На днешна дата през 1201 година, след тридневна обсада на Варна, цар Калоян овладява града и го освобождава от Византия. Калоян (Йоаница) е...

Ако някога сте виждали медуза, а вие със сигурност сте, не можете да не си признаете, че това е една от най-изумителните гледки, на които сте...

Хиляди поклонници се стичат в Лопушанския манастир, където преди няколко месеца беше открита зазидана древна икона на Света Богородица....

Астронавтите на Международната космическа станция (МКС) станаха първите свидетели на наличието на извънземен живот. Според последните...

12-годишни момичета в свещен ритуал дават обещание заедно с бащите им, че дори няма да се целуват с момче преди брака, съобщава Struma.com "Бал...

730 000 долара трябва да броите, ако искате да притежавате един от най-скъпите и изискани аксесоари. Толкова струва най-скъпата писалка в...

Юлия Тимошенко ще издигне кандидатурата си за президент на Украйна на предстоящите избори, съобщава източник от близкото обкръжение на...

Путин успя да настрои целия свят срещу Русия и доказа, че си заслужава първото място в западните класации за „най-влиятелен лидер”. Само изключителен талант, една истинска силна ръка, може да похарчи 50 милиарда за автореклама под формата на зимна олимпиада, а после с лека ръка за броени дни да запрати ефекта от шоуто на бунището на историята.

Путин, когото западните опоненти продължават да ласкаят измамно като голям шахматист, размени – както се казва в шаха- „кон за кокошка”.

Путин закла златната кокошка, житница Украйна, която би могла да храни Европа до степен, че да разори зърнопроизводителите в целия ЕС. На практика я разменена срещу куция кон Крим, когото тепърва предстои да пасе от държавната ясла на Русия, на която вече зобят изпосталелите кавказки анклави Абхазия и Южна Осетия, анексирани от него през 2008-ма.

Путин спечели куция кон Крим за колекцията си от гладни руски храненици, без шанс да се самоиздържат в условията на международна изолация, която ги обрича не просто на инвестиционна суша, но и на истински пазарен икономически  бойкот.

Дали Путин ще налее и там милиарди, както в Чечня след като я смаза военно? И колко дълго руските граждани ще продължават да гледат безучастно как националното им богатство се пилее за издръжката на пуделите на своя император?

Крим е куц кон, защо от пристанище с руска военна база за влияние в Средиземноморието ( което употреби максимално за спасяването на своето кърваво протеже Башар Асад в Срия), се превърна в пристанище с руска база с локално значение в черноморското вътрешно езеро. Турция вече му затръшна вратата на Босфора…

Всичко това не пречи да се твърди, че Путин бил победил чрез аншлуса на Крим. Така е, победи Украйна без нито един изстрел както Сталин България през септември 1944-та. И празнува тази победа срещу несъпротивяваща се държава като голям подвиг!

Българската партия „Атака” свали прозрачната маска и заложи вече напълно откровено на руската карта. За начало депутатката Деница Гаджева, картечарката на партийния атаман Сидеров, илюстрира колко е прав Путин със следното наблюдение: видяла е сълзи на радост в очите на руснаците в Крим.

Москва може да не вярва на сълзи, но московските (ю)наци с българско гражданство вярват в юридическата валидност на аргумента с руските кримски сълзи. С днешните си изстъпления в защита на мъничката Русия самият (ат)аман Сидеров също е на път да докара до сълзи от смях всеки трезв наблюдател на истината, че все пак не Русия е жертва на Украйна, а обратното.

Някои стари кримки помнят добре докъде води просълзяването от пристигането на руски окупатори.

Половината Крим от снощи вече е без ток. Постсъветска власт без електрификация=Путинокрация.

Планът за връщането на съветския начин на живот в анексирания Крим се развива с почти толкова бързи темпове, колкото и рекордният за историята на референдумите блицкриг с допитването от 16 март под дулата на руските диверсанти с необозначените униформи.

С изчезването на тока и водата, която също е украински ресурс, отсега може да се предвиди и отказът на туристите това лято да снесат парите си в кримската икономика. Така се очертава да изчезнат и доходите на преживяващия от туризъм полуостров, който трябва да се пльосне напълно в нозете на владетеля Владимир с молба за прехрана.

В опит да вдъхне оптимизъм на новоосвободените от несъществуващия украински гнет граждани на Крим днес цар Владимир обещал за цели 6 години да ги освободи от данъци.

Тази полумярка на полуострова, която освобождава неплатежоспособните от задължението да плащат, напомня на черния хумор от времето на комунистическа Румъния, където нямаше тоалетна хартия, което било калкулирано прагматично като отговор на факта, че просто не се налагало да има поради липсата на храна .

Като става дума за тоалетна хартия- когато тя изчезне от Крим, заедно с много други подобни глезотии, Путин ще може да се смята за окончателен победител в борбата за връщане на колелото на историята във времето на СССР.

На финала предвиждам изчезването на Путин. Въпросът не е дали, а кога.

Дори и търпеливият руски народ, ако сте забелязали, прави от време-на време по някоя революцийка, когато му дойде до гуша да го мачкат и да търпи прищявките на своя кремълски господар.

Колкото до огъня на шовинизма, разпален в момента в Русия, трябва да припомня, че той бе потушен автоматично в СССР именно със средствата на недоимъка, дефицита и безумията на забраните на елементарни човешки права.

Една международно изолирана Русия, зависеща напълно от природните си суровини, чиито цени се определят от международната конюнктура, се е устремила към подобно минало и едва ли ще благодари нежно на капитана на потъващия кораб.

Share on Facebook

Пиян бургазлия налетя на банкомат и го строши с паве след като автоматът глътнал дебитната му карта. Инцидентът е станал в около 2 часа...

Ранен в роднинска престрелка мъж пропътувал сам с колата си 10 километра, за да търси спешна лекарска помощ, съобщи struma.bg. С надупчено от...

Неизвестен към момента моторист блъсна пешеходец и избяга от мястото на инцидента, който станал в събота в около 12,20 часа на бул. „Княз...

Общо 305 млн. тона въглища са излезли от недрата на източномаришкия рудник „Трояново-3", който отбеляза своя половинвековен юбилей в...

Малкият герой е роден 15 седмици преди термина! Бил само 680 грама и веднага поставен в кувьоз. Никой не допускал, че желанието му за живот е...

От Енерго про съобщават, че поради ремонт и реконструкция на съоръженията за доставка на електроенергия, утре - 25 март - вторник, без ток ще...

Не е задължително отпразнуването на попадение във вратата на съперника да бъде скучно. Особено когато имаш и помощта на съотборниците си,...

Веселин Златков, снимки Румен Сарандев Земеделци от Варна и региона са доведени до ръба на отчаянието, защото са заплашени да загубят...

На 23 март 2014 в 0:54 от ПУ 4 на площадки 43 на космодрума Плесецк, при съдействието на бойните екипи на ВВС-по космическа отбрана на РФ е реализран старт на РН 'Съюз-2.1б' (14А14-1Б), зав. № 78085168, с ускорител 'Фрегат' (14С44) и навигационният спътник 'Глонасс-М' (14Ф113) № 54.

Сайтът на УЕФА публикува очерк за Лудогорец. Официозът на евроцентралата цитира Михаил Александров, чието мнение бе взето от пратеници...

На 23 март в 00:04 наше време , от площадка ELA3 на Гвианския космически център, при участие на стартовите екипи на компания Arianespace е реализиран старт на РН Ariane-5ECA (VA-216) с два телекомуникационни спътника на борда.

Възмутена гражданка на Русе е изпратила писмо до редакцията на сайта Dunavmost.bg, в което разказва, че е видяла ученици да извършват полов акт...

Тодор Тотев, известен с прякора Пистата, е убитият в подлеза на НДК мъж, съобщи Flagman.bg. 25-годишният бургазлия беше бит и наръган с нож, в...

Силно обезпокоен съм от безследното изчезване на хора от селото ми, склонен съм да вярвам, че е за донорство на органи. Иван Костриков не е...

Изт: Twitter 

Голяма част от нещастията на съвременния човек произтичат от отказа му да участва в собствения си живот. Не е космическа тайна, че сегашното ни състояние (душевно, материално, физическо) е резултат от изборите, които сме правили в миналото. Но повечето хора не участват съзнателно в тези избори.

Замислете се, какъв процент от решенията ни са резултат от трезва преценка и самостоятелен избор? Какъв процент от убежденията ни са информирани? Колко пъти сме казвали „да” или „не” в резултат от дълбокото вътрешно усещане, че постъпваме правилно и колко пъти сме се пускали по наклона да правим нещaта само защото така трябва? Или защото така са ни казали? Или защото всички така правят?

Повечето пъти сме действали като безмозъчни автомати. Действали сме под влиянието на външни обстоятелства, но без да попитаме себе си. Без да си дадем пространство за избор. Мигновено, светкавично, по инерция – така сме взимали фундаменталните решения, които определят настоящето. Отсъствали сме по време на изборите, които го формират. И се чудим защо изпитваме дискомфорт в него. Питаме се защо страдаме…

С живеенето „както трябва” може да сме задоволили временно някакви насадени от образованието и възпитанието заблуди, може да сме удовлетворили временно някакви прищявки на заобикалящата ни среда, но проблемът е, че с резултата от решенията „по инерция” сме принудени да живеем самостоятелно и никой друг, освен нас, няма да изпита цялата им тежест по-силно от самите нас. Така се озоваваме в ситуацията да правим нещата както трябва, за да могат всички останали да са доволни от нашия живот, но не и самите ние. Звучи ли ви познато? Значи попадате в същата категория…

Разбира се, влиянията на външната среда са неизбежни и човек не може да се абстрахира изцяло от тях, нито пък трябва да го прави. Ако започвахме непрекъснато от нулата, щяхме да живеем още в пещерата, да ядем сурово месо, да считаме 30 годишните за старци, да не познаваме колелото, огъня и течащата вода. Нямаше да подготвяме мисия за колонизация на друга планета, която ще се излъчва на живо по телевизията. Опитът и знанията са полезни. Те възникват от взаимодействия с околната среда, но има нещо, което пропускаме – самостоятелния принос към придобитите знания. Свободата и творчеството да избираме.

Н. Д. Уолш подчертава, че думичките REACT и CREATE се пишат с едни и същи букви, но има голямо значение как ще ги подреди човек. Да реагираме цял живот на обстоятелствата или да ги създаваме? Това е вододелът между щастливите и нещастните, между създателите и последователите, между успелите и неудачните, между свободните и робите. А по средата им стои „трябва”.

Вижте биографиите на най-успелите хора в света. Повечето от тях никога не са правили нещата така, както трябва. Взаимствали са от чуждия опит, допринасяли са, развивали са го, но винаги са действали „на своя глава”, извън стереотипите и очакванията на заобикалящата ги среда. Водещите милиардери в IT индустрията дори не са завършили висшето си образование, макар да съм сигурен, че многократно са им повтаряли как трябва да си образован, за да постигаш успехи в бизнеса.

Проблемът ми с думичката „трябва” е, че тя не търпи възражения. Това, в повечето случи, важи и за хората, които я използват. Обърнете внимание колко често се употребява тази дума в ежедневието:

Политици ни убеждават по цял ден как трябва да живеем, какви реформи трябва да се предприемат, каква позиция трябва да заеме страната по въпроса за Крим, за кого трябва да гласуваме на следващите избори. Преподаватели ни обучават от малки как трябва да разбираме света. Социолози, психолози, възпитатели и еколози ни съветват как трябва да се грижим за семейството, за дома, за децата и за природата. Архитекти ни съветват в какви къщи трябва да живеем. Диетолози ни втълпяват какво трябва и какво не трябва да ядем. Ню ейдж гурута ни мелят сол на главата как трябва да медитираме. Родители ни възпитават как трябва да живеем. Ние самите по сто пъти на ден заповядваме на децата си какво трябва и какво не трябва да правят. Религиозни водачи ни убеждават как точно трябва да вярваме. Възрастни втълпяват на младите какви грешки не трябва да допускат. Шефове назначават когото и когато трябва. Растеш в йерархията или те уволняват в зависимост от това дали работиш както трябва. Правиш кариера в политиката, ако целуваш когото трябва… и където трябва. Лекари предписват лекарствата, които трябва да взимаш. Реклами ти показват продуктите, които трябва да купуваш. Манекени разхождат дрехите, които трябва да носиш през следващия сезон. Режисьори и продуценти се пенят как трябва да се прави съвременно кино. Писатели и критици спорят какъв трябва да бъде съвременният роман. Музикални канали определят каква музика трябва да слушаш през това лято, за да си модерен. Телекоми настояват каква тарифа трябва да избереш, за да си свързан. Банкери подчертават каква лихва трябва да кихаш, за да си успешен. И всички ти говорят в заповедна форма, на ти – „изяж, изпий, оближи, сдъвчи, изплюй, изпрати, изтрий, залепи“ – все едно сте баджанаци. Депутати пък решават, че за един джойнт трябва да лежиш колкото сериен изнасилвач. Премиери избират кои сайтове не трябва да се посещават. Лобисти обясняват как трябва да се отрови питейната вода и плодородната земя с шистов газ, защото не трябва да си енергийно зависим, далеч по-добре е ти да заживееш в токсична пустиня, а те да си приберат хонорарите. Табели указват къде трябва и къде не трябва да пушиш. Пътни знаци показват скоростта, с която трябва да шофираш… автомобила, който трябва да отговаря на социалния ти статус… за предпочитане електрически или хибрид, защото трябва да се щади природата. Всички трябва да се страхуваме от глобалното затопляне, от свършването на нефта, от енергийната зависимост, от колапса на световната икономика, от падането на валутния борд, от нова студена война. Трябва или не трябва да има паметник на съветската армия в центъра на София? Сигурно още днес ще чуете думичката „трябва” поне хиляда пъти. И още толкова пъти ще я прочетете. И толкова пъти ще я произнесете. Трябва да живеете в някоя пещера, за да не ви се случи това…

Всички „трябва“ хора непрекъснато си противоречат, но продължават да държат на своето „трябва”. И не само това. Създали сме си правила, по които трябва да живеем всички, като един. Все едно, че сме от една майка раждани. Отклонения не се допускат. Правилата са задължителни и, нищо, че непрекъснато се менят, всички отклонения трябва да се наказват. Има затвори, мъчения, бесилки, електрически столове и концлагери за целта. Има ги в цял свят. Има полицейски палки и водни оръдия за по-кадемлиите. Незнанието на правилата, които непрекъснато се менят, не оправдава тяхното неспазване. „Жесток закон, но все пак закон”. В това са вярвали древните римляни. Така са смятали, че трябва. Тях много ги е било страх от свободата на личността и най-вече – от свободата на народите. От тях сме наизустили доста правила, по които и до ден днешен си внушаваме, че трябва да живеем. Понякога ги цитираме на латински, за да звучим по-авторитетно. Неслучайно един от първите предмети, които бъдещите юристи трябва да наизустят, за да получат тапия, е Римско право. „Жесток закон, но все пак закон”. Ако така трябваше, покрай Цариградско шосе сега трябваше да стърчат кръстове, на които трябваше да висят телата на протестиращите. Защото така трябва да се отнася властта към своите врагове. Поне според древните римляни…

Е, били са в грешка. Очевидно. Историческата им съдба го доказва. Но ще е тъпо, ако завърша това есе с препоръки какво трябва и какво не трябва да се прави, нали?

Ето защо, ще ви кажа само: дошли сте на този свят напълно завършени и напълно съвършени. Нищо не трябва да постигате и няма нещо, към което трябва да се стремите. Нито пък трябва нещо да научавате. Можете само да изявите вътрешното си съвършенство чрез свободата на изборите, които правите. Във външния свят. Но не сте задължени.
Съвършеството е толкова съвършено, че може да си позволи и тази свобода. Може дори да си позволи да изглежда като несъвършенство. Но само в краткосрочен план…

Тихомир Димитров

Изт: Twitter 

Голяма част от нещастията на съвременния човек произтичат от отказа му да участва в собствения си живот. Не е космическа тайна, че сегашното ни състояние (душевно, материално, физическо) е резултат от изборите, които сме правили в миналото. Но повечето хора не участват съзнателно в тези избори.

Замислете се, какъв процент от решенията ни са резултат от трезва преценка и самостоятелен избор? Какъв процент от убежденията ни са информирани? Колко пъти сме казвали „да” или „не” в резултат от дълбокото вътрешно усещане, че постъпваме правилно и колко пъти сме се пускали по наклона да правим нещaта само защото така трябва? Или защото така са ни казали? Или защото всички така правят?

Повечето пъти сме действали като безмозъчни автомати. Действали сме под влиянието на външни обстоятелства, но без да попитаме себе си. Без да си дадем пространство за избор. Мигновено, светкавично, по инерция – така сме взимали фундаменталните решения, които определят настоящето. Отсъствали сме по време на изборите, които го формират. И се чудим защо изпитваме дискомфорт в него. Питаме се защо страдаме…

С живеенето „както трябва” може да сме задоволили временно някакви насадени от образованието и възпитанието заблуди, може да сме удовлетворили временно някакви прищявки на заобикалящата ни среда, но проблемът е, че с резултата от решенията „по инерция” сме принудени да живеем самостоятелно и никой друг, освен нас, няма да изпита цялата им тежест по-силно от самите нас. Така се озоваваме в ситуацията да правим нещата както трябва, за да могат всички останали да са доволни от нашия живот, но не и самите ние. Звучи ли ви познато? Значи попадате в същата категория…

Разбира се, влиянията на външната среда са неизбежни и човек не може да се абстрахира изцяло от тях, нито пък трябва да го прави. Ако започвахме непрекъснато от нулата, щяхме да живеем още в пещерата, да ядем сурово месо, да считаме 30 годишните за старци, да не познаваме колелото, огъня и течащата вода. Нямаше да подготвяме мисия за колонизация на друга планета, която ще се излъчва на живо по телевизията. Опитът и знанията са полезни. Те възникват от взаимодействия с околната среда, но има нещо, което пропускаме – самостоятелния принос към придобитите знания. Свободата и творчеството да избираме.

Н. Д. Уолш подчертава, че думичките REACT и CREATE се пишат с едни и същи букви, но има голямо значение как ще ги подреди човек. Да реагираме цял живот на обстоятелствата или да ги създаваме? Това е вододелът между щастливите и нещастните, между създателите и последователите, между успелите и неудачните, между свободните и робите. А по средата им стои „трябва”.

Вижте биографиите на най-успелите хора в света. Повечето от тях никога не са правили нещата така, както трябва. Взаимствали са от чуждия опит, допринасяли са, развивали са го, но винаги са действали „на своя глава”, извън стереотипите и очакванията на заобикалящата ги среда. Водещите милиардери в IT индустрията дори не са завършили висшето си образование, макар да съм сигурен, че многократно са им повтаряли как трябва да си образован, за да постигаш успехи в бизнеса.

Проблемът ми с думичката „трябва” е, че тя не търпи възражения. Това, в повечето случи, важи и за хората, които я използват. Обърнете внимание колко често се употребява тази дума в ежедневието:

Политици ни убеждават по цял ден как трябва да живеем, какви реформи трябва да се предприемат, каква позиция трябва да заеме страната по въпроса за Крим, за кого трябва да гласуваме на следващите избори. Преподаватели ни обучават от малки как трябва да разбираме света. Социолози, психолози, възпитатели и еколози ни съветват как трябва да се грижим за семейството, за дома, за децата и за природата. Архитекти ни съветват в какви къщи трябва да живеем. Диетолози ни втълпяват какво трябва и какво не трябва да ядем. Ню ейдж гурута ни мелят сол на главата как трябва да медитираме. Родители ни възпитават как трябва да живеем. Ние самите по сто пъти на ден заповядваме на децата си какво трябва и какво не трябва да правят. Религиозни водачи ни убеждават как точно трябва да вярваме. Възрастни втълпяват на младите какви грешки не трябва да допускат. Шефове назначават когото и когато трябва. Растеш в йерархията или те уволняват в зависимост от това дали работиш както трябва. Правиш кариера в политиката, ако целуваш когото трябва… и където трябва. Лекари предписват лекарствата, които трябва да взимаш. Реклами ти показват продуктите, които трябва да купуваш. Манекени разхождат дрехите, които трябва да носиш през следващия сезон. Режисьори и продуценти се пенят как трябва да се прави съвременно кино. Писатели и критици спорят какъв трябва да бъде съвременният роман. Музикални канали определят каква музика трябва да слушаш през това лято, за да си модерен. Телекоми настояват каква тарифа трябва да избереш, за да си свързан. Банкери подчертават каква лихва трябва да кихаш, за да си успешен. И всички ти говорят в заповедна форма, на ти – „изяж, изпий, оближи, сдъвчи, изплюй, изпрати, изтрий, залепи“ – все едно сте баджанаци. Депутати пък решават, че за един джойнт трябва да лежиш колкото сериен изнасилвач. Премиери избират кои сайтове не трябва да се посещават. Лобисти обясняват как трябва да се отрови питейната вода и плодородната земя с шистов газ, защото не трябва да си енергийно зависим, далеч по-добре е ти да заживееш в токсична пустиня, а те да си приберат хонорарите. Табели указват къде трябва и къде не трябва да пушиш. Пътни знаци показват скоростта, с която трябва да шофираш… автомобила, който трябва да отговаря на социалния ти статус… за предпочитане електрически или хибрид, защото трябва да се щади природата. Всички трябва да се страхуваме от глобалното затопляне, от свършването на нефта, от енергийната зависимост, от колапса на световната икономика, от падането на валутния борд, от нова студена война. Трябва или не трябва да има паметник на съветската армия в центъра на София? Сигурно още днес ще чуете думичката „трябва” поне хиляда пъти. И още толкова пъти ще я прочетете. И толкова пъти ще я произнесете. Трябва да живеете в някоя пещера, за да не ви се случи това…

Всички „трябва“ хора непрекъснато си противоречат, но продължават да държат на своето „трябва”. И не само това. Създали сме си правила, по които трябва да живеем всички, като един. Все едно, че сме от една майка раждани. Отклонения не се допускат. Правилата са задължителни и, нищо, че непрекъснато се менят, всички отклонения трябва да се наказват. Има затвори, мъчения, бесилки, електрически столове и концлагери за целта. Има ги в цял свят. Има полицейски палки и водни оръдия за по-кадемлиите. Незнанието на правилата, които непрекъснато се менят, не оправдава тяхното неспазване. „Жесток закон, но все пак закон”. В това са вярвали древните римляни. Така са смятали, че трябва. Тях много ги е било страх от свободата на личността и най-вече – от свободата на народите. От тях сме наизустили доста правила, по които и до ден днешен си внушаваме, че трябва да живеем. Понякога ги цитираме на латински, за да звучим по-авторитетно. Неслучайно един от първите предмети, които бъдещите юристи трябва да наизустят, за да получат тапия, е Римско право. „Жесток закон, но все пак закон”. Ако така трябваше, покрай Цариградско шосе сега трябваше да стърчат кръстове, на които трябваше да висят телата на протестиращите. Защото така трябва да се отнася властта към своите врагове. Поне според древните римляни…

Е, били са в грешка. Очевидно. Историческата им съдба го доказва. Но ще е тъпо, ако завърша това есе с препоръки какво трябва и какво не трябва да се прави, нали?

Ето защо, ще ви кажа само: дошли сте на този свят напълно завършени и напълно съвършени. Нищо не трябва да постигате и няма нещо, към което трябва да се стремите. Нито пък трябва нещо да научавате. Можете само да изявите вътрешното си съвършенство чрез свободата на изборите, които правите. Във външния свят. Но не сте задължени.
Съвършеството е толкова съвършено, че може да си позволи и тази свобода. Може дори да си позволи да изглежда като несъвършенство. Но само в краткосрочен план…

Тихомир Димитров

От днес таксата от 1,60 лв, изисквана от администрацията за издаване на служебна бележка на граждани за липса на задължения към общинската...

Малайзийският премиер Наджиб Разак преди броени минути обяви полет MH370 за безследно изчезнал, а екипажът и пътниците - за мъртви. "С...

/Поглед.инфо/ Разпространената от медиите информация, че президентът Плевнелиев е провел задкулисна среща с висш представител на EVN е обезпокоителна.

Снимки: "Булфото" Стрелецът от Лясковец Петко Савов Петков бе заснет от фоторепортери за първи път след стрелбата, докато го...

Недко Петров Фото Румен Сарандев Шофьор не получи нито лев за щетите по колата му от Гражданската отговорност. Водачът на Ауди 80 Стоян...

"Хисарският император" Нено Костов е невинен. Това реши преди минути Окръжният съд в Пловдив. Той беше обвинен в незаконна търговия с...

Две жени са били държани цяла нощ във фургон в гората над язовир Въча от четирима похитители. 27-годишен мъж от Лясково поканил 30-годишна...

/Поглед.инфо/ Докато у нас тече процедура по отнемане на лицензите на енергийните монополи, тъй като отказват да изплатят дължимите 347 млн. лева на НЕК, президентът Росен Плевнелиев се срещна тайно във Виена с изпълнителния директор на EVN Щефан Шишковиц и втори човек в австрийския концерн, пише в. "Телеграф".

/Поглед.инфо/ След като посети Естония, Латвия и Литва миналата седмица, вицепрезидентът Джо Байдън увери държавните глави на тези три страни, че САЩ остават "сериозни" и "решителни" привърженици на член 5 от договора за НАТО. Член 5 ни задължава да започнем война с Русия, ако последната наруши териториалните граници на една от тези балтийски държави.

Бакари ще продължи да бие дузпите в Черно море, научи Petel.bg. Неговият първи пропуск от бялата точка срещу ЦСКА не е разколебал Гонзо и той...

Треньорът на Черноморец (Бяла) Красимир Зафиров е бесен на своите футболисти, тъй като от мач на мач играят по-слабо. В неделя беленци...

Съдия се изложи здраво при успеха на Суворово с 3:0 като гост на Ботев в Нови пазар. „При 1:0 за нас техният вратар спъна Венков. Дузпата бе...

Преди 15 години на картата на Европа се запали гореща точка – на 24 март 1999 авиацията на САЩ и НАТО започнаха бомбардирането на Югославия,...

Неправоспособен е загинал, след като се е блъснал челно в дърво и колата му се е запалила, съобщиха от пресцентъра на полицията. Сигналът...

Два нови обекта, които е възможно да са свързани с изчезналия Boeing 777-200, са били забелязани от специалисти, намиращи се на борда на...

До утре сутринта на много места в страната ще превалява. Минималните температури ще са между 5° и 10°, в София 6°, сподели НИМХ. И утре в...

От днес таксата от 1,60 лв, изисквана от администрацията за издаване на служебна бележка на граждани за липса на задължения към общинската...

След като убих Василка, се разплаках на третия ден. Не ми се ядеше, не ми спеше, всеки ден четях вестник, за да видя дали са я намерили. ”Това...

Have a look at this cool spring idea from Good and friends – a workshop for magic: An...

Обръщение към народните представители относно кандидатурите на Вера Чочкова и Теодора Точкова за главен инспектор

Полицията разпродава стари коли между 356 лв. и 504 лв. Това се вижда от част от отговорите, които МВР изпрати до "Труд" по Закона за достъп до...

Най-голямото изложение на цветя и градинско обзавеждане ще изпълни със зеленина и цвят Grand Mall и пешеходните пространствата около него от...

Месец преди Великден цените на зеленчуците и плодовете тръгнаха нагоре, съобщи Нова телевизия. Най-много са поскъпнали българските...

До месец се чака решението на Върховния касационен съд по мегаделото "Наглите", съобщи БНР. Пред последната съдебна инстанция днес...

В ловешкото село Български извор умират 7 мъже от един и същи випуск.  Още 18 души, родени през 1969 г., треперят за живота си. “Всичко...

В Чикаго, рано сутринта на 24 март,  влак от линията Blue Line на градска транспортна система CTA е дерайлирал – блъснал се е в платформата на станцията край международно летище O’Hare (вж.снимката). Летището е едно от най-оживените в света и там работят голям процент от българските емигранти. При инцидента са ранени 30 души от пътниците. Четирима са по-тежко, а при остналите нараняванията не представляват никакъв риск за живота . Към момента на писане на новината,  влаковете не пътуват между летището и гарата “Rosemont”. Пуснати  са специални автобуси, които извозват пътници и персонал. Ето какво пише за ...