Изразът „обосновано предположение” доби популярност след като първият кабинет на Борисов половин година се инатеше да приеме за вярна информацията на САЩ, Израел и Великобритания, че вина за атентата в Бургас носи проиранската ливанска групировка „Хизбуллах”.

На 5 февруари 2013 г. вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов беше упълномощен да съобщи, че и София вече вярва във вината на „Хизбуллах” ( по-късно тя беше възприета и като обща позиция на ЕС) . Имало вече „обосновано предположение”, каза той след Консултативен съвет по националната сигурност по тази тема.

Защо Борисов и компания не можаха да си обосноват предположението, което направиха с пълна категоричност Израел, САЩ и Великобритания в рамките на часове след атентата на 18 юли 2012 г. в Бургас? Отговорът ще прочетете в края на този текст. Но преди това- малко предистория на новината от днес, според която (неочаквано) предстои посещение в България на британския премиер Дейвид Камерън.

Изпреварващо намеквам, че причината не е само в разликата във възможностите на могъщите служби на споменатите три държави и нашите тук, за които бившата шефка на най-голямото съдилище в България Владимира Янева беше цитирана днес чрез пореден скандален аудиозапис да потвърждава публичната тайна, че принадлежат на ДПС.

Източникът на информацията за предстоящо на 3 декември посещение на Камерън в София „Дневник” пояснява, че няма яснота за програмата.

Имам обосновано предложение каква може да е причината за изненадващата предстояща поява на Камерън в София, която не ме изненадва по своя смисъл в контекста на събитията, които проследявам бегло в този текст. Ще припомня някои факти по дати.

Спомняте ли си къде отлетя за повече информация след атентата в Бургас премиерът Бойко Борисов? Не, не спази хронологията. Първи бяха израелците, които обвиниха ( доста обосновано, както се доказа) „Хизбуллах” . После и американците потвърдиха същото. Едва след това Лондон подкрепи публично тази теза. Борисов литна именно за Лондон ( все пак е гражданин за ЕВРОПЕЙСКО развитие на България по документи).

На 8 август 2012 г Бойко Борисов си призна от Лондон, че не му споделят какво знаят. „И президентът Обама, и най-вече Нетаняху, и сега британският премиер казват и имат основания и мнение, че това е Хизбула, но българските службите не разполагат и не са получили такава информация, и помолих Дейвид да ми я предостави, ако я имат, защото това са тежки обвинения”, оплака се Борисов.

Защо Дейвид не казва на Бойко онова, което знае, четете обоснованото ми предположение ( подкрепено с информация от информирани западни източници) на края на текста.

През септември сценката се повтаря в Израел. Премиерът Борисов разговаря в Тел Авив по въпроса с израелския премиер Бенямин Нетаняху. Причината за срещата между ББ и БиБи ( както фамилиарно наричат Бенямин в Израел), е все същият атентат. И резултатът е същият. ББ се жалва, че БиБи не му казал нищо. Съответно ББ си остава неосведомен и невярващ.

През декември 2012 г. ББ продължава да не вярва. Отива в САЩ. Среща се лично с президента Обама, след което заявява…пак същото. Отново не са му казали защо смятат, че въпросната групировка е виновна за атентата.

Пробивът настъпва на 17 януари 2013 г., когато по време на необявено предварително посещение на външния министър Николай Младенов изтича информацията, че България май ще склони да признае очевидното. Обоснованото предложение е на израелските медии, от които научихме за визитата.

Коя е „сламката” пречупила гръбнака на камилата, не знам. Което не знам, не знам- и не от страх от това, че камилата ще ме наплюе (отново). Не спекулирам с неизвестни величини. Но знам със сигурност това, което съм проверил добросъвестно: западните служби нямат доверие на Бойко Борисов. Това е многократно доказан факт по отношение на нашия премиер, обосновано заподозрян като плямпало и канал, по който изтича информация в

криминални и наднационални блата.

За първи път британски премиер посети България през септември 1999 г. Официалните формулировки бяха други, но истината е, че Тони Блеър дойде, за да благодари за проявената от София солидарност в осуетяването на руския опит да бъде провалена косовската кампания на НАТО през юни 1999 г., когато руски спецчасти, маскирани като „умиротворители” в Босна (където бяха поканени по добрата воля на НАТО в името на добрите отношения), завзеха с помощта на Милошевич летището Слатина в косовската столица Прищина. Москва опита да циментира този плацдарм като свършен факт в сърцето на натовската военна кампания с въздушен десант през България, осуетен обаче от българските власти.

В наши дни, когато българските управници дадоха серия от сигнали за готовност да подкрепят руските удари срещу натовската солидарност ( в българското и турското натовско небе и най-вече на пропагандния фронт, където всъщност се води основната битка на Запада с Путин), към София се е запътил същият онзи Дейвид, който отказа информация на Борисов през август 2012 за атентата в Бургас- отказа, защото още тогава му нямаше доверие.

Дейвид Камерън идва тук по причини, право противоположни на онези, които доведоха в София Тони Блеър. Борисов похарчи западното доверие в България. Може да има потупвания по гърбовете за пред камерите, но темата за ножа в гърба на Запада ще бъде доминираща извън публичността.

С помощта на този шифър четете по-нататък информацията за онова, което има да става.

Share on Facebook

Най-голямата социална мрежа за четене и книги Goodreads обяви победителите в тазгодишното читателско гласуване в отделните категории на „Goodreads Choice Awards”. Харпър Ли оглави най-следената категория “художествена литература” с дългоочаквания си втори роман „И страж бди на пост”, който породи толкова много дискусии през годината. Нийл Геймън е фаворит в категорията “фентъзи”, а най-оспорваната битка...

Изт: indiatoday.intoday.in 

Мхм, да, онзи същият.

Повече за календара в Уикипедия. 

Тук е мястото и за авторския коментар.

Бих искал да го побера само в две думи:

„баба стайл“

За неразбиращите родния си език:

Дис из уот а феминист лукс лайк.

Тихомир Димитров 

„Под знака на лъва” на холандския писател Ханс Хаген е заглавие от чудесната поредица „Европейски разказвачи на XX-XXI век” на издателство „Емас„. С нея то запознава младите читатели с книги на детски писатели от различни европейски страни, с които иначе те едва ли биха се срещнали. Ханс Хаген обаче няма да ни разкаже история от родната Холандия,...

Холандски проект е избран на първото място в конкурса за изграждане на нова сграда на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна, съобщава сайтът moreto.net. Отличеното предложение е разработено от студио „Architects fro urbanity“ от Ротердам с ръководител Марина Коунави. В конкуренция с него в конкурса взеха участие още 369 архитектурни проекта от цял свят. Информацията...

Опазил ме Бог от преки аналогии, но понеже у в проруска България се говори твърде много за фигурата на главния прокурор ( който и да е той), ето една конкретизация с руски адрес, откъдето без съмнение е внесена практиката на недосегаемостта на фигурата на този правосъден Господ в България.

Става дума за руския главен прокурор Юри Чайка и синчето му Артьом , разобличени от Сергей Навални в неговия блог.

Бързам да го публикувам, преди убийственото разкритие с факсимилиета на документи и други доказателства за огромната корупция в Русия да изчезне от интернет. За целта посочвам линк към оригинала на руски език.

https://chaika.navalny.com/

Владимир Мединский на сцене произносит торжественную речь.

Узнаете? На папу похож. Это Артем Юрьевич Чайка

Ольга Лопатина

Вот он же чуть крупнее

Анжела-Мария Цапок

Share on Facebook

Някой води ли сметка на „грешките” на Борисов и производните му във властта в полза на Русия, които се множат напоследък с главоломна бързина? Кой ли го съветва?

Илиян Василев, бивш посланик в Москва, пише днес в своя блог, че му влияе руското енергийно лоби. Кратко и ясно, като моите дълги и (не)ясно защо дълго подигравани твърдения със същото заключение от доста години насам.

Илиян Василев определя като „грешка” фактът, че в последния момент Борисов се е отметнал от общия протест на източно и централно европейските страни срещу изграждането на „Северен поток-2”, чрез който Москва отново се опитва да заобиколи Украйна, но и да постави в зависимост страни от региона, като Словакия.

Авторът, който определя хода на Борисов като доказателство за подозренията, че България е най-близката до Русия страна в ЕС, отбелязва, че Борисов е избързал да остане извън семейството на държавите, застрашени от руския енергиен шантаж чрез „Северен поток-2”, разчитайки вероятно да се хареса на Германия и Австрия, които обаче не са се произнесли „за” проекта и е много вероятно да се вслушат в призива на източноевропейските си партньори, от чиито отбор Борисов се е самоизключил в полза на Москва (откъдето не са го молили дори за такава саможертва, според Василев).

Борисов за трети път в рамките на броени дни заема погрешна позиция спрямо съюзниците.

След ескалацията на руско-турските отношения близки до Борисов говорители плъзнаха по медиите да обясняват колко неправилно било да се обаждаме по въпроса. Тон дадоха самият Борисов и сянката му Цветанов. Това беше сигнал за откровена подкрепа за руското становище от страна, която е съсед и партньор на Турция в НАТО. Сигналът беше подет в целия шарен спектър от говорители на руския интерес. Активирани бяха многобройни откровени леви и действащи под прикритие „десни” помагачи на руското влияние в целия спектър от Миков, през Татяна Дончева и Каракачанов, чак до бившия представител на България в НАТО Бойко Ноев, който се кле многократно от ефира на най-гледаните телевизии как Турция няма да получи никаква подкрепа от НАТО.

„Говорещите глави” от името на властта, регистрирали обичайното първоначално колебание при подобни случаи в Европа, го изтълкуваха тук твърде плитко- според възможностите си и на основата на руските си пристрастия. Внушаваха онова, което искаше да чуе Кремъл в най-проядената от руското влияние държава в ЕС: че на Турция сега й е спукана работата, защото посегнала на Русия и няма да получи никакво, ама абсолютно никакво разбиране от ЕС в тази ситуация.

Оказа се обратното и същите плямпала плъзнаха да замазват положението. Самият Борисов, типично в неговия стил, рязко смени тона и употреби със задна дата думата провокация, споменавайки колко правилно е постъпил самият той , когато не се бил поддал на руската провокация по въздуха ( важна беше думата провокация, която му се откъсна от устата, а не толкова самохвалството, че спасявал каквото и да било).

След като ЕС застана на страната на Турция и дори оповести бъдещи стъпки на сътрудничеството с нея, за каквито преди сблъсъка й с Русия Анкара не можеше да се надява, на рублолюбците тук им остана едничката надежда да са познали, че НАТО не само не подкрепя Турция, но дори ще я скастри. Обаче и в това отношение не са познали.

Генералният секретар на НАТО Столтенберг потвърди правото на Турция на самозащита. Същото направи днес в Париж и президентът на САЩ Барак Обама на двустранна турско-американска среща на върха в посолството на САЩ във френската столица.

Какво се получи? Вместо да бъде заклеймена от съюзниците си, както се надяваше и внушаваше проруската пропаганда тук, Турция осъществи небивал пробив в отношенията си с ЕС и само за няколко дни нейният лидер участва в двустранни срещу с лидерите на съюзи и с лидера на най-могъщата държава в света.

Нашият охранител ( на руските интереси) Борисов няма капацитета да прецени, че при цялата укоримост на много аспекти от турската действителност, агресивната руска политика до такава степен е дискредитирала Москва в очите на Запада, че в момент на избор той ще заложи на Турция- не от любов и симпатия ( с каквато Борисов от името на българския народ се опитва да оправдае своите поклони към Москва), а по прагматични причини.

Руските мантри с позоваване на опита от Втората световна война, разчитащи на опрощаване на „някои грехове”, които сработиха след побоя над Грузия през 2008 г., удариха на камък след рецидивизма на Путин срещу Украйна. Авторитарна Турция този път тя зае мястото на по-малкото зло на фона на ядрено-авторитарната Русия. Нейната световна мегаломания й и изигра лошата шега да тласне Анкара в обятията на онези, от които Москва се надяваше да я откъсне.

За да се направи подобна преценка обаче се искат базисни познания и защита на принципи. Вместо това София се оказа подвластна на вековни митове и корупционни руски практики, а самият Борисов се открои като техен закрилник.

Имаме отявлено проруски премиер, който се прави на прозападен и който не може да сметне един ход напред никоя от важните за нашето бъдеще международни позиции на страната. От гледна точка на неговото невежество, с което той толкова се гордее, това е разбираемо. Но се питам докога ли ще го търпят „колегите” му от НАТО и ЕС. Сега за капак се самоизключи и от семейството на страните от Централна и Източна Европа, но капакът на тенджерата под налягане, в която ври неговата проруска некомпетентност, все някога ще избие.

Май само на този фактор можем да се надяваме, за да се отървем от популиста, който се харесва тук на неговите подобия с приказки за сланината, с обобщения кой как идвал на протести с порше и прочее глупости, но в международен контекст се превръща в труден за понасяне вредител от наистина международен мащаб.

Share on Facebook

Продукти:
1 ¼ ч.ч. бяло брашно
¾ ч.ч. царевичен грис
1ч.ч. прясно мляко
10г бакпулвер
щипка сол
щипка червен пипер
1ч.л. ронена чубрица
2 яйца
½ ч.ч. олио
½ ч.ч. натрошено сирене
½ ч.ч. кашкавалени стърготини
1с.л. краве масло

Приготвяне:
Солен кекс с два вида брашно. От баба си знам, че просеника е вид печено тестено изделие, в което участва царевично брашно/грис.  За днешната си рецепта ползвам основни компоненти от кексовото тесто. Пресявам бялото брашно. Смесвам с царевичен грис, червен пипер, чубрица и бакпулвер. Разбивам яйцата със щипка сол. Наливам прясно мляко. Разбърквам. Сухата смес прибавям лъжица по лъжица. Редувам с олиото. Обърквам тестото до гладкост. Намазвам тавичка с краве масло. Прехвърлям суровия просеник. Поръсвам сирене и кашкавал. Отгоре слагам тук-там малки люспички краве масло. Пека на умерена фурна, двадесет минути само на долен реотан. След това превключвам на горен още двадесет минути. Изпробвам готовността на печивото с клечка. Тя трябва да излезе суха. Оставям просеника да изстине. Режа на парчета. Приятен е на вкус и може спокойно да се поднесе за закуска или лека вечеря.

Илюстрованата приказка за деца “The Fox and the Star” (“Лисицата и звездата”) стана Книга на годината в престижната класация на веригата книжарници Waterstones. В нея се разказва историята на Лисицата, която броди тъжна из гората след загубата на приятеля си Звезда, а всяка страница е богато изрисувана в оранжево, черно и бяло от художничката Корали Бикфорд-Смит....

Продължава френетичната кампания на политико-енерГЕПИйната мафия, направлявана от въздесъщата Държавна сигурност, с любезното съдействие на всички "националноотговорни медии", по подготовката на робите за предстоящият електрошо...

Обичам да чета истории за планини! Дали ще са пътеписи или разкази на приятели е без значение. Винаги имат един и същ ефект – пренасят ме на високо, магическо място, което си казвам, че един ден ще посетя. Може да не съм от най-редовните планинари, но планината има много специално място в сърцето ми. Ще ви...

С Деси продължаваме из Полша – започнахме с Вроцлав, днес продължавеме с Познан, Катовице и Краков. Приятно четене:

Познан, Катовице и Краков

част втора из

Полша

Познан

Сега предлагам да се отбием набързо в Познан – на север – 150 км междуградски път – хубав, оживен, с много камери и кръгови кръстовища. Ние тръгнахме къде обедно време и най-случайно улучихме някакъв летен базар, така че основното, което разгледахме, бяха

Ринек и уличките наоколо

Привечер си тръгнахме, поуморени, но доволни. Хапнахме на площада – картофки, наденички, бира… Пети по големина, активен търговски център, провеждат се много търговски панаири.

Иначе съвсем близо до площада е Кралският замък, а на ул. Водна 27 можете да видите една страхотна ренесансова сграда от 1548 г. – Palace of Gorka family. Църквите няма как да не видите, а който проявява интерес – има запазени укрепления, стени и т. н.

Кратката историческа справка гласи, че през втората половина на 10-и век на остров, наречен по-късно Катедрален, се създава добре укрепено селище, което става резиденция на първата полска кралска династия. През 1005 г. започва да се появява и името Poznan. 1394 – Владислав ІІ Ягело изисква търговците да се установяват в града за определено време и да предлагат стоките си (оттук и търговията, и известния по-късно международен панаир). През 1518 се създава първият университет – Лубранска академия, през 1736 има жестоко наводнение и населението се свива доста, през 1806 Наполеон Бонапарт прави града своя щаб-квартира и двайсетина години след това градът става най-голямата пруска крепост.

През 1880 се появява първият трамвай, през 1921 г. се провежда първият Познански панаир, през 1956 има спонтанна демонстрация за „свобода, истина и хляб.” Протестите завършват със споразумение на Кръглата маса през 1989 г.

Катовице

Катовице е чаровен град, който често остава в сянката на Краков, тъй като са на около 70 км един от друг, съответно на ок. 200 и 280 км от Вроцлав, в югоизточната част на Полша, близо до границите с Чехия и Украйна. Хубава магистрала, която ни позволи до Катовице да се разходим за ден. Не посетихме нито един музей и не стигнахме до Аушвиц (близо е, 30 км, а и има уреден транспорт), но честно казано, не знам как щях да се чувствам след разглеждането на подобно място. В града снимах един далеч по-поносим остатък от онези времена.

Най-случайно попаднахме на един млечен бар и хапнахме страхотно за 25 злоти на човек – страхотна гъбена супа, характерния за полската кухня свински шницел (kotlet schabowy), поднесен с гарнитура от пюре и салата според сезона и малко странен компот от дюли – основно вода, две плодчета, недостатъчно захар и незнайно защо – канела (хич не я обичам, признавам си).

Може би тук е мястото да вметна, че полските сладкиши имат страхотен вид, но не са достатъчно сладки за нашия вкус. Интересен е местният sernik (нещо като чийз кейк), на популярност се радват крем-питите и въобще сладкишите с плодове, но още не съм открила десерт, който да ми допадне.

Иначе нямат оформен квадратен площад, но централната част е много приятна за разходка – има доста голяма пешеходна зона, мол и магазини…

Краков

Това е най-туристическото място в Полша.

В който и момент да решите да отидете, ще бъде пълно с туристи. Когото и да попитате, няма да се сети за Вроцлав или Познан, но ще знае Краков. И в тази връзка онагледих

един урок от учебника си по немски за вредите от масовия туризъм

Не ме разбирайте погрешно, бих предпочела да съм пътешественик, но за момента си оставам турист. Ходя по места, за които съм чувала и искам да видя. И не е коректно да лишавам някого от правото му да пътува когато и където реши, но е адски дразнещо да попаднеш сред една безумна тълпа с пътеводител в ръцете и слушалки на ушите, която ще мине през теб и ще те стъпче, само и само да види и зачеркне нещо от списъка. Има нещо много стряскащо в това да видиш глада в очите на тези хора – не за храна, не за мир и любов, а за зрелища… Същото усещане имах миналата година, когато след 4 години отново се разходих по Карловия мост в Прага и видях, че около главите на статуите има огромни, непочистени паяжини… А може би си оставам малко пристрастна заради динамиката и оживлението във Вроцлав. Вероятно за да запазят нещата автентични и за да не загубят приходите от туристите, на властите не им остава време и възможност да се погрижат за центъра.

Тук, за разлика от Вроцлав и Варшава не е имало масово унищожени сгради от бомбардировки, и не се е налагало повторното им изграждане. Сигурно знаете, че преди Варшава столицата е била тук. Градът е голям и кварталите по- в края имат широки булеварди, шумоизолиращи стени, много зеленина. Красиво е и подредено, транспортът си е уреден.

Кипи културен, по-скоро артистичен живот и

замъкът Wawel

е страхотен, затова препоръчвам да започнете обиколката оттам. Ние отидохме по обяд и заради многото посетители не успяхме да разгледаме кралските покои. Хубавото на музеите тук е, че съобразяват броя посетители, има още какво да се желае по отношение на надписите и разясненията на чужд език, но като цяло организацията е добра. Цената на билета се определя от това колко и какви атракции ще посетиш. От стените на замъка се открива страхотна гледка към реката, видях онези малки дупчици, от които бранителите на замъка са пускали своите стрели, и за финал минахме през Драконовата дупка.

Всъщност казват, че Краков е по името на Крак, владетелят, който е убил легендарното чудовище, и е спасил града. По моите бегли езикови познания трябваше да има там някъде скелет на чудовището, но може би е било просто това:…

Хапвахме тук и там, в един реновиран млечен бар, в един уютен, но по отношение на храната толкова „гурме” ресторант, че само доброто възпитание ни наложи да изядем все пак нещо от онова, което ни поднесоха, че най-доволни останахме от един китайски ресторант, в който ухаеше невероятно силно на чесън…

Пихме кафе на разкошно местенце, пълно с книги, които можеш да си купиш, и тук, изненадата беше, че ядохме шоколадово-бананова торта, която се оказа страхотна. Мястото се препоръчва из сайтовете тук-там. Massolit, ul. Felicjanek 4, а малко по-надолу пак там, на ъгъла е № 10 – Café Szafe.

Всъщност другото, което отблъсква леко, е, че в центъра полските неща са изместени от чужбински – има всякакви други ресторанти – украински, евтини, италиански пицарии, френски бистра… Е, аз обикновено отивам, за да усетя местното. Без просветен водач обаче е трудничко.

Докато търсехме едно препоръчано ни заведение, попаднахме на балон. Аз бях прекалила с кафето и се тресях и подскачах, та не се възползвах, но преживяването си заслужавало. Пускаха по 4 възрастни или максимум 6 души, ако част от тях са деца. Видяхме руснак с „марков” анцуг и ланец с гримирана непълнолетна на опашката

Еврейският квартал

не е като този в Прага. Някак по-малък, опасен и леко тъжен ми се видя. И те имат 5 синагоги, но навремето когато са гонели евреите и са ги затваряли в някоя част на града, да обикаляш по тези улици си е било страшничко. Пийнахме кафе в уютно местенце – Satori – с удобни кресла и книги (този път беше случайно, не го бях намерила в нета, а просто ни хареса).

Единственото място, което не успяхме да посетим, беше солната мина – смъкваш се под земята на тъмно и мрачно място с оригинален „асансьор” и разбираш с каква мъка и колко пот са си изкарвали хляба миньорите…

Очаквайте продължението

Автор: Десислава Хвърчилкова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Полша – на картата:

Полша

Още пътеписи от близки места:

1. Познан и Вроцлав (Полша)
2. До Финландия на Голф (7): През Полша – Варшава и Краков
3. За джуджетата на Вроцлав (Полша – 1 част)
4. Една академична стипендия в Потсдам (4): Разходка до Вроцлав в Полша
5. Една седмица в Полша (до Полша с кола)
6. През Украйна към Полша (2): Великден в Полша
7. Германия и Полша – за 11 дни и 5147 км
8. По „Via Baltica“ до Прибалтика (Полша, Литва, Латвия и Естония)
9. През Литва към Люблин в Полша (част 12 от „Из Русия с мотор“)
10. От Дебрецен, през Словакия до Полша (част втора на „Из Русия с мотор“)
11. От Шумен през Румъния и Украйна до Полша (1)
12. Гданск – едно неочаквано вълшебство

Ясни са имената на номинираните за Националната награда за поезия „Иван Николов“, връчвана от издателство „Жанет 45″. Журито тази година в състав Недялко Славов (председател), Андрей Захариев и Митко Новков, продължи миналогодишната традиция и номинира седем поетически книги. 2015 е високосна година за българската поезия. Изборът на 7 книги от участващите 42 желае да посочи, че...

Криминалният жанр се развива постоянно и все по-рядко се изчерпва с класическата си конфигурация. По-находчивите писатели (още от времето на Чандлър насам) залагат не само на заплетен сюжет със сравнително неочаквана развръзка, но и с добре изградени персонажи. В крайна сметка те са тези, които успяват да задържат вниманието на читателя, докато го превеждат през...