Едногодишно бебе почина от тежки наранявания, след нанесен му побой. Мъж живеещ на семейни начала с майката,  е извършителят на тежкото...

Едногодишно бебе почина от тежки наранявания, след нанесен му побой. Мъж живеещ на семейни начала с майката,  е извършителят на тежкото...

Приложените към искането на главния прокурор 65 страници документи съдържат прокурорски постановления на Варненската и Софийска градска...

  Сърце, направено от 18 солнички оригами- прекрасен подарък за любим човек! За да ни се вмести в...

Вчера около 07:20 часа, в ж.к. «Аспарухово», водачът на автобус «Соларис» М.И. на 50 г. от гр. Варна управлява превозното средство по ул....

Газова бутилка се е взривила в апартамент във Варна, съобщиха от полицията. Около 14:20 часа вчера е подаден сигнал за пожар в апартамент...

Снимка: архив, Булфото Таксиметровият шофьор Михаил Куртев се призна за виновен за катастрофата на автобусната спримка пред мола на...

След публикацията в сайт номер 1 на Варна Petel.bg за мизерните условия, при които живее баба Тошка в квартал „Боровец“, стотици хора от цяла...

"Атака" има наказателен отряд, който срещу заплащане пали и троши коли на всеки дръзнал открито да критикува лидера Волен Сидеров. Това...

Продукти:
За тесто:
700г брашно
2 яйца
1ч.ч. прясно мляко
1с.л. захар
1ч.л. сол
½  кубче мая
60г краве масло
4- 5с.л. олио

За плънка:
100г кашкавал
100г Пармезан

Приготвяне:
Брашното се пресява. В средата на купчината се прави кладенче. Чуква се едно яйце и се отделя белтъкът от второто. Останалия жълтък се смесва със супена лъжица прясно мляко. Обърква се за да се получи еднородна смес. Маята се стрива в чаша. Добавя се щипка захар, сол и 4- 5 супени лъжици топло прясно мляко. Разбърква се, за да може да шупне и надигне. Към брашното се добавя 60г разтопено краве масло и закваската. Поръсва се една супена лъжица захар, чаена лъжичка сол. Полива се останалата част мляко. Съставките се объркват. Постепенно се налива чаша топла вода. От продуктите се оформя тестяна топка. Полива се 2- 3 супени лъжици олио. Доизмесва се на кухненски плот. Тестото се оставя да втаса на топло един час. Отново се маже с олио и се премесва. Разделя се на четири топки. Всяка се разточва на кора с дебелина половин пръст. Тестеният пласт се реже на квадрати. Кашкавалът се рендоства. В средата на всеки квадрат се слага от кашакавалените трохи. Две успоредни страни се прегъват леко навътре и след това се навива на руло.  Готовите кашкавалки се редят в намазнена тава. Мажат се с яйце. Оставят се на топло да втасат. Поръсват се със стъргоотини Пармезан. Пекат се на умерено загрята  фурна. Изпечените кашкавалки се редят в поднос.

/Поглед.инфо/ Ако се вгледаме внимателно в историята на отношенията между Бойко Борисов и Георги Първанов, ще видим, че те по-скоро приличат на партньорство, отколкото на противоборство.

Жестоки хора отровиха с антифриз котката на сляпа жена във Варна. Историята на възрастната стопанка и умиращото животно обиколи за...

/Поглед.инфо/ „Не виждам нито размествания на пластове, нито разцепване в БСП. Наличието на друга листа извън тази на БСП според мен се очерта като задължителна.

Пловдивчанка сложи край на живота си в понеделник следобед. Тя се простреляла в главата, като поставила дулото на пистолета си в устата....

/Поглед.инфо/ В Банкя никога не съм бил, не знам къде е къщата на Бойко Борисов.

/Поглед.инфо/ Най-много двама от червените депутати могат да започнат да работят за проекта на експрезидента Георги Първанов АБВ, научи "Труд" от източници от БСП. Останалите народните представители ще се консолидират около соцлидера Сергей Станишев.

Установиха самоличността на трупа, намерен в канала под Аспарухов мост, съобщиха за Днес+ от пресцентъра на полицията в морската...

Кои татуировки могат да бъдат премахвани? Професионални, непрофесионални татуировки, перманентен грим, травматични татуировки,...

Седемкратният световен шампион във Формула 1 Михаел Шумахер може никога повече да не дойде в съзнание, твърдят специалисти, цитирани от...

Изложбата на стари снимки „Бесарабските българи: хроника на ХХ век" се състои от автентични снимки от архивите на българските семейства, живеещи на територията на Одеска област, в украинската част от Бесарабия. Младите българи от БМК "Актив" са събрали тези снимки от българските села на Болградски, Саратски, Измаилски, Тарутински и Арцизски райони.

На 18.01.2014 г. Българското училище в Сейнт Луис организира за втори пореден път Поетична вечер. Тази година тя ще бъде посветена на българската поетична класика.

/Поглед.инфо/ Не съм се замислял откъде Волен Сидеров има толкова пари.

/Поглед.инфо/ Случаят с отвличането на дъщерята на Евелин Банев-Брендо вече е разплетен от МВР.

Навсякъде по Черноморието се изсичат гори и се строят небостъргачи буквално на плажа! А в Камчия досега запазваха максимално природата! Това беше единственото кътче на българското Черноморие, където е безкрайно чисто, спокойно и зелено! Досега! Противно на всякакви закони, Камчия стана частна собственост. Оттук нататък не ни остава нищо, което да опазваме. На написания до господин Цацаров сигнал, няма никаква реакция.

Продължавеме с пътеписа на Бале за пътуването му из Индия, който по обективни причини от днешната пета част се превръща в Пътепис Шри Ланка. В първата част тръгнахме от Берлин, през Бомбай, стигнахме Кочи. После пътуването ни продължи с влак шеста класа от Алува до Алепей, а за последно освен Алепей, разгледахме и местните влажни зони, наречени Backwaters. За последно се срещнахме с известния и на нашия сайт пътешественик Веско Петров, пихме бира с него и заминахме за  Шри Ланка. Днес ще продължим с Негомбо и Канди в Шри Ланка.

Приятно четене:

Пътепис Шри Ланка

част пета от Пътепис Индия

Негомбо и Канди

Разхождайки се с бирчки в ръка, достигнахме до едно кръстовище. В средата на кръстовището имаше бял пластмасов стол, а на стола седеше мъж по потник, който се беше напил като гъдулка. Имаше и “паважна екзема”. Около пияницата се бяха насъбрали 15-20 човека и се опитваха да го освестят. Ние не бързахме за никъде и поспряхме, да позяпаме сеир. Ицо реши да попита някой от навалицата къде се дават мотори под наем, пияницата обаче чу за какво става дума и изломоти, че той самият дава отлични мотори под наем. Поведе ни на зиг-заг през някаква сумрачна задна уличка,като през цялото време се подпираше, за да не се пльосне пак на земята. Накрая стигнахме до един гараж, където нашият почерпен приятел държеше собствения си мотор. Явно беше решил да изкара някой лев в бързината. За съжаление обаче се оказа много алчен и с Ицо не се спогодиха. По-нататък видяхме табела пред една къща, че се дават мотори. Беше вече затворено, но в двора се мотаеше едно дете и ние му подвикнахме да извика татко си. Таткото се казваше Фернандо и беше много симпатичен. Договориха един мотор за утре и тръгнахме да вечеряме. По път към района с ресторантите, група старци, клечащи пред един дюкян ни предложиха марихуана, но ние им отказахме и опитахме да им обясним на английски за пораженията, които наркотиците причиняват върху човешкия организъм.

Ресторантчето беше доста созополско, цените надути, а храната – калпава. Всичко това подсили усещането за неекзотичност и леко се потюхкахме, че не си стояхме в Индия. Навръщане минахме по заобиколен път и даже май разменихме реплики с група местни келеши.

Вечерта в квартирата Ицо направи импровизирани снимки за индийски визи с Айфона, на мъждивата светлина на крушката. Поприказвахме си малко на заспиване и сме откъртили.

Когато се събудих, от Ицо и Баева нямаше и помен. Според плана, трябваше да са минали през Фернандо за мотора и да са отпрашили към Коломбо, да търсят индийското посолство. Аз се поизлежавах половин час, но подтикван от присъщото ми любопитство, станах и тръгнах да видя тъпото

Негомбо

на дневна светлина.

Наблизо имаше плаж

Тъй като не съм голям любител на плажовете, реших директно да се отправя към автогарата и да хвана рейс за самото сърце на Шри Ланка – града Канди, бивша столица на Планинското кралство. Първо, че “Планинско кралство” ми звучеше много интригуващо и второ – приятелят ми Василий ми беше казал, че в града Канди има някакъв изумителен темпъл, в който съхраняват автентичен зъб от Буда. Речено – сторено. Тръгнах пеша в една посока, с намерение да стигна до автогарата. По път видях машина за пари и изтеглих още, защото (за разлика от Индия) бай шриланкаджия грам не се свени да си поиска. Стана ми зверски горещо и спрях един тук-тук.

Шофьорът ми поиска много тлъста цена и аз пробвах да се попазаря. Този дори и не си даде труда да ме чуе. Направо ме наруга на шриланкански и даде мръсна газ на тук-тука. Спрях следващия. Той ми каза още по-дебела цена и от първия, но аз спечен от неуспешния опит за пазарене, се намърдах вътре, барабар с куфара, раницата и усещането, че съм ебати будалата. Тук-тукаджията обърна и потегли натам откъдето идвах. Мина точно покрай квартирата, сякаш за да ми покаже, че съм трамбовал в жегата абсолютно напразно.

Автогарата отново ми напомни за българската провинция

Единствената разлика (а може би не) бяха амбулантни търговци, които обикаляха с кошове наоколо и шумно предлагаха закуски, от непознато за мене естество. Открих рейс за Канди, купих си билетче и се намърдах вътре. Очевидно водачът на рейса за Канди беша някакъв саундманиак, защото в рейса имаше 6 големи трилентови колони плюс поне още 20 малки говорителчета. Търговците също се качиха и започнаха да рекламират на висок глас закуските си, за ужас на млада двойка западняци, които седнаха пред мене. Освен западняците, всичко друго си беше парцалив бай мангал от местен произход. След като тия с кошниците приключиха с дефилето, шофорът запали и потеглихме с висока скорост по посока на Планинското кралство. Слънцето грееше ослепително, природата беше пищна и зелена, по всичките безброй колони гърмеше “Бони М” и аз за първи път се почуствах весел и щастлив в Шри Ланка.

Хубава зелена природа

Река, в която се къпят някакви хора

След известно време пристигнахме в града

Канди

Автогарата и гарата бяха една до друга и имаше голямо струпване на хора.

На автогарата в Канди

Всички нещо крещяха, рейсовете бибипкаха, тук-туци се провираха насам-натам, просяци ме атакуваха, устата ми се напълни с прах, а темето ми се изпоти от жаркото обедно слънце. Метнах се в един тук-тук и казах: “Карай към някое хубаво и евтино място, където да се настаня!”. Тук-тукаджията беше много разговорлив и пътуването протече приятно.

Отдалчеихме се малко от автогарата, в посоката, от която бях пристигнал с рейса, свихме наляво и започнахме да катерим една много тясна и почти отвесна уличка. Освен че беше много стръмно, непрекъснато имаше завои и аз се чудя как тоя тук-тук се справи с изкачването и как не се обърна. След малко спряхме пред

чудно хубава квартира,

която беше много евтина и имаше огромно фоайе. Едната страна на фоайето беше изцяло остъклена и разкриваше изключителна гледка от върха на нашия баир, към още няколко баира. По баирите растяха високи палми, а между палмите имаше сгушени къщички. Вечерта, когато небето стана тъмносиньо, прозорчетата на къщичките светнаха, а някакви насекоми, присъщи за тропическата джунгла, започнаха да издават разнородни звуци.

Както и да е, аз таман пристигах и беше още обяд, така че се разплатих с тук-тукаджията и се разбрахме да ме вземе следващата сутрин, за да ме метне до ботаническата градина. Теглих си един душ и полегнах малко, да презаредя батерията.

Фоайето на квартирата

Другата част на фоайето

Отворената врата в дъното е моята стая, също с изглед към баирите

Изгледът от прозореца

Стаята с моите партакеши и насраната от гълъби раница

След като се належах, прехвърлих си снимките от апарата на компютъра и проверих събитията от Фейсбука, станах, обух джапанките и поех по надолнището към града.

Хазяинът ме светна на един по-кратък път (пътека), който беше много приятен, а и не минаваха коли. Планът за следобеда беше да разгледам центъра, да ям нещо типично за региона, да посетя знаменития храм със зъб от Буда, да открия мястото, откъдето можеш да снимаш храма от високо и да го снимам, да си купя една торба ледена бира, да седна във фоайето на квартирата и да се натаралянкам като прасе.

Пеша стигнах до

центъра на знаменития град Канди – столицата на древното планинско кралство

Центърът беше пълна тъпня.

Жега в центъра на Канди

Канди

Помотах се, но бързо ми доскуча и питах един минувач къде може да се хапне вкусна храна. Помолих го обаче да ми препоръча заведение, където се хранят местни, а не туристи. Човекът се оказа услужлив и реши направо да ме заведе. По път ми разказа някаква заплетена история за това къде живеел, какво работел, колко деца имал и т.н. Историята не ме грабна и веднага я забравих.

Ресторантчето

изглеждаше прилично и се настаних на втория етаж. Поръчах си. Храната се забави изключително дълго. Беше гадна на вкус, но за сметка на това – скъпа. Не можах да я изям и я зарязах. Долу съответно ме чакаше нашият човек със заплетената история. Не могъл да си тръгне, докато не разбере доволен ли съм от ресторанта, който ми е препоръчал. Уверих го, че съм си облизал пръстите, и че по-вкусни зеленикави каши не съм вкусвал през живота си. Човекът остана доволен, сбогувахме се и се разделихме.

Втората задача беше да посетя

храма, в който има зъб от Буда

Пред храма ми взеха хиляда и кусур рупии, както и джапанките. В замяна ми дадоха билет и малък компакт диск с картинка на храма, в който има зъб от Буда. Плочките пред храма се бяха напекли до червено и ми изгориха табаните. Това засили допълнително чувството на разочарование от тъпия център и гадната храна. В храма имаше златни орнаменти и мангалести будисти, които седяха на земята.

Орнаменти

Будисти

Имаше и туристи с фотоапаратчета. Попитах туристите къде е тоя прословут зъб, но те отвърнаха, че нямат представа. Будистите пък не ми обърнаха никакво внимание. Най-накрая един уредник ми каза, че сега е 3 часа, а зъба го показвали след 6. Направо побеснях. Съжалих горчиво за рахосаните рупии и изгорените табани. Тръгнах бързо да търся мястото, където може да се снима храма със зъб на Буда от високо.

Лутам се в търсене на изхода на злополучния храм, в който показват зъб на Буда след 6 часа

Най-накрая успях да изляза и попитах един тип къде е това място, където могат да се направят красиви снимки на храма отвисоко, каквито съм видял в Интернет. Той не знаеше и ме поведе към група паркирали тук-туци. Шофьорите пообсъждаха оживено нещо на чепения си език и един млад ми каза, че ще ме закара на мястото, където има хубава гледка и мога да направя снимки от високо. На въпросното място се бяха насъбрали измамници, които ме обградиха.

Шриланкански измамници, които ме атакуваха с оферта да им купя боклуците

Снимките от високото място станаха отвратителни и нямаха нищо общо с тези, които бях видял в Интернет. Освен всичко измамниците бяха толкова досадни, че накрая си купих от тях две тенис-фланелки с изображение на слон.

Тръгнах пеша надолу, да търся супермаркет с бири. Подминах едни големи гипсови камбани или нещо подобно, както и тук-тук, на който пишеше “Че Гевара”. Долу попитах три жени с чадъри къде има супермаркет. Те ми казаха да ходя по посока към ушев, там да свия вдясно и пак да питам.

Ушев

С малко лутане намерих супермаркета. Той беше просторен и прохладен и аз много се зарадвах, че ще си купя ледени бири. Обиколих го три пъти, но освен фиде, швепс и перилни препарати, нищо друго не намерих. Обърнах се към младежа, който сортира рафтовете и го помолих да ми покаже бирата. Младежът ме заведе до една тежка врата, която беше омотана с вериги и катинар. Откючи катинара и размота веригите. Зеленясали стълби водеха към мазе, осветено от мъждива лампа. Младежът ми посочи надолу. Аз тръгнах, а той трясна вратата зад мене и се чу дрънчене на вериги. Направо изтръпнах. Сега ще ме убият, защото искам да консумирам спиртно питие! Оказа се доста по-прозаично.

В мазето имаше пункт за бира и космати мъжаги се бутаха пред касата. Аз си взех 6 големи бутилки и се измъкнах през някакъв друг вход, който излизаше изпод земята и се падаше на 30-40 метра от официалния вход на супера. Вече ми беше писнало жестоко от миризливия град Канди – столица на планинското царство, затова си взех един тук-тук и му казах да кара директно към квартирата с хубав изглед и просторно фоайе. На входа му оставих бакшиш и го спазарих да ме вземе рано сутринта и да ме закара до ботаническата градина.

Във фоайето вечеряха двама французи – гаджета. Аз опитах да се запозная с тях и да ги убедя да пием, но те се мляскаха и си отидоха в стаята да правят секс. Пробвах Интернета, но той беше толкова мижав, че не ставаше за ползване. Накрая реших да си пия сам и да се наслаждавам на гледката от прозореца. Пуснах си емблематичната сръбска песен “Появи се дуга” и пратих няколко възторжени пиянски смс-а на приятелите в София.

На следващата сутрин тук-тукаджията ме чакаше пред входа и директно подкара към прословутата

ботаническа градина

В огледалцето се вижда свежата физиономия на личния ми шриланкански тук-тукаджия

Ботаническата градина в град Канди безапелационно спечели приза за най-тъпо изживяване в красивата столица на древното планинско царство. Взеха ми пак 1000 рупии, а вътре – дървета. Абсолютно същите дървета като тия вънка. Помотах се с надежда да открия нещо интересно, ама ядец! Дървета, батенце. Чинари.

Най-накрая открих един въжен мост, та ходих да се полюлея на него, колкото да не съм капо.

Мост

Омерзен от цялата тази тъпотия, бързо изтичах навън, където заварих моя тук-тукаджия в компанията още няколко тук-тукаджии. Казах му да кара светкавично към нас, защото искам да си събирам куфарите и да се махам от това миризливо планинско царство.

По път обаче забелязах един интересен храм и спряхме, за да го разгледам.

Интересен храм

Събух джапанките и разгледах интересния храм

Макар че интересният храм беше много интересен, аз бях твърдо решен да си тръгна час по-скоро от града Канди. С тук-тука продължих до нас, където си събрах куфарите и директно подкарахме към гарата, за да хвана първия влак обратно към Негомбо.

Тлъст ушев ни бави по път за жп-гарата

Тлъст ушев ни бави по път за жп-гарата

Очаквайте продължението

Автор: Бале

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Шри Ланка – на картата:

Шри Ланка

Още пътеписи от близки места:

1. Пътепис Индия (4): Веско Петров и Шри Ланка
2. Пътепис Индия (3): Алепей и Керала Backwaters
3. Пътепис Индия (2): От Алува до Алепей
4. Пътепис Индия (1): През Бомбай до Кочи
5. Фото–пътепис от Самара, Русия
6. От тук до Венеция – балкански пътепис
7. Ден без пътепис
8. Днес няма да има нов пътепис…
9. Днес няма да има нов пътепис
10. Тайланд, будизъм и цветя !
11. Израел – един предвоенен пътепис – част трета
12. Израел – един предвоенен пътепис – част първа

Фалити или обединения на хранителни вериги, които работят у нас, очаква Милош Ристич, изпълнителен директор на "Карфур" за България, пише...

Нинов е работил 20 години в химическия комбинат във Видин, но скоро след като предприятието е затворено започват неговите проблеми с...

Осъден убиец от Охайо ще бъде екзекутиран по принципно нов начин днес, пише "Дейли Мейл". Неговите адвокати протестират, че смъртта му може...

/Поглед.инфо/ Висшият съдебен съвет ще направи нов опит да избере софийски градски прокурор, предаде БГНЕС.

/Поглед.инфо/ Георги Първанов ми заяви, че не се е виждал с Бойко Борисов от дълго време. Това заяви пред Нова телевизия главният редактор на вестник "Галерия" Кристина Патрашкова.

/Поглед.инфо/ Георги Първанов искаше да влезе в ролята на изключен от БСП, за да може да бъде героизиран. Този негов ход беше разгадан от ръководството на партията.

Две земетресения са регистрирани тази нощ северозападно от Тополовград, сочи справка в сайта на Европейския сеизмологичен център. ...

Поради профилактика и неотложни ремонтни дейности на съоръженията за доставка на електроенергия, днес - 16 януари - четвъртък, без...

/Поглед.инфо/ Конкурсът за митнически шефове е на финалната права. Сред кандидатите, които минаха успешно първото сито от конкурса, преобладават бивши началници, заемали апетитни постове през годините.

/Поглед.инфо/ Странен шум, прискърцвания, отваряния и затваряния на врати, стенания и шепот. Това са само малка част от мистериозните звуци, които ден след ден чува младо семейство от Варна, пише "Всеки ден".

/Поглед.инфо/ Фалити или обединения на хранителни вериги, които работят у нас, очаква Милош Ристич, изпълнителен директор на "Карфур" за България.

Напълно е възможно светът да се спаси от рака, само дето фармацевтичната мафия крие това, твърди в интервю за "Телеграф" американския...

Мистериозно починал млад мъж спаси три живота. В началото на годината 32-годишният Борис Богданов от Попово почина при неизяснени...

/Поглед.инфо/ Пържените картофи, чипсовете и някои видове пуканки са изключително вредни за здравето. Това съобщиха шведски учени в свой доклад на проведеното наскоро извънредно заседание на Световната здравна организация (СЗО) в Женева.

/Поглед.инфо/ Българка с остро перо отговаря подобаващо на англичаните и тяхната истерия във връзка с падането на забраната за работа на източноевропейци във Великобритания от 1 януари 2014 г.

Фондация „Елизабет Костова” (ФЕК) обявява четвърти конкурс за участие в преводаческа резиденция в САЩ

Двубоят на Григор Димитров от втория кръг на Australian Open бе отложен заради горещините в Мелбърн, Австралия. Най-добрият ни тенисист...

Бедността и мизерията са навсякъде около нас. Колкото и да ни се иска да не мислим за това, фактите показват, че твърде много хора у нас...

/Поглед.инфо/ Директорът на Международния Валутен Фонд, Кристин Лагард, предупреди относно нарастваща опасност от дефлация, която може да окаже негативно въздействие на възстановяването на световната икономика, пише Financial Times.

/Поглед.инфо/ Гена Трайкова успя да стигне до важни фигури в НАСА. Водещата на новините по Би Ти Ви пътува до САЩ, за да научи детайлите за включването на "Излел е Дельо хайдутин" и Валя Балканска в диска с космическа музика на "Вояджър", пише "Стандарт".

Гранатата, която взриви БМВ с бургаска регистрация в събота във Виена, не е гръмнала случайно. Експлозията е трябвало да заличи следите от...

Пламен Асенов

08. 01. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=67

Знаете ли, че обемът на конуса или пирамидата е една трета от този на цилиндъра или призмата със същата основа и височина? Вероятно не – но философът Демокрит, живял в Гърция преди около 2 400 години, го знае, защото пръв го е открил. Той знае също, че Земята е кръгла, а не плоска, нещо, което ние смятаме за откритие на Ренесанса. Знае, че светът се състои от атоми, защото така твърди неговият учител и приятел Левкип. Знае, че да мислиш е по-добре, отколкото да не мислиш и да знаеш е по-добре, отколкото да не знаеш. Не можем да му се намажем на малкия пръст, казвам ви, той знае изумително много неща – и знаете ли защо? Баща му е изключително богат човек, който му оставя огромно наследство, а Демокрит, който пък е изключително любознателен човек, продава всичко и харчи парите, за да обикаля света и да учи от най-учените хора.

Демокрит, История в минути

Виждали ли сте някога атом? Със сигурност сте виждали неща, създадени от струпване на атоми – кокала на кучето, гадния дъжд, който валя вчера, банкнотата от 1 000 долара, която намерихте случайно, изобщо – всичко, което виждате, пипате, ядете, пиете, включително собственото ви тяло, чрез което виждате, пипате, ядете, пиете Но отделен атом никога не сте виждали, освен ако сте имали късмет да ви пуснат до силен електронен микроскоп и да сте погледнали през него. Атомите са невидими. Те съществуват в празното пространство, винаги са били там и винаги ще бъдат. Те се движат постоянно и го правят по някакви техни си правила, по размер и форма са безкрайно много видове. За масата им самият Демокрит казва: „Колкото са по-невидими, толкова са по-тежки”. Различните неща, от Слънцето до песъчинката, се получават от струпването на много атоми на дадено място. Свойствата на нещата пък се определят от характера на атомите. Например атомите на металите са тежки и твърди, образуват самите метали, като се закачат един друг с кукички. Атомите на водата пък са гладки и хлъзгави, атомите на солта са остри, атомите на въздуха са леки, въртят се и проникват във всички други материи.

С всички тези и още много подобни визии са изпълнени фрагментите, достигнали до нас, от основната теория на тъй наречените атомисти, група древногръцки философи-материалисти, които още през V-ІV век преди новата ера напипват парченца от тъканта на битието. Част от тях съвременната наука потвърждава, друга част отхвърля, на трета просто се смее – но при всички случаи изпитва благоговение към Левкип, за когото се смята, че пръв развива атомистичната идея, и особено към Демокрит, който я обобщава и систематизира в нещо като стройно учение.

История в минути

Демокрит е известен като „смеещият се философ” – за разлика от Хераклит, който пък, постоянно мрачен и навъсен, е наричан „плачещият философ”. Остава да познаете кой от двамата играе ролята на оптимиста и кой – на песимиста. Не е трудно, ако знаете, че Демокрит се хили постоянно, защото се смее на човешката глупост, която непрекъснато вижда навсякъде около себе си. Не си измислям, такава е информацията, достигнала до нас от древността. Нали се сещате колко трябва да му е писнало от идиотщини, че де мине отвъд границата на търпимост и, вместо да оплаква незавидната съдба на човечеството, той да и се присмива. Не знам дали и доколко това има отношение към факта, че някъде около средата на V век пр. н. е. Демокрит се ражда, расте и голяма част от живота си прекарва в Абдера, тракийски град на устието на реката Нестос или Места, чиито жители са считани от древните гърци за най-глупавите хора на света. Не знам с какво са го заслужили, но ако съдим по смеха на Демокрит – нищо чудно да е така. Самият той обаче изпъква с обратното и се превръща в един от най-умните хора на своето време. Как става това ли? Баща му е много богат, дори изключително много. За доказателство се сочи, че при един от походите си в Гърция самият персийски цар Ксеркс отсяда в неговия дом. Не знам дали изобщо сме способни да си дадем сметка що за дом би трябвало да е това и що за колосална организация на доставки и кухни, на слуги и стражи, на танцьорки, музиканти и всякакъв друг персонал изисква подобно посещение. Но важното е, че Ксеркс, както се твърди, като един от знаците си на благодарност за гостоприемството, оставя някои от своите образовани маги за учители на малкия Демокрит. Така започва голямото учене. Но Демокрит наистина е ненаситен и Гърция му идва тясна откъм знания, затова след смъртта на баща си, като получава своята част от наследството, философът тръгва по далечни земи да търси още. Липсва години наред и обикаля места, които са буквално на ръба на познатия тогава свят – след Персия и Вавилон, където си говори с халдейските мъдреци, стига до Индия, сред местата на похода му после се споменава Етиопия, със сигурност се знае, че прекарва доста години, може би поне пет, в Египет, където учи при жреците. На връщане остава в Атина, където се предполага, че слуша Сократ и вероятно се запознава с Анаксагор. След което се завръща в родната Абдера и живее там до края на дните си, които се оказват дълги, пълни с творчество и приключения.

История в минути

Най-важно е не всеобхватното знание, а всеобхватната способност за разбиране – това е един от сериозните изводи на Демокрит, придобит по време на неговия голям поход за завладяване на световното знание. Тази негова мъдра мисъл е стигнала до наши дни от иначе почти напълно унищоженото му наследство, оставено под формата на книги от  различни области – физика, астрономия, математика, етика, медицина, техника, музика. Според Диоген Лаерций, древният биограф на великите философи, трудовете на Демокрит са общо около 70 на брой. До нас обаче не е достигнал нито един цял, а само около 300 фрагмента. Така или иначе, след странстванията си Демокрит се връща в Абдера, вероятно с идеята, че сред глупаците ще има повече спокойствие да превърне знанието в мъдрост. Отначало обаче никакво спокойствие няма. Местните власти започват процес срещу Демокрит за „разсипничество”. Тогава това е сериозно престъпление и делото е провокирано от факта, че той, вместо да увеличи бащиното си наследство, го е пропилял. Налага се специално освидетелстване, за да признаят градските власти, че, като е използвал парите за учене, човекът не ги е пропилял, а ги е похарчил с полезна цел. Изобщо, доста анекдоти се разказват за живота на Демокрит. Например известно е писмото, което някои граждани на Абдера пишат до прочутия античен лекар Хипократ с молба да дойде и да спаси Демокрит от лудостта, която го е обзела. „Забравяйки за всичко и най-вече за самия себе си, той бодърства нощем като през деня, смее се на всяко нещо – голямо или малко, и смята, че целият живот е едно нищо” – така група умни абдерци описват симптомите на душевната болест, обзела техния домашен философ. Хипократ пристига възможно най-бързо, но и бързо си тръгва, като ги успокоява. Оказва се, че Демокрит всъщност играе ролята на луд, за да разбере в детайли какво е усещането, защото в момента пише книга, посветена на лудостта. Колкото до постоянния му присмех към всичко и всички, според Хипократ това е проява не на безумец, а на „велик мъдрец, който е изследвал и уловил същността на човешката природа и се надсмива над безплодния живот”.

История в минути

Има обаче и доста истории за Демокрит, за които изглежда малко вероятно да са се случили точно с него – било поради характера му изобщо, било поради характера на неговото учение. Например някои твърдят, че в даден момент от живота си, за да се посвети наистина само на осмислянето на нещата, Демокрит се ослепява сам. Това не ми звучи логично, като се имат предвид основните положения от етичната му система. Като изхожда от теорията, че светът се състои от атоми, в етичната система Демокрит постулира  че крайната цел на живота е постигане на състояние на блаженство и невъзмутимост на духа, наречено „евтимия“. Това според него става чрез умерено количество удоволствие и въздържание – омразата, агресията и невъздържаността само пречат. А едва ли самоослепяването, което е крайна форма на невъздържаност, може разумно да се впише в подобна мисловна и житейска нагласа. Разбира се, не съм категоричен, защото по отношение на доста неща в живота сегашните и тогавашните представи са различни. Например днес не бихме обърнали особено внимание на отношението на Демокрит към боговете, което е почти атеистично – те са изтикани в периферията на философската му  система и сами зависят от атомите, а не атомите от тях. Това още приживе му спечелва много врагове, включително лично Платон е силен противник на материалистическите теории на Демокрит, затова и още в античността започват да се унищожават негови съчинения. Иначе самият философ живее наистина до дълбоки старини. Някои смятат, че Демокрит умира на 90, други казват, че доживява до 104, дори до 109. Но има ли значение кога точно ще се разпаднат атомите на твоето тяло, ако атомите на духа ти останат живи завинаги?

История в минути