Лоялността е онова усещане, почти винаги неподвластно на рационалното мислене, което те задържа при същия фризьор, отвежда те в по-скъпия квартален магазин, събужда те сутрин и те закарва на работното ти място. Лоялността обаче далеч не е даденост и почти винаги няма нищо общо с инертността, която стои зад повечето от постъпките ни.

Днес MasterCard ни запознаха с лоялността през погледа на лукса в една наистина интересна презентация. Почти през цялото време лекторът (руснак, говорещ английски с френски акцент) даваше примери от личния си професионален опит като член на борда на голяма компания в модния бизнес. Така и не проявих интерес коя е тя, защото не това имаше значение. Разказа например как една възрастна дама е дошла на тяхно събитие и няколко часа е говорила за себе си, кучето си и последните си покупки, докато двамата отпивали от чашите с шампанско. Накрая извадила кредитната си карта и си купила бижу (часовник, ако не ме лъже паметта) за 25 000 евро. Докато му я подавала, казала, че всъщност не купува часовника, а се отблагодарява за вниманието му.

За да илюстрира по-точно идеята си, подхвърли и историята за друга дама, която се разделила с шестцифрена сума за своето бижу. Същото това бижу на свой ред се разделило с целостта си на следващия ден след покупката. Дамата обаче просто се върнала натъжена в ателието и показала несъвършената вече комбинация от благородни метали и скъпоценни камъни. Твърде притеснен от очаквания негативен ефект, нашият човек започнал да прехвърля в главата си най-песимистичните сценарии. Разбира се, в цялата история има едно „но“. Това „но“ е, че дамата не си купувала за първи път нещо толкова скъпо от тях. Нещо повече – те се познавали и вече не били просто консултант и клиент, а приятели. Противно на законовите предписания той приел обратно покупката й и й дал временно друг ценен аксесоар, чиято цена многократно надхвърляла стойността на онзи, който вече бил в ръцете на майсторите бижутери. Историята, съвсем естествено, има щастлив край, в който всички са доволни от това, което са получили.

Ако се абстрахираме от броя на валутните единици, намесени в горните две истории, пак можем да си говорим за лоялност и лукс. Това е същото онова усещане, което те води до сергията с най-скъпите домати на кварталния пазар, защото продавачът те познава, всеки път те поздравява и те пита как са децата. Нищо че му даваш 3 лв, прибираш доматите в торбата и се връщаш чак в края на седмицата. Това е онзи специален момент, в който си бил изненадан приятно с поздрав за имения си ден, само защото си платил с кредитната си карта, върху която е изписано името ти. Продавачът е обърнал малко повече внимание и точно тази секунда в повече и няколко неочаквани думи в суматохата са променили всичко.

Днес можем просто да извадим телефона от джоба си, да пуснем едно приложение и след няколко минути вече да знаем кога ще получим новия си компютър, шест книги, часовник, знаещ къде точно се намира… Днес обаче, повече от всякога, е важно личното внимание и усещането, което то създава. Защото понякога 5-те лева, които ще платиш в повече на фризьора, който е в съседния квартал, а не под твоя блок, могат да ти купят безценно усещане.

С изключение на двата банера с логото на MasterCard, логото, което се появи няколко пъти, но съвсем ненатрапчиво, в презентацията и краткото представяне от страна на Ваня Манова, почти нищо не ни напомни, че сме на събитие на MasterCard. Когато си тръгвахме обаче, всички се чувствахме специални. Благодарение на MasterCard. И когато преди малко се отбих в магазина, познай с какво платих.

 

За малките мащаби и интернет ще разкажа съвсем скоро.

Лоялността е онова усещане, почти винаги неподвластно на рационалното мислене, което те задържа при същия фризьор, отвежда те в по-скъпия квартален магазин, събужда те сутрин и те закарва на работното ти място. Лоялността обаче далеч не е даденост и почти винаги няма нищо общо с инертността, която стои зад повечето от постъпките ни.

Днес MasterCard ни запознаха с лоялността през погледа на лукса в една наистина интересна презентация. Почти през цялото време лекторът (руснак, говорещ английски с френски акцент) даваше примери от личния си професионален опит като член на борда на голяма компания в модния бизнес. Така и не проявих интерес коя е тя, защото не това имаше значение. Разказа например как една възрастна дама е дошла на тяхно събитие и няколко часа е говорила за себе си, кучето си и последните си покупки, докато двамата отпивали от чашите с шампанско. Накрая извадила кредитната си карта и си купила бижу (часовник, ако не ме лъже паметта) за 25 000 евро. Докато му я подавала, казала, че всъщност не купува часовника, а се отблагодарява за вниманието му.

За да илюстрира по-точно идеята си, подхвърли и историята за друга дама, която се разделила с шестцифрена сума за своето бижу. Същото това бижу на свой ред се разделило с целостта си на следващия ден след покупката. Дамата обаче просто се върнала натъжена в ателието и показала несъвършената вече комбинация от благородни метали и скъпоценни камъни. Твърде притеснен от очаквания негативен ефект, нашият човек започнал да прехвърля в главата си най-песимистичните сценарии. Разбира се, в цялата история има едно „но“. Това „но“ е, че дамата не си купувала за първи път нещо толкова скъпо от тях. Нещо повече – те се познавали и вече не били просто консултант и клиент, а приятели. Противно на законовите предписания той приел обратно покупката й и й дал временно друг ценен аксесоар, чиято цена многократно надхвърляла стойността на онзи, който вече бил в ръцете на майсторите бижутери. Историята, съвсем естествено, има щастлив край, в който всички са доволни от това, което са получили.

Ако се абстрахираме от броя на валутните единици, намесени в горните две истории, пак можем да си говорим за лоялност и лукс. Това е същото онова усещане, което те води до сергията с най-скъпите домати на кварталния пазар, защото продавачът те познава, всеки път те поздравява и те пита как са децата. Нищо че му даваш 3 лв, прибираш доматите в торбата и се връщаш чак в края на седмицата. Това е онзи специален момент, в който си бил изненадан приятно с поздрав за имения си ден, само защото си платил с кредитната си карта, върху която е изписано името ти. Продавачът е обърнал малко повече внимание и точно тази секунда в повече и няколко неочаквани думи в суматохата са променили всичко.

Днес можем просто да извадим телефона от джоба си, да пуснем едно приложение и след няколко минути вече да знаем кога ще получим новия си компютър, шест книги, часовник, знаещ къде точно се намира… Днес обаче, повече от всякога, е важно личното внимание и усещането, което то създава. Защото понякога 5-те лева, които ще платиш в повече на фризьора, който е в съседния квартал, а не под твоя блок, могат да ти купят безценно усещане.

С изключение на двата банера с логото на MasterCard, логото, което се появи няколко пъти, но съвсем ненатрапчиво, в презентацията и краткото представяне от страна на Ваня Манова, почти нищо не ни напомни, че сме на събитие на MasterCard. Когато си тръгвахме обаче, всички се чувствахме специални. Благодарение на MasterCard. И когато преди малко се отбих в магазина, познай с какво платих.

 

За малките мащаби и интернет ще разкажа съвсем скоро.

Лоялност, малки мащаби и интернет е публикация в блога Walking on the edge... на Иван Ралчев. Някои права запазени.

Лоялността е онова усещане, почти винаги неподвластно на рационалното мислене, което те задържа при същия фризьор, отвежда те в по-скъпия квартален магазин, събужда те сутрин и те закарва на работното ти място. Лоялността обаче далеч не е даденост и почти винаги няма нищо общо с инертността, която стои зад повечето от постъпките ни.

Днес MasterCard ни запознаха с лоялността през погледа на лукса в една наистина интересна презентация. Почти през цялото време лекторът (руснак, говорещ английски с френски акцент) даваше примери от личния си професионален опит като член на борда на голяма компания в модния бизнес. Така и не проявих интерес коя е тя, защото не това имаше значение. Разказа например как една възрастна дама е дошла на тяхно събитие и няколко часа е говорила за себе си, кучето си и последните си покупки, докато двамата отпивали от чашите с шампанско. Накрая извадила кредитната си карта и си купила бижу (часовник, ако не ме лъже паметта) за 25 000 евро. Докато му я подавала, казала, че всъщност не купува часовника, а се отблагодарява за вниманието му.

За да илюстрира по-точно идеята си, подхвърли и историята за друга дама, която се разделила с шестцифрена сума за своето бижу. Същото това бижу на свой ред се разделило с целостта си на следващия ден след покупката. Дамата обаче просто се върнала натъжена в ателието и показала несъвършената вече комбинация от благородни метали и скъпоценни камъни. Твърде притеснен от очаквания негативен ефект, нашият човек започнал да прехвърля в главата си най-песимистичните сценарии. Разбира се, в цялата история има едно “но”. Това “но” е, че дамата не си купувала за първи път нещо толкова скъпо от тях. Нещо повече – те се познавали и вече не били просто консултант и клиент, а приятели. Противно на законовите предписания той приел обратно покупката й и й дал временно друг ценен аксесоар, чиято цена многократно надхвърляла стойността на онзи, който вече бил в ръцете на майсторите бижутери. Историята, съвсем естествено, има щастлив край, в който всички са доволни от това, което са получили.

Ако се абстрахираме от броя на валутните единици, намесени в горните две истории, пак можем да си говорим за лоялност и лукс. Това е същото онова усещане, което те води до сергията с най-скъпите домати на кварталния пазар, защото продавачът те познава, всеки път те поздравява и те пита как са децата. Нищо че му даваш 3 лв, прибираш доматите в торбата и се връщаш чак в края на седмицата. Това е онзи специален момент, в който си бил изненадан приятно с поздрав за имения си ден, само защото си платил с кредитната си карта, върху която е изписано името ти. Продавачът е обърнал малко повече внимание и точно тази секунда в повече и няколко неочаквани думи в суматохата са променили всичко.

Днес можем просто да извадим телефона от джоба си, да пуснем едно приложение и след няколко минути вече да знаем кога ще получим новия си компютър, шест книги, часовник, знаещ къде точно се намира… Днес обаче, повече от всякога, е важно личното внимание и усещането, което то създава. Защото понякога 5-те лева, които ще платиш в повече на фризьора, който е в съседния квартал, а не под твоя блок, могат да ти купят безценно усещане.

С изключение на двата банера с логото на MasterCard, логото, което се появи няколко пъти, но съвсем ненатрапчиво, в презентацията и краткото представяне от страна на Ваня Манова, почти нищо не ни напомни, че сме на събитие на MasterCard. Когато си тръгвахме обаче, всички се чувствахме специални. Благодарение на MasterCard. И когато преди малко се отбих в магазина, познай с какво платих.

 

За малките мащаби и интернет ще разкажа съвсем скоро.

Лоялност, малки мащаби и интернет е публикация в блога Walking on the edge... на Иван Ралчев. Някои права запазени.

Фотосесия на Силвия в Етнографски музей Враца, с автентична носия.

Всички снимки можете да видите тук.

Всички българки стават неустоими в носия. Дано по-често виждаме такива.

Не пропускайте да разгледате Етнографски музей, когато сте във Враца. Много е красиво.

Горещата новина днес е свързана с това, че от Flutter официално оповестиха, че вече са част от Google. Това става ясно след публикувано съобщение на страницата на апликацията. Навиит Далал, CEO на Flutter, потвърди новината като споделя, че това е крачка напред за компанията и …

В “Как четеш?” и тази седмица продължаваме да Ви представяме читателските навици на нашите “щастливи летни стажанти”. Днес на ред е Елеонора Кълвачева, която е от Пловдив и е студентка по “Книгоиздаване” в Софийския университет. Какво са книгите за теб? Бягство от реалността. Почивка. Нов свят. Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ?...

Ако си извадим главите от собствения ни банкеро-политически гъз, ще видим, че оттатък Турция се играе гражданска война и първокласно международно театро.

Според CNN: Асад = Саддам

До Иван Иванов от село Рупча достигат предимно фрагменти от американо-израелската пропаганда: Имало един лош диктатор (Асад), той е пуснал армията срещу бунтовниците и безпрепятствено избива собствения си народ с химическо оръжие. Би било добре “ние” да отидем да го натупаме от въздуха, но лошите китайци и руснаци не ни дават, пък “ние” не се и натискаме. “Добрите” американци е редно героично да избият лошите туземци, като от конфликта се произведат поне 3 холивудски филма, които да разплакват бабите в идното десетилетие. Но не сирийските баби, те май няма да горят от желание да си купят билетче.

Според Иран: не е баш така

Сирия има своя авторитарна кралска фамилия, която от десетилетия управлява, вероятно много по-плодотворно от политиците в България. Народът започва мирни протести и опити да разкара Асад, който като Орешарски 2 години се прави на ударен. Доброжелателните Израел и ОАЕ финансират и въоръжават по-крайните протестиращи, които ескалират конфликта на верска, а не толкова на политическа основа. Бунтовниците се оформят в няколко фракции, които водят хем война с Асад, хем и помежду си. Останала без действаща централна власт, Сирия веднага се напълва с войнстващи араби с калашници.

Конфликтът се изражда до война между групи, които искат да запазят Сирия като цяла държава, и такива, които им отърва да я разрушат. Асад разполага с редовната армия, която е съставена от хора, които веднага биха хвърлили оръжието, ако не го зачитаха като лидер. Цивилното население иска максимално бързо кръвопролитията да спрат и вече не го е еня кой точно е на върха. Точно както при Саддам, механичното премахване на диктатора не решава въпроса, а отваря регионален конфликт на религиозна основа.

Ролята на световния полицай

Вашингтонските империалисти също имат задкулисни интереси, става дума за газопроводи, които те искат да изграждат и експлоатират в “свободната” и “демократичина” Сирия. И всеки един реверанс към Израел и контра на Иран (който подкрепя Асад) са добре дошли. Руснаците също искат да контролират тръбите, имат дългогодишно тиранично приятелство със сирийската фамилия и мразят в червата ислямските терористични организации, с които си имаха доста работа в Афганистан. Путин не иска функционираща държава да се разпадне, защото това ще даде криле на чеченския сепаратизъм и ще разпали същите пожари в неговия заден двор.

И какво да правим?

Ние не можем да се справим с една шепа комунисти и една крадлива банка, къде сме тръгнали да решаваме международен етнически конфликт. Ролята на България може да бъде от силно ограничена до точно никаква. Ако арабите искат да си се избиват като животни, те ще си го правят докато свят светува. Или докато последния камилар разстреля братовчед си, защото си е разпънал килимчето на грешната посока към Мека.

Единствено можем да бъдем хора и да помагаме. Вместо да вдигаме вой до небесата за 3-4 хиляди бежанци. При стотици обезлюдени български села, място има за всички. И къде отиде прочутото българско гостоприемство?

П.С.
още едно по-компетентно от моето мнение >>

Едно интервю на Джовани Папини Мъчих се цял месец, но накрая успях. Пристигнах в Русия само, за да се запозная с този легендарен мъж, и не и исках да се върна в Италия, преди да съм го видял и чул отблизо. Бях убеден, че той е сред малцината на този свят, които заслужават да бъдат [...]

The post Национал-социалистическото правителство на Станишев, Атака и ДПС потвърждава думите на Ленин: “Хората са страхливи животни, които се нуждаят от господари без скрупули!” appeared first on ExtremeCentrePoint.

Американският президент Барак Обама предупреди, че малка група консервативни републиканци искат да оставят САЩ да фалира по дълга си, съобщи Би Би Си. Американското правителство частично спря работа на 1 октомври защото двете партии в Конгреса не успяха да се споразумеят за бюджета. По-страшната дата обаче може да се окаже 17 октомври, защото дотогава законодателите трябва да се договорят за увеличаване на тавана на дълга. В противен случай САЩ на практика ще трябва да обявят фалит.

Накратко няколко тези, които споделих на обсъждането на доклада New Lens Scenarios на Shell тази седмица. 

 

В единия сценарий на Шел се предвижда евтин и изобилен природен газ заради революцията на шистовия газ, а другия сценарий разчита на евтина енергия от соларни панели, която може да стане конкурентоспособна до края на десетилетието. Въпросът е, готови ли сме и как можем да се възползваме от реализирането на който и да е от тези сценарии?

По отношение на природния газ България е обвързана с дългосрочни договори с един доставчик, но в допълнение – имаме и физически ограничения  (само един газопровод за доставки). Тоест, страната е изолирана и трудно може да се възползва от промените в световните цени и предлагане на газ. И в момента виждаме как поевтиняването на природния газ в Европа трудно се пренася в България и очевидно това няма да се промени без усилия. Имаме нужда от инфраструктура, която да дава възможност за алтернативни доставки на газ, които да позволят избор и ценова конкуренция (газопроводи, връзки със съседни страни, терминали за втечнен газ, собствен добив).

По отношение на слънчевата енергия имаме подобни проблеми. След като очакванията са за поевтиняване на соларната енергия към края на десетилетието и постигане на конкурентни нива на цените – защо тогава трябваше да се построят толкова много скъпи соларни мощности през последните 2 години? Сега енергетиката е обвързана с дългосрочни 20-25-годишни договори за изкупуване на скъпа соларна енергия, които значително допринесоха за финансовия дефицит на системата и общественото недоволство към нея. Вместо това можеше да се изчакат няколко години докато се развие технологията и да се строят мощности от слънчева енергия когато/ако тя стане конкурентна и евтина.

При АЕЦ “Белене” има подобен проблем, ако проектът се реализира чрез държавни гаранции или дългосрочни договори за изкупуване на енергията, които не само ще са тежки финансово, но и ще ограничат възможностите на страната да се възползва от поевтиняване на други енергоизточници в бъдеще.

Накратко, досегашният опит показва, че грубата държавна намеса в енергетиката води до липса на гъвкавост и ограничаване на възможностите на страната да се възползва от поевтиняване на едни или други енергоизточници, съответно създава финансови и икономически проблеми. По-добрият вариант е да се насочат усилия към създаване на повече гъвкавост на системата, повече възможности за алтернативни доставки и конкуренция, повече пазарни сигнали, така че когато един или друг енергоизточник стане по-евтин или по-изгоден икономиката да може да се възползва от промяната. Т.е. държавата по-скоро трябва да се насочи към създаване на рамка и инфраструктура, която да осигури конкуренция и гъвкавост, вместо да се намесва и да прави дългосрочни избори, които често се оказват погрешни.

Накратко, много е важно да се мисли преди да се действа, защото е много скъпо и проблемно когато първо се действа, а след това се мисли как да се решават създадените проблеми.

 

Докладът на Shell е достъпен тук:

http://www.shell.com/global/future-energy/scenarios/new-lens-scenarios.html

 

Блогът за икономика 2013

The post Бъдещето на енергетиката appeared first on Блогът за икономика.

По повод предния ми пост, относно гей прайда, често като омаловажаване или заяждане се казва „а защо няма парад на хора с увреждания?“, което винаги ужасно ме вбесява, сякаш може да ни пука само за една група хора и социалните проблеми, които те имат и е някакъв вид състезание кой е по-по-най.

Най-неприятното е, че когато РЕАЛНО има опит за привличане на внимание към хората с увреждания и техните проблеми, официалния обществен интерес клони към нула (телевизии, списания, вестници/статии/туитове и т.н.), защото реално погледнато онзи въпрос е просто фасада, просто средство за сменяне на темата или пренебергване.

Но аз не съм съгласна.
Какво се случва с хората с увреждания в България? Къде са те? Какво работят, къде живеят, къде се забавляват, къде учат? Защо ги няма тези хора? И защо целокупно им се обръща гръб?

И колкото до „защо няма парад на хората с увреждания?“ ами всъщност има. На 23.09.2013 тази година е имало поход за независимост на хората с увреждания.
Споменавам го, защото почти нищо не се чу, нито се видя, нито се обсъжда, а темата е важна и сериозна.

Този текст няма някаква кой знае каква цел, освен да посочи едно събитие, което за съжаление минава прекалено ниско под радара и ми се иска да се зачопли темата по-сериозно.

Filed under: бръмчащи мисли, медийна безотговорност Tagged: поход, хора с увреждания

По повод предния ми пост, относно гей прайда, често като омаловажаване или заяждане се казва “а защо няма парад на хора с увреждания?”, което винаги ужасно ме вбесява, сякаш може да ни пука само за една група хора и социалните проблеми, които те имат и е някакъв вид състезание кой е по-по-най.

Най-неприятното е, че когато РЕАЛНО има опит за привличане на внимание към хората с увреждания и техните проблеми, официалния обществен интерес клони към нула (телевизии, списания, вестници/статии/туитове и т.н.), защото реално погледнато онзи въпрос е просто фасада, просто средство за сменяне на темата или пренебергване.

Но аз не съм съгласна.
Какво се случва с хората с увреждания в България? Къде са те? Какво работят, къде живеят, къде се забавляват, къде учат? Защо ги няма тези хора? И защо целокупно им се обръща гръб?

И колкото до “защо няма парад на хората с увреждания?” ами всъщност има. На 23.09.2013 тази година е имало поход за независимост на хората с увреждания.
Споменавам го, защото почти нищо не се чу, нито се видя, нито се обсъжда, а темата е важна и сериозна.

Този текст няма някаква кой знае каква цел, освен да посочи едно събитие, което за съжаление минава прекалено ниско под радара и ми се иска да се зачопли темата по-сериозно.

Filed under: бръмчащи мисли, медийна безотговорност Tagged: поход, хора с увреждания

Продукти за 4 порции:
За приготвяне на пилешко:
800г обезкостено пилешко
½ ч.л. сол
1к.ч. прясно мляко
1ч.л. салвия
1ч.ч. бира
1с.л. мед

За огретен:
1кг картофи
½ ч.л. сол
200г сирене
4 яйца

Приготвяне:
Месото се реже на хапки. Слага се в гювеч. В купичка се налива прясно млако, бира и мед. Съставките се разбиват. Добавя се сол. С получения сос се полива пилешкото. Добавя се ¾ ч.ч. вода и 1- 2с.л. олио. Поръсва се суха салвия. Керамичният съд се похлупва. Месото се пече  и задушава на умерен огън, един час. Картофите се белят и измиват. Режат се на кръгове. Осоляват се. Редят се в тава. Полива се вода колкото да ги покрие. Добавя се мазнина и сол. Пекат се на умерена фурна, половин час. Яйцата се разбиват. Добавя се натрошено сирене. С яйчената смес се поливат картофите. Огретенът е готов щом получи златисто кафява коричка. Оставя се да изстине. Поднася се пилешко, сосче и парче огретен.

каква благородна институция е бнт, която даде на тицин, човек, който няма нито секунда опит в продуциране на каквото и да било или в режисиране на нещо повече от 1-2-3? документални филма, да продуцира продукция за милиони. какво доверие във феноменалните му качества, супер! е, няма как да не замълчим за недостатъците (ужасен диалог, тежка говорилня от която нищо не се разбира, всички са добри, млади и красиви, вице-премиерът е достоверен за вице-премиер на австрия, но не и за нашата миризлива действителност, журналистите си чоплят носа в елегантна обстановка, и т.н.), които са повече от качествата на сериала, за да не режем крилата на новосъздадения продуцент, в края на краищата предстои му сезон 2 и още 2 милиона лева. нека да се учи момчето и да не го обезкуражаваме, моля ви, защото той се чувства мразен преведено от хейтван. да си мразен е по-лошо от хейтван, защото е някак по-ясно. понеже е твърде чувствителен заради дебютантската си позиция, той не е наясно, че да не харесват продукта ти, не е хейт, а просто има неща с които не си се справил добре, и върви с територията, както се казва на български отново преведено от английски.

искам да видя кога принцесата на бнт севда шишманова ще има такова доверие в друг ТОТАЛЕН дебютант. кога ще даде на човек дошъл от нищото в този бизнес милиони с които двамата да се разпореждат. българският народ е изключително щедър, забелязвам. благодарение на щедростта и разсеяността му, без негово знание се появяват принцеси в чийто ръце са концентрирани милиони, които те раздават щедро по лична преценка.

а ако севда шишманова наистина иска да е продуцент, да напусне бнт и да започне да продуцира и експериментира със средства, които тя лично намира за проектите в които вярва. защо това да става с моите и вашите данъци? 

хейт? ко?! нееее!!! назоваване на нещата с ТОЧНИТЕ имена, драги мои сънародници. без страх и без никакви други съображения освен истината, за разлика от кухия рекламен сериал на една медиина група "четвъртата власт".

По повод днешния Ден на германското единство, ще отскочим до града, който го символизира – Берлин. Тихомир ще ни води до столицата на обединена Германия.

Приятно четене и честит ви празник, германци и европейци

Германия, Берлин и неговите трудови хора

по повод

Трети октомври – Денят на германското единство

 

Вместо въведение

Причината за безцелни пътувания поне веднъж в годината някъде извън страната (виж секция ПЪТЕПИСИ) е, че съм регистрирал почти физическата нужда човек да си показва носа зад граница от време на време, за да подиша чист въздух, извън „оранжерията”, в която е спарено и мирише на: политици, самосъжаление, негодувание, ниско самочувствие, национални комплекси, оплаквания, африкански заплати, безработица, корупция, разочарование, емигриращи млади, изтичане на мозъци, злоба, завист и презрение.

Не, че българите сме кофти „стока”. Не, че не ме кефи да живея в България. Тук просто има доста хора, които „вода газят – жадни ходят”, т.е родили са се в Рая, но предпочитат да си го превърнат в Ад. Постигат го с непрекъснатото си хленчене, чрез самосъжаление, мрънкане и песимизъм, до такава степен превърнати в навик, че изглеждат почти като вродени. А не са. Тези хора изобщо не разбират, че с мислите, думите и делата си, подобно на растенията в оранжерия, превръщат общия въздух, който дишаме всички, в задушен парник за онези, които предпочитат да НЕ чувстват, мислят и живеят по този начин. Бягството, разбира се, не е решение, нито емиграцията, защото човек не може да избяга от собствената си сянка – където и да отиде спаренякът, пак ще си остане спареняк.

Кариерата, забогатяването или осъждането на някой политик за корупция също няма да решат проблема, защото той не се крие някъде навън, в заобикалящата ни среда, а е дълбоко позициониран вътре в нас, в собствената ни глава, т.е в представите, нагласите и очакванията ни за света, а решението му е колкото простичко и елементарно, толкова и непостижимо за мнозина, тъй като зависи, в крайна сметка, от свободната им воля. А не можеш да откажеш блусаря от меланхолията на блуса – той диша / живее от и за драмата, той се храни с нея. Не можеш да откажеш болника от хрoничната болест, която толкова много обича. Без нея няма да има кой да му сменя гърнето, кой да му бърше задника, да му носи храна в леглото, да се грижи за него, да му обръща внимание, но най-важното – без нея повече няма да има кой да го съжалява. Това е неговият избор. Той, за себе си, е прав, но аз, за да си съхраня психиката, се нуждая поне веднъж годишно да излизам от „парника” и да си припомням, че има и места, където не е прието да се живее така, по този начин – блусарски. Ако ви интересува как лично се справям с парника, докато съм тук – пишете ми на мейла и ще ви кажа. Имам си изграден практически метод за целта, който работи безотказно, но го споделям само с хора, които действително ИСКАТ да знаят, а не с всеки. Затварям малката скоба и минавам директно към пътеписа.

Посоката, моля!

Идеята първоначално беше да се ходи в Мадрид. Възроди се по време на едно напиване в градниката на Седмочисленици с наша позната от там, която за пореден път ни покани на гости. После обаче се оказа, че цените на самолетните билети до испанската столица значитлено са се повишили от последния път, когато бях там. Пък и 2009 не е чак толкова назад във времето, че да ми се приходи отново. Взехме философско решение. Състоеше се от мента, бира, Мастъркард и отворен лаптоп в зеленината край гребната база в Пловдив, където оствихме на съдбата да определи посоката, т.е рзцъкахме докъде са най-изгодните полети през идните дни. Две малки менти и една бира по-късно вече бяхме с резервации за Берлин, отиване и връщане, двама души, 160 европари общо. Да живей Бългерия Еър!

Настаняването

Логиката на самоорганизираните пътувания е следната: първо си избираш посока, после си купуваш билет и чак тогава започаш да търсиш нощувки. Решихме да смесим два популярни лоу-кост метода за самостоятелно организиране на алтернативни пътувания, за които ще пиша по-късно в отделен пътепис, а.к.а Hostelworld и Сouchsurfing. Благодарение на това, само още 160 европари по-късно вече имахме подсигурени цели осем нощувки в Берлин, при това без да правим никакви компромиси с настаняването, т.е без елементи на мизерия, а както се оказа по-късно, дори с елементи на лекичък, едва доловим, стилистичен и интелектуален лукс, но за това пак по-късно. Тук темата ни е „Берлин и неговите трудови хора”, както бях обещал, но с уговорката, че няма да има никакви трудови хора, защото освен нетипично добро за мястото / сезона време, уцелихме и серия от почивни / празнични дни, изпълнени с карнавали, рицарски турнири и всенародни веселби. Късметлията, където и да отиде, пак си остава късметлия или always bring the weather with you.

 

 

Хубаво е да се заиграваш със сезоните. Така, както човек може да удължи лятото в Гърция, така може и да проточи пролетта си в страна като Германия. Акацията тук вече прецъфтяваше, когато се „върнахме” при бясно чуруликащите птички сред избухналите в бяло дървета.

Tegel, Берлин, Германия

Полетът

Не знам дали заради бурните ветрове над София или заради темперамента на пилота, но имам чувството, че “небесният автобус” се управляваше като пернишки голф: неочаквани маневри, треперещ корпус, резки наклонявания ту в ляво, ту в дясно и много турбуленция. Е, не беше чак като „Капитан Хосе”, т.е виждал съм и по-лошо, но определено по време на полета се чувствах свински. Може би причината беше във втората бутилка джин, която се изкуших да купя от нон-стопа в София вечерта, преди да отлетим, както и в логично съкратения, некачествен сън след това. С облекчение записах още едно страховито пътуване в дневника с полети, където, слава Богу, броят на излитанията все още се равнява на броя на кацанията.

Първи впечатления

Първите ми впечатления, естествено, бяха от летището (Тегел) в Берлин. Както от тематичната скулптура:

 

 

така и от хвърлените навсякъде фасове, включително в зоната с надпис „Non-smoking area”. Самото летище наподобява българска провинциална аерогара от годините на соц-а и няма да излъжа, ако заявя, че София към момента има много, ама много по-модерно, по-красиво и по-авангардно летище от Тегел в Берлин. Мръсотията и фасовете също не могат да се сравняват. У нас просто ги няма. Все още…

Ориентацията

Недостатъкът на самостоятелно организираните пътувания е, че никой не те чака в точката на пристигане, била тя ареогара, гара или автогара, никой не те транспортира до мястото на настаняване и, въобще, няма кой да се погрижи за теб. Изсипан си някъде и трябва да се оправяш сам, а това в непознат град с близо 4 милиона души население невинаги е лесна задача. Но пък създава приключенски елемент. От теб се изисква да пристигнеш навреме, за да си защитиш резервацията, но можеш да разчиташ само на разваления си немски и на предишен опит в предишни пътувания, което, оказа се, върши нелоша работа. От летището до самата кула на Берлин, около която се намират популярният булевард Унтер ден Линден (под липите), популярният Александерплац и още куп популярни забележителности се оказа, че пътува един-единствен рейс, носещ табелата TXL.

Трансферът ни струваше по-малко от 5 евро и само 1/2 час по-късно вече се чудехме с карти в ръцете какъв транспорт да хванем от площада до хотела, за да не изпуснем часа си за настаняване. Времето изтичаше неумолимо, а минувачите бяха все учтиви хора, но не попаднахме на нито един местен, който да ни ориентира. Очевидно объркването ми е личало по куфара на колелца, картата в ръка, раницата на гърба и кахърната физиономия, защото един усмихнат чичико, минавайки покрай мен, ми пожела: Good luck! Просто ей така! За кураж! И късметът подейства. Спрях с разваления си немски млад берлинчанин, който веднага превключи на перфектен английски, извади си смартфона и ни даде най-бързия маршрут с метрото до желания адрес.

Goldmarie

Казвам „хотела”, защото това не е точно класически хостел, разбирай: кревати на два етажа и 15 души в една стая с обща баня. Истински късмет беше, че след изнурително ровене в Hostelworld успях да запазя стая за двама, при това за цели пет нощувки, в един от популярните с нощния си живот квартали на Берлин, близо до центъра, само срещу 15 евро за човек на вечер. И то в последния момент! Разбира се, очаквах всякакви изненади, защото същата цена, че и по-висока, можеш да получиш за нощувка в обща спалня, на легло 16, горе в дясно, под мастурбиращия арабин, както показва предишният ми опит. Да не говоря колко неподходящо е такова настаняване за двама. Настъпи решителният момент, в който забих ключа в ключалката, отворих вратата и с присвито сърце заразглеждах обстановката, която щеше да се превърне в новия ни дом през идната седмица. Оказа се чиста и просторна стая, с висок таван и френски прозорци, гледащи към тихо вътрешно дворче, с огромно, меко, удобно легло по средата, застлано с бели чаршафи, кърпи, меки завивки и всичко, както си трябва. Обзавеждането не беше нищо особено, но имаше най-необходимото: гардероб със закачалки, големи нощни шкафчета, на които да изсипеш всичко, за да ти е винаги под ръка, но без да се разпилява по земята, артистични нощни лампи за четене, маса и столове за хранене. Плюс много, много свободно пространство, където да си разхвърляш багажа.

Липсваха само хладилникът и телевизорчето-марка-менте, което различаваше това място от класическата двойна стая в три-звезден хотел на поне три пъти по-висока цена и два пъти по-малка квадратура. Опитът от предишни пътувания си каза думата, бях сключил добра сделка. Единственият „недостатък” беше условието „обща баня”, но се оказа, че в съседство има още три бани, а стаите на нашия етаж не бяха заети, ето защо, реално ползвахме две бани с тоалетна, достатъчно чисти и удобни, за да си правим тоалета по едно и също време сутринта, без да си пречим и да губим излишно време.

 

С велосипед из Берлин

Още преди да тръгнем си бях наумил, че ще обиколим забележителностите на града с велосипед. От една страна, бях привлечен от разкошните му паркови алеи, които бях виждал при предишното ми посещение през 2001 година, от друга – Берлин е третият град в Европа, номиниран като най-удобен за велосипедисти, след Копенхаген и Амстердам. Вече се бях шлял с колело из първите два, трябваше да опитам и третия. Оказа се, че точно срещу хотела дават колелета под наем (роди ме, мамо, с късмет…), срещу десет евро на човек, за 24 часа, без депозити, кредитни карти и излишни формалности. Подписваш, плащаш, качваш се и бягаш. Избрахме си класически градски байкове: с кошничка, с широки, меки, удобни седалки, с тънки и високи гуми, с контричка, комфортен волан и седем вътрешни скорости – идеален транспорт за град, в който единствените неравности са изкуствено натрупаните хълмчета от развалини, почистени след войната, превърнали се в зелени могили из парковете. Велосипедистите разполагат със собствени сфетофари и собствени, двупосочни алеи, но като цяло карат навсякъде – както по тротоарите сред пешеходците, така и сред колите. Берлин е известен с широките си булеварди, така че място за всички има и не се чувствах толкова стресиран да участвам в движението, колкото в Амстердам например.

 

Използвахме велосипедния ден, за да обиколим мейнстрийм забележителностите: Александерплац, през който се изнизват десет хиляди минувачи на всеки кръгъл час, кулата, булеварда с липите (доста опърпани, между другото), катедралата, музея, паметника на жертвите от войната, университета, Бранденбургската врата, стария парламент, новия парламент, авангардната архитектура, централната гара, разкошния парк Tiergarten, в който сред буковата зеленина необезпокоявани щъкат лисици, зайци, катерички и какички, а в езерата плуват лебеди, паметника на съветския войн, с неуместните танкове, паркирани сред зеленината, златната статуя на Виктория, която носталгично ми напомни за несъществуващия вече Love Parade, на който така и не се наканих да отида, докато все още го имаше…

 

Дишахме пост-модернистична архитектура в Potsdamer Platz, ядохме гевреци, ходихме на откриването на индийски ресторант, слушахме джаз при симпатична двойка улични музиканти на нашата възраст, пихме бири, снимахме графити, остатъците от стената, облекчавахме се в парка и в градските тоалетни, които са нещо средно между Разградска дискотека и опикан, футуристичен подлез с асансьорна музичка и автоматично почистване… Загубихме се в града, намерихме посоката, после пак се загубихме и пак я намерихме – така чак до полунощ, когато уморени вързахме колелетата в антрето на хотела. Със сигурност пеш нямаше да можем да обиколим толкова много места за един ден.

 

Ето малка галерийка, ако ви е интересно. (Снимките до този ред в разказа – бел.Ст.)

Чисто и подредено, като в клиника?!

Това са думите, които сме свикнали да чуваме от класическия български гастарбайтер, отишъл до Германия, за да бачка или да внася опели от там. Те може да се отнасят до останалата част на страната, но със сигурност не важат за Берлин. Няколко нещица ми направиха силно впечатление:

• - Никой не спазва правилата, от типа: не газете тревата, не прескачайте загражденията, забранено е за игра на топка и тем подобни.
• - Пушенето на обществени места е забранено, но забраната не я спазва почти никой. В повечето бистра, ресторанти, барове и заведения имаше пепелници. В България сме по-големи католици от папата, явно…
• - Гражданите не си правят труда да събират акото на кученцата, които разхождат из парка. Или поне по-възрастните не го правят. Разбрах, че по-младите имат по-хигиенични навици в това отношение, което сигурно се дължи на факта, че голяма част от свободното си време същите тези млади го прекарват, пийеки бира и пушейки джойнт, излегнати върху същите тези поляни, върху които акат кученцата.
• - Дори в Амстердам не видях толкова много хора да пушат спокойно хашиш и марихуана по улиците – необезпокоявани от никого, дори във видимото присъствие на полицаи.
• - Изпиваш си бирата и я оставяш буквално където ти падне – на пейката, до телефонната будка, извън кошчето за боклук, на булеварда. Има цяла армия от безработни, които се препитават със събирането и предаването на амбалаж за вторични суровини. Обръщаш се и бутилката вече я няма. Като си оставяш свободно бирите навсякъде не само, че не пречиш и не правиш лошо впечатление, но дори извършваш благотворителност, помагайки на закъсалите емигранти да си изкарват прехраната.
• - Има бездомни хора, но бездомни кучета няма. Контролът върху скитничеството е доста сериозен и трудно можеш да видиш спящи по пейките хора, както е в центъра на София, а помияр не видях нито един, колкото и да търсех. Явно и кучетата, и скитниците ги прибират някъде нощем. Къде точно, така и не разбрах. Но през деня просяците и скитниците са навсякъде, за разлика от помиярите. Нямаше нито един! Обясниха ми, че тук хората обожават помиярите и не държат кучето им да е нито младо, нито „марково”. Приютите едва смогват да намират достатъчно кучета за кандидат-осиновителите, дори си внасят от България.
• - Няма проблем да се изпикаеш в парка, на улицата, на спирката, навсякъде, въпреки че има достатъчно
• самопочистващи се градски тоалетни с музичка и пригодени за инвалиди. Предполагам, че това е вторичен ефект от масовото пиене на бира, от всички, по цял ден.
• - Не е неприлично да се разхождаш с шише бира или шише твърд алкохол в ръка по улицата. Никой няма да те помисли за алкохолик, пройдоха, пияница, разбойник. Всички го правят…особено туристите.
• - Пълно е с боклуци и с фасове, но най-вече в „артистичните” квартали Нойкьолн и Фридрихсхайн, които обитавах. Пълно е и с имигранти, включително български, което някак обяснява нещата.
• - Хората са любезни, възпитани и учтиви с непознати. Извиняват се дори, когато ги блъснеш с колелото в парка. Почти не можах да си упражня немския, защото всички преминават веднага на английски, след като разберат, че си чужденец. По-младите говорят английски свободно и за общуване с тях немски не ти трябва. Същото не се отнася до по-възрастните, особено ветераните от войната…
• - Берлин е шарен, глобален, мулти-културен, толерантен и различен от Германия. Всеки път, когато споделях едно от горните впечатления с местен, получавах една и съща реакция в отговор – повдигане на рамене и равнодушното: „Берлин!”

Карнавал на културите

Имахме късмета да попаднем в града по време на едно от масовите събития, наречено „Карнавал на културите”. Дължим удоволствието на Алекс, с когото се запознах покрай блога и на приятелката му Мюриел, с която живеят заедно в Берлин. Бяха любезни, гостоприемни, симпатични и учтиви с нас – достатъчно добри, за да отделят няколко дни от свободното си време, за да ни разведат навсякъде, включително и на карнавала на културите. Последният се състоеше от невероятно мащабен битак за хенд-мейд неща, пръснат из огромна площ, с десетки сглобяеми сергии, музикални сцени, барове, пърформанси и щандове за екзотична кухня. Предлагаше се дори истински абсент. Последният ден карнавалът завършва с целодневно шествие по улиците, на което се изреждат 75 различни сцени: всяка от тях със своята музика, песни, танци, униформи, костюми, акробатични номера и артистични изпълнения.

Кратка галерийка, ако ви е интересно (горе и долу – бел.Ст.)

 

 

 

Рицарски фест

Благодарение на Алекс и Мюриел успяхме не само да се ориентираме чудесно из града, но и да отидем заедно с тях до съседното градче

Потсдам,

където станахме свидетели на рицарски фестивал: отново хендмейд, “средновековен макдоналдс”, бутафорни битки между облечени в ризници мъже, автентични занаятчийници, реалистични облекла, сцена със средновековна музика, детски театър с представления на тема средновековни приказки и какво ли още не. Самото градче (Потсдам) е очарователно, ако не обръща човек внимание на колосалните архитектурни соц-недоразумения, като например намиращите се точно една до друга сгради в центъра:

 

Ето и малко снимки от рицарския фест: (от тук до края на пътеписа – бел.Ст.)

На гости у непознат

Последните три нощувки бяха запазени за първото ни каучсърфинг изживяване, т.е напуснахме хотела и се настанихме на гости у напълно непознат. Човекът работи като издател на, забележете, електронни книги, живее в изискан, артистично обзаведен апартамент точно на един хвърлей пеш от хотела (стана случайно) и беше достатъчно любезен да ни предостави комфортна стая, с удобен за четене люлеещ се стол, добра библиотека, напълно оборудвана кухня и собствена баня, плюс ключове да влизаме и да излизаме когато си пожелаем. Първата вечер ни заведе на бири в любимия си бар – дас Филмкафе – бутиково кинце с бар на партерния етаж, а последната вечер се опитах да разруша кухнята у тях, готвейки специалитет, който поляхме с две бутилки испанско вино от личната му колекция. Повече за каучсърфинга в отделен пътепис, тъй като тоя, гледам, стана вече доста дълъг.

 

Изводи и препоръки:

Летете с България Еър

Излиза по-евтино от автобуса, няма смисъл да правите резервация много дни предварително, промоцията важи за цялото лято, има редовни полети всяка седмица, излита се и се каца в удобно време, през светлата част от деня, самолетите са малки, но комфортни, разстоянието се преодолява само за два часа, обслужват ви красиви и надменни български стюардеси, получавате сух сандвич с шунка и кашкавал от тях, плюс чаша бира или вино, кафе или чай, разрешава се екстра багаж (за собствениците на клубна карта) и всичко си е както подобава. Не мога да кажа, че компанията отстъпва по нещо на австрийските, италианските или други европейски авиолинии, с които съм летял, с изключение на цената на билета до Берлин.

Придвижване из града

с велосипед и с градски транспорт. Изкушените да използват такси ще попаднат на чисто нов мерцедес, управляван от турски бакшиш, с „гъвкава” ценова политика спрямо чуждестранния турист и може да се почувстват все едно са се качили при Китодар в онзи скеч. Разбира се, това не се отнася до отседналите в 5 звездни хотели, които предлагат трансфер от летищата, поверен на таксиметрови компании, с които имат договор, но ние не бяхме в 5 звезден хотел и бяхме предупредени да избягваме жълтите S-класи, паркирани по най-оборотните туристически места из града. Не си купувайте билети за еднократно пътуване, които струват две евро и половина. По-добре си вземете целодневни карти, важат за цялата система на градския транспорт, за всички зони, до три часа сутринта на следващия ден и струват седем евро, а с тях може да се ходи навсякъде, дори до съседите градчета и села. Велосипеди под наем се дават на повечето места за 24 часа, за три дни или за 5 дни и колкото по-дълго ги ползваш, толкова по-малко плащаш. Можете да ги превозвате и с градския транспорт. Берлин е идеален за велосипедисти, с добре изградена вело-мрежа и разкошни паркови алеи, равнинен е и е голям по площ, но велосипедът, освен мобилност, самостоятелност и бързина, предлага идеален фитнес баланс за изядените вурстчета и за изпитите тонове бира. Ако искате да разгледате основните забележителности, качете се на автобуси 100 или 200 от Александерплац, двуетажни са, подобно на туристическите автобуси, минават през всички мейнстрийм забележителности и предлагат възможност за снимки, а с тях спестявате доста от организираните сайтсиинг обиколки с автобус. Друг удобен вариант е да се ползва рингбана – кръговото движение на влакове, въртящи се по затворен кръг около центъра, в двете посоки, от които човек може да слиза и да се качва навсякъде, за да разгледа различните квартали. Номерата са 41 и 42. Редовни са и забележителностите, плюс разкошните паркове и градинки са близо до спирките.

Хапване и пийване

Най-добрата марка бира е местната: берлинер, с всичките й разновидности, според вкуса. Разбира се, бирените маниаци ще се изкушат да опитат и огромното разнообразие немски бири, които се предлагат навсякъде, но бъдете готови за плодови, сладко-кисели, безалкохолни и всякакъв друг вид изненади. Внимавайте с немското червено вино и с миризливите сирена. Не, че са лоши, но може да се окаже, че съвсем не са ви по вкуса. Наденички и вурстчета се продават навсякъде, в малко хлебче и обилно залети с Хайнц кетчуп, срещу 2 евро на калпак. Грабването на закуска, тип кифла или сандвич, от някоя будка, плюс безакохолно, струва 5-10 евро за двама, натъпкването до козирката с джънк фууд от популярните световни марки или от азиатската и арабската кухня излиза до 20 евро за двама, заедно с напитките. Първо, второ и трето в бистро с обслужване за двама варира между 20 и 50 евро, в зависимост от това колко сте жадни, а вечерята в изискан ресторант с бели покривки може да ви струва от 50-100 евро до плюс безкрайност (за двама), в зависимост от лимита на кредитната ви карта. Дори за пластмасовите прибори по сергиите се спира депозит за амбалаж, така че, ако ядете и пиете бира на крак в някой парк или на фестивал, както правехме ние, връщайте си халбите и приборите там, откъдето сте ги взели, за да си получите депозита обратно.

Забележителности, нощен живот и култура. Много са. Следете местните безплатни списания, тип “Програмата” и „Една седмица в София”, за да се ориентирате относно ди-джей партита, кина, представления, театри, опера, галерии, фестивали и музеи. Българският „Тилт” в момента жъне големи успехи из берлинските кинозали и ревютата за него са повече от прекрасни. Не пропускайте да си резервирате час и половина разходка из подземията на Берлин, включваща старите нацистки бункери, бомбоубежища и артефакти от Втората световна война.

 

 

Автор: Тихомир Димитров

Снимки: от разни пътеписи в сайта ни

Други разкази свързани с Берлин – на картата:

Берлин

   Децата непрекъснато събират кестени! Толкова гладки и лъскави. Джобове, торбички, чантички, отвякъде изпадат у нас кестени:) Предлагаме...

Бизнес и маркетинг експерти от различни сектори на икономиката в България ще споделят опит и успешни модели за създаване и управление на марки по време на семинара „Как да създадем успешна марка в България?”, който ще се проведе на 15.10.2013 г./вторник/ в „Новотел София”. В …

Who is the individual who connected Dominique Strauss-Kahn and Vucic, asks the Serbian newspaper Telegraph. The person in the circle on the picture is a banker with Bulgarian roots, Vladimir Mollov. The Geneva-based newspaper Le Temps examines the behind-the-scenes essence of this connection.

France has discreetly warned the Serbian government to not appoint as advisor Dominique Strauss-Kahn. Emissaries of the French Socialist Party have repeatedly tried to dissuade "Serbian friends," who have "politely listened, but then have acted on their own. They wanted Dominique Strauss-Kahn and they got him," writes the Swiss Le Temps, citing a source from the party who has requested anonymity.

What is the reason for this mistrust in the former presidential candidate and Chairman of the International Monetary Fund?

"Rather than go through Bercy (French Ministry of Finance), Dominique Strauss-Kahn has been selected due to the intervention of various Russian energy lobbies present in the Balkans. This prompted our concerns about economic interests that could stand behind the choice," says an unnamed source of the newspaper, familiar with the Serbian-French relations.

“Besides French, Serbian financial intelligence controlled by Socialist Prime Minister Ivica Dacic (which is at odds with Prime Minister Aleksandar Vucic) has also voiced concern about the lobbies working on this assignment,” the Geneva newspaper claims.

The Russian Network that Leads to Bulgaria

Banker with Bulgarian origins Vladimir Mollov is the mediator who arranged the official appointment of Strauss-Kahn in Belgrade. Longtime friend of Strauss-Kahn, he attended the welcoming ceremony of the former Head of IMF in Belgrade on September 17, but no one identified him. Mollov lives in Paris and manages the very discreet Investment Bank Argyle Bank.

The Swiss newspaper reminds that this bank was trying to buy in 2010 shares of Bulgarian energy oligarch Hristo Kovachki in Municipal Bank. The transaction failed then because of an investigation in massive financial fraud against Kovachki. Kovachki, however, is not an unfamiliar face in Serbia where he owns several dozen companies and where he outraged local press by firing 8,000 people after a series of bankruptcies, seen as "suspicious."

Le Temps also examines in detail the positions of Dominique Strauss-Kahn in Russian financial groups. In July 2013, he officially entered the Supervisory Board of the Russian Direct Investment Fund belonging to Vnesheconombank, heir of the powerful Soviet Foreign Trade Bank. He is also a member of the Supervisory Board of the Russian Bank for Development of Regions, best known for the fact that it is owned oil giant Rosneft.

Mollov Kambourov and ... KTB

French banker Vladimir Mollov (not to be confused with Valentin Mollov) manages the investment bank "Argyle" which is part of the "Altium Group." In the Bulgarian business information system DAKSI, Mollov is listed with Swiss citizenship. In Bulgaria, he has registered in 2006 representation of ALTIUM CAPITAL CAC with address 55 “Neofit Rilski” street in Sofia.

The consortium "Argyle-Kambourov-Transacta-Moore-Stevens Bulmar" is registered at the same address. The consortium was selected by the Sofia City Hall as consultant for the privatization of Municipal Bank. Nikolay Nikolov and Vladimir Rangelov are managing the consortium.

Attorney Vladimir Rangelov from the law offices "Kambourov & Partners” entered the Supervisory Board of Bulgarian telecom BTK after it was bought by the "rotten apple" bank - Corporate Commercial Bank of Bulgarian banker Tsvetan Vasilev, in partnership with the Russian bank VTB Capital. BTK is currently fully controlled by the Russian KTB after the State dropped its last “golden share” in the telecom.

VTB Capital is also known as the "Bank of KGB" or "The Investment Weapon of Putin." It is represented in Bulgaria by former Finance Minister Milen Velchev. A few days ago U.S. senators have requested the inclusion of this bank in the black list of financial institutions that launder money for the Syrian regime of Bashar al-Assad, bypassing the embargo imposed by the UN.

  Професионалната социална мрежа пусна нов ъпдейт за своите iOS потребители. Всички, които оперират с устройства задвижвани от операционна система iOS 7.0.2 могат да се възползват от ъпдейта на LinkedIn. Подобренията, които ще се появят във вашата мобилна апликация ще са свързани основно с това, …

Прекрасната букмарк апликация Pocket е направила няколко промени откъм дизайн и функционалност. Това става ясно след официално съобщение на страницата на платформата. Ъпдейтът, който води до по-опростен дизайн и подобрена динамична функционалност, е наличен за Chrome, Firefox, Safari, IE 9 (както и по-висок) и Opera. …

Една от първите социални мрежи Myspace, преди повече от година претърпя съществени промени и нов дизайн. Насочен предимно към феновете на музикалната индустрия, новият Myspace може вече да се похвали с впечатляващия брой от 36 милиона уникални посетителя, както отбелязва сайта Vator.tv. По-рано през годината …

  Наближава 7 часът. Чакам среща с приятели. Изпотената халба бира проблясва игриво на светлината на свещта в ресторанта. Преди секунди екранът на телефона ми изгасна. Мобилното приложение “Amstel Time” пък започна работа – отброява времето, в което телефонът е бил далеч от ръцете ми. …

Малко или много, вече сме свикнали с рекламите в Gmail. Повечето от нас не ги виждат, защото проверяват пощата си през клиенти, без да зареждат gmail.com в браузъра си. Всъщност Gmail за Android е наистина отличен начин да правите същото и през мобилния си телефон, …