Обичаш карамелен сос и всякакви тофи вариации, дори веднъж се закани да си приготвиш дулсе де лече, но:
Ако се съгласиш с поне една от петте точки, значи тази рецепта е точно за теб. Ако не се съгласиш с нито една, няма значение. Виж как да си приготвиш лесен карамелен сос за всичко.
И като казвам за всичко, имам предивид наистина за всичко. Аз го приготвих толкова спонтанно, колкото спонтанно ми се доядоха ябълки в карамел, но не разполагах с достатъчно време за рецептата, а и омазването с тези ябълки ще оставя за времето, когато за Даниел това ще бъде забавно. Писах преди време за това и потърсих рецепта просто за карамелен сос, в който да си топя резени ябълки. Почти веднага намерих надеждна рецепта, която приготвих за 7 минути от момента, в който извадих масло и сметана от хладилника, до изсипването на готовия сос в буркан. Наистина бързо. Наистина лесно. Наистина без специални уреди като сладкарски термометър или специални техники като задължителна последователност за смесване на съставките, непрекъснато или твърде често разбъркване… Това последното даже не е желателно, защото мазнината от маслото и сметаната лесно могат да се отделят, ако им пречим със загрижеността си нещо да не загори. А такава опасност няма, тъй че това е Сосът.
Освен да си топиш резени ябълки в него, може да си топиш орехови ядки, бишкоти, и всичко, което ще ти върви добре с карамел. Може да го използваш за заливане на сладолед, кейк, в тарталети. Може да слепиш бисквити с него или да го добавиш в крем. Може да го използваш на тънък слой между блатовете и крема на торта. Може просто да гребеш с лъжица от буркана и да се питаш: „Аз ли направих това блажено вкусно нещо!“
След първия ми опит на този карамелен сос, вече може да се досетиш, че десертът след вечеря беше най-непретенциозният, но пък и един от най-вкусните. Взимам си парче ябълка, даже необелена, топя я в карамеленото чудо и в устата ми се смесват сладост, сочност, плътна масленост, опушеност и ванилия. В един момент даже не се питам какво усещам. Просто го усещам. И не мога да спра.
Няколко дни по-късно с Вальо сме се запътили към Никитата, за да отпразнуваме новата им кухня, а аз носейки поднос с ябълки и буркан с двойна доза карамелен сос, предвещавах десерта за вечерта, но преди това им пожелавам да им върви по ябълки и карамел. Едното Ники извади изчистени пресни орехи, които да си топим наравно с ябълките в карамела и това беше черешката на тортата. Честно, няма по-вкусно и семпло нещо. След няколко дни Ники ме подсети да ѝ изпратя рецептата, защото съдържанието в буркана взело драматично да намалява. Предполагам орехите също.
След гостуването направих още две последователни дози, като във втората добавих и глюкоза, за да видя дали пък това кристализиране на соса, което се появява след втори-трети ден от приготвянето му ще изчезне. Разбира се, глюкозата работи, но нали ти обещах да няма такава в рецептата, ще я сложа само като пожелателен продукт и сега ще обясня защо. Ако плануваш да задържиш карамеления сос в хладилника (до 1о дни) и не искаш да усещаш в него захарни кристали, то желателно е да използваш глюкоза. Ако ще използваш карамела веднага или не ти пречат каквито и да е кристали по повърхността му, преминаваш към неангажиращият вариант – без глюкоза.
Все пак, глюкозата не само предотвратява кристализирането, но прави карамеленият сос леко еластичен до по-стегнат. Това е препоръчително ако карамелът ще се използва за пълнеж на бисквити, торта или дори като глазура на сладкиш. На снимката горе в двете бурканчета има карамел от една и съща партида, който разделих на две и в едната част добавих глюкоза. И двата буркана стояха в хладилник 3 дни, като преди снимките и двата извадих на стайна температура за 3 часа. В ляво е карамеленият сос без глюкоза. Вижда се, че той не се задържа в стегната форма в лъжицата. В буркана, от гребването не остава следа, защото карамелът се разлива. В дясно е карамеленият сос, в който добавих глюкоза. Той е стегнат и пластичен, задържа формата си от гребването в лъжицата. В буркана остава отчетлива следа от гребването за постоянно.
С количеството глюкоза не трябва да се прекалява. Установих, че 1/2 чаена лъжица за дозите посочени в рецептата е достатъчна. Добавянето на повече ще направи карамела по-твърд и подходящ за смучене, вместо за заливане и пълнежи.
Докато пишех статията, от вече значително натрупания опит с въпроси от читатели, се сетих, че вероятно ще има запитвания за един от основните продукти в този сос – захарта.
Каква точно захар да използвам? Колко кафява да бъде? Каква е тази тъмна демерара, аз намирам само най-обикновена кафява захар? А може ли захарта да е мусковадо? Точно затова забавих публикацията с още десетина дена, през които направих още няколко опита с различни видове кафява захар.
Целта е да потвърдя теорията на практика, а именно: от вида на използваната захар ще зависи цветът, ароматът и вкусът на карамела, та дори и неговата консистенция. Колкото по-богата на меласа е захарта, толкова по-тъмен цвят и интензивен вкус ще има карамеленият сос. Ето и резултатите (на снимките – от ляво на дясно):
Добавянето на малко сол в карамел или карамелени сосове прави много добър контраст със сладостта, но също така я балансира. Обикновено се използва люспеста сол като малдонската или fleur de sel. Ако не разполагаш с такъв тип сол, използването на обикновена трапезна сол може да направи карамела осезаемо солен, дори да се използва щипка от нея. Това е така, защото трапезната сол е с много малки, бързо разтворими кристали, а солеността ѝ е концентрирана. При люспестата сол солеността е приятна, като при различните видове люспеста сол може да се усетят различни нюансирани вкусове идващи от минералите и особеностите на региона, в който е произведена.
На снимката горе от ляво на дясно: малдонска сол, смляна морска сол, трапезна сол.
Половин чаена лъжица малдонска сол дадена в рецептата е минимумът, който може да се добави на тази доза карамелен сос. Добавянето на още ще зависи от самата сол и личния вкус. Ако използваш fleur de sel, предлагам да започнеш с 1/4 чаена лъжица. Като цяло погрижи се да си намериш добра люспеста сол, а след това добавяй по малко в карамеления сос и опитвай, докато не намериш твоите предпочитания в този сладко-солен баланс.
Рецептата е адаптирана от smittenkitchen.com. Вариантът с глюкозата е моя добавка към рецептата и е пожелателна ако карамелът ще се използва за пълнеж на бисквити и торти или ще се съхранява по-дълго време в хладилник (до 10 дена). Целта на глюкозата е да предотврати кристализиране, а също така прави соса стегнат, гладък и еластичен.
От посочените количества се получава 200 г карамелн сос. Много е важно, ако дозите се увеличат двойно, времето за варене също да се увеличи двойно.
Продукти:
Маслото се поставя в тенджерка с дебело дъно и се загрява на умерен към силен котлон докато се разтопи.
Добавят се всички останали продукти без ваниловия екстракт. Разбъркват се докато се смесят и се оставят да заврат. Когато заврат котлонът се намаля до умерен към слаб и карамелът се вари 5 минути като се разбърква от време на време (2-3 пъти за цялото варене са достатъчни).
Ако ще се използва глюкоза тя се добавя когато карамелът е готов, но е все още на котлона. Добавя се глюкозата и се разбърква за 3-4 секунди. Отстранява се от котлона и се добавя ваниловият екстракт. Разбърква се и се изсипва:
Тази публикация е първата от поредица от три и е част от есенен десерт, който ще представя подробно в последната, трета част от поредицата. Следващата част от тази поредица ще бъде отново в рубриката „Как да…“ с рецепта за бързо многолистно тесто. Затова, стой наблизо!
Как да си направя лесен карамелен сос е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана
За всички, които ги пожелаха – вижте с какво търсиха хората блога ни през последната година в Google…
Не ви ли стигат? Вижте старите…
Включете се в „Цирк! Моето различно семейство”
Такива чудеса се случват само в света на ядрената мафия, а още по-точно в средите на нейния руски клон. Това научаваме от мартенският брой (2015-та г.) на едно от многото и периодични издания, а именно "Вестник атомпрома" (атом...
Специалистите от НАСА са открили голям астроид ( относително ) , който ще прелети в непосредствена близост до Земята на 31 октомври . Небесното тяло е именувано 2015 TB145, и е открито с помоща на разполоежната на Хаваите автоматическа система Pan-STARRS.
Президента на САЩ Барак Обама е говорил по телефона с астровтите и е поздравил Скот Кели с рекода за НАСА по врме прекарано в космоса .
БХК установи съществени несъответствия във версията на МВР относно убийството на афганистанския гражданин
Оптимистичният период на глобализацията свърши. Последните кризи, икономическата и бежанската, както и руската агресия в Украйна окончателно разбиват илюзиите за по-спокойния „смел нов свят“, който тя трябваше да създаде. Времето за красиви илюзии приключва и сега Западът ще трябва да се върне в реалността, за да намери бързи решения за струпалите се кризи.
Fabrika Knizanka presents to us an easy and fun way to stimulate your kid to draw and tell...
Франсоа Жерар Жорж Никола Оланд е седми президент на Френската република и Принц на Андора. Дълги години живее със Сеголен Роаял, по-късно има връзка с журналистката Валери Трирвильор, а преди време медиите огласиха връзка на президента с актрисата Жули Гайе. Изглежда и тази връзка вече е в миналото, но има следи. Трирвильор написа книга, в която разказва за този период от живота си – според медиите книгата има шумен успех и се издава в нови тиражи, а Жули Гайе заведе серия съдебни дела за намеса в личния й живот, главно заради папарашките снимки на двойката.
През 2014 Гайе печели гражданско дело за публикувана снимка на корицата на списание Closer и получава 15 000 евро обезщетение. Защитата на списанието е за публикация в обществен интерес. Води се и наказателно дело: оказва се, че френският закон предвижда такава възможност.
През изтеклата седмица Гайе е спечелила нови две дела за публикации в други две списания. Делата на Жули Гайе представляват интерес поради известната колизия на свободата на изразяване и защитата на личния живот (чл.10 и чл.8 ЕКПЧ) – винаги е интересно как съдът балансира двете права.
При делата на Гайе се изясняват стандартите за обществено място и праг на защита на публичните фигури. И в практиката на ЕСПЧ, и във Франция се прави преценка налице ли е оправдано очакване за уединение. Но има динамика (за това свидетелстват решенията на ЕСПЧ по делата Фон Хановер №1 и №2), има и различия в отделните държави.
Според коментари в британски издания защитата публикация в обществен интерес едва ли би била успешна и в Обединеното кралство, защото и президентът, и актрисата не са семейни, а серията снимки не са добавили нищо важно, което да доказва наличието на обществен интерес от медийно отразяване на връзката им.
Посрещането на Мая Манолова на новия й пост с лозунга „омбудсрам” от протестиращи днес е не само личен упрек към нея, а и към цинизма на политическите сделки и непукизма, демонстриран от кого ли не пред смълчаното наново гражданство и традиционно мълчаливото селячество.
Манолова яде баницата на Баце, както някои на подбив наричат Бойко Борисов. Той не само не скри, че я дарява с тази престижна порция, инструктирайки своите крепостни депутати да гласуват за нейната кандидатура ( заедно със съзаклятниците им от ДПС и БСП), но и се похвали с прозрението за необходимостта опозицията да получава бонуси от властта (понякога, когато той прецени).
Каква е истинската цена на сделката вероятно няма да научим. Все пак и най-големите циници не демонстрират видео от акта на съвкуплението си ( освен ако не преценят, че това е политически целесъобразно).
Тонът за песен , който Борисов дава, се поема с вдъхновение от разкрепостените ни публични лица. А Борисов не е от вчера в политиката- ако забелязвате, вече все по-малко използва упреци към своите предшественици. Неговият образ до такава степен е изпълнил пространството, а бившите му опоненти вече толкова са избледнели в спомените на хората, че времето започна да се дели на „първия и втория мандат на Борисов”. За времето преди това – вече нищо. Като за умрял.
Тук купуването и продаването на гласове е престъпление само на думи. А продаването на цинизъм се поощрява- не само в т.н. реалити формати.
Един много известен журналист от някога славен вестник тиражен веднъж зави без да му мигне окото пред окото на телевизионните камери, че да убиеш човек за пари е само въпрос на количеството пари, които се предлагат. Той би го направил за 1 милион, демек. В държава, в която нормалните човеци преобладават, след такова изявление въпросният колега най-малкото би изпаднал във фатална безработица по специалността. Не и у нас. БНТ го показаха миналата седмица като втори водещ на публицистично предаване.
Обикалящият телевизиите внук на Тодор Живков днес се похвали, че би си продал гласа, ако имаше кой да го купи- плези се на закона, който забранява подобна сделка. Дядо му искаше да продаде България на СССР, а скромният Тошко търси купувач само на собствения си глас.
И защо не? Тук от най-високо място заявяват за „пускане” на чужд на самолет в нарушение на съюзническите задължения на страната, след което се самоопровергават. Защо и малък Тошко да не се пусне на пазара на цинизма, в който вече се е демонстрирал неведнъж ( а може и да не помни, поради силното опиянение в споменатите реалити формати по телевизиите, което любезните водещи в телевизиите тактично не му припомнят).
Съответно в мода се превръща за кандидатите за политическа слава в България да се кичат с руското знаме и дори с лика на вожда Путин. Дават си сметка за скандала на местни избори да се рекламираш със символиката на чужда държава и с физиономията на президента й, но нали тъкмо цинизмът на скандала продава днес!
Ситуацията ми напомня на порно-еротичния разгул в началото на 90-те години у нас, когато падна забраната за голотиите, поддържана от привидно пуританския режим в НРБ (когато порното и еротиката се консумираха у дома и на работното място). Изведнъж дори в заводските столове се появи жанрът стриптийз. Най-честите изпълнителки бяха гостенки с руски акцент.
Днес руският акцент отново е на мода в България. Русизми , като еврогей, толераст, либераст, соросоид ( само грантаджия намирисва на роден езиков продукт с турското си окончание) и т.н. се превърнаха в секс играчки в устата на употребяващите ги тук. Изпълнителите на стриптийза се конкурират да прелъстяват избиратели, наметнати сладострастно с руския трибагреник. Българският им служи за смокинов лист. Ако им се озъбиш, махат и смокиновия лист и ти показват онова нещо, на което Сидеров си беше сложил слънчеви очила при фотосесия по онова време, за което споменах по-горе.
Най-големият срам е , че руският външен министър призова Борисов да се срамува, а той му отвърна със суперлативи за руската дипломация и лично за това, как точно Лавров бил най-големият днешен дипломат в света ( може би видно от най-жестоката дипломатическа изолация на Русия в нейната история).
Този абсурд се съизмерва с вица за шопа, който се чудел на жените: „ они ги таковат, а те ги целиват- мене некой да ме такова, главата че му счупим”.
Само че нашият премиер да не е някой си банкянски шоп и охранител по генезис, че да чупи глави- той е раздавач на порции и комплименти, когато го таковат началниците. И като един истински мъж ( пак по аналогия с Вуте, който заплашил човек да си наеме и пак да я…Пена, ако лично не може), си нае външния министър три дни по-късно да обвини Лавров в невъзпитание.
На това Юнкер му казва „златното момче на България”. Като се досещаме и какви сделки върти мочето на тайната борса със златния пръст на Путин, спокойно можем да кажем, че преживяваме златен век на цинизма в нашата родина.
ПУРИТАНИ
Share on FacebookЗдравни грижи по домовете за рискови родилки и деца
В София се създава Център за подкрепа на приемни родители
Зимата ще завари хиляди бежанци в Германия в палатки
See the awesome Halloween Door Decoration, made by the children from “The kid’s House”, Varna ( Bulgaria). see more:
„Всеки има право на своето лошо вино, на своята глупост и на своята кал под ноктите.“ Не съм се съмнявала, че „Валс на раздяла“ (изд. „Colibri“) на Милан Кундера ще ми донесе естетическо удовлетворение и теми за размисъл, но също така нямах и конкретни очаквания към сюжета и героите. Никаква идея в какво се забърквам....
Продукти за 4 порции:
1ч.ч. червена леща
200г свинско месо
1 морков
1 пащърнак
200г пресен спанак
1 червен домат
¼ праз
½ червена чушка
1ч.л. сол
щипка куркума
Приготвяне:
Червената леща е ценено вариво, поради високото съдържание на протеини и желязо. Аз я предпочитам, защото увира по- бързо. Представям една пъстра, витаминозна чорба с месни късчета. Лещата накисвам в съд с вода. Останалите зеленчуци почиствам и измивам. Кореноплодните режа на кръгове. Рендосвам домата, а чушката надребнявам на ленти. Събирам продуктите в тенджера. Добавям късчетата месо, наситнен праз и лещени зрънца. Наливам литър вода. Похлупвам и поставям съда на включен котлон. След половин час отхлупвам за да добавя доматен сок, сол, куркума и нарязан на ситно спанак. Супата си ври още половин час. Накрая изклювам и оставям на топлия котлон. Насладете се на вкуса на тази есенна, шарена чорбичка!
Сдружението с нестопанска цел „Пътуващите книги на Стара Загора“ вече ще има собствено помещение. Организацията бе регистрирана в края на юни от членове на едноименната Facebook група за обмяна на книги, която в момента наброява близо 1000 души. Новият дом на пътуващите книги е предоставен безвъзмездно от Община Стара Загора за срок от три години. Сред основните приоритети на...
Голяма част от запалените читатели са започнали потапянето си в литературните селения със старогръцките митове и легенди. Аз самата не правя изключение – като малка това бяха любимите ми четива. Докато се забавлявах с „Гръцките богове на Пърси Джаксън“ (изд. „Егмонт България“), в ума ми постоянно изникваха илюстрациите от двете ми любими детски издания с...
2004 - 2018 Gramophon.com