Когато ние пишехме тук, че Иван Костов е слуга на комунистите и маша на Русия в България, много от читателите ни обвиниха в необективност и пристрастие. За съжаление се оказахме прави. На финала на разговора, Иван Костов дава насоките за политиката на Реформаторския блок. Това, което казва в “превод е следното: Спрете да атакувате Делян [...]

The post Иван Костов скочи в защита на Делян Пеевски и олигарсите. Съветва да се спре атаката срещу Пеевски и олигарсите за да може всички да се обединят срещу ГЕРБ appeared first on ExtremeCentrePoint.

/Поглед.инфо/ Кои са новите леви в България? В студиото на "Оригиналът" гостуваха Петър Волгин – журналист и водещ на предаването "Деконструкция" по БНР, Иво Христов – журналист и преводач, един от идеолозите на форума "Солидарна България" и Александър Симов - журналист и популярен блогър.

/Поглед.инфо/ "С най-голямо удоволствие бих направила порно филм с Митко Бербатов и негър. Дори няма да поискам и пари за това, а ще го направя, за да докажа на жалките утайки, които ме плюят, че не ми пука от нищо". Това обяви култовата Пенка, която участва в риалитито "Мис България 2013" по Тв7.

/Поглед.инфо/ Потресаващи кадри на производство на колбаси взривиха интернет. Скандалното видео е заснето в Русия, но хиляди потребители на социалните мрежи коментират, че колбасите се приготвят по същия начин и в родните цехове.

/Поглед.инфо/ "Президентът Росен Плевнелиев ме покани да се приберем заедно от погребението на Вилфрид Мартенс, което беше в Белгия. Не виждам нищо по нормално от това. Аз имах билети, които са купени от партията за отиване и връщане и това лесно може да се провери. Държавният глава ме покани да се върнем заедно, за да не се прекачвам през Мюнхен. Това е в реда на нещата. Аз съм председател на най-голямата политическа сила в страната и народен представител".

/Поглед.инфо/ Партиите не бива да се занимават с Делян Пеевски, защото това не е политика. Партиите трябва да се занимават с добруването на гражданите. Това каза бившият лидер на ДСБ и експремиер на България Иван Костов в предаването на Жени Марчева по Би Ти Ви.

/Поглед.инфо/ "Бойко Борисов и Росен Плевнелиев са летели заедно вчера. Те са били на погребението на председателя на ЕНП Вилфрид Мартенс". Това разкри Николай Бареков преди минути по Тв.7.

Соченият за най-велик футболист в историята на футбола Пеле пусна на пазара внишително биографично издание, което тежи 15 килограма и струва 1875 евро. Феновете на Краля могат да си купят и по-евтин вариант “само” за 1225 евро. Книгата е озаглавена “1283″ по броя на головете, отбелязани от бразилската легенда, като включва описание на цялата кариера...

/Поглед.инфо/ Българският театрален режисьор Димитър Гочев е починал днес сутринта след кратко боледуване в Берлин. Това съобщава немският специализиран сайт theaterderzeit.de.

/Поглед.инфо/ Голото момиче, което бе заснето в Студентски град да върви като сомнамбул по улиците без никакви дрехи, малко преди това било изнасилено.

/Поглед.инфо/ Тези дни участвах в дискусия на подобна тема с президента Първанов в Стара Загора. Беше ми интересно, както очевидно и на многото участници и слушатели. Голямата зала на хотел „Верея“ беше пълна и в нея се усещаше вниманието. Интересният и цветист език на участващите езиковеди, политолози, журналисти, политици, граждани събуди много мисли в главата ми, които предизвикват и този блог.

/Поглед.инфо/ Един от тримата нови лауреати на Нобеловата нагарада в областта на икономическите науки за 2013 г., проф Роберт Шилър често подчертава, че е винаги „...учуден, как хората са много по-често готови да приемат решения, основаващи се на малко или даже върху никакви данни, отколкото да изпозлват данните, като едно предизвикателство, за да си определят мнението...”.

Тази статия на в. "Ню Йорк Таймс", базирана на изследване на Доклад на Европейската агенция за околна среда, предизвика тези дни невероятни коментари от иначе уважавани от мен блогъри, приятели и други активни в социално отношение хора. Начетох се на на причудливи информации за емисии, макро- и микроикономически разсъждения, националистически умотворения и какво ли още не. За какво иде реч? Иде реч за това, че при норми на Световната здравна организация за съдържание на фин прах (P10) във въздуха от 50 μg/m3 (средно на денонощие), в българските градове като Перник, Пловдив, Плевен и Добрич се наблюдават далеч по-високи стойности. Според доклада, за периода 2002-2011 г. концентрациите са се увеличили, като трендът не е статистически достоверен. Колко по-високи стойности? По данни от Изпълнителната агенция за околна среда, които свалих от сайта им преди години, става въпрос за София за стойности от порядъка на: - 100 - 140 μg/m3 за второ тримесечие на 2008 г. - 55-75 μg/m3 за трето тримесечие на 2011 г.

The Birdie is a project developed by Balkanleaks and Bivol experts which goal is to provide simple and low cost solution for affordable secure calls over any carrier.

What were the available solutions until now?

• The existing secure voice is implemented over data links, IP or CSD, requiring a data plan subscription.
• Devices using data cryptocalls can be tracked by IMEI/IMSI or the service subscription.
• App solutions might not be secure if phone OS is compromised.
• There is a limited choice of generally expensive devices (cryptophones) and apps.

What the Birdie hands-free device gives You?

• The Birdie hands-free device is implementing scrambled voice over any carrier: GSM/UMTS/LTE (2G to 4G), PSTN (landlines), VoIP (Skype, Viber, etc.).
• The device uses the voice channel, no data plan is required. The (de)scrambling device looks like a classic hands-free (box with mic/earphones and 3.5 mm TRRS phone connector or a bluetooth headset).
• The phone/SIM card is independent – less traceable.
• The device hardware is cheap: 30 – 50 $.
• It is transparent to the mobile voice codecs and uses open source software – community-supported, no NSA backdoors.

How does the Birdie hands-free device work?

1. Place a normal call Plug the Birdie Hands-free in your phone just like any hands-free device; When not turned on Birdie works just as another hands-free device. To place a secure call power the Birdie hands-free the Status led goes RED.

2. Negotiate a secure call Dial the number of your buddy who has another Birdie hands-free. When he answers press the Secure button. Your buddy will hear a melody, telling them to plug his Birdie hands-free and to press the Secure button. The Birdie devices start negotiating a secure link. Led is FLASHING YELLOW.

3. Talk securely. Once the secure link is established, both Birdie devices display a fixed GREEN led. Three letter codes appear on the displays You say and I say. Exchange them by voice to avoid Man in the Middle attack. Talk. Your call is secured.

You have Bulletproof end-to-end voice scrambling secured by one time key.

And most important – The Birdie project is NSA unapproved!

Now The Birdie Project is on the stage of Fundraising. The Birdie Project need Your Support!

Here is the Birdie Project page in Indiegogo where you can give your contribution.

And here – the Birdie Project in GitHub.

Join the Birdie Project now!  Protect Your Privacy!

Support The Birdie Project – to build universal simple device for secure voice calls is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

The post Support The Birdie Project – to build universal simple device for secure voice calls appeared first on .

Protected: Support The Birdie Project – to build universal simple device for secure voice calls is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

The post Protected: Support The Birdie Project – to build universal simple device for secure voice calls appeared first on Boris Domain | The Marketing Creative Space.

Image: Let’s have some complexity by www.futureatlas.com on Flickr

Представете си, че сте оператор на новинарска платформа в интернет.

Представете си също така, че

потребителите на вашия сайт

не само имат възможността да коментират представените в него новини, а и биват активно подканяни да го вършат.

Вие сте отдавна в бизнеса и знаете, че коментарите привличат посещения и генерират импресии. В тази връзка, разбира се, сте и наясно, че далеч не всички коментиращи са добре възпитани или пък добронамерени в изказванията си.

Именно поради тази причина сте опитали да се подсигурите договорно – в общите условия на сайта ви пише, че отговорността за коментарите се носи от техните автори, а не от неговия оператор. Все пак не сте предоставили всичко на съдбата, а сте програмирали платформата така, че до всеки публикуван коментар има бутон, с който може да се сигнализира наличието на неприлични и обидни думи или изрази. Последните се преглеждат от работещ за вас модератор, който решава дали да ги остави видими, или да ги изтрие.

Продължаваме с фантазиите и си представяме, че публикувана на медията ви новина, посветена на доставчик на транспортни услуги, който в общественото съзнание има образа на монополист, предизвиква

лавина от обидни и заплашителни коментари

Споменатият по-горе бутон или не бива задействан, или задействането му не води до заличаване на коментари, така че те престояват онлайн почти два месеца.

В един момент търпението на обругания монополист се изчерпва и адвокатите му ви пращат писмо, в което настояват да премахнете конкретни коментари, както и да платите обезщетение от около 30 000 евро.

Вие, разбира се, не се съгласявате

и отивате на съд

Аргументите ви си ги бива – от една страна сте доставчик на информационното общество и отговорността ви за информация, публикувана от трети лица, е ограничена, а от друга разчитате на конституционно гарантираната свобода на словото.

Печелите на първа инстанция, но губите на останалите, включително на върховната.

Вбесен от проблемите в родната съдебна система се обръщате към Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в качеството му на блюстител на основните права, но – ужас – дори там теглите късата сламка.

Не, гореописаното

съвсем не е  невероятно

а пресъздава правната и фактическа обстановка по постановеното преди около седмица  решение на ЕСПЧ по делото Delfi AS срещу Естония.

Онагледният в него проблем се отнася не само до ответника по делото Delfi, който се нарежда сред най-големите естонски новинарски сайтове, но и до всички уебмастъри, които позволяват коментари под съдържанието си.

Какво казват естонските съдилища?

Както споменах по-горе, първоинстанционният Harju County Court приема аргументацията на Delfi за приложимостта на закона за предоставянето на услуги на информационното общество (естонският еквивалент на ЗЕТ), конкретно че ролята на ответника по отношение на читателските коментари е тази на т. н. access provider, който само осигурява пренос и достъп (виж чл. 13 от ЗЕТ), а не на hosting provider, който съхранява информация на трети лица (виж чл. 16 от ЗЕТ), и за която при определени обстоятелства би бил отговорен.

Harju County Court също приема, че не ответникът е публикувал коментарите, както и че същият не е длъжен да ги подлага на мониторинг.

Въззивната инстанция

в лицето на Tallinn Court of Appeal не се съгласява и (поради непознати нам особености на естонския граждански процес) връща делото за доразглеждане на Harju County Court.

Следвайки дадените й указания, първата инстанция приема, че дисклеймърът на Delfi и бутонът за известяване са недостатъчни да предпазят ищеца от увреждане и му присъжда обезщетение в размер на 320 евро. Казусът бива решен на чисто облигационноправна основа и при отхвърляне приложимостта на естонския ЗЕТ.

Delfi обжалва решението и показалата се веднъж като неблагосклонна апелативна инстанция затвърждава това впечатление. Tallinn Court of Appeal потвърждава, че ответникът не е длъжен да осъществява предварителен мониторинг на читателските коментари, но че този му избор е трябвало да бъде компенсиран от друго ефективно средство за контрол над потребителските писания.

В допълнение, апелативният съд приема, че ответникът не осъществява само услуга по достъп и пренос, а че с активното си поощряване на читателите да коментират, както и със съхраняването на коментарите им на сайта си, се превръща в hosting provider.

Върховният съд

на малката балтийска държава се съгласява с направените от въззивната инстанция изводи относно това какъв точно провайдър се явява Delfi и приема, че последният има икономически интерес от читателските коментари, защото големият им брой оказва влияние върху броя на посещенията на портала, и съответно върху приходите на ответника от реклами, публикувани там.

Фактът, че не ответникът сам е писал коментарите не означава, че той не е имал контрол над тях. В края на краищата Delfi определя правилата за коментиране и може да заличава коментари, ако правилата биват нарушени. Коментиращите читатели, от своя страна, не могат да променят или трият коментарите си след публикуването им, а само могат да докладват нецензурните такива.

По този начин, макар и косвено, ответникът определя кои коментари да останат публикувани и кои не. Фактът, че не (винаги) се възползва от тази възможност, не означава, че няма контрол върху публикуването на информация от трети лица.

Ако към това се добави и икономическият интерес на Delfi от възможността да се пишат коментари, продължава Върховният естонски съд, то по аналогия с печатните медии, на Delfi следва да се гледа като на „издател“ на коментарите.

Ищецът по делото е имал избор към кого да предяви иска си за увреждане: към авторите на коментарите или към техния издател, като за целта ищецът е избрал издателя.

На финала Върховният съд постановява, че въз основа на своето правно задължение да не причинява вреди на други лица, ответникът е трябвало да предотврати публикуването на явно незаконосъобразните (clearly unlawful) коментари. Освен това, след като коментарите са били публикувани, от Delfi не са успели да ги премахнат по своя собствена инициатива, въпреки че е трябвало да са наясно с тяхната незаконосъобразност.

Какво казва ЕСПЧ?

Правото на Delfi да разпространява информация (чл. 10 от ЕКПЧ) не е нарушено.

Съдът в Страсбург се присъединява към аргументационната линия на естонските съдилища и приема, че знаейки какво публикуват, от Delfi могат съответно да прогнозират какви коментари са в състояние да предизвикат сред своите читатели. В този смисъл е трябвало да предприемат технически или оперативни мерки за предотвратяване на обидни и клеветнически читателски реакции.

ЕСПЧ смята, че за увредения ищец би било непропорционално обтоварващо да процесира срещу анонимните автори на злословни коментари, поради което той конструира следната схема на отговорност: щом операторът на сайт допуска публикуването на анонимни коментари, то е редно и да отговаря за тяхното съдържание.

Съдът определя наложената на Delfi парична санкция от 320 евро като „в никакъв случай непропорционална“.

Какво е практическото значение от всичко това?

При наличието на определни предпоставки, доставчиците на услуги за информационното общество са отговорни за хейтърските коментари на своите потребители, а увредените от такива коментари лица могат по-лесно да ангажират гражданскоправната отговорност на доставчиците.

Когато операторът на уебсайт не упражни достатъчен контрол спрямо своите коментиращи потребители, то той губи привилегията си според член 14 от Директивата за електронна търговия (2000/31/ЕО), на която почива както естонският закон за предоставянето на услуги на информационното общество, така и българският ЗЕТ.

Това може би изглежда малко несправедливо, но пишещият тези редове блогър е на мнение, че то указва на операторите на уебсайтове по кой път да поемат, за да избегнат отговорността и, така погледнато, създава повече яснота и правна сигурност.

Разбира се, правната сигурност е постижима на цената на повече инвестиции в „адекватни средства за контрол“ от страна на доставчиците, които ще отидат къде за заплати на назначени модератори, къде за програмирането на филтриращи определени думи или изрази алгоритми.

ЕСПЧ балансира между отсъствието на общо задължение за контрол (на операторите на сайтове) и защитата на репутацията на увредените от хейтърски коментари лица, и достига до извода, че правото на последните се нуждае от по-сериозна закрила.

Възможен ли е естонският сценарий в България?

Да.

Ангажираната от естонските съдилища и потвърдената от ЕСПЧ гражданскоправна отговорност на Delfi е резултат на прилагането на нормативна база, която е много сходна с наличната в чл. 45 връзка с чл. 49 ЗЗД българска такава. Регулиращото дейността на онлайн доставчика и неговата отгворност законодателство пък е директивно и в този смисъл почти идентично.

В интерес на българските уебмастъри е да се запознаят с обсъждания в този блогпост казус, както и да приложат направените от естонските съдилища и ЕСПЧ изводи.

Image: Let’s have some complexity by www.futureatlas.com on Flickr

Представете си, че сте оператор на новинарска платформа в интернет.

Представете си също така, че

потребителите на вашия сайт

не само имат възможността да коментират представените в него новини, а и биват активно подканяни да го вършат. Вие сте отдавна в бизнеса и знаете, че коментарите привличат посещения и генерират импресии. В тази връзка, разбира се, сте и наясно, че далеч не всички коментиращи са добре възпитани или пък добронамерени в изказванията си.

Именно поради тази причина сте опитали да се подсигурите договорно – в общите условия на сайта ви пише, че отговорността за коментарите се носи от техните автори, а не от неговия оператор. Все пак не сте предоставили всичко на съдбата, а сте програмирали платформата така, че до всеки публикуван коментар има бутон, с който може да се сигнализира наличието на неприлични и обидни думи или изрази. Последните се преглеждат от работещ за вас модератор, който решава дали да ги остави видими, или да ги изтрие.

Продължаваме с фантазиите и си представяме, че публикувана на медията ви новина, посветена на доставчик на транспортни услуги, който в общественото съзнание има образа на монополист, предизвиква

лавина от обидни и заплашителни коментари

Споменатият по-горе бутон или не бива задействан, или задействането му не води до заличаване на коментари, така че те престояват онлайн почти два месеца.

В един момент търпението на обругания монополист се изчерпва и адвокатите му ви пращат писмо, в което настояват да премахнете конкретни коментари, както и да платите обезщетение от около 30 000 евро.

Вие, разбира се, не се съгласявате

и отивате на съд

Аргументите ви си ги бива – от една страна сте доставчик на информационното общество и отговорността ви за информация, публикувана от трети лица, е ограничена, а от друга разчитате на конституционно гарантираната свобода на словото.

Печелите на първа инстанция, но губите на останалите, включително на върховната.

Вбесен от проблемите в родната съдебна система се обръщате към Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в качеството му на блюстител на основните права, но – ужас – дори там теглите късата сламка.

Не, гореописаното

съвсем не е  невероятно

а пресъздава правната и фактическа обстановка по постановеното преди около седмица  решение на ЕСПЧ по делото Delfi AS срещу Естония.

Онагледният в него проблем се отнася не само до ответника по делото Delfi, който се нарежда сред най-големите естонски новинарски сайтове, но и до всички уебмастъри, които позволяват коментари под съдържанието си.

Какво казват естонските съдилища?

Както споменах по-горе, първоинстанционният Harju County Court приема аргументацията на Delfi за приложимостта на закона за предоставянето на услуги на информационното общество (естонският еквивалент на ЗЕТ), конкретно че ролята на ответника по отношение на читателските коментари е тази на т. н. access provider, който само осигурява пренос и достъп (виж чл. 13 от ЗЕТ), а не на hosting provider, който съхранява информация на трети лица (виж чл. 16 от ЗЕТ), и за която при определени обстоятелства би бил отговорен.

Harju County Court също приема, че не ответникът е публикувал коментарите, както и че същият не е длъжен да ги подлага на мониторинг.

Въззивната инстанция

в лицето на Tallinn Court of Appeal не се съгласява и (поради непознати нам особености на естонския граждански процес) връща делото за доразглеждане на Harju County Court.

Следвайки дадените й указания, първата инстанця приема, че дисклеймърът на Delfi и бутонът за известяване са недостатъчни да предпазят ищеца от увреждане и му присъжда обезщетение в размер на 320 евро. Казусът бива решен на чисто облигационноправна основа и при отхвърляне приложимостта на естонския ЗЕТ.

Delfi обжалва решението и показалата се веднъж като неблагосклонна апелативна инстанция затвърждава това впечатление. Tallinn Court of Appeal потвърждава, че ответникът не е длъжен да осъществява предварителен мониторинг на читателските коментари, но че този му избор е трябвало да бъде компенсиран от друго ефективно средство за контрол над потребителските писания.

В допълнение, апелативният съд приема, че ответникът не осъществява само услуга по достъп и пренос, а че с активното си поощряване на читателите да коментират, както и със съхраняването на коментарите им на сайта си, се превръща в hosting provider.

Върховният съд

на малката балтийска държава се съгласява с направените от въззивната инстанция изводи относно това какъв точно провайдър се явява Delfi и приема, че последният има икономически интерес от читателските коментари, защото големият им брой оказва влияние върху броя на посещенията на портала, и съответно върху приходите на ответника от реклами, публикувани там.

Фактът, че не ответникът сам е писал коментарите не означава, че той не е имал контрол над тях. В края на краищата Delfi определя правилата за коментиране и може да заличава коментари, ако правилата биват нарушени. Коментиращите читатели, от своя страна, не могат да променят или трият коментарите си след публикуването им, а само могат да докладват нецензурните такива.

По този начин, макар и косвено, ответникът определя кои коментари да останат публикувани и кои не. Фактът, че не (винаги) се възползва от тази възможност, не означава, че няма контрол върху публикуването на информация от трети лица.

Ако към това се добави и икономическият интерес на Delfi от възможността да се пишат коментари, продължава Върховният естонски съд, то по аналогия с печатните медии, на Delfi следва да се гледа като на „издател“ на коментарите.

Ищецът по делото е имал избор към кого да предяви иска си за увреждане: към авторите на коментарите или към техния издател, като за целта ищецът е избрал издателя.

На финала Върховният съд постановява, че въз основа на своето правно задължение да не причинява вреди на други лица, ответникът е трябвало да предотврати публикуването на явно незаконосъобразните (clearly unlawful) коментари. Освен това, след като коментарите са били публикувани, от Delfi не са успели да ги премахнат по своя собствена инициатива, въпреки че е трябвало да са наясно с тяхната незаконосъобразност.

Какво казва ЕСПЧ?

Правото на Delfi да разпространява информация (чл. 10 от ЕКПЧ) не е нарушено.

Съдът в Страсбург се присъединява към аргументационната линия на естонските съдилища и приема, че знаейки какво публикуват, от Delfi могат съответно да прогнозират какви коментари са в състояние да предизвикат сред своите читатели. В този смисъл е трябвало да предприемат технически или оперативни мерки за предотвратяване на обидни и клеветнически читателски реакции.

ЕСПЧ смята, че за увредения ищец би било непропорционално обтоварващо да процесира срещу анонимните автори на злословни коментари, поради което той конструира следната схема на отговорност: щом операторът на сайт допуска публикуването на анонимни коментари, то е редно и да отговаря за тяхното съдържание.

Съдът определя наложената на Delfi парична санкция от 320 евро като „в никакъв случай непропорционална“.

Какво е практическото значение от всичко това?

При наличието на определни предпоставки, доставчиците на услуги за информационното общество са отговорни за хейтърските коментари на своите потребители, а увредените от такива коментари лица могат по-лесно да ангажират гражданскоправната отговорност на доставчиците.

Когато операторът на уебсайт не упражни достатъчен контрол спрямо своите коментиращи потребители, то той губи привилегията си според член 14 от Директивата за електронна търговия (2000/31/ЕО), на която почива както естонският закон за предоставянето на услуги на информационното общество, така и българският ЗЕТ.

Това може би изглежда малко несправедливо, но пишещият тези редове блогър е на мнение, че то указва на операторите на уебсайтове по кой път да поемат, за да избегнат отговорността и, така погледнато, създава повече яснота и правна сигурност.

Разбира се, правната сигурност е постижима на цената на повече инвестиции в „адекватни средства за контрол“ от страна на доставчиците, които ще отидат къде за заплати на назначени модератори, къде за програмирането на филтриращи определени думи или изрази алгоритми.

ЕСПЧ балансира между отсъствието на общо задължение за контрол (на операторите на сайтове) и защитата на репутацията на увредените от хейтърски коментари лица, и достига до извода, че правото на последните се нуждае от по-сериозна закрила.

Възможен ли е естонският сценарий в България?

Да.

Ангажираната от естонските съдилища и потвърдената от ЕСПЧ гражданскоправна отговорност на Delfi е резултат на прилагането на нормативна база, която е много сходна с наличната в чл. 45 връзка с чл. 49 ЗЗД българска такава. Регулиращото дейността на онлайн доставчика и неговата отгворност законодателство пък е директивно и в този смисъл почти идентично.

В интерес на българските уебмастъри е да се запознаят с обсъждания в този блогпост казус, както и да приложат направените от естонските съдилища и ЕСПЧ изводи.

/Поглед.инфо/ Даниел Боримиров също разкри, че синия клуб от "Герена" има друг собственик, последвайки думите на Наско Сираков от преди дни.

/Поглед.инфо/ Популярният сайт "Дон Балон" вчера излезе с инициативата ФК Левски от тук нататък да се нарича ФК Батков, след фиаското на "сините" срещу ЦСКА.

Не живот на заем, а смърт на кредит – така определи кризата в България Георги Коритаров. На палубата на разлюления български кораб всеки повръща върху всекиго, посочи метафорично журналистът. Конкретен повод за гостуването му в „На светло” с Люба Кулезич, стана новата компроматна канонада, която тръгна срещу президента Росен Плевнелиев. В описанието на случващото се в обществено-политическия живот у нас му помогнаха политологът Антон Тодоров и Методи Андреев, бившият депутат от СДС Методи Андреев.

/Поглед.инфо/ "Леля Ванга ми беше като втора майка, помагаше ми, но и не ми спестяваше нищо. Виждахме се поне по веднъж в месеца, чак докато си отиде от този свят.

Търкули се година и отново идва WordCamp София. Тази година ще имаме много гости от чужбина, още повече лектори от България и 2 потока в двете големи зали на Телерик.

Очаквам да се видим там, на афтър партито и на Contributors Day в неделя

Ако все още нямате билет, най-вероятно вече е късно. Когато последно проверявах, имаше останали една шепа.

Не, не е правописна грешка! За мнозинството от българите, включително и за мен, хапването сутрин на мазен, топъл бюрек е истинско удоволствие. Това е може би най-харчещият се продукт в нароилите се на всеки ъгъл в родината ни пекарни и закусвални. Жадно поглъщан, от бързащи сутрин за работа бачкатори и чиновници, както и от целокупната ни нация, с непретенциозен към гастрономията вкус. По същото време, от ранни зори, телевизиите и радиата вече са омесили и опекли и журналистическия му аналог и ни го сервират горещ от актуалност и ухаещ на правдоподобност. Както въпросното тестено изделие, за да е продаваемо, е забъркано с нискокачествено брашно, свинска мас и палмова извара, вместо краве сирене, така и журналистическия му аналог е подобен сурогат. Микс от полуистини и откровени лъжи, замесен и опечен от фурнаджии, владеещи до съвършенство изкуството на „фурнаджийската лопата”.

Дами и господа, настанете се удобно, налейте си чаша от любимото си питие (за предпочитане е нещо по-силно) и отделете поне няколко часа на книгата с разкази “Сонет 130” от Ганка Филиповска. Не се оставяйте на предубежденията и предразсъдъците – да, книгата е българска; да, написана е от жена; да, на корицата има червено сърце....

Не е приятно, но е въпрос на реализъм човек да признае очевидното си поражение. Опитах се да не обръщам внимание на „проекта Бареков” като форма на презрение към неговото острие, но колкото и да е тъпо- предавам се.

В едно отношение, както често се случва с хората без задръжки, Бареков успя да се наложи: накара за него да говорят и пишат хора, които биха предпочели да не се цапат, ако можеха да подминат локвата, която е обаче е толкова голяма, че не ти оставя избор, освен да запретнеш крачоли. Или ръкави…

Алтернативата е да криволичиш назад, което е още по-лоша форма на принуда.

Успехът му в това отношение се дължи на феномена на пияния в градския транспорт: досажда, повръща дори върху теб и няма къде да избягаш заради ограниченото пространство, в което той нахлува, цапайки твоето. Би предпочел да не му обръщаш внимание, но просто няма как.

България е ограничено простанство и „бившият журналист” се бута яростно, за да го забележат, крещейки всякакви небивалици, полуистини и дори истини- например за мизерията на хората. „Скръбта” му по хорската мизерия е лицемерна, колкото самата му претенция да бъде народен трибун, забогатял от журналистическо слугуване.

Склонноста му към нарцисизъм се управлява като касетъчна бомба ( да не казвам заредена с каква субстанция), хвърлена в политическо пространство срещу (почти) всички политици- с изключения на бащиците от ДПС, спрямо които е издайнически деп(р)есиран.

Контрастът между пехливанските му закани към всички политици и пълното мълчание по адрес на ДПС отговаря на въпроса „кой”, превърнал се в култова реплика от протестите по повод безобразието с Пеевски, изваден толкова злополучвно пред строя от неговотие кукловоди.

Съмнявам се да го прави от начетеност, защото съм чел в оригинал и без редакция първичните му излияния като блогър, но се държи като Тарас Булба към своя бивш кумир Борисов : „ Аз го създадох, Аз и ще го унищожа”!

Да оставим настрана небивалиците, с които се опитва ( и успява в не малка степен) да привлече вниманието чрез номера на „свалените гащи на площада”, като обещанията за постигане на пълно мнозинство в следващия парламент (щедро и наедро се здаканва той) чрез партията си, която дори не е учредена още. Явно разчита да задейства механизма на привлекателната сила на силната ръка, излъчваща увереност в преследването на целите в представите на слабите и отчаяните, вървейки по стъпките на своите прототипи.

От царя взаимства всеядността на политическото послание към всички, готови да му поверват ( стига да са морално чисти, както се изрази този „чистник” ).

От Сидеров копира гневливостта и агресията.

От Борисов си е харесал демонстрацията на мъжкарство- вече ни увери, че бил надобрял в боксовите тренировки (където също е новобранец), хвалейки се, че можел да изкара „някой лев” от боксови мачове.

Социологическите проучвания, които му поръчват с провокативна цел, за да го курдисат в съзнанието на хората като възможен покорител на 4-те процента в един следващ парламент, са толкова откровено нагласени за един прохождащ политик без партия, че заслужават само да бъдат вписани в графата „ напазарувано нахалство”.

Дори и да не е престижна, дори да е направо съмнителна купената за целта социологическа писта, тя е достътъчен „информационен повод” , за да бъде цитирана от останалите купени играчи по медийната верига, наети да превърнат абсурда в нещо приемливо в общественото съзнаие.

Прагматичният въпрос към „верващите”, е прост като най-универсалния лакмус за всяко подобно деяния на ръба на престъплението: откъде пари за тази дандания?!

Преди Бареков номерът с дългото и скъпо струващо обикаляне на страната за из(г)раждане на нов ( но поне собствен, за разлика от случая с подставения Бареков) проект, беше приложен от действащия по онова време президент Георги Първанов.

Основното обяснение на Първанов, който се правеше на апостол под президентско прикритие, беше, че искал да чуе гласа на народа. Организираха му седенки, посрещания, сказки, откривания на разни местни обекти и прочее контакти с поласканите хорица в провинцията ( но не и във враждебната му София) за целите на политическия му проект АБВ.

Първанов никога не си призна безобразието да използва държавния си пост за създаване на личния си политически проект, но и нямаше нужда: фактът не подлежи на съмнение. Обикаляше с охраната, секретарите и секретарските, шофьорите и въобще с целия си обоз, платен от държавния бюджет, уж да се види с народа, градейки обаче клетка след клетка на организацията си.

После се провали, но никой, включително и наследилият го Плевнелиев, нито веднъж не му причини неудобството да поиска обясние за потрошената народна пара. Маскировката на този бракониер беше завидна по ръба на закона- писания и неписания. Фокусът беше класически: всичко е очевидно за публиката, но не можеш да докажеш измамата, защото формално е вярно, че човекът открива детски гради и параклиси.

Победителите не ги съдят, но у нас това важи и за претърпелите поражение, като Първанов, когато никаква ревизия не го лови.

Нещо подобно, с обиколките на страната, имитира и Бареков, наричан все по-упорито „бивш журналист” с надежда да се забрави срамното му журналистическо минало от преди броени седмици.

На сакралния въпрос „откъде пари” за кампанията на несъществущвата му партия за несъщeствуващите избори ( ако не броим европейските, на които той „хитро” набляга, давайки си сметка колко нелепо е да говори за парламентарни, без такива да са насрочени), Бареков се опитва да натовари с отговор(ност) ТВ7.

Човек трябва малко да се замисли и без да е финансист, инспектор или какъвто и да било специалист, за да се досети, че това е невъзможно.

Възможно е едни пари да минават през една телевизия, но няма телевизия в света, която би финансирала безкрайна, юридически несъществуваща предизборна кампания с цялата издръжка на скъпия пътуващ цирк, за който никой посетител не плаща дори билетче за вход.

В това отношение Бареков се опитва да внуши, че има безплатен обяд- при това всекидневен, без да има реален благодетел.

Опитайте си да представите чувалите с пари. Дори да сте „само” една жена- домакиня, ще се ужасите от прахосничеството, което ни се демонстрира с настояването да го приемем за нещо естествено, а не като като нагласено „безплатно” реалити от провинциални площади.

Смея да твърдя, че не ТВ7, а никоя друга телевизия в България не печели толкова ( ако изобщо е на печалба), че да харчи ден след ден, месец след месец ( без някакъв хоризонт във времето дори) за заплати, хонорари, телемостове, командировъчни, транспорт, охрана, нощувки, права за ползване на разни трибуни и т.н., както виждаме да се случва пред очите ни с пътуващия луксозен „Хайд парк”, за какъвто претендира „България без цензура” ( който би трябвало да се нарича „ Без задръжки” или нещо подобно, подхождащо за неприлично телевизионно зрелище, разчитащо на масовата хипноза на ласкателството към малкия човек).

Как при това положение да се вярва на писъците за повече прозрачност в държавата от страна на участниците в това фалшиво шоу, в което е абсолютно табу въпросът за произхода на средствата , вложени в него?

Цинизмът на злоупотребата с нещастието на хората, петимни да си кажат публично болката по места, където шансът това да се случи по друг начин е равен на двете нули от някоя закрита обществени тоалетна, е банкерски калкулирана форма на подкуп в особено големи размери.

Бюджетът за тази черна каса е таен, но и явно бездънен по мащабите на България- няма как такова „мероприятие” без край да се случва без мощен финансов гръб.

Ето какво казва по въпроса сайтът „Биволъ”- вари го, печи го, но не става за мезе, защото борави с документи.

Собствеността на ТВ7 заплетена в офшорки на осем нива

Share on Facebook

Весело си живеем. И най-вече спокойно и сигурно. „Нищо не протича. Нищо не мирише”. Като в реклама на дамски превръзки сме – „Нищо не ни пречи да сме близко дори в такива дни”. Спете спокойно, деца, другарят Станишев командва и съда в Страсбург. За простосмъртните български граждани делата се точат минимум 5-8-10 години. Обаче за безсмъртните другари нещата стоят по-другояче. Само преди три години, през март 2010 г. беше арестуван шефа на БСП – Варна, другарят Борислав Гуцанов. Кога успя да се пожали в Европата, кога и къде Страсбургските съдии избутаха жалбите на хилядите, чакащи правосъдие български граждани преди него, никой не разбра, но вече има присъда в полза на Гуцанов срещу България.

/Поглед.инфо/ Коритаров към Кулезич: "Бареков да не ти е гадже, та така го цитираш?".

/Поглед.инфо/ "Люба Кулезич и Сашо Диков са станали адвокати на Росен Плевнелиев. Очевидно Плевнелиев го е страх да ми отговори на въпросите". Това заяви преди минути пред ПИК Николай Бареков.

/Поглед.инфо/ 12% от българите или всеки осни изпитва висока тревожност, което води до фобия. Това съобщи шефът на отдел „Психично здраве“ към Националния център за обществено здраве д-р Хинко Хинов пред „Телеграф“.

/Поглед.инфо/ Водещата Люба Кулезич защити мощно Росен Плевнелиев и атакува злъчно опонента му Николай Бареков.

/Поглед.инфо/ Четири от най-престижните и скъпи висши училища от Швейцария търсят българи за студенти. Техни специалисти вече на в нашата страна да проучват дали и как могат да си намерят хора за обучаване, пише "Преса".

/Поглед.инфо/ Руски учен предвещава разрушителен трус от 10 степен по Рихтер на територията на България, който ще опустоши целия регион.

/Поглед.инфо/ Руски учен предвещава катстрофичен трус от 10 по Рихнер на територията на България, който ще опустоши целия регион.

да правиш бизнес със замах. да предизвикваш възхищение. да си желан. да си харизматичен. да можеш да мислиш много крачки напред. да си луд. да си уверен. да си позитивен. да си неуморен. да вярваш. това всичко заедно на куп го могат само големите. наистина големите. Ричард Брансън. имах невероятното удоволствие ...

/Поглед.инфо/ Петербургският учен физик Константин Коротков става все по-популярен, след като успя да заснеме човешката душа с биоелектрографска камера в момента, когато тя напуска тялото.

/Поглед.инфо/ Сутринта в неделя на места в низините и котловините е възможно за кратко видимостта да е намалена.

около големите имена винаги има някаква мистика. затова и с любопитство посегнах към книгата на Ричард Брансън "Бизнесът на бъдещето". ясно е, че тайни големи в книга не се разкриват, но пък очаквах вдъхновение е, тази книга Е вдъхновение. от нея няма как да се научат правила, липсва списък с основни ...

/Поглед.инфо/ "Като гледам, каква е ситуацията, политическата класа в България е не само нефункционираща, но и почти криминална", заяви професорът по приложна икономика Стив Ханке пред БНР.

/Поглед.инфо/ Неотдавнашната престрелка между Барак Обама и Владимир Путин по повод на американската изключителност даде нов тласък на дебатите по въпроса за доктрината Обама. Дали президентът няма да се плъзне по посока на изолационизма? Или той гордо ще развее знамето на американската изключителност?

Какво по-добро за една неделя от най-готината рекламна пауза в последните седмици? Надявам се, че съм компилирала точно това с тези 4 видеа, които реших да споделя с вас днес.

Honda: истински преживявания

Една жестока емоционална реклама на Honda представя скутера си SH Mode 125. Машинката изглежда секси и мощна – въпреки че от нещо с толкова малко мощност не можеш да изкараш градски звяр, Honda успява да ме убеди в чувствената сила на модела. Истинско lifestyle видео, с каквото марката отдавна налага моделите си. Микросайтът също изглежда супер.

Nike: безкрайни възможности

Още една силна реклама на спортната марка. Тук фокусът са жените и енергията. Има адски много възможности, които трябва да изследваш.

Кери: кофеинова изненада

И аз често се изнервям малко, ако кафето ми е дошло в повече. Тук обаче говорим за съвсем различно ниво на ярост – разбира се, добре режисирано и с промоционална цел. Няколко неподозиращи нюйоркчани със сигурност няма да забравят сутринта, в която са видели агресивна телекинеза… е, почти. Viral видеото промотира новата екранизация на “Кери” по Стивън Кинг.

Ямболския кмет: изкъртваща кинематография

Не мога да се сдържа и ще включа тук вече известният клип на Ямболския кмет. Съспенс, екшън, гонки, ефекти. Има си всичко.

Това е за тази седмица. Приятен остатък от уикенда!

Постът Рекламен уикенд: 4 нови кампании е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Впечатления в четырех частях с прологом и эпилогом   Я не люблю ничего описывать словами. Мне легче показать. Джордж Баланчин   Нью-Йоркский городской балет (New York City Ballet) занимает особое место на балетной карте мира. Театр был основан легендарным танцовщиком и хореографом Георгием Баланчивадзе, ставшим известным во всем мире под именем Джордж Баланчин. Изменить имя танцовщику посоветовал основатель парижских “Русских сезонов” и труппы “Русский балет” Сергей Дягилев. Они нужны были друг другу: импресарио Дягилев предоставил Баланчину свободу творчества, финансовую независимость и громкое имя своей труппы; в ответ Баланчин продлил жизнь “Русского балета” Дягилева на пять лет. ...

След няколко месечно отлъчване от светския живот и пребиваване предимно вкъщи, реших че е крайно време да си възвърна старите навици (или поне отчасти) и да изляза на общество. Възползвах се от факта, че майка ми беше за кратко на гости в София за да оставя Даниел в нейните ръце, а аз да преровя гардероба за нещо, което ми става, да си нарисувам очите и устните и да посветя няколко часа на себе си и на зажаднялото ми за малко вино гърло. Бях си набелязала едно място за посещение и просто нямаше как да сбъркам с него.

Приятното изкарването на една вечер несъмнено е свързано с мястото, където отиваш и хората, с които се срещаш. Мястото е новооткритият винен бар Grape Central, а хората, които стоят зад него са посветили живота си на виното и храната. Все хубави неща за хубаво настроение.

Разбирам, че виненият бар заема мястото на стара софийска пекарна, като се запазва духа на мястото, но се внасят и нови решения в интериора, които допълват и носят уют. А пък аз обичам да ми е уютно.

Във винения бар се предлагат над 300 избрани вина, някои от които се сервират и на чаша. Идеално решение ако искаш с предястието и основното да пиеш по чаша различни вина. Ако пък не знаеш какво вино да комбинираш с храната си, то със сигурност ще има кой да ти предложи най-подходящите решения.

Менюто е стегнато и според мен напълно достатъчно. Всичко, което опитах ми беше вкусно. Силно препоръчвам гарнитурата от рагу с гъби, сушени домати и карамелизиран лук, която чудесно може да се комбинира със свинското месо с майорана или пикантните италиански наденички.

Ако пък ти се иска малко разнообразие от основното меню, за обяд се приготвят супа и основно ястие, които всекидневно се публикуват на страницата на Grape Central във Фейсбук. Там също така може да следиш за провеждането на различни събития свързани с виното. Едно от тях предстои на 23 октомври, когато във винения бар ще гостува винарска изба „Орбелус“, която за момента е единствената българска изба произвеждаща вина от биосертифицирани лозя. Не съм сугурна, че тогава ще мога да опитам вината на „Орбелус“, но със сигурност ще се възползвам някоя събота от организирания брънч.

А когато пак ми се прииска да изляза на общество, отново ще заповядам на това хубаво място. На бутилка вино и вкусна храна споделена с приятели или просто сама с мислите си на чаша вино. Може да се срещнем там.

Виненият бар Grape Central се намира на ул. „Цар Самуил“ 45 в София.

Grape Central е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Заличават  последните щрихи от опитите за запазване на  пространства, свободни от агенти на бившата Държавна сигурност. Медиите поне частично бяха останали свободни. 15 години оцеляха две разпоредби в Закона за радиото и телевизията, които не допускаха щатни и нещатни сътрудници на бившата ДС  до регулатора и до обществените медии. Е, сега вече няма правни пречки, Конституционният съд смята, че не е проблематично агенти да управляват медиите, да се произнасят по свободата и да бъдат независими в решенията си.

Защото по дефиниция регулаторът  и обществените медии са независими.

Не става въпрос само за  посочените в  Решение № 105 на Комисията за досиетата за печатни издания,  Решение №72 за частните електронни медии, Решение  54 за БНТ,  Решение № 111 за печатни издания (2) и др.  – а за тенденция.

Обществото не се справя с преодоляване на зависимостите. Един идеологически работник, син на идеологически работник, идеологически обработва общественото мнение, че никой нормален човек не се интересува от досиета.  Когато  възрастните са уморени от темата и апатични, а младите са изобщо невъведени в темата и апатични, неапатичните последователно прекъсват възможността да се осветят мрежите на зависимостите.

Последователно и ефективно.

Конституционният съд в настоящия си състав   прие силна серия решения за ДС.

С Решение № 8 от 11.10.2013 г. по конституционно дело № 6 от 2013 г., съдия докладчик Благовест Пунев (по искане на 57 народни представители от 41-вото Народно събрание за установяване противоконституционността и несъответствието с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна на чл.26, т.3 и чл.59, ал.2, т.3 от Закона за радиото и телевизията)  бяха обявени за противонституционни  разпоредбите в Закона за радиото и телевизията, според които  щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност не могат да бъдат членове на Съвета за електронни медии (чл.26, т.3 от ЗРТ),  както и  членове на управителните съвети на Българската национална телевизия и Българското национално радио, съответно генерални директори на БНТ и БНР.

Решението не е изненада след като този състав през 2012 година вече се занима с  подобни въпроси и обяви за противоконституционно подобно ограничение в Закона за БТА, както и оповестяването на агентите въз основа на т.нар. картончета:

• Решение № 11 от 02.10.2012 г. по конституционно дело № 1/2012 г., докладвано от съдията Пламен Киров (по искане на 56 народни представители от 41-ото Народно събрание за обявяване противоконституционност и несъответствие с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна, на чл.11, ал.1, т. 8 от Закона за Българската телеграфна агенция)
• Решение № 4 от 26 март 2012 г. по конституционно дело № 14 от 2011 г., съдия докладчик Стефка Стоева (по искане на тричленен състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 25, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия) – по искане на тричленен състав на ВАС.

Решението, допускащо агенти на ДС да управляват обществените медии  и да вземат основни решения в областта на свободата на изразяване, преобръща позицията на Конституционния съд, заявена при предходно атакуване на ограничението:

• Решение № 10 от 25.06.1999 г. по конституционно дело № 36 от 1998 г., съдия докладчик Иван Григоров (по искане на 52 народни представители за установяване на противоконституционността на редица разпоредби от Закона за радиото и телевизията).

Кадровата политика на това правителство също потвърждава тенденцията.

В медиите се появи съобщение, че идеологическият работник е поискал закриване на Комисията по досиетата.

Обсъжда  се връщането на пар.12 от Закона за досиетата, според който   не се установява принадлежност към ДС за всички заемащи или заемали длъжност началник на отдел или началник на сектор в цивилното и военното разузнаване след 16 юли 1991 година.

Когато става дума за управление на общите работи: никога не е време за апатия.

Заличават  последните щрихи от опитите за запазване на  пространства, свободни от агенти на бившата Държавна сигурност. Медиите поне частично бяха останали свободни. 15 години оцеляха две разпоредби в Закона за радиото и телевизията, които не допускаха щатни и нещатни сътрудници на бившата ДС  до регулатора и до обществените медии. Е, сега вече няма правни пречки, Конституционният съд смята, че не е проблематично агенти да управляват медиите, да се произнасят по свободата и да бъдат независими в решенията си.

Защото по дефиниция регулаторът  и обществените медии са независими.

Не става въпрос само за  посочените в  Решение № 105 на Комисията за досиетата за печатни издания,  Решение №72 за частните електронни медии, Решение  54 за БНТ,  Решение № 111 за печатни издания (2) и др.  – а за тенденция.

Обществото не се справя с преодоляване на зависимостите. Един идеологически работник, син на идеологически работник, идеологически обработва общественото мнение, че никой нормален човек не се интересува от досиета.  Когато  възрастните са уморени от темата и апатични, а младите са изобщо невъведени в темата и апатични, неапатичните последователно прекъсват възможността да се осветят мрежите на зависимостите.

Последователно и ефективно.

Конституционният съд в настоящия си състав   прие силна серия решения за ДС.

С Решение № 8 от 11.10.2013 г. по конституционно дело № 6 от 2013 г., съдия докладчик Благовест Пунев (по искане на 57 народни представители от 41-вото Народно събрание за установяване противоконституционността и несъответствието с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна на чл.26, т.3 и чл.59, ал.2, т.3 от Закона за радиото и телевизията)  бяха обявени за противонституционни  разпоредбите в Закона за радиото и телевизията, според които  щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност не могат да бъдат членове на Съвета за електронни медии (чл.26, т.3 от ЗРТ),  както и  членове на управителните съвети на Българската национална телевизия и Българското национално радио, съответно генерални директори на БНТ и БНР.

Решението не е изненада след като този състав през 2012 година вече се занима с  подобни въпроси и обяви за противоконституционно подобно ограничение в Закона за БТА, както и оповестяването на агентите въз основа на т.нар. картончета:

• Решение № 11 от 02.10.2012 г. по конституционно дело № 1/2012 г., докладвано от съдията Пламен Киров (по искане на 56 народни представители от 41-ото Народно събрание за обявяване противоконституционност и несъответствие с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна, на чл.11, ал.1, т. 8 от Закона за Българската телеграфна агенция)
• Решение № 4 от 26 март 2012 г. по конституционно дело № 14 от 2011 г., съдия докладчик Стефка Стоева (по искане на тричленен състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 25, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия) – по искане на тричленен състав на ВАС.

Решението, допускащо агенти на ДС да управляват обществените медии  и да вземат основни решения в областта на свободата на изразяване, преобръща позицията на Конституционния съд, заявена при предходно атакуване на ограничението:

• Решение № 10 от 25.06.1999 г. по конституционно дело № 36 от 1998 г., съдия докладчик Иван Григоров (по искане на 52 народни представители за установяване на противоконституционността на редица разпоредби от Закона за радиото и телевизията).

Кадровата политика на това правителство също потвърждава тенденцията.

В медиите се появи съобщение, че идеологическият работник е поискал закриване на Комисията по досиетата.

Никога не е време за апатия.

На 24 октомври 2013 г. от 18:00 до 20:00 ч. в София, ул. Славянска N8, за деветнадесети пореден път ще се проведе нашето мероприятие, насочено срещу прекратяването на колониалните концесии, ограбващи най-безпардонно ВАШИТЕ ПАРИ! Ако тези концесии - за стратегическите подземни богатства, преминат в държавни ръце, каквато е нашата цел, и се създадат Държавни минни компании + АГЕНЦИЯ ПО ГЕОЛОГИЯ, ПОДЗЕМНО ПРОУЧВАНЕ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ, която да контролира процесите по извличане и преработка на подземните блага, икономическото положение на нашата мила Родина ще тръгне по съвсем нова посока! Залежите само от злато са 20 000 тона, на стойност 1100 МЛРД. долара, отделно има още 23 елемента - като платина, сребро, германий и др., те лежат под краката Ви, но разни колониални фирмички ги изнасят тихомълком!