/Поглед.инфо/ Рекордно ниска активност очакват френските социолози на изборите за Европарламент в неделя.

/Поглед.инфо/ "Македония може да стане член на НАТО скоро след разрешаване на спора с Гърция за името на страната". Това заяви днес в Скопие генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен след разговори с министър-председателя Никола Груевски. Той е в Скопие в рамките на балканската му обиколка.

/Поглед.инфо/ Осигурителни и данъчни измами на стойност 102 652 379 лв. са хванали през миналата година МВР и ДАНС. Това става ясно от доклад на вицепремиера Цветлин Йовчев до правителството на тема работата на Съвета за координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на ЕС.

Това е една малка част от срещата на децата от училище "Джoн Атанасов" с барда Ивайло Диманов. Гостуването му в града ни бе с подкрепата и под патронажа на Генералното консулство на Р. България в Чикаго. Филмът е направен от Дарина Проданова.

Сигурно няма да науча никога колко точно са платили от дълбокия джоб на руския данъкоплатец за гостуването на „Любе”, любимата група на Путин, за да закрие залеза на руския проект „Атака”. Но днес поне „научих” най-накрая що за музикално-сценична мърша храни червената БСП и нейния кафяв атакистки  клониг от години по техните предизборни концерти. За което съм благодарен на телевизионния Канал 3, където тази вечер изтече носталгичната комунистическа скука „Любе”.

Признавам си, че видяното от моята търпелива особа представление на “Любе”, анонсирано като грандиозен концерт в НДК, искрено ме разочарова. Очаквах поне да има някаква музика; някакъв дивен руски казачок; нещо от онази неистовост, на която руснаците са способни, когато проявяват страстта си.

Нямаше музика- защото имаше едно „ръца-ръца” , на което е способен всеки провинциален „музикален колектив” у нас и в СССР.

Имаше речетативи, разбираеми като за руска публика ( в диапазона от разказа за средновековния бунтовник Емелян Пугачов до Втората световна война), озвучени от отегчени чичковци, подрънкващи на електрически и кухи, ама много кухи китари.

Нямаше шоу- за ефекти да не говорим. Едни другари с китари не мръднаха и на сантиметър от определения им на сцената периметър. Досадата беше изписана на лицата им с контраста на мастилото върху банковия чек, който им е бил връчен.

Нямаше живец. Нямаше на практика по тази причина и реакция на публиката дори, защото как да ръкопляскаш и да „дивееш” в отговор на едно мрънкане, озвучено от електрическо пиано в стил” съветска сватба в съветски ресторант” с характерния измъчен фон на барабанен бой и рецитация в музикална форма от страна на един от шкембелиите, закичен с вратовръзка, нашепващ рими, изкрещявани на фалцет от време – навреме.

Купуването и продаването на гласове наистина е престъпление.

В случая купуването и продаването на гласове беше и представление. Доста долнопробно ( и безплатно, което обяснява посещаемостта), но скъпо струващо на България в крайна сметка като музика, която задава ритъма на маршируващата руска пета колона, накокошинена да атакува Европа чрез участието си в евроизбори.

Share on Facebook

Това са агитационни материали в магазин Европа, собственост на Ковачки ("собственик" на партия Лидер).

Американската полиция арестува над 70 души в Ню Йорк и околните градове, участвали в междущатска мрежа за производство и разпространение на детска порнография, предаде Ей Би Си Нюз. Сред задържаните има множество представители на някои от най-уважаваните професии в САЩ, а именно медицински лица, адвокати, огнеборци, инструктори на бойскаутите и дори треньор на младежки отбор по бейзбол. Задържан е и един равин от местна синагога.

Еди Хуанг е международна дегустативна знаменитост. В шоуто обикалят из основните градове по света, говорят като рапъри и плюскат по различни ресторанти. Модерна работа.

В този епизод превъртат няколко квартала на Ню Йорк и, понеже му е любимия град, се получава някак по-дълбоко. Срещата е с различни по национален произход психопати, израснали в истинския “оу джи” Ню Йорк на пристанища, складове, проститутки и бедняшки места before it was cool.

Луксозни домове и мизерни баничарници. Космополитност до дупка и нито един бял американец.

Част 1:

Част 2:

Част 3:

Еди Хуанг е международна дегустативна знаменитост. В шоуто обикалят из основните градове по света, говорят като рапъри и плюскат по различни ресторанти. Модерна работа.

В този епизод превъртат няколко квартала на Ню Йорк и, понеже му е любимия град, се получава някак по-дълбоко. Срещата е с различни по национален произход психопати, израснали в истинския “оу джи” Ню Йорк на пристанища, складове, проститутки и бедняшки места before it was cool.

Луксозни домове и мизерни баничарници. Космополитност до дупка и нито един бял американец.

Част 1:

Част 2:

Част 3:

This is the room of 5-year-old Elena, a joyful, talented and smiling child. The wall is decorated with...

Обикновено правя въвеждащ или съпътстващ коментар на статиите, които препубликувам в този блог. Този път направо няма какво да добавя. ( ivo.bg)

Медиапул:

Как да се прецакаш с газова тръба

На Китай този договор не му беше много необходим, но подписвайки го, “като бонус” получи достъп до сфери на руската икономика, където преди не беше допускан

През април 2014 г. Владимир Путин написа на лидерите на европейските страни писмо, в което заяви, че “Русия през последните четири години е субсидирала Украйна за сметка на занижаване на цените за газа в обем 35.4 млрд. долара”. При това цената на газа за Украйна през 2012 г. е била 410-420 долара за 1000 кубика.

През май 2014 г. същият този Владимир Путин подписа с Китай договор за доставка на руски газ в Китай за 30 години на обща стойност 400 млрд. долара. Цената на договора е “търговска тайна”, но без проблем може да се изчисли, че тя е около 350 долара за 100 кубика.

Обемът на доставките е приблизително еднакъв. 35-40 млрд. куб. м годишно. Въпросът е с колко се е обвързала Русия за 30 години да субсидира икономиката на Китай? Ако се смята “според Путин” – със 100 млрд. долара.

Това обаче не е всичко. Русия доставя газ в Украйна от разработени находища по построени газопроводи. В Китай газът ще се доставя от Иркутското и Чаядинското находища, които още не са проучени, по газопровода “Силата на Сибир”, който още не е построен. Февруарската презентация на “Газпром” за инвеститорите оценяваше стойността на реализиране на Източната Програма – тоест усвояването на двете находища и строителството на газопровода – на 60 млрд. долара. Ако се смята “по Путински” сумата на “субсидията”нараства до 160 млрд. долара.

Действително, цената, която изтъргува Путин от китайците, е разкошна и в пъти превишава средната цена на китайския пазар.

Така, Китай купува втечнен газ от Австралия и Катар по средна цена от 145 долара за 1000 куб. м. Китай също взема газ от Туркмения и Узбекистан за около 100-140 долара за 1000 кубика. Заради това бе построен газопроводът Туркмения – Китай с обща дължина 6.4 хиляди километра. Освен това Китай стремително увеличава добива на шистов газ и към 2020 г. смята да добива 60-100 млрд. куб. м. Едва ли себестойността на китайския шистов газ ще превиши силно себестойността на американския шистов газ, която сега се колебае около 100-120 долара за 1000 куб. м.

Въпрос: можеше ли Русия да продаде на Китай газ по тези цени? Отговор – не. Себестойността на добива на газ в “Газпром” през последните десет години растеше непрекъснато и накрая достигна внушителната сума от 38 долара за 1000 куб. м. Себестойността обаче е само малка част от цената. За да се снабдява Китай с газ, трябва да се усвоят две находища и да се построи тръбопровод с дължина 4 хил. км. Газопроводът “Туркмения – Китай” струваше на китайците 6.5 млрд. долара, тоест по милион долара за километър.

4-те хиляди километра на “Силата на Сибир” ще струват на Русия 30 млрд. долара, тоест 7.5 млн. долара за километър и очевидно това не е крайната цена. В процеса на строежа тя ще расте и бог знае докъде ще стигне: газопроводът “Бованенково – Ухта” струваше на “Газпром” по 18 млн. долара за километър.

Комичността на ситуацията се задълбочава и от това, че Русия няколко пъти обявяваше готовността си да строи газопровода, без да дочака китайския договор. По принцип, “важното е да се заровят парите, нищо, че там трева не расте”.

Всички външнополитически действия на Русия от 2005 г. (когато с Германия беше подписано споразумението за строеж на “Северен Поток”), може да се опише с две аксиоми.

Аксиома първа: външната политика на Русия – е газовата политика. Аксиома втора. Тази газова политика изхожда от невероятно фантастични представи за света.

Впечатлението е, че нашата външна газова политика през всичките тези години се базираше на редица гениални идеи, които идваха в главата на конкретни кремълски другари, но кой знае защо никога не се осъществяваха или се осъществяваха грешно.

Първата идея касаеше газа като енергийно оръжие. Веднага след подписването на “Северен Поток” в Кремъл гордо обявиха новата национална идея: “газът е нашето енергийно свръхоръжие, а Русия – е енергийна свръхдържава. Ние ще въртим всички на нашата газова тръба”. В Европа ужасно се удивиха, тъй като няма спор: в съвременния свят има ситуации, когато икономиката се ползва като оръжие. Но тя се използва изключително като отбранително оръжие: в отговор на външнополитическата агресия, проявявана от страни с тоталитарно управление. Спирайки газа да Украйна (което значи и за Европа) в отговор на “оранжевата революция”, Путин демонстрира готовност да прилага газа за завоевателни цели. Много добре – Европа си направи извод и от 2006 г. насам делът на Русия в газовия баланс на Европа падна от 39% на 25%.

Втората идея засягаше дяловете в европейските газоразпределителни мрежи. Тя е възникнала по следния начин. В Кремъл са погледнали цената и са казали: Ау, цената на нашия газ в сборния пункт в Баумгартен (Австрия – бел. ред.) е 250 долара за 1000 кубика, а на крайния потребител продават на 500. При кого отива разликата? При мрежите. Мрежата е постоянен генератор на кеш. Възникнала е идеята да се изкупят европейските газови мрежи, но – ще позволи ли Европа? И тогава се е родила втората идея: ами ако Европа не позволи на Кремъл да изкупи нейните газови мрежи, тогава Кремъл няма да й позволи на Европа да вложи пари в руските газови находища.

През 2005-2006 г. Путин на всяка среща с европейските лидери произнасяше мантрата: “вие на нас – мрежите, ние на вас – находищата”. Проблемът е, че европейците изобщо не можеха да разберат с какво ги плашат. Защото обикновено важен е този, който дава парите, а не този, който ги търси. И от страна на държава, която е доказала своята готовност да използва газа като завоевателно оръжие, и то по всякакъв повод, формулата : “ако искате да ни дадете пари, трябва да ни дадете мрежите”, звучеше някак странно.

Трето – когато натрапчивата идея “мрежите в замяна на находищата” в края на краищата умря, се появи идеята “газов ОПЕК”. През 2007 г. руските медии с огромна помпозност заговориха, че сега ние отново ще поставим Запада на колене, но вече не като изкупим мрежите, а създавайки картел на страните производителки на газ и Путин тържествено замина да го създава в Доха, столицата на Катар, най-големият производител на втечнен газ в света. (Точно тогава, сигурно, в Кремъл са съжалили, че навремето очистиха чеченския сепаратист Яндарбиев – личен гост на емира на Катар). Уви, “газовият ОПЕК” също излезе ялов, само че за разлика от европейците, които направо казваха “не”, вежливите араби казваха:  “Да-да” и нищо не правеха.

И, накрая, четвъртата идея, която дойде да смени “ще преклоним Европа, купувайки мрежите й” и “ще подчиним Европа, създавайки газов ОПЕК”, звучи така: “Ако тази проклета Европа не престане да ни прави забележки за това, че се оригваме на масата, ние ще накажем тази проклета Европа, продавайки газ в Китай”.

И я наказаха. Въпросът обаче е – кого?

Преговорите за газовия договор с Китай продължиха точно десет години. През всичките тези десет години Китай не се съгласяваше с руската цена. През това време стана “шистовата революция”, Китай построи туркменския газопровод, а Русия се превърна от продуктов придатък на Европа в страна, която явно ще изместват от европейския пазар. Руския искаше да подпише договор на всяка цена, през всичките тези три дни Китай притискаше цената и я доведе по-ниско от перваза на пода.

Достатъчно е да се каже, че Путин като последен отчаян жест, занули таксата за добиване на полезни изкопаеми за разработваните от Китай находища. Грубо казано, руският бюджет няма да получи нищо от този газ. Ще получи “Газпром”, ще получат подизпълнителите, които ще строят газопровода. Още по-грубо – Русия подписа с Китай договор за 30 години, за да може да усвои кинти от строителството на газопровода. В замяна на това Путин подписа в Китай цяла купчина договори, които правят Русия колония на Китай за суровини и предават на Китай върхово руско ноу-хау.

При това Китай всъщност е къде-къде по-опасен партньор от Запада.

За разлика от Запада, който не е способен на ефективно стратегическо планиране и геополитическо подчинение на съседни страни – всъщност Западът заменя това планиране с високоморално извиване на ръцете – Китай изхожда от стратегията и геополитиката. Той смята в хилядолетия. А Кремъл – в долари и измислени обиди.

Ако Западът не купува руските опозиционери – каквато параноя тресе Кремъл, то Китай ще купува нашите чиновници. Ако САЩ не “ни правят мръсно” в Украйна и Грузия, отново според параноята по тази тема на Кремъл, то Китай наистина измества Русия от нейните сфери на влияние: спомнете си прекрасната история със задържането на руския траулер “Олег Найденов” до бреговете на Сенегал. Нищо лично: просто китайците като направиха  африканските води свое риболовно езеро изместват оттам – чрез корумпирани министри и полезни екологически идиоти, както законопослушните европейци, така и бракониерстващите руснаци.

В Кремъл винаги са знаели това. И там винаги са били нащрек по отношение на Китай. Заявленията на САЩ за борба с хартиения тигър бяха гръмки, обаче негласното ембарго за каквато и да било колонизация на Русия от страна на Китай – беше негласно, но това не значи по-малко категорично.

Например, през 2008 г. Алишер Усманов купи Удокан, очевидно разчитайки да го препродаде на китайците. Проектът имаше смисъл единствено във връзка с Китай и като източник на медна руда за Китай. Но за продажбата на дял на китайците от Кремъл наложиха вето. Сега, в хода на пътуването на Путин, това вето е свалено: Удокан ще се усвоява, и то именно с китайско участие.

В заключение – ние продадохме газ на Китай формално, за да “дадем на Европа да се разбере”, а всъщност – натикани в ъгъла, за цена, от която се отказвахме десет години, за да могат подизпълнителите да започнат усвояването на пари за строежа на газопроводи. Цената на този газ е значително по-висока от пазарната за Китай, но нерентабилна за Русия, което косвено свидетелства за космическите мащаби на руското крадене. За да свали цената, Путин даже занули доходите за бюджета от добиването на този газ. А тъй като разликата въпреки това оставаше, се наложи да се разреши на Китай участие в тези проекти, които Русия винаги  панически забраняваше.

Share on Facebook

“Уча АБВ” е мобилно приложение, разработено по идея на Български културен център “Св. Кирил и Методий” със седалище в Никозия, Кипър. Центърът управлява две български училища в Кипър и разработва платформа за дистанционно изучаване на български език като роден - информира сайтът на Българския културен център в Никозия. В съобщението на центъра пише още, че приложението е насочено към деца, които искат да се научат да пишат и четат на български език, и че то е особено полезно за тренирането на ръкописно изписване на буквите от българската азбука.

На 21 май т.г. сръбските митнически власти на ГКПП „Рибарци - Олтоманци“ край Босилеград не са позволили на двама представители на Държавната агенция за българите в чужбина да внесат в Р. Сърбия два кашона със 100 български книги, предимно детска и художествена литература. Спирането на българска литература на това ГКПП се случва за втори път тази година.

Традиционна предизборна шетня. ДОПГ (държавна организирана престъпна група) симулира борба против себе си. От ДКЕВР открили нарушения в ЕРП-тата. Ти да видиш! Трите енергоразпределителни дружества ни надували сметките. Стига бе! Завишавали си неправомерно разходите! Аууу! Левче по левче, кефче по кефче – та чак до 818 млн.лв. Без обществени поръчки възлагали на свързани лица да ги масажират. На всичкото отгоре и енергията им била некачествена. Спящите красавици с бради от Държавната комисия рязко се събудили и на бърза ръка намерили 2690 нарушения. Чудо! Строгите чиновници можели да глобят ЧЕЗ, EVN и Енергопро чак до три милиарда лева. Може, ама някога. Някога, ама не сега. А и винаги съществува опцията за 10% почерпка.

Преди два дни в Централна поща, София беше валидирана нова пощенска марка, отбелязваща 40 години от пуска на 1-ви блок на АЕЦ "Козлодуй". Не знам кои и колко медии са отразили кичозния пи-ар, с активното участие на мериндж...

Всички пътища може да водят към Рим, но с едно изключение- не и за Орешарски. Тъкмо да осъществи първото си посещение в (западно)европейска столица за близо година управление на своя експертен кабинет и се оказа нежелан в Италия по причина, която не се съобщава и с това унижението да бъде отритнат става още по-голямо.

Италианският премиер Матео Ренци е отменил срещата с българския си колега Пламен Орешарски в Рим, насрочена за 22 май, в 11 часа. За това решение българската страна е била осведомена в 20 часа тази вечер, съобщи Би Ти Ви. Проверка на “Дневник” показва, че в програмата на италианския кабинет в четвъртък е вписана само правителствена среща, а половин час след полунощ информацията беше потвърдена и от българското правителство.

Дарик радио „предположи” ( щадящо егото на Орешарски), че отлагането има нещо общо с евроизборите вероятно- което е доста невероятно. Щеше да бъде споменато при отказа, още повече че чука на отворена врата в България, където също се вихри вътрешнополитическа битка по повод външнополитически избори.

Освен това Би Ти Ви цитира дипломатически източници да квалифицират отлагането като “арогантно”. Басирам се, че неназованите източници не са италиански. Това означава, че става дума именно за…арогантно поведение спрямо българския премиер.

Ако имаше основателна причина ( болест, траур, природно бедствие) Орешарски нямаше да отмени изцяло посещението си- в края на краищата не му забраняват да идва в Рим, а „само” да се срещне с министър-председателя Ренци.
Нещо повече, явно Орешарски не е приел оферта да дойде по-късно. В съобщение на правителствената пресслужба се посочва по-ниско ниво на отложеното посещение.
“На 22 май българската делегация в италианската столица ще бъде ръководена от вицепремиера по икономическото развитие Даниела Бобева”, се уточнява в него без да се споменава вероятността двамата премиери да се видят все пак на 28 май, когато се очакваше Орешарски отново да отиде в Рим и да бъде приет от папата по случай 24 май.

Българският премиер и италианският му колега трябваше да обсъдят актуални европейски въпроси, като санкциите срещу Русия, както и да изразят обща подкрепа към социалистическите лидери няколко дни преди евроизборите в неделя.

Кашата е пълна и вината на негостоприемните домакини изглежда 100 процентова. Но злата ирония подсказва, че Ренци върви по стъпките на руските президенти Медведев и Путин, които на два пъти караха премиера Станишев да ги чака- часове в Сочи и цял ден в Москва. Понеже и в двата случая нямаше протести от българска страна, ще бъде интересно да видим как ще реагират нашите управляващи сега на италианския ботуш.

По принцип и властта, и сервилните медии у нас са докачливи само, ако стрелите долитат от западна посока. Ако Би Би Си или друга телевизия излъчи някаква критика към детайл от българската действителност, както в прословутия случай с лошото отношение към занемарените български домове за изоставени деца, самият президент Първанов реагира гневно с квалификации срещу медията. Когато обаче в Русия от месеци наред въртят очернящи България филмчета, с които руската пропаганда облъчва новите кандидати за членство в ЕС ( посланието е да не повтарят „българската грешка”), в България реакцията е нулева- както на официално, така и на медийно ниво.

Пак в Сочи Орешарски беше удостоен само с размяна на ръкостискания и реплики на крак с Путин, който се срещна с него за снимка по време на зимната (му) олимпиада, макар българският премиер да беше прогнозирал в интервю за ИТАР-ТАСС, че очаквал да има такава среща и дори очерта възможните теми за разговор. За сметка на това Путин го насади в компанията на украинския президент Янукович и на узбекския диктатор Ислам Каримов- факт, който щеше да щеше да ни бъде спестен, ако не узнахме за този протоколен жест на приравняване към московските сателити от един румънски сайт.

Да не припомням пък за имперския шамар на Путин за президента Първанов, който беше организирал за руското величие енергиен „световен” форум в София през април 2009-та, за да може московският властелин да си хвали енергийните проекти. Путин обаче, за чиято царствена поява слугинските медии в България трепереха с догадки месеци наред, в крайна сметка така и не уважи форума, оставяйки всички (простосмъртни) да гадаят каква е истинската причина да нарита така своя български васал.

Едва години по-късно авторът на тези редове се добра до истината, че Путин е наказал по този начин българските организатори заради своеволието да поканят на същия форум грузинския президент Саакашвили, към когото стопанинът на Кремъл изпитва органическа непоносимост. Путин показа още веднъж, че София трябва да го пита за разрешение в подобни случаи, ако иска да получи благоволението му. Че операцията беше изцяло наказателна, а не просто упражняване на суверенното право на Путин да не приеме една покана, говореше фактът, че Кремъл до последния миг държеше на кукичката българските домакини и те подгряваха чрез медиите очакванията за визитата му.

С други думи, нашите управляващи другари са доказали, че носят на унижение в Русия. В Европа явно са решили че дресираният троянски кон си заслужава отношението, щом не цвили от възмущение след всеки руски камшик по гърбината.

Share on Facebook

Продукти:
1 тиквичка
2- 3 картофа
1 морков
5 зелени джанки
2 стръка зелен лук
1 домат
1 скилидка чесън
½ ч.л. сол
1с.л. олио
половин връзка копър
200г сирене

Приготвяне:
Зеленчуците се почистват и измиват. Доматът и морковът се рендосват. Картофите се запазват цели. Тиквичката се реже на малки кубченца с къдраво ножче. Стръковете лук се надребняват на колелца. Всички зеленчуци, без доматения сок,  се прехвърлят в тенджера. Налива се един литър вода. Съдът се поставя на включен котлон. Похлупва се. Супата се вари на кротък огън, около четиридесет минути. След това се отхлупва, за да се добавят джанките, скилидка чесън, сол и доматен сок. Картофите се изваждат. Смачкват се на пюре. То се връща във врящата супа. Налива се супена лъжица мазнина. Супата се похлупва и оставя да ври още половин час. Съдът се оттегля от котлона. Чорбата трябва да изстине. Поднася се в купички. Добавя се натрошено сирене и пресен копър.

Група американски студенти, които са на едномесечно посещение в Европа, посетиха Българската търговско-промишлена палата и се срещнаха с главния секретар на Палатата Васил Тодоров. Групата студенти се ръководи от проф. Детелин Еленков от Angelo State University, Тексас, САЩ. Сътрудничеството между БТПП и Angelo State University продължава вече пет години