От ляво на дясно:

1/ До определена възраст трябва да постигнеш нещо (брак, кариера, деца…)

Александър Македонски на 21 е контролирал половината свят, а ти на 33 още не си женен/омъжена! Не си милионер на 40 и, о, Боже, най-голямото “прегрешение” – нямаш деца! Не си добавил(а) единица към милиардите единици по света (and counting), от които само десет процента ще имат достъп до питейна вода, до някаква (отвратителна) храна и до покрив над главата (плюс калашник в ръката) през следващите десетилетия (може би).

Какво престъпление само!

Тази популярна заблуда е магистрала към нещастието за мнозина. Всъщност, само за тези, които са избрали да повярват в нея. Защото има два типа хора: Хора, които избират да служат на популярните заблуди и хора, които избират да не им служат. И двата типа са нещастни. Понеже търсят щастието навън. А то не е навън. Но никой не им е казвал да го търсят навътре. Те дори не знаят какво е това “вътре”. Възпитавани са по различен начин. Възпитавани са да търсят щастието в общественото одобрение, в напасването към правилата, в намирането на смисъла заради рамката, която е приемлива… само защото е приемлива. Но до тук. Оттам-нататък щастието си остава лична отговорност. А резултатът е един приемлив живот. Но щастието не е приемлив живот. Плюс това, липсата на топки да бъдеш различен не е особено постижение. И не трябва да си различен. Първото нещо, от което трябва да се отървеш е ултиматумът, че трябва.

Чрез трябва хем си потопен във всеобщото одобрение, хем понякога ти идва да си прегризеш вените от яд в хладното, безпристрастно утро на новия ден. Или да замениш мястото си (от завист) с някой друг. Няма смисъл. И на него (нея) му (й) идва да си прегризе вените от яд в хладното, безпристрастно утро на новия ден. Проблемът му (й) е, че не прилича на теб. Така всички са нещастни. Защото се поддават на външни влияния.

Разберете, обществото няма нужда от вас. Не е имало нужда от вас през 1231 година, няма нужда и сега. Не ви е питало, не е искало някакво специално разрешение, нямате и покана. Всичко, което се случва е един системен психологически тормоз по натрапването на външни идеи и ангажименти, които са обвързани с чужда, колективна, несъзнателна, заучена представа за вашето собствено щастие.

Макар и общоприета, тя си остава само представа. Иначе нямаше да искате да сменяте мястото си с някой друг. А го правите по 50 пъти на ден, признайте си! Правите го, когато видите кола по-скъпа от вашата. Правите го, когато срещнете жена по-млада и по-привлекателна от вашата. Правите го, когато на пътя ви застане човек, който си изкарва парите 900 пъти по-лесно от вас. Правите го стотици пъти на ден. Не зависи от пола. Правите го всеки ден. От мен няма защо да го криете. Можете да го скриете от мен, но себе си едва ли ще успеете да заблудите. И няма защо да го правите. Щастието не е някъде навън.

Къде е тогава?

Можете да бъдете перфектно щастливи и без целия този булшит. Още сега. Можете да изберете да бъдете. Можете да погледнете с рентгенови очи през празната, куха заблуда на познати и непознати за това как точно вие и как точно сега трябва да сте щастливи и спокойни. Можете да спрете да вярвате в паразитни, внушени отвън вярвания и представи! Можете. Знам, че можете.

2/ Оцеляването е най-голямата ти грижа (цел) в живота

Всички сме възпитавани, че трябва да се оцелява. Животът е труден! Ако заменим тази основна грижа / цел в живота с “успяване”, ще сме много далеч от заблудата, защото успяването включва оцеляването само по себе си, а обратното никак не е вярно. Оцеляването по подразбиране изключва успеха.

Спомнете си за птицата в небето от Библията. Нея кой ще я храни? Тя нито преде, нито тъче, нито жъне, нито внася социални и здравни осигуровки, а не само, че оцелява, но дори е успяла да полети – нещо, което за нас е само полюция, мечта или сън. Полетът изисква ентусиазъм. Оцеляването е мотивирано единствено от страх, а успяването – от радост и ентусиазъм. Кой, в крайна сметка, има по-голям шанс да оцелее? Движеният от радостта, от удоволствието и от ентусиазма или живеещият в постоянен страх? Страхът е просто навик, с който сме свикнали и е крайно време да видим, че е просто навик.

3/ Трябва ти план, не можеш без план!

Но така елиминираш всички подходящи подаръци от съдбата, а тя знае по-добре от теб какво точно ти трябва в момента! Освен това, плановете невинаги се сбъдват, защото нямаш никакъв контрол върху обстоятелствата от външния свят, върху стихийните събития, върху климатичните условия, върху съвпаденията и решенията на други хора. Те могат само да те изненадват. Нямаш контрол върху съдбата. Нямаш контрол върху мира и войната. Нямаш контрол върху политическата стабилност и валутните курсове. А всичко това може сериозно да разколебае твоите планове, повярвай ми!

Резултатът от заблудата, че на всяка цена ти трябва план е разочарование и фрустрация от несбъднатите планове. От липсата на контрол. Виж “Моето малко гениално откритие” – имаме 100% контрол върху вътрешните си състояния и почти нулев контрол върху външните събития. Спорен е фактът доколко едните провокират другите и обратното.

Най-вероятно и двете са верни, но едно нещо е сигурно – губиш енергия, когато съсредоточаваш усилия върху неща, които не зависят от теб, а.к.а върху външния свят. Можеш да променяш само вътрешните си състояния, при това на 100% и само там си заслужава да инвестираш енергия, ресурси и време. Можеш да избереш, примерно, докато те обиждат, да си останеш не-обиден. Или да избереш да се обидиш и да им дадеш урок. Няма правилен и грешен избор, Има само съзнателен и несъзнателен избор.

Несъзнателен е изборът, който взимаш по инерция, без да мислиш, без да присъстваш, когато реагираш, защото така си свикнал, а не защото така си решил. Той, по един или по друг начин, винаги е “грешен” (за самия теб), защото ти де-факто отсъстваш от ситуацията и не взимаш никакви решения. Просто се возиш на шейната. Що за арогантност е това?

Западните народи са много по-арогантни от източните. Там си определят среща в шест след няколко месеца, а източните народи казват: “Ще се видим след час, ако е рекъл Господ.”

4/ Парите се изкарват само с труд, лишения и пот на челото

Освен да се изкарват, парите могат също да се подаряват (получават като подарък), да се наследяват, да се печелят по щастлива случайност (от тотото, в казиното), да се откриват на улицата, да са резултат (в големи количества) от подписването на един-единствен договор, да са резултат от изтичането на месеца и на годината (просто си отдаваш гаража под наем). Само в много редки случаи парите се изкарват с труд, лишения и пот на челото. Всъщност хората, които вярват, че е така, имат най-малко пари.  И дават жертви. Това най-добре го знаят хората, които имат МНОГО пари. А заблудата, че парите задължително се изкарват само с труд, лишения и жертви е единственото, което им пречи да бъдат свободни / икономически независими, като тях.

За съжаление, така са ни възпитавали от малки – че парите се изкарват (откъде, от заешката дупка ли?) само с труд, лишения и пот на челото. Не е проблемът, че са ни възпитавали. Проблемът е, че сме им повярвали. Че не сме се усъмнили. Че не сме се и поинтересували, дори, от други алтернативи… където няма нужда да вадиш нещо от някъде.

Проблемът е, че сме забранили на съзнанието си да работи върху други алтернативи… Заплатата е единственият източник на доходи за повечето хора, а те дори не виждат, че наемът, лихвата, дивидентите, рентите, патентите, лицензите, комисионните и авторските права са основният източник на доходи за онези, които са ги превърнали в роби. Всичко това са законни източници, но ние предпочитаме дори да не мислим за тях, да не би случайно да си развалим комфорта от уютната заблуда, че само когато копаеш под земята, получаваш злато. Понякога е нужно, макар и жестоко, да копаеш с месеци, но да не получиш и пукната стотинка. Само тогава можеш да се изтръгнеш от зловещата заблуда, че парите се вадят от някъде в тъмното със зор и с пот на челото.

Най-богатите хора не са най-работещите усърдно, а празникът на труда, какъвто има в повечето държави, е най-лицемерният фарс, който може да съществува. Защото същите тези държави облагат с над 50% доходите, изкарани с труд и пот на челото, а почти забравят да таксуват паричните потоци, които идват наготово. И ви карат да празнувате, на всичкото отгоре! Ами ако всичко, на което са ви учили някога, се окаже лъжа?

P.S

Този блог навършва седем години днес. Бъдете живи и здрави! Нямаше как да се случи без вас…

 Тихомир Димитров

Милен Радев

Партиите от Реформаторския блок преговарят за общо бъдеще
“Зелените” решиха да не участват на избори с десните,

което предизвика сътресения във формацията

Лидерите на седемте партии на Реформаторския блок

започнаха във вторник първите официални разговори

за трансформирането му в траен политически субект,

пише в общо прессъобщение на формациите…

---

Четем печата днес и хладна пот ни полазва.

Задавал се “траен политически субект” казват …!

Иде ни да се провикнем: майките пазете децата си! Сакън, да ги не пущате подир здрач на пътя!

Млади булки да се забраждат грижливо и да не отиват за вода след залез слънце! Лехусите да внимават като надничат из пенджерето!

За субект става дума, не е шега! Политически. При това трансформиран.

Ако туй не е нещо като Франкенщайн, здраве му кажи!

P.S.

Шегата настрана: я, който е готов да гласува за субект (при това политически!) да вдигне ръка с два щръкнали пръста!

(да ви имам пиарите!)

---

Миналата седмица Google най-накрая показа новата версия на мобилната операционна система Android 4.4 KitKat. Веднага след това HTC обяви, че ще ъпдейтне своя флагман One до 90 дни, а днес получиме данни и за ъпдейта на LG G2.  Френският телеком SFR обяви днес, че флагманът …

Вчера видяхме снимка на новия смартфон Nokia Lumia 525, който ще замени популярния Nokia Lumia 520, а днес вече имаме и неговите спецификации.  Nokia Lumia 525 ще има 4-инчов дисплей с WVGA резолюция, двуядрен 1 GHz процесор и 1 GB оперативна (RAM) памет. Другите му …

Windows Phone OS набира сили в петте големи европейски пазара, в които влиза Великобритания, Франция, Германия, Италия и Испания, където 10% от продадените смартфони са с тази операционна система. Това е двойно увеличение в тези региони в сравнение с миналата година. Изненадващо е, че в …

Apple пусна iPad Air преди седмица, но вече имаме данни колко струва неговата изработка. За моделът, който е 16GB и WiFi компанията е дала 274 долара, като той се продава за 499 долара. Версията, която е с 128GB и WiFi+3G струва на компанията 361 долара …

БХК: Стоим зад позицията си, готови сме да срещнем обвинителите си в съда

Помагащи на бежанците са заплашвани със саморазправа по Facebook

В безбройните гънки на Родопите е стаена една от най-запазените крепости по нашите земи. Каменните стени, неподвластни на времето, посрещат и изпращат слънцето от византийско време.

Някъде тук ниските възвишения на Източните Родопи се срещат със стройните си западни събратя.

Трудно ми е да си представя как на подобен труднодостъпен терен е било възможно да се издигне масивна крепост. Любопитството ми се усилва още повече като се замисля как е протичало ежедневието тук.

Локацията за наблюдение е безпогрешна. Дори в прикритието на гъстите гори и най-малкия шум не остава скрит.

Ако имах достатъчно силно въображение бих се принесъл за известно време тук, в ролята на византийски воин.

В ранното утро тишината е прогонена от монотонния напев на имам в някое от близките села.

Планината се пробужда за нов горещ летен, грешка, есенен ден.

Зидът, изграждащ крепостта, е пробит на няколко места. Няма друг нормален начин да се проникне вътре, освен през тези отвори.

Докато съзерцавам изгрева, в главата ми отново се върти същия филм за средновековни сражения с варварски племена и народи, каквито в случая сме били ние българите.

Огряната в златна светлина крепост ще приветства и изпраща безчет туристи поне още толкова години.

Някакви "другари" отново ми се обидиха след като им казах "другари". Затуй ще се повторя - смятам, че хора, които по между си си говорят на другари, трябва да приемат и другите да ги наричат така. В противен случай излиза, че "другар" е обидна дума, еквивалент на "негро". Щото за "негротата" не е проблем да си говорят на "негро" по между си, но се обиждат ако някой друг им го каже. Та така и с другарите.
Никой не може да ви обиди така, другари, колкото сами си се обиждате, като се обиждате! Няма нужда аз да ви казвам каквото и да е, вие си го казвате сами, че и един на друг отгоре на всичко 

Някакви "другари" отново ми се обидиха след като им казах "другари". Затуй ще се повторя - смятам, че хора, които по между си си говорят на другари, трябва да приемат и другите да ги наричат така. В противен случай излиза, че "другар" е обидна дума, еквивалент на "негро". Щото за "негротата" не е проблем да си говорят на "негро" по между си, но се обиждат ако някой друг им го каже. Та така и с другарите.
Никой не може да ви обиди така, другари, колкото сами си се обиждате, като се обиждате! Няма нужда аз да ви казвам каквото и да е, вие си го казвате сами, че и един на друг отгоре на всичко 

Геният на фентъзито Тери Пратчет продължава да пише, въпреки че заради болестта си не може да чете. Използвайки специален софтуер за разпознаване на гласа, той е пренапсал „Килимените хора” (“The Carpet People”), чието ново издание ще бъде пуснато за продажба на книжния пазар тази есен в САЩ. „Килимените хора” е първият роман на Тери Пратчет, публикуван през...

Публикация в Портал Култура, 30.10.2013 г. Налице е увеличен натиск върху журналистите да защитават интереси, свързани с частни компании, стоящи зад една или друга медийна група. Това е рамковият проблем на българската медийна среда. Много медии започнаха да заемат партизанска позиция в услуга на корпорации или на партии. Ако говорим за ...

След напрежението прокуратурата образува второ дело за расизъм

ПОКАНА: Откриване на изложба “1300 грама” - в подкрепа на кампанията “Децата ни не са биологичен отпадък”

Прокуратурата образува досъдебно производство срещу Ангел Джамбазки

ОТКРИТ СИГНАЛ до главния прокурор относно престъпления на представители на „ВМРО-БНД” и други формации

Кабинетът подготвя втвърдяване на политиката към нелегалните имигранти

Капките на омразата

България, бежанците и стената

ООН: 40% от сирийското население се нуждае от хуманитарна помощ

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Гласуването за “Човек на годината” 2013 е отворено

По-опасно ли е едно престъпление, ако е извършено от чужденец?

Последната история, част от поредица ознаменуваща петдесеттата годишнина от създаването на популярния телевизионен сериал Doctor Who, ще бъде написана от Нийл Геймън и ще излезе в края на този месец в електронен формат, разкрива BBC. Заглавието на разказа ще бъде “Николко часа” (“Nothing O’Clock”) и негов герой ще бъде последният Доктор (ролята се изпълнява от актьора...

Автор: Милен Русков През пролетта на тази година, като отивах в Кюстендил да представям „Възвишение”, по пътя отворих книгата, която четях, и стигнах до описанието на това как през 1933 г. ВМРО напуска София и колите й тръгват към Кюстендил. Книгата, която четях, бяха архивите на Кимон Георгиев. Един негов приятел от армията, полковник Каракулаков,...

Силата на социалните мрежи ги прави задължителен елемент в дългосрочното планиране и изготвяне на рекламни стратегии. Обучението „Златните правила на Facebook“ няма да ви убеждава в това с клиширани изрази, да ви предостави само теоретични знания или да ви предложи нерелевантни примери за вашия бизнес. …

Ето кокво свръхлюбопитно заявление може да се види на интернет страницата на най-големият европейски енергиен концерн, френската АРЕВÀ (AREVA). Същият концерн е съучастник в т.нар. модернизация на блокове 5 и 6, на АЕЦ „Козл...

Обучение и възможност за придобиване на международно признат сертификат от Google за рекламна платформа Google AdWords очакват през ноември месец участниците на третото издание на обучението „Стани Google AdWords експерт“. Запознайте се с възможностите на AdWords, ефективно управлявайте вашите AdWords кампании, придобийте практически умения за …

VIVACOM Art Hall ще стане домакин на второто издание на безплатния курс за предприемачи с иновативни идеи StartUP Academy, организиран от StartUP Foundation с подкрепата на телекома. Курсът започва от 19 ноември и продължава до края на годината с много практически лекции и занимания, които …

Годишният доклад на холандския държавен институт PBL за 2012 година е готов, а заключението му е забележително. Въглеродните емисии са достигнали нов рекорд през 2012 година с 34,5 милиарда тона в световен мащаб. Следва обаче едно много важно „но“. Увеличаването на растежа им е забавено до 1.1%, по-малко от половината от приблизителните 2.9%, които бяха норма за последното десетилетие. Още по-добра новината става от факта, че в същото време глобалната икономика отбелязва ръст от 3.5%. Това ясно бележи тенденция в използването на възобновяема енергия, както и пестенето на енергия. Делът на източниците на възобновяема енергия – вятър, слънце и био-гориво отдавна не са нови такива – се повишава стремглаво. Отне 15 години, от 1992 г., да се удвои от 0.5% до 1.1%, но само 6 години, за да се случи това отново и сега той е 2,2%.

Три остават регионите, отговорни за 55% от емисиите въглероден диоксид в световен мащаб. От тях Китай е с дял 29% и увеличени за 2012 година емисии с едва 3% – отлично постижение, предвид обичайните за последното десетилетие 10%. САЩ е с 16% и техните емисии са намалели с 4%, основно благодарение на продължаващата тенденция за преминаване от въглища на газ в енергийния сектор. ЕС има дял от 11% в челната тройка, но и 1.6% намаляване на емисиите, предимно поради намаляване на консумацията на петрол и газ и намаляване на тежкотоварния транспорт.

Всичко това е реално доказателство, че нискоемисионно икономическо развитие е възможно. Възможно и дори вече се случва. Дано положителната промяна продължи и през следващата година. И всички след това.

—

Повече на PBL

Пълният доклад можеш да видиш тук.

Една звездичка – точно толкова висока оценка заслужава според Маккензи Безос “Магазинът за всичко” (The Everything Store) на Брад Стоун, посветен на Amazon, съобщи Associated Press. Според съпругата на Джеф Безос, книгата е пълна с неточности и предразсъдъци спрямо създателя на онлайн гиганта. “Книгата е пълна с техники, които доста разширяват границите на нехудожествената литература,...

Продукти за 4 порции:
1кг картофи
300г брюкселско зеле
100г топено сирене
½ ч.л. сол
1ч.ч. прясно мляко
1ч.л. мащерка
2с.л. олио/зехтин

Приготвяне:
Картофите се почистват и измиват. Режат се на кубчета с къдраво ножче. Главичките брюкселско зеле се слагат в гевгир. Измиват се на течаща вода. Взема се керамична тава. Редят се кубчетата картофи. Между тях се разпределят зеленцата. Продуктите се поливат с чаша прясно мляко, вода и олио. Овкусяват се със сол и мащерка. Зеленчуците се покриват с парченца топено сирене. Ястието се пече на умерена фурна, 40 минути. Мащерката му придава приятен аромат. Поднасят се вкусни картофи и брюкселско зеле, поляти с млечен, сиренов сос.

Едва вторник е, а вече заваляха мистериозни оставки от купестите ( за да не кажа “купените”) облаци на мъгливата българската политика, разтресена от мълнията на едно пророчество.
Изпитвам нетърпението на дете да зърне чувала на Дядо Коледа. Искам да видя чудото с разпадането на ГЕРБ, предречено за тази седмица от Николай Чудоговорец от Пловдив, за когото тамошните камбани биха на сватбата му, но никой не беше уволнен за това своеволие, както стана например след камбанния звън в Деня на будителите в София.

Понеже ( за разлика от Ники Чудото) бях контра през цялото време на управлението на ГЕРБ, имам основание да претендирам да съм последователен и да проследя как именно тази популистка партия ще бъде разпадната от самия Ники. Като един свети Георги, той обеща в интернет тази седмица лично да я прободе смъртоносно с копието на своите разкрития.

Не стана ясно дали ще приеме да бъде наречен лъжепророк, ако не спази обещанието си.

Хубавото на конкретните прогнози в политиката е, че уличават в конкретна лъжа техните автори и срещу тях може да се възрази на база на проверения факт, когато не се сбъднат.

Желаното, представяно за възможно и дори за действително, подвежда „вождовете” да лъжат на едро, за да се закрепят на седлото за момента, препускайки по главите на лековерните, пък после да му мислят как да обяздят миналото с обяснения за несбъднатите прогнози.

Никита Кукурузни, както на подбив наричаха Никита Хрушчов в СССР заради ентусиазма му да реши продоволствения проблем на огромната държава по „американски” с помощта на царевицата (кукуруз), обещаваше в рамките на няколко петилетки Съветският съюз да достигне, да надмине и да закопае икономически САЩ. Вместо това, още няколко петилетки след несбъднатата му партийна прогноза, СССР взе, че се спомина- и не само икономически, но и фактически.

Никито от Пловдив е подобен на Никита: обещава ли обещава.

Но къде го чука, къде се пукна?

Пукна пушката на оставките в задния му двор, където се разпорежда Пеевски, чиито политически мерак Никито обслужва „без цензура”. Макар и да внушават, че изненадващата оставка на Христо Бисеров от всички ръководни позиции на втори по ранг в йерархията на ДПС не водела до никаква криза в партията, сътресението тепърва ще предизвиква вторични трусове.

Ами ако наистина Борисов и Доган са се разбрали, както предположих с провокативната цел да покажа как може да бъде построен един политически пъзел по логиката на личния сблъсък между Борисов и Бисеров, последван от реверанс на Борисов към Пеевски и внезапно отстрелване на Бисеров?

Никито да не го мислим. Той няма проблем да обърне палачинката за пореден път, както бърза да се обърне с покана към всеки изпаднал (наистина или въображаемо) политически елемент. Чул-недочул за дразги в Реформаторския блок, взе да кани (не)напусналите го в своята неродена партия.

Очаквам да покани и разпадналата се от неговото разследващо аматьорско кроше ГЕРБ на поверения му корпоративен тепих. Освен ако батковците, на които служи, не се разберат за друг (с)кеч между каратиста и боксьора.

А сега, сериозно: въпреки индикациите на развълнуваната златна рибка в корпоративния аквариум, разплисканата застояла вода е само кабинетна буря на този етап и не опонентите на властта, като ГЕРБ и Реформаторския блок, са интересните обекти за наблюдение с презумпцията, че щели да се разпаднат всеки момент.

Все по-неудобна става за всички участници с(р)амотната управляваща тройката БСП-ДПС-Атака. Тя е цилиндърът, употребяван като смокинов лист (под предлог , че срамотиите са една естествена необходимост), от който ще изскочи зайчето на предсрочните избори. Неудобството да прикриваш срамотии с цилиндър обаче е в това, че като го сложиш отпред, лъсваш отзад. И обратно…

Друг е въпросът какво е решила руската мечка, която играе в нашия двор казачок „Южен поток” и изкушава с меда на подизпълнителските поръчки изпосталелите хиени от олигархичната хранилка в България.

Предстои да узнаем- по дела им ще ги познаем!

Share on Facebook

„Успешни стратегии за въвеждане на българска марка на пазара” е следващото събитие от специализираната поредица, което ще се проведе на 27.11.2013 г./сряда/ в зала „Европа” на „Новотел София”. Водещи маркетинг експерти и предприемачи от различни сектори на бизнеса в България ще представят примери за успешни …

В последните няколко статии се концентрирахме върху бюджета – „суха“ материя, но се оказа, че именно тя е определящата. Поне за българския пазар. Видяхме, че максимата Видеото може с 2 и 200 може да звучи добре, но този начин на мислене само може да навреди …

Не се оставяйте това заглавие да ви заблуди. Това не е книга за вълшебници, феи или магии. Колкото и загадъчно да звучи наименованието, това със сигурност не е роман за мистерии и тайнства. Колкото и поетично да ви се струва, всъщност това е книга за всичко противоположно на поетичното в живота – както самата главна...

Ако имаш действащ проект за опазване на околната среда и природните ресурси или културата и националната памет на България, съвсем реално можеш да получиш финансиране за него. Дарителската програма на Мото Пфое вече 17 години подпомага ангажираността на българите с екология и култура и реализира проекти за опазването им. Кандидатстването става с кратък формуляр и илюстративни материали, които се качават на сайта на програмата. Няма oграничения за възрастта на участниците, деца и младежи до 18 години също могат да се включат. Общият награден фонд е 20 000 лв., които ще бъдат разпределени в 1 голяма и 2 поощрителни награди.

Отличените проекти за 2012 година са:

• „Проучвания на първата земеделска цивилизация в Европа” – Изследване и експериментални демонстрации на културното наследство на ранните земеделски общества от периода на монохромния неолит (края на VII и началото на VI хилядолетие пр. Хр.)

• „Опазване на застрашени видове в Поморийското езеро” – Проект за защита на Поморийското езеро – обект на националното, европейското и световното природно наследство и място за живот на множество застрашени растителни и животински видове

• Клуб „Пъстра трапеза, добра храна“ – Изучаване и приготвяне на здравословна и безопасна храна в духа на националните традиции, в Готварската работилница на 120 ОУ „Г.С. Раковски“, София

• „Долината на скалните рисунки” – Проект за изследване, съхранение и туристическо представяне на древни скални рисунки и графити по поречието на река Искър между Мездра и Карулково

Срокът за кандидатстване е 15 ноември 2013 г., така че побързай.

—

Повече на MotoPfohe

Днес, екипът на Google обяви нова, но дългоочаквана гореща услуга Google Helpouts, която свързва онлайн в реално време чрез видео образ и звук потребителите, които търсят професионални съвети за решаване на конкретни проблеми и са готови да платят за услугата и регистрирани и проверени професионалисти …

Днес завършваме пътешествието из Иран с опела на Валентин. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин ,  рагледахме Техеран, през Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанз, посетихме Исфахан, а така също – през Мейбод, пустините,  Чак-чак и призрачния град Харанак. После минахме през Язд, Абарку и Пасаргад, както и през древния Персеполис и Шираз, както и през Солените езера, Керман, Бам и Джирофт.После минахме по брега на Персийския залив с Бандар Абас до Бушер и Бандар-е Машахр, а за поселдно разгледахме Чока Занбил и Сус.

Днес след Бисотун ще тръгнем към турската граница.

Приятно четене:

 

През Иран с Опел

част четиринайсета

Бисотун, Так-е Бостан, Орумие, Базарган, Арарат и среща с въоръжени кюрди

Бисотун

Бисотун е разположен по протежението на древен търговски път, който свързва високото Иранско плато с Месопотамия. Това малко градче е известно с наличието на находки от праисторически времена, както и артефакти от периодите на различни царства, владеели тези земи. Основните забележителности на историческия комплекс представляват барелефи и надписи, изсечени в почти вертикална скалиста планина. Те са включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 2006 година.

С най-голяма значимост е изсечения в скалата

барелеф на Дарий I,

разположен на височина над 100 метра и с размери 6,5 метра на 3,2 метра. До него се достига по стълби и платформа, на която поради реконструкция не пускаха туристи по време на посещението ми.

Барелефът изобразява Дарий, който държи лък и е стъпил върху гърдите на победения негов противник и претендент за престола Гаумата. Следват фигурите на девет пленени от Дарий владетели, които са се опитали да разпокъсат Персийската империя. Над фигурите е изобразено зороастрийското крилато слънце Фаравахар като символ на божествената власт на Дарий. Надписите са на три езика: еламски, вавилонски и древноперсийски. Те описват потеклото на Дарий, бунтовете в империята след смъртта на Кир Велики и сина му, както и победите на Дарий над владетелите, опитали се да разпокъсат Персия. Надписите свидетелстват за обмена на културни влияния в развитието на изкуството и писмеността в Близкия изток.

Фархад Тараш

представлява изсечена в скалата гладка повърхност с размери 200 метра на 36 метра, върху която е трябвало да бъдат издълбани барелефи и надписи.

Статуята на Херакъл (Херкулес)

е изсечена в скалите в средата на втори век преди новата ера. Изобразява почиващия си върху лъвска кожа герой, след удържана победа в битка. До него се виждат барелефи на маслиново дърво и закачен на клоните кочан със стрели. Митичният герой е с къдрава коса, брада и чаша вино в лявата си ръка. Надписи на древногръцки език обясняват, че статуята е в чест на Персийска победа над Партите.

 

 

Барелефът на Партския владетел Митридат II

е от края на втори век преди новата ера и го изобразява заедно с четирима верни сатрапи (областни управители). До него друг барелеф увековечава победата на Партския владетел Готарзис II над принц Мехердад. По средата барелефите са частично припокрити с надпис от 17-ти век за направено дарение на имоти от местния шейх Али Хан.

Целият Археологически комплекс Бисотун обхваща площ от 116 хектара. Всичките историко-археологически паметници са 18 на брой. Други интересни обекти са пещерата на ловците, партския храм, камъкът с барелеф на Балаш, реставрирания кервансарай.

Входна такса не се събира, разглеждането на обектите в комплекса е безплатно.

 

Так-е Бостан

Историческият комплекс Так-е Бостан е разположен в

Керманшах

Този град с близо един милион жители е столица на едноименна провинция и център на индустриално развит регион. Разположен е на международния път, свързващ столицата на Иран Техеран с Иракската столица Багдад.

Taq-e Bostan, Керманшах, Иран

Районът на Керманшах се слави с богатата си история и култура. Първите селища са се появили осем хилядолетия преди новата ера. През 4-ти век това е процъфтяващ град и своеобразен курорт, където персийските управници са идвали да се лекуват.

Главната забележителност в Керманшах е комплексът Так-е Бостан, включващ издълбани в скалата ниши с барелефи и надписи. Те са на възраст 16-17 века и изобразяват сцени от живота на царете от династията на Сасанидите.

Горният барелеф в дъното на най-голямата ниша изобразява коронясването на цар Ардашир II. От едната му страна е зороастрийският бог Ахура Мазда. От другата му страна е индо-иранската богиня Анахита.

Долният баралеф изобразява владетеля като конник с метална ризница, копие и щит. Рицарите в Западна Европа започват да носят аналогична броня няколко века по-късно.

Горният барелеф от лявата страна на нишата изобразява владетеля на трон, приемащ посетители.

Долният барелеф от ляво представлява ловна сцена на преследване на елени и глигани.

 

Орумие

700-хилядният Орумие се намира в северозападната част на Иран и е административен център на провинция Западен Азербайджан. В продължение на векове заедно с мюсюлманите тук мирно са живяли християни и евреи. В околностите на града е имало чудесни овощни градини и лозя, поради което са го наричали „Градината на Персия“.

През втората половина на 19-ти век за известно време регионът попада под властта на Кюрдския националистически лидер Шейх Убайд ал-Лах. През 1880 година персийската армия атакува кюрдските войски и превзема града. По време на сраженията са избити много християни, а овощните градини в околностите са опожарени. През Първата световна война турската армия превзема Орумие и други западноирански градове, въпреки че страната е неутрална. Почти всички християни бягат от града за да не ги сполети съдбата на избитите от турците арменци през 1915 година.

 

В град Орумие влязох късно вечерта, след като бях минал през

провинция Кюрдистан

и покрай соленото езеро носещо също името Орумие. Имах намерение да поразгледам централната част, но трафикът беше ужасно натоварен. На няколко пъти по кръстовищата свистяха спирачките на моя и на съседните автомобили. Реших, че не си струва да катастрофирам преди напускането на Иран и спрях на първия удобен паркинг за да пренощувам.

Към 4 часа сутринта потеглих, по улиците нямаше хора и автомобили, но указателните табели бяха само с имена на улици и площади. Половин час обикалях по булевардите без да намеря нито центъра на града, нито изхода към главния път на север. Появиха се първите чистачи и започнах да ги питам за посоката. Те ме упътваха така, че стигах до затънтени квартали и пак се връщах. На един площад видях двама войника с автомати на пост пред някаква административна сграда. Като спрях пред тях те застанаха в положение „мирно“. Попитах ги за посоката и единият ми начерта подробна схема на лист хартия как да се „измъкна“ от града. Бях безкрайно благодарен на този интелигентен войник, защото се справих без повече питания, ръководейки се по схемата му. И в други градове вече се беше случвало военни, които охраняват обекти, да ми чертаят схеми, по които се ориентирах за посоките.

Това остави у мен добри впечатления от служещите в иранската армия: много от тях говореха английски като обясняваха ясно и точно.

 

От  Орумие до границата оставаха 320 километра. Минах транзит през градовете Хой и Маку. За последен път си напълних резервоара с евтино гориво.

 

Преминаване на границата между Иран и Турция при Базарган

Малкото гранично градче Базарган изобилства с магазини, където похарчих останалите ми ирански пари.

В далечината се вижда планината Арарат със заснежения си връх.

При напускането на Иран се сблъсках също с хаос, бюрокрация и корупция на границата, както и на влизане в страната

от Армения. Поне се бях подготвил психологически. Още при влизането в граничната зона един мъж ми поиска 50 долара, явно за да ми съдейства при оформянето на документите. Ненавиждайки всякакви форми на корупция и изнудване решително му отказах.

Той само ми каза, че в такъв случай ще си имам проблеми. Оказа се прав. Отказът ми да платя 50 долара беше грешка. В близкия фургон граничният служител ми прибра шофьорската книжка и ме прати да плащам някаква такса.

На около 300 метра оттам намерих голяма административна и митническа сграда. След няколко питания открих гишето с нужния служител, който написа някаква бележка и ме прати в банковия офис. Там платих 35 евро, служителят на гишето сложи подпис и печат, след което се върнах 300 метра обратно в началото на граничния район.

Човекът от фургона взе документа за платена такса, върна ми шофьорската книжка и ме пусна. Отидох пак в голямата митническа сграда и започнах да търся къде трябва да ми оформят Карнет дьо пасаж-а на автомобила. Един митнически служител ми каза, че това можело да стане на следващия ден защото сега е петък, почивния ден в Иран. Теглих им на ум една … , качих се на автомобила и продължих до следващата сграда, където се извършваше паспортна и митническа проверка.

Веднага се появи един цивилен „помагач“, който каза, че може да ми придвижи документите срещу възнаграждение. Предадох се и се оставих в ръцете му. Оказа се, че съм постъпил правилно. Човекът ме заведе до гишето за паспортна проверка и ме остави да чакам на опашката. Без проблем получих печат в паспорта за напускане на страната, а след малко „помагачът“ се върна с оформен Карнет дьо пасаж на автомобила. После поиска 100 евро за да платял някакви такси. Нямах избор, дадох му парите и след десетина минути той се върна с два документа. Така и не разбрах какви са тия листчета, за които дадох толкова много пари.

 

Наредих се на опашката с автомобили за митническа проверка. „Помагачът“ чакаше с мен като подаваше документите първо на митничаря, а после и на граничния полицай. Всичко мина без проблеми. „Моят човек“ поиска още 30 евро за това, че ми е помогнал.

Отвори се желязна решетъчна врата, движеща се по релса и няколко автомобила влязохме в нещо като ограден двор. Пред нас имаше друга желязна ограда с такава врата, а отстрани гише за паспортна проверка. След подпечатването на паспорта „помагачът“ ме заведе на друго гише за оформяне документите на автомобила. Вътре видях жена в униформа и без забрадка на главата. Едва тогава осъзнах, че

вече ме проверяват турските гранични служби

Стана ми ясно, че в това заградено пространство иранците предават преминаващите границата на турците. След оформянето на паспорта и документите на автомобила „моят човек“ ме предаде на турския митничар и си взехме довиждане. Митничарят хвърли поглед на багажа в автомобила и поиска пари. Попитах го колко, той ми каза „двадесет“ и му дадох 20 турски лири (17 лева). Той ги взе, но изглеждаше разочарован. Ами да си беше казал конкретно, че иска 20 евро (40 лева). Щях да му ги дам.

После се отвори другата плъзгаща се по релса голяма желязна решетъчна врата и заедно с останалите леки автомобили преминах в Турция. Последва последна паспортна проверка на турски полицай и напуснах граничната зона.

Преминаването на границата между Иран и Турция ми беше отнело повече от два часа. Все пак по-добре в сравнение с трите часа, които ми отидоха при влизането от Армения.

Поех дълбоко въздух.

Почувствах се почти у дома.

 

Арарат

От турска територия изгледът към планината Арарат беше внушителен. Добре се открояваше покритият със сняг връх, висок 5165 метра. До него е връх Малък Арарат с височина 3914 метра.

В библейските книги се говори за планината Арарат, където след Потопа е останал да лежи Ноевият ковчег.

 

Среща с въоръжени кюрди

Минах тридесетина километра и почуствах умора, нормална след преживяванията рано сутринта в Орумие и при преминаването на границата. Както правя обикновено, от шосето отбих по черен път и след около километър спрях между малки хълмове. Реших, че мястото е достатъчно закътано и ще си почина спокойно. Хапнах и тъкмо ядях грозде за десерт когато се появи някакъв мъж и тръгна към мен. В ръката си носеше автомат Калашников и чак тогава осъзнах, че

всъщност се намирам в Кюрдистан

Сетих се за медийни съобщения от последните години за отвличания, извършени от кюрдски партизани. Поизплаших се. Мъжът първо огледа багажника и вътре в автомобила, вероятно за оръжие. После дойде при мен и въпросително ме погледна. Казах му, че съм турист и съм спрял за да хапна и да си почина. Той каза: „ОК, но проблем.“. Попитах го какъв е, турчин или кюрд. Той гордо се потупа в гърдите и каза: „Кюрд, кюрд. Но турк.“. После изчезна между баирите, държейки в ръка автомата.

Реших, че няма страшно и мога да продължа почивката. Дремнах петнадесетина минути и изпих чаша кока кола с разтворено в нея инстантно кафе. Докато си миех зъбите се появи познатият ми мъж, водейки и един друг по-възрастен със себе си. Възрастният също държеше в ръка автомат Калашников. Помислих си, че става лошо и е трябвало веднага да се махна от това място. Здрависахме се с възрастния мъж, който гордо каза, че е кюрд. В този момент измежду баирите се приближи трети, също с Калашников. Запознах се и с него. Изплаших се. Какво ли пък ще става сега?  И на новодошлите обясних с думи и жестове, че съм турист от „Булгаристан“, че съм хапнал, дремнал и ще продължавам по пътя. Единият ме попита имам ли много пари и в хотели ли спя. Веднага реших, че тоя сигурно си прави сметката да ме ограби. Обясних, че имам пари само за гориво и спя в колата защото не съм богат.

Предложих им да се снимаме, те първо отказваха, но после двама се съгласиха. Казах им да застанат с автоматите, но те твърдо отказаха. Оставиха ги до колата, само единият си го подпря на предното  колело (вижда се на снимките).

Понечих да си тръгна, но възрастният кюрд ме спря, искал да си говорим. Питаха ме дали имам жена (кадън) и им отговорих утвърдително. На обратния ми въпрос и тримата казаха, че са женени. Питаха ме за деца и им казах, че имам две. Те започнаха да ми се смеят, че имам само две деца. Единият имал пет, другият имал осем, а пък третият гордо каза, че имал десет деца.

Отново си затръгвах и те пак ме спряха, за да си говорим още. Знаеха по няколко думи на английски и се получи доста комична ситуация. Кюрдите ми говорят нещо на турски, но нищо не им разбирам. Аз започнах да им говоря на български, а пък те ме слушат и кимат с глави. В такъв „съдържателен разговор“ минаха десетина минути. Накрая ме пуснаха, взехме си довиждане като с най-възрастния се разцелувахме.

И този път се оказаха напразни страховете и опасенията, че нещо лошо може да ми се случи.

 

До Перник ми оставаха само 2300 километра.

Край

Септември  2012 година

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

 

 

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран

 

Не мога да повярвам, че 5ти ноември настъпи.
Не мога да повярвам, че вече кой пореден месец все не сме мръднали от ситуацията с протестите срещу правителството.

Макар че… всъщност сме мръднали. Имах чувството, че се въртим в кръг, но всъщност е по-скоро спирала. Като общество, като отношения, като задаване на въпроси, като практики… се развиваме, ставаме официално по-критични, по-активни…

За съжаление както положителните, така и отрицателните елементи се увеличават. Винаги съм се радвала, че като общество имаме доста по-малко крайно-агресивни/негативни групи… но нещата определено се влошават и става ясно, че имаме проблеми с фашизъм, с ксенофобия, с шовинизъм, със сексизъм и хомофобия… и те се консолидират, също се оформят като идентичност, като група.

Накъде ще доведе цялото това нещо, нямам идея, имам теории, но нито една не е особено розова. Едно е сигурно, живеем в интересни времена.

Remember, remember, the 5th of November…

Filed under: бръмчащи мисли Tagged: 5ти ноември

РН с първият индийски апарат за изучаване на Марс 'Мангалян' стартира от космодрума в 12:08 наше време. Стартът е преминал без проблеми.

Поредният старт на РН 'Днепър' с основен полезен товар - спътникът DubaiSat-2 е запланиран за 21 ноември 2013, по инфомрация от компанията оператор на проекта МКК 'Космотрас' .