Основателят и главен изпълнителен директор на американската компания за облачен компютинг* Salesforce Марк Бениоф е готов да започне продължението на книгата си „Behind the Cloud“, съобщава Business Insider. От пост на Бениоф в Туитър разбираме, че новата книга ще е със заглавие „Beyond the Cloud“, а за вдъхновение той приканва да му се споделят интересни идеи и личен...

Който е чел Тери Пратчет, знае каква магия владее авторът на историите от света на Диска. Ако все още не сте се поддали на вълшебството му, грешките се поправят лесно с “Дракони в Порутения замък” (изд. “Прозорец”), още повече, щом книгата е номинирана и в “Бисерче вълшебно” 2016. В книгата, преведена брилянтно от Светлана Комогорова-Комата, ще...

Гласуването за наградите на Националния клуб за фентъзи и хорър “Цитаделата” започва на 6 януари 2016 г. и ще продължи до 20 януари, когато читателите на сайта ще определят победителите в категориите автор, герой, злодей и филм на 2015 година. Наградите ще се връчат на 23-и януари, от 15:00 ч. в зала “Декарт” на Дом...

Петте хуманитарни бедствия, които светът пренебрегна през 2015 г.

Директорът на компанията SpaceX Илон Маск е заявил , че летялата в космоса ракета Falcon 9 не е получила повреди по време на приземяванто и може да лети отново.

Кейт Аткинсън стана първият писател с три награди „Costa“, след като спечели приза за най-добър роман за 2016 г. с „A God in Ruins“, съобщава The Guardian. Аткинсън бе отличена преди две години именно за романа си „Life After Life“ и през 1995 г. за „Зад кулисите на музея“, но в категорията за дебют. Журито определи...

С разместването на геополитическите пластове около войната в Сирия, нужно е да се направи преглед на изминала 2015 година. А тя беше особено интензивна по отношение на събитията в разкъсваната от гражданска война държава. От "Ислямска държава" през бунтовнически фракции, загниване на правителството и намесата на Русия, Сирия продължава да затъва в блатото на войната, от което изходът е все по-непонятен. Умората от събитията се отразява Повече [...]

Пет от освободените преди година кубински дисиденти са били върнати в затвора

Тя вече трябваше да работи и да ни оплодотворява с по-евтина електроенергия, но не би. А причината е, че вместо яйцеклетка (борсата е от женски род) тя има тест(ис). При това само един. Май-скоро нищо няма да роди, а ако въобще някога то...

Британският кабинет иска да спре помощите за сираците мигранти

Меркел отхвърли предложението на баварския си партньор за лимит на бежанците

Нямам вътрешна информация за процесите в и около ДПС, но имам вътрешното усещане, че една от основните причини прогоненият от върха на партията Лютви Местан да отложи ( май вече два пъти) оповестяването на своята (о)позиция от 4 на 6 януари е добре пресметнат контраудар на символично ниво. Неговата глава бе „отрязана” на Рождество Христово, но ще проговори на Богоявление, когато Местан ще се появи за първи път пред медиите в рамките на собственото си възкресение. Зъб за зъб, по библейски.

Разбира се най-важното предстои- не самото му появяване, а какво именно ще донесе то като информация за размисъл и анализ. Преди това се налага да следим жестовете , намеците и позиционирането на „войските”, въвлечени в „бойните действия” в и около най-важната партия на прехода.

Преди Местан да си е отворил устата, положението на фронта е като артилерийската подготовка на съветската артилерия преди настъплението срещу германците при Курск. С тази разлика, че съветските противници в случая упорито стоят в окопите, не отговарят на огнения (про)вал на путинофилите, който се опитва да изпепели врага с канонада от внушения за зловещия ислямизъм на Местан и компания. Набедените ислямисти ( ако са истински такива- да ни дадат доказателства!) изглежда чакат путинофилите да си изстрелят снарядите и тогава да минат в контранастъпление.

Че залогът е голям, това се вижда от границите, които прекрачиха „главорезът” Доган и путинофилските му рекламни агенти (от Райчев, Божидар Димитров и Каракачанов, до Мадам В), в кампанията под мотото „Доган е по-българин от вас, а вие, рая покорна, си трайте пред това наше откритие”.

Споменатият Божидар Димитров отиде още по-далеч в откровенията си от позицията на своята недосегаемост. На 28 декември в интервю за жълтия електронен официоз ПИК http://pik.bg/%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D1%80-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D0%B2%D0%B7%D1%80%D0%B8%D0%B2%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B2%D1%8E-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%BF%D0%B8%D0%BA-%D0%BB%D1%8E%D1%82%D0%B2%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%88%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%B5-%D0%B4%D0%BF%D1%81-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BD%D0%BA-news458916.html,

той заяви, че българските служби са записали разговор на турския премиер Давутоглу с Местан в София. И не само това каза държавният служител Димитров- той „предположи”, че записът е бил предоставен от службите на Ахмед Доган, което всъщност е довело до съответната му реч на 17 декември в сараите. С други думи, службите, т.е. българската държава, оглавявана от приятеля на Димитров, са в дъното на целия скандал.

Интересното е, че към момента на публикуването на този текст, ПИК все още не са изтрили въпросното интервю, както изтриха междувременно лъжата, че Путин бил поздравил българите за Рождество Христово, в която ги уличих още часове след нейното публикуване на 25 декември 2015 г. Това, че Димитров не се притеснява ( защото няма кой да го притесни у нас) е явен знак, че стои зад думите си за намесата на българските служби като организатори на преврата в ДПС и на скандала с Турция, в който в крайна сметка премиерът Борисов нагази (за радост на Кремъл) с интервюто си от 4 януари по БТВ.

След това достойно за прокуратурата ( ако имаше такава, а не просто филиал на „победилото” ДПС) изявление Димитров не само не беше санкциониран, но и последва цяла кампания от слухове и внушения, че ( не Божидар Димитров, а ) Местан ще бъде привикван в ДАНС да отговаря за „национално предателства”, т.е. ще бъде сплашван, както сплашиха самия Доган с повдигнато обвинение за „оня списък” в турското посолство през 1992 г. и постигнаха неговото преобръщане срещу прозападното правителство на Филип Димитров.

Междувременно днес на ниско, но все пак политическо ниво, беше прокаран първият трасиращ куршум на реакцията в обратната посока. Бившият шеф на разузнаването, синият Димо Гяуров, напусна територията на страха да бъдеш обявен за агент на Ердоган, ако не се съгласиш с кампанията срещу Местан и я нарече опит за завръщане на Доган във властта. И което е по-съществено- Гяуров се усъмни, меко казано, в ислямизма на Местан, поставяйки под съмнение основната опорна точка за неговото бездоказателствено омаскаряване по тази линия на досегашния етап.

Мога да допусна, че Гяуров изразява лично мнение, но не мога да си представя, че то е единствено по рода си в политическия център-дясно. Предстои да се види дали Местан ще поеме тази подадена ръка и ако го направи, дали сюжетът ще бъде достатъчно убедителен без да бъде разрушителен за ръкуващите се на фона на дълго подклажданата взаимна омраза между реформаторите и него в качеството му на лидер на ДПС.

Политологът Първан Симеонов от Галъп, когото досега не бях чувал да взима ясно страна по важен политически въпрос, днес буквално потвърди моите твърдения за близостта между Борисов и Пеевски. Определи ги като „риторичен въпрос”, като нещо неизбежно и то не заради друго, а просто защото Борисов не може да откаже такава близост на Пеевски ( т.е., че Борисов е зависим от Пеевски). Това е първото подобно косвено потвърждение на моето твърдение за ролята на Пеевски като съветник на Борисов в играта с напускането на премиерския пост през пролетта на 2013 г. Точно тази моя информация не само беше яростно отречена от Борисов, но и го накара да си изпусне нервите в ефира на Нова телевизия, наричайки ме на 17 юни 2014 г. трижди „идиот”.

Самият Борисов, смея отново да го ядосам пак на принципа „дума срещу дума”, излъга вчера в интервюто за БТВ, че Ердоган му бил звънял посред нощ, за да лобира за Местан. Това е лъжа, подобна на лъготенето на Путин на пресконференцията му миналия декември, когато самодържецът смая света със съобщението, че Русия била измислила Южен поток , за да …помогне на България. Само калибърът на лъжците е различен според държавите, които двамата оглавяват.

Понеже Борисов обича басовете, готов съм да се басирам, че Ердоган не му е звънял посред нощ. Твърде малък е нашият каратист за подобно благоволение от страна на самовлюбения Ердоган, който, подобно на Путин, има самочувствието на голям световен играч ( макар и с повече основание заради централната роля на Турция в ислямския свят, изпъкваща на фона на световната изолация на Русия).

Защо Борисов си позволява да лъже тогава? Ами поради същата причина, поради която Ердоган не му е звънял в онази нощ: дребен е и разчита да му се размине, печелейки междувременно евтини дивиденти със своето напомпано юначество в очите на лековерните българи.

Позата му обаче издава и друго: от Русия Борисов се бои и не би посмял да спекулира с името на Путин ( освен по начина, по който го направи, говорейки от негово име колко много обича българите). Докато по адрес на президента Ердоган и премиера Двутоглу ( когото спомена в интервюто си по БТВ с фамилиарното Ахмет, сякаш е част от свитата му слуги в България), Борисов се чувства свободен да прави свободни съчинения. Ясно е от кого е (не)зависим и кого иска нарочно да ядоса, за да се хареса (отново) на Москва.

Най-хубаво би било сега ( за Борисов) да провокира Анкара да не се съобрази с повтаряната напоследък от самия него лъжлива мантра, че търпението било най-важното качество на мъжа ( т.е. на роба). Ако официална Турция реши да разруши някои от току- що построените мостове с България, проектирани впрочем в Брюксел, като размразеният проект за газовия интерконектор с България (трън в очите на „Газпром”, държан във фризера на двустранните отношения дълги години поради тази причина), това ще е преизпълнение на плана по подмазване на Москва.

Какво ще каже по всички тези въпроси Местан на Богоявление, предстои да чуем с ушите си. Само когато я погледнем „ с ушите си”, ще има смисъл да продължаваме с анализите и разсъжденията, за да не ставаме жертва на машината за заблуждаване на публиката, която по принцип не е спирала да работи от много години, но по повод тази скандал беше завъртяна на бесни обороти.

Share on Facebook

Продукти:
400г бутертесто
200г спанак
200г твърдо сирене
3 яйца
1с.л. сух джоджен
сусам за поръсване

Приготвяне:
Едни много бързи, ароматни и вкусни банички. Идеални да се хапват докато са още топлички. Разточвам си леко тестото. Попарвам спаначените листа. Режа на ситно. Обърквам заедно с натрошено сирене. Чуквам две яйца и белтъкът от третото. Обърквам плънката. Овкусявам с джоджен. Режа тестото на квадрати. В средата им слагам от плънката. Прегъвам на две, така че да получа триъгълник. Притискам по краищата фигурата. Подреждам суровите банички в тава. Намазвам със жълтък. Поръсвам със сусам. Пека в умерене фурна до порозовяване. Изчаквам леко да изстинат. Изваждам от тавата. Подреждам в панер. Поднасям като предястие на празничната трапеза на Богоявление.

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/63714-de-profundis-etyudi-za-novogodishna-banitza-bez-nikakvi-kasmeti.html

Нова година е!
И какво от това, нали ние сме си същите – какво ново очакваме, освен задълбочаване на проблемите, които сами сътворихме през Старата година. Или през всички Стари.
Повечето наблюдатели ми се струват сдържани, когато прогнозират очакваната липса на късмет, тоест, предстоящите със сигурност лоши развития през 2016-та. Вероятно не искат по празниците да тревожат душите на бъдещите опечалени, затова говорят заобиколно. Като онзи младеж, дето първо обиколил бащата на девойката, за да намери безопасната дистанция и чак тогава му съобщил благата вест – че тя вече не е девойка.
Не разбирам този вид предпазливост.
Виж, ако трябва да се прогнозират добри дела, бих се затруднил много. Първо, по света цари голям дефицит на тази стока. И второ – морфичният резонанс, който щедро носи в главата на Ахмед Доган гласове от нищото, явно е неравномерно разпределен и на мен това не ми е дадено. Що се отнася до лошите дела обаче, човек изобщо няма нужда от резонанс – те си имат ясна и последователна логика.
Да вземем за пример предстоящите президентски избори в България. Веднага ви казвам няколко много лоши неща, свързани с тях, които очаквам.
Едното е, че бъдещият ни президент няма да е така последователно ясен и категоричен по въпроса за европейския и атлантическия характер на България, а също по темата за руската хибридна война, която се води срещу страната, както беше президентът Росен Плевнелиев в редица случаи.
Бъдещият ни президент по-скоро ще бъде неориентиран, колеблив и слаб, също като Плевнелиев в моментите на очебийните му грешки – например при назначаването на отявления комунист Георги Близнашки за служебен премиер.
А ако някой умник попита защо смятам, че Плевнелиев няма да има втори мандат, само ще го изгледам с невярващ поглед и ще замълча, за да не си хабя думите.
Другата лоша възможност е ДПС да определи името на бъдещия президент. Но не във вида, в който това ставаше досега – на самото изборно поле и с леки намигвания отзад. Този път ДПС може да го направи съвсем буквално, предварително и задкулисно.
Възраженията, че Бойко Борисов няма да допусне подобно нещо, също заслужават невярващ поглед. Но не и мълчание.
Последните развития както в Реформаторския блок, така и в самото ДПС, говорят, че сме свидетели на трансформации по българската политическата шахматна дъска, които в дългосрочен план имат други цели, но в краткосрочен са ориентирани точно към президентските избори. Те, заедно с онова, което ще се случи през следващите месеци, ще доведат до все по-голяма зависимост на ГЕРБ от АБВ. А точно Първанов е – и ако досега случайно не е, то със сигурност съвсем скоро ще стане – топлата връзка между Борисов и Доган, чрез него ще бъде одобрена и кандидатурата на бъдещия български президент. Затова, колкото и да не ми се иска да го кажа – слушайте и гледайте какво прави Първанов, ако искате да разберете какво става и накъде клонят нещата с изборите.
Разбира се, човек веднага може да си представи и най-кошмарното развитие в тази посока – самият Първанов да се кандидатира и да бъде избран. Това дори не е трудно, ако ДПС е зад него, а ГЕРБ, по един или друг начин, е на колене пред него. Пък и Конституцията не му пречи, както смятат някои, нейното условие е даден човек да няма три президентски мандата един след друг, а той пропусна един цикъл. На всичкото отгоре, така ще заприлича досущ – е, почти досущ – на ментора си Путин, който с удоволствие разиграва подобни етюди в Ширака страна мая радная.
Разбира се, в тази посока са възможни и други адски лоши сценарии, да речем, не Първанов, а Румен Петков да бъде…..добре, де, чак дотам дори Първанов не може да стигне в наглостта си – но може да сложи например Ивайло Калфин в ролята на държавен глава. К`во му липсва на човека – и глава си има, макар не съвсем собствена, както ми се струва.
Калфин имам предвид, не Първанов.
Макар че и Първанов също.
Другата тема, която ще продължи да ни яде душичките през новата година, е споменатата вече хибридна война на Русия срещу България, срещу ЕС, срещу Запада като цяло.
Не знам дали някой си направи труд да изслуша новогодишното приветствие на Путин до руснаците, но аз наистина се стреснах – толкова милитаристично изказване не съм чувал от последния 7 ноември, преди да умре Брежнев. Тогава, ако не знаете, руснаците вече трета година ядяха бой в Афганистан и целият свят наистина беше срещу тях, с изключение на България. Сега същите руснаци са в Украйна, Сирия, къде ли не – и пак твърдят, че целият свят е срещу тях. Този път обаче новината, която особено ги трови, е, че и България е срещу тях, макар само привидно.
Има и много други геополитически, стратегически, икономически, неморални и психопатологични причини за това Русия да се лепи на България като муха на мед и да иска да ни има, без обаче да ни изхранва, както лъжеше, че прави по съветско време. Така че Кремъл няма да ни остави на спокойствие, напротив, хибридната му война ще се разширява и задълбочава.
Целта този път обаче е не просто да се поддържа досега постигнатата привидност на демокрация тук и Русия да си има Троянски кон в ЕС и НАТО, в който да влага малко пари срещу достатъчно влияние и от който да черпи информация и пари прим. От украинската авантюра насам, тоест, откак Кремъл е в открит конфликт със западния свят, това вече не им е достатъчно, то не работи.
Затова смятам, че през 2016 те ще направят сериозни стъпки за връщане на България по-плътно в руската орбита. Какви точно ще са те, не искам да гадая – широката руска душа е непредвидима, особено когато трябва да измисли някаква голяма гадост. А в тяхна полза работи също факта, че имат тук огромна кохорта панагюрци, дето най-внезапно станали московци, както се пее в песента.
Е, добре, де, не е внезапно, отдавна си ги отглеждат хората – плащат им, награждават ги, милват ги и какво още ги правят, не ми е работа да питам. То високо компетентни органи като ДАНС, МВР и прокуратурата, дето това наистина им е работата, не питат, та да взема аз сега…..
Руската политика обаче има много измерения, тя е заплаха за България не само пряко, а и косвено – заради подкрепата, която Русия оказва на терористичните и мракобесни режими по света; заради постоянните и открити заплахи, които отправя по един или друг начин срещу всички; заради самия мародерски характер на режима в Москва, който сее зарази, за да бере плодове сред гнилите остатъци.
В това отношение 2016 е особено заплашителна година, като се има предвид, че след изборите в САЩ Путин със сигурност ще се изправи срещу една много, много по-решителна да му се противопостави администрация в Белия дом. Изтича времето на онзи фалш, наречен „политическа коректност”, който отказва да признае насилника и насиления за двама различни, а работи за това те да се прегърнат като братя.
Путин знае прекрасно, че няма време, затова ще бърза още в близките месеци да отхапе възможно най-много от онова, от което му се полага най-малко – международно влияние. А ние сме доста близко до устата му.
При това с политиката на снишаване, която водим вече 16 години, вместо нужната политика на категоричност, ставаме и все по-беззащитни.
Естествено, че липсата на разумна и единна политика на ЕС по темата за бежанците, но и не само, също може да ни докара сериозни неприятности през новата година. Досега България някак успя да избегне възможността например да се окажат на българска територия десетки хиляди души, за които трябва да се грижим насред зима, след като и Германия онзи ден обяви, че затяга режима за прием.
Дори и това обаче би било сравнително малък проблем. По големият е, че заради общата липса напоследък на разумна и единна европейска политика, реално е заплашено самото съществуване на Евросъюза, неговите фундаментални основи – Шенгенската система и единната европейска валута.
Европа в момента не само не е умна, но е и абсолютно беззъба, а това няма как да не влече лоши последствия.
България е последната държава, която има интерес от подобно нещо. За разлика от британците, ние не можем да се оправим сами, дори ако трябва просто да си вържем гащите, за да не ни паднат те по пътя към утрешния по-добър живот.
България има нужда от постоянно присъствие в ЕС, за да постигне – макар и твърде бавно, както виждаме да става – вътрешното си развитие в демократична посока; да извърши икономически и обществени реформи, които работят в полза на всички, а не само на олигархичния връх; да се отърси от наслоенията на комунизма; да се еманципира от руските амбиции и апетити.
Да намери себе си, най-кратко казано.
Чувствата ми искат това да се случи през 2016-та, разумът ми казва – не вярвай на чувства.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

На 13 януари 2016 Европейската комисия ще проведе политически дебати за състоянието на върховенството на закона в Полша.  За два месеца управлението на партията Право и справедливост успя да потвърди опасенията, изразени от известния дисидент Адам Михник в интервю за Spiegel: При нас все още има политици, коите се стремят към една по-различна държава: Качински е точно като Орбан в Унгария. Те се стремят към пълзящ държавен преврат. Ако Орбан се задържи в Унгария или Качински спечели в Полша, това би било опасно. Двамата имат авторитарна представа за държава, при която демокрацията е само фасада.

Качински спечели – защо? нека коментират политолозите – и правителството предприе ред стъпки, довели до реакцията на комисаря Йотингер пред Frankfurter Allgemeine Zeitung: Съществуват много причини да се активира механизма за защита на върховенството на закона и да се постави под наблюдение Варшава.

В медиите постепенно се очертава ситуацията, която стои зад твърдението на Йотингер за

множеството причини:

управляващото мнозинство консолидира контрола върху институциите и основните центрове на влияние,  отменя установени демократични практики и драстично отказва да се съобрази с изискванията, характерни за правовата държава.

Парламентът отмени избора на петима конституционни съдии, избрани наскоро, избра нови пет конституционни съдии и по този начин показа пълно пренебрежение към принципа на разделение на властите,  присвоявайки правомощия, каквито няма по закон. Освен кадровите промени, мнозинството промени и закона, а атаката срещу Конституционния съд се очаква да продължи, например обсъжда се промяна на седалището и изнасяне на дейността на съда извън столицата. Целта на тези мерки е да се блокира работата на основната демократична институция, която единствена в момента може да препятства законодателен произвол.

На прицел е публичната администрация. Новото правителство вече обяви радикална реформа, която включва  замяна на служители на високи позиции с нови, като най-лошо проявление на практиката на политическите назначения.

Подготвя се създаване на нова служба в областта на сигурността, която се очаква да се занимава с проследяване и електронно наблюдение за целите на сигурността, като опасенията са, че липсват нужните законови гаранции за зачитане на основни права на гражданите.

И в стила на тоталитарните режими

властта се зае с медиите:

както и в Унгария, първа задача на новото управление е политическо превземане на обществените медии в Полша. Създаването на законови основания е удивително и като процедура, и по същество.  Промените се извършват между Коледа и Нова година: на 25 декември се внасят промени, които се гласуват от Сейма на 27 декември,  а от Сената  – на 31 декември. И двете камари са под контрола на партията на Качински. Всеки момент се очаква подпис на президента Дуда, който също е свързан с тази партия. Впрочем медиите отбелязват със съжаление, че Дуда, доктор по право, не се е противопоставил на политическото превземане на Конституционния съд. Все още има възможност предвидените изменения да не се превърнат в действащо право, за което впрочем има призиви от ред международни организации.

Изказванията на  представители на властта  представят мотивите за тези светкавични действия. Цитира се Елжбета Крук, член на парламента, според която обществените медии не изпълнявали функциите си, защото вместо да отразяват традиционните полски ценности, журналистите често давали израз на антиполски позиции. В интервю за Bild  полският външен министър казва, че законът иска  просто да   излекува  Полша след 25 години  либерална индоктринация.  ВВС цитира    още твърдения в същия стил  на полския външен министър, според когото  обществените медии трябва да са в противовес на някои частни медии, които  насърчават либералните ценности и са предубедени срещу правителството;  според министъра предишното правителство провеждало линия в обществената телевизия,  сякаш светът е в съответствие с марксисткия модел и  трябва да се развива автоматично само в една посока – смесица от култури и раси,   свят  от велосипедисти и вегетарианци, които използват възобновяеми източници на енергия  и водят борба с всички форми на религия.

Как законът ще лекува Полша: като предвижда отстраняване на ръководствата на обществените медии, а на тяхно място новите управленски и контролни органи се предвижда да се назначават от министъра на финансите – а не както досега от независимия медиен регулатор. При това се заявява необходимост от деполитизация – която еднозначно се тълкува като отстраняване на хората, които не са отчетливо проправителствено настроени. В знак на протест директорите на програми в полската обществена телевизия са подали оставки.

Вижда се, полският закон сбъдва мечтата на всяко авторитарно управление да управлява директно обществените медии, да сведе до декоративни функциите на регулатора  и да упражнява (чрез хората в медиите) контрол върху съдържанието – а в Полша обществените медии са влиятелни и запазват висок пазарен дял. Накратко, посочените (или проектирани) промени в различни важни области имат потенциал да подкопаят

върховенството на закона,

лишават гражданите от участие и контрол върху вземането на решения, ограничават правата на гражданите. На изпитание са поставени самите принципи и ценности на европейските демократични общества.

В тази ситуация Европейският съюз показва решимост, каквато – въпреки призивите на Европейския парламент – не показа по повод аналогичните събития в Унгария. Наистина, разликата е и в правната среда – едва през 2014 г. беше приета нова рамка за справяне със системните заплахи за върховенството на закона във всичките 28 държави от ЕС. Това е процедура – инструмент за ранно предупреждение, който има за цел да предотврати ескалация на системните заплахи за върховенството на закона. Ако не се намери решение – последно средство за осигуряване на спазването на ценностите на Европейския съюз остава   член 7 ДЕС.  Именно това съобщи през седмицата Европейската комисия:

започва прилагане на новата рамка за защита на върховенството на закона

и ценностите на ЕС. Европейската комисия играе централна роля при тази нова рамка за върховенството на закона като независим пазител на ценностите на Съюза –  преди да се използват съществуващите правни механизми, определени в член 7 от Договора. 

Ако има ясни признаци на системни заплахи за върховенството на закона в дадена държава, Комисията може да стартира „процедура преди член 7“ чрез започване на диалог с тази държава. Процесът се състои от три етапа, както е описано накратко в съобщението на ЕК:
• оценка на Комисията дали са налице ясни признаци за системна заплаха за върховенството на закона и  „становище на ЕК относно върховенството на закона“,
• препоръка на Комисията:  ако междувременно въпросът не е вече решен по задоволителен начин, Комисията ще изготви „препоръка относно върховенството на закона“,  заедно със срок  за изпълнение,
• последващи действия във връзка с препоръката на Комисията: ако в определения срок държавата   не е предприела задоволителни действия, Комисията може да използва един от механизмите, установени в член 7 от ДЕС.

Ефектът от прилагането на член 7 ДЕС може да бъде и много сериозен – суспендиране на права, произтичащи от членството в ЕС. Но ЕК казва, че на този етап не влиза в спекулации докъде може да се стигне в мерките за защита на ценностите, защото започва диалог с държавата.

България също

разчита   на европейските институции за утвърждаване на върховенството на закона у нас. Но на първо място утвърждаването на демократичните ценности  –  зачитане на човешкото достойнство,  свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, правата на човека (по чл.2 ДЕС) е задача на активното гражданство.

Независими и свободни медии е важна цел, чието постигане е само фрагмент от по-голямата картина – свободно и демократично общество с върховенство на закона. Защита на законността, гражданско участие, граждански контрол, защита на основните права, независимо правосъдие, независими институции, свобода на информацията – това са изводите, които впрочем българските граждани следва и сами да си направят, без да е необходимо да се привлича като аргумент хрониката на събитията в Полша.

Дойде времето за годишните класации по продажби. Да, да, знаем, че четете такива вече цял месец, но колко да са прецизни класации, които не включват резултатите от декемврийския панаир на книгата и голямото коледно пазаруване? Е, значи сме на едно мнение. Затова още в първите дни на новата година показваме класацията на Ozone.bg, която подрежда 30-те...

Едно от основните ми подобренияот изминалата година на тема “продуктивност” е поставянето на цели. Да, почти винаги сме принудени да си поставяме работни цели, но обикновено те са далеч от оптималното. А забравяме да си поставим и по-важните – лични цели. Това, всъщност, е най-бързият начин да изпуснете важните неща, да се оставите на течението и да изгубите контрол.

Ключова дума: контрол

За мен целите са въпрос на контрол. Не говоря просто за контрол над изпълнението, което е по-скоро ясно. Когато активно записваш и следиш постигането на целите си, имаш усещането, че контролираш сам съдбата си – дори ако не си постигнал целта на 100%.

Неуспехът не е порок, освен ако не знаеш за съществуването му и не се поучиш от него. Когато следиш целите си, виждаш кои задачи не са довършени и можеш да си зададеш по-важния въпрос “Защо?” След това получаваш конкретни уроци и идеи за подобрение.

Как да поставите цели си

Запишете ги

Голям фен съм на писането на ръка – затова и обичам Bullet Journal. За мен писането на ръка прави нещата по-конректни и задължаващи, сходно на подписване на договор или нещо такова. Често се цитират изследвания, че писането на ръка повишава процента на успех, но не съм проверявала достоверността им. Aко предпочитате, можете да използвате project management инструмент като Trello или обикновен To do list като Todoist. Какъвто и инструмент да изберете, не забравяйте да записвате целите си – ще ви помогне да ги запомните и изпълните.

Качество, не количество

В началото на годината винаги се чувствам оптимистично. Но няма по-тъжно нещо от това в края на месеца да погледнеш целите си и да си изпълнил една от 28 задачки. Затова махнете всичко излишно и си задайте само няколко цели – моят лимит е между 5 и 7. Така ще си гарантирате фокус върху най-важното.

Бъдете конкретни

Всеки, който се занимава с маркетинг и бизнес, насън може да ви каже какво са SMART цели – но това не ги прави по-малко трудни за поставяне. Често се изкушаваме да си кажем “на тази цел не мога да поставя точен измерител, защото…” И това не е вярно. Да, в най-добрия случай можете да формулирате целта като “Да пускам поне по 2 блог поста на седмица” или “Да медитирам всяка сутрин за 30 дни поред”. Но дори да не можете да поставите цифра, можете да “излъжете” – задайте срок за изпълнение или задача с видим резултат, например “да публикувам първата си е-книга през 2016 година”. Ако целта няма нито една възможност за измерител, значи не е формулирана добре – не може просто да си кажете “Искам през тази година да съм по-щастлива”. Неясните цели водят до неточни резултати.

Как да постигнете целите си

Разбийте ги

Годишните цели са като големи камъни. Големият камък е значително по-труден за пренасяне от една песъчинка. Затова разбийте камъка на по-малки камъни, тях направете на чакъл, а от него направете пясък. Ако до края на годината трябва да постигнете резултат X, то какви са основните задачи, които ще доведат до изпълнението на целта и кои от тях трябва да извършите в период Y, за да не се забавите? Разбийте всяка цел на съставните й задачи – така не само ще я разберете по-добре, но и ще видите каква е следващата стъпка.

Приоритизиране

Ако имате твърде много неща на главата, вероятно ще се почувствате претоварени, непродуктивни и демотивирани. Затова приоритизирайте и си изградете “програма минимум и програма максимум”. Фокусирайте се първо върху най-приоритетната задача и я изпълнете. После вижте следващата, изпълнете и нея. И така до успешен финал. За деня трябва да имате една конкретна задача, преди изпълнението на която не трябва да се фокусирате върху нищо друго.

Ритъм на планиране

За да сработят годишните цели, трябва редовно да си ги припомняте. Обръщайте им внимание всеки месец и изберете кои да подхванете през него. Всяка седмица си припомняйте месечните цели и вижте какво може да се случи конкретно в тази седмица. А всяка сутрин се фокусирайте върху конкретни задачи от седмичните приоритети. Това работи най-добре, ако му отделите време сутрин, когато къщата още спи, никой не ви е засипал с мейли а денят е пред вас. Месечното планиране предпочитам да правя в почивен ден, защото така мога да му отделя малко повече време.

Тракер за навици

Това малко допълнение може да помогне много за свикване с нови навици. Ако, като мен, сте решили да тествате готварските си умения през новата година, може да решите да тествате поне 1 нова рецепта всяка седмица. Затова в седмичното си планиране задавате 1 нова манджа, наред с 2 блог поста, 7 сутрешни медитации, 3 дни с упражнения и каквото друго фигурира там – и всеки ден отмятате с удоволствие по нещо. Значително по-конкретно и измеримо отколкото да се връщате към годишните цели всеки ден, нали?

Казват, че най-добре се създава навик, ако си поставите за цел да го вършите всеки ден. Комикът Джери Сайнфелд използва този подход и пише по една нова шега на ден. Ако прекъснете един ден, започвате броенето от начало, а никой не иска да прекъсне линията от маркирани дни. Така не се фокусирате върху идеята, че трябва да отделяте време абсолютно всеки ден – стараете се само за следващия.

Повечето от тези съвети съм тествала сама и знам, че работят поне за мен. Мотивацията обаче е странно животно и при вас може да имат ефект други подходи. Как планирате целите си и как най-ефективно ги следвате? А какви са вашите цели за 2016? Не, не ми казвайте! С това магията може да изчезне!

Постът Целите – защо ви трябват и как да ги постигнете? е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Едно от основните ми подобренияот изминалата година на тема “продуктивност” е поставянето на цели. Да, почти винаги сме принудени да си поставяме работни цели, но обикновено те са далеч от оптималното. А забравяме да си поставим и по-важните – лични цели. Това, всъщност, е най-бързият начин да изпуснете важните неща, да се оставите на течението и да изгубите контрол.

Ключова дума: контрол

За мен целите са въпрос на контрол. Не говоря просто за контрол над изпълнението, което е по-скоро ясно. Когато активно записваш и следиш постигането на целите си, имаш усещането, че контролираш сам съдбата си – дори ако не си постигнал целта на 100%.

Неуспехът не е порок, освен ако не знаеш за съществуването му и не се поучиш от него. Когато следиш целите си, виждаш кои задачи не са довършени и можеш да си зададеш по-важния въпрос “Защо?” След това получаваш конкретни уроци и идеи за подобрение.

Как да поставите цели си

Запишете ги

Голям фен съм на писането на ръка – затова и обичам Bullet Journal.За мен писането на ръка прави нещата по-конректни и задължаващи, сходно на подписване на договор или нещо такова. Често се цитират изследвания, че писането на ръка повишава процента на успех, но не съм проверявала достоверността им. Aко предпочитате, можете да използвате project management инструмент като Trello или обикновен To do list като Todoist. Какъвто и инструмент да изберете, не забравяйте да записвате целите си – ще ви помогне да ги запомните и изпълните.

Качество, не количество

В началото на годината винаги се чувствам оптимистично. Но няма по-тъжно нещо от това в края на месеца да погледнеш целите си и да си изпълнил една от 28 задачки. Затова махнете всичко излишно и си задайте само няколко цели – моят лимит е между 5 и 7. Така ще си гарантирате фокус върху най-важното.

Бъдете конкретни

Всеки, който се занимава с маркетинг и бизнес, насън може да ви каже какво са SMART цели – но това не ги прави по-малко трудни за поставяне. Често се изкушаваме да си кажем “на тази цел не мога да поставя точен измерител, защото…” И това не е вярно. Да, в най-добрия случай можете да формулирате целта като “Да пускам поне по 2 блог поста на седмица” или “Да медитирам всяка сутрин за 30 дни поред”. Но дори да не можете да поставите цифра, можете да “излъжете” – задайте срок за изпълнение или задача с видим резултат, например “да публикувам първата си е-книга през 2016 година”. Ако целта няма нито една възможност за измерител, значи не е формулирана добре – не може просто да си кажете “Искам през тази година да съм по-щастлива”. Неясните цели водят до неточни резултати.

Как да постигнете целите си

Разбийте ги

Годишните цели са като големи камъни. Големият камък е значително по-труден за пренасяне от една песъчинка. Затова разбийте камъка на по-малки камъни, тях направете на чакъл, а от него направете пясък. Ако до края на годината трябва да постигнете резултат X, то какви са основните задачи, които ще доведат до изпълнението на целта и кои от тях трябва да извършите в период Y, за да не се забавите? Разбийте всяка цел на съставните й задачи – така не само ще я разберете по-добре, но и ще видите каква е следващата стъпка.

Приоритизиране

Ако имате твърде много неща на главата, вероятно ще се почувствате претоварени, непродуктивни и демотивирани. Затова приоритизирайте и си изградете “програма минимум и програма максимум”. Фокусирайте се първо върху най-приоритетната задача и я изпълнете. После вижте следващата, изпълнете и нея. И така до успешен финал. За деня трябва да имате една конкретна задача, преди изпълнението на която не трябва да се фокусирате върху нищо друго.

Ритъм на планиране

За да сработят годишните цели, трябва редовно да си ги припомняте. Обръщайте им внимание всеки месец и изберете кои да подхванете през него. Всяка седмица си припомняйте месечните цели и вижте какво може да се случи конкретно в тази седмица. А всяка сутрин се фокусирайте върху конкретни задачи от седмичните приоритети. Това работи най-добре, ако му отделите време сутрин, когато къщата още спи, никой не ви е засипал с мейли а денят е пред вас. Месечното планиране предпочитам да правя в почивен ден, защото така мога да му отделя малко повече време.

Тракер за навици

Това малко допълнение може да помогне много за свикване с нови навици. Ако, като мен, сте решили да тествате готварските си умения през новата година, може да решите да тествате поне 1 нова рецепта всяка седмица. Затова в седмичното си планиране задавате 1 нова манджа, наред с 2 блог поста, 7 сутрешни медитации, 3 дни с упражнения и каквото друго фигурира там – и всеки ден отмятате с удоволствие по нещо. Значително по-конкретно и измеримо отколкото да се връщате към годишните цели всеки ден, нали?

Казват, че най-добре се създава навик, ако си поставите за цел да го вършите всеки ден. Комикът Джери Сайнфелд използва този подход и пише по една нова шега на ден. Ако прекъснете един ден, започвате броенето от начало, а никой не иска да прекъсне линията от маркирани дни. Така не се фокусирате върху идеята, че трябва да отделяте време абсолютно всеки ден – стараете се само за следващия.

Повечето от тези съвети съм тествала сама и знам, че работят поне за мен. Мотивацията обаче е странно животно и при вас може да имат ефект други подходи. Как планирате целите си и как най-ефективно ги следвате? А какви са вашите цели за 2016? Не, не ми казвайте! С това магията може да изчезне!

Постът Целите – защо ви трябват и как да ги постигнете? е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.