Не всички звезди от западния шоу БИЗНЕС са подкупни маскари, готови да се продадат за руските пари, като Жан Клод Ван Дам. Той беше особено отвратителен с това, че беше поръчан срещу огромен хонорар да се кълчи на рождения ден на Рамзан Кадиров в Грозни. Мистър „масълс фром брасълс” (мускули от Брюксел) дори не е певец ( нито танцьор), че да се скрие лицемерно зад „неутралитета” на артиста, който играе за пари пред публика. Просто беше поръчан като одалиска ( да не употребя друга дума) за кеф на чеченския слуга на Путин, международно известен като военнопрестъпник от времето на смазването на съпротивата на собствения му миниатюрен народ срещу огромната Русия.

Съдейки по отрепките и по собствения си манталитет на корумпиращ самодървец, Путин пробва наред с платената любов на западните звезди. Успя и с едно българско дете, което беше заведено този месец в Крим да пее на фестивал в окупираната територия и да умилява изолираните от света поданици на империята му.

И все пак, макар да става дума за бизнес ( а шоумените са бизнесмени), в шоуто на Путин не пожелаха да се включат тъкмо германците, които възпяха вятъра на демократичните промени в Москва преди четвърт век и превърнаха песента си в световен хит. Не случайно тъкмо тях същата (?) Москва се опита да си поръча, но получи скорпионски ответен удар.

Може да не е от същия мащаб, но отказът на германските рокаджии е морално равен на позицията на Камарата на германските индустриалци, които сащисаха Путин с единодушния си отказ да подкрепят окупацията на Крим независимо от факта, че от влошаването на отношенията с Русия губят милиарди.

Руският сайт Газета.ru, цитиран от Faktor.bg, информира, че вокалистът Клаус Майне попадна в „белия списък“ на представителите на световната култура, които не подкрепят руската агресия над Украйна.

Организаторът на зрелищни шоута в окупирания Севастопол – Владимир Хрюнов, съобщи, че знаменитата немска банда Scorpions няма да реализира своя мега спектакъл, планиран за 23 август, пише news.liga.net.

„Мениджърът на Scorpions потвърди пред мен всички условия, договорихме и изключително висок хонорар. Но след това изпрати писмо: За съжаление, Севастопол е територия, която буди у нас съмнения, и ние навярно, няма да дойдем там. Scorpions не искат.“, казва Хрюнов, цитиран от Газета.ru.

Припомняме, че само преди месец Хрюнов сподели, че води преговори с групата да представят свое шоу, под мотото на една от техните популярни песни – – Wind of change.

Както е известно по-рано групата не включи в графика на юбилейното си турне окупирания Крим. А през юли вокалистът на Scorpions – Клаус Майне, попадна в „белия списък“ на представителите на световната култура, които не подкрепят руската агресия над Украйна.

Припомняме, че  през 1989 г. знаменитото парче на бандата “Вятърът на промяната” се превърна в истински символ за милиони източноевропейци, дочакали свободата и разпадането на комунистическия лагер.

Share on Facebook

НПО се обединяват за подобряване на родилните грижи у нас

Полша избра юрист от Хелзинкската фондация за правата на човека за омбудсман

Държавата плати над 70 000 евро по дела пред съда в Страсбург

Повечето сигнали в агенцията за закрила на детето са за насилие

Депутатът, който приюти бежанци в дома си

Наближава крайният срок за кандидатстване! Фондация „Фридрих Еберт” и Фондация „Медийна демокрация” организират семинар МЕДИИ И ПОЛИТИКА В СТОЛИЦАТА 12-17 септември 2015 ИЗТЕГЛИ КАТО PDF Семинарът е предназначен за: студенти по журналистика или други хуманитарни и социални специалности с интерес към журналистиката, следващи в университети извън София. По време на семинара млади бъдещи журналисти ще ...

Пламен Асенов
13. 05.15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100556235/velikite-evropeici-georg-fridrih-hendel

През 1969 година, изцеден от живота, умира Джак Керуак, автор на библията на бийт поколението – „По пътя”. Неговата леля разказва как в една от тежките си депресии по-рано, той по цял ден седи в любимото си кресло, пие уиски, гледа движението на света по телевизора, включен без звук, а по уредбата мощно звучи ораторията „Месия” на композитора от ХVІІІ век Георг Фридрих Хендел.

Хендел, Месия, Алилуя

Близо тричасовата оратория „Месия” проследява живота и деянията на Исус Христос, описани в евангелията. Преди два века това е нещо като рок-операта „Исус Христос суперзвезда” за нашето време. Казвам го само за да дам ориентир, но трябва да се помни, че ораторията на Хендел е сътворена като истинска икона – с много вътрешна вяра и упование от автора. А също е представена пред общество, което възприема изцяло сериозно, а не скептично – или поне леко иронично, като нас – образа на Месията. Така или иначе, самият Хендел живее като истинска суперзвезда на своята епоха. Неслучайно заглавието на документалния филм за живота му, появил се през 2008 година в родната Германия, е „Хендел, животът на поп-идола”. Да, Хендел е не само изключително талантлив и популярен композитор. Критиците му твърдят, че е себичен, груб и арогантен, поклонниците му казват пък, че е честен, щедър и добронамерен. Освен от работата си като композитор и диригент, той печели пари като импресарио на оперни звезди, като съсобственик и мениджър на оперни театри, включително Кралската музикална академия и Ковънт гардън, като играч на борсата и инвеститор. Въпреки, че поне на два пъти обявява фалит, маестрото винаги съвестно връща задълженията си към кредиторите и поддържа висок стандарт на живот. Прочут е като голям чревоугодник, който не пести средства, за да си достави нови и нови лакомства в големи количества. Хендел е първият композитор в света, за когото е написана биография. Също е първият, на когото е издигнат паметник приживе. Част от живота му е публична и пълна с ексцентрични постъпки, докато другата част е напълно скрита от хорските очи, много факти от нея и досега си остават загадка. Няма загадка обаче по отношение на музиката му, която е наистина безсмъртна.

Хендел, Свещеникът Задок

Този всеизвестен химн се казва „Свещеникът Задок” и също има библейска основа, както голяма чест от творбите на Хендел. И – не, нямам намерение да ви пускам сега мачове от Шампионската лига, за да запълним времето. Просто искам да напомня, че Хендел съчинява този могъщ химн не точно за радост на днешните футболни фенове, а за коронацията на английския крал Джордж ІІ през 1727 година. Оттогава досега Задок неизменно се изпълнява при всяка коронация на британски монарх и вероятно така ще продължи, довека. Всъщност, пускам ви точно това парче, за да илюстрирам и нещо друго важно – именно могъщите хорове, драматизма, който те носят, съвършенството при тяхното вплитане, се смята за един от най-големите лични приноси на Георг Фридрих Хендел в световната музикална история. Никога не забравяйте обаче, че същият този шумен и невероятно драматичен композитор може да бъде – и постоянно е – до висша степен кротък и лиричен.

Хендел, Месия, Колко са прекрасни нозете

През годината 1685 в Германия се раждат двама музикални гении. Единият се казва Йохан Себастиян Бах, другият – Георг Фридрих Хендел. Двамата никога не се срещат лично, но геният Бах изразява възхищението си от гения Хендел, като пише за него: „Понякога не мога да си представя как е способен с толкова прости средства да изрази толкова сложни неща”. Бащата на Хендел, който е на цели 63 години когато синът му се ражда, а на всичкото отгоре, характерно за епохата, е придворен бръснар-хирург, също не може да си представи, че синът му може да се занимава с друго, освен с право. Георг, чиито музикален талант прелива още от дете, не само не среща подкрепа, но и обратно – има тежки забрани да свири. Тогава той се изхитрява, вмъква на тавана в къщата един малък клавикорд и, когато всички спят, свири на него. Веднъж, когато по стечение на обстоятелствата сяда на органа в църквата на владетелския двор на Саксония-Вайсенфелс, го чува херцогът, буквално хваща баща му за врата и го принуждава да обещае, че ще образова сина си в музиката. Така Хендел започва да учи композиция и клавирна техника при органиста Фридрих Захов. На 12 композира първите си творби, на 13 свири пред пруския крал Фридрих І, на 17 вече работи като органист, а на 18 е в операта в Хамбург, където заляга над клавесина и цигулката. На 20 години поставя и първата си опера „Алмира”, последвани бързо от „Нерон”, „Дафне” и „Флориндо”.

Хендел, Алмира, Сюита

В Хамбург Хендел и приятелят му, композиторът Матисън, имат приключение, от което нашият герой можеше и да не оцелее, за да ни радва. Представя се операта на Матисън „Клеопатра”, той самият дирижира, но трябва да изсвири една партия на клавесина, затова дава палката на Хендел. Когато се връща обаче, Хендел категорично отказва да отстъпи мястото. Следва скандал, стига се до дуел, а Хендел не умира, само защото голямото копче на палтото му спира сабята на Матисън. По това време някои благородници предлагат да спонсорират мечтаното от Хендел пътуване до Италия, но той не иска да е зависим. Малко по-късно сам събира пари и обикаля из страната, като се запознава с много интересни и полезни хора, включително либретиста Антония Салви, с когото работи. Заради жертвите от едно земетресение в Рим, папата временно е забранил операта там, затова Хендел пише църковна музика, кантати и пасторали, но по-късно във Флоренция се разгръща и операта „Агрипина” кара публиката да полудее по „нашия скъп саксонец”, както го наричат италианците. Заради тази си слава, през 1710 година Хендел получава от немския принц Джордж, електор на Хановер, предложение да стане придворен капелмайстор. Той се съгласява, при условие, че има възможност да ползва отпуска за неопределено време. Планира пътуване до Англия, затова. Но щом отива в Англия, Хендел на практика забравя да се върне. Нормално, защото в Лондон той жъне изключителен успех и се чувства толкова добре, че малко по-късно става и британски гражданин. Но пък как да не пожъне успех, като още с пристигането си представя операта „Риналдо”. Чуйте това:

Хендел, Риналдо, Lascia ch’io pianga

„Нека да плача” се казва тази знаменита ария от „Риналдо”. В случая изпълнението е не на жена-сопрано, а на кастрата Фаринели. Някои казват, че прекалено често в творбите на Хендел има арии, подходящи за кастрати. Към това добавят, че в Англия той дружи с редица благородници, известни хомосексуалисти и че никога не се жени, въпреки удобните за целта контакти в операта. Така се заговаря за хомосексуална ориентация на Хендел. А известната връзка, която той има в Италия с 16 години по-възрастната от него певица Витория Таркини, се обяснява просто като експеримент на все още неориентирания младеж. В края на краищата обаче, няма твърди данни за любовния живот и сексуалните предпочитания на Хендел, така че нека се концентрираме върху музиката му, тя казва всичко, което ни трябва да знаем.

Хендел, Музика на водата

Да, това е прочутата сюита „Музика на водата”, свързана с друга интересна история. Когато Хендел отива в Англия, на трона е Кралица Ана, тя обожава музиката му, но умира и през 1717 година е коронован Джордж І. По една случайност, това е същият онзи немски принц Джордж от Хановер, когото Хендел благоволява да зареже, без дори да се обади, докато се води негов капелмайстор. И въпросният Джордж, разбира се, е крайно недоволен от това. За да спечели отново височайшото благоволение, Хендел композира точно „Музика на водата”. Помирението идва, след като сюитата е изпълнена три нощи поред на брега на Темза в присъствието на краля, двора и много чуждестранни гости.

Хендел, Музика на водата

Също като колегата си Бах, с напредването на възрастта Хендел постепенно губи зрението си. От катаракта ги лекува един и същи английски доктор-мошеник, след чиято операция и двамата ослепяват още повече. На всичкото отгоре, на 65 Хендел претърпява тежък инцидент с карета, междувременно получава и лек инсулт. Болестите се трупат една върху друга – чревоугодничеството и помадите, пълни с олово, вероятно също помагат. Така на 74 години си отива този истински музикален гений. Погребан е с пълни държавни почести в Уестминстърското абатство, а един друг гений, Бетовен, по-късно казва: „Бих свалил шапка и коленичил пред гроба му”.

Хендел, Сарабанда

По НОВА ТВ има рубрика "Моята новина". Е, аз си позволих да им изпратя една новина, която касае абсолютно всеки един от нас. Става въпрос за подготовката на държавата на организираната престъпност да тегли нов външен заем ...

По НОВА ТВ има рубрика "Моята новина". Е, аз си позволих да им изпратя една новина, която касае абсолютно всеки един от нас. Става въпрос за подготовката на държавата на организираната престъпност да тегли нов външен заем ...

Войната в Йемен тласка страната до ръба на глада, като всякакви доставки са блокирани заради сраженията. Милиони жители, главно жени и деца, са изправени пред глад. За това съобщи ООН на 19 август, цитирани от АП и световни агенции. От Световната продоволствена програма заявяват, че до Йемен достигат минимален брой хуманитарни помощи, докато борбата за главните пристанища на страната продължава. Вътрешността на страната е почти невъзможно Повече [...]

Георги ще ни води на поход към австрийските Алпи и техния най-висок връх – Гросглокнер. Приятно четене:

Приказната Словения, връх Гросглокнер и Мюнхен

4 км и 7 часа чакане предшестваха пътешествието из красивите Алпи

Приятели от Кюстендил, София и Ямбол осъществихме вълнуващо лятно пътуване до Австрия и Германия, гарнирано с посещение на любима наша дестинация отпреди години и на още две красиви места в Юлийските Алпи в Словения. Заедно с Иво, Нягул, Борислав и Стела планувахме пътешествието от няколко месеца, а за част от съставения план (изкачване на най-високия австрийски връх Гросглокнер или на български Голямата камбана (3798 м.н.в.) и други по-кратки и дълги преходи в Национален парк Хое Тауерн – Hohe Tauern) към нас се присъединиха българката Валя и австриецът Мартин от Виена.

Пътешествията на групата ни по това време на годината започнаха да се превръщат в традиция (2012 година – в Словения пещерата Постойна яма, столицата Любляна, най-високия връх Триглав (2864 м.н.в.), ждрелото Винтгар на река Радовна, езерото Блед и Плитвички езера в Хърватия; 2013 година – най-високия връх в Германия – Цугшпице (2692 м.н.в.) в планината Ветерщайн от баварските Алпи, слизане с лифт от 2962 м.н.в. до 973 м.н.в. на езерото Айбзее за не повече от 7 минути, курорта Гармиш-Партенкирхен, популярните сред туристите дворци Линдерхоф и Нойшванщайн, както и родния град на Моцарт Залцбург; 2014 година – неуспешен опит за изкачване на най-високия връх в Австрия – Гросклокнер (3798 м.н.в.), Виена, Братислава, първенеца на Полша – връх Риси (2503 м.н.в.) в Татрите и красивото Попрадско езеро в Словакия).

За четвърти пореден път бе организирано пътуване, включващо изкачване на някои впечатляващ връх в Алпите или друга планина, както и визити на други природни забележителности, дворци и градове в Европа. Тази година от предвидените дестинации поради независещо от нас обстоятелство отпадна най-високият връх на масива Мармолада в Доломитите в Италия – Пунта пеня (3343 м.н.в.), който със сигурност ще бъде включен за някое от следващите пътувания. Минаването покрай Боденското езеро и посещението на извора на Дунав в градчето Донауешинген пък бяха изключени от списъка ни в движение след единодушно решение на групата и отделихме повече време на Мюнхен и парк край градчето Бад Вьорисхофен.

С достатъчно широк за петима автомобил – Ситроен Берлинго,

тръгнахме около 23:00 от София

и минахме без проблеми през КПП Калотина, въпреки че имаше предупреждения за завръщащи се към Централна Европа турски гастарбайтери. Това ни вдъхна надежди, че няма да чакаме много и на следващите няколко граници.

Прекосихме Сърбия

и на сутринта около 05:30 неприятната изненада дойде с наближаването на

границата с Хърватия

Никой не предполагаше, че опашката до контролната проверка на граничния пункт е 4 километра. Разстоянието бе изминато след рекордно за всички ни чакане от 7 часа в компанията на ужасни турски гастарбайтери и такива може би още от Албания, Косово и Босна и Херцеговина, хвърлящи безцеремонно боклуци навсякъде, замърсявайки околната среда.

Определихме чакането ни като 7-часов ад за 4 км.

Тези цифри си забранихме на шега да използваме за каквото и да е било до края на пътуването. Дългото чакане промени плана ни и от него отпадна върха Пунта пеня, тъй като преценихме, че не можем да стигнем по светло до най-близката до него хижа Пиандейфиакони в Доломитите. Избягнахме опашките на

границата между Хърватия и Словения

с преминаване през странично КПП край селцето Метлика, а това ни удължи пътя с около 50-60 км удължаване на пътя. С леки колебания отменената нощувка в Италия бе заменена с такава

край езерото Блед

в едноименния словенски град, посетен от почти същия състав на групата ни преди три години и превърнал се в любимо на всички ни място.

Езеро Блед

Този път нощувахме в къща в съседното на града

селце Сподне горе (на словенски Spodnje Gorje)

На залез се разходихме по брега на ледниковото Бледско езеро (на словенски Blejsko jezero) в Юлийските Алпи и вечеряхме в града. След това се качихме до страхотно осветения вечер

замък Блед

Един от най-старите средновековни замъци в Словения е разположен на върха на 130-метрова скала край езерото и известен с факта, че е бил резиденция на Йосип Броз Тито. С приповдигнато настроение и на лунна светлина пред замъка изиграхме Кюстендилското селско хоро и се прибрахме доволни в уютната ни къщичка в Сподне горе.

Замък Блед

Наспали се повече от добре на сутринта потеглихме към

Бохинското езеро,

което замести ни плени със своята красота. Разположеното също в Национален парк Триглав на около 25-30 км от Блед ледниково езеро е най-голямото по-площ в Словения. Пътят до там е изключително живописен – зеленина, крави, църкви във всяко селце и множество цветя дори на спирките за автобусите, приличащи на къщички. Удивителна хармония между човек и природа. Водите на Бохин са като огледало и поглеждайки в тях, се виждат безброй рибки. Някои плуваха в прохладните води на езерото, други се препичаха на бреговете му, а имаше и такива, които получаваха и уроци за гребане с каяци. Прекосяващи езерото лодки също не липсваха.

Бохинско езеро

След разходката покрай езерото дойде ред на

водопада Савица

Паркингът в близост до него струва 5 евро, а входът за самия водопад е 4 евро. На паркинга може да се купят словенски сирена или сувенири от Бохин и Савица. По пътека с пейки, дървени парапети и стъпала на по-стръмните места за около 15-20 минути се стига до водопада, който се излива между стръмни скали и образува малък вир с красив изумруденозелен цвят. Това всъщност са два водопада – малък (25 метра) и голям (78 метра). Точно срещу тях, на върха на скалата, има изградена беседка, от която може да се наблюдава красотата на падащата водна маса.

Водопад Савица

Следобед ни

предстоеше път до селцето Калс ам Гросглокнер

в уникално красивата австрийска провинция Тирол, а след това и по частния път Глокнерщрасе, за който се плащат 10 евро, до хижата Лукнерхаус (1920 м.н.в.). Преди селцето спряхме на отбивка на пътя за снимки на малък водопад, чието име би трябвало да е Калс. От паркинга на хижа Лукнерхаус предстоеше около 2 часа

преход през хижа Лукнер (2241 м.н.в.) до хижа Щюдъл (2802 м.н.в. –

нощувка 22 евро, вечеря 22,50 евро, закуска 10 евро), където вече бяха пристигнали нашите приятели от Виена – българката Валя и австриецът Мартин.

Изморени се нахранихме с вкусна и богата вечеря, включваща разнообразни супи, салати и основни ястия.

9981 Kals am Großglockner, Австрия

Хижата Щюдъл се слави като една от най-добре оборудваните в Алпите и не на последно място с кухнята си – вкусни тиролски и какви ли не ястия. Ясното небе ни позволи след вечеря да наблюдаваме падащи звезди.

Калс ам Гросглокнер

Калс ам Гросглокнер

Рано сутринта около 05:30 часа местно време на третия ден от пътуването ни Иво, Нягул, Борислав и Валя тръгнаха

към връх Гросглокнер (3798 м.н.в.)

през ледника Кьодниц и хижата Ерцхерцог Йохан (3454 м.н.в.). Нягул и Валя преценяват на хижата, че е твърде рисковано за всички да се продължи и спират, тъй като някои хора от групата имат и здравословни проблеми. Борислав решава, че трябва да продължи опасното изкачване на всяка цена дори и сам, а колебаещият се в този момент Иво не го оставя сам и също тръгва с него. Двамата дават всичко от себе си и с последни сили стигат до върха около 12:15 часа местно време.

Гросглокнер в мъгла

Гросглокнер без мъгла

Ледник Тайшниц

Заедно със Стела, която също прецени, че няма да има сили да предприеме изкачване, което реално е по-трудно и опасно от такова на най-високия връх в Алпите Монблан (4810 м.н.в.), си поспахме до по-късно. След закуска двамата направихме разходка до отдалечената на около час от хижата и наречена

Schere (3031 м.н.в.) височина,

разделяща ледниците Тайшниц и Кьодниц и даваща началото на хребета Щюдъл, откъдето по-опитни алпинисти също изкачват връх Гросглокнер.

Ледник

Така и ние преминахме границата от 3000 м.н.в., след което 2 – 3 часа се радвахме на слънчеви бани от скалите, гледката към двата ледника и Гросглокнер, който изглеждаше толкова близо до нас, сякаш може да се пипне с ръка. Успяхме дори да заснемем с голямо оптично приближение на фотоапарата Иво и Борислав с опънатия български трибагреник на върха, поддържайки мобилна връзка с тях. Когато се върнахме на хижата, там ни чакаха върналите се през ледника Кьодниц Нягул и Валя. Четиримата тръгнахме да слизаме към

хижа Лукнерхаус (нощувка и закуска 32 евро),

където бе следващата ни нощувка. Иво и Борислав пристигнаха малко по-късно от върха изтощени, но заредени с положителни емоции след постигането на целта си въпреки всички рискове.

Гросглокнер

Гросглокнер – превзет!

Гросглокнер

Гросглокнер

В същото време австриецът Мартин пък бе направил

самостоятелен 10-часов преход

от хижа Щюдъл (2802 м.н.в.) през хижа Глорер (2642 м.н.в.) до връх Böse Weibl (в превод на български „Ядосаната жена” – 3119 м.н.в.) и оттам директно до хижа Лукнерхаус. На сутринта той и Валя тръгнаха с колата обратно към Виена, а по време на вкусната тиролска вечеря предната вечер ние решихме да потеглим към Мюнхен.

На път за столицата на Бавария

всички се радваха на красотите на Тирол, преминавайки и през известния зимен курорт Кицбюел. Впечатление ни направи и Императорската планина (Kaisergebirge) между градовете Куфщайн и Санкт Йохан в Тирол. Пристигнахме следобеда в

Мюнхен

в ранния следобед и оставихме колата на паркинга на хотела за нощувка, осигурена ни от приятеля на Борислав – Боби, живеещ отдавна в Мюнхен. С градския транспорт (6,20 евро дневен билет за сам човек и 11,70 евро за група до 5 човека за всички линии във вътрешната част, включваща пределите на града) тръгнахме да разглеждаме каквото можем до края на деня. След период от 11 години градът ми се видя много променен. Зеленината и чистотата по улиците и парковете не само в центъра, но и в покрайнините ги нямаше. „Тази Германия вече не е онази Германия отпреди години”, направи своето бързо заключение Борислав. И наистина всичко изглеждаше занемарено, а броят на чужденците и считащите Германия за своя втора родина турци се е увеличил сериозно.

Мюнхен

Мюнхен

Успяхме да видим

замъка Нимфенбург

в парк с площ 180 хектара. Построен е в края на XVII и началото на XVIII век. След замъка се отправихме към Олимпийския парк и телевизионната кула – един от символите на града – 291,28 метра обща височина и 192 метра на откритата панорамна платформа. Под нея на 182 метра височина има въртящ се ресторант. След невероятните гледки към града се отбихме в малката бирария Bierstube в Олимпийското село, използвано за едно от двете студентски градчета в Мюнхен.

Отново се видях с една унгарска приятелка Бернадет, с която бяхме колеги в бирарията преди 11 години, когато бях студент в Техническия университет в града по програма „Еразъм” на ЕС. Бернадет ни препоръча да завършим вечерта в Augustiner Bräuhaus – най-старата пивоварна в Мюнхен от 1328 година. Това е и най-харесваната бира от местните жители. За вечеря не бе пропуснато класическото баварско ястие Schweinshaxe (свински джолан) и разбира се Mass бира (литър бира в традиционна за Октоберфест халба).

Мюнхен

На следващия ден разгледахме центъра

от Карлсплац до всеизвестния Мариенплац

пред кметството на града. От там с метро стигнахме до

„Алианц Арена”

(10 евро тур на стадиона, 19 евро комбиниран билет с музея на Байерн – Erlebniswelt). Посетихме огромния фен магазин на германския футболен колос Байерн, откъдето почти всички си купиха по нещо, въпреки че един от нас реално е привърженик на отбора. Следобедът отпътувахме за

увеселителния парк Skyline Park

в близост до баварското градче Бад Вьорисхофен, за да разпуснем и да се позабавляваме на всевъзможни атракциони (24 евро дневна карта, 12 евро след 16:45 часа).

Веднага след това поехме на път за България, преминавайки през живописни баварски пътища до излизане на магистралата за Залцбург. Преминаването на границите този път бе безпроблемно и доволни от вълнуващите преживявания се завърнахме в родината.

Автор: Георги Красимиров Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Алпи – на картата:

Алпи

Още пътеписи от близки места:

1. От Гросглокнер през Шютдорф (Австрия) към Швейцария (Алпите – на гости на мармотите (2))
2. Алпите – на гости на мармотите (1): Към Гросглокнер в Австрия
3. Словения (до връх Триглав)
4. Три хонди из Европа (1): Към Гросглокнер в Австрия и Италия
5. От Сан Бернардино до езерото Комо (Алпите – на гости на мармотите (3))
6. От езерото Комо през прохода Стелвио до Nalles (Алпите – на гости на мармотите (4))
7. Връх Ботев в Стара планина
8. Към връх Ботев за един ден (2): Зор голям
9. От езерото Лаго ди Гарда къмТриест и Плитвице (Алпите – на гости на мармотите (5))
10. До връх Руй (22.09.2010 г.)
11. Към връх Ботев за един ден (3): Тарзановата пътека
12. Олимп и връх Митикас

В палестински бежански лагер Ярмук, разположен в сирийската столица Дамаск, се увеличават случаите на коремен тиф. За това алармира ООН. Най-малко 11 случая са потвърдени след като ООН получи достъп до съседния квартал Ялда, където много от жителите на Ярмук потърсиха убежище. Като се имат предвид условията в Ярмук, има опасения, че заболяването е само "върхът на айсберга", казва пред сайта Electronic Intifada, говорителят на агенцията на ООН за Повече [...]

Още като прочетох статията на “Ню Йорк таймс” за новия стадий на руското безумие , изразяващо се в горенето на ( холандски) цветя, ми хрумна асоциацията с … т.н. цветни революции в страни като Грузия и Украйна. Именно цветните им революции с демократична насоченост отключиха нероновия комплекс на Путин, готов да изгори всичко ( например бомбардирания от руската авиация през август 2008 г. Гори, родния град на почитания от него Йосиф Джугашвили в Грузия), само и само да не му се случи цветна революция в Русия.

Не случайно преторианските му подмазвачи го изобразиха тъкмо като Нерон!

Анализаторите, които не се крият зад лъжливата маска на чисто “експертния разговор” по отношение на “Южен поток”, единодушно отбелязват, че идеята за този проект е резултат от манията на Путин на всяка цена да задуши Украйна с нейната ( пагубна за него) склонност да се демократизира и бунтува срещу московското мракобесие.

Путин изпитва ужас от цветна революция в Русия подобно на страха на Иван Грозни и Сталин от западно влияние във всеки един негов аспект. В резултат днешният техен последовател в Кремъл докара Русия до цветна контрареволюция, нареждайки да бъдат издигнати клади , на които горят цветя в промишлени количества.

Не претендирам да знам всяка подробност от световната история, но съм готов да заложа и най-ценното си на бас, че за 6 хиляди години човешка цивилизация няма подобен пример на малоумие. Чисто по имперски руски обичай: като ще е малоумие, да е най-голямото на света!

Очаквам да се осъществи и подхвърлената вече от слугите на Путин идея в списъка за унищожаване да бъдат включени и произведените на Запад презервативи, което пък вече наистина ще звучи като “Путин капут” !

Русия гори холандски цветя, докато Амстердам разследва свалянето на “Боинга”

19 Август 2015

Андрю Креймър, в. Ню Йорк таймс

През последните години в търговските отношения между Русия и Холандия имаше периоди на подем и на спад. Това лято те стигнаха до огън и дим.

Седмица след като Русия започна да изгаря и да закопава европейски храни като сирена и праскови под претекста, че са били внесени нелегално, руски селскостопански инспектори започнаха да изгарят цветя от Холандия, защото били заразени с паразити. Тази абсурдна ситуация вече е известна в Русия като “войната на цветята”.

Макар да е сходен с унищожаването на храни, предизвикало широко възмущение и появата на сатирични видеоклипове, като популярния “Смъртта на един пармезан”, политическият подтекст на “войната на цветята” е по-различен.

Руската “хайка” срещу холандските цветя точно съвпадна с важни моменти от холандското разследване на свалянето на малайзийския пътнически полет МН317 миналото лято над Украйна, при което загинаха всичките 298 души на борда, повечето от тях холандци.

Русия отрича всякаква причастност към трагедията, отправяйки неподкрепеното с факти и изсмукано от пръстите, според западни официални лица, обвинение, че самолетът е бил свален от украински изтребител или ракета.

Стъпка по стъпка обаче методичното холандско разследване започва да потвърждава първоначалното твърдение на САЩ, че въздушният лайнер е бил свален от ракета “земя-въздух”, доставена от Русия на сепаратистите в Източна Украйна. Всяка важна стъпка в разследването съвпада със засилени инспекции от руски агенции над вноса на цветя от Холандия.

На 27 юли руската агенция “Росселхознадзор” съобщи, че е открила 183 партиди с холандски цветя, заразени с множество вредни насекоми, включително калифорнийски трипси (дребни буболечки с латинското наименование Thysanoptera – бел.ред.).

Това стана два дни преди Холандия и три други страни да предложат за гласуване в Съвета за сигурност на ООН създаването на трибунал за разследване и наказване на виновниците за свалянето на самолета.

Гласуването постави Русия в крайно неудобното положение да налага сама вето върху предложението. На 10 август “Росселхознадзор” засили инспекциите за буболечки и други вредители.

Миналия вторник, след като холандските прокурори обявиха, че следователите са открили сред останките на мястото на катастрофата в Източна Украйна части, които могат да бъдат от ракетна система “земя-въздух” руско производство, руски инспектори устроиха зрелищна клада на кашони с рози и хризантеми в два руски града.

“Това са прясно откъснати цветя от Холандия, заразени с калифорнийски трипси”, каза главният санитарен инспектор на “Росселхознадзор” Екатерина Слакова в изявление за телевизията, докато работници хвърляха кутии с рози в огъня.

Ситуацията “око за око, зъб за зъб” бе толкова очевидна, че дори симпатизиращите на Кремъл коментатори не скриха, че изгарянето на цветята трябва да се възприема като предупреждение към Холандия, че търговията може да пострада, ако следователите продължат в същата неблагоприятна за Русия посока.

“Това е свързано с малайзийския боинг, – каза в телефонно интервю Сергей Марков, бивш депутат в руския парламент от проправителствената партия “Единна Русия”. – Русия е сигурна, че холандското правителство фалшифицира това разследване”, но не може да заяви това открито.

Засилените “цветни” инспекции, добави той, са начинът, по който Кремъл изразява своето неудовлетворение от разследването.

“Това е опит да се разговаря по не толкова явен начин, меко, малко по византийски. Аз, общо взето, обичам византийщината, но в този случай това не е добър подход. Нашите дипломати би трябвало да нарекат нещата с истинските им имена”, каза Марков относно посланието, отправено с изгарянето на цветята.

Представители на цветарската промишленост в Холандия също смятат, че инспекциите са били главно демонстративни дотук.

Със своите оранжерии, цветни борси, камиони и влакове, функциониращи като часовников механизъм, Холандия доставя около 40 процента от всички прясно отрязани цветя и домашни растения, които се продават в Русия. Този внос м.г. е възлязъл на около 282 млн. евро, или 314 млн. долара, при сегашния валутен курс.

До момента в пламъците изгоряха няколко стотин стръка цветя – незначителна част от доставките за (руските) цветарски магазини. “Руснаците искаха да покажат, че за тях въпросът е сериозен, но това не ни засегна много”, каза Роберт Роденбург, директор на Холандската асоциация за търговия на едро с цветарски продукти.

Лекс ван Хорсен, говорител на “Флорахоланд” – най-голямата холандска борса за цветя, отказа да спекулира относно съвпадението на руските “цветни” клади с развитието на холандското разследване на самолетната катастрофа.

“Ако бъда съвсем честен, ние си гледаме бизнеса, а това е нещо различно от политическата ситуация. Няма да смесваме нашия бизнес с този политически въпрос. Това не е добра идея”, каза Ван Хорсен.

Много руснаци смятат, че “войната на цветята” ще се развие почти както шумното унищожаване на европейски храни този месец – с голямо шоу пред камерите и малко реални последствия. Те отбелязват, че европейските сирена все още могат да се намерят в много тежкарски заведения в руската столица. В една мека лятна вечер на открита тераса тези дни келнер сервира отрупано със сирена плато. Той погледна безизразно, когато бе запитан откъде са сирената.

Руският опозиционен активист и борец срещу корупцията Алексей Навални публикува отново миналата седмица публичните търгове на държавни агенции, поръчващи забранени хранителни продукти. Кабинетът на московския кмет, например, е направил кейтъринг поръчка за продукти на стойност 71 500 долара, включваща френски и швейцарски сирена “Бри”, “Грюйер”, “Рокфор” и “Дорблу”. Министерството на вътрешните работи публикува търг за кейтъринг, включващ моцарела и пармезан.

“Те си хапват сирене “Дорблу”, избърсват си устата със салфетка, а после се обръщат към камерата и говорят колко правилно е да бъдат унищожавани европейските продукти”, писа Навални в блога си.

БТА, e-vestnik

Share on Facebook

Крем супите са разнообразни по вид и вкус. Най- честите зеленчуци, които участват са картофи, ориз, моркови, целина, тиква. Те придават плътност на супата. За да се получи фино смилане на частиците и хомогенност, е необходимо да се разбиват с  пасатор или блендер. Блендерът е затворен уред, снабден с кана. При него няма опасност от разплискване на течност по време на смилане. Когато ползвате пасатор, потопете уреда в центъра на тенджерата и плътно допрете до дъното на съда. Пуснете най напред на по- ниска скорост и постепенно увеличете оборотите. По този начин избягвате плискането на течност и постигате равномерно смилане на продуктите. Целта е получаването на течно пюре. Кравето масло е по- подходящо за крем супи, отколкото растителни мазнини. Когато варите диетична крем супа, не ползвайте мазнина. Сгответе любимата си крем супа и напишете отзиви!