Aгресивната външна политика на Путин, която той води без да се съобразява с мнението на руските граждани, и разпродажбата на много части от страната на чужденци, предизвиква сериозна загриженост у експертите в Русия. Основният въпрос е – до какво ще доведе политиката на президента? Днешното поколение руснаци живеят с надежда за светлото бъдеще, но няма да го дочакат. Според скептиците, само след пет години, дори и ако няма война, Русия ще затъне. Решенията и действията, които предприема руското ръководство са с антируска насоченост.

Не става дума само за военните конфликти в Северен Кавказ или в Украйна. Малцина знаят, че Сибир отдавна е продаден на китайците, а обикновените руснаци работят за тях. Заповедта за “продажбата” на Сибир бе подписана от Путин преди пет години. Китайците взеха под наем около 420 000 хектара земеделска земя. Когато Кремъл опява, че Украйна се е продала на Запада и Америка, искам да попитам – на кого се продава Русия? Замислете се над цифрите: по-голямата част от земеделската земя в Забайкалския край, един от най-живописните райони на Русия, е отдадена на китайците под наем за 50 години. Няма значение, че тези територии не се използват от руснаците от десетилетия, но това е тяхна земя, а в Кремъл решиха, че за милиард и половина долара може временно да се подари на китайски компании.

На тази земя китайците планират да развиват не само земеделие, но и животновъдство. Ако в срок от три години всичко се развива положително, китайските компании ще наемат още двеста хиляди хектара. Според руските власти, от наема на земята обикновените руснаци само ще спечелят – китайците ще наемат само руски граждани. Паралелно с животновъдството и земеделието, китайците ще разработват и находищата на полезни изкопаеми по границата, и ако процесът върви добре, ще разширят районите за добив на суровини.

Руските експерти нарекоха лизинга “голям успех” във взаимноизгодното сътрудничество. Според тях, в граничните райони с Русия, за китайците живота е много тежък: близо 140 милиона души, които живеят там, са без работа и нямат своя земя. А руснаците в Далечния изток, на наетата от китайците земя, са не повече от шест милиона, много от тях напускат домовете си и отиват в централните райони на Русия, където има работни места. Руските власти са решили с помощта на споразумението да решат едновременно проблемите на и двете страни чрез създаване на нови работни места и с осигуряване на земя за китайците. Всъщност, нещата са малко по-различни. След няколко години масово заселване на Забайкалието с китайци, Русия е заплашена с китайски диктат в Далечния изток.

В този случай, Далечния Изток на Русия го чака много по-тъжна ситуация, от тази в Донбас. Ако в Източна Украйна все пак има малко руски военни, в руския Далечен Изток ще живеят само китайци. Преговорите за продажбата на Русия започнаха преди около шест години, когато Медведев, тогава президент, се споразумя с президента на Китай за сътрудничество между граничните региони. Скорошната продажба на Забайкалието, не означава, че китайците не са били тук и преди. Част от земята в Далечния изток отдавна се използва от китайските власти за отглеждането на зеленчуци, ориз и соя.

Китайците, оплакващи се от недостиг на земя, предварително знаят какви територии трябва да завземат. Контролът над Забайкалието ще им даде възможност за контрол над целия Сибир, където са най-големите руски транспортни артерии. Жителите на региона масово напуснат домовете си, заминават за Москва, на юг или на запад. Интересен е факта, че през последните години, в Зайкалието зачестиха огромните горските пожари, нещо което никога не се е случвало. По руските канали за пожарите говорят с неохота, а проблема се коментира повърхностно. Между другото, през изминалата година, нито един канал не е снимал материал за историята на пожарите, но денонощно надуват главите на руснаците за това, което се случва в Украйна.

В Русия акцентират само в колко бедствено положение са украинците. В действителност, ситуацията в Сибир и Далечния изток е много по-зле. Ако централните региони на Русия, повечето жители “дебелеят”, в Сибир руснаците измират. Масовият алкохолизъм и безработицата довършват народа. Който проумее, че може да загине, напуска региона, останалата част от гражданите водят мизерно съществуване. В Забайкалието всички мразят китайците, но работят за тях, защото разбират, че това е единствения начин да оцелеят. Всъщност, оцеляват жителите на градовете, а в селата е пълна разруха и бедност.

Докато Путин се занимава с Украйна, помага за обогатяването на жителите на Москва и другите мегаполиси в Централна Русия, отдалечените региони разчитат само на себе си, а дори и на китайците, макар да знаят, че такава “братска” дружба няма да доведе до нищо хубаво.

http://replyua.net/

Share on Facebook

Поредицата на Франческа Саймън за Ужасния Хенри е със статут на бестселър на британския пазар. За Хенри има създаден анимационен ТВ сериал и непоносимият пакостник е сред любимците на британчетата. Малките български читатели също вече могат да се забавляват с неговите премеждия в„Ужасния Хенри” и “Ужасния Хенри забогатява бързо” (изд. „Пан“). Аз нямах търпение да проверя на какво...

Днес Йордан ще ни води през Балканите – по един от кратките, но все още непознати маршрути до Дубровник и обратно. Приятно четене:

Балканска обиколка

Пътепис за едно пътуване през

Македония, Косово, Албания, Черна Гора, Хърватия, Босна и Херцеговина и Сърбия

Идеята да напиша този пътепис ми хрумна още когато планирах пътуването, тъй като си дадох сметка, че впечатленията ми ще са полезни на много хора, които се чудят как да стигнат до Дубровник, или Черна Гора. Решението ми се затвърди по време на обиколката, тъй като срещнахме доста българи, които според мен поради лошо планиране се бяха съсипали от път. Започнах да нахвърлям впечатленията си веднага след завръщането ни, но дълго време пътеписа ми остана недовършен. Реших да го завърша близо две години по-късно, тъй като наскоро се върнахме от пътуване до Хърватия. Затова правя уговорката, че може някои от нещата които видях да са се променили (надявам се за добро).

Основната цел на този пътепис е да обясни маршрута, по който стигнахме до Дубровник

и в по-малка степен да сподели впечатленията ми от това пътуване.

Нашата най-важна дестинация бе Дубровник

Споделих идеята си с няколко приятели и чух страхотни неща за Будва и Котор в Черна Гора. Наред с това обаче, чух и страховити разкази за отвратителни пътища с безкрайни убийствени завои. В крайна сметка почти нищо от това не се потвърди. Обичам да шофирам и дългите преходи с кола не ме плашат, но тъй като трябваше да вземем и двете си деца решихме, че трябва да „накъсаме” пътуването на няколко отсечки, за да видим повече места и да избегнем преумората. Така, докато планирах как да стигнем до Дубровник неусетно приключих с ясна концепция за едноседмична обиколка, засягаща практически всички балкански държави.

Основният ни проблем бе по кой маршрут да стигнем до Дубровник

Във viamichelin.com прогоних няколко маршрута. Онова което в крайна сметка ме стъписа бе, че най-краткият пътят от София до Будва – на адриатическия бряг на Черна Гора е около 580 км. (приблизително колкото от София до крайните североизточни части на България). Това обаче предполагаше преминаване през Македония и Албания, или

още по-лошо – Македония – Косово – Албания

Инстинктивно отхвърлих и двата варианта. Оставаха само другите два варианта

• до Сараево и на юг към Дубровник или
• до Загреб и през Сплит до Дубровник. Пътувайки видях, че всички сънародници, които срещнахме са избрали някой от тези два варианта.

Първият вариант не ми хареса, тъй като освен че бе над 900 км., предполагаше отиване и връщане по един и същ маршрут, което нямаше да ни е интересно. При втория вариант пътят до Дубровник ставаше близо 1 400 км.

Тогава се върнах на първоначалната идея за

пътуване през Албания

Обадих се на зет ми, който заедно със сестра ми бяха ходили на почивка в Албания. От него разбрах, че

между Косово и Албания е построена чисто нова магистрала,

която значително улеснява пътуването до Адриатика. Зарових се в интернет и прочетох доста неща за тази магистрала. Построена е от турско-американски консорциум, като първоначалният ѝ бюджет от около шестстотин милиона евро се е удвоил до умопомрачителните над един милиард евро, което било на път да фалира Косово. Албанците обаче отдавали огромно значение на тази магистрала, тъй като освен директната им връзка с роднините от Косово, предоставяла бърз достъп до албанските курорти по тяхното крайбрежие. Преди изграждането на тази магистрала от Прищина до Тирана (около 300 км.) се пътувало най-малко 9 часа през тесен и много лош планински път. Сега това ставало за 3 часа. На малко места обаче имаше информация напълно завършена ли е тази магистрала, от къде започва и къде свършва, а нито в google maps, нито във viamichelin тази магистрала бе отразена или биваше включена в предложените маршрути до Дубровник. Тогава попаднах на един кратък пътепис, писан от българин, пътувал с кемпера си по тази магистрала. Впечатленията му бяха позитивни, както от Албания, така и от Косово. Беше стигнал дори до Косовска Митровица в желанието си да види за какво става дума. Неговият пътепис ми бе безкрайно полезен и промени нежеланието ми да планирам пътуване, включващо Косово и Албания. Тогава именно реших, че трябва да споделя моите впечатления, за да помогна на други като мен.

Проучването ми обаче не свърши дотук. Чрез мой приятел, работещ в мултинационална компания се свързахме с колегите му в Косово и Албания и те потвърдиха, че магистралата е построена и се пътува спокойно по нея.

В крайна сметка разбрах, че тази магистрала тръгва от Прищина (в района на летището). От там върви на юг и преминава през Призрен, изкачва планинския масив между Косово и Албания и когато стигне равнинната част на Албания се превръща в първокласен двулентов път, който води към град Милот, от където пък се разделя на юг – за Тирана, а на север – за Шкодра и Черна Гора. Общата дължина на магистралата е около 100 км. Истината е, че заради тежкия планински релеф на места магистралата става скоростен четирилентов път (без аварийни платна), като на някои от многото мостове бе завършено само едното платно, поради което движението в тези участъци бе двупосочно и се извършваше в завършеното платно. Тези участъци не са обозначени добре и трябва да се внимава. Не са много, а и движението по магистралата е много слабо, поради което няма задръствания, или забавяния.

В крайна сметка воден и от любопитство реших да направим следната обиколка

• две нощувки в Будва – Черна Гора, до където да стигнем през Македония, Косово и Албания.
• След това три нощувки в Дубровник,
• една нощувка в Сараево и
• една в Белград.
• По този начин запазих най-лесния участък – Белград – София за накрая.

Вярвам, че избрах и структурирах тази обиколка по може би най-добрия начин.

Пътуването ни започна в началото на май 2013г. (използвахме почивните дни около 6-ти май).

Тръгнахме от София

около 9.30ч. Не знам по силата на каква логика реших да стигна до Кюстендил, не по традиционния път през Радомир, а през Дупница. Това удължи пътя ни с около 30 км., но не и времето за пътуване. Пътят до Дупница е магистрала, а между Дупница и Кюстендил – изцяло реновиран и много приятен широк път.

Пристигнахме в Скопие

ранния следобед и направихме сравнително дълъг обяд. Реших да допълня резервоара, тъй като не знаех как са бензиностанциите в Косово. Цената на бензина в Македония е еднаква с тази у нас.

Бяхме минали около 300 км. и ни чакаха приблизително още толкова по един напълно непознат маршрут и през напълно непознати страни, а ни очакваха и още три граници. Трябваше да тръгваме към

Косово

За да стигнете до Косово не е необходимо да влизате в Скопие. Достатъчно е да се движите по околовръстния път на града и да следите табелите за Прищина. От околовръстното до границата с Косово са около 20-30 км. по сравнително лош път с доста неравности.

На граничния пункт с Косово се налага да платите 30 Евро за застраховка „гражданска отговорност”

Косово не е страна по международното споразумение „Зелена Карта”, поради което зелената карта не важи на тяхна територия и се налага да се сключи такава застраховка. Доколкото си спомням тази застраховка важи за 15, или 20 дни. Върнах се към времето когато всяко пътуване извън България бе свързано с плащане на колосални суми за зелена карта.

От граничния пункт имате две възможности да стигнете до магистралата

Едната е да тръгнете на север към Прищина и от там да се качите на магистралата и да се върнете на юг към Призрен. Разстоянието от границата до Прищина е около 35 км. Тъй като не знаех къде точно започва магистралата, а и качването до Прищина предполагаше удължаване на маршрута с около 60-70 км. реших да използвам втората възможност.

Попитах на границата как най-бързо да стигна до магистралата и хората ме насочиха

през гр.Феризай (на сръбски – Урошевац) и гр.Щиме (на сръбски – Щимлье)

Маршрутът от границата през тези два града до магистралата е около 30 км. Пътят е добър и минава през поредица от села. Беше ми любопитно да видя как изглеждат косовските градове и села.

Феризай

е неголям град. Направи ми впечатление мръсотията и видимия хаос. Оставих навигацията да ме води, но в центъра на града не бях убеден, че се движим в правилната посока. Хората бяха любезни и веднага ни упътиха на сръбски. Движехме се в правилната посока. Същото впечатление оставиха и останалите населени места през които минахме. Съпоставката с аналогични по размер български села и градове неизбежно откроява

пълното отсъствие на демографски проблем в Косово

Населените места са оживени и пълни с млади хора. Следвах навигацията и основния път и след като преминахме през един планински хребет, се озовахме на височина от която се виждаше магистралата. Не след дълго вече пътувахме по нея. Магистралата преминава

покрай гр.Призрен

(вторият по големина в Косово), но за съжаление нямахме време поне да се отбием и преминем през него.

Движението по магистралата

в този делничен ден бе изключително рехаво. След Призрен магистралата започва изкачване през планинската верига разделяща Косово от Албания.

Граничният пункт между Косово и Албания

е разположен сравнително високо на самата магистрала. Проверката отне не повече от 5 мин.Планината както на сръбски, така и на албански се нарича

„Проклятие”, или още „Албанските Алпи”

Пейзажът е доста живописен. Минава се покрай няколко изключително красиви и големи високопланински езера. Албанските села в планината са изградени от впечатляващи каменни къщи, а населението е видимо доста бедно.

Това което ме удиви, е че почти по целия път

през Албания не видяхме джамия

Имаше само църкви. Очевидно християнското население е съсредоточена в северната част на страната. Доколкото си спомням първата джамия, която видяхме бе едва в Шкодра.

След като пресякохме планината, магистралата се редуцира до широк и добър скоростен път. Стигнахме

гр.Милот,

като малко след него се отбихме в посока към гр.Леже и гр.Шкодра.

Пътят преминава през поредица от албански села. Тези населена места изглеждаха много по-европейски от по-голямата част от българските села. Къщите в основата си част бяха сравнително големи, нови и боядисани в приятни пастелни цветове. Навсякъде кипеше живот.

Стигнахме

гр.Шкодра

и с колата направихме много кратка разходка до центъра на града. Изглеждаше приятно. Голямото

Шкодренско езеро

определено допринасяше за живописния вид на града.

Трябва да отбележа, че в никой момент от пътуването ни през Косово и Албания не сме се почувствали застрашени, или разколебани.

От града се насочихме

към границата с Черна гора,

но не по пътя, който води към Подгорица, а по този, който води към близкия граничен пункт между албанското село Добай и черногорското – Сукобин. Пътят бе тесен и сравнително разбит. На няколко пъти се чудехме дали не сме объркали посоката, тъй като бе странно подобен път да свързва две държави. Не се колебайте – това е пътя!

На граничния пункт между двете държави се извършва съвместен контрол, което спестява доста време. Имаше само още един рейс и две-три коли.

В Черна гора

се работеше по разширението на пътя, който на места приличаше на малка асфалтова алея в някаква вилна зона. Но този участък е сравнително кратък. Надявам се, че към настоящия момент пътят е вече разширен, тъй като в ремонтираните участъци бе безупречен.

По този път стигате до адриатическото крайбрежие на Черна Гора. Първо е гр.Улцин, след това е един от основните им курортни градове – гр.Бар, след което пристигнахме в първата ни цел – гр.Будва. В

Будва

имахме две нощувки. За двата дни там разгледахме града и близкия гр.Котор. И двата са страхотни. Особено Котор. Това място буквално спира дъха.

За двата града може да прочетете и видите доста. Няма да се впускам в описания, тъй като основната цел на този пътепис е да маркира маршрута по който се движихме.

Само ще отбележа за тези които не знаят, че черногорците са възприели еврото за своя парична единица, поради което не се налага да разполагате с някаква екзотична местна валута. Може би именно тук, говорейки на български сме най-добре разбрани.

От Будва тръгнахме към Дубровник.

Доколкото си спомням именно в този участък пътя включваше и кратко пътуване с ферибот, което бе евтино, лесно и бързо. След черногорския град Херцег Нови се стига до границата с

Хърватия

Признавам, че не знаех (а впоследствие разбрах, че и повечето ми приятели не знаят) че всъщност Дубровник и района около него е откъснат от останалата част на Хърватия. На практика

Дубровник е един анклав

обграден от Черна Гора и Босна и Херцеговина. За да стигнат до останала част на Хърватия, дубровчани трябва да минат 20 км. и две граници – тези с Босна и Херцеговина. Според някои информации, преди векове дубровчани продали въпросната 20-километрова ивица от брега на Османската империя, осигурявайки си по този начин защита от постоянните набези на венецианците. Този документ бил открит и ползван в последствие при формиране границите на Босна и Херцеговина.

Използвахме пълноценно трите дни с които разполагахме и разгледахме

стария град на Дубровник,

както и няколко острова около него. Избора от еднодневни екскурзии с корабчета е огромен. Струва ми се, че повече от една подобна екскурзия не ви е необходима. А иначе Дубровник е зашеметяващ. Потресаващо е че по време на конфликта в Югославия от началото на 90-те, сърби и черногорци са бомбардирали това място.

И тук ще избегна описанието на впечатленията си.

Дубровник

е всеизвестно място. Ще е полезно да спомена, че старият град е сравнително скъпо място, а паркирането около него може да се окаже истинско изпитание. За да разберете най-лесно цените в Хърватия, разделете цената в куни на 4. Така ще получите приблизителната цена в евро.

От Дубровник се насочихме към Сараево. Поредният балкански парадокс! За да стигнем Сараево прекосихме границата с Босна, след което излязохме от Босна и влязохме в Хърватия, а след границата се насочихме на север и малко след гр.Меткович отново влязохме в Босна. На този граничен пункт видях много българи, очевидно пътуващи към Дубровник, но идващи през Сърбия, Черна Горна и Босна, видимо преуморени от път. Струпването на коли бе огромно, а чакането в посока Дубровник – изнервящо.

Няколко думи за

Босна и Херцеговина

Тази държава силно ме впечатли и очарова (напълно се присъединявам към това наблюдение! – бел.Ст.). Природата е забележителна. Предимно планински релеф. Пътят на север към Сараево пресича цялата държава. В южната й част ми направи впечатление, че навсякъде се веят хърватски флагове. Това ме обърка, тъй като бях сигурен че сме в Босна, но всички останали признаци сочеха към Хърватия. В централната част, започваща от

Мостар

се появи националният флаг на държавата, а в северната част след Сараево се развяваше само сръбския флаг. Всеки от нас е видял много кадри от войната в Босна, но като че ли малко знаем за причините довели до това кърваво разпадане на Югославия. Историята на Босна е история на страданието. На тази територия сърби и хървати са решавали с променлив успех всичките си конфликти. След завладяването на територията от Османската империя, много от местните жители са приели исляма. Така на полето на традиционната омраза между сърби и хървати се е появила и една група от хора, към която и двете националности са изпитвали неприязън заради възприетата от нея ислямска религия. Омразата и противоречията са добили нови измерения и освен на чисто етническа плоскост, конфликтите са тръгнали и на религиозна основа. Тези изстрадала земя почти не е имала самостоятелно съществуване и е влизала в различни държавни формирования – Османска империя, Сръбско-хърватско кралство, Австро-унгарската империя, Югославия.

По време на втората световна война, хърватските отряди на т.нар. „усташи” заедно с мюсюлманите, подстрекавани и насърчавани от фашистите са избили стотици хиляди местни сърби. Този факт ни е малко известен. Това, както се досещате само е нагнетило традиционна омраза по тези земи, за да се стигне до началото на 90-те. По това време

първа от Югославия се отделя Словения. След това такова решение взема и Хърватия.

Това от своя страна окуражава босненските хървати и мюсюлмани също да поискат отделяне на Босна от Югославия, на което сръбския етнос категорично се противопоставя.

На проведен референдум хървати и мюсюлмани,

които общо съставляват около 60% от босненското население решават страната да обяви независимост. Това отключва спирала от агресия. Босненските сърби, подкрепяни от сръбската армия заявяват че не желаят отделяне от Югославия и че ще защитават заеманите от тях части от Босна. Претенции за части от Босна заявяват и хърватите и мюсюлманите. Започват известните ни

кървави военни действия,

целящи установяване на контрол и етническо прочистване върху почти цялата територия на Босна и Херцеговина.

Битките се водят на принципа всеки срещу всеки

Хървати срещу мюсюлмани, хървати срещу сърби, сърби срещу мюсюлмани, сърби срещу хървати и т.н., до момента в който сръбският превес става очевиден, а хърватите и мюсюлманите осъзнават, че единственият начин да се противопоставят е като се обединят.

Самоунищожителната война

продължава до момента, в който под натиска на големите държави, всички въвлечени в този конфликт са принудени да преговарят в американския град Дейтън, където в началото на 1995г. се полагат

основите на днешна Босна и Херцеговина

Именно там страната се сдобива с безумно сложно и неефективно държавно управление, като начело стоят трима президенти избирани на етнически принцип и редуващи се на ротационен принцип. Частта от територията на държавата, която се контролира от сърбите е автономна и се нарича Република Сръбска, като тя има практически самостоятелно управление. Видимо разделението и противопоставянето продължават и една от външните прояви на този тлеещ конфликт са развяващите се различни знамена. Не знам какво е бъдещето на тази държава!

Но нека оставим бъдещето на Босна на босненците и да се върнем към впечатленията ми от това пътуване.

Трябва преди това да отбележа, че босненската марка е фиксирана към еврото при абсолютно същия курс, както и лева. По тази причина една марка е равна на един лев.

Решихме да разгледаме

гр.Мостар

Пътят до този град минава в близост до река Неретва, която е голяма, пълноводна и изумително красива, като ни очарова със зеления си цвят. Мостар е известен със стария си (от турско време) мост, който по времето на конфликта е разрушен от хърватите. След прекратяването на гражданската война в Босна, камъните от разрушения мост са извадени от реката и с тях мостът е наново изграден. Този мост си остава основната атракция на града. Градът бе пълен с италиански туристи, а един босненец направи зашеметяващ скок в реката (височината е твърде голяма и наистина са нужни невероятен кураж и умения).

Следите от войната все още личат по фасадите на почти всички сгради в града. Разходката ни хареса. Старата част на града, мостът и живописната природа наоколо са впечатляващи, но няколко часа са достатъчни, за да добиеш представа за Мостар.

След разходката ни из Мостар се насочихме към

Сараево

Пътят до там продължи да ни смайва с красотата на заобикалящата го природа.

За Сараево четох какво ли не – „перлата на Европа”, „ослепително красив” и т.н. По тази причина очакванията ми бяха доста високи. Може би затова останах разочарован. Градът не ме впечатли с почти нищо.

Основната забележителност на Сараево е старият му град

„Баш чаршия”

и известната в него чешма „Себил”. Мястото действително е приятно. Баш чаршия е силен притегателен център за възрастните босненци – мюсюлмани и за всякакви последователи на исляма. Видимо бе присъствието на проповедници от Близкия Изток. Мулти-религиозният характер на Босна е особено видим в старата част на града, където буквално огради делят две големи джамии, католическа катедрала и православен храм. Всички с внушителни размери. Останах с впечатление, че мюсюлманската част от населението, която традиционно е била най-уязвима и беззащитна, сега търси своите чуждоземни покровители. Присъствието на турската държава бе очевидно – турски флагове се веят на много места, а турска реч се чуваше почти на всякъде. Онова което обаче особено ме впечатли бяха проповедниците от Близкия Изток, които видях на няколко пъти. Облеклото и външният им вид неизбежно предизвикаха у мен асоциации с афганистанските муджахидини. Трябва също така да отбележа, че

на Баш чаршия ядох най-вкусната баница в живота си.

В новата част на града имаш усещането че си в един малък европейски град. Сякаш след края на Баш Чаршия изведнъж попадаш в един напълно различен свят – модерни кафенета и ресторанти, млади и добре облечени хора.

От Сараево се насочихме към Белград. Още на изхода на Сараево те посреща огромна информационна табела, указваща че влизате в

Република Сръбска. Тази част от Босна бе силно планинска.

Много красива. Пейзажите създаваха усещане, че се движиш из Алпите (също съм съгласен с това – единствената видима разлика е мръсотията край пътя. Надявам се, вече да има подобрение от 2010г – бел.Ст.) Такава бе и архитектурата на къщите. Пътят бе добър, но с много завои. След слизане от планинската част навлязохме в гъсто населена зона. Селата буквално преминаваха едно в друго, а постоянните ограничения на скоростта изнервяха. Всички села бяха сръбски и изглеждаха богати и добре уредени, както и пълни с млади хора и живот. Не можах да си обясня на какво се дължи видимо добрия стандарт в тези села. Не така изглеждаха селата веднага от другата страна на границата в самата Сърбия.

По този път стигнахме до магистралата Белград – Загреб и бързо се озовахме в Белград, а на другия ден и в София.

Белград

е прекрасно място да изкарате един дълъг уикенд. Двете големи реки – Сава и Дунав го правят особено живописен, а традиционно добрите ресторанти и приятно тихата жива музика в много от тях е нещо което ние българите ще оценим подобаващо.

Няколко дни след това пътуване в мен продължаваха да бушуват различни емоции и впечатления.

Балканите са не вероятно, магично място!

Удивително е колко топли и близки са народите в балканските държави и същевременно е абсурдно колко далеч отстоим едни от други заради пълното отсъствие на адекватни пътни връзки между държавите.

В заключение бих искал горещо да препоръчам на всеки маршрута по който минах със семейството ми.

Автор: Йордан Йорданов

Други разкази свързани със Западни Балкани - Общо – на картата:

Западни Балкани - Общо

[See image gallery at patepis.com]

Още пътеписи от близки места:

1. Съвети за пътуване до Дубровник и Босна и Херцеговина
2. Динарски планини с Дубровник, Мостар, Котор и Албания за цвят :)
3. Балкански багри (2)
4. Адриатическа обиколка на Хърватска и Черна гора
5. Великден из бивша Югославия (Черна гора, Дубровник, Мостар, Сараево)
6. През Черна гора към Дубровник, Хърватска (Пролетен мотоциклетен круиз из Западните Балкани – 2 част)
7. Сараево – един различен (от моя) поглед
8. Босна: богомили и дервиши (1): Дрвенград, Вишеград и Сараево
9. Пътешествие из Европа (4): От Локрум през Сараево към София
10. Из бивша Югославия и Далмация (Хърватска) с кола
11. До Дубровник през Босна и Херцеговина (1): Пътуването
12. Дубровник и Требинье в Република Сръбска (Босна и Херцеговина)

Петър Мелтев е човек, който не може да остане незабелязан. Нито на сцената, нито на улицата. Името му се свързва най-вече с независимия театър и проекти като „Мъртвата Дагмар“ (реж. Ида Даниел) и „Праехидно“ (реж. Гергана Димитрова), както и с трупата за импровизационен театър „ХаХаХа Импро“. Петър е позитивен, малко мълчалив и загадъчен, страшно талантлив,...

We are in love with the Eiffel Towers   The kids from the Kid’s architecture workshop have made them.  ...

Това става ясно от вчерашната публикация във в-к "Капитал" "Битовите потребители ще избират доставчика си на ток от април 2016 г." - От средата на ноември започва информационна кампания за предимствата на свободния па...

Специална акция за издаване на читателски карти за ученици стартира читАлнЯта в Градската градина от Деня на народните будители до Коледа. Всеки ученик, който иска да стане читател на читАлнЯта и свободно да заема книги от книжната точка, няма нужда да носи книга като дарение през следващите 2 месеца, за да получи своята читателска карта....

Заложих на пожарникарския принцип „бързай бавно” за да си пусна коментаторската бюлетина едва след края на местните избори. Общата картина е тема на „големите медии” и техните още по-големи коментатори и няма смисъл да повтарям констатациите им. Обаче ще обърна внимание на детайлите, които не всеки би забелязал. А те са като пикселите, оформящи дигиталната картина.

Ще започна от …себе си. Ще кажете, че не е скромно. Обаче , както за почти всичко останало в държавата, става дума за проекция на казаното или направеното от Бойко Борисов. Спомена ме на пресконференцията снощи поименно и …уважително ( най-вероятно с ирония в подтекста, обаче за широката публика си беше уважително). Цитат: „Сутринта, многоуважавания от мен Иво Инджев го слушах, който каза: „Ще отида да гласувам. Има два кмета – един на ГЕРБ, един на реформаторите, ама и двамата не ги познаваме.“

Борисов се позова на мое изказване часове по-рано пред Нова телевизия, в което казах, че ще гласуваме на балотажа в София за районни кметове от „спортна злоба” и на практика партийно, защото не си познаваме конкретните кандидати ( което е парадоксално наистина- знаем кандидатите на национално ниво, дори и като лични познати, но не си познаваме съкварталците, устремили се към кметските места в района, в който живеем).

Борисов се позова на това изявление на „уважавания Иво Инджев”, за да си построи тезата, че едва ли не гласуването за районни кметове е безсмислица, която е измислена, за да му се пречи, като му „вземат” няколко района в столицата, където по старите правила победилият взимаше всичко и съответно всичките районни кметове бяха от ГЕРБ.

Е, взеха му наистина. Взеха му цели 4 района. Ако се жонглира по правилата на политическата (само)реклама, успехът е огромен, сравнено с нулата. Но не е бройката най-важното, а качеството, което носи този пробив в монопола на мимикриращата овластена „дясна” русофилщина на ГЕРБ.

Поне за трима от избраните районни кметове от реформаторите в София мога да кажа, че са съмишленици на каузата за демонтиране на Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА), а преференциалното гласуване, което изстреля на второ място Марта Георгиева в листата на реформаторите за общински съветник, със сигурност е потвърждение за нейната ярка подкрепа за същата тази кауза.

Ще бъде вече доста по-трудно за ГЕРБ да се правят, че не забелязват съветската символика, доминираща над българската столица. Доказа се, че замитането под червения килим на този въпрос е забелязано от гражданите тук: днес в София, утре и в други градове.

Толкова за подтекста на един важен резултат от изборите, който остава извън коментарите на „големите медии” и големите им коментатори ( а дали пък Борисов тъкмо по тази причина не смени тона си от определението за Инджев като „идиот” пред същата Нова телевизия преди година и половина, стигайки сега до „уважавания Иво Инджев”- това не знам).

Във всички случаи в публичното говорене на Борисов, колкото и да е традиционно хаотично, няма нищо случайно. И отново детайлите издават къде точно го стяга „генералският” кител.

Предлагам на хората със свободно време и голямо търпение да изгледат разпространявания в доста информационни сайтове видеозапис от снощната пресконференция на Победителя. Предизвикателството за гледащия, когото викам на помощ в случая, е да изброи колко пъти Победителят и неговият Цветанов споменаха Плевен. Плевен беше абсолютно доминиращата дума в тяхното говорене и вероятно на нея натъртиха ( може би) двайсетина пъти.

Признавам си, че когато това ми направи впечатление, вече беше късно да започвам да броя, а да се върна назад и да изгледам отново записа, за да рапортувам с точност, нямам достатъчно мотивация.

Борисов се подигра с победата на реформаторите в Плевен със забележката, че не си пожелава да се хвали с победа в един областен ( единствен към момента на пресконференцията) град. Всъщност явно не може да преглътне загубата в Плевен и превърна своята тревога в център на своята изповед. Беше като кисела усмивка заради зъбобол по време на преглед при ортопед, констатирал иначе здравината на костите му.

Гримасата му в задочната загубена от него битка за Плевен беше особено пресилена в своята заплашителна ироничност и по повод сравнението с падането на Плевен, направено от реформаторите. Не бил паднал, а направо им го подарил. И нямало да падне, ако той лично се беше напънал да не допусне това.

Масовата публика едва ли разбра снощи, че Борисов реагира на конкретна закачка във фейсбук, в която се прави сравнение с падането на Плевен преди 140 години в руски ръце и телеграмата до великия везир от победения турски паша, написал лаконично „Плевен падна”.

Две подробности са за отбелязване:

1.Думата „паша”, спомената и от Борисов в неговата безадресна реакция, съдържаща заплашителна ирония към онзи, който я е употребил. Пашата е прякор на известния бивш бос на СИК и някогашен началник на Борисов от периода, който той предпочита да не бъде споменаван.

2.„Пропускът” на Борисов да спомене източника на закачката с него в интернет. А това е не кой да е, а същият министър Москов, когото той напоследък води със себе си при предизборното рязане на лентички в различни точки на магистралното самохвалство на властта.

Както се вижда- понеже споменах за жонглирането в политиката- Борисов подхвърля по едно и също време „уважително” едно име ( на Иво Инджев) и пропуска друго ( на Петър Москов) в зависимост от това какво впечатление иска да направи на публиката в нашия политически цирк.

Но не може да му се отрече чувството за хумор в периодизацията на собствения му възход. Заяви, че го питат дали ще става президент „откакто е човек”. Ще да е бил нещо друго преди да нахлуе в политиката на вълната на популизма и тайния сговор с тогавашния си ментор Георги Първанов, който ( не по мое предположение, а по моя информация) днес иска да му бъде върната услугата и да се кандидатира за президент с подкрепата на своя съзаклятник Борисов.

Първата крачка в тази посока вече подсказа Цветан Цветанов, който похвали в нощта на победата АБВ като лоялен партньор на ГЕРБ, предпочитан в това отношение от реформаторите.

Share on Facebook

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Гласувайте за вашия Човек на годината!

Продукти за 4 порции:
За скумрия:
4 средни скумрии
1ч.ч. прясно мляко
1с.л. горчица
1 лимон
1к.ч. олио
1с.л. естрагон
2- 3 зърна черен пипер
1ч.л. сол

За задушен ориз:
1ч.ч. ориз
1ч.л. сол
2с.л. зехтин

Приготвяне:
Семпла рецепта за печена риба и задушен ориз. Почиствам рибките от вътрешности. Прясното мляко смесвам с горчица и сол. Намазвам скумриите и подреждам в тава. Оставям за около час- два на хладно. През това време си премивам ориза. Прехвърлям в по- малка тенджера. Наливам чаена и половина чаша вода. Похлупвам и варя на кротък огън, един час. Накрая поръсвам сол и поливам мазнина. Похлупвам и оставям ориза да се задушава на изключен котлон. В коремчетата на маринованите риби слагам по няколко кръгчета лимон. Правя прорези по повърхността на рибите. Там поставям от сушените поправки. Поливам мазнина, чаена чаша вода. Добавям две, три зърна черен пипер. Покривам тавата плътно с алуминиево фолио. Пека на умерена фурна, около седемдесет минути. Поднасям ароматна скумрия със задушен ориз.

Първото издание на кино-литературния фестивал за екранизации по книги Cinelibri започва тази вечер, 2 ноември, със серия от съпътстващи събития и класическото кино удоволствие от 1961 г. “Закуска в Тифани” с Одри Хепбърн, създадено по едноименната творба на Труман Капоти. Откриването на фестивала ще започне с елегантен флашмоб с водещ и музика на живо, екстравагантен...

Бях свикнал да се впечатлявам от фантазията на Етгар Керет. С голямо удоволствие и захлас изчетох всичките му сборници, издадени в поредицата „Кратки разкази завинаги“ на „Жанет 45“ до този момент. Най-ценен за мен бе фактът, че се различават един от друг. Уж всеки е приютил цял куп шантави и забавни истории, но общият дух...