/Поглед.инфо/ След огромния скандал в студиото на Нова телевизия и разкритието на Николай Бареков, че е бил помолен от Делян Пеевски да назначи Люба Кулезич на работа в ТВ7, Агенция ПИК потърси за коментар Пеевски.

/Поглед.инфо/ След огромния скандал в студиото на Нова телевизия и разкритието на Николай Бареков, че е бил помолен от Делян Пеевски да назначи Люба Кулезич на работа в ТВ7, Агенция ПИК потърси за коментар Пеевски.

Гледайте тук награждаването на новия шампион! Станислас Вавринка - шампион на Australian Open! Малцина даваха шансове на Стан преди началото на...

Община Варна призовават гражданите, собствениците и ползватели на търговски обекти и офиси да почистват от леда тротоарите пред...

Ден след учредяването на партията „България без цензура” чисто новият политик Николай Бареков потвърди направо нецензурно „мръсно старата” истина, че само един богаташ може да си плати лукса да говори от името на бедните в името на собствен политически проект- колкото и да е доказано съмнително проектът да е лично негов.

Но как да споря с чисто нов политик, забогатял от журналистика- спестявал по думите му цели 20 години, при положение, че съм в журналистиката доста по-отдавна от него и не съм научил как се вадят от спестовния журналистически джоб такива несметни богатства за политически проект, подсказващ ( при неговия свръхлуксозен начин на живот по френски курорти , нагизден с часовници за по десетина хиляди лева и т.н.), че всъщност трябва да имаш много,много повече на разположение за харчене, след като с лекота плащаш лично за наем за зала 1 на НДК и за 200 автобуса от цялата страна.

Но кой съм аз, пазаруващият от години от магазините за дрехи втора упортеба мизерник, в сравнение с такъв талант в забогатяването от журналистика!

Глупак, като мен, най-много да се похвали, че недоходоносният му блог- един наистина чисто личен проект- е цитиран в световни по своето влияние медии както никоя българска медия. Но грешката ми е, че не се бях сетил да спестявам като бивш главен директор на БТА, главен редактор на национални всекидневници и най-вече като журналист на свободна практика (т.е. безработен) през общо 14 от 24 години свобода и демокрация в България.

Малцина са в историята спекулантите с нещастието на бедняците, превърнали се в техни водачи, които също са били пролетарии и в това това отношение Бареков не просто спази традицията, но я обогати с непрекъснатото повтаряне с каква лекота вади от собствения джоб десетки и стотици хиляди левове, за да служи на бедните.

Дотук- нямаме новина. В амбицията си да закопае водещата на Нова телевизия Люба Кулезич обаче новият политик каза наистина нещо ново: за първи път в национален телевизионен ефир той сподели ориентировъчната цена на инвестирането в оформянето на общественото мнение. Бившият началник на Кулезич разкри (търговската тайна), че на ТВ7 предаването й е струвало месечно 48 000 лева.

Какво означава тази сума като индикация за вложенията в една медия, която по онова време беше (поне) шесторазрядна по приходи от реклама? За водеща телевизия с многократно по-големи постъпления от реклама това би било стандартна сума, но за кретащата тогава на 6-то или 7-мо място по този показател ТВ7
отговорът е еднозначен: това са огромни пари, които „някой” е инвестирал. Иначе казано, Бареков издаде косвено най-голямата тайна на съзаклятието в тази пропагандна война.

Умножете тези 48 000 лева като ориентир по аналогия няколко пъти като разходи за други подобни предавания в същата телевизия, а после ги съберете по месеци и години и ще видите, че става дума за средства, които могат да бъдат доказани като резултат от печалбата на това предприятие толкова, колкото Първанов може да оправдае произхода на парите за някоя от луксозните му пушки (поне една от които лъсна чрез снимка на непълнолетния му син, позиращ в интернет), струващи приблизително едногодишната му заплата- защото „някой” също е инвестирал чрез тях.

Чрез този компромат Бареков постигна целта си да дискредитира водещата, с която и моя милост изпадна в конфликт с твърдението си, че цената й да работи за Бареков и компания е 3 000 лева седмично- за което на 1 април 2012 г. си навлякох изключително злобна тирада от нейна страна без право на отговор в повереното й предаване.

Понеже чух сега от Люба Кулезич да казва, че при допусната грешка, подведеният от източника си журналист просто може да се извини, също се извинявам днес: явно съм подведен и цената може да е била доста по-голяма от въпросните 3 000 лева при положение, че споменатите днес от бившия й началник големи пари само формално би трябвало да се делят на „екип от 12 души” (доста колеги са преминали през онова предаване и знаят, че истината е много по-скромна от гледна точка на ПОСТОЯННИЯ размер на екипа, често спихвал до няколко души и вечно страдащ от липса на попълнения при непрекъснато текучество на напускащите ).

Ако оставя настрана тази подробност, която обаче не мога да подмина с мълчание, след като ми беше отказано категорично правото на отговор тогава, от луксозния нов защитник на бедните и онеправданите обобщаващо получихме потвърждение на циничната максима: за каквото и да говорим, винаги става дума за пари. Твърдението му, че те са си негови ( което, при банкерските му връзки, той без проблем ще докаже с пропагандна цел, както показа и договор за някакви си 6 хиляди лева заплата в ТВ7), не ги прави честно спечелени. Това автоматично прави нечестно и харченето им в лично качество за уж обществени нужди.

Вместо да си посипе главата с пепел, както с лекота направи при преобръщането си срещу Борисов (с надежда да откачи от себе си неудобното минало), Бареков посипа имена на хора, които едва ли са очаквали да бъдат споменати публично в съответния контекст, защото не са го упълномощавали да ги използва в своята война ( като Тошо Тошев, Мартин Радославов, Венелина Гочева и т.н.). Дано поне фактът на тази негова безпардонност светне предупредителната лампа за онези, които са се наели в момента да бъдат част от популисткия му проект и да проумеят, че подлежат на омаскаряване със задна дата.

Както се видя, декларацията на Бареков от екрана на Нова тв, че е готов да мине през политически трупове, с което се надява да се хареса на жадните за справедливост избиратели, всъщност се отнася и за журналистически погребения, на които би танцувал (ако има начин- както например стори спрямо мен след като напуснах БиТиВи) по пътя към целта, за която има средства.

Погребалните агенти, които са го наели, трябва да са наясно, че и на тях не би простил. Гробокопачът на капитализма с нечовешко лице е яхнал вълната и с размахана (фурнаджийска) лопата демонстрира на своите създатели какво ги чака, ако му паднат!

Share on Facebook

/Поглед.инфо/ Първоначалната идея за създаването на АБВ е подменена и движението на Георги Първанов се превръща в патерица на ГЕРБ. Това заяви в интервю на bTV зам.-председателят на парламента Мая Манолова.

Обстановката във Варна е извънредна, най-вече заради повсеместно падналите клони и разцепените дървета, коментира шефът на общинския...

/Поглед.инфо/ Ние не се месим в процесите в БСП. Те сами ще се разцепят. Това заяви пред bTV депутатът от ГЕРБ Цецка Цачева.

/Поглед.инфо/ Не съм ходила на никакви екзотични дестинации с Волен Сидеров, докато бях част от "Атака". Това заяви в интервю за БТВ бившият депутат от "Атака" Калина Крумова, която стана част от партия Движение "България без цензура".

/Поглед.инфо/ Още имам страх за живота си и имам денонощна охрана. Това заяви в интервю за bTV лидерът на БАСТА и бивш министър на земеделието в кабинета "Борисов" Мирослав Найденов.

Само за няколко часа – от тази сутрин до 11,30 часа, граждани са подали 33 сигнала във връзка със зимната обстановка във Варна, по които се...

Само няколко минути след като „Петел” пусна клипа със закъсалото на плажа до трета буна Волво, стана ясно, че колата е на Мишо Шамара....

Нали ги знаеш тези лампи пред къщи и учреждения, които светват, щом някой попадне в поверения им обсег? Безсмислено е да се хабят през цялото време, ако няма на кого да послужат. А нали ги знаеш и милионите улични лампи, които обаче светят през съвсем цялото време – дори и никой да не е наоколо? Е, най-сетне някой е събрал 2 и 2 и е получил правилния отговор: Tvilight. Базираната в Холандия компания е измислила системи за интелигентно улично осветление, които пестят и енергия, и вредни емисии. И добре че са го направили, защото необходимата за захранване на 91 милиона улични лампи в Европа енергия коства над 10 милиарда евро в човешки пари и над 40 милиона тона въглероден диоксид в зловредни изпарения. За сравнение, това е еквивалентът на 20 милиона коли. Всичко, на годишна база.

Като всяка уважаваща себе си система, тази на Tvilight комбинира хардуер и софтуер: първият е представен с малък, интелигeнтен модул, който включва сензори, безжична комуникация и димер, а вторият контролира уличното осветление, мониторира разхода на енергия и анализира трафика. Светлините се самонамаляват в ненатоварените часове на денонощието, но, ако засекат пешеходец, колело или кола, веднага светват в пълния си блясък.

Така, без обществената сигурност да бъде застрашена ни най-малко, иновацията на  Tvilight би могла да намали разходите за енергия с до 80%, а тези за поддръжка с до 50%.

Ако отново се обърнем към оптимистите в душите си, представяме си как в скорошен ден в България не само има работещо улично осветление, но и то е от интелигентния вид.Ето съвсем примерно preview:

Виж кои са 2-мата големи победители на Sustainia, а ето и за категории „Храна“, „Мода“, „Транспорт“, „Образование“, „Енергия“ и “Здраве”.

—

Sustainia

/Поглед.инфо/ Дербито в Нова между Бареков и Кулезич се разгаря. "Люба, ти ми крещеше, че Бойко Борисов отказва да ти гостува в студиото! В един момент ти ескалира и каза, че си директор на държавата", разкри преди минути Бареков. И допълни, че тя си е писала SMS-и с Цветан Василев.

Огромно дърво е паднало на Шишковата градинка и е покрило по-голямата част от нея, видя репортер на Petel. В съседство пък дърво се е...

/Поглед.инфо/ "Аз също обичам Б.Б. Но той ми изневерява с Любица К. И вече това не се търпи. Обяснението на един премиер към една журналистка в любов е нещо доста лично, съкровено и истинско. Но и показва докъде са стигнали журналистите, за да получат гостуване". Това заявява Мартин Карбовски в коментар за сайта "Лентата".

  За някои неща няма логично обяснение. Точно такъв е случаят с това закъсало Волво на плажа до трета буна. Необичайните кадри са качени...

/Поглед.инфо/ СЛЕД КАТО разрешаването на конфликта в Сирия се оказа непосилен за международната общност, а големите геополитически играчи продължават да нямат верен ход, със задачата най-после се зае депутатът от БСП Страхил Ангелов. Той отиде като частно лице на неофициално посещение, което се оказа все пак достатъчно представително, за да се води стенограма на разговорите и сирийската телевизия да излъчи кадри от него.

/Поглед.инфо/ Проблемът на политическата власт в Америка се изразява в постоянната й необходимост да си намира враг.

снимки: Румен Сарандев Зимата напомни за себе си, като ни показа на какво е способна. След валежите от дъжд вчера и през цялата изминала...

Около 20-ина души са пострадали при пътен инцидент снощи в около 23,30 часа между Каспичан и Провадия, научи petel.bg. За щастие тежко ранени няма,...

/Поглед.инфо/ Граничният пункт при Дунав мост е затворен за движение. Това съобщиха от пресцентъра на ОДМВР-Русе.

/Поглед.инфо/ Софийският университет е под окупация вече втори ден. Все така не е известен точният брой на хората вътре, нито дали всички от тях са студенти.

/Поглед.инфо/ Цялото семейство на екзекутирания чичо на севернокорейския лидер Ким Чен Ун, Чан Сон Тхек, е било ликвидирано, съобщава РИА Новости, позовавайки се на корейски източници.

Аз и ръководството на партия “България без цензура” изкарахме една безсънна нощ. По време на пътуване към Варна се обърна наш автобус с 50...

Някои заглавия просто привличат – такъв е случаят с “Полет над кукувиче гнездо”. Не знаех нищо, освен, че ще ми е интересно да го видя в театрална обстановка. И резултатът, както често се случва, щом подходиш без много очаквания, беше чудесен.

Малко предистория: Полет над кукувиче гнездо се ражда под перото на Кен Киси под форма на роман, докато авторът работи като нощен пазач в психиатрична клиника.  Противно на това, което помнех аз, той няма нищо общо със създаването на сценария – нито за постановката, нито за филма. Всъщност, Кърк Дъглас е виновник постановката да се завърти на Бродуей, като наема драматурга Дейл Васерман да направи адаптацията. После синът му Майкъл Дъглас продуцира едноименния филм. И нищо от казаното дотук няма общо с постановката на Сашо Морфов, който прави свой сценичен вариант по романа.

Сега, ще кажа очевидното – на Морфов не му се е получило със съкращаването на части от романа. Постановката се стели в рамките на титаничните 3 часа и 40 минути. Въпреки че мога да предположа желанието зрителят максимално да се доближи до нищослучването в болницата и после да се увлече по шеметната пътека на Макмърфи, времето пак е с час повече от приемливото за повечето зрители, което се доказва и от броя опразнени седалки след антракта. Началото е мудно, не развива значително характери и не полага чак толкова сериозна основа на героите. И все пак, цялостно, времето минава, без да се усети значително. По текста очевидно е мислено, като лафовете се стелят гладко на български и не ти се налага да крещиш вътрешно, защото можеш да си ги преведеш обратно на английски. На Мариана Неделчева – шестица за работата по превода.

Темата е ясна на всички, гледали или чели Полета – човекът срещу Системата, природната енергичност срещу наложената нормалност. В това отношение няма как постановката да не е актуална, защото всички сме малко луди и се опитваме нарочно да влезем в твурде тесни за духа ни усмирителни ризи.

Актьорите си вършат работата повече от добре. Трудно се играят луди, лесно се преиграва в такава роля. Такова нещо обаче на сцената просто не се случи – “божествените проблясъци” си бяха на мястото, а през останалото време актьорите не преекспонираха своята лудост. Абсолютни фаворити са Иван Бърнев в ролята на Били Бибит и Емил Марков като Вожда. Първият е особено ярък през цялата постановка, докато вторият се разкрива като герой чак във втората част и избухва грандиозно на финала. Съжалявам, но Деян Донков този път просто не привлече основната част от аплодисментите ми – в ролята на Макмърфи е добър, но не сияе пред Бърнев и Алексиев. Рени Врангова печели адмирации за доста точно превъплъщение в сестра Речид – не онази ужасна диктаторка от филма, а една много по-опасна манипулативна к*чка. Валентин Ганев като мекушавия д-р Спийви също трябва да се спомене.

Като цяло, мащабният Полет протича гладко и неусетно, като на финала мощно те хваща за гушата и не пуска дълго след като излезеш от залата. Постановката си струва отделеното време и нямате извинение, ако (като мен) не сте я гледали досега.

___
снимки: Народен театър

Постът Театрално ревю: Полет над кукувиче гнездо е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Някои заглавия просто привличат – такъв е случаят с “Полет над кукувиче гнездо”. Не знаех нищо, освен, че ще ми е интересно да го видя в театрална обстановка. И резултатът, както често се случва, щом подходиш без много очаквания, беше чудесен.

Малко предистория: Полет над кукувиче гнездо се ражда под перото на Кен Киси под форма на роман, докато авторът работи като нощен пазач в психиатрична клиника.  Противно на това, което помнех аз, той няма нищо общо със създаването на сценария – нито за постановката, нито за филма. Всъщност, Кърк Дъглас е виновник постановката да се завърти на Бродуей, като наема драматурга Дейл Васерман да направи адаптацията. После синът му Майкъл Дъглас продуцира едноименния филм. И нищо от казаното дотук няма общо с постановката на Сашо Морфов, който прави свой сценичен вариант по романа.

Сега, ще кажа очевидното – на Морфов не му се е получило със съкращаването на части от романа. Постановката се стели в рамките на титаничните 3 часа и 40 минути. Въпреки че мога да предположа желанието зрителят максимално да се доближи до нищослучването в болницата и после да се увлече по шеметната пътека на Макмърфи, времето пак е с час повече от приемливото за повечето зрители, което се доказва и от броя опразнени седалки след антракта. Началото е мудно, не развива значително характери и не полага чак толкова сериозна основа на героите. И все пак, цялостно, времето минава, без да се усети значително. По текста очевидно е мислено, като лафовете се стелят гладко на български и не ти се налага да крещиш вътрешно, защото можеш да си ги преведеш обратно на английски. На Мариана Неделчева – шестица за работата по превода.

Темата е ясна на всички, гледали или чели Полета – човекът срещу Системата, природната енергичност срещу наложената нормалност. В това отношение няма как постановката да не е актуална, защото всички сме малко луди и се опитваме нарочно да влезем в твурде тесни за духа ни усмирителни ризи.

Актьорите си вършат работата повече от добре. Трудно се играят луди, лесно се преиграва в такава роля. Такова нещо обаче на сцената просто не се случи – “божествените проблясъци” си бяха на мястото, а през останалото време актьорите не преекспонираха своята лудост. Абсолютни фаворити са Иван Бърнев в ролята на Били Бибит и Емил Марков като Вожда. Първият е особено ярък през цялата постановка, докато вторият се разкрива като герой чак във втората част и избухва грандиозно на финала. Съжалявам, но Деян Донков този път просто не привлече основната част от аплодисментите ми – в ролята на Макмърфи е добър, но не сияе пред Бърнев и Алексиев. Рени Врангова печели адмирации за доста точно превъплъщение в сестра Речид – не онази ужасна диктаторка от филма, а една много по-опасна манипулативна к*чка. Валентин Ганев като мекушавия д-р Спийви също трябва да се спомене.

Като цяло, мащабният Полет протича гладко и неусетно, като на финала мощно те хваща за гушата и не пуска дълго след като излезеш от залата. Постановката си струва отделеното време и нямате извинение, ако (като мен) не сте я гледали досега.

___
снимки: Народен театър

Постът Театрално ревю: Полет над кукувиче гнездо е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Множество граждани подават сигнали за паднали клони и дървета във Варна вследствие на поледицата. Това съобщи за Радио „Фокус” –...

И у нас зимата напомни за себе си, температурите паднаха чувствително, а на много места вече има снежна покривка. Докога обаче ще продължи...

Овен  Избягвайте нововъведенията и дайте предимство на старите и проверени начини на действие. В живота Ви възникват ситуации, при които...

Десетки са счупените клони в града ни след мразовитата нощ, в която дъждът премина  в сняг. Дърветата са замръзнали и в съчетание с...

/Поглед.инфо/ "Не е фатално разделението на социалистите, по-фатална е липсата на взаимодействие поради тази причина". Това каза в предаването "120 минути" на Би Ти Ви Георги Първанов.

/Поглед.инфо/ "След 3-4 дни ще си подам оставката от БСП-Плевен, но не смятам, че трябва да напускам изцяло партията". Това каза в предаването ДикOff на "Нова телевизия" Румен Петков.

/Поглед.инфо/ Жълт код за снеговалеж, поледици и силен вятър е обявен за 15 области в страната утре, сочи справка на сайта на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към Българската академив на науките (БАН).

/Поглед.инфо/ Центърът на София ще бъде сериозно префасониран до 2016 г. Тогава щели да се реализират проектите за обновяване на четири ключови зони, които бяха избрани след конкурс, обявен от Столичната община, съобщава "Труд". Реконструкцията ще се финансира от ЕС с 50 млн. евро.

/Поглед.инфо/ Тези храни почти ежедневно присъстват на трапезата ни, но не подозираме, че са смъртоносни. Ако прекалим с тях или се случи да изядем техни части, които не са предназначени за консумация, те могат да ни убият.

/Поглед.инфо/ - Голямата игра на националности - Как се придобива гражданство по света

/Поглед.инфо/ Общинските, а след това и европейските избори, предвидени съответно за март и май т.г., ще дадат възможност да се провери популярността на френските социалисти две години след избирането на Франсоа Оланд за президент. Очертава се присъдата на избирателите да бъде строга. Заради влошеното икономическо положение в страната и безволието на властта.

Владимир Путин изглежда напълно непоклатим на върха на руската власт. Според създателя на инвестиционния фонд Hermitage Capital Management Уилям...

Като не особено голям почитател на чийзкейка ми се струва подозрително добавянето на пета рецепта за негов вариант в блога. Отношенията ми с чийзкейка са вариращи, заради репутацията си, която трайно е изградил в моята глава. Вероятно много го харесвам, просто не си го признавам, но от всичко това, което следва, от решението да приготвя чийзкейк до написването на всяка една дума в тази статия идва да ми каже, че аз тайно храня някаква странна любов към него.

Този път осъзнах, че повече ми харесва самият процес на приготвяне, отколкото яденето на чийзкейка. Има нещо вълнуващо във времето, в което чийзкейкът бавно се надига във фурната, поглеждайки го често през стъклото ѝ и убеждавайки се, че не се образува нито една пукнатина на повърхността му. Има нещо очарователно в момента, в който срязвам първото парче и очаквам да видя нежната кремообразна сърцевина. Проявявайки перфекционизъм към приготвянето му, няма как да не го обичам после, въпреки че никога, ама наистина никога не мога да изям повече от половин парче. Затова си мисля, че чийзкейкът трябва да се сервира на малка порция, нещо като петифура, чието количество и сладост са напълно достатъчни да ми предизвика удоволствие без да ми накърти накрая. Или може би в старанието си, приготвям чийзкейка толкова богат, сладък и мазен, че и най-големия му почитател не би могъл да изяде дори половин парче от него.

Ако питаш Вальо, той няма проблем нито с напукването на чийзкейка, нито пък с маслеността му. Сигурно и ти нямаш проблем с това. Важното е да е вкусен, което не е трудно постижимо, но удоволствието ми идва не само от това, защото моето творение трябва и да изглежда добре, независимо, че то ще бъде изядено само от мен и Вальо, и евентуално някой спонтанен гост. Ето затова се придържам към печенето му на водна баня и на щадяща повърхността му температура. Този опит ме научи, че освен създаването на приятна за чийзкейка среда във фурната чрез вдигане на влажността в нея, важно за равната му повърхност е и краткото разбиване на сместа и по-специално след добавяне на яйцата. Ако те се разбиват енергично и продължително, биха образували излишен въздух в привидно гладката смес, който ще си потърси път по-късно през повърхността на кейка. А аз не искам това, дори да съм си намислила, че после ще го покрия с някаква глазура или както е в случая с портокалово желе.

Портокаловото желе е опция, с която исках просто да сложа ведър цвят, а тя допринесе не само за зрителен контраст, но и контраст между плътната сладка смес от крем сирене и бял шоколад и лекотата на веселяшки поклащащата се цитрусова повърхност. Винаги си представям чийзкейка гарниран с дребни червени плодове, но никога не го приготвям, когато те са в сезона си. Причината мисля, че се крие в желанието ми за чийзкейк през по-хладните месеци от годината и както се вижда намирам края на този януари за най-подходящото време за това. Така че, вместо с ягоди и малини, гарнирам поредния зимен чийзкейк с каквото предлага сезонът.

Чийзкейкът, бисквитената торта  и тирамисуто са трите от най-търсените рецепти за десерти. Особено тирамисуто. Винаги съм се питала ако имам избор само между чийзкейк, бисквитена торта и тирамису (както е в голяма част от заведенията за хранене тук) какво бих избрала. Ако има нещо различно от тези три десерта и кексче с течен център в менюто бих избрала него. Но ако нямам друг избор? Честно казано, не знам. Може би зависи какво ми се яде в момента. Зададох въпроса във Фейсбук. Благодаря на всички, които се включиха. Масовите предпочитания (ако може да се съди по тази мини статистика) са за чийзкейк. Но не! Това не беше провокация да приготвя тази рецепта. Аз просто… така се случи…беше ми останал разтопен бял шоколад с малко морска сол в него от опитите да го карамелизирам. Можеше да приготвя с него много други десерти. Но се спрях на чийзкейк. Може би това е отговорът на въпроса ми. Но аз не знам… наистина не знам…

Чийзкейк с бял шоколад и портокалово желе

Посочените дози са за форма с диаметър 22 см или 8-10 порции, в зависимост колко голямо парче предпочиташ. Ако питаш мен, аз бих го разделила и на 16, стига да мога да се справя с отрязването на толкова тънко парченце. Но следващият път, вероятно догодина в периода януари-март (според архива на всички чийзкейкове в блога) или когато ми дойде музата за нов чийзкейк ще направя нещо по-различно от изпичането на един голям кейк в кръгла форма. Само да не забравя.

За разлика от другите варианти, които може да намериш тук, този път реших да вдигна основата от бисквити и масло по стените на формата. Ако предпочиташ основата само на дъното, намали количествата на продуктите за нея наполовина.

За да не се напука чийзкейкът на повърхността, печенето става на водна баня, на умерено слаба фурна. За да не прониква вода във формата, дъното ѝ се опакова с алуминиево фолио. Чийзкейкът е готов, когато повърхността му е стегнала, но при леко разклащане на формата, средата се движи. След приключване на печенето не трябва да има рязка разлика в температурата, затова след като се изключи фурната, вратата ѝ се отваря на няколко сантиметра и чийзкейкът се оставя в нея докато изстине. Едва след това се прибира в хладилник, за да се охлади добре и да стегне преди да се залее с портокаловото желе.

За основата:

• 200 г чаени бисквити или грахам крекери
• 100 г масло, разтопено
• 40 г захар
• щипка сол
• разтопено масло за намазване на формата

За кейка:

• 600 г крем сирене, със стайна температура
• 150 г пудра захар
• 200 г бял шоколад, разтопен на водна баня
• 1 ванилова шушулка
• щипка сол
• 3 яйца, със стайна температура
• 100 мл животинска сметана

За портокаловото желе:

• 300 мл прясно изцеден портокалов сок, прецеден
• 1 супена лъжица захар
• 4 г желатин
• 2 супени лъжици студена вода

За декорация:

• 8-10 плодчета физалис
• зърната от 1/2 нар

Фурната се нагрява на 160°C. Подготвя се форма с подвижни стени с диаметър 22 см, която се намазва с разтопено масло. Дъното и стените отвън се опаковат плътно с алуминиево фолио.

Бисквитите се смилат и се изсипват в купа. Към тях се добавят захарта, солта и разтопеното масло. Разбъркват се хубаво докато трохите от бисквитите се овлажнят равномерно.

Сместа се изсипва във формата и се разпределя равномерно по дъното и стените ѝ, като се оставя свободен 1 см до ръба на формата. Формата се оставя в хладилника докато се приготвя сместа за чийзкейка.

За кейка първо белят шоколад се разтопява на водна баня.

В него се потапят плодчетата физалис до половината и се оставят върху хартия за печене докато шоколадът стегне.

В купа се смесват крем сиренето, пудрата захар, остърганите семенца от ваниловата шушулка и солта. Разбиват се с миксер докато се получи гладък крем. Добавя се белият шоколад и сместа отново се разбива. Следват яйцата едно по едно, като разбиването става на ниска скорост на миксера, като се внимава да не се разбиват продължително, а само докато се усвоят от сместа. Накрая се добавя сметаната и също се разбива за кратко.

Сместа се изсипва върху основата. Формата с чийзкейка се поставя в по-голяма тава. В тавата се налива толкова гореща вода, колкото да покрие половината от височината на формата. Чийзкейкът се слага на средно ниво на фурната и се пече около 1 час. След като печенето приключи, фурната се изключва и вратата ѝ се оставя отворена на няколко сантиметра. Чийзкейкът се оставя във фурната докато се охлади.

След това се слага в хладилник за 2-3 часа да се охлади добре и да стегне.

За портокаловото желе желатинът се слага в малка купичка и се залива със студената вода. Оставя се за 3-4 минути да набъбне. Портокаловият сок се прецежда и се изсипва в тенджерка. Към него се добавя захарта, но по преценка, ако портокалите не са много кисели, захарта може да се пропусне. Слага се на умерен огън да се загрее, но без да завира. Отстранява се от огъня и в него се изсипва желатинът. Разбърква се докато се разтопи. Охлажда се на стайна температура, а след това се слага в хладилника докато започне да желира. Наблюдава се, за да не стегне прекалено и се разбърква нежно. Ако се разбърква енергично ще се образуват балончета, които после ще останат в желето. Когато сокът започне да желира, но да е все още течен се изсипва върху охладения чийзкейк. Оставя се в хладилник за една нощ.

Чийзкейкът се освобождава внимателно от формата. Минава се по ръба с остър нож и стената на формата се маха. Декорира се със зърната нар и физалиса.

Чиизкейк с бял шоколад и портокалово желе е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Скъпи приятели,вчера мама ме изпрати в мазето да взема бурканче кечуп и долу в коридорите срешнах леля Мима комшийката,приятелка на мама,която беше позапазена(имаше за доогризване).Веднага я заприказвах и помолих да ми покаже циците си. ...