Българинът гледа само да цица от ЕС

http://semkiibonbonki.blogspot.com/2015/09/blog-post_81.html

Нашенци сме бебето на Евросъюза - номерът е ние да се гепим за цицката на фондовете и оттам нататък нищо не ни интересува. Това че имаме важен глас при формирането и взимането на решения изобщо не ни е интерес, все ни е едно.

Централноевропейските държави например излязоха с обща позиция по бежанския проблем, но ние, сучейки си цицката, не обърнахме дори внимание на това. Ние само чакаме какво ще ни кажат от Брюксел да правим. Негово Тиквено Величество ясно го го каза няколко пъти - "каквото там големите началници решат"

И това ми е убийственият аргумент срещу всички конспиролози - какви евреи, жидомасони, илюминати, рептили, извънземни биха могли не само да отгледат, а и да контролират такова банкянско чудо?

Какво е "европейска християнска култура"? Ако я има изобщо.

http://semkiibonbonki.blogspot.com/2015/09/blog-post_23.html

Напоследък на фона на европейската криза с бежанците все по-често срещам този израз. Който ми поражда недоумения и въпроси.

Какво е "европейска християнска култура" при тоталната секуларизация (виж 1.), доминиращия атеизъм и упадък на всички християнски конфесии? При доминацията на концепцията за мултикултурализма, който равнопоставя - не, няма да кажа исляма, много елементарно би било, а равнопоставя религията бонго-бонго с християнството? Къде тук е "европейската християнска култура"?

Да не говоря за липсата изобщо на идеята за нещото, наречено от вас "европейско", по-адекватно е да го наричаме "европейскост". Европейскостта е мит- който в десетилетията след Втората световна война бе удивително работещ мит. Но след краха на СССР, респ. края на Студената война митът за общата европейска съдба и идентичност бе обречен - ако не на разпадане, то поне на сериозно трансформиране. Независимо от договора за Маастрихт, Лисабонския договор и каквито и да е договори. 

Днешната бежанска криза изкара на бял свят този гноен цирей - има ли европейска идентичност и обща съдба, респективно общи решения? А ако няма, какво сме тогава Евросъюзът? 

Аз нямам за себе си отговор. Знам как Евросъюзът и Еврокомисията  търсят отговора - както са го правили винаги при тежки кризи - заседания на експерти, които да подготвят максимално добри технически решения. Но ми се струва, че този път механизмът няма да сработи.Защото въпросът вече не е технически.

1. Процес, в резултат на който различни области на социалния живот, (като образование култура, възпитание, икономика, политика) постепенно се освобождават от контрола на християнската религия и стават независими от църковните институции.

Вълчицата като метафора на избягалия ( от възмездие) Първанов

http://ivo.bg/2015/09/22/%d0%b2%d1%8a%d0%bb%d1%87%d0%b8%d1%86%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%be-%d0%bc%d0%b5%d1%82%d0%b0%d1%84%d0%be%d1%80%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d1%8f%d0%b3%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%8f/

Три дни вече избягалата от затвора, т.е. от зоопарка в Благоевград вълчица Лупи обикаля нейде в района заедно с новината за това чутовно събитие из медиите. Някои паметливи българи направиха аналогия с една друга вълчица и с „първия опитомител на вълци” в човешката история Георги Първанов, който би могъл да помогне със своята експертиза за разрешаване на кризата- или както я застреля, както е правил с доста вълци за кефа да ги убива с мощните си скъпарски пушки, подарени от щедри другари, или като я осинови временно за още едно успокоение на гузната му съвест на бракониер.

 
          Припомням малка част от вълчите му подвизи от времето, когато медиите си подвиваха опашката пред него, но някои все пак съобщаваха за тях- кой ( по изключение) с насмешка, кой с най-откровено подмазвачество ( по правило).
 

Първанов се саморекламира като опитомител на вълк

09:00 | 04 април 2011

Президентът Георги Първанов, известен със страстта си по лова и бракониерския скандал във връзка с отстрела на защитен от Червената книга див козел в резерват в Узбекистан през 2008 г., има надежда да остане в историята с уникалния си опит на човек, събрал вълк и каракачанска овчарка на едно място. Това стана ясно от обясненията му в сутрешния блок на бТВ в понеделник, където преди това изказа мнение по текущата политическа ситуация и предстоящите избори.

Първанов наскоро публикува в профила си във Фесбук снимка на вълчицата Зорница, която живее в резиденция “Бояна”. По този повод природозащитници заявиха, че законът изисква дивото животно да бъде регистрирано в екоинспекцията.

В понеделник Първанов обясни, че няма нарушение на закона и отправи покана към компетентните служби да видят животното.

“Аз отглеждам това животно много по-добре, отколкото идеята, която някой предлагат, да го дадем в зоопарка. Ако законът го налага, аз ще го направя, но със съжаление“, каза Първанов.

Единствената публична реакция на президентската телевизионна изява от страна на правителството беше на външния министър Николай Младенов.”Добре че има #гоце на тоя свят, че бръкна в устата на лъва да извади слънцето, което свети за нас, за Европа, за Америка, за целия свят”, коментира Младенов във Фейсбук.

“В своята хилядолетна история човечеството не е успяло да опитоми вълк. Аз съм събрал вълк и каракачанска овчарка на едно място. Това е уникалното в случая“, заяви президентът, след което се обърна към водещите: “Не е това новината. Позволете ми тук на вас да кажа, вие сте журналистите”“В своята хилядолетна история човечеството не е успяло да опитоми вълк. Аз съм събрал вълк и каракачанска овчарка на едно място. Това е новината. Това е уникалното в случая”, похвали се президентът. (Медиапул)

 

Без да иска БТВ опроверга Първанов като претендент за уникален вълчи опитомител

Иво Инджев 20 август 2013 г.

Забележително е ( за всички, които са в състояние да забележат), че именно Би Ти Ви опроверга тази вечер със задна дата Георги Първанов за едно от най-глупавите му президентски самохвалства.

Точно Би Ти Ви се подмаза на 11 септември 2011 г. на Първанов със съзливо репортажче от обиталището му във вила „Калина” в Бояна, в което се опита да изпере имиджа му на убиец на вълци ( забавляващ се с пушките си на стойност някоя и друга годишна президентска заплата и извън разрешения за лов сезон), задържал незаконно оцеляло вълче като домашен любимец.

Приласканата вълчица Зорница най-вероятно е била прибрана след като майка й е била гръмната- „подробност”, за която никой не попита недосегаемия за неудобни въпроси президент. Зорница беше показана умилително да маха покорно опашка пред Зорка Първанова в репортажа досущ като дресирана медия пред президент.

Днес в новините на Би Ти Ви показаха друг репортаж- от зоологическата градина в София, където един младеж дотолкова е опитомил отраснали вълчета, че дори и репортерката на телевизията нямаше проблем да се разхожда край тях. С което беше опровергана хвалбата на Първанов какво невиждано постижение било неговото опитомяване на вълк.

Опитомителят на вълчетата от зоопарка обясни в новинарската емисия, че опитомяването им е стандартна процедура, необходима за тяхното отглеждане в плен.

Българските медии, които се мазнеха на Първанов, не посмяха да опонират на претенцията на тогавашния властелин на медиите за смехотворното му самоназначаване за единствен опитомител на вълци в човешката история.

Трудно ми е да избера цитат по заслуги към обслужването на президента Първанов, но все пак да припомня за самохвалството му чрез архива на в. „24 часа”, който беше упълномощен да лъска имиджа на др. президент повече от всяка друга медия.

За странния домашен любимец на Първанов се разбра преди месец, когато той пусна снимки на личната си страница във фейсбук. Тогава се оказа, че животното не е регистрирано, както изисква законът, и екоинспекторите поискаха достъп до него. Първанов пък се похвали в телевизионно интервю, че е първият в историята на човечеството, който е успял да опитоми вълк. ( в. 24 часа 7 април 2011 г.)

В серия от интервюта Първанов настояваше най-сериозно за себе си, като за първия опитомител на вълк в човешката история. Сама по себе си тази самомнителна лъжа е достатъчно безумна- но е особено нелепа като се знае, че най-добрият приятел на човека е всъщност древен роднина на вълка.

Фактът, че добрите приятели на Първанов от Би Ти Ви днес го опровергаха по случайност с кадри от софийския зоопарк, прави смешката тъжна. Защото илюстрира успешното манипулиране на късата памет, на която разчитат, за да държат на къса верижка опитомената аудитория, приучена да гълта безкритично каквото й поднесат в телевизионната паничка.

Вярвате ли, че никой „фактор” в Би Ти Ви не си е спомнил за историята със Зорница покрай днешния репортаж от зоопарка?

Ваша работа. Аз не вярвам. Но вярвам, че и днес в тази телевизия не е позволено да се отправят неудобни реплики към приятеля на началника на телевизията, рекламния бос Гергов.

Лъгали, мазали- карай да върви…вълче влачи, диря няма.”

 

По странна ирония на съдбата най-сълзливото интервю за изчистване на образа на сем. Първанови, в което на вълчицата Зорница беше отредено важно място, беше излъчено по БТВ на 20 септември 2011 г., т.е. точно преди 4 години спрямо избухналата днешна трагедия с вълчицата Лупи. Лупингите в резиденцията в Бояна пред Първанов(и) осъществи тогава интервюиращата Лора Крумова, която задаваше отговори на Зорка Първанова с настояване да потвърди колко верен съпруг е президентът.

Сред вестниците вече многократно се бяха отчели флагманът на преклонението пред непогрешимостта на Първанов „24 часа” и догонващия го в това отношение „Стандарт”: два вестника, оглавявани от две лелки със завиден растеж в кариерата на медийното подмазвачество и в днешно време ( то да се подмажеш на Първанов си е двойна заслуга, автоматично се отчита като плюс и пред приятеля му Борисов, направо две в едно).

 

Линията продължи и „Труд” и след края на мандата на Първанов като президент с въпрос за вълчицата Зорница в едно интервю, чиито финал си заслужава дописването в днешното време.

 

В. Труд, 25 февруари 2012 г.:

- Да ви питам накрая, какво все пак стана с вълчицата Зорница, която отглеждахте в “Бояна”?

Зорка Първанова: – Живее в държавно стопанство, така както изисква законът. Създадохме й условия, близки до тези в Бояна. Тя никога не е живяла в клетка, но не би оцеляла и в природата. Сега за нея се грижат, както го правехме и ние.

Георги Първанов: – Шефът на стопанството, закоравял мъж на около 60 години, почти се просълзи, като ми разказваше как 20 минути стояла като вкаменена, гледайки пътя, по който си тръгнах. Мисля си, че един ден, когато имам повече време, ще напиша “Книга за вълците”. И като метафора.”

 

Толкова за вълчицата- самият той, Опитомителят на медиите, я споменава като метафора. Тя му приляга като овча кожа на вълк.

 

 

Share on Facebook

5% от АЕЦ "Козлодуй" работи за кланът Кадиеви

http://gikotev.blog.bg/drugi/2015/09/22/5-ot-aec-quot-kozlodui-quot-raboti-za-klanyt-kadievi.1393510

Към разкриването на тази криминална пикантерия ме провокира един въпрос от Фейсбук, който ми беше предоставен във връзка със скорошната ми публикация "Комбината Борисов-Кадиев срещу матряла". Поводът за въпроса е била ключовата...

Бездействието на Арабската лига е срамно (Халаф Ахмад ал Хабтур)

http://ruslantrad.com/2015/09/22/bezdeystvieto-na-arabskata-liga-e-sramno-halaf-ahmad-al-habtur/

Превод на оригиналната статия, публикувана в Al Arabiya на 21 септември 2015 година. Авторът Халаф Ахмад ал Хабтур е публична фигура и известен бизнесмен от Обединените арабски емирства, публикуващ редовно статии и коментари за местна и международна политика.  Всеки говори за бежанската криза, натоварваща Европа - всеки, с изключение на Арабската лига. Към днешна дата малко се каза по темата и доколкото може да се види, няма план за облекчаване Повече [...]

Китай успешно истреля РН 'Чанчжен-6' с група малки спътници на борда.

http://www.spacenewsbg.com/news/22/September/2015/4289

На 20 септември 2015, от пускова установка на 16та площадка на космодрума Тайюан бе реализиран успешен старт на РН 'Чанчжен-6' , ракета от лек клас с двигатели на кислородно керосиново гориво.

'Розета' ще опита да се свърже с 'Фила' през октомври

http://www.spacenewsbg.com/news/22/September/2015/4288

Европейската сонда Rosetta ще се завърне на старата си орбита през октомври и ще се опита да възстанови връзката с модулът Philae, с който за последен път имаше връзка в началото на юли тази година. Това е написал в своя блог представител на екипа Коен Гойртс (Koen Geurts).

Последният руски военен спътник използващ фотоленти се е завърнал от орбита.

http://www.spacenewsbg.com/news/22/September/2015/4287

Последният руски спътник 'Кобалт-М' - за фоторазузнаване с апаратура използваща фотоленти се е завърнал от космоса, по информация от 21 септеммври от източник от ракетно космическият отрасъл.

Моите опорни точки за електронното гласуване

http://feedproxy.google.com/~r/delian/~3/hEViReBL6Y0/blog-post_73.html

Аз съм почитател на електронното гласуване. Не се смятам за специалист, но когато видя самозвани специалисти да приказват технологични и алогични глупости по отношение на електронното гласуване и не мога да не се присмея, като хърбел на щърбел.

И тъй като откакто си сложих баджа ме нападнаха куп хора с мнения против електронното гласуване, къде от страх, къде от тръшкане (че ще навреди на нашите), реших да обобщя някой и да ги коментирам. Така се получи този кратък и непълен списък с моите опорни точки (да иронизирам малко БСП-то и МВР-то от времето на Орешарски) по отношение на електронният вот:


Защо електронен вот а не машинен вот?
Името "електронен вот" е подбрано некоректно и е ограничаващо. И електронният и машинният вот днес са електронни (след време може да са биологични или други). В действителност става въпрос за дистанционен вот, използвайки възможностите на познанията ни и науката за да си осигурим механизъм за сигурно дистанционно гласуване. Това е основната и разлика с машинният вот, който е също некоректно наименование на присъствен вот подпомогнат от машини. В частният случай говорим за референдум, който да позволи започването на дискусия по отношение на това да се намери механизъм за предоставяне на възможност за сигурно и дистанционно гласуване от страна на гласоподавателите. Дали ще го има, и как ще бъде реализиран не е въпрос на референдума, а е въпрос на дискусията, която евентуално би ги последвала след референдума. Без положителен вот от референдума обаче политическата ни история показва, че такава дискусия въобще не влиза в дневен ред.
Няма нужда от конституционна промяна, за да се допусне дистанционен вот. Това е оправдание. Форми на дистанционен вот имаме дори и днес. Ако политическата клика желаеше да дискутира технологии и проблеми по същество, нямаше да има нужда и от референдум. И обратно, решенията от референдума не са обвързващи и задължителни (виж референдума за АЕЦ Белене). Но биха задължили парламента да ги обсъди и да се види публично, кой кой е.


Защо дистанционен вот?
Дистанционният вот улеснява гласуването. За разлика от типичните ограничителни мерки, като например въвеждане на възрастов, расов или образователен ценз, и дори задължителен вот, дистанционният вот увеличава достъпа и възможностите на гражданите да изразяват вот и мнение. Той е разширение, а не ограничаване на демократичната база.


Дистанционният вот би разширил значително възможноста на хора работещи и/ли живеещи в чужбина да гласуват, както и сериозно би намалил разходите по отношение на вота и в България и в чужбина.


Дистанционното гласуване позволява на хора в затруднения (възрастни, болни и други) да гласуват по-свободно и по-достъпно.

Дистанционният вот би намалил значително държавните разходи (пример - електронното преброяване съкрати значително разходите за извършването на преброяването у нас), включително и ако стане масов, ще позволи намаляването на хората работещи в изборните секции и като ефект значително съкращаване на държавните разходи.


Защо да позволяваме да гласуват хората, които вече са избрали да живеят в чужбина?
Грешно е да се фокусираме само върху хората, живеещи в чужбина, по отношение на тяхното право на глас. Електронното и дистанционно гласуване носи ползи за абсолютно всички грамотни граждани в страната. То би повишило значително изборната активност особено сред по-образованото население в страната, и като цяло.

Но дори и да разгледаме в частност само хората, които живеят в чужбина, е безспорно видно, че те са затруднени във възможностите си да упражняват правото си на глас. МВнР от години се справя добре да организира гласуването само в Турция, където са повече от половината отворени секции, и те се запазват поради добра организираност на българската диаспора в Турция, инерция от миналото, предизборен фокус или законодателство определящо къде да се отварят автоматично секции.

Дистанционното/електронното гласуване би улеснило и останалите българи, които нямат достъп до секции за гласуване на под 100 (дори 50)км разстояние или в държави, в които поради локално законодателство такива могат да се отварят само в ограничените ни на брой консулства, значително ограничаващи гражданите ни в други държави да упражняват правото си на глас. Вероятно между 10 и 30% от гласоподавателите се намират в чужбина или не близо до изборните си секции по времето когато се провеждат избори. Въвеждането на дистанционен вот допуска възстановявне поне на половината от тези загубени в момента гласове и значително повишаване на изборната активност. Лесно можете да калкулирате, че всъщност поради невъзможност да присъстват лично, не гласуват повече хора, отколкото сборно гласове получава дори най-голямата партия у нас по време на избори.

Но отново, дистанционното гласуване не е фокусирано и няма отношение само към българите в чужбина, то би значително повишило изборната активност, особено сред по-образованото население, младите и средната класа - точно тази част от гласоподавателите, която се е отдръпнала от урните от години.


Хора, които са избрали да живеят в чужбина не би трябвало да имат право на глас!
Правото на гласуване на един гражданин е определено от неговият паспорт. Той трябва да има право да избира тези, които заради назначеният му паспорт определят дали и какви данъци да плаща и дали да ходи на война.
България губи в емиграция над 3 души на 1000, почти изключително млади, в икономически и политически активна и детеродна възраст. Лесно се изчислява, че при запазване на тенденцията, след 20 години над една трета от младите българи ще живеят и ще бъдат родени в чужбина. Над две трети от тях ще имат (само) българско гражданство поради правилата на европейският съюз. България трябва да се стреми да приобщава тези хора да помагат на страната, да са свързани с нея и да участват в политическият и живот. Електронното дистанционно гласуване е един от най важните механизми, с които реално можем да запазим българщината. Той няма алтернатива. Време е тази дискусия да започне и у нас.


Хора с два паспорта не би трябвало да имат право на глас
Тази дискусия няма отношение към електронното или дистанционно гласуване. Дали да имат или нямат право на глас няма отношение към начина, по който се гласува. Но е редно да отбележа, че тези хора имат право да гласуват според конституцията ни и също така имат и права и задължения поради това, че имат български паспорт, която прави правото им да гласуват справедливо.


Електронното гласуване само ще повиши изборната активност в Турция
Този коментар няма отношение към електронното гласуване. Политическата или етническа сегрегация не е въпрос на технологията на гласуване, дали ще бъде електронна, дистанционна или присъствена. 
Отделно не би трябвало сегрегацията да бъде и въобще въпрос обсъждан в една съвременна демокрация.
В частност обаче, гласуващите ни сънародници в Турция през годините остават константно число и дори намаляват като абсолютна бройка. Причините са логични: демографски и социални. Пика на гласуващите в Турция е отдавна достигнат, и числото не може да нарастне - просто няма от къде. Неговият дял има значение, защото негласуващите в страната се увеличават или защото много българи в други държави не гласуват, и заради недомислената система за разпределение на не целите мандати и липсата на мандатните райони за чужбина.

Електронното/дистанционно гласуване цели да се започне дискусия, с която да се създаде механизъм за по лесен, по масов, дистанционен вот, с което да се позволи и на другите българи - в българия и чужбина да гласуват по лесно и да се увеличи избирателната активност. Това е мярка за увеличаване на избирателната активност. Точно електронното гласуване може да бъде един от механизмите, с които да се включат по активно гражданите от чужбина и българия и да се намали значението на капсулираните вотове.

Не е проблем това, че над 80% от "етническите турци гласуват". Те имат това си право. И не, електронното гласуване няма как да направи тези 80% на 120%. Но електронното гласуване може да улесни и върне онези 45% от населението, които редовно не гласуват, и да вдигне избирателната активност. А точно, чрез вдигането на избирателната активност биха били решени проблемите на  изкривяването на гласовете от ниската избирателна активност.

Електронното / дистанционно гласуване е отхвърлено с решение от конституционният съд
Това твърдение е невярно. Има решение на конституционният съд, което определя конституционните ограничения по отношение на реализирането на електронен (и дистанционен) вот (ако не се направят конституционни промени).
Доколкото се създаде механизъм, който да гарантира, че вота е таен и личен, той е напълно допустим. За това и машинният вот (частна форма на електронно гласуване) е допустим. Отделно, конституцията може да подлежи на промяна, ако обществото или обществената дискусия доведе до консенсус, че има нужда от такава.


Електронното гласуване ще създаде възможност за злоупотреби и фалшив вот
Злоупотреби и фалшив вот има и сега. Това е проблем на реализацията и процедурите и не трябва да е фокус на дискусията по същество. Има достатъчно сигурни механизми, с които да се реализира електронно и дистанционно гласуване, с които да се гарантира, че то е лично и тайно (по конституционните изисквания). Ако бъде реализирано лошо, може и да не е лично и тайно, точно така и както е сега с физическото присъствено гласуване. Но да се отказваме от него, защото има риск да бъде направено лошо (справедливо отнесен и към сегашното присъствено гласуване) би означавало да се откажем от гласуването въобще защото има риск от проблеми. Или да не излизаме навън защото има риск от проблеми. Да не се качваме в колата си, защото има риск да се повреди.
Въпрос на техническата дискусия е, как да бъде реализирано сигурно и с необходимите гаранции за конституционните изисквания. Можем свободно да водим техническата дискусия отделно. Но не можем да водим дискусия, да забраним гласуването защото имало риск.


Електронният подпис не гарантира сигурност еквивалентна на паспорт
Дали да има или няма дистанционно-електронно гласуване няма отношение към специфична технология на реализацията му. То може да бъде реализирано добре с или без електронен подпис.
В частност обаче, няма никаква техническа разлика между електронен подпис и паспорт. Паспорта съдържа информация, за лицето което го пренася. Самият паспорт е издаден от организация, на която ти вярваш и поради това вярваш на информацията, която можеш да прочетеш в него. Идентификаторите и защитите на паспорта (воден знак, печати и други) показват за теб, че той е издаден от доверената организация. Част от информацията в паспорта идентифицира приносителя (снимката). Комбинацията от информацията за преносителя, която можеш да прочетеш и да сравниш с него (снимката) и доверието (чрез защитите срещу фалшификация) към организацията издател, определят доверието ти към (само)идентификацията на приносителя. Същото се отнася и с електронният подпис, той съдържа публична информация, която можеш да провериш (идентифицираш приносителя), подписана от организация, на която имаш доверие (CA). Защитата е значително по голяма и фалшификацията значително по малка. Всъщност ние не знаем дори за един единствен случай на фалшифициран електронен подпис, докато знаем за не малко случаи (всъщност са доста, над 1 на 10000) за фалшифициран паспорт. Очевидно е, че електронният подпис е много по сигурен от паспорта.
Също като паспорта, електронният подпис подлежи на кражба, но тя не може да е масова, и инвалидацията е мигновенна (за разлика от тази на откраднат паспорт, за която трябват дни и седмици).
Но отново, тук не говорим въобще за дискусия как точно ще се направи електронното и дистанционно гласуване, а да позволим на гражданите да го ползват, ако се намери сигурен технологичен начин.


Електронният вот ще позволи по лесно купуване на гласове
Продажбата на глас е личен акт и въпрос на личен морал. Технологията не може да спре или на обратно да създаде възможност за продажба на гласове. Електронният вот няма отношение към това дали някой ще си продава гласовете или не.
Но електронният вот ще повиши значително избирателната активност, с което ще се намали значително дялът на купеният вот.
Електронният вот при добра техническа реализация обаче би допуснал механизъм, с който самият избирател да може да отменя или променя вота си в рамките на избирателният ден и да обезсмисли масовото закупуване или изнудване за гласуване. Локални форми на феодализъм върху гласовете (например случаите с миньорите на Ковачки, или кмета който брои кой и за кого гласува в неговото село) не са въпрос който ще бъде решен или пък направен по лош от електронният вот. Те са въпрос на независимост, свобода и алтернатива за тези хора. Електронният вот увеличава техните шансове, поради значително затрудняване на местните феодали да проследяват кой за кого е гласувал.


Феодалите ще купуват електронни подписи или ще ги събират и гласуват от името на хората
Отново тук не става въпрос за технологията за гласуване. Не е задължително да се ползва електронен подпис. Но в частност, всеки който знае как се издава и как работи електронен подпис знае, че той не може "да се купи" от чуждо име, и също така е много по лесно да се "изловят" феодали, гласували електронно, отколкото когато хората заплашени са отишли и сами са си гласували. Отново обаче, електронният подпис няма да реши (нито да усложни) проблема с продажбата или заробване-феодализиране на гласове. Това е различен проблем. Той се решава по различен начин. Но дистанционният вот със създаването на повече опции и възможности допуска да създаде на образованите хора повече независимост и алтернатива. Необразованите, хората в затруднения и феодализираните ще намалеят, но няма да изчезнат. Техните проблеми трябва да се решават по друг начин, макар че електронният вот да им създава повече възможности за свобода.


Електронният вот ще позволи на много хора да гласуват по два пъти
Точно обратно, електронният вот ще премахне напълно тази възможност за хората, които са гласували електронно - някой да гласува от тяхно име, или на няколко места. Това е един от най-лесно решимите технологично проблеми, който не се решава (поради човешката обработка на списъците) в традиционното безмашинно присъствено гласуване и е един от най големите проблеми на сегашният ни модел.


Електронният вот е безсмислен защото е много скъп
Това не е вярно, и отделно няма отношение към това дали да има електронно гласуване или не. Електронното гласуване няма да замени нормалното, и на който му е скъпо дистанционното гласуване, ще гласува присъствено. Въпреки това, е редно да отбележим, че електронното гласуване може да бъде реализирано много евтино както за гласоподавателя (безплатно) така и за държавата. Тук и в момента не става въпрос "да похарчим едни пари". Единсвено става въпрос да позволим на гражданите да имат и тази алтернатива когато гласуват, с което да ги заинтересоваме и повишим политическият им интерес, и избирателната активност. Нека и не забравяме, че от 2017-та година новоиздадените лични карти у нас ще имат чип и ще могат да се използват като електронен подпис.


Електронният вот няма да бъде популярен
За това дори имаме пряк пример, че е невярно твърдение. Така се говореше и очакваше, и по отношение на електронното преброяване на гражданите. Но то бе супер успешно. Над половината граждани доброволно и самоинициативно се преброиха електронно, за много кратко време и това спести много пари на държавата. Недейте да подценявате българите. Ние имаме традиции в телекомуникациите, ИТ и Интернет. Ако процедурите са прости и лесни, можем да очакваме съизмеримо електронно гласуване с електронното преброяване, което би направило вотовете значително по бързи, значително по евтини и със значително по голяма избирателна активност.


Хората нямат какво да ядат а вие искате електронен вот
Това е най безмисленият и най несвързан с темата коментар, който съм чувал

Жените обичат лидери!

http://feedproxy.google.com/~r/delian/~3/4FVhu-X9PZc/blog-post_22.html

Жените обичат лидери, казват някой, за да обясняват защо млади мацки се омъжват за богати старчета. Така ще да е и с Ден...

Posted by Delian Delchev on Monday, September 21, 2015

Валат на Капо

http://feedproxy.google.com/~r/delian/~3/_DAvbJGGMhk/blog-post.html


След фиаското с некадърно преправеното ДП на 10 от тефтерчетата на Златанов, прокуратурата си е взела поука и вчера е обявила обществена поръчка за класифициран (таен) изпълнител, който да поправи валат на капо
Posted by Delian Delchev on Tuesday, September 22, 2015

Вълчето от Благогоевград или за достойнството на вълците.

http://semkiibonbonki.blogspot.com/2015/09/blog-post_22.html

В къснолятнотно-есенното време, когато няма парламент и журналята няма какви политически глупости да пишат, два дена се занимавахе с малкото вълче Лупи, избягало от благоевградската зоологическа градина.  Но приятно ме изненадаха, че не се впуснаха в свободни съчинения колко опасно би било вълчето, как би могло да яде хора и животни и прочие, и прочие.

Направо не повярвах, че има такава етика у нашенските журналисти. Че те осъзнават, че вълчето бяга, не за да яде хора, а защото за вълците е вродено да живеят на свобода. Нещо, което ние, хората отпреди хилядолетия сме се отучили.

И като се заговорих за вълците и хората, се сетих първо за Маугли и за  вълците с водача им Акела, които го осиновиха (от "Книга за джунглата" на Киплинг), защото за мен вълците винаги са били достойни и горди животни, ценящи преди всичко свободата и семейството си (за разлика от лъвовете и маймуните вълците са моногамни)- за разлика от деградиралия животински вид "човек". Като бях в ранния пубертет, често ходех в зоологическата градина- тя тогава бе срещу Спортната палата, и висях да гледам клетките на лъвовете,тигрите, белите мечки и маймуните. Но най-дълго висях пред клетката на вълците. Тя бе много малка и горките вълци изобщо не спираха на едно място (за разлика от лъвовете, тигрите и белите мечки, които се излежаваха), а непрекъснато я кръстосваха от стена до стена. Защото вълкът не може без движение, той не може да мързелува. Изобщо вълчата клетка бе живо мъчение,но висях пред нея, защото ужасно ги харесвах.

Та да се върна на идеята за сравнението между вълците и хората, което е безспорно в полза на вълка. Темата е прекрасно развита от френския романтик Алфред дьо Вини в поемата му

Смъртта на вълка

Пламтящата луна бе скрита в сива пара,
тъй както чезне в дим зарята на пожара,
и черен бе лесът до хоризонта чак.
Вървяхме ний без шум през нисък храсталак,
по целия ни път преплетен със тревите,
и ето — изведнъж видяхме под елхите
оставена следа от вълчи крак голям.
Разбрахме, че вълкът е минал скоро там,
и затаили дъх, слухтяхме в тишината,
пристъпвайки едва. Лесът и равнината
не трепваха дори; дочувах само аз
понякога едва един проплакващ глас,
издаван във нощта от ветропоказател —
далечен вятър бе стрелката му разклатил;
край мене всеки дъб, във сянка занемял,
изглеждаше опрян на лакът и заспал.
Цареше тишина. Отново се наведе
най-старият ловец и мястото огледа,
приведен над пръстта; след малко, дъх стаил,
той, който никой път до днес не бе грешил,
със шепот съобщи, че е разбрал следите —
че вълците са два, съвсем наблизо скрити,
и има при това и две вълчета с тях.
У всеки мой другар приготвен нож видях;
блестящите дула на пушките прикрили,
поехме пак напред със удвоени сили,
но първите от нас се спряха в своя път
и две очи видях насреща да блестят:
на лунна светлина игриви силуети
се мяркаха пред нас, в боричкане заети.
Тъй хрътката дома, пред нашите очи,
на своя господар се радва и квичи.
Децата на вълка обаче не скимтяха
и в същата игра съвсем безшумни бяха —
те знаеха: отвъд, зад градските стени,
човекът враг не спи и готви им злини.
Бащата бе нащрек; на малката поляна
вълчицата встрани сред сянка бе простряна,
спокойна — сякаш бе изсечена в гранит,
напомняйки така със гордия си вид
кърмачката на Рем и Ромул всеизвестна.
Вълкът приклекна в миг и погледът му блесна:
той беше заграден отвред със врагове.
Разбрал, че от смъртта не ще се отърве,
подскочи срещу нас и челюстта си сключи,
прегризвайки врата на първото ни куче,
и жертвата си все тъй стискаше със бяс,
макар че с дружен залп прострелян бе от нас,
макар че нож след нож, от всичките посоки,
във неговата плът се врязваха дълбоко.
И кучето до смърт бе стискано така,
догдето се простря в краката на вълка.
Тогава той към нас извърна си очите;
до дръжка бяха чак ножовете забити
и към земята той бе просто прикован
пред черните дула, във кърви цял облян.
Със поглед помътнял отпусна се в тревата,
последна глътка кръв преглъщаше устата —
презрителен и горд, с окървавен език,
затвори той очи, умря без стон и вик.
Стоях облегнат аз на пушката, която
изпразнил бях пред миг; да гоня из гората
вълчицата докрай, не исках аз — разбрах,
че в гъсталака чер не бяга тя от страх:
не би останал сам вълкът сред враговете,
ако със нея там не бяха две вълчета —
да ги спаси от смърт, тя беше длъжна днес,
та волно да растат във родния си лес,
да не търпят с човек приятелство позорно,
тъй както правят туй животните покорни,
които своя лай продават всеки ден,
за да задоволят ловеца настървен.
Уви — помислих аз, — „човек“ е гордо име,
но слабости у нас за жалост много има
и как да се държа в последния си час,
животни, аз сега научих го от вас.
Велико е в света мълчанието само,
униние и страх у него само няма.
Разбрах те аз добре, о, скитнико в нощта,
когато твоят взор пред мене запламтя.
Той казваше ми тъй: „Духът ти да остава
спокоен, мълчалив и да не се смущава,
бъди стоик и горд до крайния предел,
до който стигнах аз — вълкът свободен, смел.
Молбата и плачът са равно недостойни —
преодолявай ти несгоди многобройни,
за свойта цел докрай безстрашно се бори
и мълком, като мен, изстрадай и умри.

Мисля си, че трябва да постна и едно стихотворение за водача на вълчата глутница от "Книга за джунглата" - Акела. Ще го направя.

Мартин Шулц не разбирал съюза на десни и леви в Гърция- да пита Станишев

http://ivo.bg/2015/09/22/%d0%bc%d0%b0%d1%80%d1%82%d0%b8%d0%bd-%d1%88%d1%83%d0%bb%d1%86-%d0%bd%d0%b5-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b1%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bb-%d1%81%d1%8a%d1%8e%d0%b7%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d0%b5%d1%81%d0%bd%d0%b8/

Мартин Шулц не разбирал съюза на крайно леви с крайнодесни в Гърция. Ами да пита! Има край себе си специалист, като Сергей Станишев, който първо наричаше Сидеров фашист, а после се прегърна ( временно) с него. При това в българския случай говорим не просто за “крайнодесен”, а за слуга на държава, срещу която ЕС се видя принуден да налага санкции заради агресивната й външна политика.

Мартин Шулц: Не разбирам защо Ципрас пак се съюзи с националисти

На неделния извънреден вот партията му СИРИЗА спечели с убедителна преднина от над 7 пункта пред опозиционната “Нова демокрация”, но не ѝ достигат 6 депутати, за да контролира парламента. “Независими гърци” успя да прескочи 3-процентната бариера и да получи 10 депутати. Така двете партии ще имат заедно 155 народни представители в 300-местния парламент.

Но пред френско радио Мартин Шулц каза, че не разбира решението на Ципрас да върне във властта партия, която събра под 4% от вота на избирателите. “Обадих му се втори път, за да го попитам защо продължава коалицията с тази странна крайно дясно партия. Той общо взето не ми отговори. Ципрас е много хитър, особено по телефона. Каза ми неща, които изглеждат убедителни, но в крайна сметка в моите очи са малко странни.”

Лидерът на “Независими гърци” Панос Каменос е обвинявал ЕС, ЕЦБ и МВФ, че са превърнали Гърция в “дългова колония” и се различава от СИРИЗА по редица важни въпроси като отношението към нелегалната имиграция и мястото на православната църква в държавата.

Каменос е пълен с изненади и трябва да бъде плътно контролиран, добави Шулц.

Share on Facebook

Как медиите вършат работа на спецслужбите

http://semkiibonbonki.blogspot.com/2015/09/blog-post.html

Допреди 30-тина години спецслужбите харчеха милиони за специални операции, целящи да формират обществено мнение в определени страни или в целия противников лагер по дадена конкретна тема. Примерно ние изхарчихме огромни пари за контракампания да опровергаваме участието си в покушението на папата. А СССР какви милиони изхарчи, за да формира западноевропейското движение срещу разполагането на американските ракети СС-20... Не че и САЩ не харчеха, но харчеха много по-малко, защото бяха контролирани от Конгреса, зер у тях имаше пустата демокрация :-)
А сега всичко е толкова просто и евтино - има фейсбук и още няколко популярни извън Европа социални мрежи; има световно известни блогове и новинарски сайтове, както ифоруми на отлайн версиина вестници където всеки коментар привлича вниманието на хиляди читатели; има туитър - абе, ако има Господ, той щеше накара спецслужбите да плащат на създателите на Интернет съдържание :-) Че им дават съвършено безплатно канал да си вършат недотам чистата работа..

Страници: 1

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване