Въпреки победата над Нефтохимик 1986 Атанас Атанасов имаше забележки към продукцията на своите. „Не ми харесаха някои неща в атака. Това,...

Повод за радост има в лагера на Черно море в навечерието на първия мач от пролетния полусезон срещу Пирин Гоце Делчев в петък. Вчера...

Отборът на "Спартак 1918" победи с 1:0 елитния "Нефтохимик 1986" в контрола в Равда. Гола вкара Деян Христов от дузпа през второто полувреме....

Цветелина Георгиева, "Труд" Баща на две деца от малкия град Смядово остана сам родител заради фейсбук. Съпругата на 35-годишния Владимир...

/Поглед.инфо/ Българската Агенция за ядрено регулиране (АЯР) е готова до дни да одобри проекта за изграждане на АЕЦ "Белене", съобщи пред ИТАР-ТАСС председателят на агенцията Лъчезар Костов (на снимката).

Секретарка победи директора си и стана негов началник. Фатме Хасанова, която бе технически секретар на директора на общинската служба за...

снимка: БулФото, архив Регистрацията за прием в детските ясли във Варна започва на 20 февруари, четвъртък, от 11 ч. Съгласно нормативната...

Пламен Асенов

19. 02. 14, радио Пловдив

Целия текст можете да слушате тук: http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=73

Основният персонаж в тази история се казва Ернан Кортес. Истинският главен герой в нея обаче се нарича Съдба.

Карл Орф, Кармина Бурана, О, Фортуна

Историята, която следва, е изпълнена с толкова много сложни перипетии, изумителни случайности, невероятни съвпадения, щастливи и нещастни обрати в живота на всички участници в нея, че ако не се беше случила наистина, нейният автор и досега щеше да търпи критики, че прекалява с въображението. С други думи, ако тя беше човешко творение – пиеса, филм или роман, щеше вече да е забравена от публиката, както става с всяка любопитна, но и прекалено екстравагантна измислица. Само че тя не е човешко творение – хората в нея само участват.

 Карл Орф, Кармина Бурана, О, Фортуна

Какъв е общият фон на историята? През 1492 година Христофор Колумб открива един дребен остров от Карибите. Мястото е с хубав климат, богато на странни хора, животни и растения, но няма много злато, каквото се очаква да има в една уважаваща себе си Индия. Да, Колумб смята, че е стигнал до Индия по краткия западен път, затова нарича мястото Западни Индии, то става част от испанската корона и се пълни с хора, които продължават да изследват околните земи, водени от стари и нови легенди за несметни богатства. Тогава Ернан Кортес е вече юноша и душата му е завладяна от приказните истории за богатства и приключения, които се носят из цяла Испания. Цяла, защото през 1469 г. Кастилия се обединява с Арагон чрез династичен брак, който, за разлика от много други, се оказва успешен и играе важна роля за историята на Испания, Европа и света. През 1478-ма са завладени Канарските острови, а през 1492-ра пада Гранада, последната мюсюлманска крепост на Иберийския полуостров. С това испанската корона върху главите на Фернандо и Изабела е вече голяма и красива. Островите в западния океан все още са дребни, едва забележими бисерчета, инкрустирани в нея. Но броени години по-късно ситуацията ще се промени – след като момчето Ернан Кортес порасне и прибави в короната Мексико, истинския огромен диамант. Засега обаче той още учи право в Саламанка.

Луис Милан, Павана ІV

Доста източници твърдят, че семейството на Кортес е знатно, но не особено богато. Не е истина. Дядото на Кортес, Алонсо, е Върховен магистър на духовния рицарски орден Алкантара, създаден за борба с маврите. Баща му, Мартин, е капитан от армията, но не кара с едната капитанска заплата – всъщност той е юрист и кралски нотариус, води дори лични дела на владетеля. Майка му, Каталина, е братовчедка на Франсиско Писаро, конкистадорът, който по-късно завладява инките. Фамилията е близка също с Николас де Овандо, губернатор на остров Испаньола, днес Хаити. Точно при него заминава през 1504 година младият Кортес. Преди това обаче учи две години и, макар че е умен, знае прекрасно латински, пише стихове, а и овладява добре тогавашното право, завършва само бакалавърската степен и се маха от Саламанка, защото на душата му е скучно. Родителите му не са доволни, че младият и високомерен инатливец се прибира в къщи, а на него пък в провинцията му е още по-скучно, отколкото в университета. На 18 Кортес поема към Новия свят и пристига в Санто Доминго, столицата на Испаньола. Веднага получава земя и роби, назначен е за нотариус на малко градче и бързо забогатява. Участва в различни експедиции в Хаити, както и в похода на Диего Веласкес за завладяване на Куба. Отличава се в битки, после се кара с Веласкес, лежи в затвора, сдобрява се с губернатора, прави селскостопански пробив, като пръв започва да отглежда в имението си едър рогат добитък, участва в добив на злато – изобщо, за петнайсетина години преживява вероятни и невероятни приключения и, ако може така да се каже, напълно израства като авантюрист. Всъщност, нали никой не си прави илюзии, че Кортес е добродетелен човек? Защото не е, въпреки дълбоката си религиозност. Точно за него доминиканският свещеник Бартоломео де лас Касас, един от малцината испанци, загрижени за съдбата на местните жители, пише: „Бог, който единствен знае колко индианци заплатиха с живота си за неговото богатство, ще му поиска сметка за това!“

Музика от двора на Карлос V

След Куба, губернаторът Диего Веласкес иска да завладее Мексико, богата на злато страна, за която се знае, че съществува отвъд морето и назначава Ернан Кортес за капитан на флота. Той се състои от девет кораба, които всъщност Кортес и негови приятели плащат със собствени пари. Когато флотът стига в Тринидад обаче, Веласкес получава донесения, че Кортес ще го измами и иска да го арестува. Не го прави за да не предизвика бунт на моряците, твърде предани на капитана си. Още в началото на експедицията този капитан е издигнал своето собствено знаме – кадифено, обшито със злато, с извезан червен кръст и надпис: „Приятели, да вървим под кръста и под този знак, ако сме вярващи, ще победим”. И всички вярват в тези думи, макар никой да не знае със сигурност колко пророчески ще се окажат те. Моряците са надъхани, от една страна с видения за съкровища, от друга – с вяра, че са християнски войни, които носят истина и спасение за езичниците. Ето как експедицията на Ернан Кортес, едва девет кораба с 508 войници, 100 моряци, 10 оръдия и 16 коня, тръгва да завладява Мексико през годината 1519.

Звук от море и кораб

Испанската армада, музика

По онова време територията на днешно Мексико не тръпне в очакване да бъде открита, още по-малко – завладяна, от когото и да било. Всъщност, тя си е отдавна открита и населена с различни племена – първо олмеки, после толтеки, маи, заменени от неясно откъде дошлите ацтеки. През 1325-та те основават своята империя и, въпреки, че не познават колелото, имат страхотни постижения, сред които е и столицата Теночтитлан, днешното Мексико сити. Градът е фантастично инженерно съоръжение – комплекс от изкуствени острови и насипи между тях, израснало сякаш от солените води на езерото Тескоко. Хората в империята, дори онези от подчинените племена, си живеят както всички други хора по света – къде нещастно, къде щастливо, но при всички случаи, в свой познат и любим свят. Начело на могъщата ацтекска империя в онзи момент е Монтесума ІІ. Той поема престола през 1502 година, а при идването на испанците е 52-годишен. Освен император, Монтесума е върховен жрец, в мексиканските хроники е описан като “учен, астролог, философ и вещ във всички изкуства”, с други думи – нещо като европейската мечта за просветен монарх, само че сбъдната не през ХVІІІ, а още през ХVІ век. Знанията в тази ацтекска епоха на просвещение, разбира се, са свързани основно с религията им, а тя е странна, дори леко шизофренична – и то не само заради кървавите жертвоприношения, реализирани чрез изтръгване на още туптящи човешки сърца. Двойствеността идва оттам, че ацтеките се кланят официално на един бог – страшния, ако не зъл, Тецкатлипока /Димящото огледало/, а неофициално подкрепят друг – добрия и човеколюбив Кетцалкоатл /Пернатата змия/. Между тези двама божествени братя съществува съперничество открай време. В предишната епоха Кетцалкоатл създава човека от стари кости и го учи на много полезни неща, затова хората го обичат. Брат му не просто завижда за тази любов, има и нещо повече. Той подозира, че Кетцалкоатл, в милостта си към хората, е склонен да ги дари с най-висшия дар – безсмъртието, нещо напълно недопустимо от гледна точка на боговете. Ето защо Тецкатлипока прогонва брат си. Но той, когато си тръгва, оставя пророчество – ще се върна от Изток в годината Една Тръстика, в денят Девети вятър, и ще възстановя властта си. Ацтеките разполагат с точно описание на начина, по който изглежда Кетцалкоатл – той е странен с бялата си кожа, черни дрехи и съвършено необичайната за тамошното население брада, а, освен това – мрази човешките жертвоприношения. Заедно със свитата си язди някакви големи елени, имат огнени цеви и отплуват в морето към Изтока, качени на чудни “високи салове”. В годината 1519 след Христа, която ацтеките, разбира се, не измерват по същия начин, император Монтесума, първожрец на Тецкатлипока, е особено внимателен. Навсякъде се появяват знамения, че нещо тревожно предстои. Според цикличния мексикански календар това е годината Една тръстика и той е нащрек – ще изпълни ли Кетцалкоатл своето пророчество или и този път връщането му ще се отложи с още 52 лета. Е, не се отлага, защото Съдбата не знае как да отложи себе си. На 21 април 1519-та, когато Кортес пристига от Изток, качен на чудните си високи салове и акостира на брега до сегашния, основан от него град, Веракрус, по християнския календар петък от Страстната седмица. Той слиза на брега за тържествената литургия. Облечен е в черни дрехи, има бяла кожа и гъста брада, заедно с хората от свитата си язди някакви големи елени и държат необичайни цеви, от които понякога излиза огън. От предишното му слизане в Кампече се знае, че категорично мрази човешките жертвоприношения. На всичкото отгоре, християнският Разпети петък се оказва точно мексиканският ден Девети вятър. Монтесума е потресен – пророчеството се изпълнява пред очите му. Добрият бог Кетцалкоатл очевидно се завръща и той, самият върховен жрец, е свидетел пред народа си за това. Та кой ли слаб човек, пък бил той и всемогъщият император, ще дръзне срещу волята на боговете.

Епични песни, Две стъпки от ада

Обект на телефонни измами на 18 февруари са станали пет жени на възраст между 71 и 86 г., съобщиха от полицията. Четири от тях са жителки на...

Пиян хазяин е пребил наемателя си и го е пратил на лечение в медицинско заведение. Установено е, че И.Г., на 47 г., от Силистра, живеещ във...

Светлана Йорданова, "24 часа" Пакет, омотан с найлон и черна изолационна лента, тупва на асфалта в мига, в който сив мерцедес S класа...

снимки: БулФото Водач с 0.42 промила алкохол предизвика катастрофа тази сутрин на бул. „Стефан Стамболов” в Хасково.  Панайот Иванов се...

26-годишната жена, която снощи сложи край на живота си в Благоевград е Елена Самоковлийска. Тя беше намерена мъртва пред блок в квартал...

Копия и реплики на Панагюрското златно съкровище се търгуват незаконно в интернет, твърди "Марица".  Търговията се осъществява онлайн, а...

Баскетбол, тенис и борба са доминирали като успехи във Варна през месец януари, стана ясно от резултатите в анкетата за Спортист №1 на...

64 % е загубата на вода по мрежата на ВиК – Варна според официалните данни. Те обаче може и да не са съвсем точни, защото самата методика, по...

Веднъж годишно близките на моряка Петър Петров, който е в неизвестност от 10 години, не отбелязват смъртта му, а празнуват рождения му ден....

Служителка в казино на бул. Осми Приморски полк е била заплашена с нож от неизвестно лице и обрана, съобщиха от полицията. Открадната е...

Кой е перфектният ключодържател? Този, който не ви позволява да изгубите ключовете си! Този, който е умен и с най-новите технологии – GPS, NFC, Bluetooth LE 4.0. И най-вече този, който може да е нещо много повече от ключодържател! Той изглежда като малко, симпатично квадратче с размери 30mm x 30mm x 10mm и идва с любимите ви цветове – циан, жълто, бяло или черно и се нарича Nokia Treasure Tag.

сред моите герои на протеста е Тео (Теодор Михайлов). скромен, усмихнат, закачлив, артистичен, категоричен когато е нужно, до безцеремонен. измисля великолепни проекти и ги реализира тихо и кротко. вдъхновява. продължава. #lafka #оставка #промяна #България още от моите герои на протеста: Юлия, Мишо, Люба, Апостол, Мария, Иво, Христо, Петър, Яшу, Николай, Мария

Вероятно като преди 141 години край София, гъста мъгла покри Варна и особено Морската градина, където се бяха събрали стотици деца и...

Едно от най-големите "постижения" на световната ядрена мафия е повсеместното убеждаване на целокупното земно население, че ядрената физика е нещо много сложно, трудно разбираемо, непостижимо и "не е за бедния ми мозък"...

    Когато стане дума за прилагане на различни техники в дадена област, експертите обичат да пишат дъъъълги статии от сорта на „Пет съвета за икономично лепене на фаянсови плочки“[...]

Пиян хазяин е пребил наемателя си и го е пратил на лечение в медицинско заведение. Установено че, че И.Г., на 47 г., от Силистра, живущ във...

Свети Валентин е специален празник за всички влюбени. Лошото е, че всеки път е много трудно да избереш подходящия подарък. Ето обаче, че...

На 20.02.2014 г. в Beta│Caffe @ Betahaus (ул. Крум Попов 56-58, София) ще се проведе първата за годината от двете срещи на онлайн бранша. Това е превърнало се в традиция[...]

Фото Румен Сарандев Причината за верижната катастрофа до Автогарата е даден път на пешеходец, съобщиха от полицията. Инцидентът...

Закономерно при народ, скован от страх, и управници-продажници се появява и възползва от ситуацията и външен поробител. Няма как да бъде иначе, исторически факт е, винаги е ставало така. Всяка чужда държава би се възползвала от услугите на българските боляри и техните стройно изградени корумпирани схеми и мрежи от зависимости. Така веригите стават три – българските чорбаджии, които сами си избираме, но не контролираме, в името на собственото си освобождение, разбирай обогатяване, продават народа си, продават българската държава и я поднасят на тепсия на чуждия поробител. Защо, след като толкова много тачим паметта на Левски, не обръщаме никакво внимание на думите му „Който ни е освободил, той ще ни пороби”? Защо не се отървем от тройното робство? Защото чакаме да се роди новият Левски. Напразно чакаме - той е тук, във всеки един от нас, стига само да успеем да спрем да се страхуваме, да спрем да мълчим, да спрем да търпим собственото си малодушие.

/Поглед.инфо/ "България има проблем с етнорелигиозните различия. И го казвам с болка. Днес можем трудно да си представим моноетническа и моноезична държава. Гражданство плюс воля за обща държавност - това може да осигури гражданския мир в страната. Етнорелигиозните различия се възприемат от определени политици не като богатството на България, а като проблем и риск. Като нещо, което застрашава националните интереси", каза от парламентарната трибуна лидерът на ДПС Лютви Местан.

/Поглед.инфо/ "България има проблем с етнорелигиозните различия. И го казвам с болка. Днес можем трудно да си представим моноетническа и моноезична държава. Гражданство плюс воля за обща държавност - това може да осигури гражданския мир в страната. Етнорелигиозните различия се възприемат от определени политици не като богатството на България, а като проблем и риск. Като нещо, което застрашава националните интереси", каза от парламентарната трибуна лидерът на ДПС Лютви Местан.

"Фолксваген", БМВ, "Форд" и още един автомобил са се ударили на бул. "Владислав" до Автогарата. Две от колите са със сериозни щети. Засега...

Два форда, "Фолксваген" и БМВ са се ударили на бул. "Владислав" до Автогарата. Две от колите са със сериозни щети. Засега няма данни за...

Еуофория е завладяла феновете на „Черно море“ преди първия официален мач за 2014 година с „Пирин“ в петък. Въпреки че денят е работен и...

Охранителят на банката в „Хаджи Димитър", който пострада преди обед, няма да бъде хоспитализиран, съобщиха от пресцентъра на "Пирогов".Той...

Верижна катастрофа е станала до Авгората във Варна. Няколко автомобила са се нанизали един в друг. Очаквайте подробности!

Ани Цолова вече си има и врагове сред зрителите на Нова телевизия. От няколко сутрини недоволен възрастен господин звъни на водещата на...

Виолета Гурнакова Десетокласничка от Математическата гимназия „Д-р Петър Берон“ във Варна превърна цифрите в ноти и нотите в цифри....

Веселин Златков Насрочения за сряда сутринта пореден избор на нов шеф на ВиК – Варна пропадна, след като представителят на държавата не...

Как една и съща компания или бранд в даден момент може да се окажат, без да желаят, с няколко Google+ страници и Google+ профили?

Със специалното участие на Димитър Димитров от Inbound.bg

Безспорно, една от най-горещите теми, която се дискутира през последните 2-3 месеца сред social media специалистите и бизнес мениджърите, отговорни за интернет присъствието на компаниите и брандовете, е автогенерирането от страна на Google (без изобщо да ви пита и без да ви даде никаква опция за връщане назад) на новите Google+ Local Business страници (на базата на създадените отпреди т.нар. Business Places (Local Listings) – след ъпгрейда на платформата Google Places for Business и преминаването й към новия dashboard.

Така един бизнес, бранд или организация, които са си създали собствена Google plus страница, примерно в категория „Product or Brand“ или „Company, Institution or Organization“ и понеже имат и физически локации, съответно са си направили регистрация и в Business Places, след ъпгрейда се оказват с чисто нова (и празна откъм публикации, последователи и плюсове) Google+ страница, само че в категорията „Local Business or Place“.

И всеки, на когото тоя „сюрприз“ му е дошъл на главата, започва да се чуди и да си задава логичните въпроси:

• Защо ми е още една Google+ страница?
• Досега съм развивал и градил онлайн присъствие с моята Company/Brand Google+ страница, сега трябва ли да развивам и новата?
• Няма ли последователите ни да се объркат с тези 2 страници с едно и също име и съдържание (особено като се вземе предвид, че Google дава приоритет в резултатите от търсене по-скоро на новата Local G+ страница, а не на развивана с месеци или с години Brand или Company G+ страница)?
• Не може ли просто да изтрием новата страница?
• И най-често задавания въпрос – има ли опция да се слеят, да се направи „merge“ между двете Google+ страници?

Ето и показателни цитати от форумите по тази актуална тема:

„It’s hugely frustrating. We’ve spent a long time building our G+ following on our company/brand page therefore it will be difficult and time consuming to pull this over to our local page, not to mention confusing for the follower base.“

„Regardless of the role of a brand page, it would make total sense to be able to merge a Company Page with a Local Page in cases like this.”

“Given that creation of company/brand pages was the only option for business on G+ when it was in its infancy I cannot believe Google still offer no method for merging brand pages with local; especially if both pages are verified within the same account so clearly belonging to the same organisation.“

„I think that the issue is that there are no tools within or without of Google that allows the user to reach into the index and execute this type of merge. I would bet that at some point Google will offer such a tool.”

Преди да се върнем по-конкретно на темата, нека си припомним някои основни положения.

Понастоящем съществуват 3 типа Google+ Local Business страници:

1. Local listing – мястото се показва в Google Maps и потребителите могат да оставят ревюта и да „дават“ рейтинг; има само табове „About“и „Photos“. Собствениците на съответния бизнес могат да управляват листинга като кликнат на бутона „Manage this page“.

В момента, ако от Places for Business dashboard-а влезеш в листинга си и кликнеш “Create Google+ Page” системата създава нова страница на мястото на Local Listing страницата. Негативното в случая е, че в новата верифицирана G+ страница понякога се губят всички ревюта от листинга и няма вариант да се върнат. Има случаи, при които част от ревютата се връщат след време, но все още няма яснота, как и кога се случва това.
Засега единственият сигурен начин да си върнете потребителските ревюта е да помолите хората, оставили своите мнения и рейтинги… да го направят отново.

Важно: Всички Google+ Local листинги, създадени или клеймнати (верифицирани) през новия дашборд на Google Business Places автоматично получават и социалните елементи на платформата. Именно това води до създаването на дублирани Google+ Pages. Просто новите листинги имат социалните елементи на страниците и Google не ви пита дали искате или не искате да правите страница.

Пример: Имате 1 бранд страница в Google+, която развивате. Имате и 2 физически офиса, които искате да бъдат намирани от клиентите Ви при търсене в Google. Затова решавате, че ще си направите 2 Google Places листинга. В момента, в който верифицирате двата нови листинга, честито, вече имате още ДВЕ нови Google+ страници.

2. Unverified local Google+ Page – има табове „About“, „Photos“, „Posts“ и „Videos“, не се показва в Google Maps и няма опция за ревюта. Този тип страници-листинги са създадени от автоматичните системи на Google (по данни от GoldenPages.bg и GetLokal) или чрез дашборда на Google+ от категорията Local Business (между тези два подвида неверифицирани страници има известни разлики, но сега няма да навлизаме чак в такива детайли). В долната им част има бутон „Is this your business?” чрез който собствениците могат да claim-нат и съответно да верифицират бизнеса си и „висящата“ G+ страница.

3. Verified local Google+ Page – има табове „About“, „Photos“, „Posts“ и „Videos“, показва се в Google Maps, потребителите могат да постват ревюта, да поставят рейтинг, страницата притежава всички функционалности на G+ страниците, както и характерен специален знак, че е верифициран бизнес.

Важно: Препоръчвам и да разгледате и този много ценен и подробен ресурс за Google Places , проследяващ развитието им от началото на тяхното съществуване до ден днешен.

Но да се върнем на проблема.

Освен Local Business,Google plus има още няколко категории (и множество под-категории) за G+ страница:

• Product or Brand
• Company, Institution or Organization
• Arts, Entertainment or Sports
• Other

И така, какво можете и какво не можете да направите, ако се озовете в един момент с 2 еднакви, но в различни категории Google+ страници за вашия бранд или бизнес?

По най-важният въпрос, който ви интересува, ще ви разочаровам – поне на този етап няма никаква опция да бъдат слети две (или повече) Google+ страници, които са в различни категории. Няма смисъл да питате G+ съпорта, на тях вероятно вече им е дошло до гуша от този въпрос.

Единственото утешение е, че ако и двете ви страници са с еднакви имена и са линк-нати към един и същ уебсайт (и съответно и от уебсайта има линкове към тях) и притежават един и същ верифициран мейл, поне дадените ви от потребителите „плюсове“ ще се прехвърлят и към новата автогенерирана Local G+ страница. За съжаление – само „плюсовете“, без последователите.

Естествено, няма как да имате еднакво custom URL (ако ви се предложи тази опция) и за двете страници, но може да подходите креативно като за едната (brand страницата) да изберете ”… /+brand“, а за другата (local страницата) – примерно „…/+brand-sofia“.

Уточнявам, че е възможно да се merge-нат две или повече G+ страници, НО само ако са от една и съща категория (особено актуално е за local страници, категория, в която хаосът е най-голям). Това става по определена, понякога изнервяща процедура, задължително чрез усилена кореспонденция със G+ съпорта, но в случая тази тема не е предмет на статията.

Ето възможните варианти за действие в моментната хаотична ситуация с Google plus страниците:

1. Ако страшно много се дразните, че трябва да управлявате 2 G+ страници, бихте могли да изтриете бранд страницата и да оставите само локалната, като преди това я „заредите“ с постовете ви от G+ бранд страницата – вариант, който силно НЕ препоръчвам. 

• Няма разумна причина да триете с лека ръка ваш развит social media актив, който при това се индексира от Google и е познат за клиентите/последователите ви.
• Що се отнася до Local страницата няма смисъл да се опитвате да я триете, защото в един момент пак ще се появи – и никак не е малка вероятността някой ваш конкурент примерно да реши той да верифицира листинга, свързан с вашия бизнес, с цел да ви навреди.

2. Можете да запазите и двете страници, но да приоритизирате едната от тях, локалната или бранд страницата и от този момент всичките ви постове и активности да са в тази, която сте решили да приемете за основна.

• Действително ако сте B2B компания и за вас е важно да имате авторитет като бранд, като компания, няма особен смисъл да развивате автогенерираната Local страница.
• От друга страна, ако сте такъв тип бизнес (повече B2C ориентиран), за който е важно потребителите да знаят къде се намира, да го откриват лесно (магазин, хотел, фирма за услуги и т.н.) препоръката ми е да обърнете основно внимание на Local страницата, а съществуващата отпреди G+ бранд страница, да оставите като второстепенна.
• И в двата случая е добре да публикувате специален пост, който да дава полезна информация около G+ „промените“ и да пренасочва потребителите към „правилната“ за вас G+ страница.

В крайна сметка решението не е лесно и зависи от вашата бранд политика, маркетинг планинг и от стратегията ви за развитие на бизнеса.

3. Можете да запазите и двете страници, като и на двете отдавате еднакво значение и тежест, с други думи, досега сте се развивали и сте се грижили за една, сега ще продължите със същите активности и ентусиазъм, но и за двете ви G+ страници.

Това е моят личен професионален съвет, особено ако сте B2C компания, която държи на своето име и бранд/брандове, но има и физически локации, където до голяма степен развива бизнеса си и общува с клиентите си. Вярно е, че има вероятност, последователите ви да се объркат, но ако следвате ясна политика в Google+ бизнес присъствието си, постепенно този проблем ще отпадне.

Да допуснем, че сте компания, която има авторитетна и позната G+ бранд страница и в един момент ви се появява и Local G+ страница. Какво бихте могли да направите?

Разделете контент стратегията си на 2 основни части: в бранд страницата поствайте и коментирайте примерно по-общи теми, свързани с бизнеса ви. А в local страницата пък наблегнете повече на конкретиката и детайлите – примерно новите ви стоки продукти, които вашите клиенти могат да намерят при вас, интересни актуални промоции, служебна, но важна за клиентите ви информация, която се отнася за дадената локация и т.н.

Естествено, няма проблем, част от публикациите, по-важните от тях, да поствате от името и на двете страници или пък едната страница да дава „плюсове“ (както се шегуваме – да „плющи“) и да „share-ва“ споделеното от другата. Така ще се получи своеобразен „мултиплициращ ефект“ в Google+ присъствието ви. А в SERP резултатите, шансът бизнесът ви да се покаже по определени ключови думи с някоя от G+ страниците ви се увеличава с 50%, математически погледнато – след като сте изградили и развили умно и професионално не една, а две, а защо не и три G+ страници (примерно имате Company page, Local Business Page, защо да нямате и Brand or Product Page – ако искате да увеличите и популярността на някой ваш основен продукт или бранд). Спомнете си принципа на Мечо Пух – „колкото повече, толкова повече“.

Но в крайна сметка, какво решение от горните ще вземете за Google+ присъствието ви, зависи изцяло от това какъв тип бизнес сте, какви са целите ви, каква е таргет аудиторията ви и с какъв ресурс разполагате.
Важно е да не забравяте, че за развитието на всяка нова страница ще трябва да инвестирате време и човешки ресурс. Затова е добре първо да прецените възможностите си и да планирате добре нещата, преди да се хвърлите неподготвени в социалната масовка.

Димитър Димитров: Google знаят за тези проблеми, но засега не правят нищо за решаването им!

 

Мнението на Димитър Димитров  от Inbound.bg, един от най-добрите специалисти в България в сферата на Local SEO, Google+ страниците и inbound маркетинга като цяло, сред лекторите и на тазгодишната SEO конференция : Димитър Димитров “Кашата в социалната част на Google+ наистина е доста голяма. Преди пускането на новия дашборд за Google Places имаше някаква логика в цялото нещо, но през последната година нещата буквално излизат извън контрол с всяко ново „подобрение“. По-лошото е, че от Google ЗНАЯТ за проблемите, посочените в тази статия. И поне до момента не са предприели мерки, за да решаването им.Най-сериозно засегнати от проблема с мултиплицирането на Google+ страниците са средните и големите бизнеси, особено вече наложените брандове в България. Страната ни е малка и почти никой не планира на локално ниво, а директно на национално – каквито условия важат за София, такива и за Варна, Бургас, Пловдив, Стара Загора и всички останали градове.Има вериги магазини и бизнеси, които управляват по 20+ обекта. Ако всички G+ Local страници-листинги трябва да бъдат поддържани автономно, ще бъде нужен нов отдел от поне 2-ма човека, които да се занимават само и единствено с това. От гледна точка развитието на бранд това не е добър вариант, поради следните причини:Получава се разводняване на феновете на бранда. От тук следват немалко затруднения с комуникацията с клиентите в Google+. Само си представете, как на всеки час някой трябва да поглежда в 20 G+ страници за нови коментари, ревюта и т.н. Изисква се допълнителен човешки ресурс за поддръжката на отделните локални страници-листинги. Доста е нерентабилно, особено за бизнеси с национална брандова политика. За разлика от Борис, аз давам следните съвети: Ако сте малък бизнес, локален, без амбиция да се разраствате – направете си Google+ Local листинг и си поддържайте страницата към него. Ако сте голям бизнес или планирате да се разраствате в повече от един град (или да имате повече от един физически обект), направете си Бранд страница и я развивайте. Всички останали Локални страници не ги докосвайте! Напълнете ги с информация, сложете им хубави снимки и искайте хората да пишат ревюта в тях. Но не ги поддържайте по отношение на активната им социална страна – няма смисъл да публикувате постове в тях. Вече го правите на брандовата страница. Ако имате проблеми, колебания или не можете да се справите с кашата в Google+ за бизнеса, винаги може да питате и да потърсите помощ от мен или колегите в бранша!”

 

Искам да споделя и едно лично мое интересно наблюдение по темата:

Със сигурност не знаем на базата на какъв точно алгоритъм Google показва в резултатите от търсенето едната или другата от G+ страниците ви. Според някои изследвания, като че ли отдава по-голяма тежест на Local страницата, отколкото на Brand/Company страницата (независимо, че последната може да е много по-развита, с много повече последователи и интеракции).

Но пък аз експериментирах малко и получих много интересни (и логични) резултати, които ме убеждават, че Google става все по-„умен“ по дългия път към мечтаното семантично търсене. Забележете в долните примери, че когато търсенето е само име на бранда, Google показва Company/Brand страницата, но ако се търси примерно „бранд адрес“ или „бранд софия“, в SERP-a излиза с приоритет Local G+ страницата.

В интерес на истината обаче, тези резултати не винаги се показват по този начин при едно и също търсене, както и когато си лог-нат с Google профила си и когато не си, но лично за мен логиката е тази.

Като допълнителен щрих към „Google+” хаоса може да добавим и още един казус:

Ако даден бранд или бизнес иска да има например собствен YouTube канал, той не може да направи това ако няма Google акаунт. В момента, в който си направи Google акаунт, например с “brand@gmail.com”, системата автоматично създава и Google+ профил (не страница) с името “brand”. Така се появява и трето присъствие на същия бранд/бизнес в Google+ екосистемата, което наистина е, меко казано фрустриращо. Да не влизаме и в още по-объркващи, но напълно възможни ситуации – примерно и IT мениджъра на компанията също е създал Google акаунт, за да следи Analytics и евентуално да може да ползва и други Google услуги. Но нежеланият ефект е „раждането“ на поредния празен и безсмислен Google+ актив, свързан с бранда.

В заключение:

И все пак Google са динамична компания, която обича промените, да се надяваме, че в скоро време ще ни изненадат приятно и ще предприемат някакви разумни стъпки за решаването на цитираните проблеми с Google plus страниците, най-малкото – да намерят техническа възможност и процедура чрез която всеки, който желае, да може да слее 2 (или повече) G+ страници от различни категории, като преди това избере категорията, в която да бъде създадена новата „merge-ната“ страница.

Добре би било и всички последователи, плюсове и ревюта също да се прехвърлят безпроблемно там. Или за по-големите брандове да бъде добавена опцията на Google+ Local листингите да им се задава основна Brand страница, където се поддържа социалната активност,вместо да се създават десетки отделни G+ страници.

Нормално е и един бранд/бизнес да може да създава свой YouTube канал, като ползва за идентификация своята Google+ страница, без да се налага създаването на нов и абсолютно „кух“ Google акаунт.

Това съвсем скромно искаме от Google-то. Толкова ли е много?

За хаоса с дублираните Google+ бизнес страници и какво решение да вземете като мениджър? is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

The post За хаоса с дублираните Google+ бизнес страници и какво решение да вземете като мениджър? appeared first on Boris Domain | The Marketing Creative Space.

Интервю на Юлия Вълкова с Иван Стамболов за Седмичен „Труд“. Във вестника интервюто е под заглавие „За бръснар искат ценз, за гласуване – не!“.

- Имаш богат блог, богато изписван от теб, богат и на реакции. Определяш го като твоята си лаборатория за оценка на качеството на мислите и текстовете си. Какво се джурка напоследък в тази лаборатория?

- Като в алхимията: джуркат се какви ли не съмнителни субстанции с надеждата да се получи злато.

- Много ти се иска да дойде денят, в който да блогърстваш за тъпи реклами и пиянски истории, а не за политически манипулации и безнадеждни протести пред парламента. Кога виждаш туй светло бъдеще?

- Пропиляно е. Гледам рекламите, подскачам, пише ми се за реклами, но накрая винаги излиза за политика. Повредиха ни. Но щом допуснаха веднъж да си хванем, връщане няма. Ще се занимаваме с политика, докато ТЕ съжалят, че са ни принудили.

- Искаш да бъдеш ироничен, а не саркастичен, да си невъзмутим вместо възмутен или гневен. Сега какво е на върха на перото ти?

- На върха на копията и перата винаги е свободата. И то не просто свободата на социалната или професионалната реализация, даже не и свободата на волята и мисълта, а страшната свобода на духа. За човека е важно да различава добро и зло и да вярва, че е свободен да избере едно от двете. Разбира се, аз препоръчвам да се избере доброто, защото това е правилният избор. В крайна сметка един ден доброто ще победи злото.

- Май парламентарната врява засега е като приказката за парата и свирката, че всичко в крайна сметка е ненужен поток от изобличаващ патос?

- Не е така. Винаги е много важно какво става в парламента и около него. Дори това да са грозни хули и евтини нападки. Че последните ни парламенти са карикатурни, е по-скоро тъжно, отколкото смешно, защото в тях се възпроизвежда нашето общество. Логичният извод е, че ако парламентът е пълен с простаци, то и обществото ни е просташко. Но на мен все ми се ще да вярвам, че не е така и че нашето общество е способно да излъчи и по-добро представителство. Нужна е промяна в изборните правила – увеличаване на избирателната активност и намаляване на измамите. За постигането на първото добра мярка е задължителното гласуване. За постигането на второто добра мярка е машинното (а не електронно, както иска президентът) гласуване. Аз не се скандализирам от идеята за избирателен ценз, макар че въвеждането му е невъзможно, след като сме приели принципа на всеобщото избирателно право. И все пак, ако гласуването е право, то ползването на това право трябва да настъпи след изпълнението на някакъв минимален пакет от задължения. За най-елементарни неща се търси образователен минимум, само за най-важното – не. Две неща са искали българските консерватори в края на XIX век: двукамарен парламент и избирателен ценз. Според мен това са разумни искания.

- Времената са такива, каквито ни сполетят – за теб това е по-точно от такива, каквито си ги поръчаме или направим. Докога времената ще ни набутват в тинестото дъно?

- Търпение. Исторически ние сме изгубили много и то сме го губили на няколко пъти през последните столетия. Не може нещо съсипвано от османската империя и от комунизма в продължение на повече от половин хилядолетие да се поправи с щракване на пръсти за една нощ. Просто не е възможно. Времената са си времена. Историята като цяло е справедлива и всеки получава каквото заслужава. Това, от което пищим и се оплакваме днес, е с дълбоки исторически корени. Напоследък надигат глас разни „интелектуалци“, които тръбят, че времето от 1944 до 1989 е било много хубаво. Пълни глупости! Това е време на бедност, на интелектуална зависимост, на липса на елементарни свободи, на грозни илюзии и абсолютна творческа импотентност. Нищо им няма на времената. Хората никога не са били по-богати, по-спокойни и по-обезпечени, отколкото са сега. Няма войни. Няма терор. Вижте само средната продължителност на живота. Вижте и броя на хората, които в момента пъплят по тази грешна земя – те са в пъти повече от всички хора, живели във всички времена, откакто има времена изобщо. Всеки е нахранен, всеки има достъп до някаква медицина, всеки в някаква степен е защитен от закона. Всеки има кола, телевизор и прахосмукачка, а ако това не му е достатъчно, може да избира измежду десетки най-причудливи философски и религиозни системи. Достъпът до информация никога не е бил по-лесен. Чак да те хване страх, че всичко това може да свърши! Днес хората трябва да се опитат да бъдат и малко благодарни. Това, между другото, изглежда лесно, но не е. Да бъдеш благодарен значи да бъдеш щастлив. Благодарността е фундаментът на щастието. Но, разбира се, не бива да спират и усилията на всеки да направи себе си, другите и света още по-добри. В това е смисълът на живота.

- Защо мнозинството мълчи като ремсист на разстрел за питанията на опозицията извън парламента?

- Защото е ремсист на разстрел. Няма такова парламентарно мнозинство, на което да му искат оставката от улицата в продължение на половин година. Това просто не е мнозинство. И нека не броят колко хора са на улицата да протестират. Ако зад тях не стои много по-широка подкрепа, те не биха могли да протестират толкова дълго време. Улицата обаче също има своите грехове. Тя за толкова време не успя да формулира силна теза срещу управляващите (което, между другото, е тежък грях и на професионалната опозиция). Не посочи алтернатива. Не създаде политически субект, който да поиска властта, след като овластените очевидно я нямат. Не се намери субект, който да прокара границата между себе си и всичко останало. Вместо това, сега сме свидетели на поредните аритметики с процентчета, листички и коалицийки. На хората вече им се повръща от това. Долу ремсистите! Впрочем, новата политическа вълна ще вдигне онзи, който успее да формулира национален идеал. Всички го знаят, всички се опитват да го направят, но засега не успяват.

- Преди време имаше една запалка с фенерче. Ако го насочиш към стена, на нея се проектираше образът на Бойко Борисов. Толкова ли са тщеславни нашите политици?

- Толкова. Понякога даже и повече. С фенерчето „Бат’ Бойко“ герберите са направо скромни в сравнение с паметника на Тодор Живков в Правец. Но пак казвам, че българските политици са еманация на българското общество. Ако техният път към сърцето на „народа“ минава през куче-касичка или запалка-фенерче, то явно това е пътят. То не е проблем на политиците, а на „народа“. Между другото, имаше и вафла „Бат’ Бойко“. Какво значи това? Нищо. Можем само да съжаляваме, че през 1981 по случай 1300 години от предполагаемото начало на нашата държава нямаше вафла „Хан Аспарух“ или кренвирши „Авитохол“. Който няма самочувствие в себе си, търси го извън себе си. Това е валидно както за нациите, така и за политиците. Всъщност, като се върнем на въпроса и се замислим – що за душевна нагласа е това да си прожектираш нечие лице на стената! Ужас!…

- Наскоро мина последният конгрес на БСП. Така значима и незаменима личност ли е Сергей Станишев за своите съпартийци?

- Нито им следя конгресите, нито се опитвам да им вляза в кожата, та да се запитам какъв е за тях Сергей Станишев. Съпартийците на Станишев са сложни личности, така че не бих се изненадал, ако се окаже, че за тях той е незаменим. Но ако имам това право, бих ги посъветвал същото, което бих посъветвал и всеки друг човек – да не си правят кумири. Един „незаменим“ партиен лидер не е нищо повече от кумир. Аз например бих приел обществото ни за много по-хармонично, ако лидер на социалистите беше Янаки Стоилов. Или друг някакъв искрено ляв човек. Тогава щяхме да имаме автентична левица, което щеше да доведе и до консолидирането на автентична десница с автентични лидери. А сега какво? Социалистическата партия е партия на едрите индустриалци и крупните работодатели, но бидейки „социалистическа“, тя уж обича синдикатите, уж милее за благоденствието на наемния труд и уж страда заедно със социално слабите. Дрън-дрън! Прекият резултат е, че т.нар. „десни“ формации в стремежа си да опонират на т.нар. „лява“ социалистическа партия са се превърнали в лигави либерали и излъчват толкова леви послания, че човек направо може да се изчерви! Както в политическия така и в другия смисъл…

- Твърдиш, че политик, който допусне избирател да му обърне гръб, не е никакъв политик. Въпреки това много гербаджии станаха бивши и гласуваха за БСП и за други формации. Как си го обясняваш?

- Това ли съм твърдял? Явно съм бил слънчасал или пък контекстът е бил твърде специфичен. Политиката не обединява. Политиката разделя. Обединява църквата, но не и политиката. Когато човек си избира политическа сила, която да подкрепи, той първо гледа не ЗА какво се обявява тя, а ПРОТИВ какво. Когато българите са тръгнали след Левски, те са тръгнали защото е бил ПРОТИВ османската империя, а не защото е бил ЗА „чиста и свята република“, ЗА „Млада Европа“, ЗА „Млада България“ или ЗА каквото там е бил. В началото на демокрацията хората тръгнаха след демократичните сили, не защото бяха демократични или пък изповядваха някаква уникална философия. Тръгнаха, защото бяха ПРОТИВ комунистите и тоталитарния режим. Когато видя врага си да обърне гръб на някой политик, тогава ще знам, че това е моят политик. Що се отнася до това, че активистите изоставят партиите си и се насочват към други според конюнктурата – в това няма нищо сензационно. Тези гербаджии, които са се обърнали към БСП, какви са били, преди да се обърнат към ГЕРБ? Явлението се наблюдава особено отчетливо в средните и малките общини. Във всяка от тях има по няколко души, които приемат себе си за политици и искат да правят кариера като такива. От това зависи заетостта им и обществените им позиции. Те са едни и същи от 1989 насам и са минали през всички партии. И ще продължат да минават. В това няма нищо страшно. То е част от т.нар. „фасадна демокрация“, която пък е явление, свързано с дълбоко византийските ни корени, които се правим, че не виждаме, само и само да се почувстваме част от проспериращата в момента Западна цивилизация.

- Защо българинът не гласува?

- Ха! Прост на пръв поглед въпрос, но всъщност доста интересен. Ако приемем негласуващите за 100%, то поне 70% от тях не гласуват, просто защото ги мързи. Има десетина процента, които не гласуват, защото според тях няма за кого – те мразят всички и не признават никого за по-кадърен от себе си. Има и десетина процента, които вярват, че от гласа им зависи нещо. Накрая вероятно има и десетина процента, които не гласуват, за да не би случайно да се минат. Нали знаете кои са двете неща от които се страхува селянинът – да не настине и да не се мине. И сигурно е прав.

- Автор си на политически програми. Какво ни трябва сега в сферата на икономиката, образованието и социалната политика?

- Твърдя, че икономиката не е най-важното, въпреки че съм водел именно групите по икономическа политика. Моралът е много по-важен. Именно защото смятаме, че икономиката е най-важна, когато отидем на лекар, неговата главна цел не е да облекчи страданието ни, а да калкулира печалба за болницата. Затова ни подлага не на необходимите, а на скъпите процедури, дори и да са рисковани. И е напълно прав, защото болницата е търговско дружество и той е длъжен да се отнася към печалбата му с грижата на добър стопанин. Ще отговоря конкретно. В областта на икономиката ни трябва ниска данъчно-осигурителна тежест, предвидимост (тоест непроменливост на условията за дълъг период от време) и гарантирана законност без административен, политически и криминален рекет. Образование. Задължително средно и средно специално образование. Пълно преразглеждане на учебната програма. Изучаване на сравнителна световна и особено европейска история. Изучаване на история на литературата и културата. Преосмисляне на авторите и образците. Задължително православно вероучение. Задължителна пълна матура и тежки последици за онези, които не я покрият. Тези последици са във връзка с третата част на въпроса – социална политика. Чувствително редуциране на социалните придобивки за хора, които не са изпълнили образователните си задължения. Въвеждане на принципа „права срещу задължения“ – някои права се ползват тогава, когато са изпълнени някои задължения. След определен период на неоправдана безработност – социални помощи срещу обществено полезен труд. Диверсификация на здравните и пенсионните фондове.

- Измъдрува, че когато тръгнеш на лов за душите и сърцата на избирателите, неизбежно ти се налага да продадеш собствената си душа. Толкова ли са черни днешните управляващи?

- Не помня кога съм го „измъдрувал“, но определено има нещо такова. В смисъл че човек много лесно се поддава на изкушението, когато говори на други хора с цел да ги спечели, да им говори онова, което те искат да чуят, а не това, което той има да им каже. Но това не прави политиците черни. Политиците са малко незаслужено очернени според мен. Не можеш да мразиш политиците си и да искаш да имаш политика. Всеки от нас има право, има възможност и даже при определени обстоятелства е длъжен да се заеме с политика. Иначе ще оставим политиката в ръцете на безпринципни брокери, които купуват и продават „гласчета“ и бабуват на инженерни проекти, от които лично се облагодетелстват както когато ги правят силни, така и когато нарочно ги провалят. Иначе ще оставим политиката в ръцете на некадърни зубрачи, абсолютно лишени от политически инстинкти, но пък доказали себе си в послушанието, предсказуемостта и лицемерието. Що се отнася до продаването на душата, това е метафора. Всъщност човек никога, на никого и за нищо на света не бива да продава или отстъпва безсмъртната си душа.

- Божидар Димитров е на мнение, че всъщност нямаме истински политици, че затова се учи…

- Самият той беше известно време министър. Това е висш политик. Или не е бил такъв, или някъде е учил. Къде? Съгласен съм, че политиката се учи. Съгласен съм, че и в политиката, както във всяка друга област, е необходимо да има добре квалифицирани експерти. Аз съм последният човек, който ще се опълчи в защита на дилетантството и непрофесионализма. Но експертизата не е най-важното в политиката. Експерти се наемат и им се плащат заплати. В политиката най-важно е визионерството, способността да се взимат решения и решимостта да се носи отговорност. Президентът Никсън, по чието време американците стъпиха на Луната, беше ли космонавт? Не съм съгласен, че министърът на икономиката задължително трябва да е икономист, както не съм съгласен, че министърът на земеделието трябва да е земеделец. Те и двамата са тежки политически фигури. Те са политици, а не политолози. Те са ръководители, а не експерти. Но пък да се пишеш десен политик и да рониш сълзи за наемния труд срещу работодателите – и това е малко неграмотно и смешно.

- Кой от днешните политици може да се нарече лидер?

- Какво значи да си лидер? За да си лидер, не е необходимо да си умен, макар че това помага. Не е необходимо да си и много образован, макар че и това помага. За да си лидер, трябва да си самоуверен или поне да изглеждаш такъв, да караш хората да ти вярват, дори когато ги лъжеш, и да ги накараш да те последват там, накъдето си ги повел. Обикновено лидерството се свързва и с таланта да разделяш и владееш най-близките си съратници. Лидерът е човек, превърнал името си в марка, която масите са възжелали. Най-ярките национални лидери след 1989 са Иван Костов, Царят и Бойко Борисов. Има и други лидери. Лидерството винаги се свързва с популярността и затова сме свидетели как няколко телевизионни водещи отбелязаха учудващ политически успех. Може да имаш страхотни идеи и голям лидерски талант, но ако не си познат „от телевизора“, ще увлечеш след себе си само хората, които те познават лично. Но рейтингът не е гаранция за лидерство. Българските еврокомисари, например, имат традиционно висок институционален рейтинг, но това не ги прави лидери. Има и хора, които през годините са успели да направят имената си известни и винаги успяват да заемат някаква позиция в държавата и политиката. Но по причина че са известни само с това, че са известни, те също не са истински лидери. Ако известността и разпознаваемостта бяха гаранция за лидерство, то Стоичков щеше да е пожизнен президент.

- Защо българинът мрази елитите си?

- От дребнавост, завист и злоба. Но пък какво значи „българинът“? Аз съм българин, вие сте българи, аз не мразя елитите си, предполагам, че не ги мразите и вие. Много хора обаче ги мразят. Кои елити мразят българите (пък и не само българите)? Мразят богатите. Но всеки иска да е богат. Мразят успелите. Но всеки иска да е успял. Мразят известните. Но всеки иска да е известен. Мразят корумпираните политици, но тези които ги мразят най-силно, с удоволствие биха продали майка си и баща си, само и само да са на тяхно място. Изключение правят единствено умните, защото тях ги мразят просто така – без тези, които ги мразят, да искат да са умни. Тоест, всичко това не е точно омраза, а по-скоро завист, която безспорно ражда и омраза и то от най-лошия вид. Много по-грозно е да мразиш някого, защото е по-добър от теб, отколкото да го мразиш, защото е потъпкал правдата, например. Но пък понякога може би и елитите заслужават да бъдат мразени. Особено когато са фалшиви елити.

- Кога референдумите у нас ще имат решаващата дума?

- На теория те и сега я имат, стига да ги организират и проведат, както трябва. Друг е въпросът дали всичко става за референдум. Референдумите са плодородна почва за крупни манипулации на общественото мнение. Аз например не се чувствам достатъчно информиран и подготвен да участвам в референдум за АЕЦ „Белене“. Това не е тема за референдум, защото решението по нея се нуждае от огромно количество специализирана информация. От друга страна, темата за избирателната система е хубава тема за референдум. Само че аз бих махнал въпроса за мажоритарното гласуване. Идеята не е добра. Вместо този въпрос бих включил въпрос за преструктуриране на избирателните райони така, че зад всеки мандат да стоят един и същ брой гласове. Така е справедливо. Но аз съм привърженик на представителната, а не на пряката демокрация. Ето защо не съм най-подходящият човек, на когото да се задават въпроси за референдуми.

- Написа “За пушачите с любов”, където казваш, че не си пушач, но пушачите нито ти пречат, нито мислиш, че с нещо ти вредят. И твърдиш, че целта на антитютюневите мерки по цял свят не е хората да не пушат, а да си плащат повече за това, че пушат…

- Ето. Тук, защитавайки достойнството на група, към която не принадлежа, се проявявам като краен либерал, какъвто за Бога не съм! Защо да имаш сексуални отношения със сестра си да е не само допустимо, но и похвално, а ако пушиш, трябва да бъдеш заклеймяван като получовек? Да забранят цигарите, както е забранен хероинът, и тогава няма да има никакъв проблем. Освен това трябва да се зачита и частната собственост. Ако аз имам кръчма, мой е изборът дали в нея да се пуши или не. Който иска – да я посещава; който не иска – да не я посещава. Аз не обичам чалга и по този случай не посещавам чалга клубове. Но и през ум не ми е минавало да искам да се забрани чалгата в чалга клубовете. Така и с цигарите. Ако мразя тютюнев дим, просто не посещавам заведения, където се пуши. И ако непушачите са чак такава критична клиентска маса, сигурен съм, че ще има стотици заведения, в които пушенето ще е забранено лично от собственика по негова воля и в негов интерес. Иначе, справедливо е пушенето в кръчмите да е забранено, само ако посещението на кръчми е задължително.

- Кой измисля истериите за лудите крави, за птичия грип?

- Лошите. Но нека да има такива истерии. В момента на земята живеят страшно много хора. Те трябва да се управляват по някакъв начин. А страхът е най-добрата пропаганда. Който се оставя да го управляват чрез митове за луди крави, очевидно трябва да бъде управляван точно по този начин.

- Разбираш от реклама. Нормално ли е, когато българинът обикновено сяда около масата, по телевизора да гърмят реклами за превръзки, кървящи зъби, тоалетна хартия, измъчена простата или пък до “главата” на сериозен вестник да се мъдри подкана за редовна перисталтика на червата?

- Забравяте гъбичките по ноктите на краката и бактериите в тоалетната чиния. Да, нормално е. Кой го кара българина, докато се храни, да гледа телевизия? Клозетите и ноктите си плащат, за да им излъчват рекламите. На българина му остава избора дали да ги гледа или не. Но това далеч не е най-големият проблем на рекламите. Много по-лоши са рекламите, които лъжат. Напоследък например има една за шампоан с екстракт от мая, който кара косата ти да бухне, както маята кара да бухне козунака. Темата за екстрактите ми е особено любима – екстрактът от бамбук прави косата гъвкава, екстрактът от памук прави прането меко, а екстрактът от перли му придава мек блясък. Да оставим настрана какво точно се екстрахира от перлите и памука и как то носи качествата на източника. Памукът, например, не е мек заради химическия си състав, а заради структурата си. Това качество не може да се придаде на екстракта от него, нито пък екстрактът може да го предаде на прането, дори такъв екстракт да е възможен. Рекламата с екстракт от мая обаче е върхът на наглостта и аз се чудя дали не си заслужава да се сезира КЗП, която по закон може да принуди рекламодателя да докаже истинността на твърденията в рекламата си. Маята са микроорганизми, които се размножават в хранителна среда и така карат тестото да бухне. Какъв е тоя екстракт от тях, който извършва същия процес в човешката глава и кара косата да се държи като тесто! Но най-лоши са рекламите, които внушават на хората, че щастието е в пудинга и че няма нищо по-хубаво от банковия кредит.

Tweet

Медиците са предупредили родителите, че бебето им ще има две лица и два мозъка Рене и Саймън Хоуи от Сидни, Австралия, са узнали нещо...

Отново се качваме в лодката на Димитър и продължаваме обиколката му из северните егейски острови на Гърция – миналия път бяхме на Диапорос, днес ще отидем до остров Амуляни

Приятно четене:

 

 

Залези над гръцките острови

Пета част

Диапорос – Амуляни – Тасос

втора серия

Амуляни

 

Юли месец, къмто средата. Време за море. Този път – остров Амуляни с Дидо. Това е много интересно място и нещо повече – за мен поне това е любимата ми дестинация в Гърция – там просто има от всичко за всеки. И острови, и лодки, и таверни, и хотели, и великолепни плажове, чести и евтини фериботи от континента, невероятни залези и чиста, тюркоазена вода….

Амуляни е островче само с едно градче на него – Амуляни,

където акостират фериботите, тръгващи ог континента от Трипити, разположен непосредствено право срещу островното градче. И когато казах „острови”, имах предвид следното – до Амуляни е разположена малка и симпатична островна група, известна официално като

островите Дреня (или Гайдурониси /„Магарешки острови”/)

Тя се състои от шест малки островчета, разположени директно срещу град Уранополи на континента. Само на най-голямото от тях (любимото ми място) има стар, вече нефункциониращ къмпинг, нещо като останки от вилна зона (масивните строежи са забранени), едно плажно барче и таверна, в която сутрин и вечер карат и отвеждат с лодки персонала от континента. Всъщност до Уранополи е границата на Гърция с независимата административна единица Атон и оттам дават визите на желаещите да посетят манастирите в нея Пуснахме „Бисмарк” от нещо като рампа на плажа почти непосредствено до Трипити и стоянката на фериботите :

 

Точно до рампата дават лодки с извънбордови двигатели под наем и дежури трактор, с който се изваждат срещу заплащане по-големите и тежки моторници и скутери.

От Трипити до островите Дреня разстоянието по диагонал е около седем километра. Ето плажа, на който се установихме:

 

Вечер, когато захладнее и седнеш на масата, пред теб като на парад минават най- различни яхти, моторници, лодки и всевъзможни морски съдове. Тишината е огласяна от писъците на чайките, които гнездят на околните островчета.

Nisida Amouliani, Στάγιρα 63075, Гърция

 

Панорамата е приказна:

И когато Хелиос потъва зад далечните планини на континента, настава пълна тишина, в която единствено се чува плискането на малките вълнички:

 

 

 

Дългоочаквания вечерен миг:

Всъщност точно на това плажче направих сефтето на „Бисмарк” миналата година. Първото пускане на вода през юни 2012-та….

 

На следващия ден отидохме да остров Амуляни, на който се намира

един от най-красивите плажове,

които съм виждал в Гърция – дълбок залив, прекрасен нежен пясък, гъста зеленина, кристални води, никакво застрояване с изключение на едно симпатично
тропическо барче, вписано в края на плажа:

 

Това е първата ми лодка от 2011-та година. Комбинацията на зеленината с финия пясък и лазурни води ще уводлетвори със сигурност и най-претенциозните вкусове, като се има предвид и това, че плажът далеч не е претъпкан с туристи и почиващи… Тук се запознах и с този симпатичен руснак, автомобилен инженер от Москва, който като акостира, и веднага ми викна „Наздаровья !” …

Ако ви се отвори път към Атон, Уранополи или Амуляни, непременно посетете този плаж и няма да съжалявате ни най-малко за това…

А междувременно времето напредна, стана обяд и ние се преместихме в столичката на острова – китно, красиво и уютно малко градче, разположено едновременно в два залива в югоизточната част на Амуляни:

Градът отвътре:

 

 

Етюд от крайбрежно кафене:

Привлекателна таверна над пристанището:

Крайбрежни магнити за туристи…:

Тук акостират фериботите -

 

 

Плажът до пристанището :

Скрили се в най-адската жега в сенчесто кафене, ние решихме отново да се върнем на хубавия плаж, когато слънцето малко падне. Стигнали дотам, видях мой приятел от София с неговата си компания, отседнали в Уранополи и обикалящи из този район -

 

 

Бягство от неуморното слънце:

Тошо – така се казва този приягел, предложи на другия ден да обиколим откъм морето манастирите на Атон – разстояние, което е около 80-85 км. отиване и връщане и поради тази причина се разбрахме да пътуване с неговия РИБ – все пак е над петметров и със 70 к.с. двигател – не може да се сравняваме с него, пък и не бяхде сигурни както ще бъде точно времето – все пак той е в пъти по-мореходен от мен. Подробностите ги уточнихме вечерта в Уранополи над чаши с узо и бяло вино:

Прибрахме се по тъмно, отвърлили още един горещ ден зад гърба си.

Очаквайте продължението

Автор: Димитър Иванов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Атон – на картата :

Атон

/Поглед.инфо/ Трима или четирима въоръжени са нападнали клон на Първа инвестиционна банка в столичния квартал Хаджи Димитър тази сутрин. По информация на TV7 бандитите са били двама, а един от охранителите е ранен.

Продукти за 4 порции:
7- 8 стерилизирани печени чушки
1к.ч. доматен сок от консерва
250г кашкавал
1к.ч. прясно мляко
2- 3 яйца
1ч.л. сол
2- 3с.л. олио
1ч.л. червен пипер

Приготвяне:
Чушките се режат на дребно. Редят се на дъното на гювеч. Отгоре им се полива доматен сок. Кашкавалът се рендосва. Яйцата и млякото се разбиват. Към тях се добавя сол, червен пипер и кашкавалени стърготини. Продуктите се объркват. Поливат се равномерно върху чушките. Долива се половин чаена чаша гореща вода и олио. Керамичният съд се похлупва. Яденето се пече на умрене фурна, 50 минути. Поднася се с препечени филийки. Запеканката се приготвя бързо. Кашкавалът се разтопява и образува коричка. Чудесно ястие, което може да си приготвите в ежедневието или в седмицата на Сирница.

В България, поради липса на стремеж към свобода, честваме с нарастващо гузен патос деня на Апостола на свободата. Самите ние сме готови да жертваме свободата си, но се прекланяме поне през онзи, който се е жертвал заради свободата, която не ценим.

Смут цари в самите нас този парадокс и това си личи- независимо дали си го признаваме или не.

Нищо чудно, че продължаваме да чуваме ( както тази сутрин от екрана на БНТ), че днес „честваме годишнината от обесването на Левски”. Грешка на езика, на подсъзнанието, на растежа в грешна посока или пък грешката е вярна: бесят ни систематично и ние честваме чрез покорството си този факт?

Нищо чудно също, че в объркването си търпим обсебването на Васил Левски от Велислава Дърева, зовяща от екрана Нова тв на висок глас политиците да помълчат днес, макар самата тя да е несменяем политик от висшия ешелон на Партията с най-голяма вина за обесването на българската свобода в глухата за завета на Левски България: „ Който ни освободи, той и ще ни пороби”.

Нищо чудно, че от ранни зори темата за паметта за Апостола, за обесването на Левски се илюстрира в телевизионните предавания с кадри и карти, свързани с „отцепването” на паметника му в София с полицейски мерки в района, за каквито нямаме памет да са се случвали друг път. Обесването и отцепването някак си се връзват.

Тук първо ни отцепват, после ни връзват, за да ни обесят.

„Нищо чудно”, че всичко това се случва в деня на преклонението пред Апостола на СВОБОДАТА?

У нас свободата на словото, майка на всички демократични свободи, беше обесена след дългогодишно задушаване в подземието на Европа от екзекутори, които мистериозно биват наричани вкупом Задкулисието- удобен термин за оплакване на поробената медийна свобода. По същия начин Темида се оплаква и оправдава тук с прословутия Неизвестен извършител, виновно набеден за универсалната липсата на виновни поради отказа от правосъдие.

Не друг, а тъкмо обесените за езика журналисти търпят да го има Задкулисието. Кой да им вдигне Априлско въстание?

На 19 февруари се надпреварваме да избиваме комплексите на нация, която НЕ уважава свободата като ценност.

Тук всички обичаме Апостола на Свободата, но самата Свобода не влиза в нито една класация на ценностите ни, а ни вкарва в антикласации по свобода ( на словото).

С цели 83 паметника благодарим на чуждата окупационна Червена армия, обесила с главата надолу българската независимост.

Люлеем се на бесилото на позора като най-беден и самоопределящ се за най-нещастен народ в Европа, който боготвори свободата като ценност за своя Апостол, но дори не забелязва липсата й във всекидневието си.

Да сте чули и видели по нашите земи митинг в името на свободата- например в името на свободата на украинския народ, който се бори за свободата си? Де го Боримечката да се опълчи с опълчение на руската мечка и по нашите земи?

Когато един народ превръща в тема Свободата само един ден в годината, при това като преклонение пред герой, чийто стремеж към свобода не следва, само свободата на словото може да помогне да си изясним диагнозата на заболяването.

Такъв разговор обаче нямаме. Имаме изписано със златни букви в нозете на окупатора, похлупил с огромната си снага скромния паметник на Левски, следното робско коленичене:

„ На съветската армия ОСВОБОДИТЕЛКА – от признателния български народ”.

Народеее????

Share on Facebook

Напоследък кражбата на фирми у нас набира голяма скорост и е нужно законодателят да предприеме мерки. За това призовават от...

Юлия Георгиева фото: Румен Сарандев Сградата на варненския Военноморски клуб е една от емблемите на града. Няма варненец, който да не...