Ден като днешния, когато всички обръщаме погледа си към дълбоките ценности и постиженията на България, ме кара да се надявам, че и...

Терористите в Донецк изискват от евреите по $ 50 под заплахата от експулсиране. За това предупреждават разлепени листовки със знамето на Руската федерация на 15 април вечерта,  близо до синагогата в Донецк. Източник:"Новости Донбасса".

The post Руските терористи в Донецк искат по 50$ от евреин в града, в противен случай ще ги изселват appeared first on ExtremeCentrePoint.

Европейската комисия публикува четвъртия годишен доклад относно прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз.

Според Комисията значението и важността на Хартата  нарастват: Съдът на Европейския съюз все по-често прилага Хартата в решенията си, а националните съдии осъзнават все по-добре въздействието на Хартата и търсят насоки от Съда на Европейския съюз.

В прессъобщението изрично се посочва решението по делото Åkerberg Fransson – заслужава си да бъде посочено – според което:

На следващо място, що се отнася до последиците, които националният съд трябва да изведе при противоречие между разпоредби от вътрешното му право и гарантирани от Хартата права, съгласно постоянната съдебна практика националният съд, натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на нормите на правото на Съюза, е длъжен да гарантира пълното действие на тези норми, като при необходимост сам вземе решение да не приложи национална разпоредба, която им противоречи, дори тя да е приета впоследствие, без да е необходимо да изисква или да изчаква премахването на тази разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.

• COM(2014) 224 final: Доклад за прилагане на Хартата 2013(96 kB)
• SWD(2014) 141 final part 1/2: Работен документ 1(2 MB)
• SWD(2014) 141 final part 2/2: Работен документ   2(2 MB)
• SWD(2014) 142 final: Доклад за равенството между половете 2013(874 kB)

Европейската комисия публикува четвъртия годишен доклад относно прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз.

Според Комисията значението и важността на Хартата  нарастват: Съдът на Европейския съюз все по-често прилага Хартата в решенията си, а националните съдии осъзнават все по-добре въздействието на Хартата и търсят насоки от Съда на Европейския съюз.

В прессъобщението изрично се посочва решението по делото Åkerberg Fransson – заслужава си да бъде посочено – според което:

На следващо място, що се отнася до последиците, които националният съд трябва да изведе при противоречие между разпоредби от вътрешното му право и гарантирани от Хартата права, съгласно постоянната съдебна практика националният съд, натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на нормите на правото на Съюза, е длъжен да гарантира пълното действие на тези норми, като при необходимост сам вземе решение да не приложи национална разпоредба, която им противоречи, дори тя да е приета впоследствие, без да е необходимо да изисква или да изчаква премахването на тази разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.

• COM(2014) 224 final: Доклад за прилагане на Хартата 2013(96 kB)
• SWD(2014) 141 final part 1/2: Работен документ 1(2 MB)
• SWD(2014) 141 final part 2/2: Работен документ   2(2 MB)
• SWD(2014) 142 final: Доклад за равенството между половете 2013(874 kB)

Попадали сме на какви ли не забележки в бележниците. Част от тях хумористични, други нетърпящи възражение, а някои (като тази от снимката)...

bnews.bg Скандална практика излезе на светло през последните часове. След като в понеделник за първи път ЦИК даде възможност на сайта й да...

Гаро Одабашян Куриозна катастрофа с тежки материални щети като по чудо се размина без жертви. Колата марка "Форд", без шофьор в нея, се...

КОМЕНТАР: Европа, действай сега!

Кола се е врязала в телефонните кабини на спирката до Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", видя репортер на "Петел". След...

Кола се е врязала в телефонните кабини на спирката до Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", видя репортер на "Петел". След...

В началото на месец май ценителите на литературата и поезията, музиката и културата, както и цялата активна българска общност в Чикаго, ще имат възможност да чуят и се запознаят с Ивайло Диманов. Известният български журналист, писател и бард, автор на 8 книги с поезия, разкази, театрална критика, ще гостува от 6 до 13 май в града ни, по случай предстоящите чествания на големите майски български празници.

5-метрова инсталация ще украси пристанището във Варна за регатата "Тол Шипс". Произведението е избрано след конкурс и е в подкрепа на...

Самопровъзгласилата се за сексоложка Наталия Кобилкина отново взриви Фейсбук, но за първи път не със сексуалните си фантазии. Тя обяви,...

Допълнителни автобуси за Великден осигурява "Градски транспорт", информираха от общината. В нощта на Великден по линиите на номера 22, 14 и 17...

Все още не е ясно как ще се осъществява достъпът до училищните сгради на 24 май. Това стана ясно на съвещание на директорите на общинските...

Не говорим за “лайкване, чекване и шерване”, а за неща, които правите във физическото присъствие на тези, с които сте, примерно – игра на кърлинг или свирене на фагот. Ние, да кажем, много обичаме заедно да организираме форуми като Форум Заедно.

1. Да хапваме

Художник: Алберто Удерзо

Въпреки че това тук не е класация, нямаше как да не започнем с основното. Едва ли някой ще отрече, че да се събереш с приятели или роднини на вечеря е едно от най-топлите явления на планетата. Ако преди това си сготвим заедно, а след това вуйчото, който си мисли, че може да свири и да пее, се окаже изморен и си легне, ще сме на крачка от пълната хармония.

2. Да пийваме

Хип, хип, ура!
Художник: П. С. Кройер

Нарочно го разделяме от предната точка, понеже пийването, което върви с хапването, е съвсем различно от „абе, я да се съберем да си пийнем както трябва“. Отговор на въпроса „Kак трябва?“ все още не е даден, въпреки многобройните опити и изследвания в областта, включително и от страна на част от нашия екип. Факт е обаче, че пийването е нещо като космически медиатор, както и основен принцип на заедността.

3. Да отидем на палатка

Плажът в Данар.
Художник: Кларенс Ганьон

Една форма на съвместно преживяване, която носи в себе си допълнителен заряд спрямо горните две. Най-малкото защото обикновено ги включва в себе си. Къмпингуването предполага един малко по-дълъг прериод, в който общуването минава на едно ново ниво, а хората се сближават и сплотяват (особено късно вечер в палатката).

4. Да гледаме звездите

Звездна нощ.
Художник: Винсент Ван Гог

Тази и следващата точки са един вид подточки на предишната, тъй като по време на диво къмпингуване сме лишени от някои достижения на цивилизацията, като телевизия и компютър. Ето защо сме принудени да се справяме с подръчни средства – звезди, луна. Препоръчително е гледането на въпросните космически обекти да се съчетава с държане на нечии ръце.

5. Да запалим огън

Упа Упа
Художник: Пол Гоген

По време на пикник или диво къмпингуване огънят има мултифункционална употреба – на него се готви, служи за осветление вечерта, ползва се за гледане (особено в облачна нощ, виж точка 4), както и за побутване с пръчка при неловките паузи. Огънят държи насекомите надалеч, но за сметка на това има вълшебна притегателна сила за хората. Искате ли да съберете всички присъстващи, просто запалете огън.

6. Да гледаме филми

TV Buddha
Художник: Nam June Paik

В идеалния вариант – да гледаме един и същи филм.

7. Да пием кафе

Нощни птици.
Художник: Едуърд Хопър

Според много теоретици кафето е причината една голяма част от хората да се събуждат всяка сутрин, но това не значи, че непременно сте с някого в този случай. Вярно е, че сутрешното кафе може да бъде и самотно занимание, обаче всички знаем какво значи да седнеш с приятелка на кафе и да си побъбриш 7-8 часа.

8. Да си държим ръцете

Художник: Антонис ван Дайк

Това вече го споменахме като съпътстващ елемент, но тук го извеждаме в носител. Държането на ръце (или други прилежащи крайници) е важно за пълноценното общуване и задължителен фактор за здравото съвместно съществуване. Може да се практикува навсякъде (специално ръцете, нали), а съпроводено с леко премрежен, впит в очите на другия поглед има чудотворно въздействие и разрешава почти мигновено всякакви житейски недоразумения.

9. Да се гушкаме

Художник: Густав Климт

Нещо като подобрена версия на държането на ръце. Забележка: Ако не желаете да сте заедно с някого, в никакъв случай не го гушкайте. Гушкането е върховната форма на заедност и нерядко около девет месеца след него се налага да гушкате и още някого.

10. Да отидем на Форум Заедно

По тази точка очаквайте скоро (във вторник) по-обстоен преглед, но засега ви казваме, че ще има изключителни разказвачи, както и музика, песни (и то не от нечий вуйчо, който си мисли че ги умее), хапване и пийване, накратко – една голяма част от изброеното до тук. Позволено е и държането на ръце, както и гушкането в по-безобидните му варианти.е

—

Форум Заедно е на 27 април.
gorichka.bg/zedno
Идвайте!

Май ще е песен за учениците. Въпреки че нямат официална ваканция, те ще почиват цели 15 дни (виж календарчето). Учебните дни са с един повече...

Децата, които са подложени на присмех и тормоз в училище, заради смешните си имена са хиляди. 900 момчета носят името Онур, стотина девойки и...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/19397-de-profundis-za-egipetskiya-kartof-poveche-pomalko-nato-v-balgariya-i-ruskiya-kurshum-deto-ni-go-leyat.html

Само за последните няколко дни преживях толкова много и толкова големи изненади в живота си, че се уплаших да не превъртя, та ходих на врачка да ми лее куршум.
Първо, уплаших се за селското ни стопанство, защото от пазара купих пресни египетски картофи – при това на конкурентни цени и с доста по-добро от българските картофи качество.
Египетски картоф! Представяте ли си?
Донякъде, макар и не докрай, мога да разбера присъствието тук на френски, немски, полски или австрийски картофи, на чиито фон нашите, с дебели кори, с дефекти, заради които се изхвърля половината и с вкус на пръст, независимо вариш ли го, печеш ли го, изглеждат като циганско кюмбе пред космически кораб.
Но не, говоря за истински египетски продукт.
Мъртвите фараони в безводната пустиня вадят реколта, каквато нашите живи фараони в благословената българска земя не могат и да сънуват. Тъмните фелахи, уж изтерзани от дългогодишната мека диктатура и жертвената арабска пролет, дето имат само една зелена ивица край Нил, бият по картоф нашите голе-е-е-ми майстори, чиито деди само преди век учеха Виена, Прага и Будапеща на градинарския занаят и чиято продукция сега ЕС дотира.
Тази драматична кончина на българското селско стопанство е резултат от два основни фактора. Единият е опустошителният комунистически режим, който за 45 години се погрижи да остави само изпепелена земя и изпепелени души зад себе си, включително да принуди хората да забравят как се правят истинските неща като картофи. Като фасул и чесън. Като домати и градинарство изобщо. Другият фактор е нелепата псевдо-пазарна среда, изградена тук от същите български комунисти и техните отрочета след промените през 89-та. Тя пък упорито пречи на възстановяването на тези умения, защото на комунистите така им е изгодно.
И за това не е виновно СДС-то, което насила ни върна земята и ни зароби да си я работим, щем не щем. О, не! Обратно – въпреки връщането на земята, от което България трябваше да цъфне като истинска градина, съзнателно поддържаната от комунистите и техните бандити псевдо-пазарна среда, е нещото, което реално пречи.
В комбинация, разбира се, с ширещата се простотия сред българското земеделско народонаселение, липсата на образование и свястна мисъл, неспособността да учиш от чуждия опит, нежеланието да се занимаваш с нещо, когато можеш да не се занимаваш с нищо и много други такива прелести.
Вторият ми сериозен уплах дойде от едно безцеремонно изказване на бившия ни любим президент Георги Първанов: „България повече няма нужда от НАТО”.
А сега, де! В контекста на развитията по темата, забележете промяната на словореда. Първо президентът Плевнелиев заяви, че имаме нужда от „повече НАТО”. После лидерът на БСП Станишев отрече – „България няма нужда от повече НАТО”. А сега пък Първанов твърди, че ние изобщо „повече нямаме нужда от НАТО”. Преведено от комунистически български, това означава – НАТО да си ходи. И, както се разбира – да си ходи, защото се осмелява да засегне свещените интереси на Русия в България. Не за нещо друго.
Поредното обръщане на Първанов като фурнаджийска лопата по темата НАТО не е изненада за никого. И не е изненада, че позицията му за войната, която Кремъл пали на 300 километра от България, напълно съвпада с тази на национал-социалиста и волен русофил Сидеров. То отдавна е известно, че конците и на едната, и на другата кукла, са закачени пряко за мустаките на посланик Исаков и се управляват чрез тяхното помръдване.
Чудя се обаче друго – как така АБВ още с появата си на българския политически пазар, се оказа в ролята на египетски картоф, който изведнъж доби 7-8 процента от него, тоест, за сметка на кого достигна онази електорална подкрепа, която има. Защото преди това социолозите даваха на БСП и ГЕРБ около 20 процента, обикновено с процент-два разлика в полза на едните или другите, в зависимост от това кой плаща. Същото дават и сега обаче, което означава, че Първанов и АВБ най-вероятно са влезли в коалиция с Всевишния, а той пък отнякъде е измислил специално за тях някакви проценти, които хем са реални, хем са над сто. Иначе няма как да си обясним цялата работа.
Известно е, че единственото място, откъдето АБВ може да откъсне толкова значим електорален залък, е БСП. Неслучайно атаките на Първанов и неговата шайка постоянно са насочени против Станишев и неговата шайка. Основна, разбира се, е критиката, че Станишев не иска да се определи ясно спрямо Русия, като каже, че България няма да подкрепи никакви европейски санкции срещу братята руснаци, каквито и магарии да правят те.
Да, наистина, от онзи ден Първанов вече е и срещу правителството на Орешарски, но не защото то е вредно за страната изобщо, а защото с изявлението на Ангел Найденов, че руснаците извършват „провокации” по българската черноморска граница, сме се били превърнали в страна-ястреб.
По същество обаче това е пак атака, насочена срещу Станишев, тя цели да откъсне само и единствено част от електората на БСП. Та кой ли друг трезво мислещ, пък и пияно мислещ българин, ще се поблазни от налудничавото желание на Първанов да ни отдалечи от цивилизования свят и да ни вкара отново в мрачната Евразия, откъдето с такъв зор опитваме да се измъкнем.
Защо тогава електоратът на БСП не намалява рязко, докато електоратът на другото БСП, прикрито като АБВ, рязко се увеличава?
Не знам защо – и това ме плаши.
Виж, бившето величество и бивш премиер Сакскобургготски, след всички тъпотии, които сътвори за страната си, вече нищо не го плаши – дори идеята да дава още и още тъпи политически рецепти. Ама щом родолюбието му изисква от него да бъде на собствената си висота…..Онзи ден горкият пак се раздрънка пред медиите и каза, че добрата българската политическа позиция относно събитията в Крим е „да се поогледаме”.
Очевидно тоя вече напълно се чална и откровено се държи като Тато, който по време на тъй наречената „перестройка” в Съветския съюз, съветваше „да се поснишим, за да отмине бурята”.
Препоръката „да се поогледаме” в случая работи точно толкова добре в полза на България, колкото комунизмът в земеделието, тоест, това е пряк път към затрупването на българския картофен пазар с египетски картофи. Или на Варна с руски парашутисти, все едно.
Чудя се само защо типове като Първанов и Сакскобургготски, в добавка и Сидеров, естествено, все още не са следствени за съглашателството им с Русия, което е в очевидна вреда на българските национални интереси. Някой ще каже, че те са политици, а в демократичното общество не може да се преследват хора за техните политически убеждения. Не, това тяхното не е въпрос на убеждение, на политическа предпазливост или изобщо на политическа позиция. Не е дори и разбираема човешка грешка. Тук говорим за съществуването на съвършено друг тип техни отношения с Москва, които дори най-либералното от демократичните общества би трябвало да разследва. Защото противното означава, че демокрацията няма имунитет и не може да се защитава от злото в себе си.
А с тези наши герои всичко е сравнително просто и само се правим, че не знаем откъде да подхванем работата – подхваща се от „големите руски енергийни проекти” и руското посолство, след което се разплита цялата верига от мръсни маймуни, накачени на руския клон, чрез който едновременно се обира българския данъкоплатец и се заплашва суверенитета и европейското бъдеще на България.
Междувременно, докато пиша всичко това за тукашните пазарно-политически магии, украинската информационна агенция УНИАН, като се позовава на източник от специалните служби, съобщава, че лидерът на проруските сепаратисти в Славянск се казва Игор Стрелков и е офицер от Главното разузнавателно управление на руската армия. Сещате ли се – това е прочутото по комунистическо време със своята безогледна безпощадност ГРУ. Тоест, в момента ГРУ работи пряко за по-доброто бъдеще на Украйна, а КГБ в лицето на Путин, наблюдава отгоре и координира.
Това пък са магиите на Путин, който е много хитър. Известно е че той, въпреки ужасното качество на руските картофи, дори не позволява да се вкарат там египетски, та да не свикват руснаците на хубаво. От опит той знае, че с хубавото лесно се свиква, но едно хубаво никога не е достатъчно – скоро ще поискат и истинска демокрация, а не привидна, каквато от сърце им се предлага.
Напоследък обаче наистина се плаша от факта, че все повече хора се връзват на руската пропаганда, която работи масирано и настойчиво, почти като по времето на комунизма. Разликата е, че тогава облъчваше само нас, нещастниците зад Желязната завеса, а сега облъчва целия свят. Щедро раздава акъл, кипри се с измислени от самата нея принципи, които нарича демократични, ругае и заплашва, ако някой дори само си помисли, че Кремъл не е безгрешен, а всички останали – оцапани до ушите.
Е, да, смешно звучи точно Русия да учи когото и да било на демокрация, но ето, че го прави. А мен пък ме е страх, не ми е смешно.
И като отидох вчера да ми леят куршум по този повод, познайте – оказа се, че и куршума, дето ми го изляха, и той руски.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Между 25 - 28% от децата в предучилищна възраст във Варна са с комуникативните нарушения. Това каза в интервю за Радио „Фокус” – Варна...

Тежка катастрофа е станала преди минути по пътя за Златни пясъци. Репортер на петел пътува към мястото на произшествието. Очаквайте подробности! *Снимката е илюстративна

Тринадесет годишен се оказа екзекуторът на домашно куче от видинското село Неговановци. В понеделник местен жител се оплакал в...

Скандалът с очевидната злоупотреба с лични данни няма да доведе до наказания за партиите, които са се опитали с измама да се регистрират за евроизборите на 25 май. Грандиозната измама с ЕГН-та на българи бе засечена заради възможността, дадена в новия Изборен кодекс, гласоподавателите да проверят на сайта на ЦИК дали не са попаднали без свое знание в подписките на политически партии, коалиции и инициативни комитети. Още в понеделник социалните мрежи бяха залети от възмущение на граждани, а вчера започнаха да се подават и официални жалби в ЦИК, прокуратурата и Комисията за защита на личните данни.

Голямото семейство на KidsMall не спира да се разширява всеки ден и днес се радваме да ви съобщим, че то се увеличи с още един член. Вече можете...

Кера Ташева е дългогодишен директор на ОУ „Свети Кирил и Методий“ в Чешнигирово. Никога досега не е имало оплакване от нея. Тя работеше...

Програма на черковните богослужения в БПЦ "Св. Иван Рилски Чудотворец" от Велики Четвъртък до Възкресение Христово.

Пролетен вирус, който атакува очите и предизвиква конюнктивит, върлува в момента в страната. Специалистите наричат вируса парагрипен. За...

Веселин Златков Варненските общински съветници приеха ново решение за възнаграждението си, като на практика го намалиха с около 100 лева...

Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) запорира имущество на стойност 1 840 650 лв. на кмета на Несебър Николай...

88-годишен мъж от русенското село Пиргово е измамен по телефона със сумата от 5000 лева, съобщиха от пресцентъра на ОД на МВР-Русе. Вчера,...

Пролетен вирус, който атакува очите и предизвиква конюнктивит, върлува в момента в страната. Специалистите наричат вируса парагрипен. За...

Девет неправителствени организации поискаха промяна в правилата за избор на председател на ВКС и гаранции за участието на съдийска общност в подбора

Кабинетът обещава по-ефективно обсъждане на новите закони

Жозеф Дол: Мониторинговите механизми на ЕС за Румъния и България ще продължат

Какво да направите, ако откриете името си в партийна подписка

Текстове в ЗЕС нарушават правата на хората и са противоконституционни

Уважаеми членове, симпатизанти и радетели за съхраняване на българската ортодоксална традиция, новото Църковно настоятелство се обръща към Вас с цел ускоряване на постигането на целта на нашата организация - изграждане на черква с училище и културен център в Тампа Бей, Флорида. Отчитайки, че основните трудности по организирането и изпълнението на мероприятията по съхранението на българския дух и християнската ортодоксална традиция е свързано с липсата на конкретно, наше място, което да бъде дом за всички нас, и бавния ръст на постъпленията на средства за закупуване на терен за изграждане на черква с училище и културен център в Тампа Бей, се обръщаме към всички Вас с конкретна молба:

Между 4 и 5% е очакваният ръст на туристите през това лято във Варна и региона. Това заяви за Радио „Фокус” – Варна доц. Стоян Маринов, член...

Нарежете на хапки 3/4 кг крехко свинско месо, запържете го с 1/2 чаша олио и го извадете в чиния. В мазнината запържете 4-5 ситно нарязани...

В социалните мрежи мълниеносно се разпространява видеоклип, който показва отговорното и достойно поведение на един рокер, който в...

Намереният преди два дни труп на мъж в местността Купена край Пещера е на мъж на видима възраст между 65 -70 години, християнин. Това съобщи...

Марули, пълни с листни въшки, са наводнили сергиите на пазара и магазините, съобщава в. "Всеки ден". Стотици недоволни клиенти са се...

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов ще валидира пощенска марка посветена на 30...

Строителен работник е загинал при изкопни дейности в добруджанския град Тервел. Трагичният инцидент е станал вчера следобед, съобщи...

Основните хранителни продукти за Великден са с до 7-8% по-евтини в сравнение с миналата година. Това заяви за Фокус Едуард Стойчев,...

Щастието като право: Избрано от втория конкурс на БХК за правозащитно есе

Нямам абсолютно никакъв интерес да продължавам да се „заяждам” с (влиятелни) медии, още повече, че те (не)
ми отговарят с обичайната порция презрително премълчаване на моите т.н. заяждания. Още повече, че предстои да търся медиен прозорец, през който да извикам на читателите си, че готвя или вече съм издал новата си книга – втората част на „Течна дружба” и вероятно (отново) ще се натъкна на цензура не само по заповед отгоре, но и от сърце. Заради „заяжданията” ми. Не стига, че съм извън борда, но и със „заяжданията” си уреждам омразата на колеги, ядосани лично от мен, изпълнени с решимост да не ми дават думата дори по повод на книгите ми, които са основния ми постоянен източник на доходи…

Прозвуча ли вече като оплакване? При това навръх рождения ми ден?

Няма как да залича подобно впечатление-въпрос на интерпретация и въображение.

Истината обаче не ми дава мира. А тя е, че медиите ( пак обобщавам и повтарям- няма да посочвам изключенията, за да не давам поводи да бъда упрекван, че заставам в позата на „единица мярка”) са отговорни с безотговорното си поведение за „състоянието на положението”, от което самите те обичат да се оплакват и дори да нападат с претенцията да критикуват, оправят, коригират и т.н.

Защото каква е разлика между магистрат, депутат или медиен събрат, който не си върши работата?

Работата на медията, извинявам се за дидактичното ( на пръв поглед) опростяване, е… да бъде медия. И нищо друго. За съжаление у нас дори сериозните като профил медии се изживяват като преки участници в управлението на страната дори и когато „го играят” опозиция.

Стар и болезнен (за мен защото става дума за съмишленици, а не за врагове) е примерът със спряното разследване на в „Капитал”, единствената медия, която дръзна през октомври 2006 г. да разследва по горещите следи (старателно замитани вече осма година) дали президентът Първанов наистина е получил подарък от своя спонсор Петър Манджуков под формата на два мезонета в луксозен софийски квартал. За по-малко от три дни редакцията беше събрала доказателства и дори авторът Иван Михалев ( мисля, че отдавна е тайна успехът на неуспялото му разследване) ми се обади  с въпрос дали имам да добавя нещо, защото на следващия ден редакцията излиза с доказателствата за наистина получени от Първанови мезонети.

На зададения от моя милост на 8 октомври 2006 г. в предаването „В десетката” от екрана на БТВ въпрос дали има такава афера, сериозният седмичник „Капитал” беше отговорил с „да”. Но в последния момент се оказа, че разследването не може да бъде публикувано ( под претекст, че един от свидетелите се е отказал и няма да потвърди думите си).

Свидетел може и да се отказал, но истината , която е известна на мнозина, е че  Капитал” се отказва най-малкото по „целесъобразност”, ако не и заради пряк натиск от страна на президентската администрация, научила за бомбата. Защото е било преценено, че изобличаването на Първанов като корумпиран точно в периода преди втория тур на президентските избори можело да направи президент от конкурента му на балотажа Волен Сидеров. После пък със задна дата вече ще е късно да се рови- пък и Първанов беше могъщ и опасен. Беше в зенита си…

Гледам безпомощно в неделното сутрешно публицистично предаване на БТВ, което тече в същия часови пояс както някога „В десетката”, триумфалното дефилиране на бизнесмена Петър Манджуков, обгрижван с всички мислими и немислими комплименти към събеседник, който е склонил да уважи домакините. И нито един въпрос за онази афера!

Дарик радио, друга сериозна медия ( изобщо не иронизирам) на 11 април (не) излъчи част от интервюто с руския посланик Юрий Исаков, в която той напада вербално бълтгарския президент Росен Плевнелиев. Радиото, така да се каже, удовлетворява молбата на руския посланик, да лиши слушателите от неговите откровения.

Пиша за това вече четвърти път и много добре знам, че няма да ми отговорят, нито ще излъчат липсващата част от интервюто защото е задействан механизмът на взаимната вина като при корупционна сделка. И двете страни са укорими. Няма да си признаят без доказателства. Като източник на увисналата във вакуума на медийната солидарност между гарваните, които не искат да си вадят очите ( и кирливите ризи), попадам отново в капана на невъзможността да си посоча източника, защото бих го подложил на опасност. С глупавото си чувство за (професионална ) чест предпочитам да се окажа ( за пореден път) в ролята на заядливия тъпанар, който говори недоказани неща и то по адрес на влиятелни медии, отколкото да предам източниците си.

И това ли ви звучи като самосъжаление? Ваша работа…

Наскоро имах възможността да се убедя, че лицемерието на медийната гилдия може да блика и в особено големи количества под формата на …цигарен дим.

Какво ли не се изписа, изговори и показа по телевизиите за вредата от тютюнопушенето на публични места. И не само това- важното е, че става дума за закон и за неговото спазване.

На празненство на БНТ, на което бях поканен ( явно по някакво недоразумение), на което гъмжеше от познати на цяла България звезди страстни пушачи „уредиха” да се пуши в нарушение на закона и десетки празнуващи мигновено захапаха цигарите, превръщайки за минути луксозния бар в лисичарник. Медийните пазители на закона се оказаха страстни нарушители на поне един от тях и бяха дори много щастливи от факта,че са му намерили колая точно като антигероите, заклеймявани от телевизионния екран като закононарушители.

И си мисля: лекарите полагат Хипократова клетва да служат на пациентите и ако я нарушат, подлежат най-малкото на морално заклеймяване.

У нас обаче журналистиката сякаш е положила хипокритова клетва- уж да служат на хората, но всъщност  да си гледат най-напред интереса и едва след това- обществения такъв.

Ако взема пък да разказвам за стената, на която се натъквам от години в медиите по темата за руската пета колона ( защото от сблъсъка с нея боли), която едва сега, покрай взривовете в Украйна, започва да изплува като гнил дънер от дъното на българското медийно блато, тази статия не само ще стане прекалено дълга за търпението на читателя, но и ще налее още повече аргументи в мелницата на онези, които ме слагат в категорията на „неразбраните гении”.

Да, не само в България медиите правят компромиси. Така е, но същевременно е въпрос на някои количествени и качествени различия между тук и „там”.  И тук има изключения, както и „там”. Но дали се стремим да бъдем като положителните примери или си живуркаме?

Някои от изключенията, като „Гардиън” и „Вашингтон пост”, току що получиха “Пулицър” заради отразяването на аферата „Сноудън”. Мислите ли, че са го направили от антиамерикански чувства, за да ядосат още повече и без това ядосаната американска администрация?

Едва ли. „Просто” са си свършили работата, което не е никак просто в този свят, движен от пари, интереси и …принципи, все пак. Да избереш да служиш на принципите си е леко налудничаво- нещо като онези околосветски пътешествия с дървен кораб през непознатия световен океан без гаранция къде точно ще стигнеш. Излишно е да споменавам обаче, че тъкмо „лудите” в този смисъл са променили света.

Когато медиите у нас започнат да си вършат работата, тогава и България ще стане що-годе нормална демократична държава. Преди това прилича повече на мутренско обиталище, в което силата ( на парите, на мускулите, на властта, на целесъобразността), а не силата на принципите чрез тяхното спазване, е определяща.

Share on Facebook

Мъж, за който се предполага, че е от Пловдив, е загинал тази сутрин на главния път Пловдив-Хасково, между Садово и Чешнигирово. Мелето е...