http://ivo.bg/2014/12/08/%d0%b8%d0%bc%d0%b0-%d0%bb%d0%b8-%d0%b7%d0%b0%d0%b4%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d0%ba%d0%be%d1%80%d0%be%d1%81%d1%82-%d0%bb%d0%b8%d0%bd%d0%b5%d0%b9%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%be%d1%81%d0%ba/

Не очаквам здравният министър Петър Москов да признае наличието на извънредни болкопричиняващи дози расизъм в българското общество, следвайки примера на американския президент Обама с неговата констатация за неизлекувания расизъм в САЩ.

В края на краищата това е България, толерантната държава, горда като Стара планина пред чужденците, че е спасила своите евреи, но заразена с омраза ( включително без лични причини) към циганите до степен на пандемия. За разлика от Америка или където и да било другаде на запад, бели демонстранти в защита на хората с по-тъмна кожа тук няма или ако има, то те са подложени на присмех, нападки, обиди и биват заплашвани дори.

Това ми е ясно. Изпитах го на гърба си с обвинения за „циганолюбие”, когато две години подред бях номиниран за Човек на годината в конкурса на Българския хелзинкски комитет – факт, достатъчен да бъда руган като „ платено американско мекере”, защото американците нарочно защитавали ромите, за да ни е зле на нас, расово чистите. И не само бях номиниран ( от напълно непознати за мен граждани), но и двата пъти ( 2009 и 2010 г.) спечелих най-много гласове в гласуването по интернет като личност. По-голяма награда от високото мнение на многохилядното жури не си представям, но този връх е като постигнатата демокрация- изисква се постоянно усилие да отстояваш правотата си, т.е. да стоиш изправен срещу течението, когато се налага.

С такава изходна позиция поемам риска отново да бъда руган, но да не спестя критиката си срещу меко казано „непремереното” изявление на министър Москов, че щял да забрани на линейки да посещават циганските гета, където бият лекарите.

Сигурен съм, че лекарското съсловие доста спонтанно го е подкрепило. Та нали лекарите в България са със светла кожа също и изпитват върху нея от години тормоза на неблагодарните пациенти и техните близки- вероятно най-много в циганските гета.

Отложих реакцията си с надежда Петър Москов да внесе някакви корекции, които да ми позволят щадящ спокойствието ми изход от малодушното премълчаване, като го направят ненужно.

Отгоре на всичко съм пристрастен към политическата сила, излъчила д-р Москов за министър. За някой може да е дреболия, но за мен беше важен символичен факт обстоятелството, че от ДСБ ме поканиха на конференцията си като гост, преодолявайки за първи път мантрата за лустрацията под лозунга „всички под ножа” защото нямало бивш негър…

За контраст да добавя, че на форума на 29 ноември нямаше гости от ГЕРБ и България на гражданите, коалиционните партньори на ДСБ.

Поканата не беше личен въпрос, а (забележима от малцина) важна промяна, пробив в посока, за която съм призовавал многократно през годините, който се случи тъкмо с моя скромност чрез присъствието ми на първия подобен партиен форум от четвърт насам. Сантиментално е да го споделям, но беше вълнуващо да чуя аплодисментите на около 600 души в залата на НДК при споменаването на името ми от трибуната като гост на конференцията.

Ето защо с истинско съжаление трябва да констатирам, че с изявлението си министър Москов се прояви като „типичен българин” в лошия смисъл на думата, вместо да удържи позицията на едно малцинство, което е готово да отстоява принципи за сметка на популярността чрез евтини дивиденти. Не казвам, че изявлението д-р Москов е преднамерено в търсено на такъв ефект, но и неговата спонтанност не прави раната по-малко кървяща.

Да заплашиш от министерската амбразура ромите, че няма да ги лекуваш, защото ти бият лекарите, не е трудно- особено като се знае, подобен картечен откос ще предизвика подкрепа, ако не и възторг в гилдията, и в по-голямата част от обществото. Колективно обвинените, заплашени с колективно наказание, са толкова ниско и долу, че още един ритник по намиращия се в калта едва ли ще ги впечатли.

Много по-трудно е да сриташ белокожите братя и сестри с белите якички, които трупат пари чрез изнудване със скалпел в ръка. „Нима не си готов да платиш за здравето на своя близък?”, чух да казва веднъж един белокож в бяла престилка. По какво този начин на мислене се различава от въпроса на пътния полицай „к’во праим сега” ? И в двата случая е заложен животът на хората срещу едни пари – хипотетично при катаджията на пътя, а на операционната маса- доста буквално.

Позволявам си да мисля, че принизяването на един демократ до нивото на силните от мнозинството българи не прави България по-силна, а напротив. Защитата на по-слабите, особено за един лекар и администратор, назначен да управлява здравеопазването, изисква силата да се изправиш срещу предрасъдъците на собствения ти етнос, социален пиедестал, цвят на кожата и срещу коалиционните партньори във властта, на които повече им отива да заплашват циганите.

Нямам за цел да уязвявам министър Москов с този пример, но ще припомня, че заемащата същия пост в предишното правителство Таня Андреева намери сила да се извини за неадекватната си първоначална подкрепа на ресторантьорското лоби в полза на тютюневия дим и решително се отказа от нея- от лекарски позиции.

Или да дам друг, по-щадящ от партийна гледна точка пример с министъра на икономиката Божидар Лукарски, който звучеше до онзи ден като апологет на „Южен поток”, но явно се ядоса от злобата на един руски големец и пожеланието му „България да я е яд” за спряния проект. Съответно Лукарски промени тона и вече обяснява публично онова, което трябваше да каже от самото начало ( според скромното ми мнение): че този проект е руски инструмент за натиск върху България и Европа.

Значи може?!

Ето защо бих призовал: „Реформатори от всички страни, извинявайте се”, когато сте сгафили, но не по дебелашкия начин на вашия работодател Борисов, който го прави с опакото на ръката в момент, когато се убеди, че е взел грешната страна и се оказва в малцинство.

Да си в малцинство, когато трябва да се опълчиш на болшинството с болшевишки манталитет, е въпрос на съхранена идентичност и характер- ценности, които десните трябва да съхраняват като изстрадано познание след своя 13 годишен опит извън управлението на България.

Калоян ще ни води в Африка – да видим в Сенегал как ще бяга от еболата Приятно четене:

Сенегал

първа част

Сине Салум и Дакар

В Сенегал пътувах от Гамбия два пъти – по земя и по въздух. Предварително си бях извадил виза от посолството им в Банджул (от Европа се вади в Париж), прави се онлайн енролмънт и се плаща 52 евро по интернет (модерна работа).

Щеше ми се да отида и до региона Казаманс, на юг от Гамбия, но поради липса на време и разубеждения заради уж размирната обстановка (и по-късно заради близостта с Гвинея, където епидемията от ебола беше вече в разгара си) така и не събрах смелост. Оказа се, че нямам и право да ходя там и трябвало да искам писмено разрешение от секюрити офисъра в Дакар, така че се отказах съвсем. Въпреки това Казаманс казват че е един от най-красивите региони на Сенегал, единствен с преобладаващо християнско население от етноса Джола. Има луксозен комплекс на Club Med в туристическия Кап Скирринг, който може да се похвали, че е един от малкото провинциални региони в Африка, който има директни редовни полети от Европа. Но не ми беше писано да стигна до там, въпреки проучванията ми. Нищо, следващия път.

Сенегал е прекрасна страна, много по-развита, със сигурност най-развитата в региона, заедно с Гана и Кот д’Ивоар, на светлинни години от Гамбия. Има много какво да предложи на туриста – всичко, което има и в Гамбия, заедно с още много.

Сине Салум

Но да започна от началото. Тръгнах петък от Банджул за региона Сине Салум, наречен така, защото тук е делтата на река Салум в Атлантическия океан, и притока и Сине. Страхотна природа, селца и градчета по притоците на реката, канали, опасани с мангрови гори, рибарски селца и сламени колибки. Регионът е част от природното наследство на ЮНЕСКО.

Сине Салум, Сенегал

Хванах такси от Банджул до ферибота, оттам пресякох река Гамбия. На изxода хванах такси до границата при Амдалай, пресякох пеш (подпечатах си паспорта на излизане от Гамбия и влизане в Сенегал), хванах магаре до автогарата в Каранг. Оттам с кола (7 places се нарича, с форма на катафалка, вътре има 7 места + шофьорското, на три реда) до Тубакута. С такси-мотор стигнах до съседното село, откъдето взех пирога до кампа, където бях резервирал. 60 километра и 7 превозни средства по-късно бях в кампа.

Пресичане на границата – Добре дошли в Сенегал!

Кампът се намира на единия край на остров в Салум, на другия има малко рибарско селце. Срещу 22 000 западноафрикански франка имах нощувка, пълен пансион и 2 екскурзии.
Бях ‘изненадан’ от условията – сламена колиба с легло и мрежа за комари, баня и тоалетна навън и нищо друго. Има десетина колиби и ресторант.

Ресторанта на кампа

„Стаята“ ми в кампа :)

След като изразих опасението на едно от момчетата, че през нощта могат да влизат животни (най-вече гущери) в колибката, той ми каза, че влизат, но това е еко-камп… Вечеря, почивка, в 20ч. беше тъмно и нямаше нищо друго за правене. Спах 12 часа непробудно под песните на птиците и шума от гущери в колибата. В просъница чух хиени в далечината.

Салум, Сенегал

На сутринта закусих и тръгнах на първата екскурзия, с кану по каналите и притоците на реката (наричат се болонг), вътре в мангровата гора. Гребането ми дойде добре за сутрешна гимнастика, въпреки че беше доста горещо.

Пироги по каналите на Салум

С кану по притоците на Салум

Пеликани в притоците на Салум

На връщане обядвах и направих втората екскурзия, при отлив, пешеходен преход в мангровата гора. Влажно, хлъзгаво и горещо, но изключително красиво.

Салум при отлив

Пеш в мангровата гора

Въпреки че ми хареса преживяването, не исках да остана още една вечер в този безлюден остров, реших да отида в най-близкия град Тубакута. Спах в кампът на Корпуса на мира срещу 5000 франка без закуска. До самия камп има интернет зала, занаятчийски дюкянчета и двaта луксозни хотела – Palétuvier и Кeur Saloum. Вечерях риба, намерих си гид за екскурзия на другия ден, той пък ме заведе на селската дискотека събота вечер. Беше забавно но не останах до късно.

Хотел Palétuvier, Тубакута. Само вечерята струваше около 40 евро на човек, без напитки. Е, вечерях си вкусно в местно „маки“ – африкански ресторант

Хотел Keur Saloum, Тубакута. Keur на уолоф означава „дом“

Деца в Тубакута

Неделя направих последната екскурзия до мидения остров. Според легендата, преди векове тук идвали местните, за да се скрият от тези, които искали да ги продадат за роби. Понеже нямало нищо за ядене, яли само миди и затова островът се е покрил с черупки. На острова има и няколко огромни баобаби.

Мидения остров

Тук идват момчетата за изпълняване на церемониите по обрязване от местния марабу. Трябва да се знае, че в Сенегал и в цяла Западна Африка марабутата са на много голяма почит, както и т. нар. griots- пазителите на историята и културата на Западна Африка. Те знаят историята на имената и фамилиите, могат да проследят родословието на някого, пазят културата, традициите, песните, легендите и изкуството на местните. Не можеш да станеш грио, раждаш се в семейство на грио и ставаш на свой ред пазител на сенегалската култура.

След острова се върнахме в Тубакута, и се качих на мотора, който гидът ми намери. С него пътувахме чак до границата (след няколко бири и без каска), но колко свободен се чувства човек пътувайки на мотор из Африка!! Невероятно чувство.
От границата – пак такси и пак фери до Банджул (Гамбия).

Дакар

Пристигнах в Дакар с 30 минутен полет на Гамбия бърд от Банджул. Уникален град – най-после истински град (Банджул е голямо село в сравнение с Дакар). Летището на Дакар има ужасна слава, много хора ме предупредиха да внимавам на излизане, понеже има тумба от всякакви измамници на изхода, които само чакат да излезете, за да ви обградят и да

ви оберат
да ви сменят пари на голяма загуба за вас
да ви излъжат за такси
да ви вземат багажа против вашето желание и да го носят срещу бакшиш.

Аз си бях уредил посрещане и нищо такова не ми се случи, дори мина доста добре, но съвета е не говорете на никой, не гледайте никой, вървете право напред и изчезнете по най-бързия начин.

Кацане над Дакар

Настаних се в супер приятен хотел в елитен квартал на Дакар, Point E. Там има много заведения, ресторанти, кафенета, дискотеки и изобщо тече динамичен живот 24 часа, в близост е олимпийския басейн на Дакар, Дакарския университет и разни други учреждения. В близост е и болницата Фанн, където в този момент бе изолиран единственият случай на Ебола* в страната – гвинеец, избягал от изолатор в Конакри и дошъл в Дакар да се укрива (и да всява паника). Е, спасиха го.
* Относно еболата…. Сенегал е достатъчно развита държава, с нормално здравеопазване. За разлика от другите засегнати държави, където болестта тръгна от слаборазвитите и нискообразовани селски райони (където често bushmeat е единственият достъпен източник на протеини за населението) в Сенегал болестта беше внесена директно в столицата, което позволи много по-бързото и ефективно овладяване на проблема, изолирането на пациента и проследяването на контактите му. Сенегалските власти реагираха най-адекватно с мерките за задържане и контрол на вируса, но и с информация за населението. На 17 октомври 2014г. единственият случай в страната бе изписан здрав от болница Фанн, с което приключи „епидемията” в Сенегал.

Вечерта излязохме да хапнем вкусни бретонски палачинки и френски десерти, да пием бира, наслаждавайки се на концерт life в дакарски бар Just4You. Дакар е културна столица на Западна Африка – постоянно има фестивали, концерти, спектакли, театрални постановки, изложби и други. Много ми липсваше това в Гамбия, където дори няма кино.

Градски транспорт, Дакар

На другия ден се разходихме в центъра на града.

Plateau е един от най-европейски изглеждащите квартали,

където са концентрирани голяма част от забележителностите и институциите, а именно старата гара, известна с линията Дакар – Бамако, спряна заради дерайлиране преди няколко години ; площад Независимост, кметството, търговската камара, президенсткия дворец, банки, фирми и търговски центрове, посолства и министерства, големи пазари. Улиците носят имената на бележити французи – Жюл Фери, Феликс Фор, Гамбета, Клебер, Зола, Виктор Юго, Помпиду и др. Впрочем, много квартали на Дакар също носят френски имена – Mermoz, Sacré Coeur, Patte d’Oie, Bel Air, Liberté и др. Не случайно наричат Дакар малкия Париж.

Дакар – гара

Дакар, кметство

Дакар, център

Центъра на Дакар, кв. Плато – търговска камара

Oт центъра на града се хваща корабче, наречено Кумба Кастел за

остров Горé:

островът е символ на търговията с роби по бреговете на Западна Африка. Днес се знае, че ролята на Горé е незначителна в сравнение с други места, особено в Гана, Бенин и Того, но пък е останал символ на тези мрачни времена и задължителна спирка при посещение в Дакар.
Открит от португалците през 1444 г., островът е последователно окупиран от Португалия, Холандия, Англия и Франция, като търговията и развитието му просперират до създаването на Дакар през 19 век. Днес Горé фигурира в Списъка на ЮНЕСКО и разполага с много музеи, галерии, кафенета. Атмосферата на острова е неповторима.

Артист, осров Горе. Всички картини са рисувани с пясъци в различни цветове. Техниката е смайваща.

Остров Горе

Остров Горе, Плаж

Остров Горе, Сенегал

Паметник за края на робството и трафика на роби към Америка, подарен от френския остров Гуаделуп на Сенегал. Остров Горе.

Следва

Паметникът на Африканското възраждане (Monument de la Renaissance Africaine)

открит през 2010 г. в чест на 50-годишнината от независимостта на Сенегал. Паметникът, най-висок в Африка, представя африканското семейство, „Африка излиза от земята, напуска обскурантизма и се обръща към светлината“. Проектиран от румънски архитект и построен от Севернокорейска фирма, той е доста критикуван заради естетически, религиозни и етични причини: сталинисткият стил, разголеността на жената (в 95 процента мюсюлманска страна), както и за високата му цена – между 15 и 23 милиона евро – на фона на бедността и безработицата в страната.

Най-интересното е, че Сенегал никога не е била комунстическа държава, за разлика от много други в региона е с многопартийна система, с ефективно разделение на властите и е една от малкото в Африка, която никога не е имала държавен преврат. Изборите са демократични и прозрачни, често се сменят леви и десни в правителството и парламента, медиите са свободни и независими. Страната е постоянно сочена за пример за стабилност и демокрация в Африка заедно с Южна Африка. Именно за това сталинисткият паметник е втрещил при откриването си международната общност. Явно севернокорейците са извадили най-изгодната оферта…

Киев? Не, Дакар! Паметник на Африканското възраждане – най-високият паметник в Африка

След Паметника тръгнахме към

остров Нгор -

приятно място за разходка, позволяващо да се откъсне човек от лудницата на големия град. До там се стига през плаж Нгор, откъдето се хваща претъпкана пирога за 400 метра.

Остров Нгор, Дакар

Плажът Нгор, на континента. Отсреща е острова.

Остров Нгор, Дакар

Остров Нгор

В близост е

луксозния квартал на Дакар, Алмади,

където и вечеряхме.Имаше доста приятни вили и апартаменти, големи коли спряли отпред, хотели, ресторанти, казина и дискотеки – сенегалският Бевърли Хилс.

Луксозният квартал Алмади, Дакар

Вили в Алмади, Дакар

Очаквайте продължанието

Автор: Калоян Колев

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Сенегал – на картата:

Сенегал

We have found this great idea in Elia’s blog (www.ellieafter.com) – how to make Christmas toys with the...

Продукти за 4 порции:
4 картофа
1 тиквичка
1 морков
2 кренвирша
8 яйца
1с.л. целина
1ч.л. сол
2с.л. олио

Приготвяне:
Кренвиршите се харесват от мен и семейството ми. Наименованието им е австрийско и означава хрян и колбас. Аз ги приготвям и без наличието на хрян. Включвам ги в сутрешни сандвичи, запичам ги с кашаквал или комбинирам с яйца. Днес ще доразвия рецептата за кренвирши с яйца, като използвам зеленчуци. Първо обелвам колбасчетата и ги режа на колелца. Почиствам зеленчуците и ги рендосвам. В тиган с по- широко дъно наливам олио. Поръсвам сол и поставям на включен котлон. Прехвърлям стърготините в загрятата мазнина. Запържвам за десетина минути. Добавям кръгчета колбас. Пробърквам с дървена шпатула. Накрая чуквам яйцата, оставям колкото да стегне белтък и жълтък и оттеглям съда. Разделям на четири. Поръсвам порциите с целина. Поднасям ястията топлички.

Rating: 0.0/10 (0 votes cast)

Прочети цялата новина

виж от архив

Обединено кралство: BBC3 минава онлайн

http://nellyo.wordpress.com/2014/12/08/bbc3/

Обществената телевизия в Обединеното кралство е дефинирала задача да предоставя по най-добър начин качествено съдържание срещу общественото финансиране (best value for money). Онлайн, интерактивните и мултимедийните услуги стават постоянен и значим елемент от обществената мисия на ВВС . Отчита се големия успех на ВВС Online и продължава линията към развитие на присъствието на обществената телевизия онлайн.

Новината в тази област е, че на 3 декември е постъпило предложение да се прекрати наземното разпространение на програмата ВВС3 и тя да продължи да се разпространява само онлайн. В съобщението от март 2014 се казва, че по този начин се спестяват 50 милиона паунда годишно, от тях 30 милиона ще се използват за ВВС One, а използваните честоти се пренасочват за детската СВВС и ВВС One+.

Програмата се запазва, но ще се разпространява онлайн, ще се преструктурира и постепенно ще се променя пропорцията между линейна и нелинейна услуга (съдържание по заявка).

За да се реализира този план, в Обединеното кралство задължително се провежда предварителна оценка (Public Value Test), включително оценка за въздействието върху пазара (Market Impact Assessment (MIA) по методология, съгласувана между регулатора Ofcom u управлението на ВВС. Обществената консултация е част от този процес. По време на проведената обществена консултация за бъдещето на програмата 265 000 души са подкрепили петиция срещу прекратяването на ВВС3.

Когато говорим за модели, образци и тенденции за обществените телевизии в цифровото време: грижа за парите на данъкоплатеца, постоянна промяна и задължителна предварителна и съпътстваща оценка.

Прочети цялата новина

виж от архив

Christmas Dwarfs

http://krokotak.com/2014/12/christmas-dwarfs/

Christmas dwarfs – cute, colorful and hardworking! Let’s make them together with the kids from the KREATIVNOST...

Прочети цялата новина

виж от архив

Кого да доведем за Bulgaria Web Summit 2015

http://bogomil.info/4934

След доста интересното събитие във Велико търново през есента малко се бях поотказал от това да правя още нещо, но само за месец и малко :) Този блог пост има за цел да анонсира ново събитие, което ще бъде още по-добро от предните, които сме организирали.

Защо и какво – по-нататък, сега е време за малко помощ, а именно – кого искате за лектор на събитието? Имате ли си любима тема/лектор, които искате да доведем?

Пишете като коментар под тази публикация, колкото се може по-скоро, за да имаме време и да намерим спонсор и да говорим с лектора.

Вие сте наред!

P.S Вижте списък на лекторите ни от миналата година

Още по темата:

Прочети цялата новина

виж от архив

Рискът от ядрена война нараства заради напрежение в света

http://svetoven.pogled.info/news/60568/Riskat-ot-yadrena-voina-narastva-zaradi-naprezhenie-v-sveta

/Поглед.инфо/ Необходими са спешни мерки за намаляване до минимум възможността за избухване на ядрена война, предупредиха над 120 висши военни, политици и дипломати от света, съобщи в. "Индипендънт".

Прочети цялата новина

виж от архив

Говори Пловдив: РУСНАЦИТЕ СЕ ДЪРЖАТ КАТО КАПРИЗНИ ГОСПОЖИЦИ, А НИЕ – КАТО ИДИОТОЗАВРИ

https://asenov2007.wordpress.com/2014/12/08/%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%be%d1%80%d0%b8-%d0%bf%d0%bb%d0%be%d0%b2%d0%b4%d0%b8%d0%b2-%d1%80%d1%83%d1%81%d0%bd%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%81%d0%b5-%d0%b4%d1%8a%d1%80%d0%b6%d0%b0%d1%82-%d0%ba%d0%b0/

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Преди около сто години чешкият писател Ярослав Хашек, докато се прави на главен редактор в скучното списание „Светът на животните”, се забавлява с откриването на нови, никому непознати дотогава добитъци. Сред откритията му блести например тъй наречения идиотозавър.
Само дето Хашек не знае, че идиотозавърът е съвършено истинско животно, което свободно вирее и до днес по българските земи.
На тези мисли ме наведоха огромните глупости, които чух през последната седмица покрай евентуалното спиране от руска страна на проекта за политически газопровод, наречен „Южен поток”.
Тези глупости толкова усърдно се повтарят от всеки нашенски идиотозавър, който се докопа до медия, че широката публика започва да ги възприема като истина, да се тюхка за загубата, а случва СЕ дори да и се подкосят краката от тревога какво ще правим оттук нататък, като така разлютихме Путин.
Пълна идиотщина е масовата истерия, обхванала знайни и незнайни умници, покрай комплексното им твърдение – че ние много искаме руснаците да ни построят потока, защото е икономически изгоден, а те като се отказват, направо оставаме без газ, поради което ще рухнем тази зима, която ще бъде изключително студена; а също го искаме, за да станем истински енергиен център на Балканите; да не говорим, че го искаме, защото той ще ни направи свободни.
Или поне независими от Европейския съюз.
Ще си остане само зависимостта ни от братска Русия, но това не е проблем поради братския характер на нейната братска политика от векове и за векове.
Ето такива и още много други подобни ги плещят идиотозаврите.
Те сякаш напълно забравят, че буквално до вчера икономическите ползи от този проект дори не се оспорваха, защото не се знаеше изобщо нищо за тях. За сметка на това обаче се знаеше и се знае /само от ДАНС – не/ почти всичко за силните корупционни вълни, а съвсем всичко – за още по-силните вълни политическа зависимост на европейска България от евразийска Русия, които съпътстват проекта.
Така че да не забравяме някои елементарни неща.
Първо, дори да беше започнал вече строежът на газопровода, той нямаше да е готов нито за тази зима, нито за следващата.
Второ, газопроводът е транзитен. Това означава, че целта му не е и той няма да доставя газ на България, а само минава през българска територия.
Трето, да, транзитните такси руснаците ще ги плащат с някакви, неизвестно какви, количества газ, но за сметка на това пък ние няма да ги получаваме неизвестно колко години, смята се – поне между 15 и 20, докато нямаме договор. Ако имаме договор, годините може да се окажат и повече.
Четвърто, в момента можем да опишем ситуацията със сроковете чрез нещо, за което се знае, че все пак е договорено – България няма да получава транзитните такси, докато с тях изплати заема, който руснаците ще ни дадат, за да построим на наша територия техния газопровод.
От това по-ясно за широката публика не мога да го кажа.
Но и то е достатъчно ясно, за да схване човек дълбочината и ширината на руската наглост. То е все едно продавач на дамски обувки да съблазни жена ти с колекцията си от малки бижута, чрез прочутата нейна мила настоятелност, тоест, фактически насила, той да ти пробута заем, за да му купиш обувките, но с уговорката, че за времето, докато изплатиш заема, обувките ще носи не твоята, а неговата жена, жената на самия продавач.
И аз искам да живея в такава икономика.
Или не искам – обърках се вече.
Пето – в пряка връзка с казаното дотук, направо се чувствам длъжен да попитам руския посланик в София Юрий Исаков кое точно в този газопровод той нарича „подарък за България”.
Защото така се изрази онзи ден. Почервенял от яд, че управляваната точно от него руска пета колона в България не си свърши работата, въпреки платените и пари, той братски ни размаха пръст и заяви, че ние, българите, трябвало да се озъбим /без да уточни на кого, но, разбирай – на ЕС, задето гадните европейци не ни разрешават да си построим руския поток на нашата суверенна територия/, а също – че такъв подарък, какъвто руснаците ни правят в случая, не е за изпускане. И никой умен човек или държава не бива да го изпуска.
Та какъв е подаръкът, питам.
Троянски кон, пълен с десантчици, които пазят собствеността на Кремъл, както повелява путинската конституция? Или превръщане на българската енергийна зависимост от Русия в нова, допълнителна порция братска дружба от векове за векове?
Шесто, всъщност посланик Исаков може и да е прав в частта за озъбването. И според мен трябваше да се озъбим. Само че не на ЕС, а на Русия. Трябваше да го направим много по-рано, като кажем на клептократите в Кремъл – не ви щем ни тръбите, ни потока, ни икономическите ползи, били те измислени или дори напълно истински. Не щем, бе!
Защото нали всички сме наясно, че чрез енергетиката си Русия не продава икономика, а продава политика?
И какво сега сме седнали да плачем на празен гроб, че със спирането на проекта Путин ни е причинил вреди. Не е така – ползи ни причини човекът, благодарни трябва да му бъдем. Най-малкото – причини на сегашното управление ползата да излезе герой, който успя да се противопостави на Русия, без всъщност то наистина да се държи като герой. Защото аз не съм сигурен, че нервичките на Борисов щяха да издържат на още малко руски натиск, по-скоро съм склонен да мисля, че беше на ръба да се предаде.
Но пък междувременно нервичките на Путин не издържаха, което, както казах, всъщност е добра, а не лоша новина.
Седмо ни връща пак към темата за конкретните ползи и вреди от проекта, а значи – и към липсата на такава. Всъщност няма как като останем без „Южен поток” да останем и без газ, както ни плашат мнозина от милите родни идиотозаври, защото ние отдавна си имаме газопровод. Той също е руски, така че нашето като цяло намаляващо потребление може да доведе до криза, само ако руснаците братски ни врътнат кранчето, както направиха през 2008 година, с цел да обвинят Украйна за това.
За онези възразители, според които гадните украинци всъщност ще ни врътнат кранчето, с цел да обвинят добрите руснаци, ще кажа само, че технически това не може да стане, пък и е прекалено лесно да се провери. И защото Украйна има икономическа изгода, дори нужда, през нея да тече газ, а не да не тече. И защото украинците искат да дойдат при нас, в ЕС, та по никакъв начин няма да си позволят точно сега да си създават врагове вътре в съюза.
Най-малко пък украинците биха врътнали кранчето точно на България, след като, според Путин, именно ние ги спасихме от възможността руснаците да ги оставят на сухо, като ги заобиколят чрез „Южен поток”, както бяха намислили.
Осмо, изобщо не е сигурно дали руснаците наистина се отказват от „Южен поток” или просто продължават чрез него да играят някакви техни си, твърде сложни за нормалния човешки разум, политически игрички. Трябва да бъдем внимателни в това отношение, за да не останем изненадани.
Девето – една от най-безумните тези е как сега Турция ще се превърне в енергиен център на Балканите, през който ще текат руските енергии за света, а България, която можеше да играе тази завидна роля, вече далдиса.
Не знам, Путин и Милер на инат може и да построят още един газопровод до Турция. Имат бол пари – харчат си ги. Само че не е ясно какво ще правят с него. Те и сега държат един „Син поток” до Турция, който, по различни причини като например липса на достатъчно клиенти за скъпия руски газ, не работи с пълния си капацитет.
Всъщност Турция има толкова източници на газ, че Русия ще трябва да смъкне цените прекалено много и да продава на чиста загуба. Особено като имаме предвид, че руските находища на газ стават все по-трудно достъпни, а технологиите им за добив не напредват.
За целта Кремъл разчита на Запада, когото иначе самоотвержено ругае, че се бърка в руските работи. Но пък ето, сега, заради нещото, наречено „санкции”, ние, Западът, вече спираме да им се бъркаме и ги оставяме сами да се оправят, включително тепърва да развиват технологиите, без които не могат.
Но те и заради това ни ругаят…..
Изобщо, държат се като капризни госпожици, трудно е да ги разбере човек.
Глупости, съвсем лесно е и всички много добре знаят от какво точно има нужда една капризна госпожица. Само че не е дипломатично да го казвам и затова не го казвам.
Аз да не съм Путин…..

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

You need: template for print sheets of paper in different colors glue Print the template on different-colored...

Прочети цялата новина

виж от архив

Бойковата шистификация

http://ivo.bg/2014/12/08/%d0%b1%d0%be%d0%b9%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%88%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%84%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f/

Всеки, който се осмели да се опълчи на т.н. „антишистова революция” в България, която не само е по презумпция изгодна на руския монополен внос на газ, но вече беше посочена като инспирирана от Москва антибългарска акция ( от Цветан Цветанов, цитиран от в. „Файненшъл таймс” миналата седмица), бива моментално обявяван от дежурните проруски прокурори в пропагандата за „американска подлога” и платен драскач на заплата от американското посолство.

С надежда най-после да платят някой долар пустите скръндзи (може и тайно под елхата – иде Коледа), подновявам отново въпроса: кой и какво наложи управляващите в момента да се обединят като условие за общо упражняване на властта около заклинанието, че няма да променят мораториума върху проучването ( за добив дори и не отварям дума) за шистов газ в България?

Ако случайно инициаторите са реформаторите, да си кажат, че са руски подлоги. Обаче нещо не ми се вярва- все пак бяха и са единствените в днешната политическа конфигурация във властта, които си позволяват критика към Москва заради руската агресия в Украйна и за употребата на газовия внос като шантаж срещу България.

А може би виновни са онези, които вече всички така благосклонно наричат „патриотите”? За разлика от ВМРО, групата около Валери Симеонов вече почти от година насам рязко смениха проруската си позиция по енергийните проекти. Не им отива и на тях да са наложили на ГЕРБ и реформаторите условието за мораториума , а и ние да не разберем за този (контра)революционен акт, е направо невъзможно.

Остава единствената хипотеза: инициатор е пак онзи, който угоди на Путин през януари 2012 г. и нареди на депутатското си мнозинство публично да подготви и гласува уникалния за целия свят мораториум, чрез който си забранихме да знаем дали разполагаме поне с теоретичен коз в преговорите с Русия за отслабване на газовата примка около вратлето на българската икономика.

Казва се Бойко Борисов.

Както обаче споменах по-горе, най-близкият до Борисов политик в България, Цветан Цветанов, за първи път призна за руската връзка в българската „антишистова революция”, на което моя милост посвети цяла глава в „Течна дружба 2”, появила са на 16 юни тази година ( във връзка с което, оспорвайки едно мое твърдение в книгата, на следващия ден в телефонно обаждане Бойко Борисов ме нарече по Нова телевизия три пъти „идиот”).

След признанието на Цветанов пред британския вестник никой „шистов революционер” тук не се обиди и обади. Всички мълчат гузно- ами ако ( за разлика от някакъв си Инджев) бившият вътрешен министър Цветанов разполага с доказателства и престане да замита следите за руската намеса, окуражен от европейската подкрепа за българската запушалка по трасето на „Южен поток”?

„Запушалката” Борисов се завърна в България след обещаващата визита в Брюксел ( откъдето се очаква да получим реална, материална, а не само вербална подкрепа), но някой трябва да го попита що за абсурд е властта му да е скрепена с обещание да не посяга на руската намеса в България под формата на ангажимента да не се променя мораториума.

Преди да почнат пак да ме псуват антишистовите пропагандатори на руската правда, маскирани като еколози, нека прочетат една статия, публикувана днес във в. „Преса”, който може да бъде заподозрян в проамерикански чувства толкова, колкото и в. „Правда” в Москва.

Шистовият бум 2.0

Марк Милз, физик от Института Манхатън. Той е автор и на книгата “Бездънният кладенец” (The Bottomless Well),излязла през 2006 година. Статията му е публикувана в “Уолстрийт джърнъл”

08 Декември 2014 08:17

0

Цената на нефта пада, това изнервя онези, които са вложили средства в енергетиката. Саудитска Арабия и Русия се надяват ниските цени да сложат кръст на шистовия бум в САЩ. “Зелените” пък с радост наблюдават объркването в нефтения сектор.

Но цикличният спад на цените е свойствен както за нефтения, така и за останалите пазари. Да, продавачите харесват високите цени много повече от ниските. Но сегашният спад открива път за американския шистов бум. Има три аргумента защо падането на петролните цени не са пречка за шистовата индустрия.

Първо

шистовият добив е печеливш и при сегашните ниски цени. Ние знаем това дори поради самия факт, че шистовият бум започна по време на рецесията през 2008-2009 г., когато цената на нефта падна под 50 долара за барел. Дори когато котировките на нефта скочиха над 100 долара, американските шистови компании продаваха нефта за по 85-90 долара.

Това съотношение между американската цена на нефта марка WTI и световния Brent е последица от местното свръхпроизводството на нефт при ограничените възможности за съхранението му, транспортирането и преработването. Въпреки това през последните пет години в отрасъла влязоха 500 млрд. долара частни инвестиции. Индустрията на шистовия нефт в САЩ се оказа достатъчно печеливша, за да поддържа бързия ръст на добива и развитието на инфраструктурата при вътрешни цени на нефта, които са съпоставими със световните.

Второ

добивът на шистовия нефт става все по-ефективен. А това означава, че той може да бъде доходен и при сегашните по-ниски цени. Методите на добива плюс развитието на информационните технологии, позволяващи да се определи къде точно е находището, а сондирането да се движи точно по криволичещите шистови пластове, вече станаха по-ефективни от началото на бума.

Добивът на шистов и традиционен газ от една сонда се е увеличили през последните четири години с над 300%, пресметна EIA. Такъв растеж на производителността може да се сравни със слънчевата енергетика (ако се отчетат капиталовите разходи на единица добив). Но в последния случай бяха необходими 15 години, за да се стигне до скока, а и сега се забавя ръстът на продуктивността на слънчевата енергия. Докато в индустрията на шистовия нефт такова забавяне не се наблюдава.

Третият аргумент в полза на шистовия добив

са гигантските мащаби и разнообразието на американската петрола инфраструктура. Много нефтодобиващи държави имат едва по няколко находища и неголям брой добиващи компании. Понякога и една-единствена. В САЩ нефтените находища са десетки, добиващите компании са хиляди и още десетки хиляди фирми, свързани с отрасъла плюс милиони километри петролопроводи и железопътни линии.

Сред тези хиляди компании непременно ще се намерят първооткриватели като онези, които започнаха шистовата революция. Когато рентабилността започне да пада заради ниските цени (възможно по-ниски от сегашните), тези пионери ще търсят революционни способи за добиви.

Но не мислете, че най-революционните технологии вече се прилагат на практика: един вид те лесно се внедряват, щом компаниите се къпят в пари. Рационалният бизнес не се отказва лесно от действащите технологии и оборудване, за да изпробва нещо ново. Всъщност именно тежките и трудни времена съдействат на бизнеса да пробва увеличаване на печалбата чрез нарастване на ефективността.

Появяват се все нови технологии, включително автоматизираното сондиране, микросондирането, (позволява по-бързо да се монтира и задейства оборудването поради по-малката площ на сондата), нови видове сондиране (възможно е скоро да се използват лазери), анализиране на големи масиви от данни (добивът се оптимизира благодарение на обработката на гигантски обеми информации).

Не бива да се забравят и нанотехнологиите

които могат радикално да променят химическия състав на суровината и да подобрят екологичната сигурност, водоснабдяването на сондите и дори разбиване на пласта без използването на вода, а също нови видове високочувствителни оборудване за сондите, с чиято помощ ще може рязко да се увеличи добива благодарение на технологии за създаване на изображение в реално време и микросеизмично наблюдение.

След няколко години в практиката ще навлязат нови технологии. Журналистите отново ще се дивят защо така “неочаквано” добивът в САЩ е нараснал денонощно с още 3 млн. барела на фона на бурния растеж от последните години.

Постепенно това изобилие ще се разпространи и в други държави, където залежите от шистов нефт са съпоставими с американските. Цените на суровината ще останат циклични, но новите цикли могат да бъдат предизвикани от прилагането на нови технологии. И светът ще бъде все така залят от нефт.

Труп на млад мъж е открит рано тази сутрин в двор на кооперация на столичния булевард "Македония". Предположението е, че става въпрос за...

Прочети цялата новина

виж от архив