Преди малко беше публикуван Указът на Президента на Руската федерация Владимир Путин, предизвикан от свалянето на бойният самолет Су-24, през седмицата, от турските военни, на територията на Сирия. Оригиналният указ 1:1 (3 страници) може...

Преди малко беше публикуван Указът на Президента на Руската федерация Владимир Путин, предизвикан от свалянето на бойният самолет Су-24, през седмицата, от турските военни, на територията на Сирия. Оригиналният указ 1:1 (3 страници) може...

Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) подкрепи исканията на библиотекарите за повече средства. В становище, публикувано на сайта на организацията, се изразява и несъгласие с водената финансовата политика по отношение на библиотечния сектор от страна на правителството. “Години наред той (бел. ред. библиотечният сектор) е неглижиран и страда от хронично недофинансиране, което накърнява правата на българските граждани за ползване...

В Официален вестник на ЕС е публикувано съобщение за решение на Общия съд по дело T-125/12  Viasat Broadcasting UK/Комисия.

Жалбата по настоящото дело има за предмет искане за отмяна на Решение 2011/839/ЕС на Комисията от 20 април 2011 година относно мерките, приведени в действие от Дания (C 2/03) за TV2/Danmark  в частта, в която се констатира, че посочените мерки представляват държавнa помощ. Жалбата е подадена от TV2/Danmark A/S, втората обществена телевизия в Дания (първата е Danmarks Radio). Финансира се от такси от аудиторията и реклама.

Освен обществените радио- и телевизионни оператори, на датския национален телевизионен пазар присъстват и търговски оператори – Viasat Broadcasting UK Ltd и обединение, създадено от дружества SBS TV A/S и SBS Danish Television Ltd.  По жалба на SBS   системата за финансиране на TV2 е анализирана от Комисията относно средствата, получени от лицензионната такса, прехвърлянията от фондовете, натоварени с финансирането на TV2 (фондове TV2 и Radiofonden), суми, предоставени ad hoc, освобождаването от корпоративен данък, освобождаването от лихви и от връщане на главницата на заемите, предоставени на TV2 при учредяването му, държавната гаранция за оперативните заеми, както и благоприятните условия за плащане на таксата, дължима от TV2, за използването на честота с национално покритие (наричани  общо „разглежданите мерки“). Накрая, разследването на Комисията обхваща и предоставеното на TV2 разрешение да излъчва на регионални честоти, както и мярката must carry.

След анализа на разглежданите мерки Комисията стига до извода, че финансирането представлява държавна помощ  по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО (понастоящем член 107, параграф 1 ДФЕС). TV2 обжалва –  с Решение от 22 октомври 2008 г., TV2/Дания и др./Комисия (T‑309/04, T‑317/04, T‑329/04 и T‑336/04) Общият съд отменя решението на ЕК.

Комисията  се произнася отново (Решение 2011/839/ЕС  от 20 април 2011 г.) – като запазва преценката си, че става дума за държавна помощ и че не са спазени критериите по решението Алтмарк. TV2 обжалва отново –    и с настоящото решение Общият съд се произнася за втори път по втората жалба на обществената телевизия.

Съдът започва преценката си, като напомня, че квалифицирането като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС предполага кумулативното наличие на четири условия:  да е налице намеса на държавата или с ресурси на държавата, тази намеса да е в състояние да засегне търговията между държавите членки, да предоставя предимство на своя получател и да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (решение Altmark).

При обществените услуги е прието вече, че  доколкото намесата на държавата  се приема като компенсация,   не може да се счете, че тя предоставя на своя получател предимство, което го поставя в по-благоприятно конкурентно положение спрямо конкурентните му предприятия – и  такава намеса не отговаря на едно от необходимите за наличието на държавна помощ условия  –  поради което не попада в обхвата на член 107, параграф 1 ДФЕС (решение  Libert).

Има ли компенсация? – само ако са изпълнени условията Altmark :

• Първо, предприятието — получател на компенсацията, трябва да бъде действително натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга и тези задължения трябва да бъдат ясно определени.
• Второ, параметрите, въз основа на които е изчислена компенсацията, трябва да бъдат предварително установени по обективен и прозрачен начин.
• Трето, компенсацията не трябва да надхвърля необходимото за покриване изцяло или отчасти на разходите, направени при изпълнението на задълженията за обществена услуга, като се имат предвид свързаните с тях приходи, както и разумна печалба за изпълнението на тези задължения.
• Четвърто, когато изборът на предприятието, което в конкретния случай да бъде натоварено да изпълнява задължения за обществена услуга, не е направен в рамките на процедура по възлагане на обществена поръчка, позволяваща да се избере кандидат, който може да предоставя тези услуги на най-ниската за териториалната общност цена, равнището на необходимата компенсация трябва да бъде определено въз основа на анализ на разходите, които добре управлявано и подходящо оборудвано, с цел да може да удовлетвори необходимите изисквания за обществена услуга, средно предприятие би направило, за да изпълни тези задължения, като се имат предвид свързаните с това приходи, както и разумна печалба.

Единствената грешка в прилагането, която Съдът намира, е смесването на приходите от реклама с приходите от такси (събирани в датския Фонд Радио и телевизия), поради което приходите от реклама са неправилно  са квалифицирани от Комисията като държавна помощ.

В останалата част жалбата на обществената телевизия срещу решението на ЕК от 2011 г. е отхвърлена.

Свикнах да ставам в 6 заради предишната ми работа, а сега двата часа, които имам за себе си всяка сутрин, ми се отразяват много добре. Мога да чета новини, да разглеждам фотогалерии, да минавам курс по психология в Coursera. Мога да си изпия кафето бавно, да направя закуска, да попиша.

Но най-приятното е, че всяка сутрин гледам изгрева. Първо небето леко избледнява, в червено, сякаш се е подпалило някъде далеч. После първите лъчи се подават, близват облаците и им придават златен тен. След това всичко минава като на забързан каданс и слънцето вече е светнало.

Всеки изгрев е различен, никога като предишния или като някой от следващите. Обърнете му внимание.

Постът Wake up and smell the clouds е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Свикнах да ставам в 6 заради предишната ми работа, а сега двата часа, които имам за себе си всяка сутрин, ми се отразяват много добре. Мога да чета новини, да разглеждам фотогалерии, да минавам курс по психология в Coursera. Мога да си изпия кафето бавно, да направя закуска, да попиша.

Но най-приятното е, че всяка сутрин гледам изгрева. Първо небето леко избледнява, в червено, сякаш се е подпалило някъде далеч. После първите лъчи се подават, близват облаците и им придават златен тен. След това всичко минава като на забързан каданс и слънцето вече е светнало.

Всеки изгрев е различен, никога като предишния или като някой от следващите. Обърнете му внимание.

Постът Wake up and smell the clouds е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

За да подготвя и ви запозная с тази приблизително точна и вярна статистика, за спестените пари, по страни, за управление на радиоактивните отпадъци (РАО), от "мирната" ядрена индустрия ме провокира едно съобщение на Росатом, от...

Дискусиите за евентуална схема за резервационни данни на пътниците (PNR) в ЕС се развиват от 2007 г. насам с предложението за рамково решение на Съвета относно този въпрос. Първоначалното предложение предвиждаше въздушните превозвачи, осъществяващи полети между ЕС и трети държави, да бъдат задължени да предават PNR данни на компетентните органи с цел предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на престъпления, свързани с тероризъм, и на тежки престъпления.

В своята резолюция от 11 февруари 2015 г. относно мерките за борба с тероризма Европейският парламент се ангажира „да положи усилия за приключване на работата по директивата на ЕС относно резервационните данни на пътниците до края на годината“ и настоятелно призова Комисията „да разясни последиците от решението на Съда относно Директивата за запазване на данни и нейното потенциално въздействие върху директивата на ЕС относно резервационните данни на пътниците“.

Стана известно ново Становище на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) относно Предложението за директива за използването на резервационни данни на пътниците.

Предложението за мерки  според ЕНОЗД все още не изпълнява основната предпоставка за PNR схема, а именно спазване на принципите за необходимост и пропорционалност. Предложението не предвижда комплексна оценка на способността на съществуващите инструменти да постигнат целта на PNR схемата на ЕС. Освен това то не представя подробен анализ на степента, в която свързани с по-малка намеса мерки биха могли да постигнат целта на PNR схемата на ЕС. Нецеленасоченото масово събиране и обработване на данни от PNR схемата представлява мярка за общо наблюдение – а мнението на ЕНОЗД е, че единствената цел, която би отговаряла на изискванията за прозрачност и пропорционалност, би била използване на PNR данните в отделни случаи, само при установена въз основа на по-точни признаци сериозна конкретна заплаха.

Впрочем това беше и проблемът на обявената за недействителна Директива за задържане на трафични данни.

Дискусиите за резервационните данни винаги са напредвали трудно, по-трудно стана след решението на Съда на ЕС от 2014 г. по съединени дела C-293/12 и C-594/12, Digital Rights Ireland, а още по-трудно – сега, в края на 2015 – когато  настояващите – подобно Европейския надзорник за личните данни – за пропорционална намеса – се оказват малцинство.

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/61182-de-profundis-novata-voyna-na-svetovete-ili-za-logikata-v-sferata-na-nelogichnoto.html

Прав е унгарският президент Виктор Орбан да казва, че между тероризма и вълната от мигранти, заливаща Европа, има логическа връзка. Според мен даже не една, а няколко логически връзки има, включително такива, които са в сферата на нелогичното.
Но напоследък май и това минава за логично.
Например, дори лаик лесно ще сравни квалификацията и готовността за полагане на тежък труд от страна на класическия, но досаден полски водопроводчик, с тези на някой млад и дръзновен жител на остров Корекоредут, по отношение изграждането и ремонта на водопроводи. Така нормалният човек веднага разбира защо онези, които искат Европа да приема безкрайно много мигранти, се аргументират, че континентът има безкрайна нужда от работна ръка.
Или ненормалният човек разбира това, пък нормалният не го разбира – не знам, обърках се малко.
Също, за разлика от онези, които казват, че е прекалено трудно, дори невъзможно, да се узнае кой в сегашния мигрантски поток е същински бежанец и кой – икономически, аз смятам, че е прекалено лесно.
Методиката ми е проста: ако някой мигрант, застанал на коя да е европейска граница, има в джоба си по-малко пари, отколкото аз в моята банкова сметка, значи е истински бежанец, горкият. Готов съм да направя всичко за него – и го казвам без капка ирония. Ако обаче има повече кинти от мен, трябва да си търси късмета другаде. Защото нали се сещате – Европа е длъжна първо да оправи откъм бедност своите редови членове, а после да се грижи за нередовите.
Вервайте ми, практически никой няма да остане по границите ни, ако приложим този новаторски подход. Още повече, всеки лесно ще разбере и признае логиката му – както самите мигранти, така и онези солидно платени чиновници от Върховния за комисариат за бежанците към ООН, които с горки сълзи оплакват съдбата на всички други бедни хора, но не и моята.
В прилив на патриотизъм, готов съм да предоставя методиката си на нашите власти безплатно. Но ако Брюксел я вземе, за да я приложи в обща европейска полза, все пак ще искам солиден хонорар. Например – един процент от онези милиарди, които само през 2015 държавите от ЕС похарчиха за справяне с бежанската криза. Ето как ще реализирам старата си мечта – да купя на жена ми всички обувки, които тя иска и пак да ми останат достатъчно пари, за да си живея живота.
Да, ще кажат логичните хора, обаче ако получиш толкова пари на куп, това обезсмисля самата методика. Грешка, тя е гениална, защото се реализира пълноценно не само ако джобовете на бежанците се сравнят с моята банкова сметки, но и с тези на милиони българи, румънци, чехи, поляци, унгарци и прочие източно-европейци.
Същата ясна логика е валидна и по отношение на другото оправдание за смешния плач по бежанците, който чуваме от определени, за жалост – влиятелни, европейски кръгове. Идеята е, че ние сами сме виновни, задето бежанците се обръщат в терористи. Видите ли, не сме им осигурили добри социални условия за живот, няма за тях достатъчно грижи, внимание и сърдечност от страна на европейските общества, които да доведат до интеграцията, а не до радикализацията им.
Краставици на колелета.
Сякаш предците на френските преселници от Алжир са живели у дома не в палатки, а в палати. И са свикнали околните да им дават доброволно водата, жените и камилите си, не да им ги взимат с оръжие. Сякаш в Афганистан, край кокетните къщички и блокчета, в които живеят нашите бежанци с нежни души, талибаните навсякъде са нацвъкали градинки, детски площадки, магазини, паркинги и други социални екстри, за да им е по-лесно и удобно – а в Швеция и Франция това го няма. Сякаш в Еритрея лозунгът на враждуващите от столетия племена е хората да се обичат един друг, не да се избиват.
Но мой не можем ние, европейците от България и другите провинции на Брюксел, да разберем богатата и сложна душевност на онези хора, които преди дни на македонската граница най-неочаквано взеха, та си зашиха устата. Да, с игла и конец си ги зашиха.
По нашите географски ширини така правят само затворниците, когато се опитват да изнудят управата за допълнително кюфте в неделя. Но по техните географски ширини жестът явно има някакъв друг, сакрален смисъл. И май се използва като знак за коленопреклонна молба.
Така ще да е, по този начин всъщност изобщо не искат горките хора да ни изнудват, като с нашите демократични камъни ни замерят по собствените ни демократични, но неразумни глави. Не искат с жеста си да ни внушат чувство на вина заради неясно какви извършени от нас грехове, а просто се молят да ги приемем.
Вземете ме, аз ще съм добър и полезен член на европейското общество, казват ни с мълчанието си техните зашити устни. Не ще създавам проблеми, а ще ги решавам. Ще правя всичко възможно и ще сътруднича с европейските институции, за да подпомогна бързата и ефикасна борба срещу тероризма. Ще се грижа в джамията или медресето да не се развиват радикални идеи и, подведени от гнусна пропаганда, младежите да не мечтаят за самоубийствени атентати, водещи пряко към голите райски красавици – предимно 9-годишни, по примера на пророка Мохамед. Ще спазвам законите на дома, който ме е приел, а няма да се опитвам да му налагам своите. Ще съм отворен към всички, а няма да се затварям сам в гетото, където да възпроизвеждам онези красоти на живота, характерни за мястото, откъдето идвам. А после да обвинявам домакините, че те ми ги налагат, защото ме отхвърлят. И прочие добри намерения.
Аллах може и да е акбар, но нали всички се сещаме всъщност колко акбар глупости са това?
Още повече се сещаме ние, в България, защото вече сме виждали подобен подход и дъвчем резултатите от него покрай собствената си ромска общност. Говоря още за времето на Тодор Живков. След като им се смениха надлежно и с малко бой имената и паспортите /през 60-те години, мнозина читатели може дори не са чували за този ранен ромски „възродителен процес”/, първата идея беше да се разселват роми от гетата в панелните квартали, максимум по едно-две ромски семейства във вход, за да се социализират те и да се научат на хубав и правилен бит и душевност от заобикалящия ги български народ.
Е, стана обратно – не ромите се българизираха, а българите се циганизираха.
Затова следващата брилянтна идея на комунистите беше да построят панелки в самите гета и ромите да бъдат настанени масово там – защото, видите ли, покрай добрите условия за живот, те самите ще се загрижат за себе си, няма да цапат наоколо и прочие. Явно никой не беше прочел докладът на група специалисти, копие от който и досега пазя в архива си. В него се казва, че психологически и социално приемливо за ромите е например да пазят чисто своето лично пространство, своето „вътре”, но онова извън вратата смятат за обща територия, за която те нямат грижа. И други подобни.
Нищо расистко няма в това проучване, напротив, направено е съвсем добронамерено и като препоръка дава варианти как архитектурно и социо-културно да се подходи, за да се реши ефективно проблемът. Така или иначе обаче, не го беше чела държавната власт и затова резултатът от нейния социално-комунистически експеримент са сегашните ни наистина безумни ромски гета.
ОК, ето ви още една гениална идея за това как и те в крайна сметка да донесат полза на обществото, не само вреда. Предлагам Брюксел да въведе практиката през центъра на „Столипиново” да се прекарват на малка разходка всички мигранти, които се чувстват подтиснати от социалните условия, предложени им от Париж, които отказват да се регистрират или да изпълнят квотите, като останат в Швеция, а не напират само за Германия – явно заради по-лековития климат там. Само ще подчертая обаче да се прекарват те точно през центъра на квартала. Защото ако минат през покрайнините, където е гетото на гетото, всички мигранти ще избягат панически и мама Меркел ще остане на сухо в желанието си да се грижи за тях.
Като говори Виктор Орбан за логическа връзка между бежанците и тероризма, не знам дали и доколко включва в нея идеята за участието на Русия в създаването, развитието и поддържането в настоящия момент и на двете тези явления.
Че такова участие има, не казвам аз, каза го онзи ден пред радио „Ехото на Москва” Станислав Белковски, бивш съветник на руския президент Путин. Белковски припомни една изключително важна връзка – навремето КГБ имаше силна агентура и влияние в Ирак на Саддам, особено в армията му, а офицери от нея всъщност създадоха чудовището „Ислямска държава”.
Дори за миг да забравим всички други открити или прикрити актове на съпричастност на Кремъл с международния тероризъм от десетилетия насам, то само това стига като логическа причина да се заровим в темата и да си направим разумни изводи.
Е, да, в България подобен подход, който казва истината за мръсната роля на Москва в световните дела, се наказва – питайте президента Плевнелиев. Затова нека погледнем към нашите партньори от НАТО и ЕС – Литва, Латвия и Естония. Те, също като нас, наскоро заявиха, че няма да участват в исканата от Париж широка коалиция срещу „Ислямска държава”. Само че, за разлика от нас, го казаха под важното условие – ако в тази коалиция участва Русия.
Нали всички разбираме правилно логиката: не може агресорът, който води тежка хибридна война вътре в собствената ти къща, в двора да ти бъде съюзник. Няма как то да стане и едновременно с това да е правилно от човешка, морална, логическа, политическа, историческа и всяка друга възможна гледна точка. Нито пък някаква тактическа печалба от подобен ход може да компенсира стратегическата загуба, която задължително следва.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Европейският надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) отговаря „за предоставянето на консултации на институциите и органите на Общността и субектите на данни по всички въпроси, свързани с обработката на лични данни“.

ЕНОЗД е  приел Становище 4/2015  във връзка с общия регламент за защитата на данните.  В него се разглеждат произтичащите от  цифровизацията  трудности за защитата на личните данни  — приспособяването на съществуващите принципи на защита на данните към глобалната цифрова среда  в контекста на плановете на ЕС за цифровия единен пазар (резюме, текст)

Един антисемитски виц намира за смешно как по германското нацистко радио предавали състезание по плуване от концлагер и дикторът осведомявал за бързото потъване на състезателите във всички коридори на басейна. „Даа, трудно се плува в сярна киселина, уважаеми слушатели”, възкликнал коментаторът.

На антисемитските вицове, които бяха особено популярни в СССР ( Кисинджър споменава в „Дипломацията” как Брежнев се опитвал да разсмее Никсън с подобен анекдот), могат да се хилят доволно само антисемити. Не бих ги преразказвал, но в случая има аналогия с антизападните нагласи, каквито се опитва да формира устойчиво в България проруската пропаганда чрез отровната среда, която налагат.

Налага ми се съответно и на мен да плувам сред кисели и злобни хора.

По принуда съм си формирал нещо като собствена улична социология. В зависимост от това, което съм си позволил да кажа публично по адрес на руската политика срещу България или изобщо каквото и да било критично за нея, нарастват и заплахите на минувачи към мен. Предполагам , че нещо подобно са изпитвали евреите , когато са били дамгосвани с жълти звезди. За мен омразата на русофилите е персонална, произтичаща като ефект от „популярността”, свързана с телевизионния екран ( колкото и рядко да се появявам в сравнение с всекидневното присъствие на десетки телевизионни звезди и отявлени петолъчки).

Личната ми социология бележи нов връх на уличната русофилска омраза. Откъде знам, че е русофилска ли? Първо, от съдържащите се в заканите словесни храчки. И второ, логиката го подсказва заради факта, че не съм коментирал друго в телевизионния ефир, освен руската политика срещу Украйна, намесата й в Сирия и сблъсъка й с Турция. Това ме канят да коментирам ( както от ЕС ме поканиха да стана част от екипа за борба с руската дезинформация), това и коментирам.

Защо ли от стандартните за мен от години една-две улични заплахи седмично, вече се натъквам на поне една всекидневно? Какво ново се е случило, че имам честта да бъда облайван от разни примитиви с блеснали погледи по улиците на София двойно и тройно повече от обикновено? Що за „Сталинград” се е случил на Източния фронт, че тукашните следовници на московския вятър разпънаха агресивните си платна толкова наперено с обобщението, че всеки противник на Путин е туркоман (т.е. фашист)?

Обяснението е в разпалването на черно-бялата искра в българските мозъци. Активирана беше координатната система „добър-лош”, „руснак-турчин”.

Тези мозъци са се възпалили особено от международната обстановка. Ако по отношение на руската агресия срещу Украйна все пак са малко объркани по славянско-християнска линия, то рязката промяна в отношенията между Русия и Турция ( чиято политика буквално до вчера русофилите ни даваха за пример за рационално, добросъседско, уважително отношение към Москва), предизвика истинско облекчение в обърканите души на русофилите. За тях сега вече всичко си дойде на мястото в чер(ве)но- белия пъзел. На примитивите не им се налага повече да се гърчат в търсене на обяснение за дружбата между Путин и Ердоган, които заедно откриха на 23 септември най-голямата джамия в Европа именно в Москва.

Кеф! Кремъл отново позволява българите с промити мозъци да мразят Турция официално. Путин даде сигнал за това, както Сталин за началото на въоръжената съпротива на българските се слуги през юни 1944 г. срещу българското правителство, съюзило се с Германия в периода, когато СССР имаше договор за дружба с Хитлер и караше комунистите по цял свят да повтарят, че националсоциалистите са работническо-селски братя по оръжие.

Ако съобщиш факта, че Русия е провокирала многократно Турция, веднага попадаш в полезрението на агресивната простотия, която има нахалството да се пъчи от патриотични позиции. Излиза, че не само не обичаш Русия, но и си влюбен в Турция и нейния днешен султан Ердоган.

Опорната точка на Москва за дългогодишното напрежение между Турция и Гърция, която обаче не е довела до сваляне на самолети, изведнъж се превърна в любима на промосковците тук. За тях няма значение „малката подробност”, че в руския случай не става дума за съюзник от една военна организация и за маневри, а за реални, масирани бомбардировки край турската граница от страна на външна сила, решила по своя воля да се разпорежда наблизо и доказала в Чечня, Грузия и Украйна, че действа безцеремонно с военна сила от позицията на силата за налагане на своята воля на слаби съседи и противници. Турция за поредната подобна покорна жертва ли трябваше да се обяви или Путин се надцени поради това, че му минават досегашните агресии безнаказано?

Българските политически спекуланти моментално се качиха на примитивната платформа на русофилството, градена с десетилетия като ешафод, на който е екзекутирана българската национална идентичност, заменена с преклонение ( на главичката) пред всичко съветското и руско. Социологическо, този път не „улично” и мое лично, а на Алфа рисърч, открои на първите места по харесване български политици, които правят точно това. Премиерът Борисов не слиза от върха на популярността чрез популизма на шикалкавенето, част от което е най-ярката му русофилска изява досега чрез репликирането на президента Плевнелиев да си мерел приказките спрямо Русия.

По петите на Борисов по популярност, според изследването, е „лицето на отношението с Русия” ( както го определя Шаренкова, наградена през януари от премиера Медведев в Москва за заслуги към руската пропаганда в България), е приятелят му Георги Първанов.

Ако за двамата раздавачи на порциите в лявото и дясното пространство от десетилетие насам това не е новина, любопитен лакмус е изстрелването към върховните рейтинги на Красимир Каракачанов, качен на руския спутник на пропагандистките приоритети. Формулата на успеха му? Все същата: правото мерене , без да си мери приказките, вкупом срещу лошите бежанци, циганите, турците и техния султан Ердоган. Върху тези три кита на българските страхове и комплекси е стъпил той в публичното си говорене и както се вижда, печели популярност

С какво обаче Каракачанов е по-различен от другите русофили, с каквито е пълно в българската политика? Ами с това, че ругаеше турците и Ердоган ( който си е за ругаене като домогващ се до османско величия автократ) още преди Путин да си развали отношенията с него. Другите русофили бяха стъпили изцяло на руските указания за приятеля на Путин да не се говори много лошо, а за турската политика на сближаване с Москва да се приказва с възторг. Ето че едно малко непослушание на Каракачанов чрез заклеймяването на Ердоган ( двойник на Путин по мегаломания и национализъм) го издига на пиедестала с надписа „казах ли ви”. Нищо, че същият Каракачанов не е казал и една крива дума срещу турския аналог на Ердоган в Кремъл—това също му се пише като плюс сред зомбираните по руска линия местни „патриоти”.

Какво да се прави, би попитал някогашният руски мислител Черни(шевски)? Бел(ковски) , днешен руски опозиционер, отговоря на този въпроса чрез прогнозата си, че с такава политика режимът на Путин е обречен до година и половина.

А иначе желаещите да черпят самочувствие от сбъднатата през 19 век прогноза , че Туркия ке падне, могат да продължават да черпят вдъхновение от целите, постигнати преди два века.

Иначе падането на Турция, с която сме свързани неразривно географски ( а не чрез влюбване в надзирателя ни в соцлагера, както в случая с Русия ), от края на онзи 19 век досега е последвано от относително добросъседски отношения, каквито не сме имали с никоя друга околна държава. В контраст с тях получихме „добросъветска” окупация. В рамките на едно-две поколения тя промени насилствено по чужд калъп чрез съветизация и русификация българите повече, отколкото ислямизацията и турцизацията по нашите земи за 500 години.

To be continued след като руския агресивен режим се срине, подобно на съветския. Тогава ще наблюдаваме как днешните путинисти скачат върху портрета на Путин в центъра на София, както тъпчеха и заплюваха в кошчетата за боклук по улиците портретите на Живков след 10 ноември 1989 г.

А дотогава не ми остава друго освен да не се крия – с всички произтичащи рискове от това. Няма да се „снишавам”, за да доставя удоволствие на глутницата, която лае по движещи се по софийските улици цели, разпознавани като вражески заради различното мнение, от това на глутницата, което си позволяват.

Когато преди 1989 г. отричах на публични места „възродителния процес” ( например при една моя лекция за международна политика в Разград) като срамен и вреден за България, също ме обявяваха за „национален предател”. После се оказах на „правилната страна”, но гузните завистници заподозряха, че хитро съм се позиционирал навреме. Ето, споделям своята хитрост с тях и сега, за да се „възползват” и те, когато дойде новият „10 ноември” : Путин ке падне ( както и Ердоган), рано или късно.

Путин и Ердоган: минало незабрадимо!

За онези, които си мислят, че рязката промяна в руско-турските отношения е моментно хрумване, ще бъде полезно да си сверят часовника с видеото, от което се вижда как Ердоган, доста преди свалянето на руския самолет, демонстративно отказва да се ръкува с Путин и му обръща гръб в присъствието на американския президент Обама.

Кадрите са от срещата на Г-20 в турския курорт Белек на 20 ноември. Домакинът Ердоган изразява презрение към Путин пред камерите, оттегляйки се настрани в момента, когато руският президент се приближава към него и Обама.

http://aig-humanus.blogspot.bg/2015/11/blog-post_55.html

Share on Facebook

Ако се разпореди на доставчици на интернет достъп да блокират достъп до сайтове като The Pirate Bay (ТРВ),  следва ли разпореждането да се изпълнява?

Цялата история на дружеството, съответно на популярния сайт, изобилства с противоречиви отговори на този въпрос. В различни държави от ЕС, а и в самата Швеция са давани различни отговори – Нидерландия, Белгия, Италия

Именно  Върховният съд на Нидерландия спира производството по правен спор и изготвя преюдициално запитване до Съда на ЕС  по спора между Ziggo  и XS4ALL, от една страна, и BREIN (и Холивуд), от друга  – относно достъпа до TPB, блокирането и отговорността на посредниците.

В този контекст новината е от Швеция: вчера е издадено решение на съда в Стокхолм, според което доставчиците на интернет достъп не могат да бъдат задължавани да блокират достъпа до The Pirate Bay. Делото се води от Universal Music, Sony Music, Warner Music, Nordisk Film  и др.   да блокира достъпа. Според решението доставчикът Bredbandsbolaget   не носи отговорност и не е длъжен да блокира достъпа.

Голямата камара на Европейския съд по правата на човека единодушно потвърди решението на Съда по делото Couderc and Hachette Filipacchi Associés v. France (40454/07) , че има нарушение на член 10 от Европейската конвенция за правата на човека по повод публикуването на статия за дете на принца на Монако. ЕСПЧ приема, че раждането на дете на принца на Монако в контекста на монархията е безспорно обстоятелство от обществен интерес и че френските съдилища не са успели да правилно да балансират две права – правото на тайна на личния живот и свободата на изразяване.
През 2005 г. френското списание Paris Match оповестява, че принцът на Монако е станал наскоро баща. Принц Алберт завежда дело за намеса в личната сфера и нарушение срещу правото му на личен живот. Съдът определя обезщетение от 50 000 евро и изисква от списанието да публикува съобщение за решението на корицата си. Междувременно принц Алберт потвърждава, че е баща на детето.

ЕСПЧ приема, че има нарушение на чл.10 ЕКПЧ, свобода на изразяване. Раждането на детето е значимо събитие за гражданите на Монако, фактите са вярно отразени, а и съществуването на такова събитие вече е било разкрито в The Daily Mail и другаде преди публикацията в Paris Match.

По искане на френското правителство делото е отнесено в Голямата камара. Правителството твърди, че лични или семейни отношения, бременност, болест, хирургически операции, религиозни убеждения и др.  са обстоятелства, попадащи в обхвата на понятието личен живот и в случая защитата на неприкосновеността на личния живот има превес над свободата на изразяване.

Съдът отбелязва, че понятието за личен живот няма изчерпателно определение,  публичните фигури имат по-нисък праг на защита и медиите имат задължението да разпространяват информация и идеи по всички въпроси от обществен интерес. В този случай няма съмнение,  че публикацията разглежда въпрос от обществен интерес. Макар доводите, представени от правителството на Франция по отношение на защитата на личния живот на принца са принципно справедливи, те не могат да се считат за достатъчни, за да оправдае намесата в свободата на медиите. Френските съдилища не са постигнали разумен баланс и пропорционалност между мерките за ограничаване на свободата на изразяване и преследваната легитимна цел.
Нарушение на член 10 от ЕКПЧ.

Интересен момент е също, че в решението се обсъжда публикуване на снимки, на които е принцът – направени са от майката на детето – самото заснемане очевидно е със съгласието на принца –  част от снимките са вече публикувани – но липсва съгласие за предоставянето им на медиите. Съдът приема, че  – щом са публикувани – макар и в други държави – те не са повече конфиденциални.

Решението на ЕСПЧ от 2014

Решението на Голямата камара от ноември 2015

Webcast

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑326/14 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия)  в рамките на производството по дело Verein für Konsumenteninformation срещу A1 Telekom Austria AG.

A1 Telekom Austria е доставчик на далекосъобщителни услуги в Австрия, който използва общи договорни условия в отношенията си с потребителите. Според тях „[а]ко в тарифните разпоредби или в конкретно споразумение е посочено, че“ „А1 [Telekom Austria] има право да увеличава тарифите за следващата календарна година в съответствие с повишаването на годишния индекс на потребителските цени“, в същото време то е „длъжно да отрази в цените всяко понижение на този индекс, като съответно ги намали. A1 [Telekom Austria] уведомява писмено клиентите за извършената актуализация“.

Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) е сезиран със спор между сдружение на австрийските потребители (Verein für Konsumenteninformation) и A1 Telekom Austria. Според сдружението  A1 Telekom Austria използва  незаконосъобразни клаузи в договорите, сключвани с потребителите, според които абонатите не могат да прекратяват едностранно своите договори при актуализация на тарифите в зависимост от обективен годишен индекс на потребителските цени, определян от публична институция, а именно от Австрийския статистически институт (Statistik Österreich).

В този контекст Oberster Gerichtshof иска да установи дали на абонатите да се предоставя правото да прекратят едностранно своите договори по смисъла на член 20, параграф 2 от Директивата [2002/22]  „при получаване на предизвестие за изменения в договорните условия“.

Съдът отговаря отрицателно на този въпрос. Актуализация на тарифите — доколкото тя се основава на ясен, точен и обществено достъпен метод за индексация, който е уреден с решения и механизми от публичноправно естество — не би следвало да поставя крайните ползватели в договорна ситуация, различна от възникналата вследствие на съответния договор, част от чието съдържание са съдържащите въпросната клауза общи условия. Изменения на тарифите  не биха могли да се квалифицират като „изменения в договорните условия“ по смисъла на член 20, параграф 2 от Директива 2002/22,  които да предоставят  на абоната правото да прекрати едностранно договора си без заплащането на неустойки.

Стана известно решението на Общия съд по дело T‑461/13  Кралство Испания срещу Европейска комисия  с предмет искане за отмяна на Решение 2014/489/ЕС на Комисията от 19 юни 2013 г. относно държавна помощ SA.28599 (C 23/10 (ex NN 36/10, ex CP 163/09), приведена в действие от Кралство Испания за въвеждане на цифрова наземна телевизия  извън Кастилия Ла Манча.

Решението започва с абзац, посветен на предимствата на цифровото разпространение, ето го:  “Тази цифровизация, която може технически да се извърши посредством наземни или сателитни платформи, по кабел или чрез широколентов достъп през интернет, позволява по-ефикасно използване на радиочестотния спектър. При цифровото телевизионно разпространение телевизионният сигнал е по-устойчив срещу интерференции и може да бъде съпроводен от редица от допълнителни услуги, които дават добавена стойност на програмата. Освен това процесът на цифровизиране позволява да се получи така нареченият „цифров дивидент“, т.е. освободени честоти, тъй като технологиите на цифровата телевизия обхващат много по-широк спектър от аналоговите технологии. Поради тези предимства Европейската комисия насърчава от 2002 г. цифровизирането в Европейския съюз.”

Кралски декрет в Испания предвижда задължение за националните телевизионни оператори в рамките на съответния им териториален обхват да покрият в частния сектор 96 % от населението, а в публичния сектор — 98 % от населението. За някои райони правителството решава да осигури покритие, като финансира разпространението  (план „Avanza“).

В Комисията е подадена жалба от европейски сателитен оператор  SES Astra, отнасяща се до помощта  –  според оператора това е помощ, за която не е отправено уведомление и която е довела до нарушаване на конкуренцията между платформите за наземно и сателитно телевизионно разпространение.

Комиисята прилага критериите по решението Алтмарк и констатира нарушение:  разглежданата мярка трябва да се счита за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Като се има предвид, че посочената мярка е финансирана от държавния бюджет и от бюджетите на някои автономни обрасти и общини, става  въпрос за намеса чрез държавни ресурси. Според Комисията

• разширяването на предавателните телевизионни мрежи е стопанска дейност и не попада в рамките на упражняването на властнически правомощия.
• операторите на платформата са преки получатели на помощта, докато оператори на мрежи, участвали в процедурите за възлагане на обществените поръчки за разширяване на покритието, са косвени получатели на помощта. Предимството от тази мярка за последните оператори е избирателно, тъй като от тази мярка се ползва  само секторът на телевизионното разпространение, като в този сектор същата мярка се отнася  само до предприятията, които извършват дейност на пазара на наземната платформа.
• според Комисията не е изпълнен първият критерий съгласно критериите, изведени от Съда в решение от 24 юли 2003 г., Almtark Trans – предприятието получател трябва да бъде действително натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга и тези задължения трябва да бъдат ясно определени.
• при липсата на гаранция за най-ниската за посочената автономна област цена, не е изпълнен четвъртият критерий по посоченото решение.
• предвид обстоятелството, че платформите за сателитно и наземно телевизионно разпространение са конкурентни, мярката нарушава конкуренцията между двете платформи. Въпросната мярка оказвала въздействие и върху търговията в рамките на Съюза (съображения 94—141 от посоченото решение).

Комисията е приела, че разглежданата мярка не може да се счита за съвместима с вътрешния пазар на основание член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, тъй като разглежданата мярка не е съобразена с принципа на технологична неутралност, не е пропорционална и не е подходящ инструмент за осигуряване на покритие.

Общият съд не намира доказателства, предоставени от Кралство Испания, че става дума за обществена услуга: Общият съд припомня, че в решение Altmark Trans  Съдът е посочил, че доколкото държавната намеса е компенсация (представляваща насрещната престация за извършените доставки на услуги от предприятията бенефициери, за да изпълнят задължения за обществена услуга, по такъв начин че в действителност тези предприятия не се възползват от финансово предимство и посочената намеса следователно няма за последица да ги постави в по-благоприятно конкурентно положение спрямо предприятията, които ги конкурират), подобна намеса не попада в обхвата на член 107, параграф 1 ДФЕС. За да може обаче в конкретен случай такава компенсация да не бъде квалифицирана като държавна помощ, трябва да бъдат изпълнени кумулативно четири критерия (решение Altmark Trans).

Общият съд потвърждава решението на ЕК.