/Поглед.инфо/ "Заседанието на КСНС е провал за президента Росен Плевнелиев. Темата за бежанците трябваше да бъде дискутирана още юни, юли, август месец. Президентът бягаше от тази тема за бежанците и трябва да обясни защо."

/Поглед.инфо/ "Варненският митрополит Кирил не се е удавил, а е бил удушен преди това." Становището е на епископ Игнатий, който е кандидат за високия му пост заедно с игумена на Бачковския манастир Борис.

/Поглед.инфо/ "Мира Радева не е социлог, а пееща готвачка. Не знам защо се занимава с личния ми живот. Ще я съдя", избухна по Нова телевизия Ваня Червенкова.

Пламен Асенов

20. 11. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук: http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=61

„Оставям 50 хиляди франка на бедните. Искам да бъда погребан с тяхната катафалка. Отказвам да бъда опят от която и да било църква. Моля се за душите на всички. Вярвам в Бог.” Това са последните пет изречения, които Виктор Юго, великият поет, прозаик, драматург, политик и любовник от ХІХ век, написа със собствената си ръка. В тях няма нито дума за поезия, проза, драма, политика или любов. Има само последен остатък от живот и първи истински танц със смъртта.

Сен Санс, Зловещ танц /Tim Burton Style/

Всъщност през целия си съзнателен живот Виктор Юго е буквално обграден от смърт. Тя танцува постоянно около него, като му отнема всичко любимо, но, кой знае дали с някаква висша цел или съвсем безцелно, не докосва самия него, оставя го постоянно жив – да страда безкрай и да преодолява страданието.

Тази игра започва с майка му, Софи, която възпитава у него здрави католически и монархически убеждения. Юго дори не смее да и съобщи, че е сгоден за любимата си приятелка от детството Адел Фуше, а изчаква смъртта и, за да се ожени. Софи умира през 1821-ва, когато Виктор е на 19. После му трябват над 25 години, за да преодолее майчиното възпитание и да се превърне в свободомислещ спрямо църквата човек и убеден републиканец. „Пораснах” – отбелязва той в стихотворението си със заглавие „Написано през 1846-та”. Следва първият му син, Леополд, който умира няколко месеца след раждането си. По това време пък брат му Йожен се оказва с шизофрения и е прибран в психиатрична клиника за остатъка от живота си. Самотен, Юго се сближава с баща си, изтъкнат бонапартист, от когото се е откъснал в детството заради голямото разминаване между неговите възгледи и тези на майка му. Юго старши обаче също умира скоро след завръщането на блудния син.   

Няма и десет години след женитбата си с Адел, тя започва да изневерява на Виктор с приятеля му, известния френски литературен критик Сент-Бьов, и тази връзка е дълга. Юго се прави, че не вижда, бракът му с Адел се запазва и те продължават да живеят заедно, защото духовно са много близки. Но и той, както подобава на времето и мястото – Франция през ХІХ век, пък и на характера му – романтичен и борбен, не остава назад и има доста любовни афери през живота си. Най-важната от тях е връзката му с актрисата Жулиет Друе, която продължава 50 години. Сега пък Адел цял живот си се прави, че не забелязва и дава вид, че е единствената жена за него.

Доницети, Лукреция Борджия

С Жулиет Друе, изключително красива и умна жена, Юго се запознава, докато тя репетира за пиесата му „Лукреция Борджия”, по която по-късно Доницети пише едноименната си опера. Флиртът обаче бързо се превръща в дълбока любовна история. Той наема за Жулиет къща, осигурява и рента, тя му става секретарка и го придружава във всички пътувания, включително в изгнанието му по-късно. Въпреки че са почти винаги заедно, в редките моменти, когато не са, двамата си пишат писма, само нейните са над пет хиляди на брой. „Не се безпокой за мен, мой скъпи и бедни любими. Аз те обичам най-нежно и уверено именно когато знам, че трябва да се отдадеш на семейните си задължения и на грижите за осигуряване на спокойствието и щастието на твоите жена и деца.” – пише му Жулиет. Смятате ли, че това е лицемерие, че тя ги пише такива, защото знае, че писмата ще останат за поколенията, а когато са насаме, сигурно го врънка да се разведе и да се ожени за нея. На мен поне така ми се стори отначало. Но нищо подобно. Жулиет Друе доказва десетилетия наред, че никакво лицемерие не проявява, а само най-искрена и чиста любов спрямо Виктор Юго, дай, Боже, всекиму.

Дженифър Лав Хюит, Аз ще те обичам, песен от филма „Парижката света Богородица” 

Дженифър Лав Хюит и „Аз ще те обичам”, песен от саундтрака на „Парижката света Богородица”. Не знам дали забелязахте обаче как, щом заговорихме за смърт, веднага се намеси и темата за любовта. И обратното се случва много често. Но, така или иначе, през 1843-та, току-що омъжената любима дъщеря на Юго, 19-годишната Леополдин, умира при инцидент с лодка. Лодката се обръща, многото тежки фусти, характерни за модата през онази епоха, буквално я завличат на дъното, а завличат и съпруга и, който опитва да я спаси. Тогава Юго е вече голям писател във Франция и известен по света. От излизането на първия му роман са минали 18 години. Междувременно е издал пет стихосбирки, които го утвърждават, като дълбок елегичен поет, десет години са минали и от появата на първия му наистина знаменит роман – „Парижката света богородица”, който веднага е преведен на много европейски езици. Още през 1827 е поставена и първата пиеса на Виктор Юго – „Кромуел”. В нея той разчупва схемата на класицизма, и поставя основите на собствената си романтична драма. „Кромуел” има голям успех, следва най-известната му и досега пиеса – „Ернани”.  Така той се отдава изцяло на театъра, макар че пиесите му често са освирквани от публиката, която, свикнала с удобството на класицизма, трудно приема предизвикателствата на бурния и субективен романтичен подход. Цялото това творчество и цялата тази слава, дори освиркванията, са добре дошли за Юго на принципа, че всеки ПР е добър ПР, те го поставят постоянно в центъра на общественото внимание, а той харесва това. Както казах обаче, умира любимата му дъщеря и съкрушеният до дъно баща просто спира да пише. Не за ден или за два. Спира да пише за цели десет години, до периода на доброволното изгнание, в което заминава през 1851-ва.

Сен Санс, Химн за Виктор Юго   

До този момент Виктор Юго е известен общественик, но през 40-те години започва да се занимава и пряко с политика. По време на Юлската монархия той, на път вече да се откъсне, но още неоткъснал се от майчиното си възпитание в монархически дух, става приближен на крал Луи-Филип, избран е за пер на Франция и като цяло – наивно се опитва отвътре да промени режима към по-добро. Както се знае – това става толкова рядко, че по-добре да не опитваш, защото най-често има лоши последици за този, който прави опита. Така и се получава в случая. По време на революцията от 1848 Виктор Юго е назначен за кмет на 8 район в Париж и сам води войските, които стрелят по хората на барикадите. Да, по-късно той изразява неодобрение за силовото потушаване на метежа, а още по-късно пише и романа си „Клетниците”, в който героите са изцяло от другата страна на барикадите и писателят Виктор Юго, за разлика от кмета Виктор Юго, се чувства част от тях. Естествената му трансформация от монархист към републиканец обаче все пак е в ход и през 49-та Юго подкрепя избора за президент на Луи-Наполеон Бонапарт. Но само две години по-късно бурно къса с него, когато той се обявява за пожизнен президент. Заради реакцията си писателят е арестуван, но скоро е освободен след енергичната намеса на любовницата му Жулиет Друе. Юго веднага се маха, заминава първо за Белгия, а после за британския остров Джърси насред Ламанша. Тук той, вече като отявлен републиканец, пише гневни сатирични памфлети срещу Луи-Наполеон и неговото управление. Памфлетите му официално са забранени във Франция, но се разпространяват нелегално и се четат от всички. Само че като един истински гръмовержец Юго изпуска мярката и отправя критики също към британската кралица Виктория, на чиито остров се намира. Затова е прогонен оттам и се установява на близкия остров Гърнси, където изглежда се успокоява малко. Виктор Юго се връща към литературната си дейност, но работите му вече са наситени с много политически заряд. Имам предвид, разбира се, както стихосбирките, които пише там, така и романът „Клетниците”. Той е популярен сред читателите и отхвърлян от критиката, но все пак нещата изглеждат така, сякаш облаците са се разпръснали и слънцето е изгряло над главата на вече близо 70-годишния творец.

Глук, Орфей и Евридика 

 Само че, както ви казах, смъртта очевидно е решила да не сваля никога обсадата около крепостта, наречена Виктор Юго. През 1868 година умира съпругата му Адел. Следват двамата му сина в кратък период. Наистина, последното от децата му, дъщерята на име Адел, го надживява, но напълно безумна и затворена в психиатрия, където попада след истинска драматична любовна история. Самият Юго получава лек инсулт, но все пак е добре. Големият удар върху него идва със смъртта и на Жулиет Друе, която след смъртта на жена му се местила да живее при него. Две години по-късно, след като са го напуснали всички близки, а и повечето литературни колеги и приятели, на почтената възраст от 83 години, Виктор Юго също си тръгва от този свят, повален от пневмония. Над два милиона души го изпращат в последната му разходка с катафалката на бедните по пътя от Триумфалната арка до Пантеона, където е погребан. Въпреки че отказва да бъде опят от свещеник, той, клетникът, все пак твърди, че продължава да вярва в Бог.

Клетниците, Саундтрак

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

 „IX и X Mеждународна лицензирана изложба на котки” се провежда във Варна днес и утре в Спортна зала . Изложбата е организирана от Съюз на...

Юлия Георгиева Октомври и ноември са най-подходящото време за поставяне на противогрипни ваксини и за провеждане на различни...

Късен следобед. Няколкостотин души потеглят от Парламента към сградата на Министерски съвет. Скандират „Оставка“, „Мафия“ и „Пацо в Дупница“. Последното вероятно е адресирано до министър-председателя Пламен Орешарски, който е роден там, но бил израснал другаде.

Хората обаче не стигат до Министерски съвет, защото на 500 метра от сградата ги посреща стена. Не, не тухлена стена, но все пак е стена. Стар, ръждясал и тъмнозелен автобус „Сетра“. Пред него – тъмносин бус „Фолксваген“. После няколко полицейски „Астри“. После пак бусове. Целият площад пред бившия царски дворец в София е преграден от превозни средства. Пиле може да прехвръкне, но човек не може да премине.

Плътно пред автомобилната преграда са застанали добре екипирани полицаи – с шлемове и наколенки, но без значки за идентификация. Протестиращите спират пред тях. Скандират, но не помръдват. В този момент се приближава противопожарен автомобил. С насочени водни оръдия и с включени фарове.

„Какво правите, защо вървите срещу нас“, изкрещява възрастна дама. „Защото Консултативният съвет по национална сигурност при президента все още не е приключил“, отговаря изненадващо любезно един от униформените.

Игра на котка и мишка

Тогава протестиращите се насочват в друга посока, блокират друго кръстовище и изненадват силите на реда. Свистят гуми, пищят аларми, полицейски коли спешно сменят посоката и се опитват да реагират на поредното хрумване на непокорните. София е блокирана.

Тази игра на котка и мишка е започнала няколко часа по-рано. Малко преди обяд протестиращите студенти са решили да обсадят сградата на Народното събрание. Това не е толкова лесно, откакто зоната за сигурност е разширена. Броят на униформените е значително по-голям от броя на протестиращите, а отцепената площ е в десетки пъти по-обширна от зоната за придвижване около Парламента.

Протестиращите правят опит да доближат Народното събрание от друга страна. Посрещат ги железни ограждения и плътен кордон. Полицаите и тук са повече от протестиращите. „Сега сте много, нали, а на комшийката й окрадоха мазето и тогава изобщо ви нямаше!“, казва жена на средна възраст, опитвайки се да поведе разговор с униформените. „Ние само изпълняваме заповеди, госпожо“, отговаря ѝ един от тях.

Шествието продължава надолу с намерението да завие към района на правителствените сгради. Но това няма как да стане. На кръстовището ги очаква стар „Чавдар“, паркиран напряко на булеварда. Върху него протестиращи студенти са изписали каквото им е хрумнало, а с големи розови букви пише „I ❤ Оставка“. Пред надписа тежко въоръжени полицаи се шегуват кой си е забравил розовото червило, но същевременно внимават никой да не преминава зад автобуса. Блокадата на МВР се оказва успешна, хората продължават в друга посока.

Следващото блокирано кръстовище е „Сточна гара“ – на повече от километър от сградата на Парламента. Какво правят протестиращите там ли? И те не знаят. Там ги отведоха силите на реда. В последните няколко дни центърът на София е все по-трудно проходим. И причината не са нито задръстванията, нито протестиращите, а силите на реда.

Ноу-хау-то на държавата

За първи път булеварди се блокират по този начин от самата държава. Досега протестиращи са опитвали да блокират улици с телата си, най-много с помощта на пейки или контейнери за боклук. Държавата обаче ги изпревари в ноу-хау-то – стари автобуси, паркирани напряко през улицата. Който иска, нека опита да премине.

Така живее градът, който протестира вече почти 160 дни. Недоволните граждани не издигат стени и барикади. Това, вместо тях, прави държавата. Защото е убедена, че „протестите сами по себе си не са риск за националната сигурност, но анализът показва, че те са генератор на заплахи и рискове“, както каза министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев.

Докато той споделя мислите си от студиото на най-голямата телевизия, протестите в центъра на София продължават. Не толкова масови и не толкова енергични, както преди месеци. Но за сметка на това в пъти по-охранявани и с чисто нови барикади по улиците. Издигнати не от протестиращите, а от властта. „Кой сега е окупаторът?“, пита един от студентите.

DW

- Български докторант на Лайбниц университет в Германия ми разказа в началото на годината, че САЩ привличат учени от цял свят, но въпреки условията, които им се предоставят, те, все пак според него, работят за жълти стотинки, както и че системата е много рестриктивна по отношение спазването на срокове, качество на експертизата. Конкуренцията е огромна. Така ли е това? - Системата на науката в САЩ е трудна! Но тя има и ред силни страни. На първо място, американците практически са лишени от ксенофобия и заради това да се живее в САЩ за чужденците е много по-лесно, отколкото в Европа. Второ. Университетската система е достатъчно гъвкава и на тези, които са успешни и успяват, тук се дава голяма свобода и подкрепа. Това няма как да не привлича учените. Нали основната нужда на който и да е творец, в това число и на учения - е от свобода. Да не ти "стоят на главата", да те оставят да работиш работата си.

Поредният апокалипсис ни очаква след стотина дни и според викингският фолклор трябва да настъпи на 22 февруари 2014 г., пише в. "Дейли мейл"....

Парадоксален пропуск в общинската наредба за обществен ред бе открит при проверка на сигнал от вестник “Марица”. Оказа се, че жителите...

Покойният митрополит на Варна Кирил, който бе намерен удавен в местността Траката на 9 юли, всъщност е бил убит. Това заяви единият от...

Почти седмица след събитието в няколко сайта се появи информация за събитие, в което (частично) участвах, но реших да не описвам след като напуснах преди края му. Не ми се слушаха до безкрай глупости за това, как съветският паметник в центъра на София бил част от съдбата ни и това било положението…

Други обаче са са обобщили параметрите на поредната дискусия по темата.

„Съдбата на паметника ще се реши с анонимен конкурс. Плановете са той да бъде обявен през февруари, съобщи главният архитект на София Петър Диков.

Премията за първо място в конкурса е 25 000 лв., за второ – 10 000 лв., а за трето – 5000 лв.

В понеделник се проведе обществено обсъждане какво да бъде заданието за конкурса, в което участваха около петдесетина архитекти, инженери, проектанти, социолози, журналисти и граждани. След тричасови дебати те стигнаха до идеята за провеждането на анонимен международен конкурс за нова визия на пространството около паметника на Съветската армия.

“Изключително доволен съм от обсъждането за паметника. Направиха се много разумни предложения, които ще бъдат нанесени в програмата, която ще внесем в общинския съвет за да се обяви конкурс”, каза Диков.

Друго предложение от общественото обсъждане беше да се запише, че участниците в конкурса ще имат право на свобода как да изглежда пространството. В проектите паметникът може да съществува или да го няма, като това ще реши всеки участник.

“По-добре е да работим с аргументите на творческите идеи, а не силата на политическите идеи да бъдат аргументи. Накрая решението ще бъде политическо, но нека да дадем творческите идеи на тези, които ще вземат решението”, призова Диков.

По думите му на обсъждането за съдбата на паметника на Съветската армия е имало две крайни решения – само премахване и нищо друго или само оставане и нищо друго. “Нека да видим какво предлагат архитекти, дизайнери, инженери, ландшафтни архитекти. Може да се окаже, че има интересни идеи, които да оборят част от политическите аргументи”, каза Диков.

По време на публичното обсъждане от инициатива за демонтиране на паметника, начело с журналиста Иво Инджев, обявиха, че монументът трябва да бъде преместен на “скромно място”. Според арх. Момчил Христов градинката се използвала предимно от майки с деца и млади хора, но дори нямало пейки, а паметникът не правел сянка. “Ясно е, че там трябва да се виждат и хората с ордените, но това е паметник на лъжата”, коментираха други.

“Мамят ни. Като конкурса за метростанцията. Ако само ще сменят пейки, плочки и кошчета, защо им е конкурс”, гневяха се трети.

Арх. Димитър Димитров се обяви за запазване на паметника. Според Борис Мисирков монументът бил сред големите забележителности на града, които привличат туристи. Дали да остане или не, не било най-важната тема на деня.

Архитекти поискаха от методиката за оценяване да бъдат премахнати 30 точки, които се дават за “доразвитие на парковата среда с респект към автентичните следи от всички исторически пластове”, което поощрявало проектите, запазващи паметника. Диков обеща, за да няма съмнения за манипулация, да промени това условие.

Паметникът на Съветската армия е изграден през 1953 г. Заедно с оформянето на градината е струвал близо 3.6 млн. лв. по тогавашната стойност на лева. Според историческата справка към конкурсната документация най-вероятно сумата, преизчислена към сегашната икономическа ситуация е около 20 млн. лв.

Паметникът на Съветската армия редовно осъмва изписан с графити и изрисуван с различни бои. За последно беше оцветен в розово през август, когато се навършиха 45 г. от участието на българските войски в окупацията на Прага през 1968 г..(Медиапул)

От съмишленици разбирам, че активността на колегите от Гражданската инициатива за демонтиране на паметника по време на дискусията е била злъчно заклеймена като „агитката на Инджев”. Благодаря задочно за комплимента в моята „агитка” да влизат доста професори, историци, журналисти, политолози, социолози, включително и чужденци. Имената и снимките им могат да бъдат видени в сайта на инициативата ни в рамките на обществения съвет към нашата гражданска организация. Щях да съм велик наистина, ако можех да организирам в собствена „агитка” подобни интелектуалци…

По-важно е друго: макар да се дразня от елементарното опониране на идеята паметникът да бъде демонтиран, не мога да не призная една голяма еволюция. Тя се състои в това, че яростните привърженици на съветския фетиш така са се снишили вече в подножието на низкия монумент, че постепенно изоставиха някои от най –примитивните си „аргументи”.

Вече не чувам да оспорват безспорни исторически истини, като самият факт на съветската окупация; вероломното обявяване на война на България от СССР без повод; налагането на тоталитарния режим от чуждата окупационна сила и други подобни „подробности”, които по дефиниция лишават от основание съществуването на тази грамада на преклонението пред чуждата окупация и наложената от нея диктатура.

Отказаха се май да се крият и зад други паметници, които били същите навсякъде из Европа.

Привържениците на „статуквото” се понаучиха да ни не обвиняват вече в някакво сляпо желание да рушим. Научихме ги да четат буква по буква инициативата ни . Явно вече знаят, че сме за преместване, демонтиране, т.е. за запазване на самите скулптури там, където им е мястото- в музея.

Споменатото от Медиапул желание паметникът да отиде на „скромно място” е цитат, който споменах в началото на дискусията, когато припомних писмото на проф. Любомир Далчев до в. „Труд”. Като съавтор на композицията, в чието сътворяване е участвал под натиск на младини, именитият български скулптор изпрати от САЩ апел с изрично желание паметникът да бъде преместен на „скромно място”.

Еволюцията, трябва да кажа предпазливо, като че ли е заразила донякъде и позицията на Столичната община, с която сме разговаряли пряко или на публични срещи многократно. Досега тази позиция, изразявана например от главния архитект Петър Диков, звучеше по-скоро като едно голямо „не”, облечено в обобщение, че веднъж издигнати, паметниците не бивало да се местят ( което контрастира с факта на преместването на хиляди паметници по света и у нас тогава, когато съвременниците преценяват като непоносима пропагандата на едно отречено минало, за което е платено с много кръв).

Ето ,че вече говорим за допустимост паметникът да бъде преместен, все пак. Много от споменатите условия на въпросния конкурс, насрочен за февруари, са предложения на нашата инициатива за демонтирането на унизителния монумент от центъра на София.

Ще следим развитието за съдбата на маскирания като съветски хубавец Сталин, размахващ над главите ни оръжието на окупацията, колониализма и българското покорство пред чуждия завоевател.

Ако петата колона надделее и наложи своята модифицирана защитна теза, че той трябвало да си стърчи, но с разкрасено „околно пространство”, защото трябвало да сме толерантни, нистина ще настояваме да се осъществи саркастичното предложение на изказалия се на дискусията наш активен съмишленик: щом ще демонстрираме толерантност към окупаторите ни, да добавим тогава на същото място и надпис с признателността си към Баязид Светкавицата и Василий Българоубиец.

Share on Facebook

По времето на надигането на фашизма в Германия, Емануил Попдимитров, заедно с Антон Сташимиров, Асен Златаров и други известни български интелектуалци, организира през 1933 г. в София протестна конференция срещу изстъпленията, които се случват след завземането на властта от нацистите. Кой знае защо този факт е твърде малко известен и неспоменаван от историците. Нещо повече, роденият в в с. Груинци, Босилеградско, Попдимитров, по-късно е обявен от официалната югославска пропаганда едва ли не за фашист, заради това, че е сътрудничил на нелегалната Вътрешна Западнокрайска революционна организация /ВЗРО/. (Организация, създадена и съществувала в Кралство Югославия в периода 1924-1934 г., в отговор на политиката на насилие и асимилация към българите в т.нар. Западни покрайнини.) Въпреки че личността и заслугите на Емануил Попдимитров в много отношения са наистина забележителни, опитите на негово име да бъде кръстена която и да било улица или пък училище в родния му край са обречени на неуспех и до ден-днешен.

Необичайна възможност ще има всеки посетител на Мол Варна в понеделник. В търговския център ще прозвучи класическа музика, а хорът на...

42-годишна жена бе пребита за втори път в Добрич. Този път инцидентът се случва призори, минути преди 6 ч. На 200 м от от идеалния център на...

Баскетболът е страхотна игра, но безспорно най-красивият елемент в нея е атрактивната забивка. А какво ще кажете за забивка от тройката, или такава над бус? Тези унгарски акробати могат всичко! Убедете се в това видео

Директорът на Главна дирекция "Национална полиция" Ангел Антонов е освободен от поста в петък, съобщи БНТ. Заповедта за уволнението е...

Мононатриевият глутамат, известен като Е 621, води до пристрастяване към храната и преяждане, когато се използва прекомерно, алармират...

За първи път се запознах с Антъни Бърджес и неговото творчество в университета. Пуснаха ни филма „Портокал с часовников механизъм“ от 1971 г. в един дъждовен следобед. Помня две неща: първо, че главният и негативен герой ми беше учудващо симпатичен, сигурно заради сините му очи, и второ, че бях отвратена от филма. Тогава ми дойде...

inews.bg Българите се чувстват слабо информирани как да се предпазят от интернет престъпления. Това сочи изследване на Евробарометър за...

Трета поредна акция в полза на децата от Дома за медико-социални грижи в кв. „Виница“ стартира варненката Силвия Грошева. Този път...

12 градуса е температурата на въздуха във Варна. Облачността в по-голямата част от страната временно ще намалее. Мъглата в западната част...

/Поглед.инфо/ ГЕРБ може да се събере на конгрес в един и същи ден с БСП. Един от вариантите, лансиран от депутати от опозицията, бил висшият форум на партията на Бойко Борисов да бъде на 8 февруари 2014 г., пише "Труд".

Близнаци. Много са сладки. Чел съм, че връзката между тях е толкова силна и необикновена, толкова страстна и наситена с чудеса, че дори съвременната наука е безсилна да обясни какво точно се случва. Единият близнак изгаря пръста си, другият, който се намира на стотици километри от него, усеща болката му. Четат си мислите. Съпреживяват радости и мъки. Фантастика! Никога не съм имал възможността лично да наблюдавам невероятната, призрачна връзка между близнаци. Но в събота – 16 ноември 2013 г. Бог бе милостив към мен. Включвам телевизора. И какво да видя? Екранът разделен на две: В едната половина картина от Пловдив, в другата – от София. Разстоянието между двата града е повече от сто километра. Изпадам в транс. Ставам свидетел на нещо изключително. Близнаците митингуват! В града под тепетата – набедената за дясна партия ГЕРБ. В столицата – самопровъзгласилата се за лява БСП и централно етническата ДПС. По едно и също време, буквално в една и съща минута на сцените излизат вождовете. Сергей – възможно най-анемично и вяло изрича: „Бъл-га-ри-я!”. Бойко – възможно най-патетично мълчи. Всъщност и двамата, вместо встъпителни думи правят академични паузи. Малко преди тях за подгряване на публиката се нагласят Лютвито и Цветан: „Бъл-га-ри-я! Под-кре-па!”… „Бъл-га-ри-я! Ос-тав-ка!”.

/Поглед.инфо/ Има опасност Мадрид да разпали военен конфликт с Великобритания във връзка с Гибралтар, ако не смекчи действията си, предупреди високопоставен британски политик, цитиран от вестник The Daily Express.

18 млн. броя нови банкноти са влезли в обращение само за една година. Това сочат данните на БНБ към края на септември, цитирани от "Стандарт"....

Тази вечер ще се проведе заседание на Светия Синод, който ще разгледа петицията и възражението на варненските свещеници във връзка с...

Ограничение на трафика на кораби е въведено на пристанище Варна, предаде репортер на Радио „Фокус” – Варна. Наложена е забрана за...

"Денем съм в Бурса и в Турция, но нощем в сънищата си съм в България!". Това каза с ръка на сърцето си Адем Хасанов , който е роден и отрасъл в...

Овен  Към изпълнението на всяка задача трябва да проявите особена прецизност. Обръщайте по-голямо внимание на дребните детайли. Именно...