На пазара на луксозни имоти в столицата се появи къща с обявена продажна цена от над 6 милиона евро, което автоматично я прави най-скъпата...

Дългогодишните съседски войни, които Венета Райкова води със съседите си, най-после излъчиха победител. И това не е водещата на “Горещо”....

Парламентът на автономната област Крим прие решение тя да се присъедини към Русия, съобщи РИА „Новости”, цитирана от "Блиц". Решението е...

Английски съд ще решава: Може ли нероденото дете да е правен субект?

Съюзът на съдиите все още не може да излъчи номинация за главен инспектор

/Поглед.инфо/ На български си мегдан. Съществително нарицателно име от мъжки род. Означаваш широко място. Някога - центъра на селото, там където се е извивало хорото. В друг смисъл - простор за действие, има място за разполагане, за свършване на работата т.е. има мегдан. Синоними са ти площад, сборище, пазарище, пазар, чаршия, простор, възможност, широта. Чаршия си е на турски, но ние си го казваме, не сме писали писмо на турския султан... В историята ни има друго писмо – Кървавото... и не до султана...

снимки: БулФото Пенсионер получи леки обгаряния при пожар възникнал от електрическо одеало в апартамента му. Инцидентът станал по обяд...

Таско Тасков бе определен за главен съдия на двубоя от 26-ия кръг на "А" група между отборите на Любимец и Черно море. Негови помощници ще...

/Поглед.инфо/ Поддръжници на руската политика смятат да демонстрират позицията си във Варна в петък, пише petel.bg.

В началото на юни стартира ремонтът на Двореца на културата и спорта във Варна. Зала "Конгресна" трябва да придобие съвсем нов облик до...

Булфото ТИР катастрофира на автомагистрала Хемус край Ябланица. Водачът на тежкотоварният камион вероятно е изгубил контрол над...

Мястото е Варна. Тротоарът на ъгъла на улиците "Братя Шкорпил" и бул "Владислав Варненчик". Вярно е, че във Варна трудно се намират места за паркиране, но чак пък толкова...

Референдумът за статута на Крим сред местното население се изтегля още по-рано и въпросът ще предвижва присъединяване на окупираната от...

Българската политическа сцена категорично заприлича на селски панаир. Там зрелищно се водят мазни пехливански схватки, сключват се сделки за зависимости и независимости, търсят се всевъзможни ключове към парламента. В работата на Народното събрание би трябвало да участват партии и коалиции, явили се на избори, преминали четирипроцентната бариера и излъчили свои депутати. Да, би трябвало. Днес обаче сме свидетели на друго. Четем го в официалното прессъобщение на формацията на Николай Бареков. "С нашите независими депутати, ключът за разтурването на 42-то Народно събрание вече е в ръцете на "България без цензура"", пише там.

/Поглед.инфо/ Изложение на Георги Пирински пред дискусионен клуб "Възраждане" във връзка с предстоящите евроизбори.

Ако Европейският съюз наложи санкции на Русия заради настоящата ситуация на напрежение, може да бъде засегнат и визовият режим. Тогава...

Майката на момиченцето, влязло преждевременно в пубертета заради хормони в пилешкото месо, смята, че от агенцията не извършват...

По мъничко ще те отпивам. Жаждата! Утолявам с устните ти. Мираж и реалност в едно преплитат се.

ГМО храната е хубава, кръгла, блестяща, с равномерна големина, блестящ цвят без натъртвания и щети, без белези и признаци на разваляне. В...

Снимки и видео: Йордан Симеонов; "24 часа" Неизвестен човек с маска на Спайдърмен отвори в парламента няколко кутии, от които излязоха...

Старши треньорът на Спартак 1918 Атанас Атанасов заяви на редовната си пресконференция, че целта пред отбора за предстоящото домакинство...

/Поглед.инфо/ Проф. Гайдарски припомни за идеята си депутатите да се подлагат на психотестове, също като полицаите и шофьорите

Борислав Гуцанов бе избран за председател на Комисията по регионална политика – пост, който се заемаше от внезапно починалия Димчо...

Луд екшън в центъра на София се е разиграл вчера вечерта броени дни преди вечното дерби "Левски" - ЦСКА, научи  ПИК. Фенове на "армейците"...

Служители на Териториалната дирекция на Националната агенция по приходите /НАП/ - Варна започнаха от днес проверки в сектора на...

Един милион българки са жертви на насилие

Във връзка и по повод напрегнатата обстановка в Украйна вчера (05/04/2014г.) руската държавна корпорация РОСАТОМ публикува на интернет страницата си съобщение, за да успокои чуждестранните си партньори, в това число и България, че няма д...

"Един ден по улиците вървяха три или четири еврейски момичета със жълтите звезди върху училищната си униформа. Около тях техните български приятелки бяха образували защитен кордон. С гордо повдигнати глави тези българчета гледаха всеки минувач (също и мене) агресивно в очите, сякаш искаха да кажат: "Посмей само да направиш нещо на нашите приятелки и ще ти дадем да се разбереш.“

Поредният въоръжен обир на беззащитни хора от малолетни с пистолети и маски шокира Варна. Нова мания ли е това? Игра някаква и има ли...

Варненката Изабела от Бризбейн обича височини, водолазно гмуркане и се стяга за Космоса Изабела Шопова е полуфиналист за проекта...

Запознайте се, ако още не сте ги разпознали още, с опорните точки на Путин за гърчещата се негова пета колона в България, която изпадна временно в положението на смълчаните пред сприятеления със Сталин побратим Хитлер български комунисти след август 1939-та.

Отстъплението на Путин на пропагандния фронт обаче премина в контраатака и петата му колона в България живна, събуди се, стегна редиците и заповтаря опорните точки за „фашисткия преврат” в Украйна, а вече и за конкретните „доказателства”, които правят каузата на всякаква руска намеса- включително и с военна сила- да изглежда в техните очи не просто легитимна, а направо задължителна.

Един по един, а вече и вкупом, говорителите на руската пета колона у нас вадят от пепелищата на Евромайдана тезата за пламналия полицай от Беркут като символ на зверството на протестиращите украинци. На предно място в пропагандата им сега излиза и подслушан разговор ( от кого ли?) на естонския външен министър Пери с еврокомисаря по външните работи Ащън.

Пери преразказва в подслушания разговор дочута от него в Киев версия за наети от протестиращите украинци снайперисти и изразява мнение за необходимост този слух да бъде проучен, а Ащън отвръща с изненада, че за първи път чува подобно твърдение.

Тази шпионирана ( от кого ли?) размяна на хипотези и доста съмнителни като фактология внушения ( направени от кого ли?) вече се превърна във втората основна опорна точка на Путин за разклатената му и смълчана до преди дни негова пета колона в България. Слуховете от подслушания разговор вече дефилират тържествено като спасителна сламка в крепежа на пробойните в проруската пропаганда у нас.

Както много често става, пред решителния агресор колебливите демократи онемяват- обикновено поради вцепеняващата наглост на избраната от агресора тактика да крещи „дръжте агресора”. Лошото е, че онемяването върви заедно и със загуба на памет за току-що състояли се пред целия свят събития.

Хайде сега да си върнем малко спомена за това как месец преди ескалацията и масовия разстрел на Майдана от 20-21 февруари подкупеният с 15 милиарда от Путин украински политически олигарх Янукович беше изобличен , че е разрешил употребата на оръжие срещу невъоръжените демонстрантите далеч преди те да разгромят с тояги и шишета с бензин страховитите части Беркут.

В Министерството на правосъдието на Украйна е била регистрирана заповед на вътрешното министерство от 11 януари, с която министър Виталий Захарченко разрешава на поделението за борба с безредиците “Беркут” да използва огнестрелно оръжие, съобщи украинската информационна агенция ЛІГАБізнесІнформ.

Документът №19/24796 се нарича “За утвърждаване Положението на специалното подразделение на милицията за обществена сигурност “Беркут” и получава правна сила в деня на официалното му публикуване. В текста се казва, че при изпълнение на заповеди на бойците се разрешава употреба на физическа сила, “специални средства и огнестрелно оръжие в случаите и в порядъка, определени от украинския закон “За милицията”. (Дневник)

Ако документалното доказателство за това кой и дори точно кога е наредил употребата на огнестрелно оръжие срещу невъоръжения народ не е достатъчно за упорито отстояващите обратната опорна точка, има и следващи факти,състояли се пред очите на целия свят.

Вътрешният министър Виталий Захарченко прочете в разгара на снайперистката касапница на 20 февруари от екрана на официозната телевизия в Киев собствената си заповед към подчинените си да стрелят на месо. Поради което ден по-късно, нагазил в кръвта на десетки убити, му се наложи да бяга докато депутатите гласуваха уволнението му.

Да повторя: разкритието за срамния документ с разрешението да се стреля с бойни патрони срещу демонстранти е от 20 януари ( а разрешението е било в сила и по-рано), точно месец преди касапницата на Майдана, която сега Путин се опитва да припише на нейните жертви чрез подхвърлен в и чрез руските медии на шпиониран разговор между впечатлен от един слух естонец и изненадана от слуха англичанка.

Както самата операция по нахлуването на руски войски в Крим, за които Путин откровено лъже пред целия свят , че били някакви местни руснаци ( разполагащи също с бойни кораби за блокиране на Керченския пролив, с бойни хеликоптери, бронирани коли на въоръжение в руската армия и т.н.!), пропагандната контраатака е подготвена отдавна и се пуска в ход на порции.

В България тя се води доста преди да гръмне лимонката с подслушания разговор, който със сигурност е един от многото варианти за вадене на подходящи акценти за консумация на податливи на манипулации аудитории. Пиратката с телефонния разговор обаче е (под)хвърлена поради естонския елемент в него (нали естонците преместиха съветския си окупационен паметник от центъра на столицата си Талин на едно военно гробище- кой ще ги заподозре в русофилство!).

Един окупатор на националния радиоефир в БНР, където застъпници на обратните му тези, като моя милост, от години не могат да припарят, изпревари отдавна официалната контраатака на руските специални служби по темата за западните убийци, облечени в черно, които всъщност разстрелвали наред, за да дискредитират добрия чичко Янукович.

Нещо подобно лансира отдавна и една убедена вестникарска противничка на всичко що протестира срещу българското правителство и неговите руски покровители.

Два дни преди фишека с естонския министър и неговия подслушан преразказ на слуха за наетите снайперисти, с вид на маршал Жуков, възседнал бял кон на пропагандния парад на победата, същата теза изигра с много ръкомахане и фанатичен блясък в очите и моята опонентка Къдринка Къдринова. От екрана на Нова тв тя разви с възторжена вяра в правотата си версията, че убийците от хората от Майдана явно идат от Запад. Мимоходом тя, както и друга моя събеседничка, шефка на една от безбройните русофилски организации в България ( с която пък се сблъсках в предаване на Милен Цветков в Нова тв преди близо месец), също не пропусна да изтъкне опорната точка с подпаления полицай от Беркут.

Но най-любимите упорни точки ( упорны= упорит ) на говорителите на Путин в България кънтят като лицемерно пропагандно руско ехо на моралния упрек за т.н. фашистки преврат в Украйна. Това точно руската пропаганда ли има нахалството да твърди?

Понеже нямам сили да споря с фанатици и папагали на путинската пропаганда, нито искам да повтарям категоричните квалификации за руската агресия на Хилари Клинтън, Джон Кери, Ангела Меркел, Барак Обама и други подобни (империалистически нищожества в очите на нашите пропагандни величия), предпочитам да дам думата на една храбра руския, която плати с живота си дързостта да се изправи срещу руския деспотизъм и лично срещу Путин.

Иде реч за масово изповядвания в Русия антисемитизъм, от който имам право да се възмутя като автор и човек, защо бивам наричан от анонимни нацисти тук в този блог ivo.bg „еврейска свиня” заради позицията ми на страната на украинците срещу многоликата агресия на Путин.

Ето с какви мисли, базирани на факти и преки наблюдения, заради които в крайна сметка беше убита, се ангажира руската журналистка Анна Политковская.

В книгата „Руски дневник”, издадена по записки на журналистката след като беше разстреляна в Москва на 7 октомври 2006 година, тя пише следното по темата за антисемитизма и склонността към фашизъм на отровения с тази традиция руски народ:

Във връзка с поредното зверско убийство на расова основа, подклаждано от истерията срещу човешки същества с мургав вид, след като в кофи за боклук в Москва за пореден път са намерени отрязани глави на „черногъзи” ( както народецът в Русия масово нарича мургавите човешки същества) Политковская регистрира:

„Такива са резултатите от расистката пропаганда в предизборната кампания. Нашият народ е много податлив на фашистка пропаганда и реагира веднага. По рано този месец Родина, партията на Дмитрий Рогозин, спечели в Москва 15 процента” ( 2003-та година- бел. ivo.bg).
( ”Руски дневник”, стр. 56)

Рогозин е любимия на Путин шовинист, заемащ различни високи постове в неговото управление през годините ( като шеф на отбранителната промишленост в момента същият „поздрави” Запада за Рождество Христово със снимка на руска ядрена ракета миналата година), за чието внимание нашичкият Волен Сидеров се е домогвал при посещението си в руското посолство след изборите през 2005-та година по време на разговор, преразказан от мен в книгата „Течна дружба”.

Политковская подробно описва вилнеещите на воля в Русия нацистки групировки, които откровено се кичат с нацистки символи.Тя отбелязва, че антисемитизмът държи в страх институциите на Русия. Това се вижда от случая с убийството на Николай Гиренко, етнограф, правозащитник и антифашист, осмелил се да свидетелства срещу антисемитски и откровено фашистки организации в Русия. След това убийство журналистката пише на 19 юни 2004-та за убития антифашист и учен в дома му в Санкт Петербург : „Извършиха го фашисти, които не крият този факт. Това е демонстрация на сила от тяхна страна” И още:

„Малцина учени днес ще се съгласят да свидетелстват явно в такива дела. Страх ги е от отмъщението на фашистите, които имат подкрепата на държавните власти и значителна част от населението. Не могат да разчитат на програми за закрила на свидетели, защото самите правоохранителни органи са заразени от шовинизъм и ксенофобия. И винаги са били, но ерата на Путин и Втората чеченска война са време на истеричен страх от всички кавказци”( пак там, стр. 182 )

„Националистите ликуваха при новината за смъртта на учения. Организицията на Руското национално единство заяви, че е научила за преждевременната кончина на този антифашист „ с чувство на облекчение” Славянският съюз ( обърнете внимание на инициалите „СС”) разлепи плакат, който, твърдяха те, бил подготвен преди разстрела. На него е изобразен младеж в униформа на националистически щурмовак с пистолет. Надписът гласи: „В памет на Гиренко” Никой не ги спира. Прокуратурата нямаше какво да каже, камо ли някой да предприеме предписаните от закона действия. Не затвориха нито един от уебсайтовете. Не предявиха обвинения на техните собственици”. ( стр. 183)

Мога да продължа с още много доказателства за ширещия расисъм, антисемитизъм и чуждомразие в Русия на „императора, политическия олигарх Путин”, както го нарича Политковская. Знам, че това няма да отмести нито на сантиметър от позициите им (тинк)танковете на съветофилството в България и неговите говорители, които се вживяват в ролята на защитници на Москва от фашизма ( например украинския ).

Но истината все пак трябва да се регистрира. Тя е като ужасът в Катин: рано или късно съветският виновник за него ще бъде разобличен, колкото и да се приписва на фашистите.

Опрени на упорните путински точки, нашите петоколонници (все службоногонци, впрочем – как пък един от тях не си губи работата като журналист в България!), пишат също и историята на собствения си позор в слугуването на най-мракобесния деспот на нашето време.

Share on Facebook

След броени дни ще сменим стрелките на часовниците с един час напред. На 30 март точно в 03.00 часа въвеждаме лятното часово време....

Булфото Скандинавските лебеди, които зимуват по нашето Черноморие  вече не се боят от хората и излизат на брега, за да взимат храна от деца и възрастни.

Днес завършваме първата част от пътешествието на Тинка из Перу – „Тинка в страната на инките“. В първата серия бяхме в Пачакамак и Паракас, бяхме в Писко, на Балестовите острови, на платото Наска и Арекипа, минахме през каньона Колка и езерото Титикака,  после бяхме в Куско  и  Оляйтантамбо, а за последно се качихме до Мачу Пикчу.

Днес на ред е сролицата Лима.

Приятно четене:

За Перу, като за Перу

Тинка в страната на инките – първа част

седма серия

Лима

Отново сме в

Лима

Този път за малко повечко. И така.

Имаме да „убием” почти 3 дни в Лима, като почваме от по-важните неща като градския площад с задължителната катедрала, този път обаче със скелета на Писаро в нея.

Добър герой или лош герой е Писаро за перуанците… всъщност, изобщо май не им дреме… Повечето сноват из магазини с промоции и китайски дрехи, пицарии и закусвални, тези с детските колички, предпочитет големите супермаркети, тип Билла.. Светът не винаги е различен. Този може и да е бил, когато е понаминал Писаро, но днес, вижда се, че всъщност не е, поне в повечето аспекти.

Лима – центърът

Лима – центърът

Помня няколко неща от тези последни дни – едното е

Музеят на златото

Частен, богат… голям.

В него има два типа злата, едните са от индианските култури – масивни, но груби и примитивни… сори, но като наш’то Панагюрско, друго нема!

Индианските злата, поне тези, показани тук са с вид на грубо рязана и кована тук – таме ламарина. Но факт е, има масивни неща, нещо като нагръдници и диадеми, украсявали местните величия преди време.

Втория тип злата идват от Европа и са в колониален стил, филиграни и прочие. Това са предимно обеци, пръстени, изобщо украшения.

Нещото, което ме поразява в този музей обаче, далеч не е златно – оказва се че дивите индианци са ползвали уникални пинсети, с които премахвали нежеланото окосмяване, на същия принцип като съвременните, с единствената разлика, че щипците им са с форма на листенца.

И втората класификация, която, както споменах по-горе важи за всички музейни ескпонати в Перу е, че групите са две – истински и фалшиви. Твърди се, че в музея на златото фалшификати няма – правителството задължило собствениците да показват само истински неща, заради високата цена, която те поискали за входния билет.

Възможно е и да е имало уникални златни артефакти, но хората през времето са се вълнували предимно от теглото и чистотата на метала, отколкото от артистичната стойност на изображението. Уви, няма как да се видят вече хилядите златните пеперуди, които били толкова финни, че ако ги духнеш, се издигали сякаш от само себе наоколо, като истински. Претопени са. И това е само един пример от многото.

Лима

Лима

Друго важно посещение е една специална катедрала…

В

Катакомбите на Ла Иглесия де Сан Франциско

е някак исторически сухо и задушно… стотици, не хиляди, а по-точно 25 000 черепа ме гледат невъзмутимо, както само череп може да гледа. Това е останало от главите на богатите от града, с платен предварително билет за рая. Да, това е местната история, че за тук хората с пари си запазвали място предварително. По-богатите, най-вече колонизатори. Черепите са подредени чистичко в издълбан предварително ров, в катакомбите на едноименната църква. Костите им и те.

Подобни измерения на религията предизвикват искреното ми учудване. Моят личен череп почва да изтръпва откъм седмата чакра.

След поредното убедително доказателство за преходността на материалното стигаме до следващата атракция, наречена с изкушаващото име  –

Парк на любовта

Паркът е малко озеленено пространство, на високия бряг на Тихия океан, близо до аристократичния квартал Мирафлорес. В центъра му има гротескна склуптора на двама яки влюбени, които се натискат – с успех бих могла да бъда склуптор в Перу –  бързо ми минава през ума, докато с критичност изучавам бетонната ода на любовта.

Парк на любовта

Но в парка има и по-истински неща – неописуема гледка към Тихия океан, над който се спускат парапланеристи и разбира се, много влюбени, накакацали като птици по пейките.

Археологическият музей

е семпъл – този път глинените фигурки от малката книжка, с която започна моето пътешествие, са на една ръка разстояние.

Впечатлява ме една от тях – две кръстосани ръце, релеф на плочка груба глина. Това е дошло от „храма на кръстосаните ръце”. Символичния жест на молитва от миналото.. изглежда невероятно красив в първичната си простота. Как би звучала молитвата тук – „Ето моите ръце, Господи, и нека онова, което направя с тях, дойде от теб и бъде за теб”, примерно.. Все пак си оставам само и единствено в положение да гадая… Но факт, макар и скромничко,изображението ми изглежда дълбоко религиозно.

Каменен релеф от храма Котоши, археологически музей Лима.

Малко по нататъка, разбирам, че и древните мочани, представителите на културата Моча, правят секс като у нас, и го отразяват в изкуството буквално… както можете да се досетите фигурката е направена преди да дойдат католическите катедрали. Изобщо преди и след Христа тук е преди и след Конкистата.

Огледа ми завършва с две обзаведени по испански стаи, с опнати офицерски униформи по стените. Друг свят, друго време, друга култура.

Съвсем спонтанно решавам да пропусна Музея на Инквизицията.

Централната катедрала

В следващите часове, се посвещавам на колониалното изкуство, изложено в

музея на Катедралата,

отдавам почит на Писаро, добър или лош, той е превзел цял един свят, с още други светове в него и то в нелеки времена.

Писаро,

и по-точно костите му, лежат в затворен саркофаг, в центъра на Лима. За яснота на посетителите, над саргофага е направена схема, където на примерния му скелет са обозначени раните, от различни времеви моменти, в различни цветове. Не са малко. Има в синьо, има в червено. Все пак кости на войник, командир и завоевател.

ФРАНЦИСКО ПИСАРО И ИСТОРИЯТА НА КОНКИСТАТА ПО ТИЯ ЗЕМИ

Писаро като всички конкистадори заминал на далечен гурбет със заветната мечта да намери злато, да придобие земи, титли и слава, нещо, което открай време е изглеждало суперважно.

Дали много бил притиснат от кредитори или обичал оставените в испанско Трухильо майка, братя и сестри не знам, но носел си в душата завидна амбиция.

Така докато бил на служба тук и там, подочул за земята „Биру”, където имало приказно царство – господарство, може би като онова дето завладял Кортес, а защо не и по-богато?!

Погребение от Паракас

Писаро се пробвал на три пъти през няколко години и все стигал до някъде, все нещо му намеквало за съществуването на това приказно царство, но и все нещо не достигало и се връщал… Накрая, с убедителните доказателства от една индианка – пастирка, една лама и няколко красиво изтъкани вълнени наметки, е, и някоя и друга златна съдина, Писаро се появил пред самия испански крал и обещал на Испания страхотното царство – господарство, което както би му се полагало ако го открие и превземе, той да му е и кралския наместник… Вече минавайки 50 – така по него време, освен обещанията на краля, Писаро хитричко си подбрал и хората – основно роднини и приятели, братята му и умишлено или не, се опитал леко да подмине последния си съдружник, за което в един момент си е платил.

С така подбаните хорица, къмто 170 човека, няколко десетки коня и буквално няколко пушки, Писаро акустирал в Южната Америка, и си устроил малък град – укрепление.

Инката, със своята многохилядна армия се попрецакал, дали защото бил решил, че това е самия Виракоча и отишъл лично да му се представи само с неколцина бодигардове, дали защото верно така било писано или пък Писаро бил майстор – интригант и гадняр, не е толкова важно, но факт е, че с миниятюрния си гореспоменат отряд човека покорил над 6 млн. народ практически почти отраз. Нещо нечувано и преди и след в човешката история.

Инката бил задържан, уж срещу откуп. Тук е добре да спомена, че инката Атауалпа и той не бил много цвете за мирисане, защото наскоро бил „изместил” брат си, за да се качи на престола. И тогава, както и сега, политиката изисквала жертви.

Атауалпа бързо забелязал апетита на испанците към златото и среброто и дал обещания да напълни една стая със злато и още една със сребро, само и само да го пуснат.

Древни склуптури,археологически музей в Лима

Откупът на инката е оценен на 28 млн. долара, а тогава бил изплатен буквално в хиляди сребърни украшения и съдове и златни украшения и съдове. Всичко ръчна изработка. Всичко чинно претопено в кюлчета. За удобство при преноса.

След което за всеки случай, убили инката – като го съдили за предателство към своите?! И то по милост първо го удушили, а после изгорили. Милостта настъпила, след като виделия зор инка, под натиска на неизбежно присъстващия католически свещеник, разцелувал кръста и бил обявен за християнин.

Та след този важен и явно необходим жест, Писаро се сетил, че тоя инка може да има и дворец, и някои и други златца в него. Така било превзето Куско.

Тук Писаро постъпил чисто стратегически, оставил в Куско единия си брат, а той си построил по-закътано градче, от съображения за сигурност – днешната Лима.

Писаро се венчал за дъщерята, а според други  –  сестрата на инката и бързо си родили деца. А другия си брат изпратил в Кито, да има и за него. По-късно същия брат открива Амазонията.

Единствено прецакания му партньор Диего де Алмагро, отчаяно тръгнал на юг, да потърси и той малко плячка, но след 2000 км по високите и откровено неудобни Анди, намерил няколко дребни градчета и стигнал до Патагония, място богато основно на природа.

Това не му харесало и макар на връщане да разгромил възстанието на инките,пленил братята на Писаро и с оръжие си поискал дела. Писаро побързал да го прати на оня свят, но тази смърт някак дошла в повече и малко по-късно била последвана от неговата собствена, като отмъщение и по подразбиране заради властта и богатствата.. Интриганти и предатели не липсвали. Намерили се и отмъстители.

Древни склуптури,археологически музей в Лима

Писаро е убит в собственото си легло,в навечерието на празника послучай 8 годишнината от успешното му покоряване на приказното царство – господарство.

Останала обаче и до днес мълвата, че когато един от верните генерали на инката, предвождайки поредния, а може би най-най-големия керван със злато,из стръмните планински усои, дочул, че господаря му е позорно убит… ядосал се на белите и скрил – покрил златото вдън горите Тилилейски, което на Южноамерикански и до днес няма ясен превод… т. е. голямата част от откупа е скрит, търсен и ненамерен.

Опитвали са и ще опитват… има хора поостанали около вулкани 7000 – ници в тая връзка за вечни времена… говори се, че това злато всъщност е прокълнато..

Това е най-общо историята с динамичен, трагичен и магичен край.

Оставил костите си в земята на приказнато царство – господарство, Писаро категорично е получил пропуска да бъде един от нейните герои.

Имам още броени часове тук…

Ето защо придобивам смелост да опитам супа със свинско, макарони, скариди и пъдпъдъчи яйца в нея.. с двойна доза Инка кола. Така се казва лимонадата тук. Но храносмилането ми, някак разбираемо, не оценява достатъчно този истински сюрприз и няколко часа по-късно ми отмъщава. За щастие още в аристократичния, плачещ за основен ремонт хотел, а не в самолета… През нощта там в тъмнината ме сепва странен шум.. Ставам, стискайки нощната лампа в ръце.. но за късмет оказва се, че дограмата зеи 1см и вятъра я удря в рамката на прозореца… уплътнявам с носни кърпички и лягам… няма сън, глъчката отвън е толкова силна, че прилича на масова стачка, но към 1 все пак страстите се поуспокояват.

Пътят навръщане е вече познат и по-кратък, времето за адаптация, по-дълго и по-трудно..

Перу все още е в сърцето ми…

Дали защото, отдавна, много отдавна имало и една такава история… или, нека я нарека приказка…

Край на първа част

Автор: Тинка Узунова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Перу – на картата:

Перу

Още пътеписи от близки места:

1. Перу(1): Лима и Куско
2. Една Румяна в Перу (1): От Лима към Чинчеро, Ойантайтамбо и Свещената долина
3. Филкови пътуват. Перу. (2): Лима, Писко, Балестови острови и Паракас
4. За Перу, като за Перу (5): Оляйтантамбо и шаманът
5. За Перу, като за Перу (1): Пачакамак и Паракас
6. За Перу, като за Перу (4): Куско
7. За Перу, като за Перу (6): Мачу Пикчу
8. За Перу, като за Перу (3): Колка каньон и езерото Титикака
9. За Перу, като за Перу (2): Балестовите острови, платото Наска и Арекипа
10. Перу – към Мачу Пикчу и Андите
11. Филкови пътуват: Перу (6): Мачу Пикчу
12. Филкови пътуват. Перу. (4): Кузко

WordPress へようこそ。これは最初の投稿です。編集もしくは削除してブログを始めてください !

Цели 14 кражби са извършени в дома на семейство в хасковското село Узунджово. След печалната поредица от набези Адам и Иванка Миклович...

Веселин Златков   Една древна варненска забележителност в последните дни е в центъра на интереса на медиите. Че най-сетне се обръща...

Безработен върна 230 лв. и документи на 18-годишно момиче, след като намери портмонето й, съобщава rodopi24. 32-годишният Емил Живков е предал в...

Проект за промени в Закона за защита на конкуренцията, подготвен от левицата, ще бъде внесен до края на седмицата в Парламента. С...

Веселин Златков Поддръжници на руската политика смятат да демонстрират позицията си във Варна в петък. Те вече се организират във...

Варна продължава да e трета в читателската класация за най-добър град за живеене, но временният лидер - Бургас, има над 3 пъти повече...

Вчера (05/04/2014г.) на територията на АЕЦ "Такахама" (Takahama Nuclear Power Plant), провинция Фукуи, е избухнал пожар. По-късно говорителя на централата е заявил, че причината е подпалил се трансформатор и това не е пред...

/Поглед.инфо/ Близо половин милион лева е похарчил Бойко Борисов за общо 95 воаяжа зад граница през трите години и половина, докато бе премиер. Това показва справка за посещенията в чужбина, заплатени от касата на "Дондуков" 1, която бе предоставена на "Монитор" от МС.

Продукти:
500г прясна коприва
3- 4 картофа
1 морков
1 средна глава целина
1 червен домат
2- 3 стръка пресен лук
2с.л. зехтин
1ч.л. сол
1ч.л. суха мащерка

Приготвяне:
Всички зеленчуци, без копривата, се почистват и измиват. Картофите се оставят цели. Морковите и целината се режат на дребно. Стръковете лук се надребняват на колелца. Зеленчуците се прехвърлят в тенджера. Наливат се четири, чаени чаши вода. Съдът се похлупва и поставя на включен котлон. След като заври водата, се намаля степента на сила на котлона. Варенето продължава половин час. Доматът се рендосва. Копривата се мие листо по листо. Къса се на малки парченца. Към супата се добавя сол, доматен сок и зехтин. Продуктите се варят още двадесет минути. Отхлупва се, за да се извадят картофите. Смачкват се на пюре и заедно с копривените листенца се връщат в супата. Съдът се похлупва. Супата продължава да ври още двадесетина минути, след което се изключва. Поднася се топла с крутони или брускети.

Николай Николаев, София Бъдещето настъпва и към България. В София все по-често се срещат интересни електромобили. Едно от...

Двама маскирани са откраднали плик с пари от охранители, извършващи инкасова дейност в Ямбол, съобщи говорителят на ОДМВР Татяна...

/Поглед.инфо/ В продължение на няколко дни администрацията, Конгресът и обществените представители неизбежно ще изливат своя гняв по повод на въпиещото, както им се струва, нарушение от Русия на нормите на международното право в Крим и около него, путинската двуличност и лицемерие, а също така да предлагат различни начини за противодействие на Москва.

Камелия Цветанова; Dnes.bg Moрето в България може да излезе 50% по-евтино, ако го резервираме чрез чужд туроператор, това показва справка на...