиката!
Но ръководството на БНР нямаше нужда дори и от този претекст, за да нареди да ми бъдат отказани две отправени вече покани за участие- една в програма „Хоризонт” и друга в „Христо Ботев”. Два отказа след , повтарям, отправени вече покани, в един и същи ден- деня на представянето на книгата. Причината? Ами вече съм участвал в друго предаване на БНР наскоро и такива били правилата ( някой следи ли бройката на участията на разни дежурни говорители на „обществения интерес”- на провалени политици, дискредитирани коментатори от „абонираните” за националния ефир?).
На края, както е редно, отправям благодарности: към читателите и към слугите, овластени като медийни началници, благодарение на които личният ми блог насила ( като следствие на глупостта на управляващите и икономическите им корупционери) беше превърнат от тях в алтернативна територия на свободното слово на техните корумпирани медии ( ivo.bg).

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: