Пътуване до Баньореджо (регион Умбрия, Италия)

Пътеписът днес ще ни води до много провинициална Италия. Янита ще ни покаже градчето Баньореджио в областта Умбрия. Приятно четене :)

Пътуване до Баньореджо

Умбрия, Италия

  Още в първите няколко дни в Италия посетихме

градчето Баньореджо,

извисяващо се над скали. Територията на община Баньореджо граничи на север с Орвието и Лубриано, на юг с Монтефиасконе, Витербо, Селено, на изток с Кастилионе, Теверина, Чивитела Д’аляно и на запад с езерото Болсена. Територията на селището покрива площ от около 7300 хектара, в които са включени селата: Ветриоло, Челези Кастле, Чивита ди Баньореджо, с център Капрача и Понцано. Старият град на Баньореджо е спокоен и миниатюрен, изграден на скала, висока 520 метра, извисяваща се между две дълбоки пропасти.

Градчето Баньореджо, което смятат за архитектурно чудо,

е с над 2500 годишна история и за средновековието е било непревземаема крепост, и удобна позиция за нападение, а в своята изолация от околния свят- изглежда почти нереално и мистично. Произходът на названието Баньореджо все още не е установена. Името му първоначално е било Балнеум Реджис, след това Баньореа и най- накрая с кралски указ, издаден през 1922 година- Баньореджо. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]     Името на градчето произхожда от наличието на горещи извори, които съществуват от хилядолетия в този регион и са известни като термални води със специални терапевтични свойства.

Легенда от Баньореджо

разказва, че Десидерио, крал на Ломбардс му дава името Балнеум Реджис, защото е бил изцелен от сериозно заболяване, благодарение на горещите минерални извори. Това име цитира и Григорий Велики в свое писмо за назначаване на епископ в региона. В края на 20-ти век жителите на градчето- чудо наброяват едва 15 души. В Баньореджо през 1274 година е загинал Свети Бонавентуре, който при нещастен случай пада от ръба на скалите и умира. В днешни дни светецът е почитан като закрилник на региона.

През 16-ти век Баньореджо започва да запада, а след унищожително земетресение през 17-ти век окончателно е забравен в своята изолираност. През 19-ти век темпото на ерозийните процеси съвсем изолира града от околния свят и до него се достига само по един единствен висок и стръмен мост.

Непоносимата жега ни следваше по петите и преди да се разходим из стария град, седнахме на кафе и сладолед в едно от малките кафенета на централния площад. Навсякъде из площада се беше разпрострял шарен пазар, от който можеше да се купи всичко. По една от типичните за италианските малки градчета павирана и тясна уличка вървяхме после към стария град. По улиците нямаше никакви хора, сякаш града беше изоставен на безмилостната августовска жега сам и ничий.

Покрай катедрали, магазинчета, паметници и общински сгради, уличката ни изведе до божествена панорама към висок скален хълм, ограден от дълбоки пропасти, потънали в зеленината на ниски дръвчета, на чийто връх се извисяваше Баньореджо. В далечината върховете на други високи и кафеникави планини бяха разкъсали синьото на небето, от маранята приличаха на полюшващи се кафяви завеси над хипнотизиращия зелен свят долу в ниското. Към градчето на върха водеше тесен пешеходен и много стръмен мост, извиващ се над дълбоката пропаст. Железните му сребристи парапети проблясваха и заслепяваха очите така, че чак причиняваха болка. Още при вида на тази величествена красота ни се зави свят и в този момент всеки мислеше единствено за хубавите си снимки, без и да помислим даже какво премеждие ни очаква. Запъплихме по тесния гръб на моста нагоре и още след първите петдесет метра под жаркото слънце си помислих, че никога няма да стигнем върха. Асфалтът беше толкова нажежен, че чак изпитах искрена почуда от това, че не се е разтекъл от моста. Обувките ни залепваха и от горещото трябваше да ускорим крачка. В най- стръмната част ни очакваше нова изненада: нямаше стълби, само извиваща се пътека, за която ако ви кажа, че беше с 45 градусов наклон- няма да е преувеличено. Отново благослових „предвидливостта” на италианските проектанти, които наистина са били садисти, предвид не само наклона и липсата на стъпала, а и наличието на хлъзгава каменна настилка. До парапетите не можеше да се приближим, а камо ли да ги ползваме за подпора. Японците, които вървяха пред нас, ако се случеше да се подхлъзнат и паднат- търкаляха се надолу до началото на стръмното, поизтупваха се нервно и поемаха пак нагоре към покоряването на града. Въздухът от жегата така се беше сгъстил, че прогаряше дробовете ни, а от безмилостното слънце чувствах главата си като изпитателен полигон за ядрено оръжие.  

Едва се добрахме до портата на градчето,

останала непроменена в своя средновековен вид; шедьовър на резбарското изкуство, сприятеляващо съединяваща червеникавите крепостни стени на града. Зад портата се протягаше мрачен каменен тунел, изсечен в скалата и извеждащ някъде из заветния град. В тунела имаше скални ниши с обособени като пейки широки каменни блокове. Като ударени от гръм Санти, аз, Мира, Оги и Грета се натръшкахме по тях кой където завари и се размазахме доволно в хладната прегръдка на сенчестия тунел.

Още тук заявих, че няма да мръдна от мястото си, докато не залезе слънцето и че въобще не ме интересува повече архитектурното чудо Баньореджо. Но бързо ме разколебаха преминаващите хора, които на висок глас обсъждаха красивото градче. Със Санти поехме по прашната уличка между красиви каменни и дървени къщи, около които се бяха натръшкали по земята множество слънчасали като нас хора. Улицата ни изведе до малък затворен тип

градски площад с катедрала.

Поразително приличаше на декор от уестърн: прашен, гола земя, с дървени изправени греди в единия край и с каменна старовремска чешма с черпак в другия. И наоколо само няколко къщи, чийто стръмни стълбища бяха обсипани с цветя. Няма магазини, няма хотели, няма коли, само две ресторантчета и една механа. Да се чуди човек как въобще ги зареждаха с храна и напитки, предполагам с хеликоптери. Мира, Оги и Грета, капнали от умора се настаниха в едно от ресторантчетата "Антико Форно"- също издълбано в скалите и скрито под дебелата сянка на голяма лоза, под която бяха подредени няколко селски маси с червени покривки и откъдето апетитно ухаеше на прясно изпечени брускети. Ние със Санти само си взехме вода и тръгнахме уж да обикаляме града. Какво ти обикаляне, след три къщи и той... свърши. Но пък се любувахме на панорамата, надолу погледнато земя се виждаше едва на стотици метри в пропастта, над която градчето сякаш висеше във въздуха.

За десетина минути снимахме всичко в Баньореджо и решихме да отпрашим към някой друг град, това пък уби и последната ми надежда да дочакаме вечерта. Направо ми се доплака, като видях отново гадния наклон, по който пък сега трябваше да се спуснем с още по- голям риск от потрошаване и пребиване. Санти се оказа по- пъргав и от планинска коза, подскачаше си надолу и когато се случеше да се тръшна на горещия асфалт- припкаше обратно да помага за маневрите ми при изправяне. И пак хукваше надолу. Гледах го и си мислех, че камикадзетата изглеждат точно като него, само дето са грижливо увити в черни дрехи, а не по дънки, тениска и сандали. Благополучно стигнахме до края на моста живи и здрави, и почти се потопихме цели в благодатните корита на старата чешма, пълни с хладка вода. Вървяхме към отдалечения паркинг, към колата и се ядосвахме, че сме я оставили толкова далече.

Пътьом видяхме един манастир.

Санти се подреди да го снима и тъкмо всичко си беше нагласил- вратата му се отвори и на улицата излезе една монахиня с препълнена торба боклук. Като го видя, замръзна на мястото си, като гипсирана в първите няколко секунди, после рязко се извърна, хвърли торбата на улицата и на бегом се скри зад огромната желязна врата. Избухнахме в смях. Тя надникна иззад вратата и също се усмихна, явно я бяхме стреснали. Помоли да не я снимаме, събра боклука и наблюдавайки ни притеснено изпод вежди, го изхвърли в контейнера, а после пак така на бегом се скри в красивата стара сграда на манастира. По улиците все още не се мяркаше жив човек. Когато най- после стигнахме до колата се оказа, че сме били на косъм от пожар. Тя се беше нагряла до такава степен, че около час чакахме да се поохлади малко на сянка, за да продължим към следващото градче Монтефиасконе. Санти реши да ми откъсне цвете от близката градинка, явно да ме усмихне, защото бях получила със сигурност слънчев удар, привиждаха ми се само огромни черни кръгове из пространството наоколо. И уж тайно се опита да го откъсне, ама то пък жилаво цвете се оказа- измъкна го не само с корена, ами и с около един квадратен метър пръст по него. Не само се усмихнах, запревивах се от смях, докато той притеснено събираше разпиляната пръст обратно в градинката, под строгия поглед на стопанина й. Такъв беше денят ни в Баньореджо, наистина уникално и красиво миниатюрно градче, свито в шепите на скалите.

В днешно време животът в Баньореджо претърпява по-радикални промени,

отколкото когато и да било в неговата дълга хилядолетна история и става един от най- атрактивните туристически маршрути в средна Италия. Панорамата към долината, през която се извива река Тибър, е величествено красива. Поради постоянната опасност от разрушаване от 2004 година има изработени планове за укрепване на платото над скалите, върху които е разположено миниатюрното градче. През 2006 година градът Баньореджо е вписан като световен паметник на културата. И до днес за покровител на региона се чества Свети Бонавентуре, чийто празник се отбелязва всяка година на 14 юли. Автор: Янита Николова Снимки: авторът   Други разкази свързани с Умбрия – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Умбрия – италианска приказка
2. Рим – пътуване из древността (9): Римският Форум – продължение и съвети за пътуване до Рим
3. Из църквите и манастирите на Гърция и Италия(2): Бари и Корфу
4. Едно пътуване до Швейцария, Италия и Хърватска
5. „С деца на море“ – Калдонацо, Италия (2)
6. „С деца на море“ – Калдонацо, Италия (1)
7. Другата Италия: Милано и Lago di Como за седмица (2)
8. Талянски му работи (Италия)
9. Tридесетина хубави дами без мъже в Италия (1)
10. До Италия и обратно – през къде ли не….
11. Другата Италия: Милано и Lago di Como за седмица (1)
12. Рим – пътуване из древността (8): Римският Форум

Прочети цялата новина

Свързани новини: