Това са началата, около които 5-те партии - от т.нар. Реформаторски блок – ДСБ, "Движение България на гражданите" (ДБГ), "Свобода и достойнство", "Синьо единство" и "Зелените", предлагат изграждане на отворен формат от партии, неправителствени организации и активни граждани:

1. Нови изборни правила, гарантиращи честни избори.

2. Прозрачност и публичен контрол при финансирането на партиите. Целево финансиране, гарантиращо конкурентност и политическо представителство на българските граждани.

3. Освобождаване на съда, прокуратурата и полицията от политически, мафиотски и олигархични зависимости.

4. Безкомпромисно преследавне и наказание на корумпираните и злоупотребилите с власт.

5. Изваждане на регулаторните органи от зависимостите им от корпоративните и политически итереси.

6. Прилагане на стриктни антимонополните правила за защита на конкуренцията, свободната инициатива и интересите на потребителите.

7. Равни възможности и честна конкуренция в обществените поръчки. Ново законодателство, гарантиращо изваждането на мафията от тях.

8. Деполитизиране на държавната администрация и персонална отговорност от държавните служители. Премахване на партийните и роднински назначения.

9. Включване на инструментите на пряката демокрация и гражданския контрол при вземането и изпълнението на решения на централно и местно ниво.

10. Остро противодействие на опитите за разделение на българската нация и противопоставяне на етнически или религиозен принцип.

11. Премахване на медийните монополи и прозрачност на медийната собственост, като гаранция за свободата на словото.

12. Опазване на българската природа и богатствата й чрез стриктно ново законодателство. 

Не съм във възторг от кабинета, но и не съм склонна да го оплювам априори. Освен Ангел Найденов, когото смятам за партиен некадърник, срещу другите* нямам засега обосновани възражения.

За финансовия министър Петър Чобанов мога да кажа само добри думи, защото имам представа от негови публикации - статии, интервюта, била съм на негови лекции и публични изяви..

Макар че е партиен кадър на ДПС, социалният министър  Хасан Адемов според мен е много добър избор. Следя от 1997 г. работата му в социалната комисия на парламента. Много си  разбира от социалната проблематика, особено в областта на социално слабите и социално уязвимите и е много е активен в законодателната дейност, при това без да е партийно пристрастен, отгоре на всичко е много съвестен е и е работяга.

Всичко това разбира се не значи, че аз лично му давам на правителството личното си доверие ей тъй на за каквито и да е 100 дена. Не 100, всеки ден ще го гледам какво прави и ще си пиша на личния тефтер в главата ми плюс или минус и като ми станат минусите много в повече, ще почна да го плюя. Не че ще има някаква вреда за него, де. Ако всеки гражданин имаше такъв мерител в главата си, щеше да има. Вреда или обратно - полза.

Ама гражданите нещо са кът по тия земи. По площадите скачаха некФи хора дето искаха гражданско участие и после гласуваха за малоумници като Болния Лидеров и Телевизора Скат. А другите граждани, дето са интелитентни, даже не гласуваха, щото ги е гнус, или не им пука, или мислят, че нищо не зависи от тях, или им е все едно. Драги ми народе, и едните, и другите не сте граждани. Но да се върнем на правителството.

Ако то си свърши работата да освободи бизнеса от мъртвата административно-данъчно-полицейска рекетьорска хватка и ако разчисти МВР от Цецовите бандити, ще кажа първото "добре".

Ако успее успее да турне ред в бюджета, без да се налага актуализация, ще кажа второто "добре". Но ако се наложи, няма да кажа "лошо", а ще кажа "лошо" за Дянков и за ГРОБ.

Оттам нататък дупе да му е яко на кабинета, защото трябва да се готви за есента и зимата при много постен бюджет и тежко дебалансирана енергетика. Лъжа са всички приказки, че енергийните цени можело да се удържат. Ако се удържат, ще е за сметка на бизнеса, което пак ще се върне като бумеранг, ама по-късно. НЕК е технически фалирал и цената на фалита ще трябва да я плащаме ние, потребителите! Рано или късно. Виновни за фалита са управлявалите от 2001 г. досега! Защото тогава НЕК беше в добро финансово състояние. Защото дотогава нямаше никакви планове за строеж на "Белене". Правителството на Орешарски не е виновно за фалита на НЕК. Но то ще трябва да се чуди какво да прави есента и зимата. Жална му майка.

* Като попрочетох фацето се оказа, че и министърът на инвестиционното проектиране Калин Тихолов не мога да го трая, защото е човекът, отговорен за застрояването на дюните край Несебър. Егати инвестициите ще паднат - дюна върху дюна няма да остане...

На днешния празник на буквите искам да отдам заслуженото на Интернет-класата (ама че тъпо понятие, ама не е мое, а на въпросния Минчев), незаслужено обругана тия дни от политолога Огнян Минчев, който я обвини едва ли не в национално предателство, защото в съюз с олигархията била свалила от власт добрия г-н Бойко Борисов. Няма да коментирам тая феноменална глупост, достатъчно умни хора го сториха. А ще посоча един незабелязан и неоценен принос на хората от българския Интернет - именно те наложиха кирилицата в него, а не някоя държавна организация.

Спонтанният процес на налагането на кирилицата започна още в началото на първото десетилетие на 21 век, когато българснкият Нет беше мъниче. Нямаше блогове, да не говорим за Фейс и Туитър, имаше малко форуми - на Дир.бг, на Гювеча, който после го взе Нетинфо, на Дата.бг, Калдата и още няколко по-специализирани форума, както и форумите на в. Дневник, в.Монитор и в.Сега. Масово се пишеше на латиница, но постепенно започнаха да се появяват призиви да се пише само на кирилица. Появиха се различни картинки.Много от пишещите във форумите започнаха да слагат картинки-подписи "Не на шльокавицата!"

"Шльокавица" се наричаше писането на български са латински букви. За съжаление не съм запазила такава картинка, но успях да намеря подобна:

В българската Уикипедия започнаха да трият “приноси” на шльокавица, без значение колко ценна информация съдържат. Администраторите на форумите оцениха разрастващия се бойкот на шльокавицата и започнаха да въвеждат правилото “писането на български – само на кирилица” и триеха постингите на шльокавица. За пишещите от чужбина на латинска клавиатура слагаха специални бутони за конвертиране от латиница на кирилица. Когато към 2003-2004 се появиха блоговете, повечето им собственици - преди всичко хора от ИТ средите, от самото начало въведоха правилото коментарите да са само на кирилица.

И ще завършва с великолепните думи на приятеля ми Григор Гачев за социокултурната страна на настъплението на кирилицата в българския Нет:

"Много хора не смятат себе си за големи патриоти. Немалко не ги е особена грижа и дали са българи, или не. Но стане ли дума за кирилицата в Нета, я подкрепят. Някакъв особен вид патриотизъм – не национален, държавен или народностен, а културен. Усещаме, че кирилицата е част от нашата културна идентичност, и си я пазим.

Не мога да понасям клиничните патриоти. За мен патриотизмът е три неща. Първо, да си плащаш честно данъците. Второ, винаги да си готов да пазиш страната и народа си от държавата си и нейното ръководство. И трето, ако някой те обвинява, че не си достатъчно патриот (а той е), да му затвориш устата. И ако се наложи това да е с юмрук, да се гордееш, че си го направил… Но културният патриотизъм, който виждам в налагането на кирилицата, ме радва. Защото ми показва, че почваме да имаме самочувствие. Като… може би не точно народ, по-скоро като общност.

А това е добре. Ценим ли себе си, уважаваме ли нещо в себе си, има шанс да стане нещо от нас."

Иван Костов - България не се нуждае от милост

Писна ми от "сестрите", писна ми от "дясното", писна ми от "Костов" - 1

Непознатият Костов

Костов и наследникът му от първо лице

И зад глобалното затопляне се крие злодейската ръка на Костов

бихте ли изнесли някои факти ,за това хубаво,което е направил ВЕЛИКИЯТ костов (цитирам коментар със запазен правопис)

Един от 500 000, или вместо автобиография

Роден съм през '75 в София. Учил съм в 127-мо училище и Френската гимназия. Завърших право в Софийския университет. През цялото си следване съм работил и съм издържал себе си и семейството си. Бил съм общ строителен работник, правил съм хидроизолация на покриви, бил съм продавач нощна смяна в магазин, сценичен работник и каквото друго "изпадне". От '02 съм адвокат, а от '05 - съдружник в собствена адвокатска кантора. Бил съм работник, самонает и работодател, и никога не съм имал сигурен доход на края на месеца, винаги съм разчитал на собствените си усилия и резултати, за да си платя сметките. Никога не съм получавал или очаквал пари от държавата, но пък винаги съм си плащал данъците и осигуровките. Понякога с принудително закъснение...

Толкова много коментари, измислици, клюки, интриги, омраза и зли прокоби се изсипаха след оставката на Костов и оттеглянето му от голямата политика (всъщност нищо ново след 12-годишното му демонизиране), че ми се ще да хвърля малко повече светлина какво следва оттук нататък чрез  думите на самия Костов и неговия наследник Радан Кънев*, изречени на вчерашната пресконференция:

Този пост не е мой. И заглавието е полумое - перифраза е на Селинджър. А текстът е на състудента ми и сродна душа Иван Стамболов - Сула.  Защото се опитвах много пъти в последните дни да изразя чувствата, които напираха в мен след изборите. Изборите, на които нито нито една дясна формация не влезе в парламента. Изборите, след които не можех да си надмогна мъката и отчаянието, които ми пречеха да си намеря думите, докато не срещнах думите на Иван, които ми извикаха представата за оня велик разказ на Селинджър "На Есме с обич и омерзение". Та така, ето какво написа Иван Стамболов - Сула:

С лявото рамо напред, марш!

„С лявото рамо напред“ е строева команда, чиято цел е войниците да завият надясно. На пръв поглед парадоксално, но дълбоко в себе си логично. Когато лявото рамо натежи прекалено, изпреварва останалия организъм и го кара да завие в другата посока, тоест надясно.

Българското общество е ляво. Ляво е не само защото е бедно (а лявото е илюзията на бедните), но е ляво и защото така са възпитавани предпоследните две поколения, а пък последното не е възпитавано никак. Като си припомните, че едно поколение е горе-долу 20 години, можете да разположите нещата по оста на историята между катастрофата от 1944 и ден днешен. Затова и час по час разни умници, сред които и аз, надигаме възпитан глас в подкрепа на убеждението, че е крайно време за нов български десен проект, дето се вика поне да се балансират нещата, пък и едни хора да се видят представени по справедлив начин във властта. Аз поне надигам този гласец от 2007 година, тоест от средата на управлението на тройната коалиция, която тогава сериозно ме беше вбесила. Надигах възпитан гласец покрай всички състояли се оттогава досега местни, парламентарни и президентски избори. Ще го надигна и днес в общия хор, който вече дружно се разпява из медиите.

В неделя се проведоха поредните предсрочни избори. Както се казва: кой влязъл – влязъл. Мен ми се ще обаче да поговорим за кой не влязъл. В поредния парламент не успя да влезе десницата на България или, по-точно казано, не успя да влезе нито една партия, която претендира да представлява българската десница – нито отломките на старото СДС, в което всички ние сме се клели и с чиито байраци сме плющели по улиците в младостта си, нито отломките на тези отломки, нито новият десен проект, в чието създаване съм замесен и аз лично – партията „Движение България на гражданите“. Влезе например Атака, която е идеологически феномен – лява и проруска организация, която иска да национализира предприятия, но иначе е националистическа, а не интернационалистическа, както се полага на истинска лява партия с ценности ориентирани към класата, а не към расата. Както и да е, това е тема на друг, безкрайно интересен, но в момента страничен разговор.

Ако политическото общество е тяло, то нашето тяло е твърде озадачаващо. Има една лява ръка, макар и посъсухрена вече, и няколко десни ръце, които се размахват вдъхновено и убедително. Защо е така? Защо в България има няколко десни партии, но само една лява? Или поне така изглежда, защото не знам дали знаете, но имаме няколко комунистически, няколко социалдемократически и няколко работническо-селски партии. Формално лявото пространство е доста населено. Но въпреки това, като кажем „левица“, представяме си БСП. Докато като кажем „десница“, изпадаме в нещо като шизофрения и започваме да броим на пръсти. Дали причината не е в това, че десните лидери са по-ярки индивидуалности от левите и хората по-лесно ги запомнят тях и партиите им, колкото и бутикови да са те? Де да беше така, ама май не е… Дали тогава пък причината не се крие в това, че десните хора са по-суетни и по-големи егоисти и индивидуалисти, тъй че всеки от тях иска да блесне в собствено достойнство и хич даже не бръсне колектива (пардон – екипа, както е по-редно да се каже подясному)? А може пък да са прави и конспиративните теоретици, които твърдят, че шпионите на бившите социалистически служби (леви, но приказно богати) нарочно инженерстват несъстоятелни десни партии, за да няма лявото адекватен опонент отдясно. Може. Всичко може.

И от „Раковска“ и от „Кърниградска“ се надигнаха гласове за нова дясна формула. Стана ми драго, защото тези гласове са в пълно съзвучие с моя гласец от 2007, за който стана дума по-горе. Страх ме е само да не стане така, че всеки да се самообяви за кристализационен център на дясното и да покани останалите да кристализират около него, защото пак ще се върнем у първо отделение. Всеки има какво да изтъкне, всеки е способен да се изкара толкова десен, че чак да ти се изкълчи дясното рамо.

Хората от СДС (настоящи и бивши) с право могат да кажат, че СДС е марка. Такава могъща марка на българската демокрация, че чак Бойко Борисов в зората на политическия си възход беше готов на сериозни жертви, за да може да я преобрети за себе си. СДС е единствената партия, за която лично аз съм излизал на улицата, макар че когато съм излизал, СДС още не беше партия. За мен СДС е невероятното изживяване на милионния митинг на Орлов мост под прозорците на родната ми къща и това е спомен, който никога няма да избледнее в душата ми.

Хората от ДСБ с право могат да кажат, че са първите истински български консерватори след края на 19 век. Или поне можеха да го кажат, преди да поемат по един малко по-конформистки път и да се разпръснат в различни посоки, начело с най-теоретично аргументираните си консерватори. Докато в СДС бяха милите ми приятели от моето поколение, че и малко по-възрастни от мен, в ДСБ бяха(а някои от тях и продължават да бъдат) младите, интелигентни и компетентни политици на България. Хората, които искам да видя във властта, за да мога, както се казва, да умра със затворени очи.

Хората от ДБГ („Движение България на гражданите“, чийто основател съм и аз) също могат да претендират да бъдат кристализационното ядро на новия голям, модерен и истински десен проект, за който е абсолютно крайно време да се състои. Имаме пълното основание да кажем: преходът свърши, политическите доктрини вече са по-различни. Много от тях се изчерпаха, много от тях се компрометираха. Политиката вече не се дели на „Левски“ и ЦСКА, антикомунизмът не е аргумент за дясност, наой-малкото защото е актуално вече едно поколоние, което за съжаление (а може би и за голямо свое и наше щастие) не помни комунизма, тъй че няма как да бъде и антикомунистическо. На мен лично антикомунизмът много ми липсва като аргумент в нашия политически дискурс, защото като че ли именно той беше този, който вкарваше големи парламентарни групи на десните партии. Пак казвам – българското общество е преобладаващо лявоцентристки настроено и когато е подкрепяло десни формации, е гласувало не „ЗА“, а „ПРОТИВ“ нещо.

А има нужда от нова дясна политическа формация, която адекватно да представи българската десница, българските десни хора във властта. Тази формация трябва да е достатъчно компетентна и информирана, за да може на прагматичен принцип да взима правилни решения спрямо конкретни ситуации, което в съвременния свят е от огромна и, бих казал, съдбоносна важност. Тази формация трябва да е разпозната и призната от Европа, ако, разбира се, продължаваме да вярваме, че именно Европа е цивилизационният избор на България, а не Турция или Русия, в което също има основание. Най-сетне тази формация трябва със спокойния си, компетентен и аргументиран тон да убеди хората, че има периоди, в които дясното управление е по-полезно и е за предпочитане и в интерес на граждани с не дотам десни и консервативни убеждения.

И в СДС, и в ДСБ и в ДБГ има по частица от моето сърце, останало при някой уважаван човек или мил приятел. В последната абревиатура частицата ми е по-голяма, защото там е и останалата част от моя уморен, но иначе сравнително здрав организъм. Много ми се иска в тези първи дни след изборите да не се надвикваме кой ще води „бащина дружина“. Готов съм да говоря с всекиго било на работни срещи, било в кръчма, било по медиите. Казвам го в абсолютно лично и частно качество, защото по душа съм частник, който вярва, че частната собственост е най-прекия път към свободата на личността. За мен, като човек с напълно задоволени амбиции за кариера, е важно да има справедливост, а справедливостта, поне от моята персонална и частна камбанария, се състои в това всеки да бъде справедливо представен в процеса, в който се взимат общите решения. В момента, а и от доста години насам, много хора, които харесвам, които дават своя достоен принос за общото благо и които никому не са сторили зло, а тъкмо напротив, не са представени в процеса, в който се взимат общите решения. Аз мисля, че това не е справедливо.

Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

БСП, противно на на лявата си принадлежност, въведе плоския данък. Бойко гое запази и се кълне, че ако пак е премиер, ще го запази.

БСП вдигна акциза на цигарите и те станаха 3  лева. Бойко вдигна акциза и те станаха 4 лева.

По времето на БСП се приеха прословутите цени на тока от ВЕИ. Бойко не промени закона, а продължи с ударни темпове да присъеинява нови ВЕИ към енергийната система, от което неговите хора от типа на Вальо Златев, бившата му любовница Цветелина и подобни се възползваха в най-голяма степен.

По времето на БСП имаше "батко и братко", но като се има предвид, че с двойно повече пари Бойко построи 20-тина километра по-малко магистрали,  май тепърва ни предстои да се запознаваме с бойковите батковци и братковци.

При БСП държавните ВУЗ-ове въведоха такси. Бойко доразви идеята и таксите станаха наполовина от тези в частните, като на практика държавното висше образование беше на 2/3  ликвидирано. Всеки средностатистически тъпанар се бута напред, за да има повече плащачи на такси.

При БСП Орешарски правеше "седенки" със социалните партньори. Бойко въобще ги игнорира, но когато видеше по-голяма групичка под прозорците на МС, направо звънеше на Плевнелиев да връща закона, с което създаваше фееричен хаос.

При БСП имаше надуване на държавната администрация по формулата 3-5-8. При Бойко имаше чистка по формулата замяна с "калинки" и правонарушители.

Хм, какво иска да каже авторът? Че беше хубаво управлението на БСП и е хубаво, че те пак ще ни управляват? Отнюдь и анатема на този, който си го е помислил! Искам да кажа, че много по-лошо от управлението на БСП е управлението на нейните шофьори, слуги и пазванти. И че е крайно време, ние, нормалните демократичните хора да се вземем в ръце и на следващите предсрочни избори - а аз съм убедена, че до една година ще има такива, да пратим едните и другите там, където им е мястото.

Прочетох тема в един форум какво е това пилето:


Основен въпрос:
Защо пилето пресича пътя?

Отговори:

Учителката от детската градина:
- За да отиде от другата страна на пътя.

Платон:
- За свое добро.

Аристотел:
- Това е в природата на пилетата - да пресичат пътища.

Карл Маркс:
- Исторически неизбежно е.

Садам Хюсеин:
- Посоченото действие е непровокиран акт на бунт и ние съвсем справедливо ще изсипем пет тона нервно-паралитичен газ върху него.

Роналд Рейгън:
- Забравих.

Хипократ:
- Заради излишък на флегма в неговия панкреас.

Мойсей:
- И дойде господ от небето и каза на пилетата - "Пътят ще требва да се прекоси". И пилетата започнаха да прекосяват пътя и настъпи радост.

Ричард Никсън:
- Пилетата не са прекосявали пътя. Повтарям! Пилетата НЕ СА прекосявали пътя.

Симеон II
- Пилето ще пресече пътя! Вервайте ми!

Фройд:
- Фактът, че вие изобщо сте загрижени за това, че пилетата прекосяват пътя, разкрива вашата сексуална несигурност.

Дарвин:
- Още от векове пилетата съвсем естествено са се селектирани по такъв начин, че те в момента генетично са предразположени да пресичат пътя.

Исак Нютон:
- Всяко пиле във вселената винаги ще може да пресича пътя перпендикулярно на дължината на пътя в една безкрайно дълга права линия с постоянна скорост, освен ако пилето не спре в резултат на небалансирани противодействащи сили от противоположната на пилешкото движение посока.

Айнщайн:
- Дали пилето пресича пътя или пътя се движи под краката на пилето зависи от гледната точка.

Хайзенберг:
- Никой никога не знае със сигурност дали в действителност то ще стигне до другата страна на пътя.

Буда:
- Задаването на този въпрос отрича природата на пилето.

Ърнест Хемингуей:
- За да умре в дъжда.

Снупи:
- Беше тъмна, бурна нощ. Някъде в дъжда едно пиле пресичаше пътя.

Вуте:
- Май пропуснах нещо.

Поредният резил на българския съд.  И не ми казвайте, че бил резил на отделен магистрат. Прекалено много станаха отделните. Особено висшите отделни орезилени магистрати.

4.1. Поведението на магистрата в обществото трябва да се основава на добри обноски и добро държание, а в обществените и служебни контакти той трябва да бъде учтив и любезен;
5.5. С личното си поведение, и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната си дейност, магистратът трябва да дава пример за висок морал и почтеност;
5.6. Магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото; 

Липсата на популистка алтернатива на ГЕРБ няма да концентрира наказателния вот, но това не значи, че ГЕРБ няма да го инкасира. Той просто ще се разпрeдели между опозицията - парламентарна и извънпарламентарна. И в това няма нищо лошо или ненормално - както вещаят социологическите и прочието врачки воглаве с преброителскния гуру проф.Михаил Константинов, обясняващ защо не бива да си даваме гласовете на малките партии - сакън да не загубели. Изобщо сума учен народ в последните 10-20 дена се упражнява в сума медии да ни обяснява същото, ама много загрижени се оказаха всички учени за нашите гласове да не сме си ги загубили. Като някой голям човек много  се загрижи за мен, винаги се питам "каква му е далаверата?"

И в конкретния случай отговорът е ясен: Далаверата на всичката социологическа паплач и големите партии, които тая паплач обслужва (БСП, ГЕРБ и ДПС), е да не се гласува за малките партии. Затова непрекъснато ни набиват в главата мантрата "разпиляване на гласовете".

А това, че наказателен вот срещу ГЕРБ в полза на малките партии ще има, е видно и от един много интересен факт във фейсбук, вижте скрийншот, тълкуванието по-долу:

На мен не ми изглежда странно програмно правителство с мандат 1 година с премиер Орешарски и финансов министър Иван Костов. А след това свикване на Велико народно събрание за промяна на конституцията. Таман това ще съвпадне с изборите за Европейски парламент.

Любителското видео, което взриви фейсбук. Лъжите, манипулациите и наглостите на гербавите лидери от първа ръка и уста. Ако си забравил цялата гадост на изминалите 4 години, защото човешката памет има това благословено свойство - забравя злото и мъчителните спомени - следващите 16 минути можеш да си ги спомниш. Не за друго, а защото идва 12 май, когато трябва да направиш избора си за следващите 4 години.

Случва се да срещнем сайт с видео, което много ни харесва, но кодът е така написан, че дори най-професионалният софтуер за сваляне на видео не може да го даунлодне; и най-тънките пинизи на файърфокса и операта не помагат. Последно при мен така се случи с интерактивната карта на Европа на този адрес --> http://www.snotr.com/video/11050/Map_of_Europe_-_1000_AD_to_present_day 2 часа се мъчих с Replay Media Catcher, с н'ам си кви флаш даунлоудъри - не ще и не ще. Номерът на Firefox с Page Info на цялата страница не върви. Не съм сигурна защо, но в инфото на страницата за медиа файловете не излиза никакъв файл с разширение .flv или .swf , на който да дам Save As. И ровичкайки в нета, попаднах на решението в един руски форум. Изглежда примитивно, но е просто,  достъпно дори за новаци и работи безотказно:

Добрият стар Internet Explorer, по-скоро неговият кеш (за аджамиите - това са временните интернет файлове, които IE е отварял). Кешът на IE се намира за Windows XP в
 C:\Documents and Settings\username\Local Settings\Temporary Internet Files;
за IE7 и Vista в:
%userprofile%\AppData\Local\Microsoft\Windows\Temporary Internet Files\Low

Изтриваме съдържанието на въпросните папки (никога не можем да изтрием всичко, остават някакви неизтриваеми гнусове поради гадостта майкрософтска, но са малко), т.е. почти сме изчистили кеша.
След това стартираме IE. По подразбиране, когато чистим кеша, IE трябва да е затворен. А ако сме нормални, той винаги трябва да е затворен :-)  Отваряме страницата с видеото, което искаме да свалим и НИЩО друго не отваряме. Изчакваме видеото да свърши и затваряме IE. Отиваме в кеша и търсим файл с разширение .flv или .swf - това е нашето видео. Копираме го и си го пействаме където си искаме и си правим каквото си искаме с него (преименуваме, редактираме, качваме другаде...)

А интерактивната карта на Европа ще пусна в следващия постинг.

11% от българите са готови да продадат гласа си, установи неотдавна национално представително проучване на НЦИОМ. Според мен са няколко процента повече, проценти хора, които осъзнават, че това или е срамно, или не е редно. Както и да, в момента ми е интересно да пиша за друго - за това, че купуването и продаването на гласове не е нещо изключително за демокрацията, а е неизбежен етап в развитието ú  и най-вeликите демокрации са минали през него.

Във Великобритания през 18 век местата в Камарата на общините открито се купуват и продават, както и гласовете на избирателите. През 1734 г. Антъни Хенли, член на британския парламент от Саутхемптън, пише писмо в отговор на оплаквания на избиратели относно подкрепата му на акцизите:

Иван Костов, Агенция БГНЕС, 2013-05-04

Чета, че гербав бизнесмен финансирал дедо Психолай, иженарицаемий Николай Пловдивски, да донесе благодатния огън. Но ни дума, че ГРОБ финансира огъня на живите хора-факли, каквито и по турско не е имало у нас.
Толкоз.

Малко след полунощ на 26-ти срещу 27-ми август 2013-та г. от интернет страницата на АЕЦ „Козлодуй” спират показването на натоварването на двата работещи енергоблока (5 и 6) в реално време. Ето какво виждаме там сега:   &...

През седмицата световните информационни агенции буквално трещяха от съобщения, за критично влошаващата се ситуация, довела до ново, в много големи количества, изтичане на радиоактивна вода от авариралата АЕЦ „Фукушима-Диичи”,...

В средата на месец юни 2013-та г. за първи път от 39 годишната си история АЕЦ ”Козлодуй” започна да предлага на страницата си в интернет показване на натоварването на действащите блокове 5 и 6, в реално време. Вече повече от ...

Когато видях за първи път невероятната красота на това място, казах си: "Ще се върна тук отново, този път с Девора!". Е, поставих личен рекорд и само месец по-късно си изпълних обещанието. Блед се превърна в акцента на най-прекрасното, романтично и вдъхновяващо сватбено пътешествие. Вероятно повечето хора биха предпочели екзотична дестинация или традиционна в това отношение страна като Италия или Франция за подобно пътуване. Ние избрахме Словения и в следващата поредица от пътеписи ще ви разкажа защо изборът ни беше толкова перфектен.

И така... Just married! Багажът е натоварен, резервоарът на пежо-то е пълен, документи, застраховки - проверени, дисковете с музика са на линия, часът е 06:00 сутринта - време е да потегляме! Дестинация - Словения.

Първата вечер след обилния снеговалеж е най-подходяща за разходка из пременената в бяло столица. После идва времето на жълтия сняг и пейзажът леко се модифицира.

Пред блока обстановката е като на Източния фронт в някое от затишията...

Apple iOS7 е тук (почти)!

Kрай! Вчера след дълго чакане, Apple представи визията си за своята мобилна операционна система iOS.

Публиката имаше много и различни очаквания, на практика концептуалните, аматьорски и полу-професионални демо визуализации предвещаваха коренни промени или не съвсем…

Всичко това се оказа правилно, взето заедно, накуп. Apple не представи ревизия на своя iOS, а на практика изцяло нова визия. Сами го казаха, след като актуализираш своя iPhone до iOS7 получаваш… нов телефон.

Най-добре да сам да видиш тук.

Ново начало или просто оцеляване?

Мнозина сега изпадат в екстаз или образуват пяна около устата в комбинация от посинени пръсти, хулейки Apple и Jony Ive, главния “виновник” за iOS7. Topolsky от The Verge нарича новия дизайн “объркващ”, докато Gruber от Daring Fireball е доста по-мек в своята публикация.

Прави впечатление, че журналистите отдават заслужено внимание на новия, изчистен, плосък вид, на иконите, които са обект на разгорещена дискусия и още не е ясно дали са рисувани от дизайнер експерт или от малко дете и прочие…

Моето първо впечатление беше усещането за прилика с Windows Phone 8 и Android 4.2. Тук спор няма, който е използвал такива устройства много добре знае как изглежда потребителския интерфейс. Образуват се горещи спорове за това, кой, какво бил откраднал и от къде.

Аз казвам, че това няма значение. Това е само върха на айсберга, черешката на тортата. За годините, които използвам различни платформи като потребител, съм успял да видя и силните и слабите страни. В случая по важно е друго.

Какво е iOS7?

След Android 2 и нагоре Apple определено беше в догонваща позиция. Windows Phone 8 само потвърди тази постановка. iOS7 не е просто нова визуализация на най-известната мобилна система в света. iOS7 е боен вик и може би най-добрия опит на Tim Cook да излезе от сянката на Steve Jobs. Промяната е радикална и обоснована от бруталната действителност в този огромен пазар. Радикална, за хард кор феновете на Apple.

Всички видяхме фрагментацията на Android, ползваемостта на iOS, показатели, при които iOS е безпощаден лидер. Apple знае, че това не е достатъчно, за да може тренда да се запази. Знае, че трябва да предложи нещо ново и различно спрямо себе си, а всъщност почти еднакво спрямо другите. Apple знае, че утре може пак да поиска премиум цената, а по света милиони хора ще я платят. Веднага. Аз също. Така както плащам не малка цена и за Android устройства, но това е друга тема.

И не защото iOS изглежда вече като Android, които изглеждат като Windows Phone 8. Защото Apple Store предлага все още най-добрите мобилни приложения, с най-малко вреден софтуер, с най-голям контрол за качество и с перфектна оптимизация спрямо форм фактора таблет/смартфон. Говоря от опит.

Всъщност Apple печели най-вече с това. Как ще изглежда iOS е подробност, стига да изглежда приемливо добре. Е, сега iOS загуби част от своята уникалност, но спечели с това, че хората ще свалят сочещия пръст към “стария” iOS и ще може пълноценно да използват умните си устройства.

Ново начало? Не – по-скоро оцеляване!

Есента очакваме iOS7 да изгрее на добрите стари iPhone-и от 4 нагоре.

Изглежда, че само аз имам “уникалния късмет” да попадам винаги на… пълни с хора заведения. Така излиза, че или аз наистина съм “късметлия” или заведенията наистина са празни, затварят масово, съкращават хора и икономиката на България е на път да се разсипе поради факта, че в заведенията не се пуши.

Бил съм на двата бряга, разбирам и уважавам тютюневата индустрия като всеки бизнес, разбирам и уважавам също тези, които не обичат тютюневия дим.

Цялата патардия е абсолютно излишна и никога няма да има доволни. Кой харесва законите? Никой! Но трябва ли да ги спазваме? Абсолютно.

С ръка на сърцето трябва да признаем, че сега е много по-добре. Няма да изброявам причините и сляп може да ги подуши.

Пушенето на цигари, пури, наргилета за мен е лукс. Хубавата цигара/пура е скъпа и луксозна стока. Същото важи и за алкохола. Разликата е само едно във вредата, която се нанася индиректно/директно на околни хора. Консумацията на алкохол в малки количества не пречи на околните, но големите количества също причиняват неприятности и неудобства за хората в едно заведение. Много добре знаете защо.

Цигарите за съжаление пречат директно и веднага. Алкохолът също е вредител, но сега не карат пиячите да излизат навън, нали?

Затова смятам, че има две възможности.

Запазване на статуквото

Лесно е, защото закона не се променя. Цигареното/Ресторантското лоби ще продължи да саботира и вдига шум, но в крайна сметка хората ще мигрират изцяло на електронни цигари. Не виждам проблем да се запази статуквото.

Клубовете, клубовете

Създават се клубове със “специален” режим, където пушенето е разрешено. Допускат се само пълнолетни хора, влизането става с пропуск – членска карта. Държавата одира здрав данък от членовете на клуба, защото, както казахме, това е лукс. Правят се проверки нон стоп. При регистриране на посетител, който не отговаря на условията за членство, клуба се наказва и се дава “жълт” картон. При повторно нарушение лиценза се отнема.

За да може даден клуб да кандидатства за специален режим, то той трябва да отговаря на строгите технически изисквания за аспирация, вентилация и прочие.

Така например, ако аз имам 5 приятели пушачи и искам да излизам с тях, аз като непушач ще имам възможност да си изкарам членска карта, да плащам на клуба и данък на държавата, но да се забавлявам с моите приятели сред кълба от цигарен дим.

Понеже това изглежда на пръв поглед несправедливо спрямо консуматорите на алкохол – предлагам цените на алкохола да скочат.

В България от няколко века играем пиянството на един народ и е крайно време това да ограничи. Алкохолът трябва да поскъпне, като се използват държавните механизми за регулиране на данъци и такси и се остави възможност на частния бизнес да свърши своята роля в условията на пазара.

За хората с по-скромни възможности или за тези, които разбират от варене, държавата да разреши домашната продукция срещу ясни критерии, които обвързват собствениците на казани с определени отговорности в това число признаването и поемането на риска за здравето от домашно приготвяне/консумиране.

Как печели бизнеса?

Бизнесът може да организира всякакви промоции, така, че клуба да е винаги пълен. Пример:

- Понеделник – клубът работи без цигарен дим – 20% намаление на алкохола

- Петък/Събота – в клубът се пуши, но пък получаваш отстъпка в таксата за членство (регулирано от държавата + бизнеса)

Това е нахвърляно на прима виста, но със сигурност е един възможен път напред. По този начин всички ще бъдат доволни, държавата ще печели, бизнеса ще печели, а хората ще продължат да се тровят по собствено желание.

Бързо, кратко и ясно.

Посланието яж и бегай осмисля огромна част от бита ни.

Както съм се шегувал не веднъж, дами и господа, това, което виждате на снимката е моят полов живот.

В кръга на шегата и извън него, всеки си избира сам.

Замислих се за електронните цигари, за електронните игри, за електроните, атомите, плазмите, течните кристали, твърдите частици.

Все повече хора се разкарват ошнурени* с електронни цигари и блажено издишат кълба от дим. Замислих се, как по дяволите стана така, че дори цигарите станаха електронни и трябва да се зареждат през USB?

Оттам идва и шегата за видео игрите и половия живот. Ще разкажа една интересна история.

Имало едно време едни… видиоти

Така ни нарече бащата на един мой приятел преди много години. Да, видиоти.

Това се случи, след като ни завари да играем на култовия Sensible Soccer. Това може би не е странно за двама младежи, които искат да убият малко време с футболен симулатор.

Странното беше, че моя приятел беше преработил един геймпад и една клавиатура в една симбиоза, позволяваща на двама играчи да играят на един компютър, единия с клавиатурата, а другия с геймпада, който беше запоен за клавиатурата.

При вида на тази гледка, баща му възкликна, вие сте видиоти.

Сега като гледам електронните цигари и всички електронни джаджи, които хората носят със себе си (в това число и аз), мисля си, че целият свят се е видиотил.

p.s. ошнурен* – термин въведен от мой бивш колега и настоящ приятел, когато провеждахме по 50 телефонни разговора средни с клиенти.

• Данъчните не могат да се доберат до теб.
• Можеш да си правиш множество "под бизнеси" - даваш имоти под наем, продаваш ковчези, светена вода, свещи, кандила, каквото ти хрумне.
• "Провеждаш" кръщенета, погребения, сватби и други много-пари-изискващи дейности.
• Живееш охолно, караш последни модели на известни марки автомобили и никой не е в състояние да ти ги вземе.
• Държавата за теб не съществува.

• Николета Лозанова напуска България
• Черната Златка напуска България
• Мариана Попова напуска България
• Благо Георгиев бяга от България, за да спаси семейството си
• Е. Сугарев: Ще напусна България не от страх, а от отвращение

Клетката му е точно два японски дюйма висока, а дюйм и половина широка; през дървената й вратичка, закачена на кукичка, едва мога да пропъхна кутрето си. Но за него има достатъчно място — да обикаля, да подскача, да подхвръква; пък и нима не е бездруго тъй мъничък, че трябва да огледаш клетката от кафява мрежеста коприна много внимателно, за да го съзреш. Що се отнася до мен, аз винаги съм принуден да я въртя насам-натам, и то на ярка светлина, докато най-сетне зърна къде се е разположил — най-често в някой от горните й ъгли, увиснал надолу с главата от прозирния таван.
Представете си щурче не по-голямо от обикновен комар, с две антени, значително по-дълги от телцето му и толкова тънки, че можеш да ги забележиш само в контражур. Куса-хибари — тревна чучулига, — така му викат японците и на пазара можеш да го купиш за дванадесет цента, т.е. за много повече, отколкото теглото му в злато. Дванадесет цента за такова завързаче!

Защо "Да изкачиш 45 градуса рампа"? Защото на такива условия бяха подложени избирателите с двигателни проблеми на няколко секции подвизаващи се в 45 ОУ "Константин Величков" - София.

Така изглеждаше секция № 16 в 25 МИР, която беше в техникума Попов. Случи се това, че председателката на СИК помоли доброволно да напуснем секцията след края на изборния ден, за да не се налага да ни гони. Доводите, които тя изтъкна са, че ако сме били много хора сме щели да пречим при преброяването на гласовете. Двама наблюдатели и още един куп застъпници седяха навън пред секцията докато се преброят гласовете и се разпечатат копия от протоколите.

Ogromna opa6ka nad 200 dushi izvan posolstvoto 4akat svoq red

Протичане на Изборния Ден в Лондон, към 12 часа местно време... опашка почти до Роял Албърт Хол. Проблемите в тази избирателна секция бяха напълно пресказуеми, но все пак ще опиша директните си наблюдения. 1. Има две огромни опашки, съпътствани от предсказуем безпорядък. Много хора пристигат и автоматично се отказват - всеки има ангажименти, а много хора просто не желаят да прекарат почивния си ден по този начин. Опашките са: една за тези, регистрирали се предварително и една за тези, които подават декларация на място. Към 11:30 в секцията влизаха гласоподаватели, чакали около 2.5 ч, ненаправили предварителна регистрация, и такива чакали около 1 час, с направена регистрация онлайн. 2. Проблемно е това, че има хора, подали заявление онлайн, които се оказват в "другия" списък - този за секцията в Тотнъм, която е на около 20 км от посолството. Припомням, че за Лондон имаше над 1000 подадени завления, а за съседни общини - Тотнъм, Баркинг и Сатън - по около 200. Според тези бройки, би трябвало да се разкрият 5 избирателни секции на територията на Голям Лондон (територия с около 50 000 българи, еквивалентна на Област София-Град). Все едно Герман, Нови Искър и Железница да са една населено място - София. 3. Дописването на хора в списъка отнема най-много време от цялата процедура. Ако оставим настрана недостига на избирателни секции в Лондон, необяснимо е решението да се разпределят регистрираните на случаен принцип между двете - така поне половината предварителни заявления трябва да попълват нови декларации. Би било нормално подалите заявления за Тотнъм да бъдат вписани в списъка за Тотнъм, а дори и тези, подали за Баркинг да бъдат вписани в списъка за Тотнъм, защото между двете общини има удобни транспортни връзки. 4. Пред секцията има напрежение. Опашките едва се движат, а някои чакащи твърдят, че познати на Председателя на СИК влизат с предимство. Източник: Наблюдател на ИРПС - Мария Пейчева карвър

Пред секцията, отворена в посолството в Париж, Франция (СЕКЦИЯ № 325200217, Адрес: Ambassade de Bulgarie, 1 avenue Rapp, 75007 Paris), около 16 - 17 часа местно време, има огромна опашка от избиратели, в чакане да дадат своя вот. Опашката започва от стаята, предназначена за гласуване, през двора на посолството, като излиза на улицата (над 20 метра само на улицата, вж. приложените снимки). За да упражнят своя вот, на избирателите се налага да чакат с часове! Този проблем произтича непосредствено от факта, че откритата секция е само една (вместо 2 или 3) в резултат на рестриктивните текстове на Изборния кодекс касаещи сформирането на секции в чужбина.

Местоположение: 18-та избирателна секция намираща се в гр. София в сградата на 11-то ОУ. Съдържание на сигнала: Трите имена и ЕГН-та на всички граждани пристигнали да гласуват се казват на висок глас пред членовете на комисията и присъстващите в помещението за гласуване наблюдатели. Прави впечатление че някои от наблюдателите си записват ЕГН-тата на мобилните телефони и таблети.

На 12,05,2013г. ,В 14,50 ч. гр.Русе,кв.Дружба се движи автомобил с рег номер Р 0823 ВВ и с мегафон подканва гражданите да гласуват с белютина номер 27.

Бих искал да подам сигнал за нарушение на чл. 197а, ал. 1 от Изберателния закон в избирателна секция 19 в гр. София, 14 СОУ "Асен Златаров", като ми беше дадена бюлетина, която вече бе откъсната от кочана с бюлетините и тя не бе откъсната в момента на получаването й от мен. Доколкото разбрах от всички присъстващи в стаята това е практика в тази избирателна секция.

Здравейте, Може би вече е късно, но не е зле да насочите вниманието си към изборите в гр.Котел, област Сливен. Там има компактно ромско население от няколко хиляди души, които гласуват "под строй" и по списъци, разнасяни от дебеловрати момчета. На последните избори тези момчета бяха толкова нагли, че дори не се криеха, а колата им с огромен партиен плакат беше спряна на 100 м от училището с изборните секции.

В 26-та СИК - ул.Атанас Далчев - Техникум по фризьорство - гр.София ми дадоха предварително подпечатана бюлетина от разпластена купчина, а не от кочан. На забележката ми,че това е нарушение на Изборния кодекс, лелките смутолевиха, че така било по-лесно :)

ДО: МВР РИК Благоевград КОПИЕ ЦИК СИГНАЛ за купуване на гласове и заплаха над избиратели в изборния ден 12 май В 15.20 в централата на Сдружение „ГИСДИ” постъпи следната информация: В село Катунци, община Сандански, в градинката пред училище „Христо Ботев”, в което са открити три избирателни секции с номера 68, 69, 70 лицето Илия Сирачки от сутринта заплашва избиратели, че ще ги бие ако не гласуват правилно. Лицето Стоян Борисов Антов раздава по 50 лева на избирател, за да гласуват правилно. Лицето Красимир Кисов стои пред входа на изборното помещение, заплашвайки хората че ще ги бие ако не гласуват правилно. За случая са пуснати три жалби до полицията и към момента няма предприети действия по нея. Молим за спешна намеса, тъй като констатираното действие представлява съществено и грубо нарушение на НК и ИК Гл. секретар на Сдружение „ГИСДИ”

17 СОУ Дамян Груев, кв. Западен парк. Отворен е само единият вход на училищния двор. По този начин много възрастни хора и инвалиди, които живеят от неговата страна са принудени да заобикалят, за да стигнат до другия вход - разстояние около 300 метра.

За да стигне моя баща до избирателната секция се наложи да носим на ръце инвалидната количка през шест стъпала.

Тази сутрин към 9ч. с майка ми отидохме да гласуваме в избирателна секция 32, в училище "Васил Априлов" в гр. София, ул. "Шипка" 40. Пред стаята в която трябваше да упражним правото си на глас беше пълно с хора. Оказа се че г-н Слави Бинев е вътре, нещо повече, поведението и речта му си бяха предизборна агитация. Ние, гражданите трябваше да го изчакаме ПРЕД кабинета и без да желаем да чуем това което изповядваше той. Журналистите които го придружаваха изключително грубо ни избутаха на излизане, също и г-н Бинев. Правилата и законите важат и за г-н Бинев, действията му са грубо потъпкване на принципа за честни избори. Възмутена съм. Не разполагам с видео материал на случилото се, но наблюдателите за случването на честни избори могат да потвърдят за случилото се. Още повече, че госпожата позвъни на телефон за да съобщи за случилата се предизборна агитация.

Здравейте, Пиша ви напук на сплашването реших да ви информирам как ни агитират в ВРЗ- 99 АД град Сптември където работя директора на завода Емил Йончев ни събра в Четвъртък /09.05.2013/ всички работници в завода и "агитацията" протече в следния ред: 1 обеща че до края на годината ще ни изплати дължимите пари от 2011 2 заплаши ни че трябва да гласуваме с бюлетина № 10 3 избраха определени хора от целя завод но от различни населени места раздадоха им се списъци на работници от същите населени места да следят дали ще гласува ме 4 изрични ни предупреди че ако не гласува ме за синята коалиция следователно ако не излезнат гласовете по секции ще има уволнения също ни предопреди че има начин да се разбере дали сме гласували с №10 как не ми е ясно свидетели има към 300-400 но голяма част от тях ги е страх

В секция 174100011 в гр. Стамболийски гласуващ снима бюлетината си в тъмната стаичка. Комисията чу звука на фотоапарата и обяви бюлетината за недействителна. Източник: Наблюдател на ИРПС

Подадени са устни сигнали на телефоните на ОД на МВР Сливен за купуване на гласове в района на 6 ОУ Сливен, в ромски квартал. Задържани са три лица, след тези сигнали. Също – сигнал за организиран превоз на избиратели, след който в един от подадените като информация бусове са открити пачки с банкноти от 20 лева, а собственика е арестуван. Наблюдателите са дали показания пред органите на реда.

Бара на хотел Житомир в Монтана сервира кафета придружени със захарчета брандирани от ПП Герб

Здравейте. Около 19:40 отидох да упражня правото си на глас в гр .Бургас, в избирателна секция № 247, находяща се в Професионалната гимназия по транспорт андрес бул. "Демокрация" № 5. Към момента съм студентка в Бургаския свободен университет. КАзвам се Таня Господинова Михова, с постоятен адрес гр. НОва Загора, ул. "Тракия" № 25, ет. 2, ап. 3. След като отидох да упражня правото си на глас, председетелят на въпросната комисия Сава Масларов ми каза, че аз нямам право да гласувам, тъй като не мога да докажа, че живея в Бургас и мога да гласувам само в населеното място по постоянния ми адрес. Това ми и казаха и другите рисъставащи членова на избирателната секция. След като им разясних какъв е закона и че единствените документи, които трябва да представя са заверена студентска книжка и лична карта, което аз направих. ОТново ми беше отказано. Тъй като вече наближаваше 8 часа аз не успях да отида друга и да упражня правото си на глас. Един от членовете на избирателната комисия да же ми каза, че ми трябвало удостоверение, че аз живея в Бургас, защото те няма как да знаели, че това е така. Поисках да попълня декларация, че няма да гласувам и не съм гласувала другаде. ТОва също ми беше отказано. Моля да вземете своевременни мерки. Телефон за връзка 0886 30 97 57.

Бюлетините са предварително отделени от кочана, сгънати и подпечатани. Това е в София, общ. Триадица, 73 СОУ, 87 секция.

“A world you like. With a climate you like” e кампания на Европейската комисия за нисковъглеродна икономика и разпространение на добри практики. На страницата на кампанията във фейсбук редовно се качват супер интересни и практични примери от всички държави в ЕС (но най-вече скандинавските, защото просто са супер напред с материала). Такива проекти са естонския Морски музей, който се зарежда с ток от Луната или финландките от Globe Hopе, които правят дрехи от рекламни банери и знамена в шик мода и работещ бизнес.

По-важното от тази кампания е с краен срок 14ти юни, когато ще бъдат избрани проекти по конкурса World you like Challenge. Ползите за спечелилите са свързани с пътувания, запознанства, контакти, но за държавите България, Полша, Италия, Португалия и Литва има и допълнителен стимул – ако проектът ти бъде сред пет избрани, София ще осъмне с твоята визия и проект на билборди из целия град.

Кой може да участва?

Всеки – бизнес, предприемачи, ученици, НПО-та, институции. Няма и значение колко голям или малък е проекта.

Ето какво се иска:

• проектът ти да решава проблем свързан с климатичните промени (мисли енергия, вода, боклук и тн)
• има ефект върху ежедневието на хората (още веднъж, може да е иновация в кухнята дори)
• иновативен е и се вижда ясно какъв би бил ефекта от изпълнението му (без научна фантастика)

Има 5 категории, от които да си избереш:

• Сгради и живот
• Пазаруване и хранене
• Повторно използване и рециклиране
• Пътуване и транспорт
• Иновативно производство

До 14ти юни трябва да попълниш кратка формичка и да сложиш снимки, видео или каквото друго прецениш на сайта на кампанията. След като валидират, че си човек от държава в ЕС и не си робот, твоят проект е онлайн и участва в онлайн гласуване отворени за всички.

И все пак, какво точно печелиш:

• Тъй като България влиза във фокуса от 5 държави, които ще получат повече от другите, има много голям шанс твоят проект да е от 5те проекта, които ще получат билборд кампания и ще те направят звезда.

• Ако пък проектът ти стигне до финалната тройка, ще имаш възможност да отидеш, освен всичко друго, и на церемония с награди (и най-вероятно потенциални инвеститори) в Копенхаген есента.

Действай, пък ние ще се радваме да разкажем за теб, когато спечелиш.

Дейвид де Ротшилд е авантюрист, мечтател, иноватор, природозащитник, натуропат, наследник на голяма финансова империя, най-желан ерген, климатичен герой, и още много.

Самият той, обаче, описва себе си като човек със стабилно любопитство, който решава проблеми чрез вдъхновяващи истории. Неговото призвание е да бъде разказвач на истории – многопластови, със сюжет като на екшън филм, но по истински случаи, тези на неговите приключения.

Една такава история е за ‘невъзможната’ лодка от пластмасови бутилки, Plastiki – катамаран, построен с помощта на 12 500 2-литрови пластмасови бутилки, който изминава, с Дейвид на борд, 8 000 морски мили от Сан Франциско до Сидни. Историята започва с познатия скептицизъм и ‘ти си пълно луд’, но завършва с успешно приключение и хиляди хора вдъхновени да не се отказват от собствените си мечти.

Дейвид е основател и на компанията Mpact, която помага на неправителствени организации да намерят правилния подход и глас, за да привлекат повече последователи и да бъдат по-ефективни в посланията си.

Направо не можахме да повярваме, че ще  го чуем на живо на digitalk 2013, а явно и късмета беше с нас, защото успяхме да му зададем и няколко бързи въпроса.

—

Горичка: Здравей Дейвид, страхотна презентация. Много ти благодарим, че ни отделяш от времето си. Разкажи ни, как се вдъхнови да бъдеш част от каузата за опазване на околната среда?

Дейвид: Основното е, че наблюдавах екологичното пространство като цяло и забелязах, че има много пречки да се навлезе в него, видя ми се много извратено да трябва да се премине през толкова много неща само за да се включиш. Къде да отида, как да получа разрешение, как намирам идеи, може би не ми хареса точно тази част – някой да ми казва какво искам и трябва да правя предварително, без да съм го открил сам и предизвикателството беше как да го направя по-приканващо, доброволно, водещо към решения, как да стане вдъхновяващо, а не депресиращо. За мен това беше най-голямото предизвикателство, как да предам моето послание, не да се концентрирам само върху една област, а да обхвана цялото, включвайки и социални теми и така да ги обединя, че да стане вдъхновяващо. Така стигнах до разказването на истории и въпросът беше как да се говори за тези страшни неща… какви да бъдат историите…

Горичка: Да не бъдат депресиращи истории, които никой не иска да чува повторно…

Дейвид: Точно така, това беше най-големият проблем, най-вълнуващият … предизвикателството…

Горичка: Знаем, че един от проектите преди Пластики е био ферма. Как и защо започна да се занимаваш с био земеделие?

Дейвид:  Да, моят първи, така да се каже, сблъсък с проблемите на околната среда, стана чрез природната медицина. Учех натуропатия, природна медицина, имахме и курсове за био земеделие в университета и така разбрах, че всичко е взаимно свързано и не можеш да разделяш здравето от  екологията, ние сме склонни  да разделяме нещата, образованието е една област, сигурността е друга… здравеопазването отделна, опазването на околната среда също, но всичко е една система и трябва да гледаме на него и да подхождаме като към система. Тогава разбрах, че ако променя това разделение, то ще ми се отплати и това е и една от причините да нямам организация, която е фокусирана само върху околната среда, а такава която се занимава с много области и се опитва да създава многопластови истории. “Пластики” беше история за океаните, за спасяване, за приключение, за дизайн, за боклук, за материали, за екипна работа.

Горичка: “Пластики”, сподели в презентацията си, е част от “Най-иновативни проекти за 2010″ на списание Тайм. Имаше ли хора и организации вдъхновени да създават нови неща след това?

Дейвид: Да, това, което е интересно за “Пластики”, е че то стана нещо като символ на мечтата – всичко е възможно и това е приложимо навсякъде. Това, което беше вълнуващо да се види, беше, как хората интерпретираха проекта, не просто като екологичен проблем на пластмасата в океана, а като иновационен, инженерен, научен проект, отключващ потенциал, формиращ общност и толкова хора изпратиха мейли, казаха, аз искам да бъда на такава лодка. Мисля, че не просто създадохме нов продукт, а нов начин на мислене, нова методология и това е най-вълнуващото. Сега “Пластики” намери друго поприще, където да развива идеята за споделена икономика на място, което има общности без нормален достъп до ресурси. Това ново място е в Далас в момента. Интересен град, защото има много богати и в същото време много бедни общности. Искаме да направим мост над пропастта и да покажем на хората, че има потенциал за развитие.

Горичка: Да имате малка общност там, която да работи…

Дейвид: Да, точно започнахме проекта с проучване на общностите в южната част на града, които нямат достъп до ресурса, който имат хората от северната част, затова ще използваме вдъхновението на “Пластики” и принципите на науката и маркетинга

Горичка: Да създадете работа за тях?

Дейвид: Да, да създадем работа и да създадем кампания, която да ги накара не  да чуят от какво имат нужда, а да разберат какво искат, защото иновацията често тръгва по обратния път, започва в лабораторията на някоя голяма корпорация и накрая на хората им казват ”вие имате нужда от това”, а те не са съгласни. Но ако ме научат на принципите на маркетинга, може би ще реша, че имам нужда точно от въпросните решения.

Горичка: Кой е следващият откачен, невъзможен проект, който планираш? Какво следва?

Дейвид: “Пластики” все още е предизвикателство, защото има много странични неща около него, още е опасно да не направим компромис с потенциала, който този проект има, защото знаете, когато започнете нещо ново, има опасност да забравите за старото, още използваме “Пластики” за повод за разговор. Но все пак ще споделя с вас следващата ми мечта, мисля за изграждането на нова структура около енергията и консумацията на енергия. Искам да стана изследовател на енергията, това ще е нов занаят. Не мога да ви кажа много все още, но мисля, че това ще е глобално приключение този път. Създаване на разговор за енергията и използване на приключението за ускоряване на иновациите.

Горичка: Използване на приключението за ускоряване на иновациите? Добро занимание. Благодарим ти много за интервюто!

Дейвид: И аз благодaря и успех!

—

David de Rothschild e и в twitter.

От 1 млн. мобилни телефона се извличат 16 тона мед, 350 кг сребро, 34 кг злато и 15 кг паладий.

Това са много ценни ресурси, които могат да бъдат използвани наново. Тази неделя, 19ти май, имаш възможност да се освободиш отговорно от всички  електроуреди, които събират прах в гаража (а за по тежките има и осигурен транспорт – звъниш, казваш, че имате един хладилник от 50те и екипа на Екологика съдейства с пренасяне и освобождаване)

Разговор с Даниел Костов, мениджър корпоративни клиенти в Екологика.

Горичка: Какво всъщност представляват е-отпадъците?

Даниел: С това име обобщаваме цялото излязло от употреба електрическо и електронно оборудване.

Това са отпадъци, генерирани от промишления, търговския и частния сектор и включват електрозахранващо оборудване, електрически инструменти, домакински електроуреди, битова електроника, телефони и компютърна техника.

Горичка: Какви са количествата на този е-боклук?

Даниел: Според статистиката това са десетки хиляди тона електрическо и електронно оборудване, което излиза от употреба всяка година в България. Количествата за целия свят са милиони тонове. С други думи, всеки от нас създава по 5 кг е-отпадъци годишно. Тъжното е, че само 10% от тях се рециклират и оползотворяват.
Каква е ситуацията в България с рециклирането на подобни отпадъци?

В България отскоро се работи в посока модерно третиране на опасни отпадъци и общинските сметища все още не отговарят на изискванията за безопасно обработване, съхранение и обезвреждане на опасните компоненти. Огромна част от тях намират своя край на тези места, без да са били предварително третирани – чиста загуба на ценни суровини, ресурси и пространство. Това не само противоречи на концепцията за запазване на ресурсите, но създава предпоставки за трайно увреждане на околната среда. Дори не можем да си представим евентуалните щети. Очаква се количествата електронни отпадъци да нарастват все по-бързо, което изисква от новите индустриални концепции спешно включване на рециклирането на електронния скрап.

Какъв е изходът от тази ситуация?

Изходът според мен е да се научим да е-рециклираме. Затова ние се включихме в инициативата „Бъди отговорен. е-рециклирай” на Министъра за развитие на е-правителство.

Каква е целта на тази кампания?

Целта е да се покаже, че излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване е важно да се събира и оползотворява. Първата кампания от инициативата, която се проведе в края на месец април 2013 г. събра над 1,5 тона е-отпадъци.

Предстои втора кампания съвместно с Министъра на околната среда и водите. Тази неделя, 19 май 2013 г., ще имаме мобилни пунктове в 4 града – Бургас, Пловдив, Варна и София, които ще работят от 10.00 до 16.00 часа. Предлагаме и директно извозване от дома на по-големи уреди.

Кампанията освен образователна е и благотворителна. Събраните от нея средства ще бъдат дарени на две организации: сайта за обучение www.ucha.se и инициативата „ Аз ученикът” на една от прекрасните учителки на Заедно в час, Теди Зарева.

Какво се случва със събраните от кампанията е-отпадъци?

Отпадъците се събират, транспортират и рециклират своевременно, съгласно всички технически изисквания. Продуктите, получени при рециклиращия процес се връщат в производствения цикъл, а оставащите отпадъци се третират в съгласие с изискванията на законите. Част от фракциите като пластмаса, стъкло и метал ще останат в страната, а други – като мед, алуминий, злато и сребро, ще бъдат изпратени в най-големия за Централна Европа преработващ завод в Германия.

Защо е важно да е-рециклираме?

Рециклирането не е по-евтина алтернатива на изхвърлянето на сметища, но е единственият начин да използваме ресурсите си внимателно и да опазим околната среда. Сравнени с рудата, електронните отпадъци са изключително ценен материал. За произвеждането на 1 тон мед от руда трябва да бъдат преработени около хиляда тона скали. За произвеждането на един тон мед от електронни отпадъци е нужно събирането и обработването само на 14 тона старо електронно оборудване. При сегашните екологични и социални условия производството на мед посредством рециклиране е много по-икономически изгодно. Рециклирането е отговорност към бъдещето.

Димитър Кенаров е журналист на свободна практика и помощник-редактор в американското списание The Virginia Quarterly Review. Статиите му излизат в престижни издания като Esquire, Outside, The Nation, Foreign Policy, The International Herald Tribune, Boston Globe, The Ecologist и др. Негови пътеписи са селектирани три пъти за годишната антология „Най-добрите американски пътеписи“. Наскоро Кенаров завърши своя глобален репортерски проект за американския Център Пулицър на тема шистов газ и фракинг „Шистов газ: от Полша до Пенсилвания“. Изнасял е лекции по темата в Чикагския и Пенсилванския университет.

С Димитър Кенаров по темата за шистовия газ разговаря Магдалена Малеева

ММ: След всичи пътувания, изчетени доклади, срещи с хора и лекции, промени ли се с нещо твоето отношение към шистовия газ? Има ли нещо, което да те е изненадало?

ДК: Да, определно има изненади. Разбира се още преди да започна проекта осъзнавах колко важен е той, колко много различни интереси се сблъскват, но проблемът с шистовия газ в крайна сметка се оказа далеч по-комплексен. Става въпрос не само за местна екология и икономика, но за международна политика, разпределение на стратегически ресурси, глобални енергийни стратегии. Трудно се правят обобщения за нещо толкова сложно, тъй като дебатът по темата е изключително поляризиран и работата на един журналист в такава среда е много напрегната. Дори на чисто научно ниво заключенията са противоречиви. Реномирани институции се изправят една срещу друга с абсолютно противоположни доклади. Всяка една от страните може да представи солидни изследвания и аргументи в своя полза. Науката – това, което всички ние наивно очакваме да е обективно – е обективно политизирана и обслужва определени интереси. И все пак, когато човек се занимава с тази тема достатъчно дълго време и говори с достатъчно много хора, част от мъглата започва да се разсейва. Целта ми като журналист беше да разбера проблема в цялата му вътрешна сложност, да го разгледам от различни гледни точки – геология, икономика, политика, екология, социология – и да обединя натрупаните знания. Изненадите все още не свършват.

ММ: В Полша много хора смятат, че шистовият газ е решение за много техни проблеми. Кажи ни, моля, там започнаха ли вече да добиват шистов газ и каква е ситуацията в момента?

ДК: Полша в момента е лидерът в проучването на шистов газ в Европа. 1/3 от територията на страната (около 90,000 км2) е раздадена на концесии на международни и местни компании. Основните двигатели зад това бурно развитие са политически: страхът от Русия и близките дипломатически отношения със САЩ. Добре известно е, че Русия е историческият демон на Полша, полският Антихрист. Всичко, което отдалечава Полша от Русия се приема с отворени обятия. Например от 1,621 международни компании в Полша, в момента само пет са руски. В този контекст вносът на газ и петрол от Русия е може би последната сериозна икономическа връзка между двете страни. Затова и толкова голяма част от полската политическата класа, а и населението като цяло, ентусиазирано поддържат шистовия проект и смятат, аргументирано или не, че той ще им осигури енергийна независимост от Русия.

“Само за фазата на проучването са нужни между 200 и 300 кладенци, а до този момент, след три години луди инвестиции, в Полша са пробити едва около 40 такива.”

От другата страна са САЩ, един от най-близките дипломатически партньори на Полша. След провала на плановете за американски противоракетен щит на територията на Полша, шистовият газ се е превърнал в основен двустранен проект. Най-общо казано Държавният департамент на Щатите вижда производството на шистов газ като буфер срещу руските енергийни интереси в източна Европа и шанс за американски компании да инвестират в региона.

Ситуацията с шистовия газ в Полша обаче изобщо не е толкова розова, колкото политиците и компаниите опитват да я представят. В момента всичко е все още на ниво проучване, няма добив, но според официални данни, само за фазата на проучването са нужни между 200 и 300 кладенци, а до този момент, след три години луди инвестиции, в Полша са пробити едва около 40 такива. Гигантските прогнози на Департамента по енергетика на САЩ, че Полша разполага с 5,3 трилиона кубически метра газ, достатъчни на страната за 300 години, бяха попарени миналата година от доклад на Геологическия топографски институт на САЩ (United States Geological Survey) и Полския геологически институт, чиито прогнози са десет пъти по-ниски. От чисто геоложка гледна точка, моделирането на прогнозите за шистов газ е доста спекулативно начинание.

За разлика от САЩ, които разполагат с доста специфична пазарна и регулаторна среда, която значително улеснява добивът на газ и нефт, в Полша, а и в Европа като цяло, липсват подобни предпоставки. Дори на чисто техническо ниво е много трудно Европа да развие сериозна шистова индустрия, която да повтори феномена на „енергийната революция“ в САЩ. Само един пример: сондите за нефт и газ в САЩ са около 2,000, а в цяла Европа те са само около 70, една малка част от които са годни са хоризонтален сондаж. А една нова и модерна сонда струва около 40 милиона долара и изисква около 18 месеца за доставка. В сектора на фракинг услугите нещата също са трудни. Поради малкия пазар и високотехнологичния процес фракингът е много скъп в Полша и се извършва от ограничен брой фирми. Един шистов кладенец, който в Щатите излиза средно около 5 милиона долара, в Полша в момента струва около 15 милиона. Т.е. дори цената на газа в Европа да е по-висока, добивът също е значително по-скъп. Освен това липсва и нужната инфраструктура – добри пътища и мрежа от газопроводи. Това, че шистовият газ е много по-евтин от конвенционалния е мит.

Единственият вариант цените да паднат е да се постигнат икономии на мащаба, както е в САЩ, за което в момента просто няма условия в Европа. За да бъде рентабилен, добивът на шистов газ разчита на огромна мрежа от кладенци. Маломащабният добив на шистов газ е оксиморон. Екологичните регулации и данъчната политика са също далеч по-строги в Европа, отколкото в САЩ, което допълнително оскъпява проектите. Затова и големи компании като ExxonMobile и Talisman Energy вече се оттеглиха от Полша след разочароващи проучвателни резултати, a гигантът ConocoPhilips се отказа от дял в няколко концесии. Акциите на малките компании, участващи в проучването на шистов газ в Полша, пък са се срутили на дъното.

Изобщо, шистовият проект на Полша е пред провал. В тази връзка наскоро бяха уволнени министърът на хазната, както и шефката на държавната газова компания PGNiG. Просто големите очаквания на поляците да се превърнат във „втора Норвегия“ не се сбъднаха.

ММ: Каква е ситуацията в Румъния?

ДК: В Румъния няколко компании имат концесии за проучване, като най-голямата от тях е Шеврон, чийто проучвателни блокове са в Добруджа и на североизток, около град Бърлад. Преди последните парламентарни избори сегашният премиер Виктор Понта беше голям противник на шистовия газ, но след това бързо обърна позицията си. Румъния обаче най-вероятно ще се сблъска със същите проблеми като Полша. А и общественото мнение там е далеч по-негативно настроено отколкото в Полша – над 7000 души излязоха в Бърлад на протест – така че ситуацията е още по-сложна.

ММ: Алтернатива за България ли е според теб шистовия газ? Кое е притеснителното нещо-опасност от замърсяване на водата, земетресения или нещо друго?

ДК: След месеци усилена работа по тази тема в европейски и американски контекст, смятам че шистовият газ не е алтернатива за България. От една страна са чисто екологичните опасности. Количествата вода, които се употребяват при фракинг са огромни – до 20 милиона литра само на един кладенец. Съхраниението на така наречения flowback, отпадните води, които излизат на повърхността заедно с газта, е изключително проблематично поради високата им соленост, съдържание на тежки метали и в отделни случаи – радиоактивност. За тази цел в Щатите се ползват така наречените дълбокоинжекционни кладенци, като отпадните води се инжектират на километри под земята. Според Европейското законодателство обаче подобни кладенци не се разрешени. В Щатите в момента има опити да се рециклират отпадните води и технологиите определено са напреднали през последните няколко години, но обезсоляването на водата е изключително скъпо начинание. В същото време обикновените пречиствателни станции за вода не са годни за подобен тип обработка – в Пенсилвания бяха замърсени доста реки по този начин преди компаниите да бъдат накарани да прекратят тази порочна практика.

“6% от всички нови кладенци дават дефект, който води до замърсяване на водоносните хоризонти с метан и други вредни елементи. Процентът нараства до 50% след първите 30 години на експлоатация.”

Другата опасност идва от замърсяване на водоносните хоризонти с метан и други вредни елементи – не от фракинга, който всъщност се случва доста дълбоко под земята, а от технологични дефекти в извеждащите тръби и цимент, които задължително минават през водоносния хоризонт. Това е типично както за шистови, така и за конвенционални кладенци. Според изследвания на индустрията от 2003-та, около 6% от всички нови кладенци дават подобен дефект, като процентът нараства до 50% след първите 30 години на експлоатация. Това е просто природата на нефтодобивната и газодобивната промишленост. Има процент на грешка, както във всяко начинание, което се прави от хора. Колкото и да е внимателна една компания – а наистина има такива – грешки неизменно стават, но при шистовите кладенци те са значително повече просто поради по-големия брой кладенци.

Доста се говори за земетресения в резултат на фракинг, но повечето в САЩ са сеизмично незначителни и всъщност се получават около дълбокоинжекционни кладенци за отпадни води. Има сеизмична опасност разбира се, но тя е донякъде преекспонирана от медиите. Най-големият проблем, за който малко всъщност се говори, е в самия мащаб на добива на шистов газ. За разлика от добива на конвенционален газ, за шистовия газ са нужни стотици, понякога хиляди кладенци, като често има площадка на всеки един-два квадрани километра. Земята се превръща в игленик – виждал съм доста ужасяващи места по време на репортерските си пътувания из Пенсилвания. Освен това добивът от шистови скали пада значително след първите две-три години на експлоатация, така че трябва непрекъснато да се дупчат нови и нови кладенци, за да се поддържа производството. Ако прибавим към това плетеницата от малки, по-големи и още по-големи тръбопроводи през полета и гори, които са нужни за транспортирането на газа от кладенците към основните пазари, картината става още по-неприятна. В Щатите има огромни проблеми около регулацията на толкова много кладенци. Представете си как това ще стане в малка и корумпирана България, където регулаторния капацитет е почти нулев.

“Най-големият проблем, за който малко всъщност се говори, е в самия мащаб на добива на шистов газ. За разлика от добива на конвенционален газ, за шистовия газ са нужни стотици, понякога хиляди кладенци, като често има площадка на всеки един-два квадрани километра. Ако прибавим към това плетеницата от тръбопроводи през полета и гори картината става още по-неприятна.”

Екологичните проблеми са само част от причините, заради които в България подобна индустрия според мен не е желателна. От чисто икономическа гледна точка шистовият газ не може да бъда алтернатива, колкото и мастити икономисти да го превъзнасят – ситуацията в Полша, за която споменах, е достатъчно красноречива. А трябва да се има предвид, че все пак Полша е страна със стари традиции в конвенционалния добив на нефт и газ, докато ние нямаме почти никакъв капацитет в тази област. Пък и повечето хора, които ще работят в тази индустрия, ще се външни експерти – както е дори и в Пенсилвания, където голяма част от работниците идват от Тексас и Оклахома например. За местното население ще останат ниско платените длъжности като шофьори на камиони, хотелиери и ресторантьори.

ММ: Как да бъдем против нещо, което има потенциал да ни направи независими от Русия?

ДК: В медийното и политическо пространство, както в България, така и в Полша и САЩ, се говори доста елементарно за енергийна независимост. Първо, в нашия глобализиран свят центровете на производство и потребление много рядко съвпадат. Тази изолационна идеология може да е интересна, но тя остава само метафора, родена от политическа демагогия. В Щатите например се говори са енергийна независимост още от 1973-та, когато президентът Никсън обявява „Проект независимост“ по време на тогавашната петролната криза около бойкота на ОПЕК, но всъщност всеки трезв анализ показва, че потреблението на фосилни горива там е толкова огромно, че енергийната независимост на този етап е само утопия.

Второ, енергийна независимост и енергийна сигурност са две съвсем различни понятия, които често се бъркат. Енергийната сигурност, най-общо казано, се базира на три основни елемента: сигурност на доставките, приемливи цени и минимална екологична вреда. Шистовият газ в Европа засега не изпълнява нито едно от тези три условия. От друга страна, може да се предприемат много други действия, които да помогнат на енергийната ни сигурност. Например да се ускори строежа на газовите, двупосочни връзки със съседните ни страни, за да може най-накрая Европа да има диверсифицирана газова инфраструктура и ликвиден пазар. Трява да се увеличи и капацитетът на газохранилищата, за да може по-лесно да се справяме с евентуални кризи на доставките. Терминал за внос на втечнен газ също не е лоша идея, но това е доста скъпо начинание за малка страна като България. По-добре ще е да се наблегне на енергийна ефективност, както при транспорта на енергия, така и при нейното потребление. Нужни са ни повече възобновяемите енергийни източници, както и ефективно електроснабдяване, така наречените смарт гридове.

Също така трябва да имаме предвид, че нефтът и природният газ са горива, които не са взаимозаменими. Газ се ползва основно за производство на електрическа енергия и в химическата индустрия, най-вече при направата на изкуствени торове, докато нефтът е важен за транспортната мрежа. Повече газ няма да ни направи енергийно независими. Природният газ в момента е около 12% от енергийния ни микс. Евентуалното увеличаване на този процент във връзка с местен добив на шистов газ всъщност рискува да постигне обратния ефект и да ни направи още по-зависими от Русия, ако находищата на този газ се окажат недостатъчни.

Според мен решението е не да обърнем гръб на Русия – Русия е стратегически много важна за Европа – а да се обединим с европейските си партньори и да подходим по по-твърд начин при договарянето с Газпром. Газпром, който е директен инструмент на руската външна политика, в момента действа на принципа разделяй и владей. Германия получава това, което иска, но реално малка страна като България няма нужната позиция да преговаря за изгодни цени и условия. Европейският съюз трябва да покаже на Русия, че не може да бъда изнудван чрез разделение, че Русия зависи повече от европейски пари, отколкото Европа – от руски газ. Всъщност резултатите от последните месеци, след като Европейската комисия започна дело срещу Газпром за монополни практики, вече дават резултат и Газпром започна да намалява цените в нашия регион. Това е добро начало. Русия трябва да разбере, че ако желае да запази европейските си пазари, е нужно да се държи като почтен търговец, а не като селски побойник. Лично аз смятам, че енергийната сигурност на България може да се подобри чрез координаран европейски политически натиск върху Русия, а не като надупчим Добруджа на решето.

“Eнергийната сигурност на България може да се подобри чрез координаран европейски политически натиск върху Русия, а не като надупчим Добруджа на решето.”

ММ: Можем ли да приемем, че фракинга може да е краткосрочна алтернатива за по-незаселени места?

ДК: Има такава възможност, разбира се. Наивно е да се смята, че ще спрем от утре да ползваме фосилни горива. Заобиколени сме отвсякъде с продукти, произведени на базата на природния газ: пластмаси, химически вещества, торове. Природният газ все още ни е нужен. Напълно е възможно технологии като фракинга да се ползват на по-рядко заселени места, при стриктно спазване на необходимите екологични регулации разбира се. Но това означава, че добивът ще е много далече от пазарите, което ще увеличи разходите по транспорта значително и ще откаже много от компаниите. Тук е и проблемът: за да е рентабилен, шистовият газ трябва да се добива близо до гъсто населени места.

ММ: Каква е според теб най-голямата заплаха или най-големият проблем с фракинга?

ДК: Най-голямата заплаха идва от големия медиен шум около този ресурс и повърхностните анализи. Шистовият газ ни се представя като някаква панацея: за енергийна независимост, ренесанс на икономиката, решение на климатичните проблеми. Това последното е особено перфидно. Несъмнено метанът отделя по-малко въглероден диоксид от въглищата при изгаряне, а турбините на газ са обикновено по-ефективни от въглищните при генерацията на електричество. В същото време метанът е 72 пъти по-силен парников газ от въглеродния диоксид и дори и изпускането на малки количества напълно неутрализира предполагаемите му климатични приемущества. Но в крайна сметка, каквото и да е личното ни отношение към шистовия газ и фракинга, въпросът се свежда до това каква е визията ни за бъдещето на планетата. Искаме ли да продължим извличането на фосилни горива с пълна пара – извинявам се за каламбура – или е нужно спешно да търсим други енергийни алтернативи? Защото не можем да си затваряме очите пред очевидните климатични промени. В момента в атмосферата нивото на въглероден диоксид е 400 PPM (parts per million) – повече отколкото в последните 450,000 години. Доскоро си мислехме, че нефтените и газовите находища са на изчерпване и ще преминем към алтернативна енергия, но с развитието на новите технологии се оказва, че имаме прекалено много нефт и газ, толкова много, че можем съвсем спокойно да изгорим планетата. А с нея – и себе си.

“В крайна сметка, каквото и да е личното ни отношение към шистовия газ и фракинга, въпросът се свежда до това каква е визията ни за бъдещето на планетата.”

текст Димитър Кенаров, Магдалена Малеева

фотограф Димитър Кенаров

Илюстрация: Indra Sakti, Indonesia

Статистиките са прости. Населението на земята се увеличава. В момента около 1 милиард души по света гладуват. В същото време производството на храна е един от основните фактори за прекомерната експлоатация на планетата – заради обезлесяването, заради изтощаването на почвите, заради изразходената вода при поливането, заради вредните емисии и изкуственото наторяване. Картинката не изглежда розова, но решения има. Важното е и да се намери кой да ги чуе и приложи.

Международен изследователски екип в университета в Минесота, ръководен от Джон Фоли, е достигнал до извода, че са необходими пет важни стъпки, с които да се решат едновременно проблемите с изхранването и с вредите, които производството на храна нанася. Ето ги и тях:

1. Подобряване на добивите от житни култури (по-ефикасно използване на обработваемите земи),
2. Консумиране на по-малко месо (диетата на средния вегетарианец включва около 130-180 кг зърно годишно, а на месоядците – около 900, предварително сдъвкани и смлени от крави, пилета и прасета),
3. Намаляване на загубите на храна (тук препоръчваме това интервю),
4. Спиране изсичането на тропически гори (през 2004, само в Бразилия около 500 000 дребни земеделци са унищожили средно по един хектар гора) и
5. По-рационално използване на водата и обогатителите.

—

Повече подробности с карти и графики на SCIENTIFIC AMERICAN

Другата неудобна истина – TED лекция на мистър Фоли:

Ако гледката на прясно поникнала зелена тревичка огряна от яркото пролетно слънчице ви кара да припкате и да подскачате като дечица, не се притеснявайте – не сте само вие:

Абдулелах Хайдер Шай беше наскоро освободен, след като прекара три години в йеменски затвор. Неговото престъпление? Той е журналист. Историята на Шай получи някакво внимание благодарение на репортажа на журналиста Джеръми Скехил, но мнозина може би не са чували за него, поради виртуалното затъмнение в масовите медии. Въпреки, че правителството на САЩ - и президентът Обама в частност - да са до една степен отговорни за затварянето му. Шай Повече [...]

След като Европейският съюз неотдавна реши да спре субсидиите за всички израелски проекти в окупирания Западен бряг, вниманието на медиите се фокусира върху израелските селища там. Онова, което привлича много по-малко вниманието на международната общност е израелският план за принудително изселване на десетки хиляди палестински бедуини от домовете им в южната част на пустинята Негев. Във видеото от The Real News Network се споменава, че около Повече [...]

Интервю за вестник ДУМА с Деси Велева; 20 юли 2013, брой 166 - Руслане, ти си със смесен произход - баща ти е сириец, а майка ти - българка? Това карало ли те е да се чувстващ раздвоен? - Аз самият постоянно живея в едно непрестанно питане. Трябва ли да потискам едната идентичност или не? Трябва да обичам България повече от Сирия или не? Какъв се чувствам в крайна сметка? На тези въпроси хора като мен не намират въпросите цял живот. Питането става начин Повече [...]

Ето това, дами и господа е новото лице на българската политика. Това е бъдещето на парламента, на областните структури на властта и на държавата ни като цяло. Циганската баронизация на българската политика не датира от вчера, но днес вече всичко е официално. Бат Сали е в играта и няма да спира да краде заради никого и нищо. Интересното, обаче, е че този човек, на тази конкретна снимка, ни показва идеална картина на политиката  у нас - нагла, Повече [...]

След като египетската армия свали воденото от ислямиста Мохаммад Морси правителство, коментатори побързаха да обявят края на ерата на ислямистите и политическия ислям. Такива прибързани заключения, обаче, не успяват да разгледат по-дълбоки въпроси, като: дали сме свидетели на началото на края на религиозно-базираните партии или това е провал на ислямистите да управляват ефективно и новаторски? Колко вреда има първият опит на Мюсюлмански Повече [...]

Когато стане въпрос за crowdsourcing, първата ми асоциация е социалната мрежа foursquare. Там вирее една общност, която добавя магазини, ресторанти, кина, бензиностанции и още много неща, намирайки мястото им върху картата. Мотивите на тези хора да го правят са няколко, но като че ли най-важните са усещането им за принадлежност, играта и удобството, което създават и от което се възползват впоследствие. Не получават пари, но пък има различни нива на суперпотребители с различни правомощия.

Crowdsourcing-ът всъщност е чудесен начин да се пребориш с голяма и понякога непосилна по обем работа. Делегираш дребни задачи на голяма група от хора и ги мотивираш да ги свършат. Така преди година например за седмица геокодирахме всички банкомати на банката, в която работя. Проблемът беше, че са над 600, а финансов ресурс не можехме да отделим. Идеята тръгна от колега, който се зачуди дали колегите от цялата страна не биха могли да помогнат. Седнах, написах едно кратко и нагледно ръководство как се свалят GPS координати с Google Maps и го изпратих на колегите заедно с табличка с две колонки за попълване.

Ако си от Варна, почти сигурно е, че ще знаеш с точност до няколко метра къде точно се намират 10-те банкомата там. Бяхме допуснали няколко грешки, които на фона на над 600 обекта бяха пренебрежимо малко на брой. За поправянето им ни съдействаха клиенти на банката, които намериха начин да се свържат с нас – самоинициативен crowdsourcing.

Свършихме работата бързо и с минимални разходи. Не си спомням дали в цялата суматоха благодарих на всички, но се надявам, че съм успял. Ако не, благодаря, колеги! Днес банкоматите са в сайта на банката (и в Google Maps, разбира се). Подобна е ситуацията и с клоновете. Ако някой е временно затворен, сканираш QR кода на извинителната бележка и веднага ти показваме най-близкия.

Сетих се за това, докато четох една статия в HBR - Setting Up a Crowdsourcing Effort? Read This First. Има полезни неща. Боян Юруков също хвърли светлина върху този въпрос в едно интервю в SocialEvo за негови проекти с обществена полезност, които разчитат изцяло на crowdsourcing.

Crowdsourcing-ът като начин да си свършиш работата е публикация в блога Walking on the edge... на Иван Ралчев. Някои права запазени.

Радиото му е една кутийка с две копчета, една антена и един кабел. Подарък му е от една компания – от благодарност, че си плаща сметките винаги навреме. Аз седя на другия край на масата и го гледам как бели картофите. Картофи от Германия. С швейцарско ножче.

Едва на втория картоф осъзнавам, че нещо не е наред. Методичните му движения са успели да ме подведат да си мисля, че използва картофобелачка. Почти съм станал от стола с готовност да отида и да му купя нова. Няма нужда от нея. Не бърза така или иначе, а и с ножчето може да ги почисти много по-добре. Тъкмо привършва с прецизното оформяне на малко кратерче в немския картоф.

Остават ми още няколко почивни дни до края на отпуска. Преди това почти една седмица не използвах телефона си дори като часовник. Докато го гледам как прехвърля четвъртия картоф в купата, вече горя от желание да се захвана с нещо. Усещам как минутите летят, а аз не правя нищо полезно – не чета статии, не прелиствам книга, не слушам подкаст и не знам последните новини.

Успокоявам се. Той не приема времето като ограничение, което налага високи обороти. За него то е стратегическо предимство и го използва рационално, без да избързва. Дава си време, за да прецени сутиацията. Не реагира на мига, освен ако не се налага. Така винаги е в мир със себе си. Свидетел е на световна война и когато сме навън, го спират поне по два пъти, за да го поздравят.

Той е на 83 години, а мислите му текат по-плавно от моите. Говори спокойно и ясно. Радиото продължава да работи, а ножчето вече е измито и е в джоба му в очакване на следващ картоф, пък бил той и от Швеция.

Картофи от Германия е публикация в блога Walking on the edge... на Иван Ралчев. Някои права запазени.

До Холандия и обратно е публикация в блога Walking on the edge... на Иван Ралчев. Някои права запазени.

Примамен от хладината на терасата, оставих лаптопа и се преместих навън. Извадих телефона и продължих да чета статията, която бях отворил последно на компютъра (благодаря, iCloud и Safari). Междувременно Dropbox качи автоматично снимката, която виждаш по-горе. За целта обаче иска да знае къде точно се намирам в момента. Въпрос на време е и да накарам тонколоните вкъщи да се пускат сами, когато се прибера, и да се изключват, когато изляза.

Moto X, новото умно устройство на Motorola, постоянно очаква твоите команди. Не е нужно да натискаш нещо и да пускаш приложение, просто да е достатъчно близо, за да те чуе, че казваш “Google Now”. След това можеш да правиш почти всичко. Както споделя и Робърт Скобъл, Moto X наистина променя правилата на играта. Смартфонът познава средата, в която работи, и колкото повече знае за нея, толкова по-полезен е. За някои от нас това е проблем. Притесняваме се, че споделяме твърде много лична информация.

Сутринта се качих на колелото и бавно се запътих към Софийска баница. Вътре беше горещо, но навън хората спокойно закусваха, забавлявани от закачливите гълъби. Приятел ми похвали закусвалнята. Не ги следя в Twitter, не съм харесал и тяхна страница във Facebook. Ако не беше той, сигурно никога нямаше да разбера, че близо до нас има такова чудно място. И баниците са наистина страхотни. Жената ги уви в амбалажна хартия (в каквато навремето завиваха сиренето) и ме помоли да я държа отворена. Казах й, че съм с велосипед и ще ми е трудно. Затова пък имам раница. Погледна велосипеда, усмихна се и ги сложи в торбичка, която да закача на кормилото, за да не прибирам баниците в раницата. Иначе нямало да са толкова вкусни.

Обичам и двата свята, но поотделно. Комбинацията им все още не е достатъчно вкусна.

На ръба между двата свята е публикация в блога Walking on the edge... на Иван Ралчев. Някои права запазени.

Роя е публикация в блога Walking on the edge... на Иван Ралчев. Някои права запазени.

Страст и естетика в едно е публикация в блога Walking on the edge... на Иван Ралчев. Някои права запазени.

Прибрах се за няколко дни до Бургас. Този град не спира да ме впечатлява. Вече има прекрасни велоалеи, морската градина е приятно зелена, с нови пейки и е пълна с хора. А Общината има и блестяща идея – велосипеди под наем. В момента станциите са пет, а планът е да са общо 12, пръснати из целия град. Общият брой на велосипедите ще е 120. Засега отдаването става бавно – подписваш се на един договор и тръгваш. После връщаш колелото и ти казват колко дължиш – 0.50 лв. за първия половин час, след това по лев на всеки час.

В описанието на проекта има ключови думи като RFID и NFC обаче, така че ще има по нещо и за нас, geek-овете. Браво на общината и хората, които сбъдват тази хубава идея. А ето я и страницата на Вело Бургас (много ме радва логото) във Facebook.

С колело под наем по бургаските велоалеи е публикация в блога Walking on the edge... на Иван Ралчев. Някои права запазени.

Наскоро ми се наложи да инсталирам MySQL от пакетите от http://mysql.com на Oracle Linux 6.4. Оказа се че има едно пакетче mysql-libs-5.1 което Redhat/Oracle Linux инсталира по подразбиране (защото postfix го иска). И то пречи на пакетите от mysql.com да се инсталират. Ето рапорта за грешка който рапортувах на http://bugs.mysql.com А за мен засега си […]

Автор: В. М.

Целта на настоящия текст е да представи вижданията на македонската историография по времето на социализма, която се занимава с темата „македонски мюсюлмани“, или както са по-известни - торбеши. Ще се опитам също така да уточня начина, по който се създава тази историография, както и методиката и инструментите, които използва. Учените, които се занимават с проблема са най-вече Ниязи Лимановски и Глигор Тодоровски и ще се спра на техните, доста обемни трудове.

Обособената група, наричана от авторите „македонци мюсюлмани“ има сходна съдба с българските мюсюлмани. За разлика от тях обаче, македонските са принудени да живеят в една постоянно променяща се политическа обстановка – разпадаща се Османска империя, чести войни, Кралска Югославия, Социалистическа Югославия. Това усложнява идентичността на македонските мюсюлмани, но и ги предпазва от опитите за хомогенизация, които националната българска държава на няколко пъти пробва и преди, и след Втората световна война. Включително български автори като Христо Караманджуков наблюдават, че това население в Македония масово е наричано „турци“ дори в годините непосредствено преди идването на комунизма.¹ С други думи се наблюдава типичната и за българския случай преплетеност на религиозна и етническа идентичност, която прави македонските мюсюлмани първоначално не особено интересни за социалистическите македонски управници. Вероятно трябва да минат известен брой години, за да се утвърди самата млада македонска република преди да започнат някакви опити за хомогенизиране на торбешите, които междувременно се изселват масово към Турция в периода 1952-53 до 1964 г. Причини за изселването са недоволството от купонната система, колективизацията и забраната за носене на традиционно облекло.²

Специфичната политика на Македония започва през 1970 г., когато Секретариатът на ЦК на Съюза на македонските комунисти (СКМ) приема становище, че македонските мюсюлмани са македонци от славянски произход. Решението е свързано и с дебатите за нова югославска конституция, която да признае босненците за отделна мюсюлманска нация. През 1979 г. се създава организацията „Културно научни манифестации“ (КНМ), която започва да организира процеса на „преродуванjе“ (възраждане) , „себеизнаоганjе“ (себенамиране) и „разбудуванjе“(пробуждане), помагайки на македонските мюсюлмани да разберат, че са първо славяни и второ македонци. Също така те трябва да запомнят, че вярата не се уеднаквява с националната принадлежност. Трябва да им се „докаже“, утвърди и втълпи, че в никакъв случай не са нищо друго, не са босненци, а най-малко са албанци или пък турци, за каквито някои от македонските мюсюлмани вярват и се представят че са. ³

Това становище на СКМ е вододелът, който създава условия за процес „на пълно интегриране на македонците мюсюлмани към собствения им народ“. Започват ежедневни публикации във вестниците, изявления по ТВ Скопие за етногенезиса и историческото минало на македонците мюсюлмани и т.н. По същество македонските учени експлоатират т.нар. „изконическа версия“ за нацията, пропускайки промените в демографския състав, културните отлики и социалните граници, важни за конкретния случай.⁴

Македонският учен Стойче Дойчиновски твърди, че организацията „Културно Научни Манифестации“, която формално предвожда кампанията, се е появила по естествен път, т.е във време, когато македонците мюсюлмани вече са били готови и са искали да покажат на всички идентичността си. Но в същото време той казва, че това е организиран системен процес на национална „преродба“ (възраждане) на ислямизирания дял на македонския народ.⁵

Интересно е също, че КНМ първоначално е била организация за култура и изкуство, а по-късно просто преминава в културно - научна организация. По-късните „научни трудове“ създадени от членовете й показват доста краткия път, който тази организация е извървяла от изкуство към наука.

Основна тема на учените от КНМ е етногенезиса на „мюсюлманите македонци“. Дойчиновски смята, че чрез обясняване на етногенезиса, трябва мюсюлманите правилно да бъдат насочени към точното национално осъзнаване като македонци. Остава въпросът защо трябва да бъдат насочвани и защо е този страх от възможността да се насочат на „грешната страна“. Изобщо коя е грешната и коя вярната страна?

Така или иначе, като по учебник по създаване на национална идентичност, членовете на КНМ започват да изграждат македонската „свест“ у мюсюлманите. Целенасочено е вниманието върху образователната система – обръща се вниманието на учителите да нямат пренебрежително отношение към учениците с друга вяра и „правилно“ да ги насочват в национално отношение⁶.

КНМ организират свои секции за фолклор и етнология и прави мероприятия в самите населени места – фолклорни фестивали и игри, като фестивала за народна музика и инструменти в село Долнени, републиканско ревю на народни носии в Струга и не на последно място регионално ревю на народни носии в Кривогащани.⁷

Според Стойче Дойчиновски младите селяни мюсюлмани дори питали защо се е мълчало досега по националните теми. Те съжалявали, че не са имали възможност „по-бързо да го доживеят националното чувство“.⁸

Плодотворният „учен“ Ниязи Лимановски, основната фигура в КНМ, влиза и в ролята на сценарист на сериала „ Да ви се представим“. От 1983 г. той е излъчван по ТВ Скопие. В няколко епизоди се обяснява на македонците християни, че те имат брат, когото не познават и не признават, а трябва дори и да го обичат. Говори се за „генетичните“ връзки между християни и мюсюлмани.

Сериалът обяснява също и на самите мюсюлмани, че са македонци. Филмът обхваща следните теми: „главните характеристики на ислямизацията, етническият континуитет (славянско-македонското потекло), изразен през топоними, други етно-социални характеристики и пролетните и други обичаи“.⁹

След излъчването на отделните серии от филма, членове на КНМ ходят по къщите на хората, за да водят разговори за „съдържанието на емисиите и целите, които трябва да се постигнат с тях“ ( ако случайно досега има още някой който не се е „осъзнал“ като македонец, бива му лично обяснено). Според докладите от тези разговори, мюсюлманите са били доволни, че „е имало какво да научат за себе си и да се почувстват горди, защото допреди много малко са знаели колко са и докъде са разпространени.“¹⁰

Има и поетични опити. В типичен приповдигнат стил Ниязи Лиманоски пише, че поетично пръв е „опеал“ трагиката на ислямизаираните македонци Саме Жарноски, който пише прочувствени стихотворения за село Долна Река.¹¹

Според Стойче Дойчиновски просветителските усилия на КНМ са доказали, че „торбешите са всъщност македонци, които говорят македонски език, имат македонски обичаи и традиции и са задоени с македонски патриотизъм“. Материалите са „разкрили националният идентитет и етническа принадлежност на голям брой хора, които дълго време са имали „съмнителен“ статус и не са имали храброст или възможност да кажат пред света, че са македонци“.¹² Остава отворен въпросът как мюсюлманите са успели вече да се „задоят“ с македонски патриотизъм, след като наскоро са разбрали, че изобщо имат национално чувство.

Въпреки всички усилия, Дойчиновски признава, че „етно-биологичните процеси при македонските мюсюлмани не са достатъчно диференцирани и трябва да бъдат премахнати всички външни влияния, за да бъдат те правилно насочени и ориентирани“.¹³

Правилното насочване се възприема като начин да бъдат „санирани техните прихологически травми, получени в миналото, когато заради историческите обстоятелства са били изтръгнати от корена си“.¹⁴ Също така „националната преродба“ помага, да се „изправи една историческа неправда и мюсюлманите да намерят своето място в живата тъкан на своята матица – там откъдето е техният произход. По този начин ще приключат всички техни човешки травми.“¹⁵

Основно оръжие за „ориентиране“ са опитите за доказване на славянския произход на македонските мюсюлмани.

Много внимание се обръща на ислямизацията, като неуморно се посочва, че селата в които се живели торбешите са със славянски характер, а хората са имали македонска идентичност, които после частично загубват с ислямизацията. Глигор Тодоровски твърди, че македонските мюсюлмани всъщност са се чувствали част от македонската народност още от XV век, т.е в най-ранното завладяване. Така на много страници е изписано и „обяснено“ , че въпреки албанизирането и турцизирането, на подсъзнателно ниво торбешите са запазили своята македоно-славянска идентичност.¹⁶

Отказването от християнската вяра е представено като отказване от народната принадлежност, приемайки друга, заради привилегии в османското общество. Впоследствие им е било вменявано, че са турци, а за това помагало и лошото отношение на македонците християни към тях. Така постепенно самите мюсюлмани и християните повярвали, че торбешите са турци, а не македонци мюсюлмани. ¹⁷

Македонското християнско население не било възпитавано да обича мюсюлманите като част от македонската самобитност. Но това отношение съществувало само до Втората световна война, защото след това самите мюсюлмани сами се представяли за македонци и това само породило „културните манифестации“.

Освен ислямизацията, основен аргумент в изследванията на македонските учени е езикът. Той е най-видимото доказателство за общ произход и разбира се винаги се изтъква. Благоя Корубин казва: „Наричай се както искаш – ако принадлежиш към определена национална и езикова общност, ако езиково живееш с един определен език като свой роден език, хората ще те познават и идентифицират по този или онзи фактор, но най-вече по езика, който остава основен и постоянен фактор и белег на националността“.¹⁸

Този език се разграничава специално от българския. Според Ниязи Лиманоски македонците мюсюлмани в България са подложени на национална, езикова и верска асимилация, както разбира се и македонците християни.¹⁹ Това не пречи на учени като Глигор Тодоровски да превеждат абсолютно дословно български автори като Стою Шишков и Васил Кънчов, с уточнението, че става въпрос не за български, а за македонски мюсюлмани. Макар цели техни текстове да са преписани, подобни български и сръбски учени са посочени като служители в полза на великосръбската или „великобугарската“ идея.

Освен българите, основни врагове на „правилното“ македонско самоосъзнаване са албанците и турците, които в очите на македонските учени от периода са постоянна заплаха за идентичността на торбешите. Ниязи Лиманоски стигматизира поддаващите се на албански и турски „влияния“: „Поради верския фанатизъм и заблуди отделни социални слоеве от македонските мюсюлмани, които се намират главно на по-ниско културно ниво, са изложени на постоянен натиск от неприятелски подбуди.“ Според него албанските и турски националисти правят всичко, за да може македонските мюсюлмани „да бъдат всичко друго, не не и това, което са всъщност.“ ²⁰

Като особено опасни са представени албанските мюсюлмани, които заради привилегиите си в Османската империя са имали възможност да тероризират и дори да гонят християнското население от родните му места. Особено неприятелска се вижда албанската роля през Втората световна война, когато те, според Ниязи Лиманоски, са се изявили като „квизлинги“. Тогава териториите в Западна Македония влизат в територията на фашистка Италия, реално под албанско управление. Окончанията на фамилиите на македонските мюсюлмани са сменени с албански, отварят се албански училища, а много македонски семейства са изгонени от родните си места и изместени от албанци. Албанците принуждават населението да носи и типичната албанска бяла шапка.²¹

Албанците се виждат като заплаха и в ново време, като се предполага, че те карат македонците мюсюлмани да се изселват в други градове в рамките на Македония или дори да емигрират в Турция.

Пропуска се фактът, че ислямът навлиза много трудно сред самите албанци, които от друга страна далеч не са третирани с голямо доверие от османската власт.²² Преекспонира се албанската религиозност и в съвременната на авторите социалистическа Югославия.²³

В категорията „врагове“ влизат и тези македонски учени, които не приемат тезите на Лиманоски. „Те наливат вода в мелницата на враговете на македонския народ и народът ги нарича 'продадени души' “.²⁴

Македонските учени често си противоречат. Те неведнъж заявяват, че ислямската религия променя условията и съответно пречи на това население да има обща национална идентичност с християните.²⁵ Благоя Корубин дори пише, че в нацията няма статика и идентичностите са променливи²⁶. В други публикации обаче, същите учени „доказват“ , че мюсюлмани и християни винаги са имали еднаква национална идентичност. Например Ниязи Лиманоски казва: „ Когато говорим за развитие на националната мисъл при ислямизираният дял от македонския народ, трябва да констатираме, че тя е „дзиркала“ (надничала) през историческото пространство и време и винаги е била потискана от други външни сили и хватки“.²⁷

Лиманоски обяснява, че в ранните години на Османската империя нацията като обществено-историческа категория още не е на историческата сцена. Същевременно той казва, че „народното чувство при македонските славяни е стояло дълбоко скрито в душата. Според него това „чувство за принадлежност към македонските славяни е било защитено от християнството“ и е просъществувало в тежките години на робство.²⁸ Интересно как нещо, което още не е на „историческата сцена“ може да бъде в душата на македонските славяни.

Объркването става още по-пълно, защото Лиманоски пише, че ислямизацията е довела до „отродяване и денационализация“. Според него „с приемането на исляма се сменя статусът и икономическото положение на човека, но се губи собственият национален и цивилизационен идентитет. Тук е кръстопътят и разделянето на едно стъбло в две различни дървета, противно на изконния корен.“²⁹ По думите на Лиманоски излиза, че македонските мюсюлмани успяват не само да имат, но да загубят нещо, което все още го няма в историята.

Безпроблемно, още в същия текст, Лиманоски твърди, че македонските мюсюлмани имат македонска национална идентичност, „вътрешен инстинкт за славянски произход“ и „еднакви психически особености с македонските християни“и винаги са имали, макар вече да е писал, че са ги изгубили с ислямизацията.³⁰

Незнайно защо, може би преценявайки аудиторията си, Ниязи Лиманоски неимоверно много пъти повтаря едни и същи тези в писанията си, като дори често пъти доста директно обяснява същността на работата си: „целият процес е най-потребен за самите македонци мюсюлмани, които бяха флотантна маса и беше нужно някой отвътре да го разбуди заспалото национално чувство и да им го върне. Трябваше да се родят Културно научните манифестации на македонците, като самородна организация, която работи на полето на историческият континуитет на развоя на националното самосъзнание, етноисторическата култура и за правилно национално осъзнаване“.³¹ Лиманоски признава: „организирано създаваме ново историческо съзнание“ и също така: „македонският мюсюлманин трябва да чувства държавата като своя и да не търси друга и чужда национална държава извън националните македонски граници.“³² Според него торбешите трябва да обичат и пазят Македония, „както зеницата на окото си“.

Друг парадокс при Лиманоски можем да открием в това, че той постоянно повтаря как старите мюсюлмани са носителите на спомена за общия корен, но същевременно вижда, че на практика именно те са най-консервативни и резервирани към тезите му. Тяхната немакедонска идентичност Лиманоски сравнява с „инфекция“.³³ Според него „правилното отношение към майчината македонска нация на македонските мюсюлмани и техните патриотични чувства са естествено явление. Всеки културен човек трябва да е неясно със своята истинска национална принадлежност, т.е. за националната група, с която го свърза езикът, другите характеристики и историята.“³⁴

Освен с „исторически“ аргументи, някои македонски учени се опитват да докажат славяно–македонския характер на македонските мюсюлмани (към които те включват и помаците и гораните в Косово) със „заемки“ от другите науки. Божидар Димовски подчертава „славянските черти на лицата им“. Специално гораните, според него, поради „ендогамията си са създали отделен тип човек – гораните са здрави и крепки хора, със среден и по-висок ръст, преобладава кестенявата коса, с истински славянски черти(...) с дълбоки, живи и малки очи, в които могат да се разпознаят следи на влашки предци. Те са с доста жива интелигентност, издържливи и мирни. Особено жените са запазили особено чист македонски говор.“ Турците от друга страна, според Димовски са „мургави, с черни коси, очи и с широки скули, близки по вид с монголите и татарите.“ Славяните според него са „европейски народ, високи, русокоси, синеоки, с издължени лица“.³⁵

Друг учен, Риза Мемедоски се изявява като експерт по генетика, кръвни групи и РХ фактор. „Известно е, че в Европа преобладава кръвна група А, а колкото повече се отива на изток, преобладава кръвна група В, която е застъпена в централна Азия, там където е прародината на турците. Що се отнася до РХ факторът, също има разлики. Отивайки на изток намалява процентът на отрицателен РХ фактор, а расте положителният. В СР Македония по данни на центровете за трансфузия няма разлики между православните македонци и македонците мюсюлмани.“³⁶

Мемедоски борави дори със „стоматоложки“ факти: „според това дали горната челюст е широка или тясна, тя се нарича Азия, Африка или Европа. Азия е широка и прилича на хипербола, Африка е доста тясна и прилича на парабола, докато Европа, считаме, че има нормална закривеност. “³⁷ Челюстите на македонските мюсюлмани изглежда са доказано европейски. Глигор Тодоровски също засяга „биологичната тема“, обяснявайки че македонските мюсюлмани водят капсулиран живот и рядко се женят с външни хора, което създава „възможност за дегенеративни промени в биологичен смисъл, но пък запазва всички характеристики преди ислямизацията“.³⁸

В пропагандата си македонските социалисти се стремят да обхванат дори най-интимната сфера. Въпреки че заявяват, че нямат никакво желание да спират смесените браковете, е отбелязано, че те често водят до приемане на турски или албански идентитет. За това е „е нужна засилена културно-просветителска работа за изучаване на историческото минало на ислямизираните македонци, за по-нататъшно утвърждаване на техните богати традиции и фолклор, за съзнателното отделяне на верския от националния фактор, защото религията не е основа за определяне на национална принадлежност.“ (може би, когато жените разберат, че албанците и турците в миналото не са били много благосклонни към торбешите, ще спрат да се омъжват за тях).

В крайна сметка македонските „възрожденски“ усилия остават по-скоро на пропагандно ниво и не ескалират до насилствената фаза, позната в България. Проблемите в самата югославска федерация вероятно също допринасят за отслабването на хомогенизаторския патос. След падането на комунизма и формирането на Македония като самостоятелна държава, наследник на КНМ продължава да съществува, но вече без такава държавна подкрепа, под името Съюз на македонците с ислямско вероизповедание начело с Исмаил Бойда.

Настоящият материал в никакъв случай няма за цел да анализира етногенезиса на мюсюлманите, населяващи днес Македония, а само да маркира доктринерските виждания на македонската комунистическа историография по темата. В известна степен внушенията от тогавашната кампания са все още валидни в македонското общество, макар там вече да има отделна партия на македонците мюсюлмани, които не смятат себе си за „кръвни братя“ с християните и настояват за отделна торбешка националност – Партията за европейско бъдеще на Фиат Цаноски.