В емоционална реч пред Европейския парламент евродепутатът от ПП ГЕРБ Андрей Ковачев призова социалдемократите от цяла Европа, да помогнат за свалянето на Сергей Станишев от власт. Скандалното правителство, създадено с мандата на БСП, води антиевропейска политика и потъпква демократичните ценности - посочи с примери Ковачев, който заема в Европейския парламент важни постове и се ползва с уважение..

Какви творчески пориви възбужда ядрената мафия само, а?! Вече е почти възможно всеки един от вас да се приближи максимално плътно до злокобноста на творенията им – атомните бомби. Това можете да сторите, ако кликнете ТУК. За по-мър...

Държавата призова протестиращите да не нагнетяват напрежение

На днешния ден Църквата чества въвеждането на малката Мария /Мариам/, бъдещата майка на въплътилото се Слово Божие, Синът Божи Иисус Христос, в храма в Йерусалим. Там Дева Мария пораства, служейки на Бога всеки ден от живота си, своето детство и юношество, докато не е дадена на праведния Йосиф, който също е бил избран от Бога да се грижи за нея и за детето, което тя ще роди - предсказаният от старозаветни пророци, обещан Спасител на човечеството. С решение на Св. Синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът "Въведение Богородично" се чества в България и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж.

За обвиняем, който не говори български - съдебен преводач до края на процеса

Няма да бъдат допуснати до разпит бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, Валентин Цоновски, Елза Георгиева,Севдалин Минчев и др...

Уругвай е последният 32-и финалист на световното първенство по футбол в Бразилия през 2014 година. Това стана, след като в бараж-реванш...

Ким Ир Сен. Снимка: архив, Reuters Вечният президент на Северна Корея Ким Ир Сен се е отнасял напълно сериозно към задълженията си към народа...

На основание Закона за достъп до обществена информация да ме информират може ли да бъде подкрепен един Проект, при който 20/двадесет/ или поне десетина ветерани и младежи/от домове за сираци или студенти/ да стигнат до гр. Раковник, Чехия , да ремонтират, почистят и оформят цветна площадка пред паметника на единствения български воин, станал жертва на т.нар. инвазия на група войски от Варшавския договор в ЧССР на 21 август - старшина Николай Цеков Николов, край който български крак не е стъпвал вече 45 години? Община Мездра вече е изпратила писмо до община Раковник за установяване на побратимство между двата града, но явно ни трябва съдействие и на други институции за отговор?

Депутатите решиха „Авиоотряд 28" да се прехвърли към транспортното министерство. Това стана с приети на първо четене промени в Закона за...

В събота от 11:00 ч. в зала „Младост” в Дворец на Културата и Спорта Варна е официалното отриване на „IX и X Mеждународна лицензирана изложба...

Добротата носи със себе си. Не искай, а само я давай. Хиляди грейнали малки слънца. Сън сънувах, сякаш бе наяве.

Немалко учени в последните десетилетия констатираха като безспорен факт, че корените на културата в Европа не трябва да се търсят в елините, а в траките. Вече сме обърнали подобаващо внимание на въпроса, разглеждащ образуването на различните европейски народи и оказаното влияние от балканските ни предци върху тяхното развитие . За нас безспорно по-голям интерес са предизвиквали винаги по-древните култури, племенни обединения и видове държави. Затова и в настоящия доклад започваме от 11 838 г.пр.Хр. Най-различни източници свидетелстват, че тогава е настъпил краят на Атлантида. Изследователи от различни раздели на науката са обединени около възгледа, че глобален катаклизъм е предизвикал кончината на тази високоразвита цивилизация. Както сме отбелязали в не едно наше изследване, на Балканите се спасяват само хората от княжеството на мъдростта Ману. Приети са от автохтонното население, с което до преди това Атлантида е във война. Това е началото на формирането на (прото)тракийската племенна група и нейната култура, в която са заложени и много практики от Атлантската цивилизация.

17-годишен българин е предизвикал катастрофа в белгийския град Гент, осем деца са пострадали, съобщават местните медии. Двама от...

В началото на следващата седмица температурите ще паднат чувствително, а на много места ще завали и първият сняг. Минималните...

Невидимите песъчинки на омразата

Затвор и глоби предвижда антирасистки закон, който влиза в гръцкия парламент

Европарламентът одобри квотите за жени в управителни съвети

Баща дари бъбрек на дъщеря си, съобщиха от пресцентъра на Александровска болница. Състоянието и на двамата е стабилно. Момичето е на 21...

Над 100 двойки повече са сключили брак във Варна през тази година в сравнение с миналата. Това сочат данните на общината в Деня на...

Парламентарно представеният в България „симбиоз” на национализма със социализма се натъква все повече на червен картон не само сред изнервената европейска левица ( която понася негативите в противопоставянето с десните в Брюксел заради сътрудничеството на БСП с „Атака”), но и сред крайно десните във Франция.
Краят на спекулациите на Сидеров и компания, че са подобие на западния национализъм, го връща към естествените му корени на проруски проект- тласка го на Изток.
Междувременно в лагера на паразитиращите върху бедността, ксенофобията и пълната идейна дезориентация на маргинализирани групи от българското общество кипи въэбуда кой ще се възползва най-добре от нещастието на българите, насочвайки тази клокочеща енергия срещу най-лесната траектория на принципа, на който действат тоалетните, използвайки гравитацията: канализира я надолу към канализацията на низките страсти срещу чужденци ( стига да не са руснаци) и „различни” българи.

Българските медии не страдат от бедност, а още по-малко от маргиналост- напротив те маргинализират своите критици, давайки думата обаче на доста странни „птици”, борещи се за кацнат в домовете на хората чрез телевизионния екран. Но явно медиите ни са бедни на идеи къде да се позиционират сред шамарите и са също така дезориентирани ( поради това, че им се налага често да гледат на света с превит гръбнак). Така те стават съучастник в популяризирането не само на заиграващите с фашизоидите популисти, като чисто „новият политик” Бареков, петимен да напусне досегашното си медийно си гнездо и да снесе корпоративния си запъртък в други студиа, но и направо съдействат на фашизоидите да си правят пропагандата.

Фашизоидите, поради криворазбраната дащност на техните любезни медийни домакини, дефилират като легитимни адепти на демокрацията в разни дискусии в националния телевизионен ефир. Поради своята безпардонност те на моменти направо се превръщат във водещи в отделни предавания, които ги легализират пред обществото в самозваната им роля на „патриотичен” коректив.

Накацалите по телевизионните трибуни  фашизоиди са достатъчно хитри да знаят, че не трябва да откровеничат като защитника на властта Мишо Шамар, изригнал антисемитски без задръжки в телевизионния ефир. Въздържат се, за да не дават поводи да им бъде затворена вратата за нови медийни изяви. Няма от какво друго да ги е страх. Видя се, че СЕМ, където има назначен червен комисар да брани интересите на днешния „симбиоз” във властта, се задоволи с уникална „забележка” към Шамара: шамароса медиите по принцип да не използвали езика на омразата, без да посочва каква е причината за тази декларация ( за да не обиди видния рапър, превърнал се в говорител на днешното управление и многобройните му съмишленици в антисемитското говорене).

Ако си мислите, че става дума за някакви безпочвени обобщения, ще припомня за контраст реакцията по друг, доста измислен обаче повод.

От средите на управляващите нададоха лукав вой на ужасно уплашени от това, че в интернет се появи списък с известни имена на българи, които хулят антиправителствените протести. Моментално плъзнаха антифашисти с настръхнали коси в телевизионните канали да заклеймяват анонимното творение.

Срещу истинските прояви на фашизоидност обаче същите не могат дума да кажат, преди да им наредят. Защото иначе ще им падне ( на главите) кабинетчето, сковано от орехово дърво със златни корпоративни пирони, замислено като ноев ковчег за формално несъвместими политически животни. Сидеров редовно им напомня, че може да го потопи със “златното си пръстче” и това най-вероятно ще се случи, но само тогава, когато си разпределят ролите с ДПС и БСП в предизвикването на предсрочните избори така, че и той да е сит в поверената му роля на бунтар, и столетната му баба да остане цяла.

Вече съм питал и пак ще задам въпроса: къде са уплашените от антиправителствените протести антифашисти да възразят срещу търкалящите се от години списъци на евреи в България, обвинявани като „паразити, гадове, плужеци,чифути” – еднакво омразни на съставителите като комунисти и антикомунисти, просто защото са евреи?

Нямам намерение да пропагандирам въпросния списък, но кратко ще илюстрирам за какво иде реч сред мълчанието на управляващите и резониращата с „разбиране” пропаганда.

Стотици са посочените имена в маршируващия в интернет „Списък с по-известни български евреи (Власт + Пари)”, който има подзаглавие:
„Подробен списък на по-известните или не чак толкова овластени български евреи държащи власт, капитали и ключови позиции”

Ще си позволя да обърна внимание на вилнеещия антисемитизъм само с два примера на извадени пред скоби художници и артисти ( „опасни”, защото се евреи!) и с едно отделно име на журналист ( защото той е заклеймен като антикомунист, което, както и комунизмът, се обяснява в коментарите към списъка като еврейска национална черта).

Тъй като не искам да съдействам на пропагандата на антисемитите, съкращавам имената на посочените от тях „гадове”, но оставям автентичните „забележки”:

„Художници – евреи в България: – Борис… ;…Бехар; …Бехар; … Аронова; …Аладжемов; … Митрани; … Асса; … Бехар; … Суружон; … Перец; … Алшех; … Бенун; … Бенционов; … Биджерано; …Авдала; … Даниел и прочее чифути с четки, правещи „еврейско изкуство”! Обществени паразити.

Евреи театрални паразити: …Даниел, … Бениеш, …Розанов, … Хершкович, …Конфорти, … Даниел, … Островски, …Давидова, …Ардити, … Финци. С изключение на последния, всички са бездарници и световно неизвестни плужеци!…

… Перец
Журналист от в. “Анти” – зам. гл. Редактор; с нисък интелектуален потенциал; пишещ лъжливи материали за Холокоста (където евреи са избивали евреи!), глобалист и израелски агент; промиване на мозъци” чрез медиите, член на СДС; (същото като червения, но на мястото на “комунизма” се пише “ционизъм и глобализъм”); идеолог на “сините комунисти” от СДС!”

Ако някой не разбира разликата между списъка, предизвикал вече писъка на защитниците на сегашната власт и този каталог на расовата омраза, ще обърна внимание само на едно от много обстоятелства: ”вината” на посочените в дългия антисемитски списък хора е в техния произход и няма значение, дали са известни с делата си и така са привлекли вниманието на съставителите ( както в онзи, другия списък) или не.
Колкото до отритнатия на Запад източен проект Сидеров, ето какво се случва по неговия политически ази(я)мут.

„Марин льо Пен, лидерът на френския крайнодесен Национален фронт, отказва сътрудничество с “Атака” за европейските избори през май догодина, за да не навреди на новия си политически образ, който си изгражда. Нейният заместник по кадровите въпроси Луи Алио заяви в присъствието на журналисти от 14 държави в ЕС, поканени от Клуб Голяма Европа, че няма да допусне “Атака” в планирания европейски крайнодесен алианс. Причината е, че “трябва да има харта за добро поведение на партиите в алианса”.
Тази ненаписана харта според него противоречи на поведението на расистки и антисемитски партии като унгарската “Йобик” и българската “Атака”. В последните сондажи Националният фронт се класира на първо място сред френските партии, след като изостави ксенофобската си риторика. Марин льо Пен се надява да спечели поне 30% на местните избори във Франция през март 2014 г. и поне 20-25 депутатски места на изборите за Европейски парламент. В момента Националният фронт има само трима евродепутати. В новия Европарламент той ще се опита да състави група от поне 50 депутати от седем страни, като си сътрудничи и с холандците, но всяко сближаване с партии като “Йобик” и “Атака” няма да е възможно, защото те се държат като военизирани формирования, пише “Сега”.
Националният фронт възнамерява да привлече заселилите се по-отдавна мюсюлмани във Франция, които са недоволни от новодошлите имигранти, създаващи риск за техните работни места. В спора между израелци и араби ще пази неутралитет. Партията на Льо Пен ще упражни дипломатически натиск над България и Румъния сами да си приберат ромите и “да престанат да гидискриминират”, за да не бягат във Франция. Френските националисти вече не се обявяват нито срещу ЕС, нито срещу еврото и обещават да работят заедно с Германия както досега. По този въпрос те се дистанцират от британската Партия на независимостта на Найджъл Фарадж, която е антиевропейска.
Според политолога Жерар Грюнберг от Националния център за научни изследвания целта на новата умерена линия на Льо Пен е да разсее страховете на избирателите на традиционната десница и левица във Франция, които се чудят за кого да гласуват поради дълбокото недоверие към цялата политическа класа. След като отне избиратели на левицата и се превърна в най-голямата работническа партия на Франция, Националният фронт получава сигнали, че и наследници на голистката партия са готови за изборни комбинации с него. ( actualno.com)

OFFNews
20 ноември 2013

Депутати от “Атака” ще посетят Сирия на 7 декември. Мисля, че в делегацията ще участват и хора от групата в българския парламент за приятелство между България и Сирия.
Това съобщи на излизане от Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) лидерът на “Атака” Волен Сидеров.
Делегацията ще бъде посрещната на държавно ниво. Делегацията ще води председателят на групата за приятелство със Сирия – депутатът от БСП Страхил Ангелов, твърди Сидеров.
Екип на телевизия “Алфа” – партийната медия на „Атака“, също ще пътува до Сирия.
Надявам се да има и среща с президента Асад. Това ще бъде официална среща между български политици и сирийското ръководство, допълни лидерът на “Атака”.
Аз смятам, че се изкривява информацията за Сирия – законното управление на Сирия в лицето на президента Асад се представя като едва ли не някакво узурпаторско управление, каза още Волен Сидеров. ( OFFNews)

Share on Facebook

/Поглед.инфо/ Петима протестиращи освиркват северния вход на Народното събрание, предаде "Фокус”.

/Поглед.инфо/ Публикуваме едно към едно призива на Момчил Дойчев, преподавател в Нов български университет, отправен от профила му във Фейсбук. Той е вдъхновен от една изключителна идея на проф. Александър Кьосев от СУ "Св. Климент Охридски". Намираме посланието на Дойчев, както и идеята на Кьосев, за уникални, а размахът на мисълта им е толкова голям, че не намираме за нужно да ги коментираме. След като прочетохме призива, нямаме и сили за това.

Както преди началото на кризата, така и сега, София и Варна се надпреварват за първото място по цена на квадратен метър жилищна площ. Макар...

Пребитият в София Метин все още е в тежко състояние, съобщи пред Нова тв чичо му Юри Щерев. 29-годишният мъж беше нападнат в началото на...

Три компании в България приемат разплащане с бит-монети, според CoinМap.org. Сред съседите ни само на територията на Гърция има повече...

/Поглед.инфо/ "Вече няколко дена се патрулира по улиците, виждате, че няма инциденти между тях и протестиращите. Това са хора, които са със семейства и са добре подбрани". Това каза пред "Нова телевизия" националистът Боян Расате по повод новосформираните групи за въвеждане на ред.

/Поглед.инфо/ Намирахме се в много тежка ситуация в Европа, и ако си бяхме позволили популизъм бързо щяхме да стигнем до сриване на българския лев.

Продукти за 4 порции:
4бр. пъстърви
400г Моцарела
4с.л. зехтин
4 кръга лимон
4 скилидки чесън
1ч.л. сол
1с.л. eстрагон
1к.ч. зехтин/олио

Приготвяне:
Пъстървите се почистват и измиват. Натриват се със сол. Намазват се с мазнина. В коремчетата им се слага по кръг лимон и почистена скилидка чесън. От едната страна на рибите се правят леки прорези. В тях се напъхват парченца Моцарела. Рибите се редят в тава. Поръсват се със сух, стрит естрагон. Полива се кафяна чаша топла вода. Тавата се покрива с алуминиево фолио. Пъстървите се пекат на умерена фурна,  половин час. След това се маха фолиото и се пекат още 10- 15 минути. Пъстървите са ароматни и с приятно запечена коричка сирене. Аз добавям бутилка сухо, бяло вино и топла, семейна атмосфера.

/Поглед.инфо/ Днешното, дългоочаквано заседание на КСНС приключи. На нашето внимание беше представен Заключителния документ от заседанието на КСНС.

Поради аварии без вода ще останат абонатите в следните райони: - кв.Аспарухово ул."Средец", ул."Искър", ул."Места" и ул."Инж.Каракулаков" - до 12 часа - района на ул."Борис Маринов Игнатов" до 13 часа.

Трима души пострадаха при катастрофи във Варна през изминалото денонощие. Ранени са водач и двама пешеходци, съобщиха за Дарик от „Пътна...

/Поглед.инфо/ Въведение Богородично се празнува и като ден на християнското семейство и християнската младеж - това е един от големите вселенски празници, който в църковните песнопения се назовава "предвестник на Божието благоволение към хората".

/Поглед.инфо/ "Всички сме жертва на пропаганда. Дълго плашиха децата от протестите, че аз ям малки деца. Дори и от парламентарната трибуна ме обвиниха, че буня духовете"

Шест глинени глави на митичния бог Херакъл изскочиха при разкопките на Античния форум пред пощата на Пловдив. Елена Кесякова се натъкна...

/Поглед.инфо/ "Нямам общо с никакви кръгове. Мисля, че съм в кръга на истинските граждани. Смятам, че с моя опит може да съм полезна на България". Това каза пред Нова телевизия Саша Безуханова.

/Поглед.инфо/ Новинарят от Би Ти Ви Венелин Петков най-после призна съкровена интимна тайна пред столично издание.

/Поглед.инфо/ Новинарят от Би Ти Ви Венелин Петков най-после призна съкровена интимна тайна пред столично издание.

Това е нашият Рудолф – еленчето на дядо Коледа с огромен червен нос. Направихме го един вълнен чорап,...

България ще търси възможност за изграждане на нов реактор в АЕЦ "Козлодуй" с американски инвестиции. Това заяви министърът на...

„Градът напомняше на помрачен разсъдък, отражение на някогашни страсти и смътни спомени за изчезнали династии.” Кайро, изглежда, е най-подходящият град на света, в който да полудееш. Този огромен лабиринт от улички, наводнен от просяци, проститутки, уроди и всякакви други странни същества, е не само столица на Египет, а и люлка на съновиденията, привидностите и мистичните истории....

/Поглед.инфо/ Подготвяме делегация в Сирия на 7 декември. Това каза председателят на ПП „Атака” Волен Сидеров на излизане от заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност при държавния глава, предаде Агенция „Фокус”.

/Поглед.инфо/ Компанията “Южен поток България” ще обяви нов конкурс за избор на строител на трасето на газопровода през България, информира „24 часа“.

Християните отбелязват църковния празник Въведение Богородично, посветен на християнското семейство. Във Варна празникът ще бъде...

Юлияна И.от Сопот умъртвила умишлено сина си часове след раждането му. Смъртта на новороденото е причинена от задушаване в пловдивска...

/Поглед.инфо/ Проблемът с бежанците е една бомба. Това каза главният редактор на „24 часа“ Борислав Зюмбюлев в „Шоуто на Слави“. Слави бе поканил журналиста заради негова статия „Белите цигани“.

 От кога не сме ходили до Истанбул? Днес Теодора ще ни води там, като приятелски ви казвам – четете!  

Истанбул

или

„Идеален ден за лов на рибка бананка”

Начало

Идва един момент, когато всичко започва да става недостатъчно. Или пък прекалено претрупано.  Бе, баланса е погубен сред пот, сълзи и тенджери за миене.

И в един такъв нещастен момент социалната мрежа проговаря от Берлин:

-          Ей, Бургас – казах и на Варна 1 и 2 -  остана да решите кога тръгваме!

-          Къде бе?

-          Ми в Истанбул, нали ми обеща?

И да – сетих се. Обещала бях една разходка из Истанбул.  Но си я представях в едно необозримо бъдеще, щото в обозримото предстоеше домашен ремонт, разни други пътувания и прочее.  Обаче, Животът си знае работата и имагинерността придоби конкретика – началото на май (идеално).

А на Истанбул кой се дърпа?

Тук е момента да отворя скоба и да вмъкна едно предговорче..

Мъжете имат своите мъжки истории. Всеки един, в подходящ момент, може да разкаже умиляваща сцена, изпълнена с крепки десници, чувствителни трепети и някоя мъжка сълза.  Темата за казармата е изключинелно трогателна  (и до ден днешен 74.3% от българското население недоумява отмяната на военната повинност) и може да разплаче цяла фамилия на Бъдни вечер.

Абсолютно равностойни са и жените –  всяка е разбивала поне едно сърце, имала е своите дяволити моменти и повечето плашат със спомени от родилното същата фамилия на Коледа, както и на всеки един рожден ден. А също пазят спомени за животоделни скандали, за едни години, в които „бях по-слаба от теб сега” и …

И като се случи ненадейно някое déjà-vu, благодарността е единствена отплата за тази щедрост на съзнанието – т.е. спомените са онова, на което се уповаваме.

Та така – една агитка от 4 девойчета са се превърнали в 4 госпожи.  Тук-таме спорадична среща, но като цяло едни 15 години се търкаляха – безпрекословни, самостоятелни,  чисто нови след общите студентски спомени.  И изведнъж – хайде в Истанбул – ще кажеш, че всяка неделя са се събирали да плетат  чорапи та сега искат да вкарат и съспенс – т.е. спомените са запазили онова чувство на единение, което държи искричката.

Край на предговора

Нямаше никакво отстъпление – гледали сте Сексът и градът, нали? Дори онова тъпо продължение в Абу Даби?  Е, нещо такова ни се очертаваше. С една дума – резервирахме хотел (след двуседмична размяна на линкове и обсъжданици – а защо хотела не е с басейн,  не може ли да е на друга улица, има ли шампоан, а балкон, а…).  Берлин си купи самолетен билет 3 седмици по-рано, а Варна и Бургас запазихме места в автобуса горе-долу месец предварително.  Боже, ентусиазъм, а?

По мое мнение Берлин се прецака леко с електронния билет – т.е. емоцията да отидеш на място и да размахаш хартията пред гишето… Но, автобусните линии държат на традиците и нямаше начин – отиваш и получаваш правото на тричетиристотин км нощен преход. Варна 1 тръгва към автогарата, звъни ми, зарязвам (едва ли не) клиент на насред и-мейла и се стрелвам към билетното бюро. В абсолютен телефонен синхрон се движим към касите, направо два броя Том Круз с пола (аз) и бели бермуди (Варна) стартирахме Мисията Истанбул – транзакцията е извършена – отиваме бе!.  Следващия месец обсъждахме валутни курсове, кръстосани валутни курсове, ценни книжа и неообходимостта от чехли за хотела.  Плюс това карти географски се разглеждаха, но никоя не посмя да състави твърд график на движението. Берлин си купи пътеводител и започна плахо да подхвърля подробности за исторически забележителности,  да предлага клетвени декларации, че ще видим поне 3 от общо 780980987665 – те открити до сега. Варна предвидливо си мълчеше, а Бургас, т.е. аз  йезуитски разказвах за специални чайни и пазари (тази чайна остана за друг път, така или иначе).

Както казах – ние сме 4. Един Берлин, един Бургас и две Варни. С огромно съжаление втората Варна не се яви на срещата – обяви някакъв форсмажор.  Като се замисля, четирите  образуваме идеална конфигурация. Направо сме си 4те годишни времена.
Та, липсващата Варна, си е Искряща Зима. При нея печката топли, снега студи, всичко е ясно и няма нюанси. Прекрасно чисто, подредено – като зимна градина с топла къщичка в дъното. Без кал и дъжд.
Те са за мен. Докато грее топло слънце, птичките пеят, пеперудите фъркат, замъгля се хоризонта и оп – една буричка наквасва обилно пътеките. Почва се едно хлъзгане, едно цапане, докато не изляза на зелената поляна, че да оправя равновесието и не поизлъскам фасадата. И после пак.
Явилата се Варна е лежерно лято, братче. Едно слънце на хоризонта (некой път жари), цикади и хамак под каваците. С узо и домати. Е, случва се малко да погърми и превали, ама като напече, бързо засъхва.
Берлин обича червило в кафявата гама, обичайно е топла, пълна с полутонове и цветове – ту златиста, ту покафенее, ту посивее. Последното е опасно, щото есенните дъждове са продължителни и студени. Иначе – пълна реколта: винаги ще стопли атмосферата. Донесе ни домашен  кекс и термос чай.

Със свещ да се бяхме търсили по-различни, нямаше да се намерим. Необяснимо защо не се бяхме отчуждили, а бяхме останали в едно и също трептене, което се синхронизира за 3 секунди  след събирането в чата.  Е, изпитвахме известно любопитство една към друга, нямаше начин. И от време на време, всяка от нас се сепваше потайно от лекотата на общуването. Някак неестествено естествено.   Зима не дойде в Истанбул, но присъстваше много осезателно.  За останалите три градът беше там и даде на всяка от нас каквото си бе поискала.

„Полет над нощта”

Едвам дочаках четвъртък вечер 20.00. Раницата с минимален багаж стегната на прага, децата ми пожелават приятен път, а мъжа ми се подхилва игриво.  Във Варна се разделят на автобусната спирка с малко сълзи,  Берлин ляга да спи бързо, че трябва да стане в 5 часа за полета, а чай има да вари и да скатае 3-5 шоколадчета за всеки случай.

Докато поръчвах таксито, за да отида към автогарата, Фейсбука пропищя – Варна си изгубила калъфчето за телефона  в автобуса!  Много неприятно. Направо съжалих, че колата пристигна и не мога да следя събитието на живо в чата. Но – късмет, какво да се прави. Отивам в билетното бюро, там едни русначета гледат оживено в таблета си, а ние със служителката си говорим за деца, за кафе и баклава, естествено. Автобуса пристига мятам багажа към шофьора, а с ръчната чанта и  25те кила фотооборудване, се прегръщаме с Варна силно, както подобава на 15годишно прекъсване.  5 секунди по-късно с хихикане и хахакане, леко смутени, сядаме и почваме да си разказваме днешния ден, щото всичките 15 х 365   преди днес са преминали в друго измерение. Оглеждаме се дискретно – същите. Братче, кой каза, че времето лети? Спи зимен сън понякой път.

И в този момент си представям, как слизаме от автобуса в 6 часа сутринта в онзи великолепен Истанбул. Как е хладно и леко синкаво утро, а ние отиваме към Истиклял, сядаме в някое кафене, носят ни закуска, чай и градът става все по-оживен, а светлината уютно златиста.

В автобуса, обаче, е тъмно, Варна вади шоколад, услужва ми с кърпичка и има два броя възглавнички за път. Аз – спартански организирана, направо се чувствам неудобно.  Стюарда учтиво ни моли да си приказваме по-тихо (а дано, ма надали). Той ми е познат от миналогодишно пътуване и, оказва се, също ме помни. Малък младеж, като вейка – трепкащ и някак пролетен.  Все едно съм на ученическа екскурзия.

Събуждам се докато влизаме в Космополиса, здрачно е, светлините полека избледняват. Все още е  вълшебно, някак неопределено.  Като да имаш предварителен план за нещо и да предусещаш, как всичко забива в съвсееем друга посока.

След като уредихме някои подробности, пътуваме към центъра с багажа, и аз не мога да повярвам, че съм там, където съм.  Направо усещах, как патината на ежедневието пада от очите ми.  И започвам да търся кафенето, в което са ни приготвили закуската. Ама Истанбул спи. Има хора, дето бързат да си свършат работата, облачно е и града капризничи. Ни златна светлина, ни отворено кафене.  Решаваме да намерим хотела поне – да оставим раници и куфари,докато стане време за настаняване и дочакаме Берлин.  Намираме мястото лесно и в този момент видях усмивката на Провидението: първо отляво вдиииигат решетката на прилично изглеждащо място за кафе, чай, закуска, а отдясно – ооо! – отдясно е сладкарница Инджи. Въжделено място.

Сладкарница Инджи

Нейните профитероли

Бележка под линия:

(профитероли - Pâte à choux (Choux pastry) е парено тесто, което се използва широко в сладкарството за направата на различни десерти:

§  Профитерол (profiterole) - терминът профитерол се използва обикновенно за малки сладкишчета направени от това тесто. Те могат да бъдат с пълнеж от бита сметана, сладкарски крем или сладолед. Гарнират се със шоколадов сос, карамел или пудра захар. – източник: Кулинарен блог на Maria Miteva-Christou) 

са съществена част от гурмето в този град , тя беше една от тайните ми цели.  Варна дава сигнали, че влиза от пасивен в активен режим – подушила кафе и приема да поседнем.

-          Coffee?  Decaf Coffee? Не ме разбира, добре де, какво кафе има, уф – Americano -  coffe – bir! Уф бе, дано да става това кафе, екскюз ми – ви фи? Ви фи вар?  Пасс? – А да видим се закачим за нета – дали Гришо е взел мача , че снощи не разбрах…

Докато тя си изясни за ви фи то – поръчала съм си каквото ми е нужно.

Преставам да и обръщам внимание и се съсредоточавам върху закуската си. Тя е типична и точно така се нарича: кахвалтъ табак(чиния-закуска) : в плато се подреждат салам, варено яйце, сирене, кашкавал, домати, краставици, маслини, масло, сладко и мед. Носят се препечен хляб и чаша чай – голям.  Или два-три по-малки, че чашките с форма на лале са по-симпатични.  Докато се храниш, имаш свободата да създадеш съвършената хапка – всичките съставки са прости и завършени. Аз обичам да започна с препечено хлебче, намазано с масло и яйце. Парче домат олекотява и киселичкото ме повежда към следващата филийка.

Тук така се закусва, като в събота и неделя  пиршеството се разтегля до ранния следобед. Това искам да правя тези дни – да се наслаждавам, с абсолютното съзнание, че има протяжни моменти, в които поемам колкото се може повече спокойствие и изпитвам неопределена радост и симпатия дори към насекомите. И ям. (последното се оказа не дотам точно).

Решаваме да оставим багажа в хотела,  докато резервирания апартамент се освободи, после  да се разходим наоколо до към обед, за да посрещнем Берлин. Имахме на разположение цяла сутрин, предиобед и обед. Администраторът – възрастен човек – няма нищо против, услужливо ни дава карта, прибира ни чантите и подпитва кой точно чакаме. Мъж? Не, че имал нещо против, но за предпочитане е да не каним мъже – съседите наоколо гледали и обсъждали. Изключително мил  – такъв приятелски един.  Едва вечерта разбрах иронията на репликата.

Да си вървиш безметежно е важно. Но се случва когато си сам – най-често. За това ни се наложи да вървим метежно. Щракаме, с фотоапаратите, приказваме, кривваме тук-там, свикваме с идеята, че сме някъде другаде, не в обичайния ден: котка, чичко, продаващ броеници, чупка в корниза, хората си работят, а ние се шляем.

Слизаме към Босфора и не спирам да говоря. Като Ейфятлайокутл съм – бълвам какво ли не. Варна е все по-омечтана, следи картата, слуша ме с ухо и половина, зяпа баирите.  И на неравни интервали поема монолога. Времето е а-ха да завали, ама няма значение – Босфора е долу под хълма.  Ние все още сме имагинерни и дори морския вятър не ни издухва усещането.  Дърпам се с всички сили и искам да сляза от облака, с който се нося, но за сега реенето продължава. Снимам, за да си върна усета за реалност, гледам  Варна прави същото, само че нейните зеници са доста порозовели.  Всъщност, оказва се, че не сме Сексът и Градът. Към настоящия момент сме в друго измерение просто.  Всъщност точно сега онези липсващи 15 години са решили да се върнат и да ни потърсят сметка.  Говорим непрестанно, и се наместваме по улиците като в удобен диван.

Вероятно нощното пътуване ни обърка емоционалния план.

Уж сме в по-модерната част, но присъствието  на Истанбул е осезателно. Много малко места могат да са толкова категорични и въздействащи. Изненадващи стръмни улици, сгъчкани къщи и проблясва някой двор в пролуката. Зара, Манго, магазин за баклава. Книжарница, а до нея в безистена – гривни от мъниста. Изведнъж ми се припи чай. Горещ, силен и сладък. Да си сложа бучка захар и с лъжичката да я разбъркам, а чашката да звънне. Варна поогладня – така е, като не закуси.  В това време градът се беше поотръскал и изпълнил с движение и народ.

И се усещаше туптене – на сърцето, когато закатерихме 75 градусов баир към Таксим. Винаги съм се чудела, как се прибират хората по къщите си в тия склонове?  Междувременно прелазваме покрай малка гостилничка с две масички на тротоара – уютно подредени в чупка на наклона. Един майстор ножар тъкмо вади от чантата си брус и посяга към наредени на масичката ножове. Собственикът на ресторантчето излиза с бяла престилка и оставя чашка чай до остриетата.  Лазим още половин час и със омекнали капачки влизаме в кафене с градина.

Настаняваме се кротко,  следим трафика и броим трансферните автобуси от летището. Наблизо е седнал мъж на средна възраст, пие чай и гледа към преминаващите, облечен е в доста качествен костюм.  След малко на улицата спира тъмен изискан автомобил, слиза шофьор и отваря задната врата. Мъжът от съседната маса вече е тръгнал към тях и се качва с привичен маниер.  По-нататък има две жени, които си говорят нещо важно – едната се е привела напред, присвила очи, а другата виждам в гръб, но има твърде изправена стойка. Пристигат моя чай и доматена супа, за които си струва да изкатериш калдъръма. В приказването ни се промъкват проникновения – време беше. Човек не бива да подценява силата на топлата чорба.

Изпихме и изядохме каквото ни донесоха и виснахме на спирката, да чакаме другарката.  А сега, а със следващия рейс, а с четвъртия – седим си, пушим, а сме си само двете.

След около час и нещо разпознаваме Берлин да се мотае около един автобус.

В този момент разбрахме и  колко тарикатски е постъпила Варна 2  - яви ни се като розАва трансцедентална аура, хили се, висейки някъде в лево и ни подвиква да ходим към хотела.

Събираме се,

Сформираме

Три плюс една  на бумел.

Междувременно успяхме да се настаним , стаята за секунди придобива хаотичен облик. Вадят се багажи, шоколади, книги, списания, обувки, дрехи, тройна проверка на баните, това отваря ли се, колко чинии има – преброи ли ги, аз видях тенджера, а! Има и прахосмукачка. Сапун няма!

Докато покриваме всяка свободна повърхност с вещи, очакваме Айлин.  Живее тук, и е невероятна. Сприятелихме се случайно или не преди време. Тя превръща 6 часа пешеходен преход (градски условия) в учудващо ободряващо преживяване – когато и гостувах миналата година, бе така мила да ме разходи из места, непривични за туристи. И е вещ кулинарен гении (наследство от мама Асие) – способна е да предизвика стомашни болки само с преразказ на рецепта. Шегувам се.  Напрамо те разтапя. Има напевен глас и като говори, все едно пее приказки на Шехеразада.  Фея една такава.

Та в уютно преразхвърляната обстановка влиза Айлин. Разменяме прегръдки, приказки и т.н., тя е изморена, всички останали любопитни.  Не пропуска да ни обясни за профитеролите – (много са сладки, една порция за трите ни ще е достатъчна), да ни разпита какво смятаме да правим, да каже някоя идейка.  Времето лети, ние отиваме да бъдем туристи, а тя – да си довърши работния ден.  Не може да си освободи следобеда и се разделяме след снимка на Истиклял.

Истиклял е символично място – тук винаги има хора, продават се неща разни, върви се, има дух на култура, музика, малко хедонизъм, малко мизерия, малко туризъм – еклектика.  А уличките отстрани – Сезам са, Сезам. И все се намира по някой Аладин да те покани в пещерата.  J

(доста нахални са някои Аладиновци – уж заповядай, влез, ама все едно те заклева.  Айлин специално ми е показала как да се отървеш незабавно: рязко махване с китката, полуусмихнато Тешекюрлер и твърда стъпка. Оставят те ако не на секундата, то след половин метър.)

Тук трябва да се повърви поне 15 минутки, независимо в коя посока. Може би е едно от лицата на града, знам ли, ама е непростимо да се пропусне. Слизаме по хълма и полека отиваме към Стария град.

В историческата част ни чакат всички  туристически емблеми. Била съм тук по друго време, сега е пълно с хора и очакваната приятност се превръща в нещо като задължение. Дали светът ще стане едно по-добро място, ако отпадне „дворцовия етикет”?  Ако ги няма очакваните клиширани правила  „задължително да се” – какво ще стане: или Световен мир (макар че всички конкурси за красота ще останат безцелни), или Световен апокалипсис?

Както и да е – на път сме из улиците надолу-нагоре, мотаем се по тротоарите  и нали сме без програма – абсолютно неорганизирано лежерни сме. Не бях сигурна кое е по-добро – да ни остане пространство да се видим една друга или да имаме график, изпълнен с това-онова. Очевидно е първото, макар с всички сили да си представяме второто.  А уличките са изпълнени с хора, с миризми на кокореч, портокали и нар от „фреш-сергиите”, с котки, полицаи и всякакви. Преминаваме покрай Галата – сокаци с магазинчета за шалове, кукли, керамика, обувки, инструменти, с музика.  Започва да проличава неорганизираността. Нея сме се надявали да заличим с единомислие. Ще отидем ли да видим онова Водохранилище? Не, аз искам да видя Цистерните. Света София наблизо ли е? Дай ми картата… Ох, добре де, да, правилно, трябва да минем от тук. Отвори другата карта… Ти сигурна ли си? Нали имаше една такава с транспорта?  В каква посока вървим беее?!

И през площада, покрай Египетския обелиск и към Синята джамия. Претъпкано е. Не ми е интересно и гледам да се измъкна, за щастие останалите две мислят като мен. Вместо историческа мистика и дух,  заварваме изключителна сбирка от снимащи и говорещи международни групи, загледани в екскурзовода или в пътеводителите. Промушваме се между посетителите и излизаме от храма. По-завладяващ е парка наоколо – група жени, седнали направо на тревата, обядват с лозови сърмички, един човечец  с ръкавици рови из розовите храсти. Извън двора, две лели седнали на пейка, а помежду им чиния с нарязани домати и сирене. Двете току си подават мобилен телефон и се смеят – приказват си с някой. Отмаряме 10 минути.

 Спускаме се към Златния рог.

Слънцето пече под бръснещ ъгъл, краката ми туптят и задникът ми трепти, а гърбът – не се усеща. Искам просто да се строполя някъде. Представям си прохладния трамвай и сумрака на фюникюлера .

-           Не мога повече. С какво можем да се приберем в хотела? А, знаеш ли?

-           Най-бързо ще е с трамвая и фюникюлера. Неприятното е, че трябва да сменим две линии.

-           Аз няяма да мръдна ни метър повече. Не мога да ходя и краката ме болят зверски. Няма ли автобус? Нещо директно?  Дай твоя пътеводител. Нямаше ли карта на транспорта там?

-           А не може ли да питаш?

-           Чакайте малко сега ще разберем.

Запътвам се към мястото където продават билети и от там ставя ясно, че няма автобус.  Това ми го обясняват двама младежи, които говорят английски, но ги изумявам с турския си, от който аз дори малко трудно разбирам. Имало нещо, но не било удобно. Оглеждам се и виждам Берлин да разисква с някакъв младеж.  Доверието и към мен е брутално. А може би просто си следва екскурзоводската функция, бетонирана от семейни отпуски.

-           Има автобус. Директен към Таксим. Вземаме го, за да не търчим насам-натам.

-           Вярвайте ми, най-бързо е с трамвая. Компенсира си.

-           Хайде бееееее, ще разгледаме хем. По пътя. Какво ще кажеш ти? Да се качим ли? А?

-           Щом няма да ходя още, качвам се.

Бележка под линия:

Неприятно ми е, че не приемат моето мнение безпрекословно. Мисля, че прецених ситуацията най-точно и моята логистика е перфектна. Берлин се чувства задължена да намери и приложи алтернатива, уверена, че ще е най-доброто, Варна е математически логична, сигурна, че логиката ще победи и всяка от нас си стои на мнението.  Останах изненадана колко толерантно си проверихме тезите: Оная с аурата блее баирите и едва лети над опечения от слънцето площад.

След като поехме достатъчно жега,  един мъж мина да продаде ибришимчета, втори – вода, трети нещо друго и има-няма 20 минутки престой – потеглихме.

В автобуса е велико. Още с влизането едно бебе почва да  спори с майка си. И понеже е невръстно – реве та се къса. От време на време спира артистично и почва с нови сили. На нас главите, краката и някакви неподозирани мускули също реват та се късат, обаче бебето не ни пречи. Колко сме ги гледали такива…За сметка на това на седалките до нас са се настанили трима младежи, единият от които вероятно е плувал във вакса за коса – имам чувството, че скалпа му ще се втечни всеки момент. Такива не сме виждали много. И тогава едното момченце става, за да направи място на Варна – или изглежда най-възрастна от трите ни, или и личи, че може да припадне ей тука на място. Всичките бяхме изтощени от сбъднатата мечта – да сме на невероятно място, само ние.  Не смятах, че удоволствието е толкова трудно.

В борба с трафика

От трафика има и бизнес ползи

За наше щастие рейса попада право в трафика.  Гледайте пейзаж на воля – бааавно и в детайли.

Седим си ние, увиснали като водорасли в плитчините август месец, а на мен все по-ясно ми става, че не е шега работа – имаме да обиколим ъмнайсе шосета с тоя автобус, с безумната скорост от 20 км в час и три минутни паузи на всеки 15 метра -  определено щe

се побъркаме. С въздишка вадя едно пакетче сирене на конци от Египетския пазар – гладна съм, сили нямам.  Похапваме си и мислим лениво, щото жегата е огромна. По едно време спряхме дори да ядем – безнадеждността просто се пропи в нас. С жал съзерцавахме мотрисите на трамвая, ехидни и свободно бягащи напред, покрай впричилия ни рейс. Отприщих сарказма си, но дори той отмря скоростно . Аурата Варна 2 офкаше много досадно.  След  13 минути мрънкане и перфидност от моя страна,  както и насреща ми от останалите – слязохме, и си ползвахме фюникюлера. Платихме втори билет 3 лири парчето на човек.  Дизапойнтът беше най-силен, когато установихме, че сиренето е останало в автобуса.

Колелото на фюникюлера. Романтично оцветено

Все пак, бяхме в Истанбул, по женски – да не повярваш как бързо се възстановихме.  Един душ, цигара, молив за очи и червило. Към Балък пазар, което се оказа вълнуваща грешка. Рибният пазар е нещо като сателит на Булеварда.  Свиваш вдясно и попадаш в огромното царство на масите с риби, йени ракъ, самодейни кларинет, дайре и барабанче, обикалящи масите – хората искат да пият, пеят и ядат. По възможно най-туристическия начин. Е, има и местни.

Сервитьорите са бързи и любезни, чест им прави, че не ни показват кисели физиономии – все пак сме 3 жени плюс 4тата във вид на раирана аура (с нас е  за кворум) , а не 10 скандинавеца, решени да се отрежат с йени ракъ.  Ефирният глас на Варна 2:

-          Малее, тук не е ли много шумно бе, момичета? Какъв е тоя сега? Може ли да седна до парапета? Ох, ще падна, тия как блъскат това дайре, ще го изтърбушат още малко…

Музикантите вдигат огромна олелия, но посетителите пеят и пляскат с ентусиазъм.

Един от келнерите ни вижда как се мъчим да се съберем в  снимка и важно, с авторитет поема айфончето на Берлин. Застава респектиращо, натиска там нещо и щрааак.  Поглежда към снимката и вижда собствената си опулена физиономия. Ама се е снимал под такъв ъгъл, че се вижда една уста и над нея нос, а отгоре им бялото на очите.   Щрака се сам още няколко пъти и тъкмо да се смути окончателно, за да се наплаче в кухнята – успява да ни снима!  Сградите наоколо са само маси и скрити кухни – десетки балкони, тераси, с хора – по двойки, големи компании, но всички изглеждат много радостни от цялата дандания. В пълен контраст са мъж и жена, които оживено разговарят и малко по-надолу, празно балконче, обкичено със зеленина.

Немска компания  си е поръчала горяща риба в морска сол, а метр д`отелът церемониалничи с гумен чук и троши обкова. Вече започна да ни писва от кларинети, от непрекъснатото сновене на сервитьорите.  С облекчение си тръгваме към хотела и ето -  идва момента да осъзнаем истината за съседите – да си спомним указите на целомъдрения администратор: улицата е пълна с музикални клубове, в които хората се забавляват с огромна охота. Мъже да влачиш за косите – по един в ръка, едва ли някой ще седне да те обсъжда. Музиката гърми, канят ни настойчиво да чуем, влезем и тестваме, но не щеме ний! Елегантно се хлъзваме в ярко осветената сладкарница Инджи – работното и време е до 24.00. О! Дори в този късен час – малко преди затваряне, има доста хора. Не им личи да са купонджии – седят си хапват, пийват чай и си говорят. Имам чувството, че току що са излезли от оперно представление.  Самата сладкарница не е голяма – стените са облицовани с тъмна дървена ламперия, масите са тежки и в същия тъмен цвят, подът е настлан с бели плочи, а витрината блести.  На едната стена има дървени шкафове със стъклени врати, в тях наредени чудни закусчици, бюреци, плодови сладкиши и пити.

Мотаем се около тезгяха – връчват ни по една порция, чудим се къде да платим, докато не забелязваме зад нас малък подиум с бюро.  На него се е настанил дядо Костенурко – изпъкнали очи, невъзмутим, голям – мъдро чака зад архаичен касов апарат.  Сядаме и забиваме погледи в чинииките.  Малки еклерчета с розово-бежови кори, в които има бял крем, полети с лъскав  мус от черен шоколад.

Профитеролите премахват главоболието, изчистват вкуса, превръщат те в прекрасен епикуреец.

-          Айлин се е объркала, не само  една чинийка – кило мога да изям. И то с лекота – Варна облизва лъжицата.

Берлин се съгласява усърдно хапвайки. Единствена аз изискано разсъждавам как прекрасно се съчетават леко горчивия шоколадов крем с богатия нежен вкус на млечния крем в сърцевината на еклерчетата, чийто кори придават структура на цялата композиция. Тъпчейки се изискано , привършвам десерта.  Дори съм леко груба към него. Витрината е пълна. Иска ми се да падна в басейн профитероли. Исабел Алиенде разказваше в една от книгите  за свой сън – плува в сутляш и се чувства утешена.  Нещо такова искам да преживея и аз, но не да се  утешавам, дори напротив – да имам искри в очите.

Денят все още не е приключил. Предстои вътрешно разпределение. Варна е категорична – иска да спи на спалнята. Аз съм на автопилот и не мога да разсъждавам, размазана от спомена за Инджи.  Чакам да видя къде ще е свободно. Берлин няма нищо против да спи на дивана, защото ако утре се събуди на време, ще отиде да види Цистерните. За подобен подвиг не ми е лесно да разсъждавам. Краката ми са станали два номера по-големи, чувствам се  трол – тежка и покрита с прах. Берлин решава последно да спи на дивана, но утре на спалнята. Довличам се до банята, в която няма сапун, но пък стискам в ръка калъпче ог Германия. Берлин е оптимално натурализирана германка – с опит в пътуванията и дружеските закачки – подарила ни е сапунени маргаритки. С надеждата да не ми изрисуват мустаци (напълно сериозно го очаквах, но разчитах на искрената любов у другарките си) аз си легнах.  . Три секунди по-късно щепсела е дръпнат.

Снимки и текст: Теодора Миткова

Други разкази свързани с Истанбул – на картата:

Таван на лихвите по бързите кредити и премахване на събираните такси по тях, обмислят депутатите. Това стана ясно на заседание на...

/Поглед.инфо/ Нарочено за предсмъртно писмо на Васил Левски обикаля "Фейсбук" със страшна скорост. Вероятно то не е автентично, но пък звучи много актуално. То не се разпространява за пръв път, обикаля от около 5 години, пише "24 часа".

Със зимата се задават и високите сметки за отопление. Те далеч не са проблем само за българина - англичанинът Дилън Уинтар е изобретил...