/Поглед.инфо/ Премиерът на Украйна Николай Азаров хвърли оставка. Това предаде преди минути РИА Новости.

снимки: Булфото  Студът и вълните сътвориха приказен леден замък от крайбрежно заведение в курорта Св. Константин. Температурите във Варна остават минусови, но синоптиците обещават затопляне към края на седмицата.  

Аз имам добър живот, но напоследък с него сме разделени, ходим по различни улици и се виждаме рядко. Мотаем се главно по центъра. Пием с различни компании и слушаме различни вицове. Той си има гадже, защото е спретнат един такъв. Представя се за някакъв, какъвто не е, и жените си умират по това. Към единадесет се прибира в къщи. При него всичко е подредено и затова има сили да започва сутрините бодър. Аз живея повече нощем и се прибирам по малките часове. Онази вечер, не беше още късно, на "Шишман" срещам един полицай и той ми вика: момче, ти нещо ни съмняваш. А, що? - питам го. Тия дрехи, казва ми, не са за тоя сезон, а с тая походка не се стига до никъде. Казва го, все едно сме си приятели от детските години. Я, да ти видим документите и да ни кажеш какъв живот водиш – порядъчен или не. Имаше нещо по кралски властно в тия му думи и е логично, защото поданиците на тая власт винаги са били най-проблематичните.

И тази година Община Девня се подготви от рано за зимата. С помощта на техника и от девненски фирми всички основни пътни артерии и улици са...

Днес , 28 януари, вторник от 18 часа на Сцена Филиал публиката ще се забавлява с „Дамски шивач” от Жорж Фейдо - една от постановките, които не...

/Поглед.инфо/ Гледам си сутрешни блокове и около 7 сутринта ми става много тъжно - 6 почти разплакани от унижение момчета и момичета излизат от централния вход на Софийския университет направо пред екипа на бТВ.

/Поглед.инфо/ Гледам си сутрешни блокове и около 7 сутринта ми става много тъжно - 6 почти разплакани от унижение момчета и момичета излизат от централния вход на Софийския университет направо пред екипа на бТВ.

снимки: Румен Сарандев Форд с варненска регистрация закъса в изкоп на ул. „Н. Вапцаров“ точно пред административния съд. Младата...

За пенсионирани висши американски командири и политици не е необичайно да пътуват по света и да получават големи хонорари, за да кажат нещо пред онези, които са ги поканили.

Бившият Върховен главнокомандващ въоръжените сили на НАТО в Европа Уесли Кларк, дойде по покана на новия политик Николай Бареков за учредяването на партията му и каза едно нещо за Николай Бареков: че не го познава.

Какъв е хонорарът за тази услуга, вероятно няма да узнаем никога. Все пак, макар и стандартна, услугата „лице на заем” си е малко срамна.

Понеже съм се запознавал с Уесли Кларк приблизително по времето когато Бареков е забавлявал весело по кръчмите своите „богати приятели” като конферансие, плачейки (?) в извънработно време за бедните, реших да погледна какво ми написа генералът през 2002-ра на първата страница от книгата си „Съвременната война”.

Да не би пък нещо пророческо да е драснал- от рода на „ с надежда за нови срещи” или нещо подобно?

Нищо подобно. „ To Ivo-with best wishes”, т.е. отправил ми е само стандартните за даващия автографи добри пожелания.

Пожелах си да си обясня как все пак се е сетил да подкрепи с присъствието си едно цезарево раждане на треторазряден политически проект в най-бедната държава от ЕС, в която обаче богаташите могат да платят хонорар от световна величина, за да зарадват с просълзени очи бедните си избиратели каква чест им се оказва.

И ето какво се получава :

„Уесли Кларк е член на борда на фондацията “Център за глобален диалог и сътрудничество”, основана от Петър Стоянов. Основен спонсор на нейната годишна среща в края на 2013г. във Виена е Корпоративна търговска банка”. ( в. Капитал 28/01/2014)

Самият Петър Стоянов пък призова в предаването „Лице в лице” ( да не се бърка с „лице на заем”) да бъде даден шанс на Бареков. Подкрепи го, но с изричната уговорка, че няма нищо общо с идването на Уесли Кларк на трибуната на Бареков, който дни наред подгряваше аудиторията с изявления за своята близост по съседско-пловдивска и идеологическа линия с бившия главнокомандващ българската армия.

В това отношение новият политик Бареков явно не лъже. В противен случай Петър Стоянов щеше да намери начин да се възмути, че обръщачът на палачинки му се мазни като масло на горещ тиган.

Следите в маслото могат водят може би до Внешторгбанк?

Втората по големина в Русия банка придоби през април миналата година голям пакет акции от КТБ. Това беше демонстративен жест на подкрепа срещу очакванията служебното правителство на Марин Райков да „посегне” на изкуствено създания капитал, натрупан от депозитите на големите български държавни предприятия именно в този трезор.

Обаче Москва не вярва на сълзи, а Бареков ни увери, че (вече) плаче за бедните заедно с неговите „богати приятели”.

Като знаем, че Москва не вярва на сълзи, е логично да предположим, че самата Москва не плаче и следователно не е приятел на Бареков през Внешторгбанк и КТБ и това обяснява избора на алтернативата Кларк.

Напълно логично е по-скоро американски, отколкото съветски, пардон- руски генерал, да бъде нает за лице на ревливия проект „ББЦ”.

Дали Уесли Кларк вярва на сълзите на Бареков? Можем да предположим с голяма доза увереност само, че генералът вярва предимно в платежоспособността на своя непознат домакин.

Ще дам обаче един безплатен съвет на богатия Бареков, който плаче за бедните ( направи опит да се просълзи дори в кадър по официозната ТВ7 , но ни се размина само с навлажняване на очите- има още да се учи на актьорско майсторство!).

На следващото си партийно шоу трябваше да наеме руския генерал-лейтенант Леонид Решетников. Той обича да се просълзява по събори, вечеринки и др. русофилски мероприятия в България.

Подготвил съм му ( на Бареков) справка от едно сълзливо интервю на бившия началник на съветското Информационно-аналитично управление на КГБ и настоящ директор на Руския институт за стратегически изследвания РИСИ ( от 2009-та година, след което редовно проповядва по българските земи любов към Русия и омраза към всичко западно).

Наскоро генералът отново произведе поредния руски пропаганден филм за\срещу България, в който хвали бащински „Атака” като единствената, заслужаваща неговото уважение българска парламентарна партия. Но и интервюто му във в. „Дума” от 11 октомври 2011 г., озаглавено „България е ключът на Русия към Балканите „ ,си го бива, за да бъде номиниран като лице на сълзливия проект на Бареков.

Ето няколко извадки от него без цензура:
„Водим битки винаги за обич. И никога – за пари, убеден е най-големият “руски българофил” , се казва в подзаглавието. След което потичат сълзите:
„Българите са най-близките ни роднини и това обяснява любовта, която ни свързва – това е природна, органична, генетична обич…

…да сме заедно в изпитанията, да останем рамо до рамо. Тази мисия е божествена и е за цял живот. Все повече хора у нас разбират, че руснаците и братята ни българите сме на този свят, за да носим Божественото слово. И за да сме алтернатива, защото сега алтернатива няма, има глобален, американски модел, който е и международен. А Русия не е държава, тя е цивилизация, с талантлив народ, с огромна територия, и войни за територии ние никога не сме водили, вървели сме и сме стигали до Тихия океан – с Христос и с Божието слово напред.

България всъщност е нашето огледало – и у вас се случи това, което стана в Русия. Та гледаме се ние в огледалото и се ядосваме – виждаме себе си, но не си го признаваме. А руската сила всъщност е не в нападките, а в любовта, във великодушието. С това се побеждава…”

Ето това е истински брат по оръжие с огромен сълзлив потенциал, а не някакъв си неблагодарен Уесли Кларк, който дойде, взе си хонорара от разплакания за бедните богаташ Бареков и с войнишка откровеност си призна, че не познава най-новия ни политик.

Share on Facebook

Премиерът на Украйна Николай Азаров подаде оставка, съобщават от пресцентъра на кабинета. "С цел да дам допълнителна възможност за...

Гласувай за криминализиране на екоцида – сега.

Не чак толкова отдавна писахме за легализирането на екоцида. Призовахме те да подкрепиш петицията в ECI (European Citizens Initiative) за създаване на нов закон, криминализиращ пагубните за природата ни деяния. За да бъде приет, трябваше да се съберат 1 милион подписа – както за всяка такава гражданска инициатива. В последните дни на петицията тя беше подкрепена от Вивиан Уестууд, благодарение на което получи значителна гласност и голям тласък.Но, за огромно съжаление, подписите останаха много далеч от поставената цел, достигайки едва 112,000.

За огромно щастие пък организаторите на инициативата изобщо нямат намерение да се отказват.  Доброволците от End Ecocide in Europe смятат привидно неуспешния опит с петицията за всъщност много успешен в социален план. Преди нея, казват те, изключително малко хора бяха наясно с проблема „екоцид“, а сега вече нещата стоят по съвсем различен начин и определено се вижда, че обществото иска промяна и ще настоява за предприемане на съответните законови мерки. Петицията за тях е била само първа стъпка от мащабна кампания, която тепърва ще се разгръща с помощта на изградената благодарение на новопридобитата гласност на проблема мрежа от организации. Пряк резултат от тази новосформирана коалиция, бореща се за признаването на престъпленията срещу природата, е предстоящото публикуване (31 януари) на харта, която призовава за основаването на Европейски и международен наказателен съд за околната среда.

А междувременно събраните подписи не са загубени. Към тях се добавят нови и инициативата ще бъде предадена на Европейския парламент като нормална петиция. Така гласовете все пак ще бъдат чути.

Моля те, сериозно, гласувай.

Можеш да помогнеш много и като разпространяваш идеята – ти си знаеш как, само да стигне до повече хора. Ако случайно ти се струва, че смисъл няма, ето една мъдра мисъл, вдъхновява ентусиастите от екоцид, нека послужи и на теб:

 ”Никога не се съмнявайте, че малка група от мислещи и отдадени хора може да промени света. Защото това е всичко, което някога го е променяло.”

- Маргарет Мийд.

—

Повече на End Ecocide in Europe, новините около проекта можеш да следиш в twitter и facebook.

Състав на Софийския градски съд остави в ареста Бисер Миланов, по прякор Петното, съобщи"Фокус". Решението на съда е окончателно. На 18...

Въпреки обявената грипна епидемия във Варна и ваканцията, която ще продължи до 4 февруари, днес сутринта занятията продължиха с пълна...

Празничен обяд събира днес децата от СОУ за деца с нарушено зрение "Д-р Иван Шишманов" и дом "Другарче" в Детски парти клуб BABY ROCK в...

Продължаваме с първата част от пътешествието на Тинка из Перу. „Тинка в страната на инките“. В първата серия бяхме в Пачакамак и Паракас, а после бяхме в Писко, на Балестовите острови, на платото Наска и Арекипа. Днес на ред е каньонът Колка и езерото Титикак

Приятно четене:

За Перу, като за Перу

Тинка в страната на инките – първа част

трета серия

Колка каньон и езерото Титикака

На сутринта рано – рано същите доброжелателни индианци ни товарят изподраните куфари на рейсчето. Чувствам се гадно от това, че не мога да оставя бакшиш, а те се хилят, чупят стойки и дори не съм сигурна искат ли. Никой друг от групата не се и сеща за бакшиши, хората гледат мътно, сороче тепърва ще ни прави мизерии.

След задължителния чай от кока, днес вече не се и чудим, а си го търсим.. и го пийваме с охота, посоката е към каньона Колка, нещо дълбоко и страховито, където при късмет идват кондори.

Дали защото оживях, въпреки височината или просто защото района на

Колка каньон

е наистина толкова очарователен, колкото ми се стори тогава, аз просто се влюбих в това място и хората там. Ландшафта е неописуемо красив  –  ниви, нивички, прорязани от малки поточета и предимно скали… зеленото варира в цялата му възможна гама, от стръмнините покрай пътя земята изглежда като покрита с вълшебен мъх чудновата картина..

Кондори, Колка каньон

Кондори, Колка каньон

В градчето, в което отседнахме снощи,

Чивай,

на въпроса ми с какво се препитават хората тук, местния гид обяснява, а туризма е от 2 – 3 год. , едва прохождали в него, основно земеделие… Какво ти земеделие бе джанъм  –  наоколо само чукари, но на малките тераски има нивици, а народа предимно с вола и ралото.. си оре камъка и оскъдната земя върху му..

Земеделие в околностите на Колка каньон

Оран с рало и волове

Резултата от оранта

Чивай е центъра на областта, има дори университет, какво остава за околностите. А ти откъде си, викам на индианеца – гид. О – оо, аз съм от едно село, далеч в планините… на 4000 м, баща ми е с ламите по 9 месеца в годината.. Човека е завършил университета, сега е екскурзовод, нещо като издигнал се, направил кариера. Автобуса навлиза в черен път, всички подскачаме на седалките, зяпаме малките селца и в този момент се оказва, че имаме бременна жена на предните седалки, която решава да не рискува с друсането и да ни изчака в селцето, през което минаваме. Мъжът ѝ обещава снимки, целува я за кураж и продължаваме. Не знам всъщност кой е по-смел – тези хора, които от нищо вадят храна и реколта, и нема мрънкане, „ниски са ми детските“, „ниска ми е пенсията“, който оцелее.. или нашата бг уомън с бебето в корема да литне през океана, че и да го качи на 4 – 5000 м… Света наистина е доста шарен..

Колка – каньон е влязъл в рекордите на Гинес

понеже е два пъти по-дълбок от Гранд каньона, къмто 3000 м и немалко дълъг, около 100 км. Както и може да се очаква с нашето автобусче, ние пропълзяваме по-малко от половината ив крайна сметка стигаме до

Кондор –

мястото. Кондори – тцъ.

Отново китно пазарче, което ни привлича с шарениите си. Жените – търговки са облечени в много колоритни носии, това е най-шарената шарения, която съм виждала, но им отива.. Роклите са дълги, носят шапки, тип малки бомбета, имат елечета. Стоката е една и съща, плетени чорапи, шарени чантички и чанти, има дори малки килимчета от ламска вълна.

На входа клечат двама индианци, единия, продава минерали и парчета руди, мълчалив и подстриган нито мръдва, нито се натиска да предлага, същинска каменна статуя, но другия си е гледка.. между 15 и 25 годишен, с дълга коса и в индиански дрехи, за първи път виждам нещо като етническа идентичност тука. А може би си е добър търговски трик. Продава някакви и какви ли не сувенири.. Знае и английски.

Една жена от наш’та група ме вика за помощ с английския, здраво стиснала сувенир, напомнящ ми касапски нож с добавено към дръжката му, нещо средно между малък вещер и джудже. Зъбите, някъде в цялата композиция има и зъби, да, от пума са, кълне се индианеца. А пумата, нали се сещате, тука хич не е случайна. Води се свещено животно. Макар и ние още да не знаем този факт, дори само да чуеш пума, пак си звучи по-друго. Почва пазарлък. Началната цена е 100 сола. Жената иска 50. Понеже, казва индинеца много ти харесвам червената коса, и очите ти са сини като небето, ще сваля 20 сола. Жената кимва, и схватливо отговаря – за едното око 20, а за другото… не може ли още 20.. Не помня какво успях да преведа, но сделка имаше, и накрая я увековечиха със снимка. Изобщо местният Джакомо, с гордост усещаше, че с вида си привлича туристките и с удоволствие се снимаше, като по-младите се опитваше и да ги целува..

В това време се сещам, че всъщност

гледаме за кондори

Кондорите идват наистина, но аз имах малко пресилени очаквания, че направо ще ми ядат трохи от ръката, докато ги галя по перцата. Вместо това едва ги набутвам в кадър. Летят по 1 – 2 на по 300 – 500 м височина. Добре, че е зума, да мога да кажа, че, верно малко от малко са кондори по формата и шарката.

Кондори, Колка каньон

Кондори, Колка каньон

Пейзажътна връщане е малки къщички, пазари, пазари, прашни пътища,пазари, магарета, пазари. Спираме в селцето, дето оставихме бременната пътешественичка – евала на доверието, де.

Едно селце, в насред планината…

Имаме:

• а. катедрала
• б. снимка с алпака.
• в. снимка с лама и орел, вързан на конец.

Катедралите на тия хора не стават. Пластмасови цветя и ярко боядисана кукла са главните обекти на поклонение. Трудно ми е на мен, вярата ми и да се адаптира, окото не може толкова бързо.

Колоритен местен търговец

Снимка с Ламата Панчито

Главната улица в селото на Ламата Панчито

Най-малката продавачка на пазарчето

Улицата е от огромни камъни, до тях малки като кибритени кутии къщички. Повечето семейства имат средно 2 стаи – една в която се готви, и спалня, е по бедните спят и ядат на едно място. Отопление, изобщо не познават. Те просто освен акото на животните, което основно за тор ползват, просто няма какво да горят. Имат късмет че зимата температурата не пада много.

Снимката с екзотично животно е задължителна– алпаката Пепе е висока колкото мен и много добронамерена, също като бяла и къдрава овца. Ламата Панчито малко по-нататъка е някак палава, прилича на стопанката си, тя е дресирала и един орел, който след уно, дос, трес.. подхръква и каца на шапката, която бързо ти слагат на главата. След леко дръпване на въженцето отхвръква на главата на господарката си, където намусено чака следващия клиент. Един възрастен мъж също се бори с орел на въженце, но там нещо не му се получава и всички отиват при по-обиграната мадама. Тя също е в красива носия, но позамърсена, все пак животновъдството си иска жертви. Тук таме на пазарчето до майките си седят малки мърляви, но послушни дечица..

В Чивай хапнах пескадо

Това е риба, предлагат я буквално на улицата. Местното заведение за бързо хранене странно ми напомни за едновремешните новобрански по нашенските села… Тезгях от полуразглобена каруца, а на него се редят пластмасови чиниики, зеле, пържени картофи и риба или пиле. От другата страна на тезгяха са клиентите, които не ги е гнус.. Аз например се прежалих, глада ме сломи, и рибата беше вкусна, а зелето толкова много, че не успях да го изям.. останалите, които ръфаха бисквити, чипсове или шпек салама от България, открито ми завиждаха.

******

Привечер пристигаме в Пуно, пак сме си нависочко,а

Пуно

е градче, дори град разположен на брега на езерото Титикака.

Пуно и най-високото плавателно езеро в света Титикака са на 3827 надморска височина.

Слагат ме в стая с прозорец към заден, покрит с покрив двор. Нещо като пети етаж. Нямам въздух, гади ми се, повръщам. Не мога да стоя повече в тази стая, слизам във фоайето и като закъсал наркоман търся чая от кока. От зор дъвча и листенцата. Леко затопляне, леко ободряване. Не достатъчно обаче. Продължавам да стъпвам на зиг – заг.

.Езерото Титикака, къщите на местните от тръстика

Момичето от рецепцията ми обяснява, че си има и лекарство за сороче, ако чая от кока не помогне, така се добирам до аптека и си купувам хаповете. Докато търся вода, ме спира младо набито момче, продаващо картини. За късмет говори английски. Обяснявам му, че не се чувствам добре и го моля да ми каже къде мога да си купя вода. Изгълтвам хапчето. Дишам като риба на сухо. Берейки душа се подпирам на една бетонна саксия на улицата.

Момчето с картините обаче ме чака. Говорим си и става ясно, че той е много впечатлен от името ми – Тинка. В Перу, казва всеки познава това име, защото това е известна действаща лотария. И хората печелят – я телевизор, я компютър… Тук е момента да спомена, че всеки един перуанец, бил той образован или не дотам е чувал за България. Какво нещо е футбола, образованието доста има да го гони.

Момчето се лепва за мен и почва да ми предлага картините. Те не са нищо особено, но от учтивост ги разглеждам. То ми разказва историята си, горе – долу в следния формат – бил от Писак – селище от свещената долина на инките, баща му напуснал семейството, майка му едва издържала него и 4 – те му по-малки сестри, продавайки месо на пазара в Писак. Той правел всичко по силите си да си плаща образованието, дошъл в Пуно, въпреки, че Куско му било по-близо, защото било евтино – първо продавал картички, но от скоро минал на картини. Не ги рисува лично, само обикаля по улиците и ги предлага. Търговията принципно е слаба, а той трябва да изкара освен за таксите и за квартира и храна. Иска ми се да купя, но наистина не ми харесват. Но момчето здраво се лепва за мен, води ме до банкомат, където в крайна сметка успявам да изтегля пари, после да си купя нещо за хапване. Купувам му баничка, от благодарност. Но това не стига, очевидно е, че името ми, го подвежда да заложи повече от времето си. Накрая ме изпраща до хотела и почва неистово да ми се моли. Стани ми кръстница, казва и отчаянието му намирисва на истинско. Нямам толкова пари, опитвам се да обясня. Но не, даже е готов да падне на колене и да ми целува ръка само и само да купя. От рецепцията девойка и младеж с тих интерес следят сеира. Не знам как да се отърва и най-лесно ми се струва да купя две от най-евтините картини. Все пак аз също не съм богата, особено като си спомня, че имам да плащам и такси на летището, за да напусна страната. Изглежда младежът е очаквал повече, но това е положението. Излиза, понесъл картините, той леко гузен или недоволен, а аз пожелавайки му късмет и донякъде ядосана от ситуацията. За другия път ще се представя с друго име. Ма, а де, откъде да знам.

Пъстроцветните обитателки на Титикака

Нощта е дълга и трудна, сорочето си е сороче, но ето че на сутринта има известна бодрост и освежаване, изглежда хаповете действат.

Предстояща забележителност –

Езерото Титикака

Най-високото плавателно езеро в света е обитавано от етническата група – уроси, наричащи себе си „хората с черна кръв” – и също „нехора”, по неясни за мен причини… още интересното нещо е, че от другата страна на езерото, в Боливия се намира древен град – Тиахуанако, на още по-древна цивилизация, но не толкова, колкото ще ви я представят местните, всъщност от около 500 – 900 от н. е. Културата със същото име повлиява всички култури дотук – града е известен с „Портата към –  на слънцето” и съответно „Порта към – на Луната”, огромни и каменни… Тихуанакците били известни с архитектурата и масивните каменните склуптури. Камъните са толкова тежки, че не е ясно как са придвижени и обработени. Това в исторически аспект си е и късмет, защото както попрочетох някъде, тези руини до към – то 60 – те не били уважавани от местните, а били ползвани по естествения ред, т. е. крадени като достъпен и здрав строителен материал.

Но така или иначе, нашата екскурзия не включва Боливия, нито подводните гмуркания на френски експедиции в околността, за това си има youtube…

Езерото Титикака е със студена и мътна вода, в която ни очакват

тръстиковите острови

На 10 – 15 мин от брега първия от тях изниква пред погледа с накацалите върху него индианки в яркоцветни костюми. Електриково розово и зелено, синьо и жълто, жените греят в усмивки, има и по-млади и по-стари, има и деца. Всички са облечени много празнично, кожата им е черна,за кръвта още не знам, те са ниски с доста развити гръдни кошове, тъмни сплетени на дълги до кръста плитки и боси и щъпат между стъкмените сергии.

Щъпаме и ние полекичка, краката ни потъват като в мек килим и аха острова да заплува, но не би, закотвен е по специален начин.

Според официалната версия от незапомнени времена тези хорица си правят островите от жилавата местна тръстика, тотора, като ги прикрепват за дъното, за да не плават, с направени от тръстиката котви. Строят си тръстиковите къщи – колиби върху тях,а после изработват мебелите, разбира се пак от същата тръстика, и естествено, както може да се предположи, основното нещо за ядене е тръстика.

Има към – то 60 – тина такива острова, живеят си хорицата, ходят и до брега, ако някой се разболее или за училище, също да обърнат в стока, парите от продажбата на сувенири на туристите. Надниквам в колибата… Тесничко, като изключим одеалото и телевизорчето, всичко изглежда като ползвано от дежурен. Прокрадва се идеята, че тези хорица просто работят за туристите, преобличайки се с китните си премени и продавайки сувенири, а всъщност всичко е театър, живеят си на брега.

Гондолите, красиво и уникално средство за междуостровен транспорт

Не разбрах каква е истината. След като оставихме някой и друг сол на едното островче, ни превозиха, разбира се с тръстикова лодка – тип гондола, с едра девойка – гребец до друг остров,като този имаше тръстиково кафене, със сателит, и естествено пак сергии. Най-атрактивните сувенири са малки тръстикови лодчици.. Виждам мъката на една от българките, че не може да свали цената на една такава лодчица под 15 лв, както и възмутено – обидената физиономия на продавачката, че все пак това си е труд – ръчна изработка. Накрая мерака побеждава, платени са спорните 15 лв.

И други местни обитатели

Лодките ни изнасят от най-високопланинското езеро, а аз допълвам познанията си, разпитвайки поредния индианец – ескурзовод. Той гледа мъдро, все едно във вечността, виждал е всякакви „птици”, предполагам, да плават в това най-високо плавателно езеро. Накрая ме пита как се казвам. Не знам защо. Повтаря името ми, леко изненадан колко просто и познато звучи, и после кимва с разбиране. Поне не продава неща, мога все още да си ползвам оригиналното име.

Автобуса ни пренася в

местност, наблизо около Пуно,

където има гробници. Тук отпреди инките хората си живеели в малки царства – господарства, с многобройни и незапомнящи се имена, после инките завзели всичко и ги „посмлели”. Културата носи името „Соlla”.

Храмово пространство в околностите на Пуно

За мен това си е е действително странен начин да погребеш някого, като години наред градиш 10 – 13 метров цилиндър от камъни, но ритуалите са си ритуали. Така живели хората тук, а ние идваме от другия край на света, плащаме и гледаме. На малко плато са разположени няколко, изключително напомнящи ми градински летни бойлери от черно боядисани варели, гробници. Но са доста по-големи. За да има място за цветята и храната от панахидите. Има храм на слънцето и луната. От тях е останало по един почти виртуален кръг. Всъщност това е поизъхнала от слънцето трева, и маркиран с местни камъни правилен кръг наоколо и. Но местата са свещени, въпреки свръхскромния си археологически вид. Като застанеш в центъра, почваш да чувстваш тръпчици по цялото си тяло, все едно се зареждаш. Поне аз усетих, а не бях предубедена.

3 метрова гробница, в околностите на Пуно

В низината има и малко езеро, а брега е обработен като гребен, така че водата стига в няколко ивици навътре… упражнението имало аграрен смисъл, за напояване и за предпазване от много ниски температури. Тук ми е скучно. В тъмните каменни варели, зеят дупки, така че можем да видим вътрешния им градеж, това си е действително голям труд, но нещо не ме спечелва…

Но пък инките са си ги заплюли навремето и дори с известна жестокост ги завзели.

Очаквайте продължението

Автор: Тинка Узунова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Перу – на картата:

Перу

Още пътеписи от близки места:

1. Една Румяна в Перу (3): Пуно, езерото Титикака и плаващите острови на Урос
2. Перу (2): Из островите на езерото Титикака
3. Филкови пътуват: Перу (7): Титикака
4. Филкови пътуват: Перу (8): Кондорите в каньона Колка
5. За Перу, като за Перу (1): Пачакамак и Паракас
6. За Перу, като за Перу (2): Балестовите острови, платото Наска и Арекипа
7. Перу – към Мачу Пикчу и Андите
8. Из Щатите надлъж и нашир (5): Йосемити, езерото Тахо и езеро Моно
9. Перу(1): Лима и Куско
10. Един холандец в Перу
11. Филкови пътуват. Перу. (4): Кузко
12. Една Румяна в Перу (2): През Свещената Долина до Мачу Пикчу и Куско

Свилен Кирчев, който е обект на полицейска проверка в Четвърто РУП – Варна, за блудствени действия с ученички от основното училище „Д-р...

Забелязали ли сте, че най-ефектните неща обикновено са много прости. Ива, Дари и Вяра от Страната отвъд дъгата...

/Поглед.инфо/ Дни преди старта на олимпийските игри, български проститутки също се подготвят да заминат за Сочи, но не като зрители, а на работа. Доколко е възможно това и могат ли жриците на любовта да си позволят да заминат за олимпийската столицата?

/Поглед.инфо/ Дни преди старта на олимпийските игри, български проститутки също се подготвят да заминат за Сочи, но не като зрители, а на работа. Доколко е възможно това и могат ли жриците на любовта да си позволят да заминат за олимпийската столицата?

Служители на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) и органи на Държавната комисия по хазарта (ДКХ) пресякоха мрежа за...

/Поглед.инфо/ Черни сметки в "Топлофикация-София" няма. Компанията работи с един нов модерен софтуер. Така че каквато и да било намеса в сметките на клиентите е невъзможна. Това каза PR-ът на "Топлофикация-София" Елизабет Павлова по Би Ти Ви.

/Поглед.инфо/ Черни сметки в "Топлофикация-София" няма. Компанията работи с един нов модерен софтуер. Така че каквато и да било намеса в сметките на клиентите е невъзможна. Това каза PR-ът на "Топлофикация-София" Елизабет Павлова по Би Ти Ви.

Продукти за 4 порции:
1кг картофи
½ кубче пилешки бульон
2с.л. зехтин
щипка сол
1ч.л. червен пипер
150г Пармезан

Приготвяне:
Картофите се почистват и измиват. Режат се на кръгове с къдраво ножче. Преместват се в тенджера. Налива се вода два пръста под нивото на картофените колелца. Съдът се похлупва. Варят се на кротък огън, около час. След това се отцеждат добре от водата. Прехвърлят се в керамична тава. Долива се с една чаена чаша картофена вода. Поръсват се с половин кубче пилешки бульон, щипка сол и чаена лъжичка червен пипер. Картофите се поливат с мазнина. Пекат се на умерена фурна, половин час до четиридесет минути. Картофките стават хрупкави. Разпределят се в четири чинии. Порциите се поръсват със стърготини Пармезан.

/Поглед.инфо/ ГЕРБ изпреварва БСП, която доскоро водеше движението на Бойко Борисов. БСП губи избиратели заради АБВ. Недоволната периферия на левицата, не традиционният ляв избирател, се изтегля към АБВ. Твърдият електорат остава в БСП.

/Поглед.инфо/ ГЕРБ изпреварва БСП, която доскоро водеше движението на Бойко Борисов. БСП губи избиратели заради АБВ. Недоволната периферия на левицата, не традиционният ляв избирател, се изтегля към АБВ. Твърдият електорат остава в БСП.

/Поглед.инфо/ Данните от изследването на "Сова-Харис" от средата на януари сочат, че БСП ще спечелят 7 места в Европарламента, ГЕРБ - 6, ДПС - 2 и по едно за "България без цензура" на Бареков и за Реформаторския блок.

/Поглед.инфо/ Данните от изследването на "Сова-Харис" от средата на януари сочат, че БСП ще спечелят 7 места в Европарламента, ГЕРБ - 6, ДПС - 2 и по едно за "България без цензура" на Бареков и за Реформаторския блок.

Снегопочистването на улиците във Варна продължи през цялата нощ, днес работата продължава. Според подадена информация от районните...

/Поглед.инфо/ "Ние нямаме друг бизнес, категорична съм, че АБВ има 7% и е трета политическа сила. Не сме идиоти, няма да поставим имиджа на фирмата и да обявим резултати, които не са точни". Това каза в студиото на "Нова телевизия" социоложката от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова.

/Поглед.инфо/ "Ние нямаме друг бизнес, категорична съм, че АБВ има 7% и е трета политическа сила. Не сме идиоти, няма да поставим имиджа на фирмата и да обявим резултати, които не са точни". Това каза в студиото на "Нова телевизия" социоложката от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова.

/Поглед.инфо/ Подписка срещу разправа с членовете на АБВ пуснаха червени активисти из цялата страна. Местните структури се обявяват против изключването на знакови за БСП фигури като Георги Първанов, Румен Петков, Евгений Желев.

/Поглед.инфо/ Подписка срещу разправа с членовете на АБВ пуснаха червени активисти из цялата страна. Местните структури се обявяват против изключването на знакови за БСП фигури като Георги Първанов, Румен Петков, Евгений Желев.

/Поглед.инфо/ Данните на "Алфа Рисърч" изглеждат доста екстравагантни на фона на проучванията на други утвърдени агенции, които дават коренно различни резултати.

/Поглед.инфо/ Данните на "Алфа Рисърч" изглеждат доста екстравагантни на фона на проучванията на други утвърдени агенции, които дават коренно различни резултати.

/Поглед.инфо/ "Има различия във виждането на парламентарните групи за бъдещето. Това е нов стар избирателен кодекс, който се подготвя". Това каза депутатът от ГЕРБ Цецка Цачева пред Нова телевизия.

/Поглед.инфо/ "Има различия във виждането на парламентарните групи за бъдещето. Това е нов стар избирателен кодекс, който се подготвя". Това каза депутатът от ГЕРБ Цецка Цачева пред Нова телевизия.

Снимка: в. „Монитор” Пияна компания младежи наблюдавали как 30-годишната Александра скача от горящия си апартамент в първия ден от...

/Поглед.инфо/ Унижение за институцията, позор и гротеска - така определи втората окупация на Алма Матер проф. Валери Стефанов, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски" и бивш декан на факултета по Славянски филологии.

/Поглед.инфо/ Унижение за институцията, позор и гротеска - така определи втората окупация на Алма Матер проф. Валери Стефанов, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски" и бивш декан на факултета по Славянски филологии.

/Поглед.инфо/ В процеса на учене мозъкът на възрастните може да разшири изумително бързо капацитета си, откриха американски и китайски учени.

/Поглед.инфо/ В процеса на учене мозъкът на възрастните може да разшири изумително бързо капацитета си, откриха американски и китайски учени.

/Поглед.инфо/ Певецът Дони, композиторът Краси Гюлмезов, музикантът Васил Иванов - Декстър, режисьорът на “Х Фактор” Кирил Кирилов-Кико и Влади Априлов пребориха снега, за да търсят най-талантливите пеещи деца в Търново.

/Поглед.инфо/ Певецът Дони, композиторът Краси Гюлмезов, музикантът Васил Иванов - Декстър, режисьорът на “Х Фактор” Кирил Кирилов-Кико и Влади Априлов пребориха снега, за да търсят най-талантливите пеещи деца в Търново.

/Поглед.инфо/ Окупацията на Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски" падна. Ректоратът ще може да отвори врати днес, за да започне нормалното провеждане на учебния процес в сградата.

/Поглед.инфо/ Охраната на СУ „Св. Климент Охридски" сряза веригите по външните врати и освободи достъпа до двора на висшето училище, три полицейски коли с десетина полицаи присъстваха.

/Поглед.инфо/ 18 имигранти от неясен произход са били прекарани през гората откъм турската територия и посъветвани да преплуват 500 м по река Резовска, за да стигнат до българския бряг.

/Поглед.инфо/ 18 имигранти от неясен произход са били прекарани през гората откъм турската територия и посъветвани да преплуват 500 м по река Резовска, за да стигнат до българския бряг.

Сняг във Варна не вали. Според кмета улиците са почистени и той е доволен. Защо обаче кофите за боклук в Цветния квартал са затрупани с...

"Влакчето на ужасите" е било пълно със сняг и много студено, разказа една от пътничките 15 часа от Пловдив до Варна в снежните преспи....