Мигрантите са "невъоръжени нашественици, оръжие в ръцете на турците". Това не са думи на Магдалена Ташева, макар че спокойно можеха да бъдат. Автор на горното изказване е депутат от гръцката партия "Нова демокрация", при коментар относно трагичния случай от средата на януари, когато 12 жени и деца се удавиха при спорна операция на гръцката брегова охрана в близост до остров Формакос в Егейско море. София Вултепси, представляваща консервативната Повече [...]

Хрупкава коричка, мека и нежна сърцевина, ароматен крем – какво повече му трябва на един изискан френски макарон? Ако сте следили последните ми публикации, ще сте наясно с основните съставки: бадемово брашно, белтъци и пудра захар, а ако по някаква случайност сте пропуснали, може да прочете за основните тънкости и технологията на направата на френски […]

Хрупкава коричка, мека и нежна сърцевина, ароматен крем – какво повече му трябва на един изискан френски макарон? Ако сте следили последните ми публикации, ще сте наясно с основните съставки: бадемово брашно, белтъци и пудра захар, а ако по някаква случайност сте пропуснали, може да прочете за основните тънкости и технологията на направата на френски […]

преди време Денис попита - как да се борим с апатията. дълго мислих. защото темата е важна, дори изключителна важна за всеки днес тук, за всички нас заедно. намислих тези няколко семпли на пръв поглед неща, които могат да ни извадят от апатията вдъхновение от успехите. мисля, че успехите, чуждите и своите, ...

Нежеланите бебета на Китай

Концентрацията на собственост поставя под съмнение независимостта на медиите в България

както вече вероятно е станало ясно бероният, за който аз и доста други блогъри писахме - не съществува. вместо да си купите камък за 10 лева и после да не правите нищо с него или да вярвате, че ще ви донесе щастие - дарете тези пари! искрено се съгласявам с Вася, ...

Станция за производство на електричество и преработка на боклук, същевременно и яка жилищна сграда – какво повече

Сега, ако се опиташ да си представиш уютен дом, сгушен кокетно в електрическа станция, едва ли ще ти се получи. Скот Алън и Кристина Булън обаче успяват – и новата им разработка е смела придобивка за всеки адекватен град. Тя представлява жилищна сграда, която всъщност функционира като, да, централа за генериране на електричество. О, също и станция за преработка на боклук. От който, всъщност, прави електричеството. Скот е архитект, а Кристина – дизайнер в иновативната Perkins+Will. Идеята им се ражда в резултат на традиционния вътрешен конкурс на компанията и добре че го има него, защото е забележителна.

Дизайнът се базира на модела енергия-от-боклука, градските отпадъци биха могли всъщност да бъдат изгорени и превърнати в енергия за няколко квартала. Процесът не крие опасности, благодарение на развитите системи за филтриране на въздуха. Екипът е изчислил, че станцията ще може да произвежда достатъчно за около 26,000 домове. Това, освен необходимото за самата нея и живущите там. Поради мащаба си сградата е сигнификантно различна от на пръв поглед подобни проекти, като например соларни станции – дори целият покрив на дадена сграда да е покрит с панели, те най-често усяват да произведат само необходимото за нейното захранване, без да остава за околно ползване.

Станцията ще може да произвежда достатъчно енергия освен за себе си и за 26,000 други домакинства

Чудесен бонус на идеята е и намаляването на боклука; Филаделфия, градът, за който е замислена сградата, сега провожда над 200,000 тона отпадъци към гладните пещи и това е максималният им капацитет, а трябва да се намери решение за останалите количества. Така че осъществяването на Скот-Кристина проекта би създало симбиотична връзка между обичайно самостоятелно опериращите електрически станции и преработката на градския боклук.

Сградата-станция би могла да се справи с всичкия боклук на Филаделфия

Добрата градска архитектура задължително взима предвид проблемите на средата, с която работи, а в случая определено говорим за висок професионален стандарт. Така че сградата повдига въпроса за това какво се случва в изоставените райони на Филаделфия, като самата тя би донесла нов живот в сега изолираната част на града. Създателите й предлагат съвсем реална локация в близост до брега, където освен няколко пустеещи складови бази и ръждясали фабрики друго няма. Ако земята там се превърне в огромния парк, заложен в проекта, биха били предотвратени опасни наводнения, а освен това и привлечени множество посетители.Скот посочва супер успешния пример с нюйоркския High Line, паркът, изграден върху повдигнати над уличното ниво железопътни релси. Благодарение на него вехтеещият район на Уест Сайд вече е процъфтяваща част от града.

High Lane

На фона на последните новини около градското планиране на София, не сме особени оптимисти за бъдещия изглед на градските райони и региони, но… какво пък, може и да стане чудо и сред нас да се появи някой адекватен, иновативен проект като гореописания.

Много важни и и наперени са  пингвините на децата от Сдружение КРЕАТИВНОСТ. Всеки един пингвин е направен от...

The penguins of the kids from KREATIVNOST organisation are very pompous and perky. Each of the penguins is...

Image by MusesTouch – digiArt & design on Flickr

Днес още от ранни зори на Фейсбук започнаха да ме достигат съобщения за това, че в лицето на Договора от Пекин относно аудиовизуалните изпълнения сме ратифицирали новата ACTA, която пък забранявала торентите за музика и филм.

Причината, оказа се по-късно, се съдържа в тази силно преувеличаваща, дори подвеждаща, статия на иначе уважавания от мен вестник 24 Часа.

За да пресека пътя на произтеклите от нея манипулации, ще опитам съвсем накратичко да обясня защо ефектът на споменатия международен договор за нас ще бъде силно ограничен или даже next to никакъв, като за целта ще си задавам въпроси, които същевременно ще отговарям.

Кой или какво е „изпълнител“?

Договорът от Пекин съдържа определние, според което изпълнители са

актьори, певци, музиканти, танцьори и други лица, които играят роли, пеят, представят, декламират, играят в, интерпретират или другояче изпълняват литературни или художествени творби или фолклорни творби

На този фон много сходна е дефиницията в чл. 74 от нашия закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), според която артист-изпълнител е

лицето, което представя, пее, свири, танцува, рецитира, играе, режисира, дирижира, коментира, озвучава роли или изпълнява по друг начин произведение, цирков или вариететен номер, номер с кукли или фолклорна творба.

Българското законодателство нарежда артистите-изпълнители сред носителите на т. нар. сродни права.

Какво са „сродни“ права?

Това са правата, които съгласно чл. 72 от ЗАПСП имат

1. артистите-изпълнители върху своите изпълнения;

2. продуцентите на звукозаписи върху своите звукозаписи;

3. продуцентите на първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение върху оригинала и копията, получени в резултат на този запис;

4. радио- и телевизионните организации върху своите програми.

Какво са имуществени и неимуществени права?

Авторското право и сродните му права биват имуществени и неимуществени.

Най-общо казано, ако имуществените права на автора или носителя на сродни права уреждат икономическата експлоатация (възпроизвеждане, публично изпълнение или достъп чрез интернет) на произведението, съответно обекта на сродни права, то неимуществените гарантират на автора (правоносителя), че авторството му ще бъде указвано, или пък че произведението му няма да се изменя без неговото изрично разрешение.

Защитени ли са артистите-изпълнители според българското законодателство?

Да, чл. 75 от ЗАПСП урежда неимуществените им права, а чл. 76 – имуществените.

Какво тогава урежда Договорът от Пекин?

Това че законодателството на някои държави, в това число и България, предвижда такава закрила върху артистичните изпълнения, не означава че същата е гарантирана навсякъде по света.

На практика Договорът от Пекин действа хармонизиращо и задължава държавите-членки на Световната организация за интелектуална собственост да предвидят такава закрила, доколкото тя още не присъства в тяхното законодателство.

Договорът от Пекин новата ACTA ли е?

Не, защото за разлика от т. нар. Търговско споразумение за борба с фалшифицирането не предвижда нови по вид и съдържание за българското законодателство разпоредби.

Забранява ли Договорът от Пекин торентите за филми или музика?

Не повече, отколкото сега действащото законодателство.

Почаках да се поуталожи тинята от камъка в блатото с надпис „референДУМ”, но не , за да се посниша, за да попремине бурята. Защото бурята няма да ни се размине, както се надяват окопалите се в тинята пазители на статуквото.

Вече кой ли не се произнесе по детайлите около идеята на президента Росен Плевнелиев евроизборите да бъдат дублирани с референдум по въпроси, свързани със самия начин, по който делегираме управлението на държавата на стиснати в юмрук малцинства, фаворизирани в управлението поради невъзможността на мнозинството българи да се обединят и да им окажат отпор.

Лесно е да се определи човек по някои от ясните казуси, коментирани все пак от години, които обаче се оказаха „изненада” за враговете на промяната на удобната за тях повтаряща се конфигурация във властта от 14 години насам.

Да, прекалената мажоритарнст и Богу не е драга. Тя наистина би бетонирала още по-здраво парламентарния фундамент на руската тройка БСП, ДПС, ГЕРБ, която тегли българската каруца в посока, обратна на официално прокламираните коловози на българската евроатлантическа интеграция.

Да, задължителното гласуване също заслужава своето „не”. Веднъж дадено право трудно се отнема под формата на задължение. Това се отнася и за правото да не гласуваш насила.

Да, електронното гласуване не търпи никакво „не” с логични доводи, освен ако си червен социолог и се опитваш да го атакуваш в полза на властта с абсурдния аргумент, че така щяло да се дадат някакви предимства на имотните и грамотните ( ужас, нали!) при положение, че на неграмотните и малоимотните никой не посяга на правото им да чегъртат кръстчета по бюлетините.

Ще ви изненадам обаче, че всичко това са наистина подробности, макар и важни. Главното е друго: България не може да остане встрани от развитието на световните процеси, колкото и на мишкуващите управляващи това да им се иска. Ще поясня мисълта си по-долу, но след като схематично обърна внимание на важното, което практически (почти) никой не коментира, макар да има връзка с референдума.

Студената война, която СССР таза зрелищно загуби, се завръща и то по инициатива на реваншиста Путин, които така се е опиянил от своята безалтернативност в Кремъл, че си въобразява победа. Не може да се нарадва, че „надхитри” Обама за Сирия, обслужвайки всъщност и без това нерешителната му позиция спрямо режима на Башар Асад, единствения руски клиент в Близкия изток.

По същия начин Путин се надяваше да пирува върху трупа на прозападната ориентация на Украйна, но някакви си украинци взеха, че се намесиха в идеалния му корупционен план да плати с парите на руския народ, за да задържи украинския в своята орбита.

В отблясъците на пожарите в Киев и бомбардировките срещу цивилни в Сирия от страна на окуражения сирийски режим на пръв поглед изглежда, че Путин беше обявен за най-влиятелния лидер на 2013 г. от лондонския „Таймс” не като перфидна подигравка, предизвикана от констатацията за злодейската концетрация на власт в ръцете на лидер на ядрена държава, а едва ли не като искрено признание на една влиятелна демократична медия.

Междувременно обаче се случиха няколко „неща”, които отсъстват от коментарите на боричкащите се пудели на Путин в България.

Крайно необичайно за вечно разединения Европейски съюз, от Брюксел удариха както никога от десетилетия насам по масата на руската рулетка, на която Путин хазартно се опитва да разиграва поотделно различни държави(ци) с енергийния шантаж на своя суровинен бизнес. Буквално му поставиха ултиматум за „Южен поток” като проект, който не може да бъде натрапен едностранно и чрез сепаративни сделки със слаби звена от европейската колективна енергийна сигурност.

Путин си дава вид, че нищо особено не е станало. Обаче на Путин му пука та чак се дочува пукотът в нашата дълбока провинция, където пуделите на Путин моментално подвиха ветропоказващите си опашки: набързо се заклеха във вярност на Брюксел и заявиха, че делегират правата за преговори по „Южен поток” на Европейската комисия.

Това истинско чудо на дресурата беше ловко заглушено у наше село от всякакви пукотевици за отвличане на вниманието.

Далеч от тукашната дрямка миналата седмица се състоя невиждан от времето на СССР сблъсък Изток-Запад. В центъра на конфронтацията беше битката за Украйна. Под този знак и на висок тон премина конференцията по сигурността в Мюнхен.

Това беше същият форум, на който миналият път Путин се подиграваше на Европа, че не може да мине без неговия газ и пращаше германците ако не по дяволите, то да секат сибирските гори, щом не им харесват цените на неговия газ. Чувството му за хумор, макар и арогантно, все пак успя да изтръгне някои кисели усмивки.

Нищо весело нямаше този път в крясъците на скандала около украинската тема. В Мюнхен, където позицията на имперска Русия беше сама срещу всички, стана ясно, че се е спукал балонът, надуван досега с летливата надежда на Путин да разчита на демократичното многообразие на мненията на западните си опоненти като на основна тяхна слабост. Имперският му навик да разделя и владее лагера на опонента удари на камък, който всъщност е огромна скала пред амбициите му за водеща световна роля.

Солидната като скала досегашна увереност на Путин, че може цинично да подкупва Янукович и това да му се размине без ответна реакция, няма как да бъде оставена с чувството й на непоклатимост. Защото истината е, че Русия е икономическо джудже пред монолитния Запад и се опитва да компенсира слабостта си, като се обгражда със сателити, чиято още по-голяма слабост да използва за свои цели.

Колкото и голяма да е обаче волята за челен сблъсък на едни автократ с ядрено куфарче в скута, той не може да диктува световните правила на играта от своя загниващ дървен небостъргач, разположен върху подвижните пясъци на спадащите цени на енергийните суровини, върху които се крепи 75 на сто от руската икономика.

Днес дойде и друга новина, която окончателно ме убеди да вдигна мораториума върху своя коментар за президентската идея с референдума, който е единствената косвена реакция на властта в България на ставащото по оста Изток-Запад.

Европейският съюз и САЩ обмислят финансова подкрепа за Украйна, където Янукович бе принуден да отстъпи под натиска на проевропейските протести от някои от своите най-мракобесни решения срещу правото на гражданите да си търсят правата.

Ясно е, че чашата на търпението на САЩ и ЕС, с които сме официални съюзници, прелива.

София обаче оглушително мълчи и се крие под масата, по която ЕС удари с юмрук. Ако трябва да бъда още по-точен, на традиционния социологически въпрос в сравнителния анализ „къде сме ние”, отговорът е: ние сме в Сочи, където не са лидерите на големите западни демокраци и то с аргумента, че сме твърде малки, за да правим като големите, както Орешарски откровено предпостави българската официална сервилност без да се притеснява от ексхибиционистичния жест на комплексираност.

В този момент гръмна черешовото топче и президентът Плевнелиев гороломно изненада криещите се под масата с въпрос, но не към тях, а към българите: „ей, българи, искате ли референдум, който да ни освободи от десетилетните окови на статуквото”?

Вместо народа, на когото се боят да дадат думата ( и тепърва внимателно ще я мерят на своя социологически аршин ), се обади ехото на властниците с едно голямо, уплашено „неее, не щем”.

Издадоха се!

Дали харесва това на всички или не, но президентът Плевнелиев на практика откликва на най-важната световна политическа тенденция, която изисква участниците в световните дела, ангажирани като съюзници, да се позиционират. Искането му за референдум е инструмент на промяната, а тъкмо тази власт дефилира с дебелокожи обещания да продължава на всяка цена мъчителното си управление при явно българско и западно неодобрение.

България се намира в лицемерната поза на разкрачения, който има официален брак със Запада, но кръшка пред очите на всички с Изтока. От това прелюбодеяние, което крепи преди всичко статуса ни на бедняците на Европа, няма да се измъкнем, ако не бъде разрушено самото статукво, удобно за проруските партии в България, които отлично жонглират с гласовете на бедните, унизените и отчаяните ( от същите тези управляващи, обвиняващи за бедността всякакви други „крадци” на изплъзващото се народно благоденствие).

На управляващите им харесва например много българите в чужбина да продължават да бъдат изключени от изборния процес с „аргумента”, че не живеели тук и едва ли не по този начин нямат право да казват да управлява.

Брей, да му се не види? Че що не ги лишат направо от българско гражданство тогава? Или пък да им забранят да издържат половината население с паричните си преводи, които в рамките на мъждукащата икономика са спасителна шамандура за България?

Или всъщност се боят, че по липса на емигрантски български маси в Русия, където и най-сълзливите русофили не се натискат да живеят и работят, електронното гласуване на поне милион българи на Запад ще зарази нашата губерния с някакъв западен вирус, програмиран да взриви плановете за увековечаване на корумпираното проруско статукво?

„Интересното” е също, че когато им изнася, нашите управляващи другари обичат да се позовават на западни примери за обосноваване на своята проруска политика. За да угодят на „Газпром” България да бъде лишена от правото да знае дали има газов коз в преговорите за енергийна независимост, хитреците, облечени във власт, преписаха френския закон за мораториума върху добива на шистов газ. Но мълчат за френския опит в електронното гласуване- както в страната, така и като право на френските граждани в чужбина.

Нашият Картаген, който трябва да бъде разрушен, е блатото на статуквото и референдумът е камък в него.

Share on Facebook

Продукти за 4 порции:
4 малки глави червено цвекло
1с.л. прясно изцеден лимонов сок
½ ч.л. сол
1ч.л. мед
2с.л. зехтин
2 скилидки чесън
1ч.л. семена копър

Приготвяне:
Главите червено цвекло се белят и измиват. Режат се на тънки кръгове с къдраво ножче. Прехвърлят се в купа. Скилидките чесън се смачкват на крем заедно със солта. Прясно изцеденият лимонов сок се разбива заедно със зехтин, мед и чесновия крем. Получава се марината, с която се полива цвеклото. Салатата се поръсва със семена копър. Оставя се на хладно. Поднася се в разлати чинии. Салатата е приятна на вкус. Подходяща е за сезона. Червеното цвекло се препоръчва за пречистване на кръвта. Според древните китайци, соковете на зеленчука стимулират черният дроб, жлъчния мехур и бъбреците. Древните римляни са смятали, че ако мъж и жена хапнат заедно от този зеленчук ще се влюбят и тяхната любов ще е вечна. Според мен е достатъчно да си приготвите салатата и да й се насладите.

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Онзи ден застудя, та най-после и ние като приличните хора седнахме по обед на чаша вино в топлата кръчма и заговорихме за живота. То досега какво беше – вкиснаха ни се душите от бира посред зима. Да, и ако някой все още пита, отговарям за последен път – червено вино пихме, не бяло, защото, както казва Васко, бялото става само да си миеш косата с него. Но, така или иначе, в случая важното е, че, от дума на дума, стигнахме до темата за неандерталците.

Винаги съм се чудил какви ли престъпни типове са били предците им, андерталците, та някой да вземе доброволно да се кръсти „не-андерталец”, само и само да се разграничи категорично от тях. Но не успях да попитам, защото междувременно бе цитирано изследване на проф. Дейвид Райк от Харвардския медицински колеж. Според Райк два до четири процента от гените на европейците са ни наследство от неандерталците и тъкмо те носят проблемите ни с някои болести, тютюнопушенето, гъстото окосмяване, грубата кожа и нокти.

За гъстото окосмяване съм съгласен, виждал съм – съвсем неандерталско изглежда. И жени съм виждал…..така де, европейки. Не ми е ясно обаче как се е пренесла страстта към тютюнопушенето, освен ако неандерталците не са открили първи Америка. Или са пушили нещо съвсем друго – тогава пък трябва да са открили Амстердам. Е, поне онези амстердамски барове, по които и Хомо сапиенс си пада твърде.

Установил е обаче професорът още, че в гените на европейския Хомо сапиенс, които определят речта и общуването, няма никакво неандерталско влияние.

Тук вече много се усъмних в коректността на изследването, граждани. Най-малкото – усъмних се, че Райк е пропуснал сред групата изследвани европейци да покани поне един българин. Може професорът още да не знае, че България вече си е чиста Европа – казах си. Или още не може да повярва – подхвърли гадният ми „аз”.

Но, така или иначе, съмнявам се, че ако имаше българин, резултатите за генетичното предаване на речеви и комуникационни умения от неандерталците към Хомо Сапиенс щяха да са така чисти. Мисля, че щяха не само да ни свържат пряко с не-андерталците, а и да разкрият истината за тяхната връзка с предците им – андерталците.

Особено ако привлеченият респондент-българин е комунист, независимо дали от лагера на Станишев или от лагера на Първанов – подхвърли някой от компанията по повод на това размишление.

И като се озърне човек, напълно си е така – двете групи комунисти наистина са от един дол дренки и съответно резултатът от проучването на техните гени би бил абсолютно еднакъв. Дори можем веднага да се досетим какъв точно, ако проследим развитието на отношенията им през последните седмици.

Кои са добрите и кои са лошите сред тях, добрите ли ще изключат лошите или лошите ще изключат добрите, ще се разпадне ли родната ни партия любима или не ще да се разпадне, горе демокрацията, долу демокрацията – на тези и още други хазартни игри ни накараха те, природните хитреци, да залагаме всички. Направиха си добър ПР, няма що, а ние налапахме мухите и още дълго ще ги дъвчем.

Както и да погледнем обаче, трябва да им се признае, граждани, че, когато става дума за оцеляване на любимата им престъпна партия, нямат равни в намиране на обтекаеми формулировки. Направо ми скриха шайбата онзи ден, когато кликата на Станишев каза, че „снема доверие” от кликата на Първанов. Кой да ти се досети, че сред комунистите снемането на доверие се счита за толкова голям морален, а оттам и политически удар по авторитета на съответния ударен. Никой нормален човек не може да се сети, защото очевидно никой не предполага каква важна роля сред комунистите играе моралът.

Съвсем честно, аз си мислех, че това със снемането на доверие е нещо като наказанието „мъмрене”, от което не следва никога нищо. Поне така ми се стори, като видях как по-рано пък Първанов, Румен Петков и техните другарчета твърдяха, че са снели доверие от партийното ръководство на Станишев, но нито на Станишев, нито на партийното ръководство му пукаше от това.

Та ето, де, този вид комуникация на мен ми прилича точно на начина, по който са общували неандерталците с андерталците – и затова той има пряко отношение към темата за предадените от тях към нас, сапиенсите, комуникационни гени.

Или да вземем друг случай. Президентът Росен Плевнелиев предложи да се проведе референдум, свързан с разни изборни положения като въвеждане на мажоритарен елемент в изборите, задължително гласуване и електронен вот.

За да не бъда излишно заподозрян в пристрастие, ще уточня, че аз лично съм четворно несъгласен с президентската идея. Първо, принципно не одобрявам провеждането на референдуми в България поради голямото количество простотия по нашите земи – нещо, което свежда гласа народен до обикновен болшевизъм. Второ, смятам, че в момента референдумът само излишно ще отвлече общественото внимание от най-важната цел – свалянето на това правителство. Трето – смятам, че точно тези въпроси, които президентът предлага, трябва да се решават в Парламента, където все пак може да се чуе някой и друг експертен глас. И четвърто – мисля, че въвеждането във вота на мажоритарен елемент и задължителното гласуване са изключително лоши идеи, а електронното гласуване рано или късно, но не много късно, ще бъде въведено като практика.

Но да забравим това. Важното е друго – че, както казах, въпреки тези ми несъгласия, президентът все пак лансира идеята си като нормален Хомо сапиенс. А, кой знае защо, бившият президент Георги Първанов веднага се изпъчи насреща му като истински не-андерталец, започна да се бие в гърдите и да реве гръмогласно.

И какво изрева?

Президентът да заложи поста си и ако референдумът се провали, да подаде оставка и да се проведат предсрочни президентски избори – ето това изрева.

Преведено от неандерталски, това означава – стани да седна, че от по-обикновените столове, на които ме курдисват  напоследък, ме боли г…зът. С други думи, прищял му се е трети президентски мандат на Гоцето – има право по Конституция, пък и почти е сигурен, че ако се кандидатира, ние отново ще си го изберем, каквито сме прости. За разлика от съпартиеца му Станишев, който също е прост, но не иска да го избере за евродепутат и това е.

Ще ви кажа, граждани, че този пич или е много голям хитрец, или се мисли за такъв. Във всички случаи обаче и в двата случая ние с вас сме виновни, защото цели два пъти си го избрахме за началник на държавата, но нито веднъж не го махнахме – било по нормален демократичен път, било по ненормален, но пак демократичен.

То спрямо такива като него каквото и да направи човек, все ще бъде демократично, де, но това е друга тема.

Трябва да кажа обаче, че на мен ми хареса отговорът на Росен Плевнелиев на това заяждане. Той не влезе в дребен спор с Първанов, като му каже – `ми ти, като даваш акъл на другите, на времето `що си не заложи президентския мандат срещу постигането на прочутия Голям енергиен шлем срещу руснаците. Не, Плевнелиев правилно реши да премести тази битка към наистина важна за обществото територия. И затова изведнъж призова всички досиета на всички български държавни сигурности да бъдат веднага изцяло отворени и предоставени на обществото. Това включва и досиетата на военното разузнаване, което вече 20 години упорито се ошумулява.

Малко се учудвам, че президентът, който е и върховен главнокомандващ, не може да скръцне със зъби на българското ГРУ и да го накара да си предаде архива, но това е друга тема. Важното е, че на комуникационно ниво Плевнелиев този път отигра топката като истински Хомо сапиенс.

С което всъщност доказа, че дори всички ние, българите, за разлика от останалите европейци наистина да имаме неандерталски гени на общуването, то при някои от нас те са само между два и четири процента общо. Докато на други само между два и четири процента им липсват, за да си ги допълнят до сто.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com