„Изследването ми доказва, че повечето от разрешените Е-та в храните увреждат ДНК-то ни”, каза пред Нова телевизия доц. Георги Милошев,...

You will need: a piece of plasticine, a chestnut a thin wooden stick to split the tentacles and...

Минути, след като прегази 11-месечната Красимира, 36-годишният граничен полицай Костадин Стоянов се обадил на жена си.  "Обади ми се след...

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Какво става в България на 9 септември 1944 – революция, преврат или някакъв друг политически акт, с който окупационната съветска армия чрез петата си колона налага сталинския режим в страната. Защо тези въпроси и техните проекции във времето продължават да разделят българското общество – разговаряме с Пламен Асенов.

- Пламен, светла или мрачна дата е 9 септември в българската история?

- „Светла”, Фили, я нарече онзи ден в предизборна реч лидерът на БСП Михаил Миков. Той каза още, че партията му има „историческия дълг да носи през времето каузата на една справедлива, свободна и социална България”. Аз живях 30 години в тази негова страна и я намирам за напълно измислена – просто не си спомням нито един ден, в който тя да беше наистина справедлива, свободна и социална. При това 7 от тези години работих като журналист, тоест, казаното е плод, все пак, на професионален поглед. За последните 25 години пък, през тъй наречения демократичен преход, вече съвсем ясно се виждат всички язви, които деветосептемврийската комунистическа система отвори на всички нива – от психиката и мисленето на отделния българин, през колективното обществено съзнание, та до структурата и развитието на самата държава. Това е едната страна на въпроса, Фили, която може да бъде обобщена така – заради ефектите, които виждаме вече 70 години, трябва да определим 9 септември като мрачна дата. Да, обаче – казват някои, комунистическата идея сама по себе си е прекрасна, но нейната реализация в живота бе изкривена и опорочена.

- Какъв е отговорът на това твърдение?

- Отговорите са няколко. Първо – кой опорочи прекрасната идея, ако не самите комунисти? Още на 10 септември те се заеха да унищожат цвета на българската нация – първо чрез масовите убийства на политически противници или просто неудобни хора, после чрез уж Народния съд, а след това и чрез концлагерите като Белене, пълни с хора без съд и присъда. Така че комунистите рано унищожиха всяка възможна съпротива и останаха да управляват, без някой да им пречи. И пак се провалиха. А така провалиха и великата си идея. Второ, коя точно комунистическа идея беше реализирана тук – тази на Маркс и Енгелс, на Ленин и Сталин, на Тито, Мао или Дубчек, коя. Те са много и различни, еднакъв е само резултатът – пълен провал. Трето, как някой си представя, че ще гради просперитета на своя народ и държава, след като е дошъл на власт върху щиковете на чужда армия и е сто процента зависим от съответната чужда сила – СССР, днешната Русия. При това вече и за слепите е ясно, че тази чужда сила никога не е била приятел на България, а митът за Освободителя Дядо Иван или за Големия брат, който ни помага, е чиста пропаганда, трупана в умовете на измамените хора с десетилетия.

- Добре, Пламен, но случилото се на 9 септември 1944 не е ли резултат все пак и на тогавашната вътрешна съпротива, оглавявана наистина от комунистическата партия?

- Тъй нареченото партизанско движение, което имаш предвид, Фили, е сложен комплекс от простотия, бандитизъм, наивност, романтика и други компоненти, сред които идеологията на практика отсъства. Например голямата битка при Жабокрек сега, когато са известни истинските документи, се оказа история на едно масово убийство, наказуемо и според тогавашните международни споразумения. В Жабокрек партизаните избиват около 20 ранени германски войници, настанени в санаториум. Те знаят, че немците нямат оръжие, с изключение на един пистолет. Носи го придружаващ офицер, който обаче бяга от мястото и изобщо не стреля. Впрочем, точно той, човекът с оръжието, е и единственият оцелял. Така че имаме чисто убийство, а историите, разказвани после – за силна съпротива, за стрелба с часове, за прояви на партизанска смелост, за появата на несметно количество полиция и жандармерия – всичко това са съчинения, достойни за перото на Омир, но далеч по-малко истински, отколкото неговата „Илиада”. И за да сме съвсем наясно що за психология и що за идеология обсъждаме, Фили, набързо ще разкажа за тъй наречения Пусти Никола, история от миналия век, изначално разказана от бившия депутат Христо Марков и много популярна напоследък в социалните мрежи. Става дума за Никола Аврамов от село Торос, Ловешко. Баща му е богат човек, праща го да учи, но Никола се връща анархист. Известно време пие и стреля с пушка в тавана на кръчмата, после го женят, но Никола не стои мирно, отива в София, намира си любовница и я води в село, като въвежда модата да се живее с две жени. После с любовницата правят някои „ексове” по България, тоест, обири на каси и малки банкови клонове. Пусти Никола, както му вика вече майка му, лежи в затвора, където се запознава с комунисти и прихваща техните идеи. Връща се на село идейно израсъл, докарва си трета жена, една красива циганка, и купоните в кръчмата продължават. Както и „ексовете”, с които Пусти Никола пак набира средства, но вече за партията. Идва 9 септември. Заради заслугите си, той е назначен за областен управител на Ловеч, но, докато е в града, негови другари-комунисти убиват верния му приятел – кръчмаря на село Торос. Пусти Никола се вбесява, отива в София, псува и стреля известно време из Централния комитет на партията, после захвърля поста си и комунизма изобщо. Малко по-късно, когато комунистите идват да го арестуват, той стреля по тях, изчезва от селото и става горянин. Убит е като противник на режима. През 80-те обаче, след като всичко лошо е забравено, а властта има нужда от нови герои, комунистическият режим прави паметна плоча на Пустия Никола Аврамов и започва да разказва украсената му биография пред чавдарчета, пионерчета и работнически колективи.

- Интересна е историята за Пусти Никола, но не стигнаха ли вече поне пустите български историци до единно мнение за същността и характера на датата 9 септември?

- Не, Фили, първо, защото в България историците са като социолозите – делят се не на кадърни и некадърни, а на свързани с тази или онази партия. И второ, защото 9 септември продължава пряко да се използва – най-вече, разбира се, от БСП, за чисто политически цели. Такъв е споменатият и в началото случай. Чрез мита за 9 септември лидерът на БСП Михаил Миков сега опитва максимално да стимулира носталгичните настроения на левия електорат в предизборната кампания, за да не бъде провалът му на 5 октомври абсолютно пълен, а поне да остане частичен, както към този момент се очертава. В мита за 9 септември, за героичните партизани и красивите комунистически идеи обаче, като в матрьошка се съдържа и митът за братята освободители, за вечната дружба между българския и руския народ. През тази година всъщност това е големият стимул за българските комунисти, прекръстени на социалисти. Те, колкото и да ме е срам да го кажа, Фили, се вдъхновяват от „победите” на Путин в Украйна. Е, и това ако не е истински предизборен стимул за една истинска европейска лява партия, аз не знам кое друго може да бъде.
Но съм сигурен също, че този техен стимул е и поредният нов път към онова велико нищо, толкова добре олицетворявано от Пустия Никола и светлата дата 9 септември.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Слави Ангелов; Труд Служебното правителство на Георги Близнашки покрай някои екзотични назначения на областни управители тази седмица...

Интернет сайт позволява проверка дали е хакната паролата на потребител, който използва Gmail, след като в интернет изтече база данни с 5...

Започваме седмото си плаване из гръцките острови с лодката на Димитър – този път това ще са островите от Цикладите. Започваме с остров Андрос. Приятно четене:

Магията на гръцките острови

или из Цикладите (Андрос – Тинос – Миконос – Сирос) с лодка

седма част

Остров Андрос

първа серия

Превзел всички острови в Йонийско море, обиколил островите в Арголидския и Саронски заливи, дебаркирал на Спорадите, по естествен начин пред мен излезе като поредна цел най-голямата и предизвикателна група острови в Гърция –

Цикладите

Островна група от над 200 (тектонично съществуващи) острова, от които 25 обитавани (или слабо обитавани), тяхното име идва от гръцкото име за „кръг” – киклос, поради географското им разположение, наподобяващо в известна степен окръжност. Подходът към първата част от тях – северни Циклади, осъществихме със Стоян от град Каристос на остров Евия, разположен в дълбок залив в южната му част. По пътя към Каристос, минали през сухоземната връзка на острова с континента – град Халкида, достигаме до високите му хълмове, от които се открива великолепна гледка към Егейско море…

По пътя – дива натура и пасторални гледки…

Минаваме покрай островите Мегалониси, Херсониси и Трагониси, разположени западно южния край на Евия в Петалийския залив – същите тези острови, към които се бях устремил миналата 2013-та година и когато със Стоян ни застигна силна буря в Южноевийския залив, която осуети опитите ни да стигнем до тях:

Вече в

град Каристос,

намерили учудващо лесно подходящата рампа –

посрещнахме великолепната сутрин, когато слънцето окъпа Каристос с първите си лъчи:

Час по-късно напускаме водите на големия залив на Каристос –

за да стигнем до

пролива между Евия и остров Андрос,

широк около 12 км. в най-тясната си част, и широк около 18 км. там, където го пресякохме; характерен най-вече с това, че през него протича течението Каво Доро, което минава оттук и продължава на юг между Пелопонес и островите Макронизи и Кея (Ция).

Силните ветрове и течения, които се събират в този район от всички посоки, правят тези проливи едни от най-трудните да пресичане местности на Средиземно море.

Местността е пълна с потънали кораби.

Говори се, че тук в района се е разбила гръцката флота при завръщането си от обсадата на Троя. Също така тук през 1916 година, на 21 ноември, около остров Кея (Ция), потъва корабът „Британик” – клас „Олимпик”, близнак на „Титаник”, (превърнат в плаващ лазарет на военноморските сили на Нейно кралско величество) – потопен от германско торпедо (или натъкнал се на немска мина – все още няма единно мнение по върпоса) по път за остров Лимнос…

Етимологията на думите Каво Доро произлиза от „duro” – „труден нос”. Гледах под лупа прогнозите за този район, защото освен променливото и капризно бързо сменящо се време, проливът е с много оживен трафик на търговски кораби и големи съдове…

Навлизаме в Каво Доро…

заедно с „големите” …

а да стигнем малко-късно първото населено място на

остров Андрос –

Гаврио, миниатюрно селце,

в което заради дълбокия му залив акостират фериботите от Рафина (на континента) и остров Сирос.

Gavrio, Гърция

Първи впечатления от първия цикладски остров с „Бисмарк”:

„Паркирахме” –

 и ето селцето отвътре:

Сезонът още не се е родил: …

Идилията на това селце:

На тръгване оттук ни изпрати местен обитател:

Следваща спирка –

градчето Батси

на остров Андрос:

където спряхме точно под носа на морската полиция:

Батси, където попаднахме на някакъв вид състезание, което така и не разбрахме какво е:

но разбрахме за чудната кухня на таверна „Та делфиня”, надвиснала над площадчето на града:

Фантастични калмари, каквито не съм виждал на друго място:

Ми наздраве от таверната Та делфиня” в градчето Батси на цикладския остров Андрос:

Уличките отвътре:

На тръгване оттук се разминаваме с внушителна военноморска единица, спряла в залива:

Очаквайте продължението

Автор: Димитър Иванов

Снимки: авторът
Други разкази свързани с Плаване Егейско/Бяло море – на картата :

Плаване Егейско/Бяло море

Още пътеписи от близки места:

1. Залези над гръцките острови (5-7): Краят на плаването (Керамоти)
2. Залези над гръцките острови (6-1): От Кими до Линария (о.Скирос)
3. Залези над гръцките острови (5-5): Порто Лагос и Лименас (на Тасос)
4. Загубени из гръцките острови (трета серия) (1): Спорадите: остров Скопелос
5. Залези над гръцките острови (5-4): От Тасос до Алексадруполис
6. Залези над гръцките острови (5-6): Алики и Потос (на Тасос)
7. Загубени из гръцките острови (Трета серия) (4): Остров Спецес
8. Залези над гръцките острови (6-4): Евия (Евбея) и околните островчета
9. Загубени из гръцките острови (втора серия) (3): Палеокастрица на Корфу и остров Паксос
10. Загубени из гръцките острови (Трета серия) (3): Остров Хидра
11. Залези над гръцките острови (5-2): Амуляни
12. Залези над гръцките острови (6-3): Довиждане, Скирос!

Първата нощ на родителите на прегазеното в Крушевец е била безсънна и тежка. „Постоянно мисля за нея. Първата нощ без нея беше много...

Голям скандал се разрази в сутрешния блок на Би Ти Ви. Ситуацията ескалира и почти се стигна до бой, затова водещият отиде в тълпата, за да...

Едно леко петъчно видео, което показва как се променя работата на мозъка ни под натиска на социалните медии, новите технологии и “always on” културата. Оказва се, че сме значително по-пластични, отколкото обикновено си мислим и затова използването на все повече устройства все по-често нанася доста големи промени в това как ползваме интернет и колко лесно се фокусираме:

Едно леко петъчно видео, което показва как се променя работата на мозъка ни под напора на социалните медии. За мен беше най-интересно, че съществува “синдром на фантомни вибрации” – нещо, за което определено мога да се самодиагностицирам.

Полезно е и че авторите на видеото все пак са вкарали позитивен ефект от социалните медии – съществува статистически по-висока вероятност една връзка да прерасне в нещо значимо, ако е започната онлайн. Моя лична теория е, че така не се фокусираме толкова върху повърхностни качества, а можем първо да си поговорим за общи интереси. И когато вече стане време да се видите на живо, по-голямо значение има дали имате общи теми, а не това дали момичето отсреща е с малко по-рошава коса от очакваното.

Впечатляващо е как една технология може да промени начина на общуване, работа, забавление и психиката на толкова много хора по света за адски кратко време. А промените тепърва започват!

Постът Научно: какво правят социалните медии с мозъка ни е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Едно леко петъчно видео, което показва как се променя работата на мозъка ни под натиска на социалните медии, новите технологии и “always on” културата. Оказва се, че сме значително по-пластични, отколкото обикновено си мислим и затова използването на все повече устройства все по-често нанася доста големи промени в това как ползваме интернет и колко лесно се фокусираме:

Едно леко петъчно видео, което показва как се променя работата на мозъка ни под напора на социалните медии. За мен беше най-интересно, че съществува “синдром на фантомни вибрации” – нещо, за което определено мога да се самодиагностицирам.

Полезно е и че авторите на видеото все пак са вкарали позитивен ефект от социалните медии – съществува статистически по-висока вероятност една връзка да прерасне в нещо значимо, ако е започната онлайн. Моя лична теория е, че така не се фокусираме толкова върху повърхностни качества, а можем първо да си поговорим за общи интереси. И когато вече стане време да се видите на живо, по-голямо значение има дали имате общи теми, а не това дали момичето отсреща е с малко по-рошава коса от очакваното.

Впечатляващо е как една технология може да промени начина на общуване, работа, забавление и психиката на толкова много хора по света за адски кратко време. А промените тепърва започват!

Постът Научно: какво правят социалните медии с мозъка ни е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Днес трябва да станат ясни резултатите от кръвната проба за алкохол на Костадин Стоянов, който вчера блъсна с автомобила си и уби...

Тотална забрана на джиесемите при децата в начален етап има в някои школа у нас. Така например в едно от частните ни училища ползването на...

Овен  За Вас това е сложен ден, в който се налага да се вписвате в обстоятелствата, които съвсем не са характерни за Вас. Оказвате се в...

Единственото сигурно нещо в България е, че сме бедни. Този факт дори и децата го знаят, макар всеки, който чете тази статия, тайничко да се...