Много обичам София. София е моят град. Родена съм тук и всичко важно ми се е случило тук.

Обичам София заради хората й – забързани, небрежни, свободни, делови, активни, различни, пъстри, допускащи, работещи, четящи, критични – повечето космополитни хора.

Обичам София заради Витоша – устой на всички ни, дищаща, винаги там, даваща.

Обичам София заради духа й – из уличките, скритите дворчета, трамвайния звън, великолепните стари къщи, жълтите павета, старите дървета, шареното.

Моята София е тази, която виждаме всеки ден в кадрите на People of Sofia, в акциите на Трансформатори, Спаси София, Група Град. Моята София бе на площада на 14-ти юни 2013-та. Моята

Малко, наистина малко воля е нужна, и от страна на управниците й и от страна на хората София да заприлича на един наистина достоен европейски град с многовековна история. Да се спре с напиращият напоследък кич и бутафория. Да няма хомофобски и расистки надписи на всяка трета сграда, оставяни волно от общинските служби по почистване и хората с месеци. Да се престане с поголовното, силно болезнено за столичани рушене на архитектурни паметници и величествени от време оно къщи и кооперации. Да се поработи за невидимото – възхуха, който дишаме. Защото е безумно с наличието на Витоша и паркове да сме най-замърсената с фини прахови частици столица в ЕС. Да има повече алтернативи – и за транспорта, и за образованието, и за културата. Да има и транспорт и условия за образование и култура дори в крайните квартали, че сега няма. Да са по-малко крайни крайните квартали. Да е по-чисто, по-уютно, по-свободно!

Подробностите са в програмата на ДЕОС за София – на deos.bg

Мечтаната София за мен е тази с повече възможности. Тази София, обгрижвана с повече мисъл и любов. Тази София, която ще накара всеки да се влюби в нея.

Възможна е. Знам го.

Европарламентът одобри разпределението на 120 000 бежанци в ЕС

Политици и журналисти подписват споразумение срещу езика на омразата по време на изборите

Първият пилотиран полет на перспективният американски космически кораб Orion може да се отложи за 2023, по данни от сайта на НАСА, по резултти от поредното разглеждане на процеса на работа по проекта.

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ за кампанията „Детство без решетки“

Руският космически стартап Yaliny , който планира да създаде на орбита групировка от спътници за предоставяне на глобален достъп до Интернет , е сключил договор с Международната космическа компания 'Космотрас' за извеждането в космос на своите спътници на конверсионните ракети 'Днепр' .

Комическата обсерватория SOHO, която следи активноста на Слънцето , отпразнува своеобразен юбилей - в средата на септември , сондата откри трихилядната си комета 'камикадзе' , от числото на тези които регулярно се приближават до Слънцето на опасно близко разстояние и не рядко стават негови жертви.

Парламентът драстично увеличи наказанията за трафик на бежанци

ОАЕ опровергаха критиките, че не приемат бежанци от Сирия

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/55119-de-profundis-konfliktite-v-koito-sme-nabutani-i-mnenieto-na-balgaroruskite-avstralopitetzi.html

Помните ли онзи знаменит въпрос на Уди Алън: „Колко дълги трябва да бъдат краката на човека?” И още по-знаменития му отговор: „Достатъчно дълги, за да стигат до земята”.
Така е, точно толкова дълги трябва да са, че да стъпят здраво. Защото иначе главата на въпросния човек започва да се рее над облаците, отгоре той се хили отнесено и блажено като амстердамски турист, и бързо добива невярна представа за онова, което го дебне отдолу. Колкото и да е привързан към парадоксите, в този случай чрез собствения си здрав разум Уди Алън опитва да внуши нещо важно на нашия здрав разум.
Ние обаче – тц!
Имам предвид – ние, европейците. Не всички, но, за лош късмет – голяма част точно от онези, висшите политици, които са част от „световните началници” и от които зависи много, ако не всичко.
„Без Русия не може да се намери решение за Сирия” – каза в неделя самият германски канцлер Ангела Меркел, цитирана от Дойче Веле. Според нея по този въпрос Германия трябва да сътрудничи както със САЩ, така и с Русия, иначе „изход от кризисната ситуация в Сирия няма да се намери”. Същото заяви пред списание „Шпигел” и Хорст Зеехофер, шеф на Християн-социалния съюз, коалиционен партньор на Меркел.
Честно ви казвам – изтръпнах.
Ако в случая става дума дори само за дипломатическо сътрудничество с Русия, това е напълно безперспективна процедура. Интересите на Кремъл са така противоположни с тези и на сирийския народ, и на международната общност за спиране на войната и премахване на диктаторския режим на Асад, че от подобна дипломация решението само ще се забави, не забърза. А изобщо не искам да си представя пък до какви ужасни последици може да се стигне, ако Меркел има предвид военно сътрудничество между Запада и Русия.
Не е възможно, казах си, точно Меркел да не знае, че ескалацията на руското участие в сирийския конфликт е част от проблема, не част от решението.
Всички помним – не друг, а Русия в ООН категорично подкрепи антихуманния режим на Асад, след като той използва химически оръжия срещу собствените си мирни граждани. Международната общност, включително безнадеждният президент Обама, тъкмо намериха в себе си решимост да се намесят, когато кремълският режим наложи вето – а с това съхрани и доразви конфликта.
Според мен съзнателно го съхрани и доразви.
Без тази руска подкрепа и при навременна намеса на международни сили с мандат на ООН, в Сирия със сигурност нямаше да се стигне не само до възхода на „Ислямска държава”, но и до ситуацията с бежанците, която все повече се превръща в световен проблем.
Не е възможно също точно канцлерът Меркел да не знае, че руската дума не струва пукнат евроцент и никакви преговори с Москва не водят до добри резултати, а само дават време на Путин да се подготви по-добре за реализация на намисленото. Не е нужен поглед много назад в историята, за да се убедите в казаното, достатъчно е да се припомни руската агресия в Украйна, наглото анексиране на Крим и поддържането на дестабилизация в региона с открита кремълска подкрепа.
Всичко това, разбира се, гарнирано с типичната за Москва обилна порция пропагандни лъжи, зелени човечета, тръшкане на уж горди руснаци по земята заради уж засегната чест, капризно цупене, че никой не ги обича и не зачита волята им, плюс заплашително размахване на грозен пръст срещу целия останал свят.
Но нали всъщност Русия, като договори и подписа Будапещенския меморандум през 1994-та, стана гарант за териториалната цялост на Украйна, за сметка на доброволния отказ на Киев от ядрения му арсенал. Добре, всички видяхме как Кремъл стъпка в калта своята гаранция, само канцлерът Меркел ли не видя, та сега отново се кани да повярва на прозрачните кагебистки путинови козни в Сирия.
Нали всъщност Русия се кълнеше, че няма нищо общо със свалянето на малайзийския самолет, а щателното разследване доказа обратното. И когато ООН реши да гласува резолюция за създаване на трибунал, който да накаже виновните, Русия отново наложи вето. За какво говорим? Този руски хуманизъм и привързаност към истината колко пари струва според Меркел, колко още доверие в аванс трябва да се даде на руснаците, колко още грешки трябва да направим ние, европейците, грешки, които ще плащаме скъпо и прескъпо.
Защото всъщност ние сме насадени на пачите яйца.
Преди 88 години така се мотахме с Хитлер и не искахме да повярваме на очите, ушите и разума си, сега същата история се повтаря с Путин. И не ми казвайте да не правя подобни аналогии, защото те сами се правят.
Ние, европейците, сме притиснати от украинския конфликт, който е на самата ни граница и всеки момент може да ескалира. Какво ще стане, ако се окаже, че военните маневри на Путин в Сирия, освен преките си цели, опитват да отклонят вниманието на света от евентуален светкавичен руски пробив към Мариупол за решаване на проблема в Украйна? Говоря за онова, което самият Кремъл смята за единствен и истински свой проблем там – дразнещия факт, че няма пряка суха връзка между Русия и Крим.
От друга страна, ние сме притиснати и от проблема с бежанците, мигрантите или както щете ги наречете. Все по-ясно става, че тяхното масово пристигане в Европа не е най-спонтанният акт на света. Както и че организираният им поход цели точно това, което вече започва да постига – поява на силни разделителни линии вътре в ЕС, създаване на хаос и паника, на икономически и административни трудности, на морални проблеми в европейските общества, разбиване на Шенгенската система, възход на крайната десница, открито влюбена в Путин. Всичко това значи отслабване, което може бързо да доведе и до срив на самия Съюз.
И тогава в Кремъл ще се лее шампанско.
А може дори най-после да измислят газирана водка, та да съчетаят по-добре силата на кремълската наздравицата с нейната красота.
Третото, което не е възможно точно канцлерът Меркел да не знае, та затова да говори за неизбежното участие на Русия в решаването на сирийската криза, са уроците на нейния политически предшественик, великият първи канцлер на ФРГ Конрад Аденауер.
Той създава Федералната република от трите западни окупационни зони, въпреки просталинския вой на тогавашните немски марксисти, че така се увековечава германското разделение. Създава я Аденауер, за да може поне част от Германия да остане в семейството на демократичните и цивилизовани държави, да просперира и да се бори срещу руските имперски интереси, независимо под каква форма са прикрити – царска или комунистическа.
Е, Меркел не разпознава ли сегашния путински хибрид от двете, който виждаме да се реализира пред очите ни?
Да, руснаците реално нямат работа в Сирия, но имат голям интерес да имат. И ако ние самите твърдим, че без тях не може, те наистина ще получат своя шанс.
Първо, те искат да контролират, а може би дори да участват под една или друга форма, в конкурентните на техните собствени арабски транспортни коридори за нефт и газ към Европа. И второ – имат неистово желание да запазят военната си база в Тартус, а чрез нея и изобщо присъствието си в Сирия, защото след бурите на тъй наречената „арабска пролет” нямат никакви други шансове за военно присъствие в Средиземно море. От което следва, че подводничарите им там ще трябва да ядат водорасли.
Затова им е толкова мил Асад, не заради черните му очи или добрата душа. И затова самите руснаци настояват на пропагандната си опорна точка, че без тях конфликтът в Сирия не може да се реши.
А тази опорна точка беше вече съвсем ясно заявена и от някои от най-сериозните папагали на руската пета колона в България като бившия президент Георги Първанов и бившия генерал от разузнаването Бригадир Аспарухов. Точно за подобна мила, родна ченгеджийска тайфа хората обикновено съветват да се хване единия и да се облъска в другия.
Горкият Уди Алън! Той май не знае, че за някои люде е по-добре да се пита колко дълги трябва да са ръцете, а не краката им. И ако отговорът е „достатъчно дълги, за да стигнат до Москва”, значи Дарвин не е прав, че природата върви от маймуната към човека, случват се и регресии.
Та затова ако един ден ми падне да видя лично Ангела Меркел, ще и кажа, че никак не е добър атестат за даден политик мнението му, дори случайно, да съвпадне с това на някакви българо-руски австралопитеци.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Ще ви покажа две нови графики, не показвани и не виждани никъде до сега, които ще ви запознаят с мястото на България в електроенергийния пазар в Европа, за последните 20-на години. Данните за износа на електроенергия по страни и години с...

Завършваме поклонническото пътуване на Цветан из Света гора – Атон . В първата част прекосихме пътя от манастира Великата Лавра до манастира Ставроникита, разгледахме го подробно, бяхме в манастира Пантократор, а последния път се поклонихме в българския манастир Свети Георги Зограф. Преди него обаче авторът минава през манастира Констамонит, който е на пътя му към Зографския манастир.

Приятно четене:

Света гора Атон

пета част

Манастир Констамонит

част пета на

Света гора, Атон

Манастир Констамонит

Констамонит (Μονή Κοσταμονίτου)

е малък, тих и уютен манастир, държащ гордо последното 20 – то място в атонската манастирска иерархия. Легендата приема за основател на Константиновия манастир Константин Велики или сина му Констанций. Най-вероятно манастира да е основан от отшелника Kastomonites, откъдето идва и алтернативното му име Кастамонит.

Констамонит или Кастамони́т

е сгушен на 2 км от северозападния бряг на Света гора.

Moni Konstamonitou, Agio Oros 603 86, Гърция

Неслучайно по Божия промисъл той се оказа на пътя ни от Диохар към Зографския манастир.

Черницата в Дохиар

11:29 Тук до тази вековна черница на излизане от Диохар вместо да завием наляво покрай брега по пътеката към нашия пристан, завихме надясно по пътя. Ние разполагахме с преднина от час пред основната група поклонници от Варна и затова благодарихме на Богородица за възможността да се поклоним в Констамонит.

Пътят към Констамонит

Така поехме нагоре по стръмния път за Констамонит. На картата не бяха отбелязани многобройните серпентини, но пътят беше нов със бетонирани участъци. След краткия дъжд ухаеше неземно на някакъв средиземноморски вид бор. Събирахме като катерички есенните дарове – ягоди и къпини. По едно време ни задмина само един бус, който отиваше до Карея за 6 евро.

Света гора, Атон

Вървяхме, вървяхме но и спирахме за почивка, но повече не срещнахме жива душа. От планинския хребет пред нас се откри величествената панорама, ала още не се виждаше манастира. … Достигнахме до две разклонения, на които се колебаехме накъде да продължим. Но Богородица бдеше над нас. Тогава изневиделица се появи джип, от който ни упътиха на руски!

Кестени

Кестени вече бяха узряли. Доста от тях бяха опадали край пътя затова се наведох и няколко кестена се отзоваха в раницата ми за спомен. Изправяйки се изведнъж

сред дървета зърнах Констамонит

Преминахме с бързи крачки покрай манастирските лозя

Портата

14:00 Ето ни пред портата, където ни посреща един котарак

Насред пустия и тих двор се издига католикона. Той е построен от йеромонасите Симеон Стагирит и Йосиф. С помощта на архимандрит Мелетий те събират доста пари в Русия, и погасяват дълговете на манастира и издигат нов католикон, през 1867 – 1869. Дълговете били натрупани като необслужвани кредити отпуснати от еврейските търговци, заради необходимоста манастира да плаща новите по-високи данъци въведени от султана. Днес вместо султан имаме Европейската банка, която е откупила частните дългове на Гърция и иска да се премахнат вековните привилегии на Света гора, а манастирите да станат хотели отворени за жени. Богородице опази своята градина – Атон! (Редакцията също се присъединява към призива Гръцката църква да започне да си плаща борчовете, а дълговете ѝ да не бъдат откупвани с пари на европейски, т.е.наши, данъкоплатци – бел.Ст.)

Вдясно има стрелка „Архондарик“. Изкачваме се по скърцащите дървени стъпала до чардака, където се вее гръцкото знаме.

Вижда се, че гордият Констамонит не приема субсидии от Европейския съюз и затова е запазил автентична православна атмосфера с паяжини и мирис на газени лампи, тамян и мухъл. Няма електричество, което не е проблем за 20-те монаха – исихаста.

Тримата поклоници в архондарика на Констамонит: арх. Ленко, кап. Георги и моя милост – инж. Цветан.

Много ни се усладиха ципурата, локума и гръцкото кафе с което ни почерпиха. Въпреки, че не се бяхме обадили предварително, монасите ни поканиха радушно тримата да пренощуваме, но ние отказахме и помолихме да посетим главната църква – католикона.

В тази белокаменна църква няма стенописи, но

има много икони

Манастирът е основан през ХІ век и е посветен на Свети Стефан Първомъченик.

Чудотворната икона на св. Стефан.

Чудотворната икона на св. Стефан

Тя е от VII век и е доплувала от Палестина по време на иконоборческия период. Архидякон Стефан е убит като първомъченик с камъни от тълпата в присъствието на Саул, както е показано в „Изгубената Сирия (10):Правата улица в Дамаск“. Гонението срещу св. Стефан родило апостол Павел

Св. Стефан благославя новия си храм, а вдясно е Богородица Одигитрия

Голямата икона Одигитрия от XII век е подарена от сръбската кралица Ана.

Чудотворната икона на Богородица („Одигитрия“ Οδηγητρια —Показваща пътя)

Помолихме се на чудотворната икона на Богородица („Одигитрия“ Οδηγητρια —Показваща пътя) да ни посочи верния път към Зограф. Тогава взехме мъдрото решение да не вървим нагоре през храсталаците по стария и стръмен но по-кратък път, а да се спуснем надолу по пътя към пристана на Констамонит. Днес можем да благодарим с молебния канон на Пресвета Богородица:

„На живота ми, Дево,

бъди покров винаги,

в скърби и беди ме закриляй,

и направлявай ме

към твоя пристан най-тих,

защото ти си, Всепета,

на блага подателка,

крепост на верните. “

Пристанът на Констамонит

В далечината е пристанът на Констамонит. Пътят преминава през маслиновите горички. Той се извива покрай брега от Диохар до пристана на Констамонит и е лек и без баири. Основната ни група без да се отклоняват като нас, навакса закъснението от час и ни изпревари.

Чудотворната икона на Богородица „Предвъзвестителница“

Пред чудотворната икона на Богородица „Предвъзвестителница“ от XI век отправихме молитва и позвънихме да предвъзвестим нашите другари, да не се безпокоят за нас и да ни очакват в Зограф.

Св.Йоан Богослов

Иконата на Св.Йоан Богослов. Тя е оцеляла от разрушаването на манастира Констамонит извършено от униатите през 1276г. Съдбата му еднаква с тази на опожарения Зографски манастир.

Св.Георги Победоносец

Иконата на Св. Георги Победоносец ни напомни за нашата цел – Зограф.

Иконостас

Големият полилей блестеше пред мраморния иконостас

Христос Пантократор

Детайл от иконостаса с Христос Пантократор вляво.

Слънцето галеше и хвърляше отблясъци по обкова на иконите

Византийски часовник

7:50 по византийско време. В стасидиите (столовете) имаше само един белобрад старец, който мълвеше с блажена усмивка „Исусовата молитва“.

До чешмата (на излизане вместо праскови) беше оставена щайга с едри ябълки и над тях пишеше на гръцки „Моля вземете си”.

Благодаря! – явно това беше добра практика тук (1).

Един автентичен православен гръцки манастир, това за нас е Констамонит

Последна снимка за сбогом

Котарак

14:30 До портала ни съпроводи друг манастирски котарак

Слава тебе Богородице, защото монаха ни качи! Сякаш бяхме яхнали див бик, който се опитваше да ни хвърли в дерето през което препускахме. Като победители в ралито „Париж – Дакар“ бяхме след като преминахме на скорост през всички дупки на „най-скапания калдъръм“ с руския КАМАЗ за десет минути. Нормално разстоянието се минава пеша за половин час. (Предполагам авторът се заблуждава за вида на камиона – определено не е Камаз. Всъщност е без значение какъв е вида, важно е работа да върши – бел.Ст.)

Военен камион

Раздрусани яко, но държейки се здраво за канатите, кашляйки от прахоляка накрая се изсипахме живи и здрави на пристана.

От уважение към монаха, неговото лице е скрито

Пристанът

Пристанът на Констамонит, както се вижда от корабчето. От там до нашия пристан сколасахме за десет минути пеша покрай брега.

Пристанът на Зографския манастир

Арсаната или Зографският пристан има кула и църква, които са изградени от молдовския воевода Стефан Чел маре. Той е същият княз Стефан Велики, а не е „чалмалия“, както ми каза един работник от Зограф

Кръст по пътя към Зографския манастир

15:10 Кръстът на пътеката към Зограф. Запъхтян излизам последен на пътя, когато се чува боботенето на манастирския джип. Слава на Пресветата Богородица! Прибрахме се заедно с берачите на маслини.

Поклонници

15:43, 8 октомври 2014. Новият архондарик на Зограф, където ни почерпиха с турско кафе и студена вода. Така се завърнаха „блудните чада“ при своя пастир о. Дончо. Легнахме си изморени и благодарни, че открихме още едно свято място недалеч от нашия манастир –Констамонит

В лозето на Зографския манастир

На следващата утрин след литургията с радост приех послушанието в лозята

После се включих в брането и мариноването на маслините. Амин!

Писа грешният Цветан Димитров, Рождество Богородично, 2015

снимки: Цветан Димитров

Литература:

1. Димитър Тодоров, Зограф – Констамонит – Дохиар.

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Атон – на картата:

Атон

Още пътеписи от близки места:

1. Света гора Атон (4): Манастир Св.Георги Зограф
2. Света гора Атон (3): Манастир Пантократор
3. Поклонение на Атон (Света Гора): Атонските манастири
4. Света гора Атон (1): От манастира Великата лавра до Ставроникита
5. Света гора Атон (2): Манастирът Ставроникита
6. Поклонение в Света гора Атон
7. По югозападния бряг на Света Гора – Атон
8. Екскурзия край Атон – Света Гора (Athos Agion Oros)
9. Как да посетим Атон и манастирите му – съвети за пътуване
10. Пoклонение в етрополския манастир „Света Троица”
11. Зограф – Констамонит – Дохиар
12. Скитът „Свети Андрей“ в Атон

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Бежанци на границата – ситуацията в България през 2014 г.

Продукти за 4 порции:
4 круши
2с.л. пудра захар
1 ванилия
1ч.л. канела
щипка индийско орехче
400г сладолед по избор
1ч.ч. смлени орехи
1с.л. краве масло

За шоколадов сос:
1с.л. краве масло
1с.л. какао
1с.л. захар
3с.л. вода

Приготвяне:
Есенно десертче с медени круши, сладолед и орехи. Измивам и почиствам крушите. Смесвам захар, канела, индийско орехче и ванилия. Поставям от сместа в кладенчетата на плодовете. Добавям по парченце краве масло. Подреждам крушките в тавичка. Пека на умерена фурна, около четиридесет минути. В метална касеролка наливам кафена чашка вода. Добавям захар и какао. Поставям съда на включен котлон. Бъркам до сгъстяване. Оттеглям съда. Пускам парче краве масло и разбърквам соса. Поднасям печени круши, гарнирани с топка сладолед. Плодовете поливам със шоколадов топинг, а сладоледа поръсвам със смлени орехи.

Ако пътувате с деца в Холандия, Белгия или Западна Европа, един от най-добрите начини да си изкарате един наистина незабравим ден е да посетите Ефтелинг…

Ефтелинг е един от най-старите увесилителни паркове в света, посветен най-вече на детските приказки и вълшебствата. Когато отваря през далечната 1952 г., паркът има само десетина атракции в Гората на приказките. Днес паркът е станал огромен (72 хектара), атракциите – с една нула повече, а Дисниленд и парковете-братовчеди са взели много от идеите именно от Ефтелинг.

И така, ако решите да посетите парка, имайте предвид, че се намира в централната част на Холандия и за да стигнете до него, ще трябва да попътувате… Холандците обичат доброто планиране, така че си планирайте всичко: закупете си билети за парка (а и за транспорт) предварително, за да не губите време и нерви. Проверете в колко отваря паркът (в различните месеци отваря между 9 и 11 ч.) и по възможност изберете ден, в който няма много хора – на сайта им (www.efteling.com) има възможност за резервации и можете да видите натоварването в дадения ден.

Как да стигнете до парка? Най-близките големи градове с редовен транспорт са Хертогенбос (ако идвате от Амстердам или Утрехт) и Тилбург (ако идвате от Хага, Ротердам, Бреда или Маастрихт). Можете да си вземете хотел там предната вечер, но такъв има и в самия Ефтелинг.

От централна гара Хертогенбос си хващате:

• в работни дни – автобус 300 (експрес, препоръчваме) или 136;
• в почивни дни – автобус 800, 801 или 302.

На ns.nl можете да видите разписание на влаковете и да си направите сметката. Автобус 300 пътува 40 минути и тръгва на всеки половин час (вижте http://www.arriva.nl/). Един пример с нас самите: 7:45 тръгване с влак от Amsterdam Amstel, 8:36 пристигане в Хертогенбос, 8:43 тръгване от Хертогенбос (автогарата и ж.п. гарата са на едно и също място), 9:20 пристигане в Ефтелинг (спирката се казва Kaatsheuvel, Horst). От спирката до самия вход на парка имахме 10 минути ходене и тъй като си бяхме взели билет „екстра“, можехме да влезем веднага в парка… Толкова за транспорта – не е проста работа, но не е и мега сложна и посещението си струва.

Колкото до самия парк, има три вида билети, които не са обвързани с конкретна дата, само с краен срок, който е половин до една година след закупуването:

• нормален (34 EUR) – най-евтиният, но не и най-практичният вариант;
• екстра (44 EUR) – включва обяд плюс кафе или чай, 20% отстъпка от сувенири и най-якото – 30 мин. до 1 час (според сезона) по-ранно пускане в парка. Именно този билет препоръчваме, защото така или иначе ще обядвате и ще ви излезе над 10 EUR отгоре, а екстрите си струват…
• лукс (64 EUR) – всичко от екстра, но отстъпката е 25%, има допълнителна закуска и безплатен паркинг. Препоръчваме да си вземете един такъв билет, ако идвате с автомобил.

Входът е безплатен за деца под 4 години, но над тази възраст се плаща пълен билет.

Ако решите да посетите парка, съветът ни е да започнете именно от Гората на приказките, тъй като тя е отворена най-отрано. Там ще се срещнете с герои от приказките Бременските градски музиканти, Алените обувки, Румпелщилцхен, Пепеляшка, Рапунцел, Снежанка и седемте джуджета, Спящата красавица, Хензел и Гретел, Червената шапчица, Малката кибритопродавачка, Драконът, Малката русалка, Славеят, Новите дрехи на царя, Водните лилии, Вълкът и седемте козлета, Кралят-трол, Баба Хола, Жабокът-принц и много други…  Всъщност, има си цяло истинско дърво, което разказва приказки (за наше съжаление, на холандски, но това не пречи на децата да го гледат с отворена уста).

Имайте предвид, че не всички атракции са отворени през цялата година и за всички възрасти – има целогодишни, зимни, летни, спокойни, екстремни, за малки и големи деца, за родители с бебета. За да получите максимум изживяване и да не изпуснете някоя атракция, имайте предвид, че на сайта на парка има app за смартфон, с който във всеки един момент можете да цъкнете къде сте, да получите информация за атракцията, работното ѝ време, за кого е предназначена и т. н.

Рано или късно, ще огладнеете. В парка има цели осем (!) ресторанта, като ние си избрахме Октоподът, тъй като беше точно на изхода на Гората с приказките. В уникално декорирания ресторант имаше толкова много катерушки, игри и интересни места, че изгубихме близо два часа с обяда!

Както казахме, холандците обичат да планират. Възможно е да си направите резервация в някой ресторант отново чрез сайта. Въобще, всичко е изпипано до най-малкия детайл. Пример – банкоматът в Ефтелинг изглежда така:

Още един пример – всички кошчета за отпадъци говорят, гледат или правят нещо друго, така че децата буквално се оглеждат за отпадъци, които да изхвърлят:

След като обядвахме, се насочихме към западната част на парка, където освен десетки въртележки, люлки и миниатюрни влакчета, има цяло „село“ на Laaf. „Лавите“ или както там се наричат са измислен народ от Северния полюс. Посетителите могат да се разходят из селото и да влизат в къщите им, сред които има пекарна, пивоварна, вятърна мелница и детска стая, а във всяка къща има изненади: криви огледала, лупи, пързалки, мистичен кладенец, телескоп и какво ли още не… През цялото село минава панормна линия с охлюви на височина от около 3 метра. Всеки охлюв има едносрично име, започващо с „Л“ – „Лаф“, „Лоф“, „Люк“ и т. н.

Няма как да ви разкажем за всички атракции в парка, но въртящите се котленца не са за изпускане (качихме се поне три пъти!):

Може да се намокрите, ако се пуснете с лодка по импровизиран „каньон“…

Можете да обикаляте от точка до точка на парка с истински влак, с истински гари и кондуктор… Или пък да се разходите в панорамни лодки, вързани на подводна въжена линия, сред зеленина, десетки златни рибки, гъски, патици и лебеди – една от любимите ни семейни атракции…

Различните части на парка са с различна тематика, например има цял китайски или цял арабски район с люлки, атракции и магазини в типичния стил:

За един ден няма как да видите всичко. А и за малките деца атракциите са едни, за по-големите има други: страшни разходки с лодка в пещера, бързи влакчета, скоростни люлки, бобслей спускане, влакче на ужасите и т. н.

В края на деня идете на езерото и ще видите уникално шоу с огън, вода и интересна музика!

Като цяло Ефтелинг е едно страхотно изживяване – ден, пълен със забавления, сред цветя, зеленина и детски смях! Неслучайно паркът се посещава от над 3,2 млн. души годишно, награждаван е пет пъти за най-добър увесилителен парк в света от IAAPA, както и за най-успешен холандски бранд.

Идете! Няма да съжалявате!

You will need: template scissors colored paper strips colored paper glue paper punch ribbon   Еnjoy your book!...

Понякога една малка илюстрация е достатъчна за мислещите хора, за да разберат цялата лъжливост и фалшивост на една държавна конструкция, каквато е руската шовинистична империя.В този смисъл любимецът на българските носталгици по съветската окупация Йосиф Кобзон направо е постигнал върха на възможното (лицемерие). Остава само онези в подножието му да проявят поне малко здрав разум, ако не са го загубили изцяло от телешкия си възторг пред лъжите на един от най-отблъскващите обекти ( доказан руски мафиот при това, който в зората на демокрацията ни беше пребит на българското Черноморие поради криминалните си връзки) на тяхната несподелена любов.

За онези, които си спомнят как само преди седмици Кобзон публично умоляваше Путин да се намеси с ходатайство да бъде допуснат за лечение в чужбина въпреки европейската забрана за такива поддръжници на агресивния московски режим, Кобзон се е опитал да се измъкне от капана на самосъжалението и опортюнизма с тъпо обяснение на самото летище в Москва, заминавайки да си спасява кожата.

Враг съм на лечението в чужбина – лицемерно изявление на Кобзон преди полета за Италия

Певецът и депутат от Държавната Дума на РФ Йосиф Кобзон, който е пътува за Италия, каза на летището, че е враг на лечението в чужбина, а най-добрите лекари са в Русия.

Коментирайки непоследователността си, поддръжникът на донецките терористи каза, че не е искал да ходи в Европа, но лекарите са настояли.

“Лекарите настояха. Не аз, а лекарите”. Това каза Кобзон за лечението си в ЕС.

Твърди също, че когато преди десет години бе опериран в Германия, също е било по идея на руските лекари.

“Аз по принцип съм враг на лечението в чужбина. Не в името на патриотизма, а просто защото имаме много добри лекари”, – каза Кобзон в очакване на полета до Италия.

По-рано Министерството на външните работи на Италия заяви, че издаването на документи на Кобзон за влизане в страната въпреки санкциите на ЕС е изключение, което няма политическа окраска и е продиктувано от хуманитарни причини.

10.09.2015

nv.ua

Share on Facebook