Приликата е поразителна. Нос, уста, брадичка, форма на ушите … Станишев е съвременно физическо копие на Лаврентий Берия. До такава степен си приличат, че си задаваме въпроса дали нямат родствена връзка.

От която и страна да го погледнем, случващото се в България е изключително тревожно. За първи път от 1990 година, политическа партия БСП направи всичко възможно за да попречи на провеждането на изборите в страната. За тази цел тя си послужи с добре изпитани методи и средства от времето на Сталин и Хитлер. Разгърната беше [...]

Настъпва времето, в което с всеки изминал ден на пазара се появяват все нови пролетни продукти, а разнообразието от цветове и форми подсилва желанието ми за нови рецепти. Настъпи и началото на любимото ми време, което променяйки се с всеки изминал ден до края на есента обогатява това разнообразие. Не е ли прекрасно, че имам възможността да напълня чиниите с повече цвят и вкус! Не е ли прекрасно, че мога да опитам пролетта! Не бих пропуснала цвета ѝ в менюто си, затова събирам от всичко, което мога да взема и овкусявам с лъчите на пролетното слънце.

Намирам дребните пресни картофки за симпатични, но освен умилителния им вид ми се струват и по-сладки. Плюсовете им, които ме привличат не само тези. Бързото им приготвяне във все по-забързаното ежедневие е идеалният избор за вечерята. След няколко варианта на запечените и овкусени с билки дребосъци, решавам, че мога да им добавя и лека пикантност от дребните репички, на които след запичането им също се получава приятна синхронизираща сладост. Всъщност, пресният лук в салатата внася повече пикантност, но да не подценявам и билковото песто със силния си и отличителен вкус.

Точно когато решавам да съчетая всичко изредено досега в салата, съвсем случайно се натъквам на тученица. С леко киселия си вкус и сочни листа допълвам салатата с нея. Сега тя става още по-питателна и вече може да се впише в още две категории. Така например, характерът на салатата би се разбрал чудесно с парче месо или риба, но той е и толкова силен, че може да се приложи самостоятелното като основно за вегетарианци. Сигурна съм, че всеки би намерил място за тази семпла рецепта в менюто си, независимо дали ще я съчетае с нещо друго или не. Аз обаче не бих искала да пропусна нищо от пролетта и с желанието ми за по-лека храна към топлата салата добавям за гарнитура още зелени салати семпло овкусени със зехтин и сол.  Ето така се радвам аз на този сезон, с пълна чиния с вкус и слънчева светлина.

Салата от печени пресни картофи и репички с билково песто

Посочените дози са за 4 порции.

Продукти:

• 500 г дребни пресни картофи
• 1 връзка репички
• 2 стръка пресен лук
• 1 шепа тученица
• 2-3 супени лъжици зехтин
• морска сол и прясно смлян черен пипер на вкус
• 3-4 супени лъжици билково песто (рецептата по-долу)

Фурната се нагрява на 190°C.

Картофите се измиват хубаво. Ако картофите са колкото голям лешник се оставят цели, ако са по-големи се срязват на две или четири. Репичките се почистват от листата и се измиват хубаво. Нарязват се на четвъртини.

В тава на един ред се разпределят картофите и репичките. Поръсват се със зехтин, морска сол и прясно смлян черен пипер на вкус и се разбъркват. Запичат се в предварително нагрятата фурна на 190°C за 25-30 минути или докато картофите омекнат.

Пресният лук се нарязва на ситно. Тученицата се измива и подсушава хубаво. Листенцата се отделят от стеблото.

Запечените картофи и репички се преместват в дълбока купа. Към тях се добавят пресният лук, накъсаните листенца тученица и билковото песто. Салатата се разбърква добре и се сервира.

За билковото песто:

• 1/2 връзка магданоз
• 1/2 връзка копър
• 1/2 връзка босилек
• 1/2 връзка риган
• 2-3 скилидки чесън
• 80 г сурово кашу
• 60 г пекорино, настъргано на ситно
• 150 мл зехтин
• сол и прясно смлян черен пипер на вкус

Всички продукти се смесват в кухненски робот и се пасират докато се смесят добре. За салатата се заделят 3-4 супени лъжици.

Пестото, което остава се съхранява в добре затворен буркан в хладилник до 1 седмица. Може да се приложи в други салати, за брускети, за овкусяване на варени или печени зеленчуци, риба или месо.

Салата от печени пресни картофи и репички с билково песто е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Вицепрезидентът Маргарита Попова и министър-председателят и министър на външните работи Марин Райков получиха звание „Посланик на библиотеките” от Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА). Двамата бяха удостоени с почетните титли на церемонията по откриването на Националната библиотечна седмица в Софийска градска художествена галерия във вторник вечер.

„Няма развито общество без просветени членове на обществото и просветени институции. Започнала съм работа в издателство, след това започнах да се занимавам с юридическа дейност, но дори и тогава не напуснах полето на знанието и четенето. Сега и като вицепрезидент постоянно и последователно с цялото си сърце работя на полето на знанието", сподели Маргарита Попова при получаването на своята значка „Посланик на библиотеките”.

Премиерът Марин Райков разказа за последното си посещение в библиотека, само преди седмица в Зографския манастир в Атон. „В уникалната атмосфера на библиотеката си дадох сметка, че и ние българите сме нация, чиято самоличност е много тясно свързана с книжовността, с книгите и техните послания за бъдещето”, каза той. „Поемам ангажимента като министър-председател, а и след това, да инвестирам усилия в подкрепа на книгата в нашето общество, която в този момент отчаяно има нужда от по-важно място в нашето всекидневие”, допълни министър-председателят.

По време на тържеството председателят на ББИА Снежана Янева обяви имената и на останалите посланици на книгата. Сред тях са министърът на културата Владимир Пенев, критикът и поет Марин Бодаков, онлайн експертът Жюстин Томс, създателят на сайта „Детски книги” Валентина Стоева и Александър Кръстев, създател на „Аз чета”.

На церемонията бяха връчени и традиционните Годишни библиотечни награди на ББИА.

Не бях виждал дива костенурка от деството. Добре че не стана роудкил.

В скромната къща, намираща в кв. Сар (Хълм) в Ереван, не се пропуска нито една новинарска емисия в очакване, че ще съобщят за още една страна, която е признала Арменския геноцид. Пред телевизора отново седи дядо Антраниг, който в спомените си пази историята на изселническия път от град Карс и семейството си. 101-годишният Антраниг Матевосян е един от най-възрастните очевидци на Арменския геноцид, живеещи в Ереван. „Бях на 6 години, когато през 1918 г. семейството ми пое по пътя на бягството и стигнахме до Батуми. Много неща не помня, но по- късно майка ми е разказала подробностите за историята на нашето семейство”, разказва дядо Антраниг.

„Статутът и правата на българското национално малцинство в Сърбия е ключова тема от българо-сръбските отношения”, е заявил днес министър-председателят и външен министър Марин Райков на среща с водещи представители на българското малцинство в Р. Сърбия.

Международни наблюдатели ще следят делото за уволнението на Мирослава Тодорова във ВАС

Прокуратурата прекрати делото срещу докторите от Горна Оряховица

ЕСПЧ: Неуреденото законодателство, препятстващо предписването на летални дози медикаменти на здрави лица, желаещи да сложат край на живота си, нарушава правото на личен живот

"Разказват, че когато Господ разпределял земните територии, на които на народите по света да си устроят държавите, българите, с характерната си скромност, се наредили най-отзад на опашката. Докато да стигнат до Господ, Земята вече била разпределена. Затова Господ им отредил късче от рая. Подобно на мнозина, посетили България, бях заленен от страната и от народа й. В това отношение далеч не съм единственият. 15 000 от моите сънародници притежават къщи в България, а 300 000 посещават страната всяка година. Британските компании, които са се установили тук, са изненадани и очаровани от квалификацията, находчивостта и отдадеността на българския си персонал. Не напразно Бисмарк е окачествил българите като "прусаците на Балканите".

Приказката за неволята на българските ТИР-ове не е от вчера. Въпреки, че превозвачите опитаха сами да се справят с проблема, като блокираха турската граница преди дни, проблемите им продължават. Шофьорите се оплакаха, че от турска страна има "специално" отношение към тях. На границата те са принудени да чакат без причина по 40 минути, докато турските им колеги преминават за по-малко от 10. Освен това им се налагат необосновани ограничения, като например всеки камион да влиза в страната с не повече от 500 литра гориво. Заради този абсурд превозвачите ни блокираха граничния пункт с Турция при Свиленград в началото на месеца и направиха опит сами да решат проблема. Опитаха с протестите си да покажат, че вече няма да се оставят да бъдат мачкани. И хората ги подкрепиха. По форумите заваляха поздравления, че са постъпили правилно. Което накара много от нас да се замислят, че е крайно време да започнем да се защитаваме взаимно. Иначе никой не може да ни помогне. Протестите им обаче...

Фашизирането на БСП е факт. Вместо да се ориентира към европейската социалдемокрация, Българската социалистическа партия бързо върви към съюз с ксенофобската и антисемитска партия Атака. Комбинацията от национализъм и социализъм дава като резултат националсоциализъм. Прибавете към този съюз и политизирана прокуратура и виждаме събрани всички необходими условия за налагане на “нов ред” в България.

Събужда се през нощта пенсионер и не може да повярва на очите си - крадец "шета" из къщата му, рови най-безжалостно из чекмеджетата на стария соц гардероб. Едва окопитил се в първите секунди, възрастният мъж попитал учудено и малко страхливо: - Хей, какво търсите? - Пари - отвърнал най-безцеремонно крадецът, без дори да се обърне да погледне стареца в очите. - Хм, събудете ме, ако намерите - успокоил се пенсионерът. Усмихни се, България! Крадците отдавна знаят, че къде що има в апартаментите на българите е ошушкано или отдавна изхарчено в кризата. Затова разчитат на новия летен сезон да попълни пропуските. Със старта на сезона на чайките и гларусите родните обирджии изплуваха по плажовете, където скандинавци вече събират тен. А и много по-сигурно е да джебчийстваш, ако предварително знаеш, че вероятността да влезеш в затвора е минимална. Говорят си двама затворници: - За какво лежиш? - За нищо. - Всички така разправят. - Но аз наистина за нищо! Откраднах един портфейл, в...

Натрупала се е значителна сума, която сте дали назаем на приятели и роднини, но нямате представа как да получите парите си обратно - почти всеки от нас е изпадал в тази деликатна ситуация. В края на краищата всеки среща трудности и не бихме били хора, ако не си помагахме един на друг. Когато обаче самият вие сте в нужда, се налага да си съберете дължимото обратно. Как да го направите безболезнено съветва Yahoo! Finance. В идеалния вариант тъкмо най-близките ни би трябвало да забележат, че и ние сме минали на червено и да побързат да си върнат дълга. Според проучаване, проведено от Carnegie Mellon, причината да не правят това обикновено е, че всъщност са забравили за направената от вас услуга. Анкетата показва още, че по-голямата част от хората често погрешно смятат заемите, получени от приятели и роднини, за подарък – независимо дали става дума за 10 долара или десет пъти по толкова. Което е много удобно, но не и за отсрещната страна. Ако за Вас приятелството е по-ценно...

Има една страна, чиито жители работят по-малко от която и да било друга държава. Работната сила не се отличава с особена производителност, а децата прекарват в училище по-малко време, отколкото техните съседи. На пръв поглед се налага изводът, че такава икономика няма никакъв шанс за успех. Всъщност обаче става въпрос не за друг, а за европейския лидер Германия - промишленият център на Европа и вторият по мащаб износител в света. Въпреки тези особености германската икономика не само не буксува, но и успя да устои на еврокризата и се оказа единственият представител на Общността, който притежава достатъчно ресурси, за да запази жизнеспособността на обединената валута. Въпросът е как е възможно това. Парадоксите не са един или два. От 43-те страни членки на Организацията на икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) само холандците работят по-малко часове от германците, а германските деца стоят зад чина около 25 на сто по-малко време, отколкото например италианските...

Четвърта поредна неформална среща на български организации с идеална цел в ЧИкаго -2013 (тип “Кръгла маса) за първи път съвместно с български комерсиални организации в Чикаго. Събота, 1 юни 2013 година, БПЦ „Свети Иван Рилски – Чудотворец” 5944 W. Cullon Ave. Chicago, IL 60634 Целта на срещата е обсъждане на тема „ЕКСПОРТ НА ИМИГРАЦИОННИ ЦЕННОСТИ” (Актуализация – 14 май 2013 година) Мисията на Срещата е да се осъществи дискусия между водещи български организации и личности за Втория етап (2013-2023) от развитието на българската общност в Чикаго на тема “Българските имигранти – производителна сила“. І. Програма 13.00. Дискусионно фоайе; 14.00. Откриване ...

Георги Апостолов е дългогодишен журналист. Той е координатор на Националния център за безопасен интернет. Член е на фондация "Приложни изследвания и комуникации". От години изследва поведението на тийнейджърите и участва в създаването на училищни програми, които да помогнат в разговора между млади хора-учители-родители. С Апостолов разговаряме за разпространението на детската порнография в интернет. - Господин Апостолов, с какво точно се занимава Програма „Безопасен интернет”, в която работите и вие? - Програмата „Безопасен интернет” на Европейската комисия стартира през 1999 година. Нейната цел е да се създаде възможност за широката публика да пуска сигнали за открито съдържание на сексуално насилие над деца, тоест за детска порнография, директно казано. Започна изграждане на интернет тип горещи линии. Оказа се, че само със създаване на такава възможност за докладване, работата все още не е свършена, тъй като потребителите трябва да знаят за съществуването на тези линии и...

Днес Nokia представи Nokia Lumia 925 – нова подобрена версия на всепризнатия флагман Nokia Lumia 920. Nokia Lumia 925 се отличава с метален корпус и най-новите иновации в технологията за изображения PureView, нови характеристики и приложения, разработени от трети лица за гамата Nokia Lumia.

Nokia Lumia 925 продължава да поставя нови граници при работата на камерата при слабо осветление, разполагайки с най-напредналата технология при обективите и софтуер за изображения от следващо поколение за по-ясни и изразителни снимки и видео. Nokia Lumia 925 също така въвежда и новия режим Nokia Smart Camera, като софтуерен ъпдейт за смартфоните Lumia с Windows Phone 8.

Nokia Smart Camera предлага на потребители лесен начин да направят десет снимки наведнъж и да редактират изображенията с функции като Best Shot, Action Shot и Motion Focus за перфектни снимки.

 

Nokia обяви и, че смартфоните Nokia Lumia ще поддържат новото приложение на Hipstamatic наречено Oggl, което позволява на хората да споделят висококачествени снимки в социалните мрежи като Facebook, Twitter, Foursquare и Instagram.

“Продължаваме напред”,

каза Джо Харлоу, изпълнителен вицепрезидент за смарт устройствата на Nokia.

“Ще продължим с иновациите в портфолиото на Nokia Lumia,независимо дали това ще бъдат страхотни новости за настоящите Lumia потребители или представяне на нови устройства като Nokia Lumia 925.”

Nokia Lumia 925 е първият смартфон от гамата Nokia Lumia с метално покритие върху тънките, заострени ъгли на корпуса. Монолитното тяло от поликарбонат се предлага в бял, сив и черен цвят. Приставката за безжично зареждане може да бъде прикачена към задната част на смартфона, за да имат потребителите възможността да се възползват от различните аксесоари за безжично зареждане и екосистемата на Nokia. Калъфите за устройството, които се продават отделно, се предлагат в бял, черен, жълт и червен цвят.

Nokia Lumia 925 разполага също така и с богат набор от водещи услуги на Nokia, като платформата HERE, която предлага интегрирани услуги за локация и навигация и услугата Nokia Music за неограничен стрийминг на безплатни музикални плейлисти.

Тери Майерсън, корпоративният вицепрезидент на подразделението на Microsoft по разработката на програмни продукти за смартфони с Windows Phone добави:

„Заедно с Nokia, ние продължаваме да променяме начинът по който хората мислят за камерите на мобилните си телефони. Работата на Nokia върху Lumia 925 допълнително подбрява възможностите за заснемане на смартфоните Lumia.”

В допълнение към Европа, Nokia Lumia 925 ще бъде представен в САЩ от T-Mobile и в Китай от China Mobile и China Unicom. Очаква се продажбите да започнат първоначално във Великобритания, Германия, Италиа, Испания и Китай през юни, и след това в САЩ и други страни.

Nokia Lumia 925

Операционна система: Windows Phone 8

Платформата HERE и други картографски услуги: Безплатни глобални карти от HERE Maps и HERE Drive+; безплатна услуга HERE Transit available в Store

Дисплей: 4,5-инчов Super AMOLED WXGA (1280×768) дисплей, 2.25 D curved Gorilla 2 Glass, ClearBlack, режим High Brightness, функция Sunlight Readability, технологията Super Sensitive Touch за управление на смартфона с ръкавици и нокти

Батерия: 2000 mAh батерия, аксесори за безжично зареждане

Процесор: 1.5 GHz dual-core Snapdragon

Основна камера: 8.7-мегапиксела с Nokia PureView с оптична стабилизация на изображението, автофокус, двойна LED светкавица, най-напредналата технология при обективите, 1080p HD видео при 30 к/с с с оптична стабилизация на изображението. Режим Nokia Smart Camera.

Челна камера: 1.2- мегапиксела с широк ъгъл на видимост

Памет: 1GB RAM, 16 GB вградена памет; 7 GB безплатно съхранение на файлове в SkyDrive

Снимки: Nokia

 

 

Агенция "Асошиейтед прес" (АП) обвини министерството на правосъдието на САЩ, че подслушва журналистите й. В изявление на Гари Пруит, изпълнителен директор на АП, се споменава "мащабно и безпрецедентно вмешателство" в работата на агенцията. През април-май 2012 г. са били подслушвани телефоните на журналисти в Ню Йорк, Вашингтон, Хартфорд (Кънектикът), както и такива на репортери, отразяващи дейността на Конгреса. Подслушвани са били около 20 телефонни номера, използвани от общо около 100 журналисти. АП настоява в писмо до главния прокурор на САЩ Ерик Холдър за провеждането на разследване на случая.

Членовете на Културно-историческо дружество "Будител" - гр. Батак и родолюбиви българи от други краища на страната са написали и излизат пред българската общественост и институциите с Декларация, отнасяща се за черквата-костница и музей "Св. Неделя" в Батак. В нея те изразяват своите опасения, че паметта за въстаналите батачани и тяхната саможертва може да бъде подменена, и то чрез новонаписани текстове на православни жития и молитви. В декларацията се настоява: "Да се възстанови начинът на ползване и статута на историческата църква-костница и музей „Св. Неделя“, утвърден от Министерство на културата. Църква-костница да остане музей или, както я нарекоха батачани, „Възторжен паметник на Свободата“, за да възпитава у нацията ни родолюбиви чувства и национална гордост, без разлика на вяра и убеждения, в изпълнение заветите на Левски".

Когато бях на десет, не се притеснявах за нищо. Дори и да е имало някакъв проблем, който да ме е измъчвал, споменът за него безвъзвратно се е изличил. Щастливо детство, безгрижни години, любящо семейство и спокоен дом, пълен с книги – ето какво определяше живота ми тогава.

Когато Енаятолах Акбари е на десет, една сутрин се събужда в чужда страна и осъзнава, че майка му я няма, че е напуснала Пакистан без него и се е завърнала у дома, при брат му и сестра му в Афганистан. Вместо сбогом му е оставила три заръки: не взимай наркотици, не лъжи и не мами, бъди добър с всички хора.

Няма време за осъзнаване или самосъжаление. Детството на Енаятолах е свършило, а животът му на нелегален емигрант тепърва започва. В следващите осем години оцеляването и търсенето на щастие ще преведат афганистанското момче през границите на Пакистан, Иран, Турция, Гърция и Италия, където накрая Фабио Джеда ще изслуша и напише историята му.

„Има крокодили в морето" би била невероятна книга дори и да беше само фикция. Най-удивителното в нея обаче е, че всяка дума е истина, всяка случка е преживяна, всяко описано препятствие – изстрадано. Множество пъти ми се налагаше да прекъсна четенето и да си напомня, че това е нечия реалност, а не просто измислен сюжет.

В същото време разказът тече така леко, все едно си седнал на една маса с Джеда и Акбари и слушаш приятелски разговор помежду им. Книгата се чете за отрицателно време не заради малкия обем, а заради начина, по който е написана – простичко, искрено и емоционално. Истинска житейска история, украсена единствено от спомените и чувствата на онзи, който я разказва.

„Има крокодили в морето" е семпло написана книжка, а те кара да се замислиш на толкова много нива. Без излишно многословие ти показва една част от света, твоят свят, в който ежедневно огромна маса хора напускат домовете си и залагат живота си на карта, бягайки от разкъсвани от войни, насилие, дискриминация и етнически конфликти страни към едно уж по-добро бъдеще в друга част на света, която сме свикнали да наричаме „цивилизована". Колко цивилизовани сме всъщност по отношение на нуждаещите се от помощ е съвсем друг въпрос.

Ако Енаятолах ме убеди в едно нещо с разказа си, то е, че благородството и състраданието не зависят от това дали си азиатец или европеец, мюсюлманин или християнин, афганистанец или италианец. Човекът е човек според действията си, а не според етикета на националността, религията или пола си. Невероятното пътешествие на Акбари никога нямаше да завърши благополучно без добротата на случайни хора, подали ръка на момчето в критичен момент. Не трябва да забравяме как малък жест от наша страна би могъл да помогне на някого и дори да промени живота му. Предразсъдъците обаче са изградили стена пред очите ни и ни пречат да виждаме хората като живи същества, на чието място бихме могли да се озовем, ако някой реши да драсне клечката и да подпали нашия дом.

„Има крокодили в морето" не само ще ви разкаже една прекрасна история, но и ще ви научи да цените страшно много неща в живота си, неща, които имате за даденост или дори за досадна част от ежедневието, без да подозирате какъв дар са всъщност. Не пропускайте това съкровище. Такива книги отварят очите.

Kнигата ще бъде представена в София и Пловдив на 15 и 16 май - виж повече тук.

През последните години многократно, изключително от анонимни „смелчаци”, съм бил обвиняван по интернет форумите, че съм заминал да следвам в Москва, СССР, през далечната 1985-та година, по специалноста „Атомни електриче...

Тъкмо се замислил кого да засели и нещо се разсеял. Гребнал няколко милиона овце. С тях, както си му е редът, имало кучета и овчари. Само че кучетата не били пазачи на стадото, а били зли псета. Хапели, ръфали, разкъсвали овцете безогледно. Овчарите и те не били добри стопани. Изобщо не се грижели за стадото. Само стрижели и доили овцете, при това непрекъснато. Чобаните били патологично алчни. Под неистовите им „грижи”, за 23 години стадото намаляло от 9 на 7 милиона. Подпирали се по цял ден чорбаджиите на гегите и само умували какво още да издоят… Вече били напъхали в потурите си плажове, гори, земи…

Кокинов е извършил дисциплинарно нарушение, реши етичната комисия на ВСС

“Гардиън”: „Безпрецедентно натрапване” в свободата на медиите

Данъчните в САЩ преследват неправителствени организации

Албания прие законопроект за престъпленията от омраза срещу гей и транс хора

Вчера писах за парадокса, че в. „Фигаро” изпреварващо ме е цитирал за моя теза, която забавих да предложа на читателите в блога си с един ден заради изборите, а днес виждам че френският „Либерасион” пък е направил една аналогия, която ми хрумна и на мен: за Бойко Борисов като Силвио Берлускони. Обаче френският автор е акцентирал върху други аспекти от приликите между двамата, докато на мен ми се струва, че проблемите им с правосъдието стоят в центъра на това сравнение.

Както и да е…Никой няма монопол над хрумванията…

Хрумва ми обаче и още нещо, с което се надявам да не засегна нечия интелигентност: че е възможно мнозина да се заблуждават за значението на често употребявания тези дни термин „пирова победа”. Защото след победата следва пир, а след пируването боли глава и това никак не е добре за победителя.

Истината е, че победата на епирския цар Пир над римляните на тяхна територия край Аскулум през 279 г. пр.н.е. му струва толкова тежки загуби, че той възкликнал: „ Още една такава победа- и ние сме загубени” (или „ …и ние трябва да се връщаме у дома”). Пророчески думи, сякаш се отнасят за Банкя в днешно време.

Победителите не само били принудени да се приберат в Гърция, но и след няколко години били победени там от победените преди римляни, което станало епизод от римското колонизиране на гръцките земи. А както споменавам в книгата си „Течна дружба”, още в древността „освободителите”, за каквито римляните се представяли пред гърците срещу тиранията на македонците например, имат навика да се превръщат в колонизатори.

Но да се върнем към пировата победа на ГЕРБ на изборите и как се излиза от създалата се политическа криза- сякаш икономическата ни е малко!

Един от възможните отговори на този въпрос е, че са нужни „драконовски мерки”., т.е. извънредни решения като за извънредна ситуация. Обаче трябва да направя още едно малко уточнение по отношение на дракона, за който вероятно някои се сещат, когато се употребява този израз. За целта трябва да погледнем още по-назад в историята в същата онази древна Гърция.

През 5 в.пр.н.е. на заможните атиняни им опротивяло да живеят в постоянен страх от бунтовете на бедняците и възложили на аристократа Дракон да измисли лечение за тази напаст. Без много да му мисли той въвел смъртното наказание като универсално средство срещу всяко едно доказано престъпление. Както може да се очаква, така той само налял масло в огъня на недоволството.

Наложило се мъдрият Солон да го замени в законотворчеството и той „изобретил” съществуващото и до днес най-важно правило на демокрацията на всеобщото гласуване на принципа „един човек, един глас”. Това била голяма отстъпка на заможните пред бедните, но така те си купували спокойствие с риск да ги управляват хора с ниско потекло…Иначе казано, Солон въвел за първи път в историята на човешката цивилизация изкуството на компромиса в обществените отношения в името на т.н. мирно съвместно съществуване.

Предстои да видим дали правилата на цивилизования диалог са достигнали до съзнанието на онези, които постигнаха пирова победа на изборите на 12 май и на противниците им, които пируват по повод своята загуба, натоварена с очаквания за власт. Ако не успеят да се споразумеят, ще се наложат някои драконовски мерки по овладяване на хаоса в държавата и поради липсата на всепризнат Солон ще има да се чудим откъде да си набавим така липсващата на българския политически „елит” мъдрост.

Алтернативата е антипатриотична, нещо като „България на четири морета”- в смисъл, че има опасност от нова вълна от българи, които си търсят късмета по четирите краища на света, бягайки от грозната картинка в иначе красивата ни родина.

Впрочем, като се знае, че постъпленията от българските емигранти, превеждани по банков път в България, вече надхвърлиха по официални данни ( при това без да може статистиката да обхване напълно паричния поток) приходите на държавата от туризма, може да се окаже, че износът на българи е най-печелившата икономическа дейност за страната ни- повече от вноса на чужди туристи и привличането на чужди инвеститори, гнусливи по отношение на корупционния климат в земния ни рай.

Така де, все някак трябва да се финансира субсидирането на политическите партии, чието роене е процъфтяващ бизнес тук.

 

Share on Facebook

Понеже тук пари не се намериха и няма да ги има занапред, днес моят син замина за Америка – с еднопосочен – в джоба си, билет.

живееха с баща ми отделни животи с отделни приятели, обичаха се по начина по който човек след това намразва партньора си, бяха несъвсместими, той, амбициозно и талантливо момче от село, тя, потомка на богат македонски род, красива и харесвана по трудно поносим за повечето жени начин, винаги наясно с всичко ново, две висши образования, нямаше език, който да не й се удава. израстнах в сблъсъка между две цивилизации и винаги ще го нося в себе си. талантът и пробивността от татко, свободолюбието и вкусът към новото от мама. 

и зад всяка успяла жена стои по една зверски амбициозна баба:) майката на майка ми, елена, ме възпита за някои неща погрешно, вменявайки ми, че съм изключителна, и че трябва винаги да се боря да съм такава, за други правилно - вменявайки ми, че съм изключителна, и че винаги трябва да се боря да съм такава:)

денят на майката беше вчера, но никога не е късно да благодариш на майка си. аз благодаря на двете майки в моя живот, които ми дадоха волята да побеждавам живота, и вярата, че винаги и при всякакви обсотятелства мога да го правя.

От OFFNEWS: Питали радио “Ереван” – Как ще се нарича коалицията, формирана между БСП и Атака? От радиото отговарят: Националсоциалистическа…

От днес до 17 Май ще се проведе Google I/O 2013. Специално за читателите на SocialEvo.net сме подготвили този канал на живо директно от конференцията. Всичко най-ново което се случва можете да гледате и дискутирате с нас тук: 

 

 Ако ви интересува какво точно ще се дискутира на Google 2013 I/O можете да погледнете тук: https://developers.google.com/events/io/sessions

Продукти за 4 порции:
500г пилешки гърди
200г пилешки дробчета
листа пресен лапад, спанак
1 връзка пресен лук
1ч.ч. ориз
1 морков
1ч.л. естрагон
листа пресен джоджен
1ч.л. сол
1к.ч. олио
2с.л. ликьор Амарето

Приготвяне:
Месото се реже на кубчета. Оризът се накисва във вода. Листата зелении се мият поотделно. Лападът има средна жилка, която е добре да се отдели. На спаначените листа се махат дръжките. Стръковете лук и моркови се почистват измиват и режат на дребно. Оризът се отцеждат от водата. Листните зеленчуци се късат на малки парченца. Дробчетата се слагат в гевгир. Премиват се няколко пъти. Режат се на малки кубченца. Взема се гювеч. Разпределя се оризът, месото и дробчетата. Добавят се всички зееленчуци. В купа се наливат 3ч.ч. топла вода. Поръсва се сол. Водата се разбърква. Със солената течност се поливат продуктите в керамичния съд. Добавя се олио. Поръсва се естрагон и ситно нарязан джоджен. Добавя се 2с.л. ликьор Амарето. Пробърква се с лъжица. Гювечът се похлупва. Ястието се пече на умерена фурна около час, час и половина.

Познавах шведския писател Хенинг Манкел като автор на криминалните романи за инспектор Валандер. И представа си нямах, че пише и детски книги. По тази причина бях нетърпелива да се запозная с „Кучето, запътило се към далечна звезда”, първата книга, която ще ви редставим тук в рамките на Месеца на европейските разказвачи.

11-годишният Юел Гюстафсон е сериозно, сдържано, отговорно и оправно момче, което живее само с баща си в малко шведско градче далеч на север. Ходи на училище, пазарува и готви. Мама Йени ги е изоставила още когато Юел е бил много малък, а татко Самюел работи по цял ден в гората като дървосекач, затова момчето отговаря за готвенето. Вярно, че това включва главно варени картофи, но все пак си е ежедневна отговорност.

Градчето е затрупано от сняг през по-голямата част от годината и там не се случва кой знае какво. Както самият Юел е забелязал, времето през лятото тече бързо, но през есента и зимата се влачи направо непоносимо.

Въпреки спокойния живот в затънтения север, Юел е будно и любознателно момче измъчвано от доста въпроси, на които само татко Самюел може да  отговори. Например, защо мама Йени ги е напуснала, къде живее сега, как е изглеждала? Защо роден моряк като татко Самюел е изоставил корабите и двамата с него са заседнали толкова далеч от морето? И докато чака удобен момент да пита баща си, момчето измисля собствени отговори.

Юел често изпитва неясно безпокойство и се буди нощем. Тогава присяда на прозореца в коридора и наблюдава улицата. Една нощ по нея минава странно сиво куче и така започват среднощните скитания на момчето.

Това, че е сериозен и води доста скучен живот не значи, че му липсва въображение или желание за приключения. Напротив! Въображението избуява най-добре при такива обстоятелства. Юел решава, че сивото куче се е запътило към далечна звезда и той трябва да го открие. Основава Тайно общество ПСНКЗСКДЗ (По следите на кучето, запътило се към далечна звезда) и започва да води корабен дневник за дейността му. Всяка вечер в полунощ след като баща му заспи, Юел се измъква тихо от къщи и обикаля улиците в търсене на кучето.

В един момент момчето открива, че татко Самюел се среща със сервитьорката Сара с червената шапка. Юел е истински ядосан и объркан. Обича ли го всъщност татко Самюел и дали няма и той да го изостави като мама Йени? Решава, че този път той ще е този, който ще избяга пръв. В този труден момент Юел се сближава с местния луд – Симон Вихрушка. Двамата с безносата Йертрюд са единствените по-различни хора в града и след като разговаря с тях, Юел разбира, че всъщност те са доста интересни личности и тяхната компания му е приятна. Симон Вихрушка го отвежда с камиона си до Езерото на четирите вятъра и ненатрапчиво му помага да вземе решение какво да прави.

В крайна сметка изпитанието на моста ще постави нещата по местата им. Много от въпросите, които измъчват момчето, ще получат отговор. Премеждието ще даде повод на Юел и баща му да преразгледат отношенията си, а в резултат връзката им ще стане по-здрава.

Ако се чудите какво все пак беше това странно сиво куче, запътило се към далечна звезда, ще ви кажа какво мисля аз. То е просто въплъщение на стремежа на Юел към друг живот, към далечни и екзотични места, към опасни пътувания и морски приключения. А вие какво мислите? Ще тръгнете ли в търсене на вашето куче и далечните звезди?

Специалисти , занимаващи се с мониторинг на повърхноста на СЛънцето са съобщили за това, че на 12 май на повърхноста на нашето светило е станало мощно изригване, което е първо за годината от Х клас.

Милен Радев

Чудо в Задунавия, страната на ограничените възможности и неограниченото червено свинство.

Поради, както се казва на руски, “невостребованост” този блог подава оставка за неопределено време…

---

За момента махам снимките си във фейсбук, така, че някои връзки може да не работят. Може и временно да е. Следвайте ме в туитър, където съм активен.

Този блог съществува и достига до вас благодарение на car.bg

Навигационната антена на товарният космически кораб 'Прогресс М-19М' не се еотворила поради попадналото в механизма лепило. По информация от РИА Новости на базата на изказване на директора на Роскосмос Владимир Поповкин.

4 през нощта – идеалното време за информативни есемеси.

Астрофизици са разработили нов метод за търсене на екзопланети , благодарение на който , вече е открито едно небесно тяло - горещ юпитер - Kepler 76b. Статията с описанието на метода и историята на търсенето на газовия гигант е публикувана в списание Astrophysical Journal , а кратко съдържание може да се намери на сайта на Харвард-Смитсоновския център по астрофизика и сайта на РАН .

Космическият кораб 'Съюз ТМА-07М' , благополучно се приземи в Казахстан , по информация от руския ЦУП.
Спускаемият апарат на кораба е кацнал на 14 май 2013 в5:30 наше време в запланираният район на около 147 км югоизточно от град Жезказган в Казахстан.

Продължаваме с обиколката на Иван и Петя из Френска Полинезия – посетихме с тях островите Моорея, Бора Бора и спряхмев Рангироа. Днес ще се гмуркаме  край Рангироа и Тихекау.  Редакцията посвещава днешния разказ на всички, които искат да емигрират от китната ни родина ;) Приятно четене:  

Френска Полинезия

част втора

Рангироа

Дойдоха да ни вземат и потеглихме. Предстоеше да се гмуркаме в един от естествените пасове на лагуната. На Рангироа, те са два - Типута и Аватору. Преди милиони години Рангироа е бил много, много голям остров, няколко пъти по голям от Таити,

обграден от коралов риф

Острова е пропадал с по-няколко сантиметра с всяка изминала година, докато накрая е изчезнал и е останал само рифа. Поради тази причина в момента, се обитава малка част от рифа, но плодородна почва така или иначе няма. Успяват да виреят някакви растения и дървета като папая и кокос. Но няма как да се отглежда нищо друго и плодовете и зеленчуците се внасят от останалите острови един път на 3 седмици. След като свършат, а те свършват бързо, не можеш да се снабдиш до следващото зареждане. Предстоеше трудно гмуркане, защото излизахме извън лагуната, разчитайки на течението да ни върне обратно до рифа. Подготвяйки се за първото гмуркане, Фред ме бъзикаше през цялото време за акулите и как ще ни нападнат и на шега ми показа крака на лодкаря -половината му прасец липсваше и имаше белег точно като от челюсти на акула. Аз се стреснах и настоях да го пита от какво е. Човекът наистина потвърди, че е акула, но не ни даде допълнителна информация. Не ми се стори добро начало за гмуркане, но поне успях след първото гмуркане да питам Ливия - инструкторката и тя разказа детайлите. Бил е за риба, съвсем в плитки води и е имало цяла каса пълна с риба, която е разсипал по невнимание и около него всичко е станало в кръв и риба. Вместо да излезе бързо от водата, той започнал да я събира и

акулите,

както видяхме и по-късно на нашия плаж - бързо са надушили кръвта и са дошли. Съответно едната, явно по заблудена, го е ухапала по погрешка. Сега, човекът си носеше огромен белег за спомен на крака. Ливия разказа, че за целия си професионален опит, никога не е имала инцидент с акули. Обикновено те са много срамежливи и плашливи, единствено по-любопитните като lemon и silky акулите могат да се доближат, защото не се притесняват. В такъв случай, ако станат много нахални се подхожда

с удар в носа,

защото там е много болезнено за тях. Интересно как ли точно ще се осмели човек да удари акула в носа, освен ако няма опит като инструктурите? Как би се чувствал при такава близост на хищника и как изобщо ще се сети да я удари?

    И така потеглихме с лодката, като още по пътя видяхме доста делфини да играят наоколо. След което скочихме буквално в бездната. Необятна синева и нищо друго наоколо. През първите минути мина един делфин с малкото си и след това видяхме на няколко метра от нас един доста голям екземпляр на silkyакула. В следващия момент имаше вече 5 сиви рифови акули под нас, със скромните размери от по 3метра. Ливия ни показваше да се гмурнем по - надолу - буквално между акулите, които кръжаха около нея, но ние отказахме. Добре си ни беше да ги гледаме отгоре, нищо че бяхме само на 2 метра от тях. Предполагам, че между тях вече усещането е различно. Бяхме във водата само от 5 минути и вече гъмжеше от акули, какво ли предстоеше?! След като тръгнахме по течението към рифа, в един момент бяхме само ние и бездната, докато наближавайки го, започнаха да се появяват и по-малки риби - мина цял пасаж с баракуди - така наречените чистачи на лагуната - мястото се нарича пречиствателна станция. Рифа наистина беше уникално цветен и шарен и буквално гъмжеше от риба във всякакви видове и размери. Видяхме представители на семейството на рибите "Jack", както и риба меч, риба наполеон и стотици малки разноцветни и раирани рибки, включително рибата папагал. На сушата Ливия ни разказа за

рибата-наполеон

Тя е зелена, надминава човешки размери и е много дебела с големи обърнати устни. Ние мислехме че сме видели голям представител, може би около метър с размерите на прасе, но явно е била малка. Каза, че не е опасна, но има нещо като рог на челото и ако те удари със сигурност ще те нарани. Много обича миди, за тях те са нещо като шоколада за нас и ако вземеш мида от рифа, веднага ще се нахвърли да ти я вземе от ръката като лакомство. За обяд се върнахме в хостела и отморихме малко преди

следващото гмуркане

Още една двойка се присъедини следобеда, така че освен нас, Фред и възрастната дама имаше още 4 човека. Разделихме се на групи и се гмурнахме, отново излезнахме от лагуната с идеята да влизаме постепено на вътре.

Този път беше обратното, наближавайки рифа,

долу гъмжеше от акули -

освен видовете, които видяхме сутринта, имаше още от така наречените - white tip акули и black tip акули. Съответно на едните върха на перките е оцветен в бяло, а на другите в черно. Доста красиви наистина. Някои от тях даже спяха, а други, просто се движеха по дъното, този път на по-добра дистанция и така се чувствах по-спокойна. Понеже плувахме заедно с Иван, той ме задърпа да слезем надолу, за да ги огледал по-отблизо, но нещо идеята не ми допадна, бяха твърде много, за да се бутаме между тях... :) Понеже не дишат като другите риби, а поемат кислорода от водата, когато спят -

акулите винаги спят с отворена уста,

за да може водата да преминава постоянно. Правят го в движение, като обикновено застават на течението, за да могат да дишат лесно. Единствено white tip акулата може да спи на дъното, съвсем спряла от движение, тъй като има способността почти да изключва дихателните си функции, когато спи. По едно време около нас се завъртя една риба около 80 сантиметра, със сплескана муцуна, която доста приличаше на малка акула и не искаше да се махне дълго време. Нахалстваше и това ни притесняваше. На повърхността Ливия, ни обясни, че това е рибата рамора и тя обикновено се доближава, защото обича да засмуква, особено резервоара с въздох. Очевидно не е трябвало да се притесняваме от нея. Бяхме изключително доволни от професионализма на инструкторите ни, досега не бяхме попадали на такива. Сигурно, защото обикновено се гмуркаме с местни, а тези бяха французи и разликата се виждаше. Лодкаря, ухапан от акула, разбира се беше местен и дори не ни подаваше ръка, когато излизахме от водата, а катеренето на лодката без помощна стълба, хич не беше лесно. :) Посмяхме се всички заедно на спрялата до нас лодка, пълна с японски туристи със шнорхели. Как ли биха се почувствали, ако знаеха, че само на няколко метра от тях гъмжи от акули? В офиса си поговорихме с инструкторите на чаша чай и те ни разказаха за това, че тигровите акули в района, биха могли да са най - агресивни, но те не ги виждат много напоследък. Въпреки, че няколко рибари се оплакали предния ден, че две тигрови акули изяждали улова им, в момента, в който го хванели и като краен резултат вадели само останките от главите на уловената риба. Другите, които биха могли да са опасни, това са акулите чук, но и те се виждат рядко.

През юни около Рангироа има сбирка на сивите рифови акули,

като все още не е изяснена причината, защо са избрали да се събират именно тук. Имало е случаи, в които са се гмуркали с по хиляда акули наведнъж, дори ни показаха подводни снимки - някъдето и да се обърнеш, все акули наоколо. Все си мисля, че от толкова акули, винаги ще се намери една заблудена и неориентирана, чиито реакции не могат да се предвидят. Но миналата година или ги е нямало или са били много на дълбоко, така че не са успели да ги видят. От юни до ноември е периода, когато през острова минават китовете, но само можем да си представяме колко е уникално усещането да плуваш с тях. Само за един ден видяхме 4 вида акули, делфини и много други малки и по-големи риби. Очевидно не е случаен факта, че наричат острова аквариума на света. Ливия ни посъветва, когато отидем на остров Тикехау - последната ни спирка във Френска Полинезия, да посетим пречиствателната станция на манта рей - така наричат огромните океански скатове. Там се намира едно от малкото останали убежища, които тези уникални същества са намерили през последните години. Каза да сме много внимателни и да не ги плашим, защото те бягат и все по трудно си намират спокойно местенце. Застават спокойно и около тях се събират много малки рибки, включително рамори, за да ги почистват. Раморите се събират и около акулите, по време на храненето им, за да обират остатъците, които изпадат от тях. Разказаха ни история от предния ден, когато няколко делфина са се заиграли с групата и Ив - инструктура е извадил звънче, за да ги привлече по наблизо. По едно време те са му дръпнали звънчето и са отплували. Ив ги е гонил, за да си го вземе, но така и не успял. След известно време, делфините се върнали, със звънчето закачено на носа на единия и са минали демостративно с него, за да ги дразнят. При което - Ив скочил и прегърнал делфина, като му грабнал звънеца от носа.

    През целия ден,

имахме възможността да опознаем възрастната жена,

която беше доста над 60 годишна. Оказа се уникален човек, изключително жива и дейна за възрастта си. Пътуваше от ноември, като първо е прекосила Атлантика, като капитан на малка лодка с още двама души екипаж - собсвениците. Хората нямали никакви плавателни умения, но просто искали да направят нещо различно с живота си. След това продължила да работи на по голяма яхта, отново като навигатор и готвач, с която обиколила Карибите, Колумбия, Панама, Еквадор, островите Галапагос и от там до Френска Полинезия. Гмуркаше се по два пъти на ден в продължение на няколко дни и се спряваше доста по-добре от повечето млади хора на лодката. На вечеря, след като ни сготви риба с кокосово мляко по Бразилска рецепта, ни разказа за плаването си и за живота и в Рио де Женейро, Тунис, Кот де Воар и други места, които е посещавала. Малко преди вечеря, докато още си почивахме на една от масите на плажа, видях че местните се канят да чистят риба в морето. Станах с идеята

да проверя дали ще дойдат повече акули

Като видяха интереса ми, те се ентусиазираха още повече, дори ми подаваха парчета риба, за да ги хвърлям като примамка - все едно храниш куче :) И наистина, само за броени минути, се появиха 3 black tip акули, по големи от метър,както и един скат, и направо подскачаха и се блъскаха една в друга. А човекът се приближаваше все повече, за да им хвърля остатъците - уникално. Притесних се да не му откъснат ръката заради мен. ;) Но най - вече ме изненада факта, че през цялото това време децата им си плуват във водата, съвсем в близост до остатъците от риба. Не съм и предполагала, че акулите могат да идват буквално на една педя вода от брега. В крайна сметка си тръгнах и с подарък 4 снапъра - следващата ни вечеря беше подсигурена. :) На закуска, с Фреди си говорихме за местните и за начина, по който казват да - просто вдигат вежди за потвърждение. Нямат израз и дума за изразяване на отказ, затова е трудно да ги разбереш, когато ти потвърждават за нещо, дали наистина може да разчиташ на тях или не - често не се появяват. В Морея, Дом ни разказваше за това как французите с навика им да задават очевидни въпроси много дразнят местните. Първо те им отговарят по техния си начин, французите гледат умно и се чудят защо не им отговарят, затова питат втори път, местните отново по същия начин и на третия път просто се отказват да говорят с тях и се чудят "що за хора са изобщо това". :)

Фреди също беше доста интересна личност -

около 50 годишна французойка, родом от Канада, обикаляла света от 22 годишна, като от 7 години се е установила на Рангироа, докато просто живота не я отведе на следващото място. За местните във Френска Полинезия разказваше, не само че са различни в 5-те различни архипелага, а че се различават дори на всеки отделен остров. Съответно важи правилото, колкото е по-голям острова и заселен с туристи, толкова по - комерсиални стават местните. За Тихикау каза, че е малко и все още много уютно местенце с приятни и гостоприемни хора. Предстоеше сами да се убедим в това. Вечерта, ни заведоха до

мястото, където играят делфините

Не спираха да скачат и все едно изнасяха представление на фона на залязващото слънце. От там стигнахме до края на обитавания остров, където е и паса. По пътя в колата разпитвахме Фреди за лагуната и хората. Разстоянието между двете полуокръжности на атола е 280км, така че от едната не виждаш другата, а само океана пред себе си. В момента само броени семейства живеят от другата страна, като очевидно доста примитивно и се издържат от

производството на копра

Явно правителството, с цел да спечели привърженици е вдигнало цената на изкупуване и сега за една чанта сушени кокоси се заплаща 65 евро. Като резултат отглеждането на прасета на Маркизките острови е изоставено, защото местните са преценили, че ще е по-добре да сушат кокосите, отколкото да хранят прасетата с тях. Съответно са се лишили от основната си храна. Същото се е случило и с пилетата, които са гледали на Рангироа, съответно целия остров се е снабдявал с яйца по този начин. Но при масовото нарастване на цената на копрата и тук взели същото решение - така че край на употребата на яйца. :) В момента в Таити, са складирани около 5000 тона кокосово олио. Очевидно никой не проявява интерес да го купи, поради факта, че това е най-скъпо произведеното олио, но това далеч не се приема като сигнал, че нещата трябва да се променят. Интересна беше и историята, за начина, по който полинезийците избират да си харчат парите -

хазартът е една от основните им страсти

Местната авио компания предлага специални оферти за самолетни билети до Лас Вегас - масово предпочитаната дестинация за тях. В същия момент самолетните билети до Франция са на безумни цени, но все още си задават въпроса - "Защо туризма намалява?" През последните 10 години се наблюдава повече от 70% намаляване на туристите. За сравнение посетителите на Хавай само за 10 дни, са повече от посетителите на Таити за цяла година. Забавен е и факта, за това, че има повече хотелски стаи в стандартен хотел в Лас Вегас, отколкото на всички 118 полинезийски острова взети заедно... Говорихме на закуска с Фреди за лозовите насаждения по протежението на атола и за това, че са най-уникалните в света. Растат буквално по ръба на лагуната, между кокосовите палми и произвеждат по две реколти на година. Гроздето се отнася до винарната с лодка, след което се получава вино, което човек трябва да опита само заради всичките перипетии свързани с производството му ;) Помързелувахме на плажа, в компанията на стандартните акули и скатове. За вечеря, Жоел се върна ентусиазирана от срещата й с възрастен мъж, който се оказал капитана на пирогата с която са преминали целия път от Китай до Френска Полинезия. Начинанието било спонсорирано от Китай, с цел доказателство, че заселването на полинезийците от Азия е напълно възможно и осъществимо. Цялото пътуване отнело 3 месеца и половина с участието на още 5 човека, освен капитана. Капитанът мечтаеше да отвори училище за навигация на острова, а Жоел вече се замисляше с какво може да му помогне. За негово съжаление, все по-малко хора от местните имат необходимите умения за плаване, и ако продължават със същото темпо много скоро няма да могат, дори и да искат да плават.

  Пътуването ни до

Тикехау

не отне повече от 10 минути полет, поради отстоянието на атола само на 12 км от този на Рангироа. Поредната двойка - французин женен за местна, ни посрещнаха на летището. Населяемата част от атола, беше дори по-малка от тази на Рангироа. С колелетата, които ни предоставиха, ни отне точно половин час, за да обиколим селото. Най - известно тук беше

новото пристанище и уличното осветление,

благодарение на соларни панели. Бяхме твърдо решени, че ще продължим да търсим заветните "manta rays". Пречиствателната им станция се намираше на малко островче по средата на лагуната, видимо от нашия плаж. Ив ни даваше да ползваме и каяци, но отговори уклончиво на нашия въпрос дали е възможно да стигнем до острова сами с каяците. Изглеждаше поне на 2 часа гребане от нас - само в едната посока, което на фона на силното слънце си беше добро предизвикателство. Представях си как ще се изморя по някое време, ще спра насред бездната и акулите ще плуват около нас - не ми допадаше тази идея. Поразпитахме и други местни и ни казаха, че ако искаме теченията да ни отнесат в посока към Нова Зеландия - да тръгваме спокойно. Убедиха ни :) - решихме да търсим други алтернативи. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]       Еднодневна, организирана с лодка екскурзия до там си беше сума на фона на нашия бюджет. Накрая се договорихме с местен рибар да ни закара само за два часа. Костваше ни ядене на ориз три дена, но определено си заслужаваше. Човекът се оказа много приятен - определено се постара и ние да останем доволни. Първоначално нищо не се виждаше и си мислехме, че пак няма да видим

скатовете,

но рибарят се гмурна доста надълбоко, за да ги подплаши и накара да се раздвижат и тогава те заплуваха около нас. Видяхме 3 или 4, като през цялото време плуваха поне по 2 ската наоколо. Единият си беше направо четирикрилен гардероб, със стряскащи размери. Когато се издигаха, можехме да се любуваме на оцветената изцяло в бяло долна част на тялото, за разлика от черния им гръб, само с няколко бели ленти за украса. На моменти, когато минаваше над тях, рибарят направо изглеждаше все едно ги е възседнал - приличаше на човек, който язди дракон. Опитвахме се да спазваме тяхното темпо на плуване, за да не ги изпускаме и честичко протягахме ръка, за да ги докоснем. Беше си по-уникално преживяване и от гмуркането с акулите.   Жоел се беше гмуркала десетки пъти на голям брой от островите, без да успее дори да ги зърне, а ние им се наслаждавахме на една ръка разстояние от нас и дори плувайки само със шнорхели. Извадихме страхотен късмет с този човек, а и определено стана ясно, че е било пълно безумие да тръгваме с каяците. Имайки в предвид и постояно циркулиращите наоколо акули, щеше да е доста интересно. Само като тръгвахме с лодката бяха поне 8 на плажа и то във вода до колената. Вече свиквахме с тях, но подобна бройка още ни стряскаше. На фона на кокошките домашни любимци на нашия домакин, които често ни правиха компания на масата по време на закуска, Ивс разполагаше и с 3 редовни акули - питомци на плажа. Отморихме с чаша кафе след уникалното преживяване и Ивс ни разказ, че живее във Френска Полинезия от 1970г, а в Тикехау е от 1977г. Избрал острова защото е по - чист и спокоен от останалите, а и местните били много добри. И тук не е имало електричество в началото, когато се е заселил. Разказа ни и за 5-те семейства рибари, които живеят от другата страна на паса.

  Следобеда прекарахме с каяците по крайбрежието. Една акула се въртеше около моя каяк, а около този на Иван една рамора. Доста време ни следваха - сетих се за филмите, които сме гледали как акули преобръщат лодки... :))) Стигнахме до малко островче, където събрахме уникална колекция от корали - дано само не ни ги вземат при влизането ни в Нова Зеландия. Посрещнахме залеза с кокос в ръце - най вероятно последния ни за тези дни, както и с трите домашни акули на плажа. :) Едва ли скоро ще се радваме на подобни привилегии, след като утре си тръгвахме.   Хубавото беше, че полета ни беше чак следобяда. Сутринта засилвайки се към водата, не видях едната от дежурните на брега акули и буквално скочих отгоре й. Тя милата така се подплаши, ама и аз добре подскочих... :)))

 

Съвсем случайно минаха и австрийците, след се бяхме разминали с тях на Рангироа. Останаха с нас на плажа, докато дойде време да тръгваме. Съжаляваха, че не са опитали от "прочутата българска зелена салата". :) Бяха се засякли някъде с американеца и той похвалил готварските ни умения. Обещахме им да я опитат в Европа. :) Бяхме си намерили домакин от ''coachsurfing-а"за

последната ни нощ в Таити

Другата ни опция винаги си оставаше нощувката на летището. Поредния французин, с неясно какви точно корени - Мехди, дори ни посрещна на летището. За разлика от първия ни опит в Морея, този път предстоеше да нощуваме в модерен апартамент. Оказа се, че Мехди ще нощува навън и просто ни оставя жилището си и ключовите за него, които да оставим на таблото рано сутринта, когато си тръгвахме. Дори ни сготви вечеря и имахме малко време да си поговорим преди да излезе. Разказа ни, че съвсем наскоро

в лагуната на Таити са открили 3 заблудени тигрови акули,

които след като са влезнали в нея, явно не са успели да излязат. Проблема е в това, че за разлика от останалите острови, където в лагуните им кипи от живот, тук те са нямали с какво да се хранят. Местните управници са се уплашили, да не се стигне до нападение на туристи, което да развали реномето на Френска Полинезия. В крайна сметка се наложило да ги убият.

  Тръгвахме си, а определено това е мястото, което най - много ще ни липсва от всички места, на които някога сме били. Оставаше ни само да мечтаем, че някога ще имаме шанса да се върнем отново... Автор: Иван Иванов Снимки: авторът Още от същото околосветско пътешествие:

• Гватемала,
• Мексико
• Венецуела
• Перу
• Боливия
• Аржентина
• Великденски остров
• Френска Полинезия

  Други разкази, свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="5455"] – на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="5455" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="5455"]

Само два дни остават до дългоочакваното посещение на испано-перуанския писател Марио Варгас Льоса у нас. Носителят на Нобелова награда за литература 2010 година пристига в България на 16 май 2013 г. по покана на издателствата „Колибри“ и „Хермес“ със съдействието на Институт Сервантес и под патронажа на Посолството на Испания.

Варгас Льоса е поредното голямо име в областта на литературата, което ще бъде удостоено с титлата Доктор хонорис кауза от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Това ще се случи на официална церемония в Аулата на университета на 17 май 2013 г. от 17:30 ч.

Посещението му съвпада с издаването в България на някои от най-емблематичните му романи, сред които „Панталеон и посетителките“, „Мечтата на келта“ и „Литума в Андите“, както и с появата на забележителната есеистична книга „Цивилизация на зрелището“.

Вижте цялата програма на гостуването на Марио Варгас Льоса в България

17 май, петък
17:30 – 19:00 ч. Церемония по присъждане на титлата Доктор хонорис кауза
Място: Аула Магна - СУ „Св. Климент Охридски“

18 май, събота
11:00 – 13:00 ч. Разговор с Марио Варгас Льоса и с испанския писател Хуан Хосе Армас Марсело – Директор на Катедра „Марио Варгас Льоса” към Фондацията „Виртуална библиотека Мигел де Сервантес“. Срещата е отворена за читатели и журналисти и присъстващите ще имат възможност да зададат своите въпроси.
Място: Аула 65 на СУ „Св. Климент Охридски“

 

Постепенно и необратимо Google интегрира отделните свои услуги около Google+. В съобщение в блога на компанията се съобщава за нова възможност за потребителите. Увеличаване на безплатното пространство в облака за съхранение .

В следващите седмици потребителите ще могат да ползват до 15 GB безплатно в облака за съхранение на файлове от Google Drive, Gmail и Google+.

Сега вече можете да съхранявате до 15 GB независимо в коя услуга сте. До сега ограничението беше до 10 GB v Gmail и 5 GB в Google+ и Google Drive.

От Google са променили и възможностите за платен ъпгрейд, като е премахнато ограничението от 25 GB.

Добавена е и възможност за по-лесно визуализиране и следене на пространството, което ползвате в Google Drive.

Снимки: Google

 

В последната си статия за видео маркетинга ви предложихме първата част от чек листа, свързан с процеса около създаването на добро видео. Сега продължаваме напред. Ето какво още е от ключово значение, за да сътворите добро видео:

4.	Техника	След измислянето на концепцията, написването на сценария и сториборда, изготвянето на подробния снимачен списък, имате сериозна основа да помислите от каква техника ще се нуждаете, за да заснемете добро видео.  1.       Камера С каква камера ще снимате? От какви приспособления ще се нуждае тя? Направете качествен избор. Все пак това видео ще ви представя и ще говори за вас дълго време.  2.       Микрофони Звукът на вашето видео е от ключово значение. Нали искате посланието ви да бъде чуто?  3.       Осветление Това също не е лесна част от видеопродукцията. Най-добрият вариант е да имате професионално осветление. Ако нямате такова, трябва да откриете добре осветено място или да наемете осветление. Ако нямате тази възможност, снимките навън също са вариант. Но трябва да огледате мястото, на което искате да снимате, в различните часове от деня, за да проучите кога слънцето може да бъде ваш съюзник и кога може да провали цялата ви идея за идеалното видео. Заснемете кадри с различна светлина, а след това непременно ги вижте на монитор, за да откриете най-добрия вариант. Ако все пак решите да закупите или да наемете професионално осветление, доверете се на професионалист да го „построи“.   Статични кадри или плавни движения Това е важна част, която трябва да решите още при изготвянето на сценария и на предварителния снимачен план. Ако искате плавни движения на камерата, които да напомнят за кино снимането, е добре да си купите стедикам. Фон Ако ще заснемате интервюта, уверете се, че сте избрали подходящо място. За какво ще говорите? Как искате да изглежда видеото? С какво усещане искате да оставите потребителите си? Мястото може да проговори много повече от всяка дума. Бъдете творчески в избора си!
5.	Снимачен ден	Не забравяйте сценария, сториборда и снимачния си план. Проверете предварително техниката си. Заснемете повече кадри. По-добре да се подсигурите с много материал, отколкото да съжалявате, че не сте заснели точно това, от което имате нужда. Дори и да искате да заснемете още кадри по-късно, всичко ще бъде различно: няма да успеете да нагодите точната светлина; може би фонът (ако е навън) ще се е променил; хората няма да говорят със същия ентусиазъм.
6.	Пост продукция	След като сте заснели видеото, следват няколко важни стъпки: Преглеждане на наличните кадри и интервюта; Отсяване на тези, които носят онова послание, което искате да предадете; Изготвяне на подробен монтажен сценарий; Пристъпване към процеса на монтаж.

  

Екипът на Media start подготвя още много теми, свързани с видео маркетинга.Тепърва предстои да навлизаме в дълбочините на видео маркетинга. Ще търсим отговори на много въпроси. Как да подготвите съдържанието за видеата си? Как да включите маркетинга с видеа в цялостната си комуникационна стратегия? Кои са добрите и лошите практики при създаването на видеа? Кои са задължителните елементи на доброто видео? Как протичат процесите около създаването на качественото видео? Какво е поредица от маркетингови видеа и как да я планирате? Как да оптимизирате видеото си? Коя е тайната зад вирусните видеа?

Темите не задаваме само ние, очакваме ги и от вас. Ако има нещо, свързано с видео маркетинга, което искате да прочетете, или имате конкретен казус, питайте и споделяйте. Заедно ще търсим отговорите.

Още статии от поредицата:

За маркетолози: Чек лист за страхотно видео

Видеото – неоспорим маркетингов инструмент

Как да включите видео в маркетинговата си стратегия?

Как да почерпите идеи за своите видеа?

Последни тенденции за социалното видео

Nokia представи смартфона Nokia Lumia 928. Той е от висок клас. Разполага с мобилна операционна сиситема Windows 8. Има 4,5″ OLED ClearBlack дисплей с резолюция 1280 x 768 пиксела, който е с режим за четимост на слънце и може да бъде ползван дори с ръкавици.

Новото устройство притежава 8,7 мегапикселова камера, която разполага с оптична стабилизация на изображението за по-слаба светлина и по-стабилни снимки като цяло, може да заснема 1080p пълно HD видео . Има 1.5GHz двуядрен Qualcomm процесор, 1.2-мегапикселова предна камера, 1GB оперативна памет и 32GB вградена памет.  Батерия е с капацитет 2000 mAh, може да се зарежда и безжично.

Nokia твърди, че Nokia Lumia 928 притежава едни от най-модерните високоговорители на пазара , с които възпроизвежда аудио 1-2 децибела, по-висок от всички други в момента. Това е голямо постижение, имайки предвид колко силни са говорителите на HTC Оne, пишат thenextweb. Добавени са високо качествени микрофони за запис на дори много силен звук.

Телефонът ще се предлага ексклузивно от 16 май от американския оператор Verizon на цената от 99,99$ при сключване на двугодишен договор.

http://www.youtube.com/watch?v=SRuXQk8g250

 

Socialbakers пусна класация на facebook страниците, харесвани от българи за април.  Изследването обхваща корпоративни и страници на медии, както и постове, които са добили голяма популярност.

Топ 10 на корпоративните страници

Не е изненадващо, че първото място отива при Зайо Байо след изключително успешната им Facebook  игра „Избери своята дестинация сам и Зайо Байо ще те заведе там“ в началото на 2012, както и проведената през март тази година игра с награда таблет Samsung Galaxy Tab 2. От компанията със сигурност знаят как да поддържат интереса на потребителите. Сега феновете на страницата – 412 533, а в края на април – 408 739, близо 4000 фена само за 2 седмици.

На второ и трето място се нареждат 2 страници на Milka, които с нежните си послания са спечелили сърцата на феновете.А и кой не обича шоколад?

Четвъртото място се присъжда на Koketna, които редовно правят промоции и разпродажби в своя онлайн магазин и то на стоки, актуални за сезона. Мечтата на шопинг маниака!

След Koketna – любимо място на дамите, се нарежда страница, интригуваща главно господата. В края на април, феновете на страницата на Cars.bg са цели 322 914, което им отрежда 5-ото място в класацията.  В средата на май, броя на автоманиаците, харесали Facebook страницата е нараснал с над 8000. Може би това ще спечели по-горна позиция на cars.bg в класацията за май.

6-ото място е за страницата Гушкай ме!, която е на сайта за оферти http://www.gushni.bg/.  След нея се нареждат adidas Originals, Шопинг терапия, Grabo.bg и BMW.

 

 

 

 

 

 Топ 10 на страниците на медии

Класацията на фен страниците на български медии е оглавена от   Лято – страница, определена от администраторите си като „клуб”. Може би клуб на харесващите лятото, а кой не го харесва?

Второто място отива при  National Geographic,  медията, която се харесва на любознателните българи. Бронзовият медал за страница на медия за месец април отива при bTV.

 Страницата на The Voice Radio & TV Bulgaria си печели четвъртото място за месец април. Освен на наградите, които медията редовно раздава на свои почитатели, музикалното радио и телевизия може би дължи успеха си и на класацията Wishlist. Чрез пост на тази страница, феновете могат да си поръчат любимото парче по радио The Voice.

 

На пето място се нарежда Radio Fresh със свежите си хитове, които им печелят много фенове. След него отново идва ред на страница на The Voice. Седмото място е за Discovery Channel с 94 219 български фена в рамките на изследването. Между момичета, страница на Always е на осмо място с близо 80 000 почитателки. Детският канал Cartoon Network също е доста харесван у нас, което го нарежда на 9-тата позиция за април. Страницата на списание BRAVO е на десетата позиция.

 

 

 

Най-голяма обвързаност на феновете с постовете на страниците са постигнали Audi Bulgaria, Vitaslim, Сладкарници Неделя, J&B и На баба.

Що се отнася до социална обвързаност на страницата, отличниците за месец април са Milka, Chupa Chups BG, Chio Chips Bulgaria, GLOBUL и Lidl Bulgaria.

Най-популярният пост за миналия месец е на Ariana – с посланието им за оптимизъм.  Следват ги Сладкарници Неделя със своята малинова торта и Vitaslim с играта им за спечелване на Slim EXPERTS комплекти.

На 10 май 2013, на МКС е проведен исторически експеримент по симулация на дозареждане на спътник. Скипажа с помоща на канадския манипулатор Canadarm2 и специален модул са демонстрирали , че е възможно създаването на роботизирани системи , които в бъдеще ще могат да дозареждат и обслужват спътници на орбита.

Разработен от Стив Ханке Точно в деня за размисъл от Института „Кейто” излязоха със статия за индекса на нищета в България през последните няколко правителства. Индексът се формира от сбора на инфлацията, лихвите по банковите заеми и нивото на безработица. От сбора се изважда процентното изменение на БВП. Повишаване на индекса означава влошаване. Индексът удря тавана при управлението на Жан Виденов – заради хиперинфлацията през първата половина на 1997 г. достига 2138 пункта. С въвеждането на валутния борд и края на хиперинфлацията, при управлението на Иван Костов индексът пада с почти 2000% ...

През изминалия петък Мат Кътс обяви, че ни предстои нов ъпдейт на Google. Става въпрос за Penguin 2.0, който ще доведе до нови промени в алгоритъма на търсачката. Той добави също така, че всичко това ще стане факт през следващите няколко седмици. Това означава, че до края на месец май ще видим какво са сътворили от Google. Важно е обаче да се има предвид, че промените ще бъдат големи и всички занимаващи се с онлайн маркетинг трябва да следят внимателно какво се случва с техните и конкурентни сайтове.

Онлайн изданието WebProNews публикува вчера няколко интересни разменени туита между Мат Кътс и потребители на социалната мрежа Twitter. В тях той потвърждава слуховете за евентуален ъпдейт и разкрива, че промените ще бъдат значителни. Добре е да си припомним също така, че ъпдейтите Penguin 1 (24 април, 2012 ), Penguin 2 (26 май, 2012) и Penguin 3 (5 октомври, 2012) не засегнаха голям процент от търсенията. Единствено Google Penguin 1 поряза 3.1% от резултатите в SERPs, но те са изцяло англоезични.

@mrjamiedodd we do expect to roll out Penguin 2.0 (next generation of Penguin) sometime in the next few weeks though.

— Matt Cutts (@mattcutts) May 10, 2013

 

@dannysullivan your call, of course, but the internal team here has taking to referring to the upcoming release as Penguin 2.0.

— Matt Cutts (@mattcutts) May 10, 2013

 

@dannysullivan the next update of Penguin will be larger, yes.

— Matt Cutts (@mattcutts) May 10, 2013

 

Коментарите в различни форуми като Webmasterworl и DigitalPoint загатват, че промените, които ще има в алгоритъма на Google, ще се отнасят до спамърски линкове към сайтовете, по-ниско EMD Ratio (exact match anchor rate) и дублирано съдържание. Въпреки че от Google твърдят, че социалните линкове имат все по-голяма тежест върху резултатите, то това е недоказуемо на 100% на този етап и няма защо да се притесняваме толкова много от липсата на подобен вид линкове. Най-добре е да сме сигурни, че сайтът ни няма дублирано съдържание и към него не водят спамърски линкове. Релевантността на текстовете и подредбата на ключови думи също е добре да бъдат прегледани и ревизирани, ако това се налага. И последно, ако сте се сдобили наскоро с линкове, идващи от мрежи за линкове или лоши блог постове, побързайте да се отървете от тях, за да не останете изненадани.

Снимка: Them.pro

Бывший президент Чикагского симфонического оркестра Генри Фогель, всемирно известный дирижер Эндрю Литтон, замечательные музыканты Ани Азнавурян и Уильям Вольфрам – вот лишь некоторые из главных действующих лиц Третьего международного музыкального фестиваля камерной музыки, открывающегося в начале июня в северном пригороде Чикаго Норсбруке. Фестиваль был создан в 2010 году по инициативе замечательных музыкантов – скрипача-виртуоза Вадима Глузмана (он является художественным руководителем фестиваля) и его жены, пианистки Анжелы Иоффе (она занимает пост исполнительного директора). Вадим Глузман родился в 1973 году в Житомире. Он говорит: “Я вышел из романов Шолом Алейхема и Антуана де ...