Изт: theunboundedspirit.com

Щом четеш тези редове, значи твоят път със сигурност продължава, скъпи приятелю! Стъпка по стъпка. Върху грешната Земя.

Всъщност, в нея няма нищо грешно. Или сгрешено. Нито в теб. Напротив, перфектно си пасвате. И бас хващам, че сте създадени един за друг! Със Земята. Но не и с постъпките, които те карат да се чувстваш зле. Тях би трябвало да намразиш. Вместо себе си.

Защото Пътят продължава. Без съмнение. Крачка по крачка. Стъпка по стъпка. По-често болезнена, отколкото радостна. Но с всяка крачка и с всяка (по)стъпка учиш.

Говоря за постъпките, с които не се гордеем особено – не се гордеем дотолкова, че да намразим себе си.

Излъгал си, намрази лъжата, вместо да мразиш себе си! Не смятам, че така ще спреш да лъжеш, просто следващият път ще има една пауза в съзнанието ти, преди да излъжеш отново. Ще има една омраза, която по изключение, веднъж в живота ти, ще изиграе положителна роля. Като спирачка. Като бариера.

Откраднал си, намрази кражбата! В затвора е пълно с честни крадци, а най-големите от тях са на свобода. И двете категории, обаче, не мразят кражбата. Копнеят за нея. Различават се само по това дали са ги хванали. Ти няма защо да се страхуваш, че ще те хванат, защото сам(а) си се хванал(а). И няма къде да избягаш. От себе си. Но да мразиш крадеца е вредно. Намрази кражбата, вместо това! Защото твоят път продължава. Само така ще продължиш и ти.

Обидил си, сигурно по невнимание. Знам колко лесно е после да обиждаш себе си, че си сгрешил(а)! Не е трябвало да казваш това или онова. Не му било мястото, не му било времето. Забрави ги тия неща! Не можеш да промениш миналото! Има само една грешка, която можеш да допуснеш и тя е да намразиш себе си. Защото си обидил(а) някого. Намрази обиждането вместо това!

Убил си, намрази убийството, а не убиеца! Сега ще кажеш: ама аз не съм убивал(а)! Сигурно е така, защото си мислиш, че само човешкият живот има някаква стойност. Подлагал(а) ли си някога животно на евтаназия? Врабчета оставяли ли са кървави следи върху предното стъкло на бързо летящия ти автомобил? Има ли много петна от мушици там? Блъскал(а) ли си бездомни кучета или котки? Минавал(а) ли си през мъртвите им тела? А дали бяха умрели? Сигурен съм, че не си ги проверявал(а) със стетоскоп. Хербализирал(а) ли си буболечки в училище? Дисектирал(а) ли си жаба в осми клас? Слагал(а) ли си отрова за мишки? Ако отговорът на поне един от тези въпроси е ДА, значи си убиец!

Аз също попадам в тази категория!

Но мразя убийството. Мразя го дотолкова, че онази спирачка / пауза / бариера в съзнанието ми пречи да смачкам досадна муха или комар, например! Това би било по-лесният начин, но омразата ми към постъпката е по-силна даже и от мързела. Откакто мразя убийството, се старая да улавям досадните гадини по най-деликатния начин и после да ги изхвърлям на свобода, като им причиням колкото се може по-малко страдания. Трудно е, защото ръцете ми са големи. Веднъж скъсах крачето на един паяк в процеса и замалко да намразя себе си. После си припомних, че това не е правилният начин. Вместо да мразя себе си, намразих късането на крака. Независимо дали става дума за паяци или за хора! Защото не мога да ги залепя след това. Но не мразя себе си, не. Моят път продължава. Твоят път също продължава, скъпи приятелю!

Това е Коледният ми подарък към теб:

Намрази постъпката, вместо себе си, защото твоят път продължава…

А, да, и това:

Весели празници!

Тихомир Димитров 

В последните дни на 2015-та сме. Имам повод да се върна в последните дни на 2014-та, когато се случи нещо важно, проспано от мнозина в спящата клетка на Русия, в каквато е превърната България.

Ню Йорк таймс, една от най-влиятелните медии в света, написа за първи път от висотата на вестник с подобен престиж в света ( противно на противната политика на безусловна подкрепа за ДПС ), че ДПС ( както и БСП, което не беше новина), е проруска партия в България.

Имах честта да бъда домакин на екипа на NYT, който подготвяше   в София въпросната статия и се чувствам лично съпричастен към неговите оценки.

Лустросаният ( но не и лустриран) шеф на ДПС избухна на 6 януари 2015-та в лицемерно възмущение. Реши да опровергава неудобната истина с тропане на крак като опърничаво дете ( на руската далавера в България) и поиска в отворено писмо американският вестник да се извини.

Последва една година презрително мълчание от страна на Ню Йорк таймс.

Вместо това обаче проговори Ахмед Доган, който потвърди напълно написаното от американския всекидневник.

В реч, произнесена на „почерпушка” в неговата крепост в покрайнините на София, Доган е нахокал Местан за това, че е си е позволил да застане на страната на НАТО чрез декларацията си в Народното събрание, в която ДПС еднозначно защити правото на Турция в спора с Русия за сваления руски самолет на 24 ноември.

Резюме на статията в Ню Йорк таймс можете да прочетете тук:

http://www.dnevnik.bg/sviat/2014/12/31/2446420_nju_iork_taims_razsledva_kak_putin_

Няма нужда човек да е анализатор от медия със световно влияние, за да разчете в този сюжет основното:

КРЕМЪЛ ЗАДЕЙСТВА ОТНОВО СВОЯ ДОГАН

Черен гологан не се губи,. Червен Доган- също.

Share on Facebook

der Führer
pornhub.comx
adolfh@diereich.de
91.193.157.35

Текстът, който следва , е актуализирана сводка от уличния лай срещу скромната ми персона от страна на русофилски мутри в рамките на рубриката в ivo.bg „ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ЛАЕЩИ ДВУНОГИ”.

Електронният адрес, посочен по-горе, е на поредния страхливец, който се е подписал с der Furer като коментатор в ivo.bg и като Adolfh в мейла си ( т.е. харесва му да е „фюрер” и Адолф Хитлер). Като такъв ме заплашва анонимно днес в собствения ми блог с разправа. Гадостите му обаче нямам намерение да публикувам, за да не поощрявам апетита му за перверзна изява.

Ако Адолф Хитлер е толкова смел, колкото се представя в обещанията си да се разправи с мен, ще трябва да се представи с името и физиономията си, както правя аз в публичната си дейност. Но е нищожество и не очаквайте доброволно да разкрие самоличността си.

По липса на снимка на преродения в България русофилски Адолф Хитлер, на този етап прилагам физиономията в профил и анфас на един друг агресор, който буквално ме преследва от години. Щом ме зърне по софийските улици, започва да вика „ЦРУ”, „ американски агент” и да произвежда други крясъци, чието съдържание не става за цитиране тук. Днес въпросният отново ме набеляза за навикване, обръщайки се към мен на фамилното ми име на ул. „Граф Игнатиев”. Опита се да ми изиграе сценка как в небето имало самолет СУ ( т.е. напълно е в час с актуалните политически събития ) и прочее тъпизми, които му се виждаха забавни като форма на гавра с мен.

Винаги го подминавам със съзнанието, че не е съвсем наред с главата. Това го окуражава да върви след мен , буквално дишайки ми във врата, и да ме преследва с куп обиди и крясъци, които винаги включват  за финал „да живее Русия”, когато му омръзне и се оттегли като победител.

Днес, понеже ми се насъбра напоследък доста от уличната агресия на русофилите, реших за първи път да се обърна и да го предупредя да спре да ме преследва и да крещи гадости. Беше адски учуден, както може би се вижда на снимката му в анфас.

Апропо, в рамките на сводката мога да споделя, че вчера бях обект на нов вид изпитание на нервите. Този път един шофьор засили колата си срещу мен и спря в последния миг на кръстовището на ул. „Солунска” и „ Христо Белчев”. Че беше преднамерено, се видя от доволното му хилене, когато се стреснах. Не съм по-бърз от автомобил и не успях да го снимам как се отдалечава с мръсна газ. Обещавам следващият път да се постарая повече.

Р.S. Ако близките на човека от снимката го разпознаят и имат претенции срещу това, че го популяризирам ( а пък той има някакъв проблем със здравето, което не мога да знам със сигурност без съответното освидетелстване), моля, да вземат мерки да поставят агресията му под контрол. Особено ако е фиксиран конкретно върху моята личност. Защото жертвата е моя милост, а не той, а и не се знае докъде може да стигне фиксацията му. Някой трябва да понесе отговорността , нали.

Share on Facebook

Китайският луноход 'Юйту' е открил нов тип лунни образци. Събраните от лунохода през 2014 образци се отличават от всичко което са събрали американските астронавти в периода 1969-1972 и съветските луноходи.

Как мислите, че изглеждат ангелите? С бели одежди? Руси и синеоки? Домашни любимци като духа от лампата на Аладин? С интересния си по замисъл и изпълнение проект Ясен Григоров разбива всички клишета. Защото в книгата си“Ангелите пазители” (изд. “Точица”) авторът и илюстратор разкрива ясно, кратко и точно какви са/не са тези специални помощници. Ангелите пазители не...

Ракетата носител Falcon 9 на частната компания Space X с 11 телекумикационни спътника , успешно стартира от космодурма Кейп Канаверал .

В понеделник , американските астронавти Скот Кели и Тим Копра направиха непланово излизане в открития космос. Основна задача бе ремонт на авариралият мобилен транспортьор.

На 21 декември 2015 в 10:44 наше време , от космодрума Байконур, успешно стартира ракета -носител 'Съюз-2.1а' с новият транспортно товарен кораб 'Прогресс МС-01'

Owls from pine cones and felt fabric We thank our friends from dadu.bg, for having sent us the pictures...

Продукти за 4 порции:
100г ликьорени вишни
400г кантучини
500г маскарпоне
2 яйца
4- 5с.л. пудра захар
2 ванилии

Приготвяне:
Наскоро научих, че италианските коледни сладки Кантучини,  всъщност са двойно изпечени бишкоти. Класическите Кантучини са с натрошени или цели бадеми. Самите бисквити са доста твърдички, но са чудесни, когато си ги топваш в чаша топъл чай или кафе. Днешното ми предложение е едно вкусно тирамису с Кантучини и ликьорени вишни. Разделям белтъци от жълтъци. Разбивам и двете съставки със щипка сол и пудра захар. Прехвърлям маскарпонето в купа. Прибавям поотделно жълт и бял крем. Поръсвам ванилиите. На дъното на тавичка нанасям тънък слой от маскарпоновия крем. Отгоре редя бисквитите и половината от ликьорените вишни. Следва по- дебел слой от крема. Отново идва реда на  двойно препечените сладки и алкохолни плодове. Завършвам с крем. Оставям тортата в хладилник да стегне. На следващия ден поръсвам с какао на прах. Режа на парчета и споделям сладкото изкушение с близки и приятели.

И това наистина е така по един не много популярен, специфичен и относителен показател, който може да се определи като износ на единца/количество електроенергия съотнесено към единица брутен вътрешен продукт (МВт.ч/1000 евро БВП). И ...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/63056-de-profundisbalgarskoto-upravlenie-kato-nevazmozhen-zhiraf.html

Има граждани, които не могат да приемат, че в природата съществува едно невъзможно животно, сякаш комбинация между камила и щраус. То се състои от малка и грозна, но умна глава; дълъг врат, при който болката в гърлото продължава два метра, а не два сантиметра; тяло, изтумбено на места – като гайда, пълна с подводни камъни; плюс смешни крака, които едва стигат до земята, при тичане непрекъснато опитват да се разбягат на различни страни и само по едното чудо това не става.
Но нищо, че шопът не признава неговото съществувание – невъзможният жираф все пак е стабилна житейска реалност.
Странното при горката животинка е, че колкото по-нестабилна изглежда като цяло, толкова повече частите опитват да се държат заедно. И обратно – колкото жирафът се смята за по-стабилен, толкова по-лесно всичко се разпада. Горе-долу същата реалност е и сегашното българско управление.
Последната криза, разразила се около промените в Конституцията, за пореден път напълно потвърди това заключение. Споменатите промени, както знаем, се налагат заради необходимостта най-после да се случи отдавна назрялата, постоянно искана от Брюксел, но, още по-важното – страшно необходима на България, на нейните граждани и на нейното демократично развитие, реформа в системата на правосъдието.
Та в тази криза станахме свидетели на странни неща, без дори да броим странните изпълнения на самата прокуратура.
Първо, българската публика с очите си видя как достойни и принципни иначе постъпки като оставката на един министър и излизането на една партия в опозиция, могат да се превърнат във фарс, щом сами по себе си не са последователни или нямат подкрепа от другите части на съответното политическо тяло.
В това отношение действията на ДСБ, свързани с факта, че министър Петър Москов остана на поста си, а още повече – че самата партия, уж вече опозиционна, остана в РБ, който пък целокупно си остана да клечи във властта, накараха всеки нормален политолог по света да си изяде шапката и да си оскубе косите от яд, задето досега не се е сетил, че подобно нещо изобщо е възможно.
Споменатото решение на Реформаторският блок пък да остане в управлението и да му придаде допълнителна стабилност, след като и бебетата виждат, че така реформите се отдалечават назад в миналото, като ланския сняг, е пълен политически и морален нонсенс.
Политически – защото е ясно, че при тази ситуация в близка и средна перспектива на България и предстоят дори по-малко реформи, отколкото предстояха досега. Или, още по-лошо – ако изобщо се направи промяна в дадена сфера, тя ще бъде половинчата и всъщност – вредна. Нали поне умните хора по таз` земя би трябвало да знаят, че от политическа и обществена гледна точка е далеч по-добре да не се ремонтира нищо, щом не може то да се ремонтира както трябва, отколкото да си замажем очите с активност, да хвърлим едни пари и човешки ресурс в ръчно броене на далечните звезди, а после проблемът да гръмне в лицето ни още по-силно.
Като се замислиш, впрочем, така стоят нещата не само в политиката, а и във всяка друга човешка дейност – от ремонтът на обувки или космически совалки, до лечението на психически проблеми.
А казвам, че същото това решение на РБ да стои в управлението, освен политически, е и морален нонсенс, защото дори „реформатори” като другарите Лукарски и Кунева би трябвало да се сетят, че да изпаднеш в очите на политическата публика от РБ само до Б, е гадно. Може би не като вътрешно усещане е гадно, това не знам, те да си кажат, но като външен ефект – със сигурност.
Второто важно нещо, което разбрахме покрай кризата с промените в правосъдната система е, че на комунист вяра не бива да имаш дори на сън, камо ли на живо – няма значение под колко социалистически кожи той е пременил вълчата си природа и колко пластични операции си е направил, за да ти се яви под хрисимата мутра на обладан от светия европейски дух човек.
Така, де, точно този урок ние, българите, не за първи път го получаваме от Вселената, но, кой знае защо, той постоянно ни звучи като нов. Или сме безумно наивни, или сме безумно късопаметни. А може би просто сме си безумни.
Припомням всичко това, защото в кризата с конституционните промени то бе отново и съвсем ясно илюстрирано чрез твърде „принципното” и „коалиционно” поведение на АБВ, партията на бившия президент, сега обикновен честен политик, наречен Георги Първанов, с партизанското име Гоце.
Както прави всеки долнопробен мошеник, тази негова партия се отметна от думата и подписа си, сложени преди няколко месеца под един едва-едва постигнат „исторически компромис”. Това беше компромис за границата на реформите в правосъдието, отвъд която те престават да бъдат реформи. Но на тъмно и най-подло, типично за политически хиени като комунистите, колкото и сами да си викат бивши, АБВ изигра поредния си задкулисен танц със саби, с което преформатира управлението.
Казвам, че го преформатираха, не само заради споменатите по-горе развития, свързани с шизофреничното поведение на РБ и ДСБ. Не, Първанов преформатира управлението така, че вече и на малките деца в България е ясно кой в тази страна има истински и кой фалшиви политически топки, кой кого държи за тях и какво се кани да му направи, ако той не слушка правилните хора и не папка, каквото му дадат, а занича в чинията на старшината.
Много неприятно положение. И разиграно точно по комунистически маниер.
Третото важно нещо, изяснило се около кризата, също не е ново, но и то май има свойството да се възражда от пепелта всеки път, щом рухне в нея. Имам предвид факта, че тъй нареченият модел КОЙ продължава да си съществува и да управлява бедната ни родина с пълна сила.
То отдавна е ясно, че в българската политика възможността да станеш ортак с дявола изобщо не изглежда срамна, напротив, представя се – пък се и приема – за проява на особена хитрост и политически талант. Но да се възпроизвежда по такъв открит и нагъл начин олигархичният модел, при който реалната власт е задкулисна, а задкулисната – реална, ми се струва прекалено дори за нас, българите, иначе хора, обръгнали на какво ли не.
Четвъртото и най-важно нещо, което според мен се разбра от поредния провалил се опит да се промени сегашният фарсов модел в българското правосъдие, е свързан с погрешната представа за стабилност, която, както стана ясно, има най-голямата партия в страната – ГЕРБ. Тъй като думата „стабилност” наистина се повтаря напоследък постоянно от всички в партията, като се започне от премиера Бойко Борисов, та се свърши с кмета на село Бреница, дето вино кара воденица, добре е да видим за какво наистина става дума.
Идеята за която ГЕРБ говори, звучи така: България в момента е постигнала някаква стабилност и заради всички външни и вътрешни заплахи, тя трябва да бъде запазена с цената на всякакви компромиси. От подтекста пък се подразбира, че това е голяма политическа заслуга, за която партията евентуално ще бъде възнаградена от избирателите на следващия вот.
Всичко това е напълно погрешно.
В сложна и динамична система като политиката, стабилността не е и не може да бъде стратегическа цел. Тя може да е само тактическа цел, която, веднага след като бъде постигната, трябва да се превърне в средство, например – стабилността като средство за икономически растеж. С което внасяме нова, но полезна нестабилност във важен аспект от системата. Или – стабилността като средство за повишаване авторитета на страната в международен план. За овладяване на Космоса и колонизиране на Марс. Такива ми ти работи.
От тази гледна точка, дори когато бъде постигната, стабилността не може и не бива да се задържа дълго, защото много лесно се превръща в застой. Тя не бива да зависи от околните заплахи, които трябва да срещат динамичен отговор, иначе ще ни се струпат на главите, без да сме готови за реакция.
Стабилността не бива също да се гони на всяка цена. Тъй като общественият живот е поле, в което интересите на хората се сблъскват постоянно, за него е характерно по-скоро обратното – постоянната промяна. Постигането на стабилност, разбирана като равновесие между тези интереси, може да се окаже твърде опасно, защото най-често се налага със сила – груба или мека, зависи от обстоятелствата. Това отговаря на въпроса, върху който мнозина безуспешно си блъскат главата – защо в определен период от своето съществуване диктаторските режими изглеждат доста по-стабилни, отколкото всяка демокрация в който и да е момент от нейното развитие. Но заради този вид стабилност диктатурите не стават по-добри за живеене, нали? Имаме богат личен опит в това отношение, не бива да го забравяме.
Така че ако наистина иска да сътвори нещо добро за страната, както постоянно твърди, партия ГЕРБ в момента трябва добре да се огледа и да помисли докъде са стигнали и накъде отиват нещата с въпросната прокламирана стабилност. Поне на мен ми се струва, че сега е последният шанс за това – иначе натрупаните в системата динамични напрежения ще ни издухат всички заедно на твърде недобро място за живеене.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Честито на „прогледналите” за съществуването на цензура в България!

Проглеждането се състоя вчера, избухна сякаш от нищото като при възникването на Вселената, сътвори се като едно Рождественско чудо, озарило челата и мозъците на внезапно просветлените.

„Големият взрив” ( the Big bang, т.е. Большой взрыв – като за Волгин и компания) се оказа спирането на предаването „Деконструкция” на преименувания доброволно с руска фамилия Волгин. Това се вижда и от реакцията на събитието от страна БСП, която изригна възмутено като откривател на цензурата с вчерашна дата , излъга в нарочна декларация, че никога нищо подобно не била вършила тяхната партия, и безсрамно призова своите гербаджийски съзаклятници от властта да се засрамят.

И по какъв повод? Ами сложиха край на един пропаганден руски еквивалент на АЕЦ „Белене” в националния радиоефир с приблизително същото закъснение, както при атомния руски проект. Щетите от закъснението едва ли някой някога ще изчисли и компенсира, както стана и с щетите от съветския ядрен облак над България.

Идеше ми да отида и аз днес в 12 ч. пред Националното радио, където съм забранен като коментатор от години, за да се снимам с протестиращите срещу закриването на руския проект „Деконструкция”. Да си ги имам за спомен. Да им се подиграя с присъствието си, както те ми си подиграват с отсъствието на елементарна журналистическа солидарност толкова много години. Но реших , че ще е под достойнството ми да демонстрирам очевидни неща, които са известни дори на днешните откриватели на цензурата.

Когато уволниха Георги Коритаров от Нова телевизия написах коментар в ivo.bg със заглавие „ Против Коритаров и неговото уволнение”. Бях против Коритаров заради диаметрално противоположната му позиция на моята по въпроса за ДС, но и против уволнението му. Сега не мога да напиша същото оксиморонно заглавие за Волгин най-малкото заради това, че той дори не е уволнен. Спират му само руския проект, но не го изхвърлят на улицата, както през изминалите години постъпиха с мнозина- от Коритаров ( дали заради досието му или всъщност заради острата му позиция срещу режима Путин?), до когото се сетите ( ако се досещате за какво и кого намеквам).

Обаче мога да размахам друго „дървено желязо” като определение на случая- това е „успешният провал на Волгин”. Той се постара като никой друг да се превърне в първия в новата ни история „репресиран” руски пропагандатор в очите на своите жертви, за чието промиване на мозъците даде всичко от себе си. Обаче се провали на фалшивата клада, от която се вдига пушилка, но без огънят на уволнението, на който изгоряха доста негови антиподи през годините на неговото безнаказано хулиганстване в държавния радиоефир. Човекът си остава на държавна заплата, но в позата на утвърдения туземен Че Гевара.

Иначе Волгин и подобията му се скъсват да говорят и пишат за политическата шизофрения на онези, които се обявяват за опозиция, формално оставайки в същото време ( макар и не лично, като него) в отбора на властта.

Не ми е (не)удобно да припомня, че при несъгласие с началството си, някои журналисти си ритнаха големите медийни заплати и останаха на улицата. Изчислено в пропуснати финансови ползи от БТВ за един от тях, когото виждам понякога в огледалото, това прави около 300 000 лева за последните 9 години – за любителите на статистиката, които обичат да мерят достойнството в пари.

Не изключвам първият „репресиран” в най-новата ни история рупор на Москва да се покатери нагоре към някакъв друг проект със същия възложител, за да се изкачи на още едно стъпало към пиедестала в старателно градения му образ на мъченик на „руския свят” в България.

Коварството на руската пропаганда, която тук се крепи на корените си от 19 век, е в нейната далновидност- ако забелязвате, тя изцяло се завърна към тях, изоставяйки взривената от рухването на комунизма (де)конструкция с надпис „9 септември 1944” . Сега руската ментална агресия залага в България изцяло на (митологичната интерпретация на) миналото в руско-турска черно-бяла схема на манипулиране българското вътрешно противопоставяне заради бъдещето на руското влияние, което може да бъде поддържано не чрез притегателния пример на отблъскващата действителност в днешна Русия, а чрез манипулативното конструиране на лъжливия и деструктивен образ , свързан с нейната претенция на „закрилник и освободител”, разгадана още от Раковски и Левски като пагубна за България още преди да бъде задействана.

В този смисъл Волгин го очаква (от)лично бъдеще! Заложил е на просто на печелиш кон, а направо на обречен на (финансов) успех руски златен телец. Ако утре Путин бъде сменен начело в Кремъл от откровен руски „толераст”, „еврогей”, „соросоид” и „грантаджия” , абе направо от либерал и глобалист, Волгин и подобията му в миг ще се превърнат в първи следовници на либерализма и глобализма. Вервайте ми, както би казал откривателят на монархо-социализма Симеон Сакскобуртски(й).

Share on Facebook