Всеки има право на политически прочит, дори и на превратна интерпретация на събитията у нас и по света. Трудно се спори например с религиозния фанатизъм на русофилите, за които всяко събитие, лошо за САЩ, е добро, погледнато през призмата на руския официален интерес.

Има обаче някои граници на злорадството, които показват докъде са готови да стигнат в религиозния си путинофилски плам българските наемници и еничари на Путин в пропагандата.

Прочетете уводния абзац на статията във в. „Дума” „Наемници и еничари са сред нас”. В нея ще видите прекрачената граница на обикновената човечност, която все пак е задължителна за човеците.

Ето каво пише Светлана Михова на 22Август 2014 , брой: 193

„Едно зверско убийство потресе света. Ислямистите от “Ислямска държава” обезглавиха американския журналист Джеймс Фоули. Възмущението и погнусата на цивилизования свят са обясними. Естествена е и мъката на близките му. Но крокодилските сълзи на западния политически елит и неговия всепризнат вожд Барак Обама будят отвращение. Защото лицемерието в такъв момент не предизвиква други чувства.
Предсмъртните думи на жертвата звучат като присъда и разобличение, като гняв и разочарование. Разбира се, направена бе уговорката, че е възможно да са били изречени под диктовка на палачите. Но това не отменя същността им. “Моите истински убийци са в правителството на САЩ. Това, което се случва с мен, е резултат от тяхното самодоволство и престъпност”, изрича Фоули. И накрая: “Бих желал да живея още, но корабът отплува. Единственото, което бих искал сега, е да не бях американец!”

Както виждате, за Михова „уговорката” за изречените под диктовка думи на изправения с ножа до гърлото човек не е меродавна. Тя ВЯРВА в неговата искреност, защото това пасва на нечовешката й идеологическа омраза.

Правя уговорката, че не желая никому да изпадна в ситуацията ( на две години плен сред зверове) и в очакване всеки момент да му прережат гърлото. Но що за човек трябва си, за да не можеш да се поставиш на мястото на жертвата и да допуснеш, че тя няма шанс да каже каквото и да било друго, освен онова, което искат от нея мъчителите й?

Тази уговорка обаче не важи за безчувствените фанатици. От всякакви религии, включително на сектантите, болни от путинофилия.

За сравнение им предлагам да си представят, дали руският войник, обезглавен по същия гаден ритуален начин от терорист пред видеокамера, би направил нещо по-различно, ако от него бяха поискали да заяви, че мрази Русия и себе си, защото се е родил руснак, което го е довело до животинското състояние да чака всеки миг да го колят като овца?

Щом обаче ще ровим за приликите и разликите в двата случая, трябва тогава да обърнем внимание на едно „малко обстоятелство”. Отвратителният запис с обезглавяването на руския войник от ( предполагаем) чеченец съдържа като пропагандно оръжие някои доста по-различни характеристики.

Първо, става дума не за цивилен, а за войник, враг, който декларира с униформата си, че е готов да убива. Това не прави отблъскващата екзекуция на руския войник по-малко гадна. Но обезглавяването на журналиста, който не е представител на своята държава ( а е напълно възможно и да не е споделял нейната политика- това състояние на критичния дух е част от демокрацията и не се преследва в свободния свят, както в Русия), е посегателство и спрямо човек, който не е бил заплаха за живота на убийците му.

Има и още нещо, по-важно: заснетата гавра с живота на руския войник беше брутално използвана през април 2000 г. от руската държавна машина за спечелване на …симпатии. При желание това можеше да предизвика спекулативната версия, че екзекуцията дори е била поръчана от нея (защо да може американците да бъдат подозирани, че са си взривили Световния търговски център с цената на хиляди загинали, а руснаците, чиято имперска доктрина никога не е ценила човешкия живот, да не могат да бъдат обвинени в нещо подобно спрямо една отделна човекоединица?).

Видеокасетата с екзекуцията на руснака беше подхвърляна на разни телевизии по света именно от руската агентура: „ на, гледайте”! Само две телевизии се „хванаха” на въдицата да покажат пълния запис без редакция: Българската национална телевизия (на 7 април 2000 г., в централните новини) и Босненската сръбска телевизия. Всички останали правилно прецениха, че става дума за руска пропаганда, която цели да превърне един гнусен факт в пропаганден етикет, използван от Москва във войната й срещу Чечня.

В същата миниатюрна Чечня, смазана от огромната Русия под командването на пълководеца Путин ( чиито политически възход се дължи именно на този „подвиг” в очите на масата руснаци), на власт беше инсталиран проислямски и едновременно с това прокремълски режим с много кръв по ръцете.

Да не дава Путин, но съм готов да се обзаложа, че ако въпросната авторка на статията изпадне в ситуация, подобна на руснака и на американеца, ще издекламира на висок глас и най—мръсната псувня срещу Русия, България, в. „Дума”, издателя й русофил Николай Малинов и изобщо срещу всеки, и всичко, което изчегъртат в мозъка й с острието на ножа. Правя уговорката, че ще звучи напълно искрено, защото инквизиторите няма да приемат нищо по-малко от добре изпълнената роля, която биха репетирали с нея докато не се получи най-добрият ( за тях) вариант на записа!

Share on Facebook

Прочети цялата новина

виж от архив

Fun game for small kids – learn the geometric figures

http://krokotak.com/2014/08/fun-game-for-small-kids-learn-the-geometric-figures/

This is an easy game you can play with the small kids outside. Draw the basic geometric figures...

Прочети цялата новина

виж от архив

Нафта потече от чешмите в Пазарджик

http://petel.bg/Nafta-poteche-ot-cheshmite-v-Pazardzhik-__81262

Вода с мирис на нафта потече от чешмите в промишлената зона на Пазарджик и близкото село Главиница, предаде marica.bg. "От няколко дни сме...

Прочети цялата новина

виж от архив

СЛЕД ИЗБОРИТЕ – НОВИ КРИЗИ ИЛИ ЯСНИ ХОРИЗОНТИ?

https://asenov2007.wordpress.com/2014/08/22/%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4-%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8-%d0%ba%d1%80%d0%b8%d0%b7%d0%b8-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d1%8f%d1%81%d0%bd%d0%b8-%d1%85%d0%be%d1%80%d0%b8/

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Диана Копринкова/ Ще донесат ли извънредните избори необходимата политическа стабилност в България или ще заложат нови мини в и без това трудната българска реалност – този въпрос, с наближаването на изборите и заради положението на основните политически играчи, ще си задават все повече хора. По темата днес слушаме Пламен Асенов.

Само за година и половина България ще проведе предсрочни избори за втори път. И тъй като изборите не излизат в лятна ваканция, датата за тях – 5 октомври, неумолимо наближава. Последните известни социологически проучвания сочат около 13 на сто преднина за дясната, но оспорвано дясна, партия ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов пред лявата и със сигурност все по-олевяваща БСП. Смята се, че, освен тях, в бъдещото 43-то Народно събрание със сигурност ще попаднат още три формации – политически всеядното ДПС, силно популистката България без цензура и считаната за дясна коалиция от малки партии Реформаторски блок. Известен шанс да влезе в парламента има още лявата АБВ на бившия президент Георги Първанов, докато ултралявата, откровено проруска и фашизирани партия Атака ще остане извън борда.
Резултатът, който според проучванията засега получава водещата партия ГЕРБ обаче, е около 27 на сто от гласовете. При около 60 процента очаквана избирателна активност, това означава, че ГЕРБ отново няма да има повече от необходимите 121 гласа, за да може да управлява самостоятелно и оттук започват всички проблеми, свързани с поредица известни и неизвестни фактори.
Но нека, освен към цифрите, погледнем и към текущите политически отношения, за да си изясним защо тази, иначе елементарна за прогнози по отношение на възможните развития парламентарна конфигурация, може да се окаже прекалено сложна и да донесе само нови проблеми, не и решения.
Първо – ситуацията в ляво. Там имаме БСП, която е на практика разбита от поредното си неуспешно, дори катастрофално, участие в управлението. Социалистите имаха водеща роля в най-странната възможна коалиция, като пришиха към себе си етнически елементи и допълнителна олигархичната натовареност от уж либералното по политически характер ДПС, както и национал-социалистическите и крайно проруски позиции на партия Атака. Провалът на въпросната композиция „орел, рак и щука” беше предвидим и многократно предвиден, но заради ината си да крепи правителството на Орешарски колкото може по-дълго, БСП загуби много позиции в общия политически план.
Освен всичко друго, този път социалистите не успяха да удържат и вътрешното си единство – от тях се отцепи формацията АБВ, в която, заедно с бившия президент Георги Първанов, има и други знакови за левицата фигури като Румен Петков и Ивайло Калфин. Видя се ясно, че участието на АБВ в изборите за европейски парламент през май доведе до неочаквано голяма загуба на позиции за БСП. Това беше поредната, може би десета, загуба на избори за председателя Сергей Станишев. Разликата е, че този път тя доведе до силно вътрешно-партийно брожение, завършило със замяната му на поста от Михаил Миков, бивш вътрешен министър, бивш председател на парламента, но иначе считан за безхарактерен и послушен човек, тоест – като цяло компромисна фигура и слаб политически играч.
От тази гледна точка, поне засега, БСП изглежда в доста слаба и неизгодна позиция с оглед възможностите си за действие в бъдещия Парламент. Дали това е наистина така обаче? Какво показва погледа към другата част от политическото пространство – десницата или поне онова, което в България минава за десница.
ГЕРБ на Бойко Борисов, която се показа още по-хаотична и неспособна за реални политически действия като опозиция, отколкото беше като управляваща партия, сега е в известен възход. При всички случаи обаче е ясно, че от разпада на предишното управление те спечелиха много по-малко обществена подкрепа, отколкото БСП загуби. Лидерите на ГЕРБ напоследък постоянно призовават хората да им дадат повече доверие, защото искат да имат мнозинство в бъдещия парламент и да управляват самостоятелно. Нещо повече, онзи ден Бойко Борисов дори каза, че иска не 121 депутатски места, както досега, а 160. Явно се е сетил или са му подсказали за съществуването на две неизбежни реалности, които ще го застигнат, ако състави правителство. Първата е, че в депутатските редици на ГЕРБ със сигурност още отсега има поне 10 процента заложени мини, които ще гръмнат в момент, подходящ за онези, които са ги заложили. Втората, че поне още десет процента от бъдещите депутати могат и вероятно ще бъдат купени още в първите седмици или месеци, за да се подмени парламентарната конфигурация и да се затрудни максимално управлението.
От една страна, тези предвиждания са важни, за да се схване общата картина. От друга обаче – не са чак толкова важни, защото почти сигурно е, че мечтаното самостоятелно мнозинство на ГЕРБ няма да се случи, освен ако общата избирателна активност на изборите не се окаже много, много по-голяма от очакваната.
Това означава, че още на 5 октомври вечерта ГЕРБ ще имат пред себе си два възможни сценария – единият е да търсят коалиция с Реформаторския блок, другият – поради противоречията си с реформаторите и невъзможността да управляват в малцинство, да се откажат и този път от съставянето на правителство изобщо и така да предоставят възможността БСП отново да поеме властта.
Да, социалистите ще имат относително малко места в бъдещия парламент, но биха могли да управляват в нещо като нова тройна коалиция – пак заедно с ДПС, независимо от последните дрязги помежду им, плюс популистката и готова на всичко България без цензура, тоест, вече без излагащата ги пред Европа фашизоидна партия Атака. Всичко това ще бъде оправдано с благовидни приказки за тяхната национална отговорност и как страната трябва да има работещо правителство, как не бива България да изпада в известния италиански политически цикъл на постоянна смяна на правителства.
Тоест, за пореден път може да се стигне до парадокса десницата да спечели изборите в България, но управлението да поеме левицата. Това е възможно, като се имат предвид изключително лошите отношения между формациите, които тук минават за десни – ГЕРБ и Реформаторския блок. Те имат много неща, които трябва да променят в самите себе си, за да се превърнат в истинска дясна алтернатива за България. Вместо това обаче още от сега, преди дори кампанията реално да стартира, вече се нападат помежду си буквално като диви зверове. Отстрани впечатлението е, че тъй наречените десни партии в България сякаш изцяло са загърбили истински важната политическа битка – тази за отвоюване на страната от ръцете на БСП и реализиране на възможността България да поеме по нормален път на развитие, а не да продължава безкрайно с мъчителния посткомунистически преход. Така че, поне в момента е трудно някой да си представи, че в утрешния парламент тъй наречените десни изведнъж ще намерят общ език и ще заработят пълноценно заедно. Да, може да се намеси ЕНП и да ги помири донякъде, като ги накара да съставят правителство заедно. Но сигурен съм, че ще бъде изключително трудно то да остане стабилно достатъчно дълго време. Ето защо общата картина, която се очертава в България като резултат от предстоящите извънредни парламентарни избори, поне в момента изглежда заредена с повече възможности за кризи, отколкото за ясни хоризонти.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

виж от архив

СЛЕД ИЗБОРИТЕ – НОВИ КРИЗИ ИЛИ ЯСНИ ХОРИЗОНТИ?

http://asenov2007.wordpress.com/2014/08/22/%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4-%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8-%d0%ba%d1%80%d0%b8%d0%b7%d0%b8-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d1%8f%d1%81%d0%bd%d0%b8-%d1%85%d0%be%d1%80%d0%b8/

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Противно на иронично-тъжната констатация, че преди избори се лъже както след риболов, ми се иска да обърна наопаки тази изстрадана хумористична мъдрост: преди избори (трябва да) се казва истината, за да няма с какво да се оправдават шараните след тях.

За тази цел трябва да си отговорим на въпроса къде преди изборите е най-големият проблем ( и дали регистрираните вече за участие български партии и коалиции го осъзнават)?

В БСП ли е, където битката за номинации и постове е по-откровена от обикновената картина на службогонството в тази партия?

Или между БСП и конкуренцията от страна на АБВ, които се обстрелваха приятелски с еднакво идеологическо кюспе за зарибяване на другари и другарки само преди три месеца на евроизборите в т.н. ляво пространство?

Или пък най-голямата битка се води кой най-малко ще се погнуси да гепи най-щедрата оферта за коалиране със забогателия от (псевдо)журналистика Бареков, след като тя беше консумирана, храносмилана и (по)върната от доста погнусени партньори на „новия политик” ( богаташ с богатите, пролетарий с пролетариите, кебапчия с кебапчийските котета, миньор с миньорите, монархист с монархистите, носталгик по НРБ с носталгиците и т.н.)?

А може би най-голямата битка трябва да се оценява като такава по това, колко е одумвана в медиите? Като размяната на реплики между Радан Кънев и Бойко Борисов?

Или ( пази Бойко!) има някаква невидима битка в самата ГЕРБ, където по рождение положението в партията е „ каквото каже Генерала, т.е. Генералният секретар на ЦК на ГЕРБ”?

Отговорът, за съжаление, е доста неочакван от страна на онези, от които очакваме да изяснят българския приоритет.

Положението е малко като във вица с „неочакван” край, по повод кастинга на султана, който трябвало да избира между ханъми с всякакви таланти ( от поезия, до пеене и рисуване). Няма да припомням „неочаквания” му избор, за да не опошлявам с аналогията твърде сериозната тема за избора на цел в българската предизборна кампания.

Защото отговорът на въпроса къде се води най-значимата битка в периода на българската предизборна кампания дими наблизо: в Донбас!

Но тътенът от Донбас не се отразява на дон Ганьо, който не се замисля много над разликата между мускал, москал ( както в Украйна наричат руснаците, в отговор на тяхното презрително „хохол” за украинците) и мускул.

У нас я караме на мускули от избори на избори- харемът си гласува за оня с мускулите. И нищо не се променя по отношение на „москалите”. Един такъв вчера разсъждаваше с хипнотична убеденост в предопределената ни неизбежност- в интервю за БНР пореден “москал” ни “успокои”, че в руско-българските отношения няма проблем, просто нещата щели да си дойдат на мястото, защото сме били обречени – това било като приливите и отливите на морето ( нищо, че общото ни Черно море няма приливи и отливи- има ги например в Атлантика, но атлантическите ни отношения явно ни се вменяват като аномалия).

Междувременно за дон Ганьо е най-важно да му върви търговийката с мускалите. И с москалите!

Отново тръгваме из Родопите – този път Анжело ще попълни пропуснатите предишния път места. Приятно четене:

Из Родопите

ден първи

Асеновата крепост, Бачковски манастир, Широка Лъка, Гела, Градище, Момата, Триградското ждрело, Триград

Когато преди месец посетихме района, много обекти останаха неразгледани. Тогава си обещахме да се върнем при първа възможност и да наваксаме пропуснатото. Този път планирахме екскурзията да е тридневна, като се надявахме по-спокойно да разгледаме всичко.

Първият ден щяхме да караме „по-лежерно“, защото тръгнахме веднага след като се върнах от работа, не бях спал над 30 часа и бях опасен и за себе си, и за другите шофьори по пътя. Планирахме да се настаним в х-л „Хармония“ в Пампорово, но се оказа, че за всички възможни дати хотелът е зает. След доста ровене в Мрежата решихме база да ни е хижа „Триградски скали“, на входа на село Триград. Тя се намира в Триградското ждрело, вляво на пътя Девин – Триград, на 1250 метра надморска височина. Представлява масивна триетажна сграда с капацитет 75 места в стаи с по 2, 3 или 4 легла. Всички стаи са със самостоятелен санитарен възел. Сградата е водоснабдена и електрифицирана, с централно отопление. Разполага с ресторант, паркинг, барбекю (само за настанените). Достъпът е удобен – само едно мостче я дели от пътя за Триград. Въпреки това ромонът на реката и редицата борове заглушават шума на преминаващите автомобили. Стаите са без „екстри“ като кабелна телевизия, спартански обзаведени, но чисти и удобни. Все пак това е хижа, а не 5-звезден хотел, а изненадата ни бяха отседнали за почивка/нощувка чехи и холандци. В ресторанта/столовата можете да консумирате собствена храна, като ползвате посуда от хижата, или да поръчате на ресторантски начала. Въпреки относително комерсиализирания район, цените са приемливи: прясно уловена в рибарника на с. Беден пъстърва - 5.50 лв (мнооого вкусна!), бира – 1.60 лв, пържени картофи със сирене – 1.80 лв и т. н. Поляната отпред е радост за нашите очи и възможност за децата да се потъркалят на воля по тревата.

Резервация може да се направи единствено по телефона. В Мрежата намерихме много телефонни номера за контакти, но единственият, на който ни отговориха беше 0896/715174. Използвах формата за връзка, без особена надежда, на bghotelite.com и най-неочаквано получих писмо, че след временни затруднения, „официалният“ телефон за резервации 0896/688360 вече е достъпен.

В хижата се намира печат № 88 на „100 НТО“.

хижа „Триградски скали“

адрес: BG-4825 с. Триград

GPS: 41.608855, 24.382941 (41° 36′ 31.88″, 24° 22′ 58.59″)

тел.: +359 896 715 174, +359 896 688 360

web: http://www.trigrad.free.bg/index.html

цена: 30 лв (тройна стая)

wi-fi: безплатно

Ден първи

По пътя спряхме за малко на

Асеновата крепост,

известна още като „Станимахос“ или „Петрич“. Средновековна крепост, намираща се 2-3 км южно от Асеновград, разположена върху върху висок скалист хребет в Родопите, на левия бряг на река Асеница.

Според археолозите, крепостта е съществувала там от времето на траките V-IV век пр. н. е., а по-късно е била обитавана и използвана и през римската и ранно-византийската епоха.

Първите писмени сведения за нея са в Устава на Бачковския манастир, където е наречена „укрепеното селище Петрич“. През Средновековието Асеновата крепост претърпява няколко строителни периода, като най-значителен е този от ХІІІ в., дело на цар Иван Асен ІІ, който я укрепва допълнително през 1231. Осемредов надпис на български език над входа на крепостта свидетелства за събитието:

„В лето 6739 (1231), индикт 4, от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси севаста и изгради този град.“

Една от най-запазените и забележителни сгради в Асенова крепост е църквата „Света Богородица Петричка“ от XII-XIII век. Тя е двуетажна, кръстокуполна, еднокорабна, с широк притвор, над който се издига голяма четвъртита кула.

Бяхме идвали тук и преди, вкл. преди две години на средновековен панаир, но не бяхме сложили печат на книжката „100 НТО“ (№ 47).

Асенова крепост

адрес: Площад „Тракия“ 1, BG-4230 Асеновград

GPS: 41.986515, 24.873005

Следващата ни спирка бе

Бачковският манастир,

който е вторият по големина български манастир. Бачковската обител, се намира в долината на Чепеларската река (също така известна като река Чая), на около 10 километра южно от Асеновград. Манастирът е живописно ограден от хълмовете на Родопите и е един от най-посещаваните в България. Пътят от паркинга до манастирският комплекс се е превърнал в пазар с множество магазинчета, сергии и заведения, ограждащи пешеходната алея. Тук е изложено за продан буквално всичко, което расте или се произвежда в Родопите – редки билки, домашни сладка от диви плодове, козе и биволско кисело мляко и сирене, родопски вълнени одеала и какво ли още не.

Манастирът е основан през 1083 г. от византийския пълководец от грузински произход Григорий Бакуриани и неговия брат Абазий. За съжаление, само двуетажната костница, която се намира на около 300 метра от сегашния манастирски комплекс, се е запазила от самото основаване до наши дни. Костницата е уникален исторически обект, който си заслужава да се посети заради нейните старинни стенописи – едни от най-ценните произведения на православното иконопис от XI-XII век. Манастирът е покровителстван от цар Иван Александър по време на Втората българска държава, за което свидетелства негово изображение в арките на притвора на костницата в знак на благодарност за приноса му при възстановяването на сградата. Като много други манастири по българските земи, и в Бачковската обител се помещава килийно училище (от XI век). Любопитен факт е, че след падането на България под турско робство в края на XIV век, патриарх Евтимий е изпратен в Бачковския манастир на заточение. Заточването му тук обаче, не го обезкуражава и патриархът заедно със своите ученици развива активна религиозна и книжовна дейност зад стените на манастира.

Въпреки че Бачковският манастир оцелява след първоначалното нашествие на турските орди, по-късно последва съдбата на повечето други православни манастири по нашите земи и е ограбен и разрушен. Възобновен е към края на XV век, като трапезарията е реконструирана през 1601 г., а запазената и до днес църква „Света Богородица“ е завършена през 1604 г. Стенописите на трапезарията, изписани от неизвестен зограф през 1605 г., са забележителни със своята художествена стойност. В църквата също изобилстват красиви стенописи (според описанията, защото в момента са толкова почернели, че се виждат единствено някакви едва-едва очертани контури и тук-там по-светло петно!), но това, което най-вече привлича посетителите, е изключително ценната икона „Богородица Елеуса“, донесена от Грузия през 1310 г., за която се смята, че е чудотворна. Дълга опашка от богомолци, дошли тук, за да се помолят пред чудотворната икона на Богородица, обикновено се вие далеч пред входа на църквата.

Освен основната църква, комплексът включва два по-малки храма – „Св. Архангели“ (от XIII-XIV в.), намиращ се в северния двор до главната църква, и „Св. Никола“, строен в периода 1834-1837 г. Църквата „Св. Никола“, която се издига в южната част на вътрешния двор, впечатлява със запазените си стенописи от 1841 г., дело на ръката на известния майстор Захари Зограф (изрисувал и собствения си образ сред тях). В манастирския музей могат да се видят обредни предмети от различни периоди – църковна утвар, икони, книги, мечът на император Фридрих I Барбароса, султански ферман от 1452 г., дърворезбован кръст с миниатюри.

Бачковският манастир „Успение Богородично“ е ставропигиален, т. е. подчинен направо на Светия Синод. Сградите му разполагат с над 200 места за нощувка. Около него е израснало туристическо градче със сергии и заведения, предлагащи различни видове мед, билки, грънци, всякакви кичовити сувенири (къде ли ги няма вече!), кебапчета, бира, чалга…

Тук също можете да получите печат № 47 от „100 НПО“ (в зависимост от версията на книжката), както и да закупите сувенирна монета (4 лв).

Бачковски манастир

адрес: BG-4251 с. Бачково

GPS: 41.942177, 24.849766

След Нареченските бани пътят е в ремонт. Участъкът, според табелата, е дълъг 25 км. За съжаление, отводнителните шахти са без решетки, не са обозначени и съществува реална опасност от пропадане, докато се опитвате да избегнете движещите се с голяма скорост и по средата на платното насрещни автомобили. Единствените работници, които видяхме, бяха след Пампорово. Наистина не разбираме, защо в Холандия или в Германия, или в …по-цивилизования свят се прави еднокилометров работен участък „от – до“ (обозначен и обезопасен и за работещите, и за пътуващите) и тогава се преминава към следващия, а у нас не може така!

Следващата ни спирка беше в

Широка Лъка,

село с вековна история, а запазените възрожденски къщи го нареждат след най-красивите кътчета в страната ни. В селото има над 100 паметника на културата, което е и причината да бъде обявено за архитектурен и етнографски резерват. В списъка „Сто национални туристически обекти“ е под № 87.

Къщите му са накацали по стръмните калдъръмени улички, като повечето от тях са все още обитавани и добре поддържани. По-голямата част от къщите са големи и масивни, предимно двуетажни с каменни основи, а високи дувари от бял камък ги крият от любопитните погледи. Покривите са покрити с каменни плочи, а вътрешни дървени стълбища отвеждат до втория етаж. Тук забелязахме нещо, несрещано досега – една от ъгловите стаи на втория етаж „виси“ във въздуха, повдигната с гредоред. За съжаление не намерихме кой да ни даде обяснение за това.

Заради тежкото османско робство, архитектурата в региона е значително изменена, с цел да предлага на обитателите повече защита и сигурност. Затова в повечето къщи има скрити долапи и тайници, които да служат за убежище на семейството при нападение.

Етнографката музейна сбирка е разположена на третия етаж в една от най-забележителните възрожденски къщи на селото – Згуровския конак, като съдържа предмети от бита и културата на населението в региона. Работното време е всеки ден от 9 до 17, но е по-скоро пожелателно – след като се свързахме със служителка на изписаните на портата телефони, тя ни обясни, че сме попаднали на почивния ѝ ден и да потърсим някой друг да ни отвори.

Църквата „Успение на Света Богородица“ в село Широка лъка е с интересна история на градежа си – построена през 1834 г. само за 38 дни от Тодор Паламарчов. Отворена е за посетители всеки ден (без понеделник) от 10 до 18.

В църковния двор се намират старото килийно училище (вляво) и полуразрушеното по-ново класно училище

с. Широка лъка

адрес: BG-4840

GPS: 41.679590, 24.578569

Информационният център беше затворен и не можахме да сложим печат в книжката, затова не се бавихме и се отправихме към намиращото се на 6 км на юг село

Гела,

което е известно най-вече с Националното надсвирване с гайди (първите събота и неделя на август), Фолклорен ансамбъл „Манол Радичев”, спечелил много награди, и с кметицата си Калинка Драганова (вече покойница), дръзнала да поискала визи за англичаните, идващи да посетят селото й – като реципрочна мярка на некоректното поведение на Албиона.

Пътят е тесен, с много завои и намалена видимост. По шосето има доста нападали камъни. По-голямата част от него е с ограничение 20 км/ч, което май-май не се спазва много.

На 20 август (Илинден) се провежда събор на параклиса „Св. Илия“. До 17 часа околните баири се огласяха от родопски песни и живия оркестър.

На селото е кръстен носът Гела на остров Ливингстън в Антарктика.

Има две основни легенди, свързани с историята на местността и селото. Първата е, че това е родното място на Орфей и оттук той е слязъл да търси Евридика в пещерата „Дяволското гърло“.

Втората легенда е свързана с края на Второто българско царство. Тя гласи, че след заточението си в Бачковския манастир, патриарх Евтимий е бил погребан на скришно място в местния манастир, опожарен и сринат със земята през 17. век. В началото на 20. век местните хора решават да построят църква на мястото на манастира („Св. Троица“) и попадат на гроб, в който е погребан православен архиерей – в седнала поза, със златна огърлица и скиптър, овенчан с две змийски глави. Старите хора казват, че родителите им са виждали скиптъра, преди да изчезне. Разкопките до църквата показват наистина гроб, в който може да се седи, но празен. Твърдението, че това е патриарх Евтимий, произтича от факта, че последният български патриарх не е погребан на мястото на заточението си, което е едва на 20 километра от Гела. А покойникът, намерен в гроба, според местните, е носел отличителните знаци на патриарсите.

Основните забележителности, които искахме да посетим, бяха

тракийската крепост „Градище“ и ранновизантийската базилика.

Крепостта се намира в местността „Градището“, на около 3.5 км югозападно от селото. Тя е разположена на скален рид с ориентация североизток-югозапад, северно от връх „Шилестата чука“. Надморската височина на тракийската крепост е около 1850 м. До днес не е известна друга тракийска крепост, разположена толкова високо и проучена археологически. Строителите на „Градището“ са използвали природните дадености, гарантиращи труден достъп и съответно лесна отбрана на крепостта. Ролята на източна стена играе скалната 150 метрова пропаст. Крепостна стена е била изградена по северния, западния и южния склон на рида. Предполага се, че е обхващала терен с площ около 3 дка, с приблизително елипсовидна форма с дължина около 110 м и максимална ширина 45 м. По своята площ, тракийската крепост „Градище” е най-голямата в Родопите и е сред най-големите крепости, строени въобще във високите части на планината, но при добро желание може да се видят само тези останки:

Останки от крепостната стена

Продължителността на прехода до крепоста „Градище“ е около 3 ч в двете посоки, но на нас ни отне повече. Още на влизане в селото, при чешмата с лика на Калинка Драганова трябва да направите остър десен завой. След стотина метра остатъците от асфалт свършват и трябва да се движите по планински път, който градира от отвратителен до ужасен. Препоръката ми е да оставите колата някъде тук, тъй като по-нагоре пътят е толкова тесен, че обръщането или паркирането са най-меко казано проблематични. Маркировката към крепостта не е добра. Правилото е при всяко разклонение да държите ляво и нагоре. Най-добре е да следвате сравнително добре разположените табели за параклиса „Св. Марина“ (синя пътека).

Параклисът „Св. Марина“

Малко след „Св. Марина“ следва заветната табела „Градище – 250 м“. Само дето никой не е обяснил, че това на практика е разстоянието по вертикал! В подножието на баира има утъпкан коловоз и инстинктивно тръгвате по него. Грешка! Трябва директно нагоре по стръмното!

Някоя добра душа се е постарала да укаже вярната посока!

По пътеката през гората в най-стръмната част са направени стъпала и парапети от валки, улесняващи преодоляването на хлъзгавия труден участък. Пред самата крепост има информационна табела на български и английски език. Отделен въпрос е, че ако нямате орлово зрение, ще трябва да нагазите в къпини и коприва, за да я прочетете, а комарите, чието спокойствие е нарушено, хапят като кучета дори през дрехите.

От скалите гледката е страхотна. Жена ми се похендри на един зъбер над пропастта да снима. Ако се беше изсипала долу, като нищо щеше да повреди фотоапарата. После се оказа, че аз съм бил виновен, защото съм ѝ показал пейзажа. Естествено!

Тракийска крепост „Градище“

адрес: BG-4710 с. Гела

GPS: 41.6387, 24.5496 (41^O 38’ 18.10”, 24^O 32’ 58.91”)

Раннохристиянската базилика от 5-6 век се намира в селото, близо до църквата „Св. Троица“. Тя е била част от голям комплекс, свързан с християнизацията на местните тракийски племена – беси. Размерите й са внушителни - 30 х 15 м, с допълнителни анекси. Добре е обозначена с табели. За разлика от много други упражнения на тема „реставрация“, тя е оставена в реалното си състояние, като е направена само запечатка на основите и са поставени многобройни информационни табели. Може би това е и благодарение на спонсорите от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Под „Св. Троица“ има останки на втори храм – а по-долу – останки от жилищни постройки и некропол.

Раннохристиянската базилика

Селото е отправна точка и за посещение на пещерата „Ледницата“, която се намира на 7.5 км западно от селото, сред стара букова гора, близо до хижа „Ледницата“. Пещерата е част от карстовата местност „Злостен“, обявена за природна забележителност. Тя не е благоустроена и не е пригодена за масови посещения, затова пътят до нея, както и входът й не са добре маркирани. Пещерата е дълбока 242 и дълга 1525 метра, но за посещение (и то само с придружители – квалифицирани пещерняци) са достъпни около 100 м. Представлява комплекс от редуващи се галерии, пропасти, прагове, малки зали и др. Входът й е тесен (преминава се лазейки), но предверието е голямо и прилича на олтар с висок таван. Оттук по естествени стъпала се слиза на около 7 м до „голямата площадка“. Има малки тераски, украсени с прозрачни куполи – големи сталактити и сталагмити от лед, откъдето идва и името на пещерата.

4710 Гела, България

с. Гела

адрес: BG-4710

GPS: 41.644195, 24.573591

Заедно с разотиващите се съборяни се върнахме обратно към с. Широка лъка и отново спряхме на информационния център – срещу чешмата с гайдаря.

Отново беше затворен, но от близкия магазин притича жена и подпечата книжката. Не правихме разследване дали е по съвместителство и продавачка в магазина, или просто е отишла да напазарува в работно време. Следващата ни спирка трябваше да е

скалeн феномен „Момата“,

който се намира на около 1 км северозападно от село Широка лъка, на около 100 м от пътя за Девин. Той е създаден в резултат на ерозията и дейността на природните сили. Името, което местните хора са дали на високата 6 м скала, идва от причудливата форма, която природата е изваяла – стройна женска фигура с хурка в ръка.

За скалния феномен народът е създал и легенда, която гласи, че това е красавицата Каня (Калинка в друга версия), която се е превърнала в камък, за да не предаде вяра и чест на похитителите османци.

Скален феномен „Момата“

адрес: BG-4840 Широка лъка

GPS: 41.688695, 24.569213

Внезапно рукналия дъжд (в планина сме все пак!) и неудобното за спиране място ни попречиха да се покатерим през гората до основите на скалата и да снимаме. Задоволихме се с гледката от колата и продължихме към

Триградско ждрело,

което със своя 7-километров пролом се нарежда на трето място по дължина в България, като преди него са Буйновското и Трънското. Надморската височина на клисурата е между 950 и 1500 м. Началото на ждрелото започва от понорната пещера „Дяволското гърло“. В началото Триградското ждрело е широко 200-300 метра, но в по-северните си части се стеснява до близо 100 метра. Най-внушителната част на ждрелото са първите 2-3 км. Там почти отвесните скали са осеяни от цепнатини, арки, и пещерни отвори, а в пукнатините са израсли ели и смърчове. В тази част е открита и Харамийската пещера, която не е благоустроена и електрифицирана. До входа на пещерата води пътечка, започваща от паркинга при „Дяволското гърло“ – 10 минути изкачване през борова гора. Пещерата има два входа – по-точно вход и изход – две различни пещери, които са обединени от пропаст. Входът е труднодостъпен – достига се след изкачване на 20-метрова отвесна стена. Следва наклонен възходящ участък, обезопасен с метално въже. В пещерата са открити останки от първобитни хора. Техни макети, разположени в естествено осветената при входа част, са една от атракциите в Харамийската пещера. Организират се посещения единствено с водач пещерняк и със съответната екипировка.

Голям интерес за учените представляват растителният и животинският свят на Триградското ждрело. Наред с широко разпространени растения флората е представена от много редки видове като Родопския Силивряк (друго негово наименование е Орфеево цвете), Родопска ръж и други, а фауната – от отровни паяци, живеещи навътре в пещерите, чието обитание е единствено за България. Триградското ждрело е обявено за природна забележителност през 1963 година и е в списъка на 100 национални туристически обекта под № 88 (в хижа „Триградски скали”).

Триградското ждрело свършва на 1.5 км от

с. Триград,

разположено на 1240 м надморска височина в Западните Родопи, почти до границата ни с Гърция. Множество археологически находки показват, че селището е възникнало в дълбока древност. В околностите са открити пещерни жилища и тракийски селища. Предполага се, че името на селото произлиза от факта, че преди на това място са съществували три по-малки села.

Тук от 2003 година в началото на август се провежда фестивалът „Орфически мистерии“. В селото се почитат празниците „Предой“ (ритуално издояване на овцете след Гергьовден) и „Среде лято“ (почит на Слънцето). В района расте т. нар. „Мурсалски чай“, който бил много добър за „мъжко можене“. Ех, да имаше чай и за „женско искане“!

с. Триград

адрес: BG-4835

GPS: 41.5999985, 24.3829994

Настанихме се в хижата, хапнахме набързо и по леглата. Отдавна не ни се беше случвало да си легнем в 21:30, сред пълна тишина и спокойствие.

Очаквайте продължанието

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

Други разкази свързани с Родопи – на картата:

Още пътеписи от близки места:

Тасос и Родопите 2008 – част втора

До Бориково и Триград с Приус

Триград по Нова година

Пътуване до Триград на мотор

Родопите (2): Ягодинската пещера, Дяволското гърло и Перперикон

Родопите (1): Батак, Доспат, яз.Доспат и Буйновското ждрело

Тасос и Родопите 2008 – трета част

Сред Родопите (село Борово)

Крепост Маркели (2): Ето я днес

Сред Родопите (село Вишнево)

Един уикенд в Търново (ден първи)

Екскурзия из Югозападна България (2): Рупите и Самуиловата крепост

Прочети цялата новина

виж от архив

Давутоглу заема поста на премиер на Турция

http://svetoven.pogled.info/balkani/news/57345/Davutoglu-zaema-posta-na-premier-na-Turtsiya

/Поглед.инфо/ Управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) официално номинира външния министър Ахмет Давутоглу за наследник на Реджеп Тайип Ердоган като премиер и председател на партията.

Прочети цялата новина

виж от архив

Пред новата учебна година останахме без учители

http://bulgarski.pogled.info/news/57344/Pred-novata-uchebna-godina-ostanahme-bez-uchiteli

/Поглед.инфо/ Глад за учители преди началото на новата учебна година. Директорите вече се впуснаха в търсене на нови преподаватели.

Прочети цялата новина

виж от архив

33 души загинаха при адски сблъсък между два автобуса в Египет

http://petel.bg/33-dushi-zaginaha-pri-adski-sblasak-mezhdu-dva-avtobusa-v-Egipet-__81230

снимка: Туитър 33-ма туристи са загинали днес при сблъсък между два автобуса на Синайския полуостров в Египет, на около 50 км от курорта...

Прочети цялата новина

виж от архив

Районите без вода за днес във Варна

http://petel.bg/Rayonite-bez-voda-za-dnes-vav-Varna-__81231

Поради възникнали аварии без вода ще останат следните райони: - жк "Владиславово" и Кайсиева градина от 9 до 17 часа; - абонатите около Зеленчукова борса от 10 до 12 часа;

Прочети цялата новина

виж от архив

Рибари искат разрешение да убиват делфини, изяждали им рибата и късали мрежите им

http://petel.bg/Ribari-iskat-razreshenie-da-ubivat-delfini--izyazhdali-im-ribata-i-kasali-mrezhite-im--__81232

Уловът на делфини у нас е забранен от няколко години със закон. Рибарите в Царево обаче обясняват, че популацията им е толкова голяма, че...

Прочети цялата новина

виж от архив

Археолози откриха фабрика за мед на траките

http://bulgarski.pogled.info/news/57343/Arheolozi-otkriha-fabrika-za-med-na-trakite

/Поглед.инфо/ Намирала се е в могила до Старозагорските минерални бани и е най-древната в Европа

Прочети цялата новина

виж от архив

Археолози намериха фабрика за мед на траките

http://bulgarski.pogled.info/news/57343/Arheolozi-nameriha-fabrika-za-med-na-trakite

/Поглед.инфо/ Намирала се е в могила до Старозагорските минерални бани и е най-древната в Европа

Прочети цялата новина

виж от архив

Говорим без роуминг на Балканите

http://bulgarski.pogled.info/news/57342/Govorim-bez-rouming-na-Balkanite

/Поглед.инфо/ България и комшиите искат премахване на роуминга от 1 януари 2015 г.

Прочети цялата новина

виж от архив

Варна може да остане без чиста питейна вода заради 1 кубик дърва

http://petel.bg/Varna-mozhe-da-ostane-bez-chista-piteyna-voda-zaradi-1-kubik-darva__81228

Пламен Енев; Труд Варна може да остане без чиста питейна вода заради кражба на 1 кубик дърва, която служител на ВиК е извършил с уникален...

Прочети цялата новина

виж от архив

Спасители на плажа редовно намират банкноти по 2, 5 и 20 лева, загубени от разсеяни туристи

http://petel.bg/Spasiteli-na-plazha-redovno-namirat-banknoti-po-2--5-i-20-leva--zagubeni-ot-razseyani-turisti-__81227

Спасители вадят всяка сутрин банкноти от 2, 5 и 20 лева от морето. Много туристи влизат да се къпят като затъкват парите си в банските, за да...

Прочети цялата новина

виж от архив

Яйчен пай

http://www.babapena.com/?p=5869

Продукти:
4 пресни яйца
500мл прясно мляко
1ч.ч. захар
1 ванилия
кората на половин лимон

За маслено тесто:
2 жълтъка
150г краве масло
щипка сол
3с.л. пудра захар
1 ванилия
3/4ч.ч. брашно

Приготвяне:
Яйченият пай е един приятен десерт. Харесвам го студен и полят със сос от сладко. Led Zeppelin имат цяла песен посветена на Яйчения пай. Обичам да я слушам, приготвяйки го. Най- напред си правя маслената основа. За целта е необходимо кравето масло да е размекнато. Използвам два цели жълтъка, на стайна температура. Разбивам ги с три супени лъжици пудра захар. Добавям размекнатото краве масло. Бъркам с дървена лъжица до хомогенност. Поръсвам щипка сол и ванилия. Брашното го добавям постепенно. Трябва да се получи меко маслено тесто. Бутерната топка увивам във фолио. Оставям я за половин час в хладилник. В купа чуквам четири яйца. Добавям чаена чаша кристална захар. Разбивам с миксер. Увеличавам постепенно скоростта. Целта е да получа пухкава яйчена смес. Рендосвам кората на лимона. Поръсвам я при разбитите яйца, заедно с прахчето ванилия. Накрая добавям прясното мляко. Вземам правоъгълна тавичка с приблизетлни размери 30*15*5см. Разстилам тестото по дъното и качвам по вътрешната страна на борда. Пека тестената част, петнадесет минути и на умерена фурна. Наливам яйчената смес. Паят пека на слаба фурна, около час. Оставям кремния десерт да изстине. Режа на парчета и поливам със сос от домашно сладко.

Rating: 0.0/10 (0 votes cast)

Прочети цялата новина

виж от архив

Джип събори оградата на полицията в Благоевград

http://petel.bg/Dzhip-sabori-ogradata-na-politsiyata-v-Blagoevgrad__81226

Джип събори оградата на полицията пред сградата на МВР - Благоевград. Няма пострадали, съобщи БГНЕС. Пътният инцидент стана в 23:55 часа...

Прочети цялата новина

виж от архив

Вашият дневен хороскоп

http://petel.bg/Vashiyat-dneven-horoskop__81225

Овен Денят е „празен” - не обещава нито големи успехи, нито значителни разочарования. Овните днес са учудващо спокойни и невъзмутими....

Прочети цялата новина

виж от архив

Равиния-2014 (Ravinia festival, пригород Чикаго Хайленд-парк, концерты 24-31 августа)

http://www.eurochicago.com/2014/08/raviniya-2014-ravinia-festival-prigorod-tchikago-haylend-park-kontsert-24-31-avgusta/

Парад пианистов в Равинии продолжается, и на следующей неделе нас ждет встреча с еще несколькими многообещающими исполнителями. 25 августа, 6.00 pm. Беннетт Гордон холл.Сольный концерт боснийского пианиста Предрага Музиевича. В программе: Соната соль мажор Й.Гайдна, музыка балета “Времена года” американского композитора Джона Кейджа, Восьмая новелетта Р.Шумана и Двадцать четыре прелюдии Ф.Шопена. Не правда ли, имя Кейджа выглядит непривычно в компании Гайдна, Шумана и Шопена? Все дело в личных пристрастиях Музиевича, который очень активно исполняет музыку Кейджа. Балет “Времена года” композитор сочинил для Танцевальной компании Мерса Каннингема в тот период, когда он ...

Прочети цялата новина

виж от архив

В Мизия изровиха човек на 8000 години, загинал в потоп

http://petel.bg/V-Miziya-izroviha-chovek-na-8000-godini--zaginal-v-potop__81224

Мумия на човек, загинал при наводнение, станало преди 8000 години, е изровена в местността Валога край врачанското село Оходен. Тогава...

Прочети цялата новина

виж от архив

Страници: 1

Бързи връзки

Варна

София

Пловдив

Бургас

Велико Търново

Търсене

Архив

RSS Абонамент

Абонирай се за новини

Абонирай се за спорт

Абонирай се за клюки

Абонирай се за блогове