Тайландски студенти получиха по две години затвор за обида на монархията в пиеса

Какво работят бежанците

Прокуратурата отказа да образува дело срещу Москов заради ромите

Съдия Ренате Винтер, Комитет за правата на детето към ООН: Въпрос на дълг е да изслушваме децата

  Have a look at these cute toys made of walnut shells. The kids from “Kids’ house”, Varna...

През 1915 година Русия е бясна на Царство България. Анти българската пропаганда се лее безспирно в руските медии и омразата към всичко българско се насажда в руското общество.  За да отговори на обществените настроения, руският флот получава заповед да разруши Варна, като наказание за българите. Ефектът върху мирното население е потресаващ. Ужасените варненци се разбягват […]

The post Руски кораби и самолети бомбардират Варна на 14 октомври 1915 г. Две немски подводници U7 и U8 спасяват града от руските варвари appeared first on ExtremeCentrePoint.

Рано или късно се случва да трябва да се вземе решение, да се обадим или да си замълчим.
Представете си класическа картинка, някой/я ваш приятел/ка си има нова любов в живота и пърха… а вие поглеждате към този човек и виждате проблем. Дали има модели на поведение, които намирате за проблемни, дали се държи кофти с вашето другарче или просто има някаква трета причина да не сте въодушевени от този човек. И идва въпросът за милион долара – „Какво правим сега?“

Проблемите са много… ако кажем нещо, рискуваме да си развалим отношенията или този човек просто да започне да редактира информацията, която споделя. Ако не кажем нищо… рискувате нещата да ескалират или просто да се чувствате като лош приятел/ка.

Защо повдигам тази тема днес?
До някаква степен, заради премиерата на „50 нюанса сиво“… преди да сте се раздюдюкали, изчакайте да обясня. Както е очевадно, изключително много хора примират по тази история (не-малка част от тях, жени). Фактът, че толкова много жени не успяват да видят проблемните аспекти и изобщо да разпознаят домашното насилие като такова (една от причините в България 1 на 4 да е жертва на домашно насилие, за съжаление статистиките са много недостоверни спрямо мъжете, защото много малък процент изобщо посмяват да споменат, че нещо такова им се случва).

И тук някъде идва задължението на приятелите… и изобщо, има ли такова?
Когато сме приятели… длъжни ли сме да даваме непоискани съвет? По-вероятно е да кажем „не“, защото всеки има право да си живее живота както прецени за уместно. От друга страна, личния ми опит е такъв, че макар да съм имала невероятни негативни последствия (губила съм приятели), реално никога не съм съжалявала, че съм изказвала притеснения, защото са се оказвали с основание (в един единствен случай се оказа, че греша и съответно се извиних). Може би фактът, че съм ходила 4 или 5 пъти по спешност да помагам на хора да се изнасят. Може би защото са ми разказвали неща (а колко ли са ми премълчали?), които са толкова далеч от приемливо, че… заслужава си някой да ти се разсърди, пред това, поне да се опиташ да предупредиш някого, че нещо не е наред. Може би и защото съм виждала неща, които по никой начин не приемам за редни да бъдат причинявани на когото и да е и това да се оправдава или да се толерира. Въпросът е, това задължение ли е като приятел да кажеш нещо или да направиш нещо?

Преди няколко години при раздялата ми с един младеж, в последствие от различни познати и приятели чух коментари от типа на „ами да аз бях на мнение, че сте започнали да си влияете негативно“ или подобни и аз седях и се чудех защо не са ми го казали още тогава? Щеше да ми е по-полезно тогава, отколкото години по-късно, нали? Разбира се, в моя случай ставаше дума за дреболии, а не за сериозни проблеми, но принципът си остава, малко или повече, някакви хора, с които се познаваме и сме (уж) близки са си премълчавали с основанието, че не е тяхна работа или не съм ги питала.

Проблемът, който много хора пропускат е, че макар хората да усещат, че имат проблем в отношенията си, склонността да поставяме под съмнение собствената си преценка или дори да не можем да се ориентираме къде точно е този проблем също имат огромно влияние, външното мнение е нужно и помагащо, защото има връзки, които капсулират участниците и представата за реалността се изкривява. Много често конкретно във връзки, които има физическо или психическо/емоционално насилие, е точно тази капсулация, това изкривяване на реалността, често се появява и рационализация, основно защото никой не иска да приеме, че някой може да им причинява вреда (особено интимен партноьор) умишлено (пък дори и неумишлено), което прави припознаването на сериозен проблем много по-трудно и отнема много повече време.

Проблемът е, че в тези ситуации възрастта няма голямо значение, виждала съм хора, които са били тормозени както от по-малки, така и от по-зрели партньори, фактът, че те изпитват някакъв вид увлечение към тези хора, ги поставя в сляпо петно, отстрани ти виждаш какво се случва, но човекът си го рационализира или го извинява… двама души може изключително много да се обичат… и пак да бъдат ужасно вредни и токсични един за друг.

Причината да го повдигна пак като тема е въпросът на мой познат след изключително проблемна връзка, след като обсъждахме темата след раздялата им защо никой не му е казал нищо, докато това му се е случвало и е трябвало нещата да ескалират. Беше му трудно да разбере, макар рационално да му беше ясно, че хората не искат да се месят в неща, които възприемат като прекалено лични, за да е редно да споделят мнението си, съответно се чувстваше до някаква степен разочарован от хора, които е приемал за близки. Реално и двете групи имат право… което не пречи да имаш нужда и подкрепа в такава ситуация и да е аспект, в който да можеш да разчиташ на приятелите си?

Нямам еднозначен отговор по този въпрос, защото не можеш, а и не бива да се опитваш да взимаш решение вместо някой друг, не е невъзможно и ти сам(а) да имаш погрешни впечатления или интерпретации… но реално ако някой ти е приятел или те е грижа за някого, ако имаш съмнение, можеш поне да обсъдиш темата защото хората не сме острови, а и не всеки има идея как изобщо да повдигне такъв въпрос или да спомене… забелязала съм, че често има хора, които искрено вярват, че негативно отношение е напълно нормално, приемливо и се случва на всички, случвало ми се е да изразят учудване, когато някой отрече, че всъщност не, това не е нормалено или адекватно поведение (било то опити за емоционална манипулация, за физическо насилие или нещо трето).

Продукти:
300г бисквити
400г заквасена сметана 30%
2 жълтъка
2 белтъка
2ч.ч. пудра захар
½ кора на лимон
1с.л. лимонов сок
50г шоколад
50г филирани бадеми
плодове за украса

Приготвяне:
Тортата се приготвя бързо и лесно. Но трябва да престои в халадилник една нощ преди консумация. Разделям белтъци и жълтъци. Разбивам жълтъците с пудра захар. Сгъстявам крема на слаб огън и водна баня. Оттеглям. Белтъците разбивам на сняг. Първо състявам със щипка сол и после добавям пудра захар постепенно. Накрая сипвам лимонов сок и обърквам. Сметаната прехвърлям в касерола. Разбивам с пудра захар. Към нея добавям белтъчен и жълтъчен крем. Обърквам. Намазвам дъното на тортена форма с тънък слой крем. Отгоре редя бисквити. Следва сметана. Отгоре поръсвам лимонови стърготини. Идва ред на бисквитения слой. Накрая завършвам със сметанов крем. Намазвам околния ръб на сладкиша. Оставям десерта за едно денонощие в хладилник да стегне. На следващия ден поръсвам с шоколадови стърготини и филирани бадеми. Освежавам украсата с вишни. Тортата е лека и с приятен вкус. Бисквитите попиват частично от крема и омекват. Приятен десерт за следобедно кафе.

БНТ започна снощи ( 22 февруари) централната си информационна емисия с водещата новина, че се е запролетило у нас с първата прелетна българска птица, която не желае да воюва срещу славянските си братя в Украйна, т.е. срещу онези, които наричат себе си опълченци и се бият срещу славянските си братя с тежки оръжия, доставяни от славянска Русия със задачата да дестабилизират, разцепват и унищожат, ако успеят, славянска Украйна.

Темата беше разработена с голямо съчувствие към бежанеца, защото е от български произход и това, в очите на БНТ, го прави обект от изключителна важност, заслужаващ вниманието на цяла България и на жителите, от които се очаква да изразят готовност да приемат всички желаещи етнически българи- може би така, както са били приети бягащите от СССР таврийски българи в края на 1943 и началото на 1944-та, които после са били изловени с хиляди от окупационната Червена армия и депортирани с конски вагони обратно в съветската им родина, която са дръзнали да напуснат доброволно.

Същата тази важна новина беше изтъкната тази сутрин от БНТ като основание да бъде поканен в студиото посланикът на Украйна Микола Балтаджи. Наложи се той любезно да откаже да започне интервюто си с прелетната птица от Украйна, за да обясни, че все пак екстремисти окървавиха вчера патриотична проява на украинците в Харков и че това му се струва по-важно.

В БНТ напълно са загубили ориентирите за доброто и злото. Дори се оплакаха тази сутрин, че и „едните и другите” ги нападат с упреци за представянето на темата за конфликта в Украйна. И те, милите, какво да правят, дават думата и на изнасилвачите, и на жертвите, че да се получи обективната картина, според тях.

А се получава следното: от техния екран Сидеров сипе лъжи, на които няма кой да отговори, лее обиди с изрази като „кретен, идиот, психопат, изкуфял” и т.н., след което от един възпитан дипломат се очаква да му отвърне и да заглади впечатлението, че всичко е наред в тази война, която Русия води в България и срещу България чрез своите кресливи рупори. БНТ просто усилва гласа им като конферансие, което услужливо оставя простаците да го надвикват.

Най-новата стара опорна точка, реактивирана отново от около седмица насам от БСП и „Атака”, е темата за проблемите на българите в Украйна, които, впрочем, получават правата си на малцинство именно като граждани на Украйна едва след разпадането на СССР. Отказът на етнически българи да служат в украинската армия, т.е. да защитават страната си от бандите на Путин, вече се превърна тук в пропаганден хит, изместващ фокуса от „простичката” истина, че не украинци нападат руска територия, а обратното.

За съжаление българските управляващи се хванаха много лесно на тази пропагандна въдица и започнаха да се оправдават, за да не изглеждат зле от патриотична гледна точка. Обърканото поведение на БНТ, която не знае на кой господар на служи най-напред, е проекция на тази пропагандна каша, сервирана за българска консумация под бойните тръби на Кремъл.

Щом обаче има толкова много ( внезапно) загрижени за гражданите с български корени в чужбина говорители на чисто българския интерес, нека тогава властите и техните медийни протежета приложат същия подход и спрямо най-голямата, направо огромна група потомци на някогашните българи, мачкани от векове от руската асимилационна политика.

Вероятно онези, които готвят медийната каша в медиите, не са и чували онова което им предлагам да прочетат, но в други български институции със сигурност знаят нещичко по въпроса. Само че раболепно мълчат, за да не дразнят руската мечка – изпадналата в беда Украйна могат да поучават как да се брани и да не притеснява етническите българи с повиквателни, но на агресивната Русия няма кой да зададе „някои въпроси” от същите чисто български позиции.

Ето само малка илюстрация с откъс от книгата, която подготвям за печат. Данните в него са събрани от историка Янко Гочев, когото няма да видите на екрана на БНТ, защото е автор на три тома изследване, озаглавено „Руската империя срещу България”.

ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ВЪСТАНИЕ СРЕЩУ БОЛШЕВИШКОТО РОБСТВО

През юни 1920 г. Съветът на българските мюсюлмани активно протестирал против създадената от Ленин и Сталин република с обидното название “Татарска”. За волжските българи татарското (монголско – Златната орда на Чингис хан) робство е същото, каквото за нас е заробването ни от Османците.

Българският народ в Поволжието въстава срещу натрапеното от Москва име “татари”. В старата комунистическа историография се говори за т.нар. “кулашки бунтове” в Поволжието след 1920г. Всъщност става дума за “български бунтове” срещу болшевишката власт. Червената армия успява да разбие “Зелената гвардия’’( така българите наричат своите отреди за самоотбрана) и да потуши българското въстание. За да се справи, тя масово изгаря посевите. На следващата година реколта няма, в Поволжието настава невиждан глад и измират десетки хиляди хора (според някои жертвите на глада са стотици хиляди). Така чрез глад, както в Украйна в голодомора (1932-1933) са победени българите и им е наложено “татарското” име.

Борбата обаче продължава. През 30-те години в Москва, по инициатива на казанските учени, се провежда сесия на Академията на науките на СССР на тема: “Етногенезисът на казанските татари” . След подробни изследвания академиците заключават: “Съвременните татари нямат нищо общо с монголите…(те са) преки потомци на волжските българи. Името “татари” е историческа грешка. ”

Сталин отговаря с репресии срещу академиците.

През 1946 г., вървейки наистина по стъпките на Ленин, Сталин разделя българите на две области – Татарстан и Башкирия.

За всеки случай Сталин допълнително провежда поредни разселвания на волжкото население, обвинено колективно за сътрудник на германската армия през Втората световна война.

Днес Татарската република е център на бившата Казанска губерния, която пък е историческия център на Велика България на Волга – “Bulgaria magna” от европейските карти от XIII и XIV в.

Броят на волжките българи към днешна дата е над 7 млн ., според Българския национален конгрес (наследник на Ваисовата партия,наречена така заради фамилията Ваисови, започнали съпротива на на българите срещу руския гнет), докато населението на Татарстан е около 3,5 млн. души.

Партията на татаристите обаче продължава да е на власт. Републиката продължава да се нарича Татарска. Само че гражданите на столицата палят собствения си държавен герб, щом им попадне на достъпно обществено място. Други водят продължителни съдебни дела срещу правителството на Владимир Путин и татарското правителство в Казан, защото не им разрешават

да се запишат в паспортите си с националност “българин”, макар че новата руска конституция им гарантира това право. Единици от “татарите” само успяват да се преборят с протаканията на съдебната бюрокрация и да се заявят по документи като “българи”.

В Татарската република имат поговорки от сорта на: “Неканения гост е по-лош и от татарин”. Обикновените хора продължават да смятат себе си за българи и открито да заявяват, че искат да се наричат така. Желаят републиката им отново да бъде наречена Българска, или поне с неутрално име като Казанска, или Поволожска, защото сегашното име оскърбява паметта на дедите им.

Българската историография в периода 1944-1989. изцяло следва линия на съзнателно заличаване и манипулативно представяне на съществена част от историята на Североизточна Европа в Поволжието, където са българските исторически корени. И днес по въпроса не се „вдига шум”, който да дразни Москва. Сервилата ни историография се е опозорила с изтъкване “прогресивната” роля на историческата мисия на Русия в тази част от задния й двор, спрямо който Русия, исторически погледнато, е натрапник и узурпатор на варварски стъпканата от нея древна цивилизация.

По поръчка на университетите в Сапоро и Кобе (Япония) през 1990 г. проф. д-р Алфред Халиков, историк от Казан, подготвя научен доклад за произхода на населението от Поволожието. Докладът му осветява смайващи факти, открити в данъчните регистри на руското дворянство от ХІІІ-ХVІ век.

Оказва се, че родът Пушкин се е заселил в Московието още през 1198 г. от Волжска България. Прадядото на поета, Муса, напуснал столицата Болгар, бягайки от първите набези на татарските орди и се заселил в Новгород. Потеклото на Пушкин от Казан е засечено и от други обективни руски историографи – С.Б. Веселовский и Н.А. Баскаков.

Българска кръв вероятно е имал легендарният пълководец Михаил Кутузов, победил армията на Наполеон при Бородино през 1812 г. И други изследователи са установили, че и неговият произход е от Казан – неговата прабаба била омъжена за българския владетел Бикбулатович. На езика на волжските българи думата “кутуз” значи буен, сприхав.

Авторът на “В навечерието”, писателят Иван Тургенев, пак според данъчните регистри, е пряк потомък на българския мурза (княз) Арслан Турген, преселил се от Волжска България в Русия през 1440 г. В изследванията на проф. Халиков като личности от български произход са посочени също писателите Иван Бунин и Михаил Булгаков, поетесата Анна Ахматова, композиторите Рахманинов и Скрябин. Тези регистри обаче не са изследвани досега, защото фактите в тях изобличават фалшификациите на съветската власт относно произхода и принадлежността на тамошните българи. Затова все още битуват жълтите версии, че Пушкин бил потомък на негър, шут на Петър І, а в българския превод на “В навечерието” на Тургенев е изпусната фразата на Инсаров, че руснаците трябва да учат български.”

Share on Facebook

Маргарита Илиева: Изглежда дават Янева за изкупителна жертва

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Прав е Бойко Борисов да твърди, че държава, която купува енергията скъпо, а я продава евтино, не може да изкара дълго и ще се срине.
Само че не е прав да твърди, че това е държавата България.
Защото държавата България прави друго. Тя продава евтино въпросната енергия само навън. Така поддържа необходимото високо ниво на корупция, за да не би случайно да обеднее нашата енергийна мафия и да не изпосталее от глад значима част от нашата политическа класа.
Иначе вътре, на собствените си потребители, българската държава продава енергията скъпо и прескъпо – нали евтината за навън трябва да се компенсира. Наистина е скъпо, поне според реалните възможности на хората тук да я плащат – доколкото нивата на енергийните цени в България са сравними с тези в редица европейски страни, а нивата на доходите са несравними.
Истина е, че България чрез НЕК купува енергията от производителите скъпо. Но очевидно го прави, защото производителите я продават скъпо, пък друга на пазара няма. Те пък я продават скъпо, защото на тях тя им излиза скъпа. А им излиза скъпа, защото цялата ни енергетика е технологично изостанала и в системата има огромни загуби, които се крият по всевъзможни начини. Излиза скъпа, защото системата е неефективно изградена и често се държи като социална служба, а не като пазарен играч. Излиза скъпа, защото масата енергийни чиновници на практика нищо не правят, ако се съди по делата им, а получават пари, сякаш работят в открития космос, ако се съди по заплатите им. Излиза скъпа, защото се правят огромни излишни „инвестиции”, само и само да се получат мангизи под масата.
Стига само човек да мине покрай пловдивската централа на EVN и ще види, че хората, които се водят на работа там, имат поне 50-60 леки автомобила на фирмата, които са напълно излишни. Те са паркирани дори из околните улици и с месеци не помръдват от мястото си.
Обаче автомобилите са купени.
И тъй нареченият „регулатор”, призван да защитава интересите на държавата България и потребителите в нея, им е признал разходите, без да гъкне.
А може би защото те са му гъкнали нещичко, знае ли човек…..
Така че Борисов да не свързва така повърхностно двете неща – купуването на скъп ток с продаването на евтин, а да влезе в детайлите.
Защото, в края на краищата, аз като потребител си задавам и другия важен въпрос – защо България изобщо трябва да развива губеща енергетика, за издръжката на която аз трябва да плащам. Защо да не си купим евтин ток от Холандия? Защо? За да пълня гушата на всички маймуни, накацали на този клон? За да издържам огромна група безработни, като им плащам най-високите средни заплати в страната? Или заради националната гордост, че имаме енергетика?
Ма к`ви са тия глупости насред 21 век, бе?
Излиза онзи ден един по телевизора и вика – искаме закон за подпомагане на българските не знам си какви, животновъди, примерно. Проблемът бил, че полските и ирландските масла са по-чисти и по-качествени от българските, а на всичкото отгоре са и по-евтини.
Гадните поляци и ирландци – искат да убият скъпото ни родно българско в самата България. Та затова настояваме за закон и искаме пари от „държавата” като при социализма, не ни стигат онези, които идват по линия на ЕС, за да направим маслото си по-качествено и евтино.
Тия пичове явно съвсем не разбират, че „държавата, това съм аз”, тоест, че всъщност държавата трябва да вземе едни пари от мен, за да ги даде на тях.
Не, те просто искат и толкоз.
Ами като не можете да работите качествено и евтино, отказвате се и започвате да си търсите работа като изполичари на нивата, бе, байчовци. Защо смятате, че съм длъжен да ви издържам три пъти – веднъж като ви дотирам през европейските фондове, втори път през българската държава и трети – като ви купувам некачествената и скъпа стока в магазина.
Да сте чули някой художник в тази страна да каже – искам държавни дотации, защото правя лоши картини и ги продавам скъпо, обаче са български, а не чужди, затова трябва да ме поддържате. Или някой писател да гракне същото?
Та и с енергетиката стоят така нещата, г-н Борисов. Същата, впрочем, е работата с МВР и специалните служби, със съдебната система, с образованието и науката, със здравеопазването.
Като не е читава една система, закрива се цялата и се изгражда наново така, че да е читава. На това му се вика реформа. А ако хората вътре се опъват и не искат системата да се реформира – кой откъдето е, големите специалисти сред тях ще си намерят работа по света и у нас.
А като имаме предвид факта, че в България всички сме големи специалисти, хич не трябва да ви е грижа, че ще се увеличи безработицата.
ХХХ
Като заговорихме за реформи, сетих се за новаторския метод, който се кани да приложи в това отношение Путин, Владимир Владимирович.
Ако се съди по последните негови изявления, той е решил да подходи радикално. Тъй като, явно, дори за всевластен император като него е трудно да реформира всички безкрайно изостанали системи в руската феодална държава, Путин очевидно смята да ги закрие и да ги превърне в подсистеми на една основна – армията.
„Никой не трябва да има илюзии, че може да постигне военно превъзходство над Русия, да й оказва какъвто и да било натиск. За такива авантюри винаги ще имаме адекватен отговор” – бойко заяви Путин пред генералите си онзи ден. За целта, според него, в Русия „успешно се изпълнява мащабна програма за превъоръжаване на армията и флота, за усъвършенстване на въздушно-космическата отбрана и ядрените сили. Това е гаранция за паритет на силите в световен мащаб”.
Горкият глупак, както казваше Колдуел.
Той май не знае онова, което генералите му знаят – че поне половината финансово обезпечение на мащабната програма за развитие на армията вече тече към техните лични джобове. И че премахването на партенките от войската не е добра новина за бъдещите световни руски победи. Нали досега пияните руски войници и офицери замезваха чрез дълбоко помирисване на партенката – а занапред?
Очевидно Путин не иска да разбере също и някои други неща, които нормалните хора по света добре знаят. Първо – че светът, в който той живее и светът, в който си мисли, че живее, са две съвършено различни места. Второ – когато народът е гладен, армията ти не може да побеждава. Трето – не може държава, която не измисли дори скапаната си „Лада”, а я купи от Италия, да постигне военно-технически паритет с онзи, който измисли компютъра и развива нанотехнологиите. Четвърто – когато си глупав, то е завинаги.
На кремълския император може да му се напомни още да внимава, когато размахва оръжие пред лицето на НАТО, за да не се окаже, че в същото време изотзад Китай ще реши да си вземе поне част от Сибир, за да защити китайското малцинство там от лошите руснаци.
Като стане дума за китайците, винаги се сещам за онзи виц от комунистическите времена, в който един поляк вика – искам Китай да завладее Полша. `Ма как така, бе, нали вие, поляците, сте големи родолюбци, как ще искаш…..Искам, искам, защото те китайците в Полша ще дойдат веднъж, но през Русия ще минат два пъти – и на идване и на връщане.
Та така, де, за световна дипломация ли да си говорим или за обикновена международна политика на силата, с каквато Путин смята да уплаши гаргите.
Но дори когато плаши гаргите, все пак да внимава.
Това е наложително като чета последните изявления на Джон Кери от Лондон. Явно на истинския Запад, онзи с пищовите на кръста, започва да му писва от капризите и пъченето на жалкото кремълско джудже. А когато Вашингтон и Лондон в един глас кажат, че вече им писна да бъдат разигравани и започнат директно да наричат поведението на Москва „безочливо и цинично”, това вече е знак, че нещо там се събужда.
И Путин трябва да е наясно, че не се събужда доброто ченге Меркел-Оланд, защото той самият се засра пътеките пред доброто ченге – игра си на миролюбец и докато с едната ръка подписваше договори в Минск, с другата да пращаше танкове в Украйна.
Затова да си спести ентусиазма и да гледа с все по-малкото пари, които има, да подобри живота на хората в самата Русия, а не да го реформира чрез поредното натъпкване на всички мужици и тьотки в един миризлив армейски ботуш.
Както е известно, всички диктатори са тъпи, защото никой от тях не разбира, че може да победи мнозина, но не може да победи живота.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Great art for the smallest kids. Fold a green sheet of paper multiple times as shown below (letter,...