/Поглед.инфо/ Илюстрация на разпределението на богатствата в САЩ

/Поглед.инфо/ Изявление на Георги Близнашки за протестите и правителството пред "Протестна мрежа"

/Поглед.инфо/ "Тежка криза" - така вицепремиерът и вътрешен министър Цветлин Йовчев определи ситуацията с бежанците у нас в предаването "Панорама" по БНТ.

/Поглед.инфо/ Деветокласнички от столичното 7-мо училище са поръчали тяхна съученичка да бъде пребита, съобщи Би Ти Ви.

/Поглед.инфо/ Президентът Росен Плевнелиев ще сезира вероятно следващата седмица Конституционния съд по казуса "Пеевски", съобщи "Дневник", позовавайки се на неназован източник от "Дондуков" 2.

/Поглед.инфо/ Протестът срещу Пламен Орешарски и правителството е душевен оргазъм, задушен от Бойко Борисов и ГЕРБ каза представител на Шанс за България по Би Ти Ви.

/Поглед.инфо/ Пълна ревизия на Иван Костов, Бойко Борисов и Цветан Цветанов обеща Николай Бареков в Добрич. "Ако спечеля евроизборите, веднага ще поискам предсрочен парламентарен вот. След това започвам тотална проверка. Ще им преброя и последните лъжички", зарече се журналистът, обявил влизането си в политиката.

/Поглед.инфо/ Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) ще разследва Столична община за измама с европейски средства в размер на 27 млн. евро.

/Поглед.инфо/ Строежът на новото кръстовище на две нива при булевардите "Симеоновско шосе" и "Яворов" ще бъде завършен до лятото на 2014 г., съобщи заместник-кметът на Столична община по транспорт и транспортни комуникации Любомир Христов.

Голото момиче, което бе заснето да се разхожда из Студентски град, е било настанено в център за психично здраве, съобщиха от столичната полиция. От МВР са потвърдили предположенията на няколко медии, че върви разследване за изнасилване. В същото време свидетелка, чието име е Ина Искренова, която първа е разговаряла с момичето и единствена се е обадила на тел. 112, все още не е потърсена от полицията

Пазарният механизъм обрича обществото да служи на един бог – ПЕЧАЛБАТА. Ние наистина не се замисляме, че печалбата винаги е за сметка на друг, а често и за сметка на цели нации. Винаги има губещ – някой, който е съкрушен, обезверен, унижен и обезсърчен от нашето „щастие”, което наричаме „печалба”. Нима това е демокрацията, която уж ни възпитава в почитане и спазване на общочовешки и християнски ценности? Не, това си е най-обикновено демократично лицемерие. Цялата държавна машина в сътрудничество с онези, за които демокрацията е средство за умножаване на богатство и влияние, пазят системата за неравномерно разпределение на благата.

Новите снимки на кометата ISON, направени от космическия телескоп 'Хабъл' , не потвърждават предположенията , че тази комета се намира на границата на разпадането , по информация от официалния сайт на телескопа.

/Поглед.инфо/ "Ще подложа Николай Бареков на изключително сериозно изпитание във връзка с твърденията му за президента Росен Плевнелиев". Това заяви пред ПИК Сашо Диков, само ден преди дербито му с Николай Бареков в ефира на Нова телевизия.

Астрономи за първи път са открили планетарна система , в която планетите се движат по силно наклонена към екваториалната плоскост на звездата орбити. Статията на учените е публикувана в списание Science.

/Поглед.инфо/ Намерените в печатницата „Мултипринт“ незаконни бюлетини са 480 000.

Днес в Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” се е получил писмен отговор от Генерална дирекция “Правосъдие” на Европейската комисия, във връзка с протестната декларация на гражданската асоциация, по повод полицейските насилия над протестиращите граждани пред българския Парламент на 18.07.2013 г. и на 23.07.2013 г. “Благодаря Ви много за декларацията на Асоциацията на свободното слово „Анна Политковская", изпратена, наред c други адресати, до председателя на Европейската комисия Барозу. В нея Вие засягате, по-специално, настоящата политическа ситуация в България, демонстрациите и насилието срещу протестиращите. Комисията продължава да следи ситуацията в България и ние приветстваме всяка информация, която получаваме в тази връзка.” - се казва в писмото.

/Поглед.инфо/ Концертът е в рамките на Седмия фестивал "Изкуството на барока" - 23 октомври 2013 г. /сряда/ от 19.00 часа в Аулата на Софийски университет

На една жена й се присънил необикновен сън. Сънувала, че влиза в един магазин, а там, вместо продавач, стоял Господ...

Could stabilising population growth help us reduce greenhouse gas emissions? And what role do vasectomies play in the future of contraception?

Иво Сиромахов е сценарист в “Шоуто на Слави”, познат е на обичащите хумора читатели с цели 11 книги, а последната – “Уважаеми зрители”, е на пазара от малко повече от седмица. И понеже тематиката на книгата е медийна, го поразпитахме малко за неговата гледна точка за това случващото се в медиите и обществото и това,...

Предложение от форум "Средна класа" до главния прокурор и президента на Р. България, във връзка с модела на прикриване на определени лица и на неудобна информация във висшите етажи на властта, който модел според авторите на писмото продължава и днес. В предложението се апелира "да се разсекретят всички документи, които практически не съдържат държавна тайна, а единствено прикриват политически договорки и зависимости, продиктувани от икономически интереси – не в обществена полза". Писмото е заведено в деловодствата на президентската администрация и на главния прокурор, съответно на 23–ти и на 26–ти септември т.г. То е подписано от Стефан Стойков и от Николай Въжаров, председател на Управителния съвет на Форум "Средна класа".

Четирима чилийци осъдени за убийството на хомосексуалния мъж Даниел Замудио

Предполагаемо най-големият фрагмент от метеорита 'Челябинск' е изваден от езерото Чебаркул в сряда, по инфомрая от РИА Новости от мястото на събитията.

Милен Радев

В днешно време – благодарение “добронамерените” усилия на близки и далечни съседи, вследствие гримасите на световната политика, но главно поради усилните трудове на калпави свои чеда – България не може да се похвали с многобройни приятели по широкия свят.

Един от малцината, който от десетилетия отдаде сърцето си на България, на българите и на тяхната културна и литературна традиция, който ги познаваше изтънко и направи всичко за да възстанови авторитета им в германската обществена среда бе славистът, литератор и преводач Норберт Рандов.

След кратко боледуване Норберт почина на 1 октомври тази година в Берлин. Днес (18 октомври) в германската столица се провежда траурната церемония в негова памет.

С приятелски чувства и благодарност за безбройните часове, прекарани в незабравими беседи, със съчувствие и съболезнование към Теда за невъзвратимата загуба и за светла памет на Норберт Рандов припомням тези редове, които му посветих пред 80-тия му рожден ден през 2009 година

В малките часове на една лятна нощ през 1952 г. от вагона на пристигналия с 12 чáса закъснение влак на Централната гара в София слиза бледолик германски младеж с внушителна осанка и – навярно – удивено оглеждащ се поглед.

Бъдещият славист, преводач, издател, литературовед, историк на българската книжнина Норберт Рандов стъпва за пръв път на българска земя.

От безпътицата на черната софийска нощ го спасява машинистът на влака. Като вижда несигурността на чужденеца, той откарва локомотива в депото, хваща му файтон, мята се до него и го закарва да се настани в хотел “България”. До днес Норберт добре помни името на своя нощен спътник: Христо Ботев.

Мисля, че трудно може да се измисли по-знаково навлизане в отредената му за втора родина страна от онова, което съдбата организира на 22-годишния студент. С Христо Ботев, на път към хотел България… През следващите от тогава почти 60 години на Норберт Рандов му е съдено да превърне българската литература, дружбата си с най-добрите нейни създатели в център на своя творчески живот. А България ще му дарява отново и отново възможности за покой и работа, за срещи тук с приятели и близки хора, за потъване в нейния вековен интелектуален и художествен свят, който Норберт познава така дълбоко, както много малко от нашите съвременници.

След 1952 година гостуванията в България се зареждат едно след друго. Началният повод, както често става е разбира се романтичен – пламналата в Балчик страст към прелестно черноморско чедо. По-късно, след едномесечно пропътуване на 2000 км с обиколен ЖП-билет, Норберт Рандов опознава и залюбва и други красоти на България. В София случайността го отвежда на квартира у забележителната интелектуалка, познавачка на литературните и стари светски кръгове, някогашна учителка от Италианската гимназия Жана Николова. Изгонена като “фашистка” след преврата на 9.IX. в циганско училище в Коньовица, Жана Николова става за Норберт живата връзка с традицията и най-ценното в българския интелектуален живот.

Започнал аспирантура в София на тема “Пенчо Славейков и немската литература”, през 1954 г. Норберт присъства на откриването на музея на Яворов в Чирпан. На връщане го канят да пътува с писателския автобус и замръкват в Казанлък. Случаят го настанява в една хотелска стая с Атанас Далчев и Иван Рудников. Нощният разговор до зори – от Марсел Пруст, през германската философия до българската литература – поставя началото на едно от най-важните приятелства на Норберт Рандов в България – това с Атанас Далчев, великия “отказник”, както той го нарича. Човекът, категорично отказващ да се подчини както на властващата идеология така и на пошлия битовизъм в Съюза на писателите.

Аспирантурата на Норберт Рандов в СУ приключва преждевременно след като публикува в “Стършел” сатирична рецензия за току що излязъл в София комично-некадърен Немско-български речник. Съставителят се оказва обаче “наш другар”. Посолството на ГДР отзовава Норберт за “намеса във вътрешните работи на братска България”.

След 1956 г. и разкритията на XX конгрес на КПСС в Москва, започва проглеждането на възторжено вярващия до тогава в марксистките идеологеми гедееровски комсомолец. При обиск през 1962 г. ЩАЗИ намира у дома му екземпляр на “Доктор Живаго” на Пастернак. Това е достатъчно за обвинение в “антисъветска клевета”. Година след построяването на Берлинската стена обаче по-сериозни са другите инкриминирани му “престъпления” – негов приятел е избягал през канализацията в Западен Берлин и оставил свой ръкопис на Норберт за да го препрати по хора на Запад. Това вече е “злостна пропаганда” и “съучастие в бягство през границата” – или “знаел, но недонесъл”, както се изразява народът…

32-годишният Норберт Рандов е осъден на 3 години затвор. Излиза от тъмницата през 1965 г. От този момент нататък и до 1989 г. ЩАЗИ се разпорежда той да не бъде назначаван никъде на постоянна работа. Преживява скромно с преводачески и издателски труд на свободна практика. Домът му на Ахтерманщрасе в квартала Панков се превръща в легендарно място за задушевни срещи на източноберлински свободомислещи интелектуалци и артистични натури. И внимателно следен обект от ЩАЗИ, както се разбра след 1989 г. от дебелите папки за оперативно наблюдение, до които Норберт получи достъп.

Подслушвано е било през стената на съседната квартира, протоколирани са разговори и регистрирани посетители. Особено съмнително се е показало на ЩАЗИ например обстоятелството, че на 49-ия рожден ден на писателя в апартамента му са дошли точно 49 души. При това били идвали “конспиративно, един по един или по двама“. Навярно според източногерманските чекисти всички гости е трябвало да пристигнат заедно, с маршова стъпка, под строй и с духова музика…

В течение на няколко години за пътувания до България не може да става и дума. Но Норберт Рандов вече превежда от български и издава българска литература в източногермански издателства. Благодарение на съществуващите там квоти за литературите на “братските народи”, може да се издават и ценни заглавия от българската класика – “Под игото”, “Записки по българските въстания”, сборници съвременна проза, българска поезия…

През 1967 г. Норберт Рандов се запознава с по-сетнешната си съпруга Теда – студентка от Западен Берлин. Срещите им на Изток са епизодични, само за по един-два дни, прекъсвани от усложненията на граничния режим за посетители от Запад. Връзката на двамата се оказва по-здрава от строената като да векува Стена. През 1978 г. се ражда техният син. Наричат го Климент – в чест на Охридския чудотворец.

Колкото и да изглежда странно, тогава тъкмо България се превръща в единственото място на света, където това разделено от Желязната завеса семейство може да се среща и Климент да живее заедно с баща си в относително спокойствие. Макар и винаги за ограничено време. Центърът по българистика в София започва да кани активно превеждащия и помагащия за популяризиране на българската литература в немскоезичния свят Норберт Рандов, “заедно със семейството си” за по няколко месеца на творчески гостувания в България.

Норберт работи усилено, превежда “Житието” на Софроний Врачански, след едногодишен труд издава на немски и “Историята” на отец Паисий с 90 страничен уникален коментар към нея, какъвто на български не съществува и до ден днешен.

През 1985 г. БАН го удостоява за този превод с наградата “Паисий Хилендарски”. В България Норберт общува с голям приятелски кръг от хора на художествения труд – сред близките му приятели са Александър Геров, Минко Николов, Борис Делчев, Радой Ралин, Димитър Аврамов… Неуморно пише в немскоезични издания и в периодиката на литературни и литературоведчески теми, свързани с България. Библиографският списък на негови оригинални работи обхваща 168 позиции, преводните заглавия наброяват стотици.

След падането на стената през 1989 г. Норберт Рандов можа за пръв път да посети дома на своята съпруга в Западната част на Берлин и да види детската стая на своя израснал вече син. Хумболдтовият университет в Берлин, откъдето той е уволнен след влизането си в затвора, го възстанови на работа, а не след дълго го назначи за професор по българска и белоруска литература до пенсионирането му след няколко семестъра. През 2000 г. президентът Петър Стоянов връчи на Норберт Рандов най-високото (тогава все още не обезценено и не осрамено) отличие – ордена “Стара планина”. Миналата година литераторът бе удостоен в Берлин и с най-високото германско отличие – Кръста за заслуги с лента.

Домът на Норберт Рандов в Берлин може с пълно основание да бъде наречен музей на българската литература. Сигурен съм, че извън България не съществува толкова пълна колекция, включително на първи и уникални издания – както на книги, така и на периодика – от XIX век до днешния ден. При това те не са натъпкани из безкрайните рафтове само за съзерцание – не, с тях се работи непрестанно, а пъргавият юбиляр във всеки момент на разговора току припва и с безпогрешна точност вади нужния му за справка, цитат или потвърждение том.

Много малко са по света нашите приятели, толкова истински и дълбоко свързали своя личен и професионален живот с България. Всъщност Норберт Рандов не влиза в тяхното число. Защото е неточно той да бъде наричан приятел на България.

За мен Норберт е българин от Северна Германия, от така любимото му херцогство Мекленбург – Щрелиц. При това българин по избор – по избор на сърцето и на духа, емоционално и интелектуално свързан със страната на розите и музите, критичен към днешната страна на мутрите, преживяващ и страдащ за нея, както всички ние.

Тръгна делото за Михаил Стоянов 5 години след убийството му

За втория си рожден ден Smugglers Swing Club превръща интериора си в имението на мистериозния Гетсби. На 19 октомври (събота) от 21 ч. в клуб MIXTAPE 5 винтидж парти, вдъхновено от лентата на Баз Лурман „Великият Гестби”  по едноименния роман на Ф. Скот Фицджералд, ще пренесе пленителни дами и елегантни джентълмени в известния с пищните си купони,...

Отлично, махай се

Временната комисия за Изборен кодекс приключи дейността си без готов проектозакон

Проверени са половината декларирани от Сирия места с химическо оръжие

Съдът разпореди да се открие клинична пътека за болните от муковисцидоза

Френски младежи не искат да се разделят със съучениците си чужденци

Потулване на срамните тайни

Николай Чирпанлиев: Имигранти от Алжир създават проблеми, а не бежанците

Близо 30 млн. души са жертва на “модерното робство” според ново изследване на австралийска правна организация, пише Би Би Си. Изследването включва 162 държави по целия свят и се формира по 3 признака: финансовите задължения на човек към банки, компании и институции, брак по принуда, както и трафик на хора. “Глобалният робски индекс '2013″ поставя Индия на първо място в отрицателната класация. Там почти 14 млн. души живеят в условия на модерното робство. Според изследването, около 29.8 млн. души са робите по света. Индия, Китай, Пакистан и Нигерия са лидерите в класацията на австралийската организация “Фондация Уок Фри”.

Астрономи от Кримската астрофизична обсерватория , са открили 400 метров астероид , който през 2032г може да се блъсне с Земята, по материали от Центъра за малки планети и астероиди към НАСА.

Есента в Централен Балкан е магия. Струва си човек да избяга от суетата на ежедневието и да нахрани очите и душата си. Поне е безплатно.

Пътеката за хижа Тъжа се вие сред пъстрите гори на Балкана.

В близосто до хижа Русалка се намира еко-пътека Бабско пръскало. Табелата, указваща маршрута, е крайно неинформативна. Нарисувана е една червена линия с няколко точки, която не дава никаква яснота. Ако аз правих такива табели, на първо място щях да укажа дължината и денивелацията на прехода.

Като за еко-пътека, маршрута не е от най-лесните. За три километра до панорамната площадка са над 300 метра стръмно изкачване. До мостчето над пръскалото, където има масичка и пейки за почивка, друга табела забранява продължаването по тази еко-пътека. Жалко, че се хвърлят усилия да се направи нещо хубаво, след което не се поддържа и просто се зарязва.

Гледката от панорамната площадка е зашеметяваща. Пръскалото се спуска между две огромни скали. За да добиете представа за мащаба, вгледайте се в горната част и забележете колко миниатюрно е мостчето.

Времето в Стара Планина е в своите владения. Както е слънчево, само след миг отнякъде прииждат мъгли, носени от леден вятър.

След три километра от отбивката за Бабско пръскало се намира скала Пиростията.

Рязко се отличава с белотата си сред пъстрите есенни гори. Издига се на голяма височина някъде отдолу, където тече река Тъжа. От пътеката трудно се забелязва заради гъстите корони на дърветата, но определено изглежда величествена.

Още два километра и се появява шумното Кадемлийско пръскало. Мъглите вилнеят по върховете и неустоимо напират надолу.

С късмета дотук - тътени огласят планината, кроткият ръмеж преминава в проливен дъжд.

Съдът попита: За какво точно се използват разследванията срещу магистрати?

Мястото за кацане на бъдещата сонда 'Луна-Ресурс' , стартът на която се планира за 2019г, моеж да стане място за кацане на следващия апарат , който ще бъде възвращаем , а също така за разполагане а бъдеща лунна база, това е заявил пред журналисти Игор Митрофанов , сътрудник от Института по космически изследвания към РАН

/Поглед.инфо/ Аз никога не съм се занимавал с дърва, с дърводелци съм се занимавал много години по футболните терени. Това каза Христо Стоичков в сутрешния блок на Би Ти Ви. Така той отговори на обвиненията на бизнесмена и икономист Красимир Дачев, че фирми, близки до негови роднини, са спечелили нагласени търгове за 150 хил. тона дървесина.

Есента в Централен Балкан е магия. Струва си човек да избяга от суетата на ежедневието и да нахрани очите и душата си. Поне е безплатно.

Пътеката за хижа Тъжа се вие сред пъстрите гори на Балкана.

В близосто до хижа Русалка се намира еко-пътека Бабско пръскало. Табелата, указваща маршрута, е крайно неинформативна. Нарисувана е една червена линия с няколко точки, която не дава никаква яснота. Ако аз правих такива табели, на първо място щях да укажа дължината и денивелацията на прехода.

Като за еко-пътека, маршрута не е от най-лесните. За три километра до панорамната площадка са над 300 метра стръмно изкачване. До мостчето над пръскалото, където има масичка и пейки за почивка, друга табела забранява продължаването по тази еко-пътека. Жалко, че се хвърлят усилия да се направи нещо хубаво, след което не се поддържа и просто се зарязва.

Гледката от панорамната площадка е зашеметяваща. Пръскалото се спуска между две огромни скали. За да добиете представа за мащаба, вгледайте се в горната част и забележете колко миниатюрно е мостчето.

Времето в Стара Планина е в своите владения. Както е слънчево, само след миг отнякъде прииждат мъгли, носени от леден вятър.

След три километра от отбивката за Бабско пръскало се намира скала Пиростията.

Рязко се отличава с белотата си сред пъстрите есенни гори. Издига се на голяма височина някъде отдолу, където тече река Тъжа. От пътеката трудно се забелязва заради гъстите корони на дърветата, но определено изглежда величествена.

Още два километра и се появява шумното Кадемлийско пръскало. Мъглите вилнеят по върховете и неустоимо напират надолу.

С късмета дотук - тътени огласят планината, кроткият ръмеж преминава в проливен дъжд.

Вие може би си мислите, че напоследък няма важни новини в българската политика, зациклила върху баналните взаимни обвинения в това Народно събрание кой има най-големи заслуги за заслуженото ни първо място в най-черните статистики на ЕС.

Грешите!

` Научно съобщение на управляващи, направено поотделно, за да не личи много коалиционния му характер, оповести един нов феномен в този парламент: опитите да бъде замазана истинската причина за връщането на темата за ползата от цигарения дим доведоха да откриване на наченки на съвест сред депутатите, които досега гласуваха по „съвет”, а не по съвест.

Разкопките продължават и можем да очакваме нови вампирясали ценности, погребани с раждането на този парламент, да бъдат извадени на показ с пропагандна цел в музея на ретоградната слава.

Давайки си сметка за уязвимостта на популизма да представят корупционното си поведение като „правозащитна дейност” в полза на пушещите българи, от трите парламентарни групи на властта заговориха в един глас как щяло ( да бъде разрешено) да се гласува внесеното преразглеждане на закона „по съвест”.

Моля? По какво?

Условието за гласуване по съвест е преди всичко тя да съществува, което досега не се забелязва. Ако я имаха, нямаше да лъжат преди всичко избиратели си с коалирането си на принципа на безпринципността с политически субекти, чиито гласоподаватели са нахъсвани да се мразят взаимно, след което бяха изнасилени ментално да преглъщат като нещо нормално политическото кръвосмешение между БСП, ДПС и „Атака” в името на временното партийно здраве на шепа изнасилвачи.

Понеже усетиха, че лобирането за белите якички срещу белите дробове е твърде явно, а социалната загриженост за работните места на системно тровените в заведенията за хранене роби на труда е твърде прозрачна по своята лицемерност, управляващите другари и другарки пробват напоследък да се харесат с ругатни по адрес на „богатите” ( т.е. на истинските спонсори на цигарения реваншизъм), които така и така не спазвали законите. Ето защо, както излиза, това беззаконие трябвало…да се узакони.

Агенция “Фокус”, долавяйки (на)вярно тази нова пропагандна линия, вади този акцент от днешна поредна телевизионна изява на лицето, избрано да бъде говорител на регреса по отношение на публичното пушене със следното заглавие:

„Спас Панчев: Забраната за тютюнопушене на обществени места не се спазва”

Ето какво признание се крие зад заглавието:

„За мен Законът за здравето със забраната за тютюнопушенето е най-корупционният и най-неизпълняваният закон. Това каза пред журналисти депутатът от Коалиция за България Спас Панчев по повод внесените от него и група народни представители промени в Закона за здравето, с които се цели либерализация на забраната за тютюнопушене на обществени места, предаде репортер на Агенция „Фокус”. „Почти никъде не виждам някой да спазва забраната за пушене на обществени места. По-богатите ресторантьори си плащат, там не се правят проверки. Наказанията са само за малките, а при тях не ходят клиенти, защото се спазва забраната. Фалитите са много”, обясни Панчев.”

В помощ на безпомощния да прикрие поръчителството Спас Панчев мога да посоча посочената в сайта „Таралеж” илюстрация кой именно нарушава и сега закона. Сайтът публикува снимка на пушещия в ресторант негов колега от БСП, едно от червените остриета на ядреното лоби в българската политика Явор Куюмджиев. Същият беше изпушил до такава степен да изпълнява ангажиментите си, че броени дни след ядрената катастрофа във Фукушима рекламираше от телевизионния екран руските ядрени реактори като номер едно ( били мерцедеси, докато американските били москвичи в сравнение с тях).

Тази подробност обаче не само не е новина, но и наистина бледнее пред откритието за наличие на съвест в днешното управленско депутатско тяло.

Освен Панчев и Местан, за гласуване „по съвест” се обявява и агресивната сянка на Сидеров в парламента и в уличните безчинства Десислав Чуколов.

Щом и от третата партия на властта, чиято дисциплинирана депутатска извадка под строй се изнесе жертвоготовно в Брюксел по заповед на начаството, за да не участва в едно гласуване, този път заговори за гласуване „по съвест”, значи можем да очакваме провал на хазартно-ресторантьорската поръчка в парламента. Защото не може да се гласува според нещо, което просто го няма- може само да се имитира поява на съвест, за да се спечели някоя точка пред пушещата част от избирателите и техните непушещи жертви. Посланието към едните и другите едновременно е „ не ви излъгахме предизборно, но гузната ни съвест все пак не позволи да позволим на нашите гласоподаватели да ви тровят отново- подкрепете ни и вие следващия път”.

Преди всичко обаче управляващите се опитват да покажат ентусиазъм пред работодателите си, за да оправдаят едни средства, инвестирани предизборно в тях не от пушачите, а от онези с пурите в казината, които се правят на пуритани зад цялата тази грозна сценка.

Добрата новина е, че макар и да е гузна, заспалата съвест на управляващите явно дочува камбанния звън за този обречен парламент. Фазата на това осъзнаване е начална, но опитът за пробуждане заслужава поощрение, за да бъде доведено това начало до успешен край.

Share on Facebook

/Поглед.инфо/ Принципната позиция на Комисията по здравеопазване в НС е да не се либерализира сегашният режим на забрана за тютюнопушене на закрити обществени места.

/Поглед.инфо/ Нов телевизионен сблъсък с главни действащи лица Сашо Диков и Николай Бареков ще завладее телевизионния ефир в събота. Минути след последния съдийски сигнал на Вечното дерби "ЦСКА" - "Левски", зрителите ще могат да наблюдават втория рунд на мача Диков-Бареков по Нова телевизия.

/Поглед.инфо/ По случая „Хохегер“ имаше индикатор за измама. Това каза в сутрешния блок на Би Ти Ви уволнената преди няколко месеца шефка на Агенция „Държавна финансова инспекция“ Теменужка Петкова.

/Поглед.инфо/ Дарителска акция за ограничаване на ромската раждаемост организира днес депутатът от ДПС Александър Методиев, по-известен като Бат Сали, пише „Преса“.

/Поглед.инфо/ На Доминик и Оксана Пред един от лъскавите небостъргачи в Долен Манхатън и на прилично разстояние от входа му се е събрала група хора. Входът е грижливо охраняван от пазач, който следи за разстоянието със зорко орлово око и сурово изражение. Групата се състои основно от служители в извисяващите се над улицата офиси, но и от туристи и няколко особняка, които приличат на клошари. Целта на тази скромна сбирка, съставена от около дузина индивиди, е пушене.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български:http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Тази седмица Парламентът отхвърли втори вот на недоверие, внесен от ГЕРБ заради провала на управлението в регионалната политика. Очаква се още днес те да поискат и трети вот по проблемите на културата. Игра на политика или сериозна политика е това поведение – разговаряме с Пламен Асенов.

- Пламен, ГЕРБ са за оставка на кабинета, разпускане на Парламента и предсрочни избори. Дали поредица вотове на недоверие е реалистичен път за постигане на целта?

- Имам впечатлението, Фили, че всекидневните улични протести срещу кабинета Орешарски, които затихват, се заместват от поредица парламентарни вотове. Наистина, чисто технически те не могат да са всеки ден, но всяка седмица могат. Първият беше миналия петък по темата инвестиционно финансиране, като основно се визираше неспособността на кабинета Орешарски дори да структурира новото министерство, което създаде, за да раздвижи процеса на инвестиране в България. Вторият вот, който бе гласуван вчера, засегна една болезнена за страната тема – регионалната политика. Тук наистина има не само много да се говори, а и много да се прави, като се знае, че за българските политици този въпрос е изключително важен винаги, когато са в опозиция, но престава да съществува изобщо, щом дойдат на власт.

- Защо става така?

 - Със сигурност в това има политическа изгода, Фили, а е възможно да има дори личен или групов финансов интерес, щом наистина всички са толкова упорити да го правят. Но е факт – в България идеята за децентрализация, за Европа на регионите, сякаш не съществува. Седем години откак страната е член на ЕС, но тя продължава да е силно централизирана във всичко, като се започне с администрацията и се свърши с финансирането. На моменти имам чувството, Фили, че по отношение на регионалната политика не сме направили и стъпка напред в сравнение с времето на комунизма. Кметовете все така ходят да просят пари от София, общинските съвети все така взимат решения, в които радостно се заявява – догодина започва изграждането на еди-кой си важен за общината обект. А с малки букви накрая се добавя с прискърбие – ако даде допълнителни средства. Всъщност, промяната на всичко това зависи от Парламента. Той може да обърне пирамидата и да каже – не, държавата няма, както досега, да взима 70-80 процента от общинските пари и да ги преразпределя по свое усмотрение, като дава повече на онзи кмет, който се моли по-добре или слушка повече. Тя ще взима само 20-30 на сто или колкото там са необходими пряко за нейната издръжка, а останалото органите на местното самоуправление сами ще си разпределят.

- Пламен, а възможността да се печелят пари по европейски програми не промени ли поне малко тези прости и много неефективни за развитието на регионите отношения?

- За съжаление – не, Фили. Това е един от големите проблеми, заради които България изобщо усвоява минимум европейски средства. За миналата година например те са под 40 процента от възможните пари, останалите 60 на сто са вече мираж. Проблемът е, че и европейското финансиране минава през централното правителство, а няма пряко договаряне. От гледна точка на Брюксел това е разбираемо – за тях е по-лесно да имат отношения с едно правителство, а не с 28 области или над 260 общини. Но това е, защото европейците трудно си дават сметка, че в България правителството обикновено е част от проблема, а не част от решението. Например министерствата, заради безкрайните си процедури и измислени изисквания, често създават проблеми както при кандидатстването по европейски проекти, така и при отчета и изплащането на парите. Чиновниците там все още трудно правят разлика между това да са господари на парите и живота на хората, както са свикнали – и това да са в тяхна услуга, както би трябвало да бъде по закон божий, пък и човешки. Можем много да обсъждаме темата, Фили, но пак ще повторя неприятната истина – щом дойде на власт, всяка българска партия веднага получава амнезия и забравя критиките, идеите и обещанията си, свързани с регионалната политика. До следващия път, когато отиде в опозиция.

- Пламен, поне при обсъждането тази седмица бяха ли лансирани добри идеи? Защото нали това е част от смисъла на вота на недоверие…..

- Както можеш да предположиш, Фили, вотът и този път се превърна в политическа говорилня, украсена с малко лични нападки, партийни заяждания, прехвърляне на отговорности от болната глава на другата болна глава и прочие познати инструменти за парламентарна битка. Така че съществото на темата остана далеч на заден план. Тоест, в реално измерение практическа полза от този вот няма.

- Политическа полза май също няма, защото с отхвърлянето му само за пореден път се доказа нещо отдавна известно – че новата Тройна коалиция се състои от БСП, ДПС и Атака. В този смисъл – изчерпан политически инструмент ли е вотът на недоверие?

- Онзи ден лидерът на ДПС Лютви Местан засегна точно тази тема, Фили. След като от ГЕРБ казаха, че ще искат и трети вот на недоверие следващата седмица, той ги призова да не девалвират този политически инструмент, като го нарече “последно средство в парламентарната битка”. Местан е теоретично прав, но не и по същество, защото в България правилният въпрос е – бил ли е някога изобщо ефективен инструмент вотът на недоверие. Да, в страните с нормална демокрация той е сериозно парламентарно оръжие. Но тук? На практика тук всички правителства през последните 23 години преживяха по няколко вота на недоверие, общият резултат от които е нула. Преди 20 години, след вот на доверие, който сам поиска, падна кабинетът на Филип Димитров. Поне три кабинета си отидоха под натиска на улицата или на външни сили. Но нито едно правителство не си е отишло като резултат от вот на недоверие. С други думи – в България на въоръжение е по-скоро политическият инструмент, наречен “кучето си лае, керванът си върви”. И това обикновено продължава, докато и последната каруца от кервана се преобърне. А ако се замислим още по-дълбоко, ще видим, че всичко това пък вероятно е част от националният ни характер, Фили, в който простите думи “преговори” и “диалог”, или сложните изрази  “търпимост към чуждото мнение”, “готовност за компромис” и други подобни, са на практика чуждици. Ето защо, след като няма кой да те чуе, първото оръжие, към което прибягваш в българската парламентарна битка, е последното възможно – вотът.

- Добре, но какво очаква тогава да постигне партия ГЕРБ с поредицата вотове на недоверие, които е захванала?

- Някои казват, че ГЕРБ просто нямат друг вариант за реакция, Фили, но всъщност ми се струва, че в случая, спрямо набелязаните от тях цели, тактиката им е донякъде правилна. Очевидно е, че те не могат да свалят директно правителството, затова трябва да докарат до политически фалит 42-рото Народно събрание, което е неговата опора. То и без това още от създаването си е колос на глинени крака, така че срутването му е въпрос на време. Друга тема е, че тази тактика може да донесе беди на самата партия ГЕРБ, която при следващите избори да понесе последствията от цирковете, които обезсмислят Парламента, солидарно със сега управляващата левица. Само че ако това ще донесе някаква реална полза за страната, съдбата на ГЕРБ няма да има никакво значение.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Продукти за 4 порции:
1 салата Айсберг
400г сладка тиква
2 моркова
1 малка глава червено цвекло
200г пушена шунка
1ч.л. мед
1с.л. прясно изцеден лимонов сок
1- 2с.л. зехтин
1ч.л. суха мента
микс от сирена

Приготвяне:
Тиквата и цвеклото се почистват, измиват и режат на кубченца с къдраво ножче. Варят се на пара до омекване. Салатата Айсберг се измива листо по листо. Къса се на малки парченца. Достатъчно е крехка и не се препоръчва да се реже. Морковите се рендосват на едро. В купа се смесват кубчетата тиква, цвекло, морковените стърготини и късчета салата. Сокът от лимон, мед и зехтин се смесват в буркан. Разбиват се енергично с бъркалка. Сaлатата се овкусява с дресинга. Поръсва се суха мента и се добавя пушената шунка, наразяна на дребно. Салатата се обърква и оставя на студено. Поднася се в разлати чинии. По желание порциите се поръсват с микс от сирена.

/Поглед.инфо/ Лиляна Павлова и Томислав Дончев в конкуренция за лидерството на герберите за следващия Европейски парламент, Цветанов бесен на Борисов.

Имам някакъв афинитет към сборници, пълни с истории от известни личности. Не заради звездността, а защото самата метаморфоза в пишещ човек е доста сложна, мисля. Предишният ми любим експеримент беше “СексOff” и в момента ми е трудно да определя дали темата за секса там беше по-добре експлоатирана от темата за бутилката и нейното съдържание в...

/Поглед.инфо/ Мафиотски структури вече са започнали да наобикалят центровете за бежанци и да обещават даване на статут срещу пари, съобщава "Стандарт". Освен че лъжат сирийците, бандити се опитват да ги вербуват за пласьори на дрога, алармираха служители на реда.

/Поглед.инфо/ Вицепрезидентът на Партията на европейските социалисти Жан-Кристоф Камбаделис e „поискал обяснения" от Сергей Станишев, заради съюзяването му с крайно дясната партия "Атака" и реставрирането на комунизма и Държавна сигурност в България, разкрива в днешния си брой "Нувел Обсерватьор".

/Поглед.инфо/ Парламентът да започва работа от вторник и да заседава по четири пъти седмично вместо три, както е в момента, ще предложат от ДПС, съобщи "Дарик".

Обещах на децата още тази вечер да направим и пирамида… за да има къде да живее нашата мумия....

/Поглед.инфо/ Президентът Георги Първанов призова Росен Плевнелиев да свика спешно Консултативния съвет за национална сигурност. Позицията си той изрази по време на дискусия в Харманли, където на дневен ред бе проблемът със сирийските бежанци.

/Поглед.инфо/ Германският канцлер Ангела Меркел и загубилата изборите Германска социалдемократическа партия (ГСДП) се съгласиха да започнат официални разговори за създаване на голяма коалиция между левицата и десницата, съобщиха запознати източници.

/Поглед.инфо/ Мълчанието на Росен Плевнелиев за собственото му минало става все по-неуместно и ще изиграе на президента лоша шега.

/Поглед.инфо/ Фенове на „Левски” се заканват да атакуват бежанците в София преди дербито с ЦСКА в събота, съобщава в. „Телеграф”. Хулиганите подготвят акцията си в интернет.

/Поглед.инфо/ Съставът и функциите на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) ще бъдат променени най-късно в началото на следващата година. Това съобщи председателят на енергийната комисия към парламента Рамадан Аталай.

/Поглед.инфо/ Неочакван бунт на спецпрокурори разтърси Висшия съдебен съвет. Девет от 14-те обвинители в Специализираната прокуратура (СП) в открито писмо до съвета твърдят, че са подложени на "психологически натиск" от шефа си Светлозар Костов, и желаят да бъдат преместени в друга прокуратура, съобщава "Преса".

Е, днес ще отскочим до Амстердам – не, няма да пушим, но това, знаете, не е единственият възможен грях в този град. Сега сериозно: който е чувствителен, непълнолетен и изобщо – нежна душа – не е за вас това това четиво. На останалите – приятно четене:

Амстердам

Анти-конти „Дай ми да ти дам те обичам“

или

Как да намерим Червените фенери

Morning сабахлем, малко поспах. В 20:30h вчера пак пристигнах на Острова… тегли ме това парче земя и това си е. В 00:03 бях на входната врата, заключена обаче, влязох в коридора и легнах малко на земята като кученце, да подремна и да дебна, може някой от живущите в квартирата да му се припишка и да стане, да му полопам и да отвори. Кулурен съм си, не искам посреднощ да събуждам народо-населението…

Предисторията на това среднощно прибиране:

Петък вечер се товарим/пред историята мой се окаже малко длъжка, понякога се разливам като катурната чаша бира от не много трезв въздържател… /. Аз и 1 познат на влака се товарим и destination-а е Лондон  (Викторя)-голяма ЖП-Гара, туб/метро station/ в сърцето на Лондон. Пристигаме, позавъртаме се малко и отиваме до Автогарата (Coach stationa)… мисля да спра с подробностите и да не издребнявам много, защото не искам читателя да започне още тук да се прозява… до детайли за това, какво съм ял и къде съм препикавал ъглите, маркирайки територия няма да стигам.

Автобусът пътува до Amstel Station – към края на градчето, наречено Амстердам, в една мила красива страна с ветрени мелници и много колела… ама многу колела. Тръгване в 21h, пристигане в Амтердам-около 8h сутринта. Около 2h. 30 мин се пътува до ДОвер, от където се товарим/доброволно, не добро зорно/ на ФЕРРЪбоат и след 1h. 15 мин journey се акостира на континента – Кале.

Феррито гордо пори вълните, вълнение почти не се усети, , навън тъмнина и мъгла, има няколко палуби и кафенета, барове. Пътниците дремят, някои пият, други изтрезняват… Слизаме на френска земя и „със 100 киломтра- а-а-а в ч-а-а-с, аз лее-е-е-тя-я… “ намаляваме разстоянието до “града на разврата“/Не студентски град, меката на чалгата/.

Около 6h навън се съмва и виждам магистралите… прекрасни съоръжения – 5 лентови, осветени, нема дупки… една дянта няма къде човек да изкриви… дамусе невиди и щастието!

В 8 наближаваме

Амстердам,

навлизаме града, заварваме го в спящо полежение. Петък вечер са вилняли, Събота до късно ще почиват. Разтоварваме се на автогара Амстел и се обръщаме за информация от гише Информация, което е като шведска маса, отрупано с листовки, карти но живият човек, който да „изцедим“ за информация липсва – може би е до 00  (двете нули – бел.Ст. )

Вземам самоинициативно 1 карта, отварям я, досто подробно  – посочено в раздели къде и какво може да се види в Амстедам. Бързо хвърлям поглед, виждам 2 – 3 плажа по каналите, виждам къде са моловете и парковете. Виждам един чистачо–метач, който мете с едно такова пособие, което мисля че даже и в Сомалия, ако видят ще се учудят и ще се маят това метла ли е или плетени дренови клонки.

Метачът, по-скоро запрашителят, беше доста усърден, боклуци по земята нямаше, прахът беше във въздухът… мистична гледка. Питам го… „Екскюзе муа… как да стигна ваша милост аджеба до down-товна – „центъро“?.

Погледна ми, очаквах да ми каже – „колко клечки виждаш, издърпай най-дългата“, но едва ли, надали. Посочи, показа, измимикува  (странна дума, нали), че центъра е къмту нанататъка – една немнoгo оживена  (поне засега) улица с трамвай, автобуси и мноооого колила!!! Казвам си „Може да хванем автобуса и за  (както разбрах има–няма) 15 мин, да пристигнем в центъра, или 2-ри вариант, плюем си на петите и вървим около 40 мин в права линия. Не мислим много, топлата вода е октрита отдавна – тръгваме пеша!

Първо впечатление – много спокоен град, подреден, набразден доста подробно от канали, колоездачни пътеки и трамвайни линии. До самата автогара има голям вело-парк, на който колелата не са особено подредени, позахвърлени ми се струват, закопчани с закпчавания, някои с доста дебели вериги, които и по корабите рядко се срещат!!!

Кръстовищата – прекрасни, светофари за колоездачите  (за кратко от тук нататък ще наричам „педалистите“) и светофари на гражданите пешеходци (малко на брой) и водачите на коли, автомобили, трамвай, камиони и въобще за сичко живо, дето се е качило на достоянията на прогресо и лети ниско.

В тази държава, струва ми се, даже съм 99, 9% убеден, че колоездачите са болшинство и с привилегии. Може би така трябва да бъде, може би не, къде съм аз, къде са те!!!. Ми те, милите, колкот и да въртят тези педалчета, немож ме стигнат Широки вело алеи, по които хвърчат, препускат лудо „педалистите“. Велопаркът е стар, може би малко след войната, коя по-точно, подробно лично аз не знам, но не са нови, абсолютно – не!

Вървим, вървим и ниий нататък… и през кръстовища, канали стигаме до централният район на града. Тук става малко по оживено, вече е към 9:30h.

Една мисъл неспокойно като птичка в клетка се блъска в главите ни… „трябва да питаме някой местен, къде е оня – така известен – квартал, в който сутрин се ляга, вечер се става, имало там едни такива красиви женици, стоящи зад стъклени витринки, усмихващи се похотливо, мигайки с клепачи закачливо… искайки за банкнотка от 50 Еуро да те пратят в РАЯ за може би около 20 – 25 мин (при повечето времетраенето е не по хронометър а по скоро по това кога ще… „свърши“ клиента!!! Виждам един ми се струва местен, изглежда даже свестен… питам го „IKSKUZmii, can Y pls give me directions how to get

RED LIGHTS District

Отвръща ми леко полуусмихнато – „вървите направо, 2-рата у лево и сте там“.

Казвам „чеерс“ и бодро тръгваме нантатък, но усещам „повикът на дивото“, нищо, че сме доста дълбоко в циливилизацията. Светло е, не може се маркира някой corner. В далечината виждам една кръгла метална, подобно на кутийка от безал – котколно тенениена къщичка, в която спокойно 1 гражданин се облекчава… и си казвам – т’ва е яка тоалетна от селски тип в урбанистични условия. Заставам на мястото, затварям мижещо с очи от удоволсвие, като куче, когото стопанина чеше зад ушото и ми олеква…

Спускаме се по улицата, не знам защо леко съм забил поглед в земята, а и слухът ми е на нокти, понеже непрекъснато летят коли, по тесни – има-няма 2 метра – улички, колоездачи звънят, за пешеходците има отделени малки пространсва – около 0,5 метра и се върви като в планината по партизанско време… в колона… раз –два – три…

На земата се натъквам на шарена хартийка, мисля си това мой да е банкнота, приклякам… я! наистина банкнота, мой да съм почти на колежда, ама я още видим на колежда метру!:). Вземам я, поглеждам я – 5 Евро, сгъвам я аз, пъхам у джебо и пак надоле – стигаме 2-рата прека, завиваме и сме там… каналите, баровете, магазинчетата и интересните витринки с фенери над тях и червени завески.

Около 10 h е и дамите ги няма, сладко си спят дома. Щастливи сме, намерили сме мястото. Вземаме решение да се поразходим из града, да го пооппознам, той да опознае нас. Искаме в някой парк да отдъхнем на спокойствие, разгръщаме картата и се ориентираме доста добре, с малко помощ от местен индивид – не-колоездач, разбира се.

Времето е долу горе убаво – около 22 С, почти безветрие, не е много слънчево, не е и много облачно – с 1 дума идялну, почти пирфиектну. Паркът е на „има-няма 1h. път лутане“ от центъра. През 10 минутки питам някой, дали се движа накъмкъдето трябва.. .

Паркът всъщност не се оказва толкова близо, колкото съм си мислил. Имаме късмет, хората са доста любезни и ни дават указания. Спрях един човек, попитах го, как да стигна до парка, той ми каза – „Изчакай малко, аз не знам как да стигнеш, но познавам човек, който живее тук и той ще те упъти“. Стигнахме до търговската улица, в единият край на която започва

Паркът

В началото му има врати от ковано желязо, алеите са прекрасно оформени, по тях летят велосипеди, върволици посетители на групички са се отправили към вътрешността. Решаваме да седнем малко на зелената тревица да отпочинем и да хапнем. Облягаме се на „една кълка“ и се припичаме на слънце. До сега през деня сме минали сигурно 10-ина киломентра, усещам пулсираща болка в стъпалата си и поради тази причина свалям обувките и чорапите си. Постояваме около 20 мин. и със свежи сили се отправяме към езеро, което в далечината блести на слънцето и прилича на метален таз, изтърколил се от Москвич, минал с голяма скорост през дупка в тъмна нощ:).

Нещо ми е ядно, пие ми се биричка, вода…

Едно заведение грабва сетивата ни и, без да чакаме, заемаме една маса, виждаме сервитьорката, която припка наоколо, като млада кобилка. Стоим 5 минути в размисли дали заведението е на самообслужване или при нас ще дойде някой от персонала, за да ни попита какво ще поръчаме. Най-накрая идва девойката, поръчваме и 2 бири, без музика да свири.

Гледката е красива – на 2 рия етаж сме, виждат се главната алея и езерото. Утолили жаждата си, поемаме към централната част, нещо ни тегли все натам:). Следваме познатите лабиринти от канали и вело алеи. Изпих набързо бирата и започнах да усещам ефекта ѝ – приятно замайване, миксирано с приятено меко туптене в областа на слепоочията и лека киселост в устата.

Искаме да се снимаме до

Централната ЖП гара –

на около 1 км от нея има голяма каменна постройка с форма на кораб, почти потънал – почти извисяваш се от водата. Междувременно времето се е намусило, тъмно – сиви облаци се спускат и започват да стържат покривите на сградите. В един момент започва да вали, минава ни мисълта, че трябва да идем някъде на закрито, чадър не ползвам/много мразя да имам нещо в ръцете си!!!/. Достигайки до

„РЕД LIGHT DISTRICT“ – „Червените фенери“

се шмугваме в 1 бар, сядаме и пак пийваме бира. Навън позахладня, но вътре е хубавиня – приятно топло, музиката свири приглушено, навън се чува трополенето на капките и стъпките на минувачите –

Съботно – вечерна идилия… затишие преди буря!

Изпиваме бирата/6 евро 500 мл наливен Хейнекен/и вече часът е около 20:00, поемаме по уличките към витринките с дамите. Чаровна гледка, червена светлина, водни пръски стичащи се под стъклата, зад които дамите, доста оскъдно облечени – със сутиен и гащички, шик модерни прашки –се поклащат и примамливо примляскват с устенца, подканящи минувачите да влезнат при тях.

Обиколката ни продължава може би около 30 минутки. Погледът ми е посетил може би над 30 дами, но дъхът ми спря, когато застанах пред една витринка, зад която… прелестно – чаровна дама, с разпилени кестеняви леко накъдрени коси и влажни очи извиваше снага. За секунди вплетохме погледи, преминаха хиляди волтове електричество през мен – бях изпаднал в захлас, загубих представа, къде се намирах. Влиянието на алкохола беше достигнало пик а си. Отправих се към вратичката на стаята, отворих я, създанието беше само на 1 дух разстояние – като хипнотизиран я гледах и забравих българския/за английския да не говорим/.  Нямаше нужда да питам – тя сама ми изтананика тарифата:) – 50 Евро 30 минути, 100 евро 1h. Влязох, подадох и банкнотата, посочи ми леглото… /тук ще спра в подробностите, за да не загубим детската аудитория/!!! След сладострасно – красиви моменти в компанията и, излязох прероден… речниковият ми запас няма такова богатство, с което да пресъздам всичко това, което се случи вътре – с тялото и душата ми. Навън още валеше…

Решихме да се поразходим приятеля,с който бях, още не беше решил, коя витринка да посети, изборът е мнооого труден… всички са избирани с кастинг!

Минава 2h сутринта, по улиците е още доста оживено. Решихме да идем на Китайски масаж – 40 Евро/1 час… влязохме, посочиха ни една вита стълба, качихме се на 2 рия етаж и масажът започна. Настанихме се удобно по стомах на леглата и по гърба ми замаршируваха пръстите на сръчна дама, която се постара доста за раздвижването на кръвта из тялото ми:).

Излязохме към 3 часа от Масажният център и забродихме по улиците. Насочихме се към автогарата, намираща се в края на градът. След 1h път пеша бяхме там, беше заключена. Отваряше в 5h и решихме да се пошматкаме из района – нищо интересно общо взето.

Бяхме доста уморени, полагах огромни усилия да накарам клепачите си да стоят където им е мястото. Седнахме на една пейка в автогарата и задрямахме.

Към 8 h се пооживи. След малко стана време да идем да се чекираме за автобуса. Наредихме се на опашка, качихме се и отново се отпуснахме в дрямка. След 3h път бяхме в Брюксел – там спряхме за 45-минутен отдих.

По късно следобеда пристигнахме в Кале и автобуса гарира в трюма на ферибота. Времето беше почти прекрасно с изключение на лекият дъждей и мъгла, но колкото повече се приближавахме до Островът, времето/доста странно/ се подобряваше!!!

Бяхме на палубата, пихме по 1 бира и отново в автобуса и ето ни, вече сме на английска земя.

Автор: Емил Василев

Снимки: За какво са ви снимки?!?

Други разкази свързани с Холандия – на картата:

Холандия

/Поглед.инфо/ Масови протести против бедността се проведоха в 40 града в Испания, като демонстрацията се проведе под надслов „Действай против богатството, което носи бедност”, пише вестник „Росийская Газета”.

Младежи се качват в автобусите в града с книга в ръка и изненадват приятно пътниците с поезия и стихове от познати пиеси – това вече не е непозната ситуация във Велико Търново, съобщава БНТ. Подбрани стихове и монолози на повече от 30 български и чужди автори звучаха в продължение на три дни в градския транспорт...

Гражданският протест започва Операция „Чисти ръце“ в 3 стъпки: - Оставка веднага; - Незабавни избори; - Премахване на всички връзки между държавното управление и мафията.

Новый сезон Чикагского симфонического центра начался на высокой ноте! Позади – двухсотлетний юбилей со дня рождения Джузеппе Верди. В Чикаго он был отмечен триумфальными концертными исполнениями “Макбета” и прямой интернет-трансляцией “Реквиема” в исполнении Чикагского симфонического оркестра (далее – ЧСО) под управлением Риккардо Мути. Большое впечатление произвел концерт оркестра Мариинского театра под управлением Валерия Гергиева с балетной музыкой И.Стравинского. Выступление оркестра проходило в рамках “Русских сезонов”. После Чикаго оркестр из Санкт-Петербурга отправился в гастрольный тур по городам Северной Америки. На прошлой неделе маэстро Мути улетел обратно в Италию. В ноябре он будет ...

Мама на Дилиан думаше Диляне, сине Пейевски, защо си мама угрижен, угрижен още замислен?   Ще вземеш да ми отслабнеш, отслабнеш, че и повехнеш. За теб живея Диляне, Диляне, мили маминин. Отде ли пари не краднах, каквото можах заграбих, какво не можах продадох, всичко на тебе оставих и олигарх направих.   За тебе, мама, ще [...]

The post Народна песен във възхвала на Дилян Мамин Пейевски appeared first on ExtremeCentrePoint.