От началото на съществуването си Московската държава - тя никога не се е наричала Русия докъм 17 век, е страдала от липсата на международна легитимност. Извор на легитимността по онова време е била само църковната власт. За западните държави това е бил папата, но за православната московска държава е трябвало византийският патриарх да я признае. Което не е желаел да стори докъм края на 14 век по понятни геополитически причини.

Но когато Византия започва да се разпада и да загива пред нашествието на османците, византийската патриаршия предприема хода за признаване - а именно разрешава брака на гръцката принцеса София Палеолог, племенница на последния император на Византия Константин 11-ти (управлявал през 1449-1453 г.) с московския княз Иван III през 1472 г. Понеже принцесата е наследница на гръцкия императорски род на Палеолозите и на самия последен император - оттам тръгва мегаломанската руска митология за Москва като Третия Рим, сиреч Византийската е империя е Вторият Рим, наследил разпадналия се Първи Рим - Римската империя, а пък Русия наследява разпадналата се Византийска иомперия.

Но да се върнем от геополитиката към брачния съюз между московския княз и гръцката принцеса. Князът придобива истинска легитимност по отношение на другите славянски князе - защото зад него е и Светата Цариградска църква. Което има значение и в последвалите вътрешни сблъсъци и войни между руските племена и държави.

За нас кое е интересно в тая руско-византийска каша?  Че поради признаването на руския княз Иван III за пълноправен монарх от православните държави, неговото име - цар Иван, влиза в задължителните думи на хвалебствие, които се произнасят в началото на всяка църковна служба и в които до падането на Византийската империя се упоменавал нейния император . Като империята пада, очевидно последна грижа е било на оцелялото висше духовенство да се занимава с това кой кого упоменава в молитвите си. И задължителното споменаване на "цар Иван" си е останало. Така във  всяко градче или селце влиза оня тайнствен и могъщ мит за дядо Иван, за когото слушат в църквата непрекъснато, и който е истинският им цар и ще ги спаси.

Който иска да чете повече--> ИСТОРИЧЕСКО ОБЯСНЕНИЕ НА ВЯРАТА В "ДЯДА ИВАНА" (РУСИЯ) У БЪЛГАРСКИЯ НАРОД*  от Юрдан Трифонов

Кажете, честно, какво си представяте като чуете „Холандия“? Канали, лалета и вятърни мелници, нали?
Е, ако имате път към Амстердам, едно от най-прекрасните места в света, които можете да посетите, са градините Кьокенхоф (изписвани на български и като Кекенхоф, Кекенхъф, Кьокенхъф, Койкенхоф, а и по други начини)…
Имайте предвид, че градините са отворени само за около 2 месеца през годината – за 2016 г. това са датите от 24 март до 16 май. Само за няколко часа точно веднъж в годината може да се насладите на четиридневен парад на цветята (Bloemencorso Bollenstreek), който минава през въпросните градини Keukenhof. За 2016 г. това е 23 април, а за 2017 г. – 22 април. По една случайност (наистина първо взехме билетите и после разбрахме за парада и градините) се оказа, че можем да посетим градините и парада, та точно така и направихме…
Имаше обаче една малка подробност – парадът беше буквално няколко часа след като кацнахме. От една страна, това не е много приятно, но от друга географското положение на Кьокенхоф е диаметрално спрямо Амстердам по отношение на летището. Практически, дори да идвате от центъра на Амстердам, пак най-добрият маршрут е с прекачване на летището Схипхол.

Скоро се появи и още един проблем – Bulgaria Air ни изгубиха детската количка. След като постояхме два часа с надеждата все пак количката да се появи на лентата, а децата си играеха с полицейското куче и това не впечатляваше никого, най-накрая попълнихме нужната документация и количката наистина ни беше доставена на следващия ден. Помолихме за временна количка човека на Lost&Found и той ни услужи с една. Така се метнахме на автобус 858 и запътувахме през безкрайните нидерландски равнини, като още от автобуса видяхме лехите с лалета…

С наближаването на Keukenhof видяхме хиляди автомобили, паркирани насред полето в стройни редици… Холандците паркираха под конец на този импровизиран паркинг без маркировка, сякаш всичко им беше разчертано. Сетихме се за паркирането в София…

Лудницата в Keukenhof обаче беше невероятна – стотици туристически автобуси от цял свят и народ, народ, народ… Принципно градините предлагат безплатно съхранение на багаж. Къде ти! Хората надвишаваха десетократно капацитетът на градините…

Ето защо след кратка и не особено приятна разходка с 30 метра в час, решихме да се насочим към парада… Така успяхме да пресечем пътя преди да поставят загражденията и се оказахме от по-малко натоварената страна, с много по-хубава гледка. Настанихме децата и заслушахме местния духов бенд, в очакване на парада…

Парадът на цветята е шествие, преминаващо над 40 км през района, известен именно с производство на цветя и луковици… Огромни платформи, украсени с хиляди цветове на лалета, нарциси, зюмбюли и рози, преминават покрай тълпата…

Няма как да се види от снимките, затова показваме видео:

Видеото достигна до вас и благодарение на тези две мили китайки, живеещи в Париж, които забавляваха децата, когато нещата ставаха неудържими…

След парада, който продължи около два часа, групите се разотиваха, а градините се поопразниха и можеше да им обърнем внимание…

Имаше една песен, която звучеше така:

Много родини има в света
има градини с чудни цветя,
ала го няма пълния с блян,
с песен хайдушка роден Балкан…

Явно е писана за Кьокенхоф – тук Балкан няма, равно е докъдето поглед стига, а цветята са от чудни по-чудни…

Да говорим с цифри: „Цветната градина на Европа“, както наричат Кьокенхоф, всъщност съществува още от 1400 г., когато е била ловен парк. Площта ѝ е 32 акра и на нея са засадени над 7 000 000 луковици, предоставени безплатно от над 100 различни производители в региона. Въпреки, че градината е отворена само 8 седмици в годината, над 800 000 туристи я посещават ежегодно, което прави 50 млн. души от цял свят. Growing 4.2 million bulbs a year, the Netherlands is the world’s largest producer of tulip bulbs. Half of which are exported. The main bulb-growing region of Holland stretches from Leiden to Haarlem. The number of hectares for bulb production has increased from 10,000 hectares in 1960 to more than 23,500 hectares in 2007. However, the number of growers is decreasing, from 13,000 in 1960, to only 2000, in 2007.

Няма как да ви покажем всички цветя…

The striped tulips, so popular in the 17th century, got their colouring from a virus, transferred by aphids, only discovered in 1931. These days, multi-coloured tulips are bred to look that way.

Детайли: трева в два цвята

 

Бебета-лалета:

Лебеди:

Зайчета:

Вятърни мелници:

Безкрайните лехи:

Кафенета, павилиони, шоу с водни лилии през последните 10 дни

Детство без решетки – започва кампания за реформа в детското правосъдие

Втората партия, на която намерих програмата и върху която имам „некои наблюдения“ е Реформаторския Блок.

Ето какво мисля:

• Отново в повечето точки липсва КАК ще се реализират всички тези благинки, на някой е написано общото – „фондове, партньорства, държавата“, което за мен е равносилно на нула.

Точка 1: Бла-Бла, ще направим нещо, ако ни изберете и ще сложим една тлъста сума от 3 милиона, за да ни вервате.

Точка 2:

• Визира се проблем, който трябва да се реши – липса на базова инфраструктура, но не става дума, сегашните и миналите представители на тази формация (и производните и), защо не са направили нещо по въпроса. (Нямаме мнозинство, ще кажат те)
• Отново не става ясно, как ще се изгради цялостната инфраструктура в индустриалните зони, от къде пари, къде как и защо ще се строят нови индустриални зони, има ли инвеститори  и т.н
• Разбира се, нова детска градина е включена, само , че средства за нея ще дойдат от къде?
• Говори се за генерален план за организация на движението – пак ще попитам – и преди го имаше, какво стана с него? А и разбира се, тази точка и твърде генерална.
• Говори се за изравняване на качеството на живота в центъра и перифериите – това също е популизъм , първо защото няма ясен план как би станало и второ защото е невъзможно (защото когато качеството в перифериите достигне това в центъра, това в центъра отдавна ще е на друго ниво) (но в перифериите има повече електорат, спор няма)
• Още платени паркинги  – скоро Велико Търново ще е цялото в паркинги – защо например не направят един в периферията и транспорт до центъра и обратно например с нещо бързо + програма как да се стимулира това? Синятя зона, разбира се, ще носи все повече приходи на общината, докато някой ден на някой не му издържат нервите и вземе да направи нещо по въпроса :)
• Построяване на скъп полигон, за да може 10 момчетии да се гонят с коли – Защо, колко ще струва и колко гласа ще ви донесе?? Хей ви полигона в беляковец :)
• Екологични превозни средства – те сега не са ли такива доста от тях? А колко ще струва? А колко ще е билетчето, а кой ще го финансира? А ще го има ли през нощта? А нужно ли е?
• …и любимото ми за втора точка – решаване на проблема с домашните кучета, чрез картотекиране. (Всички кучета моля да се явят в общината)

 

Ох, има и още много, защото програмата обхваща много сектори, но все пак навсякъде липсва, КАК ще бъде постигнато, и освен, че РБ гарантира, че ще направи нещо, това не значи, че може да им се вярва нали, щото напоследък всички обещават.

 

Ако намеря още време, бих си дал мнението и за останалата част пт програмата, но и тя е в горния дух.

 

P.S Забравих и най-опашатото в програмата – ще върнем Етъра в А група. Амин! Аз лично ще следя за това много от близко :)

Още по темата:

1. Въпроси към „Зелените“ във Велико Търново

Продукти за 4 порции:
4 едри камби
½ зелка
2 моркова
½ връзка копър
2 скилидки чесън
½ ч.л. сол
1ч.л. мед
2с.л. зехтин

Приготвяне:
Камбите с плънка са едно изискано предястие. Другото им название е топчести чушки. Обикновено си избирам месести, къдрави, червени камби. За посочения брой порции са ми необходими четири едри камби, половин зелка, два моркова и две скилидки чесън. Скълцвам зелето на ситно. Рендосвам морковите. Събирам продуктите в купа. Чесъна смачквам на крем заедно със сол. Добавям мед, лимонов сок и зехтин. Разбивам маринатата. Към дресинга поръсвам нарязан на ситно копър. Поливам зелето с марината. Обърквам. Почиствам и измивам камбите. Напълвам със зелева плънка. Поднасям в разлати чинии. Предястието е красиво, апетитно и вкусно.

Забравените уроци на българското съпричастие

С пяна на устата срещу бежанците

Look at the ideas of the kids, visiting the kids’ workshop FANTASY. They have used natural materials, tooth...

ЕК започва наказателни процедури срещу България заради мигрантите

Папа Франциск осъди издигането на стени и на бариери пред мигрантите в Европа

Преди два дни Георги Кадиев дава интервю на журналистката Беновска, по Канал 3, в което тя го пита, кой е най-големият клиент, на който съпругата му (търговеца на нашия ток Соня Николова-Кадиева) продава, за което могат да го заподозрат,...

Според класическата насмешка над България, София настива, когато Москва кихне. Не е удобно да констатирам какво се случва със Сидеров преди да дотича до тоалетната, след като Путин изпусне личния си природен газ.

 

Вие какво си помислихте? Не ви е срам- Сидеров прогнозира и то с размах, за какъвто Путин само може да мечтае.

 

На 8 април 2015 г. например той прогноза начало на открити бойни действия в Украйна през втората половина на месец май с участието на части на НАТО и наемници. Заяви го в студиото на БНТ , където ( въпреки провала на прогнозата му) продължават да го канят като легитимен пророк.

 

Припомням, че в Новогодишното си обръщение (!) същият прогнозира Трета световна война през 2015 г. Напълно сериозно.

 

Най-новата му прогноза, чието сбъдване чакам вече пети ден, е че предстои бежанска вълна от българи към Русия заради кризата с бежанците.

 

Най-после може да даде личен пример! Не може да го направи в Украйна с оръжие в ръка, не е такъв „храбрец”, свикнал е да налита на бой в обкръжението на своята тайфа под прикритието на пластмасова маса или на ламинирана депутатска карта. Нито пък лично може да палне фитила на Третата световна, но да избяга в Москва и да повлече крак за своите подобия, това би могъл да направи.

 

Пък и най-голямата джамия в Европа току що беше открита в руската столица преди седмица лично от любимия му Путин, съвместно с още по-любимия му ( за орално нахъсване на електорално настръхналите следовници) Ердоган. Сидеров може да организира хубав бой пред джамията и да опита руската охранителна тояга. Досега хрупа само моркова, с който го охранва Кремъл.

 

Нямаше да е лошо точно тази негова прогноза да се сбъдне, обаче няма шанс. Българите не са по-глупави от сирийците, които при цялата въоръжена любов на Москва към сирийския режим упорито отказват да благодарят с някой бежански лагер на Червения площад. Постъпват точно като Сидеров: Москва ги употребява с цялата си мечешка любов, обаче гледат да си похарчат и последните спестявания в Западна Европа.

 

Вярна се оказа мъдростта, че никой ( лъжлив) пророк не се е пръкнал като такъв в собствената си страна. Самите пророчества на Сидеров , винаги свързани с Русия ( която присъстваше в петте точки на предизборната му програма миналата година), доказват къде е истинската родина на този прокремълски пророк.

 

 

Share on Facebook

Share on Facebook

Днес изчетох програмата на Зелените за Велико Търново и имам няколко въпроса, които искам да задам и дано да получа отговор. Въпросите не са ми от гледната точка на бивш зелен от града, а от такива, които би задал всеки гражданин, който има малко мисли за бъдещето в главата си :)

Първи и основен въпрос: КАК – никъде не пише, как ще се реализират всички „обещания“. Някой от тях е лесно да бъдат направени, но повечето зависят от много фактори , като например силно лобиране в общинския съвет, а някой дори на национално ниво – не виждам точно как ще се случат.

Коментари и въпроси по точка 1

 „Намаляване на автомобилния трафик през централната част на града и неговото пренасочване.“

• Дали Зелените са проверили какво е правено преди по-този въпрос? По спомен знам, че имаще проекти, които не се случиха, поради ред фактори
• Липсва конкретика – какво точно ще се затвори (защото има места, който не могат да бъдат затваряни, поради факта, че нямат друг излаз)
• Виждам  – „Строг контрол“, вместо „Акция за разясняване“ – полицията ли ще упражнява този контрол, който е строг – страх ме е вече.
• Не виждам и какво ще помогне това на града, такива мерки биха били приложими в по-големи градове с по-развита инфраструктура, но не виждам какво биха променили (положително) в град като Велико Търново.

 

Коментари и въпроси по точка 2

„Изграждане на 3 спортни площадки от типа „Street workout“.“

• Как ще се изградят?
• На какъв терен?
• Кой ще плати за тях?
• Защо да се изградят? Има ли проучване, което да докаже, че това ще допринесе за по-голяма „физическа активност“ – тоест, тази площадка би ли накарала, хората, които сега не спортуват да спортуват и то на публично място?

Коментари и въпроси по точка 3

„Активен контрол на eстетиката за града“

• Първото изречение пи звучи, като послание на НПО, а не на политическа партия.
• Втория пасаж е в стил ГЕРБ- популизъм – ще направим това и онова, без точно какво ще се направи и КАК – повечето от споменатите неща, изискват координация с общината и с няколко министерства – как ще бъде постигнато това. А публично-частно партньорство, за по-голямата част от параграфа? А с кого?
• Последния параграф НЯМА да го коментирам, звучи ми (ама наистина съжалявам да го кажа), като много крайно лява пропаганда. Или не е написано добре или е много сбъркано.

Коментари и въпроси по точка 4

„Развиване на „Асенова махала“ за местните хора и туристите“

• Прилича ми на стил съчинение 9 клас в час по литература – разкарайте го за бога
• Също липсва КАК и ЗАЩО – имаме ли нужда от още търистически обекти? А защо? Как би се възвърнала инвестицията? А работните места? (защо няма думичка за зелени работни места)
• Пряка реклама на търговско/и дръжества нямат място в програмата, ей!
• Също виждам и намеци за ограничаване на свободната търговска дейност (пак много крайно ляво)

Коментари и въпроси по точка 5

„Общински Координатор за намаляване на бедността…“

• Отново липсва КАК.
• Прилича отново на НПО програма за кандидатстване за проект, отколкото на политически документ
• Отново крайно, ама крайно леви послания от типа : „В краен случай дълговете, както и доходите ще се пренасочват към агенцията, за да оперира тя с тях, за да води директен диалог с кредиторите.„
• Последният параграф е непълен или излишен или и двете – какво ще прави  този координатор, как ще се назначава, кой ще му плаща заплатата, … и още много въпроси.

Коментари и въпроси по точка 6

„По-строг надзор и глоби за незаконна сеч“

• Проблемът нито е в надзора, нито е във глобите – а сега де, къде е?
• Виждам нещо в бъдеше време – защо не се свързахте сега с тези организации и дали те биха искали да се обвързват (щото знам, че не искат)
• За коя гора става дума и защо се сече – има ли някакви незаконни постройки например и какво се прави по въпроса и пак – проблемът не е нито в надзора, нито в глобите.

Коментари и въпроси по точка 7

„Бъдещо развитие на местността Ксилифор като „Зеленото сърце на Велико Търново““

• Липсва конкретика, ясна цел и КАК ще бъде постигнато. Идеята е добра, разбира се, но няма план КАК ще стане това.

Коментари и въпроси по точка 8

„План за опазване на квартал „Варуша““

• Отново КАК бе хора, КАК? Аз съм жител на квартала и бих искал тези неща да се случат, но КАК ? КАК?
• А дали хората искат някой от тези неща?

Коментари и въпроси по точка 9

„Подкрепяне на гражданска инициатива за възстановяване на неделното хоро“

• Ох! Какво и как?

Коментари и въроси по точка 10

„Присъждане на стипендии за лична заслуга“

• КАК? От къде ще се вземат парите?
• Много, ама много популистко – повече вреди отколкото помага.

Коментари и въроси по точка 11

„Строг контрол за по-честно и ефективно обслужване на гражданите и вътрешните процедури, без корупция в общината.“

• Това заглавие, според мене трябва да е номер едно, но все пак, защо СЕГА не го правите?
• „Разобличителите“ – сериозно ли?

 

Думи за финал

Колкото и да звучи, хейтърско, не е. Надявам се, някой да го погледне и да прецени дали има умни думи и да вземе мерки или просто да каже,  „айде, мани се бе“ и да премине на следващата страница от своя живот.

Осъзнавам  и факта, че не помагам никак идеите да се случват и нямам моралното право да отправям критики, но все пак си мисля, че тези критики, биха могли да бъдат приети и програмата на „Зелените“ във Велико Търново да стане малко по-релана и близо до хората.

 

От друга страна, обаче, едва ли много хора ще я прочетат.

 

No related posts.

От известно време планирам тази неформална рубрика – основно защото от има-няма 5-6 години постоянно съм покрай различни видове нърдове и явно съм прихванала. И тъй като блогът отразява повечето ми интереси, крайно време е да почне да отразява и живота ми като млада нърдеса на средна възраст. Започваме:

Battlestar Galactica

Както издава името, визията, и всичко останало, това е настолна игра по едноимения сериал – а той сам по себе си е доста култов, изключая края (в по-негативните си дни бих казала “изключая всичко след 3-ти сезон”). Затова и играта привлича първо с името си – но позитивите на BSG се простират доста отвъд връзката със сериала. Играта има адски готина фабула и механика, което я прави супер избор за компании. Нещата се случват оптимално, ако все пак не се познавате супер добре, за да се лъжете по-лесно (ще обясня защо).

Няма да се спирам подробно на механиката, затова накратко. Пътувате в кораб през космическото пространство. При всеки ход на играта ви се случва някаква мисия или събитие (a.k.a. драма), с която трябва да се справите – ако ли не, губите ресурси, стрелят по кораба ви или ви нападат лошите. Или и трите едновременно.

Основното в BSG е параноята. В зависимост от това с колко човека играете, сред вас има 1 или 2 силони – кофти роботи, които трябва да направят всичко възможно да прецакат мисиите ви. И тъй като те по нищо не се различават от истинските хора, могат да си седят необезпокоявани и да причиняват стратегически провали, докато човечеството не измре. Още повече че самите силони може да станат такива чак в средата на играта – т.е. до средата не е ясно дали изобщо има някой лош на сцената. Ако не сте гледали сериала, това илюстрира идеята ясно:

Затова трябва да подозирате всички (ВСИЧКИИИИИ!) в играта, докато силоните не се разкрият официално. А това, в интерес на истината, може да е особено забавно. Започва се едно бърчене на чела, вдигане на вежди и размишление на глас “Добре де, ти сега защо го предложи това, като е ясно, че не е добро решение, много съмнителен си ми вече.” И така си откарвате поне 2 часа (да, играта е дълга) в обвинения, подозрения и неистови опити да не умрете при следващото раздаване. Разбира се, начините да умрете са доста повече от начините да спечелите – смислените статистики, които намерих, показват между 60% и 80% загуби за отбора на човеците. От 5 игри до момента при нас, човеците спечелиха само една. Затова обаче и победата е много по-сладка. Особено ако успеете да хванете силона и го вкарате в затвора.

Харесвам игрите с кооперативен елемент, защото са много по-лесни за нови играчи. Достатъчно е един от хората на масата да е играл преди и да може да обяснява правила и ще сте ОК – ако пък процентът нови играчи не надвишава 20%, сте златни. Разбира се, най-интересно е да прескочите началното обяснение и директно да задвижите действието – затова в момента инвестирам в обучения наляво и надясно по приятелските кръгове, така че след време да не се налага.

BSG изглежда като адски сложна игра – наистина, в комплекта има серия карти, фигурки, корабчета, че и многостенен зар. Пълна нърдия! И все пак, в ограничения си опит досега не съм видяла някой, който след първите 4-5 хода да не е загрял какво се случва. Особено много помага фактът, че при всеки ход участват всички играчи – а това също значи, че няма да умреш от скука при игра с 6 човека и средна продължителност на хода 3-4 минути

Като цяло, препоръчвам BSG на хора, които имат вече установен интерес към настолни игри и все пак не са толкова хардкор, че да гледат с нетърпение към следващата 5-часова комплицирана игра на Game of Thrones. Изглежда ми като идеален gateway drug към “сериозните” настолни игри, по същия начин както Dixit е идеална за “настолно кръщене” на хора, които никога не са играли настолности преди. Основният плюс за мен е, че BSG разчита повече на човешки взаимоотношения, отколкото на внимание върху механиката на играта – затова и е идеална за компании.

Конкретности:

• Може да се играе от 3-6 човека, оптимална с 5-6.
• Продължителност на играта: 2-3 часа
• Сетъп: 10 минути
• Обяснение на правила: 15 минути
• Трудност: абе, играе се ОК, ако ти е интересно
• Оценка: много яка

Ако не ми вярвате и искате по-нърдовска гледна точка, ето и алтернативно мнение от Вълка.

Постът Nerd Alert: Battlestar Galactica настолна игра е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

От известно време планирам тази неформална рубрика – основно защото от има-няма 5-6 години постоянно съм покрай различни видове нърдове и явно съм прихванала. И тъй като блогът отразява повечето ми интереси, крайно време е да почне да отразява и живота ми като млада нърдеса на средна възраст. Започваме:

Battlestar Galactica

Както издава името, визията, и всичко останало, това е настолна игра по едноимения сериал – а той сам по себе си е доста култов, изключая края (в по-негативните си дни бих казала “изключая всичко след 3-ти сезон”). Затова и играта привлича първо с името си – но позитивите на BSG се простират доста отвъд връзката със сериала. Играта има адски готина фабула и механика, което я прави супер избор за компании. Нещата се случват оптимално, ако все пак не се познавате супер добре, за да се лъжете по-лесно (ще обясня защо).

Няма да се спирам подробно на механиката, затова накратко. Пътувате в кораб през космическото пространство. При всеки ход на играта ви се случва някаква мисия или събитие (a.k.a. драма), с която трябва да се справите – ако ли не, губите ресурси, стрелят по кораба ви или ви нападат лошите. Или и трите едновременно.

Основното в BSG е параноята. В зависимост от това с колко човека играете, сред вас има 1 или 2 силони – кофти роботи, които трябва да направят всичко възможно да прецакат мисиите ви. И тъй като те по нищо не се различават от истинските хора, могат да си седят необезпокоявани и да причиняват стратегически провали, докато човечеството не измре. Още повече че самите силони може да станат такива чак в средата на играта – т.е. до средата не е ясно дали изобщо има някой лош на сцената. Ако не сте гледали сериала, това илюстрира идеята ясно:

Затова трябва да подозирате всички (ВСИЧКИИИИИ!) в играта, докато силоните не се разкрият официално. А това, в интерес на истината, може да е особено забавно. Започва се едно бърчене на чела, вдигане на вежди и размишление на глас “Добре де, ти сега защо го предложи това, като е ясно, че не е добро решение, много съмнителен си ми вече.” И така си откарвате поне 2 часа (да, играта е дълга) в обвинения, подозрения и неистови опити да не умрете при следващото раздаване. Разбира се, начините да умрете са доста повече от начините да спечелите – смислените статистики, които намерих, показват между 60% и 80% загуби за отбора на човеците. От 5 игри до момента при нас, човеците спечелиха само една. Затова обаче и победата е много по-сладка. Особено ако успеете да хванете силона и го вкарате в затвора.

Харесвам игрите с кооперативен елемент, защото са много по-лесни за нови играчи. Достатъчно е един от хората на масата да е играл преди и да може да обяснява правила и ще сте ОК – ако пък процентът нови играчи не надвишава 20%, сте златни. Разбира се, най-интересно е да прескочите началното обяснение и директно да задвижите действието – затова в момента инвестирам в обучения наляво и надясно по приятелските кръгове, така че след време да не се налага.

BSG изглежда като адски сложна игра – наистина, в комплекта има серия карти, фигурки, корабчета, че и многостенен зар. Пълна нърдия! И все пак, в ограничения си опит досега не съм видяла някой, който след първите 4-5 хода да не е загрял какво се случва. Особено много помага фактът, че при всеки ход участват всички играчи – а това също значи, че няма да умреш от скука при игра с 6 човека и средна продължителност на хода 3-4 минути

Като цяло, препоръчвам BSG на хора, които имат вече установен интерес към настолни игри и все пак не са толкова хардкор, че да гледат с нетърпение към следващата 5-часова комплицирана игра на Game of Thrones. Изглежда ми като идеален gateway drug към “сериозните” настолни игри, по същия начин както Dixit е идеална за “настолно кръщене” на хора, които никога не са играли настолности преди. Основният плюс за мен е, че BSG разчита повече на човешки взаимоотношения, отколкото на внимание върху механиката на играта – затова и е идеална за компании.

Конкретности:

• Може да се играе от 3-6 човека, оптимална с 5-6.
• Продължителност на играта: 2-3 часа
• Сетъп: 10 минути
• Обяснение на правила: 15 минути
• Трудност: абе, играе се ОК, ако ти е интересно
• Оценка: много яка

Постът Nerd Alert: Battlestar Galactica настолна игра е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Тази седмица започваме още едно мотоциклетно пътешествие с мотор – този път ще обикаляме Турция, а целта ни ще бъде Немрут. Като за начало ще посетим мотоциклетния фестивал CCC – Custom Cruiser Chopper край Денизли.

Приятно четене:

Пътуване до Немрут с мотор

Пътят до Немрут

част първа

От Варна до Памуккале на фестивала CCC

7-13.08.2015

Историята на това пътуване е дълга. По това време бях планирал да посетя фестивал в Родопите, от който впоследствие се отказах. От новите ми приятели, членове на Türk Chopper MC, научих за Custom Cruiser Chopper (CCC) фестивала в близост до Денизли, а след като редовната ми спътница отмени резервацията си, реших, че мога да направя дори още по-голямо пътуване, включващо освен всичко, планирано дотук, дори и планината Немрут, която отдавна исках да усетя

Пътуването накратко.

Встъпление, част втора.

За мен това пътуване започна още в сряда, когато по време на опити да burnout-на задната си гума съединителят ми се предаде. Така де, нищо моторджийско не ми е чуждо – гумата и без това предстоеше да бъде сменена преди тръгване и смятам, че е редно да бъде изпратена с почести след дългата си служба. Все пак 25 000 km не са никак малко.

Що се отнася до съединителя – по-добре е, че това се случи тук и сега, отколкото след няколко дни, когато съм далеч от дома. Дори да не бях успял да тръгна, това пак щеше да е по-добър сценарий. А така, освен всичко друго, знам и кога съм монтирал нов съединител на мотоциклета си.

И така, разполагах с последните светли часове от срядата и един четвъртък след края на работния си ден, за да сменя съединителя, задната гума и да приключа с всички приготовления преди тръгване. До последно не знаех дали ще успея, най-вече заради специфичния ключ, който ми бе нужен, за да демонтирам съединителя.

Тук е моментът да изразя благодарността си към Пламен Дългия и Гената, без които това пътуване нямаше да започне, или поне не и по график. Благодаря ви, пичове!
Четвъртък – фрикционните дискове за съединителя намерих лесно, но не и ключа, който ми трябваше. В крайна сметка се наложи да си направя такъв, изрязвайки с флекс излишното от камък от гедоре. Не бе най-елегантното или красиво решение, но все пак свърши работа. В 10 вечерта вече бях монтирал капака на двигателя, разчитайки само на силикон за уплътнение, тъй като нямах време за направата на гарнитура, и вече наливах новото масло. Да, знам, че не е добра идея да се правят куп такива интервенции точно преди дълъг път, но нямах голям избор, ако исках въобще да потегля.
Няколко часа по-късно вече бях наредил всички багажи, купил турски лири и общо взето задраскал всички позиции в множеството списъци със задачи. Не ми оставаше нищо друго, освен да поспя в оставащите няколко часа преди утрото.
Пожелавам Ви приятно четене, а за музикален фон предлагам избрани фрагменти от саундтрака на един много любим филм.

Петък.

Варна – Малко Търново – Алчитепе,

560 km

Преди обяд изненадващо ми звъннаха Ицо и Роси – приятели моторджии, обиколили Европата с Transalp-а си. Били наоколо, та се присетили за мен. Естествено, че щяхме да се видим, пък било то и за 15 минути.

Приключих работния ден и се отправих към крайпътната кръчма, за която вече се бяхме уговорили с тях. В главата ми вече звучеше The Great Escape на Patrick Watson. Изненада ме силният страничен вятър с пориви, но вярвах, че малко по- на юг няма да го има.

Планът ми, особено във вид на разпечатка от google maps, им се видя доста оптимистичен, но и интересен, особено в частта с Немрут. Пожелаха ми успех, след което потеглих, оставяйки ги да похапват сладко-сладко.

Пътят от Бургас до Малко Търново

отново бе истинска наслада за сетивата. Големи плавни завои, гарнирани с прекрасен асфалт и нулев трафик, случващи се в горите на Странджа планина. Какво повече, нали
И ето ме вече в Турция, броени метри след граничния пункт.

В Бабаески имах уговорка да се срещна със Сезай от Türk Chopper MC, с когото да продължим

заедно към Чанаккале

От няколко часа ме чакаше със своя приятел от клуба – Танджу. Единственото ми оправдание за закъснението бе трафикът по поморийския проход.

След чаша невероятна домашна лимонада дойде време да потегляме. Отначало карахме бавно, но след това нещата си дойдоха на мястото. Много отдавна не ми се беше случвало да се чувствам комфортно, карайки с още някого.

На една от спирките Сезай ми каза, че в Турция присветването с фарове е форма на предупреждение, а не отстъпване на предимство. Като че ли е по-важно той да знае смисъла на това в България, отколкото аз този в Турция
Когато

наближихме Дарданелите,

вече се бе стъмнило напълно, а така исках поне този път да мина оттук по светло.
Скоро след това дойде време да се разделим – Сезай отиваше към Чанаккале, а аз към Алчитепе, където имах уговорка да се видя с друг приятел от Türk Chopper – Енгин.

Пристигнах малко преди полунощ, което въобще не е в стила ми, особено за първи ден от пътуването. В местната служба Пожарна охрана ме посрещнаха Енгин и колегата му, каращи нощна смяна. Уговорката ми бе да опъна палатка в двора, затова и не очаквах да бъда настанен на легло, макар и само до 4 часа сутринта, когато приключва смяната им. Отново нямах много време, така че трябваше да спя по-бързо.

Събота.

Алчитепе – Измир – Памуккале,

650 km
Събудих се малко преди 4, изпреварвайки алармата си. Беше ми трети пореден ден с по-малко от 4 часа сън, но това вече спря да ми прави впечатление.

Песен на деня – A Million Dollars на Joel Plaskett.

Приготвихме се набързо и потеглихме всички към Ечеабат, за да вземем

ферибота до Чанаккале

Карал съм зад какви ли не автомобили, само не и зад пожарна кола.

Докато се возехме на ферибота, Енгин ме посъветва да си избера някоя верига бензиностанции и да зареждам само от тях. Според него различните вериги ползват различни добавки към горивата си и така било по-добре. Опитах да се вслушам в съвета му, доколкото това бе възможно.

Друга тема, която обсъдихме, бяха международните паспорти и колко трябва да се радваме ние, българите, че ги имаме. На турците им е нужна виза, за да пътуват в страните от ЕС, включително и България. За сметка на това могат спокойно да ходят в Иран, Ирак, Сирия, но кому е нужно точно това точно сега!?

Първата ми работа след слизането от ферибота, разбира се, бе снимка с

Троянския кон

Експонатът е участвал във филма „Троя“ от 2004-та, след което е бил подарен на града. Оттогава той е една от най-големите, в пряк и преносен смисъл, атракции за туристите.

Разделихме се с гостоприемния ми домакин и продължих по маршрута си, когато започна да се развиделява.

Любимото ми време за каране от денонощието, макар и това да не личи особено от историите ми.

Може би сега бе моментът да ида и разгледам Троя, но не исках да губя няколко часа от деня, нито да се разхождам пеша толкова време под лъчите на жаркото слънце. Просто

тези месеци далеч не са най-подходящите за туризъм в Турция

Много добре знаех това, но все пак CCC фестивалът е с фиксирана дата.

Малко по-късно вече се любувах на Егейско море.

А ето на какво се натъкнах малко по-нататък.

Явно тукашните джихадисти си мислят, че като намърдат някоя и друга маслинка в абревиатурата си, ще станат супер незабележими
Първата ми дестинация за деня бяха останките от

древния гръцки град Пергамон,

намиращи се в близост до

град Бергама.

Добавих я малко преди да тръгна, след като я мернах в един списък с интересни неща за разглеждане в Турция и видях колко близо е до планирания маршрут. Затова и не знаех какво точно да очаквам.

Още с влизането си в Бергама видях в далечината това, за което бях тръгнал.

По уличките на града

опитах да давам път на пешеходците, но бях набързо отсвирен

Явно да се правиш на европеец в Азия не върви.
Малко след това, следвайки ценните напътствия на навигацията, се оказах из тесните, но силно денивелирани, улички на края на градчето, по които трябваше да се боря с всичките килограми на Сянката.

Гледките нататък, обаче, си струваха усилията!

Пътят продължаваше да се вие плавно нагоре

Докато не стигна до върха на хълма.

Там, освен обичайните сергии с всевъзможни сувенири, дебнеха и словоохотливи гидове.

Направих няколко снимки и се запътих към мотора,

когато един от гидовете ме заприказва на английски. От бързия му урок по турски не запомних много, освен “гюле-гюле“, което трябваше да значи „чао“. Значението му е по-скоро на “всичко добро“. Така или иначе навсякъде ме изпращаха с усмивка, когато го изпозлвах
Надявах се да мина по друг маршрут на връщане, но навигацията започна да ме прекарва по същия, а не ми се експериментираше излишно.
Ето го и асфалтът, за който бях чувал само легенди, колко агресивно се отнасял към мотоциклетните гуми, особено през лятото, когато е силно нагорещен.

Докато минавах

през Измир,

вниманието ми бе привлечено от тази крепост.

Впоследствие се оказа, че това е Кадифекале, която датира от 4-ти век.

По-натам покрай пътя попаднах на

нещо, което не бях виждал досега:

Около няколко бензиностанции имаше големи тръби, оформящи буквата Г, от които се изливаше силна струя вода, а под нея паркираха автомобили, че дори се образуваха и опашки зад тях. Съвременни методи за охлаждане явно. В един момент и на мен ми се прииска да заема някое такова паркомясто…

Друга пътна емоция, на която станах свидетел, бе

девойка, която не само показваше средни пръсти

на автомобила зад този, в който се возеше, но и се показваше от прозореца, за да го плюе. В един момент се притесних да не вземе да хвърли и някоя резервна гума по него, че…
И така след близо 9 часа каране в непоносимите жеги пристигнах на кръстовището, което бе отбелязано в страницата на мероприятието като място на събитието. Естествено, там нямаше нито хотел, нито фестивал, ни дявол. Нито минаваха каквито и да било мотори дори!

Памуккале, Kale, 20190 Pamukkale/Denizli Merkez/Денизли, Турция

Така или иначе ми предстоеше поредното зареждане (не е смешно, резервоарът ми е едва 12-13 литра), така че опитах да попитам хората там за информация. В общи линии ме отпратиха на майната си, или по друг начин казано – към

Памуккале,

където и без друго исках да ида, независимо от фестивала.

Малко по-късно пристигнах в околността на Памуккале.

Популярна туристическа дестинация, така че тълпите от хора, щъкащи наляво-надясно в браунови движения, бяха съвсем в реда на нещата.

Питайки в един от комплексите наоколо, разбрах, че наближавам мястото на срещата, както и името на хотела, който търся.

Вече нямах търпение да паркирам мотора някъде и да приключа карането за деня. Тези температури наистина не ми се отразяваха добре.

Най-после някаква индикация, че съм на прав път!

След близо 12-часово каране на тези 650 km най-после пристигнах на

CCC

През този ден не срещнах мотористи по пътищата, освен групичката от 3 мотора в Бергама.

Вече не знаех къде се намирам, главата ми прегря и бе готова да се изключи всеки момент, точно както правеше и смартфонът, който ползвах за навигация, когато му станеше горещо в джоба на чантата на резервоара.
Това е паркингът, на който ме настани Ибрахим – човекът, знаещ английски и който явно бе назначен да се грижи за добруването на гостите на събитието след тяхното пристигане.

Всяка година един от над 30-те чаптъра на мото клуб Türk Chopper се заема с организацията на фестивала, като това е седмото му поредно издание.

Първият човек, с когото побърза да ме запознае домакинът ми, бе Алеш от Словения, който случайно разбрал за фестивала, докато минавал наблизо.

Е, няма такива тромби на мотор!!! А ако знаете само как прозвучаха, когато ги включи за секунда…

Оттук нататък следва поредица от снимки, която биха оценили само други болни по темата.

Особено този чопър на базата на Ява, направен с толкова много старание и всеотдайност,

които личат във всеки един микродетайл по него.
Пред щанда на Honda блестяха вече не толкова новите модели F6C и F6B

Добре де, „блестяха“ може би не е точната дума, предвид всичкия мат по тях, но сияеха със сигурност, поне в очите на други като мен, радващи се на големи кораби.

Ето го, разбира се, и набеденият за „крал“ на мотоциклетите.

Както и единственият чопър на събитието, в онзи, американски смисъл на думата.
Карането на мотоциклети с подобна геометрия и ергономия винаги съм асоциирал с яхването на някоя статуя, например. Да, това возило е истинско произведение на изкуството във всеки един аспект – от заварките през красотата на формите до невероятната аерография, но това все пак си остава show bike, чието предназначение е основно да радва окото.

На щанда на Индиън

също имаше какво да се види.

И още един представител на кралската фамилия.

Една друга не особено популярна у нас марка.

Чопър от старата школа – правен наистина с рязане и заваряване, включително по рамата.

И явно не само собствениците на Goldwing, а и на други боксери имат проблеми с прегряването на краката си

Както вече стана ясно, на събитието имаше гости и от други класове мотоциклети.

След като направих горната снимка, вече се усетих откъде съм тръгнал, къде съм дошъл и ме досрамя от себе си. Все още няма да си призная, че на моменти заглеждам мотоциклетите, които са проектирани именно за дълги преходи, включващи не само хасфалтирани пътища.
Не знаех, че традицията с gremlin bells е стигнала и до Турция.

Вярва се, че малките гремлинчета живеят на мотоциклета и предизвикват какви ли не повреди, но кухината на камбанката ги привлича, а постоянното й звънтене ги влудява и те изпадат по пътя. Как, мислите, се получават дупките по пътищата!? Освен това ефектът на камбанката е двойно по-голям, ако тя ви е подарък.
Малко по-късно се появиха Октар и Баки от чаптъра в Кютахия, с които се запознахме по време на предишната разходка в Турция и от които всъщност разбрах за това мероприятие.

Неусетно дойде време и за концертната програма на фестивала.

Малко по малко взе да ми се доспива, а и планирах да потегля възможно най-рано на следващия ден. Събитието дефакто се провеждаше в двора на хотел, чийто ремонт тепърва започваше. Вероятно затова и вратите на коридорите и стаите бяха не само отключени, но и широко разтворени. Първоначално се замислих дали ми се правят подобни глупости, но все пак си взех най-ценното от багажа и пристъпих напред. Не толкова заради спането на легло, колкото заради нежеланието ми да разгъвам и сгъвам палатка и всичко останало, но най-вече за да се шумоизолирам и наспя добре за следващия ден.

Впоследствие разбрах, че фестивалът е бил посетен от над 1000 човека. Честно казано, не повярвах на тази цифра. На мен по-скоро ми се видя с размерите на средно голям мото събор в България, но с ясно изразена круйзър насоченост. Очаквах доста по-силно присъствие и програма, но не съм и разочарован.

Очаквайте продължението

Автори: Борислав Костов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Турция – на картата:

Другата Турция