Гласът си за лъжа не бих продал. Духът ми само Святото жадува. И няма под небето земен дял, за който капка вяра да си струва.

11% от българите са готови да продадат гласа си, установи неотдавна национално представително проучване на НЦИОМ. Според мен са няколко процента повече, проценти хора, които осъзнават, че това или е срамно, или не е редно. Както и да, в момента ми е интересно да пиша за друго - за това, че купуването и продаването на гласове не е нещо изключително за демокрацията, а е неизбежен етап в развитието ú  и най-вeликите демокрации са минали през него.

Във Великобритания през 18 век местата в Камарата на общините открито се купуват и продават, както и гласовете на избирателите. През 1734 г. Антъни Хенли, член на британския парламент от Саутхемптън, пише писмо в отговор на оплаквания на избиратели относно подкрепата му на акцизите:

Изборите в САЩ през 19 век са зле организирани, опасни и прословути с корупцията си. В книгата си "Епоха на предателство. Триумфът на парите в Америка, 1865-1900" Джак Бийти разказва, че текущите цени на гласовете (между 14 и 27 долара) са отпечатани във вестниците на северната част на щата Ню Йорк; че афроамериканските избиратели от Юга буквално се тълпят във фермите, за да могат да продадат гласовете си на този, който предложи най-висока цена; че 85% от избирателите в окръг Адамс, щата Охайо, и 42% от избирателите в окръг Кейп Мей, щата Ню Джързи, са продали гласовете си през този период. Когато ставало прекалено скъпо да се купуват гласове, политическите шарлатани  пълнели избирателните урни с хиляди фалшиви бюлетини. През 1865 г. организацията на Демократическата партия в щата Ню Йорк и в града Ню Йорк печели с 45 000 фалшиви бюлетини. В един от избирателните окръзи на Филаделфия пък обзет подозрения политически реформатор изпраща писма до всеки регистриран гласоподавател; 63% от писмата се върнали с обратна разписка, че получателят е починал, преместил се е или не може да бъде намерен.

Източник:
Уолтър Ръсел Мийд
"Бог и златото. Вeликобритания, Америка и формирането на модерния свят"
Изд. "Обсидиан, С. 2010, стр.434-436

Подобни картинки, може би не така драстични, (поради наличието на т.нар международна демократична общност) се наблюдат и в наши дни в неразвитите демокрации. Лошото е, че ние от развита демокрация станахме - е, не чак неразвита, но демокрация в криза. ОССЕ и ПАСЕ изпращат наблюдатели за изборите - както през 1990 г., когато не бяхме демокрация. Жалка работа...

Защото не само Бойко и гербаджийската пасмина са виновни. Виновни сме всички ние - т.нар народ.Че преди 4 години избрахме мутромилиционерската шайка и че я търпяхме 4 години да ни управлява. И ако сега допуснем да спечели изборите - независимо дали честно или нечестно, няма на кого да се сърдим освен на себе си.


Още публикации за изборни манипулации и машинации:

 

 

В една иначе претендираща да бъде европейска, но всъщност твърде сеирджийска държава - България, навръх Великден може да ти се случи да чуеш за себе си най-цветущи оскърбления. За всички е ясно, че по празниците пътуването с автобуси е пълен кошмар; че и пътници, и шофьори са изнервени до краен предел. Това обаче не дава право на никого, особено на служител на транспортна фирма, с която пътуваш близо 10 години, да те нарича "миндил" и "наркоманка". Причината - отказал си да сложиш ръчния си багаж, в който носиш скъпа техника, във вече претъпкания багажник на тясното бусче: "Каква пък техника толкова имаш? Някой дръглив лаптоп за 1200 лв.?! Аз ли трябва да те слушам теб или ти трябва да слушаш мен?!”, кряска побеснелият шофьор, насила дърпа раницата от ръцете ми и заплашва, че ако не я пусна, ще ме свали от буса. (И то, въпреки че съм си запазила двупосочен билет от София до Севлиево и обратно още преди седмица.) Той нямало да се занимава с "миндили" цял ден. На фона на всичко това...

Археолози от Влашко попаднали на автентична грамота по време на разкопки. Тя била особено ценна, защото доказвала пословичната румънска коректност. Освен това била лично подписана от Граф Дракула. Текстът на каменната грамота изглеждал приблизително по следния начин: ГРАМОТА За доброволно кръводаряване Присъжда се посмъртно на Ром Мамалигеску, за проявен героизъм, стоицизъм и големи заслуги към бъдещия румънски туризъм. Усмихни се, България! И нашите туроператори трябва да са доволни, че след откритията на останки от вампири страната ни отново ще се превърне във водеща новина в чуждестранната преса. Вчера обявиха, че край Хасково е открит уникален слънчев часовник, който може да се окаже по-древен и от най-стария известен до момента слънчев часовник в Мексико. Така в условията на криза археолозите се оказват една от последните спасителни сламки, за които да се хване икономиката ни. Известните с археологическите си открития египтяни попаднали пред неотворена гробница. На...

На 6 май, в Деня на храбростта и празник на Българската армия, фондация „Българска памет” и посолството на Р. България в Скопие са организирали поклонение на Военното гробище в Ново село, Р. Македония, съобщиха от българското Външно министерство. За шеста поредна година посолството и фондацията са инициатори на този светъл празник да бъде отдадена почит към саможертвата на падналите за свободата и независимостта на България офицери и войници. Във военното гробище в Ново село са погребани 71 военнослужещи, загинали през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Те са служили предимно във Втора пехотна тракийска дивизия и Единадесета пехотна македонска дивизия.

Кирил Маричков е музикант, певец и композитор. Най-големите си успехи като музикант и изпълнител той постига с група „Щурците“. Тя е създадена през 1967 г., а името е избрано след конкурс в радио предаване. Маричков е фронтмен, басист, певец и основен композитор на своята група. В списъка на създадените от него песни са хитове като „Рок в минало време“, „Вкусът на времето“, „Конникът“, „Клетва“, „Вълшебен цвят“, „По пътя“. Той участва във Великото народно събрание като депутат от СДС. - Господин Маричков, вие вярващ християнин ли сте? - Да, вярвам. - Какво са за вас миналите великденските празници? - Много хубави празници са. Християнските празници са в душите на хората и именно затова те са нещо много хубаво. Аз много ги обичам, а пък като прибавим това, че Великден освен на Възкресението е и празник на пролетта, всичко си идва на мястото. Някакси всичко се възражда, цялата природа започва да диша. В къщи мирише на пролет и козунаци. Много хубави емоции...

Какво ми остана от тия празници? Хм. Може би – по-голямата сметка за телефон. Получавах непрекъснато есемеси и се ядосвах, че ще трябва да им отговоря. Не ми се щеше благодарение на моята лековата отстъпчивост и мекошавост да се пълни гушата на тежкарите от мобилния оператор. Някой ще каже – брей, какъв си стиснат! Това не е за мобилния оператор, а за Христос…а после – и за свети Георги! Ти поздравяваш хората! Човешко е! Абе оставете тая работа! Най-малкото – не ми се споменава напразно името Господне! Не ми се ще да казвам Христос возкресе и Воистина возкресе наляво надясно както се казва Мараба или Хелоу или нещо подобно. Христос е за тайната ми стая, за съкровените ми разговори – само с него…Не е за есемеси, някакси. Но – както и да е. Божието – Богу, мобилно-операторното – мобилнооператору. Майната им на печелещите от всичко. И от мъките и от радостите на хората! Ако празникът се заключи в рамките на стотина много възторжени есемеса – плюя на тоя празник. Както и ако се...

Представете си, че току що са ви казали, че имате само един ден живот, че утре ще умрете. Ако не се самоубиете веднага от мъка, самосъжаление, яд, че животът ви свършва и не сте успели да изпълните желанията си, да видите мечтите си осъществени. Ако издържите на този порив от безброй ако, защо, как, ох, ех, мамка му. Може би ще се опитате да изживеете този последен ден и да направите всичко това, което сте отлагали през целият си живот. Всичко, което сте считали за правилно, но поради страх, неудобство, срам, несигурност и Бог знае още колко причини все сте отлагали. Ще пробвате за този последен и единствен ден да бъдете истински.

Доживяхме да четем заглавия „Борисов проговори“ за човека, който от десет години не е млъквал от медийния пиедестал, ако не броим периода от мораториума, който сам си наложи след 20 февруари тази година, когато избяга от властта. Остава сега и да „проходи“, което ще се случи, когато слезе от лимузините с държавната охрана.

Оказва се, че Борисов „проговори“ главно, за да каже онова, което пиша от години: че нищо не му е по-важно от медиите, чиито контрол вече му се излъзва в полза на онези, от които той отмъкна медийния комфорт като плячка от обоза, за да я превърне в авангард на самохвалството си, отчетено в телевизионното му интервю вчера като …грешка. Определи самохвалството си като „горделивост“ , което било най-голямата грешка на ГЕРБ, приписвайки я в графата „колективна вина“, т.е. ничия.

Ако това е Великденско покаяние, наздраве му кажи!

Борисов беше направо разярен за непослушанието на медиите и започна да сипе лични упреци с компромати срещу конкретни хора, които са му се умилквали, а сега си позволяват да не го обичат. Претопли например версията си за разрива на отношенията си със Слави Трифонов. От това стана ясно колко важно е наистина да не си бил приятел с човек, който един ден, когато се „смени палачинката“ ( изразът е на Цветан Цветанов по адрес на Бареков), ще започне да ти вади кирливите визи, т.е. онова, заради което сте си пътували заедно по ловни хижи ( в компанията на президента Първанов- но чак такъв компромат Борисов не смее да размаха).

Дали и моя скромна милост нямаше да попадне сред посочените поименно предатели ( като автор на посветената му книга „Премиер на РъБъ“), ако се бях изкушил да се възползвам от офертата му да ми „помага“ ( както ми предложи по телефона на 28 март миналата година, опитвайки се да ме поласкае като „първия, на когото се обажда“ за решението на правителството да спре АЕЦ „Белене“)? Защото, както самият Борисов напомни в излиянията си, той никого не е върнал ( стига да отиде и да му „целуне ръка“).

Вбесеният от предателствата бивш премиер спря само до назоваването Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева, но не събра кураж да заклейми стоящия над тях шеф на „една банка“ (Цветан Василев). Въпросните предателства доказвали, че съответните медии никога не били на ГЕРБ ( а само хвалеха герберовластието както „Работническо дело“ не е славело др. Тодор Живков). Нещо повече, било ясно, че тези медии си били винаги на БСП и ДПС, което пък автоматично и логично означава, че в играта власт-опозиция през целия мандат на Борисов е имало задкулисно съгласие за разиграване на театър пред наивниците.

Измамениият властелин на медиите подгря и разказваната вече от него история за Велислава Дърева- как го молела да помага за освобождаването на българските медици ( с което по-скоро й направи комплимент). Тя пък, възмутена от православни позиции, му отвърна мигом в интервю ( цитирано в сайтове по агенция ПИК), че е „идиот“, щом прави пропаганда по телевизора навръх Великден. Да я пита човек какъв е тогава нейният другар по ВС на БСП Сергей Станишев, който не млъкна цяла страстна седмица, обикаляйки по време на великденската ваканция села и паланки с политически речи, обилно разгласявани от медиите.

Заставайки в позата на жертва, която подгрява публиката за своето политическо заколение ( освен онова, хипотетичното покушение, което наскоро му било готвено), Борисов пророкува нови медийни удари срещу себе си и ГЕРБ в дните преди изборите. Интересно, това пророчество дали се дължи на (подвелата го напоследък) прословута интуиция или има по-прозаично и прозрачно обяснение, базирано на специални разузнавателни компромати?

Никой обаче не може да удари Борисов повече от самия Борисов, който толкова дълго се правеше на ударен за предупрежденията, че мазният медиен комфорт е пързалка, по която рано или късно ще го подхлъзнат. Ефектът ще е като при онова девойче от „Майстора и Маргарита“, разляло олиото на трамвайните релси. Защото мазненето на медиите пред началника на държавата винаги се превръща в сапунисване на въжето, което преди са му връзвали като горделива вратовръзка.

Share on Facebook

Как си „говорят“ различните комуникационни канали? 

Продължаваме да говорим за ефективна комуникационна стратегия. До момента разгледахме подробно как да изградите комуникационната си стратегия. След като сме уточнили каналите, по които ще общуваме с потенциалните и настоящите ни клиенти, пристъпваме към ключовата задача: да накараме каналите да си „говорят“.

Интегрирането на различните комуникационни канали е една от най-важните стъпки в комуникационната стратегия. Много бизнеси пропускат тази част, а тя е ключова, за да получат по-голяма възвращаемост от своята инвестиция.

Утвърдените компании знаят за предимствата на интегрираните маркетингови комуникации и ги използват. Не е задължително да имате 50 канала, за да мислите за интегриране. Може да го направите и с два. Когато каналите се подпомагат взаимно, това неизменно води до синергия, или с други думи:

1 + 1 вече не е равно на 2, а на 10!

Как?

Продължаваме с примера за клиента с детски магазин. За да си представите сработването на каналите, разгледайте следната снимка: 

Разбира се, всичко започва от сайта или онлайн магазина. Той е основният източник на информация за бизнеса ви онлайн. Затова е важно да имате сайт с визия и функционалности, отговарящи на вашите цели.

Какво стои зад обвързването?

Зад обвързването стоят редица малки елементи, които комуникират едно и също нещо в различните канали. Тези, на пръв поглед малки активности, очертават една голяма картина на влияние. Така различните канали се подпомагат с информация. Представете си Валя. Тя много харесва вашия магазин и говори за него навсякъде. Би било чудесно, ако има още някой да говори за вас – Петя. А няма ли да е още по-хубаво, ако Валя и Петя знаят какво точно да говорят, кога, с кого …? А какво ще кажете за нещо повече – ами ако те имат единно виждане как да подходят така, че повече хора да научат за магазина ви?

Няколко практични идеи

Как да обвържете няколко комуникационни канала: Facebook, електронен бюлетин и сайт или блог? Предлагаме ви няколко идеи:

- Сложете бутон за абониране за бюлетина и на Facebook страницата си, и на сайта;

- Включете опция за автоматично публикуване на бюлетина във Facebook страницата ви;

- Правете кратки резюмета на най-интересното от бюлетина и ги публикувайте в блога и във Facebook;

- Направете албуми със снимки и класации на най-интересните статии от блога и отново ги сложете във Facebook;

- Поствайте материали от бюлетина в страницата си във Facebook;

- Публикувайте атрактивни снимки с линк към сайта или блога си;

- Включете платена реклама (например promoted posts);

- Включете интересното и полезно съдържание от блога си в електронния бюлетин.;

- Сложете бутони за споделяне в социалните мрежи на блога си;

- Сложете на видно място в сайта бутон за Facebook страница. Знаете ли в колко много сайтове това липсва?

Помислете как да превърнете получените „лийдове“ в реални продажби. Какъв софтуер ще използвате, за да отсеете най-добрите? Какъв софтуер или инструменти ще използвате, за да проследите цялата кампания? С каква честота ще следите случващото се? Какви ключови индикатори за успех ще заложите?

Това са все важни въпроси, които са свързани с планиране и целеполагане. Подготовката е много важен етап. Както се подготвяме за изпит в университета, така се подготвяме и за кампания в посока комуникации, ако искаме шестица!

Какво обаче да правите след като вече сте измислили начини за интегриране на комуникационните си канали? Нашите предложения очаквайте следващия път!

Екипът на Media start  подготвя още много теми, свързани с комуникационната стратегия.

Темите не задаваме само ние, очакваме ги и от вас. Ако има нещо, свързано с комуникациите, което искате да прочетете, или имате конкретен казус, питайте и споделяйте! Заедно ще търсим отговорите.

 

Още статии от поредицата:

Как да изградите комуникационната си стратегия (част 3)

Как да изградите комуникационната си стратегия (част 2)

Как да изградите комуникационната си стратегия (част 1)

Комуникационна стратегия!? Нe, благодаря!

7 стъпки за ефективна комуникационна стратегия

Как да включите видео в маркетинговата си стратегия?

В последния работен ден преди празничната седмица кабинетът "Райков" предприе най-решителната си стъпка - обяви началото на края на една много порочна схема. (Не)знайно защо обаче това не се превърна във водеща новина.

Днес Църквата чества паметта на един от най-почитаните светци и мъченици за вярата - св. Георги. Паметта на светеца се чества от християните на Изток и на Запад, без разлика от конфесионалната им принадлежност. В много страни като Грузия и Великобритания св. Георги се почита като национален светец.

Противно на разпространената представа, заселилите се на Запад български роми казват, че бягат не от дискриминацията, а от мизерията в родината. Едно ново проучване развенчава някои от митовете за преселението на ромите. Ромите от балканските държави ще продължат да търсят начини да се преселват на Запад - независимо от ограничителните мерки. Ново изследване на Програмата за развитие на ООН показва, че над една пета от българските и румънските роми възнамеряват да се установят в Западна Европа. Още по-драстични са данните за Сърбия, Албания и Босна и Херцеговина, където около 40 на сто от ромите изявяват желание да емигрират.

Поради географското си положение българите живеещи в Корея са сред първите наши сънародници, които се поздравяват с Възкресение Христово.

Да ходя, тук и там. С имунитет. В народни въжделения. Човечен. От залата - в поредния банкет, с "Армани" непринудено облечен. На хиляди да бъда светъл глас. Присъствие, доверие и воля. Пристигне ли предизборния час - избирайте ме! Много ви се моля!