Едно пътуване с „Шлеп в пустинята“

“Мой приятел художник се върна от пустинята и каза,
че всичко, което изчезва от живота на човека, отивало в пустинята. ”

„Шлеп в пустинята“ на Людмил Тодоров е мъжка книга - елегантна, иронична и малко горчива, тя е като добре наточеното остроумие на съвършения английски джентълмен. С привидна лекота поднася думи и шеги, на които първоначално се усмихваш съучастнически, но след секунда се чувстваш като ужилен, дори като намушкан – при това право в сърцето.

Това е книга за отчуждението – последователно, систематично отчуждение от собствения ти живот, от близките ти, от приятелите. Книга за онези моменти от живота ни, които наричаме „криза“ – на възрастта, житейска или личностна, а може би е просто симптом, че нещо в живота ни не е както трябва, че някак си сме се озовали не на правилното място. 

Всъщност главният герой на тази книга не отива никъде (няколкото отбивания до близкото село и вилната зона не могат да бъдат наречени велики пътешествия), той пътува вътре в себе си, към себе си. Едно от великите клишета на литературата е сравнението на живота с река. Но „реката се прави на хубава, за да прилъже хората да влязат в нея“. Людмил Тодоров има много точно око и преценка за човешките характери – и нещо повече, със съвсем малко думи успява да създаде плътни, жизнени и категорични образи.

На моменти кинематографичният разказ издава първата професия на автора, но талантът си е талант – в малката по обем книга, Тодоров е разказал история, която всеки може да преживее, но не всеки може да разкаже.

Прочети цялата новина

Свързани новини: