Андрей Зубов (62) (на снимката), доктор на историческите науки, професор в катедрата по философия в МГИМО (и преподавател в още един университет),  беше мигновено уволнен от МГИМО, след като отправи антивоенен призив чрез Ведомости. След като студентите му се надигнаха в негова защита и след многобройните медийни публикации, беше тихомълком възстановен па поста си. Ето и неговия призив (преводът е мой):

Приятели. Ние сме на прага. Ние сме на прага не на включването на нов субект в Руската федерация. Ние сме на прага на разрушаването на системата на международни договори, на икономическия хаос и политическата диктатура. Ние сме на прага на войната с нашия най-близък, най-родствен украински народ, на прага на рязко влошаване на отношенията с Европа и Америка, на прага на студена, а възможно и, гореща война.

Това вече се е случвало. Австрия. Началото на март 1938г. Нацистите желаят да закръглят своя райх за сметка на втората немска държава. Народът няма особени претенции - никой не ги притеснява, никой не ги дискриминира. Но идеята за Велика Германия вече е омотала главите на радикалите - местните нацисти. За да сложи точка в спора за съдбата на Австрия, нейният канцлер Курт Алоис фон Шушниг обявява на 13-те март плебисцит. Но нацистите и във Виена и в Берлин не са доволни. Ами ако изведнъж народът се обяви против аншлуса (включването?). Принуждават канцлера Шушниг да подаде оставка на 10-ти март. На негово място президентът назначава лидера на местните нацисти Артур Зайс-Инкварт, а германските дивизии вече навлизат по това време в австрийските градове по покана на новия канцлер - нещо, което той научава от вестниците. Австрийските войски капитулират. Народът или възторжено посреща нацистите, или раздразнено си седи по къщите, или спешно бяга в Швейцария. Кардиналът на Австрия Инитцер приветства и благославя аншлуса. От 13-ти март започват и арестите. Канцлерът Шушниг е арестуван още в навечерието. Плебисцитът се провежда на 10-ти април. В Германия, за обединение с Австрия гласуват 99,08%, а в самата Австрия, превърнала се в провинцията Остмарк от Германската империя - 99,75%. На първи октомври 1938г. са присъединени единокръвните чешки Судети, на 22-ри март 1939г - литовската област Клайпеда, която за ден се превръща в немския Мемел. Във всички тези земи действително живеят мнозинства от немци, навсякъде много от тях наистина искат съединение с хитлеровия райх. Навсякъде това съединение минава под фанфарите и виковете на обезумялата в шовинистичен бяс тълпа и при отстъпчивостта на Запада.

„Ние не трябва да лъжем, а още повече да обнадеждаваме малките слаби държави, като им обещаваме защита от страна на Обществото на народите и съответните крачки от наша страна“ – говорел Невил Чембърлейн в британския парламент на 22-ри февруари 1938г., - „тъй като ние знаем, че нищо не можем да предприемем“.

Съвсем друго говорел Адолф Хитлер от балкона на Театралния площад, в току-що присъединения Мемел. Два часа по-рано той театрално доплавал на борда на новичкия линеен кораб „Германия“ в пристанището на Мемел. „Немците нямат намерение никому да сторят нищо лошо, но трябваше да бъдат прекратени страданията, на които бяха подложени немците от страна на целия свят... Мемелските немци Германия вече веднъж изостави на произвола на съдбата, когато се примири с позора и безславието. Днес мемелските немци... отново стават граждани на могъщия Райх, който е решил да вземе съдбата в ръцете си, дори ако това не се харесва на половината свят.“

И всичко изглеждало толкова лъчезарно. И славата на Хитлер била в зенита си. И пред Велика Германия треперел целият свят. Присъединяването на области към Райха без един изстрел, без една капка кръв – нима фюрерът не е гениален политик?

А след шест години Германия е повалена, милиони от нейните синове са убити, милиони нейни дъщери са обезчестени, нейните градове са изтрити от лицето на земята, нейните културни ценности, събирани векове наред, са превърнати в прах. От Германия са откъснати 2/5 от територията ѝ, а останалото е разделено на зони и окупирано от държавите-победителки. И позор, позор, позор покрил главите на немците. А всичко започнало толкова лъчезарно!

Приятели! Историята се повтаря. В Крим действително живеят руснаци. Но нима някой ги притеснява? Нима те са хора втора категория, без право да използват езика си, без право да упражняват православната си вяра? Кой ги е нападнал? Вкарването на войски на чужда държава на територията на държава без нейно разрешение - това е агресия. Завземането на парламента от униформени без отличителни знаци - това е произвол. Приемането на каквито и да е решения от кримския парламент в такива обстоятелства е фарс. Отначало превзеха парламента, смениха премиера на проруски ориентиран, а след това новият премиер поиска от Русия помощ, когато помощниците са вече там и контролират целия полуостров. Това прилича като две капки вода на аншлуса от 1938г. И дори референдумът-плебисцит, който ще се проведе след месец под дружествените щикове. Там на 10-ти април, тук на 30-ти март.

Дали властта на Русия е претеглила всички рискове на тази невероятна авантюра? Уверен съм, че не. Както и Адолф Алоизович на времето не ги претегли. Ако ги беше претеглил – нямаше да се щура по бункера през април 1945г. под руските бомби и нямаше да гълта ампулата с отрова.

А ако Западът не постъпи като Чембърлейн и Даладие през 1938г., а въведе пълно ембарго върху руски енергоносители и замрази руските авоари в свои банки? Руската икономика, която и без друго агонизира, ще се срине за три месеца. И тогава и тук ще започнат бунтове, които в сравнение с Майдан ще ни се сторят райска градина.

А ако кримските татари, които категорично са против руската власт, които помнят, какво направи с тях тази власт през 1944г. и как не ги пускаше да се приберат обратно чак до 1988г, ако кримските татари се обърнат за защита към единоверна и единокръвна Турция? Турция не е зад три морета, а на другия бряг на същото море - Черното. И е владяла Крим по-дълго от Русия, – четири века го е владяла. Турците не са чембърлейни и даладиевци - през 1974г., защитавайки съплеменниците си, окупираха 40% от Кипър и, игнорирайки всички протести, до ден днешен поддържат т.нар. Турска република Северен Кипър, която никой друг освен тях не признава. Може би някой иска да имаме Турска република Южен Крим? А ако лудите глави от кримските татари се вдигнат на борба, то мюсюлманските радикали от цял свят с радост ще се присъединят към тях, и особено тези от Северен Кавказ и Поволжието. Ще си внесем ли бурята от разорените кримски курорти у дома? Малко ли са ни собствените ни терористични актове?

И накрая - придобивайки Крим, раздиран от вътрешни разпри, ние завинаги ще загубим народа на Украйна – украинците никога няма да простят на руснаците това предателство. Какво си мислите, че не може да стане? Че ще утихне някак? Не се надявайте, драги руски шовинисти. В края на 19-ти век сърбите и хърватите са считали себе си за един народ, единствено разделен от граници, религия и азбука. Те са се стремили към единство - колко книги има написано тогава - умни, добри книги. А сега е трудно да се намерят два народа толкова озлобени един на друг, като сърбите и хърватите. Колко кръв се проля между тях, и то все за късчета земя, за някакви градчета и долинки, в които биха могли да живеят заедно богато и радостно. Биха могли, но не съумяха. Алчостта към братската земя от братята направи врагове. А във всекидневния живот нима не се случва така? Трябва ли да загубим един братски народ завинаги заради призрачни въжделения? Тогава и разколът на Руската църква е неизбежен. Нейната украинска половинка ще се откъсне от московската завинаги.

Но в още по-ужасно поражение за Кремъл ще се превърне присъединяването на Крим. Ако всичко мине леко, то утре в Русия ще поискат населените с руснаци области на Казахстан, а после и Южна Осетия с Абхазия, и Северна Киргизия. След Австрия са последвали Судетите, след Судетите - Мемел, след Мемел - Полша, след Полша - Франция, след Франция - Русия. Всичко започва от нещо малко...

Приятели! Трябва да се опомним и да спрем. Нашите политици замесват нашия народ в страшна, в ужасяваща авантюра. Историческият опит казва, че нищо не се разминава просто така. Ние не сме длъжни да се държим като немците според хрумванията на Гьобелс и Хитлер. Заради мира в нашата страна, заради нейното истинско възраждане, заради мира и истинското приятелство на територията на историческа Русия, днес разделена на много държави, да кажем „не“ на тази безумна и главно, напълно ненужна агресия.

Ние загубихме толкова животи през 20-ти век, така че единственият ни принцип е този, който беше провъзгласен от великия Солженицин: Да спасим народа. Да спасим народа, а не да събираме земите. Земите се събират само с кръв и сълзи.

Нито кръв, нито сълзи ни трябват повече!