Ако напишете във Фейсбук Община Севлиево ще ви излязат два резултата. Първият е официалната страница на Община Севлиево, второто е "нещо", което е е страница на ПП ГЕРБ Севлиево. Всички постове от официалната фейсбук страница на партията се пускат и на страницата на т.н. "Община Севлиево". Това нормално ли е? Аз съм крайно аполитичен, но това не мисля, че е в реда на демократичните избори!
През деветнадесети век младият Костас Венетис, който прекарва детството си като послушник в манастир в Гърция, претърпява грандиозна метаморфоза, нещо като демоничен обрат (с високомерието на суперчовека на Ницше). Под влияние на Злото, героят се лашка в различни крайности, в които содомия и интертекстуална игра, насилие и изискан естетизъм, кабала и теория на конспирацията, художествена...
Изразът “черен руснак”, с който в една холивудска комедия се майтапи героят на актьора Еди Мърфи , вече не звучи само по себе си като виц.
Най-яростните русофили, включително и онези, чиито расистки коментари препращам в коша за боклук, много обичат да отправят обидни квалификации за цвета на кожата на настоящия президент на САЩ. А и да го оприличават на едно животно, чиято червенина на противоположната на главата част от тялото обикновено съвпада с политико – идеологическата окраска на въпросните коментиращи примати.
Сега същите имат възможността да поупражняват расизма си върху един новоизпечен русофил от САЩ. Защото американският боксьор Рой Джонс-младши получи руски паспорт при това с личното благоволение на вожда Путин. Така Русия се сдобива с виден свой сънародник от афроамерикански произход.
„Сензацията” още една знаменитост да получи руско гражданство за пореден път подчертава какво изключение от правилото е тя спрямо факта, че стотици хиляди руснаци ( при тенденция към рязко увеличаване на броя им през последните години) играят на нещо като американска рулетка с надежда да получат американска зелена карта.
Кандидатстващите за руско гражданство западни питомци не само не стават пример за милиони свои последователи, но и на практика се знаят поименно. Ако руската пропаганда е разчитала да продаде на западните общества мантрата за превъзходството на „руския свят”, то „дезертьорството” на един отделно взет боксьор от САЩ е сертификат за нейния провал.
Френският актьор Жерар Депардьо и американският боксьор Рой Джонс- младши вече оформиха тандем, обиден за нещо на родните си западни демокрации. Готови са да ги „накажат” с порусначване в лично качество.
Честито на руския магнит, който е толкова „привлекателен”, че за него се лепят пренебрежимо малко зрънца- микроскопично малко, но от душа, руска при това!
Безименните милиони руснаци с нагласа да емигрират на Запад ( 18 на сто от населението на Русия по официална руска статистика от миналата седмица) получават след този казус нова мотивация за желанието си да се махнат от великата си родина. Защото става още по-ясно, че само единици-ексцентрици са онези на Запад, които са готови да го напуснат. С други думи в очите на петимните да се разделят с „руския свят” негови днешни обитатели не остава съмнение в правилността на техния избор.
Share on Facebook
Успешният референдум за електронно гласуване ще има своя истински смисъл, ако не просто въведе едно удобство, а стартира процес на цялостна реформа на изборния процес. Отвъд технологията, това е дебат за това как може да съществува българската нация във века на мобилността и миграцията. Дебат за това как изграждаме и съхраняваме нишките, които свързват останалите тук с тези, които са извън границите на страната.
Дълго време мислих дали тази тема не е прекалено изтъркана, упреквах се в ненужна сантименталност и си казвах: „стига с тая любов, бе момиче, няма ли славна история и сърцераздирателно минало в българските романи, за което да пишеш!“. Светът всеки ден разказва своите истории за любовта и войната, а литературата няма друг избор освен да...
Бойци на "Ислямска държава" взривили трима души, вързани за древни колони в Палмира
Германия може да се справи с бежанците, убедена е Меркел
Ирак – 27-10-2015г.
„Разпознай себе си в него или в нея, които не са като теб и мен.”
Карлос Фуентес
Photo: US Herald
Като започнем с прастарите ни приятели homo erectus и homo sapiens, които са се разселили от Африка към останалите континенти, минем през Великото преселение на народите (IV–VII в.), откъдето се предполага, че сме дошли и ние, българите, и стигнем до колонизирането на Америка, например, някак трябва да ни стане ясно, че човекът постоянно се мести насам и натам в търсене на по-добър живот. Не е имало нито един етап от развитието на човечеството, в който да не тече някакъв миграционен процес. В този ред на мисли, човешките миграции не са някакъв странен феномен, а са по-скоро естествени и, до голяма степен, разбираеми.
Варварите
Започват да прииждат и да се местят из Европа още около 300 г. През този първи етап голяма част от териториите на Западната римска империя са завладени от германски племена, които в последствие дават началото на Франция и Германия, например. Във втория етап (500 – 700 г.) се появяваме и ние, българите. Изтикани от земите на Велика България заради настъпващите хазари (и защото синовете на Кубрат не спазили завета му, както пишеше в учебниците по история), тръгваме на запад и се установяваме, където сме си и днес след едно прословуто „казах”. Някои учени твърдят, че началото на този период дава едно екстремно застудяване, което подтиква някои племена от Азия да тръгнат към Европа.
Пуританите
Между 1620-а и 1640-а хиляди пуритански семейства напускат Англия и се отправят към Ню Ингланд в търсене на свободата за упражняване на пуританската си религия. Елизабет I никак не е харесвала тези „потенциални бунтовници” и негативните настроения към тях продължават и след смъртта й. Опитат на пуританите да създадат „нация от светци” може и да не е особено успешен, но успяват да изградят силно религиозно общество със здрави връзки между членовете му, което дава отражение и в съвременна Америка.
Българите
Според официалните данни към 2011 г. българите в чужбина са малко над 2 милиона. Според неофициалните данни към 2015 г. се предполага, че българите в чужбина са поне 3 милиона. Последните 25 години, както някои обичат да казват, „обезкръвиха” България. Младите хора сега напускат страната най-често, за да учат и работят в чужбина, а през първите години след 89-а цели семейства избраха да започнат нов живот някъде другаде по света. Всички те са икономически емигранти – израз, който все по-често чуваме покрай бежанската вълна.
Кратките примери, които дадохме, по никакъв начин не изчерпват миграционните процеси, случили се и случващи се в света. Те само илюстрират, че причините да напуснеш родната си земя могат да са всякакви – климатични промени, религиозна нетолерантност, тежки икономически фактори. Наред с всичко това, днес в света има и милиони хора, бягащи от война. От всички нас зависи как ще ги посрещнем. И когато преценяваме това, може би е добре да се сещаме, че все пак всички сме дошли от някъде.
Дебати Горичка с тема Бежанците и България: отворени или затворени граници е на 28-и октомври от 19:30 часа във Френския институт на пл. Славейков 3.
„Разпознай себе си в него или в нея, които не са като теб и мен.”
Карлос Фуентес
Като започнем с прастарите ни приятели homo erectus и homo sapiens, които са се разселили от Африка към останалите континенти, минем през Великото преселение на народите (IV–VII в.), откъдето се предполага, че сме дошли и ние, българите, и стигнем до колонизирането на Америка, например, някак трябва да ни стане ясно, че човекът постоянно се мести насам и натам в търсене на по-добър живот. Не е имало нито един етап от развитието на човечеството, в който да не тече някакъв миграционен процес. В този ред на мисли, човешките миграции не са някакъв странен феномен, а са по-скоро естествени и, до голяма степен, разбираеми.
Варварите
Започват да прииждат и да се местят из Европа още около 300 г. През този първи етап голяма част от териториите на Западната римска империя са завладени от германски племена, които в последствие дават началото на Франция и Германия, например. Във втория етап (500 – 700 г.) се появяваме и ние, българите. Изтикани от земите на Велика България заради настъпващите хазари (и защото синовете на Кубрат не спазили завета му, както пишеше в учебниците по история), тръгваме на запад и се установяваме, където сме си и днес след едно прословуто „казах”. Някои учени твърдят, че началото на този период дава едно екстремно застудяване, което подтиква някои племена от Азия да тръгнат към Европа.
Пуританите
Между 1620-а и 1640-а хиляди пуритански семейства напускат Англия и се отправят към Ню Ингланд в търсене на свободата за упражняване на пуританската си религия. Елизабет I никак не е харесвала тези „потенциални бунтовници” и негативните настроения към тях продължават и след смъртта й. Опитат на пуританите да създадат „нация от светци” може и да не е особено успешен, но успяват да изградят силно религиозно общество със здрави връзки между членовете му, което дава отражение и в съвременна Америка.
Българите
Според официалните данни към 2011 г. българите в чужбина са малко над 2 милиона. Според неофициалните данни към 2015 г. се предполага, че българите в чужбина са поне 3 милиона. Последните 25 години, както някои обичат да казват, „обезкръвиха” България. Младите хора сега напускат страната най-често, за да учат и работят в чужбина, а през първите години след 89-а цели семейства избраха да започнат нов живот някъде другаде по света. Всички те са икономически емигранти – израз, който все по-често чуваме покрай бежанската вълна.
Кратките примери, които дадохме, по никакъв начин не изчерпват миграционните процеси, случили се и случващи се в света. Те само илюстрират, че причините да напуснеш родната си земя могат да са всякакви – климатични промени, религиозна нетолерантност, тежки икономически фактори. Наред с всичко това, днес в света има и милиони хора, бягащи от война. От всички нас зависи как ще ги посрещнем. И когато преценяваме това, може би е добре да се сещаме, че все пак всички сме дошли от някъде.
Дебати Горичка с тема Бежанците и България: отворени или затворени граници е на 28-и октомври от 19:30 часа във Френския институт на пл. Славейков 3.
До този радостен извод стигнах мигновено, когато тази сутрин видях данни от проекто-бюджета на страната за 2016 г., предложен от финансовото министерство . Гигантският ръст от цели 124% на разходите на Министерството на енергетиката спря...
Забравете времето, когато беше демоде да се чете българска литература! Интересът към българските автори и техните книги набира все по-голяма скорост и това ни накара да посветим една специална седмица на родната литература, за да си припомним вечните български класики, да ви запознаем с млади и талантливи автори и техните книги. В дните до Деня...
Възможно ли е русофил и путинист да удари от праведни позиции кроше на круширалия вече Сидеров, който е прегризал кремълската каишка, джавка наред и вече вреди на господарите си ? След което човекът с юмрука, предупредил Сидеров с един удар, да се прави на ударен?
Само до неотдавна щеше да изглежда невъзможно русофилските сайтове в България да не подкрепят Сидеров в която и да било негова акция. Днес обаче те или мълчат, или се разграничават от любимеца на Путин в България.
В един от тези сайтове, който препубликува от подобния на него в. “Труд” с призив да бъде остракиран, т.е. отстранен Сидеров, днес дава думата без коментар на друго подобно мнение на външен автор, според което същият е клоун и дори е част от сценарий в конспиративна теория, включваща хаоса в зала “Армеец” като част от хитроумен план да се покажело колко необходимо е да се легитимира електронното гласуване на фона на неразбориите с отчитането на бюлетините.
Че има план, има, но той е малко по-различен. В него водеща роля от доста време е отредена на един доста по-приемлив за русофилството образ с големи амбиции ( и пари зад гърба му), който не крие, че се домогва до медийно влияние. Декларира го напълно открито през април и вече е близо- въпрос на дни изглежда- до осъществяването на проекта с руски пари да бъде купена фалираната ТВ7 с евентуално сменено название. Заявката за попълване на “информационните дефицити” беше намекната с малко думи и със съответната визия в сайта на Национално движение “Русофили”. Публикацията е наречена
“Николай Малинов обещава да попълни „информационните дефицити” в политическо и културно отношение – задача, която съвестно изпълнява и лидерът на „Атака” Волен Сидеров, но през далеч по-скромна телевизия.”
Така беше през април.
Русофилите обаче се броят на есен и днес “уморените коне ги” бият, нали…
Продукти за 4 порции:
8 тостерни филии
100г шунка
2с.л. домашна лютеница
4 маслинки
2 яйца
100г сирене
1с.л. краве масло
Приготвяне:
Сандвичите са познатите принцеси със сирене и яйца, обогатени с приятна плънка. Намазвам филийките с краве масло. Срязвам по диагонал на две. Разбивам яйцата с натрошено сирене. Намазвам триъгълничетата. Запичам суровите принцеси само на горен реотан. През това време си приготвям плънката. Нарязвам шунката и маслините на дребно. Обърквам с лютеницата. Изпечените принцеси изваждам от фурната. Обръщам откъм хлебната страна. Намазвам половината от тях с лютеничен микс. Похлупвам с останалите триъгълничета. Сандвичите редя в плато.
Едно от най-любимите ми кътчета в българската литература е творчеството на Йордан Йовков. Майсторството му в изграждането на образите и природните картини буди възхищението ми всеки път, когато препрочитам някоя от творбите му. Наскоро препрочитах разказите му и си дадох сметка колко силни и вдъхновяващи са женските персонажи в творчеството му – за мен те...
В събота се състоя едно от по-любимите ми tech-събития за годината: WordCamp София. Защо по-любимо ли? Защото за WordCamp не са определящи само добрите лекции и новите знания (а такива, както ще видите по-долу, имаше) – определящи са новите познанства и едно готино усещане за общност със споделени интереси, цели и въпроси.
За втори път имах удоволствието да съм лектор на WordCamp – първият път беше в зората на българските кампове през 2010 година. Междувременно, WordCamp е станал много по-голям, много по-ангажиращ и пълен с интересни хора с адски много знания. Впечатление правят добре подготвени български лектори и много международни гости, които са известни лица сред WordPress общността. С две думи, събираме звезди на място 
За моята лекция ще ви разкажа с отделен пост, а тук ще разгърна малко записки от двамата лектора, които слушах с най-голям интерес – Luca Sartoni и Noel Tock.
Лука говори за традицонните професии и кои от техните принципи трябва да вложим в работата си като дигитални специалисти.
Основната разлика се състои в статуса. Никога няма да помолиш водопроводчик да оправи окабеляването в банята ти, но клиенти често молят фронтендъри за маркетинг съвети, дизайнери за програмистка работа, маркетолози за системна администрация и всякакви други чудатости. “Опитваме се да запълним всички празнини и не можем да идентифицираме каква е точно нашата работа,” обясни Лука.
Причината, поради която често не можем да се разберем с клиентите си, е, че дигиталните специалисти работят със знанията, познанствата и способността си да решават проблеми. Клиентите често се бъркат, че нашият инструмент за работа е лаптопът – това значи, че за незапознатия наблюдател няма видима разлика между концентрирана работа и цъкане на Facebook. Освен това, проблемите пред онлайн специалистите са по-скоро абстрактни – не става въпрос за теч, чието спиране от водопроводчика има ясен видим резултат.
Водопроводчиците никога не търсят сами клиентите си – обаждаш се на специалист, когато имаш проблем. Той не идва при теб, за да ти обясни, че тръбите ти могат да имат по-добра позиция в Google. На всичкото отгоре, проблемът с теча обикновено е належащ, затова на клиента е ясно защо се плаща повече на водопроводчика – а колко от дигиталните специалисти увеличават сумата при спешни задачи, работа през уикенда или късно вечер?
За да сте успешни специалисти, трябва да се запитате: какво би направил водопроводчикът? Това е водещият въпрос, когато ви кажат “Няма бюджет”, “Ще ти отнеме само 5 минути”, “13-годишният ми племенник също разбира от компютри” и други такива. В крайна сметка, разликата между работа и хоби е че за едното ви плащат.
Последните съвети на Лука бяха да инвестирате в обучения и специализация във вашата ниша и винаги да доставяте по-висока стойност на клиентите си от това, което очакват. Бъдете точни със сроковете, спазвайте думата си и се научете да казвате “Не”. Учете се от водопроводчика.
Вижте още по темата в блога на Лука.
Темата за водопроводчиците ми беше изненадващо интересна, но за темата на Ноел предполагах отдавна, че ще ми допадне. Той показа серия добри примери за създаване на съдържание в каналите от фрагментирания медиен свят на 2015-та година.
Днес консумираме съдържание на много различни нива, а все още повечето издатели виждат в социалните медии само начин да увеличават трафика си. Правилната стратегия обаче е друга: трябва да създавате съдържание в социалните медии и да го оставите да живее там.
Ноел даде няколко примера за успешна social publishing стратегия – сред тях водещ бе акаунтът на National Geographic в Instagram. Това е най-следваният профил на медия в мрежата, с 34 милиона последователя. Как го правят ли? Като създават съдържание директно за и в Instagram. Те не разчитат на clickbait като ни дразнят с въпроси, чийто отговор ще прочетем в материал на сайта – те директно обогатяват мрежата с интересно съдържание:
Vox правят нещо сходно – познавайки потребителите си, те публикуват във Facebook цяло интервю с кандидат-президента Bernie Sanders. Не поставят само тийзър, който да води на сайта им – публикуват цялото интервю.
Съветите на Ноел към създателите на съдържание са само три. За да задържите вниманието на потребителите в новата контент-среда, трябва да разказвате истории, вместо само да дразните с въпроси; да решавате информационните проблеми на читателите си; да сте готови да предоставите съдържание там, където хората го търсят.
Специално споменаване получава Франц с лекцията за новите дигитални стажове. Чух адски много позитивни коментари и имам уклончиво потвърждение, че скоро ще се появи блог пост с детайли по темата – за нейната същност може да съдите по слайдовете:
Накратко, WordCamp е събитие, което си заслужава, дори ако не чакате с интерес слайдове пълни с код. Енергията се усеща навсякъде, а хората са адски интересни и имат какво да кажат. Само трябва да си вземете билет за следващото издание. А аз ще се постарая да ме чувате там по-често от 1 на 5 години – дори и ако не ви се иска особено 
___
снимка: @WordPressBG
Постът WordCamp Sofia 2015 е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.
В събота се състоя едно от по-любимите ми tech-събития за годината: WordCamp София. Защо по-любимо ли? Защото за WordCamp не са определящи само добрите лекции и новите знания (а такива, както ще видите по-долу, имаше) – определящи са новите познанства и едно готино усещане за общност със споделени интереси, цели и въпроси.
За втори път имах удоволствието да съм лектор на WordCamp – първият път беше в зората на българските кампове през 2010 година. Междувременно, WordCamp е станал много по-голям, много по-ангажиращ и пълен с интересни хора с адски много знания. Впечатление правят добре подготвени български лектори и много международни гости, които са известни лица сред WordPress общността. С две думи, събираме звезди на място 
За моята лекция ще ви разкажа с отделен пост, а тук ще разгърна малко записки от двамата лектора, които слушах с най-голям интерес – Luca Sartoni и Noel Tock.
Лука говори за традицонните професии и кои от техните принципи трябва да вложим в работата си като дигитални специалисти.
Основната разлика се състои в статуса. Никога няма да помолиш водопроводчик да оправи окабеляването в банята ти, но клиенти често молят фронтендъри за маркетинг съвети, дизайнери за програмистка работа, маркетолози за системна администрация и всякакви други чудатости. “Опитваме се да запълним всички празнини и не можем да идентифицираме каква е точно нашата работа,” обясни Лука.
Причината, поради която често не можем да се разберем с клиентите си, е, че дигиталните специалисти работят със знанията, познанствата и способността си да решават проблеми. Клиентите често се бъркат, че нашият инструмент за работа е лаптопът – това значи, че за незапознатия наблюдател няма видима разлика между концентрирана работа и цъкане на Facebook. Освен това, проблемите пред онлайн специалистите са по-скоро абстрактни – не става въпрос за теч, чието спиране от водопроводчика има ясен видим резултат.
Водопроводчиците никога не търсят сами клиентите си – обаждаш се на специалист, когато имаш проблем. Той не идва при теб, за да ти обясни, че тръбите ти могат да имат по-добра позиция в Google. На всичкото отгоре, проблемът с теча обикновено е належащ, затова на клиента е ясно защо се плаща повече на водопроводчика – а колко от дигиталните специалисти увеличават сумата при спешни задачи, работа през уикенда или късно вечер?
За да сте успешни специалисти, трябва да се запитате: какво би направил водопроводчикът? Това е водещият въпрос, когато ви кажат “Няма бюджет”, “Ще ти отнеме само 5 минути”, “13-годишният ми племенник също разбира от компютри” и други такива. В крайна сметка, разликата между работа и хоби е че за едното ви плащат.
Последните съвети на Лука бяха да инвестирате в обучения и специализация във вашата ниша и винаги да доставяте по-висока стойност на клиентите си от това, което очакват. Бъдете точни със сроковете, спазвайте думата си и се научете да казвате “Не”. Учете се от водопроводчика.
Вижте още по темата в блога на Лука.
Темата за водопроводчиците ми беше изненадващо интересна, но за темата на Ноел предполагах отдавна, че ще ми допадне. Той показа серия добри примери за създаване на съдържание в каналите от фрагментирания медиен свят на 2015-та година.
Днес консумираме съдържание на много различни нива, а все още повечето издатели виждат в социалните медии само начин да увеличават трафика си. Правилната стратегия обаче е друга: трябва да създавате съдържание в социалните медии и да го оставите да живее там.
Ноел даде няколко примера за успешна social publishing стратегия – сред тях водещ бе акаунтът на National Geographic в Instagram. Това е най-следваният профил на медия в мрежата, с 34 милиона последователя. Как го правят ли? Като създават съдържание директно за и в Instagram. Те не разчитат на clickbait като ни дразнят с въпроси, чийто отговор ще прочетем в материал на сайта – те директно обогатяват мрежата с интересно съдържание:
Vox правят нещо сходно – познавайки потребителите си, те публикуват във Facebook цяло интервю с кандидат-президента Bernie Sanders. Не поставят само тийзър, който да води на сайта им – публикуват цялото интервю.
Съветите на Ноел към създателите на съдържание са само три. За да задържите вниманието на потребителите в новата контент-среда, трябва да разказвате истории, вместо само да дразните с въпроси; да решавате информационните проблеми на читателите си; да сте готови да предоставите съдържание там, където хората го търсят.
Специално споменаване получава Франц с лекцията за новите дигитални стажове. Чух адски много позитивни коментари и имам уклончиво потвърждение, че скоро ще се появи блог пост с детайли по темата – за нейната същност може да съдите по слайдовете:
Накратко, WordCamp е събитие, което си заслужава, дори ако не чакате с интерес слайдове пълни с код. Енергията се усеща навсякъде, а хората са адски интересни и имат какво да кажат. Само трябва да си вземете билет за следващото издание. А аз ще се постарая да ме чувате там по-често от 1 на 5 години – дори и ако не ви се иска особено
___
снимка: @WordPressBG
Постът WordCamp Sofia 2015 е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.
Вероятно всеки поне веднъж си е пожелавал да не чувства нищо. Дали от разбито сърце, загуба на скъп човек или мъка, породена от друго (уви, причини има безброй), болката понякога е непоносима. Това желание се сбъдва в утопичното общество в „Пазителят” на Лоис Лаури (изд. „Пергамент Прес“). Някъде в бъдещето 12-годишният Джонас очаква официалната церемония,...
2004 - 2018 Gramophon.com
