/Поглед.инфо/ Федералното бюро за разследване (ФБР) е установило самоличността на убиеца на американските журналисти Джеймс Фоули и Стивън Сотлоф. Това стана ясно от пресконференция на директора на ФБР Джеймс Коми, предава АФП.

Теодора Кокаланова, inews Здравното министерство е в патова ситуация заради ваксините за новородените. Заради административни неуредици...

Мира Найденова, БЛИЦ. Екстремно транспортиране на донор е било причината за екшъна, при който кортеж от държавни коли е връхлетял с...

24 часа. България смени четири правителства за последните 18 месеца, а на 5 октомври гражданите ѝ ще гласуват за ново. След близо две...

/Поглед.инфо/ Истинската заплаха в съвременните условия е самото съществуване и тенденцията към разширяване на групировката "Ислямска държава" /ИД/, която първоначално се наричаше "Ислямска държава в Ирак и Леванта".

/Поглед.инфо/ До г-н Максим Бенвенисти, Председател на организацията на евреите в България "Шалом"

Служебният кабинет прави политическа чистка в услуга на ГЕРБ. Около това мнение се обединиха 61,35% от хората, включили се в анкетата на...

Обърнаха на "бардак" защитено жилище в Пловдив. Целият квартал е пропищял, след като вместо деца с увреждания са се натъкнали на неприятна...

Билети на преференциални цени ще ползват посетителите на Международния технически панаир, който ще се състои от 29 септември до 4 октомври...

/Поглед.инфо/ Фаворитът за изборите в България през октомври Бойко Борисов заяви в интервю за Ройтерс, че е готов да проведе разговори с други партии след вота, включително да обсъди възможността за сформиране на широка коалиция за гарантиране на политическа стабилност.

/Поглед.инфо/ Служебното правителство не оставя впечатление, че държавата е във финансова криза. От встъпването си в длъжност до момента кабинетът "Близнашки" е дал зелена светлина за отпускане на общо 101 млн. лв. извънредни субсидии на различни министерства.

24 часа. Женският волейболен отбор на България записа първа победа на Световното първенство в Италия. Нашите момичета спечелиха срещу...

/Поглед.инфо/ Бяхме предвидили церемония по подписването на Споразумението за партньорство с Европейската комисия, но тя се отложи заради отпуските в Европейската комисия. Това заяви медийният съветник на служебния министър-председател Георги Близнашки.

/Поглед.инфо/ Заради скандал в кабинета, служебното правителство няма да подпише Споразумението за партньорство с Европейската комисия.

 Галина Ганева, 168 часа.   Радикални секти като "Нурджилар", "Сюлейманджилар" и "Никши Банди", които имат позиции в района на Шумен, са едни...

Родителите на изчезналата през нощта на 6 срещу 7 септември в Златни пясъци Йоана - Гражина и Станимир Станик, научиха страшната вест, че...

В болница в Истанбул е бил приет 43-годишен нигериец със симптоми, характерни за вируса на ебола, съобщи турският телевизионен канал НТВ,...

времето лекува докато биографията ти те преследва.

Бащата на малкия Крис Иво Мичев разпространи днес „кърваво” писмо до българските медици, лекували сина му в „Пирогов”. Момченцето бе...

Тълкувателите на отразената светлина, с която българският политически великан Борисов мъждука на световната сцена, се занимават от два дни с факта, че той е споменат с няколко думи в мемоарната книга на Хилари Клинтън „Трудни времена”.

Някои медийни комплексари, като жълтият сайт ПИК, се забавляват заклеймяващо с погрешния превод. Госпожа Клинтън споменава нашия левент от Банкя като оплешивяващ в оригиналния текст , а грешният превод във в. „24 часа” вкарва в устата й комплимента, че е смел (вместо плешив).

Забележително е, че това е изключително редкият случай, когато в. „Труд” , който от няколко петилетки не се отличава съществено по нищо от писания под индиго свой сиамски близнак „Труд”,(препечатват си едни и същи дописки от години наред), този път се включва в тържествуването срещу злощастния превод на „24 часа” ( където „плешив” е преведено като „смел”).

Освен това звучи напълно правдоподобно упрекът, че часовият вестник на Венелина Гочева се опива да разкраси в полза на Борисов закачката на Хилари Клинтън чрез угодническа цензура ( правила е нещо подобно включително и по отношение на критични статии на пишещия тези редове). С подобни слугински финтифлюшки Гочева отдавна се прочу по отношение на нейни кумири, като Георги Първанов и Бойко Борисов.

И днес обаче продължават несгодите в тълкуванията на написаното за Борисов от авторитетни западни медии. Наред е недоразумението какво точно е споделил Борисов пред агенция Ройтерс. Май е казал, че е готов за голяма коалиция след изборите.

Ако е вярно, значи е готов да управлява с БСП. Би било неуважително към осведомената аудитория на ivo.bg да обяснявам какво означава „голяма коалиция” по аналогия със съществуващите модели, сред които е любимият пример на Борисов за голямата коалиция на социалдемократите с християндемократите в Германия.

В суматохата обаче има и друг превод на казаното от Борисов пред световната агенция: „широка коалиция” е нещото, на което той (вече) бил готов. Май това бил казал? Доста е различно.

Ошыбка, грешка в привода ( т.е. в препредаването, в трансмисията )?

Задава се „конграчулейшънс” от страна на Борисов, ако ме разбирате  (превеждате) правилно.

Дано да се отблагодари на гласоподавателите този път, без да търти да бяга, когато стане напечено.

Share on Facebook

Убийството във Варна, при което 31-годишен мъж затри леля си, след като я намушка с нож, е станало в дома на домоуправителя на входа, съобщи...

ЦИК взе решение да спре и предизборния клип на ДПС по жалба на БНС. Мотивът е, че в клипа се показва дете. Според Закона за закрила на...

Лъжливи реклами в интернет пространството предизвикаха истинска истерия сред потребителите на iPhone. Рекламите твърдят, че с помощта на...

/Поглед.инфо/ България смени правителства четири пъти в последните 18 месеца. На 5 октомври българите ще гласуват за още едно.

*снимката е илюстративна Перничанинът Е.А., на 27 години загина на автомагистрала „Струма”. Той е бил заклещен в колата, след като се е...

Семейство кенгурута и тримесечното им бебе са били натровени с пестициди в хасковския зоопарк. Това потвърди шефът на общинската...

След 8 часа публично изслушване Висшият съдебен съвет не избра нов председател на Върховния касационен съд. Гласуването на 24-мата...

Пред никого не съм си навеждала задника, не съм се нагъзвала и на никого не съм лапала п**ката. Аз не съм певица категория "С". Имам име, което...

Новата учебна година във ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” ще бъде открита в понеделник от 10 часа. Десет минути по-рано официалните гости ще бъдат...

снимка: БулФото "Осъждаме подобен акт, който е безпрецедентен, не може по този начин да се стреми, който и да е било, да осъществи контакт...

Изненадващ обрат в здравеопазването. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) намери 100 млн. лв. за покриване на разходите за...

/Поглед.инфо/ Светла Тодорова работи против националния интерес

/Поглед.инфо/ Земеделието е важен сектор от икономиката ни, който ние подкрепяме

Момиче на 10 години пострада сериозно при инцидент в Докторската градина около 16:30 часа днес, съобщи bTV. Според очевидци, то е паднало от...

снимка: БулФото, архив Истинска епидемия от битови убийства тресе Варна. Никой не помни толкова много човешки животи да са отнемани в...

Утре облачността постепенно ще се увеличи и до вечерта на много места ще завали дъжд. Вятърът постепенно ще се ориентира от североизток и...

Продуцентите на „ВИП брадър” не спират да умуват различни начини да предизвикват скандали между звездите и още от старта на предаването...

Името на терористичната организация "Ислямска държава" завинаги ще бъде свързвано с убийствата на жени, с изнасилвания и отвличания на...

Рокерите тръгват към бензиностанцията на пребития в меле бизнесмен Георги Рогачев в Розино. Над 1000 мотора се включват в...

Съседи на убитата 63-годишна жена във Варна са потресени. Както "Петел" писа първи, убийството е станало снощи в блок на бул. "Владислав" 38....

31-годишен мъж е убил 63-годишната си леля, сочат първоначалните данни. Той я е наръгал няколко пъти с нож. След това убиецът се обадил на...

Актьорът Юлиян Вергов вдигнал скандал на продавачка, защото не му позволила да пипне купичка с пресни малини, твърди lifestyle.bg. Случката се...

Български дипломати са натрупали задължения за над 397 хиляди долара към кметството в Ню Йорк заради неправилно паркиране. Дипломати...

Пловдив е шестият най-стар град в света, определи класация на британския в. „Телеграф“. Според изданието градски живот под Тепетата е...

Ново жестоко убийство е станало във Варна, както "Петел" първи съобщи. Убита е жена в блок на бул. "Владислав Варненчик". За престъплението сигнализираха съседи на убитата. Трагедията е станала снощи. Очаквайте подробности в "Петел"! 

Добрич отбелязва 74 години от подписването на Крайовския договор и връщането на Южна Добруджа в пределите на България. Като празник на...

Ново жестоко убийство разтърси Варна, както първи съобщи "Петел". Трагедията се разиграла в един от апартаментите на блок 38 на бул....

Въпреки разместванията на пазарните дялове на телекомуникационните оператори през 2013 г. „Мтел“ все още е водещ оператор и по броя на...

Ръководството на TV7 и NEWS7 излезе с декларация по повод безпрецендетния натиск, който цели ликвидирането на медиите. Ръководството...

Днес във Варна започна най-представителното в Северна България авто изложение Grand Auto 2014. На площ от над  4 500 кв. м в Grand Mall вносителите на 25...

Извършено е ново жестоко убийство във Варна, научи "Петел". Очаквайте подробности! 

Окръжен съд - Бургас остави в ареста 22-годишния Добрин Тодоров. Той е привлечен като обвиняем за измама, представляваща опасен рецидив....

12 мобилни телефона, пет от които смартфони, две безжични устройства за достъп до интернет, три флаш памети и зарядно устройство са открити...

Според отлично информирани източници в медийните среди плъзна информацията, че любовницата на Тачо е била приета по спешност в болница,...

Асен Блатечки най-сетне посети болницата, в която моделката Диляна Попова роди сина му в неделя, предад "Пик". Вече няколко дни актьорът не...

Жена на 33 г. роди здраво момиченце в Плевен, след като ултразвук стопи миома на матката й чрез авангардната за България хайфу технология....

Евгения Калканджиева, а не неверният й мъж Тачо и любовницата му Зорница Линдарева, ще се окаже черната овца в къщата на „ВИП брадър”...

Жители от няколко блока в центъра на Варна се жалват от предстоящ строеж на сграда на ул. „Александър Дякович“. В момента мястото...

Последният действащ договор на Венета Райкова с „Телеман” е от 13 август 2013 година и в него има редица променени в нейна полза клаузи, в...

Да бъдат прецизирани нивата на компетентност и издаването на разрешителни за здравна и лечебна дейност, този ангажимент пое проф. Анелия...

снимка: архив Събарянето на 58 незаконни постройки в циганското гето „Максуда” се бави заради подписването на договор между Община...

Ако се вярва на статистиката, Черно море трябва да е спокоен за неделния мач с Локомотив (Сф). В последните 10 срещи срещу този съперник в...

Каналджиите стават все по-нагли, а охраната ни по границата с Турция - все по-безпомощна срещу бежанската вълна. Само за последните два...

XI Конгрес на Българското дружество по офталмология ще се проведе от 25 до 28 септември в курорта ”Златни Пясъци”. Основната цел на...

Текст: Ралица Трифонова Снимки: Ралица Трифонова "Усмихнете се! Вие сте в Газа – най-големият затвор на света!” – това е надпис от плакат, разположен в магазин за сувенири във фоайето на един от най-лъскавите хотели в град Газа, построен на няколко минути път с кола от бежанския лагер, в който се намира домът на бившия министър-председател Исмаил Хания. За разлика от обикновените затвори, за да живееш в Ивицата Газа, не е нужно да си извършил Повече [...]

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/29164-de-profundis-predizborni-zapiski-po-balgarskite-trudovi-delnitzi.html

Тъй като имам заръка от докторите да се разхождам всеки ден, аз послушно го правя. Не се плашете, де, другите им заръки, свързани с доброто здраве, също стриктно спазвам, онези, нали се сещате – най-много бутилка вино на обед за сърцето, не повече от 4-5 бири привечер за душата и максимум едно двойно уиски с хубава пура преди лягане за спокоен сън.
Но забелязвам, че, въпреки стриктното придържане към съветите, напоследък нито сърцето, нито душата, нито сънят ми са особено спокойни. И това със сигурност идва от притеснението ми за начина, по който се вършат нещата в България, начин, който направо ми се набива на очи, докато се разхождам.
Гледам например едно просто действие като орязването на тополите край река Марица в Пловдив. То се извършва от съответната общинска фирма по отдавна познат маниер – налични са между 8 и 12 работници, тежко въоръжени със съвременна техника, трима-четирима работят, останалите ги гледат и коментират действията им.
В добрия случай.
В по-лошия – не им обръщат внимание, а, събрани на кръгче настрани от досадния шум на моторната резачка, обсъждат снощния мач, красивите дупета на минувачките или качествата на шуменската бира в сравнение с пловдивската.
Най-лошият вариант, на който станах свидетел, е групата на неработещите да спи под сенките на още неорязаните тополи, а групата на работещите да не работи – но това, признавам си, беше рядко явление, само в най-големите жеги. Повечето пъти някакво реално действие все пак кипеше на трудовия фронт край Марица.
И ето как тези изтъкнати представители на модерната българска работническа класа работиха съвестно от края на май до средата на септември.
И орязаха 50 тополи.
Сметнах на бърза ръка ефективността. С моторните резачки, подемната и транспортна техника, които групата има, една топола би трябвало да се орязва, обработва и изнася от 5-6 души, барабар с шофьорите, максимум за час. Може би и за половин час, но да речем час за по-лесно смятане. Така че за три месеца и половина нашата самоотвержена бригада свърши работа, която нормално би трябвало да отнеме на половината от тези хора 50, нека са 60, нека са 100 работни часа – десет дни до две седмици с голямо надуване.
Обаче съм сигурен, че хората получиха заплати точно за три месеца и половина, не за две седмици.
Ами как така ние, данъкоплатците, ще избягаме от социалните си ангажименти, на които работниците в нашата собствена общинска фирма са свикнали. Как така ще действаме спрямо бедната, но горда работническа класа, като истински вълци-капиталисти, които плащат само колкото класата е изработила.
Какво да ви кажа. Ако само тази банда социално слаби хора, макар като ги гледам иначе – пълноценни пиячи и е…чи, беше яхнала нашите данъци, с мед да ги намажеш и да ги почерпиш отгоре. Но същото е положението с онази малка отсечката, която уж се асфалтира, на един от централните булеварди в Пловдив. Само дето тук не спят, а клечат под сенките. Абсолютно същото е положението и с безумния проект за водоскок насред самия център на града.
Не, всъщност, подобно е, но не е абсолютно същото – рязането на тополите поне вече приключи, а тези двете епични дела и още много като тях, продължават да се точат, заедно с парите, хвърлени от бюджета за нищо под формата на работни заплати.
Цялата тази работа много ми прилича на начина, по който депутатите от всички партии през всички години на прехода подготвят и гласуват законите в полза на развитието на страната. Затова например още нямаме закон за специалните служби, закон, с който да се направят истински реформи в съдебната система, в МВР, в администрацията – изобщо, къде ли не.
Онзи ден се промъквам по тротоара и гледам – паякът вдига една кола. „Добре, де – викам на ченгето, което се върти наоколо – защо вдигате колата от улицата, която никому не пречи, а тези от тротоара, които ми пречат на мен да мина и ме принуждават да вървя по самата улица, не ги вдигате?” Той отначало ме изгледа на кръв, но като видя хрисимата ми физиономия на обикновен гражданин, който проявява академичен интерес към темата, благоволи да ми обясни цялата работа.
Първо, кметът е издал заповед, с която разрешава паркирането по тротоарите, ако от колата до стената има поне два метра разстояние. Второ, недобросъвестните шофьори паркират на по-малко от два метра, а когато ги глобиш, протестират глобата в съда. Трето, съдът е решил да прави напук на полицията и в 99 процента от случаите уважава протеста. Дори 30 сантиметра да е оставил шофьорът, съдът ги уважава като достатъчно място, та да мине пешеходец, глобата пада, а родната полиция плаща съдебни разноски, ако не и нещо повече. Четвърто – заради всичко това, казва ми полицаят, нашият началник нареди изобщо да не се занимаваме с колите върху тротоара, да се правим, че ги няма, да стискаме очи, за да не ги видим по никакъв начин и душевно да се разтревожим заради реда и правото.
Ега ти самозалъгването, ега ти безполезният труд, който кипи в тази държава и ега ти излишните пари, които обществото плаща, вследствие само на няколко кретенски мисли и действия, струпани на едно място.
Първо, кога кметът на Пловдив е минал по тротоар, особено в центъра на града, който сам по себе си да е по-широк от два метра, та смята, че може отгоре му да се инсталира кола и да остане място за минаване на пешеходец? А ако пешеходецът пък е с два бастуна, кретенизмът на заповедта изглежда съвършено пълен. Второ, защо шофьорите с удоволствие паркират върху тротоара, слизат от колите и веднага започват да псуват, че като нормални пешеходци няма откъде да минат поради спрелите отгоре коли? Те нормални ли са наистина? Трето, ако съдът в действителност е решил да се закача с полицията, аз бих поощрил това поведение, но само ако закачката не се плаща отново с парите от моите данъци, както очевидно става в случая. Четвърто, сигурен съм, че идеята на един орган, призван да спазва закона, да му се вмени задължението да не спазва закона, е изключително лоша идея, която допълнително налива вода в мелницата на свойствения за нас, българите, природен нихилизъм.
Но какво да се прави – не може всички да спазват закона, така че когато гражданите започнат все по-масово да го спазват, редно е самото МВР пък вече да отказва и всичко да се балансира в обществена полза. Така подозирам, де. Защото нали се сещате – ако всички бяхме дисциплинирани като шведи или немци, горкото МВР щеше да се стопи наполовина от официалните си над 50 хиляди щатни бройки. А другата половина от полицаите веднага щеше да се принуди открито да работи за престъпниците, за които сега работи скрито и така цица двойни доходи: веднъж за да ни защитава и втори път – за да не ни защитава.
С подобни примери за трудов героизъм на работното място е свързан и особен вид арогантност, който сякаш не забелязваме как се ражда, но който отдавна се е превърнал в истински проблем за българското общество.
Онзи ден влизам в един магазин за рокли…..Не се смейте, влизам с жена ми, за да и купим рокля. Моята задача е по-важна, защото аз нося парите и плащам, а тя само ще купува. Та влизаме и две скучаещи девойки се нахвърлят да я обслужват, като през цялото време говорят на „ти”. Вметнах и аз някакъв майтап, едната се обърна и веднага заговори на „ти” и на мен. Посмутих се малко, защото съм свикнал хората да уважават поне мъдрата ми брада, затова я поглеждам с интерес и питам: „Простете, девойко, да не би случайно да сме спали наскоро заедно, пък аз да съм забравил? Защото на моята възраст би трябвало да помня такива неща, за да мога да се хваля с тях на приятелите си.”
Тя, естествено, се възмути от въпроса, защото не разбра иронията. Още по-възмутена беше обаче, когато успях все пак да и обясня какво имам предвид. Каза ми, че след като учтиви хора като англичаните не бръснат вече „ти” и „вие”, то за простаци като мен такъв въпрос изобщо не би трябвало да стои. Опитах се да обясня и за англичаните, но тук вече никой не ме слушаше.
Ето как магазинът загуби оборот от една рокля.
А българското общество се набутва все повече в огромния и гаден за всяко общество капан да смята, че освен пред закона и пред бога, ние, хората сме равни и по всичко останало. Това е основата за проява на всяка наглост, безочие, цинизъм и всичко друго лошо от тази сфера, за което се сетите, че се случва напоследък изобилно. Включително в политиката и от страна на политиците. Нали те няма как да бъдат други, след като са едни от нас.
Тези записки биха могли да се напишат по всяко време през последните поне 50 години, които помня от българската история. Пиша ги обаче точно преди изборите, за да подчертая още веднъж всеизвестната, но не особено популярна сред „обикновените хора” истина, че какъвто ни е народът, такива са ни и политиците. И обратно.
За съжаление, май наистина не можем да забравим онзи наш прекрасен национален характер, който ни пречи когато се докопаме и ние до някакво по-високо обществено ниво, да се проявим като онзи политик, за когото мечтаем винаги преди изборите.
А не като онзи, когото виждаме да лъсва веднага след тях.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Фолкдивата Алисия е сред основните герои в предаването „Папараци”, с което Николета Лозанова ще дебютира в ефира на bTV тази неделя от 22,00...

Цената на тока може да се увеличи и през зимата. Това заяви председателят на ДКЕВР Светла Тодорова след края на общественото обсъждане на...

Всеки българин знае от учебниците, че Втората Българска държава престава да съществува през 1396 година, когато османското нашествие...

Отборът на Комфорт I започна с гръмка победа в шестото издание на футболния турнир за купата на „Комфорт 2014“. Тимът срази Милкос с 6:1 след...

Християнската символика и иконография има дълго и сложно историческо развитие. То може да бъде условно разделено на три периода –...

Жени и Тачо изобщо не са пред развод, целта им е да се доберат до наградата Жени и Тачо нарочно симулират скандали, за да накарат...

Социалните са отказали да преведат помощи за наводнената къща на мъж в Мизия, защото той притежава три апартамента. Това...

Фаталните контузии не подминаха и този сезон на „Сървайвър”, съобщи „Ретро”. Преди години в шоуто почина кметът на Раднево Нончо...

Тежки контузии не подминаха и този сезон на „Сървайвър”, научи „Ретро”. Преди години в шоуто почина кметът на Раднево Нончо...

/Поглед.инфо/ "Ислямска държава" достигна Балканите. Радикалните мюсюлмани могат да взривят "барутното буре" на Европа, пише в заглавие румънският вестник "Путеря". "Ислямска държава има последователи и в България", посочва в друго заглавие в. "Адевърул".

/Поглед.инфо/ В момента не виждаме криминална заплаха за банковата система от гледна точка на киберсигурността.

Яйца полетяха днес към членовете на ДКЕВР по време на откритото заседание на енергийния регулатор. Яйцата бяха хвърлени от...

Баща и дъщеря ще трябва да платят общо 5000 лв. глоба, защото щерката забременяла от таткото. Това постанови Районният съд в Исперих....

Специализираният метеосайт accuweather.com, прогнозира, че след дъждовния петък идват много слънчеви дни в България. Тази вечер и през нощта...

Багата се оженил тайно за приятелката си Любина през август, издадоха техни близки. Двамата се врекли във вечна вярност в невзрачна...

Европейската комисия стартира процедура срещу България, като се позовава на неправилното транспониране на член 1, параграф 3 и член 10,...

Надявам се Законът за средното образование да бъде приет от 43-ото Народно събрание и да бъде въведен едни учебник по един предмет. Това...

Седем неправителствени организации призоваха за пореден път ВСС да гласува с бюлетини за председател на ВКС

Испанският премиер върна спорен закон за аборта

От 6 до 8 години. На толкова оценяват времето за възвръщане на инвестициите в слънчева енергия специалистите от банка UBS до 2020 година. А когато банкерите говорят, боговете се хващат за дистанционното, за да усилят звука.

Дори и при сегашнте около 12 години инвестицията е достатъчно примамлива за предприемачите с усет към новото. Водещата v в бранша банка предрича, че панелите, батериите, електрическите автомобили и акумулаторите, които работят със слънчева енергия, са технологии, които ще пробият и ще доведат до “голяма революция в енергийната индустрия”.

За нас като хора (от една страна) в незавидното положение на крайно зависими енергийно от благоволението на един единствен неуравновесен партньор и (от друга) обитаващи по-скоро слънчеви пространства на континента, всичко това звучи като прекрасна новина. Мантрите на правителствата по цял свят (че нищо не зависи от алтрнативните енергии, че изкопаемите горива са единствената възможност, че блаблабла…) у нас звучат още по-безкомпромисно по разбираеми причини. За щастие живеем в условия на относително работеща пазарна икономика, а когато икономистите говорят, правителствата или слушат и мълчат, или падат.

На долните две графики можете да проследите тенденциите за възвръщаемост на инвестициите в слънчева енергия (първата) и в продажбата на електрически автомобили (втората):

А ето тук  можете да прочетете защо електромобилите ще направят добитата от слънце енергия конкурентноспособна без помощта на субсидии.

За повече информация тук

Търговец на стари книги живее с 1 - 2 лв. на ден и яде само веднъж, на обяд, по шепа сини сливи без хляб. Причината за това обаче не е някаква...

Вчера (24/09/2014г.) на личната си страница в YouTube.Com Бойко Борисов е качил следното видео: Бойко Борисов на среща с представители на бизнеса в Стара Загора Макар видеото да е малко повече от 1 час, най-интересното, според мен, се съ...

/Поглед.инфо/ Държавата се нуждае от изграждане на нови базови мощности, както и модернизиране на преносната мрежа.

Най-значителното събитие за българското кино в навечерието на неговата 100-годишнина е Фестивалът на българския игрален филм „Златна...

/Поглед.инфо/ Защитата на Филип Златанов поиска като свидетели по делото за скандалното му тефтерче да бъдат разпитани президентът Росен Плевнелиев, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, бившият вътрешен министър Цветан Цветанов, бившият председател на НС Цецка Цачева, бившият депутат на ГЕРБ Искра Фидосова.

Цистерната, която е аварирала на една от улиците в несебърското село Тънково, не е пълна с петрол, а с перилен препарат. Това съобщи за „24...

Грипът, който очакваме тази зима, най-вероятно ще е от същите щамове като миналата. Пикът му ще бъде през януари и февруари, прогнозира...

Един от големите проблеми в системата на образованието е липсата на млади учители. Недостигът на кадри ще се усети съвсем скоро,...

/Поглед.инфо/ "Санирането не е някаква оригинална идея, а технологично решение, което трябва да се случи, но в него няма политически потенциал. Явно в дефицита на политически идеи се търсят технологични решения.

/Поглед.инфо/ Президентът на Чехия Милош Земан получи писмо с бял прах, съобщи ИТАР-ТАСС. По-късно от полицията обявиха, че то е било изпратено от името на екстремистката групировка „Ислямска държава".

Експерти, които разследват катастрофата на самолета Боинг 777 на авиокомпанията Malaysia Airlines в Донбас в Украйна, са открили, че мястото на...

/Поглед.инфо/ Москва ще блокира достъпа на Украйна до жизнено важни за нея руски пазари, ако Киев приложи която и да е част от търговското споразумение с ЕС.

/Поглед.инфо/ Кой с кого ще управлява ще стане ясно в изборната нощ на 5 октомври. Така лидерът на БСП Михаил Миков отговори на журналистически въпрос ще бъдат склонни социалистите да управляват с ГЕРБ.

Милиардер от Дубай иска да инвестира в строителството на модерна кравеферма за 3000 животни в гърменското село Ореше, съобщава...

Таско Тасков бе определен за главен съдия на неделния мач на Черно море срещу Локомотив (София) от 17 ч. на стадион "Тича". Двубоят е от 10-ия...

30-тонна цистерна с петрол аварира на ул. „Николай Лъсков” в несебърското с. Тънково, съобщи flagman.bg, като се позова на свой репортер от...

/Поглед.инфо/ Интервю на Биляна Веселинова с Явор Куюмджиев, водач на листата на "БСП лява България" в Търговище

/Поглед.инфо/ Използват се всякакви зависимости - от дрога до кредити

/Поглед.инфо/ Предизборната кампания оставя впечатление, че тече по-вяло, отколкото при други избори. Причината за това впечатление е, че няма толкова скандали, колкото друг път.

Скоростно издаване на лични карти обещаха от Дирекция "Български документи за самоличност” в последната седмица преди изборите на 5...

Пътуването може да бъде много неприятно. Толкова е лесно да се забрави нещо или да си загубите лични вещи, особено след дълъг полет . За щастие на летището в Амстердам, обаче, са създали най-доброто решение на този проблем .  

/Поглед.инфо/ Представители на Български национален съюз нахлуха в сградата на Народното събрание на площад "Княз Александър Батенберг", където се намира и Централната избирателна комисия.

Продукти:
200г кашкавал
½ ч.ч. сухо вино
½ ч.ч. прясно мляко
1с.л. течна сметана
1ч.ч. топла вода
1с.л. краве масло
2- 3 листа суха салавия

Приготвяне:
Приготвянето на сосове е приятно занимание за мен. Любител съм на яхнии с повечко сос или месенца поляти със сос. Хубаво е да можеш да си топнеш залъка хляб или хапката вкусно месо. И двете стават още по- приятни за  хапване. За да приготвя кашакавален сос използвам стърготини кашакавал, пълномаслено прясно мляко и сухо вино. Вземам метална касерола. Добавям супена лъжица краве масло и поставям съдът на включен котлон. Добавям течностите последователно, щом се разтопи мазнината. Пробърквам с дървена шпатула. Оставям да поври на слаб огън. След около двадесетина минути, поръсвам сол и кашкавалени стърготини. Пробърквам и оставям да клокне още десетина минути. Накрая изключвам и поръсвам прясно стрита салвия. Похлупвам и оставям на загретия котлон. Използвам го за поливане на пици, меса, спагети.

/Поглед.инфо/ Групировка, свързана с организацията "Ислямска държава", съобщи в публикувано днес видео, че е обезглавила французин, който беше отвлечен в неделя в Алжир.

/Поглед.инфо/ Съветът за сигурност на ООН на извънредно съвещание под председателството на американския президент Барак Обама прие резолюция със задължителен характер. Тя има за цел спиране на потока от чуждестранни джихадисти в Сирия и Ирак и да се бори със заплахата, която те представляват за своите страни.

/Поглед.инфо/ Покрай украинската криза тази година се засилиха мрачните предчувствия за нова световен сблъсък.

На доста необичайна гледка са станали свидетели десетки варненци в нощта срещу сряда. Пътувайки по Аспарухов мост, в посока към центъра,...

Днес православната църква чества паметта на Преп. Евфросиния Александрийски. Преп. Сергий Радонежки, чудотворец Имен ден има Сергей...

Поля Ченева е родена на 08.10.1972г. в гр. Ловеч. Магистър по право, член на Варненска адвокатска колегия от 15г. Има специализации в областта на...

Димитър Щерев;  BNews Поредният сигнал за морската тема на BNews, а именно – опасните дървета, идва дни след започването на новата учебна...

Чрез незаконния добив на дървесина сивият сектор в горското стопанство генерира приходи от над 100 млн. лв. годишно, сочи експертен анализ...

/Поглед.инфо/ Скандал! Касим Дал и Корман Исмаилов искали турският език да стане официален и специален статут за българските турци. Това провалило влизане в коалиция със СДС миналата година.

/Поглед.инфоХарманлийските джипита масово отказвали да записват в пациентските си листи бежанци от най-големия лагер в страната. Това ограничава достъпа на чужденците до медицинска помощ и понякога усложнява състоянието им, пише haskovo.net.

Пламен Енев; Труд БМКЦ продаде учебният кораб “Петър Берон” на два пъти по-висока цена от първоначално обявената сума, въпреки че...

От началото на седмицата светът се тресе под стъпките на многохилядния марш на граждани и природозащитници, настояващи за незабавни...

Държавната комисия на Русия е утвърдила състава на международния екипаж, който на 26 септември ще полети към Международната космическа...

Двойката поляци, които изчезнаха от Златни пясъци, са по-скоро удавници, смята главен инспектор на ОД на МВР във Варна Николай Калчев. "Не...

Пламен Енев; Труд БМКЦ продаде учебният кораб “Петър Берон” на два пъти по-висока цена от първоначално обявената сума, въпреки че...

Брат и сестра от врачанския квартал Бистрец са обвинени в убийството на баща им. Вчера срещу двамата тръгна и делото за тежкото...

Антоанета Маскръчка; 24 часа Родителите на обесения Иван Михайлов - Здравка и Михаил, са гневни, че охраната в ареста в Благоевград е...

„Туристическата индустрия е важна за българската икономика, затова и обособяването на Министерство на туризма вече е ангажимент на  БСП...

Offnews.bg Джак Кукси, който пръв успя да си купи новия iPhone 6 в Пърт, Австралия, успя още при разопаковането да го изпусне на земята по време...

Поради авария без вода ще останат абонатите намиращи се в следните райони: - кв."Христо Ботев" и част от Погребите - до 16 часа. -...

За първи път в историята на Варна на сцената на зала 1 във Фестивалния и конгресен център ще бъде изградена ледена пързалка. На 23 и 24...

Бяха изминали няколко дни от нашето пътуване и вече очите ми започваха да свикват с гледката, която ни заобикаляше (ако изобщо това е възможно). Проговорих! и започнахме да обсъждаме впечатленията си помежду си, с Габи.

Разпитахме мистър Синг за живота му

и той ни разказа, че живее постоянно на път, с туристи като нас. Работи във фирмата на Боби и е благословен от Буда, за тази си работа, защото вземал много пари (100€,с бакшишите естествено). Семейството му живеело на 900 км, има две деца- момче и момиче и съпруга. Вижда ги веднъж в годината за 10-20 дни, защото трябва да работи и всяко отиване до селото му изисква  големи разходи и не може да си го позволи. Когато няма клиенти, живее в една стаичка с още трима шофьори, с които я дели, плаща наем. През другото време живее в колата си, пере се, суши си дрехите в багажника (това го видях със собствените си очи). Винаги беше с риза, перфектно изгладена, ухаеща на сапун. Всичко, което спести изпраща на семейството си. Държи снимки на децата си в колата. Последният път, когато се прибрал момиченцето му изобщо не го познало, защото е малко. Всичко това го разказваше с една усмивка и такава дълбока болка, че цялата ме разтресе.

Спомних си дните, когато преди много години станахме емигранти. Замина първо Габи, след 8 месеца – аз, сама (с двукратен опит да изведа детето си с мен, но не ми дадоха виза) и след 6 месеца дойде синът ни. Спомням си как Габи не говореше за сина ни! Не искаше да слуша за това (не беше го виждал 1,5 години), нямаше сили да понася тази раздяла!!!.. Как го изживяхме, разделени, как преминахме през толкоз трудности…Как един ден посрещнахме детето си на летището и то беше променено (аз не бях го виждала само 6 месеца), как то се скри зад гърба на близка, която го водеше. Спомням си как спяхме цяла седмица тримата в едно легло и сърцето ми се къса!!! Почувствах с всяка пора на кожата си мъката на този усмихнат спокоен индиец…Разбирах го…З наех какво е, но той нямаше надежда, а ние тогава имахме… Жестоко е!!! Животът понякога е толкова жесток.

Седях заслушана в напевния му труден английски и го чувствах толкова близък, толкова земен, сякаш цял живот сам го познавала… Представях си жена му облечена в пъстро сари, как става сутрин, оправя дома, вари ориз, събужда децата, които даже на училище не може да изпрати, защото не може да си го позволи, как животът им тече в малкото селце. Виждах я грациозно стъпваща по улицата, отиваща за вода със стомната на рамо… Виждах дома им, схлупена малка, дървена къщурка и възрастните родители седящи пред нея. Най-прекрасната картина, която въображението ми можеше да изрисува и същевременно най-тъжната, най-мъчителна и най-поразителна. Не зная точно кога в тези дни на заобикаляща ме мъка и нещастие умря част от мен завинаги. Погребах я в тези земи… Необясними са чувствата ни, усещанията, които там се пораждат. Несравними с нищо в живота ни…
Аз съм човек с изключително въображение, мога да си представя, изрисувам в главата си всяко нещо разказано, дори в най-малката подробност. Понякога това е добре, понякога е зле, защото изживявам нещата, мъките и радостите на хората с онази сила и истинност, както човек без въображение не може да си представи!
Дори сега, пишеща го на фона на една прекрасна мелодия, сърцето ми е свито и съм там в онези дни, преди толкова години и чувствам нещата със същата онази сила, както тогава ги почувствах!
Продължихме пътя си към Агра, по същия начин минавайки през селца и градчета, спирайки, слизайки, смесвайки се с хората. Любопитните неоткъсващи черни очи на индийците не се отделяха и за секунди от нас. Вече бях посвикнала с тези жадно следящи ме очи.
Преди Агра се отбихме да видим

старинния град Фатехпур Сикри

Фатехпур Сикри е град, построен от император Акбар между 1571 и 1585 г. в северозападната част на Индия, в района на Агра, на около 35 км от столицата, в щата Утар Прадеш.

Построен в чест на Чищи Суфи светец Салин е бил столица на ярка империя в продължение на 14 години, които са прекрасен пример на оградения град, ярък с големи обществени и частни места. Смята се, че e изоставен, поради липса на вода и в резултат разграбен и откраднати много от неговите съкровища.

Все още има великолепен архитектурен микс от хиндуистки и ислямския стил. Също легендата разказва, че императорът е построил града в чест на раждането на син, който дълги години е очаквал.

Градът е просто възхитителен!

Едно от най-красивите древни места, в които съм била.

Изобщо обаянието и магията на всички тези дворци, храмове, древни градове в Индия е неотразимо. Те носят грандиозност и пъстрота, която никъде другаде не можете да срещнете. Имайте в предвид, че всичко видяно е неподдържано (единственият паметник, който се поддържа в Индия е Тадж Махал). Всичко друго е както е било и останало във вековете и просто е неустоимо! За мен, която съм любител на историята и културното наследство-нямат равни по красота и величие.

Преди да слезем да разгледаме града, мистър Синг се обърна към мен и ми каза: „Мем, аз виждам, че сте доста емоциална. Внимавайте тук. Пълно е с мюсюлмани и облеклото ви е доста неподходящо (носех къси дънкови панталони и потниче с презрамки, понеже горещината е убийствена.) Така че внимавайте и не се отделяйте от мистър Гаврилов!“хахахаха За няколко дни, даже мистър Синг беше открил що за кръв течеше във вените ми! Естествено приех съвета му насериозно и слязохме.
И се започна един

тормоз, който рядко бях срещала

Нещо по подобие на пазара в Джайпур, но много по-ожесточено. Твърдо вървях напред, почти прегазвайки тълпата, защото нямаше друг начин. Идея си нямате какво е като покажете крак от колата и се втурват, хиляди индийци и то не тези милите и усмихнатите, които само невинно ви зяпат, но мюсюлманите, които явно там имаха голяма разлика с другото население. Поне така обясни мистър Синг. Аз съм имала много контакти с араби и мюсюлмани по пътешествия и в страната, в която живея и наистина тези тук нямаха нищо общо с тези, които познавам поне в Испания. Но лично аз мисля, че това изобщо не е свързано с религията им. Просто са някава каста от най-бедните и държанието им е различно.
Продължихме да си пробиваме път (всички ни дърпаха, буквално се изпречваха на пътя ни и ни спираха с тела. Искаха да ни бъдат гид или да ни закарат до града. Защото паркингът е ниско долу и от там се качвате с автобусче, което върви на 30 мин.) Представете си ситуацията, аз дребна (1,60) с мъж (огромен и висок 1,85 вървящ зад мен, като бодигард) и пак нямаше начин да се движим.

Но

трикът е: вървиш и избутваш всички,

без да се паникьосваш, защото прокрадне ли се паника в лицето ти – край, загазил си! Аз както казвам съм дребна, но решителна и много по-добре се справям в такива ситуации от Габи. Той винаги се държи любезно, но точно там се греши, защото в такива ситуации няма любезност. Иначе се оказваш натъпкан за минута в рикшата на някой, без да си дадеш сметка дори кога е станало. Описах това подробно, за да имате идея за дребни  случки, защото 100% съм сигурна, че с група едва ли това ще ви се случи. Борбата наистина си беше ожесточена, справихме се и се качихме на автобусчето.
Разгледахме града – с една дума: прекрасен! и се върнахме. Битката по пътя беше същата. Горещината – адска (най-голяма жега съм изпитвала при всички наши пътувания в Камбоджа и в Агра). По пътя успях да си купя сувенири: малък мраморен Тадж Махал(3€) и куп други неща. Нищо по- скъпо от 5€. Разбира се с пазарене.
Стигнахме до колата и аз влязох първа. Мистър Синг веднага пусна климатика, но жегата беше жестока, колата беше като сауна, адреналинът ми беше в най- високата си точка от изживяното с хората и от вида на града.

От всички емоции ми стана зле

Почти загубих съзнание (все пак мисля, че беше някакъв вид топлинен удар). Прежълтях и ми притъмня. Отворих очи след минути и мистър Синг и Габи ме гледаха притеснени и ме мокреха с вода. Габи ме попита : kari (Мила) чуваш ли??!! Стегнах се и извиках: Гоу то Агра(Карай за Агра)! хахахахаха. Ситуацията беше доста смешна. Те притеснени и при възвръщането ми в съзнание, моята бърза реакция, че губим време!!:)))) Габи се отпусна и се разсмя…Нали ви споменах, че с търпеливост не се славя! А когато съм на път, няма бавене, може да умирам, няма значение. Всъщност бих могла да кажа, че дори да умра в една такава ситуация, ще умра щастлива, че съм на път, че съм живяла така както съм искала, обикаляйки света, че съм се докоснала до толкова народи, толкова  култури, че съм отворила сърцето си за света!!! Определено не ме интересува смъртта, стига да умра в самолет или в чужди земи!!! Какво толкова му е нужно на човек в този живот?!
И аз не искам много, само безкрайно пътешествие. Някой наскоро ми каза: “душата ти е скитница, имала си много прераждания и сърцето те води на път по минали любими места.!!!” Няма по-точно описание за моята същност!
Продължихме за

Агра

Стигнахме късно вечерта. Бяхме изморени и направо си легнахме. Хотелът ни беше на 500 метра от Тадж Махал. Нормално, чисти чаршафи, малко ято мравки от тия микроскопичните, но какво пък. Нали бяхме в Индия и най вече до Тадж Махал!!! Нищо друго нямаше значение…нищо…

Аз летях в облаците от щастие и душевен мир, които рядко постигам в ежедневието си. Мистър Синг каза: „Мем, държа да видите Тадж Махал последен, на залез слънце. Утре ще направим вашата обиколка“ (предварително му бях дала лист с описание на целия маршрут и забележителности, които исках да посетя).

Оххх това „мем“ като го чуех и душата ми се рееше в небесата!:)))) Толкова изисканост има в това обръщение и той беше абсолютен джентълмен, но с визията на индиец. Така се обръщаше към нас, както само индиец може да ти говори. Такива дребни неща, които просто спечелват душата ти и винаги отправяше съветите към мен, защото вече беше ме прозрял каква съм. Това е човекът в живота ми, който най-бързо усети какво нося под обвивката. Такова уважение и нежност имах към този наш спътник. Така го бях заобичала, толкова близък го чувствах, както рядко ми се е случвало да се привързвам към човек. Но това е силата на тези хора, да те грабнат с обаянието си, с миловидността си, с душевната си красота. Затова и любовта, на която съм способна, я подарих на Индия.

Сега

за Агра:

Агра, известен още като града на Тадж Махал, е първия в маршрута на туристите, идващи в Индия от цял свят.

Тадж Махал

е построен от император Шах ярък Ахан в памет на съпругата му Мумтаз (Когато съпругата му починала, той бил покрусен от мъка и в знак на любовта си към нея издигнал този паметник. Имало е планове срещу реката да построи същия, но черен за негов гроб, но починал преждевременно и така не го осъществил.) Той е най-внушителния паметник в града.

Освен Тадж, има и други паметници като

Агра Форт и гробницата на Итмад-уд-даулах

Най-старата част на града е успяла да запази своята славна история, въпреки модернизацията си под формата на молове и търговски площади.

Агра се намира в щата Утар Прадеш

Част от северните равнини, Агра е разположен в западната брега на река Ямуна. Градът е разположен на разстояние от 204 километра от Делхи. Агра е с тропически климат. С прекалено горещо време през лятото и твърде студено през зимата. Летният сезон трае от април до юни, температурите стигат до 45 градуса, а зимата може да бъде студено и мъгливо.
Тежък порой придружен от по-висока влажност е марка на сезона на мусоните. Най-доброто време за посещение в Агра е зимата.
Тадж Махал привлича туристи от цял свят в продължение на векове. Тадж Махал е символ на дълбока любов. Изграден е изцяло от бял мрамор и е разположен на брега на река Ямуна. Тадж Махал е построен през 1631 г. от император Шах Джахан  в памет на съпругата му Мумтаз Махал, която умира при раждането до 14 на нейното дете. Отнема 22 години и хиляди работници, за да завършат това чудо.

Тадж Махал е построена напълно симетрично, като единственото асиметрично е  царският ковчег, който е променен в последната минута.

Форталеза Агра – Ред Агра, Червената крепост

е построена като военен обект и е преобразува в дворец от Шах Джахан.

На следващия ден станахме рано и започнахме нашата обиколка. Първо

форта,

който много прилича на червения в Делхи, но е друг цвят. Погледнат от високо има някакво далечно подобие с Китайската стена. Построен е в най-високата част на хълма.

Изкачването е пеша или със слонове. Просто е грандиозен. Изкачихме се пеша и се потопихме в атмосферата.. Гледката на кервана от изрисувани слонове, който качваше туристи е прекрасна! Бавно и тежко носещи се по стената.

Танк

В далечината се виждаха леките им поклащащи движения и се носеше типична, бавна музика, която създаваше усещане за душевен покой. Едно наистина вълшебно място.

Седяхме на стълбите почти час и се любувахме на цялата тази прелест. Индия е страната в която най-много време съм отделяла за дадени места. Просто вълшебството те превзема и искаш да стоиш и да гледаш, да усещаш миризмите, да наблюдаваш местните хора и движенията им, да станеш част от тях….
След това обиколихме и другите места, за които писах.

В края на деня се запътихме към един магазин, нещо като мол, но с индийски вид, където трябваше да си поръчам

сари за другия ден

Влязохме и започнахме да разглеждаме. Беше нещо изумително. Няма такива цветове и шарки в света. Милиони. Вадеха ми тонове платове и ги развиваха и аз седях зашеметена от прелестта им и не знаех кое да избера.
В продължение на цял час се чудех, накрая реших, че всички са прекрасни и избрах цикламено. Взеха ми мерки за блузата и казаха, че на другия ден ще ни го донесат в хотела. Показаха ми как се облича. Навива се по един специфичен начин около  тялото, който мислиш че разбираш, но в последствие се оказва, че не можеш да го  сложиш. На другия ден, след като прекарах два часа в опити да се облека и не успявах, гледахме тв, за да видим точно как минаваше плата и накрая се върнахме в магазина да ме облекат.:)))) Сарито струваше 10€.
Купих си също много сребро. Безумно евтино, огромни пръстени с камъни, преливащи се за по 10€, което в Испания би ми струвало поне 100€. Изобщо имайте в предвид, че в Индия има необикновено разнообразие на злато и сребро, ръчна изработка. Но лично аз от години не нося злато и не се интересувах. Среброто ми грабна очите. Такива красиви реплики на древни бижута.

Другият ни ден беше посветен на пазарите и хората

Сляхме се с народа, седяхме с часове на някои тротоар и наблюдавахме как кипеше живота около нас. Няма по- истинско изживяване от това да застинеш в една точка и да се потопиш в битието на един народ. Поне за мен. В тези моменти се чувствам най-силно свързана с дадено място.
Преди залез се върнахме в хотела, облякох сарито и

тръгнахме към Тадж Махал

С излизането от хотела и първите ми крачки, разбрах, че това е непосилно за мен. Не бях в състояние да направя и две крачки, платът се залепваше по голите ми крака и се оплиташе, не можех да пазя равновесие, та камо ли да се движа. Изминахме не повче от 50 метра и се предадох. Разбрах, че аз не съм и никога няма да бъда индийка и за мен беше непосилно да се справя с ходенето, та камо ли с грацията на тези жени!

Междувременно бяхме най-голямата атракция,

в смисъл аз, руса, бяла жена, облечена в сари!! Впиващите погледи, които ме съпътстваха през цялото време на пътешествието сега станаха още по-настойчиви, всички ми се усмихваха ими казваха: Колко си хубава(мистър Синг ми преведе). Спираха ме и ме питаха имам ли нещо индийско, снимаха се с мен по улиците. Изобщо беше много хубав момент. Приемаха ме като тяxна сестра, която едва успяваше да се закрепи на крака:))) Бях толкова щастлива!!! Редките мигове на щастие в живота ви ост ават такива спомени за цял живот.
Взехме рикша и стигнахме до входа.

Вход за чужденци – 20€. За индийците е минимална цена. 90% от туристите бяха само индийци. Провериха ни на влизане, имаше скенери като по летищата. Влязохме. Пред нас има дълга алея, която води до червени огромни врати и оттам завиваме надясно, преминаваме и Тадж Махал е срещу нас. Тук ще се спра на това влизане и движение по-подробно, защото

Тадж Махал остави в сърцето ми най-големия екстаз изживян в живота ми!!!

Вървях по алеята и сърцето мибиеше лудо. Очаквах да го видя всеки момент. Не виждах хората, не чувах глъчта, не знаех къде е Габи, бях в едно състояние на напрежение, което изпитвате пред бънджи скок.
Завих пред червени, високи врати и пристъпих през пролуката, през навалицата успях да зърна замайваща белота. Забързах и застанах на прага и тогава го видях: Мираж в далечинатата, толкова бял, толкова ослепителен, толкова перфектен, така величествен. Кожата ми буквално настръхна за секунди, треперех цялата, очите ми се заслепиха от тази безумна красота, оглушах, загубих представа за времето… Светът не съществуваше -бяхме само аз и той!!!! Гледах като омагьосана!!!

Неописуеми са човешките изживявания, особенно силните. Седях там в захлас и откривах най-голямата любов в живота си!

Слънчевата светлината падаше и се пречупваше в ослепителната му белота, по някав приказен начин и създаваше илюзията, че е недействителен. За пръв път в живота си оцених какво е залез, видях магията, която може да създаде. Животът беше замрял. Бях станала само пулсираща кръв във вените, ръцете ми се изпотиха от напреженито, топлината и екстаза, който се разливаше по всяка клетка от тялото ми беше по-силен дори от най-силният човешки оргазъм! Нямах друго такова усещане и никога повече нямаше да го имам в живота си! Не си спомням колко време съм стояла така, когато се опомних видях Габи да седи от другата страна и да гледа в далечината към Тадж Махал. Хората ме бутаха, не бях усетила изобщо чуждото присъствие, навалицата, шума. Бях изпаднала в едно от ония състояния, които, когато душата ти се рее в небесата, а тялото ти е на земята. И моята се сля с тази божествена красота.
Най-голямата прелест стоеше срещу мен и ние бяхме едно!

Описанието, което дадох на много от вас ще заприлича на любов между хора, първи допир и изригване на вулканична страст, но не забравяйте, че за мен пътуванията са най-силната страст в живота ми.

Индия стана най-голямата ми любов,

а Тадж Махал остана в сърцето ми, както вашият любим човек в живота ви. Никога нямаше да бъде изместен от нищо друго. Тогава не го знаех. С годините търсех по цялото земно кълбо, да усетя тази сила, това изпепеляващо чувство, което тогава ме превзе, но никъде не го намерих.

Срещах много, много красоти, отдавах им се, поглъщах ги, както само аз умея с пълна всеотдайност, но тази болка, която ви срязва в стомаха, при вида на обичан човек – я изпитах само там.
Мина неопределено време. Габи се приближи към мен и ми каза: Той е просто мираж! Мислехме и чувствахме еднакво. След 17 години изживяни заедно, характерно при силните връзки, каквато е нашият брак, вие се превръщате в едно цяло. Гледахме се и четяхме в очите си едни и същи мисли, чувства, усещания и двамата оценявахме щастието да посетим този велик храм – паметник на вечната любов.

Навлязохме по алеята, която е доста дълга, правихме стотици снимки, спирахме, наслаждавахме се и пак стигнахме до него. Наредихме се на опашката, събухме си обувките. Влязохме, докоснахме го, видяхме гробницата, прекрасните шарки изписани по него, хиляди малки цветни цветчета, които в далечината изобщо не се забелязваха.

Излязохме и обиколихме от всеки ъгъл. Аз седнах на стълбите от страни и останах почти 2 часа там, необезпокоявана и замечтана, замислена за силата на човешката любов и разкъсващото се от мъка сърце при загубата на любимия човек. Силата на любовта, която е създала това творение, достойно да бъде божие! Не исках да си тръгвам. Габи го знаеше, остави ме да изживея момента си. Нямаше нужда от думи, той просто снимаше всеки ъгъл и не нарушаваше идилията ми.

Много, много мога да говоря за това, което изживя тялото и сърцето ми там и никога няма да е достатъчно. Никога няма да мога да ви предам това състояние, защото всеки сам трябва да изживее това. След толкова години продължавам да повтарям, че за всеки човек, не само пътешественик, е задължително преди да умре да види – Египет и Индия.
Египет за мен е олицетворение на грандиозността на човешките възможности, а Индия – на силната любов. Опитах да си тръгна от това място. Когато тръгвахме по пътеката към изхода, спирах на всеки 20 крачки и се обръщах. Сядах на пейка от страни и пак потъвах. Това усилие да напусна мястото ни отне поне 1 час. Чувството беше като любовно страдание. На входа, през които влязохме, пак седнахме и пак гледахме ненаситно. Вече беше късно и щяха да затварят и Габи ми каза: Скъпа, да вървим,а!? Знаех, че все някога трябва да изляза, но просто нямах сили. Това е мястото, от което най-трудно съм си тръгнала…

С годините имах подобно усещане (но то беше несравнимо с това, което изпитах в Тадж Махал) в Полинезия – моята перфектна красота. Всъщност смело мога да твърдя, че Тадж Махал е най-красивото нещо създадено от човешката ръка, а Полинезия от природата…
Тръгнахме си последни. Прибрахме се в хотела и бях разбита просто. Лично за мен беше една раздяла, която можете да преживеете само с много близък човек! Но живота е това: срещи, раздели, радости и мъки и така вечното колело…
На другия ден преди да си тръгнем, мистър Синг се обърна към мен, по оня омаен начин, за който ви говорех и каза: „Мем, в списъка не сте предвидили един храм, но мисля че ще ви хареса, запустял е, древен е и е място за пречистване на телата. Нещо като реката Ганг. Искате ли да го видите?“ Естествено, че искахме. И той ни закара.
Слязохме и тръгнахме към храма. Казваше се

Храмът на маймуните

Пълно е с такива. Беше един от най-красивите в цяла Индия.

Ожулен от времето, цветовете му бяха избелели, но беше разкошен. Вървяхме между два хълма и се изкачвахме в планината. Вити стълби водеха нагоре. На първия етаж имаше секция за жени. Там те се къпеха, перяха дрехите си необезпокоявани в свещената вода и пречистваха греховете си.

На втория етаж беше отделението на мъжете. Самите стълби вървяха отдясно и имаше преградна стена, да отделя индийците, но когато се качвахме нагоре от височината можехме да виждаме какво става на тези 2 тераси. Нямате идея каква гледка беше това:толкова първична, толкова естествена, толкова истинска!

Хората се къпеха, махаха дрехите си без свян, перяха ги, виждаха ни от страни и по никакъв начин не се смущаваха от голотата си. Беше нещо възхитително и толкова истинско. Седях запленена на стълбите и наблюдавах тази единствена по рода си картина! Те се чувстваха така, както аз се бях почувствала в Тадж Махал!

Съществуваха само те и свещената вода и присъствието на туристите нямаше никакво значение. Това е една от най грабващите гледки,които съм виждала в живота си. Застинах там в продължение на час. Изобщо не исках да виждам храма. Тези хора ми бяха достатъчни. Когато говоря за Индия, за всичко в нея, за хората, говоря с онази любов и преданост, с онова чувство, което ви обзема, когато сте там и разбирате че е завинаги. В цялата страна се усеща едно състояние на душевен мир, който обхваща тялото ти и не го напуска нито за миг. Прекрасно е! Място,което създава такова усещане в живота, заслужава поклона ни!

Тръгнахме си.

Късно вечерта стигнахме в Делхи.

Минахме през офиса на Боби. Той ни прие радушно, разпита ни за всичко. Дадохме страхотни отзиви за мистър Синг, платихме останалата част и помолихме да ни остави мистър Синг за утрешния ден следобеда, да ни закара на летището и да се сбогуваме с него. Тръгнахме си и отидохме в поредния хотел. Същия тип 3 етажна сграда, мръсна, пепелива, стаята дупка, в таблата на леглото дращи мишка, но чисти чаршафи и климатик. От какво има нужда един пътешественик-само от тези 2 неща! А след целия душевен екстаз , който изживях в тази страна, изобщо не ме интересуваше къде ще спя. Сърцето ми беше така пълно, така щастливо, така успокоено, че нищо нямаше значение.
Легнахме си и заспахме. През нощта се събудих обляна в пот и разбрах, че климатикът е спрял. Събудих Габи, опитахме да светнем и няма ток! Отварям една скоба да кажа, че в Индия всичко е на генератори и когато се претовари се изключват.

Адът ни беше пълен

Когато казвам това – не преувеличавам нито дума! Беше тъмно като в рог, не можехме да слезем по стълбите, да се обадим на рецепцията, че тока е спрял и се надявахме да забележат. Но понеже стаите с климатик се ползваха само от чужденци (защото бяха тройно по-скъпи) и ние явно бяхме единствените, никoй не си даде сметка.

И пещта, в която се озовахме не се описва с думи. Представете си сауна и я умножете по 100. Аз съм астматик, всяка смяна в температури и време ме убива. За минути започнах да се задушавам, защото не мога да понеса горещината и най -вече рязката смяна. Почти посинях. Габи се паникьоса, използвах помпите си, но пристъпът не минаваше. За цялото това време да са минали най-много 15 мин., но ми се случвало и за по-малко, при силен астматичен пристъп, да колабирам. Габи взе запалка и тръгна по стълбите. Отне му около 10 мин. да намери момчето и да пуснат генератора. Беше  пълен ужас. Аз не съм човек, който се оплаква от нищо. Рядко нещо може да ме спре, стресне или изплаши по време на пътуване, а и в живота, но когато това не зависи от вас, сте безпомощни. В тези земи, доста лични премеждия имах, но това по никакъв начин не попречи на силното ми изживяване.
Другия ден го посветихме на покупки, разходки из пазарите и се потопихме за последно в битието на индийците. Вечерта дойде мистър Синг и ни закара до летището. Оставихме му голям бакшиш и му казахме да си отиде с тези пари да види семейството си. Разцелувахме се и се разплаках. Той беше станал част от моето семейство. Спомням си усмихнатото му мургаво лице и леко поклащащата се глава, както само индийците го правят, събраните му ръце и поклонът му. Това е последната красива гледка, която видях от Индия.
Излетяхме за дома. Седях в самолета, гледах облаците и знаех, че тялото ми се завръща, но частица от сърцето ми завинаги е останало в тази омагьосваща земя. Индия-моя любов, единствена!

Автор: Емилия Петкова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Индия – на картата:

Още пътеписи от близки места:

1. Пътуване до Индия (2): Агра и Тадж Махал
2. Индия (1): Делхи и Джайпур
3. Манната небесна или няколко впечатления от Индия
4. Делхи – храмове, гробници и опери насред Индия
5. Пътуване до Индия (1): Бангалор
6. Амритсар и Златният храм на сикхите (Индия, Пенджаб) (2)
7. Пътуване до Индия (3): Делхи. Бягство към дома.
8. Амритсар и Златният храм на сикхите (Индия, Пенджаб) (3)
9. Индия, любов моя
10. Сиким (Индия)
11. Из Индия (4): Вриндавана, Варшана, Нандаграм и Вриндакунд
12. Из Индия(3): Джайпур, Харидвар и Ришикеш

Не сме в коалицията, насочена срещу „Ислямска държава” и не е вярно, че сме поемали някакви ангажименти към наше участие, не сме канени, а...

Мачът Лудогорец - Реал Мадрид определено ще напълни Националния стадион "Васил Левски" на 1 октомври, но нашите момчета със сигурност ще...

Българите имат свой собствен принос в развитието на човечеството, разказва сайтът come2bulgaria.com. Той е руски и е създаден за братушките, които...

Застудяването през последните дни съживи търговията с дърва и мнозина побързаха да се запасят за зимата, пише "Монитор". Търговците по...

Премиерът на Малайзия Наджиб Тун Разак се съмнява, че виновните за падането на пътническия самолет в Украйна ще признаят какво се е...

Та-даа! Даниел вече е на една година. Година, която за него започна на 19 септември 2013 година, а за нас с Вальо, когато четири дни по-късно и тримата се прибрахме (за първи път) у дома. Факт е, че не съм показвала много снимки на Даниел от този период досега, но също така е факт, че малкото бебе вече е момченце.

С тъмни коси в началото и вечно свити юмручета, Даниел сега е русоляв, все още със сини очи (това го прави много чаровен и е честа причина да го бъркат с момиче и координирани движения, позволяващи му следните неща:

Да гледа света наопаки,

да ми помага в кухнята,

да си намира разни неща в килера, които започва да кара като кола,

да се храни сам, независимо колко слага в устата си и колко ръси наоколо.

И двамата най-много обичаме да опитваме нови вкусове. Тортата за първия му рожден ден много му хареса.

Идеята за парти на открито се отмени за някой по-топъл и слънчев септември. Останахме си вкъщи с най-близките, но успяхме да се възползваме от няколкото слънчеви часа за разходка в парка.

Обещах си да не изпадам в сантименталности, така че преминавам към тортата. Тя е с ванилови блатове, между които има от любимия ми крем муселин, в който добавих кленов сироп. Малко количество пюре от круши и фурми направи тортата сочна без сиропиране и добави допълнителен вкус. Белият крем за страните и повърхността на тортата е от цедено кисело мляко и маскарпоне, към които също добавих малко кленов сироп.

Декорацията (както се вижда) е пъстра, но семпла. Акцент в нея не са точките, а подписът на Даниел – отпечатък от дланта му. Не беше трудно и се получи от първия път. За да го направим намазах дланта му с боядисания крем в различни цветове, след това той стисна ръката си в юмрук за да ги размаже хубаво и после направихме отпечатъка.

Голяма торта стана. Във всеки смисъл на „голяма“. Голяма на височина, на тегло и на вкус. Мисля, че това е първата ми такава торта, в която включвам минимални дози допълнителни аромати и никакъв алкохол. Очарователно е да се усеща натуралният вкус на блатовете без да се добавя дори ванилия или други аромати като портокалова и лимонова кора, маслото в крема, сметановият вкус на маскарпонето, олекотен с цеденото мляко и допълнен от лекият карамелен нюанс на кленовия сироп. Не пропуснах да добавя ванилия в крем муселин, но го направих още по-кадифен с малко количество кленов сироп. Най-открояващият се вкус е разположен на тънък слой само върху три блата от общо шест за цялата торта и включва ароматни круши, сладки фурми и трапчива канела. За мен тази торта се получи изключително вкусна и сочна без в нея да има шоколад, ядки, маслен крем и сложни техники. На Даниел наистина много му хареса. Честит първи рожден ден, Spaceboy!^[1]

Торта за първият рожден ден на Даниел

Рецепта за блатовете адаптирах от joyofbaking.com

Крем муселин е един от любимите ми млечни кремове, чиято рецепта винаги адаптирам от menumag.bg

Белият крем за покриване и декорация си го измислих, тъй като бях направила много кисело мляко, което отцедих и за салата, и за този крем.

Тортата може да се направи по-ниска, като всички дози от рецептите се намалят наполовина. Ако кленовият сироп се пропусне, то на негово място се добавя същото количество или с 20-30 грама по-малко (от количеството кленов сироп в рецептата) захар.

Приготвят се два блата с диаметър 26 см и всеки от тях се разделя на 3, така че да се получат общо 6. Би могло да се разделят и на 2, за да се получат 4.

Между всички блатове има крем муселин и само над първи, трети и пети има от пюрето от круши и фурми. Това пюре много помага за напояване на блатовете и реално те нямат нужда от сиропиране. Пюрето може да се замени с готово плодово сладко.

Чувствай се сводно да експериментираш по тази рецепта с различни вкусове като например цитрусова кора в блатовете, ароматен ликьор в крем муселин и допълнителни подправки в пюрето като още цитрусова кора и ликьор или звездовиден анасон.

За блатовете:

• 340 г меко масло
• 520 г фина кристална захар
• 520 г бяло брашно
• 20 г (4 чаени лъжици) бакпулвер
• 6 големи яйца, със стайна температура
• 360 мл прясно мляко, със стайна температура
• 2 чаени лъжици ванилов екстракт

За крем муселин с кленов сироп:

• 1 200 л прясно мляко
• 1 ванилова шушулка
• 5 жълтъка от големи яйца
• 3 големи яйца
• 220 г захар
• 90 г бяло брашно
• 70 г царевично нишесте
• 200 г студено масло, нарязано на кубчета
• 80 мл кленов сироп

За пюрето от круши и фурми:

• 760 г круши, почистват се и се обелват, и се нарязват на парчета
• 250 г фурми, обезкостяват се
• 80 г кафява захар демерара
• 1 супена лъжица ванилена захар
• 1 малка пръчка канела
• 150 мл вода

За белия крем за покриване и декорация:

• 500 г маскарпоне
• 500 г отцедено кисело мляко
• 180 г пудра захар
• 80 мл кленов сироп

За блатовете се подготвят две форми с подвижни стени с диаметър 26 см. Дъното и стените на формите се намазват с малко олио. Дъното им се покрива с изрязан кръг от хартия за печене в същия диаметър и също се намазва с малко олио. Фурната се нагрява на 180°C на опция топъл въздух или на 170°C с включен вентилатор. На тези параметри ще се пекат двата блата наведнъж. Ако блатовете ще се пекат поотделно, то фурната се загрява на 180°C на опция горен и долен реотан. (Ако блатовете ще се пекат поотделно е необходимо продуктите да се разделят на две и блатовете да се приготвят последователно.)

Маслото и захарта се разбиват с миксер докато сместа стане кремообразна. Едно по едно се добавят яйцата като след всяко добавяне се разбиват хубаво докато се усвоят добре от сместа. Добавя се ваниловият екстракт.

Отделно се смесват брашното и бакпулверът. Добавят се по малко към сместа като се редуват с прясното мляко. Разбиват се на ниска скорост с миксера. Завършва се с брашнената смес.

Готовата смес за блатовете се разделя на две равни части и се разпределя в двете подготвени форми. Слагат се в предварително нагрятата фурна на две нива с достатъчно разстояние между тях или на средно ниво на фурната ако блатовете ще се пекат поотделно. Пекат се за 40 минути или докато забодена клечка в центъра им излезе суха. След като се извадят от фурната се оставят за 5 минути и тогава се освобождават от формите. Обръщат се върху решетка, хартията за печене се отстранява внимателно и блатовете се оставят дa се охладят напълно. Блатовете може да се приготвят предварително и да се съхранят добре опаковани в хладилник до два дена. Всеки блат се разделя на три части.

За крем муселин млякото се изсипва в широка и дълбока тенджера. Ваниловата шушулка се срязва на две по дължина и семенцата се остъргват. Добавят се към млякото заедно с шушулката (или шушулката може да се отдели за приготвяне на ванилена захар). Загряват се на умерен огън докато млякото започне да ври.

Междувременно жълтъците, целите яйца и захарта се смесват в купа и се разбиват с миксер докато сместа се сгъсти. Към нея се добавят брашното и царевичното нишесте. Разбиват се на ниска скорост с миксера за кратко, само докато се поемат от сместа.

От врялато мляко се отстранява шушулката ако е добавена. Половината от млякото се добавя към яйчната смес по малко и на тънка струйка при непрекъснато разбиване. Тази смес се връша при останалото мляко в тенджерата. Разбърква се непрекъснато с телена бъркалка на умерен към слаб огън докато се получи много гъст крем. Маха се от котлона и към него се добавят на части бучките масло. Разбъркват се докато се стопят напълно в крема. Накрая се добавя кленовият сироп.

Кремът се прехвърля в друг голям съд и се оставя на стайна температура да изстине, като се разбърква периодично. За 6 блата се рзделя на 5 части, приблизително по 390 г всяка.

За пюрето от круши и фурми всички съставки се смесват е тенджерка и се загряват докато захарта се разтопи и течността заври. Вари се на умерен огън за 12-15 минути или докато плодовете омекнат и по-голямата част от течността се изпари. Сместа се охлажда леко, канелената пръчка се отстранява и сместа се смила на пюре в кухненски робот. Пюрето се минава през по-едра цедка за да се отстранят люспи от фурмите. В зависимост от сочността на крушите, пюрето може да бъде по-течно или по-стегнато. Ако е твърде течно се изсипва в тенджера и се вари на умерен към силен огън за няколко минути докато водата се изпари и пюрето се сгъсти. Трябва да се разбърква често за да не загори. Охлажда се. Разделя се на 3 части по 150 г всяка.

За белия крем за покриване и декорация маскарпонето се смесва с отцеденото кисело мляко и пудрата захар. Разбиват се с миксер на гладък и гъст крем. Към него се добавя кленовият сироп. Освен вкус, той ще разреди малко крема. Този крем може да се приготви предварително и да се съхрани в покрит съд в хладилник за един ден. С него трябва да се работи бързо и в хладно помещение, тъй като от топлината започва да се втечнява. Това е по-важно, когато се декорира с него, защото се загрява от топлината на ръцете (когато кремът е поставен в сладкарски пош.) При самото измазване на тортата с него няма този недостатък, но е добре веднага след декорацията тортата да се прибере в хладилник.

Тортата се сглобява по следния начин: Върху сервизна чиния, поднос или здрава подложка за торта се слага един блат. Върху него се разпределя 1/5 от крем муселин и 1/3 от пюрето. Поставя се втори блат, върху който се разпределя още 1/5 от крем муселин. Следва трети блат, още 1/5 от крем муселин, а върху него още 1/3 от пюрето. Следва четвърти блат и крем муселин. Следва пети блат, последният крем муселин и последната 1/3 от пюрето. Поставя се шестия блат. Сглобената торта се оставя за една нощ в хладилника да стегне хубаво.

На следващия ден се покрива с белия крем и се декорира.

Тортата за първия рожден ден на Даниел е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Та-даа! Даниел вече е на една година. Година, която за него започна на 19 септември 2013 година, а за нас с Вальо, когато четири дни по-късно и тримата се прибрахме (за първи път) у дома. Факт е, че не съм показвала много снимки на Даниел от този период досега, но също така е факт, че малкото бебе вече е момченце.

С тъмни коси в началото и вечно свити юмручета, Даниел сега е русоляв, все още със сини очи (това го прави много чаровен и е честа причина да го бъркат с момиче и координирани движения, позволяващи му следните неща:

Да гледа света наопаки,

да ми помага в кухнята,

да си намира разни неща в килера, които започва да кара като кола,

да се храни сам, независимо колко слага в устата си и колко ръси наоколо.

И двамата най-много обичаме да опитваме нови вкусове. Тортата за първия му рожден ден много му хареса.

Идеята за парти на открито се отмени за някой по-топъл и слънчев септември. Останахме си вкъщи с най-близките, но успяхме да се възползваме от няколкото слънчеви часа за разходка в парка.

Обещах си да не изпадам в сантименталности, така че преминавам към тортата. Тя е с ванилови блатове, между които има от любимия ми крем муселин, в който добавих кленов сироп. Малко количество пюре от круши и фурми направи тортата сочна без сиропиране и добави допълнителен вкус. Белият крем за страните и повърхността на тортата е от цедено кисело мляко и маскарпоне, към които също добавих малко кленов сироп.

Декорацията (както се вижда) е пъстра, но семпла. Акцент в нея не са точките, а подписът на Даниел – отпечатък от дланта му. Не беше трудно и се получи от първия път. За да го направим намазах дланта му с боядисания крем в различни цветове, след това той стисна ръката си в юмрук за да ги размаже хубаво и после направихме отпечатъка.

Голяма торта стана. Във всеки смисъл на „голяма“. Голяма на височина, на тегло и на вкус. Мисля, че това е първата ми такава торта, в която включвам минимални дози допълнителни аромати и никакъв алкохол. Очарователно е да се усеща натуралният вкус на блатовете без да се добавя дори ванилия или други аромати като портокалова и лимонова кора, маслото в крема, сметановият вкус на маскарпонето, олекотен с цеденото мляко и допълнен от лекият карамелен нюанс на кленовия сироп. Не пропуснах да добавя ванилия в крем муселин, но го направих още по-кадифен с малко количество кленов сироп. Най-открояващият се вкус е разположен на тънък слой само върху три блата от общо шест за цялата торта и включва ароматни круши, сладки фурми и трапчива канела. За мен тази торта се получи изключително вкусна и сочна без в нея да има шоколад, ядки, маслен крем и сложни техники. На Даниел наистина много му хареса. Честит първи рожден ден, Spaceboy!^[1]

Торта за първият рожден ден на Даниел

Рецепта за блатовете адаптирах от joyofbaking.com

Крем муселин е един от любимите ми млечни кремове, чиято рецепта винаги адаптирам от menumag.bg

Белият крем за покриване и декорация си го измислих, тъй като бях направила много кисело мляко, което отцедих и за салата, и за този крем.

Тортата може да се направи по-ниска, като всички дози от рецептите се намалят наполовина. Ако кленовият сироп се пропусне, то на негово място се добавя същото количество или с 20-30 грама по-малко (от количеството кленов сироп в рецептата) захар.

Приготвят се два блата с диаметър 26 см и всеки от тях се разделя на 3, така че да се получат общо 6. Би могло да се разделят и на 2, за да се получат 4.

Между всички блатове има крем муселин и само над първи, трети и пети има от пюрето от круши и фурми. Това пюре много помага за напояване на блатовете и реално те нямат нужда от сиропиране. Пюрето може да се замени с готово плодово сладко.

Чувствай се сводно да експериментираш по тази рецепта с различни вкусове като например цитрусова кора в блатовете, ароматен ликьор в крем муселин и допълнителни подправки в пюрето като още цитрусова кора и ликьор или звездовиден анасон.

За блатовете:

• 340 г меко масло
• 520 г фина кристална захар
• 520 г бяло брашно
• 20 г (4 чаени лъжици) бакпулвер
• 6 големи яйца, със стайна температура
• 360 мл прясно мляко, със стайна температура
• 2 чаени лъжици ванилов екстракт

За крем муселин с кленов сироп:

• 1 200 л прясно мляко
• 1 ванилова шушулка
• 5 жълтъка от големи яйца
• 3 големи яйца
• 220 г захар
• 90 г бяло брашно
• 70 г царевично нишесте
• 200 г студено масло, нарязано на кубчета
• 80 мл кленов сироп

За пюрето от круши и фурми:

• 760 г круши, почистват се и се обелват, и се нарязват на парчета
• 250 г фурми, обезкостяват се
• 80 г кафява захар демерара
• 1 супена лъжица ванилена захар
• 1 малка пръчка канела
• 150 мл вода

За белия крем за покриване и декорация:

• 500 г маскарпоне
• 500 г отцедено кисело мляко
• 180 г пудра захар
• 80 мл кленов сироп

За блатовете се подготвят две форми с подвижни стени с диаметър 26 см. Дъното и стените на формите се намазват с малко олио. Дъното им се покрива с изрязан кръг от хартия за печене в същия диаметър и също се намазва с малко олио. Фурната се нагрява на 180°C на опция топъл въздух или на 170°C с включен вентилатор. На тези параметри ще се пекат двата блата наведнъж. Ако блатовете ще се пекат поотделно, то фурната се загрява на 180°C на опция горен и долен реотан. (Ако блатовете ще се пекат поотделно е необходимо продуктите да се разделят на две и блатовете да се приготвят последователно.)

Маслото и захарта се разбиват с миксер докато сместа стане кремообразна. Едно по едно се добавят яйцата като след всяко добавяне се разбиват хубаво докато се усвоят добре от сместа. Добавя се ваниловият екстракт.

Отделно се смесват брашното и бакпулверът. Добавят се по малко към сместа като се редуват с прясното мляко. Разбиват се на ниска скорост с миксера. Завършва се с брашнената смес.

Готовата смес за блатовете се разделя на две равни части и се разпределя в двете подготвени форми. Слагат се в предварително нагрятата фурна на две нива с достатъчно разстояние между тях или на средно ниво на фурната ако блатовете ще се пекат поотделно. Пекат се за 40 минути или докато забодена клечка в центъра им излезе суха. След като се извадят от фурната се оставят за 5 минути и тогава се освобождават от формите. Обръщат се върху решетка, хартията за печене се отстранява внимателно и блатовете се оставят дa се охладят напълно. Блатовете може да се приготвят предварително и да се съхранят добре опаковани в хладилник до два дена. Всеки блат се разделя на три части.

За крем муселин млякото се изсипва в широка и дълбока тенджера. Ваниловата шушулка се срязва на две по дължина и семенцата се остъргват. Добавят се към млякото заедно с шушулката (или шушулката може да се отдели за приготвяне на ванилена захар). Загряват се на умерен огън докато млякото започне да ври.

Междувременно жълтъците, целите яйца и захарта се смесват в купа и се разбиват с миксер докато сместа се сгъсти. Към нея се добавят брашното и царевичното нишесте. Разбиват се на ниска скорост с миксера за кратко, само докато се поемат от сместа.

От врялато мляко се отстранява шушулката ако е добавена. Половината от млякото се добавя към яйчната смес по малко и на тънка струйка при непрекъснато разбиване. Тази смес се връша при останалото мляко в тенджерата. Разбърква се непрекъснато с телена бъркалка на умерен към слаб огън докато се получи много гъст крем. Маха се от котлона и към него се добавят на части бучките масло. Разбъркват се докато се стопят напълно в крема. Накрая се добавя кленовият сироп.

Кремът се прехвърля в друг голям съд и се оставя на стайна температура да изстине, като се разбърква периодично. За 6 блата се рзделя на 5 части, приблизително по 390 г всяка.

За пюрето от круши и фурми всички съставки се смесват е тенджерка и се загряват докато захарта се разтопи и течността заври. Вари се на умерен огън за 12-15 минути или докато плодовете омекнат и по-голямата част от течността се изпари. Сместа се охлажда леко, канелената пръчка се отстранява и сместа се смила на пюре в кухненски робот. Пюрето се минава през по-едра цедка за да се отстранят люспи от фурмите. В зависимост от сочността на крушите, пюрето може да бъде по-течно или по-стегнато. Ако е твърде течно се изсипва в тенджера и се вари на умерен към силен огън за няколко минути докато водата се изпари и пюрето се сгъсти. Трябва да се разбърква често за да не загори. Охлажда се. Разделя се на 3 части по 150 г всяка.

За белия крем за покриване и декорация маскарпонето се смесва с отцеденото кисело мляко и пудрата захар. Разбиват се с миксер на гладък и гъст крем. Към него се добавя кленовият сироп. Освен вкус, той ще разреди малко крема. Този крем може да се приготви предварително и да се съхрани в покрит съд в хладилник за един ден. С него трябва да се работи бързо и в хладно помещение, тъй като от топлината започва да се втечнява. Това е по-важно, когато се декорира с него, защото се загрява от топлината на ръцете (когато кремът е поставен в сладкарски пош.) При самото измазване на тортата с него няма този недостатък, но е добре веднага след декорацията тортата да се прибере в хладилник.

Тортата се сглобява по следния начин: Върху сервизна чиния, поднос или здрава подложка за торта се слага един блат. Върху него се разпределя 1/5 от крем муселин и 1/3 от пюрето. Поставя се втори блат, върху който се разпределя още 1/5 от крем муселин. Следва трети блат, още 1/5 от крем муселин, а върху него още 1/3 от пюрето. Следва четвърти блат и крем муселин. Следва пети блат, последният крем муселин и последната 1/3 от пюрето. Поставя се шестия блат. Сглобената торта се оставя за една нощ в хладилника да стегне хубаво.

На следващия ден се покрива с белия крем и се декорира.

Тортата за първия рожден ден на Даниел е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана