Добра реклама ли е обявата в интернет?

Офлайн бизнеса може и да ви върви, а може и да не ви върви. Знаем, че рекламата в телевизии и в интернет е скъпа и за това трябва да сме гъвкави и да търсим всякакви алтернативи за подпомагане на бизнеса си. Може да решим да рекламираме в медии и интернет, но защо да не открием и още един начин за реклама, който не изисква парични средства. Методът, който ви предлагам е с обяви в интернет, така може да достигнете нови потенциални клиенти за вашата стока или услуга. Най-доброто в това предложение е, че това е напълно безплатно.

Да, не сте разбрали погрешно, рекламата по този начин наистина може да ви излезе абсолютно безплатно и без нито една стотинка, като имате нужда само от свободно време и достъп до интернет. Ако вече сте се решили и искате да опитате този начин, от който само може да спечелите, а реално няма да изгубите нищо, освен свободното си време е добре да изпълните две важни стъпки, преди да започнете добавянето на офертите си в сайтове за обяви.

Първата важна стъпка е да направите оформлението на обявата(обявите) си. Добре е да подберете подходящо и провокиращо име, с което веднага ще грабнете потенциалните си клиенти. Предложете една наистина добра оферта (изгодна) ако искате тя да има ефект. Ако цената за услугата или стоката е с прекалено голяма надценка бъдете сигурни, че никой няма да ви потърси. Потребителите могат да прегледат хиляди обяви за имоти примерно ако вашата оферта не е изгодна и да изберат съвсем друга обява, на която да се спрат.

Втората изключително важна стъпка е да си направите списък със сайтове за обяви (поне десетина), които са с добра визия и с добра посещаемост, за да може повече хора да видят обявата ви. След като изпълните и тази стъпка вече сте готови, периодично да пускате обяви в различни сайтове и да очаквате нови контакти с ваши нови клиенти.

Уеб дизайн за мобилен уеб сайт

Преди разработването на уеб дизайн за мобилен уеб сайт, разработчиците трябва да имат в предвид много фактори, които влияят, както върху разработването му, така и при ползването му. Основните предизвикателства пред мобилният уеб, са ограниченията които предоставят мобилните устройства и технологията която използват мобилните оператори:

• различия в разделителната способност


• мобилните браузъри


• скоростта на мобилният Интернет


• проблемите с тестването


• най-важната информация

Основният проблем е големият подбор от мобилни устройства които предлага пазара, защото при разработването на мобилен уеб сайт трябва да се съобразим, ако не с всички, то поне с по-голяма част от тях. Основната трудност при разработването на дизайна, е съображенията както с различните и малки разделителни способности, така и със скоростта на зареждане. Т.е. трябва да наблегнем само на най-важната информация, която искаме да предоставим на потребителя, както и да ограничим снимките, ако не и направо да ги премахнем.

Най-често използванта разделителна способност сред мобилните устройства е 320x240px, така че минимума от който трябва да се придържаме е 240px. Другото важно нещо е да използвате подходящ език за маркиране, за пример XHTML-MP или XHTML Basic. По-новите мобилни устройства и браузъри имат поддръжка и на HTML5. Вариант е да използвате различни мобилни версии, на база различните мобилни устройства, но това е в случаи, в които трафикът ви от мобилни устройства е сравнително голям процент.

От гледна точка на SEO е добре да забраните за индексиране на мобилната версия, така че да нямате дублирано съдържание между настолната и мобилната версия.

Последното, но не и най-малко важно е проблемът с тестването. Колкото и инструменти да ползвате, колкото и телефона да имате под ръка, винаги ще се намери някой друг телефон, който не сте изпробвали и има верятност все нещо да не е наред.

Интериорен дизайн на спалнята

Много хора често смесват идеята за интериорен дизайн с декорация на интериора. В действително, могат да се направят двете неща едновременно – интериорен дизайн на спалнята и едновременно с това – декорацията й. Двете са тясно свързани и при съгласуването им се постигат много добри резултати.

Спалнята – нещо повече от място за спане

Времената се менят и заедно с тях се променя предназначението на спалнята. С развиването на модерните технологии и влиянието им върху стила на живот, спалнята много често обединява в едно офис, фитнес салон и място за спане. Понякога собствениците поставят и малка масичка за кафе, където могат да споделят кафе с приятели.

Във всеки случай, интериорният дизайн на спалнята се определя от виждането на собственика за функционалността на спалнята. Предпочитанията му, както и неговите хобита и виждания за спалнята определят цялостния интериорен дизайн на помещението.

Съвет: Ако решите да наемете професионален интериорен дизайнер, е добре да прекарате известно време заедно, за да се постигнат мечтаните резултати.

Планиране на интериорния дизайн на спалнята

Тази стъпка е може би по-трудна дори от извършването на самата работа. При планиране, много професионални дизайнери използват графични програми с цел изобразяване на техните идеи. По време на планирането се избира подходящо обзавеждане на спалнята, определено от функционалността на спалнята.

В допълнение се подбира цветовата схема на спалнята и покритията за прозорците - завеси, щори. Последна стъпка в интериорния дизайн са аксесоарите и всякаква друга декорация, които придават завършеност на помещението.

В общият случай, освен декорацията на стаята, интерионият дизайн включва стените, тавана и пода на стаята, използването на пространството както и цялостното обзавеждане на стаята, необходимо за нейната функционалност.

Как се свързва всичко това

Интериорният дизайн на дадено помещението не е толкова лесна работа, колкото може би изглежда. В някои случаи дори се налага търсенето на помощ от майстори (електротехник, бояджия, строител). За разлика от обикновеното освежаване с боя или разместване на мебелите, интериорният дизайн на спалнята трябва да гарантира, че всички предвидени промени са добре преценени, осигуряващи максимално удобство и уют на обитателите. В този ред на мисли, може да се твърди, че интериорният дизайнер изпълнява ролята на ръководител проект.

В обобщение може да се каже, че интериорният дизайн трябва да е естетичен и приятен за окото. Все пак, спалня, която изпълнява желанията на обитателите си по отношение на функционалността си, трябва да бъде и тяхното малко райско кътче – единствено и завладяващо.

Какво е Skype и как работи?

С бързото развитие на интернет технологиите постепенно се увеличава и скоростта на трансфер на данни по кабели и оптични нишки. Вече е изключително лесно да бъде прехвърлена аналогова или цифрова информация на големи разстояния без нежелани прекъсвания и проблеми.

Програмата Skype (скайп) е една от многото, които се възползват от възможностите на днешните технологии. Тя представлява VoIP (Voice over Internet Protocol) клиент, който позволява нейните потребители да комуникират по между си, независимо от това на каква разстояние са един от друг (както е възможно и със стандартните телефони). Всъщност Skype постепенно се превърна в предпочитания и най-популярния начин за провеждане на интернет обаждания. Skype свързва два свои потребителя, като използва тяхната интернет връзка. Нужно е да си регистрирате скайп акаунт, използвайки платформата на програмата, да свържете един микрофон и едни слушалки (или тонколони) и вече можете да се насладите на най-евтините международни разговори в света.

Skype - как работи?

Как работи Skype и какво ни е нужно за да го използваме, са някои от въпросите които ни идват на ум, когато говорим за скайп. Използва се вашата интернет връзка в комбинация със специален Skype софтуер, за да изпраща информация (като тази за вашия глас по време на разговор, текста в едно текстово съобщение и т.н.) към друг компютър или телефон. От другата страна, при получателя, информацията се интерпретира и превръща отново текст или звук и се показва в прозореца на Skype или се възпроизвежда по слушалките, тонколоните или телефона.

Първото нещо, което ви е нужно за да използвате скайп, е Skype ID (тоест да си направите Skype акаунт). Щом получите Skype ID и влезете в програмата, вие получавате уникален номер и потребителско име, което може да бъде променяно. Този компонент осигурява точна и безпроблемна връзка с останалите Skype потребители.

За да направите обаждане по Skype, първо е нужно да проверите дали човека, който търсите, не е случайно Skype потребител – все пак обажданията между скайп потребители са безплатни. Ако не е, тогава ще трябва да се уверите че имате достатъчно Skype кредити, защото тогава обаждането не е безплатно и те ще ви бъдат нужни. Това не е голям проблем обаче, понеже цените са изключително ниски и най-вероятно са по-ниски дори от тези на вашият домашен телефон (освен ако не сте на някакъв специален план с много ниска цена към някой номера примерно). Пригответе си микрофона и колонките (или слушалките), въведете номера заедно с кода за държавата и натиснете ентер за да започнете да набирате номера.

Предимства на Skype

Едно от предимствата на Skype е че можете да приемете разговор дори и да не сте на линия (да не сте влезли с потребителя си в самата програма). Може да насочите разговора към своя домашен или мобилен телефон и така хората ще могат да ви намерят, дори и когато не сте в скайп.

Освен безплатните разговори между Skype потребители и изключително евтините разговори към домашните и мобилни телефони, със Skype можете да провеждате и безплатни видео разговори към други скайп потребители, независимо от тяхното местоположение. Също така можете да изпращате дори и файлове.

Друго предимство на Skype е че той е достъпен за всякакви компютърни платформи, включително Microsoft Windows 2000, XP, Vista, Mobile и Windows 7. Можете да го ползвате дори и на своя iPhone или iPod touch, само ви е нужен WiFi интернет.

Общо взето Skype е много удобен и лесен за използване и същевременно предлага много полезни и безплатни услуги, както и някои още по-полезни такива на супер ниски цени.

Екстремно преживяване под вода

Адреналинът е в кръвта ви? Искате нещо екстремно да ви откъсне напълно от еднообразното ежедневие? А може ли всичко това да се комбинира с тишина и спокойствие? Отговорът е ДА! Гмурни се в дълбините на подводния свят! Водолазното спускане е един от най-удивителните екстремни спортове и все по-предпочитано занимание за свободното време. За едни гмуркането е работа, за други спорт, за трети -хоби. За някои е начин да се разхладят в летните горещини, който предпочитат дори пред каса студена бира.



Какво всъщност представлява този спорт? Да се спуснеш под водата с помощта на водолазен апарат (леководолазно спускане-scuba diving) или чрез задържане на дишането (свободно гмуркане-free diving).

Колко струва? Не е нужно да инвестирате твърде много средства първоначално, за да започнете се нуждаете от много малко водолазна екипировка-маска за гмуркане, шнорхел и плавници. Лятото е все по-близо, а в топлото време за кратко спускане не ви е необходим дори неопренов костюм. Ако решите, че именно гмуркането е за вас, винаги можете да си купите цялостна качествена водолазна екипировка. В блога за водолазно оборудване може да намерите съвети от къде да започнете и как да си подберете най-подходящите за вас продукти.

Звучи ли ви интересно? Пробвайте и ще се убедите в това!

Блог за уеб реклама и маркетинг в България

Добри предприемачи ли са българите? Интересувате ли се от продажби, подходи за увеличаване на приходите?

Ако ДА - то тогава непременно трябва да посетите Уеб реклама - блог за Интернет Реклама.



Онлайн изданието ежеседмично се обновява с полезни материали, актуални статистики, анализи, и събития.
Посетете ни и ще научите много за онлайн бизнеса.

Очаквайте съвсем скоро и нови практики за онлайн бизнес, доказани методи и начини за бързо монетизиране на проекти.

Всичко за Интернет реклама и маркетинг, оптимизация на уеб сайт, интернет агенции, проучвания, нестандартни уеб банери, интернет кампании и други. Имейл маркетингът е метод за рекламиране на продукти или услуги посредством електронна поща. Доказано е, че той е един от най-гъвкавите и изгодни маркетингови инструменти.

Какво можеш да направиш от две запалки?

Виж тук

Защо гледаме турски сериали?

Днес в новинарската емисия на BTV зададоха този въпрос на малките палавници. Техните отговори естествено бяха много в страни от истината, но най-вече се изтъкваше, че били интересни и подобни.

Техните отговори бяха ясни още преди да ги попитат, но знаете, че истината не се крие в тях. Отговорът на “Защо гледаме турски сериали” се крие на съвсем друго място и най-вероятно отговорът е защото BTV ги излъчват в най-гледаното време. Това означава, че един сериал колкото и да е тъп, като няма какво да гледаш и се загледаш в няколко серии пак ще ти стане интересен, колкото и да са ограничени взаимоотношенията и действието в сериала.

Друг е въпроса, че изглежда не им се дават парички за по-качествена продукция като американските сериали примерно или техни собствени продукции, които им излизат доста по-скъпо. Веднъж разбраха, че има някакъв интерес, който вече прерасна в почти истерия и вече трябва да сме сигурни, че години ще ни облъчват с подобни сапунки, които сигурно и артистите участващи в тях не гледат.

Марина Нитова

Нощес и днес на стената ми във Фейсбук се състоя разговор, породен от наглите руски демарши заради “осквернения” Паметник на съветското робство в София.

С вълнение четох спомените на Марина Нитова, които тя написа като коментари там. Смятам ги за толкова ценни, че ми се стори грехота те да останат и се губят разпокъсани и отнесени от фейсбуковия поток.

Затова реших да ги събера от няколко постинга и публикувам тук. Мисля, че въпреки неминуемата неравност в разказа, от тези спомени струи тъй нужната ни връзка с онази България, която днес остава само в разказите на малкото очевидци, в книгите и спомените.

М.Р.

---

Познавам руската армия. Бях 5 годишна и във вилата ни в Панчарево настаниха щаба на НКВД!

Имам много спомени и от тях и много неща. У нас беше евакуиран Димитър Шишманов, от вкъщи го взеха и го унищожиха. Вие, Милен знаете кой е той. Напоследък излязоха някои книги за него, не особено добри, но все пак.

Ако е имало в България убити от Съветската армия, сигурно са били тези, които може би са убили в нашето мазе в Панчарево, техни момчета, прегрешели нещо

Така се е говорело вкъщи.

При нас нямаше никакви немци, а те ги търсеха дори в кладенеца в мазето. Взеха спортния мерцедес на баща ми за нуждите на съветската армия. А баща ми тогава беше изчезнал безследно, едва майка ми го намери в Дома на слепите

За мен това са тъжни спомени, засега ще си лягам с приспивателно и тиха музика за релаксация…

Някой ден, ако ме осени музата, ще ти разкажа и добри неща за тези офицери. Било е страшно, майка ми 40 годишна, много красива, руса, аз дете на 5 години, слугини две, леля ми, без никакъв мъж вкъщи , такава е ситуацията, запомни я докато можеш. има продължение, но не тази нощ.

<…>

Ще си позволя да се върна на темата за съветската армия, нали за нея говорихме? Както писах по-горе, във вилата ни в Панчарево беше настанен щабът на НКВД! Баща ми изчезнал, майка ми го намери трудно в Дома на слепите, задържан, разпитван от Лев Главинчев!

А у нас, в същата стая, в която живя Димитър Шишманов последните си дни на свобода, се беше настанил капитанът или нещо такова с войнишката си жена. Непрекъснато правеха обиски, търсейки невидимите германци. Един ден капитанът предупреждава майка ми, че ще има обиск и й предлага да му даде за да запази при тях ценни бижута. Майка ми решила, че е добре да рискува и му дава в една торбичка малкото бижута, които имаше. Долу в хола имаше един ящик и до него стоеше денонощно войник с пушка. Офицерът слага торбичката там. Обискът минава , български кучета обръщат къщата нагоре с главата, нищо не намират и чудо, капитанът връща на майка ми торбичката с бижутата. Какво ще кажете за това?

И една смешна случка. Видели съветските войни вратовръзки на баща ми, така им се зарадвали, майка ми им подарила цял куфар с италиански вратовръзки и те си ги слагали върху униформите, „какая красота, галстук!“, въбще веселба и настроение.

Първият чужд език, който към проговорила, е руският. Аз съм си играла из вилата и влизах в хола при тях. Един ден майка ми ме търсила и аз съм отговорила от хола: „Маринче нету, она уехала в России“. Отново веселба.

А в това време баща ми ми е разказвал кака са го разпитвали в дома на слепите, как през нощите, пияни партизани са влизали в натъпканата килия, харесвали си някои хора, не знам по какво, изкарвали са ги на двора и се е чувало само картечниците.

Отново веселба,лагери, унижения и какво ли не. Баща ми оживя, но си отиде на 61 години от рак.

Щастлива съм, че Невена Крапчева беше моя приятелка. Имах и тази книга, но я подарих, както и почти цялата си библиотека. Мисля си, какво ли би казала Вена за сегашното положение в България.

Тя беше безкрайно ценен човек, уви изтощен организъм

Разсипаха я, таман си беше купила малко апартаментче на Струмица и скоро след това си отиде. Ценеше много майка ми, която почина на 100 години. Вена ми липсва много, такива хора като нея са рядкост. Знам какво ми е говорила за Костов, той е бил против реституцията, благодарение но Лучников живнахме малко, но малко, поехме си дъх

Имах голяма библиотека, дадох голяма част на градската библиотека. Аз нямам преки наследници, единственият ми син почина на 23 години от рак през 1989. Беше блестящ студент по история и четеше много.

Това е накратко моята драма, но живея още.

---

Милен Радев

Русия винаги е била поле , на което се води особено ожесточена битка (за жалост с почти неизменен печален резултат) между силите на земното зло и на Доброто.

Попадна ми следното изключително заглавие, което ме накара възторжено и гръмогласно да се смея колчем си го пусна днес…!

То сякаш събира във фокус както прекрасните страни на руската интелигенция, нейната смелост и талантливост, остроумието, гражданският ангажимент, с които тя винаги се е отличавала – така и тъпотата, свинщината, средновековната изостаналост и престъпността на управляващата я шайка.

Благодарение тъкмо на тези последните Русия днес не представлява нищо друго освен лагер на чумавите и прокажените, страшен пример за сплашване на непослушни деца и на лекомислени народи, реално осъществен земен ад под синьото небе…

И така: “Купи говно и подкрепи Россия!” на Семён Слепаков

..

Всюду в магазинах
Импортный товар,
Запад получает
Сказочный навар.

Качество товара
Крайне высоко,
С ним соревноваться
Крайне нелегко.

А на товар российский
Крайне низкий спрос,
Всюду мы отстали,
Кроме папирос.

Обувь для мутантов
Мебель для горилл,
А машины будто
Дьявол сотворил,

Для хромых дороги,
Мода для слепых,
Бритвы для бесстрашных,
Фильмы для тупых.

В этом положенье,
Сложном для страны
Все объединиться
Вместе мы должны.

Поддержи отечественного производителя…
Незамедлительно.
Даже если то что произвел он отвратительно,
Ему простительно

Если не безразлична
Страна родная тебе
Ты поучаствовать лично
Должен в её судьбе.

Купи говно и поддержи Россию.
Купи говно, ведь ты же патриот.
Купи говно и поступи красиво.
Купи говно – толкни страну вперёд.

Подари своей девушке на день рождения
Не серёжки от Тифани, а говно,
Ну а чтобы повысить ей настроение
Пригласи на российскую ленту в кино.

Отдыхай не в Италии, а в Анапе,
(плохо отдыхай)
Надевай не Армани, а просто штаны
(сшитые в Твери)
Подари холодильник маме и папе
(весом в десять тонн)
И наполни продуктами нашей страны!
(и звони в ноль-три)

Поддержи отечественного производителя…
(говна родителя)
И носи зеленый плащ из кожзаменителя
(будь отвратительным)

Пожертвуй своим комфортом
И здоровьем родных,
Чтобы экономика наша
Смогла остаться в живых.
Купи говно и поддержи Россию,
Кури говно и езди на говне,
Носи говно, плевать, что некрасиво,
Дари говно детишкам и жене.

Купи говно — пойди на этот подвиг
Оно — говно, зато своё оно
Купи говно, страна тебя запомнит,
Не будь говном, скорей купи говно!
Купи говно!

---

Милен Радев

Навръх големия мюсюлмански празник Шекер Байрами решаваме, както ни е обичай, да се поразходим из берлинския район Нойкьолн (Neukölln, Noykölun, Yeni Kölun), да послушаме музика, да похапнем солени и сладки вкуснотии.

Като първо се налага да преодолеем изумено-неразбиращите погледи и забележки на германските ни съседи, когато им казваме накъде сме се запътили. Нататък е по-лесно.

Първата ни цел е старият буржоазен някога, а днес позагубил формата си квартал Риксдорф. Другото му име е Бохемският квартал, защото тук през XVIII век пруският крал приема и настанява за живеене стотици бежанци-протестанти, преследвани религиозно в Бохемия. Днес тук обитават главно преселници от южна и югоизточна посока.

Оказва се, че и сега в квартала намират убежище религиозно преследвани: в една от преките улички около Рихардплац дочуваме неочаквано мелодични напеви на непознат език.

Както сме си любознателни и без много церемонии влизаме в приветливата стара енорийска зала на някогашните бохемски хусити (последователите на Ян Хус). Попадаме на неделна служба на  Иранската презвитерианска реформирана община (реформираните са протестантско вероизповедание, последователи на Калвин и Цвингли).

Мили, открити мъже и жени, които си подават ръцете, пеят християнски химни и по призива на пастора един по един изповядват вярата си.

Не разбираме естествено и дума от службата и от свидетелствата им на мелодичен персийиски, но се прекръстваме отвреме навреме – хем, въодушевени от спокойната и ведра религиозна обстановка, хем за всеки случай – да не ни помислят за шпиони на иранските власти (всички тези, събрани в залата хора рискуват постоянно живота си, независимо дали са във или извън границите на ислямската република).

Продължаваме към центъра на днешните байрамски празненства, организирани от Германо-арабското сдружение на площад Карл Маркс плац. Оставям видеокадрите да говорят. Ще кажа само, че площадът бе изпълнен освен от музикални ритми и от хора с ориенталски произход (включително и немалко представители на българо-циганското население на Нойкьолн), опушен от дима на скарите, от аромати на шишове, пилешки пържоли и прясно сварено арабско кафе…

Празникът впрочем съвпадна с тържественото откриване на новата учебна години и въвеждането на първокласниците в училищата. По този случаи стана известно, че в Берлин през 2012 40 % от първокласниците са били с т.н. “миграционен произход”. За тази година се очаква техният дял да е нараснал с кръгло още 10 %…

..

След гостуването в арабската част на Нойкьолн припваме към разположената недалеч, посещавана главно от турци, най-голяма тукашна Шехитлик джамия. Още отдалеч ни сепват нестройните и дразнещи ухото, възпитавано музикално със звуците на Моцарт, Хайдн и Бетховен, писъци на зурни и кларинети, думтенето на тъпани и барабани.

В скоби ще кажем, че от тук нататък такива европейски уши се оказаха в абсолютно малцинство, затова и следващите кадри имат известна уникалност.

Попадаме в апогея на Байрама, който се води като празник на любовта към ближния, на благотворителността и миролюбието. За този апогей турската общност, ръководена от пропагандната  централа на Ердоганова Турция – организацията Ditip, бе избрала нещо специално: концерт и парад на традиционна османска еничарска музика.

Дълги години забранена след разпускането на еничарския корпус от султан Махмуд II, традицията на еничарските оркестри е възстановена през 1953 г. точно за 500-ия юбилей от завладяването на Цариград.

Ето че през 2013 г. за големия празник и германската столица получава възможност да се порадва на изпълненията на маскираните като еничари берлински младежи.

Е, вярно, че въпреки живописната възхитителна картина може някой да намери кусур и да се оплаче, че са прозвучали и нескрито националистически и реваншистко-патриотични нотки. Такъв мрачен мизантроп ще може обаче да се оплаче само, както се казва, на арменския поп…

Което ще се окаже трудна задача. Защото арменският поп, заедно със стотици хиляди свои сънародници бе изтребен през 1915 г. по време на Геноцида над арменците.

Двама от образно казано най-садистичните му убийци са на особена почит именно на мястото, където на Байрам 2013 еничарската музика възхваляваше миналото величие. Пред самата Шехитлик джамия се намират великолепно реставрираните гробове на Бахадин Шакир, член на ръководния комитет на младотурската партия и на Джемал Азми Бей, валията на Трабзон. И за двамата на марморните плочи е отбелязано, че са убити от в Берлин през 1922 г. от “арменски терористи” и се пожелава “мир на душите им”.

Пред гробовете на тези двама масови престъпници (Азми Бей, прочут главно с многобройни убийства на арменски деца, удавени по негова заповед в Черно море и с това, че подарява на приближените си като робини 9 – 12 годишни арменски момичета, а най-красивите оставя за сина си, е осъден през 1919 г. в самата Турция от турски съд на смърт и затова се укрива в Германия) турската младеж в Берлин днес се учи на любов и преклонение пред отечеството… И на затваряне на очите и на отричане на престъпленията от миналото.

Преди да дам “думата” на любителски заснетите с телефон и монтирани единствено с информативна цел кадри ще поясня само съдържанието на един от маршовете, които водената от т.н. “чорбаджибаши” (това е човекът с червената одежда с плюшения калпак на главата) пя за възторжена радост на присъстващите, веселящи се и хапващи семейства.

Ceddin, deden, neslin, baban
Hep kahraman Türk milleti
Orduların, pek çok zaman
vermiştiler dünyaya şan
Türk milleti! Türk milleti!
Aşk ile sev milliyeti
Kahret vatan düşmanını
çeksin o mel’un zilleti

Което приблизително може да се преведе така:

Следвайте предшествениците си, дедите си, поколенията и бащите
Турският народ винаги е бил геройски
Вашата армия много пъти през вековете
Се е прочувала по света
Турският народ! Турският народ!
Страстно обичай народа си
Срази душманите на отечеството
Така че проклетниците да се затрият

..

---

Милен Радев

Този текст написах вчера на немски, за да мога  да го ползвам в приятелски, медийни и политически кръгове  като информация за случващото се тези седмици в България.

Тъй като в оригинал текстът е предназначен за германска публика, известни дразнещи българското читателско око банални уточнения или дори стилистични похвати са неминуеми и – надявам се – разбираеми.

Статията току що бе препечатана в един от популярните, отличаващи се с политическата си некоректност и независимост политически блогове “Ос на Доброто”.

---

Почти два месеца вече откъм иначе не много богатата на новини България не спират да пристигат кореспонденции, снимки, видеокадри за тамошните забележителни масови протести.

Ден след ден десетки хиляди се събират под дъжд и пек, на безмилостната балканска жега в центъра на столицата София. Сред протестиращите правят впечатление преобладаващо младите хора, но се виждат и немалко ветерани на несполучилата българска промяна от началото на 90-те години.

Централните сгради на държавната власт са редовно обградени от образовани членове на средната класа, от с мъка придвижили се от далечните крайни квартали и от провинцията по-малко заможни хора, от артистични творци и учени, от мирно и остроумно, от карнавално и саркастично демонстриращи граждани.

Сбити на гъсто, дошли с децата и кучетата си, издигащи плакати и лозунги, всички тези хора настояват отново и отново за едно: оставка на поелото едва през юни властта ляво правителство.

Възмущението от т.н. правителство на изборната лъжа и на измамата и от парламента, излъчил една безумна, противоречаща на всяка политическа логика коалиция е огромно.

През последните 15 години България не помни подобно масово вълнение. Все по-широки кръгове се присъединяват към гражданското неподчинение, държавната дейност е на практика парализирана от седмици.

Парламентарните избори през май завършиха със загуба на социалистите. С малко, но все пак победител се оказа управлявалата дотогава консервативна партия ГЕРБ.

При това победител въпреки масивните скандални манипулации и въпреки невъобразимо долните кампании за оклеветяване, с които медиите бомбардираха избирателите. А медиите в България, както е известно, и тяхното разпространение, са в мнозинството си подчинени на близки до БСП олигарси.

Противно на очакванията след изборите не се стигна до някаква форма на споразумение между десницата и социалистите.

Със светкавична бързина ръководството на БСП под своя председател Станишев се договори  за коалиционно правителство с така наречената „турска партия“. Това Движение за права и свободи (ДПС) представлява главно турския етнос в България, възлизащ на около 10 % от населението на страната.

За изненада на мнозина се очерта, че недостигащите до мнозинството в парламента гласове могат да бъдат осигурени от четвъртата представена в Събранието партия – дясноекстремистката, фашистоидна и антисемитска партия Атака. На немски впрочем Атака се превежда като Angriff. Вдъхновител за това название е очевидно едноименният вестник на националсоциалистите в стара Германия.

Както опитни наблюдатели така и политически лаици не вярваха на очите си. Още на втория ден след изборите ръководството на социалистите заяви, че е готово за преговори с Атака за да си осигури тяхната подкрепа.

Самата Атака, която от години се проявява главно с ксенофобски и антитурски изстъпления изведнъж забрави своите вчерашни приказки, отказа се и от „антисоциалистическата“ си реторика и се предложи като ибрикчия на новото мнозинство.

Така организираната де факто тройна коалиция на социалисти, на ужким „турската партия“ (в чието ръководство обаче участват и немалко етнически българи, тясно обвързани с олигархичните кръгове) и на фашистоидните популисти бе набързо гласувана в парламента.

От тогава новосъздаденото правителство изненадва, шокира и възмущава с всяко свое решение не само българската общественост, но дори дипломатическите представителства в България на важни страни от Евросъюза.

Посланиците на Франция и Германия например се появиха на площада, срещнаха се с протестиращи и в свои интервюта дадоха съвсем недипломатично да се разбере, че правителство, което се прави на сляпо и което въпреки всекидневно бушуващото море от демонстранти по централните софийски булеварди заинатено предъвква някакви си „две-три хиляди провокатори платени от чуждестранни фондации“, просто е загубил връзка с реалността.

Един съществен европейски фактор обаче все повече се отличава със своето гръмогласно мълчание по българските дела. И то при положение, че иначе този фактор обича да се представя като автентичен гарант на социалната съвест на континента и като особено чувствителен срещу всички расистки ексцеси и нарушения на човешките права в новите страни членки на ЕС. Особено, когато причинителите са крайно вдясно…

Става дума за Партията на европейските социалисти (ПЕС).

Положението на ПЕС разбира се не е за завиждане: лидерът на другарите им от БСП Сергей Станишев, който уреди в родината си договарянето с нацистите от Атака и който потвърди публично, че атакистите били много солидни, похвали ги за тяхната последователност и каза че имали „много близки позиции с нашите“, същият този Станишев е същевременно председател на ПЕС и има мераци за още по-високи почести…

Но може би другарите в Берлин, Париж и Брюксел просто не са наясно кой, кой е в непрегледния балкански партиен ландшафт на все още младата членка на ЕС България? Да им помогнем тогава с някои информации от собствено разследване.

В България много политически експерти са на мнение, че Атака, както и ДПС, а и много други малки и мимолетни политически групировки през годините на прехода са генерирани с помощта на структури на някогашната компартия, а днешна БСП. В случая с ДПС това дори става в нарушение на конституцията, която забранява съществуването на партии на етническа или религиозна основа.

Затова пък всякога когато е нужно „турската партия“ ДПС вярно осигурява мнозинство на БСП в парламента. Не случайно от „промяната“ насам тази партия е почти винаги на власт в някаква коалиционна конфигурация.

Атака се появява през 2005 г. практически от нищото, но още от самото начало разполага очевидно  със значителни средства и с мощен телевизионен канал, който се отличава с примитивна антисемитска и антициганска пропаганда, насъсква срещу българските турци и срещу лошия Запад.

Стане ли дума в България за генезиса на Атака винаги с него се свързват имената на влиятелни фигури из сенчестия свят на бивши офицери от КДС и на днешни едри бизнесмени, близки до БСП.

Водач и основател на тази партия е журналистът Волен Сидеров. За него се твърди, че в края на 90-те години е бил пресаташе на компанията Овергаз, 50 %-на дъщерна фирма на Газпром.

В едно разследване от 2006 г. можах да установя, че четири години по-рано, през 2002, малко познатият тогава Сидеров получава покана за Москва, която впоследствие се оказва съдбоносна. Там той е гост на международна конференция, организирана много разточително и с „елитен“ състав на участниците. Темата на научните диспути е „Глобални проблеми на световната история“.

Конференцията се устройва от наследилата някогашната съветска Висша школа на Ленинския комсомол така наречена „Московска социално-хуманитарна академия“.

От тогава насам на много „специализирани“ руски и чуждестранни сайтове тази конференция се оценява като една от най-важните ревизионистки и антисемитски („антиционистки“ по тяхному!) прояви. Често конференцията е дори представяна под някак познатия лозунг „Ревизионисти от всички страни обединявайте се!“. Сред изнесените доклади се срещат заглавия като „Треблинка – критичен анализ на официалната версия“ или „Ционисткият фактор в САЩ“. Автор на последния е бившият лидер на Ку-Клукс-Клан в САЩ Дейвид Дюк.

Успях тогава да архивирам следната мила дружеска снимка, която междувременно е изчезнала от почти всички интернет ресурси. На нея се  вижда новобранецът-партиец и бъдещ съдружник на българските социалисти Сидеров (1 ред, най-вдясно) в много подбрана компания.

Разпознават се например следните прочути отрицатели на Холокоста и служебно доказани антисемити: Ръс Граната (САЩ), 1 ред, 2 от л., Юрген Граф (Швейцария и Белорусия), 1 ред, 3 от л. и Фредрик Тобен (Aвстралия) 1 ред, 2 от л. На втория ред се вижда като 3 от л. лидерът на Ку-Клукс-Клан Дейвид Дюк.

Особен интерес според мен представлява симпатягата на първия ред най-вляво: мароканецът Ахмед Рами. Принуден да бяга от родината си той живее от 1973 г. като политически емигрант в Швеция. За Ахмед Рами може да се прочетат много неща в интернет. Той е известен като открит ислямист, приписват му се и контакти с Ал-Кайда. С години Рами ръководи от Швеция радиостанцията „Радио Ислям“ докато предавателят е спрян заради расистка и антисемитска пропаганда. Радиото се прехвърля и регистрира в Санкт Петербург на името на някоя си Лариса Рейнолдс-Дмитриева. До днес то предава по интернет, включително и на немски език.

Известен е цитат на Рами от негово интервю пред ТВ-канала на Хизбола Ал Манар през 2005 г.  След като споделя, че е привърженик на Бин Ладен той добавя само една малка забележка към тактиката на Шейха:

„Бин Ладен направи грешка като атакува Америка. Лично аз щях да ударя вместо това Тел Авив, защото американците са невинни хора. Те са просто жертви на евреите…“

Ето с кой Ахмед Рами Волен Сидеров изнася в Москва своя премиерен доклад на световната сцена за „Глобализацията – последен етап от опита за колонизация на Православния Изток“…

Нека се опитаме да си представим как в Москва през година 2002 с големи салтанати се провежда „независима“, организирана от „комерсиална гражданска академична институция“ конференция на антисемити и ислямисти. Опитваме се, но веднага капитулираме пред невъзможността на задачата. Защото помним какво антиислямско гонение на официално ниво цареше по онова време в Москва във връзка с Чеченската война.

Руската столица през 2002 вече съвсем не бе онази Москва от времето на Елцин, когато можеше хаотично да се организира и провежда всяка мислима и немислима проява. Идеята за обща конференция през 2002 на хора от Ку-Клукс-Клан с ислямисти и с отрицатели на Холокоста в някогашната Висша школа на Комсомола без съзидателното участие на бивши колеги на Владимир Путин изглежда абсурдна.

Московската конференция, на която нашият герой Волен Сидеров полага така да се каже своя чирашки изпит, е мислима и възможна само в случай, че една по традиция всемогъща и всезнаеща сила е била разпростряла над нея своите хладни ръчици…

След тази конференция звездата на Волен Сидеров започва да набира височина в България. През следващите години благодарение на настойчива и добре финансирана пропаганда той успя да спечели за свои привърженици почти 10 % от гласуващите. Нещо впечатляващо в една традиционно толерантна и исторически неподатлива на антисемитизъм страна като България.

По принцип Атака се смята за дясно-екстремистка партия. Около водача й се въртят групи от бодигардове-биячи с бръснати глави и бичи вратове, на мода са кубинките и черните одежди. На плакати и на публични сборища „фюрерът“ Сидеров не се свени да имитира с поза и жестикулации познати фигури от германските кинопрегледи на Третия райх.

В същото време обаче програмните постулати на Атака са типично левичарски: антиамериканизъм, враждебност към Европа, национализация на ключови отрасли от икономиката, повсеместна конфискация на имуществото и екстрадиране на западни инвеститори (за руските, които в момента изкупуват мащабно крайбрежната черноморска ивица на България Атака кой знае защо не обелва и дума).

Отново се потвърждава старата истина, че крайно лявата и крайно дясната част на политическия спектър неминуемо се припокриват.

При това уж тъй модерно скроената белоснежна риза на българските социалисти не е лекелясала само от популизъма и антисемитизма на техния съюзник Волен Сидеров.

И друго има.

Партията продължава да живее както от парите на мутиралите в олигарси стари кадри и техните наследници така и от непреклонната вярност на твърдоглавата комунистическа гвардия в провинцията. В сравнение с мирогледа и с общите настроения на преобладаващата маса от привържениците на БСП даже екскомунистите от партията ПДС в Германия заприличват на просветени и реформирани демократи.

Само преди дни модерният ляв председател на ПЕС Станишев свика както всяка година партията си на събор на връх Стара планина. Там където още по времето на диктатора Живков бе издигнат чудовищен монумент в чест основаването на компартията сега социалистите пируваха и се насъскваха взаимно. Няколко хиляди участника пяха старите комунистически бойни химни и носталгично си спомняха предимствата на розовото минало. Настървено търсеха конфронтацията с „прозападните“, „платени от милионера Сорос лумпени“ в София.

Една от водещите публични фигури, с които БСП се опитва да привлича младежта, „новото лице на партията“, както го наричат, е хулиганстващ рапър-мръсник, нарекъл се Мишо Шамара. Последният му шедьовър, с който той се вмъкна в новините, бе обръщението към бившия финансов министър Дянков като към „еврейска гад, която ограби България“.

Въпреки, че възмутените реакции отвсякъде не закъсняха, откровеността на рапъра ни най-малко не му навреди в партийно отношение. Брадатата му мутра продължава да е рекламното лице на БСП, канят го от един ТВ-канал в друг (едва ли е нужно да обяснявам на просветени читатели, на кого принадлежат телевизиите), слушат със страхопочитание озлобените му тиради.

Преди три седмици, в разгара на протестната вълна цялото ръководство на ПЕС се събра в българската столица за заседание на своя Партиен съвет. Изолирани зад обширни заграждения председателят на Европарламента Шулц и шефът на фракцията на социалдемократите Свобода помахаха леко укоризнено с пръст, поразмишляваха абстрактно за „нуждата да се подобри диалогът и комуникацията в обществото“, но преди всичко се надпреварваха да поздравяват своя другар Станишев за изборните резултати и за успешното правителство.

След това си взеха шапките и дим да ги няма.

А в България останаха: едно откъснато от реалностите правителство, един неработоспособен парламент и хиляди, решени сега да наваксат несполучилата промяна от 1989 г. Но този път без грешките от миналото.

Оставката на парализираното и мъчително печелещо време правителство е неизбежна. Съдбата му зависи при всяко гласуване от благоразположението на прислужника Сидеров и на неговите атакисти.

Гражданите в България не губят надежда, че Европа и европейските социалисти ще схванат навреме, че вече самата БСП се превръща в прислужник на чужди, съвсем не европейски сили.

---

Milen Radev

Seit fast zwei Monaten erreichen uns aus dem sonst so nachrichtenarmen Bulgarien Meldungen, Bilder und Videos von ungewöhnlichen Massenprotesten.

Zigtausende versammeln sich Tag um Tag bei brütender balkanesischer Hitze im Zentrum der Hauptstadt Sofia. Darunter auffallend viele junge Leute, aber auch Veteranen der in Bulgarien Anfang der 90-er Jahre missratenen Wende. Die Gebäude der Macht werden umzingelt von Angehörigen der gebildeten Schichten, von armen Menschen aus den Randbezirken und der Provinz, von Künstlern und Wissenschaftlern, von friedlichen und witzigen, karnevalistisch und sarkastisch agierenden Demonstranten.

Dicht gedrängt, mit Kind und Kegel treten sie an und stellen immer wieder nur eine Forderung: den Rücktritt der erst seit Juni amtierenden linken Regierung.

Die Empörung über das als Regierung der Wahllüge und des Betrugs bezeichnete Kabinett und über das Parlament, in dem eine unselige, herkömmlicher politischer Logik widersprechende Koalition herrscht, ist gewaltig.

Das Land kennt  keine vergleichbaren Unruhen aus den letzten 15 Jahren. Immer weitere Kreise der Bevölkerung schleißen sich der Verweigerung an, die Staatsgeschäfte verharren seit Wochen praktisch im Stillstand.

Die Parlamentswahlen im Mai hatten die BSP-Sozialisten verloren. Knapper Sieger wurde die bis dahin regierende konservative GERB-Partei. Und dies trotz massiver Skandalisierung und kaum vorstellbarer Verleumdungskampagnen gegen GERB in den Medien, die mehrheitlich von BSP-nahestehenden Oligarchen abhängig sind.

Entgegen anderslautenden Erwartungen, kam es dann aber nicht zu einer „großen Koalition“ zwischen Konservativen und Sozialisten.

In atemberaubendem Tempo einigte sich die Führung der BSP unter ihrem Vorsitzenden Stanischew auf eine Koalitionsregierung mit der sogenannten „Türkenpartei“.  Diese Partei für Rechte und Freiheiten (DPS) vertritt die etwa 10 Prozent der Bevölkerung, die der türkischen Volksgruppe in Bulgarien angehören.

Für die Öffentlichkeit völlig überraschend sollten die zu einer Mehrheit fehlenden Abgeordnetenstimmen von der vierten Partei im Parlament, der rechtsextremen, faschistoiden, antisemitischen Partei Ataka kommen. Ins Deutsche übersetzt heißt Ataka Angriff. Das alte deutsche NS-Blatt diente als Namenspatron der Partei.

Gestandene Beobachter und politische Laien konnten ihren Augen nicht trauen. Schon am zweiten Tag nach den Wahlen erklärte die Führung der Sozialisten, sie sei zu Gesprächen mit Ataka bereit, um sich deren Unterstützung zu sichern.

Die schon immer mit Fremdenfeindlichkeit und mit extremer antitürkischer Hetze auffallende Ataka kümmerte sich plötzlich nicht mehr um ihr Geschwätz von gestern. Sie vergaß auch ihre „antisozialistische“ Rhetorik und bot sich als Mehrheitsbeschaffer an.

Diese de facto Dreierkoalition aus Sozialisten, aus angeblicher „Türkenpartei“ (in deren Führung aber viele bestens mit Oligarchenkreisen vernetzte ethnische Bulgaren sitzen) und aus faschistoiden Populisten wurde auch zügig vom Parlament gewählt.

Seitdem überrascht, schockt und empört diese Regierung mit jedem ihrer Beschlüsse nicht nur weite Kreise der bulgarischen Öffentlichkeit, sondern auch die Vertretungen wichtiger EU-Länder in Bulgarien.

Die Botschafter Deutschlands und Frankreichs z.B. mischten sich unter die Protestierenden und gaben in Interviews ganz undiplomatisch zu verstehen, dass eine Regierung, die sich blind stellt und trotz allabendlicher wogender Menschenmassen auf den zentralen Boulevards der Hauptstadt stur von „2 bis 3 Tausend bezahlten Provokateuren im Dienste ausländischer Stiftungen“ spricht, einfach den Kontakt zur Wirklichkeit verloren hat.

Ein gewichtiger europäischer „Akteur“ aber fällt immer mehr durch sein lautstarkes Schweigen zum Fall Bulgarien auf. Und dies, obwohl sich dieser Akteur ansonsten gerne als das soziale Gewissen des Kontinents und als besonders feinfühlig gegenüber jeder Hetze und allen Verletzungen der Menschenrechte in einem der neuen EU-Länder profiliert. Vor allem, wenn sie von rechts kommen…

Gemeint ist die Partei der Europäischen Sozialisten (PES).

Ihre Lage ist nicht gerade beneidenswert: der junge Parteiführer der bulgarischen BSP Stanischew, der zu Hause die Einigung mit den Nazis von Ataka ausheckte und der ihnen Solidität und „große Nähe zu unseren Positionen“ bescheinigte, ist nämlich gleichzeitig PES-Vorsitzender mit Ambitionen auf noch höhere Weihen…

Kennen sich etwa die Genossen in Berlin, Paris und Brüssel nicht so genau aus in der verworrenen balkanesischen Parteienlandschaft des noch jungen EU-Mitgliedslandes? Dann wollen wir ihnen mit Informationen aus eigener Recherche helfen.

Politische Beobachter in Bulgarien sind sich einig, dass Ataka genauso wie die „Türkenpartei“ (DPS) und viele andere kleine und kurzlebige politische Gruppierungen der Nachwendezeit von Strukturen der ehemaligen KP und heutigen BSP ins Leben gerufen wurden. Bei der DPS geschah dies sogar unter Umgehung der Verfassung, die gar keine ethnischen oder religiösen Parteien erlaubt.

Dafür diente die „Türkenpartei“ über die Jahre stets als Mehrheitsbeschaffer für die BSP. Seit der „Wende“ war sie in irgendeiner Koalitionsform fast immer an der Macht.

Ataka entstand 2005 quasi aus dem Nichts, verfügte aber von Anfang an über ein auffällig gut gefülltes Budget und einen starken Fernsehsender, der sich mit plumper anti-jüdischer und anti-zigeunerischer Propaganda hervortat, mit Hetze gegen die bulgarischen Türken und gegen den verruchten Westen.

Einflussreiche Figuren aus der Schattenwelt früherer Stasi-Offiziere und heutiger Wirtschaftsgrößen, die der BSP-nahestehen, sind immer wieder mit der Gründung von Ataka in Verbindung gebracht worden.

Führer und Gründer dieser Partei ist der Journalist Volen Siderov. Ende der 90-er Jahre war er, wie es heißt, Pressechef der Firma Overgas – einer 50 %-igen Gasprom-Tochter.

2006 konnte ich herausfinden, dass vier Jahre davor, in 2002, der damals noch kaum bekannte Siderov einer folgenschweren Einladung nach Moskau folgte. Dort fand eine „hochkarätig“ besetzte und in großzügigem Stil organisierte internationale Konferenz zum Thema „Globale Probleme der Weltgeschichte“ statt.

Veranstalter war eine Nachfolgerin der Hochschule des Leninschen Komsomol aus Sowjetzeiten, die sogenannte „Moskauer Sozial-Humanitäre Akademie“.

Auf vielen einschlägigen russischen und ausländischen Internet-Seiten wurde diese Konferenz seither ungeniert als eine der wichtigsten revisionistischen und antisemitischen (“antizionistischen” in ihrem Duktus) Veranstaltungen gefeiert. Auch den Slogan „Revisionisten aller Länder vereinigt euch!“ brachte man häufig mit dieser Konferenz in Verbindung. Einige der dort gehaltenen wissenschaftlichen Abhandlungen tragen Titel wie „Treblinka, eine kritische Analyse der offiziellen Thesen“ oder „Der zionistische Faktor in den USA“. Letztere gab der ehemalige Ku-Klux-Klan-Anführer David Duke zum Besten.

Ein nettes „Familienfoto“, das inzwischen aus fast allen Internetressourcen verschwunden ist, konnte damals noch gesichert werden. Darauf sieht man den angehenden Parteigründer und zukünftigen Verbündeten der bulgarischen Sozialisten Siderov (1.Reihe, rechts außen) in illustrer Gesellschaft.

Unter anderem sind folgende Holocaust-Leugner und amtlich bestätigte Antisemiten zu erkennen: Russ Granata (USA), 1.Reihe, 2. v. l., Jürgen Graf (Schweiz u. Weißrussland), 1.Reihe, 3. v. l. und Fredrick Toben (Australien) 1.Reihe, 2. v. l. In der 2. Reihe sieht man als 3. v.l. den  Ku-Klux-Klan Mann David Duke (USA).

Besonders interessant erschient mir der nette Mann in der 1. Reihe, links außen: der Marokkaner Ahmed Rami. Nachdem er wegen Terrorismus aus seiner Heimat fliehen musste, lebt er seit 1973 in Schweden als politischer Asylant. Über Ahmed Rami kann man im Internet vieles nachlesen. Er gilt als bekennender Islamist, auch werden ihm Kontakte zu Al-Qaida nachgesagt. Jahrelang betrieb er von Schweden aus den Sender „Radio Islam“ bis dieser wegen rassistischer und antisemitischer  Propaganda geschlossen wurde. Danach zog das Radio nach St. Petersburg um und wurde dort auf einen russischen Namen angemeldet. Über Internet sendet es bis heute, auch auf Deutsch.

Aus 2005 ist ein Zitat von Rami vor dem Hisbollah-TV-Sender Al Manar überliefert. Nachdem er zuerst erklärt, dass er im Großen und Ganzen mit Bin Laden einverstanden ist, kritisiert er den Scheich wegen taktischer Finessen:

„Bin Laden hat einen großen Fehler gemacht, als er Amerika angriff. Ich hätte stattdessen den Schlag auf Tel Aviv gerichtet, weil die Amerikaner an sich unschuldig sind. Sie sind nur Opfer der Juden…“

Neben eben diesem Rami hielt nun Volen Siderov seine Antrittsvorlesung über „Die Globalisierung als letzte Etappe der Kolonialisierung des orthodoxen Ostens“…

Man stelle sich nun vor, wie in Moskau des Jahres 2002 mit großem Pomp eine „unabhängige“, von einer „kommerziellen akademischen Einrichtung“ organisierte Konferenz von Antisemiten und Islamisten stattfindet. Man versucht’s und scheitert sofort an der unmöglichen Zumutung. Weil man sich erinnert, welche antiislamische Hetze damals in Moskau im Zusammenhang mit dem Krieg in Tschetschenien offiziell betrieben wurde.

Moskau in 2002 war längst nicht mehr das Moskau Jelzins, wo alles Denkbare und Undenkbare frei und chaotisch veranstaltet werden konnte. Die Vorstellung einer Tagung von Kuk-Klux-Klan Leuten nebst Islamisten und Holocaust-Leugnern in der ehemaligen Komsomol-Schule ohne Mitwirkung von Putins früheren Kollegen, erscheint abwegig.

Die Moskauer Konferenz, auf der unser Held Volen Siderov quasi seine Gesellenprüfung ablegte, war nur denkbar und möglich, wenn dabei jene traditionell allwissende und allumfassende Macht schützend ihre organisierende Hand im Spiel hatte…

Nach dieser Konferenz begann in Bulgarien der Aufstieg von Siderovs Stern. In den Folgejahren gelang es ihm durch hartnäckige und gut dotierte Propaganda seine Anhängerschaft auf fast 10 % der Wählerstimmen hochzuschrauben. Schon bemerkenswert in diesem traditionell toleranten und historisch immer judenfreundlichen Land.

Ataka gilt allgemein als rechtsextremistisch. Ihre Schlägertrupps sind bullig und kurzgeschoren, sie gefallen sich mit Springerstiefeln und schwarzen Klamotten, der Gestus des „Führers“ Siderov kopiert altbekannte Wochenschau-Muster aus den 30-er Jahren.

Beobachter weisen aber auch auf Atakas ganz handfeste linke Programmatik hin: Antiamerikanismus, Europafeindlichkeit, Nationalisierung der Schlüsselbranchen der Wirtschaft, flächendeckende Enteignung und Ausweisung der westlichen Investoren (über die russischen, die im großen Stil den bulgarischen Küstenstreifen des Schwarzen Meeres aufkaufen, hört man von Ataka kein Wort).

Es bestätigt sich eben die altbekannte Wahrheit, dass sich das politische Spektrum bei extrem links und extrem rechts unweigerlich schließt.

Die angeblich so modern geschnittene schneeweiße Weste der bulgarischen Sozialisten wird aber nicht nur durch den Populismus und Antisemitismus ihres Bündnisgenossen Siderov befleckt.

Da ist noch mehr.

Die Partei lebt immer noch von dem Geld der zu Oligarchen mutierten früheren Kader und deren Nachkommen und von der Treue der alten, stur kommunistischen Garde in der Provinz. Im Vergleich zum Weltbild und zu den Einstellungen, die in der Masse der BSP-Anhänger herrschen, erscheint die deutsche PDS/Linke als ein Hort der aufgeklärten und reformierten Demokraten.

Erst vor wenigen Wochen hielt der moderne linke PES-Vorsitzende Stanischew wie alljährlich Hof auf einem der Gipfel des Balkan-Gebirges. Wo noch zu Diktator Shiwkows Zeiten ein monströses Monument zu Ehren der KP-Gründung errichtet worden war, ließ er sich nun feiern. Vor einigen Tausend Anhängern wurden die alten kommunistischen Kampflieder angestimmt, die Solidarität und die Werte der verflossenen Jahre hochgejubelt. Bewusst forderte man die Konfrontation mit den „pro-westlichen“, „vom Magnaten Soros bezahlten Krakeeler“ in Sofia heraus.

Das größte Zugpferd der BSP bei der Jugend, das „neue Gesicht der Partei“, ist ein pöbelnder Rapper namens Ohrfeigen-Mischa (das bulgarische Pendant zu Bushido). Sein neuester Coup war, dass er den früheren bürgerlichen Finanzminister Djankov im nationalen Fernsehen „ein jüdisches Ungeziefer, das Bulgarien ausgeraubt hat“ nannte.

Trotz des allgemeinen empörten Aufschreis in der Öffentlichkeit schadete diese Geradlinigkeit dem Rapper bei seiner Partei nicht. Er wird weiterhin von einem TV-Sender zum nächsten (wem die gehören, brauche ich aufgeklärten Lesern nicht zu erklären) gereicht und hofiert. Seinen Hasstiraden wird andächtig gelauscht.

Vor drei Wochen, als die Protestwelle schon rollte, kam die gesamte PES-Führungsriege zu ihrer Ratssitzung in die bulgarische Hauptstadt. Weiträumig abgeriegelt von den Menschenmassen wedelten der EP-Präsident Martin Schulz und der Vorsitzende der Fraktion der Sozialdemokraten Hannes Swoboda ein bisschen mahnend mit dem Zeigefinger, erinnerten allgemein daran, dass „der Dialog und die Kommunikation“ in der Gesellschaft verbessert werden sollten und gratulierten im Übrigen herzlich ihrem Genossen Stanischew zum Regierungserfolg.

Dann waren sie weg.

In Bulgarien blieben zurück: eine von den Realitäten losgelöste Regierung, ein nicht mehr funktionsfähiges Parlament und Tausende, die entschlossen sind, die missglückte Wende aus 1989 jetzt nachzuholen. Aber ohne die Fehler von damals.

Der Rücktritt der gelähmten und nur Zeit schindenden Regierung ist unausweichlich. Sie hängt für jede Abstimmung vom Wohlwollen ihres Steigbügelhalters Siderov und seiner Atakisten ab.

In Bulgarien hofft man, Europa und die europäischen Sozialisten mögen begreifen, dass sich nun die BSP selber zum Steigbügelhalter von fremden, bei weitem nicht europäischen Kräften verwandelt hat.

---

Милен Радев

Осени ме прозрение (други може да са го имали и по-рано, на мен ми е за пръв път).

Паметникът с въоръжения тулуп, с работника и селянката в центъра София може да има само едно название.

Само него смятам да използвам от тук нататък.

“Паметник на съвеЦкото робство”.

Или “Паметник на руско-съвеЦкото робство”.

За просветена и читава публика като тукашната всякаква аргументация е излишна.

---

Господин Радев, здравейте,

Пиша Ви по повод на материала за Траян Радев.

Накара ме да си припомня изказване на един от покойните ми дядовци, което всъщност така и не забравих, запечатало се е в съзнанието ми: един ден, отдавна, вървейки по ул. “Асен Златаров”, двамата с него видяхме възрастен човек, много окаян на вид, който ровеше в една от кофите; спряхме се и дядо ми каза:

“Tова е професор еди кой си (уви, не запомних нито името му, нито призванието)… Да знаеш, че това само в България може да се случи.”

Темата е безкрайна; и на други места по света (вероятно?!) се случват подобни неща.

Със сигурност, обаче, у нас, след нахлуването на варварската комунистическа власт (подир която трева не никне) истински ерудираните хора и, парадокс, истински милеещите за България, като Симеон Радев, са изолирани и унищожени – много от тях физически, други чрез унижение и захвърлени в изгнаническа мизерия.

И то така, че никой да не се сеща за тях – никой да не знае за тях.

Мисля си, че само един наистина неприкосновен и свободен дух (какъвто е притежавала Бистра Винарова, например) – уверен в “силата на вкуса” си – може да оцелее и да противостои, в себе си, на униженията.

Спонтанно реших да споделя тези разсъждения, защото статията Ви за Траян Радев <…>, синтезира размисли, които не са ме напускали.

А и исках – което е по-важното – да изкажа поздравления <…>. Защото става дума за важни неща.

Това е.

Поздрави!

Елица Попова

---

В памет на току що починалия доайен на българската болка по и от Македония проф. Михаил Огнянов публикувам тук още един негов текст.

Избрах точно този текст не, разбира се, защото бе написан по повод моята статия “Буре с барут или романтичен блян”, а защото в него покойният проф. Огнянов много концентрирано излага същината на своето виждане за отношението на България към задосоговска Македония и нейните жители. А също за сложностите с представянето на тези отношения на европейската сцена.

М.Р.

---

С разбиране и съчувствие

Михаил Огнянов, в-к Про и Анти брой 11 (20 – 26 март 2009 г.)

Тук публикуваната статия на Милен Радев “Буре с барут…” за авторитетното австрийско списание WESPENNEST, предизвика различни реакции в Македония и Германия. В Македония тя е посрещната с негативни емоции, в Германия с логическо неразбиране на българските стремежи.

Това поставя пред нас въпроса, как да представяме нашето отношение към Република Македония пред македонците и пред европейците. Към жителите на македонската република трябва да се отнесем със съчувствие и разбиране. Изтърпените трагедии през ХХ век причиниха дълбоки травми в народната психика. Македонизмът в сегашния му вид представлява силна психологическа реакция на преживяното в миналото и на тегобите в съвременността. Почти всеки гражданин на Република Македония си има своята лична драма.

В същия брой на списанието, в което е публикувана статията на Милен Радев, има и стихове от големия македонски поет Богомил Гюзел. Той е син на интелектуалеца и великомъченика на Македония Димитър Гюзелов убит от сърбокомунистите заради неговата българщина. В детството си той е преживял убийството на баща си, в ранната младост съдбата на син на “народен неприятел” Той си знае как е намерил сили да преодолее тези психотравми и е успял да стане най-големия поет на сегашна Македония.

Може би не така трагични, но също изпълнени с драматични перипетии, са съдбите на всички жители на тази малка и крехка република. Такава е психологическата основа, която подхранва фантазиите за миналото величие на Македония.

Може да си представим тяхната реакция, когато им се поднесат далеч по-скромните доказани исторически факти. За облъчените от македонизъм сдържаният и концентриран текст на Милен Радев е непоносим.

Историческите факти трябва да им се поднасят като лекарство подсладени и на малки дози. И като лайтмотив трябва непрекъснато да се повтаря, че ние поддържаме независимостта и целостта на македонската република, признаваме тяхното право на национално самосъзнание и език. И доказахме това с факта, че признахме първи независимостта на републиката и официалния им език. Да ги успокоим, че ние не пренасяме миналото в съвремието. Надеждата ни е и те да направят същото.

Историческата наука си има свои правила и учените историци трябва строго да ги спазват. Широката европейска общественост се интересува не толкова от самите исторически факти, колкото от злоупотребата с тях за влияние днес.

Тя се страхува от това, че позоваването на историята може да послужи като детонатор на това „буре с барут“, какъвто смятат, че е Балканският полуостров. Затова при изнасяне на факти от балканската история трябва да се предпазваме от алюзии за съвремието и в никакъв случай да не използваме исторически аргументи за прекрояване на границите.

По време на Титова Югославия македонските историци се ползваха с международен комфорт. Положението на необвързана страна осигуряваше подкрепата и на двата противопоставящи се блока. И затова югославският македонизъм намери подкрепа сред по-широката европейска общественост. Още повече името на Александър Македонски бе известно на всеки ученик и е далеч по-известно от името на България. Това представлява определена трудност за по-широкото разпространение на българската гледна точка.

Това го знаят сегашните македонски ръководители и се опитват да го използват за своята кауза, макар и да знаят, че връзката между сегашните македонци и Александровите е твърде косвена и научно неубедителна. Дали ще сполучат с тази своя хитрост? От друга страна, с това те предизвикват Гърция, която отдавна е наложила монопол върху Александровото историческо наследство. Така се сблъскват историческата романтика с политическата реалност.

Германия е в морален дълг пред България. Това трябва да го разберат германците. През двете световни войни нашите съседи бяха съюзници на победителите Англия и Франция. Затова техният глас се чува по-добре в Европа. България беше съюзник на победена Германия.

България е малка страна и след пораженията не можа да възстанови предишния си устрем. Германия е велика страна и след пораженията почти успя да възстанови предишното си положение. Не знам каква е причината да забрави България. Може би това е недоизживеният комплекс за виновност за Дахау и Освиенцим. А на англичаните тежи ли им споменът за Дрезден?

Без да забравя своите и чуждите грехове, Германия е морално задължена да разбира по-добре България.

---

Милен Радев

Още една тъжна вест!
Току що Васил Станилов ми съобщава, че в София е починал проф. Михаил Огнянов…

Писал съм го неведнъж на различни места: за мен той беше буквално един от последните живи възрожденци, верен син на Битоля и Охрид, на българска Македония, млад по дух, неимоверен ерудит…
Благословен бях, че съм имал възможност да водя с него незабравими разговори, че съм чел книгите и статиите му…

Светла му памет!

Търсейки текстове, с които да го почета тук в този блог, попаднах на негова силна статия за един от най-западните и най-българските крайща – Костурско. В нея покойният Михаил Огнянов от своя страна отдава почит на малко преди това загиналия при крайно съмнителни обстоятелства при първото си връщане в старата Татковина проф. Благой Шклифов. За мен текстът е особено ценен, защото тъкмо на проф. Михаил Огнянов дължа запознанството си и с Благой Шклифов. Това стана малко преди насилствената му смърт през септември 2003 г…

По приумиците на интернета току що откривам един уникален видеодокумент, който някой е спасил частично и качил в YouTube. Двамата днешни покойници, представят през 2002 г. своите книги в Охрид – българския Ерусалим, както сме свикнали да го мислим и чувстваме.

За съжаление самият Михаил Огнянов се вижда само за миг на подиума до Благой Шклифов, но все пак държа да приведа тук този кратък откъс по няколко причини: в памет на двамата покойници (през септември стават десет години от гибелта на тъй жизнения и динамичен, тъй изпълнен с планове Благой Шклифов – това се вижда и на видеото!), но и в памет на годишнината от Илинденското въстание, което отново припомняме сега. Костурско, откъдето бе проф. Шклифов и за което пише по-надолу проф. Огнянов е един от центровете на въстанието, имената на Васил Чекаларов и Пандо Кляшев, Лазо Поптрайков… са легендарни, техните  съратници и съседи от този край са понесли едни от най-страшните ужаси от развилянлата се османска власт и от страна на фанатичните гърци, водени от триждипроклетия владика Каравангелис…

И така. Първо уникалният видеодокумент:

---

..

И статията на проф. Михаил Огнянов от в-к Детонация, съхранена и взета назаем от прекрасния сайт на Васил Карлуковски:

---

Най-трагичният български край

Проф. Михаил Огнянов, “Детонация”, 10 септември 2004 г.

Този месец се навършва една година от гибелта на проф. Благой Шклифов. Неговата съдба е поредният щрих от трагедията на неговия роден Костурски край. Отдавайки почит на неговата памет, се замисляме и за неговия роден край като част от забравените български трагедии през последните 150 години.

Балканите са първите носители на името Европа. Сега те са болният район на Европа. Първото твърдение може да е източник на гордост, второто – на срам. Между тези две противоположни характеристики има причинно-следствена връзка. Tя е в широко известното твърдение, че Балканите са свърхнатоварени с история. Народите, които сега ги населяват, поемат непоносим исторически товар от истинските си или мнимите си предшественици. Смятайки, че това е особено ценно богатство, те влизат помежду си в остри стълкновения за разпределението му. Шампиони в това отношение са гърците. С по-голямо или по-малко основание те монополизират цялото историческо наследство от древните елини, Александровите македонци, ромеите на Източната римска империя т.н. Както другаде съм писал, този непоносимо тежък исторически товар не може да не деформира националната психика. В това е всъщност “нещастието да си грък”. Всички сегашни балкански народи са се образували в резултат на продължителен исторически процес, който непрекъснато ги моделира. Не може да си харесаме само един определен изолиран исторически период, за да се обявим за монополни негови наследственици.

Сегашните гръцки и български народи, поели определено наследство от своите предшественици и съседи, реално са се оформили през последното хилядолетие. През това хилядолетие са били във взаимна борба. Известно е, че войната сближава народите не по-малко от мирното съжителство. Още в ранната си творба “Казаци” Лев Толстой отбелязва, че сходството в бита и поведението на казаците с това на черкезите е резултат на борбата между тези две племена. Както сегашните гърци, така и българите са заели много от жителите на Източната римска империя. Разбира се, сегашните гърци, наследили техния език, са приели по-голяма част от това културно наследство. Но и ние в определен смисъл сме рожба и на остатъците на Източната римска империя (заедно с другите наследства – прабългарското, славянското, тракийското и на други народи). Както става при всека подялба на наследство, възникват конфликти за територии, население, културни богатства. Най-остри са били конфликтите в “зоните на контакт”. Такъв е Костурският край.

Костурско заедно с останалата част от югозападна Македония и Южна Албания е било ядрото на Самуилова България и там е оказана последната упорита съпротива срещу Българоубиеца. През средата на ХIХ век взима активно участие във възрожденските борби. Не съм си поставил задачата, нито имам компетентността да пиша за възрожденските борби на този край. Неотдавна обаче един мой приятел – проф. Златан Златанов от Варненския медицински институт – ми изпрати спомените на своя прадядо свещеник Златко Каратанасов и ще си позволя да цитирам редове от тях.

“Обзет от скръб по изгубената ми родина и свиден бащин дом, сърцето ми се свива от болка, а душата ми копнее за родно място. В най-южната част на Югозападна Македония, дето слънцето по-жарко грей, там е бащиното ми огнище – с. Бобища, Костурска околия”.

Градът Костур е имал смесено население – турци, българи, гърци, евреи, но митрополитът, макар и грък и патриаршист, до края на XIX век е носил титлата “Екзархоу пасис палеас Воулгариас” (Екзарх на цяла стара България). Селата обаче са били почти изцяло български, с български имена, сега оцелелите са прекръстени. Описана е борбата за български училища в този край за периода 1868–1903. Тя е била започната от Георги Динков Дързилович, извесния даскал Динката от спомените на Димитър Благоев, който го определя като “български националист”. Край на българското просветно дело поставя Балканската война, която ”изкопа гроба на Македония и Тракия”. Главен гонител на българщината в този край е бил Костурският митрополит Германос Каравангелис “по звер и от самите турци”. Наскоро са преиздадени неговите спомени “Македонската борба”, в които може да се види погърчването на този край от гръцка гледна точка. В синхрон с него е действала и “Гръцката въоръжена пропаганда”, изпълняваща директивата “българин да не остане”,начело с гръцкия офицер Павлос Мелас. За гърците той е герой, но в спомена на костурчани – злодей. В българската и гръцка историческа литература е дадена тази противоположна оценка. Образът, който си е самообрисувал в писмата си, е по-близък до българската оценка. Най-известно е нападението на с. Загоричани, където са избити 60 жители, включително жени и деца. Примерите могат да се умножат. Манталитетът на извършителите може да бъде изразен с канибалската премъдрост на андартина Зорба Гъркът от едноименния роман: За да станеш мъж, трябва да си вкусил месо от българин или турчин *. Разбира се, и ВМОРО не им оставала длъжна. Във филма “Мера според мера” има една силна сцена “Сестра жали брата”–гъркоманин, убит за предателство от брат си –българин (във филма действието става малко по-на изток от Костурско – в Енидже-Вардарско, но тези трагедии са се развивали из цяла Южна Македония).

Илинденското въстание се разгоря най-силно в Костурско. Там населението взима най-голямо участие, въстаническите отряди са най-многобройни и организирани, водят се победоносни сражения с аскера. Летописецът на Илинденското въстание Христо Силянов определя сражението на Бигла като “грандиозно”.За разлика от другаде тактиката им не е отбранителна, а нападателна. Въстанието там трая най-дълго – от 20 юли стар стил (2 август) до втората половина на октомври когато прославените отряди се стопяват до малки чети. Прославят се войводите Васил Чекаларов, Пандо Кляшев, Митре Влаха, Иван Попов, Лазар Поптрайков… Миналата година бяха издадени спомените на Васил Чекаларов. И там се повтарят жестокостите на турската власт –  до 20% от къщите са опожарени, Костурско е на второ място по процент на избитите жители след Охридско…

Тези жестокости се повтарят от гръцките власти през 1912-1913. През Балканската война достигат до Костурско четите на ВМОРО. Един от техните войводи е писателят Христо Силянов, който описва този поход в книгата си “От Витоша до Грамос”. Вместо турците, там неприятели се оказват съюзниците – гърци. С измама е обезглавен славният войвода Васил Чекаларов. Поведението на гръцките власти е описано в международната Карнегиегиева анкета.

Както пише в тази анкета, гърци и сърби оставиха в Македония “един обезглавен народ” – лишен от своята интелегенция: учители, свещеници и други образовани люде. Всички трябва да се признаят за гърци и да научат гръцки. Тезата на гръцките власти е била, че до 1903 всички са били гърци, след това екзархията и комитаджиите са ги накарали да се пишат българи и който не иска да си възстанови гръцкото съзнание, ако не напусне и отиде в България, ще бъде убит или изселен по островите. Това продължило до Втората световна война.

След Първата световна война гърците проведоха етническа чистка в Тракия и Македония. Използваха се различни методи – насилствени, полунасилствени и легални, вариращи от убийства и изселване по островите до международни споразумения. Едно от тях беше спогодбата Молов-Кафандарис. По нея в България се заселиха няколко десетки хиляди бежанци. Гърците поначало не приемат съществуването на македонска нация, но нашенците там, даже без да знаят коминтерновското решение, почнаха да се самонаричат македонци: ако кажехме, че сме българи, ни биеха и убиваха, ако кажехме – македонци, оставяха ни на мира. Така и там, по механизъм различен от Югославия, започна да се разпространява македонското самоопределение. Най-суров е бил режимът при диктатурата на Метаксас. За една българска дума – 100 грама рициново масло.

След капитулацията на Гърция през 1941, Костурско беше окупирано от италианска войска, но остана в рамките на гръцката държава. Българската войска и администрация стигнаха до бившата гръцко-югославска граница. В Костурско действаха националистически гръцки отряди – андарти, които тероризираха нашенските села. Там почнаха да се образуват чети за самоотбрана. Тогава ВМРО–Иван Михайлов изпрати свои активисти да помогнат при организирането им. Там загина архитект Борис Огнянов, брат на известния журналист и поет Христо Огнянов. След капитулацията на Италия стана очевидно, че победата клони към антихитлеристката коалиция, комунистическото партизанско движение се засили и членовете от тези единици за самоотбрана почнаха да преминават към комунистическите партизани. Все пак те бяха за предпочитане пред националистическите андарти. Ние тогава живеехме в Битоля, която отстои на около 15 км от гръцката граница и лесно достигаха до нас известия за тези събития в Леринско и Костурско. По-късно, след 9 септември 1944, там се образува партизанска бригада “Гоце Делчев”.

След споразумението във Варкиза между комунистите и кралското гръцко правителство тя бе разформирована, но членовете й по-късно се вляха в партизанската армия на Маркос и участваха в тригодишната гражданска война в Гърция. Нашенците бяха гръбнакът на тази армия, подмамени от полуобещанията, че ще се образува “славяно-гръцка независима република Македония” Така Костурско стана бойно поле между сталинската агресия и антикомунистическата отбрана. Нашенците станаха неволни съюзници на комунистите с надеждата, че те ще ги спасят от гръцките шовинисти. По този начин те станаха прицел не само на гръцките шовинисти, но и на притеклите им на помощ английски и американски сили – предимно авиация. За пореден път селата бяха опожарявани – този път с напалм. Въпреки техническото превъзходство на противника армията на Маркос оказа неочаквано продължителна съпротива. Разбира се, помощ идваше от комунистическия север – България, Югославия, Албания. Накрая фронтът рухна по две непосредствени причини – Маркос беше сменен от Захариадис, който заповяда авантюристичен поход към Атина.

Втората причина беше когато Тито се скара със Сталин и прекъсна подкрепата си за партизаните. Тогава към България, Югославия, Албания придойдоха бежанци. Тези от нашенците, които дойдоха в България, не ги оставиха тук, а ги заселиха чак в Централна Азия – около Ташкент. Комунистическите власти знаеха, че ако останат тук, ще се слеят със своите сънародници – българи и ще бъдат загубени като резерв на Гръцката комунистическа партия. Има случаи, когато братя, заселили се в България през двадесетте години, можеха да видят своите братя и други роднини само на гарата, при минаването им транзит за Азия. Свидетел съм на срещи между братовчеди 25 години след това при Хрушчовото размразяване – от Ташкент, от Унгария, от Войводина… Това комунистическо национално престъпление е почти неизвестно.

В Република Македония и сега всяка година стават срещи на “децата бегалци” (бежанци) от гръцка Македония.

Един от тези “деца бегалци” беше Благой Шклифов.

Той е роден в село Черешница, в полите на Вич планина през 1935. През 1948 г, в края на гражданската война, напуска опожареното с напалм родно село и през Югославия се заселва в Унгария заедно с други бежанци от Костурско, Леринско, Преспанско, Воденско. Завършва висшето си образование в Унгария, която му става втора родина. През 1964 идва в България – неговата истинска първа родина, макар и роден отвъд нейните граници. Изкарва аспирантура в Софийския университет “Св. Климент Охридски” и през 1969 защитава десертация на тема “Костурският говор”. Езиковият материал го е събирал между своите земляци – бежанци. Последва монография върху долнопреспанския говор, за пастирския език и др. В началото на 90-те години защитава дисертация за доктор на филологическите науки с някои теоретични постановки, основани върху проучванията му върху югозападните български диалекти. Основният извод върху костурските говори е, че те принадлежат към западните български говори, но с някои особености, които ги свързват с източните, затова по-точно е да се каже, че те са междинно звено, макар и географски несвързано с източните, както и с родопските.

Вълнуваше го проблемът с българската глототомия – разделянето на литературния език на български и македонски. Една от предпоставките, които улесниха македонистите да направят това, той виждаше и в абсолютното доминиране в българския литературен език на източните говори. Последните му трудове бяха посветени на въпроса за “Разширяване на диалектната основа на литературния български език”. По примера на унгарците препоръчваше да се приемат като равностойни дублети думи от източните и западните говори. Тези свои възгледи защитаваше безкомпромисно и тук и в Република Македония. В края на септември замина за Сяр (нашенците там “якат”, по гръцки е Серес) да събира езиков материал и не се върна. Загина при неизяснени, много съмнителни обстоятелства. Каквато и да е причината за неговата гибел, ние трябва да му отдадем почит като към жертва в изпълнение на научния и патриотичния дълг.

За политиците присъединяването към Европа включва политически, стопански и военни проблеми, но за балканските народи това е повърхностната, външната страна на процеса. Основният проблем е възприемането на европейската ценностна система в нейната дълбока същност. Манталитетът на всички балкански народи носи едни или други деформации, наследени от трагичното им минало. Гърците, макар и формални членове на Европейския съюз, не са свободни от манталитет, който е несъвместим със съвременния европеизъм. Най-силна черта на този манталитет е шовинизмът, който на Балканите има за конкурент само сърбите. Редица от недостатъците ни са общи с гърците, но не и шовинизмът. Петер Юхас в статията, посветена също на Благой Шклифов (в. “Про&Анти” бр. 33 т.г.), цитира една мисъл на Ат. Далчев:

”Онова, от което страдаме най-много и може един ден да загинем, е липсата на национален егоизъм.”

Разбира се, сега не може да проповядваме егоизъм в буквален смисъл, но трябва да защитаваме националните интереси по начин, незасяга правилно разбраните интереси на другите. Гореописаните трагедии не са призив към омраза, а усилие за един общобалкански катарзис, така както го е разбирал Аристотел.

* Преди няколко години тогавашният министър на културата на Република Македония проф. Димитър Димитров, родом от Воденско, поиска отмяната в Скопие на представянето на балета “Зорба Гъркът” по музика на Микис Теодоракис поради тази канибалска реплика.

---

Чел съм много текстове на Едвин Сугарев. Съзнавайки, че по-новото и актуалното винаги се ползва с предимство в нашето съзнание, все пак съм за себе си категоричен: статията, която той публикува завчера в “Свободата” е една от най-силните му, най-поразяващите и разтърсващите.

Поетът и публицистът пише сякаш с кръвта и сълзите си. Ако и това не е достатъчно за да вразуми и настрои в негова подкрепа всеки разполагащ с ум в главата и съвест в пазвата, друга надежда едва ли остава.

Ето защо помолих Едвин за съгласие да препечатам статията му и тук.

* Горното заглавие е на блог “Де зората”.

М.Р.

---

Прочистването на България от образованите и способни българи – основен фундамент в политиката на кабинета Орешарски

Едвин Сугарев, Свободата

В деня, в който стана ясно, че новата тройна коалиция идва на власт, аз заявих, че над България пада мрак – и че не е ясно, когато този мрак се разсее, кои от нас ще бъдат тук и кои не. Тогава мнозина се присмиваха над тази мрачна прогноза, мислейки я за прекалена.

Някои – уж нормални люде – продължават и днес да твърдят, че настоящото правителство е по-добра и по-прогресивна опция в сравнение с предходното. Това са едни хорица, движени на вълната на всеобщата българска идиотия, с помощта на която, направлявана по чисто ченгесарски маниер, припознаха ГЕРБ като основен враг на демокрацията и забравиха, че тази позиция е открай време заета от БСП – поради което без всякакъв свян заработиха в полза на червените и техния основен призив – “Всички срещу ГЕРБ!”. (Справка – e-vestnik на Иван Бакалов, “Варварите” на Евгений Дайнов, домораслите двойници на инспектор Дюдю от “Биволъ” и прочее такива.)

ГЕРБ, разбира се, е далеч от всякакви демократични идеали – става дума за лидерска и популистка партия, скарана манталитетно с основни принципи на дясното мислене. Но би трябвало да си сляп, за да не видиш основната разлика в сравнение с червените боклуци, които ни управляват днес: ГЕРБ на предадоха националните интереси и намериха кураж да бастисат два от трите основни енергийни проекта, чиято цел беше да постави страната ни в пълна икономическа и политическа зависимост от Русия.

И би трябвало да си дори още по-сляп, за да не разбереш, че отстраняването на ГЕРБ минава през връщането на власт на старата тройна коалиция на БСП – в нова и още по-зловредна модификация – като основната причина за това е вакуумът в дясно, оставен от отломките на разпарчетосаната синя партия.

На България бе нужно поне малко време без продължаващия почти през целия преход червен хомот на шията, за да може този вакуум да бъде запълнен от една нова и необременена с минало демократична структура – и да се възстанови баланса в политическото пространство, нарушен още от прииждането на Симеон Сакскобургготски.

Тази проста сметка беше и причината при последната предизборна кампания да обявя, че втори мандат на ГЕРБ би бил по-малкото зло, което може да сполети България. Други обаче избраха по-голямото – и активно работиха заедно с БСП за неговото постигане – включително, уви, и партиите от днешния Реформаторски блок.

Защо по-голямото? Сигурен съм, че при цялата очевадност на случващото се днес и тук, ще се намери и някой, който да зададе този въпрос. И отговорът, който мога да дам, е драстичен по своя характер – и в същото време неумолимо логичен – и в пълен синхрон с провежданите политики на кабинета Орешарски.

Той гласи следното:

защото този кабинет провежда класово прочистване на България от българите – като се опитва да прогони младите, образованите и способните – и да наложи режим на верноподаничество над старите, неуките и неспособните сами да решават съдбата си – сиреч над традиционния електорат на БСП, ДПС и Атака.

Разбира се, не става дума за самоцелна политика. Става дума за далечен хоризонт на очаквания, според които се предполага откъсването на България от основните й геополитически приоритети – членството в ЕС и НАТО – и привързването й към руската сфера на влияние, придобиваща очертания като мечтаната от президента Путин Евразия.

Доказателства?

Ето ги:

На първо място – назначението на Пеевски за шеф на ДАНС. Само по себе си това назначение бе акт, който демонстрира решителното скъсване на  националната политика като знакови политически жестове, с почтеността и морала – като нейни компоненти. Чрез него управляващите всъщност демонстрираха онази наглост и безцеремонност, които се превърнаха в основни белези на тяхната политика. Назначението на Пеевски беше натоварено с посланието: ние сме на власт и ще правим каквото си искаме – независимо колко нетърпимо е то по своя характер и колко не ви се харесва да бъде така.

На второ място: безогледната глухота на правителството за посланието на десетките хиляди избиратели, протестиращи вече месец и половина с искане за неговата оставка. Символното значение на тази глухота е идентично: Можете да протестирате, колкото си искате – казват днешните властници – на нас изобщо не ни дреме от това. Не ни дреме от вашето мнение, нито пък от мнението на вашия президент, не ни дреме от мнението на посланиците на основните европейски страни, не ни дреме от мнението на самия ЕС. Нашата властническа реалност няма допирни точки с вашите протестни въжделения – имаме си достатъчно полиция и специални служби, които да пазят границата между властта и народа непокътната.

На трето място: тъй наречената “актуализация” на бюджета и тегленето на един милиард лева външен заем – без да са ясни нито необходимостите, нито пък условията за това. С това правителството на Орешарски недвусмислено показа своята готовност за крадене – и напълно в традициите на предишната тройна коалиция, даде да се разбере, че етно-национал-социалистическата спойка и нейното марионетно правителство предприемат най-нагло, независимо от обществената нетърпимост към тях, поредното изтупване на брашнения чувал, наречен България – както бе в 1990-та , и в 1993-94-та, и през 1996, и при царското правителство, и при това на предишната тройна коалиция.

И на четвърто, но всъщност на първо по значение място – рестарта на антинационалния проруски проект за сроежа на АЕЦ “Белене”. Тук е редно да си припомним, че коалицията между БСП, ДПС и Атака не е създадена по време на  последните парламентарни избори. Тя бе създадена и развита в хода на референдума за и против АЕЦ “Белене” – и тогава рубладжийската спойка между трите управляващи днес партии беше повече от ясна. В крайна сметка – след 45 дни на протести – вместо своята оставка кабинетът на Орешарски сервира не пред нацията, а пред Националния съвет на БСП ясно заявеното намерение да строи “Белене”, като за целта отново ще се създават експертни комисии, които да потвърдят “целесъобразността” на проекта, и ще се търсят външни инвеститори.

Има един такъв инвеститор – и той се знае отколе – това е самият Путин и неговия федеративен бюджет, който още преди няколко години оферира възможността да ни отпусне държавен заем, който ние да изплащаме с доходите от централата. А откъде ще дойдат тези доходи на новата ядрена централа – чиято нерентабилност бе доказана от всички експертни оценки? Ами от нашите джобове, разбира се. От дебелите сметки за ток, който ще потребяваме, за да покрием с парите си руския заем.

Изваждането на този проект отново на дневен ред – след пропадналия референдум и решението за спирането му, потвърдено от НС и българското правителство, е нещо повече от национално предателство. То означава на практика заличаване на националната идентичност, отнемането на възможностите на България да води самостоятелна държавна политика.

При най-оптимистичния сценарий стойността на централата, която ще покриваме десетилетия наред с парите на българските данъкоплатци, ще бъде между десет и дванадесет милиарда евро. С този ярем на шията и с пълната, стопроцентова енергийна зависимост от Русия, за никакви национални политики не може да става и дума. Като – забележете – всичко това се прави при доказаното вече свръхпроизводсгво на електрическа енергия от български производствени мощности, при което около 20 процента от това количество изобщо не може да намери пазарна реализация – и се налага цели електроцентрали да бъдат спирани или да работят с намалена мощност.

Рекапитулацията от цялата тази политика, репресивна спрямо бъдещите шансове на страната ни, може да се изрази с думи като наглост, омерзение, нетърпимост. Ала когато хората въстанат срещу наглостта и подлостта на днешните управници – и открият, че техните ненасилствени граждански жестове не създават условия за промяна, те изпитват разочарование, последствията от което са дълготрайни и пагубни.

Защото тогава хората – и особено младите, знаещите и можещите сред тях, се оттеглят в реална или вътрешна имиграция.

Така България ще бъде лишена за пореден път от едно младо поколение, което е открило шансовете на гражданския дух и гражданската солидарност – и сега с покруса открива, че наглостта е по-силна, а лъжата – несъкрушима. Те ще си тръгнат – както си тръгнаха милион и половина техни събратя от предишните поколения, ще прекрачат границата на омерзението и ще гласуват с краката си през Терминал 2 – ще гласуват против тази проклета територия, която ограбва тяхното бъдеще и го натиква в блатото на лъжата и пошлостта.

Защото в страна, в която си намерил сили да кажеш своето “не” на подмяната, ала няма кой да те чуе, наистина няма никаква перспектива, нито пък шанс за достоен живот.

Ще останат старите, които още не искат да повярват, че животът им е бил прахосан нахалост.

Ще останат неуките примитиви.

Ще останат селяните и робите по душа.

Ще останат бай Ганьовците и циниците.

Та това е национално харакири – ще кажете вие – кой може да отреже по този начин клона, на който седи?

Не – е моят отговор – това е трансформация.

Чрез класовото прочистване на свободните и перспективни българи се извършва трансформацията на свободна България в нещо като руска колония – в нещо подобно на въжделената още от Восточния департамент Задунайска губерния. И това не е днешна цел – всъщност отдавна се работи по това – и България отдавна е нарочена като първата и може би единствена страна, която ще бъде отбита от европейските цивилизационни ценности и върната в орбитата на тоталното руско влияние.

Не е нужно да се питате защо. Ами за да се покаже пробивът. Да се вдъхне увереност у рубладжиите и агентите от петата колона навсякъде по света, че и те могат да успеят – както успяха червените боклуци у нас.

За целта умни, способни и свободолюбива българи просто не са нужни. И се прави нужното, за да бъдат отвратени и омерзени от близо четвъртвековното развитие на българската псевдодемокрация. Да бъдат изтощени до такава степен – и то толкова демонстративно от българските идиотии – че да плюят зад рамо и да си заминат.

Ще се запитате – ами празнотата, зейнала на тяхно място? Кой ще поеме нравствената отговорност за тяхното прокуждане, кой ще плати негативите от тяхната липса?

Спокойно – има кой. Те ще бъдат отпратени и… подменени. Българската национална общност ще бъде заменена от една компилация от шарени малцинства, в които особено важните акценти ще се падат на новите руснаци, поселващи се тук така, както някога англичаните са се поселвали в курортни градчета по високите части на Хималаите, за да се спасят от мусонните жеги. Ето ви две публикации, върху които си струва да се замислите.

Първата е във Vesti.bg  от 05.07.2013. В нея председателят на сдружение “Недвижими имоти” Иван Велков споменава, че “има приблизително 320 000 имота, които са собственост на руски граждани от черноморски и други региони”.

320 000 руснаци, резидентирани в България – плюс техните семейства – това май е внушителен брой, нали?

Но изглежда че всъщност са повече – ако се съди по това, че публикация в Livenews.bg от 29.07.2012 г. цитира данни, изнесени от зам. министъра на правосъдието Деница Вълкова на международен семинар в Слънчев бряг, организиран от Национална нотариална камара на България и Федералната нотариална палата на Русия. Според зам.министър Вълкова към този момент “347 000 руски граждани са закупили имоти в България.” В други публикации между впрочем се споменава, че по време на правителството на ГЕРБ алъш-веришът с български имоти е леко позатихнал, но след идването на власт на новата тройна коалиция е постигнат нов пик в продажбите на руснаци.

Всеки може да си направи сметка какво всъщност означава това.

И всеки може да се представи къде искат да ни отведат, теглейки ни за оглавника като покорни волове.

И всеки може да разбере – ако поиска, разбира се – че вече става дума не за ляво и дясно, не за политически капризи, а за оцеляването на националната ни идентичност – за независимостта на България.

Българската история таи не само срамни тайни – но и доста примери как мислят и как действат достойните българи при сродни обстоятелства – хора като Левски, като Ботев, като Стамболов.

Време е да си ги припомним. Докато още можем да си спомняме.

---

Милен Радев

 

 

 

---

---

Милен Радев

Вторачени в случващото се от седмици в България не бива да пропускаме някои актуални събития и в Чехия.

Защото те според мен дават основания да подозираме още един полигон, на който Русия вече изпробва своята нова стратегия за разнебитване на Евросъюза по периферията.

Да си припомним неотдавна спечелените президентски избори от някогашния пишмандисидент и днешен ляв популист Милош Земан. Кампанията на Земан бе подкрепяна от Лукойл, а близките му икономически и политически връзки с Москва не са тайна за никого в Чехия. Реномираният вестник Лидове новини нарече Земан “чиракът на Путин”…

Този публично признат алкохолик (любител на бехеровка и сливовица, което му носи допълнителна популярност в назадничавата част на провинциална Чехия) победи на втория тур своя конкурент Карел Шварценберг – един европейски, антикомунистически и антирусийски настроен интелектуалец благодарение само на същите гласове от провинцията. Столицата Прага гласува убедително за Шварценберг….

Още с идването си на власт Земан започна да клати дясното правителство на Нечас. Неотдавна премиерът бе принуден да си подаде оставката след раздухан грандиозен скандал за политическа корупция, подслушвания, тефтерчета, подкупи и пр. Всичко това гарнирно с обвинения в злоупотреба с власт на шефката на премиерската канцелария и любовница на премиера. Русокосата дама бе арестувана медийно ефектно и вкарана в следствения арест с белезници на ръцете.

Сега дъщеря й отправя в медиите обвинения в нечувани унижения, на които е подлагана майка й от прокуратурата и следствените власти. Експремиерът Нечас и близките до него кръгове говорят за заговор на противниците му, прозрачно координиран от президентския дворец.

Междувременно новоназначеното от президента т.н. експертно правителство е вече на прага на колапса и погледната от Германия Чехия изведнъж се превръща от отличник на успешно завършения преход в разнебитена и несигурна държава.

Според същия Лидове новини само членството в Евросъюза за сега е пречка пред “пълната пуитнизация на Чехия”…

В допълнение към тези новини непрекъснато се нагнетяват и съобщения за антицигански изстъпления на чешки екстремисти особено в пограничните с Германия области.

За определени медийни кръгове в Германия (чието русофилство трудно може да се докаже в съдебна зала, но прозира осезаемо за критичен читател с определена чувствителност като пишещия тези редове) всичко описано е повод чешката политическа сцена да бъде представяна на германската публика като едно абсурдно кълбо от корупция и примитивни, кланови и бизнес обвързаности.

Не мога да съдя отдалеко за детайлите на чешката вътрешна политика. Споменавам горните обстоятелства само като материал за размисъл и обръщам внимание на имиджа, който те създават на една доскоро ключова страна от т.н. Нова Европа.

Не е нужно да напомням какво се случи с антируската част от политическия елит на другата силна страна от този “клуб” – Полша на летището край Смоленск . Или да пояснявам курса по отношение на Русия, който поеха новият президент и правителството на Полша оттогава…

В Унгария социалистическата пропаганда ръка в ръка със своите (западно)европейски другари създадоха катастрофален, нео-тоталитарен имидж на консервативното правителство. Самото то пък действа под постоянен натиск на популистки, сякаш трескаво изпълняващи определена агенда, национал-екстремисти с антициганска и юдофобска окраска. Всички те със съвместни усилия превърнаха Унгария в политически парий на Европа…

Питам се дали някой политолог или историк в един от тъй многобройните тинк-танкове или институти вече пише дисертация на тема “Форми на въздействие и деструктивна намеса на Русия в ЕС в началото на ХХI век”…?

Кой знае защо се съмнявам в това. Въпреки вече наличния богат емпиричен и теоретичен материал за проучване…

---

Милен Радев

Току що, размишлявайки за Едвин и неговия подвиг, по привичка отворих съвсем напосоки една от аудио-главите на “Книга Втора” от спомените на Надежда Я. Манделщам.

Изтегнах се на канапето за кратък отдих между разни задачи, който при мен често е съпроводен от слушане на несравнимия глас и музикалния съпровод на Жанна Владимирская от “Голос Америки” отпреди 30 години…

Първите прозвучали думи бяха тези, което ще се прочетат по-надолу. Припнах незабавно за да извадя съответния том и да ги препиша. Преведох ги спонтанно, без литературни претенции, единствено в полза на младите, за жалост най-често не владеещи вече руски език.

От главата „Два полюса“ са.

Не вярвам в случайността на подобни “съвпадения”.

Едвине, знам, че и ти добре разбираш смисъла на такива сигнали, идващи от много по-финия от нашия свят.

Не ти го написах веднага, когато ти пратих този текст на руски преди няколко часа.

Сигурен съм, че си го усетил и сам.

Сега трябва да го кажа и жестоко открито.

Така ще стигне и до неподготвения читател.

Последният пасаж от текста на Надежда Яковлевна Манделщам – жена преживяла неописуемо тежка съдба и успяла да извърви до край своето предначертание – е обърнат към теб.

За мен, това  е нейният глас, който ти говори днес:

“…Споделям вярата му, макар да не съм познала нито смъртта, нито възкресението, а само живота, реален и радостен в любовта, лишен от всеки смисъл в периода на страх и очакване, и прекрасен, когато делото на живота е изпълнено и вече очакваш края…”

Не бива да оставяш живота на най-близките и обичащите те около теб да е “лишен от всеки смисъл в… страх и очакване”, не прекъсвай живота “реален и радостен в любовта”, защото “делото на живота ти” далеч не е изпълнено и е много рано за края!

Не ни слушай нас, смъртните, слабите и грешните…

Послушай Надежда Яковлевна Манделщам.

Не позволявай нейната страшна раздяла с Осип да се повтори за Мери!

---

„…Поетът, писа Манделщам в писмо до баща си, работи „за себе си“, а читателят приема или отхвърля неговия труд. Поетът, работещ за читателя принадлежи към секцията на „журналистическата поезия“, както я нарече Манделщам, тоест към литературата, която само имитира стихотворна форма.

Поетът е разбира се свързан със своите съвременници, както всеки човек, но тази връзка е съвсем друга отколкото при актьора, който увлича след себе си публиката.

Поетът не повежда съвременниците след себе си, но винаги знае, че той самият е тяхно отражение.

За това се говори при Ахматова: „Аз глас съм ваш, жар на вашето дихание, аз – отражение на вашето лице“.

Поетът зависи от съвременниците си в много по-голяма степен, отколкото актьорът, който „провокира“ чувства.

<…>

Свободата на поета се състои в способността да оцени чувствата на своите съвременници, тяхното поведение, идеите и мислите им от гледната точка на онази идея, около която е изградена цялата му личност, за да приеме едни, а други да отхвърли.

Работата на поета е самопознание, той винаги търси „разгадката на този свой живот“. Боя се от дебрите на философията, но ми се струва, че в някои отношения работата на философа и на поета имат нещо общо. И единият и другият се опитват да разберат тайната на своето „аз“ в материалния свят, а това е възможно само чрез взаимното проникване на субекта и обекта.

Външният опит на поета се претворява в частица от неговия дух, променяйки тук-там по нещо и обновявайки структурата на неговата личност, като с това става предмет на поезията. Струва ми се, че и обратното съотношение във времето също е възможно: опитът, превръщайки се в предмет на поезията, внася изменения в структурата на личността.

Иначе казано, стихотворението, раждайки се и въплъщавайки се в слова, разкрива на поета дълбокия смисъл на опита. Има понякога и такива случаи, когато поетът се готви за опита и го предчувства, като с това провижда и вниква в неговата същност. Такъв е поетът, когато той се „упражнява в смъртта“, предварително умира и спира времето, за да усети веднага проточилия се миг и да се завърне към живота. (Не беше ли това причината, поради която Манделщам разбираше вечността като проточил се миг?)

В едно малко стихотворение, което се появи покрай преводите на четири сонета  на Петрарка, е казано:

„На ден хиляда пъти, сам се изумявам,
съм длъжен истински аз да умирам
и да възкръсвам пак тъй свръхнеобичайно“

Манделщам не пилееше думите си на вятъра. Всичко, за което говори той, е лично преживяно от него.

И ми минава през ума, че непоклатимата му вяра във възкресението, в бъдещия живот, е основана на опита, на действително пpeживяни смърт и възкресение.

Споделям вярата му, макар да не съм познала нито смъртта, нито възкресението, а само живота, реален и радостен в любовта, лишен от всеки смисъл в периода на страх и очакване, и прекрасен, когато делото на живота е изпълнено и вече очакваш края.“

---

Милен Радев

Има едно нещо, което при цялата вдъхновяваща подкрепа, симпатия и тревога за Едвин, пристигащи тези дни от всички страни, действа потискащо.

Това е заявеното съпричастие само на отделни симпатизанти и гръмогласното мълчание на познатите имена из редовете на т.н. “сини партии” (особено на една от тях).

Схемата на мислене и по-точно на поведение на партийно-васалния човек му пречи явно да вникне до чисто човешкото, да оцени непредвзето стойностите, заплахите и перспективите – както за една необикновена личност, така и за страната България като цяло…

Нужно ли е да казвам, че горните редове са породени не от озлобление или злорадство, а преди всичко от огорчение…?

---

Промяната в медиите доведе и до промяна в обществото. Вече я няма удобната хомогенна смес от полуистини, които да се тиражират навсякъде и да се приемат за достоверен факт.

Чичото, който гледа само Алфа, и момчето, което чете само Фейсбук, може да са съседи в блока, но населяват две отделни реалности. За единия Волен се е скрил под масата, а за другия г-н Сидеров достойно е отхвърлил нападението на османските орди.

Фрагментацията води до Анархия, с която, уви, трябва да се научим да живеем. Защото сами си я направихме с тия интернети и щуротии.

При Бай Тошо имаше 3 вестника, в тях пишеше буквално едно и също и народът “маршируваше” уверено във “вярната” посока, строго зададена от идеологическата линия. Безброй празни приказки и Системата рухна от глад и мизерия.

Днешната организация на обществото е по-гъвкава и демократична, но не позволява общи правила да бъдат налагани над народонаселението като цяло. Всяка една група трябва самостоятелно да извърви пътя до необходимост от законност и ред. Например на голфаджиите трябва да им дойде акъла и да спрат да се молят за евтин бензин, с който да хвърчат с по 200. Защото зад завоя може да има бавна каруца и директно конят и циганите стават на кайма, можеш да ги събираш от асфалта и да ги пълниш на суджуци…

Другарю-гражданино, за добро или за лошо вече сам управляваш съдбата си. И ако не отделяш необходимото време, ще бъдеш обруган и ограбен финансово.

Добре дошъл в един нов свят, в който политиците са все по-смешни, а лидерите са все повече, но никой от тях не може да те накара на нищо, освен ако сам не решиш да се вслушаш в него.

Замолен съм да коментирам новата визия на модерния успял българин… но просто нямам думи.

На първо място модната икона изглежда като да е бил на мач на второразряден футболен отбор. След известни зулуми в съблекалнята, изглежда да си е тръгнал с бутонките, шортите и чантата на едно или повече от момчетата… След това е минал през гробище, откъдето е свил бонбоните, сакото и мартеницата.. и е финиширал с трамвай 7-ца, където е атакувал челно група от себеподобните си шармантни бабички в опит да си направи някаква по-оригинална реклама.

С чувство за хумор, Евгени Минчев повдига нивото на клоунадата в България. Жалко, че и в лондонското метро не дефилира облечен така, щеше да ни прослави пред света.

 

Историята започва със Шекито, нисък, набит хитрец с писклив глас и хронични финансови проблеми. Една късна вечер хормоните надвили мързела и Шекито се отправил към общежитието на глухите. Дръпнал една дама, купил една галонка бира и едно зрънчо и се отправил с нея на романтично рандеву в близкото гробище. Хапнали мезето, алкохола нанежил страстите, всичко вървяло много добре, но мацето имало едно условие -  задължително да се ползва презерватив.

Бог високо, цар и аптека – далеко. И така се родила легендата. Легендата, как Шекито правил секс с опаковка от зрънчо.

 

Thanx a lot 4 da inspiration 2 exclusivelydev.wordpress.com

Угаснаха у мене всякакви надежди, че дори “младите, красивите” и свободомислещите, т.е “интернет хората” у нас се борят срещу някакво статукво. Угаснаха, след като няколко души, които отдавна уважавам като автори и блогъри и, чиито имена няма да споменавам, се обявиха пряко и открито в подкрепа на Реформаторския блок (или блог). Казвам ти, куме, сещай се, снахо!

Угаснаха, защото уважавам правото на всеки да има политически пристрастия, но сериозно се бях подлъгал (никой не ми е виновен), че поне веднъж, поне този път “цветът на нацията”, демек младите и прогресивните, т.е мислещите и информираните, са навити да направят нещо срещу “статуквото”.

А те ми заговориха за Реформаторски блок (или блог). И люлякът ми замириса…на гнило.

Замириса ми, защото дори някакви “реформатори” да спечелят, това няма да промени статуквото.

С нищо.

А именно:

В законодателния орган, т.е там, където се коват правилата, по които трябва да живея, ОТНОВО ще ме „представляват” хора, които аз няма да познавам и, които не съм посочил да ме представляват там. Това, че те сами ОТНОВО ще се редят ПОМЕЖДУ СИ в някакви листи никак, ама никак не означава, че ще имам някакъв реален избор, сещай се куме, хващай ми го, снахо! Това, залагам си душата, отново ще са хора, които ще се кълнат в някаква идея, но без да носят никаква (нито лична, нито наказателна, а само “морална”) отговорност за своите решения, действия, изказвания, гласувания, но отново ще определят моята съдба, правилата, по които трябва да живея и СМЕТКАТА ИМ ОТНОВО ЩЕ ТРЯБВА ДА Я ПЛАЩАМ АЗ.

Това отново ще са хора, които ще ми пробутват идеали и обещания за бъдещето срещу съвсем реални пари СЕГА. Моите пари. Сега. Съжалявам, обаче моите пари вече свършиха. Реформаторите ще трябва да си намерят друг, по-надежден източник на доходи, който да се обезпечава с нещо по-ценно от обещания в свободен текст, качени върху свободната платформа Blogger.

Много вероятно е да се гласува за тях и с това статуквото с нищо да не се промени, т.е по закон те (или които и да било други) пак няма да могат да носят отговорност за решенията, които гласуват, за изказванията, които правят публично и за всичко останало…дори тези решения / изказвания / гласувания да са престъпни за нацията и да противоречат на обществения (и на избирателския ми, уж суверен) интерес.

Съжалявам, че толкова често ви повтарям едно и също, но доста често вече преживявам една и съща (повтаряща се) реалност, а сега виждам как дори мислещи хора са погълнати от следващия й вариант, така че се налага…

По закон тези хора (които и да са те, разберете – нямам политически пристрастия!!!) отново ще имат имунитет, докато ни „представляват” – това значи, че отново ще могат да им се разминават всякакви престъпления, дори престъпления, които нямат нищо общо с властта…

По закон, който самите те ще пишат, ако им позволите, тези хора отново няма да носят никаква отговорност за престъпления по служба, т.е. отговорни ще са за злоупотреба с властта точно толкова, колкото чистачката в министерството – за решенията на министъра.

На вас оставям да разчитате на чистия им морал и да им давате всичките си пари в замяна. Айм аут ъф дис гейм.

По закон, който те самите ще пишат, ако им позволите, тези хора (които и да са те) отново ще декларират нещо в някакви декларации, но отново ще липсват последствия, ако сгрешат, защото просто няма да има кой да ги санкционира. Хората, които ще трябва да ги санкционират по закона, който те самите ще пишат, отново ще са на заплата при тях…

По закон тези хора отново ще си поделят гласовете на техни конкуренти, които не са успели да съберат достатъчно подкрепа на изборите и така легално ще „представляват” във властта дори хора, които са гласували против тях. Просто системата е такава.

По закон тези хора отново ще получават пари директно от хазната, т.е от твоя и от моя джоб, за да правят всичко изброено по-горе (т.е каквото си поискат), а единственият им “коректив” ще бъде отново “моралната” отговорност.

По закон ние, избирателите, отново няма да имаме правото да ги отзоваваме (които и да са те). Ще имаме правото само да подскачаме по площадите. Както винаги. Защото те няма да носят друга отговорност, освен “морална”, за действията си.

Ако все още вярвате, че в политиката има място за морал при тези правила, то аз съм готов да ви заплюя в лицето и да ви нарека олигофрени. “Контролът е висша форма на доверие”. Ние, обаче, няма да имаме никаква форма на доверие над своеволията на тези хора, които да са те. Разберете, че не изпитвам конкретни политически симпатии, нито антипатии. Просто системата ще си остане същата и гласоподавателите ще го духат. Както винаги.

По закон Те отново ще са хората, които ще пишат закона (не гласоподавателите, ъф корс).

Съжалявам, че толкова често ви повтарям едно и също, но доста често вече ми се налага да живея в една и съща (повтаряща се) реалност, а сега виждам дори как мислещи хора са погълнати от следващия й вариант, така че се налага…

Които и да са Те, практически ОТНОВО НЯМА ДА МОГАТ ДА БЪДАТ подвеждани под отговорност – за нищо – ще липсва и механизъм за тяхното отзоваване – дори от избирателите, които са ги избрали да ги “представляват” във властта. Както винаги. Но властта си остава и срещу нея трудно се спори, дори да изтъркаш 4 чифта нови обувки върху жълтите павета.

Сега по-умните от вас сигурно ще ме попитат какво, всъщност, предлагам, щом съм толкова недоволен?

Предлагам демокрация.

Думичката „демокрация” идва от гръцкото demos (народ) и kratos (сила, власт), което ще значи „власт на народа”, т.е предлагам народът, като суверен, да управлява. Предлагам да запълним думата Демокрация със съдържание. Появят ли се “представители”, демокрацията става фасадна. Защото представителите имат право от Бога на своя собствена свободна воля и никой не отрича това, но никой не може и да ги контролира, а аз отричам факта, че това се нарича демокрация.

Предлагам не сто, не 240, а осем милиона народни представители.

Българското общество, обаче, се оказва твърде тесногръдо и незряло за такава идея. То все още има нужда от лидери, които да го мачкат. Дори мислещите и уж модерните залитнаха по някакви идеи от статуквото.

Ще ви обяздят гнева и ще ви изпият сока – това е всичко, което ще се случи.

Ще се окаже, че сте трамбовали жълтите павета с месеци, за да може вуйчото на Х и снахата на У да си купят мерцедес и да построят нов комплекс на морето.

Така се случваше последните 23 години, имате ли някакви аргументи, че така няма да се случва и занапред?

“Да правиш едно и също всеки ден и да очакваш нещо различно” е еманация на глупостта.

Но, според мен, вие не сте глупави.

Вие просто сте уморени.

И ви е писнало.

На мен също.

Ала това не значи, че ще оставя поредните умници да ме дърпат за халката, която ми беше забита в носа.

Казвам “беше”, защото халката там просто я няма.

И парите ги няма. Няма да финансирам нито един елит, с нито един лев, с нито един миг от вниманието си, с нито един процент от доверието си, докато не си получа властта обратно, т.е докато не получа обратно правото си да избирам сам собствената си съдба и обстоятелствата, при които ще живея.

Искам да ме питате за всичко от тук нататък. За всяко решение. Всеки ден. По пет пъти на ден, ако трябва.

Или по десет пъти на ден. Готов съм да не спя, но не съм готов да оставя нито едно решение в ръцете на нито един “представител”.

Всички “представители” са ми ясни и прозрачни като рентгенова снимка, просто. Осъзнавате ли това?

Съжалявам, но дори да не го осъзнавате, аз не мога да се върна назад. Не мога да излъжа себе си така, както те лъжат вас.

Политическите “представители” (независимо кои са те) няма да получат нищо от мен, докато не възстановят Демокрацията в първоначалната й форма. Подобно на Религията, тя доста се изврати. Върнете се хилядолетия назад. Това не е регрес, това е да се поучиш от старите бащи, които творяха в люлката на цивилизацията…

Нали всички сте европейци…

Разбирате ли, хора, не ме интересува дали сте от феновете на Мишо Шамара, от ДПС или от Реформаторския блог, по-важното е, че ЕЛИТЪТ ИМА НУЖДА ОТ МОЕТО ДОВЕРИЕ И ОТ МОИТЕ ПАРИ, ЗА ДА ПРОДЪЛЖИ НАПРЕД, a парите и доверието ми се изпариха. Няма ги. Точка по въпроса. Докато вие се олицетворявате с някакви “представители” доверието ми към вас също се изпарява, ако ще да сте ми майка и баща. Спирам да финансирам “представители” с доверие, внимание и пари по простата причина, че и парите, и доверието, и вниманието ми свършиха. Няма ги. Липсват.

Вярвам единствено в себе си и в правото си, ако няма да съм “суверен” само на хартия, да изисквам властта да се превърне в умен процесор без право на мнение и, подобно на личния ми умен процесор, всеки път да ме пита за всяко решение дали съм съгласен.

В противен случай ще го считам за нарушение на волята ми на Суверен, дадена ми както по Конституция, така и по силата на вечния Вселенски закон.

И ще преследвам всеки, който си я присвоява като на крадец и престъпник…

Още по темата (и отново). Защото, очевидно, се налага:

Пряката демокрация според Уикипедия

Разсъжденията на уважавания от мен писател Николай Теллалов за пряката демокрация

Пряка демокрация в България (видео)

Исландците си написаха конституцията онлайн

В Швейцария пряката демокрация остава на почит

Бъдещето принадлежи на пряката демокрация

Примери за Пряка Демокрация в историята и днес (видео)

 

Тихомир Димитров

Снимка: БГНЕС, изт: Актуално.ком

Парламентът възнамерява да почива. През целия месец август. Уморили са се хората от напрежението (нищо, че почти половината се „върнаха на работа” точно преди лятната ваканция), заработили са си (предполага се), чувстват се доволни (явно). Сега е време да си починат. Цялата кочина ще бъде оставена така, както си е. Битият-бит, е*аният-е*ан. С извинение за израза. И всички ще отидат да си пият мастиката по морето. Но не си мислете, че ще успеете да ги притесните И ТАМ. Повечето от вас просто няма да могат да си го позволят. Все пак, дамите и господата харчат парите, които вие изкарвате между „сутрешното кафе” и вечерната разходка по „традиционния маршрут”. Пък и нямат разходи за квартира, дрехи, транспорт и охрана, каквито имате вие. Могат да си позволят луксозни дестинации. Вие сте поели тези разходи. Вие ги поемате всеки ден, докато послушно се намъквате обратно в каишката и обратно в намордника, между сутрешното кафе и „традиционната разходка”. И добре правите. Бесните кучета ги разстрелват. Въпросът ми, обаче, е:

Какво ще се прави през времето, когато (чисто физически) няма да има срещу кого да се протестира?

Честно казано, според мен най-добрият стратегически ход на олигархията и на елита, който я представлява във властта, е с нашите пари да отидат на почивка. Да излязат във ваканция. За да спадне малко напрежението. А вие ги подценявахте. Мислихте, че са прости. Не, не е така. Това са лукави и пресметливи хора, които са се „оправили в живота”. Простите са тези, които ще платят за безплатната луксозна ваканция на служители, които не са си свършили работата. Нямат намерение да я свършат. И никога не са я вършили. Какво като им липсва достатъчно натрупан трудов стаж? Трудовият стаж е за хората с каишка на врата и с намордник около устата, които “трупат” похвали, стаж и други “бонбончета” – хора, които са обречени да чакат…докато животът им свърши и най-накрая просто умрат.  Иронията на съдбата е, че помним само онези, които раздават бонбончетата…Тоест, получаваме чиста смърт – “както морално физически, така и пропорционално статистически”. За награда за подчинението. Подобно на погребан, но не-любим кон и подобно на стар, заровен в задния двор, домашен пес. Чиста смърт. Това, от философска гледна точка, не е чак толкова лошо. Проблемът е, че не ми приличате на философи.

Заговори ли се за пряка демокрация, обаче, ставате ДЪРВЕНИ ФИЛОСОФИ И ПАРЛАМЕНТАРИСТИ. Заговори ли се за това, че няма друг начин, просто няма друга алтернатива вече, освен сами да вземем отговорността за управлението на собствената си съдба, в собствените си ръце и всички заедно, човек до човек, ръка за ръка, да се ангажираме с това денонощно: и финансово, и икономически, и физически, и психически, поради простата причина, че друга алтернатива просто ЛИПСВА и, че колкото и скъпо да плащаме издръжката на властта, за да ни „представлява”, тя винаги ще си намери друго, по-добре платено „хоби”, отколкото, забележете, да живее на наш гръб, с нашите пари; заговори ли се за това, то тогава възниква пълна слепота, абсолютна глухота и някакво мърморене, най-често от рода: А, ама не може така! То тогава и простите, и грозните, и старите ще имат правото на свободен избор. Че и необразованите също…за друговерците и за хората с друг цвят на кожата в НАШАТА (кога точно си я купихте и имате ли нотариален акт не разбрах) велика нация да не говорим…какво остава за чужденците, които са имали “щастието” да заживеят у нас, сред „нашите планини зелени”…алтернативно-сексуалните изобщо няма да ги споменавам.

Е, аз не съм прост, може би съм малко грозен, но имам една чудесна новина:

Природата им е дала това право, уважаеми, поставяйки душа в простите им или умни, стари или млади, по-грозни или по-красиви, с няколко сантиметра по-дебели или по-слаби, с няколко тона по-тъмни или по-светли, хомосексуални или хетеросексуални, местни или чуждестранни, разноцветни, разнообразни, разностранни и прекрасни, поради самия факт от чудото на живота, тела. Със свободен избор и не по-просто устроена от вашата душа. Природата им е дала това право, вие ли ще го отнемете? Вие, които не сте узрели до идеята, че отричайки свободата на другия, избирате завинаги да подарявате собствената си свобода на някой друг? Че дори мислейки се за „нещо повече” от другиго, вие автоматически каните другия, когото мислите за по-„глупав” от вас да ви седне на врата. След което безропотно му плащате и охраната, и командировъчните, и транспорта, и представителните разходи, и почивките в чужбина, и заплатата, която той сам си гласува. Оставяте го в продължение на четири красиви години от вашия живот да се съюзява с когото си поиска, безконтролно, срещу вашия интерес….Правите го полубог, получовек, с имунитет, който не носи отговорност, освен морална (разбирайте – никаква), нито за своите действия, нито за своите думи, нито за своите публични излияния и постъпки, нито за решенията, които гласува…определящи вашия живот и вашата съдба…за следващите десетилетия.

Това е, което постигате, когато отричате правото, дадено от природата на друг, още докато е поставяла душа в неговото или нейното (по-различно от вашето) тяло, докато отричате някой друг извън вас да има правото на щастие, абсолютната свобода на избора и решението да управлява съдбата си самостоятелно, независимо дали тя ви харесва или не, да участва в този живот, където и без това всички ние сме натикани в момента и буквално сме принудени да участваме…

Единственият начин да си върнеш свободата е като я върнеш на останалите…

На всички останали.

Като я позволиш.

Като я подариш.

И тук ще кажа нещо „греховно”, но това значи да я върнеш и на хората, които ще отидат с вашите трудно заработени стотинки на почивката, която вие не можете да си позволите…Защото те също носят душа. Много грозно и неправилно е да се забравя това. Много повърхностно и късогледо е да се пренебрегва фактът, че колелото на Живота се върти. Днес реалността просто е такава. Те са отгоре, ти си отдолу. Но всичко е до време. И това ще мине. А после ще си смените местата. Независимо дали сме съгласни. Просто така работи Животът и Той не прави изключения за никого. Ама абсолютно за никого. И за нищо. Няколко милиарда години не е е правил изключения, какво ви кара да мислите, че ще направи изключение точно за вас? Или за тях?

И ето, че опираме отново до основния въпрос:

Какво да се прави през времето, когато (чисто физически) няма да има срещу кого да се протестира?

Имам няколко добри идеи:

Подкарайте автомобила, който винаги сте мечтали да имате. Няма нужда да го купувате. Почти във всеки автосалон ще ви го предложат безплатно за тест драйв.

Идете с любимия си човек на пътешествие и се вкарайте в някакво приключение. За предпочитане с колата, която винаги сте мечтали да имате. Имайте я! Просто не я връщайте обратно в салона. Купете си я! Какво като струва 20-30, 50 или 100 000 лева? Правителството е на път да затъне с един милиард и няма идея нито какво ще ги прави, нито как ще ги връща…Подражавайте на богатите и на успелите, вместо да ги подценявате! Най-много да ви вземат колата, ако спрете да я изплащате. Но подозирам, че няма да спрете, защото ще ви хареса. И нещата сами ще потръгнат. Просто всичко зависи от това как се чувствате. Каквото навън, такова и отвътре. Каквото повикало, такова се обадило. Няма да ви набият и няма да ви вкарат в затвора, ако не успеете да изплатите колата. Но ще имате усещането (и самочувствието), че поне веднъж сте отхапали намордника и поне за малко сте се откъснали от синджира. Наемете я, ако чак толкова ви е шубе, мама му стара! Или просто попътувайте на стоп.

Правете секс с непознат(а). Феминистките да ме извиняват, че не съм сложил и мъж на картинката по-горе. Природата е решила да ми става само от жени и е по-силна от тях. Естествено, използвайте предпазни средства, въпреки че вероятността да умрете от рак е по-голяма, отколкото вероятността да умрете от венерическа болест. Един от всеки четирима е потенциален пациент на онкологията, т.е в четиричленно семейство поне един е с подписана смъртна присъда, в  дългосрочен план, независимо дали е девствен или не, а ако късметът не е на тяхна страна, значи и четиримата вече са „за гилотината”. Пак повтарям – в дългосрочен план… Основен причинител на рака е стресът (разбирай: каишката и намордникът). Сексът разтоварва от стрес. Сексът с непознати, пък, покачва адреналина, което вече е положителен стрес, т.е има шанс да оцелеете и четиримата. А, да, внимавайте, естествено, някой да не разбере. Все пак, не се нуждаете от допълнителен, че и отрицателен стрес, какъвто е, примерно, качественият, просташки, балкански развод. Просто не си вадете оная работа там, където си вадите хляба и всичко ще бъде наред…

Пътувайте със самолет. Летенето ви позволява да прекосите разстояния, които никога няма да преодолеете нито с любимата си, мечтана кола, нито на автостоп, нито дори със стария Голф. А ще се окажете на качествено ново и съвсем различно място, където климатът е друг. Но не само. И настроението е друго. Хората живеят по различен начин. Те не се интересуват от вашите проблеми. Те дори не са чували за тях! Но изглеждат щастливи. Може да ви хареса. Може да се почувствате толкова комфортно, че да не пожелаете да се върнете обратно при хората, които харчат вашите пари, но отказват да се съобразят с вашите искания. Това е чудесният начин да спрете да им плащате. А може и да се върнете. Никой няма да ви осъди за това решение. Роднините ще ви разцелуват, приятелите ще ви се зарадват, а аз лично ще ви поздравя. Защото ще се върнете различни. Сменили перспективата. Душевното състояние. Енергетиката. Вибрацията. Емоцията. Каквото отвътре, такова и отвън. Ще се върнете нови хора и ще заживеете по нов начин. Пътуването до друг континент със самолет понякога е дори по-евтино, отколкото ходенето до морето със стария Голф. По новата магистрала…

Потопете се в луксозен интериор. Отново няма нужда да го купувате. Наемете го! Прекарайте поне една вечер от живота си в интериора, който ви кара да се ЧУВСТВАТЕ по-богати. Докоснете гладките повърхности. Поиграйте си с мебелировката. Вдъхновете се от обстановката. Напийте се във ваната / джакузито. Поръчайте си вечеря в леглото. Изхарчете за омари, октоподи или скариди месечната си заплата. Дайте седмичната си надница за бакшиш. Ще ви издам една малка тайна – ако го направите, значи сте имали възможността да го направите, каквото и да ви струва това според собствените дребнави правила, т.е ограниченията, с които сте свикнали да живеете. Нищо няма да може да ви отмъкне от реалността на схващането, обаче, че щом веднъж сте го направили, значи можете пак. И нищо няма да ви амбицира повече. Самият факт, че за два морски дара сте платили месечната си заплата ще ви насочи към идеята (и ще ви накара да повярвате в нея), че има по-лесен начин да се изкарват същите пари, отколкото с 20 дена по осем часа бачкане на ден, просто защото сте родени в грешната географска ширина. И то съвсем законен.

Вземете си домашен любимец. И отново няма нужда да го купувате. Можете просто да се запишете като доброволец в някой приют. Всеки уикенд ще разхождате различни умни бозайници, ще им подарявате свободата, която на вас, още по-умните бозайници, ви е отнета и…познайте какво? Има голяма вероятност точно така да си я върнете! Първо психически, а после, естествено (и неизбежно), чисто физически. Пък можете и да си осиновите космат брат. Или космата четиринога сестра. Предимството им е очевАдно. Това са съществата, които ще ви обичат с цялото си сърце, независимо дали сте слаб(а) или дебел(а), независимо колко (не)подходящо се обличате, независимо с какви хора се събирате, независимо дали точно сега имате 20 или 20 милиона лева в банковата сметка, независимо колко сте контактни, независимо дали годините ви на тази грешна земя са едноцифрено или двуцифрено число, независимо дали останалите ви мислят за нещо повече или по-малко от тях. Те просто ще ви гледат в очите и ще ви обожават. Защото вие сте техният човек. И не ги подценявайте. Разбрахме се вече, че това е кофти практика. Пък и те са умни бозайници…

Похарчете пари. Просто дайте. Надминете веднъж себе си и, вместо 20 стотинки, пуснете два лева на просяка. Вместо три лева, оставете 17 лева бакшиш. Закръглете сметката. Така ще подложите на тест хипотезата, че каквото даваш, още повече от него получаваш, но в различно време, от съвсем различен източник, понякога доста неочакван. Отпуснете се, експериментирайте, пробвайте, изчаквайте и ще видите. В крайна сметка, ако 17 лева са в състояние да ви разорят, значи няма какво повече да губите. Но дори тогава пак има вариант. Тогава три лева за вас са цяло състояние. Споделете ги. Дайте ги на някой, който има повече нужда от тях. Номерът е да нахраниш някого, когато си по-гладен от него, а не когато си преял….Дайте и се наслаждавайте на резултата. Когато подарявате пари няма да получите дървесина, въглища или хартия в замяна, уважаеми! Каквото повикало, такова се обадило, а по мои лични наблюдения „божествената лихва” се движи някъде между 500 и 800%. Има вероятност това да се окаже най-добрата „инвестиция”, която сте правили някога. Просто трябва да се доверите на процеса. И да започнете първи. Никой няма да ви отнеме свободата на инициативата и волята на избора. Никой няма да ви ги натрапи. Аз лично, ако се ядосам, че съм останал само с десет лева, винаги бих ги подарил на първия срещнат човек, който има нужда от тях повече от мен. Това винаги ще ме накара да се чувствам по-добре, защото щом давам, значи все пак ИМА какво да дам. Нали така? Това винаги се отплаща „с каруцата”. Случвало ми се е много пъти. Какво пречи да опитате и вие? Все пак, давате много повече на онези с луксозната почивка. Но има една малка разлика. Не го правите по собствен избор и не се кефите, че го правите. Тоест, принудени сте. И е нормално да се чувствате прецакани. Така че, когато давате, опитайте поне да се изкефите на този факт. Другият вариант да похарчите някакви пари е просто да си угодите с някакво капризче – нещо, което не си позволявате всеки ден. Вижте примерите по-горе. Помнете максимата, че „за да получиш, първо трябва да дадеш”…

Общувайте с екстровертни, готини, симпатични хора. Знам, че го правихте по време на протестите, но сега, през целия месец август, просто НЯМА да има срещу кого да протестирате. Така бонусът от срещата с положителните хора ще си остане, но няма да я има „скръбта” от повода, по който сте се събрали. Обменяйте идеи. Творете заедно. Посветете се на някакъв смислен проект. Или просто идете на разходка из зеленината на планината (покрай синевата на морето) заедно. Тези хора ще ви заредят. Чудите се откъде имат толкова много положителна енергия ли? Ами те непрекъснато я раздават! Обаче го правят с кеф. Ще се изненадате, че дори не са чували кой е новият премиер. И не защото са тъпи. Просто не ги интересува. Ще разберете, че има и такъв начин да се живее. Че той изглежда добре, всъщност – доста прилично. Че зарежда. Че може и така – без всички обществени проблеми задължително да минават и през твоя дом, и през твоя телевизор, и през твоята душа. Има по-важни неща. Може дори да изберете да заживеете така. Със сигурност ще станете по-приятен човек, ако го направите. А общуването с тези хора със сигурност ще ви промени. Те ще ви покажат, че свободата (която е най-вече психично явление), е напълно възможна и физически.

Сваляйте непознати (мацки) на бара. На жените няма да препоръчвам да свалят непознати пичове по баровете, защото това може да произведе непредвидими последствия. Феминистките отново да ме извиняват. Да подаряваш нещо, което всички се опитват да разграбят не е точно благотворителност. Все едно да подариш доживотните спестявания от баба си на премиера. Или да си платиш, за да отидеш на негов митинг. Жените могат просто да си позволят да не правят нищо и да изглеждат добре. Докато могат…Какво като срещнете невнимание? Какво като срещнете отрицание? След десетото Не се крие и едно Да. Може би тръпка само за през нощта, а може би готин човек, който ще бъде около вас през целия ви оставащ живот?! Защото именно по този нелеп начин сте се запознали, а после се е оказало, че не е трябвало да играете роли, тъй като вие, всъщност, се харесвате именно такива, каквито сте си. Но, ако не бяхте изиграли нелепата роля, ако не бяхте направили първата стъпка, как щяхте да знаете? Дали щяхте да разберете? И не говоря само за формиране на двойки. Понякога срещаме хора от срещуположния пол, които остават край нас много повече от нашата „вечна любов”.

Влюбете се. Позволете да си изгубите разсъдъка по някое същество, също толкова несъвършено и объркано, колкото вас. Това винаги има лош край, естествено – химията рано или късно се изчерпва и мозъкът спира да помпи в тялото допинг, съпоставим само с ежедневната употреба на кока, марихуана и морфин, взети заедно, т.е следва голяма, при това продължителна и то доста дълбока депресия. Но за сметка на това, на есен ще сте напълно безразличен (безразлична) към призивите „Червени боклуци” и „Оставка”. Може дори да заобичате Мишо Шамара, ако гаджето ви се окаже ислямски фундаменталист.

Пийте само слънчева вода. Сега слънцето е в изобилие, използвайте го! То става не само за сушене на плажните хавлии и за правене на тен, но и за структуриране на вода в стъклена, за предпочитане без ръбове и без етикети, бутилка. Капачката не трябва да е завъртяна до край, но все пак шишето трябва да е покрито, за да не се изпарява течността. 2-3 часа по обяд са достатъчни, но 9-10 биха имали дори по-положителен ефект върху цялото ви битие. Положителен ефект номер едно: изпаряват се всички летливи химикали, участвали в пречистването и дезинфекцията на чешмяната вода. Положителен номер ефект две: отлага се котленият камък. Положителен ефект номер три: има силата на няколко редбула, ама без страничния ефект. Положителни ефекти от четири до плюс безкрайност – ще ги усетите след време. Просто си го изградете като навик.

#ДАНСwithsomebodywhogivesback

Тихомир Димитров

Изт: cheti.me

Или една година в хайку:

Гърдите ти са
Все така съвършени
Дори през януари

Тикай ме напред
Със силата си лека
Влажен февруари

Пиша когато
Нямам пари защото
През март съм богат

Умрях и нищо
Не се случи със мене
Беше през април

Мастиката е
Сладка привечер през май
И през септември

Трепти небето
Отрупано със звезди
Свири ми щурец

Кръглата луна
Мълчаливо ме гледа
През прозореца

Пищи малкото
На совата в клоните
Високо горе

Пет пеперуди
И не една щипалка
Лятото гъмжи

Тичам през нощта
Край мен гората лети
Има комари

Бързо изгрява
Слънчо – немирен и трезв
Зловещ махмурлук

Петре стих плети
По пет стиха преплитай
Слаб поет си ти

Величествени
Крановете мигат там
До брега студен

Лягам си сега
За да сложа кафето
Рано сутринта

Свеж е полъхът
На морето есенно
Преди бурята

Питам се дали
Истински съм се родил
Всеки ноември

Не бях аз който
Избяга от твоята
Зимна приказка

Гледах снега и
Всички снежинки бяха
По местата си

Небето мълчи
Когато не викате
Със сърцата си

Тихомир Димитров 

В Америка, когато момчето порасне и тръгне на училище, му препоръчват добрия план за живота: през следващите 20 години да учи, през следващите 20 да прави пари, през следващите 20 да се занимава с политика и накрая – с благотворителност.

При мен се получава обратното – до 1989-та (като всички други) се занимавах с благотворителност към държавата. През следващите 20 години – с политика. От една година съм в бизнеса и, ако е рекъл Господ, ще ми остане време да уча…

Шегата настрана, но напоследък уча така здраво, както никога през живота си. Моят син и съдружник в консултантската фирма за иновации Nextdoor Георги редовно ме затрупва с материали за четене. Като прибавя и това, което намирам сам, плюс железният режим всеки ден по 3 часа за четене, мога да твърдя, че иновациите са „позната земя”.

Готов съм да споделя с вас всичко, което ме впечатли, ентусиазира и завладя в област, която е приоритет № 1 за Европа, САЩ и другите световни лидери, а България и тук е на последно място. Добрата новина е, че ако разберем и приемем иновативното действие като национален приоритет, можем истински да подобрим живота си. За всичко това – на блога Go Nextdoor.

Преди няколко години известни социолози, след като успяха да разменят членските си книжки в БКП за голф-игрища, напористо ни убеждаваха, че българският преход е завършил. Оказа се, че всъщност той не е започвал. Поредно доказателство са скандалите, които в момента тресат обществото и държавата. Агонията на комунистическа България продължава още…

2011-та може да бъде 22-та година на агония. Но има и друга възможност. И тук изобщо не става дума за политика – докато най-неграмотните у нас са най-активните избиратели, политиката все ще изглежда така.

Става дума за ТЕБ.

Даже и наивно да си повярвал(а) на “промяната”, дали през тези 21 години не си се ограничил(а) в очакване някой да я направи? Именно в това масово чакане е отговора защо сме на това дередже. Някои успяха честно и истински да променят живота си, но те са толкова малко, че успехът им буди подозрение вместо възхищение.

Ти опита ли НОВОТО? Лично ТИ? Направи ли поне един опит да промениш живота си, вместо други непрекъснато да го “променят”? Срещна ли човек, който да ти каже, прочете ли книга, която да ти отвори очите за НАЙ-ВАЖНОТО? За това, че “както досега” не е валидно за нито една област от живота ни. За това, че старите решения не работят. Че сигурното е най-рисково. Че промяната не е “едно от нещата”, а същността, начин на мислене и действие. Че ПРОМЯНАТА е толкова всеобхватна, че нищо вече няма да е същото. И това е страхотно!

Аз имах този късмет! Пожелавам го и на теб през Новата 2011 година!

Винаги ми е приятно да се срещам с млади хора – чувствам се далеч от идиотщините, които сме сътворили ние, възрастните. Такава възможност ми даде поканата на Фондация “Фридрих Еберт” да участвам в нейната Лятна академия за млади политици. Заедно с двама депутати от левицата трябваше да дискутираме сложната тема за ценностите. С моите бивши колеги отдавна се бяхме разминали тъкмо на ниво “ценности” и никак не беше трудно да откроим различията. Един от участниците реагира така: “Не ни занимавайте с вашите конфликти! Те са минало, говорете за бъдещето…” Дотук младият човек беше абсолютно прав. Грешката беше в следващото изречение: “…Кажете ни какво трябва да се направи.”

Ако младите чакат от нашето поколение отговорът на този въпрос, бъдещето ще изглежда като миналото. Те трябва да разберат, че в такива времена е нужна не приемственост, а отрицание. Нищо положително не могат да вземат от българския преход особено в областта на политиката. Трябва да започнат отначало, без да питат. Просто да го направят!

През последните няколко дни трима европейски държавници с различна политическа принадлежност си подадоха оставките, за да поемат отговорност. Главният секретар на финансовото министерство на току-що формираното британско правителство – либерал-демократът Дейвид Лоус се оттегли незабавно поради обвинения в нарушение на етичните норми. Лидерът на чешките социалдемократи Иржи Пароубек, въпреки, че партията му спечели изборите, пое отговорността за това, че този резултат не позволява съставяне на правителство. Германският президент, християндемократът Хорст Кьолер, напусна поста заради “непремерени изказвания”.

Европейската политическа история изобилства с такива примери. В повечето случаи става дума за политици с голям опит и влияние в обществото. Тъкмо поради това техните оставки са спасявали правителствата и партиите им. Защото ако политикът не поеме лично отговорността, тя се пренася върху кабинета, върху мнозинството, върху партията. Това е европейската, нещо повече – това е цивилизованата практика.

У нас бившата БКП продължава да поддържа тезата, че “оставката е бягство от отговорност”. Но само тя ли? Колко български политици през изминалите 20 години са подали оставките си, за да поемат отговорност? Отговорът и сравненията оставям на вас.

Споделям напълно казаното от Даниел Грос, директор на European Policy Studies пред в.” Капитал”: “За да може една страна да направи голям скок и да настигне другите преди нея, има два вида реформи. Първите можете да направите с една дузина хора – премиер, гуверньор на централната банка и т.н. Това са макрореформите – разумна фискална политика, валутен борд, изчистване на дълга. В България това е направено. След това са другият вид реформи, за които трябват 10 000 човека. И тези 10 000 още не са намерени в България. Това са много по-дълбоките реформи – не толкова да има нови закони, а да се направи ефективна администрация и всичко да започне да работи. В България тези неща дори не са започнали.”

Вчера пътувах до Русе и обратно. Гражданският форум за развитие на Русе беше организирал представяне на моята книга “Да бъдеш свободен”, която “Сиела” издаде преди няколко месеца. По пътя обърнах повече внимание на нещо, което и преди ми е правело впечатление. В отсечката от Ябланица до Русе почти всички ограничения на скоростта до 60 и 40 км/ч извън населените места са неадекватни. Те, като правило, са поставени около отдавна изоставени наблюдателни пунктове на КАТ. Пътят е прав, с отлична видимост и ограниченията са ненужни, направо глупави. Не и за катаджийте, които вероятно без проблеми изпълняват плана за глобите.

Сигурно вече си мислите, че са ме хванали в нарушение. Не можаха Просто глупавите знаци ми заприличаха на пречките и ограниченията пред бизнеса у нас. Тези дни мениджъра на “Пайплайф” за България описа покъртителна картина в интервю за “Дневник”. Чувал съм подобни истории десетки пъти. Защо БЕШЕ така ми е ясно и съм го написал в моята книга. Въпросът е ЗАЩО ПРОДЪЛЖАВА ДА БЪДЕ ТАКА?

Бях един от поканените гости на учредителния конгрес на ГЕРБ. В приветствието от името на “Социалдемократи” (които бяхме изключени от “Коалиция за България” заради критиките си съм правителството на Станишев) им пожелах да бъдат алтернатива не само на тройната коалиция, а на целия преход. Все повече се съмнявам, че ще успеят, ако изобщо се стремят към това.

Да приемем, че се стремят. На какво разчитат? На благоприятна международна конюктура? На добро наследство от предишните управляващи? На добросъвестни политици? На работеща администрация? На по-малко пенсионери и болни? На патриотизма на младите? На чудо?… ЕДИНСТВЕНОТО, на което могат да разчитат, е на деловите хора – тези, които на собствен риск и за своя сметка искат да работят в своя полза и неизбежно в полза на другите. НИЩО друго не може да ни измъкне от сегашната критична ситуация.

На мястото на правителството бих счупил всички политически чадъри и премахнал всички глупави ограничения пред бизнеса. НАВСЯКЪДЕ по света, където са го направили, са успели. Ако ГЕРБ е това, за което се представя, той няма по-добър съюзник от бизнеса. Не близкия до партията бизнес, а изобщо. Това наистина би било различно от всички предишни управляващи. От “чорбаджиите-изедници” на Виденов до “обръчите от фирми” на Доган. ВСЕКИ българин или чужденец, който иска да работи по правилата, трябва да почувства реално държавната грижа. Това, според мен, е печелившата политика.

Да, и да не забравите за пътните знаци!

В рамките на една седмица дойде добрата новина, че националният план на България за търговия с въглеродни емисии най-после е приет и много лошата, че Брюксел ни отнема правото да търгуваме заради…липса на административен капацитет.

Опитът на министъра на околната среда и водите да обвини за проблема предишното правителство беше жалък. Тя, изглежда, не разбира, че по този начин поставя под съмнение основателните обвинения към корумпираната тройна коалиция. Но точно по този въпрос отговорността е на сегашното правителство. Както стана ясно от изявленията на самия министър-председател, те са очаквали забраната.

В създадената ситуация възникват изключително сериозни въпроси. Защо нищо не е направено България да има капацитет, т.е. кадърни чиновници по толкова важен проблем? Защо в антикризисния пакет бяха заложени 500 милиона приходи от излишните вредни емисии? Защо тази търговия продължава да минава изцяло през държавна агенция, а не през борсата, както е в много европейски държави и, което е по-важно, където възможността за корупция е сведена до минимум? Кой ще понесе отговорността за този грандиозен скандал?

Това, че обществото ни е неграмотно по този и много други въпроси от негов жизнен интерес и че купените медии не пишат, не означава, че няма проблем. Има ОГРОМЕН проблем. Ако сравним финансовото изражение на всички шумни полицейски акции досега със загубите от тази управленска некадърност, едва ли ще бъдат и 1/3, ако изобщо се стигне до осъдителни присъди. Какво излиза? Само един гаф на администрацията ни струва три пъти повече от всички заловени бандити вкупом! А непреките загуби? Държавата-длъжник на хиляди фирми им отнема още една възможност да оцелеят.

В такива моменти искам да видя виновния министър в затвора много повече от мутрата. И по това съдя как ни управляват, не по приказките!

И нашата улица, въпреки гордото си име “булевард”, прилича на швейцарско сирене. Но тази сутрин изгря надежда – мъже с лопати разчистиха от боклуци най-голямата дупка и съобщиха, че ще асфалтират. По обяд се появиха пълен с асфалт самосвал, валяк с платформа за транспортирането му, няколко товарни и леки коли и десетина работника. С недоумение разбрах, че всичко това е заради тази единствена дупка. Техническият ръководител ми обясни, че те са изпратени от “Софийска вода” само за нея и другите не са тяхна работа. Формално човека беше прав, но се съгласи, че ситуацията е абсурдна. Представете си колко ресурси се прахосват ежедневно с този начин на работа. Елементарно е общината да координира такива скъпоструващи дейности. Съседни държави са го направили преди повече от век. Колко още ще ни трябва на нас, “европейците”?!

А след два часа, заради тежките камиони от близкия строеж, току-що асфалтираната дупка отново стана яма…

Щом човек като Александър Томов може да се представя за борец за справедливост и срещу корупцията и за жертва на организираната престъпност, НЕЩО МНОГО ГНИЛО ИМА В БЪЛГАРИЯ.

По-подробно за поразиите на този “феномен” може да прочетете в моята книга “Да бъдеш свободен”, която “Сиела” издаде през декември миналата година.

След като излязох от политиката през лятото на миналата година, основах консултантска фирма, чиято регистрация излезе през декември. Сега, през февруари, ние сме задължени да внесем първите си документи в НАП. По принцип се отнасям с голямо уважение към решенението в България да се създаде единна данъчна администрация. Това е по принцип. Конкретно, обаче, счетоводителката на нашата фирма беше върната три пъти с три различни забележки по документите.

Признавам, че някои от забележките бяха основателни. И ние веднага ги отстранихме, но думата ми е, че благодарение на случайният принцип на попадане на служител (което също подкрепям) всъщност ние се срещнахме с три различни данъчни администрации. Едната беше възрастна и отегчена и изобщо не погледна документите, които (тук трябва да кажа, че се бяхме престарали) бяха представени както на хартиен носител, така и на диск. Оказа се, че може да се използва само дискета?!?! Какво да правят тези, чиито по-съвременни компютри нямат флопидисково устройство? Това, естествено, не е забележка към данъчните.

Втората се оказа на средна възраст и малко по-благосклонна, за да приеме половината от документите. Като се ограничи с пояснението, че другата половина не отговаря на изискванията.

Третата данъчна администрация беше млада и много добросъвестно (не знам дали й влиза в задълженията) обясни на нашата счетоводителка какви са изискванията и прие документите.

Това ни отне около 48 часа. За толкова време в Сингапур можеш да започнеш бизнес. Изводите оставям на вас.

Проф Николай Неновски

(Софийско бизнес училище)

3 август 2013 г

 

Идеите в настоящия текст бяха обсъдени и обогатени в дискусии със студентите и преподавателите по време на второто издание на Софийското бизнес училище, проведено през юли 2013 г.

 

Целият текст е достъпен тук

 

Николай Неновски е редовен професор по монетарна теория и международни финанси в университета Амиен (Франция), както и в УНСС, катедра “Финанси”. Гост-професор в университета в Орлеан. Автор е на множество научни публикации и няколко книги.

Повече за него на http://www.nikolaynenovsky.com

 

Блогът за икономика 2013

The post Парични и финансови идеи за гражданското общество appeared first on Блогът за икономика.

Растеж на данъчните приходи, % на годишна основа – акумулирани данни от началото на годината

Източник: Министерство на финансите

 

Държавният бюджет е практически балансиран за първите 6 месеца на годината (с минимален дефицит от 7.6 млн.лв при 14.2 млрд.лв приходи). Влошаването на бюджетното салдо спрямо същия период на миналата година е близо 70 млн.лв., което е в рамките на заложеното в бюджета.

Приходите в бюджета достигат 14.2 млрд.лв, което е увеличение от 940 млн.лв. спрямо предходната година – в рамките на очакваното. Приходите от акцизи продължават да се подобряват и спадът им през януари-юни е само 1% (спрямо 15% спад през януари).

През юни, обаче, се наблюдава влошаване на растежа на данъчните приходи, основно заради по-бавен растеж на приходите от ДДС. През самия юни това не довежда до проблем заради наличието на растеж на неданъчните приходи. От графиката по-горе, обаче, се вижда ясно, че най-голямо увеличение на данъчните приходи има през април и май (служебното правителство) докато през юни растежът се връща до по-ниските нива от началото на годината. Дали ще го обясним с хаоса покрай промяната в правителството през юни или с това, че събираемостта не е била приоритет заради политически неволи (Пеевски и протестите), но все пак развитието е негативно. Събираемостта на приходите трябва да се увеличи до нивата постигнати през април и май.

 

Блогът за икономика 2013

The post Бюджетът за първото полугодие на 2013 appeared first on Блогът за икономика.

Вчера Кипърската централна банка обяви решението си как ще процедира с банковата криза в страната. Както знаем, през март двете най-големи банки в Кипър фалираха, а правителството нямаше възможност да ги спаси (защото и самото правителство е пред фалит и имаше нужда от спасителни заеми).

Още през пролетта беше решено, че малките вложители (до 100 хиляди евро) ще бъдат изцяло защитени, но големите вложители ще загубят част от парите си, тъй като няма кой да покрие загубите. Дискусионният въпрос беше какъв дял от големите влогове да бъдат “отрязани” (haircut). Отговорът за едната от кипърските банки (Bank of Cyprus) вече се знае – 47.5%.

Технологията в Bank of Cyprus е следната:

- 47.5% от всички големи депозити ще бъдат превърнати в акции, т.е. големите вложители ще получат акции в банката в замяна на загубените си средства

- останалите 52.5% от депозитите ще си останат депозити, но има временни ограничения в тегленето им

Чрез трансформацията на 47.5% от депозитите им, практически, големите вложители в Bank of Cyprus стават собственици на банката. Това, разбира се, е нож с две остриета – има възможност (ако банката се управлява добре и кипърската икономика се възстанови) банката да стане печеливша, цената на акциите да се повиши и собствениците да възвърнат част от парите си. Обаче, има риск банката да продължи да има загуби и тогава акциите й няма да струват много, т.е. депозитите превърнати в акции може да бъдат почти изцяло загубени.

Сериозен е проблемът с остатъка от 52.5% от големите влогове. Те няма да бъдат превръщани в акции, т.е. остават си влогове, обаче, достъпът до тях е временно ограничен, за да се избегне масово теглене и банкова паника. Позволява се теглене само на ограничен размер дневно (300 евро от банкомат или гише), плащане с банкови карти и плащане на доставчици и служители. Проблемът е, че свалянето на такива капиталови ограничения е много трудно – в Исландия те продължават да са в сила вече 4-5 години след банковата криза.

При другата голяма банка, Laiki (Cyprus Popular Bank) положението е още по-тежко. Банката практически е във фалит/ликвидация. Малките влогове до 100 хиляди евро са преместени в Bank of Cyprus, а големите влогове остават в Laiki. Големите вложители в Laiki вече не са вложители, а кредитори на една фалираща компания (тя дори вече не се води банка) и могат да получат нещо обратно само след продажба на активите й. Вероятно загубите на вложителите в Laiki ще са много по-високи от 47.5%, а и ще чакат дълго време докато получат каквото и да било като плащане.

 

Да се вгледаме в причините за кризата:

1. Двете кипърски банки неразумно бяха инвестирали много пари в Гърция, в гръцки държавни облигации, както и в лоши кредити

2. Двете банки нямаха достатъчно собствен капитал, за да покрият загубите си, нито пък акционерите им имаха възможност да увеличат капитала им

3. Кипър нямаше натрупан фонд за гарантиране на влоговете, нито фонд за преструктуриране на банките

4. Банковата система на Кипър беше изключително голяма почти 10 пъти по-голяма от икономиката, т.е. трудно можеше да бъде спасена от кипърското правителство, дори и то да имаше пари

5. Кипърското правителство имаше твърде големи дефицити и дългове и нямаше възможност да отдели пари за спасяване на банки

6. Голяма част от вложителите в Кипър са чуждестранни граждани, вкл. от Русия и други страни извън ЕС, което намали стимулите за спасяването им на национално и европейско ниво.

Накратко, банковата система на Кипър не само беше изключително податлива на криза, но и неподготвена да се справи с кризата когато тя дойде. Това е най-лошата комбинация (за сравнение, по всяка от точките 1-6 Кипър беше в най-лошата възможна позиция в ЕС, а България е в другия край, сред добре представящите се страни в ЕС).

 

Блогът за икономика 2013

The post Кипър – банкови развития appeared first on Блогът за икономика.

Струва ми се, че покрай актуализацията на бюджета още по-ясно се виждат структурните проблеми, от които страда подготовката, изпълнението и отчитането на държавния бюджет. Актуализацията донякъде се възползва от, но в същото време и ярко подчерта най-лошите черти на бюджетната процедура.

 

1. Непрозрачни прогнози

Прогнозите, върху които се гради бюджетът, се правят от самото Министерство на финансите, което подготвя и бюджета. Това, освен че създава известен конфликт на интереси, позволява и политически натиск върху един чисто експертен процес. Също така, проблем е, че липсата на доверие към прогнозите води до политически атаки към бюджета – при приемането на бюджет 2013 от опозицията имаше както критики за надценени приходи, така и критики за подценени приходи.

Но най-големият проблем е това, че в бюджета няма публикуван анализ на чувствителността – т.е. какво ще стане с бюджета ако една или друга прогноза не се сбъдне. Това дава възможност за брутално политиканстване – както от приемащите бюджета, които могат да твърдят, че той може да се изпълни при по-нисък растеж, така и от тези, които сега актуализират бюджета, които твърдят точно обратното. И едните, и другите не са публикували никакъв анализ или модел, който да доказва твърденията им. Това е голяма непрозрачност на бюджета, която позволява приемане и актуализиране на бюджета без въобще да се доказва дали това е необходимо и обосновано.

В други страни (Великобритания, някои скандинавски страни), макроикономическите прогнози се правят от независими органи, които не са податливи на политически натиск. Това е и посоката, към която отиват останалите европейски страни.

 

2. Непрозрачност на “буферите” в бюджета

Не е тайна, че в държавния бюджет ежегодно се залагат “буфери” – средства, които не са заложени по конкретно перо в бюджета и могат да се похарчат по усмотрение на правителството. Най-видимият буфер е т.нар. резерв за непредвидени разходи. Но има и много други. Например, надценяват се разходите за кофинансиране на еврофондове, разходите за лихви, разходите за вноска на България в бюджета на ЕС и пр. Още от началото на годината е ясно, че тези разходи няма да се изпълнят в пълен размер, т.е. остават огромни средства, които правителството може да реши да похарчи за нещо друго, практически може да ги похарчи за каквото си поиска. През миналата година, например само от лихви и вноска в бюджета на ЕС има 300 млн.лв. спестени средства. Отделно, още поне толкова са спестени от кофинансиране на еврофондове (което ще стане и тази година заради недостатъчно усвояване на еврофондове). Т.е. в ежегодните бюджети има някъде между 700 и 900 млн.лв. буфери, макар че точната сума се знае от много малко хора.

Липсата на буфери беше един от аргументите за актуализацията – но правителството не е представило точен анализ колко точно са буферите в бюджета и колко от тях вече са похарчени. Защото и това правителство не иска да прекрати практиката да си има “свободни пари за харчене”, т.е. буфери. Очевидно е, че решаването на този проблем минава през по-прозрачно бюджетиране на буферите, и по-затегнат контрол и прозрачност при харченето им (например, чрез обсъждане в комисии и гласуване в парламента, а не чрез решение на правителството).

 

3. Непрозрачност на невърнатото ДДС

Много се изговори за невърнатото и просроченото ДДС, дължимо към фирмите. Официална и регулярна статистика за това, обаче, не се публикува. Едно правителство може избирателно да пуска данни, с които да доказва, че няма много невърнато ДДС – или въобще да не коментира темата, оставяйки въпроса на спекулации. Сегашното правителство отиде в другата крайност, да твърди, че има повече невърнато ДДС, отколкото то е реално, отново с цел да постигне политическа цел (актуализирането на бюджета). Всички тези практики са проблемни, защото позволяват манипулиране на бюджета и обществото.

Решението е в регулярно публикуване на данни, съставени по стандартна методология, които да показват реалното състояние.

 

4. Просрочени задължения и поети ангажименти

За радост, при просрочените задължения се публикува статистика за техния размер – макар и само веднъж на тримесечие (но не се публикува кои министерства имат такива дългове). Обаче, никакви данни не се публикуват за поети ангажименти и задължения за бъдещи периоди. Това позволява отново или да се укрива реалният размер на поетите ангажименти, или – както е в момента – да се твърди, че те са повече, с цел да се оправдае актуализацията на бюджета. Тази ситуация успешно се използва от отделните бюрокрации, които си прокарват (непрозрачно и без никакъв анализ и обсъждане) разходи, които парламентът не им е гласувал.

Без ясна и детайлна статистика, всеки политик може да си твърди каквито си иска измислици-премислици за бюджета (което и почти всички правят). Нещо повече, необходими са ясни правила кой и при какви условия може да поема ангажименти за бюджетни разходи за бюдещи периоди и тези ангажименти да са в рамките на съответните бюджети.

 

5. Липса на бюджетна дисциплина

По-силните министерства знаят как да получат повече пари, отколкото парламентът им е гласувал – похарчват си бюджета през първите няколко месеца и след това започват да плачат по медиите, че нямат пари дори за бензин (МВР е типичен пример). Обърнете внимание, че обикновено пари по този начин получават министерствата, които и без това имат най-големи бюджети. МВР, например, всяка година получава допълнително финансиране, въпреки че има най-големия бюджет в сравнение с всички останали министерства.

Проблемът е, че това изкривява стимулите за бюджета – никой не се опитва да си направи реалистичен бюджет и да го спазва, тъй като никой не приема приетия от парламента бюджет за финален. Всеки знае, че правителството може да му отпусне още пари във всеки един момент. Това създава стимул за похарчване на максимално много пари в началото на годината, за да може да се “мрънка” за още по-нататък. При това, обикновено се разходват пари за най-ненужните неща, а най-важните разходи се отлагат за края на годината, тъй като с тях е по-лесно да бъде изнудван финансовият министър.

 

6. Фискален резерв

Преди законът залагаше минимално ниво на фискалния резерв, което трябваше да се изпълнява към всеки един момент (реално, към края на всеки месец). Това не даваше възможност за гъвкавост и беше променено – така че сега минимумът на фискалния резерв е задължителен към края на годината – т.е. към 31 декември. Промяната, обаче, създаде друг проблем, тъй като в края на периода има много непредсказуеми приходи от еврофондове и други плащания и се създава голям риск за изпълнението на изискването. Например, ако ЕС забави възстановяването на еврофондовете и не ги плати през декември, а през януари, правителството няма да може да плати някакви други разходи през декември заради липса на пари във фискалния резерв.

Решението е във възприемане на лимит на фискалния резерв, който не е нито задължителен постоянно през годината (както беше преди), нито е задължителен само в края на годината (както е сега) – долната граница на фискалния резерв трябва да е задължителна на средномесечно ниво. Т.е. в някои месеци резервът може да е 3 милиарда, а в други 5 милиарда – но средногодишно да се поддържа ниво от 4.5 милиарда, което дава гъвкавост, но в същото време не позволява падането на резерва на твърде ниско ниво за дълго време.

 

7. Неефективно харчене

България има един от най-неефективните бюджети в Европа, от гледна точка на постиганите резултати от харченето на пари в различните сфери и от гледна точка на разпределението на средства между отделните приоритети. Според международни изследвания, със същите разходи България може да постигне два пъти по-висок ефект отколкото постига сега, ако се харчи по-ефективно. За съжаление, бюджетната актуализация по никакъв начин не засяга този въпрос – запазва се същата структура на разходите, като дори неефективността се засилва, тъй като най-облагодетелствани от актуализацията са МВР и МО, които и досега харчат твърде много и твърде неефективно.

Решението е в пълен преглед на публичните разходи, перо по перо, програма по програма, със съответния анализ, който да покаже къде трябват повече пари и къде програмите не постигат резултат и трябва да се закрият.

 

8. Ниска събираемост

В България като цяло данъчно-осигурителното бреме е високо – проблемът е, че не се събират голяма част от дължимите данъци и осигуровки заради голямата сива икономика. В момента бюджетът харчи годишно около 40% от БВП, но при пълна събираемост би могъл да постигне нива от над 50% (допълнителните средства могат да се използват за финансиране на по-важни сфери и за намаление на ставките на облагане).

Сегашният премиер твърдеше, бидейки в опозиция, че може веднага да вкара в бюджета милиарди допълнителни приходи от спиране на контрабандата, но сега твърди обратното – че няма да се съберат дори заложените приходи и затова се актуализира бюджетът. Между другото, и ГЕРБ през 2009 твърдяха същото когато бяха в опозиция, а после във властта също не постигнаха голямо увеличение на приходите. Но освен контрабандата, по-големият проблем е сивата икономика и укриването на доходи, което е най-високо там където са най-високи ставките (осигуровки, ДДС, и особено акцизи имат доста високи ставки на облагане).

Но освен укриването на доходи, има и огромни данъчно-осигурителни вземания, които са декларирани, но не са събрани (по последни твърдения от МФ става въпрос за 18 милиарда лева!). Тези вземания все повече се увеличават, но не се търси структурно решение и промяна на начина на работа, а се продължава по досегашния очевидно неработещ модел.

 

 

 

Блогът за икономика 2013

The post Актуализацията и структурни бюджетни проблеми appeared first on Блогът за икономика.

Отдавна смятах да го направя и ето, че този момент настъпи. Крайно време беше да мина на личен, платен домейн, който да ми помага повече в работата. Радвам се, че тази стъпка е направена вече и малко по малко блогът ще се премести на един нов адрес, който не е много по-различен от сегашния - http://ruslantrad.com/

 

Ще се радвам, ако читателите, които досега следяха Интидар, продължат да го правят и на навия адрес. За улеснение за онези, които са се абонирали през пощата си да получават нови постинги от блога, пускам и новия адрес на RSS емисията - http://feeds.feedburner.com/ruslantrad.

 

Наистина ще е трудно в началото целият поток от хора, които следят блога да свикнат с новия адрес, но се надявам, че това ще стане с времето. От сега там ще пускам новите публикации. В момента тече прехвърлянето на старата информация от този блог, въвеждането на новите адреси и всичко останало, което би направило ruslantrad.com напълно способен блог.

Настоящият адрес няма да го премахвам поради много причини, но ще бъде неактивен – т.е. нови публикации ще има вече на новия адрес. Вероятно ще закрия старата хранилка за RSS новини, веднага щом този постинг бъде прочетен от повече хора. Тук преживяхме много емоции-надявам се, че ще продължим и на новото място!:)

Купонът продължава, ruslantrad.com е вече активен и сте добре дошли там!

 

Поздрави, Руслан

„Агенция Фокус:

Заместник-министърът на външните работи Димитър Цанчев: Пожарникарите направили за няколко дни това, което дипломацията не може за 20 години”

 

Мая Ценова

 

Всяко зло – за добро, е казал народът. Да благодарим на пожара край Хайфа! Той даде възможност на българските пожарникари да „направят добра реклама на България”, а на израелския външен министър Авигдор Либерман – повод да „пристигне в четвъртък на официално посещение в България, за да благодари на страната ни за участието в погасяването на горските пожари.” (http://www.focus-news.net/?id=s3271)

За какво му е на един външен министър повод за официално посещение, може би бихте се запитали – та нали на него просто това му е работата? Работата е в това, че в случая става дума не за някой външен министър, а за един „хардлайнер” и „ултра-националист”– квалификацията не е моя, тя е на вестник „Гардиън” (http://www.guardian.co.uk/world/2009/may/12/israel-lieberman-miliband-protests) А неговите официални визити са неизбежно съпроводени със съмнения и смущение отгоре и протести отдолу – там, където има гражданско общество с глави на раменете, разбира се (вж. същата публикация на „Гардиан” например). Казвам съмнения и смущение също не случайно: отношението към външния министър на израелския кабинет в международните официални и в частност дипломатически среди е направило впечатление дори на вестник „Хаарец”, за да го накара да изведе в заглавие на неотдавнашното си интервю с помощник-държавния секретар на САЩ по близкоизточните въпроси Джефри Фелтман „Игнорират ли САЩ Авигдор Либерман?” (http://www.haaretz.com/news/features/jeffrey-feltman-is-the-u-s-ignoring-avigdor-lieberman-1.320862) Със сигурност същото това отношение е и сред вдъхновилите пи-ар-материала на Джош Смиловиц  „Къде в света е Авигдор Либерман?” (http://www.israelpolicyforum.org/blog/where-world-avigdor-lieberman), в който авторът всячески се опитва да ни покаже колко широкомащабни контакти поддържа израелският външен министър – „човек с много мисии”, който осъществил първото от 18 години насам посещение на израелски външен министър в Африка на юг от Сахара и първото от 22 години насам посещение в Южна Америка, както и бил „първият израелски външен министър изобщо, който посетил трите балкански нации – Хърватска, Сърбия и Черна гора”. (Добре, де, г-н Смиловиц, ама откога всъщност съществуват тия три балкански държави, та да има как да ги е посетил някой израелски външен министър?)

А ето и почвата, върху която израстват най-малко съмненията на домакините на г-н Либерман по света – назовани както от интервюиращия от в-к „Хаарец”, така и в дипломатичните отговори на неговия високопоставен събеседник Фелтман:

- А относно нашия министър на външните работи? Някои може би ще кажат, че той не се отнася твърде добре към тези палестински аспирации. Как Вие преценявате това?

- Ами в крайна сметка премиерът Нетаняху е главата на правителството и главата на коалицията. Той заяви публично, че неговата цел е уреждането чрез две държави. Той каза в Белия дом, че президентът Аббас е негов партньор. Той е човекът, според нас, който следва политиката, която съвпада с нашите национални интереси за постигане на уреждането чрез две държави.

- Т.е. Вие казвате: нека просто да игнорираме Либерман?

- Ами в контекста на преговорите премиерът е този, който определя дневния ред.

 

Е, в гасенето на пожара край Хайфа (нека не пропуснем да изразим съчувствие на всички пострадали за страданията им!, както и да поздравим 92-та българи, че успешно дадоха своя принос и се завърнаха живи и здрави!) взеха участие екипи от 18 държави, „около 1000 пожарни машини включително от Палестинската автономия” (http://www.bnr.bg/sites/horizont/News/World/Pages/1207pojar.aspx). Вярно, че палестинска „автономия” в смисъла на автономия просто няма – поради наличието на израелска окупация на териториите, за които става дума, но

премиерът Нетаняху благодари по телефона лично на палестинския президент Махмуд Аббас. Както и на българския премиер Борисов, а сигурно и на останалите държавни глави. Колко от 18-те държави участнички в гасенето на пожара обаче ще приемат на официално посещение външния министър Либерман, който да им поднесе и своята благодарност?

 

ДО

 

Г-Н ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ, ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,

Г-Н ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ, МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

Г-Н КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ, ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

ДЕПУТАТИТЕ ОТ 41 НАРОДНО СЪБРАНИЕ,

МЕДИИТЕ, ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО

 

Уважаеми Госпожи и Господа,

Български aктивистки aлианс и Хора срещу Расизма са неформални групи от активисти, чиято дейност е в сферата на защитата на човешките права в България.

С настоящото писмо искаме категорично да изразим крайното си безпокойство от инцидентите на расистки мотивирано насилие след снощния футболен мач между отборите на ЦСКА и Бешикташ. Както стана известно, неонацисти са пребили две момчета от ромски произход в автобус 94. Едната от жертвите е особено уязвима, защото страда от епилепсия, а е била удряна жестоко в главата. Според информация от медиите, пострадалият младеж е получил в резултат на побоя два епилептични гърча, счупване на черепа и мозъчно увреждане (http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3448751).

Напомняме, че това не е изолиран инцидент. Тази година ще бъде запомнена като маркирана с едни от най-бруталните публични нападения над роми, активисти и дори на случайни хора в столицата. (Жертвите на нацистко насилие в провинцията почти винаги остават анонимни, с изключение на жестокото убийство в Ямбол на ученик от скинара Иван Янакиев.) През месец януари бяхме свидетели на побой над студента и активист Борис Боев пред дома му. На 6 юни тази година посред бял ден в трамвай 20 същият млад човек бе бит с метални прътове отново в главата, и то при положение, че все още не е бил напълно възстановен от мозъчното сътресение, получено януари месец. Заедно с него пострадаха още трима души, единият от които е 17-годишен ученик, който претърпя операция след побоя.

Арогантните нападения не спряха: малко след инцидентът в трамвай 20 неонацисти пребиха група ромски младежи пред Президенството, пред охранителните камери на една от най-ключовите институции в страната ни. Напомняме и за убийството на млад мъж в Борисовата градина, случило се преди две години поради единствената причина, че е заприличал на гей на групичка нацисти.

Освен двамата ромски младежи, пътували мирно в автобус, по наша информация един ден по-рано от расистка атака от страна на петима младежи, отново в автобус е пострадал и чужденец от Африка, живеещ от много години в България. Той не се е обърнал за съдействие към полицията, тъй като е без документи за самоличност не по своя вина и няма основания да вярва, че българските институции биха го защитили.

Далеч не всички подобни посегателства биват отразявани от медиите. Повечето от расистките атаки всъщност остават анонимни и неадресирани, което дава самочувствие на престъпниците, че всичко им е позволено. Дори организирането и провеждането на публични, съвсем легални шествия, на които се издигат нацистки символи и се легитимират нацистки водачи (като генерал Христо Луков) и нацистка идеология. Например, всяка зима от няколко години насам неонацистките организации Кръв и Чест и Български Национален Съюз провеждат публично възпоменателни факелни шествия за Ньой и такива за Христо Луков. С други думи, тук става въпрос за открити организации, чиито симпатизанти и членове извършват расистки-мотивирани физически нападения.

Защо правителството хвърля ресурси и усилия само да бори „организираната престъпност“, а крайно-десните престъпни групировки съществуват съвсем открито и държавата не е способна да им противодейства? Не е ли нацизмът в България форма на организирана престъпност, също толкова опасна за сигурността ни, колкото и мафията? Възможно ли е крехкото мнозинство на ГЕРБ да се страхува да преследва крайно-десните групировки, за да не обиди единствените си останали партньори от АТАКА? Това поведение присъщо ли е на една партия, претендираща да е представител на модерната европейска десница и ценности?

Като граждани, активисти и нормални хора, ние настояваме да бъдат взети всички мерки, за да се противодейства и да се изкоренят наци-мотивираните атаки (независимо дали се случват посред бял ден или през нощта).

България е страната в ЕС с най-голям брой полицаи на глава от населението, в София вече има и общинска полиция, но изглежда, че ефектът върху личната ни сигурност, особено около футболни мачове, не е голям. Очевидно оборудването с камери и полицаи е хвърляне на обществени пари на данъкоплатеца на вятъра, щом като неонацизмът безпроблемно метастазира.

Искаме не камери или полицаи в градският транспорт, а коренът на това ужасно явление – неонацизмът – да бъде адекватно адресиран от държавните институции.

Очакваме първо загриженост и разпознаване на проблема, а после и поемане на отговорност за проявите на младежите, избиращи да стават нацисти и да нападат невинни граждани.

Убедени сме, че младите не избират да станат нацисти, заради по-малко камери (те нападат дори и пред камери). Вината не бива да се търси и само в семейството – преди това трябва добре да прочетем учебниците си по история и литература. Важно е да се вгледаме и в публичните послания, излъчвани от хора на най-високо равнище в държавата.

Искаме да видим конкретен план за една активна и дългосрочна държавна образователна и социална политика сред рисковите младежи.

Българският Активистки Алианс и Хора срещу Расизма остро осъждат снощните престъпления и апелират за адекватен отговор от страна на отговорните държавни институции.

 

София, 03.12.2010г.

 

С уважение,

 

Български Активистки Алианс (http://bulgarianactivistalliance.org/)

Хора срещу Расизма (http://stopnazi-bg.org/)

 

Днес смятах да пиша, има достатъчно материал, за да напиша нещо. Но няма да го направя. Гади ми се. Искам да покажа просто един среден пръст на новини, като тази.

Ще повърна от действителността. Затова днес няма да пиша.

Максим Проданов

Бенджамин Франклин някога е казал, че първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта. Това не е урок по морал. Не е и съвет, който трябва да приемете, защото идва от авторитетен източник. Това е проста, но гениална програма за премахване на злоупотребите в едно общество.

Не липсват хора като Даниел Елсберг, Хауърд Зин, Ноам Чомски, Джулиан Асанж, готови да разкриват злоупотребите дори с цената на лична саможертва. Обикновени хора, дълбаещи в онова, което властта е закопала дълбоко и преценила за твърде “опасно” или “неудобно” за “лаиците”. За съжаление много граждани отхвърлят това знание, приемат покровителството на властта и дори са готови да я защитават от “враговете”, дръзнали да я оспорват. Прекалено много хора са съгласни, че властта има право независимо от тяхното желание да крие информация по своя преценка “за доброто на всички”. Този хроничен недостатък на обществото ни прави демокрацията мит, неосъществена мечта, прост етикет без значение.

Днешният “враг номер едно” за властта е Джулиан Асанж – основателят на сайта УикиЛийкс, който публикува стотици хиляди тайни документи за войните в Ирак и Афганистан, и за механизмите на световната политика. В защита на Асанж застанаха Чомски и Елсберг, както и независими медии като Democracy Now. Срещу него обаче застанаха много по-силни врагове – влиятелни политици, медийни корпорации, цели правителства, мощни организации като ЦРУ, Пентагона и Интерпол.  През 2008 г. бе публикуван план на американските служби да унищожат WikiLeaks. В него се казва: “УикиЛийкс използва доверието като притегателен център… ако бъдат разкрити имената, самоличностите, ако бъдат уволнени, дадени под съд вътрешни лица и информатори, този център може да бъде повреден или унищожен…”. През 2007 г. членове на УикиЛийкс сигнализираха, че са били тайно снимани и сплашвани от полицията и членове на британското разузнаване.  Тази година администрацията на Обама поиска от Англия, Германия, Австралия и други страни от НАТО да попречат на Асанж да пътува. Точно преди публикацията на “афганистанските дневници” се появиха съмнителни обвинения срещу Асанж за сексуален тормоз. Бяха нападнати компаниите, през които УикиЛийкс получаваше дарения. Многократно бяха нападани сървърите на УикиЛийкс с т.нар. DDoS атаки. Вчера след политически натиск от американското правителство сайтът бе спрян от сървърите на Amazon, PayPal блокира даренията към организацията и властите дори започнаха да сплашват обикновени граждани с уволнение, ако посетят УикиЛийкс (1)(2)(3).

Медийната атака срещу УикиЛийкс не бе по-малко ожесточена. Сара Пейлин (кандидат за вицепрезидент на САЩ от 2008 г.) каза, че Асанж трябва да бъде преследван като терорист от Ал Кайда. Том Фланаган, съветник на канадския премиер призова Асанж да бъде убит. Бил О’Райли, водещ в телевизия Фокс Нюз (на Рупърт Мърдок) заяви, че иска безпилотен самолет да удари Асанж, а информаторите му да бъдат екзекутирани като предатели.

Не мога да пропусна и Брадли Манинг – източникът на много от изтеклата информация, който вече половин година стои в плен без присъда, в очакване на военен съд. Към него се изляха не по-малко подобни заплахи. Възможно е да бъде строго наказан, за да бъдат обезкуражени бъдещи информатори.

Обявеният за най-влиятелен човек в Америка тази година – водещият на Daily Show Джон Стюарт, се обърна към Асанж с думите: “подценяваш циничността на американците към правителството им. Ние организирахме преврати в Чили, Иран, Гватемала и пр… трябва да прочетеш нещата, които вече знаем за себе си. Освен ако в документите не се казва, че извънземните от Зона 51 са убили Кенеди, спри с драматизма”.

Да оставим на страна, че е достатъчно драматично влиятелни политици да призовават да бъдеш убит, Пентагонът, Интерпол и най-големите световни правителства да искат да изчезнеш от белия свят, аргументът на Стюарт е доста плашещ. Излиза, че щом американците не се интересуват особено от престъпленията, които се извършват в тяхно име, разкрития като “Collateral Murder“, “Иракските” и “Афганистанските дневници” нямат особена важност. Наистина, когато границата на приемливото се измести толкова много, и най-отвратителното се превръща в “обикновено”. Веднага след репортажа си за УикиЛийкс, Джон Стюарт обърна внимание на другия важен проблем на деня – финансовите проблеми на “Имението Плейбой”. Драмата там бе по-забележима. Тъжно е, че вълненията на хората толкова плътно следват вълненията на масмедиите. Медиите диктуват дали смъртта на Майкъл Джексън ще бъде по-значима от убийствата, експлоатацията, заблуждаването на милиони хора. А и самите зрители предпочитат да знаят хиляди подробности за живота на звездите, отколкото основни факти за грозната ни политическа и икономическа система.

До болка в медиите ни бе повтаряно и, че информацията, идваща от УикиЛийкс е или смъртно опасна за нашата сигурност, или “нищо ново, нищо важно”. Двете неща не могат да бъдат вeрни едновременно. Но пък могат да бъдат едновременно невeрни. Бих попитал: кой знаеше за несъобщените убийства на десетки хиляди цивилни в Ирак и Афганистан; за “Collateral Murder”; за съдържанието на дипломатическите дневници? Ако “вече знаем всичко”, може ли някой сега да каже какво има в останалите 2,5 милиона документи, които упорито искаме да спрем? Знаем ли вече какво има в банковите документи, които се готви да публикува УикиЛийкс? Знаем ли какво още се крие от нас? Краткият отговор е “не”. Единственият въпрос е “искаме ли да знаем”? Въпреки умората и отчаянието от истинския образ на системата, моят отговор все още е “ДА”.

22-членната комисия на ФИФА реши да избере Катар за домакин на Мондиала през 2022 година. За домакин през 2018 година пък е посочена Русия. Така за първи път в историята първенствата на планетата ще бъдат в славянска и в арабска страна.

Барак Обама пък се разсърди, че ФИФА избрала Катар пред САЩ за домакин. Е, аз не виждам защо президентът на САЩ да се ядосва, след като съществуват поне две причини страната му да не бъде избрана за домакин. Първата е, че Щатите вече са били домакин. Втората причина е, че Катар има далеч повече възможности да организира звездни световни финали, отколкото САЩ (по-скъпи стадиони, по-добра инфраструктура, много пари за артикули и какво ли още не).

Разбира се, има и трета причина, чисто на фенска основа. Всеки, който се интересува от футбол ще се съгласи, че американците са “кота нула” по отношение на този спорт. Дори не го свързват с думата “football”, а със “soccer”, защото под първото разбират съвсем различно нещо. Американската публика е напълно неориентирана по отношение на отбори, играчи и други елементи на великата игра. Не са виновни, просто този спорт не е развит там. Да не говорим, че е ужасно да ставаш в 4 сутринта, за да гледаш мачовете от световното.

Затова, съжалявам Барак, но ще трябва да гледаш световното в Кремъл и Доха. А ето и клип за стадионите, които Катар приготвя за световното първенство по футбол:

 

Click to view slideshow.

Мая Ценова

И преди, и сега…

или непреходността на едно равенство

Тия дни, докато човечеството преживява поредния опит да бъде пробудено, респективно орезилено в собствените си очи – този път от „Уикилийкс”, старата максима „Нищо ново под слънцето” отново ни се явява по нашенски.  Навръх 29 ноември родният независим държавен орган Комисия по досиетата ни зарадва с документалния сборник „Международният тероризъм в досиетата на Държавна сигурност”, представен подобаващо пред академична общност и журналисти в Софийския университет (Представяне на сборника, COMDOS). И подобаващо отразен в родните електронни и печатни медии (например- Документи за Държавна сигурност и терористичните групировки у нас, bTV ).

И от целия тоя комплекс от прояви надникна онова непреходно равенство: „арабин=терорист”.

Така от екрана и сайта на бТв ни конкретизират, че става дума за „всякакви терористични организации:

радикални, ислямистки, арабски, палестински, арменски националистически, латиноамерикански, баски, турски, афганистански.” (Значи, например от арменските терористични са само националистическите, но арабските са в кюпа всичките…)

Нещо повече, на арабите е посветена още една трета от текста:

„Особен интерес за службите у нас са представлявали арабските студенти. Много от тях имали смесени бракове с българки и имали право да влизат и излизат от страната без визи. Такива семейства били наблюдавани зорко от службите.”

И за да не би случайно акцентът да ни убегне, което би било в ущърб на най-съвременните тенденции, от сайта на Комисията по досиетата ни обясняват, че „изданието обхваща периода 1970 – 1991 година. Долната времева граница на документацията на ДС по проблемите на международния тероризъм съвпада с началото на бързото разпространение на явлението тероризъм в Близкия изток (1968) и в Западна Европа (1969).” А на зададения от „24 часа” въпрос на един от съставителите на сборника – доц. Йордан Баев „Подготвяли ли сме терористи в България?” представителят на академичната общност отговаря:

„В архивите на БКП има достатъчно много документи, че българската държава е оказвала финансова подкрепа и е обучавала в България активисти на промарксистки организации и групи и националноосвободителни движения от Третия свят. Документи на ДС показват, че сред обучаваните във военни училища и политически школи арабски курсанти и слушатели са се оказвали и дейци и симпатизанти на екстремистки организации като „Мюсюлмански братя”. Те са били обект на „специална опека” и постоянен негласен надзор, докато са се намирали в България.”

Така накратко, арабите от промарксистки и националноосвободителни движения се оказват вписани в графата „терористи”. Макар че и това далеч не е чак толкова голяма изненада – у нас устойчивият епитет за арабите беше „мръсни араби” още в моето ранно ученичество, към средата на 60-те. Малко по-късно понятието еволюира в равенството „араби=терористи” и оттогава досега показва устойчива тенденция към оцеляване напук на всякаквите сътресения, земетресения, цунами, вулкани, които се опитват да събудят човечеството, т.е. да го накарат да се позамисли върху общата насока на своите действия – като се почне от изхвърлянето на боклука през балкона и се стигне до ядрените бойни глави, насочени към себеподобни.

 

Можем, разбира се, да оставим настрана защо изданието на Комисията по досиетата, посветено на международния тероризъм в документацията на „бившите” български тайни служби, ни се поднася точно навръх 29 ноември – можем да го отдадем на чисто съвпадение, свързано между другото с елементарно невежество по отношение на значението на тази дата.  Но тогава пък би следвало да си зададем въпроса защо нашенецът не знае, че 29 ноември е Международният ден за солидарност с палестинския народ – обявен от ООН, точно както и Международния ден за борба със СПИН. Само че за  втория ни уведомяват надлежно от националните медии – сигурно защото СПИН може да се случи (не дай Боже) всекиму, а окупацията – само на арабите и палестинците, на тях им е хак, те са терористи, така казаха по радиото и по телевизията…

Можем да оставим настрана и това, че неарабското човечество, особено в българската си част, доста трудно може да очертае границите на арабския свят и твърде фриволно включва в него кога иранците (за техен ужас и омерзение), кога афганците, пък и пакистанците.

Остава обаче въпросът с какво подобни генерализации са в интерес на българското общество. Вярно, че в началото на януари 2010 външният министър на Държавата Израел Либерман, обърна внимание на балканските държави, че „съществуват индикации от разузнаването, че балканският регион е следващата дестинация на „ал-Каида” и други ислямски екстремистки групировки”, на което някои негови балкански колеги възразиха, че страните им не са развъдник на ал-Каида” (Bosnia FM decries Lieberman remark ‘Bosnia is al-Qaida breeding ground’,Haaretz). В някои информации по темата намери място детайлът, че Либерман „споделил впечатленията си от срещите с разузнавателните служби на африкански и латиноамерикански страни” – интересна тенденция в програмите за посещенията на един външен министър. А десетина дни по-късно на посещение в Израел беше българският премиер, който отвърнал на официалната поканата с думите: “В лицето на моето правителство Израел има добър приятел” (Либерман: “Балканите са следващата цел на “Ал Кайда”, Business Post). По време на това посещение бе подписан Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България и Министерство на отбраната на Държавата Израел, който „дава договорно-правна основа за сътрудничество в различни сфери в областта на отбраната, сред които… борба с тероризма.” (Срещи в Израел и Палестина, Focus)

Без претенции за изчерпателно изброяване на публикациите по темата нека се задоволим само с анонса към предаването „Сеизмограф” по бТв на 6 ноември т.г., което се срещна „ребром с посланика на Израел в България Ноах Гал Гендлер за вълната от терористични заплахи в Европа и у нас и за опита на страната му в парирането на тероризма.” (Сеизмограф – 06.11.2010 г.)

На такъв фон какво да говорим за „арабите, женени за българки” или просто завършили образованието си в България, които и досега не пропускат да ни благодарят за постигнатото от тях и в личен, и в обществен план, наричайки себе си „българско лоби”, „посланици на България” – а тя продължава да се прави, че не ги познава. Или в Международния ден за солидарност с палестинския народ, да речем, представя сборник с документи на бившата Държавна сигурност за международния тероризъм. Където палестинците са разпознати и упоменати поименно. Поединично и в общия арабски кюп.

Несъмнено вглеждането в миналото има смисъл. Но има смисъл единствено, ако ни показва къде сме сгрешили, за да не повтаряме стари грешки, и къде сме били прави – за да продължим по същия път. Далеч съм от мисълта, че специалната дейност и специалните служби са ненужни на обществото. Защото по принцип не приемам за добър съветник генерализацията и абсолютизацията. Свят широк, хора всякакви… Но това, последното, както го използваме за извиняване на собствените си кривици, защо отказваме да го приложим и по отношение на другите? И ако в нашето стадо си има мърша, сме ли всички ние или повечето от нас  „октоподи”, „недосегаеми”, „нагли”? И ако ние не сме, защо в нашето публично пространство арабите да са мръсни терористи – т.е. защо априори арабин да означава подозрителен? Защо един телевизионен водещ, още повече позволил на масовия зрител да го нарича на галено „Ники” Кънчев, може да се гордее с изказвания като това, че „мадина” била оная стара част на арабските градове, „пълна с циганета, които за едно евро те водят на посочения от тебе адрес” (YouTube канал на ruslantrad, видео от шоу на Ники Кънчев с тези цитати)? Моля циганетата за извинение и си позволявам да си спомня какво настана в България преди време, когато в някакъв нов италиански речник бяха включили обяснение, че думата „вулгарен” произхождала от „българин”… Дали пък не сме си го заслужили? Добре, ама ако пък наистина арабите и преди, и сега са си били терористи – е, тогава живи да са тия, дето най-сетне ни отварят очите – по-добре късно, отколкото никога.(!?)

Около 17,40 ч в понеделник на 10 мили югоизточно от нос Емине 130-метровият танкер “Алесандро ДП” и 94-метровият “Карам I” се сблъскаха при разминаване.

Натовареният с 2600 т. скрап “Карам I”, пътуващ под флага на Сиера Леоне, потъна много бързо. На борда му е имало 10-членен екипаж – сирийци и египтянин.

Тази вечер около 19 ч операцията бе прекратена. От потъналия кораб са спасени 5-има. Оцелелите разказали, че вероятно двама моряци са загинали на място веднага при удара. Те са били в каютите си, не са подозирали нищо и са били директно връхлетени от носа на танкера. Притесненията на морските експерти са, че сирийците на борда са били млади момчета – 18-24-годишни.

Нека намерят покой всички момчета, загинали при корабния сблъсък край Варна. Сирия и всички ние, които чакахме някоя добра новина да ни съобщи,че има още спасени,благодарим на българските власти и всички доброволци,които се включиха в търсенето на оцелели от кораба “Карам I”.

Ден, след като Wikileaks пуснаха над 250 000 документа от кореспонденцията между американски посолства по света, от които става ясно, че Иран трябва да бъде спрян, бомба уби важен ядрен физик в Иран.

Вестник Guardian съобщава, че бомбени атаки убиват Маджид Шахриари и раняват друг в Техеран. Шахриари е част от ядрената програма, разработвана в Университета Шахид Бехещи в Техеран. Вторият взрив ранява сериозно физика Феридун Абаси, преподавател в същия университет, съобщава пък иранската държавна телевизия. Press TV съобщава за мотоциклисти, които са заложили бомбите, но не е установена самоличността им.

Атентатите идват ден след пускането на секретните 250 000 документа на американското правителство. Според Иран това е атака срещу ядрената му програма, още повече след разкритията на документите.

Guardian пусна документи на американското правителство, които предизвикаха глобален дипломатически скандал. От документ 062392 става ясно, че на 16 юни 2009 г. е излязло разпореждане на американските служби да се следи за определена информация в България, както писа по-рано колегата Максим Проданов.

Документите са свободни за четене, достъпни в сайтовете на Guardian,NY Times,Al Jazeera,Spiegel,El Pais и Le Monde. Тук пускаме документа, който се отнася за България, публикуван от вестник Guardian. Сигурен съм,че US посланикът Джеймс Уорлик има добро обяснение за секретните документи, касаещи България.

 

Tuesday, 16 June 2009, 21:39
S E C R E T STATE 062392
NOFORN
EO 12958 DECL: 06/16/2034
TAGS PINR, KSPR, ECON, BU
SUBJECT: (S) REPORTING AND COLLECTION NEEDS: BULGARIA
REF: STATE 18756
Classified By: SUZANNE MCCORMICK, DIRECTOR, INR/OPS. REASON: 1.4(C).

1. (S/NF) This cable provides the full text of the new National HUMINT Collection Directive (NHCD) on Bulgaria (paragraph 3-end) as well as a request for continued DOS reporting of biographic information relating to Bulgaria (paragraph 2).

A. (S/NF) The NHCD below supercedes the NHCD contained in Ref C and reflects the results of a recent Washington review of reporting and collection needs focused on Bulgaria. The NHCD sets forth a list of priorities (paragraph 3) and reporting and collection needs (paragraph 4) intended to guide participating USG agencies as they allocate resources and update plans to collect information on Bulgaria. The priorities may also serve as a useful tool to help the Embassy manage reporting and collection, including formulation of Mission Strategic Plans (MSPs).

B. (S/NF) This NHCD is compliant with the National Intelligence Priorities Framework (NIPF), which was established in response to NSPD-26 of February 24, 2003. If needed, GRPO can provide further background on the NIPF and the use of NIPF abbreviations (shown in parentheses following each sub-issue below) in NHCDs.

C. (S/NF) Important information responsive to the NHCD often is available to non-State members of the Country Team whose agencies participated in the review leading the the NHCD,s issuance. COMs, DCMs, and State reporting officers can assist by coordinating with other Country Team members to encourage relevant reporting through their own or State Department channels.

2. (S/NF) State biographic reporting ) including on Bulgarians:

A. (S/NF) The intelligence community relies on State reporting officers for much of the biographical information collected worldwide. Informal biographic reporting via email and other means is vital to the community’s collection efforts and can be sent to the INR/B (Biographic) office for dissemination to the IC. State reporting officers are encouraged to report on noteworthy Palestinians as information becomes available.

B. (S/NF) Reporting officers should include as much of the following information as possible when they have information relating to persons linked to Bulgaria: office and organizational titles; names, position titles and other information on business cards; numbers of telephones, cell phones, pagers and faxes; compendia of contact information, such as telephone directories (in compact disc or electronic format if available) and e-mail listings; internet and intranet “handles”, internet e-mail addresses, web site identification-URLs; credit card account numbers; frequent flyer account numbers; work schedules, and other relevant biographical information.

3. (S/NF) Bulgarian NHCD outline — priority issues:

A. National Leadership and Governance 1) Rule of Law, Corruption, and Crime (CRIM-4) 2) National Leadership (LEAD-3H) 3) Political Evolution and Democratic Reform (DEPS-4H) B. Energy Security and Foreign Relations 1) Energy Security (ESEC-3H) 2) Russia (FPOL-4H) 3) European Union (FPOL-4H) 4) Black Sea, Balkans, and Other Regional Neighbors (FPOL-4H) 5) The United States (FPOL-4H) 6) International Organizations and Other Foreign Relations (FPOL-4H) C. Financial Stability, Economic Development, and Societal Challenges 1) Financial Stability and Economic Development (ECFS-5) 2) Money Laundering (MONY-4) 3) Demographics, Minorities, and Human Rights (DEMG-5H) D. National Security 1) GRPO can provide text of this issue. 2) North Atlantic Treaty Organization (FMCC-4H) 3) Force Structure, Modernization, and Readiness (FMCC-4H) 4) Proliferation and Counterproliferation (ACWP-3) 5) Counterterrorism and Terrorism (TERR-4H) 6) Information to Support US Military Operational Planning (INFR-5H) E. Telecommunications Infrastructure and Information Systems (INFR-5H)

4. (S/NF) Reporting and collection needs:

A. National Leadership and Governance

1) Rule of Law, Corruption, and Crime (CRIM-4). Policies, plans, and efforts to develop, protect, and strengthen independent and effective judiciary, including advocates, opponents, obstacles, and progress. Government, non-public and public views about, and indications of, impact of corruption and crime on governance, internal development, financial stability, intelligence and security services, weapons security, military readiness, and foreign investment. Details about organized crime groups, including leadership, links to government and foreign entities, drug and human trafficking, credit card fraud, and computer-related crimes, including child pornography. Details about cyber crime. Government plans and efforts to combat cyber crime. Details about drug trafficking, including trends, types of drugs, production, identification of trafficking groups and individuals, money laundering, and smuggling methods and routes. Government counter-drug control and enforcement plans, organizations, capabilities, and activities. Government efforts to cooperate with international partners to control illicit drug trade. Illegal acquisition of government documents, such as passports and driver licenses. Links between terrorists, organized crime groups, and cyber criminals. Details about law enforcement organizations and capabilities, including procedures, capabilities, challenges, and plans to remedy obstacles to swift and equal justice. Plans and efforts of law enforcement organizations to use biometric systems.

2) National Leadership (LEAD-3H). Objectives, strategies, efforts, authorities, and responsibilities of national leaders. Philosophies and motives behind leadership objectives, strategies, and efforts. Identities, motives, influence, and relations among principal advisors, supporters, and opponents. Decisionmaking procedures, including differences under varying circumstances. Relations among national government entities, including president, premier, ministers, national security and defense council, intelligence and security services, legislature, prosecutor general, and judiciary.Corruption among senior officials, including off-budget financial flows in support of senior leaders. Sources of funding for political candidates, and government plans and efforts to ensure funding transparency. Public support for or opposition to administration, as well as government strategies and tactics to increase, maintain, and exercise authority. Assessment, vulnerability, personality, financial, health, and biometric information about current and emerging leaders and advisors.

3) Political Evolution and Democratic Reform (DEPS-4H). Government and public commitment to, and plans and efforts to protect and strengthen, representative government, rule of law, freedom of press, religious freedom, private ownership, and individual liberties. Policies and efforts regarding political, judicial, economic, social, and educational reform. Plans and programs to manage perceptions, including through media manipulation. Popular attitudes about Bulgaria,s evolving political, philosophical, and regional identity. Identification, roles, goals, and composition of significant societal groups, such as nongovernmental organizations (NGOs). Developments within political parties and blocs. Details about internal workings of major political parties. Strength and vitality of political parties. Information about opposition and extremist groups, including domestic and foreign support.

B. Energy Security and Foreign Relations

1) Energy Security (ESEC-3H). Policies, plans, and efforts to diversify energy sources and develop, rehabilitate, or expand energy infrastructure, including investment in capacity, efficiency, storage, nuclear power, flex-fuel, or other sources of alternative energy. Details about financing strategies, and openness to foreign investment. Willingness, plans, and efforts to develop and implement unified Europe energy security strategy. Declared and secret energy agreements with Russia, Iran, other Caspian basin countries, and others. Details about national energy policymakers, key commercial figures in the sector, and their relations with other national leaders. Views about and responses to Russian plans and efforts regarding Bulgarian dependence on Russian energy. Factors, including corruption and foreign influence, affecting government decisionmaking on key energy issues. Energy imports, including sufficiency, impact on economy, and influence on bilateral relations. Organized crime involvement in energy sector.

2) Russia (FPOL-4H). Policies, plans, and efforts regarding relations with Russia, especially on strategic issues, such as energy, security, transportation, and trade. Details about personal relations between Bulgarian leaders and Russian officials or businessmen. Senior leadership, intelligence officials, and ministerial-level vulnerabilities to Russian influence. Efforts to cooperate with or oppose Russia in support of, or opposition to, US policies. Leadership and public views about relations with Russia. Government and public attitudes about Russia,s strategic objectives in the region, and Bulgaria,s vulnerability to Russian coercion and influence. Views about Russian attempts to exploit historic and current ties in order to influence internal developments and advance Russia’s interests in Bulgaria and throughout the region.

3) European Union (FPOL-4H). Philosophies and motives behind leadership objectives, strategies, and efforts regarding the European Union (EU). Leadership and public views about levels of influence among European states, including relations between states and EU institutions as well as emergence of a preeminent state or a core alliance in Europe. Evidence of Bulgarian mismanagement of EU funding, and government efforts to ensure transparent management of financial aid. Details about formal and informal alliances between Bulgaria and other EU states, including plans and efforts to cooperate on issues of mutual concern. Plans and efforts to cooperate with regional neighbors, EU members, and non-state actors to influence EU policies. Response to Russian efforts to influence EU policies through Bulgaria. Plans and efforts, including investment strategies, regarding European Security and Defense Policy (ESDP). Plans and efforts regarding EU expansion. Plans and efforts regarding specific EU policies and decisions.

4) Black Sea, Balkans, and Other Regional Neighbors (FPOL-4H). Plans and efforts regarding relations with Black Sea and other regional neighbors. Plans and efforts to jointly respond to challenges regarding counterterrorism, counterproliferation, counternarcotics, and illegal migration. Plans and efforts regarding cooperative agreements, especially Black Sea FOR, Harmony, Enhanced Black Sea Security Proposal, and Black Sea Economic Cooperation Zone. Bulgarian participation in US-sponsored programs designed to promote regional security cooperation, healthy civil-military relations, and effective management of military resources. Plans and efforts regarding Russian influence in the region, especially on politics, energy, and other domestic issues. Plans and efforts to cooperate with regional neighbors on energy security. Details about disputes with neighbors. Relations with, and military deployments in, the Balkans. Plans and efforts to promote democracy in Eastern Europe and the Balkans. Plans and efforts regarding Macedonia and Kosovo. Policies, plans, and efforts regarding Ballistic Missile Defense.

5) The United States (FPOL-4H). Policies, strategies, and efforts concerning relations with the US. Expectations regarding diplomatic, security, and economic relations with the US. Leadership and public perceptions about US regional policies, presence, and activities. Plans and efforts to support or oppose US positions in international fora.

6) International Organizations and Other Foreign Relations (FPOL-4H). Plans and efforts to pursue national objectives in international fora, such as the United Nations and the Organization for Security and Cooperation in Europe. Plans and efforts regarding leadership opportunities in international organizations. Details about relations with China and nations that are hostile to US interests.

C. Financial Stability, Economic Development, and Societal Challenges

1) Financial Stability and Economic Development (ECFS-5). Plans and efforts to respond to global financial crisis. Public response to financial challenges. Plans and efforts regarding economic cooperation with the US, EU, Group of Eight, and international financial institutions, including World Bank, International Monetary Fund (IMF), European Bank for Reconstruction and Development, and Paris Club. Opposition, extremist, and fringe group plans and efforts to exploit financial crisis to achieve objectives. Plans and efforts to pursue economic reform, including among monetary and fiscal policies. Plans and efforts to develop national infrastructure, and private sector and market institutions, including financial system. Plans and efforts to adopt international investment norms, protect intellectual property, and support entrepreneurs, especially in small and medium businesses. Plans and efforts to attract foreign investment. Plans and efforts to protect foreign investors from government corruption and inefficiencies. National and regional economic conditions, including real output, domestic and foreign investment, foreign trade, capital flight, monetization, and gray economy. Role and attitudes of Currency Board regarding fiscal and monetary policy. Plans and efforts to limit capital flight and barter. Economic policy decisionmaker identities, philosophies, roles, interrelations, and decisionmaking processes. Role of private businessmen in economic planning. Published and non-published national budget, including oversight and associated banks and financial institutions. Details about major financial institutions. Plans and efforts to comply with IMF agreements.

2) Money Laundering (MONY-4). Government plans and efforts to implement anti-money laundering legislation, enforcement, and prosecution. Money laundering, including methods, techniques, transactions, locations, and associated individuals, organizations, and institutions. Use of shell corporations and non-financial intermediaries, such as lawyers, accountants, and casinos, as well as related bank accounts to launder criminal proceeds. Links between money laundering groups and terrorists. Drug traffic involvement in money laundering. Use of money laundering as an influence-gaining measure.

3) Demographics, Minorities, and Human Rights (DEMG-5H). Information about, and government policies and efforts regarding, religious and ethnic minorities, especially Roma and Turks. Public attitudes toward minorities. Indications of human rights abuses. Details about demography, including birth rate, fertility rate, mortality rate, incidence of infectious diseases, and migration. Plans and efforts to respond to declining birth rates, including through promotion of immigration.

D. National Security

1) GRPO can provide text of this issue and related requirements.

2) North Atlantic Treaty Organization (FMCC-4H). Plans, efforts, and ability to maintain defense spending for force modernization, North Atlantic Treaty Organization (NATO) interoperability, meeting NATO-required spending levels and force goals, and defense capability initiative implementation. Strategy and efforts to win public support for such spending. Plans and efforts to fulfill commitments to NATO, including manpower and equipment for out-of-area operations. Actions to accommodate NATO procedures and methods. Government and public confidence in NATO Article 5 security guarantees. Attitudes toward stationing or long-term deployment of NATO or US forces on Bulgarian soil, NATO commands in Bulgaria, and out-of-country deployments of Bulgarian forces. Plans and efforts regarding NATO enlargement, including strategic concepts and future roles of the alliance. Government, including military, intelligence, and security service willingness, ability, and efforts to protect US and NATO classified information. Awareness of and concern about foreign penetration. Implementation and strengthening of personnel-vetting procedures. Policies, plans, and efforts regarding EU defense and security cooperation, including ESDP; views and intentions regarding any conflict between ESDP and NATO obligations.

3) Force Structure, Modernization, and Readiness (FMCC-4H). Details about threat assessment, including agreement and disagreement among civilian and military leaders. Perceptions about, and response to, cyber warfare threat. Plans and efforts to support or oppose US objectives in Afghanistan, Iraq, and elsewhere. Willingness and capability to participate in NATO, EU, and other multilateral relationships, including out-of-area operations, multinational peacekeeping force in Southeast Europe, and humanitarian and peacekeeping operations. Policies and efforts regarding access, overflight, and transit of US military forces and equipment. Disposition, readiness, and mission of military forces. Plans and efforts regarding force structure, military reform, and modernization, including future roles, strengths, and compositions of military services. Details about military cooperation with other nations. Details about defense industry, including plans and efforts to cooperate with foreign nations and actors. Weapon system development programs, firms, and facilities. Types, production rates, and factory markings of major weapon systems. Decisionmaking regarding acquisition of US or other nation weapon systems. Military and paramilitary manpower, structure, budget and expenditure by service and function, mission, doctrine, tactics, order of battle, command and control, equipment, maintenance, training, exercise participation, support for international peacekeeping operations, professionalism, non-commissioned officer development, health care, pay, housing, loyalty, and morale. Civil-military relations. Offensive and defensive cyber warfare policies, plans, efforts, and capabilities. Indications of national-level denial and deception program, including doctrine, targets, goals, organizations, and activities. Location, mission, organization, associated personnel, funding, development, and use of underground facilities and other hardened structures, including for protection of command and control networks, civil and military leaders, and critical resources. Details about, and transfer of, advanced engineering techniques to harden key facilities, including by use of specialty concretes. Details about dual use of underground civil infrastructure. Plans and efforts to help other states develop underground facilities and other hardened structures.

4) Proliferation and Counterproliferation (ACWP-3). Commitment, plans, efforts, and ability to manage a secure military export regime, including details about monitoring end user activities and imposing penalties for violations. Organizational readiness and capability of border police and customs officials to control borders. Plans and efforts to adhere to international control regimes. Plans and efforts to implement legislation and enforce effective export licensing regimes. Willingness and efforts to cooperate with the US to prevent proliferation. Foreign use of Bulgaria as weapons transshipment point. Details about weapons transportation, including associated firms, agents, modes, methods, routes, nodes, schedules, and communications. Details about organizations, groups, and individuals engaged in sales of weapons or technologies, especially to states that are hostile to US interests or non-state entities. Plans and efforts to circumvent antiproliferation treaties and arrangements.

5) Counterterrorism and Terrorism (TERR-4H). Government counterterrorism policies, plans, capabilities, and efforts. Government and public support for or opposition to US efforts, including military operations, in the war on international terrorism. Government willingness, capability, and effort to establish and protect legislative framework to combat terrorists; control borders; detain terrorists; seize terrorist-associated bank accounts; share intelligence; and protect weapons, associated facilities, and energy and other critical infrastructure against terrorist attack and intrusion. Terrorist plans to attack US and other persons, facilities, or interests. Terrorist plans and efforts to acquire or transship chemical, biological, radiological, or nuclear weapons. Terrorist identities, motives, objectives, strategies, locations, facilities, command structures, links to other groups or states, associations with humanitarian or medical groups, use of forged and/or modified travel documents, telecommunication methods and modes, transportation, funding, finance and business operations, money laundering, security, recruitment, and training. Indications of foreign entity, public, or local support for terrorists. Details about terrorist involvement in illicit drug and other criminal trade.

6) Information to Support US Military Operational Planning (INFR-5H). Information to support US contingency planning, including for noncombatant evacuation, and humanitarian and medical relief operations. Current status, vulnerability of, and plans to modify, critical infrastructures, especially transportation, energy, and communications. Civilian and military medical and life science capabilities and infrastructures. Military medical research and development, including new vaccines, therapeutics, and chemical, biological, radiological, and nuclear medical defense. Information, including statistics, about infectious diseases, such as avian influenza, tuberculosis, human immunodeficiency virus/acquired immune deficiency syndrome, hepatitis A, and tickborne encephalitis. Locations and levels of chemical and radiological contamination of food, water, air, and soil. Locations and types of industrial facilities with chemicals stored onsite. Descriptions and locations of potential evacuation sites, police and fire stations, hospitals, hotels, and diplomatic facilities. Plans and capabilities of government and NGOs to support, including provision of security for, relief operations. Policies, plans, and efforts regarding detained, captured, and arrested US persons, including prisoners of war and missing in action.

E. Telecommunications Infrastructure and Information Systems (INFR-5H). Current specifications, vulnerabilities, and capabilities of, and planned upgrades to, national telecommunications infrastructure and information systems, networks, and technologies used by civilian and military government authorities, including intelligence and security services. Details about command and control systems and facilities. National leadership use of, and dependencies on, dedicated telecommunications infrastructures and information systems. Details about national and regional telecommunications policies, programs, regulations, and training. Information about current, and planned upgrades to, public sector communications systems and technologies, including cellular phone networks, mobile satellite phones, very small aperture terminals, trunked and mobile radios, pagers, prepaid calling cards, firewalls, encryption, international connectivity, use of electronic data interchange, and cable and fiber networks. Information about wireless infrastructure, cellular communications capabilities and makes and models of cellular phones and their operating systems, to include second generation and third generation systems. Details about the use of satellites for telecommunication purposes, including planned system upgrades. Details about Internet and Intranet use and infrastructure, including government oversight. Details about foreign and domestic telecommunications service providers and vendors. Plans and efforts to acquire US export-controlled telecommunications equipment and technology. Plans and efforts to export or transfer state-of-the art telecommunications equipment and technology. Details about information repositories associated with radio frequency identification enabled systems used for passports, government badges, and transportation systems. Official and personal phone numbers, fax numbers, and e-mail addresses of principal civilian and military leaders.

CLINTON

Дните минават бавно, струват ми се дълги, монотонни, твърде горещи. Очакването става все по-нетърпеливо, движенията все по-ограничени, сексът почти невъзможен. Никога не съм си представяла, че мога да стоя толкова дълго време без да съм включила на максимална скорост. Добре, че я има инерцията. В момента тя ме води към осъществяване на всички желания. Е, почти всички, както вече споменах. Но и другите, бликащи неуморно, не винаги са осъществими поради разсеяността ми и бързо идващата физическа умора. Нетърпелива да настъпят по-хладните дни, с които ще настъпи и най-голямата промяна в живота ми, запълвам оставащото време с четене на книги придружено от блянове, разходки, на които докарвам грациозна патешка походка, много сън (отново) със страстни и странно шарени сънища, които редувам с дълги часове прекарани в кухнята.

Прекарвам дълги часове в кухнята не защото правя сложни и трудни рецепти, а просто защото сега съм по-бавна. Навеждането до печката всеки път, за да проверя докъде е стигнало печенето, ме затруднява толкова много, че започвам да се осланям единствено на усет и обоняние. Мисля си, че за новия дом (за това ще ти разправям по-нататък) би било чудесно да си взема вградена фурна на нивото на очите. Така без усилия ще наблюдавам как се образува хрупкавата златиста пармезанова коричка върху патладжанените рула.

За идването на по-хладните дни, което е свързано неотлъчно с идването на големия момент ми подсказват и продуктите на пазара. Сладко грозде, от чиято сладост чак се задавям, сладка варена царевица, която обожавам, първите тикви цигулки, които все още искат повече мед при сервиране с пресните орехи… очаквам само из въздуха да се разнесе опушен сладък аромат на кестени и тогава вече ще знам, че лятото се е изнизало. Но преди това са доматите. Както бавно минаващите дни, очакването на доматите Рома ми се стори толкова дълго, че се притесних дали ще успея навреме да взема от плътното им месо, да го концентрирам и да го запазя в ароматизиран с билки зехтин за следващите няколко месеца. Освен за сушене, реших да ги използвам и в доматения сос за патладжанените рула. Дават малко фира, евтини са, плътни са, вкусни са, сладки са. Чесънът ще им донесе дълбок провансалски аромат, а босилекът ще ги опияни с благоуханието си.

Това обаче е само половината ястие, което се влива в леко опушените филии от патладжан, обгръщащи ароматите на смес от сирена. Не твърде солени и прилично миризливи, за мен те са идеалната комбинация със зеленчуците олицетворяващи края на лятото. Комбинация, която несъмнено води до блаженство, с което да задоволя собствените си страсти. Дори нещо повече. Опитвам се да се докосна до всеки един аромат поотделно, да разоблича характера му в единството, да го преоткрия като опиат за сетивата, подобно на ароматите пропили се в кухнята на Роза в „Кухнята на страстта“ или като просто звучащите печени киселици с подсладена сметана от „Угощението на Джон Сатърнъл“, за чиито добър вкус обаче трябва да се погрижиш от избора на плодовете, през бавното им печене на слаб огън (което се оказва тайната за постигане на сладост и мекота) до приготвянето на медената сметана, за което се изисква и стълба.

Големите тайни винаги се крият в малките неща, а любовта към храната е любов към самия живот. Пъстър и сладък като френските макарони на Грейс в книгата „С дъх на чаени листа“, сервирани с горчиво кафе или стипчив зелен чай за да има баланс все пак, също като в живота. Добрият край в тези книги винаги е налице, което не е непредсказуемо от самото начало, но удоволствието от прочитането им идва от начина, по който се говори за храната. Храна, приготвена така, че да предизвиква чувствата, да те кара да изгаряш отвътре, да копнееш и да се влюбиш, както Антъни Капела описва в романа си „Ако искаш да си легнеш с мен…, сготви ми“. Но да възбудиш някого и да го накараш да се влюби са две различни неща. За да се влюби някой в теб „…трябва да му сготвиш нещо съвсем различно, нещо просто, но прочувствено. Нещо, което показва, че разбираш самата му душа.“

С историите в тези книги и с любовта, с която се говори за храната поддържам кулинарния си дух, в момент, в който желанията са силни, но силите не стигат. Ще продължа да се захранвам с „Последният китайски готвач“,  после ще се върна отново в Прованс, а междувременно се потапям в уханията на отиващото си лято, очаквайки да се случи най-хубавото.

Рула от патладжан със сирена в доматен сос

Посочените дози са за 4 порции.

За доматения сос:

• 2 супени лъжици зехтин
• 1 глава лук, нарязана на ситно
• 3 скилидки чесън, нарязани на ситно
• 1 кг домати Рома или други месести домати
• 1 чаена лъжица захар
• 1/2 връзка босилек, нарязан на ситно
• сол и прясно смлян черен пипер

Доматите се срязват на върха с остър нож на кръст. Дълбока тенджера се напълва с вода и се оставя да заври. Подготвя се ледена баня, като голям съд се напълва със студена вода и кубчета лед. Доматите се потапят във врялата вода за 30-40 секунди. Изваждат се с решетъчна лъжица и веднага се поставят в ледената вода. Оставят се там за около минута да се охладят и се прецеждат. По този начин ципата на доматите ще се обели много лесно. Обелват се и се нарязват на дребни кубчета.

Зехтинът се загрява в тенджера на умерен огън. Добавят се лукът и чесънът и се сотират за 4-5 минути докато омекнат. Добавят се доматите, захарта, сол и прясно смлян черен пипер на вкус. Оставят се да заврат и се варят без капак  за 15-20 минути, докато сосът се сгъсти. Отстранява се от огъня и към него се добавя босилекът.

За патлажданените рула:

• 2 средно големи патладжана, нарязани на филии по дължина с дебелина 1 см
• 2 супени лъжици зехтин
• 200 г прясно краве сирене, намачкано с вилица
• 60 г меко козе сирене, нарязано на кубчета
• 1/2 връзка магданоз, нарязан на ситно
• 60 г прясно настърган пармезан
• сол и прясно смлян черен пипер

Филиите патладждан се поръсват обилно със сол и се оставят за 10-15 минути за да се отдели горчивия сок. Измиват се под студена течаща вода и се подсушават хубаво. Намазват се от двете страни със зехтин.

Грил тиган се нагрява на умерен към силен огън. Филиите патладжан се запичат в тигана за 2-3 минути от всяка страна. Готовите патладжани се поставят в съд с капак или се покриват с алуминиево фолио, за да се задушат и омекнат.

В купа се смесват кравето и козето сирена и магданозът. Подправят се с прясно смлян черен пипер на вкус. Също на вкус може да се добави и сол, но аз смятам това за излишно.

В края на всяка филия патладжан се поставя по една супена лъжица от сместа със сирената и се завиват на рула.

Доматеният сос се изсипва в подходящ съд за печене. Върху него се подреждат рулата и се поръсват с пармезан. Запичат се в предварително нагрята фурна на 200°C за 25-30 минути или докато сосът заври, пармезанът се разтопи и придобие златист цвят. Сервират се топли.

Рула от патладжан със сирена в доматен сос е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Ето нещо старо, което обаче никак не е овехтяло. Фунийките с крем са любим сладкиш, макар и да ги приготвям изключително рядко. Имам една рецепта, която винаги следвам и не съм опитвала нищо друго. Рецептата съпровожда комплекта от 25 метални фунийки и според мама е много успешна. Убедила съм се отдавна в това, въпреки че още от първия път когато съм ги приготвяла заменям свинската мас присъстваща в съставките с краве масло и амонячната сода (кой използва това сега!?) с бакпулвер. И винаги след като направя крема си мисля, че крем муселин би бил много по-добър избор. Оставам си обаче само с мисълта и никога не предприех промяна. Запазвам оригиналната рецепта и сега.

Сладкиш „Букли“ е бил известен на домакините от времето на майка ми, струва ми се сега също. Рецептата обаче, явно се е предавала от уста на уста или се сдобиваш с нея само след закупуване на комплекта от металните фунийки. Тази мисъл ме осенява след като прерових всички стари кулинарни книги и след като не намерих никаква следа в тях за този сладкиш. Чудя се защо ги наричат сладкиш. Може би защото не са сладки, а думата петифура е била не толкова непозната, колкото неизползвана по това време. Името „Букли“ също не е много известно, но когато се каже фунийки с крем всеки ще се сети за спираловидно навитите конуси, напълнени с жълт крем. По-притеснителното е, че сега може да се намерят всякакви рецепти за фунийките, но е трудно да се открият самите метални фунийки върху които се навива тестото. Чувала съм, че можело да се направят от капачки за буркани или алуминиево фолио. Не съм опитвала и не мога да дам никакво мнение, но с радост ще приема съвети от практикували по този метод.

Винаги съм смятала, че тези фунийки са празничен сладкиш, а приготвянето им трае цяла вечност. Първо тестото, следва навиване и печене, после кремът с охлаждане на два пъти, после да се напълнят… Е, не е чак толкова дълго, но изчакването им за 24 часа, в които кремът попива в сладкото тесто наистина може да ти се стори твърде дълго. Такива спомени са останали и у Вальо, който си припомни фунийките на неговата баба. За разлика от моите те били двойно по-малки (металните фунийки върху които се навива тестото също били по-малки), но чакането било също толкова дълго. Има защо. Като един от най-вкусните десерти за времето на моето (и не само моето) детство, предпочитам да запазя репутацията му на празничен и сега.

Сладкиш „Букли“ си пожела Румяна.

Сладкиш „Букли“

Тъй като приготвянето и охлаждането на крема за пълнежа на фунийките изисква повече време, добре е изпълнението на рецептата да започне с него . Може да се направи ден предварително и да се охлади добре в хладилник за през нощта.

Напълването на тестените фунийки става след като изстинат. Пълнят се с добре охладения крем.

От крема може да остане известно количество, което може да се използва за допълване на фунийките (прочети в „Сглобяване“) или друг сладкиш.

За най-добър резултат, напълнените фунийки се оставят да престоят 24 часа. През зимата и в по-хладно помещение това може да стане извън хладилник, но в горещо време, фунийките трябва да се съхраняват в добре затворен съд в хладилник, иначе кремът бързо вкисва.

Потапянето на отворения край на фунийките със смлени орехови ядки не се споменава в рецептата, но аз ги помня точно така. Повече орехи – по-добре.

Посочените дози са за 24 броя.

За тестото:

• 2 яйца, със стайна температура
• 200 г захар
• 250 мл прясно мляко, със стайна температура
• 170 г масло, разтопено и охладено
• 1 чаена лъжица бакпулвер
• 800 г бяло брашно
• 1 белтък за намазване
• разтопено масло за намазване на металните фунийки

Фурната се нагрява на 180°C.

Яйцата и захарта се смесват в купа и се разбиват с телена бъркалка. Към тях се добавят прясното мляко и маслото.

Брашното се пресява с бакпулвера. Добавят се към течните съставки и се замесва меко тесто. Тестото се разделя на две равни части.

Всяка част се разточва на правоъгълник, чиято дебелината трябва да бъде около 5 мм.

От правоъгълниците се изрязват ленти с широчина 2 см.

Металните фунийки се намазват с разтопено масло.

Като се започне от острия край на металната фунийка, лентите тесто се навиват спираловидно, като краищата им се застъпват, а острата част се притиска добре за да не се образува дупка.

Цялата повърхност на тестото се намазва с леко разбит белтък. Фунийките се подреждат в тава върху хартия за печене.

Пекат се в предварително нагрятата фурна на 180°C за 35 минути или докато придобият златист цвят на повърхността. След като се извадят от фурната се оставят в тавата да се охладят за няколко минути докато е възможно металните фунийки да се хваната с ръка и се освобождават от тях. Тестените фунийки се оставят да се охладят напълно преди да се напълнят.

За пълнежа:

• 1 л прясно мляко
• 1 ванилова шушулка или 1 супена лъжица ванилова есенция
• 4 жълтъка
• 300 г захар
• 90 г бяло брашно
• 150 г меко масло
• смлени орехови ядки

Прясното мляко се изсипва в тенджера и към него се добавят остърганите семенца от ваниловата шушулка. Загрява се на умерен огън докато започне да завира.

Жълтъците се смесват със 150 грама от захарта и се разбиват с миксер докато се сгъстят и изсветлеят. Към тях се добавя брашното и се разбърква хубаво.

Когато млякото заври на тънка струйка и при непрекъснато разбъркване се добавя към жълтъчната смес. Всичко се връща в тенджерата, която се слага на умерен към слаб огън. Сместа се разбърква непрекъснато с телена бъркалка за 5-6 минути или докато заври. Вари се 2-3 минути без да се прекъсва разбъркването. Оставя се да се охлади напълно като се разбърква от време на време.

Когато кремът се охлади, маслото и останалите 150 грама захар се разбиват на пухкав крем. Добавят се към млечния крем и се разбъркват до хомогенезиране. Ако се използва ванилова есенция, тя се добавя на този етап. Кремът се покрива със стреч фолио и се охлажда в хладилник за 4 часа.

Сглобяване: Охладеният крем се поставя в сладкарски пош с широк кръгъл накрайник. На снимката долу се вижда, че използвам накрайник „отворена звезда“, тъй като имах намерение половината от фунийките да оставя непотопени в орехи, но после се отказах от тази идея. Може да се използва и найлонов плик, който се напълва с крема, а после едното връхче се отрязва с ножица. Приставките не са задължителни.

Охладените тестени фунийки се напълват с крем и се оставят по възможност подпрени вертикално за да не изтече кремът докато престояват. Когато престоят известно време, част от крема попива в тестото и това оставя следа като се вижда хлътване в отвора на фунийката. Може да се допълни с още крем.

Отворът на всяка напълнена фунийка се потапя в смлени орехи.

Оставят се да престоят за 24 часа преди консумация.

SOS – Сладкиш „Букли“ или фунийки с крем е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Примамлив златист цвят, месести и сочни. Представих си ги обвити в ароматен зехтин и сладък лук. Ненатрапчив, леко солен вкус на прясно козе сирене, напев на полска мащерка и зелени връхчета от магданоз. Устата ми се напълва със слюнка, усещам брашнената коричка на изпеченото тесто, а капка от соковете на плънката в него се стича бавно към брадичката. Този блян ме следваше няколко дни, докато разбера, че тази картина не може да отмине просто така, не може да остане само във въображението ми. Тя трябва да се вкуси.

От няколко дни се заглеждам в гъбите, които се предлагат на пазара. Като че ли не си падам особено много по гъби. Дори избягвам ястия с гъбени сосове, у дома не съм приготвяла гъби не помня от кога, навън поръчвам рядко и избирателно. Не знам откъде е тази особеност в мен. Не е като да не съм ходили в гората за гъби като дете и да не сме намирали ароматни манатарки. Не е като да не съм се радвала на всяка открита бяла шапчица в изсъхналата купчина оборска тор, изхвърлена в самия край на селото. Не е като да не съм се наслаждавала на панираните от мама пърхутки или пролетната супа от челядинки. Ох, челядинки! Може би тях много ги обичам. Обаче не съм яла, пак не помня откога.

Продължавам да разглеждам гъбите, този път твърдо решена да си тръгна с някакво количество от тях. Очите, обонянието ми и някакъв внезапно придошъл усет ме подканят към онзи жълтеникав цвят, който вече си представих в тигана като примамлив и златист, с блестящи капки зехтин и аромат на горски мъх и сухи листа. Устата ми отново се напълва със слюнка. Взимам от гъбите и в емоционален пристъп им се радвам като на открито само от мен съкровище. Грабвам и една китка магданоз, от най-пресния с вирнати клонки, изглеждащи в моите очи щастливо, сякаш предусетили намислената комбинация.

Докато приготвям тестото за тортилите се изпълвам с нетърпеливо очакване, което за радост не трае дълго. Сотирам гъбите и лукът, обличам ги в аромати на мащерка, чесън и вино, и придавам лека пикантност с прясно смлян черен пипер. Тортилите стават една по една, но бързо за около две-три минути всяка, подготвям сиренето и нарязвам магданоза на едро. Искам да почуствам хладния аромат на пресните листенца върху топлите гъби.

От разнеслите се ухания едва се сдържам докато правя няколко финални кадъра. Хм, Вальо също. Идва ред на очакваната наслада. Въображението от вкусове и аромати се превръща в реалност върху небцето. Капка от соковете на плънката се стича по брадичката ми. Този път наистина.

Пшенични тортили с гъби пачи крак и козе сирене

Рецептата за пшенични тортили е адаптирана от tasteofhome.com

Посочените дози са за 4 порции.

За пшеничните тортили:

• 170 г бяло брашно
• 1/4 чаена лъжица сол
• 1 супена лъжица зехтин
• 100 мл вода, със стайна температура
• бучка масло за тигана

В купа се смесват брашното и солта. Добавят се зехтинът и водата. Замесва се меко тесто. Меси се върху леко набрашнен работен плот за 10 минути докато стане гладко и еластично. Покрива се с кухненска кърпа и се оставя да почине за 10 минути.

Тестото се разделя на 4 равни части. Оформят се на топки. Всяка топка се разточва на кръг с диаметър 18 см.

Широк тиган с незалепващо покритие се нагорещява на умерен към силен огън. Дъното се намазва с малко масло. Слага се един разточен кръг тесто и се запича за около минута – две докато придобие цвят от долната страна и се надуе от горната. Обръща се от другата страна и се запича за още около минута. Пренася се в затоплена чиния и се покрива с кухненска кърпа за да не изсъхва и да стои топла. Така се приготвят и останалите три разточени кръга, като преди да се сложат в тигана, дъното му се намазва с малко масло.

За плънката:

• 1 глава лук, нарязана на ситно
• 2 скилидки чесън, нарязани на ситно
• 200 г гъби пачи крак, добре измити и хубаво подсушени
• 1 супена лъжица зехтин
• 1 супена лъжица масло
• 50 мл сухо бяло вино
• 1 чаена лъжица нарязана прясна мащерка
• 1/4 връзка магданоз, нарязан на едро
• 180 г кремообразно козе сирене

По-големите гъби се нарязват на две или четири, така че всички да бъдат с еднакъв размер.

Широк тиган се нагрява на умерен огън. Добавят се зехтинът и маслото. Изсипват се гъбите и се сотират за 2-3 минути. Добавя се лукът и заедно с гъбите се готви за още 2-3 минути докато гъбите започнат да придобиват цвят, а лукът омекне. Към тях се добавят чесънът и мащерката. Разбъркват се 2 минути докато отделят ароматите си. Изсипва се виното и се оставя да заври. Вари се няколко минути докато течността се изпари и гъбите останат на мазнина. Посоляват се със сол и прясно смлян черен пипер.

Сервиране: Върху всяка тортиля се разпределя по 1/4 от гъбената смес. Поръсват се с раздробеното козе сирене и нарязан пресен магданоз. Тортилите се загъват на две или се навиват на руло. Сервират се веднага.

Пшенични тортили с гъби пачи крак и козе сирене е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

За кроасаните мога да говоря само с любов. Несъмнено тези хрупкави и въздушни кифли са любими на всички и се асоциират с Франция и най-вече Париж. Истината е, че произходът на кроасана е виенски, а по-късно френските пекари обогатяват тестото и усъвършенстват технологията, с което кроасанът става популярен френски продукт. Техниката, при която се получават хиляди слоеве тесто е същата като при бутер тестото. Разликата е в добавянето на мая и прясно мляко, а понякога и яйце. Тестото за кроасани има сходство и с датското тесто, но то е малко по-малко утежнено от животински протеини и мазнини. Ако трябва да му намеря място измежду споменатите два вида хилядолистни теста, то бих го сложила точно по средата.

Август месец вероятно е най-неподходящият месец от годината, в който да се занимая с приготвяне на хилядолистно тесто. Високите температури биха отключили много проблеми в процеса на приготвянето му, затова е добре да се работи на 18-20 градуса достигнати с климатик или в друг случай рано сутринта, с по-дълга почивка на тестото в хладилника. Тази немаловажна подробност никак не ми попречи да осъществя видео-рецептата точно сега – през горещия август и причината за това е именно месец август. Месецът, който минава лежерно, обикновено във ваканция с късно ставане, с късна закуска и дългоочаквано бездействие. Месецът, в който от няколко години насам закусвам с кроасани по време на лятната ваканция, където и да отида. Сега обаче никъде няма да ходя, но споменът за августовските кроасани е здраво загнезден в съзнанието ми. От няколко седмици, по-скоро откакто си стоя у дома, не само че редовно започнах да приготвям закуска през уикендите, но превръщам тази закуска в ритуал от спомените през августовските ваканции. Приготвям и консумирам храната бавно, наслаждавам се на всяка минута, защото не бързам за никъде, утре също няма да бързам, вдругиден също. Без да бързам намирам време за всичко, което ми се е искало някога да направя. Бременността изглежда ми помага за това.

Ако вече имаш опит с бутер тесто, значи и това за кроасани няма да те затрудни. Добавената мая в него дори прави нещата по-лесни. Но дори и така, трябва да се спазят няколко важни инструкции, за да не бъде процесът на приготвяне муден и трудоемък, а резултатът накрая  да бъде добър. Ето и тях:

1. Тестото трябва да бъде меко, но стегнато и да не лепне. Глутенът, който се образува от месенето, спомага за това, както и за еластичността на тестото.

2. За да се точи лесно без да се прилага излишен натиск върху тестото, за да не се разкъсва тестото и за да не избива маслото от него, то тестото и маслото трябва да бъдат с еднаква температура. Маслото не трябва да надвишава 18°C, като оптималната му температура за добра работа е 16°C.

3. При по-топло време е необходимо стайната температура да се сведе до около 20°C. В противен случай маслото бързо ще омекне и ще избие на повърхността при разточването. Ако е необходимо, времето за почивка на тестото в хладилника се увеличава, докато маслото стегне достатъчно. Ако маслото започне да избива на повърхността при разточването, калъпът тесто се връща в хладилника докато маслото стегне.

4. При всяко разточване може да бъде необходимо работният плот и точилката да се поръсят с брашно, за да се предотврати залепване. При сгъването на тестото, обаче полепналото брашно се изчетква старателно от тестото.

5. След като се оформят кроасаните и преди да се изпекат, задължително се оставят да втасат.

6. И последно, но най-важно – внимателно запознаване и следване на инструкциите в рецептата.

Навярно ще откриеш разлика в домашно приготвения кроасан от тези, които се продават във френските или австрийсксите пекарни. Това е нормално, предвид различията в технологията за масово производство (дори да се водят ръчно правени, за тях се използват машини, най-малко за омесването, разточването и сгъването), както и от различията в продуктите, които се използват, включително добавки, които допринасят за по-въздушно тесто, което запазва обема си по-дълго. По-скоро, ако някой ми повдигне въпрос за тази разлика, съм склонна просто да му отговоря: „Добре дошъл в реалността!“ Също така приготвените и изпечени кроасани у дома изсъхват много по-бързо и са най-добри за консумация веднага след като се извадят от фурната. След всичко, което изредих изглежда много по-лесно да отскочиш до близката пекарна. Да, така е. Но ако искаш да контролираш съставките на храната, която консумираш и разбира се ако обичаш да приготвяш храната си сам, прочети рецептата и изгледай видеото, което с Вальо подготвихме. Процесът може да отнеме време, но е лесен.

Кроасани

Адаптирано от книгата French Cooking: Classic Recipes and Techniques.

Посочените дози са за 8-10 кроасана.

Продукти:

• 250 г бяло брашно
• 1 чаена лъжица сол
• 2 супени лъжици захар
• 3 г суха мая за хляб
• 150 мл прясно мляко, със стайна температура
• 150 г масло, леко размекнато
• 1 жълтък смесен с 2 супени лъжици прясно мляко за намазване

Маята се разтваря в прясното мляко.

Брашното и солта се пресяват в купа. Смесват се със захарта. Добавя се разтворената мая в прясното мляко и се разбъркват с дървена лъжица или на ръка докато се образува тесто. Тестото се прехвърля върху леко набрашнен работен плот и се меси 4-5 минути докато стане гладко и еластично. Оформя се на топка и се поставя в намазана с растителна мазнина купа. Купата се покрива със стреч фолио или кухненска кърпа. Тестото се оставя да втаса на топло място за около 40 минути или докато удови обема си. (През лятото стайната температура е добра среда за втасване на тестото. В друг случай трябва да се осигури температура от 25°C-30°C.) След като тестото втаса се премесва за кратко. Увива се в стреч фолио и се охлажда в хладилник за 30-40 минути.

Маслото се поставя между два листа стреч фолио и с помощта на точилката се изтънява, като му се придава квадратна форма. Охлажда се в хладилник наравно с тестото или докато вътрешната му температура достигне 16°C-18°C. Маслото трябва да е добре охладено, но не много твърдо. Преди да се пристъпи към разточването и сгъването, тестото и маслото трябва да имат сходна температура.

Охладеното тесто се поставя върху леко набрашнен работен плот. Четирите му края се разточват с точилка, като на тестото се придава форма кръст. Средата на кръста трябва да бъде малко по-дебела от разточените краища.

В средата на кръста се поставя квадратът масло, освободен от стреч фолиото. Четирите края на тестото се загъват последователно върху маслото, така че да се образува калъп. Излишното брашно полепнало по тестото се почиства. Внимателно и без излишен натиск калъпът се разточва на правоъгълник, чиято дължина трябва да бъде три пъти повече от широчината му. Движенията с точилката при разточването са само напред-назад. Оформения правоъгълник се сгъва на три като писмо, като техниката може да се проследи във видеото. Излишното брашно полепнало по тестото се почиства. С това е направено първото сгъване на тестото. Увива се в стреч фолио и се охлажда в хладилник за 30-40 минути.

За второто сгъване тестото се освобождава от стреч фолиото и се поставя върху леко набрашнен работен плот, така че сгънатите краища да се виждат фронтално. Калъпът отново се разточва на правоъгълник, като движенията с точилката са само напред-назад. Правоъгълникът се сгъва на три като писмо. Излишното брашно полепнало по тестото се почиства. С това е направено второто сгъване. Тестото отново се увива в стреч фолио и се охлажда за 30-40 минути.

Процедурата по разточване, сгъване и охлаждане се повтаря още четири пъти, с което на финал ще има шест прегъвания. Внимава се преди всяко разточване калъпът да се постави така, че сгънатите краища да се виждат фронтално. Брашното, което полепва по тестото се почиства при всяко сгъване. Ако от тестото в даден момент започне да изтича масло, то веднага се връща в хладилника и се охлажда докато маслото стегне. Продължава се работа с повече внимание.

След последното сгъване тестото се охлажда за минимум 30-40 минути или се оставя в хладилник за през нощта. Докато се охлажда ще бухне леко.

Кроасаните се оформят като калъпът тесто се поставя върху леко набрашнен работен плот, отново със сгънатите краища фронтално. Калъпът се разточва на правоъгълник с дебелина около 5 мм. От правоъгълника се изрязват триъгълници чиято основа е около 10 см, а страните около 15 см.

Взима се един триъгъник и леко се разтяга с пръсти. Средата в основата на триъгълника се срязва на 2 см. Това ще помогне да се изтъни полумесеца за по-равномерно изпичане във вътрешността му. Като се започне от основата на триъгълника той се навива на руло до острия му край. Краищата на оформеното руло се сгъват леко навътре, така че да се образува полумесец. Така се приготвят и останалите триъгълници. Подреждат се в тава върху хартия за печене, покриват се хлабаво със стреч фолио или кухненска кърпа и се оставят да втасат за около 40 минути.

Междувременно фурната се нагрява на 180°C. Жълтъкът и прясното мляко се разбъркват и с помощта на четка се намазват втасалите кроасани.

Пекат се в предварително нагрятата фурна за 25 минути или докато бухнат и придобият златист цвят. Сервират се веднага.

Следва видео рецепта, която е за визуализация на процесите. Видеото и субтитрите към него не омаловажават прочитането на рецептата и инструкциите към нея преди пристъпване към приготвяне на кроасаните.

Как да си направя кроасани + видео е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Най-добрата храна за мен през лятото са плодовете. За закуска, за обяд (сериозно, аз мога да обядвам само с плодове), за десерт. Изобщо, през целия ден мога да ям плодове. Тази моя отличителна черта се запазва и по време на бременността, за което много, ама много се радвам. Продавачът на пазара, от който най-често купувам плодове се изумява с какви количества си тръгвам от тарабата му и се шегува, че това бебе (моето де) си отяде на плодове. Един ден пък реших да отида на Женски пазар и предвид сравнително по-ниските цени на плодовете спрях да пазарувам в момента, в който започнах да се осъзнавам, че не мога да се върна сама с толкова торби. Всъщност, успях, но една баба в трамвая не пропусна да изкоментира, че имам торби и на ушите си.

Второстепенна роля в ежедневното меню заема сладоледът. Другата подходяща, любима храна/десерт за лятото. За разлика от плодовете, обаче него се опитвам да го огранича, предвид празните калории, които ми дава, въпреки удоволствието от консумирането му. Не, в никакъв случай не бих се отрекла от сладоледа, просто сега не мога да му устоя, а не бива да прекалявам. Някои храни просто ме привличат като магнит, особено захарта. Това като че ли не е черта от бременността. Както и да е.

Намирам начин да комбинирам двете любими летни храни и винаги съм смятала, че няма по-хубаво от това да приготвя желаното нещо сама. Съвсем нямам намерение да гарнирам кутия ванилов сладолед с малко нарязани плодове и сметана, въпреки че това е най-лесната и мързелива алтернатива. Имам намерение да приготвя нещо повече от това, което заедно с плодовете да създаде свой неповторим вкус и колорит.

Сладоледена терина

За този десерт използвам две смеси за сладолед, едната от които е с плодове, а другата с шамфъстък. За по-интензивен вкус и цвят в сладоледа с шамфъстък добавих крем (паста) от шамфъстък, която Ники ми донесе от Милано.

Посочените дози са за форма с вместимост 1.700 л. От това количество може да се сервират 10-12 порции.

Терината се състои от:

1. 1 доза сметанов сладолед с нектарини и малини (рецептата по-долу)
2. 300 г сладолед с шамфъстък + 50 г крем от шамфъстък
3. 140 г какаови бисквити, натрошени на едро
4. допълнително нектарини, малини и шамфъстък за сервиране

За сметановия сладолед с нектарини и малини (1 доза):

• 400 г заквасена сметана
• 250 г кафява пудра захар
• 200 мл животинска сметана, не по-малко от 30% масленост, добре охладена
• 300 г нектарини, нарязани на дребни кубчета
• 200 г малини

Заквасената сметана и пудрата захар се разбиват с миксер или телена бъркалка докато се образува гладък крем.

Течната сметана трябва да бъде добре охладена и масленост над 30%, за да се разбие хубаво. Разбива се с миксер на не много стегнат крем. Добавя се към заквасената сметана със захарта и се разбърква с шпатула докато сместа стане еднородна. Накрая се добавят плодовете и внимателно се разбъркват в сместа с шпатула докато се разпределят равномерно. Не е необходимо да се оставя да стяга преди сглобяването на терината.

За сладоледа с шамфъстък:

Имах предварително направен сладолед, затова го оставих на стайна темпепартура да се отпусне леко и го смесих с крема от шамфъстък.

Когато сладоледът се приготвя на момента е необходимо да се остави в камерата на хладилника за около 4 часа докато започне да стяга, преди да се сглоби терината с него.

Сглобяване:

Подготвя се съд с форма на терина с вместимост 1.700 л или повече. На дъното на съда се разпределят половината от натрошените бисквити. Върху тях се изсипва половината от сметановия сладолед и се заглажда по цялата повърхност. По средата се слага цялото количество от сладоледа с шамфъстък и се разпределя равномерно. Върху него се изсипва останалата половина от сметановия сладолед. Най-отгоре се поръсва с останалите какаови бисквити.

Терината се слага във фризера и се оставя да престои една нощ.

За да се обърне в сервизна чиния или поднос, терината се потапя за кратко в топла вода, за да се отлепят страните от съда. Ако терината няма да се сервира цялата наведнъж не е необходимо да се обръща, а може да се срежат в съда и извадят необходимия брой парчета. При сервиране може да се гарнира с допълнително плодове и шамфъстък.

Сладоледена терина е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

От онези хора съм, където като си наумят нещо и не мирясват докато не го свършат. Изключения са случаите, в които започвам да се отегчавам по една или друга причина, отключила липса на интерес и умора от (не)случващото се. Откакто съм започнала да водя този блог се опитвам да приготвя терина от патешки дроб (патешки, защото у нас няма гъши), която да отговаря на критериите на френските шеф готвачи, която да се готви на ниска температура, на водна баня и за кратко време, която да достигне в края на готвенето поне 50°C в центъра си и която в крайна сметка да е годна за ядене. Никога не съм имала проблем с пастетите, като например предложението на Плачута, но винаги до сега съм се спъвала при приготвянето на класическа терина от цял патешки дроб или поне никога не ми се е получавало добре от първия път.

Патешкия дроб не е никак евтин продукт, нито пък ми се струва подходящ за всекидневно хранене, колкото и гурман да си падаш, затова опитите ми продължиха сравнително твърде дълго във времето, докато открия моята рецепта. Освен, че обичам да си угаждам с храната, тази продължителност без да се напрягам много явно е още една причина да не съм се отчаяла все още. По някаква друга причина, точно сега разполагам с толкова патешки дроб, с колкото мога да изпълня редица експерименти докато се случи съвършенството. Този път не ми отне много време, вероятно защото вече бях научила няколко незаменими урока от предишната си практика, но това не пречи да се старая занапред да бъда по-добра от сега. В крайна сметка получих задоволителен резултат и вече съм много по-наясно със случващото се в процеса на приготвяне.

За това отдавам чест и на списание „Меню“, което преди време организира един курс на тема гъши дроб с лектори шеф Ивелина Иванова и шеф Димо Димов, който се слави като българския корифей на гъшия дроб. Несъмнено научих много от двамата, но исках да направя това, което ме мъчеше отдавна. С неохота установих, че колкото и да се мъча не мога да постигна вътрешна температура на терината от 50°C, за време от 25 минути, която да е готвена на 75°C. Не знам как се справят с това Пол Бокюз или друг френски кулинарен гуру, описал рецептите си за ентусиасти като мен. Открих, че при печене на водна баня и на температура под 100°C, времето трябва да бъде доста по-дълго от половин час. Време, в което вътрешната температура на терина да се вдигне достатъчно, че дробът да се сготви без да стане само на мазнина. Друго съществено е доброто почистване от кръвоносните съдове, колкото и досадна задача да е това. Достатъчното овкусяване на дроба преди печенето ще гарантира за добър вкус накрая, без риск от блудкав и безличен дроб. Накрая, за да стане още по-дълго и нетърпеливо, е хубаво терината да престои в хладилник поне 2-3 дни след приготвянето, за да се обединят ароматите и отчасти, струва ми се да се досготви патешкия дроб. Това последното го установявам за пореден път – имам чувството, че при известно престояване на терината след сготвянето ѝ, дробът става много по-добър отколкото ако се консумира веднага след охлаждането.

Както във всяко ястие и тук се търси баланс, но намирам за леко иронично късия списък със съставки в рецептата за класическа терина от патешки/гъши дроб и дългия технологичен процес, който се изисква от времето за размразяване на дроба до момента, в който мога да го вкуся. Изглежда на един дроб не му трябват много добавки, но с избора на следващите се оформя баланса, който се търси. Хубава морска сол, прясно смлян черен или бял пипер, сотерн или арманяк са неговите спътници в една класическа рецепта. Арманяк така и не открих, но и не потърсих на всички възможни места, затова пък разнообразие от сотерн не липсва. Издържам до край класическите комбинации и предлагам терина с френска багета. След като опитам филия хляб с парче от дроба забравям за дългото чакане и неуспешните опити, а единственото което още ми трябва е чаша с малко сотерн. Съвсем малко, като за мен в този момент от живота ми. За теб може и повече.

Класическа терина от патешки дроб

Основни техники и рецепта взаимствах от книгата French Cooking: Classic Recipes and Techniques и epicurious.com

Посочените дози са за 1 терина или 8-10 порции.

Продукти:

• 2 средно големи патешки дроба, около 1,100 кг.
• френска морска сол
• прясно смлян черен пипер
• 80 мл сотерн

Избира се съд с форма на терина с обем 1.500-1.700 мл. Подготвя се импровизиран капак от подходящ материал (използвах много твърд картон), който се изрязва по отвора на съда и се увива с алуминиево фолио. Подготвят се и няколко тежести, които могат да бъдат пълни консерви, бутилки или буркани.

Дробът се размразява в хладилник, а след това се темперира до стайна температура.

Фурната се нагрява на 90°C.

Дробът внимателно се почиства от кръвоносните съдове, като се внимава да запази максимално целостта си. Посолява се от двете страни със сол и прясно смлян черен пипер.

На дъното на терина се изсипва малко от сотерна. Подрежда се една част от дроба, като се притиска плътно. Малки части, които са се отделили от дроба при почистването му се използват за уплътняване на места, където е нужно. Дробът се полива с малко сотерн и отгоре се поставя останалият дроб. Внимава се да не остават празни пространства между парчетата. Най-отгоре се излива останалият сотерн.

Върху дроба се поставя лист стреч фолио, което да го покрива плътно.

Подготвя се дълбока тава, в която се поставя сгъната кухненска кърпа или вестник. Те имат за цел да изолират терината от пряка топлина от долната страна. В противен случай дробът, който се намира отдолу ще се сготви по-бързо. Върху кърпата се поставя терината. Тавата се налива с толкова топла вода, че да покрие терината на половина от височината ѝ. Слага се на средна скара в предварително нагрятата на 90°C фурна и се пече за 1 час и 30-40 минути. Вътрешната температура на терина трябва да достигне 49°C и да не надвишава 57°C.

Тавата с терината се изважда от фурната. Терината се отстранява от тавата с водната баня. Кърпата (вестникът) се отстраняват и водата се излива. Терината се връща в тавата. На видеото използвам друга тава, в която поставям сготвената терина. Целта на тавата е да събере евентуално разлята мазнина, когато дробът се притисне с тежестите. Ако това се случи, разлятата мазнина се връща отново в терината. Фолиото от терината се отстранява. Приготвения импровизиран капак се поставя върху дроба. Отгоре внимателно се поставят тежести, така че капака да притисне максимално дроба, а мазнината да избие на повърхността. Оставя се така на стайна температура за 20-30 минути. След това тежестите и капака се отстраняват. Терината се покрива с алуминиево фолио и се оставя в хладилник за минимум 12 часа. За това време дробът и мазнината ще стегнат, но за мен е крайно късо време за да бъде терината готова за консумация. Препоръчвам охлаждането да стане за 1 ден, а най-добре да се консумира след 2-3 дни.

Преди сервиране терината се потапя в съд с гореща вода, за да може дробът да се отлепи по-лесно от съда. Друг начин е да се мине с топъл нож по периферията за да се отлепи дроба от стените на съда. Терината се обръща върху сервизна чиния.

Ако терината няма да се сервира цялата наведнъж, а ще се консумира по малко за по-дълго време, то не е нужно да се обръща в чиния, а може необходимото количество да се отреже вътре в съда, като останалото остане в него. Мазнината, която е на повърхността ще предпази дроба от окисляване и ще го запази за по-дълго време.

Терината се сервира с френска багета, друг бял или ръжен хляб. Пресни плодове като смокини, череши и круши, сладка от тях или от дребни червени плодове, както и карамелизиран лук или ябълки са добра комбинация с дроба.

Следва видео рецепта, която е за визуализация на процесите. Видеото и субтитрите към него не омаловажават прочитането на рецептата и инструкциите към нея преди пристъпване към приготвяне на терината.

Класическа терина от патешки дроб + видео е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Вурстчетата за Германия са същото като пицата и спагетите в Италия, плескавицата в Сърбия и сладко-киселите вкусотии в Китай: без тях не може! Популярните колбаси толкова са навлезли в немската култура, че немците дори си имат обида на вурст (armes Würstchen, “горкото вурстче” – значи нещо като “загубеняк”), имат глагол за “шматкам се” с вурст (herumwursteln, “развурствам се”) и дори наричат на жаргон “турбо гъзарските” VIP-неща с “Extrawurst“.

С това бързо ръководство ще се опитаме да ви ориентираме за най-популярните видове германски наденички и колбаси, за да направите лесно правилния избор следващия път, когато застанете пред някое от милионите немски вурст-павилиончета и поръчате. Ето ги и тях:

Bratwurst (наричана още Rostbratwurst) произлиза от думата Brät, която означава нарязано на ситно месо. Представлява наденица, получена от фино смляно свинско и говеждо месо и обикновено се пече на скара и се поднася със сладка немска горчица и парче хляб. Леко твърда, с малки нарези и солидно количество кетчуп с къри наденичката се превръща в Currywurst. Това е най-популярният вид по немските будки за сандвичи.

Thüringer Rostbratwurst – братвурстът по тюрингски е подправен с риган, кимион и чесън. Има естествена обвивка от свински черва. Най-популярният начин на приготвяне също е на скара.

Nürnberger Rostbratwurst – в Нюрнберг братвурстчетата ги правят с размера на сръбски кебапчета (големи колкото пръст на ръката). Ароматизирани са с риган и обикновено се сервират на шестици, с гарнитура кисело зеле и картофи със сметана и хрян.

Blutwurst, или кървава наденица, логично леко се доближава до нашата кървавица, както и до английския “черен пудинг”. Прави се с голямо количество свинска или кравешка кръв. В допълнение има и месо, мазнени, хляб и овесени ядки, откъдето идва и разнообразието в този вид вурст. Яде се студена и с хляб.

Bockwurst идва от Франкфурт. Поради тази причина другото ѝ име е Frankfurter. Направена е предимно от телешко месо, с малко примес от свинско, след което е овкусена със сол, черен и червен пипер. В България този вид вурст е известен под името “биренка”. Биренките се варят и се консумират, естествено с бира! Горчицата също си пасва страхотно с този вид вурстчета.

Knackwurst (или Knockwurst) е къс и дебел кренвирш, но се прави изцяло от говеждо и се ароматизира с чесън. Често се предлага и в опушен вариант. Сервира се с кисело зеле и картофена салата.

Landjäger е суровосушен луканков колбас, направен от говеждо, свинско, свинска мас, захар и подправки. Най-близкото до България по моите скромни познания сравнение е колбасът “амбарица”. Оригиналният Landjäger не изисква съхранение в хладилник и може да се яде както студен, така и варен.

Leberwurst се прави от свинско месо, свински дреболии и най-вече свински черен дроб, допълнени с различни ароматни подправки. Всичко това се смила добре и се пълни в свинско черво. Вари се и се консумира чрез мазане, подобно на пастет. Не е за всеки. Има и свинско-телешки вариант (Kalbsleberwurst).

Gelbwurst означава “жълта наденица” и идва от Бавария. Името ѝ идва от цвета на външната обвивка и бледия пълнеж, в който липсват каквито и да било консерванти. Наденицата е леко подправена с лимон, индийско орехче, джинджифил и кардамон. Съдържанието варира: свинско месо, бекон, телешко, пилешко.

Weiβwurst (бяла наденица) е традиционна за Южна Германия. Прави се от телешко месо и бекон, овкусени с магданоз, лук, лимон и кардамон. Този колбас се вари и яде без обвивка и върви чудесно със сладка горчица, бира и типичните немски гевречета (brezel). Вайсвурстът също не съдържа консерванти и обикновено се яде на закуска.

Bregenwurst (или Brägenwurst) е суров, леко пушен колбас, направени от крехко свинско, лук, сол и черен пипер. Макар че е специалитет в Долна Саксония, силно напомня за нашата домашна наденица. Обикновено се яде с гарнитура от варено зеле.

Sülzwurst (или Sülzеwurst) е колбас, който силно напомня замразена пача: деликатесно месо, желатинирано свинско или говеждо, с добро количество черен дроб, език и сърце. Вариантите са много, като при добавяне на кръв този вид колбас преминава във вече описания Blutwurst.

Естествено, има още десетки, а може би и стотици видове вурстчета, но вярвам, че вече имате ориентир. В крайна сметка, Alles hat ein Ende nur die Wurst hat zwei (Всяко нещо си има край, само вурстчетата имат по два!)

Гутен апетит

Сподели тази публикация:

Отдавна се каним да посетим Прага… и най-накрая го направихме по време на празниците (Великден и Гергьовден) с минимално взимане на отпуск (за справка: www.kogadavzemaotpusk.com).

Работата е там, че билетите до Прага са сравнително скъпи и понякога може да ви излезе по-евтино да кацнете в Берлин и от там да пътувате с автобус или влак.

Пример:

• Дата на резервация: 20.05.2013 г.
• Дата на отиване: 01.09.2013 г.
• Дата на връщане: 09.09.2013 г. (+/- 1 ден)
• Тип билет: двупосочен
• Пътници: 1 възрастен

Най-добри резултати със самолет:

• Czech Airlines (директен полет) – 415 лв.
• Bulgaria Air (директен полет) – 442 лв.
• Air France през Париж – 417 лв.

Както виждате, цените не са по-малко от 200 EUR дори когато купувате билетите много предвидливо. Но какво става, ако летите до Берлин и от там ползвате наземен транспорт до Прага?

• EasyJet – 188 лв.
• AirBerlin – 266 лв.

+ наземен транспорт:

• влак Берлин-Прага-Берлин: 115 лв.
• автобус Берлин-Прага-Берлин: 67 лв.

= цена София-Прага-София за 255 лв. при това с разглеждане на Берлин. Имайте предвид, че ако пътувате повече хора, билетите за влак стават още по-евтини на човек, а можете да поспрете и в Дрезден…

Всички цени са обърнати в лева за удобство. Иначе в крайна сметка още преди да публикуваме този пост, цените вече ще са доста различни за конкретните дати, но идеята си остава същата! А още подобни идеи вече сме ви казвали в нашия кратък наръчник за туристи

Именно по този начин се възползвахме и ние с Биляна и разгледахме Берлин, Дрезден и Прага, а понеже в Прага останахме за няколко дни, разгледахме също така и околностите: Карлщайн и Кутна Хора.

За всяка една от тези туристически дестинации ще пишем поотделно, а тази публикация ще обновяваме със съответните линкове:

• Берлин
• Дрезден
• Прага
  • Карлщайн
  • Кутна Хора

До скоро!

Сподели тази публикация:

“Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук”

– Елиас Канети, австрийски белетрист, есеист и драматург, роден в Русе

Като човек, който обича да пътува (от една страна) и човек, прекарал над 20 години от живота си в Русе (от друга страна) не мога с лека ръка да отхвърля факта, че дълго време не мога да открия кратък туристически пътеводител за един от най-любимите ми градове в света. И, както казва Марк Твен, когато искам да прочета нещо хубаво, сядам и си го написвам.

Бърза история на Русе

Русе е град на над 2300 години. Възниква като тракийско селище, след което добива и първото си официално име по римско време – Сексагинта Приста (Пристанище на шестдесетте кораба), основано вероятно от римския император Веспасиан (69-79). С вековете градът има много имена – Пристис, Пристаполис, Роси, Руси, Русчук. По време на Първото и Второто българско царство градът е малка крепост, но след Кримската война Русчук става административен център на Дунавския вилает, обхващащ целия регион Варна, Тулча, Търново, София и Ниш. Управителят (Мидхат паша, изключително образован и активен реформатор) е в основата на редица фискални и стопански нововъведения, целящи модернизирането на Османската империя. Ето само част от нещата, които са се случили за първи път в Русе:

• първата печатница в България (1864 г.)
• улиците получават имена за първи път в България (1865 г.)
• първото земеделско стопанство в Османската империя (1865 г.)
• първата метеорологична служба (1866 г.) и метеорологична станция у нас (1883 г.)
• първата ж.п. линия в България, маршрут Русе-Варна (1866 г.)
• първата Фабрика за алкохолни напитки в България (1870 г.)
• първата пивоварна фарбика у нас (1876 г.)
• първият град с градоустройствен план в България (1878 г.)
• първият флотски духов оркестър (1881 г.)
• първата фабрика за обработване на кожи (1881 г.)
• първата българска фабрика за сапун (1883 г.)
• първата плетачна фабрика (1887 г.)
• първата търговска камара (1889 г.)
• първата фабрика за мебели (1890 г.)
• първото българско акционерно застрахователно дружество “България” с централа Русе и със свои клонове в София и други градове на страната, както и представителства в Цариград, Солун, Велес, Битоля, Охрид, Атина, Пирея, Александрия, Чикаго, Лондон, Амстердам, Париж, Мадрид и Берлин. (1891 г.)
• първата българска химическа фабрика (1895 г.)
• първата публична кинопрожекция в България (1897 г.)
• първият асансьор в България, функционирал по американски образец (1897 г.)
• първата българска фабрика за железни ролетки (1898 г.)
• първата българска фабрика за мелнични машини (1898 г.)
• първата в страната фабрика „Експрес“ за велосипеди, грамофони и др. метални изделия (1906 г.)
• първият църковен орган в България (1907 г.)
• първата българска фабрика за железни кревати и мебели (1908 г.)
• първото кино в България, наречено “Модерен театър” (1911 г.)
• първата българска пътническа линия в корабоплаването Русе – Видин (1935 г.)

През 1879 г. Русе е едни от най-напредничавите градове на Стария континент и е сравняван с Виена, Будапеща и останалите търговски и културни средища на Централна Европа. Именно той е “вратата” за навлизане на всички новости в българските земи както от този регион, така и от Русия. Затова е и един от сериозните кандидати за столица на България, но поради непосредствената си близост с румънската граница и липсата на каквато и да било естествена защита, освен лесно преодолимия за тогавашната военна техника Дунав, отпада в по-нататъшните дискусии.

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

След Първата и Втората световна война и завземането на Южна Добруджа от Румъния, икономическото значение на града намалява. През епохата на социализма с построяването на Дунав мост през 1954 г. и последвалата бърза индустриализация на страната Русе се превръща в голям икономически, транспортен, културен и просветен център. Развиват се машиностроенето, електрониката, приборостроенето, химическата и леката промишленост. Изградено е ново, голямо пристанище и технически университет. За съжаление, в началото на 80-те години Русе отново навлиза в труден период от своята история. В Гюргево е построен химически завод, който обгазява с хлор града в продължение на десетилетие и се отразява негативно върху неговото развитие. Градът постепенно започва да възвръща предишните си водещи позиции едва след влизането на България в ЕС. Днес Русе е известен с прекрасния си център, празните молове и неучтивите сервитьорки Голяма част от историята на града е запазена в неговите улици, сгради и забележителности, за които ще разкажа накратко в тази статия.

Бърза география на Русе

Както знаете, Русе се намира на северната ни граница. Ако погледнем града през погледа на особено образован румънски щъркел, летящ на юг, Русе ще изглежда горе-долу така:

Градът се явява едно Т-образно кръстовище между пътищата за София (Бяла, В. Търново, Пловдив), Варна (Разград, Шумен) и Букурещ (Дунав мост, Гюргево, Силистра).

Пристигане с влак или автобус

Ако пътувате с влак или автобус, разходката ви в Русе ще започне от централната авто- или ж.п. гара. В Русе те са непосредствено една до друга, така че няма значение с какъв транспорт сте дошли (освен ако не е с кораб, но и за кея ще разкажем по-надолу).

Пристигане с автомобил

В случай, че сте дошли с автомобил, следвайте табелите с надпис “център” и бързо ще се озовете на бул. “Борисова”, една от главните улици на града, свързваща центъра с гарата. В случай, че нямате GPS, съветвам ви да паркирате тук някъде, защото центърът на града е пълен с объркващи еднопосочни улички, които дори и за местните са същински лабиринт с изнервящ край Центърът на Русе има синя зона, така че гледайте знаците.

Снимка: Русе в снимки, Золтан Бела (публикувана с писмено разрешение)

Туристическа обиколка на града

Не е трудно да видите основните забележителности на Русе за по-малко от ден, ако не броим дълго обикаляне на музеите и изключим по-отдалечени обекти като Басарбовския скален манастир и Дунав мост. За по-подробно разглеждане обаче най-добре да си посветите уикенд.

Ето го и най-оптималният маршрут с обща дължина 10-тина километра:

Вижте Забележителности в Русе (Ruse Landmarks) на по-голяма карта

Централна ж.п. гара Русе

Автогарата и ж.п. гарата са долепени една до друга, но ако по някаква причина не сте били в сградата на ж.п. гарата, по-добро надникнете.

Снимка: Русе в снимки, Красимир Братанов (публикувана с писмено разрешение)

Русенската централна ж.п. гара е един от символите на града през 50-те и 60-те години на миналия век и е една от най-често изобразяваните сгради на старите пощенски картички от Русе. Строежът й започнал през 1953 г. по проекта на русенския архитект Пинпирев, проектирал след нея и Софийската централна гара. Русенската жп гара била построена от над 1500 ентусиасти върху площ от 12 дка и някога е била най-голямата ж.п. гара на Балканския полуостров, с три етажа, 34-метрова часовникова кула и тежките полилеи в катедралната зала за пътници, поръчани от Чехия. Наскоро гарата стана интересна и с чудесния флаш-моб, направен от клуб “Нашенци”.

ул. Борисова

От гарата се спуснете по улица Борисова. Тя я свързва с центъра на града (площад “Свобода”). Това е една от най-дългите, прави и красиви улици в града, на фона на която се редуват стари и съвременни сгради. По-добре е да се движите по левия тротоар от гарата към центъра – там има повече магазинчета, а и уникално вкусните сандвичи на “Бърза закуска Вяра”, които работят денонощно и са чудесно хапване за начало на туристическата обиколка.

Католическата Никополска Епархия

Снимка: Росица Тодорова (публикувана с писмено разрешение)

Ако не се зазяпвате по магазинчетата, за 10-15 минути би трябвало да сте пресекли бул. Скобелев. Завийте наляво точно след Икономическия техникум и в малката пешеходна уличка ще се натъкнете на Католическата Никополска Епархия, известна още като Къщата на банкера Иван Симеонов. Построена е през 1895 г. и в историята си е била семейно жилище, общежитие на Английската гимназия и къща за гости на община Русе. Ако продължите напред и сте следвали инструкциите, отдясно ще се появи градинка с малко пазарче (известно в Русе като “Американското”). Преминавате покрай Математическа гимназия “Баба Тонка” (Петър е учил тук) и стигате до стария център на града – площад “Батенберг”.

Площад “Княз Александър Батенберг”

Снимка: Wikimapia

Площадът представлява красива градинка, с шадраван и Мемориал на българските войници, загинали в Сръбско-българската война 1885 година. Заобиколен е от няколко интересни сгради:

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

• Дворецът Батенберг (днес Регионален исторически музей) – построен през периода 1882 – 1892 г., като по замисъл сградата е трябвало да служи за официална резиденция на българския княз Александър I Батенберг в Русе. Тъй като дворецът е завършен след оттеглянето на княз Александър I от българския престол, той никога не е бил използван за седалище на български владетел. В новоосвободена България, това е една от най-внушителните сгради. Върху фасадата й били поставени годината на построяване, името на княз Александър Батенберг, както и гербът на България – първите знаци на новата държавност. Сградата притежава голямо подземие, в което са извършвани разпити на престъпници и политически затворници. Освен това сградата е била свързана с подземен тунел с намиращата се в близост къща на русенския градоначалник. През 1990 г. е решено Дворецът Батенберг да приеме експозициите на Регионалния исторически музей в Русе.

• Старата поща – построена през 1930 г., до средата на 70-те год. сградата е централната поща на гр. Русе.

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

• Регионална библиотека “Любен Каравелов” – Русенската библиотека е една от най-рано създадените градски библиотеки в България. Само десет години след Освобождението, културни дейци с материалната подкрепа на Градската община слагат началото. Днешната емблематична сграда е била строена за Търговско-индустриална камара, завършена през 1911 г. Представлява ос, в която са наредени елипсовидно преддверие, петоъгълно фоайе и кръгло стълбище. Входът е обогатен с йонийски полуколони и е подчертан от масивен балкон с балюстрада, а корнизът образува арка, под която е монтиран часовник.

Снимка: Wikimapia.org

• СОУ “Христо Ботев” – някога Първа мъжка гимназия „Княз Борис”, където е преподавал и Стоян Михайловски през 1892 г. Тук той написва химна на Кирил и Методий, който всички знаем – “Върви, народе, възродени…”. Това е и гимназията, известна сред русенци като “Бастилията”.
• Държавната спестовна каса е бившата банка на Братя Симеонови, сградата на ъгъла с ул. “Александровска”. Украсена е с много декоративни елементи, маски, медальони и монограми.

Продължаваме разходката си в посока пл. “Елиас Канети”. Ако сте дошли в градa сутринта и сте решили да разгледате Историческия музей, най-вероятно е време за обяд. Тук мога да препоръчам два ресторанта, в които храната е супер: Механа “Чифлика” за традиционалистите (много добра и вечер), както и “Буда бар” за почитателите на по-изискана атмосфера. Пускаме се надолу по “Славянска”, която свързва площадите “Елиас Канети” и “Св. Никола”. Ако сте почитатели на дискотеките, най-известната дискотека в Русе е тук (“Showroom”) – наложи ми се да питам приятели-тийнейджъри за тази информация.

Дом “Канети”

Снимка: Trygve W Nodeland

В края на улицата е „Дом Канети“, където в началото на XX в. се е помещавал магазинът на дядото на Елиас Канети, описан в книгата „Спасеният език“. Елиас Канети, както знаете, е роден в Русе и е носител на Нобелова награда за литература.

Покрай Дунава

Време е да видим и естествената северна граница на България – река Дунав. С леко изкачване по бул. Придунавски ще се озовете над кея. Тук има няколко неща, които заслужават внимание:

Снимка: Недко Иванов

• Православният храм “Свети Николай” и католическият храм “Свети Павел от Кръста” са един срещу друг. Ако сте чели внимателно по-горе, вече знаете, че в Русе се намира най-старият запазен орган в България. Той е монтиран в катедралата “Свети Павел от Кръста” през 1907 г. и си стои вътре и до ден днешен. Органът е с романтично звучене и е единственият с пневматична трактура в Югоизточна Европа. Когато Великден съвпада за източноправославни и католици, тук се събират християни от три църкви (третата е арменската) – чувството е неописуемо!

• Кеят – през деня тези алеи са място за джогинг, разходка на кучета, каране на велосипед или романтично стоене на някоя пейка по залез слънце (залезът над Дунав си е чудесна гледка и е най-доброто време за снимки). Нощно време е място за пийване на биричка и говорене на глупости с добра компания. Вековна метълска традиция повелява: идете в Rockstar (зад съда), поръчайте си две кани боздуган (1:1:1:1:1:5 мента, водка, ром, бял вермут, червен вермут и Lift ябълка/спрайт/бира, те си знаят), изпийте ги на екс и се довършете с много бира и патриотични песни на кея.

Снимка: Официален сайт на МГ “Баба Тонка”

• Къща-музей на Баба Тонка – дейността и съдбата на Баба Тонка Обретенова и нейното бунтовно семейство са неразривна част от революционните борби на русенци и на българския народ. Къщата музей “Баба Тонка” е открита на 2 юни 1958 г. в дома на петия й син – Ботевия четник Никола Обретенов. В експозицията освен революционната дейност на националната героиня и нейното семейство е отразен и целият възрожденски процес в Русе и Русенския край през XVIII-XIX в. Описанията и снимките, с които започва експозицията на музея, запознават посетителите със стария Русчук, с неговото бурно икономическо, културно и военно развитие през XVIII и 70-те години на XIX в.

• Къща-музей на Захари Стоянов – Къщата-музей е открита на 3 март 1978 г. в чест на 100-годишнината от Освобождението на България от османско иго. В нея са показани лични вещи – обувки, връзка, шалче, първи издания на Захари Стоянов, произведения, траурни броеве на в.”Свобода”, намерени в гробницата му (отворена през януари 1978 г. за да бъдат положени костите му в Пантеона на възрожденците). Един от 100-те национални туристически обекта (заедно с Пантеона).

Снимка: Никола Груев

• Музей на градския бит – Къща музей “Градски бит на Русе” – популярна като “Къщата на Калиопа” сред русенци. Заема сграда, построена през 1864 г. В нея се е помещавало консулството на Прусия. Според предание къщата е била подарена на хубавата Калиопа (Мария Калиш), съпруга на пруския консул Морис Калиш, от влюбения в нея управител на Дунавския вилает Мидхат паша. Чудейки се как да ѝ направи подарък, без да породи съмнение, той решил да организира конкурс по стрелба с лък сред знатните дами в региона. За да е сигурен, че Калиопа ще спечели, наел професионален стрелец, скрит в храстите. Легендата сочи, че птицата била пронизана с две стрели… Така или иначе, къщата е оформена в стила на Леванта, нехарактерен за региона. Стенописите на горния етаж са изработени през 1896 г. от австриеца Шауесберг. Експозицията представя ролята на град Русе като врата към Европа и навлизането на европейската градска култура в България. Показани са примерни интериори на гостна, всекидневна, музикален салон и спалня, с мебели от Виена, както и колекции от градско облекло, от накити и други аксесоари, сребърни прибори и порцелан, които бележат промените, настъпили във всекидневието на русенци. Тук може да се види и първият роял, внесен в България от Виена (като цяло Русе неслучайно е наричан “Малката Виена”, много от западното влияние е достигало първо именно до този град по водите на Дунав).

Освен културна част, има и “масова”. Изборът от хапване и пийване в района също е добър. Моите препоръки:

• Ирландски пъб “Тераса” – типичен пъб с бира и всякакви разядки към нея, с изглед към Дунава.
• Пицария “Рома” – най-добрата пица в града и една от първите в България, типична италианска обстановка и даже има статуя-фонтан с римската вълчица.
• Сладкарницата на хотел “Рига” – стига да нямате против високата соц-сграда: отново сте близо до Дунава, чудесно място за кафенце, има и детски кът.
• Ресторант “Понтона” – намира се в леко по-забутаната част от кея, но си струва, защото храната е уникална, а хапвате направо В река Дунав, а не ДО нея.
• Ресторант “Виена” – отново леко встрани от популярните места в Русе, но обстановката е изключително изискана и стилна, а деликатесите са невероятни.

Дунав мост

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

Дунав мост не може да се види от кея – той е дооооста надолу по течението на реката, а тя се извива. Ако толкова държите, трябва да отидете до източната индустриална зона и да се наврете в едни тесни пристанищни улички сред складове, автоморги и изоставени цехове. По-добре говорете предварително със собственикът на ресторант “Понтона” да ви разходи с корабче по реката – доколкото ми е известно, това е един от малкото читави варианти да видите Моста на дружбата.

А ние виртуално се връщаме към центъра на града…

Площад “Свобода”

Снимка: SKYMEDIA (публикувана с писмено разрешение)

Така да се каже, най-централната и може би най-красивата част на града е именно площад “Свобода”.

Животът на площада започва под формата на Градска градина, създадена по подобие на Борисовата градина в София, както и на Люксембургската в Париж през този период – тя е с желязна ограда, която вечер се заключва.

Построяването на символа на Русе – Паметникът на Свободата, започва през 1895 г., когато Стойчо Кефсизов, бивш опълченец и участник в боевете на Шипка възприема проекта като делото на живота си. Кефсизов е личност, неподатлива на корупция и политически амбиции, но за съжаление това не е достатъчно – оказва се, че парите не достигат. Тук идва решаващата помощ на русенци и особено на братя Симеонови – известни банкери и основатели на Търговско-индустриалната камара в града.

Според първоначалната идея фигурата трябва да бъде на цар Освободител. Но тъй като авторът ѝ – известният италиански скулптор Арнолдо Цоки – създава подобна статуя в София срещу Народното събрание, се взема решение фигурата да бъде на жена – символ на свободата. В едната си ръка тя държи меч, а с другата сочи на север, откъдето са дошли руските войски. Отпред паметникът е украсен с лавров венец, кръст и надпис: “На поборниците и опълченците, които са взели участие за освобождението на България 1867-1877″. Трите барелефа показват моменти от сраженията на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на Бузлуджа, връчването на Самарското знаме и отбраната на връх Шипка.

Двата лъва също имат дълбоко символно значение – единият разкъсва веригите на робството, а другият брани свободата. Паметникът е висок 18 м и е доставен в Русе през 1907 г. Окончателно е завършен през 1908 г. и е осветен на 11.08.1909 г.

Около площада има няколко емблематични за Русе сгради:

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

• Драматичен театър “Сава Огнянов” (известен още като “Доходното здание”) – архитектурна забележителност в центъра на Русе, построена в периода 1898-1902 г. с цел да приюти театралните представления в града. Името произлиза от идеята сградата да носи доходи от наемите за театралния салон, библиотеката и предвидените казино и магазини. Фасадата на сградата е в стил неокласицизъм, украсена с пластични орнаменти, архитектурни детайли и скулптурни фигури, символизиращи земеделието и войната. Интериорът е също декориран с гипсови форми. На върха на сградата е поставена статуя на Нике – богинята на победата в сражения, спортни и арстистични изяви. Днес освен драматичният театър, в сградата се помещават няколко магазинчета, кафенета и русенският ресторант “Happy”.

• Съдебната палата – по ирония на съдбата, построена на мястото на някогашния цирк. Съдебната палата е открита на 28 януари 1940 г. и една от най-масивните сгради. Обърнете внимание на статуята на Темида над входа.

• Вдясно от Съдебната палата се намира сградата на някогашната банка „Гирдап“ – първата частна банка в България, основана през 1889 г. На покрива на сградата има часовник, под който поколения русенци си определят срещи.

• Сградата на Община “Русе” – завършена е през 1985 г. и е построена за партиен дом с типичните за периода соц-елементи като червеникави прозорци и каменна облицовка. Русенци често я наричат “Кораба” заради специфичното архитектурно решение. Наскоро основата на сградата бе осветена в синьо, за да се подчертае тази прилика.

• Търговски центрове – цели два с големината на малък мол. Единият се намира зад Доходното здание на мястото на бившето кино “Роял”. Логично, носи името “Royal City Center”. На последния етаж има нелош бар с тераса и детски кът. Другият (“Дунав Плаза”) се намира на срещуположната страна на площада, залепен за сградата на хотел “Дунав”.

• Градинки и шадравани – при хубаво време, може да отпуснете на сянка под дърветата в градинката, да пиете една студена вода от чешмичките, да си вземете една палачинка или сандвич от известните “А’Катми” и да прекарате цял следобед в нищоправене сред спокойствие и зеленина.

Операта

Ако застанете пред сградата на Общината, така че Паметникът да е зад вас, в дъното на ларгото се вижда оцветената в керемидено Държавна опера – Русе, основана през 1949 г. Първата постановка e „Травиата“ от Верди. Пред операта наскоро инсталираха т. нар. “сух фонтан”. От личен опит с Вики можем да ви кажем, че изобщо не е сух, но пък е наистина красив. Въобще, ако можете да посетите централната част на града през деня и през нощта, ви очаква коренно различна атмосфера…

Църквата “Света Троица”

Снимка: pansy_burke

Непосредствено до Операта се намира църквата „Света Троица“ и Русенската митрополия. Катедралният храм “Св. Троица” в град Русе е построен през 1632 година и е един от малкото, издигнати по време на турско робство. Поради тази причина външността на храма е бедна и неизразителна – все пак не е можело да бъде по-висок от най-ниската джамия. Ето защо той е вкопан дълбоко на 4,5 м под земята, така че поне отвътре да изглежда висок. Днешният храм е трикорабна базилика с размери 15,60 и 31,20 м. Иконостасът на църквата е много оригинален. Все още не е изяснен неговият произход, изработен е през 1805 – 1807 г. Тогава са изографисани и иконите. Камбанарията има пет камбани… На 20.09.2009 г. с Биляна излязохме като семейство именно от тази църква.

ул. Александровска

Връщаме се обратно до площада и хващаме Александровска – главната търговска улица, намираща се точно до часовника. Тук е пълно с интересни магазинчета и кафенета чак до парка.

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

Ако досега не сте го забелязали, тук няма начин да го пропуснете – елегантната старинна архитектура е дело на десетки архитекти, инженери, техници и строители. В града работят ярки чуждестранни имена които изграждат ансамбловия облик на градската архитектура. Творчеството им е образец на стил “неокласицизъм” и “сецесион”, характерни за Западна Европа от средата на XIX век до Първата световна война. Силно е влиянието на виенската школа и стила “модерн”, проявен в Русе предимно в орнамента: разгънати спирали, розети, растителни клонки и мотиви от животинския свят. В Русе има над 260 архитектурни паметника на културата, а по ул Александровска са оформени цели архитектурни ансамбли.

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

Ще минете покрай Градските хали (днес магазин СВА), създадени още през 1938 г.  Обърнете внимание на статуите, докато пресичате бул. Цар Освободител.

Продължавайки напред сред магазинчета и заведения (за минаващите късно вечер фенове на билярд, препоръчвам бившия билярд-клуб “Амброзия”, сега “Fight Club”), ще достигнете до кръговото, в центъра на което е Паметникът на Съветската армия, по-известен с простичкото “Альоша”. Вляво от кръговото са окръжната болница и поредният полупразен мол – “Мега Мол Русе” (има картинг).

Парк на младежта

Пред вас се очаква да видите Дома на културата и “Вазата” – метално съоръжение, запълнено с пръст във формата на ваза, чиято повърхност е засадена с цветя.  Когато цветята израстнат и цъфнат, се получава уникално красиво творение на човешкия ум и ръце, което радва всички наоколо. Това е и входът на парка. Ако ви се разхожда, може да го направите пеш, но препоръчвам да си наемете велорикша.

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

Близо до “Вазата” е специално изграден от големи каменни късове и стръмни пътеки Алпинеум – любимо място за байкърите. Централната алея, пресичаща парка по цялата му дължина, отвежда до сградата на Английската гимназия, която в миналото е била католически интернат. Наблизо има и няколко кафенета, най-известното сред които е “Баба Яга”.

А ако са ви останали поне малко сили, за да стигнете до Розариума, ще бъдете възнаградени с богатство от аромати и цветове. Той се намира в срещуположния край на парка, заедно с басейн, кортове и ресторант “Дунавски кът” с добра кухня и детски кът с аниматор. Също препоръчвам!

Национален музей на транспорта

Ако тръгнете по лявата алея от вазата, минете покрай алпинеума, след още половин километър ще стигнете до стълбище, което се спуска към първата железопътна гара у нас, построена през 1866 година.

Днес

Спомням си дългите разходки в слънчев и прохладен Пловдив с кака, баба и дядо, леко изморителното изкачване до паметника на Альоша, щурите снимки на козлето в парка на Младежкия хълм – точно там, където ни чакаше влакчето, готово да ни понесе в приказния свят на весели песни и магични приключения…

Минаха години и пораснах. Създадох свое семейство, имам дете и винаги съм искала да заведа Виктория там някой ден, но знаех, че детската железница отдавна не работи и милият спомен ще остане само в сърцето ми. Докато този уикенд не разбрах, че от няколко години влакчето отново радва десетки деца и техните родители. Решихме веднага да заведем Вики, но тъй като вече бяхме изпуснали часа за тръгване, отложихме тази емоция за другия ден.

Пътуването започва от гара Пионер, която е съоръжена с просторен перон. Пътят на влакчето минава през мост, железопътен прелез с бариери и тунел с дължина около 50м. След тунела започва изкачване по мостче във формата на шестица. Следва спирка Снежанка и крайната гара – Панорама.

На гара Панорама има кратка почивка, по време на която пътниците могат да се насладят на красивата гледка към Пловдив и да си направят снимки. След извършване на маневрата с влаковия локомотив, влакчето продължава към гара Пионер.

По-късно през деня прочетохме, че на 22.09.2007 г. детската железница официално отново е пусната в експлоатация. Влакчето е с капацитет 50 места. Съставено е от локомотив и три вагона и изминава трасе от около 1 км. Прави по 5 курса на ден, а цената на билета е само 1 лев.

Ако и вие сте решили да пробвате детската железница в Пловдив, най-важното, което трябва да знаете, е следното:

Координати:

42.135014,24.729647

(42°08.10084′, 024°43.77882′ или +42° 8′ 6.05″, +24° 43′ 46.73″)

Гара “Пионер” се намира в парка на Младежки хълм. Разстоянието е 10 минути пеш от Централна гара Пловдив. С автомобил е най-добре е да свиете зад Факултета по дентална медицина (има къде да се паркира) или ако предпочитате да се почерпите, да спрете на паркинга на заведението “Central Park”, като карате по бул. “Христо Ботев” от Централна гара в посока запад, качите се на бул. “Копривщица” и веднага завиете вдясно (има две такива заведения в Пловдив – внимавайте, другото е в центъра на града).

Работно време:

от сряда до неделя включително

Зимно: 16 октомври до 31 март
10:30, 11:30, 12:15, 14:30, 15:30, 16:30 ч.

Лятно: 01 април до 15 октомври
10:30, 11:30, 12:15, 15:30, 16:30, 17:30 ч.

Почивни дни: понеделник и вторник

Времетраене на една обиколка: 25 минути, тръгване от гара Пионер

Цена на билета за всички възрасти: 1 лв.

(деца до 10 години пътуват задължително с придружител)

Предварителни резервации: 0878924420

(съветваме Ви да си направите резервация)

На гара Панорама успяхме на направим няколко снимки на влакчето отвън и отвътре, да се разходим до панорамата на град Пловдив, дори Вики се качи и да “покара” малко влакчето, като не пропусна и да надуе свирката силно!

Детската железница изглежда прекрасно, персоналът е съставен от мили, засмени и приятни хора, които обожават децата и правят всичко възможно да им създадат незабравими емоции. Част от тези хора са пенсионери, бивши служители в БДЖ.

Но има и един проблем – влакчето е на батерии, а животът на старата батерия постепенно свършва. Нова такава струва около 20 000 лв. Силно се надяваме, че детската железница ще намери спонсор и ще продължи да радва малки и големи. Да не забравяме, че влакчето и гарата биха били отлично място за реклама на  детски магазини и стоки, играчки, дрехи, лакомства и какво ли още не.

Железницата има и официална страница във Facebook:

http://www.facebook.com/znamenamira

Сподели тази публикация:

Отдавна му се каним на този край на България… Цяла седмица с нашите приятели Лъчко и Яна ту се уговаряхме, ту се отказвахме заради мартенското променливо време, но в крайна сметка в събота се събудихме към 11 часа сутринта, грейна едно хубаво слънце и си казахме “Хайде!”. Час и половина по-късно вече седяхме на тройка кебапчета в с. Мурсалево, Благоевградско (точно пред speed-камерата)…

А едно нещо започне ли с тройка кебапчета, винаги свършва добре! Първата ни дестинация беше Роженският манастир. За хората, дето се предоверяват на GPS-ите си да спомена, че става въпрос не за Смолянския връх Рожен с обсерваторията, а за Мелнишкия Рожен. Най-добре пишете “Кърланово” и карайте още три километра

Роженският манастир е най-големият манастир в Пиринския край и е един от няколкото средновековни български манастира, сравнително добре запазени и до днес.

Кой и кога е основал Роженския манастир “Рождество Богородично” на това място за сега не е точно потвърдено. Едно местно предание споменава, че тук е живял св. Иван Рилски преди да се засели в Рилската пустиня. Най-старите предмети, намерени на това място са от XIII век. Това са украшения и монети от времето на Михаил VIII Палеолог (1250-1285 г.), намерени в случайно открит гроб в двора на манастира.

Мраморният фриз над вратата, която води в централната част на I храма датира от XIII-XIV век. Градежът на църквата и част от постройките показват тяхното съществуване преди XV в. Към края на XVI в. църквата е била изографисана. Запазените стенописи в притвора, седящият на трон Иисус Христос, заобиколен от апостолите над западната врата и св. Богородица с Младенеца, заобиколена от пророците, пророкували за нея над южната, датират от 1597 г.

През 1762 г. Роженският манастир става метох на светогорския манастир Ивирон (метох е манастир, подчинен на друг манастир, т. е. негово поделение). Светогорските манастири на Атон имат традиция във всеки метох на своите манастири да имат копие на най-известната манастирска чудотворна икона на Св. Богородица.

Историята на тази икона започва още от I век. По предание тя е нарисувана от Св. апостол Лука. Той е първият, който започва да рисува икони. През IX век един от най-големите гонители на иконопочитанието, византийския император Теофил, издава поредния указ за унищожаването на иконите. По силата на тази разпоредба войници са обикаляли и претърсвали навсякъде, църкви, манастири, дори и частните домове на хората. В дома на една вдовица от град Никея (сега южно от Истанбул) един отряд войници намерил иконата. Войниците искали да я вземат, но понеже било привечер вдовицата успяла да ги убеди да оставят иконата за последно да пренощува в дома й. През нощта жената заедно със сина си взели иконата и я занесли на брега на морето. Там те се помолили Св. Богородица да запази иконата от унищожаване, да запази и тях от гнева на иконоборците. След това пуснали иконата в морските вълни. Но иконата, изправена върху морските вълни се отправила в западна посока. Като видяла това майката дала съвет на сина си и той да тръгне след иконата. Момчето тръгнало на запад, стигнало до Атон и станало монах там. В края на X в. иконата се явила в огнен стълб сред морето пред Иверския манастир. Монасите като видели това чудо се качили на лодки и се отправили към иконата за да я вземат, но колкото те се доближавали до иконата, толкова тя през същото време се отдалечавала от тях. Тогава те се върнали обратно в манастира и направили молебен Св. Богородица да подари тази чудотворна икона на манастира. През нощта Божията майка се явила на един от тях – монах Гавриил и му казала, че ще подари иконата на манастира, но иска той сам да дойде и да я вземе. На другия ден монах Гавриил разказал на монасите желанието на Св. Богородица, прекръстил се и тръгнал по морските вълни като по суша, стигнал до иконата и я изнесъл на брега. Иконата била поставена в главната манастирска църква. На следващата сутрин клисарят отишъл да пали кандилата и не видял иконата в църквата. Започнали да я търсят. Намерили я над вратата на манастира. Монасите върнали иконата обратно в църквата, но на следващата сутрин тя отново била над вратата на манастира. Това се повторило няколко дни подред. Св. Богородица отново се явила на монах Гавриил и му казала “не ме изкушавайте повече, не вие мен ще пазите, а аз ще ви пазя”. Тогава монасите направили един параклис до вратите на манастира където поставили иконата. Понеже св. Богородица сама си избрала място до портите на манастира започнали да наричат иконата Портаитиса. Известна е още и като Иверска икона на св. Богородица по името на манастира. На 8 септември всяка година става многолюден панаир. Вярва се, че иконата в навечерието на празника сама се раздвижва от мястото си искаещи да излезе. Всичките присъстващи минават под иконата за здраве.

Друга интересна забележителност в манастира е Св. Христофор е изрисуван (апокрифно) с овнешка глава. В някои гръцки и сръбски църкви го има нарисуван и с кучешка глава. Легендите са няколко, но общо взето можем да ги сведем до следните:

• Светецът бил с необикновена красота и измолил от Бога лице, с което да не съблазнява хората;
• Казват, че сестра му се влюбила в него, поради изключителната му красота и той помолил Бог да отблъсне тези чувствени пожелания на сестра му. За да отблъсне и вразуми сестра му, Бог дал на св. Христофор агнешка глава;
• От разказа на Елин Пелин (“Огледалото на свети Христофор“) – имал вечно изпълнена от негодувание от страшната потребност да души, да унищожава, да къса в гнева си и да мачка в яда си всичко, което има дъх на неправда, на порок и престъпление. Така той губи подобието Божие и образът му заприличва на зъл кучешки образ; по-късно си връща човешкия вид.

Гледката от манастира е страхотна, а ако слезете 300 метра по-надолу, ще видите и гроба на Яне Сандански, може би най-известната и същевременно една от най-спорните личности в освободителните борби на македонските българи.

През 1913 г. Сандански дава интервю за италиански вестник, в което казва:

Македонските революционери, които след дълга и жестока борба с турската тирания доживяха да видят своята мечта – извоюване на свобода на татковината, не могат да допуснат тя да попадне под сръбско и гръцко владение. Те няма да се спрат и пред най-страшните терористически средства, за да реализират съкровената си мечта – свободна, българска Македония!

Този цитат е перифразиран и на надгробната му плоча, макар че някой доста се е постарал да изтърка думата “българска” от надписа… И понеже веднага разказът ни отива към македонския въпрос, казвам си мнението директно: между двете държави, Република България и Република Македония (македонци, зачитам ви го идентитетот) трябва да има само любов и братски чувства, да звучат уникалните ни балкански песни, да се лее руйно вино и да се боцка хубава скара…
Пускаме спокойно покрай Мелнишките пирамиди… гледката е уникална, не бързаме. Тук, в планината всичко върви плавно и спокойно, никой за никъде не бърза…

Пристигаме в Мелник едва надвечер. Нямаме хотел, но това изобщо не е проблем. Обикаляме, разглеждаме стаите и като кажем, че ще си помислим, собствениците ни гонят с отстъпки… Само след половин час обикаляне си харесваме хотел “Болярка”. Хвърляме багажа, оставяме колата и си правим една хубава разходка из вечерен Мелник…

Вечеряме в “Хубавата кръчма” при бай Илия. Цялата отвън е окичена с култови надписи, а самият бай Илия е зевзек и половина… Всеки, който се занимава с PR, реклама и маркетинг трябва да посети кръчмата му! Четири снежанки, кана вино и две ракия по-късно можем да заявим, че и яденето, и пиенето му са много вкусни! Оставяме ви с част от уникалното му творчество, с което приключваме и ден първи…

Сутрин. Събуждам се в 5:20 часа, свежарка… Колко бързо се наспива човек в планината! Излежаваме се до 8:00 часа, хапваме топла баничка с компанията и хващаме стръмните мелнишки пътечки, водещи към Кордопуловата къща…

Кордопуловата къща, наричана още Цинцаровата къща, е построена през 1754. Тя е най-голямата възрожденска къща на Балканския полуостров, която е запазена до днес. Построена е специално за производство, съхранение и търговия на вино.

Къщата е един от 100-те национални туристически обекта, има печат. Намира се в източната част на града. Построена е през 1754 г. и е принадлежала на богатия мелнишки род Кордопулов. Състои се от приземие, в което има вкопана изба за вино, полуетаж със стопанско предназначение и еркерно издаден етаж за живеене.

Най-интересната стая на етажа е приемната. По размери, разположение на прозорците, прозоречна площ, техника на таванската украса и смесване на стилове при оформянето е уникална за нашите земи със своите венециански стенописи, дърворезби и стъклописи.

Долният ред прозорци в къщата (12 на брой) са типично български, характерни за възрожденското изкуство. Горният ред прозорци (също 12 броя) са с цветни стъкла. Те са смесица от венециански и ориенталски орнаменти. Таванът е изработен от дъски и профилирани летви, богато разчленен и украсен.

Северната страна на стаята, в която са вградени стенните гардероби е майсторски изписана с барокови орнаменти… Ако я посещавайте, внимавайте да не пропуснете тайника…

Ако се качите на терасата, можете да видите слънчевия часовник.

В приземния етаж на къщата е избата с огромни бъчви за съхранение на мелнишко вино. Капацитетът на избата е от 250 до 300 тона вино.

Част от избата е издълбана в скалата и така е оформен 150-метров тунел. Според Богдан Филов, посетил къщата през лятото на 1916 година, най-голямата бъчва в избата е събирала 240 товара грозде (по 100 оки) или около 30,7 тона. Коридорите са сравнително тесни и на места ниски. Избата разполага със специални канали и вентилационна система.

На излизане за посетителите се предлага безплатна дегустация на мелнишко вино и възможност да си купите бутилирано такова. Това може да направите и от съседната изба, тази на Шестака – смъртният враг на бай Илия според мелнишките градски легенди… Едно е сигурно – гледката от това място си струва:

Спускаме се обратно към центъра на града и правим една бърза почерпка на хубава гледка в ресторанта на хотел “Мелник”. Това място е превърнато в своеобразен музей на социализма и също си струва да се види за едно кафе време…

След кафето решаваме да напуснем Мелник и да се отправим към Рупите. Но ако сте решили да прекарате цял уикенд в този край, препоръчваме ви да отскочите и до Златолист – повече за това можете да прочетете в блога на Данчо.

Следваща дестинация – Рупите. Би трябвало да стигнем за броени минути до там, но се оказва, че има ремонтни работи по изграждането на АМ “Струма” и се налага да се върнем до Сандански и да ползваме обходен маршрут… Пристигаме в Рупите. Приятно впечатление ни прави, че всичко е уредено, а не се налага да плащаме нито паркинг, нито тоалетна (навсякъде по маршрута ни бе така). Влизаме в комплекса и буквално усещаме прилив на енергия…

Рупите е местност, разстилаща се по десния бряг на река Струма. Едно от онези места, чиято природа е в състояние да възхити, вдъхнови и омиротвори. Невероятната красота на тази местност, е способна да създаде у всеки чувство на хармония и спокойствие. Същевременно с това около Рупите цари и един ореол на мистика и енергиен заряд, навярно свързан с факта, че Ванга избира това място за свой дом.

Попитана защо е избрала точно това място за свой дом, тя отговорила: „Имам определено време колко да стоя тук. Това място е много особено. Служи ми като акумулатор и от него аз черпя енергия и сила. Някога тук е горял страшен огън, а този хребет над нас крие една голяма тайна…”

Хребетът, за който говори Ванга, всъщност е Кожух планина, възвишение в Рупите. Според нея Кожух е ключът към разгадаване на древното ни минало. Ванга твърдяла, че там, където е кратерът, някога е имало голям град, погребан под огнената лава. Жителите на този град били едри, облечени в дрехи сякаш от станиол и били доста умни. Западно разположеното възвишение Кожух, което в действителност е част от угаснал вулкан.

В резултат от изригване на вулкана в Рупите има магмени скали. От тях извира минерална вода с температура 75 градуса по Целзий. Минералната вода има лечебни свойства и помага при заболявания на храносмилателната система, ендокринно-обменни заболявания, а също и заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични, гинекологични и кожни заболявания. Част от водата е каптирана и по тръбопровод е отведена до град Петрич.

Началото на пролетта е. Тук всичко се движи, тича, лети, пее, жужи, играе, скача, плува… Червеноуха костенурка си плацика в топлите минерални води, докато децата тичат по поляната, от която чуваме и някакви домашни птици… Жаба се скрива в гъсталака до езерото, защото над нас прелита щъркел! А дърветата са обсипани с цвят! Какво хубаво място да оставиш мартениците си!

През 1992 г. пророчицата построява черквата “Св. Петка Българска”, превърнала се веднага в място за поклонение за хиляди нуждаещи се хора.

Иконите на иконостаса са рисувани от известния художник акад. Светлин Русев, като образите на светците са прекалено реалистични и не се одобряват от Св. Синод. Сред критичните мнения относно иконите на Светлин Русев е това, че художникът е изографисал съсухрени и мрачни фигури, които плашели и отвращавали миряните, вместо да им носят покой и благодат.

Така или иначе, на 14.10.1994 година храмът е тържествено осветен от Неврокопския митрополит Натанаил, в съслужение с десетки свещеници. Заветът на Пророчицата е това да бъде място за духовно и физическо изцеление и дом на всички вярващи, независимо от тяхната народност и вероизповедание.

Днес храмът „Света Петка Българска“ приютява стотици миряни всеки ден, които искат да се поклонят пред Ванга и да запалят свещи в църквата. Жителите на петричките села твърдят, че пророчицата им помага от небето. Енергията на Ванга се усеща от вярващите и те се зареждат позитивно, стават по-добри, категорични са местните хора.

Пред 2002 г. в изпълнение на заръката на Ванга учредената от нея фондация започва изграждането на манастирски комплекс около храма. Той включва изложбена зала, зала за кръщение, 2 камбанарии и 12 стаи с 30 легла.

Скулпторът проф. Емил Попов е изваял паметник на Ванга, по повод 100 годишнината от рождението й. Височината на скулптурата е 1,80 м, а самия макет професорът е дарил безплатно. Паметникът, който тежи над половин тон, е монтиран върху специална основа вляво преди мостчето, което води към църквата. Ванга е седнала на стол, ръцете й са отпред…

Докато се разхождаме из Рупите, някакси в ушите ми звучи една позабравена песен на Георги Христов – Посвещение. Два дни след като си тръгнахме от това свято място, научихме, че вещите на Ванга са били предадени от държавата на Община Петрич.  Те ще бъдат изложени в къщата ѝ, а старите и повредени ще се бракуват. В полза на Община Петрич са били предадени повече от 1411 предмета – след 17-годишни спорове и процедурни пречки! Дано ги видим другия път… Областният управител на Благоевград Костадин Хаджигаев казал:

“Кандилото, което е на ток, още светеше. През всичките тези години  не е засегнато. Не е изгоряла дори и крушката в него. Това място е свято.”

Продължаваме към последната дестинация от нашата екскурзия – Самуиловата крепост. Спираме пред входа на красив парк край река р. Струмешница.

Национален парк-музей „Самуилова крепост“ тържествено е открит на 23 октомври 1982 година. Останките от средновековното укрепление и селище са консервирани, а районът около него е благоустроен. От паркинга до международния път Петрич – ГКПП “Златарево” към парка-музей покрай брега на реката води красива алея.

Докато се разхождаме, виждаме, че дърветата са буквално обсипани от лишеи. Лишеите абсорбират вода и минерални вещества от дъждовната вода и директно от атмосферата. Това ги прави изключително чувствителни към замърсяванията на въздуха. По тази причина, те представляват много добър индикатор за нивото на замърсеност.

Чрез степента на развитие на лишеи в обкръжаващата ни среда, можем да съдим за чистотата на въздуха, които дишаме – наличието на лишейни популации е индикатор за чист въздух и обратно, отсъствието на лишеи говори за замърсена околна среда. Видите ли толкова лишеи някъде – въздухът е много чист и хубав!

В далечината се виждат величествената бронзовата фигура на цар Самуил в цял ръст и четирите бетонни пилона изградени в най-високата част на хълма, върху руините от средновековната кула.

Паметникът на цар Самуил е дело на художника проф. Борис Гондов. Представлява изразителна, величествена фигура в цял ръст, но с превити колене. Владетелят – прекършен не от поражението, а от болката, която ще го убие, по своите осакатени сподвижници. От двете му страни на пана са изобразени релефите на войниците – едновременно трагични и величави.

Както със сигурност знаете, при битка в околностите на крепостта византийският император Василий ІІ, наречен Българоубиец, разгромил българската войска, предвождана от цар Самуил и я пленил почти изцяло. Цар Самуил и неговото обкръжение едва успели да се спасят.

Съобразно християнската доктрина, пленени християни трябва да бъдат освобождавани след края на войната. Византийският император потъпкал това правило и ослепил пленената 14-хилядна българска войска, като оставил на всеки сто души по един водач. Самуиловата крепост при село Ключ е място не само на една голяма трагедия, но и свидетелство за жестокост, непозната дотогава в историята, нечувано военно престъпление. Няма и не може да има друго определение за ослепяването на 14,000 обезоръжени и беззащитни пленници. А това е по-скоро повод за срам, а не за гордост за Василий Втори.

В съчиненията на византийските хронисти от 11 век Йоан Скилица, Георги Кедрин, Йоан Зонара, Кекавмен и други се известява за преграждането на Ключката клисура (на гръцки: Κλειδίον, Клидион) с широка преградна стена — дема. Археологическите изследвания сочат, че демата представлява сложна система от отбранителни съоръжения, които започват от склоновете на Беласица, южно от село Ключ и опират на север в слоновете на Огражден. Укрепителните съоръжения се простират в протежение на повече от 8 километра. Самата крепост, известна по-късно като Самуилова крепост е само част от тази фортификационна система.

Тя се състои от един обграден със стени лагер, разположен на един хълм над самия бряг на Струмица и обиколен с два паралелни, концентрично разположени рова, от които единият се намира по средата на хълма, а другият — в самото му подножие. Върху най-високата част на хълма са открити правоъгълни каменни основи на дървена наблюдателна и отбранителна кула, конструктивно свързана с каменната стена. Останалите два вала имат единна структура на насипа си. Разположението на Самуилова крепост позволява да се контролира цялата клисура и да се използва като команден военно-стратегически пункт на всички сектори на отбранителната система. Този начин на укрепяване не се среща никъде на друго място, освен в Самуиловата столица в Преспа.

Какво е останало днес обаче? На върха на хълма ще видите нещо като оранжерия и нещо като летяща чиния. В “оранжерията” е останало това…

При цялото ми уважение към историята и културното ни наследство, всички оставаме нескрито разочаровани – в “оранжерията” има една дупка… Не, че сме велики археолози, ама със средностатистически багер можем да ви я направим същата на всяко едно друго място. Добрата новина, която ни казаха: през 2014 г. нещата ще се променят – спечелен е проект от ЕС, с който съоръженията ще се реставрират, ще има указателни табели, атракции като стрелба с лък и др. Стискаме палци да се случи! Остава ни хубавата гледка от наблюдателницата:

На какво чудно място сме само – ако хванете картата на България, се намираме в нейния долен ляв ъгъл. На пет километра от нас е македонската граница (селото в далечината на снимката горе е в Македония). Но на толкова е и гръцката, която върви по билото на Беласица… 

Програмата е изпълнена! Прибираме се… Гладни сме! Гладни сме! След толкова ходене директно паркираме пред ресторант “Морско дъно” в Петрич – рядко добро място на нормални цени, с лек фокус върху морските храни… Преядохме!

На връщане към София си напазарувахме от една крайпътна оранжерия – за 2 лева можеш да си вземеш чувалче пресни марули… как да не се възползваш! Направихме си и равносметка – 450 км за 2 дни и чудесни спомени:

През цялото време от Петрич до София, Яничка ни четеше предсказания на Ванга. Така приключваме и нашето кратко, но много зареждащо пътуване.

България е благословена страна! Неслучайно Силите ме изпратиха тук.

Всеки народ си има звезда, която го зарежда със светлинна енергия. Но има и изключения. Някои народи нямат звезда, а планета. Един ден тези народи няма да могат да оцелеят. В необикновената за тях атмосфера ще се задушат… народ, който има планета вместо звезда, ще угасне както свещ при силен вятър. България има не само една звезда, а цяло съзвездие.

България не е бедна. Тя има народ трудолюбив, работлив. Българският народ всичко може, по силите му е всичко да произвежда. Народът ни е учен за разлика от някои други народи. Най-ученият в света!

Българското писмо е едно от най-старите на земята.

Ще дойдат добри дни за България, за народите, които помагат на нашата държава. Защото тя ще бъде уважавана и тачена от велики държави. Ще мине време, България ще изправи снага, самочувствието на хората ще порасне.

Българите са силни – вижте за какво се пее в песните ни и ще разберете как предците ни са живели. Тачете празниците – те са средство за оцеляване.

А хорото е магичен ритуал – символ на единството, на кръга. Онази енергия, която изпитваме, докато играем хоро, е несравнима с друг танц.

Ще се отвори земята и ще се открие кои са българите. Не е вярно, че българите са чергари. Откъдето са минали, държава са оставили и бел град.

Трябва да бъдем добри и да се обичаме, защото бъдещето принадлежи на добрите хора и те ще живеят в един прекрасен свят, който сега ни е трудно да си представим!

Обичайте се, защото всички сте мои деца.

Сподели тази публикация:

Кои са най-добрите памперси? Отдавна си мислим да проведем подобен тест, но все не остава време. В крайна сметка събрахме следните пелени за еднократна употреба:

• Pampers Active Baby;
• Pampers Premium Care;
• Huggies Snug&Dry;
• Molfix;
• Pufies Sure Steps;
• DM BabyLove Windelslips (пелени-гащички);
• Chikko Super Bebe (възможно най-евтините, продават се по около 0,37 ст. бройката забележете, че е Chikko, а не Chicco);
• Обикновена памучна пелена за многократна употреба (в почти всяко отношение тя е по-различна и служи по-скоро за отправна точка).

Сигурни сме, че има още десетки, дори стотици видове пелени за еднократна употреба, но все пак ние сме си Биляна и Петър Събеви – блогъри, а не лицензирана лаборатория за провеждане на тестове върху бебешки пелени, така че това е положението…

И макар да не сме лицензирана лаборатория, знаем какво искаме от пелените, а някои от нас се занимават с тестване от години (на софтуер, не на пелени, но принципът е един и същ).

Всяка една от пелените (5 размер) тествахме по осем различни критерия. За всеки един от тях ще пишем подробно…

Дебелината на пелената е един много важен тест. Опитайте се да вкарате възглавница в гащите си, след което да ходите естествено и ще разберете колко е хубаво, ако възглавницата е по-тънка. Този тест е доста лесен за изпълнение, защото включва просто измерване. Важно е да отбележим, че мерим дебелината на основата с точност до милиметри при поставен тежък предмет върху нея (в нашия случай – свещник).

Понеже това е и първият тест, нека обясним накратко и как оценяваме: всяка дисциплина си има определен символ. За дебелината този символ е линийка. Колкото по-тънка е пелената, толкова повече линийки ще получи като оценка за най-добра дебелина (максимумът е 5).

Най-тънки определено са Pampers Premium Care (които са около два пъти по-дебели от 4 памучната пелена, сгъната на четири в крайна сметка), следвани плътно от Pufies… Huggies и Baby Love остават в дъното на класацията:

Обикновена памучна пелена
Pampers Premium Care
Pufies Sure Steps
Molfix
Chikko Super Bebe
Pampers Active Baby
Baby Love (гащички)
Huggies Snug&Dry

Пропускливост на въздух е дисциплина, която е важна за това кожата на бебето да “диша”. Така детето се предпазва от изпотяване, запарване и раздразнения. Но как да замерим в домашни условия пропускливостта? Ами с прахосмукачка! Настройваме точно определена сила на всмукване и гледаме колко време след поставянето на пелената пред маркуча на прахосмукачката, индикаторът за претоварване на мотора ще се включи.

За тази дисциплина специалният ни символ е вентилатор. Тук е мястото да отбележим, че памучните пелени пропускат несравнимо повече въздух (за съжаление, и течности, но за това малко по-надолу)…

Да ползваш Chikko от гледна точка на пропускливост на въздух е сравнимо единствено с това да си направиш гащи от мушама. Pufies също пропускат една идея по-малко въздух спрямо останалите пелени.

Обикновена памучна пелена
Pampers Premium Care
Huggies Snug&Dry
Pampers Active Baby
Baby Love (гащички)
Molfix
Pufies Sure Steps
Chikko Super Bebe

Здравината на подлепването също не е за пренебрегване. Какво значение има колко е добра дадена пелена, ако тя лесно се къса или отлепя? В този тест направихме пряко сравнение “всеки срещу всеки” като закачихме пелените една за друга. Като изключим Chikko, всички останали памперси имат доста добро захващане и залепват здраво, но когато трябва се отлепят лесно.

В тази дисциплина даваме щипки. Колкото по-добро е захващането на пелените, толкова повече щипки получават.

DM Baby Love в случая печелят класацията поради факта, че са гащички. Веднага след тях се класират четири марки: двата модела на Pampers, Huggies и Molfix. Pufies леко изостават, но все още захващат здраво. Колкото до Chikko, захващането  е ужасно и лесно може да се разлепи.

Baby Love (гащички)
Pampers Premium Care
Huggies Snug&Dry
Pampers Active Baby
Molfix
Pufies Sure Steps
Обикновена памучна пелена
Chikko Super Bebe

Мекотата и материята на основата са изключително важни за нежната кожа на бебето. Докато правехме този тест се убедихме, че глупостите, с които се занимаваме си струват. Когато купуваш, си казваш “пелена, какво толкова!”, но ако направиш пряко сравнение “всеки срещу всеки”, разликата е толкова голяма, колкото между рециклирана хартия и коприна.

В тази дисциплина даваме светло синьо перце – най-меките и приятни на допир пелени получават най-много такива перца.

Истината е, че най-мека се оказа основата на DM BabyLove Windelslips. За съжаление, самата основа съдържа неравни релефни гранулки, които леко дразнят и поради тази причина основата на DM отива на трето място заедно с Pampers Active Baby. Така Pampers Premium Care отива на първо място, а плътно зад него е Huggies Snug&Dry. В дъното на класацията са Pufies, а Chikko, както вече казахме има отвратителното усещане на мушама.

Обикновена памучна пелена
Pampers Premium Care
Huggies Snug&Dry
Pampers Active Baby
Baby Love (гащички)
Molfix
Pufies Sure Steps
Chikko Super Bebe

Мекотата и материята на ластиците около слабините и кръста играе не по-малко важна роля от тази на основата. Колкото и да е мека основата, ако ластиците са гадни, стягат и убиват на детето, ясно е, че положението не е добре.

За най-добрите материи около слабините и кръста даваме сини перца. Колкото по-добри, толкова повече перца получават.

Тук промяна почти нямаме. Ластиците на гащичките (Baby Love) са малко по-груби и така в тази дисциплина марката отива в долната половина на класацията. За сметка на това Huggies излиза едни гърди напред с изключително нежната си периферия и става шампион по мекота в нашата класация (като изключим памучната пелена, разбира се):

Обикновена памучна пелена
Huggies Snug&Dry
Pampers Premium Care
Pampers Active Baby
Molfix
Pufies Sure Steps
Baby Love (гащички)
Chikko Super Bebe

Попиване на течност след 30 секунди. Каквото и да си говорим, бебешките пелени за еднократна употреба имат основна цел и тя е да попиват добре и да държат дупето на детето сухо. Затова посвещаваме цели три категории на това. С мерителна лъжичка и точност от 20 ml изпробвахме как ще се справят пелените с малко количество течност (60 ml), като измерихме след 30 секунди.

Проверката правим с много тънки хартиени кърпички от този вид, а за символ сме избрали синя капка.

Тук определено Baby Love ни впечатлиха с изключително бързото си попиване, Pufies ни разочарова за пореден път, а всички останали марки, включително и евтината Chikko направиха почти еднакъв резултат.

Baby Love (гащички)

Huggies Snug&Dry

Прочети цялата новина 50 интимни въпроса http://feedproxy.google.com/~r/psabev/~3/e4vLAxnGJdI/ Задавали сме въпроси неведнъж… Имаме си цяла категория с Анкети и допитвания. Този път обаче сме намислили нещо по-голямо и ни трябва вашата помощ… Трябват ни честни отговори на 50 интимни въпроса. Попълването на анкетата отнема 10-тина минути, а за резултатите сме повече от сигурни, че ще са Ви интересни. ЩРАКНЕТЕ ТУК ЗА АНКЕТАТА И така, ако още се чудите защо задаваме цели 50 въпроса, ще Ви дадем един прост пример от предишна анкета…   Дори едни и същи хора да са участвали в анкетата ни за левичари и десничари, ние нямаме свързаност между отговорите и няма как да определим спрямо двете анкети дали левичарите имат повече или по-малко сексуални партньори спрямо десничарите… Ето защо този път ще Ви зададем 50 въпроса наведнъж. Ангажираме се със следното: анкетата е анонимна; няма да публикуваме резултати, докато отговорите не станат минимум 200 (всъщност, надяваме се да разпространите информацията и респондентите да станат над 1000); няма да ползваме сегменти по-малки от 20 души; всички резултати ще бъдат сумаризирани и обявени в блога с обща статистика; няма как да публикуваме обща статистика за отговорите на отворените въпроси, но ще се постараем да запазим анонимността в максимална степен и там. Стига сме писали глупости, анкетата е дълга, но (надяваме се) забавна. Приятно попълване и благодарим! Щракнете тук: https://docs.google.com/forms/d/1t76449h9576TuqxeWxIeagT2_UMz7HwYUYZIa9wJZQ4/viewform Сподели тази публикация: Прочети цялата новина Левичари и десничари http://feedproxy.google.com/~r/psabev/~3/VO6Lmh86vlo/ В световен мащаб съотношението левичари:десничари е 10:90. Сред над 100 от читателите, гласували в блога ни, то е 14:86. А може ли да си по средата? Може! Научих една нова дума – амбидекстър: човек, който си служи еднакво добре и с двете ръце. Амбидекстърът е изключително рядко срещан човек и се различава от миксирания тип по следното: Миксираният тип върши част от нещата по-добре с лявата ръка, а друга част – по-добре с дясната… Например, пише с дясната, но хвърля топка по-добре с лявата. Амбидекстърът на теория може еднакво добре и да пише, и да хвърля топка с двете ръце. Проучвания сред 100 000 студенти показват, че левичарите са по-добри в математиката, музиката и архитектурата. Десничарите пък четат и пишат по-бързо. Особено за писането е абсолютно логично при писане отляво надясно, защото закриват това, което са написали. Доказано е и че левичарите имат предимство в спортове като тенис, тенис на маса, крикет, бадминтон и фехтовка. По-слабо видимо е при бокса, джудото, борбата, футбола и волейбола. Това е лесно обяснимо – в световен мащаб, всеки десничар се сблъсква с 90% десничари и 10% левичари. Но и всеки левичар се сблъсква с 90% десничари и 10% левичари. Накратко, всеки спортист е 9 пъти по-опитен срещу десничари, отколкото срещу левичари. При това положение, когато десничар и левичар застанат в директен сблъсък, при който активната ръка има значение, се очаква левичарят да има девет пъти повече опит срещу десничаря. Каквато и да е ориентацията на човека, доказано е, че тя започва още от зародиш. Обществото от години е заклеймило левичарите като хора, които правят нещата по погрешен начин. Някои учители в началното училище се опитват да “превъзпитат” децата да пишат с дясната ръка, защото така е “правилно”. Според християнската религия лявата страна символизира ада, т.е. слизането на Христос в ада, а дясната символизира възкачването му отдясно на Отца. Дори в руския и английския “десен” и “правилен” се описват с една дума – “right”, “правый”… От друга страна, всички знаем, че лявата страна на тялото се ръководи от дяснатам половина на мозъка Накратко – единственото важно нещо е да можете да различавате ляво и дясно. Сподели тази публикация: Прочети цялата новина Случки в IKEA http://feedproxy.google.com/~r/psabev/~3/BnNkEPFQBFY/ Много обичаме да ходим в ИКЕА с Вики – ако сте били там, вече знаете, че шведите са помислили за семействата с малки деца: детски кът, ресторант с беседка за малчугани, невероятен кът за смяна на пелени, специални по-широки паркоместа, занимавки покрай артикулите, безплатни моливчета… Влизаме и днес в магазина, Петър е облечен със синя риза и покрай бесните обиколки на Вики из шоурумите, двамата с Биляна се разделят за около минута-две… В един момент, Биляна фиксира синята риза на Петър, запътва се към него, прегръща го и казва: - Знаеш ли какво ни липсва в спалнята? В този момент нищо неподозиращ непознат мъж в синя риза (почти същата като на Петър) се обръща към Биляна. Гледа я шашнат човекa, с полузяпнала уста и едва казва: - К… какво? Срам и смяяях (А Биляна имаше предвид просто едни спецални шкафчета за стена!) * * * Малко по-късно си харесваме ютиен държач за стена (или както там се нарича) и си записваме номера му… Искаме да си го вземем, но не откриваме въпросния артикул и след няколко минути намираме един вежлив служител, който е готов да ни помогне с ютийодържача… - Извинете, къде можем да намерим този артикул? – казва Биляна и подава на момчето бележката, на която сме написали номера на артикула. Пичът я поглежда и с големи усилия успява да се удържи, след което с почти сериозен тон ни пита: - Малко ми е трудно да го разчета, кой артикул по-точно Ви трябва? – и ни подава бележката обратно. Сега разбираме защо го е напушило така: - Вики рисува! – дъщеря ни гордо заявява авторските си права. Смяяях… Сподели тази публикация: Прочети цялата новина Три любими купажни вина http://feedproxy.google.com/~r/psabev/~3/a2UKJohQp_A/ Обичаме да пием вино (припомнихме си го по подобаващ начин покрай празника на любовта и виното). Ако и вие обичате, силно препоръчвам да посетите Винария 2013 г. на Международния панаир в Пловдив (3-6 април). Нямаме претенции да сме някакви специалисти по вината, но смело можем да заявим, че различаваме бяло от червено! В резултат от дегустациите ни на Винария през предишните години, сме си направили едни списъчета с любими вина. Този път искаме да ви обърнем внимание на три чудесни (според нас) купажни вина – две бели и едно червено. Купажът представлява смесване на две или повече вина за постигане на определени качества в крайния продукт, в случая няколко различни сорта грозде за по-богат вкус, по-различен стил и още по-добър баланс на виното. Петър е роден в Русе – регион, който принципно се слави с червените си вина, но искаме да ви кажем, че тези две вина от Винарска къща “Левента” са невероятни: Leventa Victory Sauvignon Blanc & Semillon 2009 Совиньон блан е ценен бял винен сорт. От гроздето му се приготвят висококачествени сортови и купажни бели сухи, полусухи и сладки вина, които се отличават с прозрачен жълтеникаво-зелен цвят, свеж и хармоничен вкус и аромати на сено, тропически плодове и цариградско грозде. Нашият приятел Маурицио Ферери (с когото се запознахме на блиц-курс за дегустатури, пак на “Винария”) ни светна, че характерен агресивен вторичен аромат за совиньон блан е и котешка урина?!? Семийонът е френски бял винен сорт грозде, произхождащ от Бордо. Използва се за направата на висококачествени сухи, бели вина с аромати на дъб, зърно, мед, пъпеш и плодове. Комбинацията от двата сорта води до вино, с чието име или ще впечатлите човека срещу вас, или ще получите изкълчване на езика: “совиньон блан и семийон” е изключително трудно за произнасяне след третата бутилка! Специалистите казват за него: Красив сламест цвят със стоманено зелени отблясъци. Свеж, фин нос с мокър мъх, коприва и бяла праскова. Средно, елегантно тяло, свежо и хармонично с приятен освежаващ край, в който остава спомен за кора от лимон. Намира се сравнително трудно, на цена около 12 лв. Leventa Traminer & Vrachanski Misket 2010 Немската строгост и благородството от Траминера и трайният, хармоничен букет на Мискета се съчетават великолепно в това вино, добито от масиви в Провадия и Варна и допълнено от цитрус, мискет, роза и личе. Специалистите казват: Прозирен слабо интензивен цвят със сивкав отблясък. Флорален нос с много роза, индрише, локум и грейпфрут. Заоблено с мека свежест и средно тяло с роза и праскова на финала. Реколта 2010 г. вече е почти невъзможна за откриване, но 2011 г. е на пазара и цената ѝ е около 15 лв. Katarzyna Seven Grapes 2011 И от най-северната част на България отиваме към най-южната, в Свиленградско, където ще предложим едно невероятно вино, което е купаж от седем(!) различни сорта грозде: мерло, сира, малбек, каберне совиньон, темпранийо, рубин и мавруд! Виното е истински елексир и с подходящото мезе (сирене, свинско, луканка и други любими месалаци) става просто едно вълшебно удоволствие. Специалистите казват: Много интензивен гранатов цвят. Увлекателно сложен и сочен нос с нюанси на червен и черен плод (дренки, печена синя слива), подправки, шоколад и кафе. Елегантно тяло със сочен вкус и зърнести танини. Дълъг и впечатляващ финал с добре вграден дъб. Намира се лесно в магазинната мрежа, на цена около 17 лв. Нещо много важно при консумацията на червено вино (пак благодарим на Маурицио за съвета). Виното трябва да престои 24 часа на температура от 18 до 22 градуса и да се отвори около час преди консумацията, за да се получи окисление и да усетите истинския му вкус. Бялото вино пък се отваря непосредствено преди да се пие и се сервира добре охладено (от 8 до 10 градуса). Наздраве! Сподели тази публикация: Прочети цялата новина Search Terms VII http://feedproxy.google.com/~r/psabev/~3/vjoWWR7bjJ4/ Повече от година и над 130 000 ключови думи и фрази минаха от последното, шесто издание на Search Terms.  В приблизително съотношение 1000:1 избрахме около 130 от най-тъпите, странни и уникални фрази, с които блогът е търсен и по-ужасяващото – намиран! Ето ги и тях: 10 priznaka che si qka // 1. Можеш да вдигаш 100 кг от лежанка. 2. Правиш 50 лицеви опори… 6te me tarsi6 no nqma da me nameri6  // Всички търсещи в този блог са намерили каквото им трябва, сигурен съм… albooma na biliana // само за да има BOOM! в тази публикация alien+биляна // нещо искате да кажете за Петър ли animacioni-cicoskruc // в първия момент го прочетох като “цицоскръц” avtomati4no pukash se balon // тук все още си ги пукаме в ръчен режим da krustish zvezda na cena // Ето я и “$24.99″, част от съзвездието “34 румънски леи” da nesa impulsni telefoni no da sa za sex // Просто включете на вибрация da sanuvash salfetki // Салфетки ако сънуваш, в гръцка таверна ще ходиш, тежки песни ще слушаш, пивко узо ще гълташ и туй-онуй по пода ще хвърляш delltonist li sam // не знам, аз в момента съм lenovotonist ek6an filmi po bitivi ot qnuari // очаквайте emotikonkite v skype koito gi nqma // най-трудно се откриват неща, които ги няма eвтина сватба германия кака // и нея ще я оженим, споко frazi za bivshi gadjeta // “Не, че те мразя… Просто ако случайно се запалиш пред очите ми, а аз имам кофа вода… ще я изпия!” good ear ultra grip 7+ // да слушате добре, ей! gorqla ili malka kola predpo4itate // … ммм, малка! gsm na babi prostitutki // (no comment) gumi za ofrolt // оф корс! i love rakiq i srubsko // ja, too! igri garmeg na kotki // никога не играй на котка и мишка, ако ти си мишката! igri s 4ertane na ukr6nost// май не ми се играе… kak da napravim kote v skype // мяууу kolko diametyra e prystena // питай оня, дето чертае ukr6nosti kradeni kone ot dospat // anyone? ludi s fotoaparat // навсякъде са! lyboznatelna animasgia za planetite za desha // не съм експрес по дешките любознания madri misli za cherven zadnik// “Гъзът кожата си мени, но нравът – не!” magii s kle4ki za u6i // “Поставяш в ушите, притискаш силно и звукът на телевизора спира” ot kakvo predpazva handsfree // от клечки за уши в повечето случаи papanormalno // и аз папам нормално pipane na cici problem li e // зависи кой на кого пипа, но като цяло намалява риска от рак на гърдата и увеличава риска от шамар през ръцете pomagali pri previ6ena skorost zlatniq talon // тц, пробвал съм… еднакво бързо се движи колата със и без златен талон predlojeniq za nadpis po kola // “Измий ме”, “Весела Коледа”, “Изкупувам бодлива тел” printera mi pravi tamni snimki // това нищо не е – на мен фотоапаратът ми печата!!! razlika mejdu zadgrani4en pasport i mejdunaroden pasport // ами с първия можеш да пътуваш зад граница, а с втория – между народите razlika mejdu zlato i mente // някои ментета поне стават за пиене samo edna zimna guma ? // принципно препоръчвам четири, но мисля, че две са абсолютния минимум shte se slizali oshte nadolo // и аз това се чудя si4ko za gracki ezik // Μία γλώσσα δεν είναι ποτέ αρκετή slonovete ne sa edinstvenite jivotni koito ne mogat da ska4at // така е – змиите, червеите, коралите, крокодилите, гущерите и най-вече маймуните, страдащи от артрит също не могат slucki ot edno vreme xorata se previrnali na kamini // ето как са се появили камините значи smisleni sms-i // “Ще закъснея 15 минути”, “В среща съм, ще ти звънна до час” и “Ябълките са по-ефективни от кафето, за да те събудят бързо сутрин” snimka na putka sas disk za darva // новото значение на думата “циркуляр” snimka s negar s futbolna topka na kalendar4e za 2012 godina// вече сме 2013 година, едва ли ти трябва spi mi se kakvo oznacava // че гравитация ще ти действа все по-силно и по-силно stil ot havlii // оп-оп-оп-оп! оп, хавлия стайл! svetovna prostotia za podarak // не знам какво имаш предвид, но банският костюм на Борат помага във всички случаи… t1rsq клип в който пее и танцува японец // Май всички се сещаме какво търсиш, но Пси е кореец tasove za leti janti // а ти върху сакото си тениска обличаш ли? v 10 i 45 4asa da se idva li izvanzemni v dalgopol // непременно отивай, корабът-майка рано или късно ще мине и ще те вземе za]o mi gori tolkova mnogo kolata // заради разхода ще да е zabavni repliki za krasivi mje // “Обичаш ли мусака?” zarabotvane po praznici te // кой колкото си заработи абе, хора, ползвайте я тая кирилица! // от тук нататък само на кирилица ще пишат ако искаш да е зима цъкни тук // цъкнах, зима е, работи! банален нинджа // по-добре от самурай с клаустрофобия безопасна дистанция за гледане на лед // 2 метра от камината билета за пътуване на чие име се издава // принципно на пътуващия биляна биляна често най желана // еееех блогове за трактори // и в тази категория ли влизаме? блогът на събеви без програмки // …само бирибанки! видео с мъже и патки и патките да се показват // Дафи Дък и Елмор Фат се вписват в тази категория влюбени котета схеми // свържете коте А32 към коте С25 посредством конектор М3 водни ски от кокошки // напоследък само сноуборд от птицечовки карам, съжалявам всички момичета в повеляново които се казват глория // естествено, че в нашия блог разполагаме с тази информация входни такси кауфланд // аз влизам без пари, за теб не знам гадни пожелания за сгодени // “Да ви се просууне ендъка, от камъни в бъбреците триетажна къща да си построите, свраки чирвата да ви дръпат, черната земя да ви яде, кръв и катран да мочате, да зевате за вода като жаба на песък, да ви плюе въшлясала мравка под мишницата, огън да ви изгори и да ви стопи отдека сте се зели и намерили, а коги мене ма носат, на вас тревата да ви косат – честит годеж!”… става ли? голям град в русенско // Русе? голямо черно куче в търново // Мурджо град със архитектурни забележителности и алгоритъм // имам само блок-схеми от селцата наоколо грозни полицейски коли // грозни, ама полицейски! да се научим да пишем на фонетик // и на бедесик да е, важното е да се научите да пишете да сложа ли вериги за сняг на четирите гуми на кола с предно задвижване // А на ръцете си ботуши слагаш ли през зимата? детска анимация зайци ама защо // И аз това се чудя?!? запетая преди или след моля // Моля, моля, моля и пак моля уважаемите читатели да осъзнаят, че в зависимост от текста, “моля” може да се изпише и със и без запетаи отпред и отзад – моля, разберете го, че ми писна да моля за подобни неща защо в английският език дясно се пише по един и същ начин // ъъъ… ами защото карат отляво защо имаме нуждата да отиваме толкова често до тоалетната // щото имаме нужда от малка нужда и от голяма нужда… следващият! защо имената ни завършват на ски // защото прародителите ни са македонци… Петър Събевски ти го казва! защо не мога да оцветявам в microsoft excel // изсъхнали са ти флумастрите защо се скапват крушите през п.септември // щото през януари е много студено зимата или лятото върви колата // моята върви като ѝ натисна газта знамето на лудогорец на скайп икона // Локо Пловдив – за вас остава Viber игри с тъпотии // като гледам, сме направо световни шампиони в нея изаках се в найлонова торбичка-снимки // нееее! само не и снимки! извънземни в коматевско шосе // тц, в Дългопол ще кацнат, не прочете ли по-горе? има ли българи живеещи в друга планета // има, но не знаят за това имам ли право да предоставям личната си карта на полицай // имаш… имаш и право да мълчиш… имаш право на адвокат… искам да карам,но няма кола // проблем си е искам да чуя оригинала на елена дете на дивата пустиня ot hisarskiq pop // защо ще си го причиняваш?! искам добри зимни гуми на добри цени // трябва да имаш добри приятели, работещи в добри гумаджийници искам петър събев да ме вкара в следващата си статия за тъпи ключови думи за търсене.. // с удоволствие! искаш ли да спечелиш 50 стотинки // искам! кого трябва да убия? каде се намира един бурк // Шот ланди, я! как да измиеш чиниите 256 начина // е, аз само за 3-4 се сещам как да изпратим на някой в skype котка // питате го какъв му е адресът, намирате котка и я закарвате до съответния адрес как да кажем на английски извинете имате ли огънче // “I ask not for a lighter burden, but for broader shoulders.” (Еврейска поговорка) как да ми порасне penisa без да правя инвестиция // отпусни се, затвори очи и си повтаряй “цици цици цици цици цици цици…” как да минем евтино в ресторант // просто мини… не сядай, не поръчвай нищо, изходът е в дъното на коридора, благодаря! как да надхитрим очния лекар // засега само с гинеколозите и мамолозите се оправям как да ползвам слузта на охлюви // може да измислиш начин да надхитриш очния си лекар с нея как да променям светофарите // напрегни цялото си съзнание, концентрирай го в една точка и повтаряй “зелено, зелено, зелено”… все някога ще го смениш, иска се търпение как да свикна в чужбина // изкарай много пари, с пари се свиква по-лесно как да си направя майтап със лсд телевизор // кажи му, че прилича на плазма как да си скъсам дънките // приложи нужното напрежение върху съответните части на тъканта и усилвай до постигане на желания ефект как да си таковам // първо трябва да таковаш таковата на другата такова, после таковаш другото такова и след това вече можеш да таковаш… как да ходя така както ходят мъжките модели // всичко е въпрос на достатъчно тесни дънки как се е стигнало до синусовата и косинусовата теорема // и аз не знам, човече, накъде е тръгнал този свят? как се казва селото на 60 километра от град koln // а, ето накъде… как се казват гумите за кола // Пенка, Донка, Стефка и Тинче, вашите си ги кръщавайте както решите как се нарича светофар който свети червено,жълто и зелено // Работещ? как се оправя загоряла ракия// изпива се бързо, за да не се срамиш пред хората какво да направя че корсата ми харчи много гръцко// зареждаш 12 диска с Greek Summer Hits и хващаш магистралата от Солун към Атина какво да правим naprimer sex // например… клипове на пинко на български но силно // … щото ме мързи да си увелича звука кльомба на м по какъв начин се изписва // с двойно “ш” кой има право на жълта книжка за кола // не знам какво имаш предвид, но постоянно срещам хора с такива “права” по пътищата магазини за охлюви // аз пазарувам само в такива за хора милка с путкаща захар // поставете парченце в устата си и изчакайте да започне да се топи… мойто гадже напоследък си мисли че е влак // мисля, че е време да го вкараш в релси! момче от бензиностанция еко със сини очи // Wanted! напълно безплатна пълна дължина на филма за възрастни в // за ширината обаче се плаща не врятн цвят на гъбъл децко // Просто исках да се похваля, че го разбрах: “невероятен цвят на гълъб – детско” не е най-важното условие но ориентировъчно 999 лв.// не е важно, наистина, важното е, че с 1 лв. отгоре става хилядарка! носи пожарогасител когато правиш секс // имаме си с Биляна един, за всеки случай… някой да ми каже бентли и шевролет едно и също ли е // абсолютно, с някои съвсем дребни разлики… охтопот // официалното наименование за потта на октопода! подложките на чехлите ми са изтъркани. какво да правя // носи ги още 5-6 години и ги занеси на обущар, няма да взимаш нови, я! позабравени сентенций // бях забравил за тези химични елементи, известни на всички бояджий, войниций и занаятчий; вариацийте при подобни кореспонденций буквално пораждат вибраций в моите артерий и ме карат да говоря мръсотий… потник с камъни аутлет // по аутлетите всичко се намира поточно изпълнение на рап видео клипчета на камиони // а-ха, йеее предмет олицетворяващ адвокат // еднорог: отначало ти изглежда невероятно готин, после се надяваш на вълшебство, а в крайна сметка получаваш нещо остро отзад… програма za 4upene na ikonite iztegli // на кого е нужно да чупи икони?! с колко промили алкохол в кръвта можеш да караш из европа // силно се надявам да изтрезнееш бързо и да не пипаш кола дотогава секс между баща и дъщеря безплатно // мдаа, ако си плащаха, щеше да е *наистина* извратено софтуери мофтуери // чупенето на иконите сега софтуер ли е или мофтуер? хубаво ли е да се пие фрапе // поръчай си, аз определено имам нужда от нещо по-силно… Сподели тази публикация: Прочети цялата новина Невероятна възможност с три лапи отпред и една… отзад http://feedproxy.google.com/~r/psabev/~3/s2U3_O42umY/ Получавам първи брой на National Geographic Kids. Вътре има брошурка, която блесва с “Невероятна възможност”… Има и стикери, от които, разбира се, печелим максималната награда – пакет глупости и подарък раница: Всичко това с доставката само за 9,99 лв. Е, това се казва късмет! Има талонче за поръчка… Всички пощенски разходи са поети… Ура!Продължават да убеждават колко изключително е предложението…. Слагат снимки на родители и учители, доволни от продукта. Брошурите обясняват, че сме имали страхотен късмет, честитят вече няколко пъти… Започва да ти понамирисва, естествено. И четеш ситните надписи (то май само те трябва да се четат). (Можете да цъкате върху изображенията, за да ги видите в по-голям размер) Прочитаме всичко внимателно, ама много, много, много, много внимателно и какво мислите? Оказва се, че след като получиш промо-пакета, де факто се абонираш за боклучавите карти, които ти пращат всеки месец за по 9,99 лв. Ако поръчате днес, до края на годината вече дължите над 100 лева! Не искаш да получаваш картите повече? Трябва да ги върнеш, за твоя сметка, до 10 дни след като ги получиш. Иначе – освен дължимите суми, имаш и лихва по 3 лв./месец! Бетер от договорите на мобилните оператори… Има и още едно дребно шрифтче, където казват, че ще предоставят личните ви данни на “надеждни фирми” с цел реклама, както и на разни мили хорица, които се занимават със събиране на дългове, в случай, че решите да не плащате на измамниците… Да се разбира: ще ви съсипят със спам, рекламни оферти и тем подобни. За финал – оказва се, че нищо не печелиш от самите стикери (не, че ми беше трудно да се досетя, де). Проверка в сайта на Интернешънъл Мастерс Паблишърс ЕООД показва, че офертата всъщност изобщо не е уникална (не е нужно да имате талон със стикери) и всичко това е заблуждаваща реклама: И това в списание, предназначено за малки деца… Просто си представям как в стотици къщи родителите се прибират уморени от работа, хлапето им крещи  радостно “Мамо! Тате! Спечелих!”… И после трябва дълго да обясняваш на ревящото си дете защо всъщност няма да получи раницата си (“Нали пише, че е подарък…”) или (по-вероятно) сляпо ще попълниш талона, след което ще си имаш разправии с въпросните ИМП ЕООД и доказването на недействителността на дълговете ти към тях… Като изключим всичко, описано по-горе, по мое мнение се нарушават следните точки от Закона за защита на потребителите: Чл. 68д. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г.,в сила от 08.09.2007 г.; изм., бр. 102 от 2008 г.) (1) Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното є представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. (2) Обстоятелствата по ал. 1 включват информация за: 4. цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на цената; 7. правата на потребителя, включително правото му да замени стоката, да развали договора, да му бъде възстановена заплатената от него сума на основание чл. 112-115 или рисковете, на които потребителят може да бъде изложен. Чл. 68е. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г.,в сила от 08.09.2007 г.; изм., бр. 102 от 2008 г.) ,(2) Заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която чрез премълчаване, имайки предвид елементите по ал. 1, търговецът прикрива съществена информация по смисъла на ал. 1 или я предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин, или не я предоставя своевременно, или при която търговецът не посочва своята истинска търговска цел, ако тя не се разбира от контекста и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика. Чл. 68к. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г.,в сила от 08.09.2007 г.) Нелоялни търговски практики са и следните агресивни търговски практики: 6. да се изисква незабавно или разсрочено плащане на стоки или услуги, доставени от търговеца, които не са поискани от потребителя, или да се изисква тяхното връщане или съхранение от потребителя, освен в случаите по чл. 59, ал. 2; 8. създаване на невярно впечатление, че потребителят вече е спечелил, ще спечели или като извършва дадено действие, ще спечели награда или друга равностойна облага, когато: б) извършването на действие, свързано с искане за получаване на наградата или на друга равностойна облага, е обвързано със задължение на потребителя да заплати парична сума или да поеме някакъв разход. Естествено, пратих една хуууубава жалбичка на Комисията за защита на потребителите. Надявам се на адекватна намеса от там (ще ви държа в течение) и апелирам към всички вас: не оставайте безразлични към подобни неща! Другото, което ми се ще е, от National Geographic да обърнат внимание на случая (ако някой ги познава – особено хора в чуждестранното издание, ще се радвам да им каже за това). Аз лично съм доста разочарован реномиран бранд като National Geographic да дава възможност за изява на подобни търговски практики. Сподели тази публикация: Прочети цялата новина Топ 20 на най-добрите марки узо http://feedproxy.google.com/~r/psabev/~3/NHO1RBiXTwE/ За тези, които не знаят за какво става въпрос: узо (на гръцки: Oύζο) е традиционна гръцка анасонова спиртна напитка. Консумира се охладена. Прието е традиционно да е аперитив към морски дарове (риба, калмари и др.). Може да се пие чиста или смесена с вода. При добавяне на вода побелява, защото намалява разтворимостта на съдържащите се в узото маслени извлеци. Подобна анасонова българска напитка е мастиката. (Източник: Wikipedia) Узото се произвежда традиционно само в Гърция, затова и се смята за национална напитка на тази страна. Следите на узото се губят назад във вековете. Някои твърдят, че корените му са в древността. Други казват, че е продукт на по-новото време. Във всеки случай изглежда, че получава специалното си название в средата на 19 в. от разширената употреба на термина “Uso”, който означава “за употреба”. (Източник: Aristotelis) Бащата на Биляна (моят уважаван тъст Данчо) много обича узо. А аз като един уважаващ тъста си зет не мога да не направя проучване за най-добрите марки узо… И кого да питам, питах гърците. Ето как те класираха най-доброто узо, по мнения от гръцки форуми и приятелчета там: 1. Plomari Ouzo Plomari от Issidoros Arvanitis е абсолютният фаворит. Единственото узо с коркова тапа, Ouzo Plomari предлага фин баланс във вкуса – деликатен и все пак плътен. Issidoros Arvanitis създава Ouzo Plomari през 1894 г. Той открива начин да блендира ароматните семена и билки на Лесбос със световноизвестното анасоново семе от Лисвори – бленд, който не е доминиран, но и не доминира. Plomari винаги е бил регионът за производство на най-известните видове узо. Моряшкото селце Plomari е разположено на югоизточните брегове на гръцкия остров Лесбос. Ouzo Plomari има интензивен анасонов нос, но на вкус е лек и небрежен, с малко пикантен пипер в послевкуса. 2. Barbayanni През 1860 г. Евстатиос Й. Барбаянис пристигнал на живописното пристанище на Пломари. Евстатиос Барбаянис донесъл със себе си опита и познанието за дистилационния процес от руския град Одеса и основал собствена дестилерия, в която започнал производството на първокласно узо. Днес в Пломари, Лесбос се намира модерната фабрика за производство на узо – собственост на семейство Барбаянис, където технологията работи в комбинация с историята и традицията. Семейство Барбаянис са запазили 150-годишната традиция за производство на узо, следвайки стъпките на Евстатиос Барбаянис и внимателно подбира висококачествени, натурални съставки за своето узо и обръща специално внимание на процеса не дестилация, все още изпълняван по стария, традиционен начин. Узо “Барбаяни” се предлага в два варианта – зелен (100% чист екстракт с алкохолно съдържание 42 % Vol.) и син (деликатен аромат на билки и алкохолно съдържание 46 % Vol.). Така и не можа да се определи еднозначно кое е по-доброто, няма как, ще трябва да се пробват и двете. 3. Pitsiladi Ако си мислите, че No. 3 в класацията не е от Пломари, дълбоко се лъжете. Братята Панайотис и Янис идват от Пергам и създават дестилерия, където умело са комбинирали ароматите на смокини, грозде, боровинки и, разбира се, анасон. От 1957 г. насам в нея се произвежда само узо. При узо “Пицилади” маята се разрежда с вода и ако е необходимо, се добавя захар, но не се добавя допълнително етилов алкохол. Намира се сравнително трудно в България. 4. Mitilini За No. 4 в класацията оставаме на остров Лесбос, но не в Пломари, а в съседния пристанищен град Митилини, където се произвежда и едноименното узо. От 1889 г. собствениците на таверните по тесните улички на града, се опитвали да сътворят купаж в медни дестилатори от уникална комбинация между алкохол и анасонови етерични масла от най-добрите земи на острова. Прочутото узо от Митилини е споменато дори във филма “Зорба гъркът” (то продуктовото позициониране не е измислено от вчера, я!) 5. Mini Узо “Мини” е също изключително популярно и слага точка в спора къде се прави най-доброто узо. Защото то също се прави на о. Лесбос, в гр. Митилини. Така петте най-добри марки узо се правят в радиус само 30-тина км. Само с 40% алкохолно съдържание, Mini се прави, като се комбинират 17 различни рецепти в едно. Използват се ароматни билки, а дестилацията се извършва в медни казани по един и същ начин от десетилетия. 6-10. Още няколко чудесни марки узо Следващата петорка марки узо в никакъв случай не са по-лоши. Все пак всичко зависи от индивидуалния вкус и предпочитания. Няколко думи за всяко от тях: Agouridis – произвежда се в Патра от 1893 г., с добавени билкови аромати; Matis – произвежда се в Митилини от 1882 г., съдържа 20% гроздов дестилат, билки и има алкохолно съдържание 39% Vol., което го прави леко и пивко; Pilavas – прави се по тайна рецепта от 1940 г., отлежава в стоманени цистерни 3 месеца, след което придобива сладникав и уравновесен вкус; Aphrodite – узо “Афродита” е създаденo през 1962 г. и се произвежда от Барбаяни (виж No. 2). Тази специална селекция е по-силна (48% Vol.) и се стреми да обедини чисти съставки, анасон и редица други благовонни билки и семена. Оставя богато усещане за отлежал алкохол на небцето; Tetteris No. 5 – Опитът и знанията от четири поколения на семейството Тетерис, съчетани с търпение и грижи, щателно подбрани семена анасон резултират в чудесно узо със силен вкус и отличителен аромат – 46% Vol, произвежда се на остров Хиос. 11-20. Honourable mentions Ако топ-10 не ви стига или пък случайно попаднете на някое от тези имена, също не се колебайте! Anabela Dimino Katsarou Kefi Mageia Psaropoula Rodini Emery Samara Tikelli Tsantali Veto Надявам се, че статията ви е била полезна. Наздраве, т.е. ΣΤΗΝ ΥΓΕΙΑ ΜΑΣ!!! Сподели тази публикация: Прочети цялата новина За референдума… http://feedproxy.google.com/~r/psabev/~3/rcSRc9GTfD0/ Не обичам да пиша по политически теми, но вярвам, че всеки трябва да прочете това, което TAfricanski е написал по повод референдума… Ако не на 100, то поне на 95% съм съгласен с него: Какво означава гласът ни на референдума? Защо България не трябва да развива ядрена енергетика Сподели тази публикация: Прочети цялата новина На кой език принадлежат буквите от латинската азбука според Google http://feedproxy.google.com/~r/psabev/~3/7SwTzaviNFk/ Ето как действа автоматичното разпознаване на език в Google, когато напишете една-единствена буква: Сподели тази публикация: Прочети цялата новина Равносметка 2012 http://feedproxy.google.com/~r/psabev/~3/QO31AEQB5B0/ Честита Нова Година!!! Стана традиция в началото на всяка нова година да правим кратка равносметка на това какво ни се е случило през предходната… 2012 започна с нови ски и няколко чудесни спускания с Данчо в Пампорово и Боровец. Заради любимия певец на Биляна (Янис Плутархос), отскочихме до Солун за 24 часа, където бяхме на невероятен концерт. Петър смени работата си през април, но си направи чудесна разходка до Триград, а по-късно и до Белоградчик със старите колеги. За тези места все не остава време да разкажем, но пък има снимки в добрия стар Facebook (Триград | Белоградчик). С новите колеги пък дестинацията беше Трявна. В списъка с посетени български градове за годината влязоха още “обичайните заподозрени” Русе и Пловдив, както и Варна, Велинград, Троян и Вършец. Направихме си и един чудесен уикенд в Истанбул, за който поне разказахме подробно. Наложи ни се да пътуваме в чужбина и поотделно. Петър беше в Карпатите (близо до Брашов, Румъния) и на международното изложение за електроника IFA в Берлин, Германия. Биляна и Вики пък направиха едно гостуване в Лондон, за което се наложи да минем по цялата процедура с декларации и паспорти… Лятото на 2012 г. ни донесе едно чудесно и едно ужасно събитие. Сестрата на Петър се омъжи. Месец по-късно, за съжаление, загубихме вуйчо Митко – изключително мил и обичащ човек, страхотен певец с голямо сърце и душа. Почивай в мир, вуйчо! През 2012 г. излезе и римейк на любимата компютърна игра на Петър – XCom: Enemy Unknown – игра, която е толкова добра, че нанесе трайни увреждания на семейната ни хармония Специално за Биляна – благодаря ти, че ме изтърпя, докато я превъртя няколко пъти… Но дори и на 30, Петър понякога си остава дете Като цяло 2012 г. ни донесе шарен букет от много нови знания и умения (например, основи на дегустацията на вино и дрънкането на синтезатор), неочаквани случки, красиви моменти и интересни места за посещаване! Дано новата 2013 г. е още по-добра, още по-смислена и ни донесе още повече неща, за които си струва да си кажем “Наздраве!”. За финал, 12 избрани публикации от 2012 г. по месеци: януари – Мъжки джиджавки vs. Женски дрънкулки февруари – Можете ли да разпознаете скъпата от евтината мода? март – Кратък наръчник с 10 полезни съвета за Вашата почивка април – Родната полиция ни пази… с BMW X1 май – “Катюша” на различни езици юни – Rapportive, RightInbox и Boomerang – три полезни инструмента за GMail юли – Хартиен vs. Електронен билет за градския транспорт август – Блиц-курс по търсене с Google септември – 15 интересни социални мрежи октомври – Sofia Tube Map (Карта на столичното метро) ноември – Мажори и минори декември – Официални празници през 2013 г. (и кога да си вземете отпуск) (Май го казахме, но…) ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА! Сподели тази публикация: > Прочети цялата новина Туристическа лого-карта на Балканския полуостров (или както там бихте я нарекли) http://feedproxy.google.com/~r/psabev/~3/OIHJ8NP1Nx8/ “Брандиране” е модерна думичка, а “брандиране на държава” си е направо връх на сладоледа… Осъзнато или не, всяка държава е марка… Швейцария е “марка” за джобни ножчета, шоколад, надупчено сирене и часовници, Германия – бързи коли и надеждни машини, Бразилия – кафе, футбол и фестивали… Даже се сещам за ето тази карикатура… Както и да е – когато става дума за туризъм, стана модерно всяка държава да има свое лого… Ето как изглежда лого-картата на Балканите… Коя държава има най-доброто лого според вас? Сподели тази публикация: Прочети цялата новина България и светът при минусови температури http://feedproxy.google.com/~r/psabev/~3/J22RMpYoykc/ 15°C – В Хавай си включват отоплението (ако изобщо имат такова). По Черно море още поръчват студена бира. 10°C – Американците започват да треперят, в Разград сеят царевица. 5°C – Можеш да видиш дъха си. Италианските коли спират да палят. Норвежците се къпят на открито. В Бургас вече нямат комари и спят на отворен прозорец. 0°C – Водата замръзва в Америка, но Дунавът едва започва да се сгъстява в Силистренско. Софиянци мрънкат, че не им се ходи до офиса. -3°C – Зимната течност за чистачки, която би трябвало да не замръзва при -40°C вече не е в течно състояние. -5°C – Френските коли спират да палят. Правителството обявява, че зимата е дошла изненадващо. (Ми, да, кой да ти очаква клинч през декември-януари-февруари…) -10°C – Във Варна пускат намеци на шефовете за командировка до Австралия. Пътищата са проходими при български условия. -15°C – Хлебарките напускат офисната кухня и се ориентират към диваните. В Благоевград обявяват официално начало на зимата. -18°C – В Ню Йорк засилват отоплението на максимум. Руснаците излизат за последен пикник за сезона. В Пловдивско сипват вече по три вместо по две ракии за събуждане. -20°C – Американските коли спират да палят. Котката иска да се пъхне в пижамата ти. В Силистра започват да носят ризи с дълги ръкави. -25°C – Повечето хавайци са мъртви при тази температура. В Перник сериозно са решили да слагат зимни гуми вече. -30°C – Политиците започват да говорят за бездомните. Офисните хлебарки се опитват да влязат в дрехите ни. Във Видин решават, че “Ето това вече е истинска зима!”. -35°C – Японските коли спират да палят. Може да си чуеш дъха.  Котката иска да се пъхне в пижамата ти. В Русе пускат снегорин. -39°C – Немските коли спират да палят. Живакът замръзва. Твърде студено, за да мислиш. Бай Иван от Шумен ругае звучно, рита гумите и пали Ладата. -40°C – Шведските коли спират да палят. Във Велико Търново ближат ракия на клечки. -42°C – Трафикът в Европа замира. Обявяват бедствено положение. Бойко Борисов не си показва носа никъде. В Хасково си обличат пуловерите. -45°C – Политиците започват да правят нещо даже и за бездомните. В Боровец най-накрая всички ски-писти са отворени. -50°C – Цуца от Дупница обявява, че е студено и решава да пуши на терасата отсреща само два пъти дневно. В Аляска хората си затварят прозорците на баните. -55°C – Моржовете напускат Гренландия. Детските градини в Пазарджик организират ски-излет. -60°C – Полярните мечки започват да мигрират на юг. Колата също иска в леглото. В Плевен пускат парното. -70°C – Адът замръзва. В Кърджали нахлупват шапката над ушите. -73°C – Финландските специални служби евакуират Дядо Коледа от Лапландия. В Сливенско закопчават и най-горното копче на ризата. -80°C – Адвокатите си прибират ръцете в собствените джобове. Във Видин обуват ботуши. -114°C – Етиловият алкохол замръзва. Следствие – в Габрово и Стара Загора са много вкиснати. -273°C – Абсолютната нула. Атомите спират да се движат. Българите си признават, че е малко студено и си поръчват по още една ракия на клечка… Старо, златно, копирано и преправено… Оригиналът е за руснаци и лапландци. Сподели тази публикация: Прочети цялата новина Официални празници през 2013 г. (и кога да си вземете отпуск) http://feedproxy.google.com/~r/psabev/~3/SLM3lzDxX7s/ След като три поредни години публикувахме възможностите за уплътняване на отпуските спрямо официалните празници, читателите ни пратиха доста запитвания, мейли и коментари какво става с програмата за 2013 г. Навъдиха се доста сайтове и странички по темата в Интернет, а да бъдеш един от многото просто не е предизвикателство… Всеки от нас има различен брой дни отпуск, отпуски от минали години, желания и възможности. Затова направихме сайт специално за целта! Представяме ви… www.kogadavzemaotpusk.com Нещата са прости: 1. Въвеждате колко дни общо отпуск имате (платен отпуск, отпуск от минали години, допълнителен отпуск и т. н.) 2. Въвеждате колко дни искате за лятна почивка (моренце, палатки, чужбина, такива работи)… 3. Натискате бутончето и сте готови… 4. Допълнително може да си преразпределяте дни, а крайният резултат се извежда в реално време! (Специални благодарности на моят приятел и колега Мартин Дамянов, който помогна с кода). Услугата ще продължи да се подобрява с времето и ще предлага още повече възможности… но за това скоро ще има информация на самия сайт. Иначе – ето кога да си вземете отпуск през 2013 г. в общия случай:   Кратък зимен отпуск в началото на годината - взимате 2,3 и 4 януари и получавате: 31.12 – 6.1 (ако не броим 2012, 6 дни почивка на цената на 3 дни отпуск); Дълъг пролетен отпуск - взимате 29 и 30 април, с което получавате: 27.4 – 6.5 (10 дни почивка на цената на 2 дни отпуск); Кратък пролетен отпуск – взимате 20-23 май и получавате: 18.5 – 26.5 (9 дни почивка на цената на 4 дни отпуск); Кратък есенен отпуск – взимате 2-5 септември и получавате: 31.8 – 8.9 (9 дни почивка на цената на 4 дни отпуск); Коледно-новогодишен отпуск - взимате 23, 27 и 30 декември и получавате: 21.12 – 31.12 (ако не броим 2014, 11 дни почивка на цената на 3 дни отпуск). Ще сме благодарни на всякакви идеи, коментари, забележки, а и на предложения за реклама в новия ни сайт www.kogadavzemaotpusk.com. И много хубави моменти през идващата 2013 г.   Сподели тази публикация: Прочети цялата новина Камуфлаж и грим http://feedproxy.google.com/~r/psabev/~3/EzoDPaXOau4/ Замисляли ли сте се, че гримът се ползва и от мъжете, и от жените с военна цел – тотално надмощие над врага… Какви са приликите и разликите обаче? Ето отговорите на мъжете и жените на някои от най-често задаваните въпроси, а изводите си правете сами… Всичко по-долу е взето от тематични материали по темата. Защо да си сложим грим? Както при лов, така и във военни мисии, камуфлажната боя ще Ви помогне да се слеете със заобикалящата Ви природа и да се скриете от хора и животни, за да не бъдете забелязани. Лъщящата кожа (дори и тъмна) може да привлече вниманието на врага в неподходящ момент, затова е добре и да се дегизирате подходящо преди акцията. Както креативността ви, така и Вашият сексапил имат огромно значение за самочувствието Ви. Гримът ще Ви помогне да се почувствате по-красива, по-самоуверена и по-секси. Лъщящата кожа (дори и тъмна), както и дребните недостатъци могат да помрачят вашата среща, затова е добре да се гримирате по подходящо преди срещата. Кой поставя грима? За да прикриете добре лицето си, трябва да поставите камуфлажен грим по цялата повърхност на лицето си. Поставяйте го сами само в краен случай, за предпочитане е да работите по двойки и да оставите друг да нанесе грима. За направата на едни добър грим е нужно преди всичко много добро цветоусещане. Гримът не само трябва да бъде направен добре, той трябва да изразява индивидуалността Ви. Ето защо Ви препоръчваме да поверите грижата на лицето си на професионален гримьор, който да открие Вашата индивидуалност и да я подсили чрез грима. Какъв вид грим да изберем? Най-важното свойство на гримът е да предлага нужната дегизировка според естествената среда. Но не по-малко важно е гримът да издържа при всякакви условия, когато се използва, съхранява и пренася; да е без мирис (за да не пречи на обонянието); да се нанася плътно и да не носи рискове за здравето (напр. възпаление на кожата или поглъщане на прах), както и да се побира в джоба. Водещите гримьори препоръчват: бъдете максимално естествени! Ако кожата Ви е суха, изберете кремообразния фон дьо тен. Ако е склонна към омазняване, по-добре се спрете на флуид или гел. Ако Ви е трудно да прецените изберете минерален грим – той е универсален и подходящ за всички типове кожи. Гримът ви трябва да издържа от сутрин до вечер, затова Ви трябва дълготрайна формула. В противен случай още преди края на работния ден макиажът ви ще се е разтекъл, особено ако сте с мазна кожа. Какъв цвят грим да изберем? Препоръчваме Ви двуцветна комбинация, избрана според заобикалящата Ви растителност: за зони с много зелена растителност, използвайте тъмно зелено, светло зелено и глинено. За зони със слаба вегетация: пясъчно, светло зелено и глинено. За снежни терени: бяло, светло сиво и глинено. За наистина секси грим, който прави впечатление, препоръчваме двуцветен грим. Тъмносините сенки за очи помагат на русокосите дами, като им придават нотка на свежест и елегантност. Тюркоазните нюанси отлично отиват на дамите с коса в цвят на кестен, лешник или шоколад. Тъмните цветове отиват на червенокосите. За тях са резервирани сенките в тъмно синьо. Светлосините сенки отиват на всички жени, независимо от това какъв цвят коса имат. Как се нанася? Нанесете грим в различни цветове в неправилна форма. Лъщящите области (чело, бузи, нос, уши, брадичка) оцветете в тъмен цвят, а по-тъмните (около очите, по дноса, под брадичката) -  в светъл. Допълнително, боядисайте цялата си кожа, която се открива (врат, рамене, ръце, външната страна на дланите). Вътрешната страна на дланите не боядисвайте, в случай, че се наложи да давате знаци с ръце на колегите си. За да се задържат по-дълго време върху лицето Ви сенките за очи и червилото, напудрете областта около очите, миглите и устните си. Допълнително, нанесете върху Т-образната зона – носа, брадичката и челото напудрете няколко пъти, защото в тези места кожата най-бързо започва да лъщи. Ако се е получило така, че на лицето Ви има прекалено много пудра, не я търкайте с ръце, а просто минете по тези участъци с четка без пудра. Никога не поставяйте четката или гъбичката върху пудрата откъм използваната страна. Достатъчен ли е добрият грим? Добрият грим предполага и добро камуфлажно облекло в същия цвят. За да намалите телесния си мирис, трябва да се изкъпете преди операцията, да използвате дрехи от естествена материя и използвайте антиперспирант. Дори и най-добрият грим може да изглежда ужасно, ако не сте постигнали добро съчетание между грим, прическа и облекло. Поддържането на висока хигиена, носенето на дрехи от естествени материи и употребата на дезодоранти срещу изпотяване контролират изпотяването и се борят с неприятната миризма.   Сподели тази публикация: Прочети цялата новина Много нова информация http://feedproxy.google.com/~r/blogspot/IsuhkQ/~3/0Q3JdSlb_Y8/blog-post.html В преместения адрес на блога - www.shteki.com можете да откриете много актуална и нова информация за различни разпродажби, кодове за намаления и всичко, свързано с онлайн пазаруването! Сайтът вече предлага  и опция за абониране, чрез която ще бъдете в течение на всички новости в блога! Shteki.com набира сили, за това очаквайте още интересни статии и непопулярни онлайн магазини, от където можете да пазарувате изгодно! :) Прочети цялата новина Нов адрес на блога http://feedproxy.google.com/~r/blogspot/IsuhkQ/~3/3T64yoId-d4/blog-post.html Здравейте на всички! Съжалявам за известният застой в писането, но до момента обмисляхме създаването на нов адрес за блога. Сега вече новия сайт е факт и там смятам да компенсирам двумесечната липса на информация за онлайн сайтове, промоции и намаления. :) Очаквайте много нови и интересни предложения  за пазаруване на новия адрес на блога - www.shteki.com! Прочети цялата новина Намаление на марката ANIMAL в Shore http://feedproxy.google.com/~r/blogspot/IsuhkQ/~3/lR0DT-GhAaw/animal-shore.html В статията за английския онлайн магазин - Shore, ви бях споменала интересната секция в сайта "Special offers". В нея всяка седмица магазинът прави различни кампании с намаления на някоя марка, определен вид стока или на избрани артикули. В момента, за ограничен период от време, Shore предлагат на своите клиенти 40% намаление на новата колекция дрехи и аксесоари от марката Animal! Подробна статия в блога за пазаруването от Shore, можете да намерите ТУК. Прочети цялата новина Нова колекция от чанти Kipling в Javari http://feedproxy.google.com/~r/blogspot/IsuhkQ/~3/13ITYfIHNtA/kipling-javari.html Вече можете да разгледате новите попълнения на чантите Kipling в английското Javari. Подробна статия в моя блог за пазаруването от този онлайн магазин  можете да намерите ТУК.                     Не забравяйте, че намалението до 75% в Javari продължава! :) Приятно пазаруване! Прочети цялата новина Пазаруване от Chemical-records http://feedproxy.google.com/~r/blogspot/IsuhkQ/~3/A9mBR9VZgvw/chemical-records.html Продължавам темата за онлайн пазаруването с още един английски сайт, който не е популярен в българското интернет пространство. Магазинът предлага дамски и мъжки дрехи, аксесоари и обувки на близо 120 марки, сред които са:  Babycham, Killah, Miss Sixty, Desigual, Calvin Klein, Converse, Element, Feud London, Fly London, G-star, Junk food, Lipsy, Nikita, Numph, Bench, Skunkfunk, Volcom, Vans, Zoo York и др. Цялата статия за сайта вече достъпна на новия адрес на блога: www.shteki.com Прочети цялата новина Пазаруване от Shore http://feedproxy.google.com/~r/blogspot/IsuhkQ/~3/9KD1Ia6g_y0/shore.html Ето още едно допълнение за любителите на сърф и сноуборд марките. Английският магазин, който ще ви представя е основан през 1982г. от 23 годишен студент – любител на водните спортове. Фирмата започва развитието си като за начало предлага различни видове дъски и оборудване за сърф, за уиндсърф, за кайтсърф и др. водни спортове. Постепенно малкото магазинче започва да набира скорост и днес се разполага на близо 500 квадратни метра площ, има сайт за онлайн продажби и предлага едно огромно разнообразие от водещите сърф марки като: Quiksilver, Roxy, Billabong, O’neill, Ripcurl, Oakley, Animal, Nixon, Protest, Element, Volcom, Reef, Vans, Hurley, Rusty и т.н. Цялата статия и подробна информация за магазина, можете да прочетете на новия адрес на блога:  www.shteki.com Прочети цялата новина Пазаруване от Javari http://feedproxy.google.com/~r/blogspot/IsuhkQ/~3/vEyxEjH53Gc/javari.html                  Продължавам темата на блога с акцент върху слабостта на всички жени – обувките и чантите. Онлайн магазинът, който ще спомена се нарича Javari и може би доста от вас вече са го чували. Сайтът е притежание на Amazon  и две от неговите версии – английската и немската (Javari.co.uk и Javari.de) доставят със сигурност до България. Ще започна с английския вариант, тъй като от него съм поръчвала повече. Доста голям избор от марки за обувки и чанти, сред които Nine West, Miss Sixty, Killah, Replay, Dune, Bertie, Poetic licence, Calvin Klein, Bronx, Blowfish, Carvela, Fornarina, Geox, Lotus, London rebel, Irregular choice, Pepe jeans и др. Сайтът разполага със секция „Special offers”, където можете да намерите всички намалени артикули................ Цялата статия може да прочетете на следния адрес, където беше преместен блога:  www.shteki.com Прочети цялата новина Пазаруване от Surfdome http://feedproxy.google.com/~r/blogspot/IsuhkQ/~3/s2b7KU2G26s/surfdome.html Като за начало, смятам да започна с един от първите сайтове, от които самата аз си купих нещо. Сайтът е английски и е един, бих казала, много бързо развиващ се интернет магазин, в който се предлагат дрехи, аксесоари, обувки и оборудване на над 570 познати марки от различни сърф, сноуборд и скейт фирми като Animal, Protest, O’neill, Roxy, Quiksilver, Rip Curl, Reef и много други......  Всички подробности за името на сайта, начините на доставка и плащане, можете да прочетете в новия адрес на блога: ТУК Прочети цялата новина Задачка по математика за протестиращи http://eneya.wordpress.com/2013/06/27/let-us-do-some-math/ Всеки ден нов бисер, явно има някакво състезание кой ще изцепи по-голяма простотия. Сидеров убедено води класирането, но явно има претендент. Говоря за изказването, че протестират богатите и заможните, защото не искат да им се вдигат данъците, които уж нямаше да бъдат вдигани и било махнато предложението от масата, обаче всъщност те били планирали да ги вдигат тия данъци и изобщоо, голям цирк. Цирк, цирк, обаче аз нали си нямам друга работа и реших да обърна внимание какво говорят. А иначе, че явно едновременно се предполага, че масово протестиращите правим по 4,500 лева на месец (уха!), сме вандали, терористи и лумпени, освен това сме и високообразовани. Високообразован лумпен терорист. Смятай. Та, освен че сме тия неща, ние сме и платени. Платени високообразовани лумпени и високоплатени терористи. И как са ни откъснали от нашите невъзможно добре платени работни места? Ами с по 30 лева на ден, ето как. И аз го смятам… ако правим 4.500 месечно, за чий ще го дирим на протеста, при положение, че за 14 дни протести, това са някакви 450 лева криво ляво, които реално погледнато би трябвало да правим за два дни работа в нашите несъществуващо-добре платени работни места. Защо несъществуващо? Защото съм убедена, че има хора, които вадят тези пари, но между 30 и 50 хиляди и всичките в София? Не е много вероятно. Та да вземат малко да си щиковат версиите милите юнаци, че стават за резил. То е повече от ясно, че колкото единия го вярва, толкова и другия и са просто някакви супер смешни и жалки стратегии за омаловажаване напротестиращите и протестите, обаче е супер слабо. Излагация. Filed under: политическaта отговорност Tagged: Волен Сидеров, излагации, математика за протестиращи, политически глупости Прочети цялата новина Проблемът със “средната класа” http://eneya.wordpress.com/2013/06/27/the-problem-with-middle-class/ Има хора, които се гордеят, че са средна класа, т.нар. буржоазия. В контекста на преживелите прехода, имат причини и контекст да искат да могат да заемат тази позиция и да се опишат по този начин. В конктеста на всичко останало, което тази концепция поддържа обаче, имам проблем с тази идея. Покрай протестите “Дневник” (и не само те) заговориха за пробуждането на българската средна класа Какво обаче означава “средна класа”? Класата е свързана със социо-икономическата реалност на дадено общество, дадена група хора, които имат еднакво/подобно икономическо и социално положение или ниво на образование. В едно общество, за да има средна класа, трябва да има висша и долна класа. Думата идва от латински и идеята тръгва за разделяне на хората на база приходите им и съответно колко важни са те в обществото, в което живеят и какво влияние имат. Примери за общества със социални класи… не малко. Два добри примери, с които повечето имаме що годе някаква представа са Великобритания, Америка. Зловещите примери са древна Япония и съвременна Индия. Говоря глобално, а не само локално, защото допреди 20 години трудно можеше да става дума сериозно за такова нещо. Освен това описвам нещата отгоре, отгоре, защото едно по-сериозно задълбаване и анализиране на класицизма и начините, по които има разлика между теория и практика биха превърнали този текст във ферман. Добре, разделяне на хората на база положение в обществото, достъп до образование и какви пари изкарват, само по себе си не е проблем, нали? Е… да, ама не. Проблемът с класите е разделянето на хората на три категории – тези, които са на върха, имат най-много и имат най-голямо политическо влияние, тези под тях, които искат да са като тези имащите най-много и онези на дъното, които имат най-малко, най-слабо са представени и защитени в политиката и имат най-малко влияние. Структурата в този си вид защитава и подпомага най-вече хората, които така или иначе вече всичко им е наред и ощетява тези, които така или иначе са беззащитни. Тези отгоре, които имат най-много пари, имат най-много възможности, да отгледат най-добре децата си, да имат най-доброто възможно образование, да имат най-голямата възможност от работа, най-хубавите работни места, които са най-добре платени. Или това или изобщо не им се налага да работят, защото парите им работят за тях. Логично, хората, които са в тази позиция искат да останат в нея и със зъби и нокти се борят да не изгубят контрола и възможностите, които имат. След като имат най-много възможности, тези хора често влияят/контролират и дадената държава по един или друг начин. Дали ще са политици (може би не в България точно) или индустриалци, контролиращи бизнеси и като цяло, различните отрасли. Там не се мотаят случайни хора, по-скоро е частен клуб и много голямо значение има кои са били родителите, кого познават те и с кого са дружки. Интересно припокриване, но при социализма това е бил сходен елемент. Тези по средата са… ами средната работа. Семейството е що годе добре, образованието горе долу бива или с повечко зор се стремят към по-добри училища, но е по-тежко, защото е скъпо. Възможностите за работа пак ги има, но борбата в йерархичната стълбица е далеч по-безмилостна, а възможните работни места не чак толкова престижни. Опцията да не работиш не съществува. Разбира се, тези най-долу, са най-много. Те са най-често родени в бедни или много бедни семейства. Възможности за реално образование почти няма или трябва да е с огромни старания и лишения. Това е евтината работна ръка, която върши гадната, неприятната и трудната работа. С течение на времето, годините и много зор, може да се издрапа по-нагоре, но тези хора рядко имат възможностите, които останалите имат. Има някои идеи, които си циркулират от край време, че количеството пари, което имаш, е някакъв индикатор какъв човек си. Ако си беден, значи си мъзелив или глупав, евентуално и лош човек, най-вероятно не си искал да учиш, мястото ти е там, на дъното и да не се чува много от теб. Ако си богат обаче, това е доказателство, че си умен, талантлив, интелигентен човек, който е искал да се образова и със собствени сили е пробил, заслужава мнението му/й да бъде чуто. Само че нещата рядко са толкова прости, не може да имаш повече богати хора, отколкото бедни, по дефиниция в едно класово общество трябва да има (много) бедни, за да има богати. За да имат някои хора огромни възможности, други не могат да имат никакви. Да се гордееш, че си от имащите, е като да се подиграваш на нямащите “фнаа, пък вие имате по-малко от мен”, защото колко точно всъщност всеки от нас контролира къде ще се родим и в каква среда и колко влияем как ще бъдем отгледани и възпитани? Да, има хора, които успяват да се преборят, но те са изключенията и системата сама по себе си би колапсирала, ако бяха правилото. Все пак, да, има смесване и преливане и в двете посоки. В България покрай социализма и издигането в култ на “безкласовото общество” насила се прави опит да се стигне до другата крайност, “всички са равни” до степен да се отрича миналото на хората или да се създава негативно отношение към хора, които са имали повече възможности. Логично, насила нищо не става, но до голяма степен влияе на съвременната ни действителност. Ние наистина сме до голяма степен все още безкласово общество. Със сигурност нямаме висша класа или поне не в смисъла, в който има в Англия например. Имаме малък процент много богати, средна работа и бедни. Границата е тънка, но е остра. Издигането в култ на “средната класа” е сякаш опит да се легитимизира протеста “е, сега не протестират бедни хора, които трудно си плащат сметките, а онези, които имат някакви възможности, работа и пари, те са по-специални хора, защото имат повече пари”. Тук идва момента да попитам, а какъв е проблемът с бедните хора? Защо протестът срещу това, че получаваш толкова ниска заплата, че едвам успяваш да се грижиш за себе си и за семейството си да е по-малко валиден или проблемите ти по-пренебрежими? Логично погледнато, по-важно би било да се обърне внимание на тези хора, които са много по-беззащитни в обществото, които имат по-малко и нямат възможности? Защо на тях им се обръща гръб и са третирани по този начин? И ако ще си говорим дали това се случва на практика, фактът, че изобщо някой изръси “пробуждането на средната класа” като нещо положително, поставя границите много брзо, ясно и точно. Моето мнение е, че упражнението е същото, като с гордостта от расата/етноса/пола, в случаите, когато те са привилегировани. След като на вашата/нашатата група й се получава, значи правят нещо както трябва, значи тази група и хората в нея са по-специални от останалите. Фактът, че това няма отношение към интелектуалните и моралните качества на хората спадащи към дадена група няма значение, въпросът е, че това е начин някакви хора да се почувстват по-добре за себе си. В България е абсурд да се говори за класи общество, в най-добрия случай имаме някакъв малък процент много богати и оттам нататък са горе долу справящи се и надолу по финансовата стълбица. Класовото общество ни е нужно толкова, колкото риба има нужда от колело. Да, докато си от “правилната” страна на границите сигурно е супер, но за онези, които нямат възможността да се потупат гордо по гърдите и да кажат “ехее, пък моето семейство е имало парите и възможностите да се уреди в живота, давайки ми по-големи възможности за избор, вижте ме колко съм по-специален от вас”, нещата никак не са забавни. Така че… “средна класа”, хайде няма нужда. Filed under: бръмчащи мисли, медийна безотговорност, политическaта отговорност Tagged: проблемът със средна класа, социално инжинерство, средна класа Прочети цялата новина Мръсни игри – отстраняване на политическата конкуренция http://eneya.wordpress.com/2013/06/26/dirty-games-removing-the-competition/ Ако някой има нужда от още доказателства как на практика хората, които уж работата им е да пазят интересите на гражданите на България, изобщо не го правят, да посоча поредното недоразумение снесено от “Атака” този път. Те може да са абсолютни оигофрени и клоуни, обаче това нещо е минало първо четене. От „Атака“ настояха да се спрат парите за извънпарламентарните партии и да им се отнемат всички помещения, които ползват като централи или клубове. Въпреки резервите, изразени от БСП и ДПС, законопроектът на националистите бе одобрен на първо четене. Депутатите от движението обаче гласуваха с „въздържал се“. Какъв е проблемът ли? Че ако това мине, големите партии ще си уредят липсата на конкуренция отвсякъде. Filed under: политическaта отговорност Tagged: "Атака", манипулация, политическа злоупотреба, предложение за намаляване на субсидиите за партии Прочети цялата новина Протестите и солидарността http://eneya.wordpress.com/2013/06/24/protests-and-solidarity/ За съжаление на 22 бях на работа късна смяна и се разминах с протеста. Оказа се, че съм пропуснала неприятна ситуация, която повдига много валидни въпроси. Да обясня нанкратко, ЛГБТ хора с плакати подкрепящи протестите или изказващи (напълно основателно) коментари, че може да се протестира без ксенофобия и хомодобия, са били нападнати и бити, плакати късани и като цяло, са били жертва на агресия от най-неприятен тип. Първата заст от коментарите ми са относно протестиращите и не малко туитърци, които изказваха коментари по повод ЛГБТ прайда и ЛГБТ хората как нямало нужда да се парадира. Да отбележа, че ЛГБТ прайд нямаше, така че мрънкането за гей-прайда е най-малкото необяснимо. Идеята обаче, че не е трябвало ЛГБТ хората да носят плакати изказващи солидарност или да раздават знаменца, ме кара да се зачудя защо точно? ЛГБТ хората са не по-малко граждани на тази държава, отколкото всички останали, съответно тяхното мнение и участие в протестите е напълно нормално и валидно, защо е проблем, че те ги подкрепят? Тук има няколко гледни точки. Едната е, че са си позволили да споменат, че са ЛГБТ, а протестът е за друго? Според мен тази гледна точка е най-слаба, защото имаме сериозни проблеми в обществото и политиците носят критики И как се отнасят към съществуващите ЛГБТ хора. Или поведението на полицията, които… не, съжалявам, не става. Не става така, дами и господа полицаи, гражданите на тази държава са граждани, независимо дали са ви симпатични или не, не можете да им обърнете гръб и да им кажете “ми, оправяйте се”. Ако не можете да си вършите работата, нямате работа там, отивайте да бачкате охрана на частно. Другата гледна точка е, че са раздавали знаменца и че са “парадирали”. Значи когато нацитата (аз видях поне двайсетина с татуси, които си бяха абсолютно фашистки, пречупен кръст, орел, 88 и т.н.) се насанят отпред, всичко е наред, обаче сакън ЛГБТ човек да изкаже критика към правителството и да си каже, че е ЛГБТ… очевидно теглим чертата пред хората, които НЯМАТ фашизоидно мислене, другото може. Какъв е проблемът със знаменцата? Евентуално, че ще се наложи разни родители да обясняват на децата си какво е това ЛГБТ? А какъв е проблемът да обяснят? Останалите хора на протеста могат сами да решат дали да вземат знаменце или не. Останалите дискусии, които не бяха откровено хомофобски, бяха обичайното “нямам против ЛГБТ хората, имам против парадирането”, което е откровено, безумно твърдение. С малко желание, всяко едно споменаване или намекване, че някой НЕ Е хетеросексуален, може да се тълкува като парадиране. Дргуото, което ме дразни, е отчаяната нужда на хетеросексуални да валидираме чуждия опит/сексуалност и т.н. Ще разкрия една тъмна тайна… независимо дали ще се цупите до утре, че някакви хора са от друга сексуалност от вашата, това няма да промени нищо, тези хора ги има. Независимо дали смятаме хомосексуалността за нещо ок или не, ЛГБТ хората по целия спектър същестуват и не е наша работа да им държим сметка, защото НАС РЕАЛНО НЕ НИ ЗАСЯГА КАКВИ СА ТЕ, нито пък ни пречи. Уважавайте околните, както очаквате вие да бъдете уважавни. Толкова ли е сложно? Ако толкова държим да държим сметка някому, може да са онези хора, които проповядват насилие и омраза от трибуните или се правят на три и половина, когато се очаква да си вършат работата. В случай че не стана ясно, смятам че прекрасните неща, които демонстрираха протестите, солидарност, критична мисъл, емпатия, са все още тук, но имаме сериозни проблеми като общество, когато се случват такива събития. Евалата на протестиращите, които са реагирали навреме и са помогнали. Много срам за медиите, които се преструват, че нищо не се е случило. Filed under: бръмчащи мисли, медийна безотговорност, политическaта отговорност Tagged: ЛГБТ, национализъм, протести 22.06.2013, солидарност, фашизъм, хомофобия Прочети цялата новина #ДАНСwithme – С деца на протест http://eneya.wordpress.com/2013/06/21/%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d1%81withme-protesting-with-kids/ Била съм на по-малко от 6, когато ме заведоха на първия протест семейството ми. Някъде из нас още ги има онези лепенки с лъвчето. Това и онзи спомен за скачане като пощурели. Не знаех какво точно става, но виждах, че семейството ми беше развълнувано и за тях беше важно. А щом за тях е важно, значи и за мен е важно. И затова съм го запомнила. За мен идеята да изляза на протест, ако не съм съгласна с държавното управление винаги е била напълно нормална концепция. Дали заради избора, дали защото съм на мнение, че ако не си съгласен с нещо, игнорирането му няма да го накара да изчезне, а че трябва да бъде изкарано наяве… не съм напълно сигурна. Знам със сигурност, че онези протести… някога, са повлияли на начинът ми по който гледам на живота, по един или друг начин. Дали защото са ми показали, че родителите ми имат силно развито чувство за гражданска позиция. Дали защото са сметнали, че нещо е достатъчно важно, за да го видя и да го запомня, дали защото може би не е имало на кой да ме оставят да ме гледа. Смятам, че децата имат място на протестите, които текат в момента, защото отново засяга не само родителите им, но и тях самите. От една страна, среда, в която децата не виждат социална и публична реакция, не осъзнават, че е възможно да има гражданско неподчинение, гражданска реакция, но не просто индивидуална, а глобална, няма да знаят, че имат правото да кажат мнението си и да излязат навън да го защитят, когато порастнат. Вярно е, че всяко поколение трябва само да извоюва свободата си… но като гледам моето, може би е хубаво да има ярък пример пред себе си и в спомените си. От друга страна… идва въпросът къде е границата? Какво значи “дете”. Има ли на протеста едно петгодишно? А едно петнадесет годишно? И кой ги взима тези решения? А реалността ще се съобрази ли, че някой там е малолетен и няма да го закача, докато не порастне, а ще го пази и ще го защитава и няма да извършва нерености? Дали? Това, което най-силно ме вълнува е… а защо да не са там? Наистина ли изразяванеот на гражданска позиция е нещо страшно и опасно, което трябва да се прави от хора, които се подготвят за опасности? Толкова ли е опасно да имаш мнение и да искаш да го изкажеш и защитиш, че само пълнолетни могат да го вземат? А вашите спомени  и мнения за протести и с деца на протести и дори като деца на протести какви са? Filed under: бръмчащи мисли, политическaта отговорност Tagged: #ДАНСwithme, протест ден 7, с деца на протест Прочети цялата новина #ДАНСwithme – въпрос? http://eneya.wordpress.com/2013/06/19/%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d1%81withme-a-question/ “Протестите в една правова държава са абсолютно недопустими.“ из български политик по темата за настоящите протести Днес е ден 6 от началото на протестите. До сега ден с по-малко от 10 хиляди души присъстващи не е имало. Междувременно правителството суче палци, говорят се глупости, правят се жалки опити за замазване и горе долу до раздават на “повече няма да правя така”, което може и да е адекватно поведение за, да речем, тригодишно дете, но не и за политици. Притеснява ме, че колкото повече време минава… толкова повече се вбесяват хората. Кучетата си лаят, керванът си върви… само че ме плаши, че е напълно възможно да ескалират нещата. И се чудя, дали не се разчита на това? Или някой, някъде вярва, че хората като се напротестират и ще се приберат, а всичко ще е постарому? Интересно ми е каква игра се играе. П.П. Да спомена и куриозът като лаф, на който попаднах. Filed under: политическaта отговорност Tagged: #ДАНСwithme, ден 6 протести, политика, социално недоволство Прочети цялата новина Минута мълчание http://eneya.wordpress.com/2013/06/18/a-minute-of-silence/ “Не съм купен. Мразя ви безплатно.” из плакат от протеста Днес беше ден 4ти от протестите, които започнаха след като Делян Пеевски беше назначен на позиция шеф на ДАНС. Пеевски вече го няма… но той беше нагледна демонстрация за поведението на новото правителство и демонстрира изключително ясно едно нещо. Това правителство трябва да си ходи. Липсата на адекватност и далновидност са едно на ръка… липсата на елементарно уважение към гражданите, които уж са се клели да пазят и комуто да служат, нещо съвсем друго и поставя нещата в доста едностранна светлина. Ако тези хора не могат да си вършат работата, то те нямат работа в политиката. Това включва не само настоящия кабинет, но включва и голяма част от цялата система, която се отнася за политическата власт. Като се започне от партиите, та се стигне до изборния способ. Днешните изпълнения с т.нар. “срещи с протестиращите”, на които бяха поканени някакви странни организации и индивиди, които са в най-дбория случай странни като избор, а в най-лошия случай марионетки, ситуацията просто вони. Впоследствие стана ясно, че са се дискутирали темите… които стимулираха предния протест. Което беше някакво ново, неподочирано ниво на абсурда. Нещата по протестите едновременно се влошават и подобряват. От една страна все повече хора реагират и вземат позиция, днес полицията беше с шлемове в краката, като безмълвна, но ясна подкрепа на позицията на протестиращите. От друга страна, опитите за създаване на бушон в ролята на Сидеров и безумното му поведение, неадекватните изказвания и действия на Орешарски и Доган. Не може да е случайна днешната ексцесия… и фактът, че някой смята, че този номер ще мине… не. Просто не. Опитите за промяна на отношението към протеста се появиха още вчера, но днес ескалираха, след агресия на страна на хора на “Атака”. Изобщо не ме вълнува кои са, какви са и защо са. Замеряха мирните протестиращи с камъни и бутилки. Тази партия доказа многократно, че е просто сволоч, като се започне от лидера си, мине се през нещата, които уж защитава, сред които са откровена хомофобия, расизъм и насаждане на омраза, та се стигне до поведението им в настоящите протести. Крайно време е да си тръгнат. С тях и Сидеров и останалите клоуни. А за няма съмнение какво реално е протеста, ето видео. Едно нещо е ясно, във всеки случай. Системата е предала богу дух. За утре, 18.06.2013, пред МС, вместо викове, нека я почетем с мълчание на протеста. Хаштаговете в туитър са: #ДАНСwithme, #извинисебе, #излезизподмасатабе!#silentДАНС Още по темата: Жюстин, Савчо, Михаил, Еленко и Никола. Filed under: чекмедже "Разни" Tagged: #ДАНСwithme, #извинисебе, #излезподмасатабе, #silentДАНС, оставка, протест 18.06.2013 Прочети цялата новина Шах с пешка http://eneya.wordpress.com/2013/06/17/quelle-surprise/ “Не били малобройни, били многобройни. Вчера имаше между 20 и 30 хиляди души на протеста. Наистина, Пеевски беше правилния избор за поне едно нещо, оказа се толкова погрешен ход на правителството, че срути и без това крехката кула от карти за игра, което представлява търпението тук. След огромни протести и силни реакции, най-после се стига до предложение за разгвори между протестиращите (нас) и правителството (тях). И по някаква причина Станишев, Орешарски и компания са изненадани, че никой не иска да говори с тях. Наистина, толкова изумително… напълно неочаквано, истински шок, дори шах с пешка. Хора, които крещим три дни поред “ОСТАВКА!!” по отношение на настоящето правителство, не искат да говорят с негови представители, защото не смятат, че последните имат какво да кажат или да предложат. Наистина, кой би предположил. Междувременно останалата паплач, която не знам как до този момент пропусна да се прояви, реши да навакса. Говоря, разбира се, за Волен Сидеров. Малко са политиците, които са ми по-антипатични заради основните идеи, които защитават открито и официално, но честно казано Сидеров е просто върха на цирея. Този човек наистина е изгубил всякаква връзка с реалността и поведението му е недопустимо. Вчера достигна нови низини. Искам да попитам, кой сериозно гласува за този клоун? Има ли наистина дори и един човек, който смята, че Волен Сидеров може да бъде полезен в политиката с каквото и да е? Наистина? Защо? Този човек до този момент не просто вреди, той е напълно неадекватен. След ТРИдневни протести, където поведението на всички замесени е на изключително ниво, този индивид се появява с някаква охрана (не знам как иначе да опиша бръснатите около него) и се опитва да създаде умишлено сблъсък с протестиращите и присъстващите медии. За късмет, неуспешно, но за пореден път си развява байряка и пак, без последствие. Сега пък говори за “терористи”. Явно някой го е завел на кино и той е научил нова думичка и бърза да се похвали. Този човек трябва да бъде махнат от политиката максимално бързо. Ето и видео: цък. А за споменатите преговори. Кой и с кого преговаря, за какво? Сериозно, наистина ли не станаха ясно исканията на протестиращите, че трябва и преговори допълнително? Какво мислят, че биха могли да предпожат тези хора? Съжалявам, този текст е доста хаотичен, просто едновременно съм ужасно вбесена за вчера и се опитвам да си изясня какво точно ще се случва нататък. До довечера, обичайното време, обичайното място. Още по темата Дзвер, Мишел, Никола, Даниела и Михаил, Христо Радичев, Жюстин, Деси, Filed under: политическaта отговорност Tagged: делян пеевски, оставка, протест 18:30 17.06.2013, протести ден 3 Прочети цялата новина Малобройните http://eneya.wordpress.com/2013/06/15/a-few-thousand-people-rising/ Стратегията “омаловажавай и владей” никак не е нова. И гледаме епизод 12434345345 от българската политическа сапунена трагикомедия, която отдавна трябваше да бъде свалена от ефир, актьорите хвърлени в затвора, а сценаристите разстреляни за назидание. За съжаление обаче, това още не се е случило и за пореден път се налага да сме на   протест за неща, които не би трябвало изобщо да бъдат под въпрос, например теми като “добра идея ли е начело на агенция, която уж се занимава с националната сигурност, да има начело си човек, който има огромни бизнес интереси, минимален стаж и опит, получил поста си с активен непутизъм (демек, заради мама), който лъже за нивото на образованието си и реално, е бил разследван от същата тази агенция заради подозрения за престъпления?”. Чета по медиите (основно на Пеевски) как това било ход на ГЕРБ. Има нещо, което явно не е достатъчно ясно и трябва да го повтаряме неколкократно, докато се схване. НЕ искаме ГЕРБ. Не искаме и ДПС. И в НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ИСКАМЕ ПЕЕВСКИ и кукловодите му. Това, което искаме, е тези хора да си хванат багажчето и да се разкарат от политическата ни действителност, защото дори само дишането им замърсява всичко около тях, а камо ли безумните им действия. Хората скандираха “ОСТАВКА”… защото правителството е неспособно да си върши работата, няма алтернативи и между агресивни престъпници и нищо, май предпочитаме нищото. Може да не помага и да не върши работата, която уж трябва да върши едно правителство, но се съмнявам да вреди толкова, колкото него. Чета по медиите (основно на Пеевски, дори само заради връзката между него и тях, трябва да бъде изритан от предложената позиция и да бъде разследван, съответните органи занимаващи се с медиите трябва да се самосезрат и задействат) разни изказвания на политически самоубийци-кретеноиди, как протестиращите са малобройни и как сме маргинали, как имаме наглостта да не си обичаме правителството, сякаш сме им длъжни с каквото и да е. И се замислих. Малобройни… какво точно ще рече тази дума. Малобройни сравнение с какво? С тези поне 65 хиляди души, които се включиха в групите (Facebook) против Делян Пеевски и всичко, зад (пред?) което той стои? Сравнени със уж 7те милиона, които са гражданите на България? Сравнени с полицията/военните/жандармерията/специ-частите? Или сме малобройни в сравнени с апетитите на, колкото и патетично да звучи, криминалните елементи, които при нас минават за политици и правителство? А… не, чакайте, забравих… в нашия свят на обърнати значения, ние сме полукриминалните елементи, а понеже уж престъпниците са по-малко от обикновените хора, в нашия случай, НЕжелаещите тази обърната реалност, сме малобройните? Не става ясно. Във всеки случай… става интересно как винаги, когато има критика към някаква несправедливост, способ за омаловажаване на хората е твърдението, че тези, които виждат несправедливостта, които не искат да я имат, са някакви малобройни, някакви изключения и по тази логика… пренебрежими. Проблемът е, че тези малобройни, освен това са и младите, учащите, студентите, работната ръка, т.нар. бъдеще на България. И ако наистина сме толкова малобройни, колкото им се иска на Станишев и компания, участваме не просто в политическо самоубийство, а в национално такова. Ще дадем и ние нещо на света, първата държава, която се е самоубила на национално и глобално ниво. Днес бяхме доста повече от 10 хиляди души. И колкото и да се приказва за ” всяко чудо за три дни”, със сигурност ще има минимум “протести три дни”, защото утре, 16.06.2013 ще има пак протест, за същото. Защото реално фактите са така… ние може да сме малобройните… но със сигурност сме повече от тях и те са напълно наясно с това. Още по темата: Колевски, Марфа, Божо, Пейо, Касчийски и Мишел. Filed under: медийна безотговорност, политическaта отговорност Tagged: #ДАНСwith #последенДАНС, данс, делян пеевски, малобройните, политика, протести Прочети цялата новина #ДАНСwithme – протеста http://eneya.wordpress.com/2013/06/14/%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d1%81withme/ На протеста бяха сложени заглушители, за да няма достъп до интернет. Едно от най-сериозните неща, които ми направиха впечатление днес, защото това, поне до колкото знам, се прави за първи път на протест и е опасен прецедент. Второ… Имаше повече от 10 000 (десет хиляди) души присъстващи САМО В СОФИЯ. За останалите градове още не съм видяла сигурни резултати, но присъствие е имало, това е сигурно. Това го казвам, преди да е плъпнала обичайната медиина дезинформация как присъствието е било минимално. Присъствието беше всичко друго, но не и минимално. Присъстващите бяха всякакви, млади и стари, работещи и студенти. Всякакви други твърдени по медиите ще са абсолютно неверни. При положение, че още часове преди протеста имаше изказвания как никой няма да иде или как ще идат полукриминални елементи (сиреч, някакво пренебрежимо малка група хора), реалността е необходимо дебело да се подчертае. Протестът започна от 18:30 пред МС и продължи до след 21:30. В 22:05, когато аз си тръгнах, все още имаше не малки групи хора. И още снимки, цък. Протестът, като вече написах, започна в 18:30. Между 18:00 и 18:30 пък се изваля страхотен дъжд, който обаче не разколеба никой. Хората споделяха чадъри, сгушваха се едни в други или се скриха в подлеза до президенството. Още докато валеше, започнаха да се подреждат първите протестиращи и в 18:30 вече имаше достатъчно огромна маса хора, за да е ясно, че нещата няма да минат само със “слабо присъствие”. Протестът беше великолепен. Полицията беше на ниво, нямаше тормоз, блъскане или агресия, независимо от огромните групи хора, полицаите бяха облечени в обикновени униформи. Протестиращите също бяхме там с ясната цел, че критиката е към правителството и безумните му решения и поведение. И да е имало провокатори, всичко премина напълно спокойно и без проблеми. Разотиването също беше напълно спокойно. Нещата обаче, са меко казано, накипяли. Скандиранията бяха основно “Мафия” и “Оставка”. Пеевски бе повода, но не беше единствената причина за днешния протест, правителството трябва или да се задейства светкавично, за да създаде поне минимално впечатление за опит за решаване на социалните проблеми или няма да изкара и още 100 дни. Междувременно ще е интересно да се проследи медииното затъмнение. Пеевски е собственик на ТРИ МНОЖЕСТВО МЕДИИ. Комбинирано със заглушаването на интернета, информационния хаос ще бъде интересен. Ясно е, че ролята на медиите е да информират какво се случва… на теория… а, че на практика са просто средство за манипулация. Въпросът е, че сега ще се демонстрира докъде се простира наглостта и самоубийствеността им. Колкото повече тази разлика реалност/медиина реакция се размива, толкова повече медиите губят основния си доход, потребителите си. Интересен чук и наковалня, дали собствениците си да слушат или да се опитат да запазят цялото си съществуване? Продължаваме да се сблъскваме с едно и също поведение от страна на управляващите и то не само в България, но и глобално, където на гражданите на дадената държава започва да се гледа като на врагове в момента, в който започнат да си търят правата и да изискват издигнатите на позициите в правителствата и парламентите реално да си свършат работата. В Турция агресията и насилието към протестиращите или в Египет са само малък и скорошен пример колко огромна нужда има да се подчертае дебело, че не гражданите на дадена държава са там, за да служат на правителствата, а обратно, правителствата съществуват, за да служат на гражданите си. П.П. Още по темата от Мишел и Маркуча, Комитата, Боряна, Ваня Григорова както и коментар на някакъв депутат от БСП, който съжалявал, че бил гласувал. А, не, съжалявам, не става така. Filed under: медийна безотговорност, политическaта отговорност Tagged: #ДАНСwithme, 14.06.2013 протест, политически абсурдизми, протест Пеевски Прочети цялата новина Защо ще отида на протеста срещу назначаването на Делян Пеевски http://eneya.wordpress.com/2013/06/14/why-i-am-going-to-the-protest-against-deian-peevski/ Днес, 14.06.2013, от 18:30, пред Министерския съвет в София ще се проведе протест по повод назначаването на Деян Пеевски като него предстедател на ДАНС. Планирам да присъствам, защото темата е важна. Facebook събитие: “Не искаме Делян Пеевски за шеф на ДАНС“ Twitter hashtag: #ДАНСwithme Капитал са структурирали и събрали информацията по много адекватен начин, така че директно ги цитирам, с малко разместване в последователността на информацията, според важност за мен. Оригиналната статия е тук. Кой всъщност е Делян Пеевски? Изборът на Делян Пеевски за председател на ДАНС е поредният скок в кариерата, която започва своето развитие по времето на управлението на НДСВ. Той стана съучредител на сдружението “Младежко НДСВ” заедно със сина на говорителката на царското семейство Галя Дичева – Росен. Впоследствие от партия НДСВ се разграничиха от тази организация. Още на 21 години той стана най-младият член на политически кабинет, след като беше назначен от Пламен Петров за парламентарен секретар на транспортното министерство – пост, който му позволи да влезе в борда на директорите на “Пристанище Варна”. Според публикации в пресата от онова време една от първите работи на Пеевски била да поиска от ръководството на пристанището луксозен джип. Той беше освободен от борда заради липса на образователен ценз. По това време Пеевски беше все още студент по право, трета година. Това стана след скандал в парламента за безпринципните назначения в държавните бордове, срещу които се обявиха дори и жълти депутати. Най-големият скандал, в който беше замесено неговото име към онзи момент, беше свързан с приватизацията на столичната зала “Универсиада” и спортния комплекс “Тотошанс” в Златни пясъци. С помощта на тогавашния спортен министър Васил Иванов-Лучано имотите се оказаха апортирани от държавната фирма “Олимпика” ЕАД в смесено дружество, в което участваше частна фирма, свързвана със самия Лучано. Като едноличен собственик на фирмата беше вписана Маргарита Донкова, която по същото време беше секретарка към поддържания от младежкото НДСВ уебсайт “Новото време”. По случая беше образувано следствие, но то потъна. Докторант Пеевски Към 2006 г. в биографията на Пеевски се твърдеше, че той е докторант по административен процес в ЮЗУ, каквато информация обаче няма в официалния регистър на образователното министерство. Пак според биографията на Пеевски, след като завършва, той работи като юрисконсулт в “Тиви глобус”, а после за няколко месеца е адвокат в Благоевград и София. На 13 април 2005 г. ВСС назначава Пеевски за следовател в икономическия отдел на Столичната следствена служба. Това се случва по “втория” начин – тъй като синът на Ирена Кръстева няма необходимия стаж, директорът на следствието към онзи Ангел Александров предлага Пеевски да бъде назначен “по изключение”. Член на тогавашния състав на съвета си спомня как Александров (близък приятел на Ахмед Доган) се е борил “като лъв” за назначаването на сина на Ирена Кръстева за следовател. Младият юрист е разпределен в икономическия отдел на столичното следствие. Пряк негов началник е Петьо Петров (известен в средите като Петьо Еврото), който тогава е зам.-директор, а от две седмици – директор. Кариерата на Пеевски като следовател продължава седем месеца. През ноември 2005 г. ВСС го освобождава от поста, тъй като е назначен за зам.-министър на държавната политика при бедствия и аварии, където отговаря за държавния резерв. Източник на “Капитал” от службите за сигурност разказва, че случващото се в резерва по това време е било разработвано от ДАНС, но до конкретни обвинения така и не се е стигнало. След като разбрал за разследванията, Делян Пеевски обяснил лично на агентите от отдела за борба с корупцията, че няма смисъл да го разследват, разкри източникът ни. През пролетта на 2007 г. името на довчерашния депутат от ДПС беше замесено в грандиозния корупционен скандал, в епицентъра на който бяха тогавашния министър на икономиката Румен Овчаров, неговата заместничка Корнелия Нинова, директорът на “Булгартабак” Христо Лачев и шефът на следствието Ангел Александров. Тогава Лачев обвини директно Пеевски, че го е рекетирал да сключва договори с близки до него фирми. Румен Овчаров излезе в отпуск и подаде оставка. Корнелия Нинова и Делян Пеевски бяха освободени от правителството, а Ангел Александров също напусна поста си след дълга отпуска. В самото начало на скандала обаче Александров пише докладна до главния прокурор Борис Велчев. В нея той казва, че се е запознал с Пеевски покрай работата му в следствието (въпреки че две години по-рано лично е ходатайствал ВСС да го назначи без стаж) и е бил бил впечатлен от неговото нестандартно виждане и идеи за развитието на държавния резерв. Прокуратурата започва разследване по скандала. Всички герои са привикани на разпит. Една седмица след като Пеевски дава показания, близкият до него зам. градски прокурор Роман Василев направи показна операция в “Булгартабак”, която трябваше да разкрие злоупотребите на… Христо Лачев. Именно в деня в който прокуратурата влезе на претърсване в сградата на “Булгартабак”, ВСС разглежда молбата на Пеевски, с която той иска да бъде възстановен като следовател. ВСС обаче отхвърля това негово искане с мотив, че щом той няма морал да бъде заместник-министър, то няма как да има морал да бъде и магистрат. Той обжалва пред Върховния административен съд, който през октомври 2007 г. отменя решението на ВСС с мотив, че съветът е бил длъжен да удовлетвори молбата на Делян Пеевски, а в отказа на съвета да го възстанови липсват мотиви. Преди обаче върховните съдии да се произнесат, младият юрист вече има план Б. През лятото на 2007 г. майката му Ирена Кръстева с помощта на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев (който нарича групата издания на Пеевски приятелски медии) купува от Петьо Блъсков вестниците “Политика”, “Монитор” и “Телеграф”. Пет години по-късно премиерът Бойко Борисов ще каже в прав текст, че Делян Пеевски “контролира голяма част от медиите в България”. Тези медии се подпомагат финансово от банката и групата фирми около Цветан Василев. През ноември 2007 г., притиснат от решението на ВАС, ВСС възстановява Пеевски като следовател. За да го освободи отново три седмици по-късно, защото той отново е назначен за заместник на Емел Етем. През краткото време, когато той е следовател, негов началник (и.д. ръководител на специализираното икономическо отделение) е сегашният председател на етичната комисия на ВСС Ясен Тодоров. След края на управлението на Тройната коалиция Пеевски е избран за депутат, но така и не се появява в парламента. През март тази година ВСС отновно го възстанови за кратко като следовател за да го освободи малко след като се кандидатира за депутат. Бизнесът на Пеевски Извън медийния кръг групата Пеевски – Цветан Василев постепено овладя милиарди активи в страната. В центъра на оформилия се гигант е Корпоративна търговска банка, а апогегеят на придобиванията започна при тройната коалиция, но разцъфтя при ГЕРБ. Постепенно групата придоби мултиплексите, “Булгартабак”, БТК, “Техномаркет” и т.н. Сега Цветан Василев преговаря да купи и най-големия пенсионен фонд в България – “Доверие”. Ето и бизнесът на кръга Пеевски-Цветан Василев-Ирена Кръстева по сектори: Телекомуникации БТК – 1.4 млрд. лв. НУРТС България – 213 млн. лв. Цигари и напитки Булгартабак холдинг – 616 млн.  лв. Юрий Гагарин, Пловдив – 81 млн. лв. Телиш – 70 млн. лв. Търговия К енд К електроникс (веригата “Техномаркет”) – 290 млн. лв. през 2008 г. “Странд Бургас” (миноритарен дял) Банки, застраховане и други финанси КТБ – 5.6 млрд. лв. КТБ асет мениджмънт – 500 хил. лв. ЗАД “Виктория” – 86 млн. лв. Медии и разпространение “Нова българска мейдина група холдинг” (вестниците Телеграф, Монитор, Уикенд, Меридиан мач” и др.) – 40 млн. лв. “ТВ Седем” – 26 млн. лв. Национална агенция разпространение – 9.3 млн. лв. 3Бей.бг (econ.bg, inews.bg, sporta.bg, get.bg и др.) – 6.6 млн. лв. Автомобили Литекс моторс (миноритарен дял) – 65 млн. лв. КИА България – 32 млн. лв. Субару мотърс – 312 хил. лв. Инфраструктурно и пътно строителство “Интегрирани пътни системи” – 211 млн. лв. “Хидропонт-М” -4 6 млн. лв. “Евробилд проект” – 98.7 млн. лв. Производство и машиностроене “Гипс” – 79 млн. лв. “Рубин” – 215 млн. лв. (2010 г.) “Корабостроителница Русе” – 97 млн. лв. “Дунарит” – 77 млн. лв. “Терем – Георги Бенковски” – 28.4 млн. лв. Земеделска земя “Агро финанс” АДСИЦ – 73 млн. лв. Туризъм и хотели “Хелт енд уелнес” – АДСИЦ – 147 млн. лв. “Сана спейс хотел Хисаря” “Пирин голф пропъртиз” Кой го подкрепи и кой гласува за него? С гласовете на ДПС и БСП парламентът прие в петък сутринтапредложението на премиера Пламен Орешарски за председател на ДАНС да бъде избран Делян Пеевски. Решението идва само ден, след като в Държавен вестник бяха обнародвани промените в Закона за ДАНС гласувани спешно от парламента и които дават полицейски (да задържат за 24 часа и да обискират) и разследващи правомощия. ДАНС стана правоприемник и на ГДБОП. Централна част от промените бяха свързани със статута на председателя на агенцията, като бяха занижени изискванията за стаж, като беше прието, че председателят може да има и само юридически стаж. Още тогава коментарите бяха, че промените се правят за конкретен кандидат, а заложеният стаж съвпадаше с този на Пеевски. Беше махната и възможността председателят да бъде отзоваван предсрочно “при при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на агенцията.” След избора, премиерът Орешарски нарече синът на бившята шефка на тотото Ирена Кръстева “външен специалист”, а пък лидерът на БСП Сергей Станишев, който единствен се изказа в подкрепа на Пеевски заяви, че вярва, че “днес България се нуждае от стабилност” и новият председател на ДАНС “ще има голяма отговорност да доказва всеки ден, че работи не за една партия. След избора Пеевски заяви, че ДАНС “вече ще работи, няма да се говори само, както беше в миналото.” Единствено Георги Кадиев от БСП излезе с позиция и обясни защо не е подкрепил номинацията си: “Искам съвсем ясно да заявя, че не съм подкрепил кандидатурата на Делян Пеевски за председател на ДАНС. На заседание на парламентарна група гласувах против. В зала не гласувах. Дадох много от себе си, за да не е ГЕРБ на власт. Нямам никакъв проблем да напусна парламента утре, но не мисля, че това би подобрило нещо.” Различни източници от дипломатическия корпус, с които “Капитал” разговаря определиха решението като скандално и с пагубни последици в сътрудничеството между правоохранителните институции. Решението е предизвикало сътресение и в самата агенция. От няколко независими източника в службите за сигурност “Капитал” научи, че през различни етапи срещу Делян Пеевски е имало разработки за корупция, водени както в ДАНС, така и в ГДБОП. По тях не се е стигнало до реализация заради чадъра, който е бил опъван над сина на Ирена Кръстева. Източниците ни коментираха, че става дума за злоупотреби в Държавния резерв, източване на държавни предприятия и др. Според разследване на в. “Труд” депутатът от ДПС фигурира като основен герой в операциите “Лабиринт” и “Другари”. Не е ясно защо те все още залежават и не са видели бял свят. Още по темата: Комитата, Радан, Акулата, Светла, Йовко, Александър Колев, Нели Огнянова, Руслан, Маринов, dreamkeeper, Юри, Канчевизми, Жюстин, Мишел и Дзвер. О… и… президента. Мда. Filed under: политическaта отговорност Tagged: #ДАНСwithme, 14.06.2013, 18:30, данс, делян пеевски, министерски съвет софия., политика, протест, протест срещу делян пеевски Прочети цялата новина What is Happenning in Istanbul? http://eneya.wordpress.com/2013/06/02/what-is-happenning-in-istanbul/ Reblogged from İnsanlik Hali: To my friends who live outside of Turkey: I am writing to let you know what is going on in Istanbul for the last five days. I personally have to write this because at the time of my writing most of the media sources are shut down by the government and the word of mouth and the internet are the only ways left for us to explain ourselves and call for help and support. Read more… 1 150 more words Какво се случва в Турция? И което е по-важно, защо турското правителство продължава с безумните си действия? Прочети цялата новина Цветът на хамелеона, цветът на сатирата http://eneya.wordpress.com/2013/06/01/the-colour-of-the-chamaleon/ Филмът е страхотен. Не се сещам в скоро време да съм била толкова ентусиазирана от български филм, наистина. Този филм пак ще се гледа. И книгата ще се прочете (понеже не харесах много “Дзифт” и така и не я потърсих, когато се появи по щандовете, та сме се разминали с книгата досега, ако е наполовина толкова добра, колкото филма обаче… ще си струва). Четох бая рецензии за Цветът на хамелеона… мнго хора коментираха, че салоните били празни, че хората мълчали или си тръгвали. Това не е филм, който да гледаш сам. Това е филм за компания, в която да викате при културните препратки, при забелязването на тънката визуална ирония или умишлените закачки със зрителя. Това е филм, който да се дискутира още докато се гледа, дори бих казала събитие ала психо-театър. Това е филм, в който да избухвате в смях, защото спомените от реалността на деветдесетте и преди това ги има, остри и в тила на съзнанието… това е чудесен филм, защото е толкова емоционално и интелектуално точен в осъзнаването на невероятната абсурдност, пародииност и ужас, които са съставлявали времето страхът, посредствеността, двойните стандарти, вътрешните игри, абсурдните неща, които сме готови да приемем за чиста истина и до каква степен сме готови да се променим и да се приспособим… Филмът е черна комедия, но е освен това изобщо не смешен в стряскащата картина, в ужасяващия мрак, безцелност и абсолютна дребнавост, която изгражда, в огледалото, който ни поставя. Огледалото на дявола в случая не се чупи и не е настроено да показва само негативното и отрицателното, но избива, когато отразява един по-перфектно мимикиращ обект от останалите, някой, който осъзнавайки играта, я обръща в своя полза и се гаври с глупостта на правилата и психиката на играчите. Филмът може да се пренебрегне заради абсурдната си бутафорност… но той е много добър в един аспект – цветът на хамелеона е в зависимост от фона… кой е луд, този, който се приспособява към лудостта на света или лудия свят, който реално е изграден от стотици, хиляди луди, които се водят по чуждия авторитет без грам критична мисъл и реакция? Танцуващата Диана ни е смешна, защото вярва в безумната идея за отдел “Пол” на ДС и сцената в къщата на музей е трагикомична… но реално, нейното нелепо дибидюс па де дьо, комбинирано с картечница (или беше автомат) реално не е толкова по-различно от десетки и стотици подобни интелектуални гаври, случвали се и случващи се (последните избори, например?). Руши Видинлиев играе прекрасно. Днес научих, че по образование е актьор, но не е завършил в България. Личи му, няма го сричането на текста, гледането в една точка или абсурдното преиграване, което е типичното състояние на повечето модерни български актьори. Определено ми хареса ролята. Не знам дали това е дебют за него като актьор, съмнява ме, вярно, има терен за развитие, но… предаде ролята, има чара и емоцията на хамелеона. Персонажът му е описван като социопат и психопат в други ревюта. За мен той не е нито едното, нито другото, просто е перфектно приспособен. Това не го прави положителен герой, на него му липсват елементарни морални скрупули… но пък откъде да ги има? Как да ги научи? Тук поле за интерпретация и анализи има… безкрай. Останалите актьори…  приятна игра, не дразнеха и бяха добре подбрани, играеха прилично. Слабите актьори за късмет бяха малко и бяха уравновесени, та не пречеха. Надявам се в книгата да има повече информация за русия айсберг, която е любовния интерес на хамелеона във филма, защото беше напълно безсмислена и ненужна. Комбинирана с абсолютната безличност на актрисата, която е чудесна за гледане, но абсолютно дърво (макар и по-добре от повечето си колеги, признавам й го) и не можах да я възприема изобщо. Не само това, но нейната роля е абсолютно… празна. Тя не носи нищо ново, не ни разкрива нищо ново, а експресивния край в черно бяло и нейната евентуална реакция са напълно под въпрос, заради стилистиката. Евентуално е, за да се демонстрира, че наистина, всеки е чудовище, но нейния аспект беше изгубен. Възжможно е да е изгубено в сценария, не знам… Чисто визуално, филмът е страхотен, до степен прекалено, но това е интересен аспект, в комбинация в умишлената асиметричност на предполагаемото време, в което се развива действието. Препратката, че съвременната реалност е също толкова нелепа и абсурдна, е повече от очевадно, чрез постоянното поставяне на напълно модерни елементи в уж ретро ситуации и моменти. Като цяло, филмът си заслужава гледането! Filed under: бръмчащи мисли, култура уж, чекмедже "Разни" Tagged: Руши Виденлиев, българско кино, добро българско кино, кино, цветът на хамелеона Прочети цялата новина Комикси – препоръчителна литература http://eneya.wordpress.com/2013/05/21/comics-to-read/ Вече съм говорила за комикси и съм споменавала, че имам разни критики към това, което минава за “популярни” комикси, особено хартиените елементи и причините защо точно имам критики. Не малко хора ме питаха (ако и основно по социални мрежи/директно/чатове/имейли) защо си губя времето, ако не ги харесвам и като цяло, защо си губя времето с комикси, ако са толкова зле (понеже човек има две опции… или да обожава нещо или да го пренебрегне, конструктивната критика или анализът или дискусията никога не са довели до нищо полезно… питайте Оруел). Въпросът е… че не са. Никак даже. И ми се иска да разкажа и да споделя за някои чудесни комикси, които са отлични и много увлекателни, еманацията на красотата на комикса като медия. Много накратко, комиксът е поредица от логически свързани картини, които се разказва някаква история. Това е. Как ще се използва стилистично и с какви изразни средства ще се предаде информацията или каква ще е самата информация е изцяло решение на създателя(ите). Първо ще започнем с хартиените издания на комикси, а после с виртуалните (които са далеч повече така или иначе). 1. Sandman Comics: Sandman Author: Neil Gaiman, Publisher: Vertigo, Genre: dark fantasy Авторът е Нийл Геймън (Коралайн, Гробищна книга, Американски богове, М като Магия, Добри поличби, също така сценарист и т.н.), британец, с много интересно чувство за хумор. Историята, извинете за спойлерите, е следната: Сън (който е част от вечното семейство Сън, Смърт, Желание, Съдба, Разрушение, Отчаяние и Лудост – Dream, Death, Desire, Destiny, Destruction, Despair, Delirium) е антропоморфно същесто. Сиреч, съществува. След като е бил пленник в ръцете на няколко души, които се опитват да подчинят Смъртта, но вместо нея, уцелват него, в продължение на 60 години, успява да се измъкне на свобода. Време е да се погрижи за последствията, които настъпват в свят, в който някой, който е отговорен за страната на сънищата. Стилизацията е много интересна, историите варират от романтика, през драматични, чрез ужаси, до загадки и мистерии. Историите определено са по-подходящи за по-зряла публика, а не само за подрастващи. Цък. 2. Hellblazer Comics: Hellblazer, Author: many, many great people, Publisher: Vertigo, Genre: Occult, mysteries Това е един доста дълъг, типично британски комикс, с главен анти-герой Джон Константин (преди няколко години имаше филм по него с Киану Рийвс). Интересен ефект за него е, че той е един от малкото комикси, в които главният герой старее. Определено е насочен към по-зряла публика. Стилизацията е красива, ако и малко уморителна за очите. Историите са много добре описани от жанра: окултно, през мистерии, с тежки и сложни истории и разнообразие от персонажи. Цък. 3. Blacksad Историята е noir, действието се развива през 50-те години на 20-ти век, а персонажите са антропоморфни, техните характери са представени от стила на рисуване: частният детектив е черен котарак, комисарят е немска овчарка и т.н. За толкова несериозно и отгоре отгоре звучаща основа, историите са стряскащо сериозни, минаващи през теми като расизъм, беззаконие, власт, болести, замърсяване и т.н. Това, което може би най-вече грабва е невероятната стилизация и огромното внимание към детайла на всяка страница, който може да бъде описан просто с думата “невероятен”. Цък. 4. Skydoll Comics: Skydoll, Author: Alessandro Barbucci and Barbara Canepa, Publisher: Carlsen Comics, Genre: science fiction, satire Science fiction отвсякъде, темите засегнати са религия, секс, секс индустрия, хуманизъм, полутокрация, демокрация, свобода на волята и какво ли още не, трудно е да се опише с няколко думи. Стилизацията е невероятна, а историята все още е в процес на развиване. Цък. 5. Fables Comics: Fables, Author: Bill Willingham, Publisher: Vertigo, Genre: contemporary fantasy, dark fantasy, urban fantasy Обожавам преразкази на приказки, а все още в процес на издаване комикс, който е изцяло базиран на персонажи от приказките (Снежанка, Червенорозка, Спящата красавица, Големия Лош Вълк, Синьото момче, Златокоска, Пинокио и т.н.), които са останали без дом, живеещи в реалния свят, прогорени от тяхната реалност, нейде из границите на Чикаго, с персонажите променили се, веднъж напуснали свръестествения свят, е… любопитно. Как точно би оцелял в реалния свят някой като Снежанка или Големия Лош Вълк (който не е толкова голям и лош, а Снежанка не е лигавата мръхла, за която всички я мислим). Историите определено са насочени към по-зряла публика, както като конструкция, така и като събития и случки. Стилизацията е изключително красива, а заемките се разпрострират в разнообразни епохи и посоки с не малко изненадващи авторски идеи и решения. Разискваните теми са прекалено много, за да генерализирам. Цък. 6. The Unwritten Comics: The Unwritten, Author: Mike Carey, Publisher: Vertigo Genre: contemporary fantasy Историята е подобна на Fables до някаква степен, защото е прекараване на границите между реалност и въображаеми персонажи. Синът на известен автор на популярни книги за дете магьосник, герой, който е базиран на него, е център на вниманието, след като баща му изчезва при мистериозни обстоятелства. Нещата стават странни, когато става ясно, че синът всъщност персонажа от книгите. Темите, които засяга серията са връзката реалност/фендоми, автори и читатели, въображение и реалност. Стилизацията е изключително подобна на Fables. Цък. 7. Mara Comics: Mara; Author: Brian Wood, Publisher: Image comics; Genre: science fiction Напоследък отново се завърнаха анти-утопиите, особено населени с подрастващи и Мара е точно от този тип. В обество, в което физическата перфектност е издигната в култ, нещата са странни, когато успяваш да жонглираш с изискванията… които са недостижими за нормалните хора, до степен, че за да ги покриеш, най-вероятно не си човек. И това те хвърля в центъра на още по-ужасен тип внимание. Стилизацията е прекрасна, а дискутираните теми са разнообразни, от феминизъм, през корпоративна власт, свобода (на словото и избора), идеализация, политика и идолозация. Цък. 8. I was kidnapped by lesbian pirates from outer space Comics: I was kidnapped by lesbian pirates from outer space, Author: Megan Rose Gedris, Genre: satire, pulp Това е от онези комикси, които започват първо онлайн, а после са публикувани и на хартия. Те са пародия и сатира, наред с пренаписване на представянето на гей жените в комиксите, книгите и като цяло популярната литература. Базирано на 50-те години на 20-ти век в САЩ, хуморът и попкултурните препратки са повече от достатъчни. Основно е сатира на пълп стила като цяло, но авторката е изключително забавна като цяло дори и да не сте фенове на пълп. Цък. 9. V Не мога да го опиша, реално който е гледал V for Vendetta филма е наясно с основната сюжетналиния. Анти-утопия… след това… става сложно. Отново, комикс насочен към доста по-зряла публика. Цък. 10. Alias Comics: Alias, Publisher: Max, Writers: Brian Michael Bendis Този е от по-класическите супер-геройски комикси, но по доста по-реален начин. Джесика Джоунс, супер-герой… не е толкова забавно да си свръх-силен, да можеш да летиш и т.н., колкото човек би очаквал. Особено когато това е по-скоро норма. И когато се окаже, че всъщност не те бива за супер-герой, се преориентираш в нещо по-нормално. Например частен детектив. Където идва доста полезно ако можеш да вдигнеш микробус от лежанка. Цък. 11. Y the last man Comics: Y the last man, Publisher: Vertigo, Writer: Brian K. Vaughan Тук се напълни с анти-утопии, това е поредната. Това е като интелигентна (ама МНОГО ИНТЕЛИГЕНТНА) версия на “Добре Охранявани Мъже”. Всички бозайници с мъжки хромозом умират един чудесен, прекрасен слънчев ден. Остават два индивида, нашия главен герой и неговата мармозетка. Исотрията е сложна, комплексна и добре разглежда какво би станало ако половината от човечеството (и не само) изчезне. Цък. 12. Persepolis Comics: Persepolis, Publisher: L’Association, Writer: Marjane Satrapi Малко мамя, защото това е авто-биографията на авторката, но също както и анимационния филм, тя е използва медиума за пресъздаване на историят си по уникален начин. Тя разказва за детството и младостта си в Иран по време и след Иранската революция. Стилизацията е чудесна и макар да се говори за откровени ужаси, е направено с толкова хумор, че книгата е подходяща и за подрастващи. Не мога да го опиша, защото е прекалено много неща. Има хумор, сатира, ирония… и много, много добре разказана история. Цък. 13. Maus Comics: Maus, Publisher: Raw; Writer: Art Spiegelman Колкото повече ми е харесал комикса, толкова по-трудно ми е да говоря за него, особено когато темите са толкова сложни. Конкретно за Maus, историята е мрачна и стряскаща, разказваща за случилото се по време на Холокоста на полски евреин. Също като в Blacksad, антропоморфицирането на животни се използва, за да се представи характера и личността на различните персонажи. Само че това не е нежна noir детективска история, това е брутален и откровен текст, в уики пише, че не е много ясно какво точно е, дали е мемоар, биография и тн. и честно казано, аз също нямам позиция по темата. Цък. Определено не е подходящо за малки деца, а на моменти стилизацията е ужасяваща. Но е неслучайно носител на награда Пулицър. За сега толкоз, следващия път виртуални комикси. Там ще е… по-трудно. Май… не мога да преценя.   Filed under: култура уж, творчество, reading comics while female Tagged: Alias, blacksad, за четене, комикси, fables, hellblazer, i was kidnapped by lesbian pirates from outer space, mara, Muas, Persepolis, Sandman, skydoll, the unwritten, V, Y: the last man Прочети цялата новина Нещата се подобряват http://eneya.wordpress.com/2013/05/19/it-is-getting-better/ Звучи абурдно в конктеста на безумните избори, които се случиха, безработицата, кризата, състонието на образованието, здравеопазването, корупцията, скандалите, медиите и фарсът, който са… ок… това изречение стана прекалено мрачно… нейсе, сериозно, смятам, че нещата се подобряват. Може би не със скоростта, с която трябва… но се. Непрекъснато чувам за събития, за идеи, за организации, за проекти. Непрекъснато някакви хора се занимават… мисля че проблемът е, че просто не чуваме за това, не че ги няма. Има реакция, има ентусиазъм, има желание за промяна и има хора, които се занимават. Просто трябва да се показва, да се говори, да се вижда, за да се ентусиазират и останалите. Събития като Ratio.bg или Златен кукер ме карат да се ентусиазирам, защото всяка година са все по-посещавани. Фактът, че вече мога да разчитам на автбусните разписания, че виждам планирани ремонти и преустройства също ме изпълват с оптимизъм. Знам, знам, че са капка в морето, но поне ги има. Filed under: бръмчащи мисли Tagged: нещата се подобряват, оптимизъм Прочети цялата новина Обещания, обещания http://eneya.wordpress.com/2013/05/05/promises/ До работа се бяха настанили хора от “Движение България на гражданите” и ми раздадоха листовка. Зачетох се и имам няколко въпроса и коментара. Да, знам, че това е просто листовка и тези неща, за които питам няма как да ги сместят на флаерче, въпросът е, че не успявам да намеря тази информация никъде по сайта им като цяло. 1. Ще започнем широк дебат за приемане на нова конституция, която да гарантира, че онези, които упражняват власт, ще носят отговорност. Честно казано това не е толкова лоша идея, да се прегледа конституцията (и Наказателния кодекс по възможност), защото има не един и два бисера, които трябва да бъдат променени (да отпаднат). Теоретично идеята е интересна. Но реално проблемът не идва от леко странните ни на моменти Конституция и НК, идва от прилагането, проблемът е в ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ, съответно смятам за нужно да има повече информация какви точно промени да се правят по Конституция или даже примери за тази нова Конституция. Освен това не мога да не бъда леко скептична, като си припомня протестите от не чак толкова отдавна, където случайни хора бяха интервюирани как искат да се приеме “Исландския модел”, независимо, че 1. не знаят къде е Исландия на картата и 2. не знаят за какво иде реч. Така че за мен тази точка и обещание не носят никаква информация. Има нужда от разяснение. 2. Ще изчистим избирателните списъци от „мъртви души“ чрез активна регистрация. Това е разумна идея, но всъщност иде реч за много мащабно социологическо проучване на цяла България, ако го разбирам правилно. Хубава идея, нямам критика, но… странно ми е, че е на второ място в списъка, като приоритет ми е малко странен. 3. Ще намалим наполовина размера на държавната субсидия за политическите партии. От колко на колко? За какви неща? Малко повече информация? 4. Ще отменим привилегиите на народните представители – в това число ползването на служебни автомобили, безплатното паркиране и почивните станции. Ето това е нещо, което би ми било много интересно да проследя дебат за което. Безплатното паркиране винаги ми е супер странно, както и използването на служебни автомобили. Почивните станции не ме вълнуват особено, да си ги имат, но пък и много зависи какво се разбира под “почивна станция”. Проблемите с депутатите са много често методите им за придвижване и доста наглото комбиниране с полицейски конвой на принципа “много съм важен и много бързам”, а някак си докато мога да разбера полиция да се движи с такива привилегии (отбелязвам донякъде, защото бруталната злоупотреба, която виждаме всекидневно дразни), ми е много интересно за какви спешни ситуации иде реч спрямо депутати? Наистина, какво толкова спешно имат да правят? 5. Ще гарантираме, че след две години нито едно българско дете няма да чака за детска градина. Надявам се, че тук не надушвам малко предизборен шовинизъм. Българско дете? Родено в България или с българско гражданство? 6. Ще увеличим бюджета за образование с най-малко 500 милиона лева. Въпросите ми са “кога” и “как”. Иначе подкрепям с две ръце тази идея, защото отчаяната нужда от бюджет на образованието ни е.. ами… отчайваща. Надявам се да се отнася за цялостното образование, от основно, пред средно, до висше. Евентуално се има наум и да се правят промени по учебните програми? Искам още информация, определено би било прекрасно да прочетем още конкретни планове и стратегии. 7. Ще стартираме 4-годишна програма, при изпълнението на която във всяко българско училище ще има спортна зала или физкултурен салон. Физкултурен салон? Вие сериозно ли? Това ли е проблемът на българската образователна система? Липсата на физкултурен сезон? Като точка седем? Приоритетите са интересни. И ето къде ще идат голяма част от парите предназначени за подобряването на училищата. Не. 8. Ще удвоим средствата за развитие на масовия спорт. Евалата на спортистите ни, наистина, но… отново, това са им приоритетите? Наистина? 9. Ще създадем условия за разкриване на поне 150 000 нови работни места в рамките на две години. Определено искам да прочета как точно ще се разкрият 150 хиляди работни места в рамките на две години. Някакви проекти ли се има предвид, някакви фабрики/компании/? 10. Ще улесним инвестициите, като премахнем „данък несигурност“ и „такса административен произвол“. Хъх… днес научих, че има такса “административен произвол”. 11. Ще отменим данъка върху лихвите и ще върнем събрания данък на всички, чиито депозити са не по-големи от 5 000 лв. За няколко секунди, които ми отне да прочета изречението имам тамън няколко идеи как това може да се използва и да се злоупотребява с него, но все пак възможно е планът зад идеята да е разумен, не можем да знаем, няма информация в детайл за това. Хм. 12. Ще увеличим поетапно бюджетните заплати, като започнем със заетите в образованието, в здравеопазването и в полицията. Идеята да се увеличат заплатите на учителите ми се вижда чудесна, същото важи и за здравеопазването (стига да се тръгне от долу нагоре, а не отгоре надолу както винаги). За полицията, мътно ми е там, искам още информация. Колко поетапно? Колко глобално? 13. Ще улесним достъпа до кредитиране на малки и средни предприятия чрез промяна в приоритетите на Българската банка за развитие. Чудесна идея, още кредити, мисля че по-скоро няма да е лошо да се прегледат условията за кредитиране? 14. Ще създадем програма за нисколихвено кредитиране на млади хора, които искат да се занимават със социално предприемачество. Това ми е ужасно мътно като информационно съдържание. Какво се има предвид В СЛУЧАЯ под “социално предприемачество“? 15. Ще приемем Закон за подпомагане и развитие на българската култура, който да гарантира държавните ангажименти към културата и да улесни инвестирането в културни проекти. Закон? Как? Какво ще представлява този закон? Кой ще гледа да се спазва? Защото в момента, за да се получи някакво спонсорство трябва да познаваш хората, да знаеш системата и да знаеш как става номера. Всеки, който се е опитвал да получи финансиране/е бил час от проект/е учил в Натфиз, е наясно с врътките, които се правят и какви са принципите, така че определено няма да е лошо да се обясни. 16. Ще осигурим безплатен интернет във всички училища, болници, читалища и административни сгради. Безплатен интернет. Не знам какво да кажа за това, но… конкретно училищата, болниците, читалищата и административните сгради, които аз съм посещавала имат повече нужда от пари да не се срутят. Да, по-лесно е да се сложи интернет, но в училищата каква точно е ползата от безкрайното wi-fi? 17. Ще спрем източването на парите от здравни вноски, като забраним те да се използват за друго. Ще въведем електронен здравен паспорт. Хубава идея е здравния паспорт, но до колкото съм запозната ЕС така или иначе очаква до няколко години да сме въвели здравния паспорт задължително, така че това трудно минава като идея на движението. Интересно ми е какво се има предвид под “като забраним да се използват за друго”. Тъй като само държава има право да се разпорежда със здравните вноски и да се преориентират към какво да са насочени, това е… интересно. 18. Ще реформираме спешната помощ така, че линейката да идва за не повече от 30 минути във всяка точка на страната. Как? Ще се купят още коли? Ще се направят още центрове? Това определено искам да го видя, защото миналата година чаках час и половина линейка посред нощ, независимо, че живея уж много близко до центъра на София. И ако купуват още пари, много се надявам да вземат такива с големи гуми и работещи амортисьори. 19. Ще възстановим училищното здравеопазване. Как така “ще възстановим”? 20. Ще направим безплатни 100% от лекарствата за всички деца до 7-годишна възраст. Ако планът в дългосрочен план е да бъде за всички непълнолетни, аз съм изключително в подкрепа на тази идея. 21. Ще ограничим корупцията в обществените поръчки, като опростим правилата и изградим електронна система за кандидатстване. Крайно време беше. Някаква по детайлна информация обаче няма да е лошо да се появи, да може да се разгледа. 22. Ще въведем тестове за лоялност с детектор на лъжата за ръководителите в митническите и данъчните органи, в МВР и специалните служби. Моля? Детектор на лъжата? Наистина ли? Детекторът, който реално не е “на лъжата”? Това ми се вижда малко тъповато, ако до това се свежда промените по отношение на тези организации. 23. Ще спазваме правилото, че без полагането на централизиран изпит за прием в държавната администрация, нито едно лице не може да бъде назначавано в администрацията, дори при условията на заместване. Евентуално имам нужда някой да ми обясни за какво иде реч, а предполагам не съм само аз. 24. Ще забраним на администрацията да изисква от гражданите документи, които може да получи по служебен път. Прекрасна идея! А ако може да се и цифровизира администрацията, ехе… 25. Ще осигурим гражданско участие в държавните регулаторни органи. Неясно ми е как точно ще стане това? 26. Ще въведем санкции за банки, които съзнателно са допуснали свръхзадлъжнялост на техни клиенти физически лица. Интересна идея, само това мога да кажа, поне на този етап. 27. Ще задължим всеки монополист автоматично да проверява сметките на потребителите, ако те са по-високи с повече от 10% в сравнение с предходния период. Като се има в предвид какво представляват сметките за ток и парно, както и с телефоните, това е чудесна идея, но… освен, че ще ги проверява, какво друго? 28. Ще стартираме 15-годишна програма за саниране на всички панелни сгради в страната с европейски средства и със средства от държавния бюджет. Петнадесетгодишна програма? Стискаме палци да се се срутят дотогава, предполагам. Планът е добър, реално погледнато, но времевата скоба ми се вижда гигантска. 29. Ще намалим наполовина населените места, засегнати от воден режим. Как? При положение, че са засегнати от воден режим, то е заради проблеми с водоснабдяването. Да разбирам ли, че ще се правят язовири или преразпределения или какво? 30. Ще стартираме мащабна програма за възстановяване на поливното земеделие. Познанията ми са повърхностни по отношение на земеделието, но дори и на мен ми стои малко постно това обещание. 31. Ще изградим и ремонтираме повече пътища от което и да е правителство досега. Ейй, тия пътища, не че имам нещо против, но би било чудесно и ако в тази шапка сложат тротоари, пешеходни алеи и алеи за колоездачи. Като цяло, обещанията не са лоши, но са неясни, мъгляви и на моменти прескачащо наболели проблеми. Хубаво би било ако се развият и се обяснят конкретните стратегии и идеи. Очевидно вече съществуват (или поне се надявам), може просто да ги споделят с нас, нали? Точките и начинът, по който са подредени не ми допада чак толкова, защото приоритетите представени са “физкултурни салони”, “промени в конституцията”, “интернет навсякъде”, което ги прави малко несериозни. Последно… флаерът ме обърка, така че питам Точица и Павлина, не трябва ли вместо “ДА НА НОРМАЛНОСТТА” (кавичките са от мен) да бъде “ДА” НА НОРМАЛНОСТТА? Защото иначе някак ми звучи неправилно и ми изглежда неправилно? и ми се губи смисъла, освен всичко останало. Filed under: бръмчащи мисли, политическaта отговорност Tagged: движение българия на гражданите, меглена кунева, политика, предизборни общеания Прочети цялата новина ratio.bg – какво се случи след това http://eneya.wordpress.com/2013/04/28/ratio-bg-what-happened-next/ Беше невероятно! Наистина, ужасно прекрасно беше, много се радвам колко голям интерес имаше и огромното разнообразие от всякакви хора. Лекциите бяха чудесни, лекторите и ентусиазмът им прекрасен (единствената малка скоба беше, че професор Спасов беше направил лекцията си прекалено едностранна и макар да беше интересно, за хора, които са боси в антропологията, в един момент стана малко монотонно) и заразителен. Супер на организаторите и на сериозността, която беше показана. Повече такива събития трябва да има и е чудесно, че Ratio.bg върви към превръщането в периодично издание два пъти в годината. И да, ок, ще се хвана да уча краснопис, приема се критиката. От чудесните Изток-Запад пък получих Thinking Fast and Slow (изтеглиха ме от томболата), която беше така или иначе книгата на която бях хвърлила око. До следващия път?   Filed under: култура уж Tagged: антропология, вампири, критично мислене, наука, физика, ratio.bg Прочети цялата новина Ratio.bg – 2ро издание I fucking love science http://eneya.wordpress.com/2013/04/26/ratio-bg-2nd-edition/ Миналата година Ratio.bg беше изключително интересно и забавно. Говори се за извънземни, за физика и за висша математика. И то по такъв начин, че година по-късно, все още помня цели откъси. За тези, които не знаят, Ratio.bg “цели да промотира принципите на скептичното научно мислене като представя интересни идеи и новости” по техни собствени думи. Иначе казано, това е една, надявам се, превръщаща се ежегодна и траиционна среща, в която различни светила в областта на науката говорят пред разнообразна публика за неща, които са ужасно интересни, за заобикалящия ни свят, за постиженията и за това колко по-странни са нещата и колко по-вълнуващи, отколкото очакваме. Лекциите са увлекателни, не са прекалено дълги, така че да претоварват и натоварват и се съобразяват с публиката, която е изключително разнообразна, от професионалисти, до пълни лаици, които са любопитни. Лекторите са разнообразни, добри, увлекателни за слушане и ентусиазирани, което винаги води до интересни събития и резултати. Препоръчвам горещо: 27 април 2013 г.; 14:00 – 20:00; Младежки театър „Николай Бинев“. Билети на касите на младежкия театър: цък. Тази година лекторите и темите ще са: проф. Сюзън Блекмор, Д-р Адам Харт-Дейвис, Дебора Хайд и проф. д-р Николай Спасов. 14:00 – 14:15 Официално откриване 14:15 – 15:15 Проф. Сюзън Блекмор: Мистерията на съзнанието 15:15 – 15:45 Кафе-пауза със Starbucks 15:45 – 16:15 Проф. д-р Николай Спасов: Балканите като път за разселването на хора в Европа 16:15 – 16:30 Кратка почивка 16:30 – 17:15 Д-р Адам Харт-Дейвис: Загадъчното време 17:15 – 17:45 Кафе-пауза със Starbucks 17:45 – 18:45 Дебора Хайд: Вампирите 18:45 – 19:00 Кратка почивка 19:00 – 20:00 Дискусионен панел с всички лектори А сега малко отклонение. Моята причина да харесвам Ratio.bg, е защото на науката се гледа като на една необхватна, неразбираема маса, от която уж никой не рзбира, дори и учените, което не е точно така. В комбинация с итеричното отношение към науката в популярната култура и сред обществото като нещо опасно, страшно и неразбираемо, а учените представени като хора, които изобщо не разбират какво правят, напълно неориентирани в живота (евентуално ходещи с гащи на главата) но всички страдат от комплекс, че са богове, събитие, което прекрачва границата и я размива, е само добре дошло. Науката в училище, поне по мои спомени, не се преподаваше добре в училище (не знам дали това още е така, но не ми е направило впечатление да са правени някакви промени в преподаваните материали, език и стратегии, освен че звучи още по-сухо, в редките случаи, когато съм разлиствала учебници). Сухи факти, много теория и много малко практика, много зубрене, малко оценяване на невероятната й интересност, комплексност и разнообразност, което води до незаинтересованост или дори за директна омраза към нещо, което се смята за безсмислено и ненужно за живота. Поне повърхностно разбиране е необходимо, защото критичната мисъл ни е крайно необходима. В период, в който ни се продават боклуци или чиста водица под маската “хомепопатия”, препоръчването да не се правят ваксинации или по-сериозните проблеми, препоръката да се дава нещо, което е стряскащо близо до белина на деца страдащи от аутизъм. Това е доста голямо очакване и товар на една чудесна идея и очакване на реши и да повлияе на много труден проблем – обезценяването на знанията и образованието, наред с пренебрежението към любопитството, но за мен това е огромен и жесток проблем, който ни влияе и е някаква искричка надежда. ОК, това и чисто гийксо очаорование да слушам за неща, които са ми интересни и които виждам пренебрегнати през 90 процента от времето ‘cause I fucking love science! Ще се видим там. Filed under: култура уж Tagged: критична мисъл, наука, образование, i fucking love science, ratio.bg Прочети цялата новина Как Facebook тълкува “Nudity and Pornography” и какво е разрешено, и какво не за публикуване? http://feedproxy.google.com/~r/BorisDomain/~3/OcNEKiIAW5I/ Изтеглете си наръчника за служебно ползване специално за модераторите в социалната мрежа! Напоследък покрай наводнилите Facebook снимки на Таня Илиева от артистичничния пърформанс в #ДАНСwithme протестите, изобразяващ герои от картината на Дьолакроа „Свободата води народа“, пак се заговори за стандартите, по които социалната мрежа третира и тълкува понятията “nudity and pornography”. Причината бе, че много от публикуваните във Фейсбук снимки с разголената гръд на актрисата бяха изтрити, вследствие репорти от страна на „доброжелатели“, а част от профилите, които също бяха докладвани като „разпространители на порнография“ (включително и моя) получиха бан за 24 часа – без право да публикуват във Фейсбук. В тази връзка реших да разбера по какви точно критерии модераторите в най-голямата социална мрежа решават кой от публикуваните визуални обекти (снимки, видеа) нарушава правилата и трябва да бъде изтрит и кой – не. В основата на политиката на Фейсбук за модериране на генерираното от потребителите съдържание стоят т.нар. Facebook Community Standards. Те третират следните 10 основни теми: Violence and Threats Self-Harm Bullying and Harassment Hate Speech Graphic Content Nudity and Pornography Identity and Privacy Intellectual Property Phishing and Spam Security По отношение на “Nudity and Pornography”, в документа се казва единствено „Facebook has a strict policy against the sharing of pornographic content and any explicitly sexual content where a minor is involved. We also impose limitations on the display of nudity. We aspire to respect people’s right to share content of personal importance, whether those are photos of a sculpture like Michelangelo’s David or family photos of a child breastfeeding.“ Доста мъгляво и неясно. Никъде другаде във Фейсбук няма да откриете по-подробно тълкувание нито по тази, нито по другите 9 основни теми от Facebook Community Standards. И след като се поразрових още, открих нещо доста интригуващо, което, признавам си, не знаех – Фейсбук от известно време (от около 2 години) outsource-ва основната работа по модерацията на репортите по отношение Community Standards, а само една малка част от нея (вземане на решения по апели на потребители, или когато са намесени “celebrities” или VIP персони) се извършва in-house. Разбира се, цялостният контрол по външната модерация също е отговорност на Фейсбук. Компанията, която е избрана, да модерира милионите ежедневни репорти на потребители срещу „съдържание, нарушаващо стандартите и правилата“ на социалната мрежа се казва oDesk и е базирана в Калифорния. Тя осигурява подобни услуги също и за Google и AOL. По непотвърдена информация, изтекла от един неин бивш служител (мароканецът Amine Derkaoui), oDesk набират модератори предимно от страни с по-нисък стандарт (като Индия, Пакистан, Мароко, Филипините, Мексико, Турция и др.) и след съответното обучение (онлайн), избраните вършат работата по модерацията на репортите срещу заплащане от 1 до 4 USD на час. Миналата година те са били около 50-60 души, тази вероятно вече са 100-тина. Благодарение на Amine Derkaoui, вече не е таен служебния наръчник, озаглавен Abuse Standards (в момента актуалната версия е 6.2), който ползват всички модератори на фирмата и който тълкува в детайли какво е позволено и какво не – като потребителско съдържание във Фейсбук. По отношение на “nudity and pornography” по-интересното, което трябва да се знае (колкото и да изглежда странно) е следното: След репорт, но и след съответното потвърждение от страна на модератора: Изтриват се всички снимки ОЧЕВИДНО изобразяващи секс (независимо дали са показаните на тях са голи или облечени), включително и анимация. Снимки на интимни части, включително зърна на женска гръд, се изтриват. Снимки на мъжки зърна обаче са ОК. Дори на снимките (в горните случаи) да са пикселизирани или цензурирани интимните части, те също се изтриват. Изтриват се и снимки на кърмещи жени, когато зърното на голата им гръд ясно се вижда. Снимки на „любовна игра“ (включително целувки между еднополови участници) са ОК. Изображение на произведения на изкуството (“Art nudity”), изобразяващи голи човешки фигури са ОК. Разбира се, художествена актова фотография също е би трябвало да се приема като „арт“, но поне засега Фейсбук явно не третира снимките като изкуство. В контекста на проблемите с изтритите снимки от арт-пърфрманса с участието на Таня Илиева, Фейсбук ги приема не като някаква форма на изкуство, а просто като “nudity with nipple clearly exposed” и едва ли модераторът „X” в Индия или Мароко, който вероятно не е и чувал за България, се замисля каква метафора представлява самата идея за това артистично изпълнение и каква е каузата на #ДАНСwithme протестите… А извън правилата за третирането на репортите по отношение на “nudity and pornography”, в наръчника Abuse Standards 6.2 могат да се открият доста други любопитни подробности. С особено внимание модераторите трябва да третират следните визии и постове: Критики срещу Кемал Ататюрк Публикуване на карти на Кюрдистан Изгаряне на турския национален флаг Всякакво съдържание в подкрепа на PKK (Кюрдската работническа партия) и лидера й  Абдула Йоджалан. Публикуване на флага на Кюрдистан обаче е ОК. И в заключение още нещо интересно от тези правила свързано по-общо със секс-съдържанието, публикувано от потребителите във Фейсбук. Можете ли да познаете, кое от долните две изречения отговаря на стандартите и кое ги нарушава и при репорт, трябва да бъде изтрито от модераторите? Hello ladies, wanna suck my cock?“ „Looking for girls who want to have fun. Inbox me for a good time!“ Като прочетете целия наръчник по-долу ще разберете, че първото изречение е ОК, защото - „suck cock = oral sex. No details given“. Второто изречение обаче нарушава правилата понеже се тълкува като „склоняване към секс“ (sexual solicitation“). За да научите още много любопитни подробности за това как Фейсбук модерира съдържанието, което публикувате, изтеглете си Abuse Standards 6.2 и се съобразявайте с тях: Abuse Standards 6 2 Operation Manual Качил съм Abuse Standards 6.2 и тук в случай, че Sribd решат, че съм публикувал документа неправомерно. А от тази графика може да добиете пълна представа за цялостните утвърдени процедури, свързани с репортването на неподходящо съдържание във Фейсбук (кликнете върху нея, за да я увеличите): Благодаря за което на Константин Бъчваров – IT Консултант в VB Consult! Rating: 5.0/5 (2 votes cast) Как Facebook тълкува “Nudity and Pornography” и какво е разрешено, и какво не за публикуване? is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space Related Posts: APE – All You Need to Know about eBook Self-publishing in XXI century The Best Examples of Creativity in the Internet! Must See It! Митът, че пиратството ограбва е ЛЪЖА – показва най-новото проучване върху световната развлекателна… Всичко за Книгата в една книга Боян Москов: 6 стъпки от успешната Маркетинг 2.0 стратегия The post Как Facebook тълкува “Nudity and Pornography” и какво е разрешено, и какво не за публикуване? appeared first on Boris Domain | The Marketing Creative Space. Прочети цялата новина Да изметем ДЕГЕНЕРАТОКРАЦИЯТА, за да не се превърнем в дегенерати! http://feedproxy.google.com/~r/BorisDomain/~3/3Wjr-3r1tOc/ Полу-празни мисли на един полу-криминален елемент Дълго време си задавам въпроса, защо, по дяволите, в България през последните 20-тина години нещата в се случват толкова бавно, трудно и мъчително и толкова неефективно. Защо тия, които ни управляваха през този близо четвърт век, не бяха запомнени с почти нищо позитивно, защо не промениха поне с малко представата ни, че тук, по тези географски ширини, сме като в някаква сатурнова или черна дупка, от която спасение няма и надежда всякаква трябва да оставим. Много анализатори, политолози, социолози през годините също търсеха отговора на въпроса – най-вече в това, че системата, в която живеем,  е само някаква фасадна, псевдо-демокрация, а в същността си е нещо съвсем друго – плутокрация, олигархия, политическа мафиотизация, обвързване на престъпните структури с политическите върхушки, срастване на финансовия капитал с държавното управление до фаза на тотална, узаконена корупция, източване на публичния ресурс към съмнителни частни икономически групировки и всичко това за сметка на обикновения български гражданин, десетилетия наред нагло лъган, мамен, изнасилван всекидневно, ежечасно, перманентно. Това, че си ги избираме все същите да ни управляват на всеки 4 години, разбира се, е факт, чиято мазохистична природа сега няма да анализирам. По-скоро ми е интересно да потърся общото между всички тези политически и икономически субекти, които с хищнически апетит и пълна самозабрава разсипват държавата, съсипват живота ни и бъдещето на децата ни. Говоря за т.нар. „елит” на нацията, заради който се срамувам да се нарека българин. И след толкова време, прекарано в дълбоки размисли, на мен полу-криминалния елемент (по определението на един политик, чието име ме е гнус дори да споменавам), ми хрумна обобщаващото понятие, което подхожда идеално на системата, изградена от този роден „елит” в последните години – „Дегенератокрация”. Няма как по друг начин да се нарече, след като тя е „болен продукт“, дело на типични дегенерати. Дегенерати не в чисто физиологично-антропологическия смисъл на понятието (макар, че съм убеден, че патолозите биха открили със сигурност и тежки деменции на ментално и генетично ниво у много от нашите политически и икономически „лидери“). Дегенерацията при тях е в морала, в ценностната система, в изкривеното чувство за справедливост, в извратения им мироглед, насочен към безскрупулна печалба на всяка цена, в пълната загуба на духовните качества, благодарение на които животинския вид Homo Sapiens претендира да се нарича Човешко същество. За тях няма нищо свято, за тях понятия като патриотизъм, отговорност, чест и принципност са лишени от всякакъв смисъл. Дегенератите, създали дегенератокрацията, на пръв поглед са различни, но всъщността си си приличат. Те не са нито леви или десни, не са нито червени или сини, нито либерални или консервативни, нито русофили или американофили, „турци“ или националисти, не принадлежат към една и съща масонска ложа или към един финасово олигархичен кръг. Най-важното, по което си приличат, е тяхната пряка или косвена връзка с различните управления и отдели на бившата Държавна сигурност и недоскъсаната изцяло пъпна връв със службите на БКП и КПСС, превърнали се в кукловоди на т.нар. Преход, в идеолози на днешната „дегенератократична“ система. Те са навсякъде, всумукали са се като гнусни паразити в обществото ни, пропили са душите ни с отрова, опитвайки се да ни внушават, че те са моделът за подражание, че тяхната гнила каста има правото свише да ни управлява и да се разпорежда със съдбите ни. А вече на политическата и икономическата сцена излизат и второ поколение дегенерати, пардон дегенератократи, още по-отвратителни, още по-арогантни, още по-безскрупулни. Заявявам най-отговорно – всеки, който е бил и е в момента част от управлението, част от политическия, икономическия или бизнес “елит” на България през този толкова мъчителен за 99% от българските граждани Преход, той принадлежи към „дегенератокрацията“ и заслужава само мълчаливото ни презрение.  Не че сред всяка една партия или икономическа структура, няма нормални, интелигентни, разумни хора, но дегенератокрацията просто не понася тези качества, мрази нормалността, тя притежава способността за отрицателно време да убие всичко човешко в индивидите, поддали се на властта й. За съжаление много от тези хора доброволно продадоха душите си и само единици успяха навреме да се откъснат навреме от пипалата й и да запазят малкото останало им достйнство. Винаги съм търсил отговора, защо тези, които са се самоопределили (или са определени) като елита на нацията днес, са такива духовни изроди? Ако се върнем 100-тина години назад ще видим, че лидерите на България (с малки изключения) винаги са били сред най-уважаваните, интелигентните и авторитетните личности в държавата – професори, писатели, публицисти, учени, индустриалци…завършили престижни университети в Европа, говорещи свободно по няколко чужди езика, чувствайки се истински европейци, с изтънчена култура и стил (не отричам съществуването на партизанщината и байганьовските нрави, но действително, почти винаги те са се проявявали на едно по-ниско, провинциално ниво.) Съвременният капитализъм изживява сериозна криза в световен мащаб точно поради корумпирания модел на обвързване на олигархичните финансови, икономичеси и политически елити, задушаващ свободния предприемачески дух и свободния пазар на стоки и идеи – в името на което дефакто преди няколко века капитализма се установи като обществена система. Това, на което сме свидетели в България обаче, е още по-трагично и безнадеждно, понеже в условията на световна криза в модела, за разлика от повечето цивилизовани държави, нас ни управляват дегенератократи. Днес пред простащината, дебелоочието, лицемерието, наглостта и келепирлъкът, които са отличителни характеристики на управляващата ни класа през последните години, Алековия Бай Ганьо изглежда почти като положителен герой с добро образование и приемлива култура. Дегенератократите ни живеят в своя паралелна вселена и не им пука какво се случва извън нея. Създадената от кукловодите им Матрица работи досега достатъчно добре за тях да осигурява политическата и икономическата им власт. Поне до този момент. И още един щрих към темата – както пише полският публицист Ришард Капушчински в „Теорията Дахомей“,  „въпреки най-общата си удовлетвореност или задоволство, въпреки външно видимото непримиримо противостояние или дори агресия между отделните кланове на управляващия елит, същите постоянно са нащрек и внимателно следят да не се наруши наложеният в тяхна полза ситуативен баланс; при което полагат максимални усилия и компетентни умения за налагане на ефективен контрол над масовата мизерия, така че тя да не доведе нито до отчаяние и гняв у по-обеднелите, нито до критики и претенции от страна на по-замогналите се…В крайна сметка три са стратегическите или тактическите позиции, към които управляващите се придържат, за да поддържат установения контрол върху ситуацията, и това са:  динамично увъртане на обещанията, оправдание с грешките или престъпленията на предшествениците и манипулация на социологическите изследвания…“ Познато ви е, нали? Днес, може би за трети или четвърти път в най-новата ни история, имаме истински шанс да сложим точка на този сценарий, да сринем дегенератокрацията. Дегенератократите са загубили просташката си самоувереност и сляпата вяра в собствената им безпогрешност, наистина уплашени, объркани и …публично осрали се, опитват се даже да спрягат чужди на същността им думи като “покяние” и “катарзис”. Усещат че има съвсем реална опасност Матрицата, в която ни принуждаваха да живеем, да експлоадира и те да се окажат в политическа и икономическа безтегловност, да загубят ресурсите си, да се разпаднат връзките им с криминалната олигархия, на която слугуват и чрез която функционират и не на последно място – да им се налага да отговарят за престъпленията си пред нас, техните работодатели. Днес истинският елит на Нацията е излязъл на битка срещу дегенератите на Нацията! Този момент не бива да се изпуска! Сигурен съм, че мнозина си задават въпроса, има ли с кого да заменим дегенератократите, кои ще дойдат след като изринем сегашната политическа измет и дали ще успеем да направим истинска Промяна или ще ни пробутат пак просто някаква „подмяна“? Вярно е, че всички имаме съмнения и притеснения около тези въпроси, но трябва ли те да са причина да запазим статуквото на уродливия дегенератократски обществен модел! Разбира се, че не. Няма как да стане по-лошо. По-добре ужасен край, отколкото ужас без край!  В заключение ще цитирам един мой приятел, който каза наскоро: „задкулисието на прехода ще поставя отпечатък върху настоящето ни дотогава, докато има критична маса българи, които позволяват това. Тук вече започва трудното – нужни са много усилия, много воля, много лишения, ако щете, от страна на „добрите“, за да спечелим битката. Няма да е лесно, няма да е бързо, но в крайна сметка си мисля, че ще поставим кукловодите на прехода там, където им е мястото – извън публичните пари и ресурси. Отрежем ли тази финансова връзка, смятайте ги за погинали – не геройски при това. „Направете мафията бедна“, съветваше Джовани Фалконе. Тогава можем да ги чистим като зайци на автомобилни фарове – само ще мигат и ще се молят за пощада. Ние обаче не сме от сантименталните. Следваме съветите на другаря Макиавели. А той пише в своя “Военен трактат”: “Силният, но не смъртоносен удар означава смърт за този, който го нанася.“ Да не допускаме тази грешка и да им помогнем да изживеят своя истински …болезнен предсмъртен катарзис! “Екзактно”! Така е, или трябва да ударим смъртоносно и да изметем дегенератокрацията на бунището на историята, или да продължим да живеем по техните правила, под угрозата самите ние да се превърнем в дегенерати! Кое от двете ще изберем? #ДАНСwitme – до #Fostavka! Rating: 5.0/5 (2 votes cast) Да изметем ДЕГЕНЕРАТОКРАЦИЯТА, за да не се превърнем в дегенерати! is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space Related Posts: Циркът Референдум 2013 – участвам, но с отвращение! Какво се случи с Arena и Zamunda този уикенд или правят ли се ГДБОП на хакери с неуспешните скрипт-атаки срещу двата… In House или Outsource модел – къде е мястото на Social Media маркетинга в структурата на една организация? Избори 2011: В страната на чалгата – изборът е за чалга политиката! Дейвид Миърман Скот: Живеем във времето на Real Time маркетинга! The post Да изметем ДЕГЕНЕРАТОКРАЦИЯТА, за да не се превърнем в дегенерати! appeared first on Boris Domain | The Marketing Creative Space. Прочети цялата новина Над Дъгата 2012 – свалете своето пиратско копие! http://feedproxy.google.com/~r/BorisDomain/~3/6IA8QvlMvNo/ Авторите на култовия комикс сборник решиха да предоставят на своите читатели официално пиратско копие на собствената си творба, отдавна изчерпана от книжния пазар. Respect! Наскоро станахме свидетели на едно рядко срещано явление в българския литературен живот, което до голяма степен е прецедент в родната културна действителност. Автори – художници, писатели, творци, решиха да предоставят на почитателите си “официално” пиратско копие на собствената си книга, отдавна изчерпана на книжния пазар – “Над дъгата, 2012″, издание на Сдружение „Проектът ДЪГА”. За по-младите ще припомня, че „Дъга – разкази в картинки“ е първото българско детско комикс списание. Първият му брой излиза в края на 1979 г. Въпреки огромното външно влияние, списанието създава свой собствен стил и е класически образ на българската илюстрация за това време. „Дъга“ набира огромна популярност през 80-те години, когато тиражът му достига 180 000 бр. В списанието са събрани колекции от комикс сериали на много световноизвестни български илюстратори, детски писатели и аниматори, сред които Доньо Донев и Борис Димовски. Но както пише Антон Стайков (докторант във ФЖМК на СУ “Св. Климент Охридски” и главен инициатор за възраждането на “Дъга” и “пиратското” й представяне):  ”…настоящият албум не е продължение на „старата Дъга”. Той изразява желанието на девет автори да стигнат до сегашните читатели в България, които са изморени от социални мрежи, торенти и кабелни доставчици на визуални разкази…Художниците разказват представените тук истории с универсалния език на комикса, но оцветен с нюансите от началото на 21 век…Художниците се събират в този албум, за да заявят отново любовта си към комикса и утвърдят мястото си в европейското комикс-семейство. Всички заедно кондензират годините след последния брой на “Дъга” в ново качество – техните истории са по-зрели, с усложнени сюжетни нишки и плътна структура.” С голямо уважение държа да представя комикс историите и авторите на “Над дъгата, 2012″ и още веднъж да ги поздравя за смелата им и нестандартна инициатива: “Дичо Пъдаря трябва да умре” – текст Сотир Гелев, рисунки Пенко Гелев “Ян Бибиян” – по Елин Пелин, рисунки Росен Манчев “Миташки и небесната джаджа” – текст и рисунки Румен Чаушев “Ники Внучето и Роли Кучето” – текст и рисунки Николай Додов “ЕЛО – Легенда за Черните Архангели” – текст Любомир Чолаков, рисунки Димитър Стоянов “Краят на Бенковски” – по Захари Стоянов, рисунки Владимир Коновалов “Дамга” – текст Марин Трошанов и Евгени Пройков, рисунки Петър Станимиров “Тримата Мускетари” – по Александър Дюма, художник Евгений Йорданов “Призрак” – текст и рисунки Сотир Гелев   А за тези, които не са успели да присъстват с флашката си на “пиратското” представяне на “Над дъгата, 2012″, могат да изтеглят своето пиратско копие тук: Над Дъгата, 2012 by Boris Loukanov А тук може да изтеглите “Над дъгата, 2012″ в най-популярния формат за електронни четци – ePUB. В случай, че имате някакъв проблем със свалянето на .pdf файла от Scribd, качил съм го и тук. И не забравяйте да поздравите авторите на “Над дъгата, 2012″ на тяхната Facebook страница! Rating: 5.0/5 (2 votes cast) Над Дъгата 2012 – свалете своето пиратско копие! is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space Related Posts: Митът, че пиратството ограбва е ЛЪЖА – показва най-новото проучване върху световната развлекателна… The Best Examples of Creativity in the Internet! Must See It! Как Facebook тълкува “Nudity and Pornography” и какво е разрешено, и какво не за публикуване? How to Search into Wikileaks Cables ? Калин Каракехайов за своя проект Napred BG – българската интернет търсачка The post Над Дъгата 2012 – свалете своето пиратско копие! appeared first on Boris Domain | The Marketing Creative Space. Прочети цялата новина Маркетинг събитията през април, препоръчани от Boris Domain http://feedproxy.google.com/~r/BorisDomain/~3/nT4oROyLlsg/ “SocialMe Workshop 10″, “Продавай повече онлайн!”, “Brand Management Factory” и “Webit 2013 Bulgaria” заслужават специално внимание.   10-то юбилейно издание на SocialMe Workshops. Самото събитие няма особена нужда от реклама. Както каза един колега – “Защо си струва да посетите SocialMe Worksshop #10? Защото всичките 9 пъти досега си заслужаваше!” Сред най-интересните теми, които ще бъдат представени са: Новите тенденции в социалните медии, какво да очакваме през 2013г.; Новите промени в интерфейса на Facebook и как да ги използваме за бизнес цели; Facebook Actions – начин за привличане на ефективен трафик от лоялни посетители към модерния WEB 2.0 сайт; Open Graph – възможността да покорите Newsfeed-a, получавайки нови посетители, вирусно споделяне и подробни статистики Подгответе се за новата търсачка на Facebook – Graph Search; Social Customer Relationship Management; Как да комуникираме успешно с феновете си Facebook copywriting. Създаване на атрактивно съдържание Нови тенденции и актуални новини в областта на онлайн търговията за 2013 г.; Съвети и препоръки за електронни магазини. Връзката – Е-мейл маркетинг и социални медии; Как да правим успешни е-мейл кампании, които да водят до големи резултати; А сред лекторите, както обикновено, са едни от признатите експерти в бранша: Иво Илиев от InteractAge, Ален Попович от SocialMe, Бисер Вълов от APRA Digital, Борил Богоев от WebFace Consult, Стефан Чорбанов от Stenik … Всеки участник на SocialMe Workshop #10 ще получи като специален подарък последното издание на “Директен и дигитален маркетинг на здравия разум” - най-известната книга на Дрейтън Бърд, един от големите световни маркетинг гурута, с когото имах щастието да се запозная лично преди време. Важно: А при регистрация с промокод BorisDomain, получавате 15% отстъпка от цената! Събитието е на 6 април, в ИНТЕРПРЕД-СТЦ София, ул. “Драган Цанков”36.   Продавай повече онлайн! – Семинар на Interactive Seminars. Колегите от Interactive Share, които са сред водещите компании у нас в сферата на онлайн маркетинга, за пореден път са направили силна програма откъм теми и лектори. На семинара ще научите: Как да създадем успешен и работещ онлайн магазин? Как да накараме хората да го посещават? Как да продаваме онлайн – бързо и лесно? Каква онлайн платформа да изберете? Как да рекламирате своя онлайн магазин? Кое е полезното съдържание? SEO за онлайн магазин! Какви начини на плащане да изберете? Практики при създаване на успешен онлайн бизнес! Сред лекторите са Любомир Русанов от Superhosting, Христо Радичев от Медияпост Хит Мейл, Георги Маринов от Датамакс, Павел Пенчев от Еконт Експрес, Рафи Шахугян от Студио Модерна България, Димитър Димитров от Stenik , Лили Грозева – SEO експерт… Важно: При регистрация до 3 април, отстъпката е 25%! А с промокод BOR1104 получавате още 30% отстъпка от цената! Събитието е на 11 април, отново в ИНТЕРПРЕД-СТЦ София, ул. “Драган Цанков”36.   Brand Management Factory – поредица от 4 семинарни модула, проект на The Business Institute и Ilyan.com Начало – 15 април. В Brand Management Factory участниците решават конкретни казуси с практични инструменти. Работилницата е специално създадена за маркетинг практици: Обученията в Brand Management Factory са насочени към маркетинг мениджъри, които управляват марки и резултати, бранд и продуктови мениджъри, които надграждaт експертиза в областите стратегически мениджмънт и управление на бюджети, специалисти по маркетинг комуникациите, които целят развитие в управлението на марки. Модул 1 – “Заобикалящата среда и марката” Конкуренция – 15 април; Нужди на потребителите – 17 април; Модул 2 – “Позициониране и стратегия и на марката” Таргетиране на клиенти и избор на канали – 22 април Маркетинг на дигиталните медии – 24 април Модул 3 “Пазарно присъствие на марката” Управление на потребителски марки – 8 май Управление на B2B марки -10 май Модул 4 – “Управление на резултатите на марката” Управление на маркетинг бюджета -13 май Анализ и оценка на маркетинг проекти -15 май Сред лекторите са Цвети Тенева – oсновател и старши фасилитатор в The Business Institute, Георги Малчев – основател на Ilyan.com, Светлан Станоев, Христо Вълков, Анна Кираджиева и др. известни български експерти с богат практически опит в сферата на бранд маркетинга. Възможна е регистрация както за всички семинарни модули, както и за един отделен модул. Важно: При регистрация като читател на Boris Domain, получавате 75% отстъпка от цената за всеки модул! Вместо 300 лв., плащате 75 лв.!   Конференция Webit Bulgaria 2013 Webit Bulgaria е най-мащабното събитие за дигитален маркетинг/реклама, технологии и предприемачество в България. Освен образователен и бизнес форум конференцията е платформа за комуникация с най-големите рекламодатели (ИТ и маркетинг отдели на банки и застрахователни компании, автомобилни компании, фармацевтични компании, FMCG компании и др.), медии (социални, офлайн и онлайн), предприемачи и висши представители на държавната администрация. Пламен Русев (основателят и душата на Webit) отново е успял да събере световни експерти, които ще запознаят представители на бизнеса в България в сферите на дигиталния маркетинг, рекламата, новите технологии и предприемачеството. Гостите на форума ще имат възможността да се срещнат лично и да слушат лекции на над 50 водещи експерти в различни области. Webit Bulgaria включва всъщност 2 конференции: Webit Digital Summit – 24 май Webit Leaders of the Future – 25 май Събитието ще се състои в Rainbow Plaza, София. Rating: 5.0/5 (1 vote cast) Маркетинг събитията през април, препоръчани от Boris Domain is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space Related Posts: Бизнес събитията, които си струва да посетите през Май След Webit, интересните маркетинг форуми и уеб събития продължават Основателите на Socialbakers – специални гости на семинарите на eAcademy и SocialMe Marketing 2.0 Training Напиши статия за Boris Domain и спечели безплатен пропуск за K2Web! The post Маркетинг събитията през април, препоръчани от Boris Domain appeared first on Boris Domain | The Marketing Creative Space. Прочети цялата новина APE – All You Need to Know about eBook Self-publishing in XXI century http://feedproxy.google.com/~r/BorisDomain/~3/L1s7sfgNJ54/ Read Guy Kawasaki and Shawn Welch new book’ all important conclusions about “artisanal publishing” here. “Nuts, bolts, and inspiration too. Once again, Guy delivers, kicking the shiitake out of anyone who would tell you that you shouldn’t, wouldn’t or couldn’t write a book.” Seth Godin With Shawn Welch, a tech wizard, Guy Kawasaki wrote “APE: Author, Publisher, Entrepreneur—How to Publish a Book” to help people take control of their writing careers by publishing their books. The thesis of APE is simple but powerful: When a self-publisher successfully fills three roles—author, publisher and entrepreneur—the potential benefits are greater than with traditional publishing. Guy and Shawn call this “artisanal publishing.” Artisanal publishing features writers who love their craft, and who control every aspect of the process from beginning to end. In this new approach, writers are no longer at the mercy of large, traditional publishers, and readers will have more books to read. APE is 300 pages of tactical and practical inspiration. I decided instead of writing traditional review, just to collect together all most important conclusions in the end of any chapter of the book – like attempt for synthesis of authors ideas about “artisanal publishing” in 1300 words: “A successful self-publisher must fill three roles: Author, Publisher, and Entrepreneur—or APE. These roles are challenging, but they are not impossible — especially if people who have done it before explain it to you. Writing is often a lonely and difficult process, so take a moment to reflect on the good reasons and bad reasons to write a book. We still encourage you to do it, because it is one of the most rewarding experiences in life, but few things worth doing are easy. Traditional publishing is under siege by many forces, and it is not appropriate for many writers. Self-publishing, on the other hand, is the best thing that has ever happened to writers. The advantages of self-publishing far outweigh the disadvantages for most authors. You can use self-publishing as the end goal or a means to a traditional publishing deal. Ebooks and tablets are rearranging the publishing landscape. Right now, only about 10 percent of publishing revenue comes from ebooks, but the technical advantages of electronic publishing are enormous. This doesn’t mean that printed books will disappear anytime soon, but for a novice self-publisher, ebooks are probably the way to go. Let’s just cut to the essentials: write with Microsoft Word on a MacBook Air, and use Evernote, Dropbox, and YouSendIt. Let’s start writing! There are three stages of writing a book: starting, continuing, and finishing. They all require a combination of determination, desperation, and denial that all writers, at some stage, detest. Force yourself to make a little progress every day and, after a year or so, you’ll have a book and you’ll say, “That wasn’t so bad after all.” We’re not saying that you’ll make barrels of money as a self-publisher, but the math works. Self-publishing is an inexpensive business, and the upside potential is there. You’ll only achieve this potential if you write a good book and market it well, but at least self-publishing is an open and fair business. The whole point of self-publishing is to produce a book faster, better, and cheaper than a traditional publisher. These ways of avoiding the “self-published” look are simple and easy, and they increase the attractiveness, professionalism, and marketability of your book. Not to get too metaphysical, but a cover is a window into the soul of your book. In one quick glance, it needs to tell the story of your book and attract people to want to read it. Unless you’re a professional, hire a professional to create a great cover because, in spite of how the old saying goes, you can judge a book by its cover. Or at very least, people will judge a book by its cover. The simplest path is to write your book in Microsoft Word and upload it to Kindle Direct Publishing. If you need some help, or don’t trust uploading a Word document, author-services companies can help. If you know what you’re doing, print-on-demand can offer the best profit per book. Many self-publishers only need to use the online reseller channel. There are five great choices: Amazon, Apple, Barnes & Noble, Google, and Kobo. They operate in similar ways, and they are an easy way to break into self-publishing. Selling your ebook directly to customers is one of the most profitable channels of distribution for a self-publisher. You won’t benefit from the ongoing traffic of a reseller such as Amazon, but if you can drive people to your website, direct selling can work. There are hundreds of author-services companies that would love your business. It’s impossible to review them all, but this chapter provided a framework. Our advice is that you do as much as you can yourself (with the exception of copyediting), and only buy the services that you absolutely can’t or don’t want to do. Don’t forget that many people still prefer a printed book, and ebooks account for approximately 10 percent of the US publishing business. However, you don’t want to end up with a garage full of unsold books, so find a printer that will print on demand like Lightning Source or CreateSpace (without the author services). Every format of a book needs a unique ISBN; all ebook platforms (Kindle, iBookstore, Nook) count as one format and thus only needs one ISBN. The hundreds of self-publishing vendors work in pretty similar ways: provide information about your book, upload the cover, upload the manuscript, and in less than a week, you’re in business. The most important step in this process is crafting the book description, so spend a few hours making it as compelling as you can. Pricing is an art, not a science. There are many factors involved to consider and many theories to test. However, one of the advantages of self-publishing is that you can alter your pricing to see how it affects sales, so our recommendation is that you take your best guess and adjust from there. We think it’s better to guess low and work up; at least this way more people will read your book as you find the right price. We hate leaving any money on the table, so translating a book and creating an audiobook version are interesting to us. However, both these processes are expensive and time consuming. In most cases, traditional publishers don’t rush these versions to market either. This is one area where we recommend that you take a cue from their practices. Author beware: keep an eye out for companies looking to take advantage of you. Learn copyright laws to protect your work but also to avoid infringing on others. Protect yourself with work-for-hire agreements. And finally, self-publishing gives you the ability to revise your book quickly and efficiently, which is something traditional publishers cannot do. Amazon has publishing covered from A to Z (Amazon to Zappos). Self-publishing is an Amazon world, so you’d be foolish to ignore it. For self-publishers, guerrilla tactics are the way to gorilla-size success. The cost for most of these ideas is $0, and the expensive ones are no more proven than the free ones. This is because the quality of your book and the quantity of your moxie are more important than the amount of money you’ve spent. Social media is the trifecta of marketing: fast, free, and ubiquitous. There are general-appeal services such as Google+, Facebook, Twitter, and LinkedIn. Of these, Google+ is our favorite. There are also social networks for readers and writers. All of these services provide great ways to build your platform. These are the essential elements of an enchanting and effective social-media profile. Just keep in mind that your profile has to attract followers in a HotOrNot, at-a-glance world filled with attention-deficient people. Finding, writing, and sharing high-content posts involves a great deal of time and effort, but this is essential to developing your platform. These tips will make you as efficient as possible, but you will have to pay your dues. The fact that building a platform is hard means that many authors won’t do it, so you’ll stand out from the crowd. Commenting and responding on social-media services is what separates a good platform builder from an average one. Don’t think of a comment or response as one-to-one communication. They are ways to demonstrate your openness and humanity to everyone who’s watching, too. Shawn and I want to tell you to go APE: Author a great book, Publish it quickly, and Entrepreneur your way to success.Self-publishing isn’t easy, but it’s fun and sometimes even lucrative. Plus, your book could change the world.” Get “APE: Author, Publisher, Entrepreneur—How to Publish a Book” on Amazon. Special Thanks to Mr. Kawaski  for giving me the opportunity to be among the first to read his new book!       Rating: 5.0/5 (1 vote cast) APE – All You Need to Know about eBook Self-publishing in XXI century is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space Related Posts: WEBIT Congress Challenges StartUps to Win a Free Stand and Opportunity to Pitch on Stage! The Art of Enchantment – Guy Kawasaki New Video Всичко за Книгата в една книга Как Facebook тълкува “Nudity and Pornography” и какво е разрешено, и какво не за публикуване? Бизнес събитията, които си струва да посетите през Май The post APE – All You Need to Know about eBook Self-publishing in XXI century appeared first on Boris Domain | The Marketing Creative Space. Прочети цялата новина Циркът Референдум 2013 – участвам, но с отвращение! http://feedproxy.google.com/~r/BorisDomain/~3/jVincxKsOrM/ „Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят!“ – със сигурност сте виждали този анархистки лозунг, изписан тук там по стените на сградите или поне из виртуалните стени в социалите мрежи. Опазил ме Бог, не съм станал анархист, нито съм преминал към „другия бряг“, да успокоя хората, които ме познават. И все пак, наблюдавайки и анализирайки т.нар. кампания около т.нар. първи референдум в демократичната история на България, с все по-силна убеденост ми иде да напиша: „Ако този референдум би променил нещо,  щяха да го забранят!“ Дни и нощи мисля и разсъждавам за бъдещето на българската енергетика и все не мога да постигна хармония със себе си. ОК, какъв ми е изборът? Ако бойкотирам референдума “АЕЦ Белене”, се превръщам в последовател на поредната ренегатска партийка в родния oбществен живот – тази на Меглена Пръмова, пардон Кунева. Е не, по-скоро бих подкрепил жреца на Тангра Йоло Денев, отколкото поредното политическо недоразумение, било то и с брюкселски аромат. Ако участвам в референдума и гласувам със “ЗА“ (абсурдно е, но все пак да анализираме всички варианти) ще се влея в бодрите редици на руското енергийно лоби, на чело с Р. Овч., и разни други знайни и незнайни червени „експерти“ (единият от които беше пионер на българската порно индустрия, ама що му трябваше да влиза в политиката той си знае…може би не случайно продуцира онова прословуто „атомно Ку Ку“). Ако участвам в референдума и гласувам с „НЕ“, излиза, че съм на страната на Баце, който въпреки че се гушкаше с Путин и/или Медведев (все забравям кой беше президент, кой – премиер), изведнъж се яви в образа на „Super Анти-Белене Man“ и каза, и рече „No Pasaran“ на проекта. Хич не ми се ще да ме припознават и като “костовист” или като изчезващ вид от самоизяждащата се синя  (уж) десница. Като лек комедиен щрих няма как да не отбележа, че оспорващите си „Златните малинки“ на българския политически театър с номинации за третостепенна женска роля и за най-антипатичен поддържащ политик – Мария Капон и Иван Иванов странно как се оказаха лидерите на инициативните комитети „Анти Белене“. Само като ги гледам и слушам, на мен ми идва и за трета АЕЦ да гласувам, но повече да не ми ги показват тия двамата по телевизора. В същото време тези, които можеха наистина да придадат някаква свежест и цвят в скучната сива картинка на кампанията и съответно да направят макар и мъничък пробив в абсурдното политическо статукво – ПП „Зелените“, бяха услужливо отрязани от участие в този толкова важен за обществото дебат. Акт, който едва ли изненада мнозина. Защото Зелените поне щяха да разкрият на висок глас, без да се съобразяват с партийни цветове, много нелицеприятни истини за политически далавери, корупция, комисионни, лобита и много др. въпроси, останали скрити за „послушния електорат“… Специални благодарности към Христо Комарницки!   И в крайна сметка…какво да правим? Със сигурност мнозина такива неориентирани като мен си задават тоз тежък въпрос…Ами ето какво си отговарям аз! Майната ви!  Отнася се за всички от официалната политическа сцена, представени и непредставени парламентарно! Аз няма да бойкотирам референдума и така няма да подкрепя Пръмова-Кунева (дори и да се гушка с Барозу)! Няма да гласувам с „ДА“ и така няма да дам рамо на разни Станишевци, Първановци, Сидеровци, Каракачановци и тем подобни червенеещи ДС креатури. Дори да гласувам с „НЕ“, това не означава, че ще даря гласа си на ГЕРБ и тем подобни безпринципни политически субекти, обявили се срещу АЕЦ Белене, но лобиращи за добива на шистов газ и бъдещото развитие на нови ядрени мощности в Козлодуй например! Имам приятели, които подкрепят ядрената енергетика, защото вярвят във високите технологии, и аз ги разбирам. Но всъщност истината е, че дори и най-новите достижения в ядрената енергетика нямат нищо общо с модерните технологии на ХХI век. За мен, независимо от „генерацията“ реактори и “безопасността“ на съвременните АЕЦ, тези технологии, в същността си не са се променили значимо от времето на Хирошима…Студената война….Чернобил…или Фукушима. Аз вярвам, че „мирният атом“, е част от едно минало, което трябва, колкото се може по-бързо да забравим. Технологиии, оставящи след себе си радиоактивни боклуци, които ще са проблем 25 000 години напред за човешката цивилизация и поставят под угроза живота на нашите деца и внуци, струва ми се, че е малко цинично да наричаме „екологични” или „технологии на Бъдещето”. И всеки разумен, трезвомислещ, интелигентен човек би трябвало да се съгласи с това. Или казано на прост език – това е все едно да трупаш тонове лайна в една част на апартамента си, без да имаш никаква идея, как да ги изчистиш, като се успокояваш, че наследниците ти все някак си ще се справят. И да се радваш, че вонята засега почти не се усеща в задимената ти кухня, където всяка вечер се наливаш с ракия менте и крещиш „Да живей България!”, замезвайки с шопска салата, направена от турски домати, македонски краставици и разни „пластмасови” ГМО зеленчици, омешани със сирене от палмово масло – всичко това на фона на родна ориенталска чалга, субсидирана по европейски проекти. Затова…„НЕ”, ще участвам в този цирк, макар и с отвращение…може би за последен път. Защото пък току виж точно този избор може и да промени нещичко в Системата. Колкото и наивно-идеалистично да звучи това!   Rating: 5.0/5 (4 votes cast) Циркът Референдум 2013 – участвам, но с отвращение! is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space Related Posts: Избори 2011: В страната на чалгата – изборът е за чалга политиката! Да изметем ДЕГЕНЕРАТОКРАЦИЯТА, за да не се превърнем в дегенерати! Cinderella Man – за Том Кайфър и моята любовна история с Пепеляшка… In House или Outsource модел – къде е мястото на Social Media маркетинга в структурата на една организация? Гласуването по интернет в България ще превърне изборите в черна борса за покупкопродажба на гласове…за… The post Циркът Референдум 2013 – участвам, но с отвращение! appeared first on Boris Domain | The Marketing Creative Space. Прочети цялата новина Всичко за Книгата в една книга http://feedproxy.google.com/~r/BorisDomain/~3/gOOTlHxW9wU/ Интервю с доц. д-р Милена Цветкова, провокирано от новата й научна монография “Книгата като Медия” За книгата като богопроизводна медия. За етимологията, археологията, генеалогията и еволюцията на книгата. За книгата като тяло и текст. За обратната връзка с книгата. За опасната и манипулативната книга. За еротиката и патологията на книжното тяло. За бъдещето на книгата. За всичко това и за още много и интерсени факти и идеи, свързани с първата медия на човечеството – Книгата, може да прочетете в последната монография на Милена Цветкова “Книгата като Медия”, издание на “Ентусиаст“, част от поредицата на издателството “Enthusiast Libris”. Доц. д-р Милена Цветкова е преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Защитила е дисертационен труд „Четенето – антиманипулативен филтър. Индивидуалност и аудиовизуална манипулация“. Автор е на монографиите „Четенето – антиманипулативен филтър“, „Комуникационен мениджмънт“ и „Информационна култура: Името на четенето“. Автор-съставител на пет биобиблиографии. Съавтор е в енциклопедиите „Българска книга“, „Български енциклопедичен речник“, „Съвременна българска енциклопедия“. От 2001 г. до днес разработва и преподава дисциплините „Книгата като медия“, „Съвременно световно книгоиздаване“, „Теория на четенето“, „Читател и четене“, „Писане на дипломен проект и работа с източници“, „Научноизследователски проект“. Ръководи магистърските програми „Печатни медии“ и „Книгоиздаване“ (от 2004 г.). Води образователния курс за докторантите във ФЖМК „Методика на дисертационното изследване“. Написала си 600 страници книга за Книгата, като проследяваш развитието й отпреди 35 000 г., цялата пред-гутенбергова епоха и след нея, до наши дни. Можеш ли да синтезираш твоята идея за Книгата в 6 изречения? Книгата – това е разказ със знаци върху материална или виртуална площ. Това е била книгата преди 7000 години, това ще бъде и след още толкова. Като започнем от каменната библиотека в Ика, преминем през глинените плочки в Месопотамия, книгите колони и книгите стени в Древен Египет, златните книги на етруските и стигнем до най-невъобразимите форми на „живи“ или телепатични книги в научната фантастика – всичко това са „медиуми“ за четене. След 7000 години нищо чудно върховата иновация да са отпечатаните хартиени книги, а електронните да са пазен в крионов кувьоз музеен експонат. Но името на изобретението ще бъде винаги „книга“. Мисията на това изобретение е константа – да разкажеш история от разстояние от свое име в свое отсъствие. Книгата за мен е първата и последната медия на човечеството. Често пъти изказваш “еретични” тези, които са встрани от общоприетите идеи. В “Книгата като Медия” пишеш за “патологика на книжното тяло”, за опасните книги… Опасна книга априори не съществува. В смисъла на „книгата като издателски продукт“ опасни книги няма. Но в смисъла на „книгата като медия“ говоря за текстове – посредници в криминални актове и за текстове – съучастници в престъпността. Опасността е заложена в съдържанието – сектантско, нацистко, негационистично, дискриминационно, шовинистично, антисемитско, фундаменталистко, терористично и т.н. Сред опасните книги ще разпознаем и Деветте книги на Деветимата непознати и „Ръкописът на Войнич“. Що се отнася за главата „Патологика на книжното тяло“…. в нея разкривам криминогенното „поведение“ на книгата. Тук ще узнавам кои са книгите убийци и отровните книги, как книгите се превръщат в библиокадаври, в книги-пластинати, в книги с втъкана трупна пепел, ДНК и кръв и как антроподермичната библиопегия оправдава книгите от човешка кожа. Какво е “анти-книга”? Анти-книгата е нефункциониращата книга, книгата без читател. Наричам я несъстоялата се медия – нежеланата книга, ненужната книга, еднократната книга и празната книга. Книгата манипулатор ли е? Всяка книга манипулира. При всяка книга манипулацията е възможна, когато за читател се търси индивидът от тълпата – „тълпоидът“. Книгата е най-предпочитаното в научните среди средство за манипулация: като започнем от класическия пример за Дон Кихот, преминем през душевните състояния на Пушкиновата Татяна („Евгений Онегин“), мадам Бовари или Том Сойер и се спрем на буквализма в поведението на съвременните „сапунени“ и „чиклит“ дами, „екшън“ полицаи и супергерои. Как се измерва Коефициента на полезно действие (КПД) на книгата? Чрез обратна връзка, която книгата провокира. Но реалният й мащаб се вижда само когато се абстрахираме от оценките и просто измерим социалните й „децибели“. Защото високо КПД има книга, която получава обратна връзка не само във вид на читателски отзиви, рецензиране и цитиране, а и във вид на плагиатство, пиратство, кражба или цензура. Кой е по-важен – Авторът или Читателят? Не авторът, а читателят има водещо място в медийното битие на книгата. Защото авторът, преди да израсне като такъв, също е бил само читател. Читател е и докато пише. Съдържанието, което е написал, не би могло да е изцяло негово. Преди да го завърши, и той е чел, слушал, черпил идеи, имитирал, копирал от други. Авторът е читател впоследствие и на собственото си произведение. Иначе не би имало преработени или допълнени издания. Защото авторът не винаги е известен, а и не винаги е човек. Когато казвам, че авторът дори може да не е човек, имам предвид машинно генерираните текстове и книгите, писани от компютър или от робот. Читателят е този, който влива живот в книгата. Няма ли очи, които да я прочетат, книгата е „тухла“. Всички звена в жизнения цикъл на книгата съществуват само заради читателя. Без него и автори, и редактори, и преводачи, и издатели, и търговци, и библиотекари са излишни. Какво е бъдещето на Книгата според теб? Много често напоследък слушаме разни невротични апокалиптични заклинания за Края на Книгата, че Книгата щяла да умре, изместена от новите информационни технологии и новите медии, което е абсолютна глупост. Хартията умира, не Книгата, хартията гори, не Книгата! “Краят на книгата” може да се случи само, ако някак си производството на идеи се обяви в ликвидация, ако някой наложи вето върху идеята за Книгата, ако я обяви за реакционна или за вид биотероризъм спрямо човешкия мозък. Книгата притежава качества, които не могат да бъдат имитирани от новите медии. Електронната книга дойде „на помощ“, а не „на смяна“ на физическата, защото показа, че възможностите на аналоговата книга не са изчерпани. Просто не сме знаели (или сме забравили) как да ги използваме и как да ги подобряваме. В момента е почти невъзможно да се предположи какви екстри ще имат книгите след няколко години. Може би ще станат по-близки по формат до 3D филмите, но с текст за естествено четене. Вероятен носител ще е от типа „кристал“ – подредени страници с дебелина една молекула и с възможност да се проектират в пространството във всяка позиция и с всякакъв размер. Но всяка поредна иновация е доказателство за извършващия се днес обратен процес на синкретизъм, на сливане на всички медийни канали и технологии в единна среда – отново наричана „книга“. Днешната книга е ембрионът на следващата цивилизация, но в същото време е и наследник на древността. От тук може да изтеглите Съдържанието, както и 2 кратки откъса от “Книгата като Медия”: А тук може да прочетете една научна статия на Милена Цветкова по същата тема. Rating: 5.0/5 (3 votes cast) Всичко за Книгата в една книга is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space Related Posts: Дейвид Миърман Скот: Живеем във времето на Real Time маркетинга! APE – All You Need to Know about eBook Self-publishing in XXI century Бизнес събитията, които си струва да посетите през Май WEBIT Congress Challenges StartUps to Win a Free Stand and Opportunity to Pitch on Stage! Кристина Георгиева за нашествието на QR кодовете The post Всичко за Книгата в една книга appeared first on Boris Domain | The Marketing Creative Space. Прочети цялата новина Калин Каракехайов за своя проект Napred BG – българската интернет търсачка http://feedproxy.google.com/~r/BorisDomain/~3/rbWfgfwSu9w/ Гост блог-пост от Калин Каракехайов Калин се занимава активно със SEO и SEM повече от 4 години. Известен е с големите мрежи от сайтове, които изгражда, както и с някои нетрадиционни техники за линк билдинг. Основен участник в отбора, спечелил SEO състезанието “ипотпал” и лектор на SEO конференция 2011. В момента работи по различни свои проекти, сред които се откроява амбициозната идея за Българска интернет търсачка. Въпреки че Google е безспорен лидер в онлайн търсенето почти в целия свят, той не успява навсякъде да се пребори с местните търсачки. За момента у нас Google реално все още е единственият сайт за търсене, но новата интернет търсачка на България Napred.BG се опитва да промени това, предлагайки на българските потребители много улеснения, с които за момента Google не разполага. Разбира се, екипът на Napred.BG се отнася към постигнатото от Google с огромно уважение. Всеки ден в Интернет се излива неизчислимо количество нова информация, най-вече под формата на текст. Огромна част от този текст е безполезна, повтаряща се, никому не нужна информация. Никой не би могъл да се справи по-добре с подреждането на тази информация, отсяването на полезната и предлагане на търсене за части от секундата, от Google. Затова за разлика от Jabse.com например, Napred.BG не се фокусира върху техническата част, в която Google са изключително силни, а работи в посока по-добро usability. Едно от улесненията, предлагани от Napred.BG е, че когато потърсите някоя ясна или точна дума, като “linkedin” например, търсачката директно ви пренасочва към конкретния сайт. Редакторите в екипа са покрили и най-често срещаните и възможни грешки на изписване за голяма част от сайтовете (общо над 50 000 възможни търсения), така че дори да напишете “линкедин” пак ще попаднете на правилното място. Редакторите са направили и специални страници за най-често търсените у нас думи, като резултатите са ръчно подбрани и описани от тях. Така ако въведете за търсене “online filmi” ще се отвори станицата napred.bg/филми-онлайн.html. Ако искате все пак да получите резултатите на Google по дадено търсене, които ще ви представят повече като бройка сайтове, но по-малко като качество, може да кликнете на бутона “Google търсене”. Napred.BG ви дава възможността да търсите директно и в другите най-известни и често посещавани сайтове, като Wikipedia, IMDB, Zamunda, Youtube, Vbox и други. Още един начин, по който българската търсачка ви пести време, освен досега посочените, е облакът под полето за търсене, който се генерира от вашите заявки и пази често посещаваните ви сайтове само на 1 клик разстояние. Ако вашето търсене не попада в правилата, които редакторите са създали за директно пренасочване или за собствени резултати, ще бъдете препратени към резултатите на Google за това търсене. По този начин Napred.BG не ви ощетява по никакъв начин, а само може да ви спести време и да направи онлайн търсенето ви по-лесно и приятно. Повече може да научите и от това видео: Тествайте Napred.BG и дайте своите отзиви! Ако ви допадне, заповядайте и в нашата Facebook страница. Rating: 5.0/5 (2 votes cast) Калин Каракехайов за своя проект Napred BG – българската интернет търсачка is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space Related Posts: За структурата на уеб текста – как да ви харесват и читателите и търсачките Kак да създадете съвременно изглеждащ и ефективно работещ Web 2.0 сайт? Гледай видео и купувай, каквото си харесаш – креативна идея за електронни магазини Банко Стоянов: 5 уникални начина да печелиш с Креативност Всичко, което ви е нужно, да успеете с изпитите за Google AdWords сертификация The post Калин Каракехайов за своя проект Napred BG – българската интернет търсачка appeared first on Boris Domain | The Marketing Creative Space. Прочети цялата новина Всичко, което ви е нужно, да успеете с изпитите за Google AdWords сертификация http://feedproxy.google.com/~r/BorisDomain/~3/1hjwPjPmOoY/ Наскоро почти на шега реших да се пробвам да стана сертифициран Google AdWords Professional/Individual (GAP). Официалното стъпване на Google в България и професионалната работа на младия им екип, отговарящ за българското представителство също повлияха за решението ми. В крайна сметка си издържах задължителните изпити и вече мога да окача поредния сертификат на стената ми . Надявам се този пост да бъде полезен за всички, които са решили да се сертифицират в близко бъдеще. Първо, създайте си профил в Google Engage. Това е важно, защото там може да започнете с basic уроци по запознаването с AdWords платформата и най-вече, защото ви се осигуряват безплатни ваучери за изпитите, които по принцип струват 50 USD. Политиката на Google напоследък е да раздава безплатни ваучери на всеки, изявил желание да се сертифицира, така че не се притеснявайте, ако първия път не успеете. Заявявате си нов ваучер, който ви изпращат по мейл в рамките на 2 дни и след седмица (минималния срок, да се явите отново на изпит, ако не сте успели преди това) се пробвате отново. Какви са задължителните изпити, които трябва да вземете? Изпитите са 4, от които трябва да вземете минимум 2, за да се сертифицирате – Google Advertising Fundamentals Exam (за success са ви необходими минимум 85% верни отговори), който е задължителен и по избор един от 3-те „Advanced” – Search Advertising Advanced Exam (минимумът, за да се вземе е 80%), Display Advertising Advanced Exam (минимум 70% верни отговори) или Reporting & Analysis Advanced Exam (минимум 75% ). Един ваучер-код ви дава право да се явите на всичките 4 изпита. Аз лично взех “Fundamentals” от втория път, след което се пробвах на “Search Advanced”, но не успях. На следващия ден реших просто да разгледам какво представлява „Display Advanced” и го минах набързо без дори специално да съм се подготвял, но за моя огромна изненада се оказа, че съм изкарал 76% и с това съм взел и втория задължителен за сертифицирането изпит. Като допълнение – за съжаление няма как да видите след края на изпита, на кои въпроси сте отговорили правилно и кои сте сгрешили, системата нe позволява това. Какво представлява самия изпит? Влизате в Сертификационния център на Google  и си създавате профил. От таба My exames, кликвате върху изпита, който искате да вземете, като преди това въвеждате кода от безплатния ваучер. После трябва да изтеглите десктоп апликация от Google Testing Center, от която се стартира самия изпит. Тя се визуализира full screen и няма опция за минимизиране. Преди да започнете разгледайте подробно описаните условия на изпита и функционалностите на апликацията. Въпросите за 4-те изпита са между 109 и 113, на които трябва да отговорите в рамките на 2 часа. Представляват въпрос/условие/казус с 4 отговора, един от които е верният.Програмата дава възможност да маркирате тези въпроси, за които не сте сигурни и после да се върнете отново към тях. Реално, без бързане, всички въпроси се минават за между 75 и 90 минути (в горния ляв ъгъл на интерфейса виждате колко време е изминало от началото на изпита). Така че ще ви останат поне още 30-40 минути да прецизирате отговорите си. В рамките на 2-та часа преди да сте натиснали бутона „End” на изпита, може да се връщате назад и да сменяте отговорите, колкото пъти искате. И още нещо важно – ако случайно ви спре интернета, излезе ви неотложна друга работа или усещате, че нещо не сте във форма, може да прекратите изпита и по-късно (след няколко часа или след няколко дни) да го продължите. Системата ще ви върне там където сте прекъснали, с времето, което ви е останало, когато сте излезли. Как да се подготвите за изпитите? Първо – ако нямате поне минимален практически опит с Google AdWords ( и с Google Analitycs), ако не сте провели поне 1-2 макар и малки кампании, шансът да се справите е минимален. Просто голяма част от въпросите са чисто практически насочени и за да им отговорите е задължително да сте „разцъкали” навсякъде из интерфейса на платформата. Аз например не успях да мина Search Advertising Advanced изпита, понеже не малка част от въпросите там са свързани с My Client Center (MCC), AdWords Editor и AdWords API, с които реално нямам почти никакъв практически опит. Второ, рзбира се, необходимо е и малко да се почете. Помощни ресурси има и в Engage  , но най-добре да ползвате Помощния център на Google AdWords Certification Program. Проблемът там е, че информацията е разделена на малки части, с доста линкове и препратки, което пречи да я систематизирате, особено ако имате нужда от по-цялостна подготовка, а не само от знания по определени теми, които не познавате добре. Затова аз успях да изровя една е-книга, която съдържа цялата информация от Help-а на Google AdWords Certification Program, но систематизирана на едно място (върху някакви си 345 страници). Препоръчвам ви я като безценно помагало за всичките 4 сертификационни изпита: Google AdWords Textbook-Guide from Boris Loukanov За тези с електронни четци, може да изтеглите документа в ePUB  или в MOBI формат. Неотдавна Google пуснаха тази много ценна е-книжка специално за Display рекламата в тяхната мрежа, която също ще ви е изключително полезна: Google Display Network Playbook from Boris Loukanov При успех, самият сертификат (в pdf) си го изтегляте от профила си в Google Testing Center. Други полезни ресурси от Google: Agency Age Experienced Advertiser Ads Referenced Manager Creative Sandbox   В заключение Не се опитвайте да търсите в Google някакви примерни тестове с готови отговори или нещо подобно. Няма да откриете или ако случайно намерите, няма да са актуални и едва ли ще ви помогнат особено. Съществуват и някакви платени интерактивни пакети за упражнения, но тях не съм ги тествал и не мога да ги оценя дали са полезни. Но доколкото знам, въпросите от официалните тестове за Google AdWords сертификация ги сменят изцяло или до голяма степен всеки месец, затова разчитайте най-вече на себе си. И ако трябва да формулирам какво ви е нужно, за да успеете на изпитите – това е 40% опит, 59% подготовка и 1% късмет. Успех !       Rating: 5.0/5 (5 votes cast) Всичко, което ви е нужно, да успеете с изпитите за Google AdWords сертификация is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space Related Posts: Twitter не знае къде е България! Калин Каракехайов за своя проект Napred BG – българската интернет търсачка Кой иска безплатен пропуск за Интернет Маркетинг с нулев бюджет и PR Guru? Топ 12 безплатни решения за online storage на файлове Да научим Google как се пише правилно името на България! The post Всичко, което ви е нужно, да успеете с изпитите за Google AdWords сертификация appeared first on Boris Domain | The Marketing Creative Space. Прочети цялата новина Гледай видео и купувай, каквото си харесаш – креативна идея за електронни магазини http://feedproxy.google.com/~r/BorisDomain/~3/qbwDvYCTkEI/ Фешън компанията Only и певецът Alb създадоха интерактивни “видео – shopping” филмчета, използвайки възможностите на Flash и HTML 5 технологиите. Неотдавна в интернет почти по едно и също време се появиха 2 интересни видео филмчета, които експериментират с нов креативн подход по отношение на възможностите за нестандартно е-commerce потребителско преживяване. Най-общо казано, гледате видеото и ако си харесате нещо, което видите там – дрехи, обувки, аксесоари и други предмети, можете да кликнете в “real time”, да паузирате филмчето, да разгледате офертата за дадения артикул онлайн и съответно да направите покупка, ако решите.  Първото видео, озаглавено “The Liberation”, е на датския фешън бранд “Only”. То е основа на кампанията му “Only because we can!”, представяща лятната им колекция. Идеята за креативния експеримент е на рекламната агенция Uncle Grey, а цялостната техническа реализация е на дигиталната компания North Kingdom. Cамият филм е продуциран от небезизвестният шведски режисьор Кристофър фон Райс. Препоръчвам ви да се потопите в нестандартното интерактивно “Only because we can” video - shopping преживяване, а това е интересно case study видео за самото изпълнение на проекта: За разлика от “Only because we can“, където е използвана изцяло Flash технологията за реализацията на проекта, второто видео, което искам да представя на вниманието ви, е базирано изцяло на HTML 5 и поради тази причина може да се гледа само с Google Chrome браузър. Концепцията е същата, има малки разлики в самото изпълнение. Става дума за видео клип на френския “инди” артист Клемент Дакюин, известен с творческия си псевдоним Alb, който за да финансира новия си албум, решава да продаде голяма част от вещите си, използвайки видеото на пилотния му сингъл “Golden Chains”. Още докато го гледат, потребителите могат да кликнат и да си закупят артикулите от видеото, които са “изложени” за продажба в eBay и Etsy. Проектът е реализиран от Кевин Салембие и Жулиен Боасино от агенцията CLM BBDO, а видеото е режисирано от Джонатан Брода. От този линк може да се позабавлявате с видеото (не забравяйте за Chrome браузъра)! За други два криейтив HTML 5 експеримента, създадени с подкрепата на Google Creative, може да прочетете тук и тук. Rating: 5.0/5 (1 vote cast) Гледай видео и купувай, каквото си харесаш – креативна идея за електронни магазини is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space Related Posts: This Exquisite Forest – the Next Google Chrome Creative Experiment Desperados Experience – истински маркетинг криейтив в действие SMART: Реклама в 140 знака – най-креативната Twitter кампания! Калин Каракехайов за своя проект Napred BG – българската интернет търсачка Всичко, което ви е нужно, да успеете с изпитите за Google AdWords сертификация The post Гледай видео и купувай, каквото си харесаш – креативна идея за електронни магазини appeared first on Boris Domain | The Marketing Creative Space. Прочети цялата новина Честит първи учебен ден http://www.martindimitrov.com/4638/ Уважаеми учители, деца и родители, поздравяваме ви с първия учебен ден, изпълнен с нови вълнения, възможности и надежди за по-високи постижения. На учителите пожелаваме вдъхновение в нелеката задача да образоват нашите деца. На децата желаем здраве и постоянство, а на техните родители – сила и търпение. Нека знанията, които получат децата ни в училище, положат [...] Прочети цялата новина Приоритети на Синята коалиция за новия парламентарен сезон http://www.martindimitrov.com/4631/ Безработицата е проблем номер едно на България. Кабинетът поема нов популистки път. Правителството тръгна към левия популизъм. Земеделският министър замразява цените на основни стоки. Управляващите продължават да толерират монополите. Това, което се случва с цените на горивата, е наистина скандално. В България няма конкуренция, цели 16 страни в Европейския съюз имат по-ниска надбавка на бензина. Монополите [...] Прочети цялата новина ГЕРБ отново отвориха вратите на комунизма в България http://www.martindimitrov.com/4622/ Една от причините за провала на комунизма са фиксираните цени. От миналата седмица ГЕРБ потвърдиха убеждението, че връщат комунизма в България със замразяването цените на храните за три месеца в големите хранителни вериги. Нормални цени се защитават с конкуренция, а не със затвърждаване на монополи и картели. Държавата вместо да защити малките и средни предприятия, [...] Прочети цялата новина Емблематичните лица на БСП да инвестират в АЕЦ “Белене” http://www.martindimitrov.com/4618/ Лятното фиаско на БСП, които решиха да претоплят отново проекта “Белене”, може да се окаже голяма заблуда за стотиците българи, подкрепили подписката за референдум. Сериозна част от подписите на социалистите е събрана с лъжа. Стотици българи са били подмамени да участват заради мотива, че проектът “Белене” ще доведе до намаляване цената тока. Всъщност “Белене” означава точно обратното – [...] Прочети цялата новина Нов блок в “Козлодуй” ще произвежда два пъти по-енвтин ток от “Белене” http://www.martindimitrov.com/4614/ Активисти на БСП събират подписи за АЕЦ “Белене”, като целенасочено подвеждат хората, че подписката е за поевтиняване на тока. Част от хората не четат и подписват. Вчера бях заедно с икономическата комисия в “Козлодуй” и разгледахме четирите възможни площадки за строеж на допълнителен седми блок.  За пореден път след разговори със специалисти се убедих, че [...] Прочети цялата новина Против данък нива http://www.martindimitrov.com/4612/ Тези дни кметове поискаха въвеждането на данък нива, с който да се облагат земеделските земи. Явно някой титан е пресметнал, че така ще попълни местния бюджет. Само че негативите ще бъдат много повече от възможните ползи. И без това пазарът на земеделски земи не се развива добре, така ча въвеждането на данък ще намали цената [...] Прочети цялата новина Нов лобистки закон? http://www.martindimitrov.com/4605/ Вижте чл. 50 и чл.50а в Закона за физическото възпитание и спорта. Като гледам без търг или конкурс вече освен хижи, ще могат да раздават и стадионите, вкл. Васил Левски http://parliament.bg/bills/41/102-01-90.pdf Ако целта е футболните клубове да взимат под наем стадионите, то това би било логично. Но допускам, че покрай сухото и мокрото. Ще се [...] Прочети цялата новина Ще гласувам за Ваньо Шарков http://www.martindimitrov.com/4600/ Убедено ще подкрепя Ваньо Шарков за председател на СДС по следните причини: най-разпознаваем от всички кандидати, останалите има опасност да не се запознаят с избирателите до парламентарните избори има огромен административен и политически опит един от най-активните депутати. Ще използва парламентарната трибуна, за да развива тезите на СДС. Останалите кандидати, които не са депутати са [...] Прочети цялата новина Частна Белене – мисия невъзможна http://www.martindimitrov.com/4596/ През последните дни се заговори, че ще се строи  ”Белене” като частен проект. Това би означавало инвеститори да извадят поне 10 млрд. евро. За всеки, който се интересува е ясно, че такива инвеститори няма и не се очертава да има. Тогава е интересно по какви причини се говори за мними и несъществуващи инвеститори. Много е [...] Прочети цялата новина Долу ръцете от плоския данък http://www.martindimitrov.com/4594/ Събраха се най-умните глави в държавата и решиха, че плоският данък пречи на България да премине кризата. Първо БСП решиха да се върнат отново, към автентичните комунистически корени и се обявиха за премахването му. След това и други “видни” специалисти се обадиха по въпроса. Тенденцията започва да става опасна затова да се имат предвид поне [...] Прочети цялата новина Борисов, стига с мечти-полуфабрикати http://www.martindimitrov.com/4589/ В последните дни премиерът Бойко Борисов определи ГЕРБ като машина за избори, въпреки загубите в Кюстендил и Съединение на местния вот. Освен това Борисов представи управляващата партия като фабрика за мечти на десните избиратели. Причината – ГЕРБ изпълнили исканията им като спрели проектите АЕЦ”Белене”, „Бургас-Александруполис” и кабинетът поддържа финансова дисциплина и бюджетен дефицит под 2%. [...] Прочети цялата новина Депутати от СДС успешно защитиха малкия бизнес http://www.martindimitrov.com/4585/ Парламентът почти единодушно одобри законопроект за изменение и допълнение на закона за стоковите борси и тържищата, внесен от депутати от СДС и Герб (в името на доброто имаме и съвместни инициативи), с който спираме идеите за закриване складовете на едро. С предишен законопроект на Министерски съвет се въвеждаха тежки допълнителни изисквания към тези складове, които щяха [...] Прочети цялата новина Обединение срещу тъмните сили http://www.martindimitrov.com/4582/ Да обединяваш е трудна работа. Да обединяваш ценности, а не интереси още по-трудно. И това го знаех, когато преди три години бях избран за председател на СДС. Тогава си поставих целта да работя за единството в дясно – за политики, които да променят България и да дадат шанс за по-добър живот на гражданите й. На [...] Прочети цялата новина Голяма победа за десните в Кюстендил http://www.martindimitrov.com/4578/ Искам да поздравя всички демократи в България с победата в Кюстендил. Основна заслуга има кмета Паунов, който свърши страхотна работа за града. Нашата коалиция печели 14 съветника, БСП -7, а Герб и Лидер по 4. Почти през целия ден бях в града. БСП убедително спечели ромските гласове, явно с най-добрата “програма”. Призовавам всички партии да [...] Прочети цялата новина България няма нужда от горски цар http://www.martindimitrov.com/4576/ Лобистките поправки в Закона за горите създават сериозни опасности за безразборна сеч, строителство и вилнееща корупция. Законопроектът, който предстои да се гласува окончателно тази седмица в Народното събрание, ще короняса земеделския министър Мирослав Найденов за „горски цар” – еднолично ще определя „концесионерите” на ски пистите и ще назначава новите „горски милионери”, като раздава правата за [...] Прочети цялата новина Казанлък отбеляза Деня на Европа с отличие за Илиана Иванова http://ilianaivanova.eu/blog/6409/%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b0%d0%bd%d0%bb%d1%8a%d0%ba-%d0%be%d1%82%d0%b1%d0%b5%d0%bb%d1%8f%d0%b7%d0%b0-%d0%b4%d0%b5%d0%bd%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b0-%d1%81-%d0%be%d1%82%d0%bb/ В Деня на Европа областният управител Недялко Недялков участва в тържественото отбелязване на празника в Казанлък. Официалната част започна в общината, където любезните домакини зам.-кметът Лилия Цонкова и Николай Златанов – председател на общински съвет, връчиха плакет и почетен знак за отличие на бившия евродепутат Илиана Иванова. Тя бе удостоена с наградите за приноса, който [...] Прочети цялата новина В Европейския парламент 2009-2012 http://ilianaivanova.eu/blog/6390/%d0%b2-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b5%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%8f-%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%bb%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82-2009-2012/ Скъпи приятели, На този уебсайт ще откриете информация за дейността ми като евродепутат за периода 2009-2012 г. Тук може да научите повече за моята работа в Комисията по бюджетен контрол, Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите, Специалната комисия за финансовата, икономическата и социалната криза, Комисията по икономически и парични въпроси както и Делегацията за сътрудничество с Народна Република Китай. Ще [...] Прочети цялата новина Седмица „Европа-България” в област Търговище http://ilianaivanova.eu/blog/6386/%d1%81%d0%b5%d0%b4%d0%bc%d0%b8%d1%86%d0%b0-%e2%80%9e%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f%e2%80%9d-%d0%b2-%d0%be%d0%b1%d0%bb%d0%b0%d1%81%d1%82-%d1%82/ В периода 1-7 декември в област Търговище се провежда седмица „Европа-България”. Инициативата, чиято цел е да популяризира сред гражданите ценностите и приоритетите на Европейския съюз, се организира от Областна администрация Търговище. Офисът на евродепутат Илиана Иванова също взе участие в кампанията. Представител от екипа на г-жа Иванова участва в дискусия с ученици от градовете Търговище и [...] Прочети цялата новина На слънце бялото става червено http://sulla.bg/2013/08/02/2865.html Миналата седмица в медиите се мярна новина, интересна с това, че на пръв поглед не би трябвало да е интересна с нищо. На някакво поредно заседание на парламента се повдигнал въпросът за депутатската ваканция. Заседанието било забележително единствено с обстоятелството, че наред с другите депутати, в залата се намирал и г-н Бойко Борисов – депутат от опозицията. Получила се някаква препирня, в която г-н Борисов застъпил схващането, че парламентът трябвало да се откаже от лятна ваканция – нали знаете, както народните приказки не могат да минат без принцесата, ламята, юнака и добрата фея, така съвременният популизъм не може без идеите, че на депутатите трябва да се вземат автомобилите, да не им се дават кюфтета и да не ходят на море. Когато някой от залата се провикнал да похвали г-н Борисов за хубавия загар, тоест да намекне, че г-н Борисов вече е посетил морето, той отвърнал, че тенът му бил генетично заложен. Той самият искал да бъде рус, бял и със сини очи (тоест като мен, ха-ха!), но какво да правиш – природата го създала да е такъв, сякаш току-що се връща от море. После г-н Борисов си тръгнал, а журналистите го подгонили из кулоарите, препъвайки се един в друг и писукайки отзаде му най-различни въпроси. Той, без да намалява крачка, се обърнал през рамо, повдигнал вежда и им казал: „Отивам да се избеля“. Ето на това събитие се натъкнах миналата седмица и дълго се чудих защо средствата за масово осведомяване са пожелали да го отразят, докато днес не ми просветна, че всъщност става дума за алегория. Става дума за цветовете на политиката! Ето, г-н Борисов се е родил в естествения цвят на българската политика – мургав. През по-голямата част от новата си история, още от края на 19 в., тя е била мургава и като мургава се е държала. Имало е обаче и моменти, когато е искала да се избели, че да заприлича малко на света, защото сигурно и тя като г-н Борисов тайничко си е мечтала да е руса със сини очи. Какво ще стане с г-н Борисов, когато се избели, както обеща на журналистите? Логично, ще стане бял. И като такъв вероятно ще отиде на море, защото парламентът все пак няма да се лиши от лятна ваканция, пък и да се лиши, г-н Борисов и без друго е отказал да го посещава. Но какво става, когато един човек излезе на слънце изпод сенчестите подмоли на властта и околовластието? Нищо, ако е мургав по рождение, но не и ако се е избелил преди това. Както знаем от наблюденията си върху снежно белите чешки, полски и немски гостенки на Черноморието, на слънце бялото бързо става червено. И ако г-н Борисов се е въртял старателно на всички страни, както вероятно ще се върти в тъй сложната политическа ситуация, то наесен ще се появи в политическия живот червен отвсякъде. Червен от всякъде ще се появи и другарят Станишев, но при него е друго – той така се е родил. Червен отвсякъде вероятно ще се появи и премиерът г-н Орешарски, макар че той почервеня сравнително по-късно, някъде при по-предишното управление. Впрочем, чели ли сте първият отчет на правителството? Това е документ, в който в зелен цвят са отбелязани онези задачи, които правителството вече е изпълнило. Всички зелени параграфи в отчета се отнасят единствено социални и популистични мерки – надбавки, енергийни помощи, цена на тока. В такива мерки няма нищо лошо, но това са мерки, които харчат, а не печелят пари. В разделите за икономика, малък и среден бизнес в отчета на правителството няма нито един оцветен в зелено параграф. А трябва да е точно обратното: парите първо трябва да се изкарат, а после да се харчат. Защото дори и в домакинствата, ако харченето на парите изпреварва тяхното спечелване, винаги се стига до теглене на заем, който после трябва да се връща от същите тези хора, които сега весело ще го изхарчат. А че в момента ще се случи именно весело харчене, ясен признак е актуализацията на бюджета и допълнителното ни задлъжняване с още един милиард. Не, в задлъжняването също няма нищо лошо, но е особено важно кой прави дълга и за какво ще го похарчи. Радва ли се сегашното управление на достатъчно одобрение от страна на хората, та да си позволи дързостта да тегли един милиард от тяхно име и да го обезпечи с техните доходи? И дали управлението ще вложи заема в реформирани сектори, така че тези сектори в бъдеще да произвеждат принадена стойност, или просто ще го изяде и, с извинение, ще го изака? Именно затова първите зелени пасажи в отчета трябваше да бъдат в секторите икономика, малък и среден бизнес, а не в социалните дейности. Но когато почервеняването е повсеместно, зелените сектори се появяват не там, където трябва. Ето как се оказва, че избелването на политиците не е случайно, а е симптоматично и многозначително. То е прелюдия или към показването на истинския им цвят или придобиването на някакъв друг цвят, изгоден им от гледна точка на политическата конюнктура. А пък аз от своя страна, като отказвам да определям истинския цвят на Картаген, не спирам да мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен. За в. “Труд“ Tweet Прочети цялата новина Десният човек в девет точки http://sulla.bg/2013/07/19/2861.html На търпеливите читатели на този иначе политематичен блог предлагам изказването си на дискусията “Българската десница – ценности отвъд прехода“, на която ме поканиха господата от Младежкия консервативен клуб. Дискусията беше изключително интересна, като моят принос за това беше съвсем скромен. Казах неща, които съм казвал и писал и преди. Новото е парадигмата от 9 признака на десния човек. Който отговаря на поне 5 от 9-те, може формално да бъде броен за десен. Вие десни ли сте? Затегнете коланите, запалете цигарите и четете… В нашия иначе умен и съдържателен обществен дебат по политическите въпроси трайно са се настанили две неправилни схващания. Според първото вече не си струва да се говори за ляво и дясно в политиката, защото тези понятия са се изпразнили от първоначалното си съдържание в днешния модерен свят. Второто е че десницата в България е в криза, граничеща с разпад и че в дясно могат да бъдат наблюдавани само жалки отломки на минала слава. Започвам изложението на възгледите си за дясното в България, като изразявам любезно несъгласие с тези две твърдения. Първо, не съм съгласен, че лявото и дясното в политиката са се размили едно в друго, че вече не са това, което са били и човек трябва да избягва да ги споменава много често, когато се опитва да определи сам себе си политически. „Какво значи ляв, какво значи десен? Аз съм това, което съм!“. Такива мисли и такива изказвания могат да бъдат удобни единствено на политици, които искат „максимално да разтворят ветрилото“, тоест да убедят колкото може повече хора да гласуват за тях, независимо от техния икономически, социален и културен профил. Всъщност това че даден човек не може или не желае да определи себе си като ляв или десен, не значи, че не е ляв или десен. Ако котката не мисли себе си като Felis silvestris catus, това не означава, че не е. Така както човек физиологически се дели на мъж и жена, така и политически се дели на ляв и десен. Единното ни и неделимо тяло има две ръце и два крака, две очи и две уши и всички тези крайници и органи са от Бога създадени леви и десни и никога, в никакъв модерен и прогресивен свят, няма да престанат да бъдат такива. Лявото и дясното са част от цялото и цялото без тях не може да постигне целостта си. Разликата е че лявото и дясното в анатомията са дадени веднъж завинаги, докато политическото ляво и дясно могат да се сменят в убежденията на един човек с промяната на социалното му положение и дори само с промяната на възрастта. Когато съм млад предприемач, когато мачкам конкуренцията, когато плащам данъци и осигурявам работни места – аз съм десен. Когато остарея и се пенсионирам и започна повече да се интересувам от предлаганите социални услуги – тогава може би ще стана по-ляв. Същото ще се случи, ако бизнесът ми се разори и аз се принудя да се наредя на опашка в бюрото по труда. Но дори и на човек да му се случи, принуден от обстоятелствата, да промени политическите си убеждения и да премине от ляво на дясно или пък от дясно, на ляво, то това не значи, че лявото и дясното вече не съществуват. Напротив, това още веднъж доказва непоклатимото им съществуване. Още повече, че социално-икономическата ситуация на човека, както ще видим по-нататък, е важен, но не единствен фактор при неговото определяне като ляв или десен. Съгласен съм обаче, че има разколебаване в дефинирането на хората като леви и десни. И това разколебаване идва от нежеланието ни да си признаем, че краткият, но динамичен и вълнуващ исторически период, наречен „Български преход“, вече завърши. Много хора надигат глас: „Кога най-сетне ще свърши този преход?!“. Ами че той отдавна свърши, обаче този факт не искат да приемат онези, които смятат, че по подразбиране преходът трябва да ни изведе в една богата и просперираща България, където хората получават страшно много пари, независимо дали работят нещо или не, България, която по своята икономика и социална система прилича на нещо като Германия, Англия или Франция от добрите й времена. Никъде не пише, че краят на прехода трябва да се ознаменува с фойерверки и мед и масло от чешмата. Преходът ни изведе там, където е мястото на една държава с нашата история, нашата култура и нашето население и в това няма нито нещо лошо, нито нещо ненормално. Няма страшно! Това, че преходът свърши, не означава, че движението е спряло. Сега сме напълно свободни да ковем съдбата си и да градим бъдещето си. Преходът обаче наистина свърши и ясни белези за това са смяната на тоталитаризма с многопартийна парламентарна демокрация, приключилата приватизация и успешното членство на България в евроатлантическите структури. Сега България е прозападна капиталистическа страна с гарантирана частна собственост и защитени човешки права, независимо от нередностите по тези показатели, които често са тежки. Ясен белег за края на прехода е и кризата в политическата система или поне усещането за такава. Усещането за изчерпване на политическата система вече два пъти тази година изкарва хората на улиците, за да търсят нещо ново, което да отговаря на новата ситуация, в която се намира обществото. Всеки, който казва, че има нужда от промяна в политическата система, признава, че преходът е свършил. Аз пък казвам, че преходът е свършил, без да има нужда от промяна в политическата система. Докато в България възстановяването на монархията продължава да бъде утопия, многопартийната демократична парламентарна република няма алтернатива. Тя трябва да се защитава и развива, а не да се подлага на съмнение. Проблемът не е в нормативната уредба на обществото, а в това, че никой не се съобразява с нея и вече са развити такива рафинирани схеми за заобикаляне на законите, че с пълно право можем да кажем: ние живеем в две действителности и всяка от тях си има свои закони и свои герои. Но в момента не става дума за двете действителности, в които живеем, а за лявото и дясното и преди всичко за дясното. Една от причините да се чуват гласове, които твърдят, че ляво и дясно вече няма, е промяната в същността на десните хора, свързана именно с края на прехода. По време на прехода основна характеристика на десния човек беше антикомунизмът. Както се викаше тогава по площадите: „Кой не скача е червен!“. Тогава много хора определяха себе си като десни, единствено защото бяха пострадали от комунистическия режим или пък по време на този режим не бяха успели да постигнат онова, което смятаха, че заслужават. Сред тези „десни“ хора на прехода имаше мнозина, които бяха антикомунисти, но вярваха (а и продължават да вярват) в социалната държава и нейната водеща роля в икономиката. Същевременно през прехода имаше много „леви“ хора с икономически и финансови интереси по цял свят, които с консервативна страст желаеха дълговечното запазване на онова статукво на червени куфарчета с пари и обръчи от фирми. И днес много от „десните“ хора са по природа леви и много от „левите“ хора по икономически и социален признак са десни. Или поне така изглежда, ако приемем, че водеща в определянето на хората като леви и десни е икономиката. Трябва ли обаче безрезервно да приемаме такова схващане? Заклинанието на последните години е „икономически растеж“. Това според всички е рецептата за излизане от световната финансова и икономическа криза. Аз пък мисля, че икономическият растеж не е достатъчното, дори не е главното условие човек да се чувства щастлив, ако изобщо приемем за вярно, че човек непременно трябва да се чувства щастлив и че това е смисълът на всички усилия на обществото. Фетишът на икономическия растеж е потреблението, а потребителят от света на рекламите, този, който от ден на ден трябва става все по-богат и все по-задоволен откъм бира, чипс и дамски превръзки, не е най-симпатичната форма на живот, създадена от еволюцията и в никакъв случай не е образ и подобие Божие. Тоест, когато искаме да определим десния човек или десния избирател, не бива да се ръководим само от икономически критерии. Кои са нещата, които характеризират един човек като десен? 1. Десният човек иска сам да печели парите си и да се грижи за себе си и за семейството си, като разчита на своите способности, трудолюбие и упоритост. 2. Десният човек е индивидуалист, а не колективист. 3. Десният човек е активно солидарен, а не пасивно социален. Християнството е дясна доктрина, защото казва: „Ако имаш две ризи, дай едната на ближния“. Ако беше лява доктрина, щеше да каже: „Ако нямаш нито една риза, иди да си вземеш от ближния“. 4. Десният човек иска честно и законно да се съревновава с другите хора и в това съревнование да създава материални и духовни ценности и да се стреми към съвършенство. 5. За десния човек частната собственост е свещена и неприкосновена. За него най-доброто богатство е наследеното богатство. Затова десният човек, дори да не е получил наследство, се стреми да остави наследство. 6. Най-голямата ценност на десния човек е свободата на духа и съвестта, която му позволява да направи разлика между добро и зло и го поставя пред отговорността да избере едното от тях. 7. Най-висшият морален дълг на десния човек е да зачита свободата,  достойнството и собствеността на другия. 8. Десният човек вярва в Бог, тоест приема, че истината, доброто и красотата са обективни. Че са абсолютни, а не относителни категории и не зависят от обществена или междуличностна договорка. 9. Понякога десният човек е монархист по философски и политически убеждения, защото е устроен така, че винаги да търси и да изисква от властта истина и справедливост. Както виждате, това вече няма нищо общо нито с антикомунизма, нито със социално-икономическия детерминизъм. Ако един български избирател отговаря на поне пет от тези девет условия, то той би могъл да бъде определен като „десен човек“, който би познал себе си в идеологията на някоя истинска дясна партия и би гласувал за нея. Именно тези хора са българската десница и аз не мисля, че те са в някаква криза. Би било много полезно и поучително, ако някой преброи истинските десни избиратели. Не тези, които се „пишат“ десни от носталгия по антикомунизма или от хиперлоялност към един или друг „десен“ лидер, а онези, които отговарят на поне пет от горните девет условия. Тогава ще знаем коя е българската десница. Тъй както Светата православна църква са миряните, кръстени во Христа, а не клирът, така и българската десница са десните граждани, а не политическите партии, които ги представляват. И ако през последните години някой е в криза, то това не е българската десница, а нейното политическо представителство. В криза е и доверието на гражданите към тяхното политическо представителство. Толкова дълбока криза, че ги прави от една страна омерзени и фрустрирани от досегашните десни партии с всичките техни цепения, люспения и тънки инженерни сметки за попадане във властта, а от друга страна хронично подозрителни, мнителни и даже параноични спрямо всяко ново нещо, което се опитва да се появи. Параграф 22: за да ти повярват, трябва да си познат; ако си познат и известен – значи си оцапан. Ако си известен, ще кажат: „Ааа, знаем го ние тоя…“; ако си ново лице, ще вдигнат рамене: „Кой го знае пък тоя?“. Изобщо, както е казал Дъглас Адамс в „Пътеводител на галактическия стопаджия“, ако някой поиска властта, то това вече е достатъчно основание тя да не му се дава. Но тъй като, ако ние, десните хора, не вземем властта, то ще я вземе някой друг и тогава ще е неприятно за всички, добре е временно да се откажем от сложността на своята свръхинтелигентност и болезнен индивидуализъм и да видим има ли някакво просто решение на проблема дали могат да бъдат представени и как да бъдат представени във властта онези около три милиона души, отговарящи на поне пет от горните девет условия. Няма да влизам в подробности колко и какви биха могли да бъдат тези „прости решения“. Няма и голямо значение дали нов десен политически субект ще се появи на абсолютно чисто поле или пък ще се мине през коалиции на стари партии. Това е технология. Важното е новият десен проект да покаже, че се случва на принципите на политическия морал, а не на познатата грозна калкулация на интереси. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен. Tweet Прочети цялата новина Опасността да размишляваш http://sulla.bg/2013/07/11/2858.html Завчера Конституционния съд отхвърли искането на ГЕРБ да бъдат касирани последните парламентарни избори. Разискванията са били главно около казуса с онези 350 000 бюлетини, които бяха заловени в деня за размисъл. Причината да се поиска цялостна отмяна на изборите не са фалшивите бюлетини, заловени в готовност за експедиция по избирателните райони, нито скандалът, който гръмна в публичното пространство, а обстоятелството, че този скандал е гръмнал точно в деня за размисъл. Тоест, ако фалшивите бюлетини бяха хванати през някой друг ден или пък изобщо не бяха хванати, то нямаше да има никакъв проблем и конституционните съдии щяха да бъдат оставени намира да мъдруват върху по-важни неща. Ето така нашето бедно и изнервено общество за пореден път си зададе въпроса що за чудо е този ден за размисъл и нужно ли е изобщо да го има. На мен денят за размисъл винаги ми е приличал на деня на жената. Така както веднъж годишно българският мъж е кавалер, уважава и цени жената, така и веднъж годишно (или на няколко години) българският избирател размишлява. Добре е да вярваш, че макар и само понякога българският избирател размишлява. Разлики между осми март и деня за размисъл безспорно има, като най-драматичната от тях е тази, че във втория случай кръчмите не дават алкохол, докато в първия се надпреварват да правят тъкмо това, но като цяло принципът е един и същ. И ако не беше денят за размисъл, сега нямаше да губим времето на Конституционния съд, но пък щяхме да пропуснем и насладата от цирка, който се разиграва около искането за касиране. Да поразмишляваме, макар че не е ден за размисъл и някой би ни изгледал с озадачено повдигнати вежди. Така както ГЕРБ подаде оставка на правителството си и оглави протестите срещу себе си, така и поиска да бъдат касирани изборите, организирани и проведени еднолично от него. По този начин ГЕРБ каза, че не признава изборите си, но пък депутатите му ги признаха, като положиха клетва. Положиха клетва, обаче отказаха да ходят в парламента да я изпълняват. Отказаха, защото се обявиха за предсрочни избори, но не и преди да се промени лошият и действащ в момента избирателен закон, който самите те трескаво създадоха в края на предишния си мандат. БСП пък подскочи до тавана в лицето на лидера си Станишев и заяви, че искането за касиране е „пораженческа и деструктивна позиция“ и настояванията за предсрочни избори ще доведат до „хаос и нестабилност“ в страната. Но какъв беше космосът, който предложи правителството в замяна на онзи хаос, от който така се бои? Улични протести. Протестите предизвика пъстрата кавалкада от ярки назначения, сред които бивши членове на групировки и хора, които не знаят, че са били назначени, начело на която гордо се пъчи преживелия своя трагически катарзис Делян Пеевски. После, правейки се, че по улиците на София нищо не се случва и стриктно инструктирайки полицията и тя да се прави, че нищо не се случва, правителството си задвижи Южен поток, обяви, че ще ремонтира бюджета, че ще увеличава държавния дълг и всичко останало. На този фон Волен Сидеров, сринал рейтинга си до 2-3% благодарение на откровено безпринципното си политическо поведение, изпълни пространството с такива крясъци, че стресна хора даже и в чужбина. От ГЕРБ се отцепиха няколко души, сред които и един от най-верните на г-н Борисов сподвижници – Мирослав Найденов. Говори се, че ще ги последва част от парламентарната група на ГЕРБ. Така г-н Сидеров ще престане да бъде магьосникът, който държи ключа към кворума, а ГЕРБ и БСП ще стиснат ръце в името на националното спасение. Не мога да си представя, че ако в деня за размисъл някой наистина е размишлявал, сега щяхме да имаме парламент, в който първата политическа сила е опозиция, която обаче отказва да се явява в зала, и правителство на коалиция, в която националистите подкрепят турците, чиито килимчета съвсем неотдавна палеха пред джамията, а пък турците подкрепят столетницата, която им спретна възродителния процес, с което стана формалната причина за създаването на ДПС. За какво ни е тогава ден за размисъл! Освен пък ако изборите са били резултат не от размишление, ами просто са били купени, откраднати и фалшифицирани. Но и така да е било, то от деня за размисъл пак няма смисъл. Колкото и да размишляваш, някой пак ще си плати и ще направи каквото е решил. Наистина, що за чудо е този ден за размисъл и нужно ли е изобщо да го има. Като седнеш да размишляваш, макар и така – съвсем набързо, както седнахме сега, най-много да ти докривее и както казва Яворов: „И гледаш, слушаш, не знам досадно защо ти стане: их, опустяло!“… Така че по-добре да не размишляваме и ден за размисъл да няма. Мисленето ражда тъга. Затова ми става тъжно, когато си мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен. За в. “Труд“ Tweet Прочети цялата новина Дзен и изкуството да протестираш http://sulla.bg/2013/06/26/2852.html Довечера ще участвам в предаването “Лице в лице”  по bTV и там ще ме питат за Харта 2013 и протестите. Ето какво смятам да отговоря, ако остане достатъчно време: Протестите са много симпатични и обнадеждаващи, но са организирани неправилно. Вместо да обикалят бавно софийските улици със свирки и барабанчета като на някой хепънинг от рода на „София диша“, хората трябва да стоят мълчаливо около парламента и никъде другаде. И трябва да стоят там не след работно време, когато слънцето се скрие и се поразхлади, а трябва да стоят денонощно на смени. Присъствието на хората пред парламента трябва да има само едно единствено искане към законодателния орган – да промени избирателния закон, както следва: 1. Нови избирателни списъци, съставени чрез активна регистрация на гражданите, за да се неутрализират т.нар. „мъртви души“ и възможностите за злоупотреба с тях; 2. Въвеждане на машинно гласуване; 3. Въвеждане на задължително гласуване. Тези промени са напълно постижими и то в кратки срокове. Когато парламентът гласува нов изборен закон и той влезе в сила, правителството подава оставка, парламентът се разпуска и се назначават нови предсрочни избори. Това ще бъде правото ни на последен опит да спасим парламентарната демокрация, преди кризата да се превърне в безизходица и да се наложи да търсим с каква друга демократична форма да управление да я заменяме. Разбира се, има още много какво да се иска. Трябва да се регулира медийната среда, да се неутрализират възможностите за нерегламентирани финансови инвестиции в изборите като купуване на медии и журналисти, купуване на гласове и други видове изборна корупция. Тоест да се опитаме да печелим избори не само с пари. После трябва да се промени конституцията, но не и по-рано, защото едно Велико народно събрание при сегашните условия ще бъде избрано пак с договорен вот и фалшиви бюлетини. Мисля, че на първо време енергията на протестите трябва да се насочи единствено към постигането на описаната по-горе бърза и сравнително лесна задача. Идеите за работни групи и граждански комисии, които да анализират и диагностицират тъканта на подменената действителност, е великолепна и нежно красива, но не предлага т.нар. „тайминг“ – кое след кое и в какви срокове става и до какви междинни и крайни резултати води. Нещата трябва да са прости. Хората – не. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен. За OFFNews Tweet Прочети цялата новина Пророчество за дясното http://sulla.bg/2013/06/25/2847.html Ще родят ли протестите ново дясно? Ще се обедини ли най-сетне българската десница? Ще заеме ли достойното си място? Тези въпроси идват като древна молитва за дъжд, всеки път когато десните партии се издънят, разминат се с властта и започнат да се люспят от мъка. И тези въпроси ще останат без отговор, докато не получим отговор на няколко други въпроса. 1. Коя е българската десница? Грешно е да се приема, че това са партиите, които определят себе си като десни. Българската десница е голямата съвкупност от десните хора, които десните партии се ангажират да представят във властта. Както е църквата – църквата са всички кръстени во Христа миряни, а клирът води службата. За да има възраждане на десницата, всички десни хора трябва да припознаят един единствен политически субект и да му повярват, бил той лидер или партия, а най-добре и двете. Наистина, българските десни хора се промениха с годините. По време на прехода десни бяха всички антикомунисти, хора със съсипани от тоталитарния режим съдби или пък хора, които ясно виждат безбожното зло в социалистическата идеология. Сега антикомунизмът вече не е актуален. Сега, ако трябва да дефинираме десния човек, ще кажем, че това е човек, който иска сам да се грижи за себе си и семейството си, като разчита на своите способности, трудолюбие и упоритост, човек, който иска честно и законно да се съревновава с другите хора в създаването на материални и духовни изделия, човек, за когото най-голямата ценност е свободата на духа и съвестта, а най-висшият морален дълг е святото зачитане на свободата на другия. Ето това е българската десница и ако има някаква криза в нея, то е само тази, че не е адекватно представена във властта. 2. Какъв да бъде новият десен проект? След като десницата не е представена добре, логично е да се попитаме как да се поправи това. Мисля, че начините са само два: да се постигне широко дясно обединение чрез включване на повече десни партии и организации (моделът ОДС от 90-те) или да се роди нов монолитен десен политически субект чрез включване на личности, при което гражданите, които досега не са се занимавали с политика, да бъдат поне два пъти повече от професионалните политици (моделът ДБГ от 2012). Проблемът на широкото обединение е този, че неговият първи ден ще е очарователно красив, а вторият му ден ще бъде уродливо грозен. През първия ден всички ще се хванат за ръце като братчета и сестричета, а през втория ден ще започнат пазарлъците и ще се окаже, че сладките позиции са по-малко, отколкото са дори само лидерите на присъдружните партии. Механичното обединение на десните партии в най-добрия случай ще доведе до сумиране на твърдите им ядра, но битката за негласуващите от омерзение или от мързел десни отново ще остане неспечелена. Другият начин, да се създаде нов монолитен субект, както се оказа, е още по-труден. Това значи или всички досегашни доброволно да прекратят съществуването си и да се влеят в новата организация, или пък да се появи отнякъде такова лидерство, което да издигне нова кауза, която да помете и обезсмисли старите. За съжаление, нашето общество вече е доста уморено, за да посрещне нов месия, макар че знае ли човек?… 3. Какво е бъдещето на дясното? Уж оптимистично, защото всички смятат, че целокупната десница се оказа извън парламента и не ѝ остава нищо друго, освен да намери бърз и хитроумен начин да попадне в него. Ситуацията обаче се усложнява от факта, че са налице една голяма псевдолява партия (БСП) и една голяма псевдодясна партия (ГЕРБ). Това не само идеологически обърква хората, но ги кара в много случаи да гласуват за едната, защото искат другата да яде бой от някого. Ситуацията се усложнява и от кризата в доверието и уважението към личностите. Ако някой стар и доказан лидер пожелае да оглави нещо ново, всички ще кажат: „А-а, знаем го ние тоя!”. Ако пък се появи ново лице, всички ще кажат: „Абе, кой е тоя, бе! Кой го знае него!”. Така че бъдещето на дясното минава през идеологията и лидерството. В неделя Радан Кънев стана шеф на ДСБ, което, както елегантно се изрази Сашо Йорданов в далечната 1992, е хубав ден за българската демокрация. Вероятно до седмици ще стегнат редиците и други партии извън парламента. Ще започнат консултации и най-вероятно ще се излезе първо с обща оценъчна декларация, а после няколко партии ще съумеят да конструират политически субект, готов да се яви ако не на предсрочни парламентарни, то със сигурност на редовни избори за европейски парламент догодина. Когато се представи добре на тях, тази конструкция ще бъде разпозната като зародиша на ново и автентично дясно представителство и ще започне да се развива като такова. А ако междувременно БСП успее да се превърне в истинска лява партия, това ще е добре за всички. Дори и за онези, които като мен мислят, че Картаген трябва да бъде разрушен. За в. “Труд“ Tweet Прочети цялата новина Възпитателният лос http://sulla.bg/2013/06/12/2844.html Мнозина знаят и с удоволствие разказват вица за Любезния Лос, в който се чува звучно „пльок“ и след като тапата изскочи, Любезният Лос поздравява: „Добър ве-е-ечер!“. Наистина, вицът завършва с тази сцена, а ние с нея започваме, но пък едва ли това е единственият случай, когато нещо в нашия живот върви наопаки. За любезни лосове не знам, но скоро ще можем да се наслаждаваме на възпитани депутати. Вчера група бивши министри от ГЕРБ дала пресконференция. Темата била „омаскаряването на ГЕРБ от страна на новата власт“, но на фона на баналните оплаквания се прокрадва и абзацът, който ме изпълни с оптимизъм: „По думите на Дончев напускането на залата и поведението на ГЕРБ до момента има до голяма степен възпитателен характер“. След като степента на възпитателния характер е голяма, то с голяма доза надежда можем да очакваме и положителни резултати, тоест едни по-възпитани депутати, една по-възпитана политика и едно по-възпитано общество. Но дали напусналата пленарната зала група на ГЕРБ с действията си възпитава само другите парламентарни групи? Мисля, че не. С действията си в парламента ГЕРБ възпитава преди всичко своите избиратели. Защото именно те, волно или неволно, са изпратили тази партия в парламента да прави политика от тяхно име. Затова и отказът да се прави политика, макар и срещу възнаграждение, е възпитателна мярка именно спрямо тези, заради които политиката трябва да се прави. Но тръгнали в този ред на мисли, можем да продължим и нататък. Безспорно „до голяма степен възпитателен характер“ има и поведението на Атака. Звездният миг на тази партия бяха протестите през февруари, които от опасение дали изобщо ще влезе в парламента те ѝ дадоха двуцифрен резултат в процентно изражение. Тоест може да се каже, че в настоящия парламент Атака представлява радикализирания вот на улицата, тя е партията, изпратена в парламента, за да се бори срещу досегашните партии и да промени компрометираната политическа система, която с последното безпринципно правителство, което излъчи, стана още по-компрометирана. Вместо това обаче Атака (дали възмездно или безвъзмездно, това не знам или по-скоро за това нямам доказателства) направи възможно същото това безпринципно правителство и превърна ГЕРБ от победителка на изборите и първа сила, в опозиция, макар и неумела. Нима това поведение на Атака не е възпитателно? Възпитателно е и още как! Възпитателно е и поведението на ДПС и то е възпитателно отново по отношение на собствените ѝ избиратели, както е при ГЕРБ и Атака, които, нека припомним, бяха добри партньори в предишния парламент и тогава заедно възпитаваха наляво и надясно. Формалният повод за създаването на ДПС в зората на демокрацията беше реакцията срещу възродителния процес. Като главен и единствен виновник за този процес беше посочена БКП, по-известна днес като БСП. Тази партия сама се определя като партия-столетница, тоест – приемница на всичко от Бузлуджа, през атентата в „Св. Неделя“ та чак до възродителния процес. Днес формалният повод за създаването на ДПС е забравен и движението участва в коалиционно правителство с възродителите на имената на членовете и избирателите си. Впрочем, движението участва в такава коалиция за втори път през последните два мандата и това безспорно има „до голяма степен възпитателен характер“. Такъв характер има и поведението на БСП. Само че при него педагогическата мощ не е насочена само към избирателите, но и в една друга и специфична единствено за партията-столетница посока. Като членска маса и електорат положението в БСП е леко шизофренично. От една страна там има гладни, но верни на историческото дело пенсионери, които от време на време плахо прохлопват с празни тенджери, докато от друга страна имаме най-мощните и влиятелни индустриалци и банкери на прехода. Първите, най-общо казано, се олицетворяват от Янаки Стоилов, а вторите – от Сергей Станишев. Поведението на БСП по време на изборите и веднага след тях беше най-възпитателно именно спрямо Янаки Стоилов и левите избиратели, които той олицетворява. Всъщност, по моето скромно и, бързам да подчертая, съвсем непрофесионално мнение, в момента единствената автентична и истинска опозиция на властта е именно клетият г-н Янаки Стоилов. Всички останали, в общи линии, имат идентични програми, провеждат и биха провеждали, ако бяха на власт, една и съща политика. Че кой е против икономическия растеж чрез намаляване на административната тежест върху дребните и средни предприятия? Кой е против увеличаването на заетостта и намаляването на безработицата? Разликата е само в „обръчите от фирми“, които печелят обществените поръчки. Единствен г-н Стоилов продължава да вярва в социалната утопия. Друг е въпросът, че който тръгне да претворява тази утопия в законодателна и управленска практика, камък върху камък няма да остави в китната ни родина. Та, поведението на БСП с нейното на практика дясно-конформисткото правителство, е възпитателно именно спрямо левия кръжец на г-н Стоилов и гладно-лоялните избиратели, които той олицетворява и представлява. Както се вижда от горния бърз и съвсем непретенциозен анализ, възпитателна дейност в България кипи и струи от всички и във всички посоки. Ако продължава със същата интензивност, скоро няма да остане невъзпитан нито един политически опонент и нито един симпатизант или избирател. Аз пък се чудя дали си заслужава Картаген да бъде превъзпитаван или просто трябва да бъде разрушен. Tweet Прочети цялата новина С дясна ръка на сърцето http://sulla.bg/2013/05/13/2841.html За около половин процент вчера партията „България на гражданите“, в която членувам, не успя да влезе в парламента. Явно такава е била Божията воля и аз не протестирам. Причините са много. Оставям настрана нечестността на изборите, защото винаги съм обръщал повече внимание на това, което е зависело от мен, и по-малко на онова, което се е случило извън волята ми като подмяна на бюлетини, сплашване на застъпници, корпоративен вот и т.н. неща, които ни се случиха в Хасково. За мен по-важно е да признаем, че самите ние допуснахме съществени грешки, които можеше и да си спестим. Не успяхме да се позиционираме идеологически с нужната категоричност, както и не определихме целевите си групи и хората, които сме тръгнали да представляваме във властта. Не можеш да представляваш всички и всички интереси да защитиш. Политиката разделя, политиката не обединява. Затова и думата партия идва от латинската дума за част от цялото. Политиката е изкуството да избираш страна спрямо най-различни демаркационни линии и да заставаш на нея с упорство и последователност. Като следствие от лошото таргетиране и неясното ни идеологическо позициониране се появиха и недостатъчно категоричните ни публични послания – много хора останаха с впечатление, че сякаш не знаем каква позиция да заемем по важни за обществото и държавата въпроси. Това се отрази и на предизборната ни кампания, която имаше недостатъци както като съдържание, така и по отношение на своето планиране, организация и, не на последно място, финансиране. Ние направихме бедна кампания във всеки смисъл на тази дума. Гласът ни остана нечут, въпреки че в повечето случаи говорехме истини и предлагахме правилни решения на правилно формулирани проблеми. Въпреки всичко не съжалявам. Благодаря на прекрасните хора от всички 11 общини на област Хасково, с които правихме заедно кампанията и въпреки скромния резултат, постигнахме номинално два пъти по-голяма подкрепа в сравнение с някои бивши управляващи партии. Вярвам, че това е само началото на всички чудесни неща, които ще направим заедно оттук нататък. Сигурен съм, че това може да се каже и за всяка друга област на България, в която „България на гражданите“ създаде своя организация. Благодаря и на тях като член на Националния съвет, макар и в оставка до следващото Национално събрание, когато ще се избере нов Национален съвет. Сега, повече от всякога, България се нуждае от голям и истински десен политически проект. Лично аз от шест години мечтая за него и съм се мъчил да помогна за постигането му и на местни, и на парламентарни, и на президентски избори. Продължавам да вярвам, че „България на гражданите“, в чието създаване през 2011 взех вече и лично участие, за да не ми натякват, че бистря политиката от удобната и аристократична позиция на страничен и независим наблюдател, без да поема никаква конкретна отговорност, продължавам да вярвам, че „България на гражданите“ е именно този проект и той ще успее да докаже състоятелността си, когато навият парламент докаже своята несъстоятелност и техническата си неспособност да излъчи правителство. Така или иначе в тази изстрадала страна има едни, хайде да не казвам точно колко, процента хора, които създават принадена стойност, създават работни места, създават културни ценности и движат обществото напред. Те заслужават и имат пълното право да бъдат представени във властта и техните интереси да бъдат защитени чрез институциите. Тях искам аз да представлявам и техните интереси искам аз да защитавам. Откакто наблюдавам политиката, с удоволствие констатирам, че има много кадърни и много на брой кадърни десни политици, които могат да осъществят мечтания голям и истински десен проект. Всички те са граждани на България и мнозина от тях са в „България на гражданите“. Мисля, че ще е чудесно да стиснем десните си ръце, както мисля, че повече от всякога Картаген трябва да бъде разрушен! Tweet Прочети цялата новина Болшевики и велосипедисти http://sulla.bg/2013/04/12/2836.html Започва да се превръща в традиция да коментираме последната анкета в блога, когато сме я заменили с нова. В случая последната анкета беше на тема какви са по убеждение читателите ми и бяха предложени цели 16 варианта, от които те да си избират. В анкетата участваха 1467 души, което е по-представително от повечето социологически проучвания, които се предлагат на смълчаното ни внимание по вестници и телевизии. Знаете, че ако социолозите обработят извадка от 1200 души, с мед да ги мажеш! Друг е въпросът колко представителна е самата извадка от извадката именно сред читателите на SULLA.BG, защото те през годините са доказали, че са малко по-особен биологичен вид – интелигентни, чувствителни, общо взето морални, като цяло сравнително богати и в повечето случаи леко налудничави, но без да прекрачват границите на добрия тон. Като леви са се определили 210 души, което намирам за потресаващо. Слава Богу, за социалисти са се обявили едва 43, а за комунисти само 31. Това е донякъде ободряващо. Най-много левичари се изживяват като анархисти (56), а най-малко – като болшевики (8). А и дали настина се изживяват или само се лигавят, това, както се казва „един господ знае и стари жѐни” – вече споделих наблюдението си, че читателите тук са малко особени. Да определяш себе си като болшевик е екстравагантно. Да се определяш като анархист е логично, макар и глупаво – всеки тоталитаризъм започва с привидна анархия. Дали обратното на анархизма е монархизмът? Не мисля. Монархизмът е обратното на някакъв хипотетичен „полиархизъм”. Обратното на анархията е хипотетичното „архия”. За съжаление, само 2% от анкетираните са се обявили за монархисти или, иначе казано, 29 души. Ако махнете мен, остават 28. Е, можем да ги изкараме и 4%, ако към тях прибавим и монархофашистите, но за мен това не е сериозно. „Монархофашизъм” е термин на полуграмотната пролетарска историография, която до такава степен не разбира нещата, че ги докарва до откровен оксиморон. Монархията е фундаментална ценност на консерватизма, на дясното, докато фашизмът е твърде ляв и социален. При това в Италия, а не в Германия, както са ни учили съветските филми. Имах случай шеговито да обсъдя термина „монархофашизъм” с един човек, за който се предполага, че разбира от тези неща. Посмяхме се от сърце. Човекът беше цар Симеон ІІ. Много ми е приятно, че сред моите читатели консерваторите са близо два пъти повече от либералите. Първите са 18%, а вторите – 10%. 7% са либертарианците. Не знам къде да ги сложа. Ако ги пришия към либералите, дори и само заради името, то либералите почти (но не съвсем) ще се изравнят с консерваторите. Обаче няма да го направя, защото либерализмът в последните десетилетия еволюира в твърде лява посока, която го отдалечи от класическия либерализъм на „австрийските” икономисти като Мизес и Хайек, които са знаме на съвременните либертарианци. Разните неолиберали, еколози и бисексуални глави на семейства са толкова далеч от тях, колкото е далеч  и добрият стар и вечно напушен Боб Марли от другото знаме на либертарианнците – писателката Алиса Зиновиевна Розенбаум, по-известна като Айн Ранд. Тъй че, с риск да бъда гневно освиркан, съм склонен да причисля съвременните либерали към социалистите, социалдемократите и даже към болшевиките, нежели към някакъв кръжец на дясна нормалност. Ха! Виждам, че съм предложил също така „нацист”, „расист” и „националист”. Не съм предложил „фашист”, което прави парадигмата определено непълна, но никой не е съвършен, най-малкото пък авторът на този блог и на анкетите в него. „Нацист” е друг крилат термин на болшевишката историография и, поне според мен, иде да определи частен случай на националист, който членува в Германската работническа националсоциалистическа партия на г-н Хитлер. Странно е, че цели 41 души се определят като такива членове. Но пък при тях това може да е проява на някаква носталгия и дори на гневна опозиционност. Вероятно същата гневна опозиционност е накарала други 39 души да се определят като расисти. При националистите е друго. Националистите са патриоти, пречупили патриотизма си през идеала на националната държава, който, поне по моето скромно мнение, е един твърде странен гарибалдийски и карбонарски (масонски) идеал, който е донесъл на цивилизацията безспорно ценни неща, но е причинил и много деформации като френската революция, октомврийската революция, двете световни войни и студената война. По този въпрос моят съвет е следният: бъдете империалисти, а не националисти, поне докато махалото не се заклати в другата посока. Почти колкото нацистите са еколозите. Не че не ги разбирам, но не ги харесвам. Разбирам ги, защото в глобален мащаб има респектиращо финансиране за това, с което те се занимават. За отварянето и затварянето на дупките в озоновия слой, за затоплянето и охлаждането на планетата, за островите от пластмасови бутилки, големи колкото Гренландия, за паленето и гасенето на лампите, за ядреното лоби, за петролното лоби, за разделното събиране на отпадъците, за свръх изгодната търговия с парникови емисии и т.н. Не ги харесвам, защото аз със сигурност съм отгледал повече дървета и съм спасил повече животни от над 90% от еколозите, без да съм така досаден и креслив като тях. И като казахме за еколозите, стигаме до най-голямата група от анкетираните. Най-многобройни, цели 21% или, иначе казано, 308 души от анкетираните са определили себе си като „велосипедисти”. Ето това е най-радостно за мен! Защото определилите се като „велосипедисти” са хората с категорично доказано чувство за хумор. А хората с чувство за хумор са солта на земята, аристократите на духа и чрез тях говори Бог. Предполагам, че определилите се като „велосипедисти” са чели един текст, който и аз съм чел, харесвам и препоръчвам. Ето един откъс от него: „…в този момент откъм градинката на „Св. Георги” се надигна горд и волен силует. Възседнал своя велосипед и сякаш слял се с него в един неделим организъм, колоездачът спря и подуши въздуха. Беше възрастен екземпляр на около 40-45 години. Със загоряло, леко небръснато лице и жилесто тяло, той сякаш беше еманацията на здравословния, натурален и отговорен начин на живот – същество, което не пие, не пуши, тревожи се за природата и се надява да е живо поне още 40 години, за да може да изплати всичките си кредити” (на целия текст можете да се насладите тук). Та, така… Такъв е профилът на гордите и волни читатели на SULLA.BG. Ако искате, правете си изводи, ако не искате, недейте да си правите. Доколко тази анкета е представителна? Не знам. Но нека имаме предвид, че участниците в нея са българи, които могат да четат, които ползват интернет, които ползват интернет за нещо различно от чалга и порно, които четат в интернет, които, освен всичко друго, четат и блогове в интернет и които в интернет, наред с другите, четат и налудничави блогове като SULLA.BG. Но пък близо 1500 души са си близо 1500 души, независимо от това какво четат и за какво ползват интернет. Мисля си, че това е все пак донякъде обнадеждаващо. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен. Tweet Прочети цялата новина Номерът на Прошко http://sulla.bg/2013/04/09/2822.html Да, давам си сметка, че „Номерът на Прошко“ звучи почти като „Номерът на китайката“, но какво да се прави – №33 ми се падна отново, след като преди две години ми се падна като на член в щаба на Прошко Прошков за кметските избори в София. Днес беше теглен жребият за номерата на партиите в интегралната бюлетина и на организацията, в която членувам напоследък (България на гражданите), се падна 33. Веднага казаха, че това било щастливо число, защото отговаряло на Христовата възраст и на още някакви неща, които не запомних. Първо, Христовата възраст е 33 само според Лука, докато според другите трима евангелисти е 30 и това следва да се знае добре. Второ, броят на годините не е знаково число за никого, защото е твърде променливо – мени се на всеки 12 месеца. Трето, страх ме е, че ако една партия е чак на 33-то място в една бюлетина, дълга към два метра, хората ще се уморят, докато стигнат до нея. Но пък, ако някой е решил да гласува за мен, мисля си, ще го направи, дори и да съм на 99-то място. И така, дълбокоуважаеми читатели на този скромен бложец тук, ето го вашият стар и добър Sulla кандидат за народен представител не в една, а в цели две листи – водач в Хасково и на трето място в 24 МИР на София там, „дето той е израснал и първо мляко засукал“, както пее поетът. Вие сте виновни. От 2006 година дрънкаме глупости на този интернет адрес. Започнахме с безобразна поезия, после дълго време писахме за реклами, а накрая навлязохме и в слузестата територия на политиката. Колкото по-дълбоко навлизахме, толкова повече гласове се надигаха, въпиейки: „Защо само говориш? Защо само плюеш? Всеки знае да говори и да плюе! Вземи да направиш нещо истинско, че да те видим тогаз!“ Ето го истинското. В края на 2011 с моята стара колега от националното радио Меглена и с още неколцина съмишленици решихме да доразвием президентската й кампания в парламентарна. Имали ли сме акъл да го направим? Надявам се, че да, защото намеренията ни бяха чисти, теоретични и идеалистични. До голяма степен моите са такива и сега, предполагам, че и на другите – също. Защо казвам „до голяма степен“ ли? Ами от едната гола скромност… И така, дълбокоуважаеми читатели на скромния ми бложец, аз съм кандидат за народен представител и ако стана народен представител, се надявам да продължа да бъда щастливият и усмихнат човек, какъвто ме познавате. За вас остава приятният гъдел чрез мен да се бъзикате с парламента на тази китна, гостоприемна и трудолюбива страна. Извън кръга на шегата, няма да се „бъзикаме“ с институцията, но ще се помъчим (и то с голяма надежда за успех) да направим така, че в нея да прозвучи нашият малко скептичен, малко скандальозен, но твърде интелигентен и информиран, но винаги добронамерен, компетентен и усмихнат глас. Предварително се извинявам, че в процеса на кампанията поне два пъти ще ви изпратя SMS-и с подканяне да гласувате за мен. Ако някой от вас не получи такъв SMS, нека ми изпрати тук своя мобилен номер (както и мобилните номера на поне 20 свои роднини и приятели :D), за да ги облъча и тях. Този SMS ще съдържа следния текст: Това е непоискана политическа пропаганда, но въпреки това гласувайте за мен с №33 в интегралната бюлетина, ако искате вашият биологичен вид да има представителство във властта. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен!“ Tweet Прочети цялата новина Тихата гора на Косматица http://blog.arhivatora.com/?p=6305 Много, много тихата гора по склоновете на Косматица. Пепелищата още са топли. Пожарът горя два дни и техника не можеше да се качи. Плачеше ми се вътре. Тихо е, няма шум на листа, няма вятър, само от време на време проскърцва дърво или изпищява птица… Комунистическият паметник на връх Косматица и гледката от него в летен ден – тук. Черно-белите снимки ми харесват повече, но както отбеляза Юлия, не се разбира какво е затова ги пускам цветни. Прочети цялата новина Загина Гьоко Згориградски http://blog.arhivatora.com/?p=6294 Вчера вечерта загина Гьоко. Ето го Гьоко, катери на същото това място на 26 август 2010 г., пак без осигуровка.  И тогава падна, но стана, и си замина по живо, по здраво. (архивът от http://blog.arhivatora.com/?p=3405)     Ще го споменаваме край лагерните огньове. Беше жива легенда, сега е просто легенда. Почивай в мир. Прочети цялата новина Арт пленер във Вършец http://blog.arhivatora.com/?p=6275 29/30 юни 2013, на Алеята на чинарите във Вършец се проведе арт пленер, организиран от ПП Врачански Балкан и сдружение Устойчиво общество. Ето няколко снимки, показващи атмосферата: Миналата година се проведе фестивал на цветята Прочети цялата новина Нова зала в Исторически музей – Враца http://blog.arhivatora.com/?p=6196 Чу се, че в РИМХГ “Иван Фунев” ще има изложба на хартия. Оказа се, че всъщност се открива изцяло нова зала, пълна със скулптури и възстановки на съкровища от хартия и друг материал… А докато гледах въртящата се в нищото триизмерна холограма на маски и глави от скулптури, си мислех – брей, хартията доста се е попороменила откакто бях дете… Прибавям и два видеоклипа: и New hall in Vratsa regional museum. Sculptures and replicas of treasures from paper, also holograms. Don’t miss it. Прочети цялата новина Goatmilk 2013 http://blog.arhivatora.com/?p=6245 Goatmilk fest 2013 се проведе за десети път в Горна Бела Речка. Този фестивал няма кой-знае какво общо с козето мляко (не, че не можете да си нахраните обилно с местни млечни продукти), а в нета има достатъчно подробности, за да се ориентирате какво представлява феста – няма да го правя аз. Ще ви покажа няколко снимки и два видеоклипа. Ние ходим в това умиращо и изоставено село, за да направим неща, които в областният център не можем – а именно да си купим книги, да гледаме документални филми, да се запознаем с режисьори, да си направим тефтери и плакати, дори да си купим хубави шалове. - „ “Хубава си, моя горо” в изпълнение на австрийски и германски доброволци, спонтанно подкрепени от всички в залата – силен момент: “Yesterday” на Бийтълс, изсвирено от Амара+ (миналата година свириха в изоставената кариера в Челюстница) и изпято от публиката: Разширено издание с още снимки и вариации ще има във връзка отбелязана на това място, но малко по-късно. Архивът от 2012 също си струва вниманието. Фестивалът е в моя списък на Ония обекти, които не бива да пропускате. ________ Photos and video from Goatmilkfest 2013 in Gorna Bela Rechka. You should go and visit it. Not many bulgarians there Прочети цялата новина пауза http://blog.arhivatora.com/?p=6192 За момента махам снимките си във фейсбук, така, че някои връзки може да не работят. Може и временно да е. Следвайте ме в туитър, където съм активен. Този блог съществува и достига до вас благодарение на car.bg Прочети цялата новина Малко зов от миналото http://blog.arhivatora.com/?p=6186  arhivatora – “Грозен и зъбат” [Кто там \ illog!que \ 8Gs] [2001] Много от вас не са го чували Много е старо – 2000 или 2001, правено е с грамофон Рига и бийт на касети, смятайте. Прочети цялата новина Полицейската бруталност -вчера и днес. Разлики ли? http://semkiibonbonki.blogspot.com/2013/07/blog-post_2614.html Пуснах вече една снимка как си падам на главата и полицията ме "спасява" и сега се налага да пусна методите, чрез които полицията "предотвратяваше" терористичните акции. Повтарям, това беше през 2007 г., протестирахме природозащитници за Рила и вие всичкото офисен планкотн, дето сега се барате за средна класа, пет пари не давахте. Ама , хайде, сега сте се пробудили, поне вижте и си вземете поука какви средства срещу себе си, пускам тогавашната си снимка и коментарите едно към едно: Стойчоказа... Спасяват те от развилнялата се тълпа;-) Иначе си добре се надявам? 10:03 lydказа... Вени, какво се е случило? 14:16 Анонимен каза... Takaва снимка, публикувана в жълтата преса, внася произзволна интерпретация, напълно илюзорна и напълно в унисон с илюзорния ни свят, накои се възхищават, на някои просто им е тъжно, а екшъна си е екшън, въпрос на вкус. Гарвана 19:47 Вени Г.каза... @стойчо Абсолютно, ако не бяха полицаите, събралите се човекоядци щяха да ме изядат ;-) @lyd Историята е от лятото, но я пиша сега, защото ми се струва символ - на нарастващата наглост на управлявъащите. Ето историята от Индимедиа България: София, 04.09.07: Репортаж Флаш Моб за Рила на паметника Левски от Бил Там (Е-mail адресът не е проверен) 4 септември 2007 Втората Флаш моб акция за спасяване на Природен парк Рила започна около 19:40, когато първите десетина човека започнаха да пресичат пешеходната пътека при Ботаническата градина в посока бившето кино “Сердика”. Преди това още от 18:30 полицията се беше разположила на всички ъгли около паметника на Левски, като видимо бяха повече от всички акции досега. Само автомобилите и джиповете бяха около 15-тина, а там чакаха и дежурните медии, но този път нямаше предавания на “живо”. Към 19 20 вече започнаха да се събират хора, в протеста като цяло участваха около 150-200 човека в пиковия момент. До 20 часа хората пресичаха пътеките като ченгетата отново приложиха тактиката от Руски паметник да пропускат движението като временно спират пресичащите. Въпреки това движението беше затруднено и се получи задръстване, а полицията беше леко паникьосана, защото по това, което чувахме нямаха ясна идея как да пропускат протестиращите, така че коли да не се оказват в “капан”. Определено не успяваха в това си начинание. Някои от протестиращите подаряваха цветя на спрелите в задръстването автомобили. Около 20 часа хората се групираха пред сградата на МЕИ, като там станаха и първите леки сблъсъци. Имаше размяна на реплики, а ченгетата определено се държаха нагло и не спазваха собствените си разпоредби, отказваха легитимация, говореха арогантно на “Ти” с хората и други подобни стари, соц. навици. За коланите със “сърп и чук” няма какво да се каже, нищо старо не е забравено, нищо ново не е научено, а защо носят подобна част към униформата си за мен е обяснимо. От този момент полицията реши да задържи окончателно хората на тротоара и започна групо да спира всеки, решил да пресече пътя. От странат на Сердика също се оформи група от спрени активисти. Това определено радикализира хората и нажежи атмосферата. Към 20:15 хората спонтанно навлязоха на пътя и блокираха движението, решени да стоят на пътя. Тогава стана и първият сериозен сблъсък, като Невена Гюрова беше съборена и влачена по асфалта, като за мен не стана ясно първопричината. Тя беше затисната с крака към асфалта и определено се нарани леко при грубите действия на ченгетата, независимо, че е на възраст. После стана и отново се включи в протестиращите. В този момент, вече около 20:20, при същият сблъсък беше арестувана и Цвета Христова при опит да я избутат от платното. Цвета отказа и беше буквално влачена, и качена в близкия джип. Това породи яростна вълна от сблъсъци, доста хора се сдърпаха с полицията, имаше псувни, размяна на леки удари в мелето, въпроси “на кого служат те, на хората или на мутрите”. След това полицията успя да раздели протеста на две групи, които останаха на островчето между двете платна и от страната на Сердика. Хората бяха удържани трудно, като скандиранията не спираха и имаше отделни пререкания с ченгетата. Движението се възтанови. Около 21:15 групите преминаха спонтанно към сградата на МЕИ. В този момент беше направен опит да бъде задържано още едно момче, но негов приятел разблъска ченгетата, които вече го държаха и буквално го пренесе сред хората и така го спаси от арест. Ченгетата се стъписаха и не реагираха на това наистина смело действие. Около 21:30, след купон с тарамбуки и много настроение хората започнаха да оредяват, като кордона пред МЕИ продължаваше да пречи на пресичането. Група от протестиращи се насочи към 5-то РПУ на ул. Марин Дринов, където бяха задържаните. По първи слухове към този момент се твърдеше за 4-ма задържани. Пред РПУ-то се събраха 30-тина човека, като някакъв майор се опита да сплаши хората, че това било неразрешен протест според закона за митингите и събранията....и т.н. Като се опита дори да плаши снимащ, с взимане на камера. Там се уточни и последната достоверна информация от адвоката на арестуваните. Задържани са Цвета Христова и Красимир Грозданов за “неизпълнение на полицейско разпореждане”, ще им бъдат съставени актове, като за Цвета и за липса на лична карта. Адвоката помоли хората да се разотидат, да останат евентуално няколко човека и да бъдат тихи. Това било “молба”!? на полицията. Малк опреди това няколко човека се отправиха към БТВ, за да вземат участие по темата в “живо студио”. До 22 часа задържаните не бяха пуснати, а пред 5-то РПУ все още имаше 20-тина техни приятели и протестиращи. @анонимен Струва си, че мога да разбера какво казваш. 11:42 Георги Фурнаджиевказа... Твърдоглава анархистка (вестника), ей!!! Пък нека е "на възраст":P 16:38 Вени Г.каза... @Георги Фурнаджии Точно този вестник - "Свободнжо слово" ги вбеси и в знак на протест, после подскочих и пак - по главата ;-) А вестникът си струва, много пъти има неща, която никоя традиционва медша не смее да пише. Те тормозиха да кажа дали от ФАБ (федерацията на младите анархисти) и откъде към го взела, кой го прави и разпространява полицейщшни С това искам да кажа, че писаното длово е сила. И да отдам моите почитания на zearendilза всичко, което прави за движението на анархистите лично той. 02:09 Как си падам на главата - от полицията Прочети цялата новина Полицейска бруталност 2.0 http://semkiibonbonki.blogspot.com/2013/07/blog-post_25.html Неуважаеми ченгета, защо не ви вярвам: Долуописаната случка е от август 2007 г. Протестирахме против застрояването на природен парк "Странджа". Долната снимка беше тиражирана от някои жълти медии - за да покажат какви лумпени протестират. Аз съм лумпенът, който самоотвержените полицаи извличат. Междуддурогото, без връзка с екопротестите, но във връзка с моите лични възгледи, държа в ръката си вестника на анархистите "Свободно слово" Когато исках след това да се жалвам, от полицията ми отказаха да приемат жалбата като обясниха, че нямам основание, защото аз съм щяла да си падна на главата, а те в последния момент ме спасили. Истината е, че бях в първите редици на протеста, които хора от първата редица полицаите изтласкваха  и мен, както и други извлякоха със сила, и въпреки че си бях вдигнала ръцете нагоре, това не ме спаси. Нещо, познато и от отминалата вечер. Затова не вярвам и дума на всички обяснения на властта за това, какво се е случило вечерта. Не им вярвам, защото им ядох попарата преди 6 години. Те са същите. Нищо ново не са научили и нищо старо не са забравили. Прочети цялата новина Страници: 1 | 2 | 3 | 4 Бързи връзки Варна София Пловдив Бургас Велико Търново Търсене Архив RSS Абонамент Абонирай се за новини Абонирай се за спорт Абонирай се за клюки Абонирай се за блогове "Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.     Ново: Публикуване Информацията от RSS канала на pressbulgaria.com се публикува автоматично и в gramophon.com. Новини Спорт Блогосфера За контакти Търсене 2004 - 2018 Gramophon.com