Интервю на Паола Хюсеин, "24 часа" Слави Ангелов е един от най-известните ни разследващи журналисти. Познава изключително добре...

Всички канали на пристанище "Варна" са затворени за плавателни средства, съобщават от "Пристанищна инфраструктура". Ограничителната мярка за маневри в залива е в сила заради силния вятър, чиито пориви достигат до 14 метра в секунда. /Дарик Варна

Видеозапис на разговор с Румяна Угърчинска в студиото на Велизар Енчев по ТВ СКАТ, 4.03.2014 г. Тема на разговора: Запали ли Крим газова война?

Ани Цолова се появи в ефир с видимо по-големи устни от обикновено. Наблюдателните зрители веднага отчетоха разликата във визията на...

Отборът на Спартак 1918 води на Академик с 1:0 през първото полувреме на мача в Свищов. Варненци откриха резултата в 9-ата минута след показна...

Всички канали на пристанище "Варна" са затворени за плавателни средства, съобщават от "Пристанищна инфраструктура". Ограничителната мярка за маневри в залива е в сила заради силния вятър, чиито пориви достигат до 14 метра в секунда. /Дарик Варна

Млад българин е готов на всичко, за да изпълни мечтата си да покори Еверест. Атанас Скатов е решен да направи това, спазвайки строго...

Полицаят Баладжанов ми каза, че ще му правя свирки. Това разкри в студиото на Нова телевизия Иван Чангов. Петричанинът е известен като...

На вчерашната дата (28/03/2014г.) се навършиха точно 35 (тридесет и пет) години от първата в света голяма ядрена авария, на блок №2, на "мирната" АЕЦ "Три Майл Айланд" (Three Mile Island Nuclear Power Plant).  ...

Гаро Одабашян снимки: авторът Подлезите на бул. "Левски", в по-голямата си част са проходими и поддържани, показа проверка на Petel.bg....

Фондация "Елизабет Костова" организира в Чикаго честване на българска литература в превод. Ще бъдат представени новите романи на Виргиния Захариева 'Nine Rabbits' /'Девет Зайци'/, и на Албена Стамболова 'Everything Happens As It Does' /'Това е, както става'/. Петък, 18 април 2014 г.

Фондация "Елизабет Костова" организира в Чикаго честване на българска литература в превод. Ще бъдат представени новите романи на Виргиния Захариева 'Nine Rabbits' /'Девет Зайци'/, и на Албена Стамболова 'Everything Happens As It Does' /'Това е, както става'/. Петък, 18 април 2014 г.

/Поглед.инфо/ "АБВ отдавна се готви и за участие в парламентарни и местни избори. Не бива да се поставя под съмнение дългосрочният характер на проекта АБВ. Хоризонтът ни не е 25 май,а е далеч напред във времето“, каза на пресконференция в Ловеч Георги Първанов, президент /2002 - 2012/, предаде пресцентърът на АБВ.

Безсмъртен е в неговата обобщаваща бездната на безправието краткост виц от времето на комунизма, в който Нане не искал да повтаря въпроса на Вуте от предишния път на събранието на ТКЗС-то „къде изчезна хляба”, а само искал да знае вече къде е изчезнал Вуте.

Ще ми се да знам къде се намира българската десница в съпротивата срещу съветската окупационна символика в момент, когато червено-кафявият сектор я ухажва повече от когато и да било след като призракът на комунизма замина нейде на почивка, за да се завърне днес с руски паспорт.

Не е новина, че  червеният Станишев завидя на  кафявия си парламентарен съдружник в крепенето на тази власт Сидеров и за пореден път го имитира в търсенето на червено-кафяви симпатии.

Сидеров е руската сонда, която първо се пуска, а след нея следва и подводницата БСП. Така беше с тютюнопушенето, така е с Електроразпределителните дружества като посочен от „Атака” главен западен враг в и на България, така се очертава да бъде все повече и по отношение на умилкването около съветската символика в навечерието на изборите, в които не би трябвало да има нищо съветско- нито символично, нито принципно.

Както вече няколко пъти отбелязвам, „Атака” тази година за първи път извади на показ фанатично просъветската си позиция, като направи нещо, което дори и брандираната като наследница на съветофилството БСП не си позволява: поднесе партиен венец на Монумента на окупационната червена армия в столичния център. Направи го в добре съгласувана с руското посолство акция, призвана да финтира медиите с двудневно изпреварване на 23 февруари, „Ден на защитника на отечеството” в Русия ( и в България, по отношение на цели партии, които признават за свое отечество СССР и наследницата му Русия).

Стратезите от Москва просто са преценили, че тази кафява енергия няма нужда повече да бъде сдържана в ножницата- преклонената българска главица си иска сабята, за да оправдае позата си. На терена загрява резервният отбор„България без цензура” и „Атака” вече може да бъде пусната във фронтална Путинистка офанзива за обиране на русофилската реколта, наторявана с пачки и напоявана със  сълзливи „културни мероприятия” през годините от московските протежета в България.

Апропо, би било честно Русия да наследи и вината за каква ли не. Например за онези повече от 7 милиона избити с глад украинци (а мнозина казват и доста повече, т.е. повече от жертвите на холокоста) през 1929-30 година от миналия век. Би било честно и по „братски” дори Русия да поеме отговорността и за съветското наследство по отношение на зверствата на българските масови убийци, ползвали тук протекцията на окупационната Червена армия. Но къде ти честност там, където има само една имперска надменност, политика на свършените факти и презрение към „подробностите” от историята от страна на една толкова „велика” сила!

Днес в атака е и Станишев. Ходи в Пловдив да наглежда ненагледния на съветофилите „Альоша” и обещава кампания по почистване на съветските паметници в България. Опитва да надцака и „Атака”.

Няма да му е лесно, но да ги оставим да се състезават- явно не можем да им попречим в момента с нищо. В тях е сабята, в тях е и хлябът!

Обаче питам: ако за левия червено-кафяв сектор поклонението пред метастазите на покойния СССР е като слънцето и въздуха за всяко жи(л)аво червено-кафяво същество, то няма ли за десните партии да се очертае поне малко необходимостта да заемат позиция по въпроса за доминиращия в България съветски монументален тормоз, използван така безогледно от червено-кафявия противник за очевидно предизборни цели в момента?

В предизборната реклама на червено-кафявите в България е инвестирано монументално държавни пари в продължение на 45 години. Това прави неравенството в предизборната борба особено несправедливо. Освен ако демократите не се „сетят” да използват тези рекламни чучела на съветския колониализъм за антиреклама с днешна дата, както би било редно. Или ще ми кажат, че са „против конфронтацията” и ще продължават да си смучат палеца на дясната ръка с навлажнен от електорален бой поглед?

За червено-кафявите съветофили поклонението пред съответните тотеми е обединяваща кауза. Но точно толкова легитимно е на това да се противопостави със свои акции, като демонстрации и митинги, проевропейската част от България.

В Столичната община групата на общинарите, избирани със синя бюлетина, явно са усетили смразяващия полъх на пълзящата ресъветизация и за първи път приеха похвална в това отношение обща декларация, в която заявяват, че подкрепят всяка инициатива на гражданската инициатива за демонтиране на съветския паметник от центъра на София.

Прекрасно. Обаче този факт не отменя прискърбната реалност. Пасивното наблюдаване на партийно ниво как троянският кон на Русия си разиграва съветския призрак с „европейска” цел, спомага на Путин да вкара проруски депутати с български документи в новия Европарламент. Тази пасивност на практика позволява на управляващите да поощряват пълзящата реставрация на Путиноподобния капиталистически комунизъм без никаква реална съпротива.

Ще го кажа направо, пък нека ми се обиждат: десните партии се крият зад гърба на шепа граждани от битката, която би трябвало да водят приоритетно с целия си партиен ресурс. Тази криеница е не само грозна, но и неразбираема за собствените им избиратели. Поради което не бива да се чудят, че са натикани в ъгъла от червено-кафявите агресори.

Червено-кафявите залагат на русофилската емоция. Къде отиде проевропейският атлантически плам на десните, някои от които дори се именуват партийно „граждани за европейско развитие”?!

От Бойко Борисов  явно не може да се очаква да се възправи като един (евро)атлант и да понесе на плещите си товара на откритото противопоставяне на Путинизма в България. Това обаче е колкото проблем за България, толкова и шанс за истински демократичните проевропейски партии да заемат нишата, страхливо освободена от него. Хиляди българи очакват това!

Share on Facebook

Загиналият в река "Чая" е Стефан Вълков, шеф на асеновградската фирма "Роза Емайл", която се занимава с производство на печки и кюнци,...

Двайсетина униформени не пускат никой да припари до окървавения мъж на пейката Двайсетина полицаи пазят тялото на мъжа, който се...

Celebrating Bulgarian Literature in Translation Seminary Co-op Bookstore Virginia Zaharieva - Author of the new novel, Nine Rabbits with translator Angela Rodel Albena Stambolova - Author of the new novel, Everything Happens As It Does with translator Olga Nikolova

Според професор Диана Гергова, именно голямата Мумджиларска (Свещарска) могила е споменатата в търновския надпис. Сред над стоте тракийски могили в района тя е най-високата и се вижда от огромни разстояния, а при ясно време, казват, че от нея се наблюдава и Дунав. Проучването на могилата, ръководено от професор Гергова, още не е довършено, но около нея вече се натрупват интересни открития. При разкопките около Свещари за пръв път е констатирано, че гетите издигали могилите си в групи като отражение на най-ярките съзвездия. Едни от тях са Голямото куче, Стрелец и др. Любопитното в случая е, че сред тракийските могили е открита и прабългарска – смятана за Омуртаговата, която е в центъра на съзвездието Орион. Професор Гергова изтъква факта, че прабългарите много често използвали по-древни могили за своите погребения като знак или за комуникация.

На място вече са съпругата и сина на загиналия шофьор Падналият в река Чая джип е собственост на асеновградската фирма "Роза Емайл",...

Мъжът се движил с несъобразена скорост и загубил контрол над тежката машина Мъж от пловдивското село Брестовица загина при катастрофа...

Юношите младша възраст на Черно море побдиха като гост Локомотив с 3:1 в Пловдив в мач от елитна група до 17 години. „Моряците“ поведоха с 3:0...

Недко Петров Земеделските производители Венета Ганчева и Димитричка Стоянова са пуснали жалба в Областна дирекция на МВР-Варна срещу...

Земетресение с магнитуд 5.1 по Рихтер разлюля Лос Анджелис, съобщи Геологическата служба на САЩ, предаде Ekipnews. По-рано силата на труса бе...

Човекът бил открит рано сутринта от случайни минувачи Самоубиец в Пловдив се е прострелял в главата на пейка в градинка на ул. "Михалаки...

Small but Mighty! - an Evening Celebrating Talented Authors from Independent Presses. Daniela Olszewska, Albena Stambolova, Virginia Zaharieva Thursday, April 17th, 2014, 7:00 PM

Орлин Филиповски, Блиц Двойното убийство на двама старци посред бял ден шокира морската столица преди няколко месеца, като и до днес...

Недко Петров Около 30 земеделски производители излязоха на протест пред сградата на Държавен фонд земеделие във Варна днес предобед....

Летни жеги ни очакват през април, а живакът ще удари 29 градуса. Това сочи прогнозата за следващия месец на Националния институт по...

450 ученици от цялата страна участват в 20-ото издание на националния фолклорен конкурс „Диньо Маринов“, който се провежда тези дни във...

/Поглед.инфо/ Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров нарече абсолютно безнадеждни исканията на Запада към Русия да промени позицията си относно присъединяването на Крим.

В Словакия се провежда втори тур на президентските избори. След първия тур словаците ще избират между действащия министър-председател...

23 катастрофи са регистрирани във Варна през последното денонощие, съобщи Радио „Фокус”. В две от катастрофите има и двама пострадали,...

/Поглед.инфо/ САЩ ще активизират дипломатическите си усилия в постсъветското пространство. Помощник-държавният секретар по въпросите на Европа и Азия Виктория Нюланд ще посети в понеделник България.

Западните държави се опитват да заметат ситуацията под килима, обяви външният министър Русия няма никакви намерения и интереси да...

Спасителна акция е предприета днес в района на град Наречен по сигнал, получен на тел. 112. В 8.07 часа е съобщено, че на около 500 метра от града,...

Не претендирам за всеобхватност в наблюдението на факта, но дори да има изключение, той е такъв: българските медии доста единодушно, за да бъде случайно, не „пожелаха” да превърнат в тема факта, че България осъди в ООН руската агресия в Крим заедно с мнозинството държави в света.

Минаха две денонощия, а на българските медии не им е „интересно” да коментират рядкото изключение в българската история от поне 70 години насам, когато страната ни се присъединява към световното обществено мнение с осъдителна позиция на външнополитически акт на Москва, която е по-самотна от всякога в това отношение от времето на болшевишкото братоубийствено клане в началото на миналия век.

Интервенциите на СССР в Унгария, Чехословакия или Афганистан имаха дежурната подкрепа на съветските васали от т.н. световна социалистическа система и гравитиращите около нея афро-азиатско-латиноамерикански режими, експериментиращи отглеждането на екзотични форми на социалистическа диктатура. Тези дежурни помагачи на СССР бяха достатъчно много, за да му гарантират фалшивото самочувстви, че всяко действие на огромната държава може да бъде обяснено като международно приемливо на базата на бройка подкрепящи го държави.

И да добавя: никога САЩ, с които СССР и Русия обичат комплексарски да се се сравняват, съревновават и оправдават в случаите, когато са нагазили в нечистотиите си и не могат да ги представят за китни цветя, не са се радвали на подобен автоматизъм на подкрепата сред своите съюзници. Ако беше обратното Рейгън щеше да се наложи на западноевропейските си партньори през 1982-ра, когато буквално ги молеше да не правят стратегическата грешка да се обвързват с доставките на енергоресурси от империята на злото, за което един ден горко ще съжаляват.

Парадоксално и с обратен знак, но Рейгън се оказа пророк, колкото и Ленин, който се подиграваше на лакомия за суровини бясно развиващ се Запад, че болшевишка Русия е готова да му продаде въжето, на което да бъде обесен.

Примката днес стана видима за Европа, която с изцъклен поглед се бори да се освободи от нея и се пита със задна дата дали не не е било по-правилно вложените гигантски средства в инфраструктурата ( за каквато СССР нямаше нито средства, нито технологии) за пренос на течни енергоресурси от СССР и Русия да бяха употребени за алтернативни източници на снабдяване и производство.

В резултат на това проглеждане под натиска на реалностите старата Европа, подкрепена (почти) изцяло от привлечената от нейното добруване Нова Европа, се обърнаха за помощ към… стария съюзник САЩ, осигурил с могъщия си военен чадър възможността на западните демокрации да харчат по-малко за отбрана десетилетия наред и да постигнат чудесата на високия жизнен стандарт на своите народи. Този висок стандарт всъщност днес е главното оръжие на ЕС  срещу бруталността на руската енергийна хватка, с която Москва се опитва да задържи насила в орбитата си колкото се може повече съседни държави.

Ще цитирам отново един западен външен министър, който в частен разговор ми каза през февруари следното: Ние от ЕС действаме със силата на примера, а Русия- със сила.

Смея да прогнозирам, че силата на примера ще бъде окончателен победител, защото самите руснаци ще пожелаят това. Но това е друга тема.

Въпросът, към който се връщам, е: как е възможно на българските медии да не им направи впечатление изключително редкият случай, при който България се позиционира в групата на държавите, осъждащи силовата политика на Русия?

Ако потърсите коментар по темата в интернет, ще видите невярното твърдение, излъчено по БНР, че нямало изразена позиция от българска страна. Тази лъжа легитимно отлежава в разни сайтове и други медии.

Истината е, че  в ранни зори след гласуването в Общото събрание на ООН в ivo.bg   цитирах говорителя на Министерството на външните работи Ивайло Кашканов, с когото разговарях по телефона. С изричното му съгласие да бъде цитиран от мен написах, че говорителят е обяснил гласуването на България като част от позицията на ЕС.

Не пледирам да съм извършил „журналистически подвиг”. Всяка редакция е могла да вдигне телефона и да се поинтересува от мнението на говорителя, ако не и мнението на на по-високо ниво, недостъпно за един самотен блогър, „въоръжен” единствено с надеждата една държавна институция да му обърне внимание. Фактът, че това масово не се случи и продължава да не се случва, може да означава само едно: че темата се смята за „неудобна” в българското медийно пространство. С или без указания за премълчаване, тук безотказно работи автоцензурата!

И знаете ли кое е най-интересното? Мълчанието е издайническо и потвърждава подозренията доколко властта у нас се чувства неудобно пред Москва. И още нещо: онова унизително пропадане на България в класацията по свобода на словото, регистрирано от „Репортери без граници”, още не е дъното. Пропадането продължава. Това е нещо като самоубийството- ако човек много страстно го желае, ще му се получи все някак.

Share on Facebook

/Поглед.инфо/ Президентът на Беларус Александър Лукашенко заяви, че е готов да бъде посредник за нормализацията на отношенията между Русия и Украйна.

В зала „Пленарна” на община Варна се провежда официалната церемония по награждаването на отборите-финалисти в националния видео...

До 3 месеца минималната заплата в целия Европейски съюз може да стане 450 евро. Това заяви еврокомисарят по заетостта и социалните въпроси...

/Поглед.инфо/ Причината за вялото възстановяване на световната икономика е всеобщата неувереност в своите собствени сили и бъдещето. Хората са прекалено уплашени от разговорите за кризата и не инвестират в нови проекти. Единственият начин да се разкъса този затворен кръг е да ги накараме отново да повярват в своето бъдеще.

/Поглед.инфо/ Кризата в Украйна бе тема на телефонен разговор между руския президент Владимир Путин и американския му колега Барак Обама.

Поради авария без вода днес ще са абонатите в района под базар Левски, съобщават от ВиК. Аварията се очаква да бъде отстранена около обяд, а водоподаването възстановено до 14 часа, обещават от водоснабдителното дружество.

Днес, 29 март е денят за Международния Rueda de Casino мулти-флаш моб, който ще бъде отбелязан по целия свят.  България се включва с флашмоб в...

През 2014 година се навършват 40 години от създаването на Кубчето на Рубик. Играчката се смята за най-продаваната в света с продадени над 350...

/Поглед.инфо/ Тази нощ местим часовниците с час напред. България ще премине към лятното часово време в 3.00 ч. местно време на 30 март, съобщиха от Българския институт по метрология.

Лепенка, която се поставя върху магнитната лента на банковата карта, предпазва от източване на пари чрез т.нар. скиминг. Защитният стикер...

/Поглед.инфо/ Много по-умен съм от Обама, той да не ми дава съвети, отсече водещият

Пламен Асенов
26. 03. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук: http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=78

Един длъгнест, несръчен и леко хаотичен в поведението си човек, един любител на силните цигари, истинската бира и точния изказ, на име Ерик Артър Блеър, мина през живота само за 47 години, но ни остави книги, които безкрайно ще мъчат и утешават съвестта на човечеството. Познаваме го като Джордж Оруел, а, когато го четем, никога не сме сигурни дали годината 1984 вече ни е подминала или все още предстои.

1984, Аудиокнига

Превод: „Беше ясен, студен ден през април. Часовниците биеха 13. Уинстън Смит, с глава между раменете, за да се скрие от адския вятър, се шмугна бързо през стъклените врати на кооперация „Победа”. Но не така бързо, че да попречи на вихрушка прахоляк да нахлуе заедно с него.”

Така започва знаменитият роман на Джордж Оруел „1984”. Преведох пасажа възможно най-близо до оригинала, за да усетите истинската словесна динамика, суровата сила на текста, която в стандартния превод се губи. Той е твърде описателен, а Оруел, както споменах, е маниак на точния изказ. Но важното е друго – че в момента Уинстън Смит бавно се качва по стълбите към апартамента на седмия етаж и на всяка площадка вижда плакат с огромното лице на 45-годишен мъж с гъсти черни мустаци и сурови красиви черти. Портретът е нарисуван така, че очите те следват, когато се движиш.

1984, Аудиокнига

Макар мнозина да смятат, че това е онзи Биг брадър, познат ни от телевизията, това не е онзи Биг брадър. Това е реалният Биг брадър, който не само те гледа, а и те вижда. Онзи, от когото зависи не просто светлото ти бъдеще на тъпа плеймейтка или цицореста фолкпевачка, а целият ти жалък живот. Без лиготии, без компромиси – или обичаш Големия брат и живееш, или не го обичаш и не живееш. Още по-страшно – понякога го обичаш, а не живееш. Това се случва, ако той прецени, че любовта ти не е достатъчна. Или ако задаваш въпроси. Ако помогнеш на някого. Ако ти помогнат на теб. Ако си представиш, че си човек. Изобщо, случва се винаги, когато Големият брат прецени. А той винаги, рано или късно, преценява – и тогава поемаш към прочутия апартамент 101, където се реализират най-големите ти кошмари.

Куинсрайх, Операция „Мисловно престъпление”

Чухте го, героят от албума „Операция Мисловно престъпление” на групата „Куинсрайх” вече е попаднал в апартамент 101. Не помни нищо, освен как прави нещата, които са му казали да прави, са му казали, са му казали, казали…..Е, какво пък чак толкова могат да ти внушат – ще попита някой. Ами лесно е – „Войната е мир”, „Свободата е робство”, „Невежеството е сила”, „Който контролира миналото, контролира бъдещето, който контролира настоящето, контролира миналото”. Повярваш ли само в едно, печелиш голямата победа – победата да победиш себе си и да заобичаш само Големия брат.

Радиотеатър по 1984

Не се смейте, точно в това живяхме по времето на социализма. Или, както го наричаха – развитото социалистическо общество. То, според тогавашния наш Голям брат, беше последен етап на обществено развитие, преди да се премине към най-висшия стадий – комунизма. В това живяхме и неслучайно книгите на Оруел бяха забранени. За радост, само пет години след 1984-та, българският Биг брадър, известен още като Тато или Тодор Живков, най-после призна официално, че социализмът е едно недоносче:

Реч на Тодор Живков от ноември 1989 – Социализмът е едно недоносче

Няма да обяснявам повече за прелестите на социализъма, нито ще навлизам по-дълбоко в „1984” – прочетете си я сами. Важно е, защото е сред най-значимите книги на ХХ век. Но не мога да пропусна друга важна посока от живота и мисълта на Оруел – неговият личен „социализъм”. Неслучайно думата е в кавички, защото той е резултат, първо, от редица житейски обстоятелства и нагласи в характера на Оруел. Семейството му е от аристократично, но твърде обедняло – дотам, че Джордж учи първо в манастирско училище при урсулинките, а в колежа е приет със специална стипендия и на половин такса. Съучениците му се отнасят високомерно към бедняка и после, като журналист, това вероятно кара Оруел да изследва пряко живота на бедните и бездомните. Сега пък се сблъсква с обратната дискриминация – бедните и бездомните, макар да контактуват с него и да ползват помощта му, го смятат за чужд. Така или иначе, оказва се, че интересът на Оруел към живота на низшите класи намира възможност за реализация само в левия печат. Постепенно контактите му там се разширяват, професионалното му развитие, пък и елементарните житейски потребности като покрив и храна, все повече зависят от поръчките на леви вестници и издателства. Ето как стават понякога нещата. Второто за отбелязване е, че говорим за „социализъм” в неговия английски вариант – лейбъризма. Да, по британските стандарти лейбъристите може да са леви, но тук те биха се наредили доста в дясно от центъра. Ще припомня две имена – Тони Блеър и Гордън Браун, последните премиери-лейбъристи от 1997 до 2010 година, те не са леви дори наполовина колкото Станишев и Първанов, нали? Друга особеност на оруеловия „социализъм” е твърдата позиция против неговия съветски вариант. Това отношение е напълно затвърдено след участието му в Испанската гражданска война. Той попада в Барселона и се свързва с ПОУМ, Работническата партия на обединените марксисти, една от трите главни формации в подкрепа на Републиката. Пряко подкрепяната от Сталин ИКП обаче не толкова се бие срещу Франко, колкото води вътрешни битки за власт, при които атакува и ПОУМ. Оруел е отвратен от манипулациите и лъжите, от цялостното поведение и действия на комунистите. Те пък за малко да го осъдят на смърт по измислени обвинения. Добре, че навреме успява да се измъкне и се връща в Англия, за да каже истината в „Почит към Каталуния”, една книга, която не се приема добре сред просталинистките леви интелектуалци на епохата. Следваща особеност на оруеловия социализъм е, че писателят постепенно променя позициите си. Човек със силна индивидуалност, отначало той е с по-анархистични виждания и постепенно върви все по-надясно, за да се стигне до мнението на повечето биографи – че в наши дни Оруел би се наредил сред консерваторите. Така или иначе, ясно е, че той е голям чешит дори по отношение на политическите си позиции, какво остава в личния си живот. Впрочем, нека го чуем какво казва сам за себе си в едно интервю за ВВС:

ВВС, Оруел, интервю

Превод: Аз обичам английската кухня, английската бира, френското червено вино, испанското червено вино, индийския чай, силния тютюн, светлината на свещи и удобните столове. И мразя големите градове, шума, колите, радиото, консервираната храна и централното отопление.

Да, Оруел харесва силния тютюн и пуши много. Харесва английската храна, защото не е претенциозен в това отношение. За бирата обаче е безкомпромисен – твърди, че сериозните хора пият само гъстия, силен, кремав ейл, а светло пиво е за несериозните. В есето си „Луна под водата”, Оруел специално отбелязва, че в най-готиния пъб бирата трябва да се сервира в калаени халби. Любовта към силния индийски чай пък му е останала от ранните младежки години, част от които прекарва като имперски полицай в Бирма – щастливо време, както си спомнят негови колеги, време, в което той отблизо и подробно изучава източните религии и източните красавици. Да, известно е, че Джордж Оруел си пада много по жените, но има задръжки заради своята външност – смята, че е неугледен и жените не го харесват, макар животът му да е пълен с доказателства за обратното. Например случва се той да поддържа връзки с две жени едновременно – една в градчето Саутуолд, където живее около пет години, и друга в Лондон, където ходи често по писателски и журналистически дела. Още по-интересен е епизодът от един санаториум, където той се лекува – една приятелка на жена му идва да го навести, Оруел я кани на разходка в парка и, както е описана цялата работа – „кой знае как, просто след един поглед, се стигна до заемане на неприлични пози”.
Е, в краткия си живот, прекъснат на 47 от туберкулозата, Джордж Оруел преживява много прилични и неприлични неща, но за истински неприлично той самият смята само едно – лъжата, заблудата, манипулацията, желанието да се скрие истината от хората, нежеланието да се каже истината на хората…..Схванахте, нали. А единственото спасение срещу лъжата Оруел вижда в мисленето на истината. В писането на истината. В казването на истината пред целия свят. Защото знае, че иначе годината 1984-та ще се залости завинаги в живота ни.

Куинсрайх, Говори