Острата реакция срещу тъп турски филм и мълчаливата по(л)за за руските му аналози

http://ivo.bg/2015/12/23/%d0%be%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%80%d0%b5%d0%b0%d0%ba%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d1%81%d1%80%d0%b5%d1%89%d1%83-%d1%82%d1%8a%d0%bf-%d1%82%d1%83%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%84%d0%b8%d0%bb%d0%bc/

 

Един тъп турски филм предизвика очаквано остри реакции в България. Някой достатъчно умен в телевизия „Ал Джазира”, излъчила тъпия филм, е разпоредил тъпият филм да бъде свален от програмата. Точка.

 

Свършеният факт с тъпия филм и обичайните остри реакции на всяка глупост с турски етикет изостря обаче отново въпроса за многоточието, свързано с многобройни подобни антибългарски филми, произведени от „братушките”.

 

Писал съм многократно за тях и си останах почти самотен в тази дейност. Защото у нас руската плюнка срещу България е издигната от русофилския фанатизъм в ранг на „манна небесна” (храна небесна).

 

Русофилството у нас се е специализирало в антибългаризъм, но няма кой да се възмути от това. Защото русофилството е на власт. И в „опозиция” също.

 

Понеже ще има желаещи да опонират по въпроса и да сравняват дали тъпият турски филм е по-гаден или руските му еквивалентни (произведени впрочем по руска държавна поръчка с парите на Руския институт за стратегически изследвания РИСИ, оглавяван от специалиста на КГБ по антибългарска политика, ген. Леонид Решетников),ще обърна внимание на една подробност.

 

Тъпият турски филм е цитирал един единствен българин, изопачавайки дори и неговите думи. Всички останали говорещи или цитирани глави, са турци. „Чисти” или български, но турци. Някак разбираемо е да обслужат някаква турска, макар и неприемлива за нас теза. В тъпия турски филм има и наемници от американски произход, каквито може да видите цитирани по какви ли не въпроси в полза и на Путин (тъпите български медии много обичат да им вадят думите от контекста като допълнение към опорните точки на Кремъл).

 

 

Общото между тъпия турски филм и руските му многобройни аналози не е само антибългарската им насоченост. Родеят се в употребата на частични истини за мръсни внушения. Тъпият турски филм например казва истината за репресиите срещу българските турци по време на комунизма и за забраната на религиозните им занимания, но „забравя” да отбележи, че основната част от репресията на съветския колониализъм все пак беше насочена срещу самите българи, мнозина от които са християни с ограничавани права по същия начин.

 

Освен това обобщението в тъпия филм , че „т.н. българи” ( цитирам) са репресирали турците оставя впечатлението за някакво всенародно дело на „т.н. българи”, които са доносничили за турците, докато сред турците е имало само ангели небесни. Като българин, открито застанал срещу насилствената смяна на имената на българските турци по времето, когато това беше опасно, приемам това за лична обида.

 

В руските антибългарски филми също гъмжи от недоизказани истини. В концентриран вид се демонстрира в тях посткомунистическата разруха по села и градове, където могат да се видят скелетите на съветските динозаври от времето на окупационната индустриализация. Обобщението обаче, че причината за смъртта на тези динозаври е „европейския колониализъм”, а не краят на епохата на динозаврите , настъпила с разпада на СССР, е по-тъпо внушение и от обобщенията в турския филм.

 

Има обаче една много, много съществена разлика между турския тъп филм и също толкова острата недостатъчност на истината в руските му аналози. И тя, за съжаление на обитателите на руската мутрьошка, от която изскачат лъжите, не е в тяхна полза.

 

В турския филм, както вече споменах, турци застъпват някаква турска гледна точка. В руските антибългарски филми, дело на официално финансираната от Кремъл кампания, говорителите на руския интерес ДО ЕДИН са българи. Поне по паспорт.

 

Изгледайте, ако още не сте, един от най-гнусните антибългарски филми на руската пропганда, наречен „България умира тихо” и ще видите, че в него всички хули по адрес на България се сипят от устата на българи на руски език: от социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, през журналистите Валерий Найденов и журналиста Иво Христов, до самия Ивайло Калфин ( авторът на „сентенцията” за българския патриотизъм като производна на любовта към Русия), всички участници в „България умира тихо” сътрудничат ентусиазирано на специалистката по охулване на България от „Комсомолская правда” Даря Асламова.

 С ТОВА БУНИЩЕ АСЛАМОВА ИЛЮСТРИРА ЕДНА ОТ СТАТИИТЕ СИ В “КОМСОМОЛСКАЯ ПРАВДА” ЗА БЪЛГАРИЯ.

Това, разбира се, не предизвиква възмущението нито на медиите, нито на виртуалните храбреци в зъбенето срещу тирана в интернет. Защото руският фанатизъм на българския колаборационист е свещена крава, оплождана от златния телец вече около век и половина.

http://www.vbox7.com/play:0f427361fb&pos=vr

P.S. Достатъчно ли наблегнах на мнението си, че турският филм е тъп, тъп, тъп и пак тъп? Дано да е достатъчно за едни тъпаци, които се опитват да ме изкарат братовчед на Ердоган.

Share on Facebook

Коледните картички на книгите 2015

http://azcheta.com/kolednite-kartichki-na-knigite-2015/

Отново събрахме за теб коледните картички на книгите. Те пристигат на редакционната ни поща всяка година и носят със себе си пожелание за любов, щастие и късмет. И книги, разбира се – времето за четене е малък лукс, който ни става все по-скъп. Пожелаваме ти повече от него.

151. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ПАПА УРБАН ІІ

https://asenov2007.wordpress.com/2015/12/23/151-%d0%b2%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d0%ba%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b5%d0%b9%d1%86%d0%b8-%d0%bf%d0%b0%d0%bf%d0%b0-%d1%83%d1%80%d0%b1%d0%b0%d0%bd-%d1%96%d1%96/

Пламен Асенов
09. 09. 15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100599882/velikite-evropeici-papa-urban-ii

Гуидо д`Арецо, Ut queant laxis

Най-важната и ефективна реч в европейска история, както се смята, е произнесена не през ХХ или ХІХ, а през ХІ век, на 27 ноември 1095 година, по време на църковен събор във френския град Клермон. Това е речта, с която папа Урбан ІІ призовава да се освободи от мюсюлманите свещения християнски град Йерусалим и така поставя началото на дълга поредица кръстоносни походи, чиито морални и материални ефекти се протягат през времето дори до днес, почти 1 000 години по-късно.

Гуидо д`Арецо, Ut queant laxis

От знаменитата реч на Урбан ІІ има запазени пет различни версии, нито една от които не е оригиналната. Текстовете им обаче дават доста добра представа както за начините, по които е подпалена искрата на кръстоносците, така и за причините, поради които те са призовани да тръгнат към Светите земи. „Всеки, който отива там, в случай че умре, да знае, че отсега му се опрощават греховете” – щедро обещава всемогъщият божи наместник на земята и продължава: „Нека да встъпят в бой с неверниците, който ще им донесе изобилие от трофеи, онези хора, които досега са свикнали да воюват срещу своите едноверци – християни. В онази земя текат мляко и мед. Да се превърнат в истински войни онези, които досега бяха разбойници и се биеха срещу братята и съплеменниците си. Който тук е беден, там ще стане богат.” Като цяло и петте запазени версии на речта на папата са съгласни по тези основни опорни точки. В тях ясно се вижда как, като се използва моркова на богатството, съчетано със съзнанието за мисия в служба на бога, чрез кръстоносните походи се прави всъщност опит да се постигнат няколко цели. Едната е да се завоюват Светите земи за прослава на Римската църква и за възхода на християнството. Втората – да се изпусне парата, за да не избухне пълният с противоречия и напрежение котел, какъвто е Западна Европа по онова време. Третата цел е материалното обогатяване на хората и обществото. Има и четвърта, политико-църковна, но не толкова явно заявена в използвания по-горе цитат. Тя е да се помогне на Източната римска империя, тоест, на Византия, срещу селджукските турци, които я тормозят по онова време. А тази помощ пък да се използва като възможност за преодоляване на източно-западната църковна схизма от 1054 година и опит за ново обединение на двете християнски църкви, разбира се, под общия скиптър на папата.

Гуидо д`Арецо, Химн за Сан Хуан Батиста

Бъдещият папа Урбан ІІ се ражда във френската област Шампан някъде около 1035-1040 година като Одо или Одон от Шатильон-сур-Марн. Той е от стар благороднически род и получава добро за времето си образование първо в Соасон, а после в Реймс, където става архидякон. Назначен е от епископа на Реймс за негов помощник в административните дела и заема тази позиция над 10, може би дори 15 години. През 1067-та става монах при бенедиктинците, а три години по-късно вече е помощник абат на прочутия манастир в Клюни – най-важния център за реформи на монашеството през ХІ век в Европа. Тези два поста дават на Одо богат опит в църковната политика и администрация, срещат го и го сближават с редица влиятелни хора. През 79-та година абатът на Клюни изпраща помощника си на специална мисия в Рим, мисия, която му отваря широко пътя към заемането на папския престол 9 години по-късно. Одо активно подкрепя реформите, които се опитва да въведе папа Григорий VІІ, а междувременно става кардинал и епископ на Остия. През 1084-та е папски легат в Германия, а на следващата година, малко преди смъртта си, Григорий VІІ го посочва като един от четиримата най-достойни приемници на папския престол. За папа обаче е избран Виктор VІІІ, който също е от кръга на кардиналите-реформатори, а Одо подкрепя и него в краткото му пребиваване на поста. Следва около тригодишен период на безвластие и противоречия, доколкото църковните реформатори се опитват да се справят с антипапата Климент ІІІ, назначен по-рано от германския крал и император на Свещената римска империя Хенрих ІV. Най-после идва подходящият момент и на 12 март 1088-ма Одо е избран за папа под името Урбан ІІ, като остава на престола 11 години.

Годрик, Христос и Света Мария

Една от основните задачи на новия папа Урбан ІІ е да закрепи властта си в Рим и да неутрализира антипапата Климент ІІІ, като в същото време продължи започнатите от Григорий VІІ реформи. Те са насочени най-вече към запазване единството на църквата и постигане на необходимите за целта баланси със светската власт. По онова време все повече владетели на европейски държави се опитват да се откъснат от влиянието на Рим, като изискват от местните епископи преданост повече към владетеля, отколкото към папата. Това определено е заплаха за църквата и една от целите на споменатия вече събор в Клермон е да разреши този проблем. Съборът обаче остава в историята с друго – с факта, че поставя началото на кръстоносните походи. Макар класификацията да е спорна, приема се, че тези походи са общо 8 и продължават близо 200 години – от 1096 до 1270-та. Всъщност те започват десетилетия по-рано, с нашествието в Испания и Италия на норманите, които там се изправят срещу арабите. При папа Григорий VІІ все повече християнски поклонници, които се завръщат от Светите земи, разказват за гонениятата, на които са подложени там от завоевателите на Йерусалим, селджукските турци. По този повод папа Григорий пише на император Хенрих ІV: „Голяма част от задморските християни биват изтребвани от езичниците в нечувани поражения… и ежедневно християнският род се унищожава“. В същото време, на фона на тази силна пропагандна кампания срещу мюсюлманите, в Западна Европа се трупат и все повече напрежения, свързани с редица сериозни вътрешни социално-икономически проблеми. Първо, феодалната система вече е достигнала върха си и ограничава възможността да се повишават богатствата, защото рентите няма накъде повече да растат и няма как да се налагат още повинности на селяните. Второ, на континента няма вече свободни земи за разпределяне и все по-често се стига до преразпределяне със сила. Трето, въвежда се майоратната система, според която единствен наследник на земевладелецът е неговият първороден син, а останалите деца се оправят кой както може. Голяма част от тях се оправят, като стават скитащи рицари, които попълват и без това голямата армия от авантюристи и разбойници. Четвърто – селяните са изтощени не само от тежките феодални зависимости, но и от дълга поредица сухи и неплодородни години. Те, според описания на съвременници, водят понякога дори до откровен канибализъм. Всичко това е благодатната почва, върху която папа Урбан ІІ чрез речта си в Клермон просто хвърля семена и те се оказват готови веднага да поникнат.

Годрик, Свети Никола

Проповедта на Урбан ІІ на събора в Клермон е толкова вдъхновяваща, че още там, на място, слушателите започват да се готвят за големия поход на Изток. Като се връщат по родните си места, те започват да убеждават роднините си, съседите си, стават силен рупор за разпространение на идеята. Във Франция, Германия, Италия и други страни същото правят всички църковни служители. Така искрата се раздухва бързо и силно, а скоро избухва и първият пламък. Той обаче се оказва не особено качествен и това е напълно разбираемо. Словото на Урбан ІІ ражда движение, но не създава организация на това движение. И така, още през пролетта на 96-та година тръгва тъй нареченият „поход на голтаците”. Воден от хора като Петър Пустинника и Валтер Голтака, в него се включват най-бедните и отчаяни хора. Неекипирани, невъоръжени, без никаква военна подготовка и водени по-скоро от идеята за грабеж, отколкото за освобождаване на Светите земи, те в голямата си част са избити още по пътя през Източна Европа от унгарци, българи и византийци. Онези, които все пак стигат до Константинопол, са прехвърлени от императора на бърза ръка в Мала Азия, там ги довършват селджуките и походът на голтаците, очаквано, се проваля. Истинският Първи кръстоносен поход, който е една изключително сложна логистична операция, започва същата година, но вече много по-добре организиран от френски, германски и италиански благородници. Те са добре въоръжени и снабдени, разбират от военно дело, водят се от обща цел и, поне донякъде, спазват необходимата дисциплина. Когато стигат Константинопол, рицарите получават подкрепа от византийския император и успешно се справят с посрещналите ги отряди от селджукски турци. Походът им към Йерусалим продължава, дори след като между водещите рицари възникват противоречия още с успешното завладяване на Едеса. За този успех вероятно голяма роля има и фактът, че мюсюлманските владетели в района са раздробени и всеки се страхува повече от съседа си, отколкото от новопоявилите се кръстоносци. Така или иначе, на 15 юли 1099 година европейските рицари завладяват Йерусалим и, докато още съвсем буквално газят в кръв до глезените, основават там новото християнско кралство, начело с Готфрид Булонски. Две седмици преди вестта за това да достигне до Рим, папа Урбан ІІ умира и така никога не разбира, че най-голямото дело на живота му е наистина реализирано.

Випо от Бургундия, Пасхална жертва


Късат ли Борисов и Местан опашката си Пеевски, щом един от тях вече е жертва медиите му?

http://ivo.bg/2015/12/23/%d0%ba%d1%8a%d1%81%d0%b0%d1%82-%d0%bb%d0%b8-%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%81%d0%be%d0%b2-%d0%b8-%d0%bc%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd-%d0%be%d0%bf%d0%b0%d1%88%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%81%d0%b8-%d0%bf/

 

 

Когато Доган беше изваден от нафталина на балдахина, в който пребивава в някакво царствено самоизгнание, на бърза ръка бяха активирани и традиционните тълкуватели на глупостите, които говори наукообразно ( вмъквайки този път и цинизми, за да не изостава от Борисов).

 

От главния му жрец Андрей Райчев, който винаги се е клел във вярност на невярната теза, че само Доган ни е спасил от гражданска война, не можеше да се очаква друго. Но на теория от Валерия Велева, беше оприличена на съдържателка на публичен дом от същия Доган чрез обръщението към нея в пресата с „Мадам В”, можеше да се очаква поне малко да е свалила патоса на своя персонален слугинаж спрямо този персонаж. Но на практика, по подобие на Бойко Борисов, който отговори на един личен шамар на руския външен министър Лавров с лично преклонение пред него като „най-големия дипломат в света”, Велева също се скъса да се възхищава на възкресението на Сокола в политиката.

 

Ако се вярва на поднесената ни интрига, Доган бичувал Местан пред 100 души свидетели по време на аудиенция при него, маскирана като новогодишно тържество. Акцентът на събитието е измислен ценностен сблъсък между Създателя и Последователя Му на ценностна основа именно по въпроса за Русия, която „българите винаги ще обичат”, разтълкува на бърза ръка тази сутрин по Нова тв със своя добавка Райчев в качеството на самозван говорител на всички българи.

 

 

Сега вече се внушава, че следва неизбежната оставка на Местан, морално прегазен от боянския титан. Ами ако титанът се окаже банкянски?

 

Да си зададем въпроса на какво основание потайната откъм изнасянето на кирливите си ризи организация ДПС разпространи официалния текст от речта на Доган, която в първите часове на изтичането на информацията медийните слуги на властта (например от виртуалния официоз ПИК) се опитаха да поставят под съмнение, ако не и да отрекат. Ако използваме езика на постоянното присъствие на „специалистите по сигурността” в телевизионните студиа, явно става дума за „активно мероприятие”. Въпросът е какво цели то.

 

Отговорът може да озадачи бързаците, които по навик избързаха да се подмажат на Доган. Може да се окаже, че всъщност мнимият гръмовержец участва в ориенталски заложен капан за подготвяне на почвата за официализиране на очевидното взаимодействие между Борисов и Местан, между ГЕРБ и ДПС на основата на „защитата на атлантическите ценности”. Защита от…Доган, който открито пледира за проруска политика. А Местан, видите ли, дърпал повече към Турция и едва ли не откъсвал ДПС от Русия (интересно косвено признание за пъпната връв, нали).

 

Самата претенция за неутрално поведение в спора между Русия (с която не сме съюзници) и Турция, с която сме в НАТО, е достатъчно основание да се каже, че защитниците на тази претенция всъщност пледират да се помага на Москва, т.е. искат България да вземе страната на Кремъл на практика. Досега такъв беше прочитът на гафологичния почерк на политиката на Борисов, наредил от първите мигове на руско-турската криза от 24 ноември насам именно подобно поведение. Но нещо май предстои да се променя и на Борисов му се налага да се нагоди.

 

Борисов така се е забатачил в личните си зависимости от Москва , че не може да мръдне и на сантиметър извън прегръдката на руската мечка. А изглежда му се налага. Промълвява нещичко по въпроса напоследък ( дори си позволи да репликира плахо Путин, на ръба на уважителното помахване с опашката, когато след пресконференцията на руския самодържец и упреците му към България\Борисов в беззъбие, че Путин най-после бил разбрал колко лоялен съюзник на ЕС е България). Трябва да си роден царедворец, за да се досетиш да употребиш такова ласкателство към Царя под формата на възразяване, докато той те налага господарски.

 

Борисов отчаяно се нуждае от легитимиране пред западните съюзници в ситуацията, когато руският корупционен разврат в България става по-малко платежоспособен поради обедняването на самата Русия, навлизаща в спиралата на събития с предизвестен драматизъм, познат от краха на СССР.

 

Борисов, според мен, си отваря спасителна вратичка към комшулука с ДПС вече „на принципна основа”. Всички, включително и шаманите, хвалещи днес Доган, отчитаха наченките на това сближаване и мнозина предричаха неговото задълбочаване. Въпросът беше как ще изиграят развитието този сценарий ( който е и буфер срещу евентуално оттегляне на реформаторите от властта), че да изглежда приемливо хапче срещи къркоренето на стомаха, което да бъде представено като музика за ушите на „спасените” от опасността от поглъщането на ДПС от универсалния злодей Ердоган. Нищо чудно в името на тази цел да са измислили еднополов политически брак между атлантите на демокрацията ни от ГЕРБ и ДПС.

 

От друга страна, Борисов ще застане в позата на защитник на евроатлантическата ориентация чрез закрилата си над тази тенденция, декларирана с такъв патос от ръководството на ДПС за пред западните съюзници, които Доган бутафорно и по споразумение с Борисов плаши с някаква преориентация на ДПС към Русия ( от която всъщност ДПС никога не се е откъсвала).

 

Ако дотук все пак този сюжет е хипотеза, която ( като всички задкулисни комбинации в България) може да вземе и друга посока, то едно е ясно за момента: срещу Местан са насъскани вече булевардните медии, свързани с Пеевски или притежавани от него. Като се има предвид, че те обслужват раболепно самия Борисов, не по-малко валидна става и (хипо)тезата, според която Местан и Борисов си късат бизнес опашката. Дали някой Началник им е духнал под нея или сами са решили да се отърват най-сетне от „успешния млад бизнесмен”, поради което разломът от Бояна в ДПС да е реален, това няма как да знам. Но ще се види, чуе и размирише достатъчно, за да разбере целият свят или поне онази част от него, която се интересува от корупционни кочини.

Тревожното за всички е в аналогията с онова, което се случи последният път, когато “някой” се опита да свали Пеевски от гърба си. Изчезна една банка и 4 милиарда потънаха в дълбоките джобове на държавно-мафиотските диригенти. Ако повторят този фокус, сгромолясването този път ще е фатално дори и за непотопяемия Борисов.

 

 

 

Share on Facebook

"Капитал"-но обречени сте, роби!

http://gikotev.blog.bg/drugi/2015/12/23/quot-kapital-quot-no-obrecheni-ste-robi.1417082

Този път изводът е още в заглавието. Той се налага при сравняване на динамиката в изграждането и пускането в експлоатация на видовете електропроизводствени мощности във водещата европейска икономика Германия и все по-затъващата България....

Манастир Дечани, Косово

http://patepis.com/?p=64656

Днес Цветан ще ни води до Косово – в манастира Високи Дечани, с който пътепис искам да ви пожелая светли празници! :)

Манастир Дечани, Косово

През Проклетия до Дечани в Косово

Манастир Дечани, Косово

Дългият преход от Котор до Цетине завърши на една полянка край пътя, където разпънахме палатката. Прохладната вечер под звездите над Проклетия, искрите на лагерния огън заедно с музиката от ВЕФ-а  и русенкото варено плюс кенче биричка, всичко това допринесе за една незабравима вечер в Югославия! Сутринта, като си измихме очите  си в ручея видяхме, че сме  спали под стените на

манастира Морача (Moraca)

Манастир Дечани, Косово

Вдясно в двора  му имаше една отворена каменна църквичка на  св. Николай Чудотворец, където се помолихме за да продължи да ни закриля

Манастир Дечани, Косово

Над манастира Морача се извисяваха страшните зъбери на

планината Проклетия (Prokletije),

която разделя Черна гора от Косово.

На разклона имаше една табела ,,Скопие“ и ние заедно с другите автотуристи тръгнахме в колона по  черния път, по който стържеха коравата земя няколко грейдера. Попитахме македонците, които бачкаха там, дали има някой други пут и получихме отговор: Нема!

 И както казва нашият поет:
,,Ние привикнахме с “НЯМА” съвсем
и НЯМА за нас вече с “НЯМА” проблем
и някак неволно чуя ли „НЯМА”
през зъби си спомням за нечия мама“

планината Проклетия (Prokletije), Косово

Природата бе величествена  и дивна с алпийски върхове високи до 2500м.

Навлизахме в земята на шиптарите

За тях имахме романтична представа като диви планинци, хора на честа за които вендета беше ежедневие.

Вук от Проклетия, Косово

Вук от Проклетия

Вук от Проклетия от едноименния югославски филм (на албански език!)  беше изградил този образ. Вук е също вълк на сръбски, а знаменателно името на неговия противник бе Джахид!

Манастир Дечани, Косово

Но по пътя не срещнахме друга опастност освен заблудените крави  пазени от намусени говедарчета. За да не получим някой камък и разбито предно стъкло, хвърляхме на малките рекетьори по един бонбон :) Предните коли вдигаха прашоляк, който се превръщаше в размазана кал по стъклото. REAL OFF ROAD!

Манастир Дечани, Косово

Колоната от автомобили се промуши през един от многото тунели, издълбани с динамит в гранитните скали от ЮНА.

ждрело Ругова – Манастир Дечани, Косово

Пътят вече е асфалтиран, a това

красиво ждрело се казва Ругова

ждрело Ругова – Манастир Дечани, Косово

Преди да навлезем в плодородната равнина Метохия спираме да измием Ладата в река Бистрица. Доволни сме, че най сетне сме се измъкнали от задушаващата прегръдка на Проклетия. Зер влизахме в цивилизaцията – в  първия

град Печ (Peje)

 В центъра имаше опашка пред  хлебарница и ние също огладнели се наредихме. Когато ни дойде реда поискахме леб (хляб). Продавачът ни погледна мрачно и не реагира, докато някой по назад от опашката не се обади, че сме бугари, а не срби и може да ни дадат хляб!

манастир на Печката патриаршия, Косово

Пред манастира на Печката патриаршия закусихме с топъл албански хляб с българска шарена сол.Тя е за мен много по-вкусна от  сръбската вегета. (всъщност Вегета е хърватска марка – бел.Ст.)

манастир на Печката патриаршия, Косово

После продължихме към

манастира Високи Дечани

Албанска сватба – Манастир Дечани, Косово

От близкото селото долитаха тънките писъци на зурли, силното думкане на тъпан  и  пиянските виковете на сватбарите-шиптари

Манастир Дечани, Косово

Manastir Visoki Dečani, , XK

Спряхме пред открехната манастирската порта.

Манастир Дечани, Косово

Надникнахме в пустия  двор, покрит с дъхава зелена морава.

Манастир Дечани, Косово

Вляво е трапезарията дело на майстор Георги, а в средата е

мраморният храм ,,Възнесение  Христово“

Манастир Дечани, Косово

През средновековието този храм е бил най-високият (30 м) в Сърбия, затова е наречен Високи Дечани. Ясно се виждат ивиците от  бели и жълти  мраморни блокове в градежа. Архитектурният стилът е по скоро романско-готически удачно съчетан с византийски елементи, защото майсторът францисканец фра Вито Трифун  Чуч от Котор е работил под надзора на православния митрополит Данило.

Манастир Дечани, Косово

На входа на църквата ни посрещна с разтворени обятия единствения монах и игумен на манастира отец Юстин до 1992г.

Той като Авраам настойчиво ни покани да останем вътре в манастира, защото не може да отговаря за зулумите на буйните глави. Учудихме се като видяхме от църквата да излиза семейство албанци.Той ни каза,че те са мирни хора и за тях той също чете молитви.Тези шиптари знаят, че тук в храма е погребан  свят човек на който палят свещ и се покланят.

Манастир Дечани, Косово

Разпънахме палатката в манастирския двор и бяхме приятно изненадани, когато отец Юстин ни поднесе една тава с пълнени чушки с боб. Хвала! На чашка шльивовица разчепкахме

ситуацията в Косово и Метохия

Изненадващо той похвали нашия бай Тошо, че  е намерил безкръвен начин да преименова или покръсти насила нашите съграждани турци, а несъгласните да пусне в Турция. За съжаление на Милошевич, който забрани да се говори албански в Косово и затвори  университета в Прищина, сърбите  не могат  да изпратят недоволните радикални мюсюлмани в атеистичната Албания на Енвер Ходжа.Така напрежението се трупа и скоро югославското общество на братството и единството (социализма) може да се разпадне и да избухне  кървава етническа свада.

Манастир Дечани, Косово

На сбогуване отец Юстин благослови своите православни чада Цветан и Иван. Няма да забравя неговите думите:

,,Ние християните нямаме друго оръжие освен думите и няма друг лек освен думите. Ние християните трябва да бъдем лек и за сърбите и албанците, българите и турците като всички тях  ги приемаме еднакво като Божи чада.

Православието не е дресура. На православните е оставена свободната воля и затова сме толкова различни. Нашето задължение  е да гледаме към небето, ако имаме сърце!“

 

За нас беше интересна информацията, където съдбите на двата съседни православни народа се  преплетитат:

Манастир Дечани, Косово

Нашият митрополит Григорий Цамблак е изповядвал вярващите тук като игумен на манастира от 1402 до 1409г.Тук  той е написал  житието на св. крал Стефан Дечански.

Манастир Дечани, Косово

Деца плетат венци за Връбница край кивота на преп. Елена Дечанска или българската съпруга на крал Стефан Душан. Ней­на­та прос­ла­ва е свър­за­на с тур­с­ки­те без­чин­с­т­ва в Дечан­с­кия ма­нас­тир, кой­то през 1692 г. бил оп­ляч­ко­сан и ос­к­вер­нен. То­га­ва по ми­лост Бо­жия от ки­во­ти­те на св. крал Стефан Урош III Дечански и кра­ли­ца Еле­на из­ля­зъл огън, кой­то уни­що­жил по­ру­га­те­ли­те водени от Татар хан. Цър­к­ва­та чес­т­ва  преп. Еле­на Де­чан­с­ка на 21 май.

Все пак Дечанският манастир е бил освободен от данъци според ферманите, тъй като е имал  задължение да развъжда соколи за султана.

Стефан Урош III Дечански – Манастир Дечани, Косово

 Стефан Урош III Дечански  е сръбски крал (1321 – 1331). Той е син на крал Стефан II Милутин и на българската принцеса Анна, дъщеря на българския цар Георги I Тертер.  За­ра­ди до­мог­ва­ния към прес­то­ла по на­реж­да­не на ба­ща му бил ос­ле­пен и из­п­ра­тен на за­то­че­ние. Пре­ка­рал пет го­ди­ни в плен в ма­нас­ти­ра “Пан­ток­ра­тор” в Ца­риг­рад и по бла­го­чес­тие, тър­пе­ние и бла­гост над­ми­нал всич­ки мо­на­си. То­га­ва му се явил св. Ни­ко­лай и му вър­нал зре­ни­е­то. От бла­го­дар­ност към Бо­га съг­ра­дил за­дуж­би­на­та си ­- про­чу­тия Де­чан­с­ки ма­нас­тир. Той свален от власт   и удушен по заповед на  сина си цар Сте́фан У́рош IV Ду́шан  според Григорий Цамблак. Цър­к­ва­та чес­т­ва па­мет­та на ве­ли­ко­мъ­че­ник св. крал Сте­фан Дечански на 11 но­ем­в­ри.

Манастир Дечани, Косово

Притворът и входът към храма

Кивотът с мощите на св.крал Стефан Дечански е пред иконостаса – Манастир Дечани, Косово

Кивотът с мощите на св.крал Стефан Дечански е пред иконостаса

Вярващите преминат под кивота за да се покланят на св.Стефан Дечански – Манастир Дечани, Косово

Вярващите преминат под кивота за да се покланят на св.Стефан Дечански

Христос Пантократор – Манастир Дечани, Косово

Христос Пантократор

Вдясно от иконостаса е образът на Христос Пантократор, на който  пет години се е молил затвореният св. крал Стефан Дечански в манастира ,,Пантократор“ в Константинопол.

Нагледно историята на сръбския кралски род на Неманичите, която е свързана чрез династични бракове с България, можем да проследим в тяхното родословно дърво (лоза) и чрез  ктиторските портрети в храма.

Вдясно в притвора е лозата на Неманичите – Манастир Дечани, Косово

Вдясно в притвора е лозата на Неманичите

Свети вмчк СТЕФАН ДЕЧАНСКИ – Манастир Дечани, Косово

Свети вмчк СТЕФАН ДЕЧАНСКИ

Све­ти вмчк СТЕФАН ДЕЧАНСКИ, свети крал Сръб­с­ки, като ктитор на манастира Високи Дечани. Майка му Анна е дъщеря на българския цар Георги Тертер. Син  е на св. крал Ми­лу­тин и ба­ща на цар Ду­шан.

Цар Сте́фан У́рош IV Ду́шан – Манастир Дечани, Косово

Цар Сте́фан У́рош IV Ду́шан

Цар Сте́фан У́рош IV Ду́шан (има баба българка) със съпругата си царица Елена (сестра на нашия цар Иван Александър) които доизграждат манастира.

царица Елена Българска – Манастир Дечани, Косово

царица Елена Българска

След смърта на съпруга си Стефан Душан царица Елена Българска става монахиня и регентка на сина крал Стефан Урош V (вляво). Той се явява последен сръбски крал заради проклятието към баща си отцеубиец Стефан Душан.

Трифор (тройният олтарен прозорец) – Манастир Дечани, Косово

Трифор (тройният олтарен прозорец)

Св.Георги Победоносец увенчава трифора (тройният олтарен прозорец). Горе вляво има грифон.

Но защо Дечани е обявен за паметник на световното културно наследство от ЮНЕСКО през 2004? – Стенописите!  Дечанската църква е най-голямата запазена галерия на сръбската средновековна живопис. Цар Душан е събрал тук  най-добрите живописци  главно от Византия, които са работили  от 1335 – 1350г.

Св. Георги – Манастир Дечани, Косово

Св. Георги

Св. Георги се чуди дали дали да избави горкото змейче 😉

Свободен превод от църковнославянски.

Св. Димитър Солунски – Манастир Дечани, Косово

Св. Димитър Солунски

Св. Димитър Солунски пробожда цар Калояна Загорянина!

Св.Никола изважда удавника – Манастир Дечани, Косово

Св.Никола изважда удавника

Възкресението на Лазар – Манастир Дечани, Косово

Възкресението на Лазар

Христос изцелява бесните – Манастир Дечани, Косово

Христос изцелява бесните.

Ангелите тръбачи възвестяват радостната вест – Манастир Дечани, Косово

Ангелите тръбачи възвестяват радостната вест:

Бог се роди! – Манастир Дечани, Косово

Бог се роди!

Манастир Дечани, Косово

Манастир Дечани

Честито Рождество Христово!

Боже пази България и Сърбия!

Писа грешникът  Цветан Димитров, Никулден,  2015.

снимки: Цветан Димитров

Литература:

  1. Павле Миjович, Дечани, Jугославиjа, Београд,1977
  2. Арх. Jустин, Животопис Беседе Поуке, Манастир Савина, 2009
  3. Манастир Високи Дечани, Светигора, Београд-Цетине, 2011
  4. Де́чаны, Православную энциклопедию, pravenc.ru
  5. Манастира Високи Дечани – Косово, vbox7.com

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Косово – на картата:

Косово

Свински пържоли с гъбен сос и зеленчуци

http://www.babapena.com/?p=8980

Продукти за 4 порции:
За месо със сос:
4бр. свински пържоли
6- 7 пресни гъби
2- 3 триъгълничета топено сирене
1ч.л. сол
2- 3 зърна бахар
1 бира
1 дафинов лист
1с.л. олио

За зеленчуци:
2 картофа
2 моркова
¼ стрък праз
½ ч.л. сол
2с.л. олио

Приготвяне:
Това са едни задушени пържоли на фурна и запечени зеленчуци на оребрен тиган. Пържолките стават крехки от биричката. Поемат от ароматите и сосчето. Препоръчвам рецептата! Осолявам и очуквам леко месото. Подреждам в тава. Поливам с бира, вода и мазнина. Добавям подправките, топените сиренца и гъбите. Покривам плътно тавата с алуминиево фолио. Оставям в хладилник за час. Почиствам и измивам зеленчуците. Режа картофите, морковите и лука на пръчици. Осолявам и намазвам с олио. Поставям оребрен тиган на включен котлон. Запичам жулиенчетата. Готовите прехвърлям в купа. Похлупвам зеленчуковия микс. Пека пържолите на умерена фурна, около два часа. Сервирам пържола, гъбки, сос и гриловани, зеленчукови пръчици.


Rating: 0.0/10 (0 votes cast)

Съд на ЕС: държавно подпомагане на цифровия преход

https://nellyo.wordpress.com/2015/12/23/cec_stateaid/

Стана известно решението на Общия съд по дело T‑461/13 Кралство Испания срещу Европейска комисия с предмет искане за отмяна на Решение 2014/489/ЕС на Комисията от 19 юни 2013 г. относно държавна помощ SA.28599 (C 23/10 (ex NN 36/10, ex CP 163/09), приведена в действие от Кралство Испания за въвеждане на цифрова наземна телевизия в отдалечени и слабо урбанизирани райони.

Делото се отнася до мерките за изпълнение, приети от Испания в рамките на прехода от аналогово към цифрово телевизионно разпространение.

Доколкото България предстои да вземе важни решения, свързани с изпълнението на решение на Съда по дело С-376/13 Европейска комисия срещу България,  всяко решение на Съда, засягащо правилата за конкуренция при осъществяване на прехода от аналогово към цифрово разпространение на телевизия, са интересни на специално основание за българския законодател и българската публична администрация. Впрочем Испания беше държавата, която поради богатия си опит е била избрана за партньор по проекта BG2005/IB/TE/01/UE/TL “Съдействие при прехода от аналогова към цифрова наземна телевизия”, изпълняван от българска страна от Комисията за регулиране на съобщенията,  с цел “да стимулира разгръщането на конкурентна пазарна среда в областта на цифровите наземни телевизионни мрежи и услуги”.

Испания наистина има богат опит – започна с фалстарт цифровия преход, беше  сменен моделът, по-късно беше поставена под съмнение законността на държавното финансиране, а заедно с това испанският съд установи,  че част от издадените  лицензии за цифрово разпространение на програми са издадени незаконно и ги прекрати. Но изглежда не е лесно да се приложи решение на съда, според което доставчици като  Медиасет трябва да закрият част от каналите си.  Същевременно преди месец именно Медиасет получи нова HD лицензия и вече има седем (Telecinco, Cuatro, FDF, Divinity, Boing, Energy и новата  HD програма). В такъв контекст идва решението на Общия съд по въпроса за финансирането – пореден епизод от продължаващата испанска сага на цифровия преход.

Казусът

През 2008 г. испанското Министерство на промишлеността, туризма и търговията  приема решение за финансирането за действията, насочени към развитие на информационното общество в рамките на план, наречен „Avanza“. Одобреният по силата на това решение бюджет е отпуснат отчасти за цифровизацията на телевизията в определени граници (зона II). ПРез 2009 правителството  одобрява и допълнително финансиране. Проведени са  два вида процедури за възлагане на обществени поръчки – за изграждането и експлоатацията на мрежата, преноса на сигнала, разгръщането на мрежата и доставката на необходимото оборудване и, на второ място,  за доставката на далекосъобщително оборудване. Инвестирани са почти 163 милиона евро от централния бюджет. През 2009 – 2011  някои автономни области   сключват  договори и на основата на нови обществени поръчки, и  без възлагане на обществени поръчки за експлоатацията и поддръжката на оборудването, цифровизирано и внедрено в хода на разширяването.

В ЕК е подадена жалба от европейски сателитен оператор  SES Astra, отнасяща се до предполагаема схема за помощи в полза на прехода от аналогово към цифрово телевизионно разпространение в зона II. Според посочения оператор тази схема представлява помощ, за която не е отправено уведомление и която е довела до нарушаване на конкуренцията между платформите за наземно и сателитно телевизионно разпространение.

Решението на ЕК

ЕК открива процедура по чл.108.2 ДФЕС и  през 2013 г.   приема Решение 2014/489/ЕС относно държавна помощ SA.28599 (C 23/10 (ex NN 36/10, ex CP 163/2009), приведена в действие от Кралство Испания за въвеждане на цифрова наземна телевизия в отдалечени и слабо урбанизирани райони, според което държавната помощ, неправомерно приложена от [Кралство] Испания в нарушение на член 108. 3 от ДФЕС, е несъвместима с вътрешния пазар, с изключение на помощта, която е предоставена в съответствие с критерия за технологична неутралност.

ЕК приема, че става дума за държавна помощ по чл.107.1 ДФЕС: при прилагането на критериите по решението Алтмарк не е изпълнен първият критерий  – предприятието получател трябва да бъде действително натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга и тези задължения трябва да бъдат ясно определени, и четвъртият критерий – липсват данни за най-ниската за посочената автономна област цена. А тъй като платформите за сателитно и наземно телевизионно разпространение са конкурентни,   нарушава се конкуренцията между двете платформи. 

Тази държавна помощ не е съвместима с вътрешния пазар по чл.107.3 буква в) ДФЕС:   не е съобразена с принципа на технологична неутралност,  не е пропорционална и не е подходящ инструмент за осигуряване на покритие на свободно приеманите канали за жителите на зона II (съображения 148—171 от обжалваното решение).

Разглежданата мярка не е съществуваща помощ, следователно испанските органи е трябвало да отправят уведомление за тази мярка (съображения 173—175 от обжалваното решение).

Кралство Испания обжалва решението на ЕК.

Решението на Съда

Интересните изводи и аргументацията им:

  • Дали спорната дейност попада в рамките на упражняването на властнически правомощия, както твърди Кралство Испания, или в рамките на упражняването на икономическа дейност – което обосновава прилагането на правилата на правото на Съюза в областта на конкуренцията

Разглежданата дейност представлява стопанска дейност  –  пазар съществува, ако други предприятия са склонни или са в състояние да предоставят въпросната услуга, какъвто е случаят. Експлоатацията на мрежата   не попада в рамките на прерогативите на държавата, нито представлява типична дейност, която може да се извършва само от държавата. Разглежданите услуги не са обичайните за публичен орган и са стопански по своята същност.

  • Дали такава компенсация може да не бъде квалифицирана като държавна помощ, както твърди Кралство Испания

В решение Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, точка 17 по-горе (EU:C:2003:415), Съдът е посочил, че доколкото държавната намеса трябва да се приема като компенсация, представляваща насрещната престация за извършените доставки на услуги от предприятията бенефициери, за да изпълнят задължения за обществена услуга, по такъв начин че в действителност тези предприятия не се възползват от финансово предимство и посочената намеса следователно няма за последица да ги постави в по-благоприятно конкурентно положение спрямо предприятията, които ги конкурират, подобна намеса не попада в обхвата на член 107, параграф 1 ДФЕС. За да може обаче в конкретен случай такава компенсация да не бъде квалифицирана като държавна помощ, трябва да бъдат изпълнени кумулативно четири критерия (решение Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, точка 17 по-горе, EU:C:2003:415, т. 87 и 88).

Държавите имат широко право на преценка при определянето на това, което считат за   услуга от общ интерес (УОИИ), и следователно определянето на тези услуги от държава членка може да бъде поставено под съмнение от Комисията само в случай на явна грешка. В случая – по съображения за технологична неутралност – според ЕК “ако испанското законодателство бе обявило използването на определена платформа за излъчване на сигнали за обществена услуга, това би представлявало явна грешка”. 

  • Дали липсва нарушение на конкуренцията

В обжалваното решение Комисията е сигнала до извода, че наземните и сателитните платформи оперират на един и същ пазар –  тя е обосновала този извод, като е посочила седем различни елемента.

  • Дали може да се приеме съображението, че ако се прекрати финансирането, ще се стигне до прекъсване  на телевизионния сигнал в посочената зона, което ще засегне в частност групите в неравностойно положение, като например възрастните хора и лицата с ниски доходи – и съответно принципа на равно третиране. За тези лица бил невъзможен достъпът до телевизионни канали чрез други мрежи, поради стойността на необходимите инвестиции.

Съдът сочи, че според постоянната съдебна практика принципът на равно третиране трябва да се съчетава със спазването на принципа на законност, съгласно който никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго. Кралство Испания следва да организира разширяването на мрежата на цифровата телевизия в съответствие с правото на Съюза относно държавните помощи.

  • Дали Комисията е нарушила принципа на субсидиарност, като в обжалваното решение се е опитала да наложи конкретен аудио-визуален модел – според Кралство Испания това е въпрос от компетентността на държавите

Съдът сочи, че преценката на съвместимостта на помощ с вътрешния пазар е от изключителната компетентност на Комисията под контрола на Съда на ЕС- ето защо ЕК  не може да е нарушила принципа на субсидиарност  – защото е логично – а и по силата на член 5, параграф 3 ДЕС  –  този принцип да се прилага само в областите, които попадат в изключителната компетентност на Съюза.

 

Най-продаваните книги – 23-и декември

http://azcheta.com/naj-prodavanite-knigi-23-i-dekemvri/

Класация на Ozone.bg/kniga–za–teb – 14 декември – 20 декември 2015  г. 1. Дневник от панелните блокове, Никола Крумов, Пощенска кутия за приказки 2. 50 места, които да посетите в България през 2016 г., Колектив, Пейка БГ 3. За мен е чест, Слави Трифонов и Иво Сиромахов, Сиела 4. Как да печелим от Интернет, Александър Ненов, БГКнига...

С Опел до Средна Азия, 2015 (3): Азербайджан

http://patepis.com/?p=64838

Централноазиатското пътуване с опела на Валентин, след Украйна и руските кавказки републики достига до Азербайджан.

Приятно четене:

С Опел до Средна Азия, 2015

трета част

Азербайджан

В предишните части от пътеписа „минахме“ през южна и източна Украйна, след което разгледахме южна Русия с нейното черноморско крайбрежие и републиките в северен Кавказ.

Азербайджан

Преминаването на границата между руската република Дагестан и Азербайджан стана сравнително бавно. Когато всичките ми документи бяха проверени и трябваше да платя застраховката „Гражданска отговорност“ за автомобила, служителят на гишето каза, че трябвало да получа разрешение за влизане в страната от началника на смяната. Намерих този началник, обясних му че трябва да даде разрешение на служителя си и му показах паспорта, визата и документите на колата. Той нищо не каза, а тръгна да обикаля граничната зона и да си говори с разни хора. На три пъти му напомних, че го чакам, но без никакъв резултат. Като му гледах физиономията на „уял се“ граничен чиновник ми стана ясно, че чака да му „бутна“ пари. Явно сам не смееше да си поиска рушвет. Аз пък се правех, че не ми е ясно какво иска и продължавах да чакам. След повече от половин час мотаене се появи някакъв по-голям началник, пред когото пак поставих въпроса, че чакам разрешение. Двамата погледнаха документите, новопоявилият се каза, че визата ми е наред. Едва тогава началникът на смяната промърмори нещо от рода на „ами щом всичко му е наред де взема да го пусна“ и се обади на гишето да ми оформят документите за влизане в Азербайджан.
Разглеждах Азербайджан в продължение на 8 денонощия като пропътувах 2100 км. през тази държава. Посетих 20 града и селища със забележителности.

Маршрутът през Азербайджан

Маршрутът през Азербайджан

Азербайджан е разположен на западния бряг на Каспийско море като заема региона на източен Кавказ. Географски той се намира в Югозападна Азия. Така е според класификацията на ООН. Политически, обаче,

страната се причислява към Европа

От 2001 година Азербайджан е член на Съвета на Европа.
Територията на страната е 86,6 хил. км², т. е. 4/5 от площта на България. Населението нараства бързо през последните години и вече наближава 10 милиона души. Това е 1,4 пъти населението на България. Азерите са над 90 на сто от жителите на страната. Езикът им е от тюркската езикова група и е сроден на турския език. Ислямът е официалната религия като 99% от азербайджанците са мюсюлмани.
Съвременен Азербайджан е независима държава от 1991 година, като преди това е република в състава на Съветския съюз. В началото на 90-те години на миналия век страната губи областта Нагорни Карабах (посетих го през 2012 г.) след кръвопролитни военни действия.

Икономиката е добре развита,

на първо място добива на нефт и природен газ. Основните индустриални отрасли са нефтопреработката, химическата промишленост, машиностроенето, черната и цветна металургия, хранителната и леката промишленост. Азербайджан е сред държавите с най-бързи темпове на икономическо развитие. Съответно и жизнения стандарт на населението постоянно се повишава. По мои наблюдения, средното жизнено равнище е близко до нашето в България. Озадачи ме обаче огромната разлика между богатите и бедните региони на страната. Столицата Баку впечатлява с високия стандарт, за разлика от изключително бедни райони в Кавказ и в южната част на страната, през които минах. Като турист зад волана на автомобил не мога да пропусна състоянието на пътната мрежа. От една страна са главните пътища, които са обновени и са в много добро състояние. От друга страна са пътищата в бедните региони, които на доста места са разбити. Пропътувах десетки километри по пътища без асфалтово покритие, а само трамбован чакъл. В тези слабо развити места почти липсваха и указателни табели за ориентиране на шофьорите.
Навсякъде в Азербайджан ми правеше впечатление утвърждавания

култ към личността на Гейдар Алиев

Той е президент до смъртта си през 2003 година, след което за президент е избран синът му Илхам Алиев. Почти във всеки град централният площад се казваше „Гейдар Алиев“ и се извисяваше паметник на същия. В допълнение имаше и музейни комплекси, посветени на Гейдар Алиев и ролята му при изграждането на съвременен Азербайджан.

Паметникът на Гейдар Алиев в град Сумгаит

Паметникът на Гейдар Алиев в град Сумгаит

Разговарях четири пъти с различни хора като се интересувах от живота в страната.

  • Единият беше собственик на магазин, от 1992 година се занимава с частен бизнес и беше много доволен от положението си.
  • Вторият човек беше уредничка в музеен център, посветен на Гейдар Алиев. Тя представяше всичко в „розова“ светлина и според нея не съществуват социални проблеми.
  • Третият беше обикновен работник по поддръжката на планински път в Кавказ. Той каза, че работи 12 години на това място и знае колко много пари се отпускат ежегодно за поддръжката и ремонтите на този 60-километров път. Според него само една трета от сумите се влагат в пътя, а останалите отиват в джобовете на държавните чиновници и собствениците на фирмите, извършващи ремонтите: „За тези 12 години колко бизнесмени и чиновници си построиха големи къщи и си купиха луксозни автомобили с парите от пътя. А ние работим за 150-200 долара на месец и мизерстваме.“ Според този работник много хора живеят бедно и трудно.
  • Четвъртият продаваше чай, кафе и безалкохолни напитки в двора на дома си до плаж на Каспийско море. Той се оплака от корупцията. Искал да направи магазин с кафе там и подготвил проект с обосновка колко работни места ще открие. За всяко едно разрешително, обаче, му искали рушвети. Писал оплакване до министерството в Баку, но оттам върнали писмото на местно ниво за решаване. И държавните чиновници сега започнали да му искат още повече пари за разрешителните. Няколко пъти той употреби израза „Повсюду говна“ („Навсякъде лайна“), визирайки корупцията в страната.

Столицата Баку

има над 2 милиона жители. Разположен е на брега на Каспийско море. Това е красив модерен град, не отстъпващ на големите европейски столици. От архитектурна гледна точка в него се съчетава миналото и настоящето: средновековния град с двореца на шаховете, класическа европейска архитектура от 19-ти век, обществени и жилищни сгради от съветската епоха, съвременно строителство.

Панорамен поглед към Баку

Панорамен поглед към Баку

Момината кула е част от архитектурния комплекс на средновековния град

Момината кула е част от архитектурния комплекс на средновековния град

Баку е икономическия, научен и културен център на Азербайджан. Икономиката е представена с много отрасли, от нефтодобива до информационните технологии. Голям е броят на университетите, театрите и музеите.
Популярността на Буку в Европа нарасна след провеждане на конкурса за песни „Евровизия 2012“ и на Европейските игри през 2015 година.

Съчетание на архитектурни стилове от 19-ти до 21-ви век

Съчетание на архитектурни стилове от 19-ти до 21-ви век

Като шофирах из града ми направи впечатление чудесната организация на автомобилното движение с еднопосочни улици и булеварди. Поради тази причина нямаше задръствания, за разлика от много други големи градове. Голяма част от таксиметровите автомобили бяха с характерен дизайн, наподобяващ традиционните лондонски таксита.

Централното правителствено здание е построено по съветско време

Централното правителствено здание е построено по съветско време

Разходката из парковите зони и алеи е приятна и отпускаща

Разходката из парковите зони и алеи е приятна и отпускаща

Лично мен най-силно ме впечатли мемориалния гробищен парк, в който са погребани герои от борбата за независимост на Азербайджан, жертви на „Черния януари“ и загинали във войната за Нагорни Карабах. Под предлог за потушаване на насилието над арменците и на антисъветските бунтове, на 20-ти януари 1990 година в Баку навлизат части на съветската армия с бронетанкова техника. При кървавите сблъсъци между военните и населението загиват 126 невинни граждани, включително жени, деца и старци. На това гробище помогнах на един куцукащ старец да слезе по стълбите. Той каза, че синът му е загинал по време на тези януарски събития. В гласа му не усетих злоба към виновните, а само мъка, огромна човешка мъка.
Една от съвременните архитектурни забележителности на Баку са три небостъргача с формата на горящ огън. Наименовани са „Кулите-пламъци“ и символизират националното богатство от нефт и природен газ.

Авторът пред трите небостъргача „Кулите-пламъци“

Авторът пред трите небостъргача „Кулите-пламъци“

Една от улиците на стария Баку със сгради от края на 19-ти век

Една от улиците на стария Баку със сгради от края на 19-ти век

Полуостров Апшерон

се намира източно от Баку. Той е с дължина 60 километра и се врязва в Каспийско море. Там разгледах няколко туристически забележителности:

  • храмът на огъня Атешгях;
  • остров Пиралахи;
  • музейния комплекс в Кала (Qala);
  • каменната стена с горящ вечен огън Янардаг;
  • селищата Мардаган и Шувелян

Атешгях

е храм на поклонниците на огъня: зороастрийци, индуиси и сикхи. Наименованието му означава „Дом на огъня“. От няколко каменни олтара гори „вечен огън“, който на практика е горящ природен газ.

Домът на огъна Атежгях с горящите каменни олтари

Домът на огъна Атежгях с горящите каменни олтари

Авторът пред един от горящите каменни олтари

Авторът пред един от горящите каменни олтари

Според зороастрийците светът е създаден идеален, а злото е привнесено в последствие отвън. То ще бъде пречистено с огън, поради което огънят е издигнат в култ в зороастрийската традиция. В храмове на огъня зороастрийците са извършвали своите молитвени ритуали. Храмовете се строели върху газови находища и газът от земните недра поддържал пламъка неугасим. Тук следва да поясня, че зороастризмът е религията на древна Персия, до арабската инвазия през първата половина на 7-ми век.

Музейният комплекс в Кала (Qala) включва:

  • разположена на открито експозиция с исторически и етнографски артефакти;
  • закрит музей;
  • крепост;
  • музей на съвременното изкуство.
Хилядолетна каменна скулптура

Хилядолетна каменна скулптура

Реставрираната крепост

Реставрираната крепост

Янардаг

представлява вечно горяща 10-метрова каменна стена на склона на един хълм. През процепите излиза природен газ, който се е самозапалил и гори от незапомнени времена. Описан е от Марко Поло при пътуването му на изток.

Авторът пред вечно горящата каменна стена

Авторът пред вечно горящата каменна стена

Поглед към хълма Янардаг с пламъци в основата му

Поглед към хълма Янардаг с пламъци в основата му

Селищата Мардаган и Шувелян

на практика са съединени в едно цяло. Разположени са в северната част на Полуостров Апшерон на брега на Каспийско море. Може да се определят като част от курортната зона на азербайджанската столица. Преди революцията от 1917 година тук са имали вили най-богатите аристократи. Сега основните забележителности са мюсюлмански поклоннически комплекс с голяма джамия и дългите морски плажове. Интериорът на джамията се отличаваше блясък и лукс.

Гробницата на мюсюлмански светец в джамията на поклонническия комплекс в Шувелян

Гробницата на мюсюлмански светец в джамията на поклонническия комплекс в Шувелян

На плажовете ми направиха впечатление банските костюми на момичетата и жените. Те бяха с фланелки или потници като горна част и долна част като къси панталонки. Явно в известна степен се спазваха мюсюлманските традиции да не се показват голи женски тела.

Един от плажовете на Мардаган, където на свечеряване се изкъпах в Каспийско море

Един от плажовете на Мардаган, където на свечеряване се изкъпах в Каспийско море

Сумгаит

е съвременен 300-хиляден град, разположен на брега на Каспийско море, 30 километра северно от Баку. Той е индустриален център с металургични, машиностроителни и нефтохимически заводи.
През 1988 година в града има етнически сблъсъци между арменци и азери. Десетки са убитите, предимно арменци. След това етническото насилие ескалира и се стига до войната в Нагорни Карабах.

Един от централните булеварди на Сумгаит

Един от централните булеварди на Сумгаит

Играещи шахмат в град Сумгаит

Играещи шахмат в град Сумгаит

Шемахи

е стар исторически град, възникнал през 5-ти век преди новата ера. През 10-ти век градът става столица на държавата Ширвани. Тук са родени много учени, лекари, мислители и поети от средновековието. В късното средновековие градът е столица на Ширванското ханство, което е присъединено към Руската империя в началото на 19-ти век.
Шемахи е разположен в подножието на Голям Кавказ, на 130 километра западно от Баку. Освен предприятия на леката промишленост, в града има и завод за сглобяване на иранските леки автомобили Саманд, които тук носят името АзСаманд.

Играещи шахмат в град Сумгаит

Поглед към историческата част на Шемахи

Реставрираната крепост в Шемахи

Реставрираната крепост в Шемахи

Природата на Кавказ

започна да става по-красива.

За преминаването по този въжен мост се плащаше такса

За преминаването по този въжен мост се плащаше такса

Долина в източната част на Кавказката планинска верига

Долина в източната част на Кавказката планинска верига

По протежение на тази рекичка бяха наслагани маси, на които хората обядваха

По протежение на тази рекичка бяха наслагани маси, на които хората обядваха

Селището Лахич

е разположено на южния склон на Голям Кавказ. То има само 1000 жители и е превърнато в етнографски комплекс. Представлява своеобразен паметник на средновековната архитектура и градоустройство. Зданията са каменни, улиците са калдъръмени, а канализационната система е изградена преди няколко века. Работилниците на различните занаятчии са разположени по главната улица. Представени са традиционните за страната занаяти пред периода от 15-ти до 19-ти век. Може да се направи аналогия със Самоводската чаршия във Велико Търново.

Началото на главната улица в Лахич с магазини и занаятчийски работилници

Началото на главната улица в Лахич с магазини и занаятчийски работилници

Работилницата на занаятчия, изработващ медни съдове

Работилницата на занаятчия, изработващ медни съдове

През средновековието в района на Лахич се е добивал мед и е имало множество леярни. Произвежданите медни съдове са се изнасяли в съседните държави: Иран, Дагестан, Грузия, Армения. Тогава тук са живели 5 до 7 хиляди души. Езикът на местното население е сроден на персийския език, наричащ се фарси.

Из етнографския комплекс в Лахич

Из етнографския комплекс в Лахич

Стоките в този магазин са изцяло в източен стил

Стоките в този магазин са изцяло в източен стил

Шеки

е разположен в Голям Кавказ на 300 км. западно от Баку. Той е град с древна история и с 65-хилядно население днес. Основан е през 8-ми век преди новата ера, а през късното средновековие става столица на Шекинското ханство. От 15-ти век регионът на Шеки става известен с производството на коприна. Побратимен е с нашия град Габрово. Основната забележителност е

Ханския дворец

Интериорът му беше възхитителен, но вътре в двореца снимането е абсолютно забранено.

Дворецът на шекинските ханове

Дворецът на шекинските ханове

В средновековните здания бяха разположени занаятчийски работилници, магазини и кафенета

В средновековните здания бяха разположени занаятчийски работилници, магазини и кафенета

В двора на един от кервансараите

В двора на един от кервансараите

Една от старинните джамии в Шеки

Една от старинните джамии в Шеки

Високо в планината е разположено

село Киш

Основната му забележителност е запазената албанска черква. Днес тя не функционира като такава, а е превърната в музей. Името няма нищо общо с днешната държава Албания на Балканския полуостров.

Кавказка Албания

е държава, съществувала в източен Кавказ в продължение на няколко века преди и след новата ера. От Армения през 4-ти век там е пренесено християнството. Покривите на къщите бяха покрити с характерни само за този регион плоски керемиди. По тесните, виещи се и стръмни улички се преминаваше трудно с автомобила.

Опелът на автора до Албанската черква в село Киш

Опелът на автора до Албанската черква в село Киш

Преминавайки през централната част на Азербайджан ми направи впечатление теренът, който на много места имаше полупустинен вид с песъчлива безплодна почва.

Мингечевир

е 100-хиляден град в средната част на Азербайджан. До него се намира най-големият язовир в страната, който носи същото име. Градът възниква през 1945 година във връзка със строителството на язовира и водноелектрическата централа.

Разходка из парковата зона на съвременния град Мингечевир

Разходка из парковата зона на съвременния град Мингечевир

С население от 330 хиляди души

Ганджа

е вторият по големина град в Азербайджан. Разположен е в западната част на страната, в подножието на планинската верига Малък Кавказ. Завладян е от Русия в началото на 19-ти век по време на войната с Персия. Преди това е бил столица на Ганджикското ханство. За пръв път е споменат като град, основан от арабите през 7-ми век. От 1935г. до 1989 г. градът се е наричал Кировабад, на името на съветския революционер и политик Сергей Киров. През 20-те години на миналия век Киров е бил стопански и политически ръководител на Азербайджанската съветска социалистическа република.

Централната част на град Ганджа

Централната част на град Ганджа

Джамията Джума е от началото на 17-ти век

Джамията Джума е от началото на 17-ти век

Привечер из Ганджа

Привечер из Ганджа

Вечерна разходка по улиците на Ганджа

Вечерна разходка по улиците на Ганджа

След Ганджа минах през южната част на Азербайджан, близо до

границата с Нагорни Карабах и Иран

Това се оказа изключително беден регион и видимо жизненият стандарт на населението беше много по-нисък отколкото в останалата част на страната. В по-голямата си част пътищата бяха с настилка от трамбован чакъл с доста неравности. И много прах.

Такива са пътищата в бедната южна част на страната: неравен трамбован чакъл и прах

Такива са пътищата в бедната южна част на страната: неравен трамбован чакъл и прах

Ленкоран

е древен град, разположен на брега на Каспийско море в южната част на Азербайджан. Има близо 100 хиляди жители и предприятия на леката промишленост. Счита се, че градът е създаден още в 10-ти век преди новата ера. От древността се е развил като занаятчийски център с производство на медни и керамични изделия. Векове наред е в състава на Персия и в зависимото от нея Талишко ханство. Русия завладява града по време на войната с Персия в началото на 19-ти век. За кратко време в местния затвор е лежал Йосиф Джугашвили (Сталин), в началото на революционната си дейност. Както в почти всеки град, и в Ленкоран имаше паметник на Гейдар Алиев и посветен на него музеен комплекс. Екскурзоводката ме разведе из експозицията и ме запозна подробно с живота, дейността и заслугите му към съвременен Азербайджан. Култът към личността на бившия президент се подържа от сина му и настоящ президент Илхам Алиев.

Страници: 1

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване