Време е да реабилитираме Хитлер за основното му достижение: рейтинга му, сълзите на умиление в очите на следовниците и знамената, които са му веели с възторг. Всичко останало не е от значение и си е направо клевета спрямо постиженията му.

Напълно основателно и абсолютно обективно българските родолюбци с преобладаващо православно и славянско самосъзнание оборват англосаксонските, германските, италианските, френските, полските, чешките, балтийските и прочие лъжи, които искат да опорочат голямата победа на православието и славянството.

Съвършено правилно, правомерно и закономерно българските православни славяни обръщат внимание кое е важно и кое не в големия световен спор. Важни са сълзите в очите на сънародниците, както и отразяващият се в тях рейтинг. А също и разветите знамена.

Как да не се съгласи човек!

Светът помни и почита като велико постижение по същите критерии голямата арийска победа, посрещната със сълзи в очите и със съответните развети знамена в Судетите и в Австрия. Световният потоп от сълзи, причинен от тази прелюдия към разплакването на човечеството заради някакви си десетки милиони жертви, е сантиментална подробност.

Рейтингът на а(вст)рийския защитник на правото на а(вст)рийците да говорят на немски е бил толкова голям, че само севернокорейският Ким Чен Ун с неговите 99,9 на сто подкрепящи го гласове на демократичните избори в   Северна Корея,го конкурира.

Др. Ким се бори междувременно за правото на южнокорейците да говорят свободно севернокорейски. Кани се да им повлияе с помощта на ядрената си програма за въздействие върху езиковите права на (не)мирните съседи, която днес има повече от всякога изгледи за успех, след като др. Путин показа на практика, че няма гаранция някоя велика сила да се отметне от от обещанията си по въпросите за ядренто оръжие.

Третото място в демократичната класация по висока процентна успеваемост на избори за всички времена е за Путин с постигнатите от него 97 на процента одобрение в Крим. Малко не му достигна за пълна победа от сто на сто на организирания от него невиждано скоростен, световно рекорден  в това отношение и същевременно – спонтанно законен, обективно самоотбранителен и супер легитимен референдум от 16 март.

Рейтингът на фюрера в бирариите на Мюнхен със сигурност е шупвал и преливал като патриотична пяна над 100%.  Това е цел, чиято трактовка  е достойна отправна точка в съревнованието на рейтингите между Адолф и Владимир, кипящо в днешните руски трактири.

Рейтингът е най-важното обстоятелство спрямо пренебрежимо малките величини, като Украйна, международното право, поощряването на сепаратизма и екстремизма на кандидатите за солови акции сред напористите ядрени нации.

Някои злостни врагове на православието и славянството лъжат безобразно, че да анексираш някакво си полуостровче било противозаконно и опасен прецедент. Лъжат също, че да измамиш някаква си Украйна като гарант на нейната сигурност с договор от 1994-та, в резултат на което тя се отказва от ядреното си оръжие, било нечестно, вероломно и поощряващо ядрените апетити на държави, като Иран и Северна Корея, въоръжавайки ги с аргументи срещу ненадежността на международните договори за ядрено разоръжаване.

Ама, чакайте сега. Американците не измамиха ли червенокожите с огнената си вода както и червените не са мамили народа си в СССР с поскъпването на водката? Нещо повече, самата Америка беше анексирана лично от Америко Веспучи, типичен представител не неправославния и неславянския свят.

Може да е вярно, че през 20-ти век САЩ не са анексирали нито сантиметър чужда територия, но какво от това, след като по-рано са си купили ( типично за „бакалска нация”, както др. Хитлер нарича американците) Аляска от православната славянска Русия. Така съзнателно са я ощетили териториално, за да не се разпростре на повече на една шеста от територията от света. Искали са тя да се свива скромно само на два континента, вместо да разполага с полагащата се на широката славянска и православна душа територия на всички континенти.

Нима има по-голямо престъпление през вековете от това, да ограничиш православната и славянска Русия в някакви си рамки от незначителната една шеста от планетата?

И нима това не е достатъчна причина за присъединяването на още земи към незначителната една шеста от света- вчера Абхазия и Южна Осетия в Кавказ, днес Крим в европейския юг, а утре Приднестровието в европейския  югоизток ( и т.н)?

Изобщо, гадно е издребняваме за сметка на победоносното православие, още повече, че според някои напълно справедливи наблюдения и българите се били обединили около Путин ( вероятно както тиролците около Хитлер преди около 70 години) във възторга си от неговия растящ рейтинг в православната и славянска Русия.

Рейтингът на православния национален фюрер, сълзите на възторг от него и знамената, развявани по патриотичните сборища в негова чест, са най  – важните ориентири за справедливата му кауза. Всичко останало е антиправославна и антиславянска пропаганда на завистниците, които също искат да просперират в свободна и демократична, но (засега) недостатъчно разширена, за да побере бегълците от загниващия западен свят държавица, като Русия!

Share on Facebook

investor.bg През февруари Кремъл стартира инвазията си на украинския полуостров Крим. Новосформираното украинско преходно правителство се...

В сутрешната ми поща имаше реклама на книга за забогатяване, оттам се присетих за тоя разказ. Дали пък не трябваше да си я взема ..., преди "да съм си открила първата въшка"?!
Гък да не съм чула, че бил много дълъг разказът! Сърдете се на ония, дето опищяха света, че публикувам на части приказката на Дюма, дето още не съм я довършила.
Хайде, и умната със селф-хелпа! :)

С пълно съзнание за това, което казвам, мога да твърдя, че познавам малко хора, сполетени от такова голямо нещастие, както моя приятел Люис Ордал. Обичах го, но не мога да не призная, че е умствено ограничен.
Деляхме малко апартаментче под формата на съдружие, основаващо се на принципа, че всеки от нас плаща половината от наема. Споразумението се провали от самото начало, защото Ордал сменяше работата си почти  ежеседмично.   По-точно,   губеше  работата,  която  беше  търсил усърдно, и никога нямаше пари, така че аз не само плащах целите разходи, които се бяхме задължили да покриваме двамата, ами на това отгоре му помагах със заеми, които не бяха големи, но затова пък чести.
Нека всичко това не звучи като упрек! Ако го разказвам, то е, за да да се види колко изключително е това, което се случи после. Ордал добър другар, тъй като винаги имаше повече неща за скриване, отколкото за казване. Така създаваше приятното впечатление, че постоянно се интересува от другите. Беше дискретен и възпитан, мълчалив и чист - сбор от качества, високо ценени у един другар по стая. Не мога да кажа повече в негова полза; вероятно не е и имало нищо повече. Всичко останало беше абсолютна пустота, понякога тревожна, тъй като по отношение на знанието и разбирането на вселената Ордал беше ограничен. Никога не четеше, нито проявяваше някакво любопитство за това, какво става в политическия и обществения живот. Дори произшествията не го интересуваха. В характера му имаше само една особеност, може би единственото защитно движение срещу сивотата, в която плуваше. От време на време си позволяваше малки загадки, беше сдържан, правеше каквото можеше, за да придаде важност на някакви мънички тайни.
Съжителството с такъв човек беше просто. Двата пъти дневно, когато се виждахме — рано сутрин и късно вечер, — всичко протичаше под знака на приятна рутина, тъй като взаимните безпокойства бяха избягвани мълчаливо. Вечер запалвах нощната си лампа и четях доста време, а Ордал слагаше ръце под тила, съзерцаваше тавана (сигурен бях, че никога нищо не беше виждал там) и само след няколко минути заспиваше, без да променя положението си, и сънуваше най-посредствени сънища.
Веднъж, като начало на великата загадка, го видях да пристига с книга под мишница.
-  Ето това ми харесва, момче! — казах му аз. — Коя е тази книга? Понечих машинално да издърпам тома от ръцете му, но той отстъпи назад, за да избегне това, и ме погледна строго. „Всеки си има свои неща" — каза, сякаш искаше да уточни основните положения на някакъв пакт.
Оттогава книгата придоби решаващо значение. Аз не споменах повторно за нея, защото исках да покажа, че съм обиден от отказа му. Но не можех да не забележа с изумление, че моят другар чете, че всяка вечер нощната му лампа свети до по-късно от моята.
След няколко дни, тъкмо бяхме станали, той ме изненада с въпроса:
— Колко пари ти дължа?
Сметнах, че напрежението между нас е достигнало връхната си точка и че той въпреки недоразвития си ум притежава природно достойнство, което го подтиква да реагира срещу едно несправедливо положение. Тази мисъл ме обезоръжи и ме накара да му отговоря въодушевено да не тревожи.
-  Сега мога да ти ги върна -- отговори ми той с чистосърдечна усмивка.
Извади от джоба си пачка банкноти и като ги държеше с една ръка, с другата започна да пише цифри, търсейки моята помощ и разчиствайки с мъка стари сметки. Когато успяхме да изчислим сумата, Ордал наплюнчи върха на пръстите си и отдели скъпернически няколко банкноти.
-  Преброй ги — каза той, като ми ги подаваше. — Знаеш, че винаги бъркам.
-  Работа ли си намерил? — попитах любезно с желание да изгладя нашите отношения.
Руменина покри лицето му. Сведе поглед и едва чуто промълви „не", обръщайки ми гръб, като по този начин ми показа решението си да приключи темата и това възобнови неприятното ми чувство.
Привидно животът пое своя обичаен ход, но подмолно продължаваше да назрява нещо необяснимо. Следващите дни Ордал си купи няколко костюма, една от най-хубавите марки златен часовник и предмети за лична употреба или просто за разкош, които постепенно промениха обстановката в нашата стая. Всичко беше добро, белязано с безпогрешния печат скъпите вещи, които той оставяше на общодостъпни места с щедрост, на която срамежливостта придаваше благородство.
Тогава се случи моят рожден ден и Ордал ми подари чудесен фотоапарат. Отдавна желаех да имам такъв фотоапарат, но цената му далеч надхвърляше моите доходи.
- Прощавай, но не мога да приема — казах. — Не бих могъл да ти отвърна с подобни ценни подаръци.
- Няма значение — отговори той с минорен тон, както винаги. — Не ми струва никакво усилие.
Липсата на усилие беше очевидна, а и странната лекота, с която, изглежда, се извърши тази промяна в съдбата. Аз понякога я свързвах с книгата, която Ордал продължаваше да чете всяка вечер с растящо увлечение, отваряйки широко очи, за да не го обори сънят. Но смятах, че причините са други; не беше тайна за мен, че трафикантите на наркотици използуват наивници, за да пренасят от едно място на друго малки пакети, чието съдържание е неизвестно на простодушните ординарци. Имаше и лотария, разбира се, наследства и скрити съкровища, които човек намира случайно.
Въпреки всичко правеше ми впечатление фактът, че човек, който никога не е чел по вътрешни подбуди, изведнъж показва такава любов към една-единствена книга. Не отричам, че фактът разпалваше въображението ми, макар и с по-малко морално основание — моето любопитство. Неотразимо ме привличаха зелените корици и златистият блясък на буквите, които не можех да разчета от моето легло, и то с крайчеца на окото.
Една вечер Ордал заспа с отворената на гърдите си книга. Закриляше я инстинктивно с тежестта на китките си, но ме очарова лъскавината на гланцовата хартия, а и тишината ме караше да се чувствувам в безопасност.Ще се въздържа да излагам обстоятелствата, оправдаващи моето поведение. Чувствувах се гузен — не ми беше ясно за какво — още тогава, когато внимателно отметнах чаршафите и скочих леко на пода, за да се приближа на пръсти до Ордал. За нещастие разтворените страници съответстваха на края на една глава и началото на друга и вляво се виждаха единствено няколко реда с името на автора „Роберт Хейн", а вдясно, предхождан от римско число — един ред с курсив: „Първият автомобил". Ръцете на Ордал скриваха всичко останало и ми пречеха да събера и други данни, които биха ми позволили да стигна до някакво заключение. Трябваше да видя заглавието и бях решен да не отстъпвам. Хванах с върха на си единия край на завивката и започнах бавно да я повдигам. Ордал се раздвижи, сви и наклони глава. Но книгата остана в същото положение. Сърцето ми заби лудо и за миг се уплаших, че ще събуди приятеля ми с ударите си. Въпреки това не промених решението си и като поднових усилието, постигнах целта си: отпечатано с чисто злато върху скъп плат, проблясваше заглавието на произведението: „Метод за забогатяване".
Стоях известно време вцепенен и размишлявах колко осъдително е, че автори и издатели без съвест се възползуват от човешката глупост. После ми беше трудно да заспя поради мислите, които ми идваха на ум, като неизбежно свързвах с Ордал влиянието, което можеше да упражни подобна книга. Кой знае до какви крайности го е довела, може би на ръба на престъплението и падението!
Докато размишлявах, у мен се надигна глуха злоба срещу Ордал. Никой няма право, казвах си аз, да живее преизпълнен с илюзии. Да се оставиш да бъдеш измамен от някакво нескопосно обещание, да възложиш надеждите си на панаирджийски магьосници или да се опитваш да откриеш в печатния текст на едно ръководство формулата на спасителната алхимия — това според мен бяха недопустими безразсъдства у един възрастен човек и аз взех решение, може би несъзнателно, без да си То поставям за цел, по-ясно да показвам с поведението си, че съм сърдит.
Той се правеше, че не разбира, или пък скриваше болката, която успявах да му причиня. След два дни ме помоли кротко да изляза на балкона. Показа ми един „Ягуар" последен модел, блестящ под светлината на лампата, край която бе паркиран.
-  Моят пръв автомобил -- каза той, избягвайки погледа ми.
-  Да, да, знам! Глава пета — подскочих и почти изкрещях.
И шумно, със запъване, тъй като имах повече неща за казване, отколкото думи, за да ги изразя, осъдих измамниците и хората, които се хващат в мрежите им, тъпашката склонност към моделите на успех и щастие, поради която малодушните като него се стремят към победа без борба.
-  Всичко това е опасно, Ордал — казах му. - Ще свършиш зле!
-  Защо? Какво може да ми се случи? — попита той искрено уплашен.
Изненада ме умолителният му тон. Не се сещах тогава какво може да му се случи и за да се измъкна, като се мъчех да подсиля хилавите си доводи с пламенен пророчески тон, му казах:
-  Ще бъдеш като онези, дето се лекуват от рак с бабешки билки!
Ужасен, той закри лице с длани и промълви:
-  Сега вече не мога да се откажа. Надеждата е много силна...
И така всичко следваше своя ход. Последователно Ордал нае шофьор, руса секретарка (закръглените й форми се подчиняваха на мъдро равновесие), купи си къща в града и вила край морето, самолет, яхта и други автомобили, които подхождаха на различни душевни състояния. Трябва да кажа, че предложи да сподели всичко с мен, но аз проявявах такава мисионерска ревност и агитаторска докачливост, че сега, като си помисля, се изненадвам. Продължавах да предричам на моя приятел нещастия, които никога не се сбъднаха, като единственият резултат беше че се отчуждавахме все повече, докато се стигна до окончателно скъсване.
Трябва да призная, че вината беше моя и че това чувство веднага се смесваше с чувство на яд срещу самия себе си. „Защо пък да не е възможно? - мислех си аз. — Ако днес всичко се подобрява и усъвършенствува, съществуват школи, където се преподава цигулка задочно, и системи, чрез които се оползотворяват часовете за сън, за изучаване на математика посредством звукозаписно устройство, което повтаря урока, защо да няма метод за забогатяване?" А такъв наистина ми изглеждаше уместен и необходим в световен мащаб.
Важното е, че постепенно се настройвах, и веднъж привечер след работа влязох в една книжарница. От стеснение се принудих да разгледам няколко списания и да се поинтересувам от последните литературни новости. Малко се срамувах да отворя направо дума за книгата, но накрая със светска усмивка, сякаш приемах благосклонно слабостите на другите,попитах:
-  Да имате „Метод за забогатяване" от Роберт Хейн?
-  Изчерпана е.
Беше ми трудно да прикрия разочарованието си и да запазя с достойнство усмивката си на препатил човек. Вече бях направил сума ти и планове. Разчитах на това, с една дума. Толкова е трудно отново да затвориш надеждата, когато вече се е отворила тайната кутийка, където е била заключена.
Но не всичко беше загубено все още. Имаше и други книжарници, книга не може току-така да изчезне от пазара. Започна мъчително обикаляне по книжарниците поради разочарованието, което растеше при отказ. Чувствувах се раздразнен от несправедливостта на издателя, публиТкувал в малък тираж такова забележително заглавие.
Имах един приятел антиквар, голям познавач с изключителна памет. Трудно ми беше да се реша да изкажа пред познат идеята, която беше завладяла ума ми. Поради тази причина, разяждан от леснообясними чувства, бих се отказал от всякакво богатство при мисълта да искам книгата от Ордал.
Но въпреки това разговорът с моя приятел книжар ставаше неизбежен. Когато влизах в книжарницата, устата ми беше пресъхнала, ръцете ми бяха невероятно потни и си представям, че трябва да съм бил леко разрошен, с изкривена връзка. Вече нямах сили да се преструвам и прескачайки любезните предисловия, попитах направо:
-  Имаш ли „Метод за забогатяване" от Роберт Хейн?
-  Не. Никъде няма да я намериш.
Обясни ми, че издателството се е отказало да преиздава това произведение, защото линотиперите, коректорите, целият персонал, който участвал в изработването на книгата, се оттеглил да живее от рента и издтелската къща губела ценни сътрудници. От друга страна, правителствата били склонни да я забранят и властите конфискували бройките. Така че, даже в обществените библиотеки не било възможно да се изучи този метод...
- А някое частно лице? Ако платя добре само за да заема книгата?
— Всичко са опитали.
Подпрях се на тезгяха, усещах, че гърлото ми пари. Книжарят се опитваше да ми помогне с любезни думи:
—  Няма да ти казвам, че парите не са всичко, След като си чел толкова много, а и на твоята възраст няма как да не го знаеш. Виж, ако искаш, имам друго ръководство от същата серия...
—  Друго заглавие от Роберт Хейн?
- Да.
Новината ме накара да се окопитя.
—  Кое е заглавието?
—  „Метод за намиране щастие в бедността".
Оскъдната привлекателност, която излъчваше заглавието на произведението, отново ме потопи в моето разочарование. Машинално, най-вече поради малкото желание, което ми оставаше, само за да спазя добрия тон, купих книгата, без да се пазаря, и излязох веднага, без да се сбогувам, така както бях влязъл, без да поздравя.
Разсънен от умора и ядове, се напъхах рано в леглото с нездравото желание да се измъчвам с безсъние. Исках да събера още поводи за оплакване, но нямах представа, колко дълга е нощта, когато сънят не иде да ни облекчи. След като безброй пъти се обърнах в леглото и омотах чаршафите, взех машинално „Метод за намиране на щастие в бедността". Това беше жест, продиктуван от отчаяние.
Смятам обаче, че е редно да заявя: четенето ме очарова още от първите редове. Авторът имаше стил, богат на внушения, който даряваше мир на духа. Започваше с дълъг списък на всички неща, които не са от първа необходимост и без които можем да минем, облекчавайки бремето на нашите отговорности. После неусетно започваше да отпуска социалните връзки и задълженията, произтичащи от установените норми на съжителство. На средата на книгата не се вълнувах от колебанията в курса на валутите, от периодичните кризи в западната икономика и от проблема за безработните. За първи път гледах бъдещето с презрително равнодушие.
Още на другия ден зарязах службата. Два дни след това развалих договора за наема на апартамента и подарих вещите си на портиерката, за да се отдам на скитничество и съзерцание.
След две седмици, прескачайки две глави от книгата (по-точно нарушавайки последователността на метода), си намерих първата въшка. Спомням си, че се бях облегнал на ствола на една праскова край вада, която ме приспиваше с ромона на водата си. С радостта, която често съпровожда срещата с нови другари, разглеждах върху протегнатата си ръка това безкрайно малко създание, което носеше моята кръв. Отгоре й падна капка дъждец и за да я защитя от стихиите, така несъразмерни спрямо нейната беззащитност, нежно я върнах в пазвата си.

Пере Калдерс

В сутрешната ми поща имаше реклама на книга за забогатяване, оттам се присетих за тоя разказ. Дали пък не трябваше да си я взема ..., преди "да съм си открила първата въшка"?!
Гък да не съм чула, че бил много дълъг разказът! Сърдете се на ония, дето опищяха света, че публикувам на части приказката на Дюма, дето още не съм я довършила.
Хайде, и умната със селф-хелпа! :)

С пълно съзнание за това, което казвам, мога да твърдя, че познавам малко хора, сполетени от такова голямо нещастие, както моя приятел Люис Ордал. Обичах го, но не мога да не призная, че е умствено ограничен.
Деляхме малко апартаментче под формата на съдружие, основаващо се на принципа, че всеки от нас плаща половината от наема. Споразумението се провали от самото начало, защото Ордал сменяше работата си почти  ежеседмично.   По-точно,   губеше  работата,  която  беше  търсил усърдно, и никога нямаше пари, така че аз не само плащах целите разходи, които се бяхме задължили да покриваме двамата, ами на това отгоре му помагах със заеми, които не бяха големи, но затова пък чести.
Нека всичко това не звучи като упрек! Ако го разказвам, то е, за да да се види колко изключително е това, което се случи после. Ордал добър другар, тъй като винаги имаше повече неща за скриване, отколкото за казване. Така създаваше приятното впечатление, че постоянно се интересува от другите. Беше дискретен и възпитан, мълчалив и чист - сбор от качества, високо ценени у един другар по стая. Не мога да кажа повече в негова полза; вероятно не е и имало нищо повече. Всичко останало беше абсолютна пустота, понякога тревожна, тъй като по отношение на знанието и разбирането на вселената Ордал беше ограничен. Никога не четеше, нито проявяваше някакво любопитство за това, какво става в политическия и обществения живот. Дори произшествията не го интересуваха. В характера му имаше само една особеност, може би единственото защитно движение срещу сивотата, в която плуваше. От време на време си позволяваше малки загадки, беше сдържан, правеше каквото можеше, за да придаде важност на някакви мънички тайни.
Съжителството с такъв човек беше просто. Двата пъти дневно, когато се виждахме — рано сутрин и късно вечер, — всичко протичаше под знака на приятна рутина, тъй като взаимните безпокойства бяха избягвани мълчаливо. Вечер запалвах нощната си лампа и четях доста време, а Ордал слагаше ръце под тила, съзерцаваше тавана (сигурен бях, че никога нищо не беше виждал там) и само след няколко минути заспиваше, без да променя положението си, и сънуваше най-посредствени сънища.
Веднъж, като начало на великата загадка, го видях да пристига с книга под мишница.
-  Ето това ми харесва, момче! — казах му аз. — Коя е тази книга? Понечих машинално да издърпам тома от ръцете му, но той отстъпи назад, за да избегне това, и ме погледна строго. „Всеки си има свои неща" — каза, сякаш искаше да уточни основните положения на някакъв пакт.
Оттогава книгата придоби решаващо значение. Аз не споменах повторно за нея, защото исках да покажа, че съм обиден от отказа му. Но не можех да не забележа с изумление, че моят другар чете, че всяка вечер нощната му лампа свети до по-късно от моята.
След няколко дни, тъкмо бяхме станали, той ме изненада с въпроса:
— Колко пари ти дължа?
Сметнах, че напрежението между нас е достигнало връхната си точка и че той въпреки недоразвития си ум притежава природно достойнство, което го подтиква да реагира срещу едно несправедливо положение. Тази мисъл ме обезоръжи и ме накара да му отговоря въодушевено да не тревожи.
-  Сега мога да ти ги върна -- отговори ми той с чистосърдечна усмивка.
Извади от джоба си пачка банкноти и като ги държеше с една ръка, с другата започна да пише цифри, търсейки моята помощ и разчиствайки с мъка стари сметки. Когато успяхме да изчислим сумата, Ордал наплюнчи върха на пръстите си и отдели скъпернически няколко банкноти.
-  Преброй ги — каза той, като ми ги подаваше. — Знаеш, че винаги бъркам.
-  Работа ли си намерил? — попитах любезно с желание да изгладя нашите отношения.
Руменина покри лицето му. Сведе поглед и едва чуто промълви „не", обръщайки ми гръб, като по този начин ми показа решението си да приключи темата и това възобнови неприятното ми чувство.
Привидно животът пое своя обичаен ход, но подмолно продължаваше да назрява нещо необяснимо. Следващите дни Ордал си купи няколко костюма, една от най-хубавите марки златен часовник и предмети за лична употреба или просто за разкош, които постепенно промениха обстановката в нашата стая. Всичко беше добро, белязано с безпогрешния печат скъпите вещи, които той оставяше на общодостъпни места с щедрост, на която срамежливостта придаваше благородство.
Тогава се случи моят рожден ден и Ордал ми подари чудесен фотоапарат. Отдавна желаех да имам такъв фотоапарат, но цената му далеч надхвърляше моите доходи.
- Прощавай, но не мога да приема — казах. — Не бих могъл да ти отвърна с подобни ценни подаръци.
- Няма значение — отговори той с минорен тон, както винаги. — Не ми струва никакво усилие.
Липсата на усилие беше очевидна, а и странната лекота, с която, изглежда, се извърши тази промяна в съдбата. Аз понякога я свързвах с книгата, която Ордал продължаваше да чете всяка вечер с растящо увлечение, отваряйки широко очи, за да не го обори сънят. Но смятах, че причините са други; не беше тайна за мен, че трафикантите на наркотици използуват наивници, за да пренасят от едно място на друго малки пакети, чието съдържание е неизвестно на простодушните ординарци. Имаше и лотария, разбира се, наследства и скрити съкровища, които човек намира случайно.
Въпреки всичко правеше ми впечатление фактът, че човек, който никога не е чел по вътрешни подбуди, изведнъж показва такава любов към една-единствена книга. Не отричам, че фактът разпалваше въображението ми, макар и с по-малко морално основание — моето любопитство. Неотразимо ме привличаха зелените корици и златистият блясък на буквите, които не можех да разчета от моето легло, и то с крайчеца на окото.
Една вечер Ордал заспа с отворената на гърдите си книга. Закриляше я инстинктивно с тежестта на китките си, но ме очарова лъскавината на гланцовата хартия, а и тишината ме караше да се чувствувам в безопасност.Ще се въздържа да излагам обстоятелствата, оправдаващи моето поведение. Чувствувах се гузен — не ми беше ясно за какво — още тогава, когато внимателно отметнах чаршафите и скочих леко на пода, за да се приближа на пръсти до Ордал. За нещастие разтворените страници съответстваха на края на една глава и началото на друга и вляво се виждаха единствено няколко реда с името на автора „Роберт Хейн", а вдясно, предхождан от римско число — един ред с курсив: „Първият автомобил". Ръцете на Ордал скриваха всичко останало и ми пречеха да събера и други данни, които биха ми позволили да стигна до някакво заключение. Трябваше да видя заглавието и бях решен да не отстъпвам. Хванах с върха на си единия край на завивката и започнах бавно да я повдигам. Ордал се раздвижи, сви и наклони глава. Но книгата остана в същото положение. Сърцето ми заби лудо и за миг се уплаших, че ще събуди приятеля ми с ударите си. Въпреки това не промених решението си и като поднових усилието, постигнах целта си: отпечатано с чисто злато върху скъп плат, проблясваше заглавието на произведението: „Метод за забогатяване".
Стоях известно време вцепенен и размишлявах колко осъдително е, че автори и издатели без съвест се възползуват от човешката глупост. После ми беше трудно да заспя поради мислите, които ми идваха на ум, като неизбежно свързвах с Ордал влиянието, което можеше да упражни подобна книга. Кой знае до какви крайности го е довела, може би на ръба на престъплението и падението!
Докато размишлявах, у мен се надигна глуха злоба срещу Ордал. Никой няма право, казвах си аз, да живее преизпълнен с илюзии. Да се оставиш да бъдеш измамен от някакво нескопосно обещание, да възложиш надеждите си на панаирджийски магьосници или да се опитваш да откриеш в печатния текст на едно ръководство формулата на спасителната алхимия — това според мен бяха недопустими безразсъдства у един възрастен човек и аз взех решение, може би несъзнателно, без да си То поставям за цел, по-ясно да показвам с поведението си, че съм сърдит.
Той се правеше, че не разбира, или пък скриваше болката, която успявах да му причиня. След два дни ме помоли кротко да изляза на балкона. Показа ми един „Ягуар" последен модел, блестящ под светлината на лампата, край която бе паркиран.
-  Моят пръв автомобил -- каза той, избягвайки погледа ми.
-  Да, да, знам! Глава пета — подскочих и почти изкрещях.
И шумно, със запъване, тъй като имах повече неща за казване, отколкото думи, за да ги изразя, осъдих измамниците и хората, които се хващат в мрежите им, тъпашката склонност към моделите на успех и щастие, поради която малодушните като него се стремят към победа без борба.
-  Всичко това е опасно, Ордал — казах му. - Ще свършиш зле!
-  Защо? Какво може да ми се случи? — попита той искрено уплашен.
Изненада ме умолителният му тон. Не се сещах тогава какво може да му се случи и за да се измъкна, като се мъчех да подсиля хилавите си доводи с пламенен пророчески тон, му казах:
-  Ще бъдеш като онези, дето се лекуват от рак с бабешки билки!
Ужасен, той закри лице с длани и промълви:
-  Сега вече не мога да се откажа. Надеждата е много силна...
И така всичко следваше своя ход. Последователно Ордал нае шофьор, руса секретарка (закръглените й форми се подчиняваха на мъдро равновесие), купи си къща в града и вила край морето, самолет, яхта и други автомобили, които подхождаха на различни душевни състояния. Трябва да кажа, че предложи да сподели всичко с мен, но аз проявявах такава мисионерска ревност и агитаторска докачливост, че сега, като си помисля, се изненадвам. Продължавах да предричам на моя приятел нещастия, които никога не се сбъднаха, като единственият резултат беше че се отчуждавахме все повече, докато се стигна до окончателно скъсване.
Трябва да призная, че вината беше моя и че това чувство веднага се смесваше с чувство на яд срещу самия себе си. „Защо пък да не е възможно? - мислех си аз. — Ако днес всичко се подобрява и усъвършенствува, съществуват школи, където се преподава цигулка задочно, и системи, чрез които се оползотворяват часовете за сън, за изучаване на математика посредством звукозаписно устройство, което повтаря урока, защо да няма метод за забогатяване?" А такъв наистина ми изглеждаше уместен и необходим в световен мащаб.
Важното е, че постепенно се настройвах, и веднъж привечер след работа влязох в една книжарница. От стеснение се принудих да разгледам няколко списания и да се поинтересувам от последните литературни новости. Малко се срамувах да отворя направо дума за книгата, но накрая със светска усмивка, сякаш приемах благосклонно слабостите на другите,попитах:
-  Да имате „Метод за забогатяване" от Роберт Хейн?
-  Изчерпана е.
Беше ми трудно да прикрия разочарованието си и да запазя с достойнство усмивката си на препатил човек. Вече бях направил сума ти и планове. Разчитах на това, с една дума. Толкова е трудно отново да затвориш надеждата, когато вече се е отворила тайната кутийка, където е била заключена.
Но не всичко беше загубено все още. Имаше и други книжарници, книга не може току-така да изчезне от пазара. Започна мъчително обикаляне по книжарниците поради разочарованието, което растеше при отказ. Чувствувах се раздразнен от несправедливостта на издателя, публиТкувал в малък тираж такова забележително заглавие.
Имах един приятел антиквар, голям познавач с изключителна памет. Трудно ми беше да се реша да изкажа пред познат идеята, която беше завладяла ума ми. Поради тази причина, разяждан от леснообясними чувства, бих се отказал от всякакво богатство при мисълта да искам книгата от Ордал.
Но въпреки това разговорът с моя приятел книжар ставаше неизбежен. Когато влизах в книжарницата, устата ми беше пресъхнала, ръцете ми бяха невероятно потни и си представям, че трябва да съм бил леко разрошен, с изкривена връзка. Вече нямах сили да се преструвам и прескачайки любезните предисловия, попитах направо:
-  Имаш ли „Метод за забогатяване" от Роберт Хейн?
-  Не. Никъде няма да я намериш.
Обясни ми, че издателството се е отказало да преиздава това произведение, защото линотиперите, коректорите, целият персонал, който участвал в изработването на книгата, се оттеглил да живее от рента и издтелската къща губела ценни сътрудници. От друга страна, правителствата били склонни да я забранят и властите конфискували бройките. Така че, даже в обществените библиотеки не било възможно да се изучи този метод...
- А някое частно лице? Ако платя добре само за да заема книгата?
— Всичко са опитали.
Подпрях се на тезгяха, усещах, че гърлото ми пари. Книжарят се опитваше да ми помогне с любезни думи:
—  Няма да ти казвам, че парите не са всичко, След като си чел толкова много, а и на твоята възраст няма как да не го знаеш. Виж, ако искаш, имам друго ръководство от същата серия...
—  Друго заглавие от Роберт Хейн?
- Да.
Новината ме накара да се окопитя.
—  Кое е заглавието?
—  „Метод за намиране щастие в бедността".
Оскъдната привлекателност, която излъчваше заглавието на произведението, отново ме потопи в моето разочарование. Машинално, най-вече поради малкото желание, което ми оставаше, само за да спазя добрия тон, купих книгата, без да се пазаря, и излязох веднага, без да се сбогувам, така както бях влязъл, без да поздравя.
Разсънен от умора и ядове, се напъхах рано в леглото с нездравото желание да се измъчвам с безсъние. Исках да събера още поводи за оплакване, но нямах представа, колко дълга е нощта, когато сънят не иде да ни облекчи. След като безброй пъти се обърнах в леглото и омотах чаршафите, взех машинално „Метод за намиране на щастие в бедността". Това беше жест, продиктуван от отчаяние.
Смятам обаче, че е редно да заявя: четенето ме очарова още от първите редове. Авторът имаше стил, богат на внушения, който даряваше мир на духа. Започваше с дълъг списък на всички неща, които не са от първа необходимост и без които можем да минем, облекчавайки бремето на нашите отговорности. После неусетно започваше да отпуска социалните връзки и задълженията, произтичащи от установените норми на съжителство. На средата на книгата не се вълнувах от колебанията в курса на валутите, от периодичните кризи в западната икономика и от проблема за безработните. За първи път гледах бъдещето с презрително равнодушие.
Още на другия ден зарязах службата. Два дни след това развалих договора за наема на апартамента и подарих вещите си на портиерката, за да се отдам на скитничество и съзерцание.
След две седмици, прескачайки две глави от книгата (по-точно нарушавайки последователността на метода), си намерих първата въшка. Спомням си, че се бях облегнал на ствола на една праскова край вада, която ме приспиваше с ромона на водата си. С радостта, която често съпровожда срещата с нови другари, разглеждах върху протегнатата си ръка това безкрайно малко създание, което носеше моята кръв. Отгоре й падна капка дъждец и за да я защитя от стихиите, така несъразмерни спрямо нейната беззащитност, нежно я върнах в пазвата си.

Пере Калдерс

В сутрешната ми поща имаше реклама на книга за забогатяване, оттам се присетих за тоя разказ. Дали пък не трябваше да си я взема ..., преди "да съм си открила първата въшка"?!
Гък да не съм чула, че бил много дълъг разказът! Сърдете се на ония, дето опищяха света, че публикувам на части приказката на Дюма, дето още не съм я довършила.
Хайде, и умната със селф-хелпа! :)

С пълно съзнание за това, което казвам, мога да твърдя, че познавам малко хора, сполетени от такова голямо нещастие, както моя приятел Люис Ордал. Обичах го, но не мога да не призная, че е умствено ограничен.
Деляхме малко апартаментче под формата на съдружие, основаващо се на принципа, че всеки от нас плаща половината от наема. Споразумението се провали от самото начало, защото Ордал сменяше работата си почти  ежеседмично.   По-точно,   губеше  работата,  която  беше  търсил усърдно, и никога нямаше пари, така че аз не само плащах целите разходи, които се бяхме задължили да покриваме двамата, ами на това отгоре му помагах със заеми, които не бяха големи, но затова пък чести.
Нека всичко това не звучи като упрек! Ако го разказвам, то е, за да да се види колко изключително е това, което се случи после. Ордал добър другар, тъй като винаги имаше повече неща за скриване, отколкото за казване. Така създаваше приятното впечатление, че постоянно се интересува от другите. Беше дискретен и възпитан, мълчалив и чист - сбор от качества, високо ценени у един другар по стая. Не мога да кажа повече в негова полза; вероятно не е и имало нищо повече. Всичко останало беше абсолютна пустота, понякога тревожна, тъй като по отношение на знанието и разбирането на вселената Ордал беше ограничен. Никога не четеше, нито проявяваше някакво любопитство за това, какво става в политическия и обществения живот. Дори произшествията не го интересуваха. В характера му имаше само една особеност, може би единственото защитно движение срещу сивотата, в която плуваше. От време на време си позволяваше малки загадки, беше сдържан, правеше каквото можеше, за да придаде важност на някакви мънички тайни.
Съжителството с такъв човек беше просто. Двата пъти дневно, когато се виждахме — рано сутрин и късно вечер, — всичко протичаше под знака на приятна рутина, тъй като взаимните безпокойства бяха избягвани мълчаливо. Вечер запалвах нощната си лампа и четях доста време, а Ордал слагаше ръце под тила, съзерцаваше тавана (сигурен бях, че никога нищо не беше виждал там) и само след няколко минути заспиваше, без да променя положението си, и сънуваше най-посредствени сънища.
Веднъж, като начало на великата загадка, го видях да пристига с книга под мишница.
-  Ето това ми харесва, момче! — казах му аз. — Коя е тази книга? Понечих машинално да издърпам тома от ръцете му, но той отстъпи назад, за да избегне това, и ме погледна строго. „Всеки си има свои неща" — каза, сякаш искаше да уточни основните положения на някакъв пакт.
Оттогава книгата придоби решаващо значение. Аз не споменах повторно за нея, защото исках да покажа, че съм обиден от отказа му. Но не можех да не забележа с изумление, че моят другар чете, че всяка вечер нощната му лампа свети до по-късно от моята.
След няколко дни, тъкмо бяхме станали, той ме изненада с въпроса:
— Колко пари ти дължа?
Сметнах, че напрежението между нас е достигнало връхната си точка и че той въпреки недоразвития си ум притежава природно достойнство, което го подтиква да реагира срещу едно несправедливо положение. Тази мисъл ме обезоръжи и ме накара да му отговоря въодушевено да не тревожи.
-  Сега мога да ти ги върна -- отговори ми той с чистосърдечна усмивка.
Извади от джоба си пачка банкноти и като ги държеше с една ръка, с другата започна да пише цифри, търсейки моята помощ и разчиствайки с мъка стари сметки. Когато успяхме да изчислим сумата, Ордал наплюнчи върха на пръстите си и отдели скъпернически няколко банкноти.
-  Преброй ги — каза той, като ми ги подаваше. — Знаеш, че винаги бъркам.
-  Работа ли си намерил? — попитах любезно с желание да изгладя нашите отношения.
Руменина покри лицето му. Сведе поглед и едва чуто промълви „не", обръщайки ми гръб, като по този начин ми показа решението си да приключи темата и това възобнови неприятното ми чувство.
Привидно животът пое своя обичаен ход, но подмолно продължаваше да назрява нещо необяснимо. Следващите дни Ордал си купи няколко костюма, една от най-хубавите марки златен часовник и предмети за лична употреба или просто за разкош, които постепенно промениха обстановката в нашата стая. Всичко беше добро, белязано с безпогрешния печат скъпите вещи, които той оставяше на общодостъпни места с щедрост, на която срамежливостта придаваше благородство.
Тогава се случи моят рожден ден и Ордал ми подари чудесен фотоапарат. Отдавна желаех да имам такъв фотоапарат, но цената му далеч надхвърляше моите доходи.
- Прощавай, но не мога да приема — казах. — Не бих могъл да ти отвърна с подобни ценни подаръци.
- Няма значение — отговори той с минорен тон, както винаги. — Не ми струва никакво усилие.
Липсата на усилие беше очевидна, а и странната лекота, с която, изглежда, се извърши тази промяна в съдбата. Аз понякога я свързвах с книгата, която Ордал продължаваше да чете всяка вечер с растящо увлечение, отваряйки широко очи, за да не го обори сънят. Но смятах, че причините са други; не беше тайна за мен, че трафикантите на наркотици използуват наивници, за да пренасят от едно място на друго малки пакети, чието съдържание е неизвестно на простодушните ординарци. Имаше и лотария, разбира се, наследства и скрити съкровища, които човек намира случайно.
Въпреки всичко правеше ми впечатление фактът, че човек, който никога не е чел по вътрешни подбуди, изведнъж показва такава любов към една-единствена книга. Не отричам, че фактът разпалваше въображението ми, макар и с по-малко морално основание — моето любопитство. Неотразимо ме привличаха зелените корици и златистият блясък на буквите, които не можех да разчета от моето легло, и то с крайчеца на окото.
Една вечер Ордал заспа с отворената на гърдите си книга. Закриляше я инстинктивно с тежестта на китките си, но ме очарова лъскавината на гланцовата хартия, а и тишината ме караше да се чувствувам в безопасност.Ще се въздържа да излагам обстоятелствата, оправдаващи моето поведение. Чувствувах се гузен — не ми беше ясно за какво — още тогава, когато внимателно отметнах чаршафите и скочих леко на пода, за да се приближа на пръсти до Ордал. За нещастие разтворените страници съответстваха на края на една глава и началото на друга и вляво се виждаха единствено няколко реда с името на автора „Роберт Хейн", а вдясно, предхождан от римско число — един ред с курсив: „Първият автомобил". Ръцете на Ордал скриваха всичко останало и ми пречеха да събера и други данни, които биха ми позволили да стигна до някакво заключение. Трябваше да видя заглавието и бях решен да не отстъпвам. Хванах с върха на си единия край на завивката и започнах бавно да я повдигам. Ордал се раздвижи, сви и наклони глава. Но книгата остана в същото положение. Сърцето ми заби лудо и за миг се уплаших, че ще събуди приятеля ми с ударите си. Въпреки това не промених решението си и като поднових усилието, постигнах целта си: отпечатано с чисто злато върху скъп плат, проблясваше заглавието на произведението: „Метод за забогатяване".
Стоях известно време вцепенен и размишлявах колко осъдително е, че автори и издатели без съвест се възползуват от човешката глупост. После ми беше трудно да заспя поради мислите, които ми идваха на ум, като неизбежно свързвах с Ордал влиянието, което можеше да упражни подобна книга. Кой знае до какви крайности го е довела, може би на ръба на престъплението и падението!
Докато размишлявах, у мен се надигна глуха злоба срещу Ордал. Никой няма право, казвах си аз, да живее преизпълнен с илюзии. Да се оставиш да бъдеш измамен от някакво нескопосно обещание, да възложиш надеждите си на панаирджийски магьосници или да се опитваш да откриеш в печатния текст на едно ръководство формулата на спасителната алхимия — това според мен бяха недопустими безразсъдства у един възрастен човек и аз взех решение, може би несъзнателно, без да си То поставям за цел, по-ясно да показвам с поведението си, че съм сърдит.
Той се правеше, че не разбира, или пък скриваше болката, която успявах да му причиня. След два дни ме помоли кротко да изляза на балкона. Показа ми един „Ягуар" последен модел, блестящ под светлината на лампата, край която бе паркиран.
-  Моят пръв автомобил -- каза той, избягвайки погледа ми.
-  Да, да, знам! Глава пета — подскочих и почти изкрещях.
И шумно, със запъване, тъй като имах повече неща за казване, отколкото думи, за да ги изразя, осъдих измамниците и хората, които се хващат в мрежите им, тъпашката склонност към моделите на успех и щастие, поради която малодушните като него се стремят към победа без борба.
-  Всичко това е опасно, Ордал — казах му. - Ще свършиш зле!
-  Защо? Какво може да ми се случи? — попита той искрено уплашен.
Изненада ме умолителният му тон. Не се сещах тогава какво може да му се случи и за да се измъкна, като се мъчех да подсиля хилавите си доводи с пламенен пророчески тон, му казах:
-  Ще бъдеш като онези, дето се лекуват от рак с бабешки билки!
Ужасен, той закри лице с длани и промълви:
-  Сега вече не мога да се откажа. Надеждата е много силна...
И така всичко следваше своя ход. Последователно Ордал нае шофьор, руса секретарка (закръглените й форми се подчиняваха на мъдро равновесие), купи си къща в града и вила край морето, самолет, яхта и други автомобили, които подхождаха на различни душевни състояния. Трябва да кажа, че предложи да сподели всичко с мен, но аз проявявах такава мисионерска ревност и агитаторска докачливост, че сега, като си помисля, се изненадвам. Продължавах да предричам на моя приятел нещастия, които никога не се сбъднаха, като единственият резултат беше че се отчуждавахме все повече, докато се стигна до окончателно скъсване.
Трябва да призная, че вината беше моя и че това чувство веднага се смесваше с чувство на яд срещу самия себе си. „Защо пък да не е възможно? - мислех си аз. — Ако днес всичко се подобрява и усъвършенствува, съществуват школи, където се преподава цигулка задочно, и системи, чрез които се оползотворяват часовете за сън, за изучаване на математика посредством звукозаписно устройство, което повтаря урока, защо да няма метод за забогатяване?" А такъв наистина ми изглеждаше уместен и необходим в световен мащаб.
Важното е, че постепенно се настройвах, и веднъж привечер след работа влязох в една книжарница. От стеснение се принудих да разгледам няколко списания и да се поинтересувам от последните литературни новости. Малко се срамувах да отворя направо дума за книгата, но накрая със светска усмивка, сякаш приемах благосклонно слабостите на другите,попитах:
-  Да имате „Метод за забогатяване" от Роберт Хейн?
-  Изчерпана е.
Беше ми трудно да прикрия разочарованието си и да запазя с достойнство усмивката си на препатил човек. Вече бях направил сума ти и планове. Разчитах на това, с една дума. Толкова е трудно отново да затвориш надеждата, когато вече се е отворила тайната кутийка, където е била заключена.
Но не всичко беше загубено все още. Имаше и други книжарници, книга не може току-така да изчезне от пазара. Започна мъчително обикаляне по книжарниците поради разочарованието, което растеше при отказ. Чувствувах се раздразнен от несправедливостта на издателя, публиТкувал в малък тираж такова забележително заглавие.
Имах един приятел антиквар, голям познавач с изключителна памет. Трудно ми беше да се реша да изкажа пред познат идеята, която беше завладяла ума ми. Поради тази причина, разяждан от леснообясними чувства, бих се отказал от всякакво богатство при мисълта да искам книгата от Ордал.
Но въпреки това разговорът с моя приятел книжар ставаше неизбежен. Когато влизах в книжарницата, устата ми беше пресъхнала, ръцете ми бяха невероятно потни и си представям, че трябва да съм бил леко разрошен, с изкривена връзка. Вече нямах сили да се преструвам и прескачайки любезните предисловия, попитах направо:
-  Имаш ли „Метод за забогатяване" от Роберт Хейн?
-  Не. Никъде няма да я намериш.
Обясни ми, че издателството се е отказало да преиздава това произведение, защото линотиперите, коректорите, целият персонал, който участвал в изработването на книгата, се оттеглил да живее от рента и издтелската къща губела ценни сътрудници. От друга страна, правителствата били склонни да я забранят и властите конфискували бройките. Така че, даже в обществените библиотеки не било възможно да се изучи този метод...
- А някое частно лице? Ако платя добре само за да заема книгата?
— Всичко са опитали.
Подпрях се на тезгяха, усещах, че гърлото ми пари. Книжарят се опитваше да ми помогне с любезни думи:
—  Няма да ти казвам, че парите не са всичко, След като си чел толкова много, а и на твоята възраст няма как да не го знаеш. Виж, ако искаш, имам друго ръководство от същата серия...
—  Друго заглавие от Роберт Хейн?
- Да.
Новината ме накара да се окопитя.
—  Кое е заглавието?
—  „Метод за намиране щастие в бедността".
Оскъдната привлекателност, която излъчваше заглавието на произведението, отново ме потопи в моето разочарование. Машинално, най-вече поради малкото желание, което ми оставаше, само за да спазя добрия тон, купих книгата, без да се пазаря, и излязох веднага, без да се сбогувам, така както бях влязъл, без да поздравя.
Разсънен от умора и ядове, се напъхах рано в леглото с нездравото желание да се измъчвам с безсъние. Исках да събера още поводи за оплакване, но нямах представа, колко дълга е нощта, когато сънят не иде да ни облекчи. След като безброй пъти се обърнах в леглото и омотах чаршафите, взех машинално „Метод за намиране на щастие в бедността". Това беше жест, продиктуван от отчаяние.
Смятам обаче, че е редно да заявя: четенето ме очарова още от първите редове. Авторът имаше стил, богат на внушения, който даряваше мир на духа. Започваше с дълъг списък на всички неща, които не са от първа необходимост и без които можем да минем, облекчавайки бремето на нашите отговорности. После неусетно започваше да отпуска социалните връзки и задълженията, произтичащи от установените норми на съжителство. На средата на книгата не се вълнувах от колебанията в курса на валутите, от периодичните кризи в западната икономика и от проблема за безработните. За първи път гледах бъдещето с презрително равнодушие.
Още на другия ден зарязах службата. Два дни след това развалих договора за наема на апартамента и подарих вещите си на портиерката, за да се отдам на скитничество и съзерцание.
След две седмици, прескачайки две глави от книгата (по-точно нарушавайки последователността на метода), си намерих първата въшка. Спомням си, че се бях облегнал на ствола на една праскова край вада, която ме приспиваше с ромона на водата си. С радостта, която често съпровожда срещата с нови другари, разглеждах върху протегнатата си ръка това безкрайно малко създание, което носеше моята кръв. Отгоре й падна капка дъждец и за да я защитя от стихиите, така несъразмерни спрямо нейната беззащитност, нежно я върнах в пазвата си.

Пере Калдерс

До края на годината ще бъдат готови картите на дюните по Черноморието, съобщават от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Също...

Филм, който в момента се снима, предсказва мистериозната катастрофа на малайзийския Боинг, за който вчера бе обявено, че е потънал....

Рейтингът на руския президент Владимир Путин е достигнал исторически максимум, съобщи „Гласът на Русия", позовавайки се на данни от...

Руските военноморски сили ще вземат на въоръжение бойни делфини афала и морски котки, съобщи агенция "Новости". Това е една от първите...

/Поглед.инфо/ Германия заяви, че бившият министър-председател на Украйна Юлия Тимошенко е прекрачила границата в изтеклите наскоро нейни коментари, в които тя призовава за "унищожаване" на руснаците.

Зачестилите кражби от инкасо автомобили провокират въпроса - защо е напълно естествено големи суми да се пренасят от един човек до...

Правителството включи в Националния план за действие по заетостта през 2014 година нова национална програма - "Сигурност", съобщават от...

Собственик на магазин за авточасти е бил зверски пребит пред очите на десетки свидетели в Пазарджик, съобщи bTV. Мъжът продал скъпа...

Необичайна гледка на балансирани един върху друг камъни може да бъде видяна на плажа до трета буна във Варна. Те се издигат на доста...

Една нова възможност, която от вчера въведе Фейсбук.

Имбедване, т.е. “втъкаване” на цели постинги от Фейсбук в други страници:

Овен Важно е да се обградите с атмосфера на спокойствие и да не се претоварвате физически и емоционално. Добре обмисляйте действията си...

  Полша е от тези, които най-силно и настойчиво настояват за европейска интеграция на Украйна. С помощта на ситуацията в Украйна, Полша...

Бившата съпругата на експрезидента на Франция Никола Саркози – Сесилия, пристигна на частно посещение в България, съобщи bTV. Почти 7...

Веселин Златков Ветроходът „Калиакра“ ще стане посланик на кандидатурата на Варна за културна столица на Европа пред 2019-а....

Хиляди се стекоха днес на погребението на националиста Александър Музичко, по-известен като Сашко Белия. Лидерът на “Десен сектор” бе...

Веселин Златков Варна е перфектният град, който може да бъде културна столица на Европа, защото има подходящите история, традиции,...

фото: Румен Сарандев Катастрофа с няколко автомобила е станала пред пощата във Владиславово. Инцидентът се разигра около 16 часа....

Четирима души са ударени, докато са били на тротоара, от лек автомобил при инцидент на бул. „Александър Стамболийски” и бул. „Димитър...

Юношите старша възраст на Черно море прекъсна черната си серия от две поредни загуби в Елитната дивизия до 19 г. Варненци спечелиха с 1:0...

Старшата възраст на Спартак 1918 записа нова загуба в Елитната юношеска дивизия до 19 г. Варненци паднаха при гостуването си на Берое в Стара...

Старши треньорът на Черно море Георги Иванов-Гонзо остана доволен от точката, която неговият тим спечели в Пловдив. ”Закономерен...

Поне 5 коли са се блъснали една в друга до пошата във Владиславово, научи "Петел".  Очаквайте подробности!     снимката е илюстративна!

Съд в Анкара спря действието на решението за блокиране на достъпа до Туитър

Бежанци искат, но не могат да напуснат страната

Да си осиновен и да откриеш биологичните си родители

Беатрис Спасова, Николай Неделчев и Петър Нестеров донесоха две титли, сребро и бронз за Черно море-Елит от държавното по тенис. Беатрис...

Най-известният български синоптик Минчо Празников е физик по професия. 22 години работи във Военно въздушните сили, по-късно в Националния...

  Ботев (Пд) и Черно море завършиха 1:1 в мача си от 29-ия кръг на "А" група. Двубоят се игра на стадиона на "канарчетата" в Коматево. Това е...

Ботев Пд и Черно море завършиха 1:1 в мача си от 29-ия кръг на "А" група. Двубоят се игра на стадиона на "канарчетата" в Коматево. Това е трето...

Безплатни забавления с Малкия принц, Дора Изследователката и други любими герои очакват малчуганите от 2 до 6 април. Стартира...

Улица "Никола Вапцаров" ще бъде затваряна за движение на моторни превознисредства от утре до 6 април. Непроходими ще бъдат участъците от...

Момченце от България, на 2,5 г. е закарано мъртво в здравен център в град Ираклио, на остров Крит, Гърция, съобщи "Български новини". Според...

Ботев Пд и Черно море играят при резултат 1:1 към 70-ата минута на мача си от 29-ия кръг на "А" група. В 17-ата минута домакините откриха...

Авторски превод на български – любимото ми парче на Джейсън Мраз:

Електроразпределителното дружество „Енерго про“ е задействало процедура срещу България в международния арбитражен съд към Световната...

Съветът за електронни медии апелира по време на вечеря телевизиите да не излъчват реклами на продукти, предназначени за решаването на...

Първото полувреме на мача от 29-ия кръг на "А" група между Ботев (Пд) и Черно море завърши 1:1. В 17-ата минута домакините откриха резултата...

pik.bg Народната певица Росица Пейчева написа разтърсваща изповед във "Фейсбук". Причините за нея са самоубийството на бившия й съпруг -...

/Поглед.инфо/ Проучването на Левада-център показа, че повечето руснаци (80%) одобряват дейността на президента Владимир Путин.

/Поглед.инфо/ Москва има най-голям интерес Украйна да не се разпадне, твърди заместник-председателят на Българо-Руската търговско промишлена палата Георги Минчев

Полицията в Бургас издирва 43-годишния Ангел Илиев Крумов от Елхово, съобщиха от ОД на МВР – Бургас. В последните години Ангел живеел в...

Високата безработица в някои региони на България и по-доброто заплащане в чужбина карат всяка пролет хиляди българи да напуснат временно родината. Те се отправят към Германия, Гърция, Италия или към някоя друга страна от ЕС, където в продължение на няколко месеца работят по строежи, в туристическия бранш или пък в селското стопанство. С парите, които успеят да спестят, мнозина осигуряват оцеляването на своите близки в България.

Ботев (Пд) и Черно море играят при резултат 1:1 двубоя си от 29-ия кръг на "А" група. В 17-ата минута домакините откриха резултата чред Туре,...

Срещу застреляния в понеделник в София варненски бизнесмен Борислав Манджуков е имало 3 висящи дела, а не 48, каквито бяха първоначалните...

Добре познатата тема за телефонните измами периодично се налага да бъде припомняна и информацията по превенцията на този род...

Служители на ТЕЦ Варна са в стачна готовност, съобщават от КНСБ в морския град. Хората са разтревожени, че ще загубят работните си места,...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/18252-de-profundis-da-se-sheguvame-po-ruski.html

Като деца играехме на „сандър”. Трима-четирима се подреждат в каре или триъгълник и с футболна топка разиграват един по средата, който се мъчи да я отнеме, тоест – разказват му играта. Скриват му топката. Правят го „сандър”.
Та същото играе напоследък и некоронованият още руски император Владимир Путин с целия свободен свят. Същото, но обратно – той, човекът от средата, разказа играта на всички нас, останалите в карето. Скри ни топката. Направи ни сандър.
Нещо повече. Като видяха това, дори лакеите и шутовете от свитата на императора започнаха да се гаврят с онова, което според тях е „жалкият”, „лигав” и „педерастки” Запад.
Например външният министър на Русия Сергей Лавров, човек, на когото нормалните хора не биха поверили управлението и на конюшня, защото мозъкът му е твърде близо до опашката, онзи ден демонстрира пред света един логически трик. Като впрегна цялата интелигентност, на която е способен, за да запомни думите, той обясни, че Русия няма как да бъде изключена от Г-8, защото това е „неформален клуб, членството в който не се оформя официално по никакъв начин”. Тоест, намекна, че Русия е волна страна, която може да си влиза и излиза от този клуб когато и както си поиска.
Само че Лавров очевидно бърка Г-8 с руска баня или с руски бардак – което често е едно и също. Защото Г-8 лесно ще се върне към стария си формат Г-7. Но това значи, че после Русия, каквито и усилия да положи, няма да се задържи дълго в други подобни неформални или формални клубове, където тя всъщност иска да бъде. Един пример е Световната търговска организация, където Москва едва-що бе допусната. Вероятно, макар не изведнъж, за Кремъл ще бъде затворена вратата и на НАСА, откъдето сега в руската космическа програма се наливат пари и технологии. Със сигурност ще загуби Русия сегашния принцип на „затворените очи”, който Западът прилага към продажбата на руски оръжия и ядрени технологии. Те, впрочем, представляват огромен процент от руския износ на промишлени стоки изобщо. В това отношение очаквам кремълските магьосници изведнъж да се блъснат в стена от неочакваната конкуренция, затворени врати, протакане и дори директни международни санкции.
Няколко думи и за едно друго възможно развитие, свързано с действията и изявленията на Русия и „високопоставени” руски представители. Това е допълнителното клатене на и без това разклатените основи на ООН, която за пореден път демонстрира пълна неефективност по отношение поддържането и укрепването на крехкия световен мир. Нека да напомня – това е организация, която Съединените щати отдавна почти изцяло издържат финансово. И защо? Ами за да може Русия да налага вето върху всички важни решения на международната общност, насочени в защита на демокрацията по света, да подкрепя всички диктаторски и терористични режими и сама да демонстрира мускули на световната политическа сцена – ето затова. Така излиза. Но смятам, че американците, които и без това отдавна са вдигнали мерника на ООН, този път ще вземат по-съществени мерки за промяна на правилата, след което нещата или ще си дойдат на мястото, или организацията най-после ще се разтури.
Това означава, че Русия със сигурност ще се окаже извън един важен бъдещ световен клуб, който ще взима – и ще реализира – най-съществените международни решения.
Но в стремежа си да дразни излишно демократичната общност Сергей Лавров не е сам. Приглася му наш познайник на име Владимир Чижов, руски посланик в Европейския съюз, който, кой знае защо, все още не е обявен за персона нон грата в Европа. Откъде ви е познато името му ли? Ами ако сте българин, вероятно го ненавиждате, въпреки че не го помните. Преди години, мисля че около руската агресия в Грузия, същият Чижов нарече България руски троянски кон в ЕС и НАТО и обясни, че не се страхува от евентуални санкции на Запада, защото страната ни може да им наложи вето.
Сега пък Чижов разгърна типичния си руски дебелашки хумор срещу сериозното и напълно резонно опасение на Джон Маккейн, американски сенатор-републиканец и бивш кандидат за президент на Щатите, че ако продължи, както е тръгнала през просото на Украйна, утре Русия може да анексира Молдова. „Маккейн да внимава за Аляска, защото тя също е била руска територия” – „пошегува” се Чижов.
Руснаците обикновено избягват да мислят и да споменават за Аляска, защото това накърнява свещените им имперски чувства. През 1867 година Русия прави нещо изключително тъпо – продава своята американска територия от милион и половина квадратни километра на САЩ за смешните 7.2 милиона долара. Без да говорим за златото и другите природни богатства там, само находищата на нефт и газ сега се оценяват на около 150 милиарда. Вероятно на Кремъл му се ще по някакъв начин да си върне идиотщината назад, но не става. А колкото до евентуалното връщане на Аляска със сила, дори шегаджията Чижов трябва да е наясно, че като нагази в тамошните снежни преспи, ще срещне шегаджийката Сара Пейлин, начело на ескимосите – а те са обучени да взимат скалпове за по хуманно направо през ушанките – да не се мъчат жертвите, като им измръзват ушите.
Пак сенатор Маккейн стана мишена за веселба и на друго руско официално лице. Тъй като той каза преди време, че заради руската агресия в Украйна отменя отпуската си в Сибир и сигурно никога вече няма да го посети, самият руски вицепремиер Дмитрий Рогозин се пошегува, като препоръча – „Джони, никога не казвай никога”.
Е, малко зловеща излезе тази шега като за вицепремиер, дори руски, но пък всички се смяхме от сърце, защото правилно разбрахме нейната фройдистка основа. Просто дълбоко в себе си Рогозин е уплашен – той или е сътворил нещо в гащите и чака да го пипнат по миризмата, или се страхува, че император Путин просто заради единия каприз може да изпрати самия него в Сибир завинаги.
Тия и тримата обаче, така или иначе, се шегуват – къде успешно, къде не.
Но никак не се шегува руският богатир на плътта и духа Владимир Жириновски, който е изпратил писмо до полските власти с предложение Русия и Полша да си поделят Украйна. Ей така, просто влизат – едните от Запад, другите от Изток – и си я поделят. Точно както братчетата Хитлер и Сталин си поделиха самата Полша през 39-та. Нищо ценно не забравя величавият руски мозък, нали? Но и нищо ново не научава!
Струва ви се майтап всичко това ли? Ами не е. Жириновски, колкото и смешни да са такива политически клоуни, не е просто поредният случаен идиот и обикновено посмешище за разума. Официално той си е цял заместник-председател на руската Държавна дума, долната камара на техния Парламент. Също – лидер на Либерално-демократическата партия на Русия, която има 12 процента от местата в Думата. Той дава идеи в Русия. Него го слушат. От него се учат. За него гласуват. Сигурно има и хора, които го обичат. И тези хора сега ще намразят допълнително Полша, защото, в пристъп на гадна демократична слабост, не иска да си подели Украйна с нас. Лоша, лоша Полша – ама ние и нея можем да си я върнем, защото и нея сме я владели, при това към 300 години…..
Разказвам всички тези неща не само за да се посмеем с някои от типичните герои на нашето време, за съжителството с които Илф и Петров биха ни завидели. Не, а защото те са част от един важен извод – през последните десетина години, а особено ясно това стана през последния месец, свободният свят загуби една голяма война. Не битка, а точно война – войната на пропагандата. Да не кажа, че май и напълно съзнателно още преди години я заряза тази война да си се води сама.
За разлика от Русия, която се оказа много напред в подготовката за нея. Поне в България виждаме, че тя вече активира в своя подкрепа не само отделни партии, хора от бивши специални служби и други тути-кванти, които са си нейната позната и досега пета колона, но държи явна или скрита собственост върху медиите. А където няма пряка собственост – има силно влияние чрез подставени лица или чрез рекламната брадва. Можем да преброим буквално на пръстите на едната ръка българските вестници, радиа и телевизии, които в момента не се намират под пряк руски контрол и влияние. Да, поради неговия характер, за интернет това все още не е напълно валидно, но и там се полагат големи усилия – като се започне от развъждането на тролове, та се стигне до пряко блокиране на нежелани критици на руската политика в мрежата.
Тук, в пропагандната страна на поредната дълга война, която се очертава между свободния свят и Русия, има огромен потенциал, който трябва да се използва. Защото имам чувството, че напоследък слепци водят слепците. Западът наистина проспа разпадането на комунистическата система в края на 80-те години на миналия век, но това по ред причини беше разбираемо. Неразбираемо и непростимо обаче е, че сега същият този Запад, с всичките му супер платени анализатори и кохорти политически съветници, проспа и нещо много по-просто за уцелване – надигането и възхода на имперска Русия. При това грехът е още по-голям, защото целият процес беше пряко подкрепен и обезпечен точно със западни помощи, заеми, инвестиции и насърчен с лигавене, хилене и приятелски снимки с Путин по международните форуми.
Че ако САЩ и Европа бяха вложили в страните от бившия Източен блок, сега членове на НАТО и ЕС, само малка част от парите, които пропиляха за 20 години в Русия, то нашите общества щяха да цъфтят и изобщо нямаше да се чудим – ще наложи ли българското комунистическо правителство вето на евентуални европейски санкции срещу Москва или няма да наложи. И ако Западът през тези 20 години беше просто поддържал традиционните си информационни канали в бившите комунистически страни, нямаше да има шанс руската пропаганда изобщо да се засели и вкорени тук.
Но – жалко! Още много години има да гризем дръвцето, наречено Русия, което тези дни ни прасна зверски по гърба. Дано поне сега се събудим.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Well, I think you have unveiled the mystery of how to make these hens:) You will need a...

/Поглед.инфо/ Нито едно от ЕРП-тата не е платило на НЕК до този момент.

Правителството отпуска 15 млн. лева на „Напоителни системи“. С парите ще бъдат платени задължения към кредитори и заплати на работещите в...

Две промени е направил треньорът на Черно море Георги Иванов в титулярния си състав за започващия след броени минути (15 ч.) в Пловдив мач с...

Светът запомни самотния китаец, застанал на пътя на танковете, изпратени от комунистическия режим да смажат порива към демокрация на централния пощад Тянанмън в Пекин през юни 1989-та година. Самотният герой остана безименно потвърждение за огромното значение на това дори един единствен човек да се опита да се опълчи на мракобесието на собствениците си управници- с цената на живота си най-вероятно и с пълното съзнание, че именно това ще му струва саможертвата.

Името на самотния китаец остана тайна за света.Вдъхновяващият пример беше цензуриран, а самият храбрец изчезна.

Кагото научих, че един руски депутат е гласувал в Москва срещу анексирането на Крим, бях сигурен, че той ще се прослави. Ето че Ройтерс са му посветили статия, която обикаля света.

Имаше един съветски филм ( по известен роман за Втората световна война) от периода на черно-бялото кино и червено-бялото представяне на живота от съветската пропаганда. Казваше се „ И сам войнът е войн”.

Днес и сам депутатът Иля Пономарьов е войн, чието име, за разлика от имената на слугите на Путин в парламентарната масовка, ще се запомни. Ако е жив и здрав, издържи на неминуемия натиск на властта и устои на шовинистичната клада на сънародниците си, тепърва ще се разчува като алтернатива на покорството, послушанието пред силния на деня и замъгленото от първосигналния „патриотизъм” масово съзнание .

Share on Facebook

Цената на природния газ ще бъде намалена с 2.73% от 1 април 2014 г. Решението е публикувано на сайта на Държавната комисия за енергийно и водно...

Продължаваме с новогодишната обиколка на Мая из Светите земи. Първо успешно пристигнахме в Израел, а после отидохме към Назарет, река Йордан и посрещнахме Новата година. Днес, в Новата година, ще заминем към Мъртво море и Палестинската автономия.

Приятно четене:

Израел и Божи гроб по Нова година

ден трети (01 януари)

Назарет, Галилейското езеро и река Йордан

1 януари 2014 година,

за нас беше посетен на мързелив туризъм, иначе казано – Мъртво море.

За незапознатите,

Мъртво море

е най-ниската точка на сушата, – 417 метра под морското равнище. Мъртво море, е солено безоточно езеро и единствения източник на прясна вода е вливащата се в него река Йордан и редките валежи. За съжаление, Израел и Йордания експлоатират реката отвъд границата на екологичната катастрофа, в следствие на което, от реката в морето се влива само кал, но не и вода. Такава екологична катастрофа са си докарали, че в момента морето намалява нивото си с по един метър на година. Сега има проект да се докарва прясна вода през йорданската пустиня от Червено море. Когато бях в Йордания, проектът все още търсеше спонсори. Сега чух, че има подписан договор. Явно Саудитска Арабия развърза кесията. Ако обаче не направят нещо по въпроса, след 40 години там вода няма да има. И ще им остане солената пустиня. И ако още не са се избили от глупост, ще си скубят косите. Обаче човешката алчност край няма както всички добре знаем.

По пътя ни от Витлеем към Мъртво море, направихме сериозно спускане от над 600 метра обща денивелация. Което си е сериозно спускане и се отразява мноооого неприятно на ушите.

Пътят към Мъртво море минава през

Юдейската пустиня

Пустините в Израел нямат пясък. Всичките са каменисти плата, на които се настаняват бедуините. Израел си има бедуини, също както и останалите държави в региона. Доколкото разбрах от беседата, са ги цивилизовали в известна степен. Имат израелски паспорти, не си позволяват да пресичат много границата /мисля, ясно защо/ и децата учат в израелски училища. Иначе, бедуинските лагери, които видях в Израел, по нищо не се различават от катуните у нас. Освен по камилите. Но пък тук си имаме коне.

Преди да достигнем самото море, се отбихме в

град Йерихон

Част от групата искаше да купува някакъв особен вид фурми. Били по-големи от обикновените и значително по-вкусни. Аз фурми не обичам, така че, не проявих интерес. За тези, които обичат, фурмите били общо 12 вида. Един от тях се отличава с големината и сладостта си. Когато купувате, гледайте да са от този вид. За съжаление името не помня.

Докато спътниците купуваха фурми, аз се натиках в един от магазините за козметика.

Може би е редно да направя малко отклонение по въпроса за козметиката на Мъртво море.

Тъй като са изключително богати на всякакви минерали, водата и калта на Мъртво море се използват освен за производство на изкуствени торове и за производство на много известна козметика. Има всякакви продукти. Особено известна и ценна обаче, е черната кал.

Черната кал от Мъртво море

си е … кал. Но е най-лечебната кал на света. Тези, които са били на кални бани в Поморие, знаят за какво говоря. Тази обаче е още по-наситена на минерали.

По здравословни причини бях тръгнала с идеята да купувам кал и придружаваща лечебна козметика. И в този магазин се развихрих.

Тъй като Йерихон е част от автономията (Палестинската автономия – бел.Ст.), цените бяха доста по-разумни от ужасите, на които се нагледах в израелските магазини. Пообиколих, поговорих си с една девойка … и напазарувах. И понеже напазарувах сериозно количество козметика, накрая ми направиха 15% отстъпка, че и подарък получих! Как да не ги харесва човек мюсюлманските търговци! Може да Ви излъжат в пазарлъка, но ще направят така, че да си дадете парите с удоволствие и да си тръгнете с добро настроение. Аз пък, като жест, пратих още няколко дами от групата да си напазаруват в този магазин. Нито една не си излезе с празни ръце!

В добро настроение и с пълни торби ни натовариха на автобуса, и се отправихме към един от кибуците на брега на Мъртво море, където по програма имахме време за къпане, мазане с кал и плаж.

Може би сега е удачен момент да Ви разкажа малко за

кибуците

Кибуц или кибуцин както е правилно, е чисто еврейско изобретение. След дискусия с екскурзоводката ни, установихме, че най-близката дума, която описва тази философия е … комуна.

Кибуц, това са няколко семейства, които малко или повече вярват в идеите на чистия комунизъм /на теория, имам предвид/. Събират се, построяват си селище и наемат земя от държавата. И там всичко е общо. Освен жените, както мъдро отбеляза нашата екскурзоводка.

Живеят в една общност. Имат собствено училище, където учат децата. Всичко е общо. Храната, дрехите, обувките, лекарствата- Всичко се съхранява на едно място. И като имаш нужда, отиваш и си вземаш. Къщите им нямат кухни, всички се хранят в общ стол, като за храната не се плаща. Тя е обща.

За труда си в комуната, не получават заплати. И всички приходи се вливат в сметката на кибуцина, след което се разпределят по равно. Не по братски, по равно! Надявам се схващате разликата.

Как се издържат. В началото, когато са основани, а и все още, основното им препитание е земеделието. Земеделие и животновъдство. Най-огромния процент обработваеми земи в Израел, се обработват от кибуцините. Освен земеделие, се занимават особено активно и с животновъдство.Там видях такива краварници, пред които нашите, по европейски щастливи кокошки и пилци ще позеленеят от завист. Всеки краварник си има климатици. Имат си соларни системи на покривите. Правят им водна завеса, да не им е твърде горещо през лятото. Изобщо и за животните в кибуците е настъпил комунизъм.

А сега сериозно. Въпреки сериозната земеделска дейност, някои от кибуците имат сериозни финансови проблеми. Проблемът, очевидно е, че много от младежите, след като завършат училище, отиват да учат в университет и след това нямат желание да се връщат. А в днешно време повечето хора предпочитат капитализма пред развития комунизъм. Да се чуди човек защо. Затова изоставащите кибуцини се принуждават да се отварят към света и да започнат да прилагат някои капиталистически похвати. Започват да приемат туристи, отварят спа центрове, дори започват да заплащат на жителите, с цел да ги задържат.

Един такъв спа център, на кибуцин

на брега на Мъртво море посетихме и ние. Тоест, БИЛ на брега на Мъртво море! От момента, в който центъра е построен преди няколко години, морето се е отдръпнало навътре с около 100 метра. И днес туристите се превозват от центъра до брега с влакче.

Самият център, неизненадващо, се управлява от рускини. Както казах, след 1989 година в Израел са емигрирали над 1,5 милиона руски евреи. И са буквално навсякъде. Говорят Ви изцяло на руски и тежко Ви, ако се опитате да минете с английски. Езиковата бариера е тотална.

В интерес на истината, посещението и престоят ни бяха изключително приятни и забавни. Имат си минерален извор с топла вода. Обаче …. сероводороден! Ужас! Мирише на развалени яйца, та се не трае! Казват, че е чудовищно полезен за кожата, обаче миризмата не се търпеше, така че, от нашата група почти никой не влезе в него. Направо се отправихме към брега на морето.

Тъй като имахме цели два часа за плаж си изкарахме много весело. Температурата на въздуха беше около 20 градуса. При липсата на вятър и силното пустинно слънце, това е напълно достатъчно за качествени слънчеви бани. Морската вода е с температурата на въздуха. Тук, това би значело, че няма да има смелчаци във водата. Тъй като водата на Мъртво море е тежка, заради минералите, а и няма движение, 20 градуса там си е една перфектна темпетарута за къпане. Пет минути след като се добрахме до брега всички цапахме из водата. J

По въпроса за

къпането в Мъртво море

Носете си минимум джапанки. Дъното не е покрито с пясък. А с дебела солна кора. Твърдо е и боде. Можете да минете и боси, но все пак имайте джапанки под ръка. Когато сте във водата най-много трябва да внимавате да не си намокрите очите. Водата е толкова отвъд солена, че ще ви причини изключително болезнени усещания и то за доста дълъг период от време. Ако Ви се случи да ви влезе вода в очите – измивате изключително обилно с чиста вода. Без да търкате! И колкото повече плачете, толкова по-добре. Ако имате открити ранички … щипе. Много! Но пък след това всичко зараства като по чудо.

И да,

в Мъртво море НЕ се потъва

Аз съм абсолютният удавник, не мога да плувам, ужасно ме е страх от вода и дори аз се отпускам, и си се нося по повърхността. Обаче после имам проблем да стъпя на дъното. Водата не позволява да стъпите!

Поплувахме, поснимахме се и дойде време за калните бани. На брега имаше две дупки, изкопани, в които имаше от прочутата черна кал. Какво мацане падна! Ставате черни и като истински прасета! Но пък беше изключително забавно.

След като се мазахме с кал, постояхме, за да изсъхнем. Естествено, след като изсъхнахме, се превърнахме в кални статуи. И отново наджапахме в морето, за да се измием. Голяма веселба падна. Накрая, все пак трябва да се измиете с честа вода. Водата на Мъртво море е лигава, като … белина почти, и ако не се измиете, кожата Ви се покрива със слой соли. Не е приятно, да не говорим как изсушава.

Изкаляни, изкъпани и прясно измити, решаваме, че е време за обяд. И се отправяме към ресторанта на спа центъра. Кибуц, кибуц, ама парите на туристите прибират. Няма да споменавам безумната сума, която дадох за пилешки шницел с пържени картофи. Най-добрата стратегия на такива скъпи места е просто да не пресмятате всичко в левове. Иначе ще полудеете.

Малко преди четири часа нахранени, изкъпани и вече поуморени ни подбраха към Витлеем, за да се настаним за още две нощувки.

Тъй като на следващия ден ни предстоеше най-голямото обикаляне, Йерусалим и Витлеем, екскурзоводката ни предложи да направим една вечерна обиколка на Йерусалим, за да си я спестим на следващия ден и да не препускаме като неномрални.

Качи ни на една от наблюдателните площадки на хълмовете на Йерусалим, откъдето се откриваше чудесна гледка към стария град. И откъдето придобихме ясна представа за това, какво обикаляне ни се пише на следващия ден.

След това се отправихме към Витлеем.

Витлеем,

както вече казах, се намира в палестинската автономия. Иначе е на пет километра от Йерусалим. За да стане ясно, че това не е Израел, а Палестина, е ограден с голяма бетонна стена. Към три метра висока, обрамчена с бодлива тел. КПП-тата са едни огромни, бетонни врати, които предполагам, че се и затварят вечер! Безумна работа направо! От двете страни на вратите стоят съответните въоръжени ненормалници, които само се чудят как да почнат да се стрелят! Добре, че са туристите, та са се кротнали! Никой не иска да подлаши туристите. Ето, че и от нас имало полза. Правете любов бе хора, не война!

Хотелът, в който ни настаниха, хотел Витлеем, се оказа мноооого приятна изненада. Новопостроен, добре поддържан. Големи, чисти, добре поддържани стаи. Червена точка за агенцията ни по този въпрос.

По въпроса с храненето в палестинската автономия. Това си е все едно арабския свят. Хранят, като за световно. Единствената липса е на свинско. Там гладни не останахме.

В хотела имаше още туристически групи. Най-голямата, колоритната и интересна за нас, беше тази на поклонници от Нигерия. Много мили, любезни и възпитани хора. Очевидно дошли да станат хаджии. Начинът им на обличане обаче беше това, което ни хвърляше в колективен шок. J Тези хора идват от тропиците. Очевидно в Израел им беше студено. И съответно, шапки, шалове, дебели пуловери. Обаче …. боси! По джапанки или сандали, но на бос крак! Ето това не успях да го разбера.

Същата вечер, първи януари, станахме свидетели на

интересна особеност на палестинската автономия: Демонстрациите.

Нали сте виждали по телевизията, как протестират там. Коли, пълни с мъже, седящи на прозорците и висящи от багажниците, които размахват палестинските знамена, вдигат невероятна гюрюлтия и така обикалят по улиците. Ето на такова нещо се натъкнахме. Същият този ден посланникът на Палестина в Чехия се беше взривил с експлозив и това явно породи силни антиизраелски настроения. Както се оказа вследствие, грешката си е на палестинците, но демонстрацията явно беше въпрос на чест. За да добиете представа за децибелите, аз бях настанена на десетия етаж, а все едно ми демонстрираха в стаята. Какво да се прави, особености на националната политика.

Очаквайте продължението

Автор: Мая Георгиева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Палестина – на картата:

Още пътеписи от близки места:

1. Израел и Божи гроб по Нова година (ден 2): Назарет, Галилейското езеро и река Йордан
2. Израел и Божи гроб по Нова година (ден 1): Израел и сигурността
3. Израел (2): Хаджия след Божи гроб
4. Израел (1): Подготовка, Тимна и Мъртво море
5. Йордания – приказка за цветове и хора (3): Река Йордан, Мъртво море и Мадаба, общи приказки
6. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(4): Река Йордан, Мъртво море, Керак и „царския път”, Петра
7. От Назарет до Витлеем по Западния бряг
8. Йордания – приказка за цветове и хора (2): Нова Година, Акаба и пустинята Уади Рам
9. Израел – мистика и реалност (1)
10. Нова година в Португалия
11. Израел – мистика и реалност (2)
12. Нова година в Петра, Йордания-разказ на една варненска гражданка:-)

53-годишен мъж открадна детска количка във Варна, съобщават от местната полиция. Количката била оставена в двора на вилен имот в ж.к....

Все повече варненци се обръщат към прокуратурата с искане техни близки или съседи да бъдат настанени за лечение в психиатрия. От Районния...

Христо Стоичков заяви, че няма време за българския футбол. Камата, който от няколко месеца в САЩ и работи като анализатор за мексиканския...

Мерки срещу бягащите от работа депутати бяха предложени в украинския парламент, предаде Нюзру. Членът на Върховната рада Виталий...

Бразилските лекари се шокирали, когато направили секцио на жена и изяснили, че тя не е бременна, разказва представител на Министерството...

122 обекта, които може да са потенциални отломки от малайзийския самолет, са били заснети от сателит. Те са разположени в частта на...

Бебе без уши и с малформация на лицето се роди в кюстендилската болница, пише в. "Струма". Родителите на малкия Бойко-Мария и Сашо Желеви, се...

Бразилските лекари се шокирали, когато направили секцио на жена и изяснили, че тя не е бременна, разказва представител на Министерството...

Фото Румен Сарандев Истинска класика в жанра – БМВ и голф се сблъскаха на кръстовището на Макдрайв. За щастие и двамата водачи на...

Булфото Невероятни неща може да си намери човек в боклуците по варненските плажове.  Ниската култура на предимно българските курортисти си казва думата.

Трима агенти на службата за охрана на президента на САЩ – "Сикрет сървис", които е трябвало да охраняват президента Барак Обама в Холандия...

Варненски земеделци получиха отказ от Областно пътно управление за планувания протест. Tова обяви пред Радио „Фокус” – Варна Венета...

В районен съд Варна намаляват делата, свързани с получаване на нетрудови доходи от проституция. Това обяви Яна Панева, зам.-председател на...

Фото Румен Сарандев Истинска класика в жанра – БМВ и голф се сблъскаха на кръстовището на Макдрайв. За щастие и двамата водачи на...

/Поглед.инфо/ Завземането със сила на властта в Украйна бе нужно на САЩ и те намериха необходимия за целта провокатор, разказва във в. "Комсомольская правда" най-информираният човек в Украйна - бившият оглавяващ Службата за сигурност на Украйна АЛЕКСАНДЪР ЯКИМЕНКО

/Поглед.инфо/ Завземането със сила на властта в Украйна бе нужно на САЩ и те намериха необходимия за целта провокатор, разказва във в. "Комсомольская правда" най-информираният човек в Украйна - бившият оглавяващ Службата за сигурност на Украйна АЛЕКСАНДЪР ЯКИМЕНКО

Безплатни прегледи за туберкулоза се провеждат през тази седмица в Специализираната болница за активно лечение по пневмофтизиатрични...

Ужасяваща трагедия се разигра в испанския град Вендрел. Четири дечица загинаха при пожар в апартамента си, предаде ИТАР-ТАСС.   Според...

Продавачка в Камено успя да опази оборота на магазина, в който работи, след опит за кражба. Инцидентът станал снощи в обект за хранителни...

Председателят на Моряшки синдикат "България" Пламен Симов е изпратил на 18 март т.г. до ръководителя на Националната следствена служба Евгени Диков писмо*, с което го моли да се образува досъдебно производство и следствени действия от НСлС, във връзка със сигналите на синдиката, че 50 % от моряшките заплати се присвояват от посреднически фирми. В писмото си до Евгени Диков Пламен Симов казва:

Временният директор на Трето ОУ в Благоевград Васил Чолаков пусна за издирване чрез полицията главния счетоводител на школото Мина...

Гаро Одабашян Фото Румен Сарандев Задушаване, а не изгаряне, е причината за смъртта на жената, която е загинала в пожар на улица...

Община Варна ще изключи осветлението на сградата си в центъра на града за един час. Това ще бъде част от световната инициатива "Часът на...

Строга, но любвеобвилна била пророчицата Ванга като майка. Беше като всички други майки - подвикваше и пееше. Гушкахме се, тя ме обичаше....

Зрелищна катастрофа стана преди минути на бул. "Владислав Варненчик" във Варна на кръстовището до Макдрайв. БМВ и "Тойота" са се блъснали. БМВ-то е излетяло на тротоара. Очаквайте подробности! снимката е илюстративна*

Три случая на кражба на ток са засекли полицаи при специализирана полицейска операция в село Марково, информират от полицията в Шумен,...

Катастрофата, довела до смъртта на актьора Пол Уокър, е причинена от висока скорост, а не от повреда на автомобила, показаха резултатите...

Служители на ТЕЦ Варна са в стачна готовност, съобщават от КНСБ в морския град. Хората са разтревожени, че ще загубят работните си места....

Лек автомобил „Опел Корса” горя във Варна. Сигналът за палежа е получен около 22,30 часа снощи, съобщиха от полицията. Колата е била...

Бившият министър по телекомуникациите в правителството на Мирко Цветкович и бивш директор на Агенцията за чуждестранни инвестиции SIEPA...

Близо 700 деца от предучилищна и училищна възраст са получили професионална помощ от специалистите в кабинетите на Логопедичен център във...

Защитникът на южноафриканския отбор "Орландо Пайрътс" Роой Махамуца се отърва без почти никакви наранявания от страховита катастрофа,...

Един от служителите в предприятие за производство на млечни продукти в Омск пусна в мрежата снимки и видео на свои колеги, които по време...

Гаро Одабашян Жена е изгоряла като въглен в квартирата си във Варна, научи "Петел". Инцидентът е станал преди дни, но засега не е имало...

Ново проучване, разпространено от Европейската комисия и озаглавено „Спорт и физическа активност" показва, че скандинавците освен че са...

/Поглед.инфо/ Росен Плевнелиев съзнателно е приел ролята на защитник на ГЕРБ и последователно я отстоява във времето. За съжаление, тя не отговаря на позицията на президент на България, но Плевнелиев така разбира и прави нещата. Казусът с разпределението на квотите в ЦИК е поредният случай, когато държавният глава отново не пожела да влезе в ролята на арбитър.

Белгийската полиция извършва евакуация в центъра на Брюксел, предаде ИТАР-ТАСС, позовавайки се на информация от телевизия РТБФ. В деня на...

Защитникът на южноафриканския отбор "Орландо Пайрътс" Роой Махамуца се отърва без почти никакви наранявания от страховита катастрофа,...

/Поглед.инфо/ Киевският административен съд „прие решение да бъде спряно излъчването на руски канали на територията на Украйна, докато не бъде преразгледан искът от Националния съвет по въпросите за телевизионно и радио излъчване".

превод Ивайло Семов Три месечно бебе панда беше показано, на зрителите в зоопарка Сан Диего. Бебето е в отлично здраве. Пандата е от вида...

Белгийската полиция извършва евакуация в центъра на Брюксел, предаде ИТАР-ТАСС, позовавайки се на информация от телевизия РТБФ. В деня на...

/Поглед.инфо/ Дов­чера се безпо­коях, че слад­ките речи на Арсе­ний Яце­нюк за търпимост, за при­зна­ване на равни права на рус­наците с тези на укра­инците и оста­на­лите при­зиви в духа на кота­рака Леополд „Момчета, нека живеем зад­ружно!" ще могат да дез­ори­ен­ти­рат някого.

/Поглед.инфо/ Дов­чера се безпо­коях, че слад­ките речи на Арсе­ний Яце­нюк за търпимост, за при­зна­ване на равни права на рус­наците с тези на укра­инците и оста­на­лите при­зиви в духа на кота­рака Леополд „Момчета, нека живеем зад­ружно!" ще могат да дез­ори­ен­ти­рат някого.

Кърваво яйце изуми варненска майка, която тъкмо се канела да приготви вечеря на малкото си момченце. Жената счупила едно от закупените...

Нетипично рано за годината пясъчна буря удари Финикс в американския щат Аризона. Явлението се среща най-често през лятото, съобщава...

В МТГ “Делфин” започна първото рязане на стомана за нов кораб. След 16 месеца на вода ще бъде спусната стандартизирана двувинтова...

Варненски земеделци излизат на протест, който ще продължи няколко дни. Tова обяви пред Радио „Фокус” – Варна Венета Ганчева, земеделец....

/Поглед.инфо/ "Няма да има референдум по изборните въпроси заедно с евроизборите на 25 май, понеже вчера беше последният ден, в който да се вземе такова решение, а това не стана".

/Поглед.инфо/ „Когато излезе комисията, стана ясно, че има сигнал срещу Жулиета Хубенова, цитирам: „да се решава бързо и безболезнено - обаждане от Томислав Дончев, на 19, четвъртък“.

/Поглед.инфо/ „Когато излезе комисията, стана ясно, че има сигнал срещу Жулиета Хубенова, цитирам: „да се решава бързо и безболезнено - обаждане от Томислав Дончев, на 19, четвъртък“.

/Поглед.инфо/ "Не съм чувал добри неща за това момче, но нека за мъртвите не говорим нищо".

При масирана операция на щатски и федерални власти в Чикаго са арестувани българи по обвинения за източване на кредитни карти. Това...

/Поглед.инфо/ Няма как да се затоплят отношенията ни с ГЕРБ. Отстъплението на ДПС за ЦИК е знак на толерантност и знак, че от БСП трябва да спрат с мантрата, че ДПС преяжда с власт. Това каза депутатът от партията на Ахмед Доган Йордан Цонев в студиото на БНТ.

Мълния удари къщата на семейство в бобовдолското село Мламолово и изпепели имуществото им. Станка и Крум Стоянови извадили късмет, че не...

Господарите на Борислав Манджуков най-вероятно са го убили. Това обяви пред TV 7 бизнесменът Веселин Данов, който поясни, че от доста време...

Министърът на околната среда Искра Михайлова ще предложи на заседание на МС допълнение към текста на решението за проекта край Карадере,...

Треньорът на Спартак 1918 Атанас Атанасов за първи път ще има възможност да разучи играта на пролетен съперник на DVD. Специалистът очаква до...

Продукти за 4 порции:
2 големи франзели
3 яйца
300г прясно сирене
2 домата
1к.ч. олио
½ ч.л. сол

Приготвяне:
Яйцата се разбиват. Франзелеите се режат на кръгчета. В тиган се налива половината от количеството мазнина. Поръсва се сол. Съдът се поставя на включен котлон. Хлебните кръгчета се пържат до златисто и от двете страни. Готовите се редят в плато. Сиренето се реже на плочки. От всяка се изрязват малки кръгчтеа или друга желана форма. Доматите се почистват, измиват и режат на ладии. Поднасят се франзелени колелца, гарнирани със сирене и доматени полумесеци.

Търсете нишката около убития Борислав Манджуков при Бойко и Цветанов. Това обяви пред TV7 бившият митничар във Варна Георги Владимиров –...

Идеята за превръщане на последната българска подводница „Слава“ в музей на открито е в застой, тъй като липсват достатъчно финанси за...

Според доклада на НСИ "по огледални сравнения с други държави членки, броят на българските граждани в чужбина е по-голям". Освен това "реалният брой на постоянното население в България е надценен дори и след включването в населението на около 166 хил. души, които имат настоящ адрес в страната, но не са преброени". От НСИ са категорични, че допълнителна светлина би се получила от данните, събрани в отговор на въпросите за постоянния и настоящия адрес на лицата, които трябва да станат достояние на потребителите.

Не съм чувал добри неща за това момче, но нека за мъртвите не говорим нищо. Това каза пред bTV варненският депутат от БСП Борислав Гуцанов на...

До момента няма жилищна кооперация във Варна и Североизточна България, която да е сключила договор за реновиране по европейската...

Две сирачета оставя убитият Борислав Манджуков. Телевизионната водеща Лора Георгиева, с която е живял убития Борислав Манджуков в...

Булфото Джип "Мерцедес" G-класа, известен и с наименованието "Кубче", помля "Фолксваген Лупо" на кръстовището до мол "България".  Зверската...

Капитанът на изчезналия Боинг 777 е преживявал сериозни проблеми, поради което се е намирал в лошо психическо състояние, пише The New Zealand Herald....

Ново изследване върху косата на Елвис Пресли шокира феновете му, давайки различна светлина за неговата смърт. След ДНК тест на кичур от...

Веселин Златков  Боят не е решение, прилагането на физическа сила не е цивилизовано и приравнява човека с животните. Това е едно от...

Водачите на автомобили да плащат по-солени глоби за инцидент на пътя през почивните дни. Това е само едно от направените предложения по...

Скачването на космическият пилотиран кораб 'Съюз ТМА-12М' с МКС е отложено поради грешка в работата на бордовия компютър. По информация от ИТАР-ТАСС по данни от Центъра за управление на полетите.

Общо 19 катастрофи са регистрирани на територията на Варна през последните 24 часа. В три от тях са пострадали трима. Двама от тях са...

Не съм чувал добри неща за това момче, но нека за мъртвите не говорим нищо. Това каза пред bTV варненският депутат от БСП Борислав Гуцанов на...

/Поглед.инфо/ “Толерантното кафе”, което изпиха Местан и Борисов в събота явно е било шербетлия.

/Поглед.инфо/ Ние ще следваме плътно закона всички институции, които са замесени в този спор между ЕРП-тата, доставчика на ток и независим регулатор, чиито действия се оспорват в съда.

Делата срещу застреляния Борислав Манджуков не са 48, а над 100, каза пред Нова телевизия Веселин Данов. Според него, измами със заложени...

Лек автомобил „Фиат”, управляван от 63-годишен мъж, помете журналист от вестник „Монитор” на пешеходна пътека в столицата. Инцидентът...

УЕФА прати в София агенти за тридневни разпити и разследване на съмнителен мач с участието на националния тим за юноши до 19 години на...

6 градуса е температурата на въздуха във Варна. ДДнес облачността над страната ще е по-често значителна, информират от Националния...

Предимно сухи са пътищата във Варна и областта, предаде репортер на Радио „Фокус” – Варна. Мокри участъци има по крайбрежните зони и по...

/Поглед.инфо/ Украинки започнаха кампания, в която призовават сънародничките си да отказват секс на руснаци в протест срещу анексирането на Крим.

/Поглед.инфо/ Съюзът на БСП и ДПС няма да се пропука

Русия ще канонизира баба Ванга. Вече е в ход кампания за обявяването й за светица. Това съобщиха гости от Санкт Петербург, дошли за...

Президентът на САЩ Барак Обама на срещата за ядрената сигурност в Хага заяви, че присъединяването на Крим към състава на Русия не е...

Русия издирва българите от някогашния екипаж на кораба "Авиатор", спасили моряците от потъналата през 1970 година съветска атомна...

От ВиК-дружеството във Варна съобщиха за Moreto.net, че поради аварии следните райони ще са без вода днес: - част от висока зона на кв. "Виница"...