Говори Пловдив: МУЗИКА ЗА ИДИОТИ

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Протестиращи блокираха вътрешния министър Цветлин Йовчев в ресторант – пишат разни медии.

Те, медиите, за това са създадени – да излагат приличните хора, така че не можеш да ги кориш. Но аз се обръщам към студентите от протеста – защо, бе, момчета и момичета, защо му разваляте рахатя на човека, като фокусирате медийното, а оттам – и цялото обществено внимание върху него? `Ма недейте така, ще вземе да го избие уртикария от притеснение, ако внезапно се сети, че не е морално да се черпи в кръчмата в момент, когато подопечната му полиция спасява неговата вредна за България власт, като се бие по софийските улици с децата на България.

Всички български гласоподаватели и данъкоплатци мислят, че в такъв сюблимен миг министърът е в кабинета си, телефони звънят на пожар, той пуши цигара от цигара и пие кафе след кафе, за да е бодър и да координира на свежа глава мирната съпротива на любимата родна полиция срещу агресивните безродни протестиращи…..

Пък се оказва, че той я координира от някакъв си шантан. При това – без да е ясно какво точно пие.

Пък може и заради друго да го избие въпросната уртикария, граждани – заради една аналогия. Преди години, по времето на комунистическия премиер Жан Виденов, неговият колега, министър Любомир Начев, бог да прости грешната му душа, си отиде от поста, след като бе засечен да се черпи в кръчмата с отбор красиви манекенки, докато полицията в София разследваше как и защо същия ден престъпна банда застреля трима полицаи.

Това се случи през 96-та, когато едва започваха най-силните протести в историята на българското гражданско общество. Тогава безумно ироничният, но използван съвсем сериозно за защита от управляващите комунисти инструмент, наречен „контрапротест”, още не беше измислен. Не, че някой по онова време изобщо би посмял да извади на улицата някакъв си контрапротест, защото той щеше да бъде бит  и пометен още преди полицията да получи инструкции дали да го защитава или не.

Но ето, сега този инструмент вече го има и се оказва ефективен. В смисъл – измислиха го и управляващите комунисти са спокойни, че ако се наложи, винаги могат да накарат едни български граждани да се сбият с други български граждани, а те да се намесят като национално-отговорна власт и да решат конфликта в своя полза.

Даже не само го измислиха, ами виждаме, че от онзи ден тукашният опит се прилага и от компанията „Янукович и сие”, назначена преди време да управлява Украйна в руска полза. Кашата там е пълна, защото Янукович продължава по всякакъв начин да дава вид, че иска да запази прозападната ориентация на страната и едва ли не има едни и същи цели с протестиращите срещу него, които обаче в същото време би, вероятно за всеки случай. Но тъй като реакцията срещу боя беше силна, ето че той реши да направи по-простото и логично нещо – да докара на спонтанен контрапротест в столицата тълпи хора от населената предимно с руснаци – и съответно силно проруски настроена – източна част на страната.

По този повод сред мен настъпва един момент на тревога, граждани. Започвам да се чудя дали институцията „контрапротест” е наистина уникално българско политическо изобретение, каквито мнения имаше доскоро или ще се окаже нещо като българският чадър – инструмент, само наречен на наше име, но иначе измислен в лабораториите на КГБ и просто пробван от нас в реална обстановка.

За да не си цапат руснаците ръцете, пък и да запазят доброто име, което имат пред света, де, не за друго.

Като гледам начина, по който се използва контрапротестът в Украйна, май наистина и тази работа ще се окаже руска направа. Много ме е яд, все не уцелваме ваксата и не можем да се доредим до челното място в списъка на най-гнусните политически изобретения в света.

Поне в този списък, като не можем в друг.

А виж, със завист мога да кажа, че в този списък далеч пред нас е малката, но достойна Северна Корея, гръмко наричаща себе си Корейска народно-демократична република. От четири думи в това име, трите са абсолютна лъжа, но нейсе, фактът е, че не можем да им стъпим на малкия пръст на корейските другари.

Тази седмица например те безцеремонно разстреляха един изключително опасен враг – Джан Сон-тхек, чичо на великия вожд Ким Чен-ун, завеждащ организационния отдел на ЦК на Корейската трудова партия и заместник-председател на Националния комитет по отбрана. Правилно се досетихте, той е само заместник, защото самият велик вожд и учител Ким е председател, иначе Джан нямаше да е на жалкото второ място.

Та въпросният Джан, оказва се, е човек корумпиран, морално разложен, алкохолик, наркоман и комарджия. Да се чудиш как по време на 50-годишната му вярна служба никой не е забелязал отвратителната му природа. И как се е допуснало изобщо той да се окаже чичо на самия велик вожд и другар Ким. Но явно умело се е прикривал…..

Обаче не е само това. Оказва се, че бившият другар Джан, както следва да се очаква, е напълно разложен не само морално, но и политически, тоест, създал е група с цел „завземане на върховната власт в партията и държавата, сваляне на ръководството на партията и промяна на социалистическата система”.

Това с промяната на социалистическата система особено ми хареса, граждани. То придава дълбочина и логика на всичко, доколкото първите две обвинения не звучат достатъчно убедително – нали въпросният Джан е имал на практика цялата власт в партията и държавата. Но, виж, социалистическата система е друго нещо, тя непременно трябва да се опази – за да не се окаже така, че изведнъж, вместо само отбраният елит, да вземат всички в държавата да се превърнат в корумпирани пияндета, наркомани, женкари и комарджии. Къде ще му излезе краят тогава…..

Западни агенции съобщават, че, след екзекуцията на Джан, в Северна Корея има напрежение и се пораждат дискусии сред обикновените хора. „Внезапният край на Джан ги разтревожи. Ако могат да екзекутират един от най-влиятелните хора в страната, то тогава могат всеки” – смята се, че това разсъждение е поводът за тъй нареченото напрежение.

Не ми се вярва, граждани!

Не ми се вярва, че самите корейци, родени и израснали в онази свободна страна, не са изобщо забелязали досега, че всеки от тях по всяко време най-свободно може да бъде екзекутиран. И не ми се вярва, че някой там може да дискутира подобен въпрос, докато е още жив. Освен ако няма специална поръчка от властите да проведе такива дискусии сред обикновените трудови хора, за да се увери, че всички те правилно схващат посланието – безпрекословно да обичат великия вожд Ким. А чак после същият провокатор да бъде застрелян като враг, подтикващ обикновените трудови хора да водят подобни дискусии.

Ето, затова не можем ние дори на малкия пръст да им се намажем на корейците, граждани.

А толкова много искаме.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: