Идеята за мобилна апликация „Влез в бюджета“ спечели първо място в конкурса за мобилни приложения и интерактивно съдържание UniCredit App Challenge, powered by Mobile Monday. Целта на “Влез в бюджета” е да улеснява по удобен начин следенето на покупките и тегленето на пари. Апликацията предвижда потребителят да може с едно движение да разпределя информацията в бюджети за храна, разходи за кола, за образование и т.н. Ако успее да „влезе в бюджета си“ клиентът получава бонус точки от банката и преференции.

Мобилното приложение “Влез в бюджета” получи награда от 3000 лева от УниКредит Булбанк и актуалния телефон HTC One.

Конкурсът UniCredit App Challenge се организира от най-голямата българска банка в партньорство с Mobile Monday.  Наградният фонд е на стойност над 10 000 лева. Събитието събра най-добрите идеи за мобилни и уеб приложения в банковата сфера. Професионалното жури беше от представители на бизнеса и ИТ сектора. Критериите за избор бяха приложимост, иновативност и потенциал за реализация. Журито се насочи към идеи, които да дават конкретни решения и реални ползи за банковия клиент.

Инна Тинова с идеята „На пазар с Donna“ спечели второ място, 2000 лева и телефон HTC One S. “На пазар с Donna“ е мобилен клуб за пазаруване, предлагащ продукти на марките, включени в каталог Donna на УниКредит Булбанк. На трето място се класира идеята „Get-a-credit”.

УниКредит Булбанк, създател на първия Филиал на бъдещето в България, инвестира в конкурса UniCredit App Challenge с убеждението, че лидерската позиция на банковия пазар ще е запазена за институцията с най-удобните и надеждни услуги на лесни за използване платформи – в клоновата мрежа, в интернет и през мобилните телефони. Председател на UniCredit App Challenge е банкерът Левон Хампарцумян.

Наградата на публиката и  ултра буук HP ElitePad 900 спечели мобилното приложение на Благовест Димитров „DareU“.  Идеята му е да предизвиква потребители да правят неща, които им носят намаления, безплатни услуги или друг вид бонуси.

Журито определи и специална награда за Приложение за улесняване изпращането на дарителски смс за кампаниите на DMS България. Победителят получи правото да избере кауза, на която банката да дари от негово име 500 лева.

/Поглед.инфо/ Разпространената информация, че сме летели с авиоотряд 28 за Сомалия не отговаря на истината и искрено ме натъжава, заявява за БГНЕС журналистката Елена Йончева по повод днешна пресконференция на ГЕРБ.

4 июля, 2.00 pm. Театр “Мартин”. День независимости США отмечается в Равинии исполнением песенного цикла Леонарда Бернстайна “Songfest” для шести солистов и оркестра. Цикл на стихи тринадцати американских поэтов был заказан Бернстайну к двухсотлетию принятия Декларации независимости 4 июля 1976 года, но композитор не успел закончить сочинение к этой дате. Впервые цикл “Songfest” прозвучал через год. В Равинии сочинение Бернстайна услышали в 1985 году. Национальным симфоническим оркестром дирижировал автор. В программе праздничного концерта также произведения Э.Картера. Исполнители: Ensemble Dal Niente, певцы Центра оперного пения Райана при Лирик-опере и актеры Writers’ Theatre. Дирижер ...

/Поглед.инфо/ Днес бяха огласени данни за европари в размер на 66 млн. лв., които са наляти в определени медии като реклама на еввропрограми. Така властта си е купувала медиен комфорт с европари. Велислава Дърева прозира зад тези суми тъжната истина за т. нар. Четвърта власт.

Признавам си, защото и без това съм отдавна разкрит като американски шпионин, платено мекере на Вашингтон и слуга на еврейските капитали, че бях на приема в посолството на САЩ в София тази вечер по случай националния празник на чичо ми Сам.

Надявах се Сам ми плати годишната лепта за слугуването ми на американските интереси, но той пак се оказа Скруч.
За свое оправдание мога да кажа, че там беше и руският посланик Исаков, неговите Михаил Миков, Янаки Стоилов и техният Орешарски.
По липса на Доган  присъстваше и заклеймената от него „мадам В”.
Там беше и патриарх Неофит, който не беше споменат ( за разлика от премиера) в официалната посланическа реч- вероятно поради американската мания да не се открояват отделни деноминации в рамките на една нация.
Може и да бил поканен, но поне аз не го видях, изгряващият на върха на Съвета по сигурността към Министерския съвет Боян Чуков.
За сметка на това той беше обект на интензивно западно дипломатическо одумване. Защото, ако се окаже верен слухът за неговото завръщане над сектора на сигурността в България, скандалът (поне сред съюзниците на България в евроатлантическата общност), няма да е по-малък от онзи с Пеевски.
Справката на Медиапул обяснява защо:

„Арабистът Боян Чуков, който бе разкрит като щатен служител на ДС, се спряга за фаворит за позицията на председател на Съвета по сигурността към Министерския съвет. Пред сайта “Дневник” той нито е потвърдил, нито отрекъл информацията с мотив, че не иска да прави изявления.

Чуков заемаше идентичен на този пост по времето на тройната коалиция като съветник по външнополитическите въпроси и националната сигурност на тогавашния премиер Сергей Станишев.

Той беше разкрит като щатен сътрудник на Държавна сигурност от комисията по досиетата в първото й решение през 2007 година при проверката на кандидатите за евродепутати, припомня сайтът desebg.com. Чуков бе кандидат за евродепутат, издигнат от платформа “Европейски социалисти” – БСП и партия “Движение за социален хуманизъм”.

Той бе вкаран в листите по предложение на Съюза за стопанска инициатива на Алексей Петров. Чуков е бил изпълнителен директор на “Лев Корпорация” на Алексей Петров от края на 2005 г. до октомври 2006 година.

Той е бил и кадрови служител на научно-техническото разузнаване в Първо главно управление на ДС от 1980 година.

В края на мандата на тройната коалиция Чуков беше предложен за посланик в Скопие, но правителството на Бойко Борисов спря назначенията. След това арабистът оглави отдела “Публични дейности” в централата на БСП”.

Share on Facebook

/Поглед.инфо/ Днес депутатите от бюджетната комисия гласуваха решение, с което възлагат на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на Министерство на вътрешните работи.

/Поглед.инфо/ Министрите обявиха война на чиновниците, които не покриват изискванията за държавен служител. На прицел са служителите, назначени без конкурс при предишното управление.

/Поглед.инфо/ Министерски съвет публикува списък на парите, които министерствата са давали на медиите по комуникационните стратегии на оперативните програми на ЕС и Програмата за селските райони.

Двама български граждани, които са работили на петролна платформа на компанията SAIPEM – ENI, са паднали извън борда на съоръжението, съобщи Външно министерство. Инцидентът е станал в нощта на 1-ви юли в крайбрежните води на Ангола. Веднага са започнали издирвателни действия, в резултат на които единият българин е спасен и настанен без опасност за живота в болница в Луанда. Вторият обаче все още се издирва и е в неизвестност.

Вицепремиерът Зинаида Златанова публикува списък на парите, които министерствата са давали на медиите по комуникационните стратегии на оперативните програми на ЕС и Програмата за селските райони. Отчетът е за периода от началото на 2007 г. до 22 май 2013 г., който обхваща втората част на мандата на Тройната коалиция и управлението на ГЕРБ, като най-големите суми са раздавани от кабинета “Борисов”.

20 дена протести. приспани бяхме. поразбудихме се. 20 дена из улиците на София поне 10 000 души протестират всяка вечер. наред с тях големите градове, много българи по света подкрепят. хора, от нас зависи. не е да не ни чуват. случи се да махнат Пеевски. ще се случат и другите промени, ...

Премиерът Пламен Орешарски предстои да назначи Боян Чуков за секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет. Информацията съобщи в. „Стандарт”, позовавайки се на правителствени източници. Боян Чуков е изпълнителен директор на "Лев корпорация" от края на 2005 г. до септември 2006 г., а неин член е ССИ. След ареста на Петров през 2010 г. тогавашният вицепремиер и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов посочва Чуков като един от най-приближените хора на Алексей Петров и заявява, че „октоподът е имал директен контакт с политическия кабинет на тогавашния премиеp”.

Вчера вечерта загина Гьоко.

Ето го Гьоко, катери на същото това място на 26 август 2010 г., пак без осигуровка.  И тогава падна, но стана, и си замина по живо, по здраво. (архивът от http://blog.arhivatora.com/?p=3405)

 

 

Ще го споменаваме край лагерните огньове.

Беше жива легенда, сега е просто легенда.

Почивай в мир.

/Поглед.инфо/ Волен Сидеров се превърна в черната овца на българската политика, а журналистите, които го вкараха в парламента, днес се надпреварват да го клеймят и да се възмущават от постъпките му. Разбира се, че поведението на Сидеров, когато буйства, не може да бъде оправдано по никакъв начин. Не може да бъде оправдан обаче и лицемерният вой на всички онези, които в продължение на осем години си затваряха очите за неговите изцепки. Волен днес не е по-различен от Волен вчера.

Венцислав Лаков е роден през 1962 г. в София. Завършил е Първа гимназия в София и журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Работил е във вестниците „Свободен народ”, „Демокрация”, „Експрес”, „Стандарт”, „Монитор”, „24 часа”, „Труд”, „Атака”. Той е втори мандат народен представител от групата на националистите. Член е на парламентарните комисии по външна политика и по отбрана. Председател е на временната комисия, както сам се шегува, с най-дългото име в сегашния парламент, която разследва законността на полетите на „Авиоотряд 28”. Вчера дейността й бе удължена до края на септември т.г. - Във вторник комисията, която водите, имаше свое поредно заседание, какви са последните ви разкрития за дейността на „Авиоотряд 28”? - Дойде поръчаната от премиера Пламен Орешарски проверка на „Авиоотряд 28”. Тя е извършена от дирекция "Главен инспекторат" към Министерския съвет и е в изпълнение на неговата заповед. Всичко това беше направено по повод на въпросите, които аз...

Сагата с българските борси за плодове и зеленчуци, нарушенията в тях и проблемите на производителите е достойна най-малкото за сериал. За съжаление не анимационен и забавен като детския „Плодчетата” отпреди години. Макар главните герои да са едни и същи. Проверки по зеленчуковите борси в кварталите "Слатина" и "Дружба" в София започнаха вчера данъчни, митничари, полицаи, инспектори от агенцията за безопасност на храните. Целта била да се защитят интересите на българските производители на плодове и зеленчуци. Новината всъщност представлява едно повторение на многогодишни опити да се сложи ред на борсите за зарзават у нас. Ревизии се правят непрекъснато. Поводите са различни. А резултатът засега е изхвърлени тонове домати от зеленчукопроизводителите на пътя в знак на протест. През 2010 година данъчните следяха търговците по борсите за нарушения. Тогава инспекторите бяха наясно, че много търговци декларират, че обработват само няколко декара, а продават хиляди тонове плодове и...

/Поглед.инфо/ Млад полицай е починал след поредния протест в София снощи.

Мтел предлага за първи път в България луксозна колекция от телефони Vertu, Tag Heuer и Mobiado са само част от емблематичните лимитирани телефони за ценители.

Едни от най-луксозните и скъпи марки телефони намират място в магaзина на Мтел в „Paradise Mall”. Сред тях са моделите Vertu, Tag Heuer и Mobiado. Устройствата са част от уникална за България колекция, представена за пръв път от телекома. С тази стъпка компанията цели да се позиционира като доставчик на телеком услуги и продукти за всеки един клиент – според неговите предпочитания и възможности.

Сред луксозните модели в колекцията е първият телефон на Vertu, който използва операционна система Android – моделът Vertu Ti. Той е ръчно изработен в завода на компанията в Англия с ексклузивни материали – комбинации от метал и обработено злато, агнешка и алигаторска кожа и екран от сапфир-кристал, което го прави почти невъзможно за надраскване. Покритието от сапфир е три пъти по-устойчиво от gorilla glass. Като всички представители на марката и този модел има гравиран уникален код за автентичност на гърба. Vertu Ti се продава на цена от 15 451 лв.

TAG Heuer MERIDIIST е другият модел, който любителите на луксозните мобилни устройства могат да намерят в магазина на Мтел. Корпусът му е изработен от антиалергична неръждаема стомана, използвана при направата на часовници, а дисплеят е защитен от устойчив на надраскване сапфир кристал. За изработването на задния капак е използвана алигаторска кожа, страните на корпуса са огледално полирани, но истинският блясък на този модел идва от инкрустираните 130 диамантa. Телефонът впечатлява и със своите 430 компонента, от които е изграден, сглобени ръчно от висококвалифицирани специалисти. Отличителна черта на MERIDIIST са и неговите два дисплея. Единият изпълнява функцията на нормален екран за мобилен телефон, a другият ви позволява да виждате точния час, дори когато телефонът е поставен далеч на бюро или шкаф. Апаратът се предлага за 8600 лв. от Мтел.

За ценителите на луксозни и екстравагантни мобилни устройства пък е технологичното бижу на канадската марка Mobiado – Grand Touch Executive, на цена 8800 лв. Апаратът е направен от цяло парче мрамор и „хибриден каменен материал” – гранит. Копчетата и екранът на смартфона са от сапфирено стъкло.

Феновете на Apple пък могат да закупят последния модел iPhone, но с неговото най-луксозно изпълнение – Golden Dreams Desert Edition в черен и бял цвят. Гърбът на апаратите е покрит с изключително рядка алигаторска кожа, невероятна на допир. Телефоните се предлагат на цена от 4999 лв.

Таблетът iPad Mini, отличаващ се със своето 24-каратово златно покритие, e другият модел на американската марка, част от луксозната селекция устройства.

За всеки клиент, закупил едно от луксозните устройство, Мтел предлага за първи път ексклузивно сервизно обслужване. При възникнал проблем той ще бъде посетен на място от човек, който ще занесе вместо него телефона в сервизен център. За периода, в който клиентът няма да разполага със своя апарат, Мтел ще осигури на негово място устройство от висок клас. Сервизираният луксозен телефон ще бъде доставен на потребителя отново на желано от него място.

Снимки: Мтел

 

Microsoft обяви промени в мениджмънта за България, които имат за цел да подпомогнат бизнеса в период, когато корпорацията се трансформира в компания за устройства и услуги и засилва позициите си на нови пазари.

Петър Иванов е новият изпълнителен директор на Майкрософт България, а Георги Ранделов, досегашният изпълнителен директор за България, Македония и Косово, поема позицията мениджър за публичния сектор в регион Мултикънтри на Майкрософт в Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

В регион Мултикънтри на Microsoft в ЦИЕ влизат страните България, Сърбия, Черна гора, Хърватска, Словения, Македония, Косово, Босна и Херцеговина, Албания, Кипър, Малта, Литва, Латвия, Естония, Беларус, Казахстан, Грузия, Армения, Азърбайджан, Монголия, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан.

Такуя Хирано, генерален директор за Мултикънтри в ЦИЕ сподели:

„Благодаря на Георги Ранделов за неговите усилия да управлява успешно дейността на компанията в България. Поздравявам го за новата му роля в Microsoft, която ще покрива 24 страни и съм убеден, че богатият му професионален опит ще бъде ценен за развитието на бизнеса ни на всички тези пазари. Радвам се, че Петър Иванов поема поста изпълнителен директор на Майкрософт България. Той има 17 години опит в ИТ сектора в ЦИЕ и съм сигурен, че ще допринесе за силното развитие на екипа и бизнеса в страната.“

Преди да се присъедини към Microsoft, Петър Иванов е бил старши консултант на Борда на директорите в STB AG Swiss Medical R&D и директор „Стратегия и планиране на бизнеса“ в Cisco Systems във Великобритания. В Cisco Systems той работи 14 години като заема различни позиции – изпълнителен директор на компанията в България, генерален директор за Централна Европа и Прибалтика, регионален изпълнителен директор на Cisco в България, Хърватска, Черна гора, Сърбия, Словакия и Словения. Петър Иванов е магистър по бизнес администрация от НБУ и има бакалавърска степен по кибернетика от Военната академия в София.

Каквото и да говорят широко скроените усти, чисто новото руско изобретение Закон срещу гей пропагандата сред деца говори за ценности. Абсолютно същото може да се твърди, ако на друго място измислят контразакон, който поощрява с данъчни облекчения имиджовата хомореклама по анимационните канали. Въпрос на ценности е кой път да хване нацията ти. Но по-важното е да има самочувствието сама да избере пътя и по домашному да си произвежда ценностите. А не механично да ги внася оттам, откъдето духа вятърът на модерната конюнктура. Ако старият съюз беше жив заедно с култа ни към него, до няколко месеца щяхме да откраднем антигей иновацията с произход „Сделано в СССР”. Можеше да ни е напълно излишна за момента, но щяхме да я приберем в мазето със закони – току виж потрябвала някой ден. Сега обаче сме в друг съюз, от който плагиатстваме гей паради. И с целия си провинциален акъл ги плагиатстваме с онази сериозност, на която са способни роботизирани имитатори. Вместо да минават и...

/Поглед.инфо/ Учителката по математика в елитното НБУ „Михаил Лъкатник” в Бургас Христина Илиева напляска колежката си по български език Соня Денева пред смразените погледи на десетки ученици. Грозната сцена се разиграла на горско училище в Пампорово.

Смяната на сезона и идването на топлите дни променя до голяма степен начина, по който се чувстваме. Това става по две причини. Едната е свързана с биохимичните промени в организма ни, другата се свързва с настроението, което получаваме от околните, мисълта за почивка, желанието да прекарваме повече време навън, усмивките, които виждаме. Всички тези фактори са класически и събуждат познатото на всеки усещане за живот. Естествена реакция е мислите ни да витаят и да са откъснати от всекидневието. Проблем може да възникне от това, че нямаме особено желание да останем затворени между стени и работоспособността ни намалява. Обземат ни идеи и желания, които ни разсейват. Положителното е, че се чувстваме изпълнени с енергия. Дори и да има негативни емоции – да се чувстваме неудовлетворени, че не сме на брега с любим човек, отново изпитваме порив да се движим в някаква посока, в търсене на промяна на ситуацията около себе си. В опита да съвместим случващото се, това, което можем да...

На 20-ия ден от началото на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски, започнали по повод избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и на 6-ия ден от "сутрешното кафе" пред парламента, се готви целодневна блокада на Народното събрание.

Седят двама мъже и кротко се напиват. До тях каца летяща чиния, от нея излиза зелено човече и се приближава. Те продължават да си пият. Стои зеленото човече, гледа ги и казва: - Аз съм зелено човече! Мъжете го поглеждат и единият казва: - Е, налей на зеленото човече! Наливат му, то пие, мъжете продължават да се наливат. - Аз съм зелено човече! Те пак го оглеждат: - Е, налей на зеленото човече! Извънземното пак пие, мъжете продължават да се наливат. Зеленото човече не издържа и крясва: - Ама аз съм марсианец!!! - Такааа... На зеленото човече му стига! Усмихни се, България! И без да са срещали зелени човечета, над 20 000 земляни са се провъзгласили за членове на Нацията на небесното пространство, известна още като Целестия. Представители на други "нации" пък имат претенции към планети от Слънчевата система, както и към повърхността на Слънцето. Във всички случаи към срещите от трети вид трябва да се подхожда предпазливо: След бурен купон мъж разказва на приятелите си: -...

Това, за което предупреждавахме, започва да се случва. Правителството на Тройната националсоциалистическа коалиция не успява да договори изгодни условия за България за следващия програмен период 2014 до 2020 години. Страхотен шамар с дългосрочни последствия е намаляването на субсидията с огромната сума от 531 милиона евро. България ще получи с 531 млн. евро по-малко пари от [...]

The post Правителството се провали при преговорите с ЕК. Орешарски загуби 531 млн. евро от ЕС за развитие на селските райони за периода от 2014 до 2020 г appeared first on ExtremeCentrePoint.

/Поглед.инфо/ Журналистът Найо Тицин вече е на свобода. Преди минути той бе арестуван пред парламента, защото носел маска на Волен Сидеров.

/Поглед.инфо/ Лидерът на "Атака" Волен Сидеров не трябва да бъде председател на комисията по корупция и парламентарна етика, заяви пред "Хоризонт" евродепутатът Ивайло Калфин.

/Поглед.инфо/ "Атака" не може да изговори причините, поради които подкрепя правителството. Очевидно е, че "Атака" има скрити причини да бъде в парламента. Това заяви в предаването "Преди всички" по „Хоризонт“ политическият психолог Антоанета Христова.

/Поглед.инфо/ Ако изборите бяха днес, в парламента влизат само БСП, ГЕРБ и ДПС. Това сочи социологическо проучване на агенция "Медиана", изготвено по поръчка на ТВ7 за реалното състояние в страната, представено от социолога Кольо Колев.

Продължавме обиколка на Турция с мотора на Златомир. В първата част от София през Гелиболу стигнахме до Инеболу. Днес ще продължим към Ондокузмаис, Самсун, Тиреболу, Мачка с манастира Сумела, за да се опитаме да стигнем до Ерзинджан. Чакат ни приключения (и аварии)!  Приятно четене:

Турция на мотор

част първа

От Гелиболу до Инеболу

  А какво мащабно пътно строителство се вихреше в района - просто не е истина! На батя ви Бойко пършивите петкилометрови магистралки ряпа да ядат

Но пък и водата какви поразии беше направила... Плашеше ми се окото! Дет' се вика, добре, че не бяхме тръгнали ден-два по-рано! Какъв щяхме да го ядем...

      И така забавлявайки се с разноцветната рокерия по пътищата като този пасажер возещ се в щайга в посока обратна на движението

    Неусетно

стигнахме градчето Ondokuzmayis

Как съм му запомнил сложното име ли? Хехехе... Затова - по-натам... Та влизайки във въпросният град Ондокузмаис, или там както му се произнася сложното име (точно така се произнася – бел.Ст.), реших да поспрем, защото

нещо странно се случваше с мотора

последните двайсетина километра. Той, че си имаше леки вибрации в кормилото, имаше си, ама сега на два пъти едвам удържах мотора - първият път като се пуснах за момент да си вдигна визьора и вторият като се изправих на степенките да се раздвижа малко! Вервайте ми, едвам не се пребихме! Затова просто спрях пред едно кръчме (естествено, че къде другаде би спрял човек като мен), да поседнем за малко да отморим и тъкмо да диагностицирам проблема. Още със самото спиране ме лъхна странната миризма на изгоряло масло и то доста натрапчиво! Викам си "Айдееее, е сега изби и някоя гарнитура, та съвсем я втасахме!" Погледнах наляво, където си имаше по принцип някакво сълзене на масло, което редовно ми омазваше левия ботуш, но не видях нищо необичайно. Погледнах надясно и.... Мдаааа – десният кол („кол“ е амортисьор на езика на мотористите. Не ме карайте да ви обяснявам какво пък „тояги“ в столичния градски транспорт ;)– бел.Ст.) беше тотално изпуснал и беше омазал с масло всичко! Ама всичко! Предницата, ботуша ми, панталона, че и половината двигател, откъдето идваше и натрапчивият мирис на изгоряло масло! Ето го и обяснението за лудешките танци на кормилото...     Позабърсах се, поядосах се! Мааааалко се поядосах, щото бях се зарекъл, че душевният ми покой няма кой и с какво да го наруши! Бяхме на около 1300 км от София и то по най-прекия път, а този път имахме наистина сериозен проблем с мотора, с какъвто не можеше да се кара. Поразхвърляхме се, попочесахме се тук таме и подходихме по най-логичният начин към ситуацията –

казахме "Майната му на мотора!" и седнахме да хапнем в кръчмето...

Персоналът като на повечето места в Турция беше супер любезен и супер неговорещ никакви езици, освен родния им, но пък непременно държаха да осъществим някаква комуникация! Ние пък от своя страна, вече на сит стомах бяхме приели пораженческото решение, че прекратяваме експедицията си и бавно и славно си затръгваме към България по на-прекия път! Ще се приберем за два дни, ще минем да навестим Гошо край Резово, после през село да видим родата и леви, леви с бодра крачка към най-голямото село в България - София... Споделихме с любознателните домакини, че сме се запътили към Грузия, ама ще е някой друг път, щото ни се е счупил мотора и ще се прибираме обратно, когато единият от сервитьорите вика нещо от рода на

„Аман! Нидийей брийе! Въх, не така! Аллах, аллах!“

Е, сигурно не каза точно това човека, но мен така ми прозвуча като да ми го е казал на чист бургаско-пернишки с разградски диалект... Бил имал приятел мото - майстор (тук вече аз виках "аман, аман, аллах, аллах", щото като се сетих какви майстори познавах аз в София лелееееееееееее...СТОП! За майстори или добро, или нищо!). Та човекът (за съжаление така и не му запомних името, заряза сервитьорстването, грабна служебният скутер и ни поведе към въпросния майстор! Викаме си... ами кво сега-няма какво да губим, време имаме бол, та ще видим какви ще ги сътвори човека и колко ще ни одруса като види, че сме смотани залупени туристи чужденци!

Стигнахме в сервиза,

където двама апапи, единият на около 8 – 9, а другият на около 12 – 13 години китосваха нещо си и като ни видяха взеха да ни гледат много злобно! Досущ както канибал гледа приближаващ се корабокрушенец на спасителен сал... Тук аз отново взех да викам „аллах, аллах“, щото ако това беше приятелят майстор, май беше по-добре направо да обръщаме и да си ходим! Не бил това... Това били чираците! Ей сега ще му се обадел на майстора да дойде щото си бил вкъщи... Викам си „Да, бе, да, ще дойде... В почивен ден, в 3 следобед...“

А той взе, че дойде! Най-усмихнатият майстор на света!

Вервайте ми! И не само дойде, ами и събра поне още десет приятели зяпачи да ни гледат, да цъкат, да ни се смеят на стария мотор (сто пъти поне казаха, че толкова стари мотори в Турция отдавна няма), черпи ни чай, студена вода, поне десет пъти предложи, докато прави мотора да ни заведе у тях да се изкъпем и да си починем, ако искаме и да преспим та да си ходим утре! Накрая отремонтира скапаният кол, отново се посмя на старата ни техника и ни проводи по живо по здраво да си ходим, като за труда си и материалите, НЕ НИ ВЗЕ НИТО ЛЕВ!!! И тук, преди да продължа с пътеписа

искам да направя скромна реклама на човека - казва се Фатих, сервизът му се намира в град Ondokuz mayis,

който е на 40 км западно от Самсун в посока Синоп, а страницата им във фейсбук е EnGizMoToRiZe! Пичовете са групичка ендураджии, а единият от тях е въпросният Фатих! Фатих и сервизът... [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Фатих и сервизът :)[/caption]   Чираците... А колко чевръсто работеха просто, не е истина [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Чираците[/caption]     След като моторът отново беше "в час", естествено изоставихме идеите за връщане у дома и отново вперихме поглед напред, но къде от суеверие, къде от прояви на някакъв здрав разум, загърбихме идеите за влизане в Грузия и за разходка из най-източната част на Турция... Казано иначе - Батуми, Трансаджарската магистрала и Вардзия отпадаха, Арарат, Догубаязит и езерото Ван също. Заложихме на по-лежерно и тотално безпланово пътуване оттук нататък! Както се оказа, този път бяхме заложили на правилната карта, защото след няколко дни отново имахме сериозен технически проблем с мотора (ах, каква изненада!), както и здравословни с нас самите... След топлата раздяла с момчетата от сервиза, спряхме да се сбогуваме и с момчето от ресторанта, което ни помогна с намирането на майстор и... отново бяхме на път. За нула време бяхме в

Самсун,

където се набихме в най-адското задръстване, в което някога съм попадал! Поройните дъждове от предните дни бяха направили страшни поразии, което беше повод и за зверските задръствания през града, а жегата естествено, беше канска! На два пъти спирахме, защото почти прегряхме мотора с това "спри-тръгни" в четиридесетградусовия пек и в крайна сметка след много псувни и опнати нерви излязохме благополучно от Самсун и отново поехме край морето. Посоката ни беше Трабзон и село Мачка (демек манастира Сумела), но имам определени съмнения, че ще стигнем в човешко време... Особено с последващите няколко сериозни задръствания в по-големите крайбрежни градчета! Тук вече батериите на разговорните ни бяха паднали, фотото беше на издихания, ние самите също! Иначе градчетата по крайбрежието определено хващат окото, особено Орду! Мракът ни хвана на малко повече от сто километра от Трабзон, а оттам до Мачка имахме още трийсетина... Семейният съвет единодушно реши, че няма смисъл да се пънем и в

Тиреболу,

просто спряхме, купихме си цигари "Анадолу" и "Ларк" кърмъзъ узунлар и се набихме пред първия изпречил ни се хотел. Спазарихме се за изключително приятна цена, зарязахме мотора пред входа на хотела и се впуснахме в разглеждане на градчето Хотелът беше, хммм, как да кажа, меко казано странен... Имах чувството, че току що бяха изгонили някого от нашата стая, за да настанят нас! Отделно всичките му обитатели до един бяха мъже и имаше вид и излъчване на провинциално техникумско общежитие от времето на соца

На следващият ден, вече бодри, отпочинали и с технически изправно превозно средство, поехме по пътя за Трабзон, откъдето се канехме да зарежем крайморския път и забием навътре в планините. Пътят беше перфектен с множество тунели, а природата вече напомняше по всичко на Аджария и ниските части на Малък Кавказ На един Шел в

Трабзон,

направих проверка на всичко по мотора - гуми, масло, бушони, винтове и гайки и каквото още се сетих! Просто исках ако имаше още някакъв потенциален проблем да го видя тук, в големия град, преди да забием навътре в чукарите... Моторът си беше ок... Долях малко масло ( в интерес на истината за 5200 км долях половин литър масло, като част от него си покапваше по левият ми ботуш! Въобще, ако имаше нещо наистина перфектно в този мотор – това беше двигателят му и смешно малкият му разход, който се движеше между 4,1 и 5,2 ей, така, както го виждате на снимките - със всичкия тоя багаж плюс нас двамцата)! Оттук нататък, следващите няколко дни щяхме да сме сред планините! Пътят отново стана "преобладаващ с прекъсвания", но пък китните зелени планини компенсираха това Облаците в далечината не вещаеха нищо добро, а аз вече бях сърбал попарата на дъждовете по тези чукари и знаех какви са летните бури тук, но въпреки това връщане назад нямаше

    На градчето със шопското име

Мачка,

се отклонихме по пътя за

манастира Сумела,

който и беше целта ни! Сумела се оказа, че е доста нависоко и доста навътре в дебрите на планината Последните няколко километра до манастира (за неходилите там да поясня, че читавият път свършва на един паркинг на 4 – 5 км преди манастира, откъдето продължава едно пътче - вярно асфалтирано, но толкова тясно и стръмно и с течащи всевъзможни гадости по него, както и свръхнатоварено като движение, че повечето хора просто спират долу на паркинга и оттам има маршрутки (долмуш) до горе), се отказах да ги превземаме с мотора и го заебахме до един водопад, а ние продължихме пеш нагоре А ето го и самият манастир

      В манастира (както и към него) стълпотворението беше страшно

 

А ето и няколко кадри от манастира... Не мисля, че има какво да коментирам-мястото е уникално, особено наживо!

За съжаление обаче, стенописите са старателно и методично унищожавани с времето и почти нищо не е останало от тях

Слизането от манастира беше леееко екстремно, защото чакахме, чакахме маршрутка, но тя така и не идваше и решихме да слезем както се бяхме и качили-пеш...

Тъкмо тръгнахме и 5 – 6 маршрутки профучаха нагоре, ама викаме си, карай, такъв ни бил късмета... Още на вторият завой единият долмуш ни задмина, но вторият спря и ни махна да идваме! Не чакахме повторна покана и се качихме във вехтия форд! Изживяването беше като във влакче на ужасите! Турчинът караше като изоглавен, а пътниците само викаха дружно "Машалла, машалла, Шумахер!", което още повече го надъхваше да пришпорва дъртия дрънгел надолу, да изпреварва и да се разминава на боя разстояние с качващите се нагоре! Сега обаче се появи друг проблем - трябваше да се кача няколкостотин метра, за да докарам мотора до паркинга. Качих се... По пътя нагоре спря една кола с петима младежи, които предложиха да ме качат (интересно къде?), но аз им отказах любезно... Естествено, колата едвам тръгна по нанагорнището... Моторът ми се оказа затапен от три превозни средства - един бус пълен с закачулени кадъни, дето само очите им се виждаха... Зад мен един вехт френски джип, чиито собственик веднага се появи отнякъде, за да го дръпне да изляза, ама аз "Ноу! Мерси! Ма няма да я бъде, щото тръгна ли на заден, ще се претрепя у дерето!" и ща не ща зачаках колата до мен да мръдне, та да мога да си тръгна! Дойдоха четирима младежи със странни одежди, дълги бради и още по-странни шапчици, типични "ал-кайда", много ми се зарадваха, постоянно ми викаха "май френд това, май френд онова"... и, естествено, много се смяха като разбраха, че точно с този мотор съм пропътувал две хиляди километра дотук, че и с жена си на задната седалка... Тръгнаха, а аз с любопитство се загледах в номера на колата, за да видя откъде са, но...номер нямаше.... Странно... Посоката отново беше село Мачка, откъдето забихме навътре в планините.

Гонехме Ерзинджан...

То хубаво го гонехме, но няма и десет минути след като хванахме главният път спряхме за поредните ремонти по пътя За сметка на това след ремонтираният участък пътят беше като слънце и катереше на широки плавни завои нагоре по баира

      Времето беше мръчкаво, но дъжд така и не ни заваля! Е, ръсна малко и за кратко, но то беше точно, когато ние бяхме спряли да се борим с едни кифтета (Никой не се съмнява в основната цел на нашето пътуване, нали? Все пак аз съм си представител на "Шкембе чорба рейсинг тийм") След като превалихме баирчето (нейде към 2000 м.н.в.), облаците започнаха да се поразреждат и след Гюмюшане напълно изчезнаха и пекна слънце. За сметка на това тук отново ни очакваше едно прашно и изнервящо предизвикателство - поредния пътен ремонт

  Поредният камион пълен със...слама. Имам чувството, че сламата е основна разменна монета в тази страна! Навсякъде пъплят подобни камиони, някои от тях натоварени до умопомрачителност...  

  Поредният лъскав университет - университетът в

Гюмюшхане -

градче насред нищото, насред планините. Споменах, че университетите биеха на очи, нали... [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Университетът в Гюмюшхане[/caption]     След Гюмюшхане отново закатерихме някакви планини! Пътят беше приличен и срамно пуст. Тук очаквах всеки момент да излезем на гаден макадам, но това не се случи! Първо на картата, която имахме даваха участък "бял" път, второ ми се въртеше подобна информация и от пътеписа на Фози (от който си откраднах идеята за Каменният път, признавам си), но явно пътят вече беше уставно асфалтиран и съвсем нормален

Планините бяха величествени... Кюрдите от ПКК ги нямаше...

Новините все още не ги бяхме гледали, иначе вече щяхме да знаем за десетте отвлечени тира и седем-осем убити човека, но засега се радвахме единствено на хубавото време и гледки и нищо не беше в състояние да ни помрачи кефа от пътуването Навръх баира... 2020 метра над морето (а бяхме там само преди 6 – 7 часа) - поредното баирче, с подобна височина, което прекосявахме за днешния ден

    Пътят беше перфектен, времето сякаш спряло, а планините величествени Поредните колоритни "рокери", които срещахме... Пасажерът пееше колкото му глас държи някаква песен, която ми звучеше нещо от рода на „Изкарвай, Гано, говедата“... Като ги застигнахме човекът засрамено млъкна. Свирнах им, а те отвърнаха с усмивки до ушите... Отминахме ги, а песента отново заоглася околните баири  

  Тук вече не беше толкова зелено и растителността определено стана по-оскъдна... Отдалечавахме се от морето.... Личеше си... Това е една от последните ни снимки за деня... Горе долу оттук започваше

величественото спускане към Ерзинджан!

Уви, падна ни и втората батерия на фотото... Но си мисля, че и снимка няма как да пресъздаде усещането за огромните величествени планини, от които се спускахме, за огромните величествени планини, които бяха от запад на обширната долина, в която беше кацнал града, на огромните планини от изток и от юг! Уникално! Все едно се приземявахме със самолет, а не карахме по серпентините на планините от север, от която слизахме...   През

Ерзинджан

бях минавал само транзит по околовръстното, в една умопомрачителна лятна буря, та нямах абсолютно никакви впечатления от него, но сега мислех да наваксам пропуснатото... Нещото, което се беше променило и биеше веднага на очи е, че околовръстното беше чистак ново и тип магистрала естествено! Ща не ща, пак правя аналогия със северното софийско европейскосъюзно столично околовръстно, по което подскачам всеки Божи ден... Мдааааа... [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] В града влязохме около 20 ч. Съвсем нормално време да си намерим хотел, да вземем душ и да се поразходим да видим що за място е... Естествено нямахме представа накъде отиваме, естествено и хотел не се виждаше никъде, тта се наложи да питаме един дядо, който с удоволствие ни упъти и ни препоръча "чок гюзел отел". Имах някакви съмнения, че щом е чок гюзел, хотелът няма да е от най-евтините, но то пък в тези забутани краища на страната, където туристите се броят на пръсти и подобните услуги бяха със занижени цени... Така че.... Така че отседнахме в

„Мете отел“. Много странен хотел...

Беше разположен на малка уличка на гърба на главната в две сгради една срещу друга с две рецепции и т.н. като едната част беше "скъпарската", а другата евтинджийската. Естествено спрях пред тази, на чиито стени се виждаха климатици, а рецепционистът дискретно ни подсказа, че вероятно търсим отсрещната сграда, но аз се запънах като магаре на бързей и му казах, че бих желал да хвърлим очо на стаите, които предлагат... Мда...одобрявам... И колко?-питам. 90...казва господинът с едва доловима ирония в гласа... Аз преглъщам сухо и питам Евро? Йок! Тюркиш лира.... Еееееее, че къде ни пращаш тогава отсреща, бре аркадашим? Хахаха... Паркирах мотора на тротоара и налазихме хотела с мръсните си дрехи и багажерии... Чувствах се като клошар в МОЛ, ама на кой му пука.... В интерес на истината

градът беше много китен и уютен... Хареса ни!

Странното беше единствено, че тук арабското влияние определено беше по-силно, съдейки по доста често срещащите се надписи на арабски по магазините, по по-брадатите мъже (тук се чувствах в свои води) и по пълната липса на жени по улиците! За два часа обикаляне срещнахме може би две...Или три... Не съм сигурен. И една продавачка в магазинче за цигари и бира, която ни прониза с най-омразният поглед на света, защото купихме две бири! И за да няма място за съмнение колко много ужасно нещо сме сътворили, старателно ни уви всяка от бирите в стар вестник, после в още някаква хартия и накрая ги сложи в черна найлонова торбичка...* Хахахаха... Нрави... к'во да правиш...   Очаквайте продължението * Така се прави в цяла Турция, когато си купувате бира или друг алкохол от магазина. По-странното е, че същото увиване във вестник или друга непрозрачна опаковка се прилага и при покупката на тривиални неща, като дамски превръзки – бел.Ст. Автор: Златомир Попов Снимки: авторът   Други разкази, свързани с Другата Турция – на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО  

Днешен текст, който публикувах в Сега за последните промени в политиката:

Най-новата мярка за “спасяване” на ВМЗ-Сопот е показателна. Държавата просто налива 27.5 млн. лв., за да може да се платят заплатите на работещите там за няколко месеца. Но проблемите на ВМЗ си остават – предприятието не е станало по-ефективно, няма нито поръчки, нито нов собственик, нито пари за инвестиции, няма и промяна в начина, по който то се управлява. Тази инжекция само закърпва положението за кратко. А какво ще стане, когато тези 27.5 млн. лв. свършат?

Явно не е научен урокът от грешките на няколко поредни правителства с БДЖ, където вместо да се подобрява ефективността, да се инвестира в по-добро обслужване и привличане на клиенти, единствено се раздаваха пари за покриване за загуби и за заплати. Резултатът е, че пътниците и товарите стават все по-малко, БДЖ губи пазарен дял, а престарелите влакове са бавни, палят се и често закъсват.

 

Целият текст е достъпен тук: http://www.segabg.com/article.php?id=655582

 

Блогът за икономика 2013

Другото, което успя да потвърди Ив. Ген., комуто предстои пак да оглави ръководството на АЕЦ „Козлодуй” е, че цената на ядреното гориво, за последните шест години (2006-2012) наистина е поскъпнало с над 500%. По собствен, ори...

Интересна новина се появи в социалните мрежи в късния следобед на 02 юли. Отдавна критикуваното от много потребители и специалисти по маркетинг, правилото за 20 % текст в корицата на Facebook страница отпада. Последните по-съществени промени относно правилата за корици на страниците бяха от март месец, но 20 % правилото не беше отменено. Сайтът за social-media маркетинг Tabsite първи алармира за последните промени, като публикува изображение на текста в правилата за страници където липсва то липсва. 

Интересно ще е да видим как ще се отрази това изменение на популярността на страниците  и дали ще можем да привличаме повече аудитория към тях, чрез възможност за повече текст в снимката-корица. Мое мнение е, че не трябва да се прекалява с текста в корицата, защото все пак тя трябва да “хваща” окото, а не да кара потребителят да чете прекалено много думи.

Какво мислите вие? Ще помогне ли това на бизнес страниците според вас? Трябва ли да експериментираме с нови корици с повече текст на тях или да запазим в употреба старите?

снимка: Tabsite

Привържениците на смъртното наказание в Русия се увеличават

Новите граници застрашават балканските номади

Докога ще ни игнорират?

На дебата за България еврокомисар Рединг заяви, че ще използва всички лостове срещу нарушенията на правото на ЕС

Европарламентът свали имунитета на Марин льо Пен

Експерти и граждани обсъждаха как да се въведе мажоритарен елемент в избирателната система

ЕК е дълбоко притеснена от политическите събития в България

Защо чуждите медии не забелязват #ДАНСwithme

Обама и рухването на един измислен либерален герой

По време на шестия поред сутрешен протест пред парламента полицията задържа за кратко журналиста Найо Тицин, облечен с усмирителна риза и с маска са лицето на лидера на "Атака" Волен Сидеров. Причината за краткото задържане бе, че той влезе в зоната за сигурност. След разговор с униформените Тицин обяви, че са му били проверени документите и му е написан акт за това, че е нарушил обществения ред и за това, че е маскиран.

Както вече пред(по)ложи преди няколко дни Местан, местят „етиката” от ресора на колегата му Сидеров.

Така комисията на Волен Сидеров, в частта си за етиката, ще премине към ресора на вероизповеданията и жалбите на гражданите. На Сидеров ще му оставят „само” да надзирава онова, в което го заподозряха вчера и в европейския парламент”: корупцията.

Цяло чудо е, че не направиха обратното- да дадат на Сидеров да се разправя и с вероизповеданията, в качеството си на богослов по образование!

Явно изнасилването в днешния парламент е по взаимно съгласие.

Опитът чрез този възродителен процес да преименуват позора (си) обаче намирисва на стария виц за г-н Лайнаров, който решил да си смени срамното име и на въпроса на съдията да каже каква фамилия избира, отговорил: „Говнаров”!

Share on Facebook

Освен че за приятни за направа, тези котешки матрьошки могат да ви поислужат и в игрите с по-малките...

/Поглед.инфо/ Протестиращи отново се събраха пред къщата на експремиера Бойко Борисов, за да го призоват да отиде на работа в Народното събрание. Те настояха лидера на ГЕРБ да спре да се крие и да поеме политическа отговорност.

/Поглед.инфо/ Вие не сте наясно с нашата позиция по отношение на протестите. Така отговори президентът на КНСБ Пламен Димитров на упрек на водещия на сутрешния блок в БНТ, че синдикатите стоят пасивно на фона на шествията срещу правителството.