Продукти:
3бр. патешки маншони
300г прясна коприва
1 глава лук
2 картофа
1к.ч. доматен сок
½ глава целина
1 морков
1 жълтък
3с.л. кисело мляко
1с.л. тарос
1с.л. сол

Приготвяне:
Патешките маншони се оставят в тенджера. Наливат се 5- 6 чаени чаши вода. Съдът се похлупва. Месото се вари на кротък огън, един час. Маншоните се изваждат добре отцедени от бульона, а той се прецежда. Патешкото се отделя от кокалите и се нарязва на малки късчета. Зеленчуците, без копривата,  се почистват и измиват. Картофите се оставят цели. Целината и лукът се надребняват. Морковът се рендосва. В тенджера се налива прецеденият бульон. Към него се добавя всички зеленчуци и късчета месо. Съдът се похлупва. Продуктите се варят на кротък огън, четиридесет минути. Копривата се измива листо по листо. Къса се на малки парчета. Тенджерата се отхлупва, за да се добави доматен сок, сол, коприва и тарос. Изваждат се целите картофи, смачкват се на пюре и се връщат обратно в тенджерата. Съдът се похлупва. Супата се вари още двадесет минути. Оставя се за половин час да изстине. Застройва се с кисело мляко и жълтък. Патешката супа с коприва е богата на витамини и вкус. Кубчетата целина се топят в устата. Картофите на пюре уплътняват супата.

Продължаваме с новогодишната обиколка на Мая из Светите земи. Миналия път успешно пристигнахме в Израел, а днес отиваме към Назарет, река Йордан и ще посрещнем Новата година. Приятно четене:

Израел и Божи гроб по Нова година

ден втори (Нова година)

Назарет, Галилейското езеро и река Йордан

Следващият ден – 31.12. беше посетен на първата порция религиозен туризъм. Щяхме да посетим Назарет, където е живяла Богородица и където е получила благата вест и Галилейското езеро, където е проповядвал Христос. Галилейското езеро е тясно свързано и с модерната политико-историческа картина на района, но за това след малко.

Успешно се настанихме в автобуса и се отправихме към Назарет. Ще използвам случая, да изразя възхищението си от групата, в която попаднах тази година.

Обикновено пътувам с големи групи и винаги имаме отявлени Бай Ганьовски изпълнения. Тази година бяхме 40 човека. Когато ни кажеха да сме в автобуса в 8, в осем без десет ние вече нервничехме, че шофьорът закъснява. Много случих на спътници тази година.

И така с приятна беседа от водачката ни, изминахме около 30 километра на североизток до град Назарет.

Назарет

е градът, в който е родена и живяла Света Богородица. Там и се е явил Архангел Гавраил и и е донесъл благата вест, че ще роди Спасителя.

На мястото където е била къщата на родителите и, днес има голяма църква. Католическа.

Тъй като пристигнахме преди десет, ни вкараха в първия магазин за сувенири. Руски, православен магазин за църковни сувенири! И тук много жестоко се прецаках!

По въпроса за магазините и пазаруването в Израел.

За нищо на света! не пазарувайте от тези магазини за сувенири! Цените са отвъд най-безумните Ви идеи! По никакъв начин не се оставяйте да Ви заблудят!

Всяко нещо, което купите от такъв магазин, след това в съседния арабски такъв, със съответния пазарлък ще закупите за три до четири пъти по-евтино /зависи колко сте добри в пазарлъка/! Аз си купих магнит, за 7 долара. В съседния магазин вървеше по 2. Без пазарлък при това.

Така че, не се заблуждавайте. Ако решите да се сдобиете с религиозни сувенири, които след това да осветите или просто да донесете за подарък, направете го със съответния пазарлък в арабските магазини. Цените могат да варират леко, в Йерусалим е по-скъпо от Витлеем, Йерихон или Назарет например, но при никакви ситуации не се лъжете от религиозните магазини.

При темата за пазаруването, искам да направя

вметка и за езика

Освен ако не говорите иврит, ще трябва да се разберете на някой от международните езици. Който, вече не се изненадвам, в Израел се оказа руския.

През последните 20 години в Израел са емигрирали над 1,5 милиона руски евреи. И са се настанили в нишата на търговията. В следствие на което, отново се чувствах глупаво с моя никому ненужен английски език.

Ако мислите да имате контакти с местните, преговорете си руския.

След като напазарувахме порядъчно от религиозния магазин се отправихме към

църквата на Благата вест

На мястото е имало византийска базилика. Строена е след посещението на царица Елена по светите земи. Царица Елена е майката на Константин Велики, ако помните.

По-късно е разрушена и отново възстановена от кръстоносците. Отново е разрушена от мамелюците и е окончателно възстановена от католическата църква в средата на миналия век.

Не ме питайте как се знае, че това е било къщата на Дева Мария. Казаха, че бил намерен надпис, гласящ „Щастливата Мария”

Разгледахме останките от къщата, поснимахме, запалихме свещи и ни подбраха към следващото ни място за посещение. Докато се спускахме през града към автобуса, се натъкнахме на сергия с плодове. И между тях ягоди.

Признавам, не им устоях. С такъм ентусиазъм се спуснах да си купя, че подлъгах и още няколко човека от групата. Тъй като там е топло, плодовете им растат на слънце, не в парници. Ягодите бяха потресаващо вкусни. Истински, пресни ягоди. На връх Нова Година! Заслужаваха си.

След това, докато си чакахме возилото, опустошихме и една сергия за гевреци, на местен арабин.

Техните гевреци не са точно като нашите. Дълги, печени и със сусам. Човекът ти дава геврека и ти дава едно пликче с … нещо като шарена сол. Има си допълнителни техни подправки, обаче с пресен геврек е потресаващо вкусно! За петте минути, в които чакахме, му свършихме гевреците на човека. И той доволен и ние щастливи.

След Назарет се отправихме още на североизток към езерото Галилея и мястото, където река Йордан изтича по пътя си към Мъртво море. Умишлено казвам изтича, а не – извира. Река Йордан извира от планините, на север от Галилея, влива се в езерото, минава през него и изтича от другия му край.

Галилейското езеро

/в миналото са го наричали море/ е най-големият източник на сладка вода в Израел. Държавата ползва около 60% от сладката си вода от него. Поради това преди 40 години областта е била арена на 6-дневната война със Сирия, Йордания и Египет. Израел печели войната и завзема целите Голански възвишения, където е разположено езерото.

Първата ни спирка по пътя ни беше

река Йордан

Сега, за тези, които не знаят, в река Йордан Йоан Кръстител е кръстил Христос и го е обявил за новия месия.

Съответно, същата история слушах и в Йордания. И там ни показаха точното място, където е кръстен Христос.

Мястото където се намира комплекса е много приятно. Тъй като е в началото, реката няма нищо общо с малката, кална вадичка, на която казват река Йордан в Йордания. Въпреки че не е широка е чиста и много хубава река. Имаше видри, които успяхме да снимаме и едни огрооомни риби, които туристите хранят и те само дето не излизат на брега, да ни преследват!

На река Йордан можете да си купите или наемете бяла, ритуална роба, с която да се кръстите във водите.

По въпроса за кръщенето

Това не е традиционно кръщене, както го познаваме ние. Ако човек реши да се кръсти в река Йордан, трябва да се изъпе целия, като се  потопи три пъти във водата. В целия процес не участва свещеник. Кръщаването е оставено на вас.

Така че, всъщност това не е истинско кръщене. Днес се приема от вярващите като процес на пречистване от греховете.

В края на декември водата е доста студена. Не беше повече от 12-15 градуса. В резултат на което, повечето от нас си потопиха само краката. Нооо … имаше си и хора от групата, които си изпълниха целия ритуал.

След като се потопите, в центъра за туристи получавате сертификат … английски, руски, немски езици …. български няма. Дават Ви сертификата, слагат Ви печат, а после си дописвате името сами. В центъра има поредния магазин за суверини … който също не препоръчвам.

Ако искате да се кръстите в река Йордан,

опциите Ви са следните. Да си закупите предварително бели роби, с които да се потопите  във водата. Теи роби могат да се купят на място или дори да се вземат под наем, за нещо като …2 долара. Също така трябва да имате хавлия или голяма кърпа, съответно дрехи за преобличане. В центъра има оборудвани съблекални и бани. Имайте предвид, че бялата роба става напълно прозрачна, след като се намокри. Ако ще влизате във водата, предвидете си бански. Иначе все едно сте си голи.

На река Йордан е единственото място в светите земи, било в Израел или Йордания, където съм видяла

някакъв знак оставен от православна България

На всички други религиозни места има всякакви дарения от други църкви, православни или не. Икони, мозайки, статуи, каквото са се сетили хората. От нашата църква никъде и нищо! Все едно няма такова чудо БПЦ. Дори и на река Йордан, мозайката, дарена на центъра, не е от църквата, а от православна фондация от Пловдив. Тъжна история. Не мога да повярвам, че за няма 50 години комунизъм  и зряло социалистическо общество, църквата ни тотално се е превърнала в чисто бюрократична, държавна придатка, и днес няма общо с религията или духовното израстване на народа. Но, за съжаление е така.

В околностите на Галилейското езеро, след приятната спирка на река Йордан, спряхме за късен обяд. В местен рибен ресторант. За да ни нагостят с местната кулинарна забележителност – рибата на Свети Петър. Иначе казано сладководна тилапия.

Е, казаха, че имала кости, така че, аз пасувах по въпроса с рибата и оползотворих времето в слънчеви бани, в слънчевия и топъл ден и разходка по брега на езерото.

Ако мислите, че Галилейското езеро е пропуснато от житието на Христос … не е. В

село Капернаум,

на брега на езерото е живял Свети Петър. И тук е дошъл Христос да проповядва.

Признавам си, че в този момент вече бях уморена и не слушах внимателно. Но останах с впечатлението, че тук е станало чудото с хляба и рибата.

От самото село, разбира се, нищо не е останало. Има останки от синагога от 8-10 век и малко зидове от сгради от по-ранни времена. И това е всичко. Има и църква, разбира се. Новопостроена. Посетихме я.

Тъй като минаваше пет часа, слънцето залезе, стана тъмно и тръгнахме да се връщаме обратно в Нетания за

посрещане на Нова Година

Както и в предишни пътеписи съм отбелязвала, посрещането на Нова Година по света не е чудовищната вакханлия, която се заформя по нашите географски ширини. Особено в пиротехническо отношение.

Настаниха ни в ресторанта на хотела. Хапнахме, пийнахме, потанцувахме. Длъжна съм да отбележа, че вечерта се оказа неочаквано приятна. От една страна, тъй като групата беше много приятна и ние си направихме вечерта весела. От друга страна, персоналът на хотела много се беше постарал. Бяха наели оркестър, който свиреше хубава музика, а водещият, един невероятен дядо на над 75 години, който в последствие се оказа мениджъра на хотела, беше във вихъра си и много допринесе за общата весела атмосфера. Дори се бяха постарали да ни намерят хорá, които ни пуснаха след 12 часа.

Разбира се, не се разминахме без кючекиня. Девойката беше добра, получи си съответните бакшиши.

Споменах пиротехниката. Е, нямаше. Сигурна съм, ясно ви е защо.

На следващата сутрин беше време да се сбогуваме с Нетания и да се отправим към втория хотел в нашата екскурзия, този във

Витлеем

За тези, които не знаят, Витлеем е част от палестинската автономия. Съответно, информацията, която достига до нас по новинарските емисии, е за ужасно изостанало, бедно и окаяно място, в което местните едва ли не изяждат туристите.

Нищо от това не е вярно. Витлеем е хубав, бързо развиващ се град. Населението е разделено 50 на 50 – християни и мюсюлмани, които живеят в мир и разбирателство. Няма насилие или някакъв вид враждебност към туристите, или между местните хора. Хората са мили, любезни и услужливи. На същото отношение се натъкнах и в другия град от автономията, който посетихме – Йерихон. Ако Ви се случи да посетите части от палестинската автономия, нямайте притеснения. Така че, води ми се, че съм посетила и Палестина.

Очаквайте продължението

Автор: Мая Георгиева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Още пътеписи от близки места:

1. Израел и Божи гроб по Нова година (ден 1): Израел и сигурността
2. Израел (2): Хаджия след Божи гроб
3. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(4): Река Йордан, Мъртво море, Керак и „царския път”, Петра
4. Йордания – приказка за цветове и хора (3): Река Йордан, Мъртво море и Мадаба, общи приказки
5. Коледа и Нова година
6. Йордания – приказка за цветове и хора (2): Нова Година, Акаба и пустинята Уади Рам
7. Нова година в Португалия
8. Кукери (Нова година в Разлог)
9. Нова година в Истанбул, за втори път (2)
10. Нова година във Виетнам
11. От Назарет до Витлеем по Западния бряг
12. Нова година в Будапеща, Унгария

/Поглед.инфо/ Ивелина Алексиева е от Института за съвременна политика, тя е представител на гражданските организации, абсурд е да се говори, че съм в близки отношения с нея, не съм водила разговор с нея да стане председател на ЦИК, заяви по Нова телевизия Мая Манолова.

Започва профилактика на автоматизираните системи на Областната дирекция на МВР, която ще продължи до края на седмицата. По тази причина...

Нападателят на Ал Видат Аман - Мотаз Салхани, отбеляза умопомрачителен гол при победата на своя отбор като гост на Ал Рамтав мач от...

МЦ “Св. Антоний” обявява от 24.03.2014 г. до 29.03.2014 г. безплатни гинекологични прегледи с цитонамазка при д-р Антонина Радева и безплатни...

/Поглед.инфо/ Има в нашата политическа действителност едни граждани, които са под командата на партийните вентрилози, под ръководството на партийните майстори, които говорят със стомаха си, а изглежда, че говорят „гражданите“ и „експертите“. Един от тези хора, които са очевидната команда на външни сили, е професорът по Конституционно право Георги Близнашки.

Пропагандистите в България, за които Путин и неговата Русия са в правото си да уважат правото на техни сънародници да се „завърнат в родината” си чрез анексиране на чужда територия дори, не е лошо да научат как същата тази Русия (в своя съветски вариант) е постъпила с правото на българите да се завърнат в България- като ги унищожава до крак след окупирането на България през септември 1944-та!

Масови арести и убийства на място, депортация в неизвестна посока в конски вагони, настаняване в полеви концентрационни лагери в завладяната североизточна България и в крайна сметка- изтриване от лицето на земята. Това е съдбата на българите, дръзнали да предпочетат България пред СССР.

Тази трагедия е сред най-дълбоко пазените тайни от самите българи ( за руснаците – да не говорим) и днес. Това само показва до каква степен съветизирането на страната ни е нанесло трайни поражения на паметта и е притъпило чувствителността ни, подменяйки я с лъжливите клишета за съветските „освободители”, оставили след себе си ( не, не костите си) десетки монументи на имперското си владичество, за които покореното племе на червенокожите слуги робски им благодари с надписи и ритуали на пълно подчинение на лъжата за „освобождението”. И с които господарски ни заповядват от Москва как да се разпореждаме.

Апропо, благодарение на свободолюбиви българи, предстои в един български град най-после да изникне паметник на унищожените от съветските окупатори таврийски българи- с европейски средства!

Но нека това чудо първо да се сътвори и тогава ще продължа темата.

Преди това, във връзка с аналогиите около присъединяването на Крим към Русия като право на руснаците, пожелали не просто да се преселят, а направо да присъединят цял полуостров в ущърб на държавата Украйна , припомням за опресняване на паметта трагедията на хилядите таврийски българи, завърнали се в родната си България от СССР, за да бъдат унищожени само година по-късно от отмъстителния режим на Сталин за това „предателство” към СССР.

Преди да прочетете статията на Георги Чунчуков, замислете се за следното: ами ако Украйна беше по-силната страна в този неравен конфликт, както СССР спрямо България през 1944-та, означава ли това, че от такава позиция трябваше да накаже с депортация и масово унищожение руските предатели на своята държавност в Крим?

Или Русия на Путин „просто” изповядва „правото” на силния да си позволява онова, което другиму не е позволено?

Дебатът продължава: Окупаторка ли е Червената армия?

Иво Инджев ⋅

септември 28, 2012 ⋅

В диспута „за” или „против” паметника на Съветската армия в София, проведен на 9 септември тази година в пилотното предаване „Удави водещия” на една от националните телевизии, който е идентичен на диспута „Червената армия освободителка ли е или окупаторка”, Иво Атанасов, говорител на движение „Русофили”, заяви: „Фактът, че в България няма убити от Червената армия българи, показва, че тя не е окупаторка.”
Но ето какво пише историкът изследовател проф. д-р Диню Шарланов в книгата си „История на комунизма в България”, том I, стр. 245: „… към септември 1946 г. от съветски войници и офицери (…) са били убити 123 деца, жени и мъже, българи и българки. Списъкът не е пълен и вероятно се отнася само за 1946 г. … Убитите жени са на възраст от 18 до 23 години …” (Архив МВнР, СКК, оп. 1, а. е. 423, л. 8, 37; а. е. 424, л. 5 – 17; а. е. 312, л. 4; а. е. 325, л. 4; а. е. 315, л. 2; а. е. 424, л. 7 – 11)
Сега ще се спра на едно трагично събитие от българската история, което също опровергава казаното от Иво Атанасов. За него почти не е писано и говорено. И сега малко се пише и говори. А трябва! За да не се забравя нерадостната съдба на таврийските българи, дръзнали да напуснат родните си места в Таврия (област в Южна Украйна, Приазовието) и да се заселят в своята прародина България. Това се случва в годините 1942 – 1944. Тези таврийски българи са наследници на българите, преселвали се в пределите на Руската империя след всяка руско-турска война. Георги Раковски в книгата си „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите” предупреждава преселващите се българи да не напускат родните си земи, защото нищо добро не ги очаква в Русия. Таврийските българи, през 1942 г., по време на германската окупация на западните територии на Съветския съюз, в които е и Таврия, пишат прочувствено писмо до цар Борис III с молба да ги приеме в царството си. Цар Борис III откликва на молбата им. Първите таврийски българи пристигат в България в края на 1943 г. Заселени са и оземлени в Добруджа и Лудогорието. Този процес на изселване и заселване продължава до средата на 1944 г. Успелите да се доберат до прародината си България са над 2000 души. Точният им брой е неустановен и неустановим. Посрещнати са от местното население като братя и сестри. Радостта им е неописуема. За съжаление тя е краткотрайна – за по-малко от година. След окупацията на България от Червената армия по заповед на Сталин започва връщането им обратно в СССР.

Изпълнението на операцията е възложено на органите на Червената армия. Активно им помага новата комунистическа власт. Укриващите се таврийци са издирвани, преследвани като дивеч, залавяни, включвани в списъци и депортирани. Част от тях са убивани още в България. За съдбата на връщаните обратно има различни версии. Две от тях са най-правдоподобни – изпратени в лагерите на ГУЛАГ или натоварени на шлепове и издавени в Черно море. Която и от версиите да е вярна, случилото се е чудовищно. Обвинението срещу таврийците е, че са родоотстъпници и изменници на СССР.
Но нека сега да оставим да говорят живите свидетели на събитието, архивите, книгите, вестниците. Тази година в Добрич бе издадена книгата „Българи в Таврия и таврийци в България” – малка по обем, но уникална по съдържание. 85-годишният автор Атанас Марков е човек родолюбец с будна гражданска съвест. Самият той заявява, че не е писател и най-малко изследовател историк, но че все някой трябва да отрази и опише събитието за поколенията от гледната точка на съвременник и свидетел. За него най-точно отговарят думите: „Поэтом можешь ты не быть, но гражданином быть обязан.” Авторът се спира подробно на изселването и заселването на таврийските българи в България, като онагледява фактите с архивни документи от Държавен архив – Добрич. Става ясно, че за условията по онова време българската държава си е свършила много добре работата. Акцент в книгата представлява подбуждането и организирането на депортацията на таврийските българи обратно в СССР. Още в предговора авторът слага пръст в раната: „Тук, на родна земя, ги настига дългата ръка на бащицата Сталин, „Бащицата на народите”, чрез щиковете на звездочелите Альошковци …

Това, което съм събрал и написал е една малка част от голямото и срамно за властващите тогава български комунисти събитие, което е предизвикано от чужда окупационна армия, започнала вече да се нарича двойна освободителка, най-усърдно подпомагана от новата тоталитарно-комунистическа ОФ власт. България е окупирана страна, след едностранното, безпричинно и без никакъв повод обявена й война от СССР на 5 септември 1944 г.”. След това въведение в темата Атанас Марков продължава: „След първия сигнал за връщането на таврийските българи обратно в СССР, даден с телефонограма от 22.XI.1944 г. и други указания, започва събирането на изселниците в сборни пунктове по околийските центрове, предимно в казармите, където са настанени щабовете на Червената армия.
С активното съдействие на новата ОФ власт (разбирай БКП) след преврата на 9.IX.1944 г., Червената армия на маршал Толбухин като окупационна войска се разпорежда тотално в царство България. Вестта за насилственото завръщане на таврийските българи обратно в пределите на СССР достига до всички. Започва, доколкото това е било възможно в ония условия, съпротива – нежелание да бъдат депортирани. Укриват се в добри хора, местят постоянно местонахождението си, подменят имена, изменят външността си, доказват по всевъзможни начини българския си корен. Всички усилия остават напразни. Окупаторите, изпратени от бащицата другаря Й. В. Сталин и неговите български лакеи и послушници си знаят интернационалните задължения – вън чуждите граждани, (съветски крепостници без лични документи) съветски родоотстъпници, изменници на родината.”
След това Атанас Марков се позовава на съвременници (част от тях комунисти), преки свидетели на трагичните събития.
Йордан Боев, роден през 1932 г. и израсъл в село Добрево (Добричко), където са заселени и оземлени първите изселници от Таврия: „Да, помня ги. Тогава 1943-1945 г. бях малко момче, 10-12-годишен. Имах две по-големи сестри момичета, другаруваха (момуваха) с момичета таврийчета, техни връстнички. Общи празници, общи хора, общи седянки и други. Та нали и те бяха българи, носещи същите обичаи като нас.
…Пролетта на 1945 г. 2-3 камиона с червеноармейци една късна нощ обсаждат селото и за кратко време, може би за час-два, арестуват и насилствено събират всички таврийски българи и ги отвеждат в училището на с. Овчарово. Оттам са били изведени, но какво по-нататък е станало с тия хора не зная.” Йордан Боев продължава: „Аз съм преселник от Северна Добруджа. Много по-късно след тези събития имах възможност да посетя Северна Добруджа, да се срещна с хора от моето родно село Чамурла, да разговаряме нашироко. Възрастни румънци си спомняха тогава за тия събития: „Йордане, когато дойдоха тук болшевиките докараха много българи тук, направиха открит лагер. После с шлепове ги върнаха в СССР – Одеса.” Направило им впечатление на тия румънци, че шлеповете се товарят вечер с хора, тръгват за Одеса и сутринта пак са на кея, празни, дошли за нова пратка. „Издавили са ги, Йордане, в морето. Така всички си мислехеме.” Аз не вярвам. Дано не е било така.”
Друг жив свидетел от същото село, вероятно пожелал анонимност, си спомня за това насилствено изселване: „Първо една вечер дойдоха червеноармейци и прибраха – арестуваха само мъжете и ги отведоха, а след 3-4 дни арестуваха и отведоха и останалите – жени, деца и възрастни.”
Панчо Маринов Куртев, роден през 1930 г. и израсъл в село Добрево: „…През пролетта на 1945 г. дойдоха два камиона червеноармейци, блокираха селото, арестуваха мъжете и ги отведоха в гр. Варна. После се разнесе слух, че са ги разстреляли още тук, на българска земя. След 4-5 дни пак дойдоха камиони с червеноармейци, арестуваха останалите – жени, деца и старци и ги отведоха в неизвестна нам посока.”
Слави Тодоров, роден през 1925 г., от с. Росица, Добричко, си спомня разговор на баща си с таврийски българи: „Бай Тодоре, ако тук в България пристигне Червената армия на Сталин, за нас, таврийците, няма да има живот. Ще ни разстрелят още първия ден. Остава да се наловим за ръце и сами да се издавим в Черно море!”
Марин Атанасов, роден през 1920 г., от Добрич: „През пролетта на 1945 г. започна тяхното обратно изселване. А младостта си е младост. В средите на таврийските българки имаше крaсиви и умни момичета, момичета, които горещо желаеха да останат в България, тук да се задомят, тук челяд да създадат и отгледат. Та нали България бе тяхна мечта. Имах приятелка сред таврийските момичета. Люба са зовеше. Умно и красиво момиче. Не й разрешиха съветските власти да остане в България. Трябваше да се разделим, но как? До вагоните никого не допускаха. А те, вагоните, претъпкани с хора и багаж. Олелия до възбог. От голямо разстояние с едва забележими знаци с махане на ръце бе нашата раздяла. А партидите от живи хора все идваха, конвоирани като престъпници и наблъсквани в конските вагони. Каква е била по-нататъшната съдба на тия хора, не зная. Зная само това, че бяха таксувани като изменници на Родината, родоотстъпници, и най-вероятно ги е последвала жестока съдба.”
Илия Иванов Гюров, роден през 1926 г., разказва спомен като ученик в мъжката гимназия в Добрич: „Имало е учител, таврийски българин, който преподавал предмета химия. И още нещо. Арестуван бил в самата класна стая, пред децата ученици и отведен за депортиране от органите на Червената армия – насилствено. Този учител се е казвал Милчев, искал е тук в България, в своята прародина да остане, но кой ще уважи желанието на родоотстъпника, изменника на Родината и най-вече на Бащицата? Въпреки насилието, целият клас, а той бил и класен ръководител, са отишли да изпратят учителя си в неизвестното.”
И накрая ще приведа и спомена на самия автор Атанас Марков, роден през 1927 г.:”Ежедневно по два пъти преминавахме през прелеза на ЖП линията при гара Юг…ЖП гара Юг е блокирана (обсадена) от червеноармейци редица дни подред. Товарят се товарни (конски) вагони с жива стока – ХОРА – довеждани на партиди, строго охранявани от специалните войски на Червената армия. Достъпът на граждани или други лица е строго забранен. А там край вагоните е ад, викове, плачове, писъци на жени, деца, старци. Търсят се близки, роднини, съселяни, да пътуват заедно, заедно да делят по-нататъшната си съдба. Работи се усърдно, комплектува се влакова композиция и тръгва! Накъде? На север, но северът е голям, там е втората родина, но там е и необятният ГУЛАГ…”
Авторът Атанас Марков в книгата си използва като източници на информация и вестници. Той се позовава на вестник „Про-Анти”, брой 35, 2005 г., като пише: „Български „Катин”, тук във воденската гора, между селата Воден и Острово, Разградско, отстоящи на 5-6 километра едно от друго по време на бомбардировките над Плоещ е паднал самолет. Изровена е била огромна яма. През 1945 г. по време на насилственото депортиране на таврийските българи тук са били докарани 40 човека, конвоирани от органите на Ч. К., разстреляни и заровени в ямата от същата военна милиция на Червената армия. Децата и жените са ги отправили за СССР.” Интересен факт е, че през 1978 г., за да не пречи на ловната резиденция „Воден” и на обслужващото я летище, село Воден е премахнато. Днес не съществува на географската карта. На събор в началото на септември тази година бивши жители на селото и техни наследници са решили да направят подписка за връщане на имотите им и възстановяване на селото .
Колкото и парадоксално да е и вестник „Дума” отразява тези събития. Атанас Марков отбелязва: „На 10.VIII.2002 г. вестник „Дума”, брой 183 (орган на обновената БКП, вече БСП, с автор Александър Миланов) излиза с обширен материал на две страници за съдбата на таврийските българи, дошли у нас през 1942-1945 г. и насилственото им депортиране от окупационната Червена армия – пролетта на 1945 г. Историческите истини са такива. Те не могат вечно в тъма да останат. Все някой ден виждат бял свят.”
Да, така е! Потулваните исторически истини рано или късно излизат на светло! И колкото по-рано, толкова по-добре. На светло излязоха вече чрез архивни документи пораженията, нанесени на България от присъстващата в нея Червена армия и във финансово-стопански план: 82 млрд. лева за издръжката й за три години и четири месеца, загуба на суровини, селскостопанска продукция и др.
В Инструкция от 45 точки КАА /08.113 Москва, 2.VI.1947г. НК/ 00347 за управлението на окупираните източноевропейски държави на Съветската армия й се вменяват задължения като разписаните в точки 3,4,6,40. Акцент в тях е словосъчетанието „ да се ликвидират”, (разбирай „да се избият”). Цитат от т. 40:„…Да се ликвидират всички политически противници и след това да се обвинят в тежки криминални престъпления”. (сп.„Анти”,бр.I/2011г.). След Инструкцията резултатите от нея по т.40 не закъсняват. Опозицията в България е ликвидирана физически- Никола Петков, Кръстьо Пастухов…
Червената армия има и други агресивни действия срещу суверенна България, макар и преди да я е окупирала и да не е била във война с нея – бомбардировките на населени места в Североизточна България веднага след 22.VI.1941 г. и набезите на черноморския й подводен флот по българското крайбрежие, причинили поражения на търговския й и транспортен флот. Но това е друга тема.
Очевидно е от гореизложеното, че Червената армия пряко е избивала невинни българи и косвено – чрез ръцете на българските комунисти, получили властта си от нея на тепсия.
Нека Иво Атанасов коригира информацията си, че в България няма убити от Червената армия българи. Червената армия пък трябва да получи заслужения си статут на армия окупаторка. А за паметниците на армия окупаторка, естествено, няма място в страна, която уважава себе си и сред народ, който има достойнство.
Георги Чунчуков

Share on Facebook

"Грипът си отива. 80% от грипните инфекции бяха причинени от пандемичен грип, а останалите 20% - от грипа, който беше силно проявен в Турция....

Руски бизнесмени са похарчили милиарди долари за европейски компании в през изминалите почивни дни, подчертавайки дълбоките бизнес...

В мистерия, безпрецедентна за световното въздухоплаване, се превърна изчезналият "Боинг" на Малайзийските авиолинии. И в миналото са...

27-годишна жена е скочила от 12-ти етаж на блок в Козлодуй, съобщиха от полицията във Враца. В 18:35 ч. вчера в районното управление на...

Веселин Симеонов   Варна остана и тази година далеч от наградата „Най-добър град за живеене в България“. В традиционната класация,...

Масово чужденци осиновяват наши деца, отчитат от Министерството на правосъдието. През 2013 година броят на децата, намерили дом зад граница...

След като Варна за пореден път загуби надпреварата „Най-добър град за живеене“, си спечели поощрителния приз „Най-перспективен град“....

През изминалото денонощие на територията на страната са станали девет тежки катастрофи. При тях са ранени девет души, пише Блиц. За района на София са станали 102 леки и два тежки инциденти на пътя с двама ранени. 

Веселин Симеонов   Варна остана и тази година далеч от наградата „Най-добър град за живеене в България“. В традиционната класация,...

Кметът на Тетевен Милен Ганев Милев, който бе арестуван в понеделник при показна акция на ДАНС, е описван като човек с тъмно минало, силно...

След като украинската автономна република Крим реши да се присъедини към Русия, и т.нар. Приднестровска република в Молдова или...

Във връзка с изграждането на тласкателя на помпена станция "Акациите", ул. "Д-р Железкова" ще бъде затворена за движение на МПС, съобщиха от...

Светът трябва да приветства възможността Крим да стане част от Русия, коригирайки историческа грешка от ерата на Съветския съюз. Това...

Майката на стрелеца от Лясковец Петко Петков - Стефка Савова, не вярва синът й да е убил спецполицая Емил Шарков и ранил неговите трима...

Създателят на българската поп банда D2 - Митко Кърнев, коментира пред Мартин Карбовски, че раздялата им с фронтмена Дичо, дошла в...

Едно писмо в бутилка сприятели българско и австралийско семейство. Валда и Франк Питман от най-западното австралийско пристанище Пърт ще...

На неизвестно все още пророчество на Ванга за Украйна се натъкнаха Мистериите на вестник "Стандарт". То е дадено преди около 22 години пред...

Поради профилактика и неотложни ремонтни дейности на съоръженията за доставка на електроенергия, днес - 18 март - вторник, без електрозахранване ще са следните райони: - от 09:00 ч. до 17:00 ч. - кв.Виница - от 09:00 ч. до 16:30 ч. - с.Николаевка

Лорън Скот бе открита обесена на дръжка на врата в апартамента си в Манхатън в понеделник сутринта. Междувременно стана известно, че Скот...

Съвременната цивилизация е изправена пред реалната заплаха да преживее глобален колапс заради растящата икономическа нестабилност и...

Девет моряци са в неизвестност след като два товарни корабa са се сблъскали в Токийския залив, предаде Си Ен Ен, цитирайки японската...

/Поглед.инфо/ Украйна отзовала за консултации посланика си в Русия Владимир Елченко.

/Поглед.инфо/ Руският пазар на акции реагира със значителен ръст на смекчените санкции, въведени от западните страни против Русия след референдума в Крим.

Григор Димитров е поставен под №15 в основната схема на Мастърса в Маями и ще започне участието си директно от втори кръг, а името на...

Днес над Черноморието ще е предимно слънчево, с максимални температури между 16° и 19°. Вълнението на морето ще бъде 1-2 бала, а...

Св. Кирил, патриарх Йерусалимски. Мчк Трофим и 10 000 мъченици в Никомидия  След като прекарал част от живота си като отшелник, св. Кирил...

В мистерия, безпрецедентна за световното въздухоплаване, се превърна изчезналият "Боинг" на Малайзийските авиолинии. И в миналото са...

/Поглед.инфо/ Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов се срещна със зам.-министъра на Международния отдел на Комунистическата партия на Китай и водената от него делегация. На срещата бяха обсъдени двустранните икономически отношения между България и Китай.

Овен  Ako се появи шанс да преговаряте „очи в очи” или Ви помолят да направите експериментално представяне , хващайте се за тази идея. С...

/Поглед.инфо/ Новата програма "Сигурност" за наемане на 5000 безработни за охрана по селата ще струва 15 млн. лв. Толкова очаква социалното министерство като допълнителен ресурс в бюджета на Националния план за насърчаване на заетостта.

/Поглед.инфо/ Държавата може да поеме трите ЕРП-та, ако те не изплатят дълговете си към НЕК и се стигне до отнемане на лицензите им. Това заяви министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев в Пловдив вчера. Крайният срок, в който електроразпределителните дружества трябва да изплатят дължимите суми към НЕК от 320 млн. лв., изтича днес в 17 ч.

/Поглед.инфо/ Цената на 842 лекарства е била намалена само за последните девет месеца на миналата година. Това сочи годишният доклад на Националния съвет по цени и реимбурсиране към Министерския съвет, който здравният министър иска да закрие.

/Поглед.инфо/ На неизвестно все още пророчество на Ванга за Украйна се натъкнаха Мистериите на вестник "Стандарт". То е дадено преди около 22 години пред жител на Киев.