“Това беше седмицата на предлагането”, каза Сидеров по адрес на останалите, които също се предлагат и не бягат от пре(до)говарянето.

За да обясни защо няма да участва в деленето на постната българска баница, преялият с тлъстата руска каша Сидеров застана в позата на Давид срещу голия(т) цар Борисов.

“Няма откритост, няма камери – няма Атака”, метна с прашката си Давид Сидеров своето камъче в цървула на голия цар Борисов. Метна го в навечерието ( не се ли навечеряха?!) на консултациите за съставяне на кабинет между „Атака” и ГЕРБ.

“Без камери аз в задкулисие не мога да вляза, особено с партия като ГЕРБ, която е доказала много пъти, че едно говори, друго върши”, опъна прашки лидерът на “Атака” и добави, че не вярва на стенограми.

Сидеров иска прозрачност?

Сидеров иска прозрачност”

Сидеров иска прозрачност?

Това е пошла интерпретация на библейския сюжет на битката между Давид и Голиат. И двамата са голи- Сидеров отдавна е без прашки, а Борисов никога не е бил по- гол в опитите си да убеди всички, че е Голиат.

Само в Клуб Z! Руският посланик в Еритрея: Да, казах, че трябва да наритаме българите

Човек може всичко да си позволи в частен разговор, казва уличеният в скандални приказки Игор Чубаров

Момчил Инджов

Игор Николаевич Чубаров е роден през 1947 г. Той е дългогодишен дипломат още от времето на СССР. Специалист по Африка, в момента е посланик на Русия в Еритрея.

В четвъртък в YouTube бе разпространен петминутен телефонен разговор между Чубаров и колегата му в Зимбабве Сергей Бахарев. Двамата обсъждат как Русия не успя да събере достатъчно съюзници в ООН, за да бъде подкрепена анексията на Крим.

“…Румънците и българите ще ги заврем с шутове, да ги е…, там, където им е мястото”, казва Чубаров. После обяснява на колегата си как посланикът на ЕС го молил Русия да си прибере обратно Румъния и България, но дипломатът му отговорил, че няма да стане.

В разговора двамата посланици си приказват как Русия ще анексира Каталуня, Шотландия, Венеция и Аляска и ще организира референдуми м Маями и Лондон, където има много руснаци.

По повод скандалния разговор Клуб Z се свърза с Игор Чубаров в Еритрея, който с удоволствие отговори на нашите въпроси.

- Игор Николаевич, търсим Ви от България по повод разговора Ви с Вашия колега в Зимбабве, който бе разпространен в интернет. Известно ли Ви е това?

- Разбира се, че ми е известно.

- Имало ли е такъв разговор?

- Да, имаше. Но това всъщност дори не бе разговор. Това бе нещо, което на английски се нарича out of talk (буквално “извън разговора” – б.а.). Това бе разговор между двама приятели от частен характер, който няма никаква политическа тежест. Ние бихме могли с него (с посланик Сергей Бахарев – б.а.) да говорим на тази тема в банята или където и да било, в кухнята… Просто се смеехме на ситуацията. Този разговор е бил записан от съответните служби. Е, какво да кажа? Много съжалявам, че там вземат на сериозно казаното от мен.

- А Вие това сериозно ли го казахте в разговора Ви?

- Как може такива неща да се говорят сериозно! Това бе една абсолютно шеговита беседа, плямпане, дето се казва. Как може на сериозно да се приемат думите, че ще проведем референдум в Маями! Вие можете ли да повярвате на това?

- Кой знае. Но Вие това за Маями го повтаряте два пъти. Освен това споменавате България два или три пъти. Говорите, че “Русия ще завре с шутове, да ги е… българите, румънците и другите европейци там, където им е мястото”… Колегата Ви Бахарев пък говори за “балтийските лайна”…

- Преди всичко трябва да се види преводът, идентичността на превода на моето изказване. Там за шутове няма нищо. Това е неправилно. Това бе шеговито изказване.

- Игор Николаевич, аз не съм гледал английските субтитри, а съм слушал думите Ви на чист руски език. Чух много добре за шутовете.

- Там бе написано, че казвам “Скотландия” вместо “Шотландия”. Първо, това изобщо не съответства на истината. Второ – повтарям още веднъж – това е беседа от частен характер.

- Разбирам. Но Ви питам имало ли е такава беседа или не?

- Такава беседа имаше.

- И Вие не се отказвате от думите си?

- Не се отказвам от разговора с моя приятел.

- Значи, всичко, което се чува в записа, сте го казали. И той го е казал, така ли?

- Преди всичко нека да кажа, че това бе шега.

- Разбирам Ви. Но все пак сте говорили всичко това, нали?

- Говорил съм го на шега.

- Но сте го говорили, нали?

- Сега мога да Ви кажа… Нямам пред себе си текста. В разговора ми с Вас не съм акцентирал върху това, което съм говорил. Когато разговарям с приятели в банята, в сауната, никога не акцентирам вниманието си върху това, което казвам в частен порядък. Частните изрази, частните думи – това са си частни думи. Трябва да приемете като сведение, че ако казвам, че не обичам този или онзи – това си е моя лична и частна работа. Да се политизира това е съвсем неправилно.

- Но все пак Вие сте държавен служител, посланик на Руската федерация…

- Аз съм държавен служител тогава, когато официално изпълнявам задълженията си. Но в разговорите ми с приятели в банята аз съм частно лице, а не държавен служител.

- Ако не е тайна, къде се намирахте по време на разговора Вис Вашия колега в Зимбабве – в банята, в сауната, в кухнята или някъде другаде?

- Бях на телефона. Знаете ли, не мястото определя темата на разговора, а самият разговор. Какво значение има къде съм бил? Сега да Ви питам Вас. Разговор в сауната, ако се записва от съответните служби, ще бъде ли считан за разговор между политически дейци?

- Честно да ви кажа, никога не би ми хрумнало да обиждам руснаци и да говоря „да ги заврем с шутове“ някъде си. Няма да го кажа нито за африканци, нито за евреи, нито за араби…

- Дори в частен разговор?

- Никога. Това противоречи на убежденията ми.

- Добре. Но работата е там, че в частен разговор, продължаващ пет минути, човек може да си позволи нещо, може и да не си го позволи.

За тези, които не успяха да ме гледат на RuseConf 2014 (или пък искат да го направят отново), ето запис от лекцията:

Слайдовете от лекцията можете да намерите тук: http://www.slideshare.net/PeterSabev/ekip-39924515

В изреждането вчера дойде ред на ББЦ ( България без цигани). Там чалгата в дуета с ГЕРБ беше предпоставена, макар че заявеното единодушие след т.н. преговори беше обявено с престорена изненада от медиите като „пробив”- т.е. като намокряне на водата.

Днес, с голямо нетърпение да обърнат пак палачинката, в груповия купон с Борисов се включват от „България ББ” ( България без Бареков, отпрашил вече към Брюксел), наричана за краткост вече от всички „цензурата”. Представител на осиротялата (де)формация ББ ( Без Бареков) опита да надмине подмазвачеството на конкуренцията пред строителя на новото правителство като още преди близкия контакт на конт(р)актьорите обяви на практика преговорите за ненужни. Толкова били вече готови да (у)служат, че цензурата щяла да подкрепи Борисов дори и той да не я пожелае ( още веднъж след днес), каза уважително по Нова телевизия пратеникът на цензурата, който получи комплименти от лидера на ББЦ ( България без цигани) малко преди да си разменят местата в студиото.

От екрана на друга телевизия вестоносецът на АБВ Румен Петков също увери всички, че течната дружба по трасето Борисов-Първанов си тече по своето русло: където е текло, пак ще тече. Със свойствената за него жизнерадостност ( спомнете си само възвишените му реплики за „куйович, муйович, уойвич” от времето, преди да бъде уволнен от своите като вътрешен министър!), Петков призова с широка като (про)руската душа усмивка водещата в БНТ да не се вълнува по отношение на позицията на АБВ ( относно гарантираната подкрепа за Борисов).

Кой остана да се мръщи вкъщи? А, да, самотният Сидеров. Той не влиза в сметката, таксуват го по привилегированата тарифа на пряко подчинение на Москва с отговорник Жириновски. Номенклатурата на Кремъл, извадена вече на показ, не се нуждае от посредника Борисов.

С какво Борисов ( който на едни, като Първанов например, е наистина автентично мил и драг, но на други (уж) е лют враг) мотивира всички споменати по-горе да му показват прелестите си, а той да опипва ( почвата) свадострастно в съответствие със свадливия си нрав?

Всички виждат и никой не крие: баядерките се страхуват да не ги подминат досущ като Пена от вица, която най-мразела груповия секс оти можело да я подминат в калабалъка.

Повелителят на това представление, верен пък на своя стил, ще се наслади на плячката, а после ще отсъди единствено и само според онова, което му е кеф. Кеф ти парламент и правителство, кеф ти нови избори. В момента е рано да се каже какво ще му скимне. Консумира си реалностите такива, каквито му се предлагат. Защото животът е кратък, насладите не могат да са вечни като интересите от онази сентенция, според която в политиката няма вечни приятелства- има вечни интереси.

така де. а аз предлагам на поддържниците на реформаторския блок да емигрират в англия, така или иначе не са способни на реална война, това се видя ясно на протестите. и въпросът с тяхната умност и красота остава, меко казано, нерешен. изобщо не съм влюбена в бойко борисов, но го предпочитам пред малката група истерици смятащи се за по-умни от останалата част от населението. и като не ви харесват резултатите от изборите, направете така, че да гласувам за вас на следващите. само не ми е ясно как се гласува за група, която трябва да слага по 5 подписа всеки път когато се решава нещо. това са абсолютни глупости, и показват доста обратното на ум.
ето и текста на кьосев.

"Онези, които казват Бойко Борисов е такъв и онакъв, част от задкулисието, компромис между СИК и Европа, че е чалгата на българската душа, може и да се прави.

Две неща трябва да се помнят обаче: като лидер на партия, той е онази част от задкулисието, която е излязла - поне частично - на светло, в сферата на политическото, публичното и законността, и която, под натиска на обществото, под контрола на институциите (макар и корумпирани, български) и под зоркото око на мразещата го политическа конкуренция, може, със сериозна вероятност, да бъде заставен да се държи "като на светло", това зависи от всички нас. За разлика от Пеевски например, който не излиза на светло, държи се, сякаш е отвъд законите, клати банковата система и демонстрира пренебрежение към гражданския натиск.

Второто е дори по-важно: за него и за ГЕРБ, искаме това или не, са гласували около милион гласоподаватели. Какво правим с този факт - те всички ли са СИК, всички ли са тъмни олигарси? Това, че те били манипулирани, че "не били граждани", че са "чалга" и не са "умни и красиви" и пр. няма никакво значение в случая, това са снобеещи, автоласкателни глупости, насочени всъщност към този, който ги говори. Фактът е, че въпросните хора са около нас, наши съседи, роднини, съотечественици и пр., че ги виждаме наоколо и сме принудени - все едно дали ги харесваме, или не - да живеем всекидневно с тях. Имаме равни права по закон и обитаваме общо пространство, еднакво сърбаме попарата на българската икономика и пр.

Как съжителствуваме, в гражданска война ли сме с тях? Или все пак намираме някакви пътища за диалог, кои са те, кой ще води диалога, на какъв език? Кога, в какви екстрени случаи прекратяваме диалога и минаваме в състояние на конфронтация, с всички опасности, които произтичат от това?

Политическите партии са представителства на социални групи, не са самостоятелни елитни групи от фокусници и интриганти. Най-важното за тях е да помнят онова, което гласоподавателите искат от тях, а не да развяват самовлюбени его-инициативи и да правят тъмни сделки. Засега разцепеният по ужасен начин български електорат е казал доста ясно какво очаква от изпокаралата се група от политически клоуни и играчи: искаме социален мир, искаме оправяне на хаоса в държавата, функциониране на институциите, оправяне на банковата система, излизане от икономическата криза, геополитическа ориентация към ЕС, елементарна почтеност и прозрачност във вашите игри. Това е мандатът, който тези политическите представителства са получили, друг нямат.

И нека бъдат така добри да действат - бързо! - в рамките на този временен мандат.

Веднага добавям - лично аз не смятам, че политическият и социален мир трябва да бъде пазен абсолютно винаги на абсолютна всякаква грозна цена. Има нетърпимости, които, ако се случат, не могат да бъдат търпени - политическата рамка се разпада, избухва истински конфликт с неговите непредвидими, тъмни перспективи, на края на които дебне гражданската война. Това е плашещо, но в момента нямам намерение да плаша никого.

В случая само отбелязвам, че онези, които казват, че основната политическа сила, спечелила 32% от гласовете, е абсолютно нетърпима, че е СИК, задкулисие, чалга и пр., казват всъщност, че този момент вече е настъпил. Тогава онези, които твърдят това, трябва да носят своята отговорност: по логиката на собственото си мнение те следва открито да призоват към конфликт (а не да правят само снобски намеци без никаква функция), трябва да предвидят всички последици от това. Трябва застанат зад възможните последици и да кажат "можем да управляваме конфликта, ще поведем народа" - ако само си говорят, просто защото са твърде умни и изтънчени, са истински фанфарони.

Има политика, изкуството на възможното (впрочем, това се признава и от ЕНП, която е приела ГЕРБ за свой член) - но има и общество, което пази неприкосновени норми, морални и законови, двете са в непрекъснато напрежение: нормите на обществото поставят граници на възможното.

И ако някой каже - дойде време на пълната невъзможност и нетърпимост, на тотално бламиране на корумпираната професионална политика, то той казва: край на всякакви глупави преговори между политическите представители, дошло е време на взаимно сбиване. Тогава нека този някой да бъде така добър да поеме отговорността за думите си и да стане лидер на конфликта - да развее байрак. Останалото са думи, думи.

Лично аз се надявам, че засега все още има пространство на възможното и преговорите - между политическите представители, между тях и техните електорати. Макар че, признавам, и за мен то се смалява.

Прочети цялата новина

виж от архив

Kремова супа с гъби и сметана

http://www.babapena.com/?p=6809

Продукти:
1ч.ч. гъби
2 картофа
1 глава лук
1 морков
1 пащърнак
1с.л. краве масло
½ ч.ч. сметана
1с.л. брашно
1ч.л. сол
1с.л. мащерка

Приготвяне:
От личен опит знам, че крем супите са харесвана храна от малки и големи. Усвояват се по- лесно от организма и подпомагат храносмилането. Приготвянето им не е сложно, но изисква повече време. За днешната рецепта използвам гъби, кореноплодни, картофи и лук. Гъбите измивам с четчица, ако са пресни. Маринованите само отцеждам от течността. Останалите зеленчуци почиствам и измивам. Лукът и картофите срязвам на четири. Морковът и пащърнакът режа на три. Прехвърлям продуктите в тенджера. Наливам един литър вода. Поръсвам сол и похлупвам съда. Поставям на котлон. Варя на тих огън, в продължение на един час. Накрая добавям парче краве масло. Похлупвам и оставям да къкри на изключен котлон. Разбивам сметаната с една супена лъжица брашно. Сосът ще придаде по- голяма плътност на супата. Първо разбивам супата на крем с пасатор. След това гребвам с черпак от нея и смесвам със сметановия сос. Връщам течността обратно в тенджерата. Разбърквам. Поднасям гъбената крем супа в купички. Поръсвам порциите със суха мащерка.

Have a look at this quick and easy way to make the shoes of the which. You can...

Колкото и да размахва пръст Путин с призиви да не се политизира въпросът с енергийната война, която той води, в самата Русия има гласове, който посочват истината за вината на Кремъл. Манията за величие е държавна политика в Москва, но понякога намира отпор от “неочаквани” посоки. Русия постигна невиждани успехи в създаването на врагове по света и някои от тях си отмъщават.

За малката в географския смисъл, както и по население, държава Катар, споменава в блога си Владимир Спиваковски. Дали е напълно вярно, че именно Катар стои зад срива на световните цени на петрола, който е на път да уязви сериозно руската икономика, е друг въпрос. Но е факт, че надменното имперско отношение на Русия спрямо “малките”, за което говори авторът, разкрива късогледството на руската имперска мегаломания.

Катар е изпитал руското имперско презрение на заседание на Съвета за сигурност в ООН, където руският представител Виталий Чуркин е подхвърлял обидни реплики към малкия по територия но имащ статут на световен газов гигант Катар. Чуркин е постъпил спрямо Катар както Чижов, посланикът на Русия в Брюксел, когато той нарече България “руски троянски кон в Европа”. Общото в тяхното поведение не е някаква импровизация. Надменността е типична за руска дипломатическа глупост при това по отношение на честолюбиви хора, които имат как да си отмъстят.

Изводът на автора: не бива да се обиждат малките.

Ако и в България, където държим ключа за “Южен поток” на неговия вход, бяхме така горди, руският проект трябваше да пресъхне още на ” чертожната дъска”, вместо да продължава да изкушава лакомите ни политици с корупционната си привлекателност.

Катар отомстил России

15 октября 2014,

Владимир Спиваковский

Отплачутся Кошке Мышкины слёзы. Катар отомстил!

19 марта 2014 г. – На заседании Совбеза ООН Виталий Чуркин оскорбил представителя Катара: “Еще раз вякни что-то в таком тоне, и твой Катар не доживет до завтра”.

Читайте:

Посол Украины при ООН уже полгода не здоровается со своим российским коллегой

Он также добавил, что представляет “великую Россию, и от ее имени разговаривает только с важными людьми”.

А потом, чтобы все слышали, произнёс: катар- это где? верхних или нижних путей?

Не прошло и 7 месяцев, как теперь уже Чуркину показали, где у него какие пути. Катар выплеснул на мировой рынок море нефти, обрушив её цену ещё на пару пунктов.

Не надо обижать маленьких.

Автор:

Владимир Спиваковский

Колкото до газовата война на Путин, каквато той отрича да води, ето мнението на експерта Михаил Крутихин в статия за “Новая газета”, преведена за ivo.bg от Васил Костадинов .

Михаил Крутихин: “Газпром” не е търговска организация, а инструмент на политиката

08.10.2014

Енергийния пазар – главната надежда и опора на руската икономика през двадесет и първи век – тази есен се превърна в източник на тревожни новини. Тръгна надолу цената на петрола, неизменно стояща на досегашното високо ниво в продължение на почти три години. Износа на руски газ през септември намаля с една трета. Пускането в експлоатация на стратегически важния тръбопровод “Силата на Сибир”, предназначен да обърне потока на природен газ от запад на изток, е отложено за две години. ExxonMobil, която съвместно с “Роснефт” развива добива в Арктическия шелф, съобщи за прекратяване на своите проекти в Русия във връзка със санкциите. А, с Киев Москва не успя да постигне споразумение за газа. Всички тези събития са коментирани от един от водещите руски анализатори по енергетика, партньор на консултантската агенция РусЕнерги – Михаил Крутихин .

- Според последните статистически данни, износът на руски газ през септември е паднал с 35%. Доколкото това е болезнено за Русия?

- Със статистиката трябва да се борави внимателно. В данните за обемите през септември на Централното диспечерско управление на Енергийния комплекс са забравили да отбележат, че процентът, не показва в месечното, а годишното намаление. И със сегашният спад се възстанови нивото на експорт, което беше преди една година. Напомням , че през септември 2013 г., е отчетен рязък скок нагоре (отново, на годишна база): 33.3% в страните от далечният изток и 31,6% на западния пазар. Тогава , европейските потребители се запасяваха с газ за в бъдеще, и в очакване на по-студена зима, и заради конфликта на “Газпром” с “Нафтогаз Украйна”.

През тази година, въпреки факта, че европейците все още се страхуват да не мръзнат, поради липсата на руски газ, експорта падна на нивото от 2012 година. Това се дължи отчасти на мерките, които предприема Европа, за да намали зависимостта си от “Газпром”, и отчасти поради причини, които могат да бъдат наречени политически. Руският монополист заплашва своите европейски колеги със съкращения в доставките, ако продават газ на Украйна и засилва заплахата си с действия.

Словашкият вносител на газ SPP регистрира намаление на вноса от Русия с 50%. A спад в обемите обявиха в Полша, Австрия и Унгария.

“Газпром” вече се утвърди като компания, която съзнателно унищожава собствената си търговска стойност, като подкопава позициите си на пазарите. Най-големият пазар – украинският – фирмата вече разруши и сега се зае с унищожаване репутацията и капитализацията си в други европейски страни. В действителност, “Газпром” не се държи като търговско дружество, а като инструмент на политиката.

- И какво ще се случи в бъдеще с износа на руски газ?

- В дългосрочен план можем да очакваме да го намали. Вътрешното търсене, според трезва прогноза няма да расте до 2035г. и след това; Европа ще направи всичко, за да купува по-малко газ от “Газпром”; доставките до Китай ще започнат около 2020г. с обем от 4,5 милиарда кубически метра годишно и ще достигнат 30 милиарда чак през 2030г.. Китай не може да замени европейския газов пазар по отношение на продажбите и приходите от износ.

- Като говорим за Китай. Преди няколко дни бе съобщено, че въвеждането в експлоатация на газопровода “Силата на Сибир” е отложен с две години. Служителят, който изрази новините, бе уволнен. “Силата на Сибир” се оказа не толкова силна?

- Представителят на “Газпром добив Ноябърск” знаеше какво говори: неговата компания развива Чаядинското находище – основен източник на газ за първата фаза на “Силата на Сибир” .Както бе потвърдено от източници в “Газпром”, той просто обяви график, утвърден от управителния съвет на дружеството-майка за предпроектното проучване. Неговото уволнение е закономерно: не си струва подчинените да опровергават твърденията на ръководството, дори ако те са напълно безсмислени.

- Има ли нужда по принцип от руски газ Китай и до каква степен?

- В тази връзка, показателна е еволюцията на оценките, които експерти на BP направиха. Преди три години те подчертаваха, че несигурността на перспективите за търсене в Китай е основният фактор за прогнозата за потреблението на енергия на планетата. Миналата година, заместник-председателят и главен икономист на “BP Русия” Владимир Дребенцов отбеляза, че Китай не се нуждае от повече от 30 милиарда кубически метра газ годишно от Русия, а на 26 септември тази година, той заяви, че търсенето на газ в Китай ще бъде задоволено до 2035г. поради вътрешното производството и вноса от Централна Азия и Мианмар, както и доставка на втечнен природен газ. За Русия в това уравнение не остава място.

Ако “Газпром” все пак построи “Силата на Сибир”, усвоявайки за запълването на тръбите газовите залежи в Якутия и Иркутска област (общата инвестиция в проекта заедно с тръбопроводите и газопреработвателното предприятие в Белогорск, аз консервативно оценявам на над $ 100 милиарда долара), Китай ще бъде в състояние да диктува на “Газпром” търговските условия като монополен купувач. Това е много опасна перспектива за такъв скъп проект.

- ExxonMobil, обяви, че прекратява 9 от общо 10 свои съвместни проекта с “Роснефт”, и след известно време ще затвори и десетия. От друга страна, Министерството на енергетиката заяви, че Русия може да се научи да усвоява шелфа и без чужда помощ. Наистина ли е така?

- За развитието на нефтени и газови находища в арктическия шелф, руските фирми нямат нито опита, нито съвременни технологии, нито оборудване, и в условията на ограничено външно финансиране – достатъчно пари.

- Най-големите руски енергийни компании са подложени на санкции, въпреки че в информационното пространство ситуацията се третира по такъв начин, че Западът се страхува да накаже руските петролни и газови производители за да не остане без гориво. Доколко това е тежък удар върху отрасъла?

- Представители на американската администрация изясниха, че санкциите не трябва да влияят върху текущите проекти, свързани с производство и износ на руски енергия. Този режим е най-вече въпрос на арктическия шелф и развитието на залежи от които се добива трудно.

Въпреки това, както показва историята с ExxonMobil, ефектът е по-голям. Чуждестранните компании, работещи в области, различни от попадналите под санкции, за всеки случай, също отказват договори за доставка на оборудване и технология. След това можем да очакваме масово напускане на такива дружества, веднага след като американските власти накажат първият нарушител игнориращ режима на санкции, това ще доведе до лавина на напускане на чуждестранни компании .

Ако, преди санкциите можеше да се очаква,че западните технологии ще помогнат за спиране на започналото намаляване на производството на петрол в Русия, то сега тези очаквания са сведени до нула. Министерството на природните ресурси смяташе, че производството на петрол в Русия ще достигне своя връх през 2017 г., ние от РусЕнерги прогнозирахме началото на спада през 2016 г., шефовете на Лукойл предупреждаваха за 2015 г., но спадът в производството се наблюдава сега.

- Русия води трудни преговори за газа с Украйна. Какви са перспективите за споразумения при напрегнатата геополитическа ситуация?

- Абстрахирайки се от политиката, то решението , приемливо за всички е очевидно. “Газпром” и “Нафтогаз Украйна” можеха да подпишат нов договор по модела на тези, подписани с други клиенти в Европа, т.е. по формула свързана отчасти с цената на газа на спотовия пазар.

Такова е предложението на украинската страна, но за руското ръководство психологически много трудно (ако не и невъзможно) е да го приеме, правейки отстъпки. В резултат на този инат всички страдат. “Газпром” напълно ще унищожи своята пазарна ниша в Украйна и ще мине за ненадежден доставчик (защото без украинските подземни хранилища за газ няма да бъде в състояние да изпълни своите договорни задължения към европейските клиенти през зимата), Русия ще изгуби един източник на доходи, Украйна и Европа може да мръзнат през студения сезон. Но компромисът – това не е пътя, който са избрали преговарящите от Москва. За наше дълбоко съжаление.

- През последните седмици имаше спад в световните цени на петрола. Преди това, близо три години бяха стабилни. Защо се разклатиха позициите му и как може да се развие ситуацията?

- Цената на петрола на световния пазар се ръководи от законите на търсенето и предлагането и, противно на общоприетото схващане, не е обект на конспирации на “световното задкулисие”. На американците сега им трябва по-малко вносен нефт, доставчици създават излишък на пазара, засилва се долара (а именно с долара се формира цената) … В резултат на всички тези фактори, предлагането надвишава търсенето, а цената пада.

Рано или късно, това ще се установи в разумен коридор, долната граница ще бъде 85-90 долара за барел. Под тази стойност ще спрат трудни за добив проекти на скъп нефт, а също и Саудитска Арабия и някои от нейните партньори в ОПЕК ще намалят производството си, за да запазят своите приходи и разходи („Арабската пролет” ги заплашва, в случай на срив на социалните програми). В резултат, петрола отново ще започне да поскъпва. В същото време, можем да заявим : за руския бюджет периодът на ниски цени е изключително чувствителен негативен фактор.

- Какъв е ефектът върху глобалния енергиен пазар на “шистовата революция”?

- “Шистовата революция” в САЩ вече промени пазара, удряйки, в частност и руската икономика. Тя ускори намаляването на цените на петрола и природния газ на световния пазар, промени традиционните маршрути за доставка, появиха се нови страни потенциално независими в енергийно отношение. “Газпром” вече е изправена пред “капризите” на европейските потребители на газ, които изискват преразглеждане на договорите в тяхна полза, защото те могат да внасят значителни количества от “новия” втечнен природен газ от други източници. И “Газпром” трябва да направи някои промени в полза на купувачите, и дори да плати милиарди долари компенсация за минали периоди на завишени цени.

- Трябва ли да се страхува Русия от “шистовата революция” в енергийния сектор, както тя се страхува и от цветни революции в политиката?

- В нашата страна, шистовата технология, а именно хидравличното разбиване (Фракинг), се използва повече от половин век.

- Когато същият този “Газпром” използва фракинг в находището „Марково поле” в близост до украинската граница, а лидерите му говорят за опасностите от хидравличното разбиване в Украйна, техните изявления изглеждат наивна и глупава пропаганда.

- По същество, всички планове за усвояване на руските петролни резерви на трудни за добив нефт и газ са свързани с шистови технологии.

- Така , че терминът “страх” е неправилен.

- Напротив, ние трябва да се надяваме, че “шистовата революцията” ще дойде и в Русия.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ В България – докато текат трудни консултации за съставяне на правителство, ескалират руските атаки срещу независимата политика на страната и персонално срещу президента Росен Плевнелиев и военния министър Велизар Шаламанов. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

- Пламен, в последните дни висши руски политици отправиха открити нападки срещу България. Защо точно сега?

- Факторите са много, Фили. Първо, на 5 октомври бяха парламентарните избори, чиито резултат не предполага бърз изход от политическата криза. Състоянието на мътна вода тук винаги се е нравило на руснаците, защото само така могат да държат страната под контрол. Второ, те засилват атаките си, за да увеличат още малко тази нестабилност, като хем повлияят при съставянето на следващото правителство, хем отсега подготвят почвата за неговото сваляне в подходящ момент. Трето, най-вероятно целят също да подпомогнат и представителите на своята пета колона тук, за да не загубят те изцяло думата. Имам предвид, че катастрофалният резултат на БСП, основен партньор и маша на Кремъл в България, отряза тази партия от властта поне в близък и средносрочен план и я изправи пред разпад или поне пред дълъг процес на преструктуриране. В Русия знаят това и неслучайно коментарите след изборите в руските медии бяха, че „България се ориентира към Европа” и дори – „България направи антируски избор”. Смешно е да се представя точно този българският избор като изненадващо европейски, след като страната вече 8 години е пълноправен член на ЕС. Но такава е, Фили, руската пропагандна машина, така тя надъхва обикновените руснаци с омраза към всички околни неблагодарници и предатели. Твърдението за антируския избор на България също не е вярно. Да, влиянието на БСП намаля, но пък в парламента най-неочаквано попаднаха Атака и АБВ, две партии, които са толкова откровено проруски, че ако от това болеше, щяха да са мъртви. В този смисъл, влиянието на Русия няма съществено да намалее, просто на Кремъл ще му се наложи да работи с ветрило от сателити, а не с една партия. Четвърто, България е ключова държава в руския проект за газопровод „Южен поток”. Заради различни причини обаче все повече изтънява нишката, която държи темата за строителството му отворена, а Русия не иска да губи тази битка с Европа. Пето, необходимото преструктуриране на българската армия и приравняването и със стандартите на НАТО изисква тотално отпадане на старата руска военна техника, която все още е на въоръжение тук. А това е лост за влияние, който руснаците не искат да изпуснат. Това са само някои фактори, Фили, довели до поредицата нападки от руска страна срещу отделни български политици или срещу страната като цяло.

- Пламен, какви са тези нападки и има ли конкретни поводи за тях?

- Всичко тръгна от един доклад на военното министерство, в който бе записано, че Русия води открита информационна война срещу България. Проста и ясна констатация, която България най-после сподели с целия цивилизован свят. Паралелно се появи и тъй наречената „Концепция 2020”, която предвижда подмяна на старите руски изтребители и редица други мерки за обновяване на българската армия. Това вбеси първо Роман Гусаров, руски заместник министър на отбраната, който излезе с „експертно” мнение, че, видите ли, България е лоша, но не само защото иска да се отърве от руските си изтребители и да не зависи от Москва за резервни части, а и защото през Втората световна война била съюзник на Германия. И забрави да спомене, че Сталин също беше съюзник на Хитлер, обучаваше армията му, доставяше му суровини и материали, за да завладее той Западна Европа, а после, чак до 41-ва година, двамата социалистически диктатори си деляха парчета от източната част на континента. Така или иначе, това мина без отговор от българска страна. Последва обаче нова атака във връзка с МИГ-овете. Руският вицепремиер Дмитрий Рогозин написа в Туитър: „някой си Шаламанов убедил премиера Близнашки още веднъж да предаде Русия”. По този повод външно министерство излезе с позиция, че България е суверенна страна, член на ЕС и НАТО, и не дължи обяснения за действията си на трети страни. Рогозин, разбира се, не млъкна. Междувременно обаче българският президент Росен Плевнелиев в интервю за немския вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг” открито заяви, че Владимир Путин е политик с мислене от ХІХ век, че Русия е агресивна и националистическа страна, и че тя е най-голямата заплаха за България в момента. Тази всъщност официална позиция на ЕС и НАТО, но изразена вече от българин, доведе до истински вой в Русия. Най-много се открои гласът на депутата и известен политически хулиган Владимир Жириновски. Преди години например той беше казал, че руските войници трябва да мият ботушите си в топлите морета. Е, наистина ги измиха в Крим. Сега пък в една телевизия, докато подскачаше като ластик на стола си, Жириновски нарече президента Плевнелиев „негодник”, а за българите като цяло каза – „те трябва да ни лазят в краката”.

- Пламен, някои в България смятат, че на подобни изяви не бива да се обръща сериозно внимание, че те са частни мнения, заради които не бива да се влошават отношенията с Русия. Не е ли това по-правилната позиция, отколкото търсенето на конфронтация?

- Първо, Фили, тези мнения само се представят за частни, но не са. Русия е много по-контролирана страна, отколкото светът си представя, а подобни изяви на висши политици са съгласувани може би дори лично с Путин. Това е обичайна тактика на Кремъл, която му позволява да оказва натиск, без да рискува да влоши официалните си отношения с дадена страна или да се изложи на международно порицание. Второ, тези руски словесни атаки не са дребни. Те всъщност въплъщават всичкото онова имперско високомерие, цялата онази наглост и арогантност, цялата нетърпимост спрямо България – чувства, които руснаците носят в себе си и които много лесно избиват на повърхността, дори ако само леко ги настъпиш. И трето, което е може би най-важното – в момента не България търси конфронтация с Русия, напротив, тя всячески се стреми да я избегне. Обратно, Русия търси конфронтация с България и в името на това представя за враждебно всяко нормално българско действие или дори бездействие. България е лоша, защото не иска да строи Южен поток – да, в своя вреда, но пък в руска полза. Лоша е, защото не иска старата и несъвместима с натовските стандарти руска военна техника. Лоша е, защото иска демокрация, а не автократизъм. Лоша е, защото боядисва руските паметници в розово и пише по тях „окупатори” – при все че нищо такова не се случва на руските, а само на съветските паметници. Всъщност, Фили, много ми се ще добре да се запомни извода, че в момента именно Русия настойчиво търси конфронтация с България, а не обратното, както внушава руската пропаганда. С каква цел се прави това – засега не искам да гадая. При всички случаи обаче този извод ще ни помогне да се ориентираме много по-добре в недобрите развития, които, сигурен съм, ни очакват през следващите седмици и месеци.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

виж от архив

РУСИЯ ТЪРСИ КОНФРОНТАЦИЯ С БЪЛГАРИЯ, А НЕ БЪЛГАРИЯ С РУСИЯ

http://asenov2007.wordpress.com/2014/10/17/%d1%80%d1%83%d1%81%d0%b8%d1%8f-%d1%82%d1%8a%d1%80%d1%81%d0%b8-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%84%d1%80%d0%be%d0%bd%d1%82%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d1%81-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%b0/

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ В България – докато текат трудни консултации за съставяне на правителство, ескалират руските атаки срещу независимата политика на страната и персонално срещу президента Росен Плевнелиев и военния министър Велизар Шаламанов. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

- Пламен, в последните дни висши руски политици отправиха открити нападки срещу България. Защо точно сега?

- Факторите са много, Фили. Първо, на 5 октомври бяха парламентарните избори, чиито резултат не предполага бърз изход от политическата криза. Състоянието на мътна вода тук винаги се е нравило на руснаците, защото само така могат да държат страната под контрол. Второ, те засилват атаките си, за да увеличат още малко тази нестабилност, като хем повлияят при съставянето на следващото правителство, хем отсега подготвят почвата за неговото сваляне в подходящ момент. Трето, най-вероятно целят също да подпомогнат и представителите на своята пета колона тук, за да не загубят те изцяло думата. Имам предвид, че катастрофалният резултат на БСП, основен партньор и маша на Кремъл в България, отряза тази партия от властта поне в близък и средносрочен план и я изправи пред разпад или поне пред дълъг процес на преструктуриране. В Русия знаят това и неслучайно коментарите след изборите в руските медии бяха, че „България се ориентира към Европа” и дори – „България направи антируски избор”. Смешно е да се представя точно този българският избор като изненадващо европейски, след като страната вече 8 години е пълноправен член на ЕС. Но такава е, Фили, руската пропагандна машина, така тя надъхва обикновените руснаци с омраза към всички околни неблагодарници и предатели. Твърдението за антируския избор на България също не е вярно. Да, влиянието на БСП намаля, но пък в парламента най-неочаквано попаднаха Атака и АБВ, две партии, които са толкова откровено проруски, че ако от това болеше, щяха да са мъртви. В този смисъл, влиянието на Русия няма съществено да намалее, просто на Кремъл ще му се наложи да работи с ветрило от сателити, а не с една партия. Четвърто, България е ключова държава в руския проект за газопровод „Южен поток”. Заради различни причини обаче все повече изтънява нишката, която държи темата за строителството му отворена, а Русия не иска да губи тази битка с Европа. Пето, необходимото преструктуриране на българската армия и приравняването и със стандартите на НАТО изисква тотално отпадане на старата руска военна техника, която все още е на въоръжение тук. А това е лост за влияние, който руснаците не искат да изпуснат. Това са само някои фактори, Фили, довели до поредицата нападки от руска страна срещу отделни български политици или срещу страната като цяло.

- Пламен, какви са тези нападки и има ли конкретни поводи за тях?

- Всичко тръгна от един доклад на военното министерство, в който бе записано, че Русия води открита информационна война срещу България. Проста и ясна констатация, която България най-после сподели с целия цивилизован свят. Паралелно се появи и тъй наречената „Концепция 2020”, която предвижда подмяна на старите руски изтребители и редица други мерки за обновяване на българската армия. Това вбеси първо Роман Гусаров, руски заместник министър на отбраната, който излезе с „експертно” мнение, че, видите ли, България е лоша, но не само защото иска да се отърве от руските си изтребители и да не зависи от Москва за резервни части, а и защото през Втората световна война била съюзник на Германия. И забрави да спомене, че Сталин също беше съюзник на Хитлер, обучаваше армията му, доставяше му суровини и материали, за да завладее той Западна Европа, а после, чак до 41-ва година, двамата социалистически диктатори си деляха парчета от източната част на континента. Така или иначе, това мина без отговор от българска страна. Последва обаче нова атака във връзка с МИГ-овете. Руският вицепремиер Дмитрий Рогозин написа в Туитър: „някой си Шаламанов убедил премиера Близнашки още веднъж да предаде Русия”. По този повод външно министерство излезе с позиция, че България е суверенна страна, член на ЕС и НАТО, и не дължи обяснения за действията си на трети страни. Рогозин, разбира се, не млъкна. Междувременно обаче българският президент Росен Плевнелиев в интервю за немския вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг” открито заяви, че Владимир Путин е политик с мислене от ХІХ век, че Русия е агресивна и националистическа страна, и че тя е най-голямата заплаха за България в момента. Тази всъщност официална позиция на ЕС и НАТО, но изразена вече от българин, доведе до истински вой в Русия. Най-много се открои гласът на депутата и известен политически хулиган Владимир Жириновски. Преди години например той беше казал, че руските войници трябва да мият ботушите си в топлите морета. Е, наистина ги измиха в Крим. Сега пък в една телевизия, докато подскачаше като ластик на стола си, Жириновски нарече президента Плевнелиев „негодник”, а за българите като цяло каза – „те трябва да ни лазят в краката”.

- Пламен, някои в България смятат, че на подобни изяви не бива да се обръща сериозно внимание, че те са частни мнения, заради които не бива да се влошават отношенията с Русия. Не е ли това по-правилната позиция, отколкото търсенето на конфронтация?

- Първо, Фили, тези мнения само се представят за частни, но не са. Русия е много по-контролирана страна, отколкото светът си представя, а подобни изяви на висши политици са съгласувани може би дори лично с Путин. Това е обичайна тактика на Кремъл, която му позволява да оказва натиск, без да рискува да влоши официалните си отношения с дадена страна или да се изложи на международно порицание. Второ, тези руски словесни атаки не са дребни. Те всъщност въплъщават всичкото онова имперско високомерие, цялата онази наглост и арогантност, цялата нетърпимост спрямо България – чувства, които руснаците носят в себе си и които много лесно избиват на повърхността, дори ако само леко ги настъпиш. И трето, което е може би най-важното – в момента не България търси конфронтация с Русия, напротив, тя всячески се стреми да я избегне. Обратно, Русия търси конфронтация с България и в името на това представя за враждебно всяко нормално българско действие или дори бездействие. България е лоша, защото не иска да строи Южен поток – да, в своя вреда, но пък в руска полза. Лоша е, защото не иска старата и несъвместима с натовските стандарти руска военна техника. Лоша е, защото иска демокрация, а не автократизъм. Лоша е, защото боядисва руските паметници в розово и пише по тях „окупатори” – при все че нищо такова не се случва на руските, а само на съветските паметници. Всъщност, Фили, много ми се ще добре да се запомни извода, че в момента именно Русия настойчиво търси конфронтация с България, а не обратното, както внушава руската пропаганда. С каква цел се прави това – засега не искам да гадая. При всички случаи обаче този извод ще ни помогне да се ориентираме много по-добре в недобрите развития, които, сигурен съм, ни очакват през следващите седмици и месеци.

След Асеновата крепост, Тригард, Дяволското гърло и Дяволският мост, днес с Анжело ще тръгнем към Чаирските езера в Родопите.Приятно четене:

Из Родопите

трета част

Към Чаирски езера

Отново решихме да се върнем към Триград, който ни завладя с красотата и спокойствието си. Първата ни спирка беше след Кричим – в

Кричимски манастир „Св. Рождество Богородично“,

който не можахме да разгледаме преди месец. Манастирът е малък, чист и подреден, храмът е обновен. В момента се изографисва. На красивия нов резбован иконостас още не са поставени всички икони.

Кричимски манастир „Св. Рождество Богородично“

адрес: BG-4220 Кричим

GPS: 42.00254, 24.47649

Оттук се отправихме към Девин, за да посетим един от най-високите водопади в Родопите –

Самодивското пръскало,

който се намира на около 3 км от града, и носи името си заради древните легенди за самодиви, които обитавали района около крепостта Калето.

Водопадът е висок близо 70 м, като водата пада на две каскади и се влива в река Девинска.

За да стигнете до водопада „Самодивско пръскало“, влизате в Девин и точно преди да минете по моста, който води към центъра (вдясно остава автогарата), свивате вляво и веднага след това надясно. Следвате малките кафяви табели за минералните бани. Карате само направо покрай реката, докато стигнете портала на завода за бутилиране на минерална вода. Оттук ви остават 2 км много тесен и изровен път, докато стигнете комплекс с басейн в местността “Струилица”. Паркирате (GPS: 41.74292, 24.35806) и продължавате пеш по екопътеката „Струилица – Лъката – Калето“. Когато стигнете до беседка отляво и бяла сграда, приличаща на трафопост, срещу нея се огледайте за табела, която сочи отбивка вдясно към водопада (покрай сградата). Пътеката е усойна и хлъзгава, на места доста стръмна, но добре укрепена. Разстоянието от паркинга до водопада е около 1500 м.

Водопад „Самодивско пръскало“

адрес: BG-4800 Девин

GPS: 41.7522, 24.352 (41° 45’ 08.62”, 24° 21’ 06.78”)

Следващата ни спирка и основна цел на пътуването беше

защитената местност „Чаирски езера“,

която се намира източно от Триград – седем красиви езера със свлачищен произход. Най-известното е Синьото езеро (Синия гьол, Сини вир), заобиколено от стара вековна гора. Падналите в него дървета и островите от сфагнум му придават романтичност и тайнственост, сякаш това е езерото на нимфите и русалките. Едно от езерата е наречено Магическото езеро. Обвито в мъгла и изпарения, заобиколено от дървета с причудливи форми, то изглежда като илюстрация на вълшебна приказка. Или чудесен естествен декор за оперите “Русалка” – на Дворжак (само лунната светлина ни липсваше!) и на Даргомижски. Според поверието, Магическото езеро е било обитавано от самодиви, които омагьосвали овчарите, подмамени от песните и танците им. Други от езерата са наречени Голямото езеро (Големия гьол), Кадирев гьол, Средното езеро и Горното езеро.

Река Чаирска образува интересно ждрело, увенчано с природния феномен „Превалетия камък” – естествена скална арка, извисяваща се на 10 м над водата. В горното течение на реката е разположен резерват „Шабаница”, съхраняващ ценна буково-смърчова гора на възраст над 200 години.

До езерата се стига по два начина:

По маркирана пътека от село Триград – по червената маркировка за село Мугла, започваща от стопанския двор на Триград, докато слезете на коларския път за Чаирите. Излизайки на пътя, имате две възможности. Ако тръгнете надясно, ще си удължите пътя с 1 час, но пък ще минете под изкуствено прокопана скална арка. Около 1.5 км след нея ще стигнете дървена беседка. Малко след нея пътят се разклонява и трябва да тръгнете наляво и да се спуснете в реката. Минаването там рано на пролет и в големи дъждове не е много приятно, защото няма мост и се минава по камъните отстрани. След като преминете реката, пътят се изкачва през ливадата и се свързва със стария път при първото от Чаирските езера. От там тръгвате на ляво и след по-малко от километър ще бъдете пред хижата. Ако не ви се обикаля или искате да съкратите 1 час от прехода, може да ползвате прекия път. След около половин километър надолу по пътя, стигате до обратен завой и бетонен мост. Това е местността „Янчев склад“. Пътеката започва вдясно, веднага след моста. Тя е много добре маркирана с червена маркировка за Мугла, със синя – за Гела, и със червен горски спрей за хижа „Чаирски езера“. След около 20 мин. изкачване, което в началото е доста стръмно, ще стигнете пред хижата. В този случай преходът е 3 часа.
По път с трошено каменна настилка (10,5 км), започващ от бетонния мост и голяма правоъгълна беседка с камина и чешма на Османов вир (GPS: 41.62512, 24.38875). Беседката се намира на 1,5 км преди пещерата „Дяволското гърло“, идвайки от Девин. Вляво, покрай беседката, започва горският път за хижа Чаирски езера. Малко по-навътре по пътя се вижда сградата на ВЕЦ. След около час и половина ходене (~ 8 км) през ждрелото се излиза на разширение, където пътят стига до моста в местността „Янчев склад“. Оттам – по един от двата варианта, описани в предходната подточка.

Всички ОЦУ, които получихме (публикувани и устни), ни съветваха, че коларският път е невъзможен за ходене пеша, достъпен е само за високопроходима техника и т. н. Кой, ние ли?! Съответно избрахме точно този вариант. Наистина пътят може да не е по силите на „паркетен лъв“ като BMW X5^[1], но горските работници със старите си лади се качват до горе! Всъщност сме виждали междуселски пътища в милата ни мамковина в доста по-лошо състояние. В първата си половина пътят е доста тесен, със скала от едната страна и дере от другата, и разминаването с евентуален насрещен автомобил е „интересно“. Единственият по-проблемен участък е прогнил и полусрутен дървен мост, заради който трябва да се мине през брод през реката, което при високо ниво на водата би било невъзможно.

Ако решите да не пробвате автомобилни каскади, можете да оставите колата пред беседката, като нас, или 200 м по-нагоре пред ВЕЦ-а.

Желателно е да се запасите с вода, тъй като единствената чешма по маршрута е до срутена беседка около 30 мин след началото на прехода. След 50 мин ходене „открихме“ край пътя пещера-утроба, за която не бяхме срещали описание. За съжаление – превърната в бунище.

Пещера-утроба над река Чаирска

„Превалетият камък“ прави 10-метрова арка над реката

След като стигнахме до моста в „Янчев склад“ решихме да продължим по по-дългия, но по-полегат път, вместо по пряката пътека. Два завоя по-нагоре се влива пътеката от х. “Триградски скали”.

„Превалетият камък“ прави 10-метрова арка над реката

Пътят продължава до една беседка и се разклонява надолу и наляво към Мугла и направо (т.нар. стар път за Драма) към „Пияната гора“. Тръгвате наляво, минавате по каменен брод през реката и след изкачване през една голяма ливада навлизате в Чаирите.

Гледката е прекрасна, мястото е наистина много красиво. Розови есенни минзухари надничат между тревите, бели карамфили, чиито венчелистчета са по-скоро бели косми предизвикват вниманието ни. За съжаление, няма обозначение кое езеро кое е. Туристическата база предлага спартански условия в общи спални, а и цените са доста високи. Въпреки това видяхме доста младежи, нарамили раници, на път към или от хижата. Радостно е, че са избрали да прекарат времето си в планината, а не сред грохота в някоя полутъмна дискотека!

Чамла / Chamla, Смолян / Smoljan, 4848, BG

Бяхме доста поуморени, а и времето напредваше, така че не се върнахме към „Пияната гора“, която е наклонена поради свличане на земните пластове, на които е израснала. Дървета са наклонени в различни посоки, много са наполовина изкоренени, няма и един вертикален склон. Свлачищните процеси в тази част са много бързи и горният земен слой постоянно се измества. Това води до изкривяване на дърветата, а те се стремят да възстановят вертикалното си положение спрямо земята, в резултат на което придобиват зигзагообразни и други странни форми.

На слизане използвахме пряката пътека към моста на „Янчев склад“, коята на места е доста стръмна и хлъзгава. Затова пък слязохме до моста за около 20 мин.

Чаирски езера

адрес: BG-4825 с. Триград

GPS: 41.59363, 24.44515

Нощувката ни отново беше в х. „Триградски скали“. Душ, прясна пъстърва и по леглата.

хижа „Триградски скали“

адрес: BG-4825 с. Триград

GPS: 41.608855, 24.382941 (41° 36′ 31.88″, 24° 22′ 58.59″)

тел.: +359 896 715 174, +359 896 688 360

web:http://www.trigrad.free.bg/index.html

цена: 30 лв (тройна стая)

wi-fi: безплатно

На следващия ден тръгнахме по-късно за Смолян, защото отново искахме да посетим

пещерата „Дяволското гърло“,

а първата група влизаше в 10 часа (вероятно заради края на сезона). Екскурзоводът беше друг, съответно със собствена „програма“. От него научихме, че изкуственият вход е толкова крив, защото трудоваците, които го прокопавали, объркали сметките и прокопали три отвора, които в последствие са съединени. Нещо като стария виц за насрещните планове (или “добър пример за лош пример” както твърди екшън героя). Освен това ни беше сведена и нова история от пещерняшкия фолклор – посещението на пещерата „Снежанка“ помагало на булки с проблематично зачеване. Твърди се, че поне едно от джуджетата се представяло достойно.

Пещера „Дяволското гърло“

адрес: BG-4825 с. Триград

GPS: 41.61, 24.38 (41°36′36″, 24°22′48″)

тел.: +359 890 222 515 (Солаков)

работно време: 10 – 17 (влиза се на всеки кръгъл час)

цена: 5/2 лв

Завалелият дъжд при предишното ни пътуване ни попречи да разгледаме

Скален феномен „Момата“,

но сега наваксахме. Спряхме преди Широка лъка, на разклона за Върбово. Тръгнахме по пътя и след стотина метра видяхме каменна плоча с надпис „Момата“, от която тръгва стръмна пътечка през шубраците. През зимата скалата се вижда и от пътя, но през лятото между клоните на дърветата се виждат само части от нея и за да я видите добре, ще трябва да се изкатерите догоре.

Скален феномен „Момата“

адрес: BG-4840 Широка лъка

GPS: 41.688695, 24.569213

Оттук наистина се отправихме към

Смолян

Предварителната програма беше доста амбициозна, но напредналото време и главно умората от предния ден ни принудиха да се ограничим само до централната градска част. Паркирахме на безплатния паркинг пред „Св. Висарион“ (GPS: 41,57539 24,70801) и се отправихме към намиращия се отсреща

Планетариум,

отворил врати на 6 септември 1975 г. Най-големият Планетариум с народна астрономическа обсерватория в България, той е сред най-често посещаваните забележителности в планинския град. За изминалите 35 години е посетен от над 2 500 000 души.

За популяризиране на астрономическите знания в звездната зала на Планетариума се представят повече от 50 програми (сеанси). Сред тях са: програми-приказки за най-малките деца, много учебни сеанси, обзорни и тематични – за широката аудитория. На чуждестранните гости на Планетариума се предлагат програми на чужди езици: руски, френски, немски, английски, гръцки, турски. Цикъл от специални програми – музикални и поетични – допълват многообразието от звездни спектакли.

Планетариум Смолян

адрес: BG-4700 Смолян, бул. „България“ № 20

GPS: 41.57593, 24.70883

тел.: +359 301 830 74

email: info@planetarium-sm.org

web: http://planetarium-sm.org/

раб. време: 9:30, 11:00, 15:00, 16:30; Постоянен е сеансът в 15:00 часа; във всички останали часове сеанси се провеждат за групи не по-малки от 10 човека

цена: 5/3 лв

100 НТО: № 83а

Тъй като сеансът, който искахме да посетим, беше от 15 часа, имахме време да се отбием и до

Историческия музей

Основан през 1935 г., той е най-старият и най-големият в Средните Родопи. Постоянната експозиция на тема „Културно-историческото богатство на Родопите от древността до наши дни” е в два раздела: археология и етнография. Богатата експозиция от халища ни напомня за разказите на Николай Хайтов.

РИМ “Стою Шишков” Смолян

адрес: BG-4700 Смолян 4700, ул. „Дичо Петров“ № 5

GPS: 41.57634, 24.71456

тел.: +359 301 627 27, +359 879 111 915, +359 879 111 913

email: museumsmolyan@museumsmolyan.eu

web: http://www.museumsmolyan.eu/

раб. време: 09.00 – 12.00 и 13.00 – 17.00 ч. (зимно), 09.00 – 18.00 (лятно) без понеделник

цена: 5/2 лв, семеен билет 7 лв

100 НТО: № 83

Катедралният храм „Св. Висарион Смоленски“

е вторият по големина в България след „Александър Невски“ в София. Осветен е на 2 юли 2006 г. Уникалната сграда е с разгърната площ 1580 м, височината на купола е 24 м, а на камбанарията – 32 м. На 21 ноември 2008 г. към храма е открит Младежки православен център „Чисти сърца“, който е духовен и творчески център на децата от региона. Тук те се обучават от професионални преподаватели по вероучение, хорово пеене, приложно и изобразително изкуство и журналистика.

На път към вкъщи спряхме да разгледаме

скала „Невястата”

(„Турлука“), която се намира на запад от гр. Смолян и приютява древно тракийско светилище. Откритието е оповестено от археолога Никола Дамянов през 2008 г. Според учения цялата скала може да се счита за едно голямо светилище, тъй като навсякъде по нея са открити култови ями с различна форма и големина, някои от които са свързани с каналчета. Той смята, че откритата на най-високата точка на скалата яма се е използвала за палене на огън, изсипване на течност и там е ставало гадаенето. Откритието се датира към късния енеолит (XV-XVI век преди Христа). Други находки – керамични фрагменти от къснобронзовата епоха, са намерени в подножието на скалата.

Екопътека “Невястата” с дължина около 900 метра води до едноименната скала – един от символите на Смолян. Пътеката е удобна, широка и плавна, на места е подсигурена с дървени парапети. Тя предлага отлични условия за любителите на силни усещания – изкуствена стена за катерене с височина 10,5 и ширина 6 метра с различни по трудност маршрути, Viaferrata (железен път) с два маршрута, маршрути за скално катерене, алпийски тролей с дължина 100 м и денивелация от 30 м. Разполага с 3 панорамни площадки с изглед към град Смолян, няколко беседки с маси, подходящи за пикник, има и детска площадка.

Смолян

Началото й е на двайсетина метра от шосето Смолян – Пампорово (приблизително по средата, до входа за манастира „Св. Пантелеймон“. Тук започва и пътеката за Смолянската крепост „Кальота“)

Легенда:

Смолянска девойка, изгора на един от четниците на Караджа войвода, била поискана за жена от местния турски владетел. Тя се съгласила, но пожелала преди сватбата да погледне за последен път родното си място. Отскубнала се и се хвърлила от скалата. От тогава нарекли скалата „Невястата“.

Скала „Невястата“

адрес: BG-4700 Смолян

GPS: 41.592500, 24.694440 (41° 35′ 33.0″, 24° 41′ 40.0″)

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

България: Девин (2014-08-26 Самодивското пръскало)

България: Триград (2014-08-26 Чаирски езера)

България: Широка лъка (2014-08-27 „Момата“)

България: Смолян (2014-08-27 „Св. Висарион Смоленски“)

България: Смолян (2014-08-27 Екопътека „Невястата“)

^[1] В ТВ предаването „Пета предавка“ гледах паралелно тестване на BMW X5 и Citroen 2CV (любимият на полицаите и монахините от Сен Тропе), две машини, разделени от 50 г. технология и 100 кс. Ситроенът, конструиран да вози на задната седалка „двама селяни с шапки и с по една кошница яйца на коленете през разорана нива, без да се счупи нито едно от яйцата“, би немското возило по всички показатели за висока проходимост! – бел.автора

Други разкази свързани с Родопи – на картата:

Още пътеписи от близки места:

Тасос и Родопите 2008 – трета част

Из Родопите (ден втори и трети): От Дяволското гърло до Кричим

Сред Родопите (село Вишнево)

Тасос и Родопите 2008 – част втора

Из Родопите (ден първи): От Асеновата крепост до Триград

Родопите (2): Ягодинската пещера, Дяволското гърло и Перперикон

Родопите (1): Батак, Доспат, яз.Доспат и Буйновското ждрело

Из Родопите: Бачково – Бяла Черква, с. Косово – Персенк – Чудни Мостове – Забърдо

Сред Родопите (село Борово)

Езера, ветрове и приятели (5): През Дурмитор: Жабляк, Черно езеро и река Тара

Езера, ветрове и приятели (2): Охрид и Албания

Езера, ветрове и приятели (4): През Острог и Пивско езеро към Дурмитор

Прочети цялата новина

виж от архив