Преди две седмици (27/10/2015г.) АЕЦ "Козлодуй" включи към енергийната система 6-ти блок, след редовният годишен ремонт и презареждане със свежо ядрено гориво. Ето какво четем в официалното съобщение на централата по ...
Имаме новина , сензация, шок, бомба, апокалипсис и т.н. в булевардния виртуален официоз на властта „агенция” ПИК. Интервюираният за 158-ми път от жълтите агенти на властта, уважаван от ПИК по съгерберна линия истерик ( а не ченге и доносник, каквито са за „агенцията” враговете на властта с досиета), за първи път през това хилядолетие се изказва нечувано сдържано в едно интервю.
Молят го да снесе пак някое тъпоумие за радост на непретенциозния им (по)читател, а той многословно и почти умно мълчи, но все пак произвежда нова „сентенция” на ръба на обикновената деменция ( кои решения било забранено да се коментират):
- Как бихте коментирали връчването на орден “Стара планина” на Вселенския патриарх, от страна на Росен Плевнелиев?
– Орден “Стара планина” не бих искал да го коментирам, това е решение на президента, а решение на президента, на прокурора и на съда не се осъжда. Преценил е, че има известни заслуги за преодоляване разкола в началото на прехода. Това е негово право – кого да награждава и кого не.
- Какво мислите за това че премиерът Бойко Борисов не удостои с присъствието си това награждаване и не прие патриарха?
– На дипломатически език това означава, че е недоволен от не много деликатния език на Вселенския патриарх по отношения на историческите ценности, които са българска държавна собственост. Тези ценности евентуално са на гръцката държава, но не е работа на Вселенския патриарх да коментира.
- Вартоломей обяви, че иска тези светини да се върнат на Гърция.
– С това нарушава всесветския характер на църквата. В Гърция Вселенския патриарх управлява само северните части, придобити след Балканската война. Той си ги е управлявал и преди това, докато същинска Гърция се управлява от атинския Архиепископ.
- Предстоят президентски избори. Бойко Борисов не застана зад това решение на Плевнелиев, това знак ли е, че се отказва от него и не му гласува доверие?
– Не знам. Мисля, че просто е бил много зает с днешния консултативен съвет по национална сигурност и за това е отменил срещата с Вселенския патриарх.”
Моля? Божо да не знае нещо? При това не какво да е, а важно обстоятелство, което тълкувател на мислите, сънищата, намеренията, щенията и постиженията на Борисов е длъжен да докладва по най-правилния начин на сън да му го бутнат ( микрофона)?
Мисли Божидар Димитров…Мисли например пликомислено , че Борисов е бил „много зает с днешния консултативен съвет по националната сигурност и за това е отменил срещата с Вселенския патриарх”
Те и от „агенцията”, за която Божо е адекватен на жълтурщината й приоритетен съмишленик, са мислили цял ден дали да постнат постните му мисли му от вчера ( когато се състоя въпросният съвет) , но мисленето , доказано, не им е най-силната страна.
Цитатът доказва обаче, че Димитров все пак понякога може да мисли преди да говори, но пък чрез ПИК в такива редки случаи говори не каквото мисли.
Да не би да го готвят за посланик и да е решил да се прави на дипломат?
Дай Боже Божо да вампиряса навън, че най-после и в чужбина да прогледнат какви е чуда раждала, ражда и сега герберска майка просташка!
Share on Facebook
Фотографии на близо 60 популярни личности от България и света с книга в ръка ще имаме възможност да видим между 17-и и 30-и ноември в София. Изложбата „Мостът на влюбените в книгите“ е част от събитията по отбелязването на 25-ия рожден ден на издателство Colibri. По думите на организаторите тази първа по рода си инициатива...
Повече от половината избиратели са използвали правото си на преференциален вот на местните избори. Това означава, че повечето от българите оценяват това новопридобито право и залагат на него. В същото време се подготвя мнозинство, което при гласуване на промените в изборния закон, има намерение да отмени преференциалния вот.
Вие наистина ли вярвате, че която и да е руска телевизия може да покаже “погрешка” таен ядрен план на империята на злото, която се тресе от мания за секретност както винаги?
Това е толкова вероятно, колкото Путин да си признае “без да иска”, че е агент на ЦРУ, какъвто няма как да е, но в очите на лековерната публика да се окаже такъв, изпускайки визитна картичка с досието си на Ленгли” най-случайно” пред погледа на милиони свидетели.
“Активно мероприятие”? Не, пасивно е. Като за лапачи на хитроумната пропаганда за руската мощ, върху която се крепи вярата на един маргинализиран от собствената му управляваща клика народ, че може и да не може да превърне своята страна в пример за подражание и магнит за милионите експлоатирани западняци, но пък е в състояние да ги унищожи “поне” с едно мръдване на ядрения пръст на Вожда. Нали така заплаши от екрана Кисельов, телевизионният шут на Путин, на когото е позволено да “издава държавната тайна” как Русия можела да изпепели САЩ ей така, без да й мигне окото!
Ето защо “гафът” на руската телевизия как висши военни в униформи клюкарстват на чаша минерална вода пред окото на телевизионни камери за един от вариантите за това изпепеляване и като е пошло дублиране на карикатурите в Русия, които руската мечка заплашва Обама и света с ядрено оръжие, ако цените на петрола не се вдигнат.
Кремъл призна, че руска телевизия е показала погрешка таен план за система от торпеда с ядрени бойни глави.
Два контролирани от Кремъл тв канала – НТВ и Канал едно, показаха високопоставен военен представител да разглежда конфиденциален документ, съдържащ чертежи и детайли на оръжейна система, наречена Статус-6 и създадена от руска строителна компания в Санкт Петербург.
Това се случи по време на среща между президента Владимир Путин с висши военни в Сочи в понеделник.
Кадрите бяха излъчени във вторник и по-късно бяха изтрити от тв каналите, но няколко уебсайта продължават да публикуват снимки с тях.
“Наистина някои тайни данни бяха снимани, затова бяха и изтрити”, коментира говорителят на Путин Дмитрий Песков пред журналисти.
“В бъдеще без съмнение ще вземем мерки, за да не се случва повече това.”
Остава неясно как контролирани от руските власти медии са показали тези кадри.
Документът беше показан на среща, на която Путин предупреди, че “Русия ще вземе необходимите ответни мерки, за да укрепи потенциала на стратегическите си ядрени сили”.
А ето още една руска пропагандна “грешка”:
Съветът на Европа: България да вземе мерки срещу насилието над задържани
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Колкото и изненадващо да звучи, граждани, особено на фона на развитията от последните десетина дни, аз вярвам в родната полиция и изобщо – в МВР. Не се подвеждайте обаче – не казвам, че вярвам на МВР, а в МВР. Имам предвид – в изумителната му способност да оцелява през годините, без да се променя към добро, само към лошо; в упоритото желание да ни убеди, че върши делата си в обществена полза, докато постоянно нанася вреди на обществото; в готовността му да положи титанични усилия, включително да стигне до бой, за да накара хората, които му плащат, да разберат, че трябва не само да му плащат, а и да го обичат. Защото иначе къде остава удовлетворението от работата на горкия редови полицай…..
Като обикновен гражданин, за мен да вярвам в МВР е въпрос на чест и патриотичен дълг. Този лозунг прилича малко на онзи, според който глупостта ще спаси света – но вие какво очаквате, както казах, аз съм обикновен гражданин, не нормален.
Да, чел съм долните инсинуации от книгите на Тери Пратчет, в които ефрейтор Колън и редовият стражник Ноби Нобс се описват като хора, които принасят толкова повече полза на обществото, колкото по-малко се занимават с полицейската си работа, но смятам, че в България случаят не е такъв. Поне не е точно такъв, има нюанси.
Какво имам предвид ли? Ами онзи ден например един смел полицейски синдикалист обяви тържествено, че полицията е основно ядро на българското общество и ако излезе на улицата да протестира, подкрепена от всичките си роднини и приятели, цялата нация всъщност ще се окаже на улицата.
В интерес на истината – не е точно така. Нищо, че като бройка полицаите ни са далеч повече от необходимото. Беше така по времето на Живков, но сега не е.
Тогава, освен роднини и приятели, всеки полицай имаше по пет-шест лица край себе си, които му донасяха – кой с коя какво, коя с кого за колко, кои къде, как и прочие. Да, ако беше организирала уличен протест срещу тоталитарната власт, нашата полиция /милиция, де/ наистина щеше да изкара на улицата почти цял народ. Само че изтърва момента. Всъщност, не го изтърва, МВР тогава харесваше тоталитарната власт и не виждаше смисъл да я сваля, защото и тя харесваше МВР.
Сега обаче, освен себе си, полицията може да изкара на протест в своя подкрепа само мутрите и бандитите, които изцяло произхождат от самата нея, част от корумпираните прокурори и съдии, а изсред политиците – някои леви и чисто руски патриоти.
За съжаление, само това е останало от миналото величие на Системата.
А какви полицейски времена бяха само – истинска мечта. Дрехите ти – дрехи, заплатите – заплати, храната в стола – храна, тежестта и положението ти в обществото – тежест и положение, не козируваш на всеки шибаняк, а само на началниците. Какво още? Ако набиеш някого, независимо виновен или невинен, в управлението, пък и на улицата – значи той е виновен, не те плюят разни гадове по вестниците, `щото тогава и те ще ядат бой. Обратно, има бонуси, тоест, допълнителни пари обществото ти плаща, защото така, с бой, се пази ред и авторитет. Ако пък случайно разкриеш някоя антипартийна конспирация между Пешо и Гошо от съседния вход, мръсниците, дето все ти паркират на мястото, уреждаш се за цял живот – следва истинско всенародно признание, не като сега, когато ти постоянно ловиш мухите, а адвокатите постоянно ги пускат.
Още един съществен признак имаше тогава за всенародната любов към милицията – за нея се разказваха вицове и легенди. Например – що е то „чисто и просто”? Ккъпан милиционер. Не казват – другарят Тодор Живков след баня. Това също би било истина, де, но все пак – на уважение си беше МВР.
Пък и какво министерство беше само, да ти е драго да си спомниш. Всички възможни служби, от най-явните, до най-тайните, бяха събрани в него, за да си помагат взаимно, докато държат хората на правилното място – под чехъла на партията. Мед ти капе на душата само като вземеш да изброяваш службите – Първо главно, Второ главно, Трето главно…..
Няма тинтири-минтири, все главни бяха. То и сега в МВР има шест главни, шест обикновени и единадесет административни дирекции, но нещата не са същите. Някога човек мечтаеше за истинска кариера, сигурен, че, веднъж влязъл в Системата и станал „наше момче”, наистина ще расте, колкото и да е прост. А сега ти искат разни дипломи, тестове за вярност, изпити по психология и други лиготии. То не, че чак настояват за тях, ако ги нямаш, де, хеле ако си наше момче, ама пак – за пред света ги искат.
Така стана, в един момент добрите времена за МВР свършиха. Внезапно, малко неочаквано за самата милиция, призвана, но неуспяла да опази статуквото, дойдоха нови времена и изхвърлиха старите. Именно тогава започнаха да се лансират и тъпите приказки за необходимост от някакви си демократични реформи в Системата.
Ама какви реформи, бе, граждани, целта на Системата не е да се реформира, а да не се реформира.
Малко ли ви беше, дето хората доброволно от милиционери се прекръстиха на полицаи? Нали същото направи и БКП, която на бърза ръка след промените се нарече БСП, но после никой не я тормози и с искане за идейни промени към европейската социалдемокрация, търпят си я, каквато си е – партия чисто комунистическа. Някой да ходи на „Позитано” и да ги заплашва с орязване на бюджета, ако не заместят идеите на Ленин-Сталин-Хитлер с идеите на Клара Цедкин?
Защо са тия двойни стандарти, питам, защо комунистите могат да си мимикрират спокойно, а полицията – не. В края на краищата, те са от едно и също лайно замесени, в една и съща фурна изпечени, така че звучи наистина несправедливо, особено във време, когато всеки има демократични права.
Какво да кажем също за обидите, които се разпространяват от разни маргинални типове по време на сегашните протести – най-вече обидата, че полицаите били искали само пари и нищо друго.
Ами не е вярно бе, колеги. Искат също да продължат да не плащат социални и здравни осигуровки, а ако може – и данъци да не плащат. Искат Системата да назначи също жената, тъщата, двамата сина, неколцина баджанаци и малко авери от махалата. Никой не може да отговори на сакралния въпрос защо полицаите искат това, ако положението в МВР не им харесва и работата им е твърде тежка, както твърдят. Искат, освен това, ако е възможно, да не ги морят постоянно разни презрени цивилни с настояване за огледи, писане на протоколи, криминални разследвания, залавяне на престъпници и други подобни досади, а да ги оставят спокойно да си пият кафето в очакване на младежките си старини.
А, щях да забравя, искат да им се позволи да работят и на второ място, освен в МВР, защото работата, която сега вършат с униформа на улицата – било за бандитите, било за собствена сметка – е работа на черно и не се брои за втора.
А какво пък да кажем за министрите, които демократична България изпраща от време на време в Министерството, за да извършат там необходимите реформи?
Направо дума не ми се обелва за другаря от руското направление Цветлин Йовчев. Като специалист, той беше призван за истински подвиг – да излови малко руснаци и някои от техните тукашни хранени хора, да ги изрита в Русия или затвори в България, като по този начин пресече в зародиш мръсната им хибридна война срещу всички нас. Това беше основната реформа, която обществото очакваше от него. Вместо това, Йовчев се преквалифицира в занаята да се бие срещу собствения си народ, като обръща здрави бели автобуси на счупени от полицейска простотия и наглост играчки.
Как да забравим също реформаторските наклонности и таланти на хора като другарите Румен Петков и Михаил Миков, известни с обичая си да подкарват с ичкията от снощи и да свършват довечера. Те и двамата взеха дейно участие в докарването на собствената си партия до разкол и пълен провал, добре, че за реформата в самото МВР не ги беше чак толкова грижа. `Щото и там можеха да направят някой сакатлък без да искат.
Всъщност, граждани, като цяло истината е, че колкото по-малко кажем по този въпрос, толкова по-добре за въпроса, а и за нас самите – няма да ни е толкова срам от глупостта и безсилието ни като гражданско общество.
Та на базата на всичко това и още много, аз намирам, че правилно протестират хората от МВР.
Като няма реформи за всички, поне да има повечко заплати за нас! – очевидно вътрешно намират обяснение за незаконните си действия полицаите и техните семейни администрации.
Като няма ум и морал в това общество да се самоуправлява демократично, ние, пазачите, ще го управляваме, доколкото ни стигат умът и моралът! – показват действията им.
Като няма политици, които знаят как се правят реформи, ние ще им покажем как не се правят и ще им го показваме, докато се научат! – разбира се от упоритостта на протестите им.
Да ви кажа честно, граждани, ако сега започвах трудовия си живот и аз щях да стана полицай. Едно птиченце отдавна ми шепне, че поне още 25 години тази Система ще си остане напълно нереформирана, така че няма защо да се плаша от неясно бъдеще.
Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com
Продукти за 4 порции:
200г пресен спанак
100г пушена сьомга
¼ стрък праз лук
½ връзка пресен копър
250г сирене Крема
1с.л. лимонов сок
1ч.л. сол
няколко сушени маслини
Приготвяне:
С това пастетче можете да зарадвате близките по време на предстоящите празници. Видът му е свеж, леко е и приятно на вкус. Измивам спаначените листа. Попарвам за две, три минутки в подсолена вода. Отцеждам и режа на дребно. Прехвърлям в купа. Добавям скълцан праз и надребнена сьомга. Поливам супена лъжица прясно изцеден лимонов сок. Добавям крема сирене. Обърквам и оставям в хладилник за около час. Към охладения ордьовър, добавям ситно нарязан копър. Украсявам с маслинки и поднасям. Пасва си еднакво добре с диетичен хляб, постна погача или питка с яйца и мая.
Един привидно дребен проблем – пенсионирането на две опитни медицински сестри се превръща във важен индикатор за дефицит на интелектуална гъвкавост, за етичните стандарти и рационалното поведение на една животоспасяваща институция и нейното ръководство. Налага важни въпроси - медицината заради пациентите ли съществува или пациентите заради медицината?
2004 - 2018 Gramophon.com