Нашенци сме бебето на Евросъюза - номерът е ние да се гепим за цицката на фондовете и оттам нататък нищо не ни интересува. Това че имаме важен глас при формирането и взимането на решения изобщо не ни е интерес, все ни е едно.
Централноевропейските държави например излязоха с обща позиция по бежанския проблем, но ние, сучейки си цицката, не обърнахме дори внимание на това. Ние само чакаме какво ще ни кажат от Брюксел да правим. Негово Тиквено Величество ясно го го каза няколко пъти - "каквото там големите началници решат"
И това ми е убийственият аргумент срещу всички конспиролози - какви евреи, жидомасони, илюминати, рептили, извънземни биха могли не само да отгледат, а и да контролират такова банкянско чудо?
Напоследък на фона на европейската криза с бежанците все по-често срещам този израз. Който ми поражда недоумения и въпроси.
Какво е "европейска християнска култура" при тоталната секуларизация (виж 1.), доминиращия атеизъм и упадък на всички християнски конфесии? При доминацията на концепцията за мултикултурализма, който равнопоставя - не, няма да кажа исляма, много елементарно би било, а равнопоставя религията бонго-бонго с християнството? Къде тук е "европейската християнска култура"?
Да не говоря за липсата изобщо на идеята за нещото, наречено от вас "европейско", по-адекватно е да го наричаме "европейскост". Европейскостта е мит- който в десетилетията след Втората световна война бе удивително работещ мит. Но след краха на СССР, респ. края на Студената война митът за общата европейска съдба и идентичност бе обречен - ако не на разпадане, то поне на сериозно трансформиране. Независимо от договора за Маастрихт, Лисабонския договор и каквито и да е договори.
Днешната бежанска криза изкара на бял свят този гноен цирей - има ли европейска идентичност и обща съдба, респективно общи решения? А ако няма, какво сме тогава Евросъюзът?
Аз нямам за себе си отговор. Знам как Евросъюзът и Еврокомисията търсят отговора - както са го правили винаги при тежки кризи - заседания на експерти, които да подготвят максимално добри технически решения. Но ми се струва, че този път механизмът няма да сработи.Защото въпросът вече не е технически.
1. Процес, в резултат на който различни области на социалния живот, (като образование култура, възпитание, икономика, политика) постепенно се освобождават от контрола на християнската религия и стават независими от църковните институции.
Три дни вече избягалата от затвора, т.е. от зоопарка в Благоевград вълчица Лупи обикаля нейде в района заедно с новината за това чутовно събитие из медиите. Някои паметливи българи направиха аналогия с една друга вълчица и с „първия опитомител на вълци” в човешката история Георги Първанов, който би могъл да помогне със своята експертиза за разрешаване на кризата- или както я застреля, както е правил с доста вълци за кефа да ги убива с мощните си скъпарски пушки, подарени от щедри другари, или като я осинови временно за още едно успокоение на гузната му съвест на бракониер.
Припомням малка част от вълчите му подвизи от времето, когато медиите си подвиваха опашката пред него, но някои все пак съобщаваха за тях- кой ( по изключение) с насмешка, кой с най-откровено подмазвачество ( по правило). Първанов се саморекламира като опитомител на вълк09:00 | 04 април 2011
Президентът Георги Първанов, известен със страстта си по лова и бракониерския скандал във връзка с отстрела на защитен от Червената книга див козел в резерват в Узбекистан през 2008 г., има надежда да остане в историята с уникалния си опит на човек, събрал вълк и каракачанска овчарка на едно място. Това стана ясно от обясненията му в сутрешния блок на бТВ в понеделник, където преди това изказа мнение по текущата политическа ситуация и предстоящите избори.
Първанов наскоро публикува в профила си във Фесбук снимка на вълчицата Зорница, която живее в резиденция “Бояна”. По този повод природозащитници заявиха, че законът изисква дивото животно да бъде регистрирано в екоинспекцията.
В понеделник Първанов обясни, че няма нарушение на закона и отправи покана към компетентните служби да видят животното.
“Аз отглеждам това животно много по-добре, отколкото идеята, която някой предлагат, да го дадем в зоопарка. Ако законът го налага, аз ще го направя, но със съжаление“, каза Първанов.
Единствената публична реакция на президентската телевизионна изява от страна на правителството беше на външния министър Николай Младенов.”Добре че има #гоце на тоя свят, че бръкна в устата на лъва да извади слънцето, което свети за нас, за Европа, за Америка, за целия свят”, коментира Младенов във Фейсбук. |
“В своята хилядолетна история човечеството не е успяло да опитоми вълк. Аз съм събрал вълк и каракачанска овчарка на едно място. Това е уникалното в случая“, заяви президентът, след което се обърна към водещите: “Не е това новината. Позволете ми тук на вас да кажа, вие сте журналистите”“В своята хилядолетна история човечеството не е успяло да опитоми вълк. Аз съм събрал вълк и каракачанска овчарка на едно място. Това е новината. Това е уникалното в случая”, похвали се президентът. (Медиапул)
Без да иска БТВ опроверга Първанов като претендент за уникален вълчи опитомител
Иво Инджев 20 август 2013 г.
Забележително е ( за всички, които са в състояние да забележат), че именно Би Ти Ви опроверга тази вечер със задна дата Георги Първанов за едно от най-глупавите му президентски самохвалства.
Точно Би Ти Ви се подмаза на 11 септември 2011 г. на Първанов със съзливо репортажче от обиталището му във вила „Калина” в Бояна, в което се опита да изпере имиджа му на убиец на вълци ( забавляващ се с пушките си на стойност някоя и друга годишна президентска заплата и извън разрешения за лов сезон), задържал незаконно оцеляло вълче като домашен любимец.
Приласканата вълчица Зорница най-вероятно е била прибрана след като майка й е била гръмната- „подробност”, за която никой не попита недосегаемия за неудобни въпроси президент. Зорница беше показана умилително да маха покорно опашка пред Зорка Първанова в репортажа досущ като дресирана медия пред президент.
Днес в новините на Би Ти Ви показаха друг репортаж- от зоологическата градина в София, където един младеж дотолкова е опитомил отраснали вълчета, че дори и репортерката на телевизията нямаше проблем да се разхожда край тях. С което беше опровергана хвалбата на Първанов какво невиждано постижение било неговото опитомяване на вълк.
Опитомителят на вълчетата от зоопарка обясни в новинарската емисия, че опитомяването им е стандартна процедура, необходима за тяхното отглеждане в плен.
Българските медии, които се мазнеха на Първанов, не посмяха да опонират на претенцията на тогавашния властелин на медиите за смехотворното му самоназначаване за единствен опитомител на вълци в човешката история.
Трудно ми е да избера цитат по заслуги към обслужването на президента Първанов, но все пак да припомня за самохвалството му чрез архива на в. „24 часа”, който беше упълномощен да лъска имиджа на др. президент повече от всяка друга медия.
„За странния домашен любимец на Първанов се разбра преди месец, когато той пусна снимки на личната си страница във фейсбук. Тогава се оказа, че животното не е регистрирано, както изисква законът, и екоинспекторите поискаха достъп до него. Първанов пък се похвали в телевизионно интервю, че е първият в историята на човечеството, който е успял да опитоми вълк. ( в. 24 часа 7 април 2011 г.)
В серия от интервюта Първанов настояваше най-сериозно за себе си, като за първия опитомител на вълк в човешката история. Сама по себе си тази самомнителна лъжа е достатъчно безумна- но е особено нелепа като се знае, че най-добрият приятел на човека е всъщност древен роднина на вълка.
Фактът, че добрите приятели на Първанов от Би Ти Ви днес го опровергаха по случайност с кадри от софийския зоопарк, прави смешката тъжна. Защото илюстрира успешното манипулиране на късата памет, на която разчитат, за да държат на къса верижка опитомената аудитория, приучена да гълта безкритично каквото й поднесат в телевизионната паничка.
Вярвате ли, че никой „фактор” в Би Ти Ви не си е спомнил за историята със Зорница покрай днешния репортаж от зоопарка?
Ваша работа. Аз не вярвам. Но вярвам, че и днес в тази телевизия не е позволено да се отправят неудобни реплики към приятеля на началника на телевизията, рекламния бос Гергов.
Лъгали, мазали- карай да върви…вълче влачи, диря няма.”
По странна ирония на съдбата най-сълзливото интервю за изчистване на образа на сем. Първанови, в което на вълчицата Зорница беше отредено важно място, беше излъчено по БТВ на 20 септември 2011 г., т.е. точно преди 4 години спрямо избухналата днешна трагедия с вълчицата Лупи. Лупингите в резиденцията в Бояна пред Първанов(и) осъществи тогава интервюиращата Лора Крумова, която задаваше отговори на Зорка Първанова с настояване да потвърди колко верен съпруг е президентът.
Сред вестниците вече многократно се бяха отчели флагманът на преклонението пред непогрешимостта на Първанов „24 часа” и догонващия го в това отношение „Стандарт”: два вестника, оглавявани от две лелки със завиден растеж в кариерата на медийното подмазвачество и в днешно време ( то да се подмажеш на Първанов си е двойна заслуга, автоматично се отчита като плюс и пред приятеля му Борисов, направо две в едно).
Линията продължи и „Труд” и след края на мандата на Първанов като президент с въпрос за вълчицата Зорница в едно интервю, чиито финал си заслужава дописването в днешното време.
В. Труд, 25 февруари 2012 г.:
- Да ви питам накрая, какво все пак стана с вълчицата Зорница, която отглеждахте в “Бояна”?
Зорка Първанова: – Живее в държавно стопанство, така както изисква законът. Създадохме й условия, близки до тези в Бояна. Тя никога не е живяла в клетка, но не би оцеляла и в природата. Сега за нея се грижат, както го правехме и ние.
Георги Първанов: – Шефът на стопанството, закоравял мъж на около 60 години, почти се просълзи, като ми разказваше как 20 минути стояла като вкаменена, гледайки пътя, по който си тръгнах. Мисля си, че един ден, когато имам повече време, ще напиша “Книга за вълците”. И като метафора.”
Толкова за вълчицата- самият той, Опитомителят на медиите, я споменава като метафора. Тя му приляга като овча кожа на вълк.
Share on Facebook
Към разкриването на тази криминална пикантерия ме провокира един въпрос от Фейсбук, който ми беше предоставен във връзка със скорошната ми публикация "Комбината Борисов-Кадиев срещу матряла". Поводът за въпроса е била ключовата...
Превод на оригиналната статия, публикувана в Al Arabiya на 21 септември 2015 година. Авторът Халаф Ахмад ал Хабтур е публична фигура и известен бизнесмен от Обединените арабски емирства, публикуващ редовно статии и коментари за местна и международна политика. Всеки говори за бежанската криза, натоварваща Европа - всеки, с изключение на Арабската лига. Към днешна дата малко се каза по темата и доколкото може да се види, няма план за облекчаване Повече [...]
На 20 септември 2015, от пускова установка на 16та площадка на космодрума Тайюан бе реализиран успешен старт на РН 'Чанчжен-6' , ракета от лек клас с двигатели на кислородно керосиново гориво.
Европейската сонда Rosetta ще се завърне на старата си орбита през октомври и ще се опита да възстанови връзката с модулът Philae, с който за последен път имаше връзка в началото на юли тази година. Това е написал в своя блог представител на екипа Коен Гойртс (Koen Geurts).
Последният руски спътник 'Кобалт-М' - за фоторазузнаване с апаратура използваща фотоленти се е завърнал от космоса, по информация от 21 септеммври от източник от ракетно космическият отрасъл.
Жените обичат лидери, казват някой, за да обясняват защо млади мацки се омъжват за богати старчета. Така ще да е и с Ден...
Posted by Delian Delchev on Monday, September 21, 2015
След фиаското с некадърно преправеното ДП на 10 от тефтерчетата на Златанов, прокуратурата си е взела поука и вчера е обявила обществена поръчка за класифициран (таен) изпълнител, който да поправи валат на капо
Posted by Delian Delchev on Tuesday, September 22, 2015
В къснолятнотно-есенното време, когато няма парламент и журналята няма какви политически глупости да пишат, два дена се занимавахе с малкото вълче Лупи, избягало от благоевградската зоологическа градина. Но приятно ме изненадаха, че не се впуснаха в свободни съчинения колко опасно би било вълчето, как би могло да яде хора и животни и прочие, и прочие.
Направо не повярвах, че има такава етика у нашенските журналисти. Че те осъзнават, че вълчето бяга, не за да яде хора, а защото за вълците е вродено да живеят на свобода. Нещо, което ние, хората отпреди хилядолетия сме се отучили.
И като се заговорих за вълците и хората, се сетих първо за Маугли и за вълците с водача им Акела, които го осиновиха (от "Книга за джунглата" на Киплинг), защото за мен вълците винаги са били достойни и горди животни, ценящи преди всичко свободата и семейството си (за разлика от лъвовете и маймуните вълците са моногамни)- за разлика от деградиралия животински вид "човек". Като бях в ранния пубертет, често ходех в зоологическата градина- тя тогава бе срещу Спортната палата, и висях да гледам клетките на лъвовете,тигрите, белите мечки и маймуните. Но най-дълго висях пред клетката на вълците. Тя бе много малка и горките вълци изобщо не спираха на едно място (за разлика от лъвовете, тигрите и белите мечки, които се излежаваха), а непрекъснато я кръстосваха от стена до стена. Защото вълкът не може без движение, той не може да мързелува. Изобщо вълчата клетка бе живо мъчение,но висях пред нея, защото ужасно ги харесвах.
Та да се върна на идеята за сравнението между вълците и хората, което е безспорно в полза на вълка. Темата е прекрасно развита от френския романтик Алфред дьо Вини в поемата му
Смъртта на вълкаПламтящата луна бе скрита в сива пара,тъй както чезне в дим зарята на пожара,и черен бе лесът до хоризонта чак.Вървяхме ний без шум през нисък храсталак,по целия ни път преплетен със тревите,и ето — изведнъж видяхме под елхитеоставена следа от вълчи крак голям.Разбрахме, че вълкът е минал скоро там,и затаили дъх, слухтяхме в тишината,пристъпвайки едва. Лесът и равнинатане трепваха дори; дочувах само азпонякога едва един проплакващ глас,издаван във нощта от ветропоказател —далечен вятър бе стрелката му разклатил;край мене всеки дъб, във сянка занемял,изглеждаше опрян на лакът и заспал.Цареше тишина. Отново се наведенай-старият ловец и мястото огледа,приведен над пръстта; след малко, дъх стаил,той, който никой път до днес не бе грешил,със шепот съобщи, че е разбрал следите —че вълците са два, съвсем наблизо скрити,и има при това и две вълчета с тях.У всеки мой другар приготвен нож видях;блестящите дула на пушките прикрили,поехме пак напред със удвоени сили,но първите от нас се спряха в своя пъти две очи видях насреща да блестят:на лунна светлина игриви силуетисе мяркаха пред нас, в боричкане заети.Тъй хрътката дома, пред нашите очи,на своя господар се радва и квичи.Децата на вълка обаче не скимтяхаи в същата игра съвсем безшумни бяха —те знаеха: отвъд, зад градските стени,човекът враг не спи и готви им злини.Бащата бе нащрек; на малката полянавълчицата встрани сред сянка бе простряна,спокойна — сякаш бе изсечена в гранит,напомняйки така със гордия си видкърмачката на Рем и Ромул всеизвестна.Вълкът приклекна в миг и погледът му блесна:той беше заграден отвред със врагове.Разбрал, че от смъртта не ще се отърве,подскочи срещу нас и челюстта си сключи,прегризвайки врата на първото ни куче,и жертвата си все тъй стискаше със бяс,макар че с дружен залп прострелян бе от нас,макар че нож след нож, от всичките посоки,във неговата плът се врязваха дълбоко.И кучето до смърт бе стискано така,догдето се простря в краката на вълка.Тогава той към нас извърна си очите;до дръжка бяха чак ножовете забитии към земята той бе просто прикованпред черните дула, във кърви цял облян.Със поглед помътнял отпусна се в тревата,последна глътка кръв преглъщаше устата —презрителен и горд, с окървавен език,затвори той очи, умря без стон и вик.Стоях облегнат аз на пушката, коятоизпразнил бях пред миг; да гоня из горатавълчицата докрай, не исках аз — разбрах,че в гъсталака чер не бяга тя от страх:не би останал сам вълкът сред враговете,ако със нея там не бяха две вълчета —да ги спаси от смърт, тя беше длъжна днес,та волно да растат във родния си лес,да не търпят с човек приятелство позорно,тъй както правят туй животните покорни,които своя лай продават всеки ден,за да задоволят ловеца настървен.Уви — помислих аз, — „човек“ е гордо име,но слабости у нас за жалост много имаи как да се държа в последния си час,животни, аз сега научих го от вас.Велико е в света мълчанието само,униние и страх у него само няма.Разбрах те аз добре, о, скитнико в нощта,когато твоят взор пред мене запламтя.Той казваше ми тъй: „Духът ти да оставаспокоен, мълчалив и да не се смущава,бъди стоик и горд до крайния предел,до който стигнах аз — вълкът свободен, смел.Молбата и плачът са равно недостойни —преодолявай ти несгоди многобройни,за свойта цел докрай безстрашно се бории мълком, като мен, изстрадай и умри.
Мартин Шулц не разбирал съюза на крайно леви с крайнодесни в Гърция. Ами да пита! Има край себе си специалист, като Сергей Станишев, който първо наричаше Сидеров фашист, а после се прегърна ( временно) с него. При това в българския случай говорим не просто за “крайнодесен”, а за слуга на държава, срещу която ЕС се видя принуден да налага санкции заради агресивната й външна политика.
На неделния извънреден вот партията му СИРИЗА спечели с убедителна преднина от над 7 пункта пред опозиционната “Нова демокрация”, но не ѝ достигат 6 депутати, за да контролира парламента. “Независими гърци” успя да прескочи 3-процентната бариера и да получи 10 депутати. Така двете партии ще имат заедно 155 народни представители в 300-местния парламент.
Но пред френско радио Мартин Шулц каза, че не разбира решението на Ципрас да върне във властта партия, която събра под 4% от вота на избирателите. “Обадих му се втори път, за да го попитам защо продължава коалицията с тази странна крайно дясно партия. Той общо взето не ми отговори. Ципрас е много хитър, особено по телефона. Каза ми неща, които изглеждат убедителни, но в крайна сметка в моите очи са малко странни.”
Лидерът на “Независими гърци” Панос Каменос е обвинявал ЕС, ЕЦБ и МВФ, че са превърнали Гърция в “дългова колония” и се различава от СИРИЗА по редица важни въпроси като отношението към нелегалната имиграция и мястото на православната църква в държавата.
Каменос е пълен с изненади и трябва да бъде плътно контролиран, добави Шулц.
Допреди 30-тина години спецслужбите харчеха милиони за специални операции, целящи да формират обществено мнение в определени страни или в целия противников лагер по дадена конкретна тема. Примерно ние изхарчихме огромни пари за контракампания да опровергаваме участието си в покушението на папата. А СССР какви милиони изхарчи, за да формира западноевропейското движение срещу разполагането на американските ракети СС-20... Не че и САЩ не харчеха, но харчеха много по-малко, защото бяха контролирани от Конгреса, зер у тях имаше пустата демокрация :-)
А сега всичко е толкова просто и евтино - има фейсбук и още няколко популярни извън Европа социални мрежи; има световно известни блогове и новинарски сайтове, както ифоруми на отлайн версиина вестници където всеки коментар привлича вниманието на хиляди читатели; има туитър - абе, ако има Господ, той щеше накара спецслужбите да плащат на създателите на Интернет съдържание :-) Че им дават съвършено безплатно канал да си вършат недотам чистата работа..
2004 - 2018 Gramophon.com